>> ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ

Animal impudens… etc, — безсрамно животно… и т.н.

Arbiter elegantiarum — съдник на изящния вкус.

Ave, Caesar imperator, morituri te salutant, — Привет, повелителю Цезар, тия, които отиват на смърт, те поздравяват.

Carissime — скъпи.

Christus regnat — Христос царува.

Diva Augusta — божествената Августа, т.е. съпругата на Нерон Попея Сабина. Титула „Августа“ носели, съпругата, дъщерите, майката и сестрите на императора.

Domus Aurea — златният дом, дворецът на Нерон.

Domus transitoria — дом, който има излаз на две посоки; домът на Нерон, защото от него се излизало и на Палатинския, и на Есквилинския хълм.

Eheu — уви.

Euhan или euoe, гр. — възглас на вакханките, когато изпаднат в божествен транс.

Extra humanum gaudium — с радост, която надминава човешките граници.

Flava coma — златокоса, в случая обидно.

Habet — има, т.е. получил е рана.

Heu, heu, me miserum — Ах! Ах! Аз нещастният!

Hic Abdera. — Тук е Абдера. Поговорка, която ще рече: — Ето глупака! Смятало се, че в Абдера (тракийски град на Егейско море) живеят най-глупавите хора на земята.

Icuncula — кукла.

Innoxia corpora — невинни тела.

Ludus matutinus — сутрешни зрелища.

Macte — отлично.

Maran atha, евр. — „Господи, ела!“ — начални думи на химн.

Matricida — майкоубиец.

Mea culpa — аз съм виновен.

Ne, sutor, supra crepidam. — „Обущарю, съди само за обувката.“ По един анекдот, разказан от Плиний Стари (Естествена история, кн. 35, гл. 10), художникът Апелес (IV век пр.н.е.) изложил готовата си картина на един балкон и се скрил зад нея, за да подслуша забележките на минувачите. Когато един обущар направил справедлива забележка за детайл в сандалите, но си позволил да изкаже мнение и за другото, Апеле се обадил с горните думи.

Nonte peto, piscem peto. Quid mefugis, Galle? — Не тебе търся, риба търся. Защо бягаш от мене, Гале?

Ocelle mi — мое оченце; латинско нежно обръщение.

Pagus — село.

Panem et circensis — хляб и зрелища.

Parricida — отцеубиец; особ. убиец на близък роднина.

Pax Romana — римският мир, единството на Римската империя, провъзгласено от император Август; персонифицирано женско божество, на което бил издигнат храм в Рим и били сечени монети с негово изображение.

Pax vobiscum! — Мир вам!

Peractum est — свършено е.

Piacula — изкупителни жертви.

Proh pudor — о, срам.

Pro Christо! — За Христос!

Puticuli — Вонещите ями — гробище на Есквилинския хълм, дето погребвали бедните и робите.

Quo vadis, Domine? — Къде отиваш, господи?

Salve — здравей.

Scripta duodecim — популярна римска игра: на едно поле, разделено на квадратчета от дванадесет взаимнопресичащи се линии, се играело с разноцветни камъчета.

Sine armis et sine arte — без оръжие и без изкуство (т.е. без гладиаторска подготовка).

Sponsamea — моя годеница.

Univira — жена, която е имала само един съпруг.

Urbi et orbi — на град Рим и на целия свят; благословия на Петър, като се подчертава, че тя се разпространява над целия свят.

Vae misero mihi! — Горко на мене, нещастния!

Veni, vidi fugi — парафраза на veni, vidi, vici — дойдох, видях, избягах.

Veni, vidi, vici — дойдох, видях, победих — краткото послание на Юлий Цезар до сената след победата му над боспорския цар Фарнак при Зела (47 г. пр.н.е.).

Venus Genitrix — Венера Родителка, богиня на съпружеската любов.

Vicus — квартал (специално за Рим); също главна улица.

Videant consules — Консулите да се погрижат! — формулно начало на сенатски декрет за извънредно положение.

Virgo magna или Vestalis maxima — главната жрица на Веста.

 

 

КРАЙ

© 1895 Хенрик Сенкевич

© 1980 А. Ганчева-Зографова, превод от полски

© 1980 К. М. Куев, превод от полски

© 1980 Л. Андрейчин, превод от полски

Henryk Sienkiewicz

Quo vadis, 1895

Сканиране и разпознаване: stomart, 2008

Редакция: ira999, 2009

Издание:

Хенрик Сенкевич. Quo vadis

„Народна култура“, София, 1980

Редактор: Иван Голев

Przelozyli z polskiego A. Ganczewa-Zografowa, K. Kujew i L. Andrejczin

Henryk Sienklewicz. Quo vadis

PIW, Warszawa, 1968