>> XVIII

Петроний до Виниций

 

„Лоша ти е работата, carissime! Венера, изглежда, ти е объркала ума, отнела ти е разсъдъка, паметта и способността да мислиш за каквото и да било друго освен за любовта. Прочети някога онова, което си отговорил на моето писмо, и ще разбереш как твоите мисли са равнодушни към всичко, което не е Лигия, как само с нея се занимават, към нея се връщат постоянно, както ястребът към набелязаната си плячка. Кълна се в Полукс! Хайде, намери я по-скоро; иначе, ако огънят не те изпепели, ще се превърнеш в египетски сфинкс, който, като се влюбил, както казват, в бялата Изида, станал глух за всичко, равнодушен към всичко и чакал само нощта, за да съзерцава любимата си със своите каменни очи.

Обикаляй вечер преоблечен из града, ходи само с твоя философ по християнските домове за молитва. Всичко, което буди надежда и убива времето, заслужава похвала. Но заради моето приятелство направи едно: тъй като онзи Урс, робът на Лигия, бил човек с необикновена сила, то ти наеми Кротон и скитайте тримата заедно. Така ще бъде по-безопасно и по-разумно. Християните, щом към тях се числят Помпония Грецина и Лигия, навярно не са такива злодеи, за каквито всички ги смятат, но при отвличането на Лигия те дадоха доказателство, че когато става дума за някоя овчица от тяхното стадо, не се шегуват. Зная, че когато съгледаш Лигия, не ще се сдържиш и ще искаш да я отведеш веднага, а как ще сториш това само с Хилонид? Кротон ще се справи дори ако я защищават десет лигийци като Урс. Не се оставяй да те изнудва Хилон, но за Кротон не жали пари. От всички съвети, които мога да ти дам, този е най-добрият.

Тук вече престанаха да говорят за малката Августа и за това, че е умряла от магии. Само Попея все още споменава понякога за нея, но духът на цезаря сега е зает с друго; впрочем ако е истина, че diva Augusta е пак в положение, то у нея споменът за онова дете ще се разсее без следа. От няколко дни сме вече в Неапол или по-скоро в Байе. Ако ти беше в състояние да мислиш за каквото и да било, то отгласите от нашето пребиваване тук трябваше да отекнат и в твоите уши, защото цял Рим сигурно само за това говори. И така, ние отидохме направо в Байе, където най-напред ни връхлетяха спомените за майка ни и угризения на съвестта. Но знаеш ли докъде вече стигна Ахенобарба? Дотам, че дори и убийството на майка му за него е само тема за стихове и повод да разиграва трагични сцени като шут. Той по-рано изпитваше истински угризения само от страх. Но сега, като се увери, че светът продължава да си бъде, както и по-рано, в нозете му и че никакъв бог не му отмъсти, преструва се, за да трогне хората със своята съдба. Понякога скача нощем и твърди, че го преследват Фуриите, буди ни, гледа зад себе си като комедиант, и то бездарен комедиант, който играе ролята на Орест, декламира гръцки стихове и гледа дали се възхищаваме от него. И ние, естествено, се възхищаваме! И вместо да му кажем:

«Върви да спиш, шуте!», настройваме се също в тона на трагедията и браним великия артист от Фурните. Кълна се в Кастор! Би трябвало да стигне до ушите ти поне това, че той излиза вече публично на сцената в Неапол и околните градове. Събраха насила всички гръцки безделници от Неапол и околностите и те изпълниха арената с толкова неприятна воня на чеснов лук и изпарения, че аз благодарях на боговете, че вместо да седя на първите редове сред августианите, бях с Ахенобарба зад сцената.

И, представи си, той се боеше! Боеше се наистина! Взимаше ръката ми, притискаше я до сърцето си, което биеше лудо. Дишаше ускорено, а когато трябваше да излезе, побледня като пергамент и челото му се покри с капки пот. А пък всъщност знаеше, че на всичките редове седят готови преторианци, въоръжени с тояги, с които в случай на нужда щяха да поощряват възторга. Но не стана нужда. Нито едно стадо маймуни из околностите на Картаген не би вило така, както виеше онази паплач. Казвам ти, че миризмата на чесън стигаше чак до сцената, а Нерон се покланяше, притискаше ръце до сърцето си, изпращаше въздушни целувки и плачеше. После влетя между нас, които чакахме зад сцената, като пиян, с вика: «Какво са всички триумфи пред този мой триумф?» А отвън сганта все още виеше и ръкопляскаше, защото знаеше, че така ще измоли милости, дарове, гуляи, лотарийни билети и ново зрелище с цезаря-шут. Аз дори не им се чудя, че ръкопляскаха, защото това беше нещо невиждано дотогава. А той току повтаряше: «Ето какви са гърците! Ето какви са гърците!» И струва ми се, че от този момент неговата ненавист към Рим се засили още повече. До Рим бяха изпратени куриери със съобщение за триумфа и надяваме се тези дни сенатът да изкаже благодарност. Веднага след първото представление на Нерон тук стана нещо странно. Театърът се срути изведнъж, но тогава, когато хората вече бяха излезли.

Бях на местопроизшествието и не забелязах да извадят нито един труп изпод развалините. Мнозина, дори много от гърците, гледат на това като на гняв на боговете за кощунството с властта на цезарите, но той, напротив, твърди, че в това вижда милостта на боговете, които явно покровителствали неговата песен и тези, които го слушат. И ето сега започнаха жертвоприношения по всички храмове и големи благодарствени молебени, а за него — нов повод да отпътува за Ахея. Преди няколко дена обаче ми казваше, че се бои какво ще каже римското население и дали няма да се разбунтува както от любов към него, така и от страх, да не би, ако цезарят отсъства по-дълго, да бъде лишено от раздаване на хляб и от зрелища.

Но ние заминаваме за Беневент да разгледаме обущарските великолепия, с които ще се похвали Ватиний, а оттам, под покровителството на божествените братя на Елена[1], за Гърция. Що се отнася до мен, аз забелязах едно: че когато човек се намира между луди, сам става луд, нещо повече, намира известно очарование в лудостта. Гърция и пътуването е хиляди цитри, този триумфален поход на Бакхус, сред увенчани в зеленина на мирти, лозови листа и бръшлян нимфи и вакханки, колите, впрегнати с тигри, цветя, тирен, венци, възгласите: evoe, музика, поезия и ръкопляскаща Елада, всичко това е хубаво, но ние тук имаме още по-смели замисли.

Иска ни се да създадем някаква източна приказна империя, страна на палмите, на слънцето и поезията и на превърнатата в сън действителност, и на превърнат в наслада живот. Иска ни се да забравим Рим и да преместим центъра на света някъде между Гърция, Азия и Египет, да живеем не като хора, а като богове, да не знаем какво е делничност, да блуждаем на златни галери в сянката на пурпурни платна по Архипелага, да бъдем Аполон, Озирис и Ваал в едно лице, да розовеем със зората, да ни позлатява слънцето, да ни посребрява луната, да владеем, да пеем, да бленуваме… И ще повярваш ли, че аз, който все още имам ум поне за една сестерция, а за един ас — разсъдък, също се поддавам на увлечението по тия фантазии и се поддавам затова, че макар и невъзможни, са поне величави и необикновени… Такава приказна империя обаче би била нещо, което някога, някога, след векове, ще се стори на хората сън. Ако Венера не приеме образа на една Лигия или поне на една такава робиня като Евника и ако живота не го краси изкуството, то той е празен и често има лице на маймуна. Но Меднобрадия не ще осъществи своите помисли, дори само затова, че в приказната империя на поезията и Изтока не трябва да има място за измяна, подлост и смърт, а в неговата личност на поет се таи бездарен комедиант, глупав водач на колесница и плосък тиранин. Засега удушваме хората, когато ни пречат. Клетият Торкват Силан е вече сянка. Преряза си вените преди няколко дена. Леканий и Лициний със страх приемат консулството, старият Тразеа не ще избегне смъртта, защото се осмелява да бъде почтен. Тигелин все още не може да издейства и за мен заповед да си прережа вените. Още съм нужен не само като arbiter elegantiarum, но и като човек, без съветите и вкуса на когото излетът до Ахея може да излезе несполучлив. Но често си мисля, че рано или късно с това ще се свърши и знаеш ли какво е важно за мен в този момент: да не може Меднобрадия да присвои онзи мой съд за благовония, който ти знаеш и на който си се възхищавал. Ако, когато умирам, си при мен, ще ти го дам, ако си далеч, ще го счупя. Но засега ни предстои обущарският Беневент, олимпийската Гърция и Фатум, която всекиму чертае незнаен и непредвиден път. Бъди здрав и наеми Кротон, иначе за втори път ще ти изтръгнат Лигия. Хилонид, когато вече няма да ти трябва, изпрати при мен, където и да съм. Може би ще направя от него втори Ватиний и може би ще дойде време консули и сенатори да треперят пред него, както сега треперят пред онзи герой на обущарския навосъчен конец. Струва си да изживее човек подобно зрелище. Когато намериш Лигия, съобщи ми, за да принеса в жертва двойка лебеди и двойка гълъби в тукашния кръгъл храм на Венера. Видях веднъж насън Лигия на твоите колене, търсеше устните ти. Постарай се това да бъде пророчески сън. Нека на твоето небе няма облаци, а ако има, да бъдат с цвета и аромата на розата.

Бъди здрав и прощавай!“



[1] Кастор и Полукс.

следваща глава >> XIX