Оправдан пред Бог – сега

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ПЪРВА ЧАСТ

Славата на книгата до Римляните идва от това, че тя говори за четирите основни проблема на човешкото съществуване: 1) Правилно и неправилно, 2) Приема ли ме Бог, 3) Да приема себе си, 4) Смърт. Тези проблеми са адресирани и задоволени в Христос.

Ако хората в този свят знаеха, колко ценна е книгата до Римляните и ако това беше книга, която се намира трудно, те щяха да воюват, за да я намерят. И когато я намерят, те щяха да я изследват така, като че ли живота им зависи от нея. (Което те правят) Те ще я оценят повече, отколкото богата златна мина, повече и от диамантена мина. Книгата до Римляните съдържа лекарството за болестите на човечеството. Книгата до Римляните съдържа отговорите за човешките проблеми. Тя прониква дълбоко в нашите души, така че ние можем да се изправим срещу това, което виждаме там, защото книгата до Римляните прониква дълбоко в сърцето на Бог.

Лошата новина може да бъде добра

Дори лошите новини в Римляни могат да бъдат добри новини, защото те ни завеждат при Христос. (Дори Бог не може да ни помогне, ако ние нямаме чувството, че се нуждаем от Неговата помощ). Лошата новина в Римляни е, че всяка наша мисъл е осквернена. Всяка сърдечна емоция, всяка наклонност на нашето сърце, всяка склонност на ума и на плътта са опетнени, във всеки един от нас, до второто идване на Исус и прославянето ни. Но дори и лошата новина в тази книга е добра, защото ни води при Исус, който единствен е нашата правда, сила и мъдрост.

Грешки от незнание

Веднъж, по време на религиозно събрание, Исус каза на хората около него: “Заблуждавате се, защото не познавате Писанията нито Божията сила.” (Матей 22:29Марк 12:24) Ние грешим, защото не познаваме Библията. Думата, която Исус използва, казвайки, “заблуждавате се” е дума, която символизира заблудила се овца, планета извън траекторията си или падаща звезда. Той казва, че ние сме заблудили се овци, защото не познаваме добре Писанията. Исус казва също, че ако познавахме Писанията по–добре, нямаше да се налага да поправяме толкова много неща в живота си. Проблемът в живота не е толкова в правене, отколкото в поправяне. Поправянето на нашите дела е проблем, който е много труден за нас. Павел казва нещо подобно на това, което Исус каза: “Елате на себе си, както е редно, и престанете да вършите грехове, защото някои от вас не познават Бога. Казвам това, за да ви засрамя..” (1 Коринтяни 15:34) Павел ми казва, че ако познавах Бог по–добре, така както Той е представен в Библията, аз нямаше да пропускам целта толкова често.

Първият проблем: Правилно и неправилно

Римляни притежава мъдростта да адресира четирите централни проблема на живота. Може би живота е многоцветен калейдоскоп, но централния проблем в него е относно правилно и неправилно. Това е, което предизвиква възхвала, обвинение, радост, или омраза в нас. Всичко е концентрирано около правилното и неправилното и зависи от тези две категории. Това, което философите наричат “страшния избор”, избора между правилно и неправилно, е нашето бреме от момента, когато съвестта ни се събуди, до момента, когато ни напуска през нощта. Когато взимаме решения ние сме зависими от това, какво мислим относно правилното и неправилното. Ако не познаваме тази книга – Библията, ние ще вършим неправда. Има твърде много религия, която е недоброкачествена, защото не е основана на Библията. Има религиозни мъже, които вярват, че са много верни на съпругите си, ако са им верни през шест вечери от седмицата. Има млади хора, които смятат, че могат да бъдат послушни на своите родители, когато пожелаят, или когато са склонни да бъдат такива.

Религиозни странности

Религиите притежават своите странности, като свещени крави и формули. Може би сте чували за ляв крак братство и десен крак братство? Те съществуваха в една част на САЩ. Те вярваха в измиване на краката преди Господната вечеря, но бяха разединени относно въпроса кой крак трябваше да измият. Така се стигна до ляв крак братство и десен крак братство. Когато отворим книгата към Римляните, ние ще разберем каква трябва да бъде истинската религия. Истинска религия, според Римляни е относно вяра, надежда, любов; относно Христовия кръст и относно любовта на Бог. Тя е относно реалността за прощение, всекидневно прощение, ежечасово прощение. Когато Римляни ни говори относно поведение и въздържание, даване и прощение, ние научаваме какво е истинска религия. Истинската религия е единството на нашето сърце с това на Бог, което прави нашите взаимоотношения с други хора да преливат. Смисълът не е във формули и свещени крави. Смисълът не е във вероучения. Това е един от проблемите, с който Римляни се занимава: проблема за правилното и неправилното. Така ние можем да избегнем грешките, които правим толкова естествено.

Вторият проблем: Как да бъдем приети

Ето го вторият проблем: Основният стремеж в нашия живот е този да бъдем приети. Взаимоотношенията са основната есенция на нашия живот. Не богатство, репутация или сила, но взаимовръзка. Дори миенето на чинии е забавление, когато се прави с правилния човек. Всички притежаваме желанието да бъдем приети. Но има проблем, има пречка. Ние правим много неща, които нараняват взаимоотношенията. Някои от тях правим безсъзнателно а други съзнателно. Някои обмисляме предварително, а други извършваме лекомислено. Литературата на всяка държава през вековете, поставя на централно място човешката отговорност и вина, тъй като те са централната тема в живота. Ние искаме да бъдем приети, но вижте как се държим. Когато погледнем в гръцката литература представена от Есхил или  Римската представена от Вергил, ние срещаме тази тема. Тя се намира при английския Шекспир, немския Гьоте и най-великите Американски новелисти. 

Приемане от Бог

Най-вече, ние искаме да бъдем приети от Бог. Уолт Уитмън казва, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове, но хората правят това. Това е вторият проблем – ние придобиваме не само познанието за правилно и неправилно, така че да предотвратим правенето на грешки, но също, “как да бъдем приети.” Ако бъда приет от Бог, тогава аз мога да приема себе си – но не и преди това. Съзнателната вина, винаги води до увеличаване на вината. Съзнаване на вината води не само до увеличаването й но до болест, злополуки, себе–омраза и себе–наказване. Ние знаем, че ако греха не е простен, той трябва да бъде наказан. И понякога ние се само–наказваме поради нашата вина. Затова вторият проблем, с който Римляни се занимава – да бъдем приети – е представен с термини за опрощение. Римляни е книга относно опрощението.

Опрощение и оправдание

Опрощението в Римляни е много по–добро, отколкото можем да си го представим, защото там ние срещаме думата оправдание. Тя е използвана около 50 пъти. Оправдание означава опрощение плюс. То означава опрощение, но също така означава отиване по–далеч от опрощението. Това означава, че Бог ни третира като такива, които никога не са имали нужда да бъдат опростени. Каква прекрасна идея!

Римляни до тук

Нека да обобщим това, което казахме до тук. Основните проблеми в Римляни до тук са: 1) Правилно и неправилно и 2) Как да бъдем приети. Ако злото стане дреболия, добродетелта става играчка. Ние трябва да разберем основните неща в живота – какво е правилно и неправилно и Римляни ни казва това. Но ние няма да бъдем мотивирани да изберем доброто и да отбягваме злото, ако не сме приети от Бог, ако не знаем това днес, в този час, в този момент, че Бог ни приема такива, каквито сме, с всичките ни дефекти, с всичките ни недостатъци, с всичките ни грешки, с всичката ни непохватност, с всичките ни залитания. Ако не познаваме това приемане, ние никога няма да бъдем мотивирани да вършим това, което е добро. Най–лошият човек в света, знае повече относно дълг, отколкото най–добият. В сърцето на всеки един от нас има егоизъм. Той покварява всичко, което правим и затова ние не вършим нищо, което е непокварено. Ние не се молим, не проповядваме, не пеем химни или правим каквото и да е, което да не е покварено. Аз говоря за Християни. Ние се нуждаем от опрощение. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашите грехове, са като пясъчно зърно пред планината на Божието опрощение. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашата вина е като загасваща искра пред океана на Божията милост. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че Бог е по–готов да ни прости, отколкото майка да спаси собственото си дете от горящата къща. Не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че е по–трудно да извадим любовта от сърцето на Бог, отколкото солта от океана или блясъка от слънцето. Ние не сме започнали да живеем преди да знаем тези неща.

Третият проблем: Себеприемане

Третият проблем, с който Римляни се занимава е себе приемане. “Заблуждавате се, защото не познавате Писанията” – каза Исус. Но, Римляни ни показва, кое е добро и кое е зло, така че можем да вземем решения, с които да предотвратим правенето на грешки. Римляни ни казва, че сме приети от Бог в Христос, даже тогава, когато сме пропуснали целта и не познаваме Бог. Само когато знам, че Бог ме приема, аз мога да приема себе си. Никой не може да приеме своите братя и сестри, докато не приеме себе си. Римляни обяснява, че Бог ме приема такъв, какъвто съм и това води до себе приемане. Себе приемането започва с познанието, че Бог ме приема. Какво право имам аз да говоря за недостатъците на другите, когато Бог ме приема с всичките ми недостатъци? Бог ме приема в Христос, независимо от моите грешки, моите петна, моето безразсъдство и моята глупост. Това, което открих, че най–много ме смирява е не когато греша, но когато направя нещо глупаво. Разбира се, това е друга форма на грях, защото ние трябва да бъдем разумни. Но, ние имаме велик и добър Бог, който познава тези неща и знае относно всичките ни слабости.

Четвъртият проблем: Смърт

Четвъртият проблем, с който Римляни се занимава е смъртта. Хората са единствените живи същества, които се страхуват от смъртта. Животните не се страхуват от нея. Те се отпускат и умират. Уолт Уитмън беше прав, когато каза, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове. Животните не се страхуват от смъртта. Но ние се страхуваме. Библията казва, че “жилото на смъртта е греха” (виж 1 Коринтяни 15:56). Книгата Римляни се занимава с основните въпроси. Тя е най–великия шедьовър, който човешкият ум някога е създал. Както ще видим, този шедьовър не само адресира четирите големи проблема на живота. По–важното е, че открива как тези проблеми са посрещнати и разрешени само в Христос и благовестието.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ВТОРА ЧАСТ

Много хора свидетелстват, че книгата към Римляните е духовен шедьовър. Римляни предотвратява фалшивата религия и популяризира истинската. Римляни поощрява духовен прелом, съживяване, истинско мотивиране и вяра.

Римляни идентифицира двете религии в света:

фалшивата религия, на добри идеи и истинската религия, на добрата вест.

Френският теолог, Фределик Годет, нарича посланието до Римляните: “Катедрала на християнската вяра.” То наистина е. Това е най–важният документ, който някога е бил написан.

Римляни е единствената книга в Библията, която систематично представя плана за спасение. Единствената книга. Ако не разбирате Римляни, вие не може да разберете Библията.

Римляни е написана от главния теолог на Писанията, апостол Павел. Исус извърши  изкуплението, а Павел го обясни. Изкуплението не можеше да бъде обяснено, преди да бъде извършено.

Римляни е Павловото завещание и последен завет, сумирайки есенцията на това, което той познаваше от опит. Когато четете Павловите писания, вие не четете само доктринен материал, вие четете Павловата душа, вие четете неговия опит в живота. Римляни притежава завещателен характер. Това е последна воля и завещание на Павел.

Римляни предотвратява фалшивата религия

Римляни е профилактичен.

Ние използваме думата “профилактика”, когато говорим за предотвратяване на неща, като например предотвратяване на проблеми в медицината. Но, използвайки я тук, ние имаме предвид предотвратяване на проблеми в религията.

Повтарям, повечето от религията в света е недоброкачествена. Ако разберем Римляни, ще имаме правилна представа за това, що е религия.

Тиндейл нарича Римляни: “Светлината и пътя към Писанията.” Лутер казва: “Ръководещата част в Новия завет и най–чистото благовестие.” Калвин казва: “Всеки Християнин трябва да се храни от тази книга всеки ден, тя е ежедневен хляб за душата.” Колрийдж, съгласяващ се с Фредерик Годет, казва: “Най–дълбоката част от съществуващата литература”

Ф.Ф. Брус казва: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”

Обръщането на Августин

Моника беше християнка, живееща в Картаген, Северна Африка. Тя имаше необуздан син, който се казваше Августин.

Августин живееше много свободен, разпуснат живот и Моника се тревожеше за него. Един ден той обяви, че заминава за големия град Рим. /Там той може да живее и греши по–добре./ Моника продължи да се тревожи.

Но в Рим, живота на Августин, подготви пътя за неговото обръщане. Един ден той се разхождаше в една градина, където чу дете да пее и приканва. Единствената латинска фраза, която заседна в главата на Августин беше: “Вземи и прочети.”

Със себе си той имаше препис на Новия завет. Неговият интерес нарасна и той отвори и прочете. Първите думи, които видя бяха: “ Вместо това се облечете с Господ Исус Христос и не мислете как да задоволите грешната си човешка природа ” (Римляни 13:14).

Нашият свят е различен поради Августин, а Августин стана различен поради Римляни.

Римляни и съживяване

След времето на Христос, тези мъже, които споменахме, промениха света. Павел, Августин, Лутер, Калвин и Уесли – са велики мъже, които промениха нашия свят. Ф.Ф. Брус беше прав, когато каза: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”  Всички съживявания в християнския свят са започнали благодарение на тази книга.

Римляни е отговорна за съживяването в САЩ, което Джонатан Едуардс започна, съживяването в Англия, което Уесли започна, това, на Джордж Уайтфийлд в Англия и Лутер в Германия. Всички големи истински християнски съживявания са започвали с тази книга. Подходете внимателно, когато я изследвате, защото всичко може да се случи.

Закон и мотивиране

Римляни ни казва истината относно Бог. Казва ни истината относно религията. Казва ни истината относно това как да живеем. Това са неща, които ние трябва да знаем.

Но Римляни също ни мотивира.

Всички знаем за съществуването на закона. Ние не се нуждаем от някои да ни прочете десетте заповеди. Всеки има познание относно правилно и неправилно, независимо дали посещава или не посещава църква.

Законът не може да ни наложи желание. Законът е безпомощен и безнадежден да ни предпази от грях. Единственият мотив в света, който може да ме предпази от грях е познанието, че Бог е мой и аз негов.

Няма заповед, която може да ме пази да не съгреша. Няма закон, който да ме държи далече от грях. Не съществува вероучение, което да направи това. Дори страха от моя брат, не може да го направи – а това е мощна сила, тъй като ние всички искаме да бъдем приети.

Единственият мотив, който може да ме държи в правата посока е познанието, че Бог е мой, а аз негов. Това е есенцията.

Вяра не сектантство

Римляни е книга относно вяра, надежда, любов и кръст. Тя не казва нищо относно сектантски лозунги.

Няма да намерите разгорещени спорове относно естеството на Господната вечеря. Римляни приема кръщението чрез потапяне, за разбиращо се от само себе си и не се опитва да спори за това. Когато говори относно пазенето на дни, казва достатъчно ясно, че пазенето на дни не е толкова важно, колкото вяра в Исус Христос.

Вяра – ключовата дума в Римляни

Ключовата дума в Римляни, е вяра. Тя се среща на 64 места в книгата. Ще я намерите в първата глава, стих пети: “послушание от вяра”, а също така тя е последната дума в книгата, точно преди славословието, същата фраза: “послушание от вяра”.

Животът щеше да е много различен, ако Павел беше написал обратното – “вяра от послушание”. Това щеше да е ужасно. Но в началото и в края, той написа, “послушание от вяра”. Изглежда, че той казва: “Бог приема само това, което е направено поради твоята вяра в Исус Христос. Нищо друго освен това. Всичко, което е направено преди вяра в Христос е грях. Недостатъчно е, защото му липсва това, което го определя като автентично – вяра в Христос.

Единственото послушание, което Бог ще приеме е това, което пораства от вяра в Исус Христос. Прекрасно е, че Римляни завършва с тази дума – “вяра.” Вяра е последната дума, в последната глава, точно преди заключителното славословие. (Римляни 16:26)

Циркулярно писмо

Много от античните преписи на Римляни не съдържат глава 16та, тъй като това е страница с имена. По всяка вероятност, това, което се е случило е, че един препис на Римляни без глава 16 е бил препращан от църква в църква. Главата, която съдържа имената на християните в Рим, които Павел познаваше, беше извадена, защото нейното съдържание бе от местен интерес.

Въпреки това, тя е глава пълна с красиви, къси изказвания. Павел поздравява Акила и Прискила, които рискуваха живота си за него (Римляни 16:3-4). Той говори нежно за Руфа и неговата майка: “, която беше майка и за мен”– казва той (Римляни 16:13).

Циркулиращо писмо между църквите е била единствената Библия, която някои от ранните християни са имали. Те признаваха, че Римляни съдържа същността и материята на Християнството. Те имаха традицията да говорят за Исус и разпространяваха на широко вестта за Него. Но Римляни, беше единствената написана Библия, която някой хора имаха.

Затова много ръкописи на Римляни завършват без глава 16та, защото книгата бе изпратена до всичките църкви.

Само две религии

Римляни е книга относно истинската религия, най–значимата от значимите. Тя е книга казваща истината по такъв начин, че ни предупреждава за противното.

Има само две религии в този свят. Библията говори за тях символично, като религията на Ерусалим и религията на Вавилон. Те са споменати в първата книга на Библията – Битие, а също така и в последната – Откровение. Книгата на Данаил също говори за тях.

Едната религия е религията на добрите идеи. Това не е християнската религия, въпреки че много християни я практикуват. Другата е религията на добрата вест. Има голяма разлика между добри идеи и добра вест.

Добра вест, добри идеи

Фалшивата религия на добрите идеи, се съсредоточава върху човечеството. Истинската религия на добрата вест се съсредоточава върху Бог. Фалшивата религия се съсредоточава върху човешката дейност и постижения, а истинската върху кръста.

Фалшивата религия представя Христос първо като наш Пример. Това е мизерно учение. Това ще депресира всеки един от нас, които сме честни. Не може да се сравняваме с Христос, без да открием, че сме отишли твърде далеч.

Истинската религия гледа на Него като Заместник. “Исус бе моят заместник на Голгота и той е моят Заместник в последния велик ден.” Никой от нас не може да премине през съда без този Заместник.

Боби Бърнс каза: “Моят живот не е, какъвто трябва да бъде.” Той каза: “Дори не е това, което можеше да бъде.” Той каза това за всеки един от нас. Нашият живот не такъв, какъвто трябва да бъде. Нашият живот не е такъв, какъвто можеше да бъде, или какъвто ние искахме да бъде.

Но ние имаме Заместник в деня на съда. Това е Христос.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ТРЕТА ЧАСТ

Цялата книга към Римляните се разкрива от нейните ключови стихове, Римляни 1:16-17. Тези стихове учат, че благовестието е относно правда от Бог. Тази правда от Бог е подарък за всеки, който вярва в Христос.

Когато отворите Библията си на Римляни първа глава, вие ще намерите ключа за книгата в стихове 16 и 17.

Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16). 

Схематично изложение на Римляни

Римляни се разделя на три основни части. 1) Първите осем глави се занимават с начина за спасение от грях. 2) Следващите три глави задават въпроса: “Защо най–религиозните хора в света не намериха този път?” Това са глави 9, 10 и 11. 3) След това Римляни казва: “Това е начина, по който трябва да живеем.” Това е казано от глава 12 до края.

След всяка от тези три части, има славословие (което е израз на хвала към Бог.)

Отново, разделянето е: “Осем глави, които ни казват как да се справим с проблема грях,” след което има славословие.

След това три глави: “Защо Евреите го пропуснаха, след като е толкова добро?” След това, ново славословие.

След това пет глави: “Това е начина, по който трябва да живеем.” След това още едно славословие.

Разделение на първата част

Първата част, глава 1-8, се състои от четири части.

Част на осъждане

Добре е да обърнем внимание на цялата дъга на истината. Дъгата има, както тъмни, така и ярки цветове. Не можем да оценим светлите, без тъмните цветове. Видели ли сте някога хубава картина, без сенки? Съмнявам се. Сенките казват, че някъде има светлина. Римляни започва с тъмен цвят – осъждане.

Част на оправдание

Това е законната и словесна противоположност на осъждането. Оправданието е ярък цвят в контраст със сянката.

Част на освещение

Освещението също е ярък цвят. То е плод на оправданието, така че може да наречем освещението отразена светлина от цветове. Освещението е произходна на оправданието.

Бог дава подаръците си с две ръце. Той не оправдава никого, когото не освещава. Ти не можеш да приемеш смъртта на Христос, без да приемеш неговият възкресен живот. Първият поглед към кръста е: “Той умря за мен.” Вторият: “Аз умрях с Него.“ Разпънат бях на кръста заедно с Христос, така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен.” (Галатяни 2:20)

Част на прославяне

Това е много важна доктрина, за която малко се говори. Ще дойде време, когато аз ще изгубя тези грешни подбуди, които ме преследват и измъчват през всеки ден от моят живот. Това ще стане, когато Исус се завърне и ние бъдем преобразени. Тогава нашето грешно естество, ще бъде унищожено, но не и преди това.

“Чуйте ме, ще ви разкрия една тайна: няма всички да умрем, но всички ще бъдем променени в един миг, кратък като премигване на око, при звука на последната тръба. Защото тръбата ще изсвири и мъртвите ще бъдат възкресени в нетленност, а ние, които все още сме живи, ще се променим. Защото това тленно тяло трябва да се облече в нетленност и това смъртно тяло – в безсмъртие.” (1 Коринтяни 15:51-53; виж Римляни 8:23)

Греха остава в християнина до прославянето, но не трябва да господства. Там е, но не трябва да доминира. Но е там.

Ключът към Римляни

Ако можем да разберем ключовите стихове, Римляни 1:16-17, ние ще бъдем спасени от съмнение, отчаяние, поражения и разочарования.

Тези тъмни и ужасни неща идват в резултат от непознаване Книгата, Библията. “Вие грешите, защото не познавате Писанията”–каза Исус. “А Исус в отговор им рече: "Не се ли заблуждавате, понеже не познавате писанията нито Божията сила?” (Матей 22:29 и Марк 12:24)

“Вие грешите, вие не улучвате целта, “ казва Павел, “защото не познавате Бог, който е открит в Писанията.” “Отрезнявайте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.” (1 Коринтяни 15:34)

Забележете още веднъж въведението към Римляни, стихове 16 и 17, ключовите стихове на книгата:

Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16-17).

Опитността на Лутер

Лутер казва: “Аз се борех с този пасаж ден и нощ. Каква е връзката между благовестието, "оправдание от Бог" и "праведния ще живее чрез вяра?”

Той казва: “Аз мразех този пасаж. Как може Бог да бъде справедлив и да изисква от мен, грешник от зачатие, да го обичам? Аз мразех Бог.”

Лутер изповядвал греховете си на другите монаси по шест часа на ден. Накрая абата му казал: “Мартин, Мартин, ти си този, който е разгневен на Бог. Бог не ти е разгневен.” Мъдрият стар свещеник бил прав.

Лутер видя в този пасаж, че праведния Бог, изисква от нас да Го обичаме с цялото си сърце, ум и душа. С други думи Бог изисква невъзможното, защото ние не сме праведни. Лутер мразеше тази непоследователност.

Един ден, светлината огря Лутер. Той казва:

“Вратите на Рая се отвориха. Бях новороден. Аз намерих ключа за цялата Библия.

“Видях, че тази "правда от Бог" беше подарък от Бог. Тя беше дадена в ръката на вярата на всеки, който чувстваше своята нужда от Исус. Това е благовестието – добрата вест.”

Тогава той каза: “Аз бях нов човек. Библията беше нова книга. Аз намерих рая.”

Подарък за вяра

Сега, скъпи приятели, това е есенцията на християнската вяра: това, което ние не притежаваме по естество, това, което не можем да усъвършенстваме, това, което не можем да спечелим е Божият подарък за просяка, който е протегнал ръката на вярата.

Протегнатата детска ръка не изработва ябълката, която й е дадена. Детската ръка не произвежда ябълката нито заслужава ябълката. Тя просто взима ябълката. Това е вярата.

Вярата не е нещо, което ти трябва да изработваш. Вярата не е нещо, което е постигнато чрез психологически стремеж или чрез логични аргументи. Вярата е Божия подарък за тези, които са чули, че Бог ги обича толкова много, че е умрял за тях. Ако не се възпротивим на това, ако не се противопоставим на благовестието, вярата е родена и царува.

Вярата взима, вярата получава. Всички добри неща, са дадени в ръката на вярата.

Лутер четеше Римляни 1:16-17 почтително и ги изследваше през деня и нощта. Това, което той откри беше, че те казват: “Аз не се срамувам от добрата вест!”

“Аха!”– каза си Лутер, “сега разбирам. Това е добра вест, защото казва, че Бог е за грешните.”

Римляни 1:16-17 е също ехо на това, което Лука 15:2 казва: “Тоя приема грешниците и яде с тях.” Исус иска да гостува на този, който е грешник.

Бог оправдава грешните

Нашият е Бог, който оправдава грешните. (виж Римляни 4:5)

Стария завет забранява тази практика.(Второзаконие 25:1; Притчи 17:15) Казва се: “Съдиите не трябва да оправдават виновния.” Бог нарушава собствения си закон, когато оправдава грешника!

Но в по–висок смисъл, Той не го нарушава.

Бог оправдава грешника. Всички сме грешници. Всички сме се отбили от пътя. Всички сме непроизводителни. Ние всички сме себелюбиви. Себелюбието ни изкушава всеки час, всяка минута.

Лутер видя славата: “Аз не се срамувам от добрата вест, защото тя е силата на Бог.” Това е, което ни трябва – сила защото всички сме слаби.

Благовестието може да достигне на далеко – то е за спасение. Благовестието е универсално, то е за всеки. Няма Калвинистка идея за предопределение тук, като че ли спасението е само за определени хора. Стихът казва: “Всеки, който вярва.”

Не се казва, че благовестието е сила на Бог за всеки, който постигне. Това е учение на фалшивата религия.

То е за всеки един, който вярва, не за всеки, който постигне. Всеки, който вярва. Тогава правдата от Бог се открива.

Праведния чрез вяра, ще живее

Следващата мисъл е преведена по-правилно в много от модерните преводи, отколкото в King James Version. Тази в KJV е правилна: “Праведния ще живее чрез вяра.”

Но RSV (Revised Standard Version) е за предпочитане: “Този, който чрез вяра е праведен, ще живее.” NRSV (The New Revised Standard Bible), казва: “Този, който е праведен, ще живее чрез вяра.”

По–правилно би било да се преведе по следния начин: “Този, който е праведен чрез вяра, ще живее.”

Защо казвам това? Защото тази мисъл е във въведението до Римляни и в главите, които следват има ясно разграничени части.

Глави 1–5 поставят ударението върху думите “вяра” и “правда” и много рядко се среща думата “живее”. Когато преминем в шеста глава, главата, която представя темата за освещението, ние срещаме думата “живее” отново и отново, около 15 пъти. Но ние не срещаме думите “вяра” и “правда” свързани в тази част.

 Първите пет глави, където оправданието е обяснено, учат: “Този, който е праведен чрез вяра.” Следващите глави върху освещението учат: “Ще живее.”

Божият велик подарък

Това е ключовата идея в книгата към Римляните. “Това, което ти и аз не можем да спечелим и което не заслужаваме е Божий подарък за тези, които го пожелаят.”

Дори не ни е дадена възможността да превърнем вярата в дела или ние ще се върнем обратно при спасение чрез дела. Да вярвам, означава просто да получа.

Спасителната вяра е Божий подарък за тези, които чуват добрата вест, че: “Бог е за нас“ каквото и да е нашето минало, каквито и да са нашите трудности, каквито и да са нашите слабости. Десет хиляди пъти, десет хиляди грехове не могат да се доближат до планината на Божието опрощение.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Римляни обяснява как Бог може да оправдае неправедния.

“Оправданието” е Божията декларация, че ние сме праведни само в Христос.

Ние се нуждаем от оправдание през целия си живот, независимо,

колко осветени сме станали!

Разбираме ли, че Бог е готов да оправдае виновния?

Думата “оправдае” никога не означава да направи някого праведен вътрешно. Тя означава – смята се за праведен. Много важно е да знаем това. Целостта на истинската религия се върти около този въпрос.

Оправдавам означава “обявен за праведен”

“Оправдавам” означава ли “да ме направи праведен вътрешно?” Ако означава това, аз никога не съм бил  истински оправдан, никога истински обърнат, защото аз не съм праведен вътрешно. Аз познавам напълно факта на моята вътрешна неправедност. Аз съм осведомяван за това ежедневно.

В Старият и Новият завет, думата “оправдавам” винаги означава противоположното на “осъждам.” Ако осъдите някого вие не го правите лош, вие го обявявате за лош. По същия начин, когато оправдаете някого вие не го правите праведен вътрешно, вие го обявявате за праведен.

За това, на съдиите в древния Израел им беше казано: “тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния." (Второзаконие 25:1) Да оправдая, означава да обявя за праведен.

Съдия или адвокат, който прави обратното е осъден в Притчи 17:15: “Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.”

Как тогава Бог може да оправдае неправедния?

Оправдание завинаги

Когато четем относно оправдание, в Новия Завет ни се казва, че Бог ще ни третира така, като че ли ние сме Неговия Син, праведният Исус.

Това ни удивява, но също ни кара да го приемем за естествено. След всичко той третираше собствения си Син, сякаш беше грешник.

В оправданието Бог третира грешника така, сякаш той е Сина. Единственото нещо, което трябва да направим, за да разберем оправданието е да обърнем кръста обратно. Защо този добър човек е третиран като лош? За да мога аз, лошият човек, да бъда третиран като добър.

Защо невинният Човек бе третиран като виновен? За да мога аз, виновният, да бъда третиран като невинен.

Никога не мислете за оправданието като нещо, което се случва само в началото на християнския живот. Като че ли, след като сме били оправдани, ние трябва да запретнем ръкави и да кажем: “Да започваме с работата по нашето освещение, защото може да изгубим оправданието си.” Не! Не! Оправданието е над нас през целия ни живот, както слънцето. Както облака в пустинята, който закриляше Израел от горещината.

Оправдание и освещение са като двете линии на влака. Те са успоредни през цялото време, през всичките дни на живота ви. Може би изглежда, че те се сливат на хоризонта. Факт е, че те са успоредни, една до друга през целия ви живот.

С други думи, всяка минута от вашия живот с Бог не зависи от това, как вие се справяте, но какво Христос е направил. Това е добрата вест на благовестието.

Оправдание чрез вяра

Новият завет говори относно оправдание чрез вяра. Да бъдеш оправдан е нещо постоянно. Момента, в който вярвам на следващият ден и на следващия, и на следващия. Дори когато падна като християнин, аз съм оправдан чрез вяра.

Всички сме родени законници. Когато правим нещо нередно, ние се чувстваме обвинени. След това сме склонни да издигнем нашия грях на пиедестал и да бъдем мизерни за три дни. След като сме наказали себе си достатъчно безпощадно, тогава казваме: Господи, сега аз ще приема прощение. Благодаря ти.”

Това не е начина, по който става оправданието. Оправданието става чрез вяра. “Съществуващо оправдание чрез вяра.” “Съществуващо оправдание чрез вяра.

Ако гледаш към Исус, оправданието никога не се повтаря в смисъла на ново оправдание. Оправданието е върху теб през цялото време.

Исус каза на апостолите: “Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си.” (Йоан 13:10) Ние бяхме измити, когато приехме Спасителя. Ние бяхме измити, дори преди да бъдем кръстени. То се случи само веднъж.

Когато пътуваме през странстванията си в живота, нозете ни се омърсяват от нашите неуспехи и грешки. Не е нужно да бъдем кръстени отново. Ние донасяме нозете си при Христос и Той ги очиства.

Кръвта на Исус Христос ни очиства и продължава да ни очиства. Както слъзните жлези измиват очите постоянно, така кръвта на Исус Христос ни очиства от всяка нечистота.

Оправданието, скъпи приятели, е като арка над нас, то ни покрива през цялото време. Нашето положение пред Бог винаги зависи от оправдание чрез вяра.

Оправдание и освещение

Оправданието е свързано с местоположението, а освещението с обстоятелствата.

Оправданието е свързано с вашето правно положение. Освещението – с вашето състояние.

Много важно е да разберете разликата, иначе няма да имате мир.

Вашето състояние се влияе от данъчните служби, времето, артрита, настинката, роднините, баща и майка, свекър и свекърва – всяко едно от тях. Вашето състояние се влияе от тези неща.

Вашето местоположение не се влияе. Вашето местоположение е винаги постоянно в Христос – съвършено. Вашето състояние отива нагоре и надолу, навътре и навън, то е объркано. Всеки един, който гледа честно в себе си не може да не бъде обезкуражен.

Но, гледайки към Исус, ние можем само да бъдем окуражени.

Така че, много важно е да направим разликата, но да не разделяме тези две неща: оправдание и освещение. Едното е извън нас, а другото – в нас. Едното е основано на това, което Христос направи за мен. Другото е основано на това, което Христос прави в мен.

Първото е завършено, 100 процентово. Второто не е, защото Бог го извършва в мен, а теренът, на който работи е отвратителен.

Не гледай в себе си

Благовестието е относно това, което Христос направи за мен. То довежда оправданието. Благовестието е относно приключената Божия работа на кръста. Неговата правда е съвършена, изработена в съвършен живот и изкупителна смърт. Всичко това ми е дадено.

Мои са Христовия живот, смърт, говор и дела. Чрез вяра аз живях Неговия живот и умрях с Неговата смърт. “На живот, който не живях, и на смърт, която не умрях, аз залагам цялата си вечност.”

Есенцията на истинската религия е, да не гледаме в себе си, а да гледаме към Христос. Ако се опитвате да балансирате пръчка на върха на пръста си и гледате към пръста, вие няма да можете да балансирате пръчката. Трябва да гледате към върха на пръчката. Същото важи и за истинската религия – тя е обективна, а не субективна.

Не се надявайте на чувствата си

Не започвайте с вашите чувства. Чувствата са плод на спасението. Никога не бива да ги поставяме на мястото на корена. Чувствата са твърде непостоянни. Чувствата ни са като шумни деца в детската градина – не се надявайте на тях за вашето правно положение пред Бог.

Гледайте надалеко от вашите чувства – към Исус. Павел казва:

“Още, братя, напомням ви благовестието. Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.”(1 Коринтяни 15:1-4)

Ако кораб попадне в буря, моряците не хвърлят котвата в трюма. Моряците хвърлят котвата през борда, извън кораба. Ние сме в буря през цялото време. Това е, което живота представлява, буря след буря със случайно затишие понякога. Хвърлете котвата извън себе си, на Христос.

Християнската вест е Христос за мен – това, което Христос вече е направил. Християнският живот е Христос в мен – това, което става след обръщането.

ОБЩ ПРЕГЛЕД ВЪРХУ РИМЛЯНИ - ГЛАВИ 1 – 3:20

След като представя благовестието, Павел вмъква почти три глави,

показвайки защо всеки се нуждае от него. Той твърди, че всички групи от хора имат нужда от благовестието,

защото на всички групи /религиозни и нерелигиозни/,

не им достига Божията святост.

Забележете, че в уводните глави на книгата до Римляните - първите три глави, Павел представя нещата във вид на прокурорски увод пред съда.

След като ни представя писмото си в първата глава и ни дава ключа за това писмо в Римляни 1:16–17, Павел казва: “Сега нека видим нуждата от този ключ, благовестието.”

Могъщи скоби

След 1:16–17, Римляни продължава тематично и логично след 3:21. Всичките стихове между 1:17 и 3:21 са в скоби. В тези скоби, Павел ни показва нашата нужда от Божията правда (спомената в 1:17), която ни дава праведно положение пред Бог.

Тук Павел вмъква скоби, в които казва: “Нека да ви кажа, защо благовестието е толкова важно. Причината е, че без него всички хора, са изгубени.”

Нерелигиозните са изгубени

Първо Павел казва: “Виждате ли тези нерелигиозни хора? Те всички са изгубени. Бог ги предаде....Бог ги предаде.....Бог ги предаде.” Три пъти той казва: “Бог ги предаде” – стихове 24, 26 и 28.

Павел ни показва, как всички нерелигиозни хора са изгубени. В 18 стих четем: “Божият гняв се открива от небето против всяко безбожие и неправда на човеците, които потискат истината чрез тяхната неправда”(Римляни 1:18 NIV).  Забележете, че той не казва “неправда и безбожие”. Всичката неправда се заражда от безбожност. Всичко в живота е повредено поради нарушената връзка с Бог. Когато Адам и Ева съгрешиха против Бог, не измина много време преди техните деца да започнат да се избиват. Спиците на колелото, се доближават една до друга, колкото повече се приближават до центъра. Колкото подалеч отиват от центъра, толкова повече се раздалечават една от друга. Така е и с човечеството. Съгрешавайки срещу Бог, (Битие 3) те съгрешиха, срещу своите сестри и братя (Битие 4). Колкото по се отдалечаваме от святия Център, толкова повече се отдалечаваме един от друг. Неправда и злина се пораждат от безбожие.

Когато сме в изправни отношения с Бог в Христос, ние ще бъдем в добри отношения и с нашия съсед.

Грехът на нерелигиозните

След това Павел изрежда греховете на нерелигиозните и езичниците. Той представя отвратителен списък с греховете на езичниците. Забележете тази част:

“И понеже не счетоха, че си струва да имат истинското познание за Бога, той ги предаде на поквареното им мислене, за да вършат непристойни дела. Тези хора са изпълнени с всякакви грехове – зло, алчност, ненавист, завист, убийство и разпра, измама и злост. Те сплетничат, клеветят и мразят Бога. Те са грубияни, горделивци, самохвалковци, измислят нови начини да вършат зло, непокорни са към родителите си, глупци, не държат на думата си и нямат обич и милост в сърцата си. Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат” (Римляни 1:29-32).

Праведните са изгубени

Павел знаеше, че много от членовете на църквата в Рим бяха евреи, които бяха праведни според закона. Във втора глава той казва (аз перифразирам): “И вие, религиозните,  също сте изгубени. С вас също е свършено, точно както с нерелигиозните и езичниците.” Погледнете как Павел започва втората глава.

“Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща” (Римляни 2:1).

По–късно той казва:

“ И си убеден, че водиш слепите, че си светлина за онези, които тънат в мрак, че си наставник на неуките и учител на децата, и си сигурен, че законът те снабдява със знания и истина, защо ти, който учиш другите, не учиш и себе си? Защо ти, който проповядваш, че не трябва да се краде, крадеш? Защо прелюбодействаш ти, който казваш, че човек не трябва да прелюбодейства? Защо крадеш от храмовете ти, който мразиш идолите? Ти, който се хвалиш със закона, защо носиш срам за Бога, като нарушаваш неговия закон? Както е писано: „Заради вас се хули Божието име сред езичниците” (Римляни 2:19-24).

Първо Павел говори за нерелигиозните и езичниците. “Те са изгубени” – казва той.

След това, той говори за религиозните и казва: “И те са изгубени.”

Накрая в трета глава Павел казва: “Нека да погледнем целият свят.” Продължавайки той казва: “Всички са изгубени.”

Всички са изгубени

Обърнете внимание на трета глава, където започвайки от стих 9 Павел използва 14 цитата от Стария завет.

“И така, ние, юдеите, по-добри ли сме от останалите? Съвсем не! Вече поставихме обвинението, че както юдеите, така и езичниците са под властта на греха. Както е писано „Няма нито един човек без грях. Няма нито един, който разбира. Няма нито един, който търси Бога. Всички му обърнаха гръб и всички се поквариха. Няма нито един, който да върши добро. Няма дори и един!“ „Устите им са отворени гробове и езиците им служат само за да мамят другите.“ „Думите им са змийска отрова.“ „Устите им са пълни с проклятия и жлъч.“ „Винаги са готови да пролеят кръв, навсякъде, където отидат, носят разруха и нещастие и не познават пътя към мира.“ „Те нямат страхопочитание към Бога.“ Сега знаем, че това, което законът казва, се отнася за онези, които са под закона, за да се сложи край на всички оправдания, които хората си намират, и да се покаже, че Бог ще съди цялото човечество. Никой няма да бъде оправдан пред Бога заради подчинение на закона, защото законът само показва греха ни” (Римляни  3:9-20).

Харесва ми начина, по който The Living Bible перифразира стих 20.

“Сега виждате ли? Никой не може да бъде праведен пред Бог чрез правене на това, което закона заповядва. Тъй като колкото повече научаваме относно законите на Бог, все по–ясно става, че ние не ги изпълняваме; целта, на Неговите закони е да ни покаже, че ние сме грешници” (Римляни  3:20 LB). 

Виждате ли? Божиите святи закони само ни показват, че ние сме грешници. Те не могат да ни спасят.

Изискване за съвършенство

Скъпи приятели, помислете за това, което Бог изисква от нас! Той е Свят Бог! Дори небесата не са чисти в Неговото присъствие (Йов 15:15). Бог изисква безупречно послушание. Не само в думи и дела, но дори и в мислите ни – в нашето същество.

Той изисква ревностно послушание. Послушание без ревност е като жертва без огън.

Той изисква доброволно послушание. Ако вашето послушание не е доброволно, Той няма да го приеме.

Той изисква съвършено послушание. “Проклет е всеки, който не постоянства в спазването на всичко, написано в книгата на закона” (Галатяни 3:10; Второзаконие 27:26).   “Проклет е всеки.” Това е лично. “Който не постоянства.” Това е безкрайно. “Да изпълнява всичко писано в книгата на закона.” Това е практично.

Бог разрушава нашите идеи за човешко съвършенство. Божият закон изисква от мен да съм съвършен отвътре и отвън. Божият закон изисква от мен да имам съвършено зачатие, съвършено ранно детство, съвършено детство, съвършена зряла възраст и съвършена смърт. Божият закон изисква от мен да мога да кажа: “Може ли някой от вас да ме уличи в грях? Защото аз винаги върша това, което го радва! (Йоан 8:46, 29). С нас е свършено.

Библията казва: "И в ангелите си намира недостатък” (Йов 4:18). В нея се казва, какво създание е човека: “Който пие неправда, като вода.” (Йов 15:16) “Наистина всеки човек, колкото и здраво да стои е само лъх.” (Псалм 39:5)

Няма разлика

Аз харесвам стиха, който казва: “За това няма разлика, понеже всички съгрешиха.” (Римляни 3:22-23)

Няма никаква разлика между нас: нерелигиозни, езичници, религиозни, евреи. Има разлика в степента на греха. Няма разлика във факта на грях.

В повечето страни, няма значение дали си убил един човек или 30. Наказанието е едно и също – смърт.

Павел приключва своите прокурорски уводни думи. Цялото човечество е виновно! Всички заслужават смърт – вечна смърт!

АКРОПОЛЪТ НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ГЛАВА 3:21 – 26

Римляни 3:21–26 са най–важните стихове в Библията. Те откриват, как Бог е промислил за нашето спасение,чрез

кръста на Христос. На кръста, Бог се справи с

вината ни и ни подари небето.

The Living Bible представя по прекрасен начин, това, което се случва след обвинителните думи на прокурора (в Римляни и спасението): “Но сега, Бог ни показва различен път към небето – не чрез старанието си “да бъдем достатъчно добри” и да се опитваме да пазим законите Му, но чрез нов път (въпреки, че не е нов, тъй като Писанията говорят за него много отдавна). Сега Бог казва, че Той ще ни приеме и ще ни оправдае – декларирайки, че “сме невинни” – само ако се доверим на Исус Христос и Му позволим да отнеме нашите грехове. Всички, може да бъдем спасени по този начин, идвайки при Христос, без значение кои сме или какви сме били” (Римляни 3:21–22 LB). Прекрасно!

Появява се един адвокат

След като сме били унищожени от въведението на прокурора в Римляни 1:18 – 3:20 изглежда, че се появява един Адвокат. Той е упълномощен да защитава и представя човешката раса пред Великия Съдия. След като нашия Адвокат се изправя, внезапно Той пада и умира! Всемирът е притихнал в мълчание. Изминава време, три удара и Адвоката оживява. Той започва да говори.

Най–важните стихове

“Но сега” са думите, с които започва 21 стих. Когато намерите “но” в Библията, това обикновено означава, че следват добри новини. Независимо, колко лоши са нещата за нас, ние четем “но сега.” Обърнете внимание на тези думи. Това е вестта. Това е Акрополът на Християнската вяра. Това са най–важните стихове в Библията относно спасението: “Но сега се разкрива как Бог прави хората праведни. Това става отделно от закона, въпреки че законът и пророците свидетелстват за него.  Бог прави хората праведни чрез вярата в Исус Христос и това се отнася за всички, които вярват, понеже няма разлика между хората, защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава. Но Бог ги прави праведни чрез своята благодат даром, като ги освобождава от греха чрез Христос Исус. Чрез кръвта на Исус Бог го представи като изкупителна жертва за греховете на онези, които имат вяра. Така показа, че е бил справедлив, когато, поради снизхождението си, в миналото не е наказал хората за греховете им. Бог извърши това, за да докаже, че е справедлив в настоящето и че ще продължи да бъде справедлив и същевременно да прави праведен всеки, който вярва в Исус” (Римляни 3:21-26).

Кръстът означава две неща

Апостол Павел, говори за “изкупление, което идва чрез Исус Христос.” Павел говори за Христос, “като жертва за омилостивяване, чрез вяра в кръвта му.” Когато гледаме на Христовия кръст, и размишляваме върху него, той може да означава само едно от следните две неща. Той е демонстрация, на безполезното, случайно естество на живота – което означава, че каквото и да означава добрият живот, той е безполезен, или отразява праведността, любовта и милостта на Бог. Тези качества са толкова превъзходни, че макар и приковани те могат да извоюват победата. Направете своя избор между тях. Безполезно, случайно събитие ли е кръста, доказващо, че живота е безсмислен? Или е събитие, което доказва, че Божията праведност, любов и милост са толкова прекрасни, че дори когато са приковани те могат да извоюват победата.

Ние бяхме на кръста

Помислете относно кръста. Ние бяхме там. Стария негърски спиричуал задава правилния въпрос: “Беше ли там, когато разпънаха моят Господ?” Това, което стана на кръста е микрокосмос. Там е събран целият свят чрез своите представители. Учените са там представени от садукеите и фарисеите. Неуките са там в лицето на необразованите войници. Там има мъже и жени. Жените бяха тези, които останаха последни при кръста. Младите и старите са там, пленниците и свободните, варварите и гърците. Евреите също са там. Праведните и неправедните са там. Ние също сме там. С чукове ние заковахме пироните дълбоко в плътта на Исус. Ние направихме всичко това. Ние приковахме нашият Бог върху дървото. Ние приковахме неговите крака и ръце с пирони,   след което поставихме святата му глава не върху възглавница, но върху корона от тръни. Ние извършихме това. Ние бяхме там.

Наранен Бог

Трябва да разберем значението на кръста. Нищо друго не е така важно, като кръста. Той е толкова различен. На него виси единственият наранен Бог в цялата религия, история и време. Само наранените, могат правилно да служат на наранените. В тези стихове е представена картината на Христос, Който взема нашите грехове и увисва на кръст, вместо мен и теб. За много хора, кръстът е украшение, което слагат около врата си. За архитекта той е символ, с който украсява църквата, която проектира. За скептика той е суеверие. За древните Римляни, беше средство за екзекуция. За тълпата, в деня на разпъването, беше карнавал. За Мария той бе агония, която пронизва духа. За Павел той бе слава сочеща пътя към небето. За разбойника, прикован от ляво на Христос, той бе врата за ада и вечно проклятие. За другия разбойник, този от дясната Му страна, кръстът беше врата към рая, по–прекрасен от всяка възвишена мисъл. За Христос, кръстът е ковчег и трон. А за милионите хора, блъскани от бурите на живота, той е котва, осигуряваща небесна почивка. (перифразирано от Хершел Хобс) Какво е кръста за теб? Какво е кръста в теб?

Вина и прощение

Ето какво ни казва Павел  относно вината, изразена в уводните думи на прокурора, с които започва първа глава, водейки ни до следните стихове. “Ние всички сме виновни пред Бог” – казва той. “Вината е струпана върху нас – планина върху планина, покриваща ни, смазваща ни и задушаваща всеки от нас. Затормозеното ни от вина съзнание само увеличава страданието ни, довеждайки до злополуки, болест и смърт.” След това се появява нашият Адвокат. Той умира за нас, за да заплати нашата вина и ни предлага своя кръст и живот.

Любопитството убило котката

Чули сме за момичето, което задавало много въпроси. Казано й било, че “любопитството убило котката.” “Какво е искала да знае котката?” – попитало то. Какво е това, което най–много искате да знаете? Интересуват ли ви детайлите относно началото на света? Библията не представя детайли. Съвсем просто тя ни казва великата религиозна истина, че Бог е Създателят на света. Искате ли да разберете повече за чудесата на Исус? В края на земният си живот, Той не поиска от учениците си да запомнят Неговите чудеса. Той не поиска от тях, да запомнят Неговите чудесни думи. Той не поиска от тях, да си спомнят за Неговия прекрасен живот. Той им каза: “Не забравяйте моята смърт. Това правете за Мой спомен. Това е моята кръв на Новия завет, пролята за всеки, за прощение на грехове.” (Виж 1 Коринтяни 11:23-26) Опрощение на греховете – това е сърцевината на религията. Ние всички имаме купища от грехове, каращи ни непрекъснато да търсим прощение. А Бог вече го е направил, Той ни е простил  в Христос. Това е сърцето на религията. Само това може да смаже силата на греха в нашия живот, в нашите сърца.

Размишлявайки върху кръста

Когато човек наистина разбере какъв е той, трябва или да потуши това чувство, да се самоубие или да стане Християнин. Единствените хора в света, които имат увереност, че грехове им са простени, са хората, които познават Исус Христос. Никой друг! Никой друг! Единствените хора в света, които имат увереност, че техните грехове са простени, са хората, които познават Исус Христос. Те гледат към Неговите приковани ръце и казват: “Аз мисля за това, което моите ръце направиха. Моите егоистични ръце, нечисти ръце, алчни ръце.” Те гледат към Неговите приковани крака и мислят за местата където техните крака са ги водили, места, за които те не искат други хора да знаят. Те гледат към короната от тръни на Неговата глава и съжаляват за своите грешни и нечисти мисли. Те виждат Неговата прободена страна и мислят за своето сърце предадено на идолослужение, обичащо много други богове. Те виждат наранения му от римските камшици гръб и си спомнят за готовността, с която носеха своите идоли на гърбовете си. Много хора не харесват този вид обвинение. Те напускат този живот. Други биха направили това, ако имаха куража да го направят.

Небето е твое

Исус избра да дойде на този свят и също избра да умре за него. Той превърна римския кръст в олтар. В момента, в който кръвта Му изтече, Неговата първосвещеническа служба започна. “Татко, прости им.” (Лука 23:34) Той превърна кръста в трон и заедно с това ни подари и небето! Той каза на каещият се разбойник, да е сигурен, че небето е негово днес. “Исус му отговори, казвам ти днес, ти ще бъдеш с мен в рая.” (Лука 23:43) Ти трябва да знаеш, че небето е твое, защото Христос умря за теб.

Разделен свят

Неговият кръст разделя света. Ти си или с разбойника, който получи рая като подарък от Христос или си с другия, който смяташе, че е по-умен от другите хора и не се нуждаеше от Христовия кръст. Той отиде в ада без него. Ти можеш да знаеш, дали си в едната или другата група. Ти може да знаеш независимо от твоето минало. Раят е твой днес! Разбойникът от дясната страна на Христос се покая и  извоюва наградата. Не английската банка, но небето. Разбойникът спечели небето! Христос се зарадва, когато той го направи. Христос се радва също за теб, когато избереш небето.

ПРЕГЛЕД НА РИМЛЯНИ - ГЛАВИ 1 – 3

Тези три глави са най–важните в цялата литература и живот. Те адресират най–важния проблем на човечеството–и дават отговора му в кръста на Христос!

Всеки от нас иска да притежава духовна сила в живота си. Ние можем да я намерим само в благовестието. Благовестието е добрата вест, добрата история за това, което Исус извърши за нас, то е историята за Неговия живот, смърт и възкресение. “Аз не се срамувам от благовестието, защото е сила Божия за спасение на всеки, който вярва." (Римляни 1:16)

Ние сме хора и това означава, че имаме проблеми. Ние имаме всякакъв вид проблеми и най–вече информационни. Веднъж, по време на религиозно събрание, Исус каза на хората: “Вие грешите, защото не познавате Писанията, нито Божията сила” (Матей 22:29 и Марк 12:24). Ние допускаме грешки, защото не познаваме Библията. Ние грешим, ние пропускаме целта, защото не познаваме Бог.

Също така имаме проблем с вина. Взаимоотношенията са от огромно значение за нас. Ако се чувстваме, както у дома си, с Бог,  със себе си и с нашите съседи, ние живеем в небесна атмосфера още на тази земя. Ако не се чувстваме, както у дома си с Бог, със себе си и нашите съседи, ние живеем в ада, още на тази земя. Изборът е наш.

Независимо, дали признаваме това или не ние имаме проблем наречен смърт. Всички се страхуваме от смъртта. Не сме като животните, които са съвършено спокойни относно нея. Тя не представлява нищо за тях. Но жилото на смъртта е грехът.

Библията дава отговор на проблемите ни

Бог е дал отговора на тези проблеми в Святите Писания. Той ни е показал начина, по който трябва да живеем. Основният проблем в живата е правенето на избор, защото всяко нещо, което правим или не правим е от значение. Нещата, които не правим, и които не познаваме, могат да ни унищожат. Затова Бог ни е дал книга, която да ни каже как да живеем и как да умрем.

От горе на всичко това, тя разрешава проблема с приемането ни.

Аз чувам думите на живот

И размишлявам върху кръвта Аз виждам великата жертва И съм в мир с Бог

Няма друг път. Във всяка религия, умилостивението между Бог и човека винаги, изисква жертва. Разликата в християнската религия е, че Бог се погрижи за жертвата:

Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели...  И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:14, 18-21).

В Него

Тази малък израз, “в Него” (или “в Христос”) се намира на 165 места в Новия завет. Чрез вяра, ние сме “в Него”. В мига, в който положим нашите ръце върху главата на Божието Агне, всичко, което Той направи и всичко, което беше, ни се придава.

Бог не вижда повече в мен и теб отвратителността на грешника, но вижда приликата ни със Своя Син, в когото вярваме. Това е значението на мисълта да бъдем в Христос, “в Него.” Новият завет казва: “Съразпнах се с Христос.” (Галатяни 2:20) И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос.” (Колосяни 3:1) “И вие имате пълнота в Него.” (Колосяни 2:10) “Бог ни възкреси заедно с Христос и ни постави заедно с него на своя престол в небесните владения – нас, които сме в Христос Исус.” (Ефесяни 2:6) Всичко това е благодарение на милостта на Бог.

Пет пъти Новия завет използва фразата “Христос в нас.” Тя също е важна фраза, но различна от “в Него.”

Разликата  между двете е:  между нашата пълнота на вяра “в Него”, и нашата лична непълнота независимо от това, че Христос е “в нас.” Разликата е между завършената работа на Бог “в Него” и работата, която е започнала за нас, “в нас”, простените грешници. Разликата е между съвършено и несъвършено, между оправдание и освещение.

Оправдание чрез вяра

Павел казва: “Праведният чрез вяра, ще живее.” Не забравяйте, че “оправдан” е същата дума както “праведен.”

В някои деноминации, “оправдание чрез вяра” традиционно се разбира, че включва две неща. 1) Да бъдеш обявен за праведен (оправдание) и 2) да бъдеш направен праведен (освещение), т.е. нашето положение пред Бог чрез вяра в Христос и нашето състояние пред Бог. (Използвайки думата състояние, ние имаме предвид работата на Святия Дух в нашия живот, правенето на добри дела и изработването на характер.)

Това, разбира се не е “оправданието чрез вяра” на Новия завет. Никога, никога, никога.

В Павловата дискусия за приемането, и в неговата дискусия за “оправданието”, “оправдание” и “вяра”, “праведен” и “вяра” са свързани заедно 13 пъти в 13 стиха. Те никога не са свързани в неговата дискусия относно “освещението”. Много важно е да разберем, че освещението, т.е.  да бъдем направени праведни, е плод на благовестието. То не е благовестието. То е резултат от благовестието.

Благовестието е добрата вест относно смъртта и възкресението на Христос.  Неговата съвършена правда ни се придава, чрез вяра в Христос и Бог ни приема – в този момент. Освещението или, работейки заедно със Святия Дух, е плод на благовестието.

Различни, но не отделни

Когато на Голгота,  от прободените ребра на Спасителя потекоха кръв и вода, важното, на което трябва да обърнем внимание е, че те бяха различни, но не отделни. Ти си вещ теолог, ако знаеш как да пазиш някой неща, които никога не трябва да бъдат разделяни, отделно едно от друго.

Членовете на триединството са различни; те не са отделни. Повечето християни не са триединни; те са три–вярващи. Те имат три отделни бога. Това не е доктрината за Триединството. Библейската доктрина за Триединството е, че където е един от членовете на Триединството, другите са винаги там, въпреки че единият е в авангард. Бащата не страда физически на кръста, но той бе в Сина. “Бог, беше в Сина, примирявайки света със себе си.” (2 Коринтяни 5:19) Чрез Вечния Дух, Христос принесе себе си. Цялото Триединство беше там.

Различавай, но не разделяй тъй като няма да можем да видим славата на Христос в Неговото завършено дело на кръста. Това дело беше извършено за нас и ни дава съвършено местоположение пред Бог в този момент. Това е оправданието. Плода на оправданието – или да бъдеш обявен за праведен в Христос – е идването на Святия Дух в твоя живот. Това е освещението, което винаги следва оправданието.

Велико начало

Освещението само започва нашето формиране по образа на Исус Христос. То обаче не завършва в този живот. Няма съвършен християнин дори ако той или тя са били християни за 100 години, опитвайки се да бъдат, като Господаря. Колкото повече се доближаваме до Христос, толкова повече изповядваме нашата разлика с Него. Вродено съвършенство ще бъде постигнато само след промяната на прославянето, когато Христос се завърне.

“Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?” (Еремия 17:9). Най–добрите хора на земята, могат да предложат единствено непрекъснати литургии продиктувани от вина. В същото време, благодарение на благовестието, те могат да извикат: “Няма никакво осъждане за тези, които са в Исус Христос” (Римляни 8:1).

Благовестието дава отговор на нашите въпроси

Книгата към Римляните отговаря на въпросите: “Как биваме примирени с Бог?”; “Как да живеем?”; “Как да живеем със себе си?”; “Как да живеем със съседа си?” Когато гледаме към ключа на тази книга (Римляни 1:16–17) забелязваме, че когато говори относно благовестието Павел казва: “Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:16–17).

Изразът, “оправдание чрез вяра” е отличителен знак обхващаш първите пет глави от Римляни. Тези глави говорят за това, което Христос направи за нас. Това е, поради което Бог ни приема в момент на проявена вяра.

Вяра и кръста

Вярата не е нещо, което ние трябва да постигнем със собствени сили. Вярата не е нещо, което ние произвеждаме. Вярата е Божий дар за нас когато научим, че Христос ни обичаше толкова много, че умря за нас. Ако Голгота не може да стопи и промени сърцето ни, Бог не може да направи нищо повече.

За християнина кръста е слънцето на небето. Да отнемеш кръста от християнина е, като да отнемеш слънцето от небето. Да коленичи в подножието на кръста е най–високото място, което християнина може да достигне. Кръстът е проповедта на Блаженствата. Той е демонстрация на десетте заповеди. Той е 1 Коринтяни 13 глава илюстрирана. Кръстът е плода на Духа в пълно разцъфтяване.

На Голгота ние виждаме великия, чист, безгрешен и вечен Бог направен отрепка на всемира за нас. Когато Исус бе на кръста, ние всички бяхме там. Ти може да знаеш деня на твоята смърт. Тя настъпи преди 2 000 години.

“Понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели” (2 Коринтяни 15:14) Този стих не казва: “Ако един умря за всички, то всички не трябва да умират.” Павел казва: “Всички умряха.” Ние умряхме в Него. Следователно, ти и аз платихме заплатата за нашите грехове, минали, настоящи и бъдещи.

Оправдание – не само опрощение

Оправдание – великата идея в Римляни – не е само опрощение за миналото. Дори не е само опрощение. Оправданието отива по–далеч. Оправданието казва: “Аз те приемам, като че ли ти никога не си съгрешавал.” Да бъдеш оправдан, означава да бъдеш обявен за праведен. То не означава само да бъдеш опростен. Безспорно то включва реалността на опрощението, но Бог, за да ни докаже, колко много ни обича казва: “Аз ще ви третирам като такива, които никога не са съгрешавали.”

Сега ние виждаме значението на кръвта и водата, които изтекоха от Христовите ребра – различни, но не отделни.

Кръв и вода

Исус каза на Петър: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат“ (Йоан 13:8). Тези думи представят кръвта на Исус.

В мига, в който ти повярваш в Христос, твоя живот е умит, очистен от кръвта. Този очистващ поток, продължава да тече и да те очиства през всичките дни на живота ти. Всеки момент, всеки час, всеки ден през който се доверяваш на Исус, Бог те вижда само в Него, дори и ако си извършил сто грешки тази сутрин.

Какво прекрасно учение! Където има съзнателна вина, вината се превръща в съзнателна омраза, в себе омраза, болест и злополуки.

Ние трябва да държим водата и кръвта различни. Кръвта на Христос е, която ни оправдава. Водата е символ на Святия Дух, който идва в нас, като резултат от очистването. Святия дух, променя сърцата, ума и навиците ни, той променя живота ни! Кръвта и водата, не са отделни, но са различни. Ти може да се довериш само на това, което кръвта е извършила за теб, защото работата на водата все още не е завършена.

Всякога, когато погледнем вътре в себе си, ние ще бъдем обезкуражени. Кой има достатъчно вяра? Кой има достатъчно любов? Кой е съвършен баща, съпруг, син, съпруга, майка, дъщеря? Никой.

Освещението е винаги плода на благовестието. То не е част от оправдание чрез вяра. То е резултата от нея. "Оправданието произхождащо от вяра” (което според Мартин Лутер е точката, която определя стоящата или паднала църква) е оправдание чрез вяра.

Оправдание чрез вяра е благовестието

“Оправдание” и “праведност” са една и съща дума в оригиналния гръцки текст на Новия завет. Когато хората четат Библии на други езици (не английски) те откриват това. Когато четете различни английски преводи, вие често намирате, че тези думи са преведени различно. Това, което един преводач превежда като оправдание”, друг превежда като “праведност”.

“Оправдание чрез вяра” е “праведност чрез вяра”. “Оправдание” и “праведност” не са две различни думи в Римляни. Оправдание е най–сладката мелодия, която някога е чута да излиза от човешки устни. Това е единствения интерес, който трябва да погълне всички останали.

Човечеството има проблеми. Тези проблеми са относно правилно и неправилно, как трябва да се държим, приемане и смърт. Когато видим кръста, тези проблеми се фокусират в него и ние започваме да ги разбираме. Ние сме окуражени. Ние можем да се радваме в Исус Христос независимо от нашите недостатъци, независимо от нашите грешки. Бог ни прощава всеки грях, поради кръста. Съвършената правда на Христос ни е приписана. Бог ни приема в Своя Син. Ние сме съпроводени и приети в Божието присъствие и Неговото небесно семейство.

Живота с Христос е прекрасен.

ЗАЩО КРЪСТА?

Някои християни омаловажават Христовия кръст. Това пренебрегва тягостното напрежение

между светостта на Бог и проблема с греха. Например, Теорията за моралното влияние ограничава кръста. Това, което Христос направи на Голгота е за всички хора, през всички векове.

Трябва да запитаме: “Защо кръста?” Защо Бог не прости греха без кръста? Защо Бог не каза просто: “Било, каквото било!”

Проблемът с греха

Преди хиляди години един древен теолог каза: “Вие не сте погледнали сериозно на сериозността на греха.”

Ако Бог само ни беше осъдил това щеше да е достатъчно. Това щеше да е краят. Светът и всемира нямаше да съществуват. Ако Бог просто бе простил на всички, всемирът щеше да е в опасност поради беззаконието.

Ето един много важен стих, относно кръста:

Той го направи, за да покаже, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус” (Римляни 3:26).

Не забравяйте какво казахме относно “оправдая” и “праведен", те са една и съща дума в оригиналния гръцки текст. Ето още един превод на този стих:

Бог извърши това, за да докаже, че е справедлив в настоящето и че ще продължи да бъде справедлив и същевременно да прави праведен всеки, който вярва в Исус” (Римляни 3:26).

Бог е свят

Бог е свят. Ние не казваме цялата истина относно Бог, когато казваме, че Той е любов. Това е истината, която променя сърцата ни. Това е истината, която ни мотивира. Бог е любов. Това е превъзходна истина в Свещените писания, но не е цялата истина.

Библията споменава светостта на Бог повече от 600 пъти. Бог е толкова свят, че неминуемо се противопоставя на всяко нещо, което не е като него или не е свято. Божията опозиция към греха е разкрита в неговия гняв към греха.

Библията споменава гнева на Бог 550 пъти. Божият гняв не е страст, както при нас хората. Той е отношение към всичко, което разрушава това, което Бог е сътворил.

Така че Божия гняв е противопоставяне на греха, защото няма нищо по–унищожително от него.

Най–голямата лъжа, най–изкусната измама в целия свят е греха. Ние винаги мислим, че греха ще ни донесе полза. Но това никога не се случва. Грехът е най–големия измамник в света.

Всичкият плод на греха е или зелен, или изгнил. Всяко нещо, взето без благословението на Бог, независимо дали е мъж или жена, пари или положение каквото и да е, е като манната, която се развали. Грехът, ражда червеи. (Виж Изход 16:20).

Бог се противопоставя на греха. Това е гнева на Бог. Бог е свят. Той не може да толерира злото, защото знае, че то унищожава.

Кръстът и греха

Ако искаме да разберем кръста, ние трябва да разберем, че той не служи само за нашето опрощение, но и за светостта на Бог. Да, той е прекрасно откритие на Божията любов. Всичките ни грехове са като  зърно пясък пред планината на Божието опрощаване. Всичките ни грехове са като капка от роса в океана на Божията милост. Но, приятели мои, кръстът ни открива първо светостта на Бог.

Бог не можеше да прости греха, преди наказанието за него да бъде наложено. Кръстът бе необходим, за да може Бог да бъде праведен и да оправдае всеки, който вярва. Кръстът бе необходим, за да може Бог да бъде прав и праведен, Този, Който прави праведен – всеки един от нас, който вярва. Чрез Голгота, моралния закон (който отразява характера на Бог) е задоволен и установен.

Бог е както светлина така и любов. Това обяснява някои от трудните места в Новия завет. В Новия завет може да прочетеш неща относно Бог, които ще направят егоиста и неблагодарния, благодарни.

За да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните"(Матей 5:45).

След това може да прочетете неща, които биха изпълнили вярващия и праведния със страхопочитание.

Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях – отсечи я. По–добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън... Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях – отсечи го. По–добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла” (Марк 9:43, 45).

По–добре е да умрем без едно око или ръка отколкото да се прилепим към грях.

Бог казва:

“Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).

Няколко стиха по–надолу същият Бог казва:

Който говори против Святия Дух, няма да му се прости нито в сегашния свят, нито в бъдещия” (Матей 12:32).

Горещо и студено

Как може Бог да избълва горещо и студено? Как може да е толкова нежен и приятен?

Той ни поканва да вярваме. “Който пожелае, нека дойде”  (Марк 8:34).

Духът и невестата казват: «Ела!» И нека всеки, който чуе, каже: «Ела!» И жадният нека дойде и който иска, нека вземе даром от животворната вода” (Откровение 22:17).

Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя” (Йоан 6:37).

Така че, казвам ви: на хората може да им се прости всеки грях, който извършват, и всяко богохулство, което изричат. Но ако някой говори срещу Духа, няма да му се прости” (Матей 12:31).

Но, ако откажем да повярваме наши ще са червея (Марк 9:44, 46, 48); мъчение (Матей 8:29); скръб (Римляни 2:9); плач и скърцане със зъби (Матей 13:42; Лука 13:28).

Причината за нежността и жестокостта е грехът, който е много греховен. Грехът е отвратителен. Грехът е унищожителен.

Бог мрази греха. Бог няма да толерира грях. Кръстът на Христос свидетелства за това, “греха винаги донася смърт.” Нашият грях доведе до смъртта на Христос.

Не трябва никога да забравяме, че Библията говори за светостта на Бог, както и за любовта Му. Кръстът също прави това.

Два университета

Позволете ми да илюстрирам това. В САЩ деноминация, която има два университета. В единия университет те преподават протестантското разбиране относно кръста. Те казват, че кръстът, беше умилостивение. Христос, беше нашия Заместник и нашия Представител.

Същата деноминация има друг университет, на другия край на страната. Там също има много прекрасни християни, но те преподават различна теория. Те преподават това, което е познато като Теория на моралното влияние. В тази теория се казва, че Христовия кръст не беше необходим. Той беше жест от страна на Бог, за да покаже, че ни обича. Но Бог можеше да прости греха без кръста. Мотивът стоящ зад тази теория е: “Ние не искаме касапска религия. Не говорете толкова много относно кръвта.”

Това е Теорията на моралното влияние. Тя е преподавана от мъже и жени, които аз уважавам и които обичам. Но това учение никога не е било прието нито от католически, нито от протестантски теолози, тъй като не е Библейско.

Теорията на моралното влияние

Теорията на моралното влияние разделя Триединството. Тя създава сламен човек, за да може да го повали. ”Бог няма да вземе невинен човек и да го натовари с вина” – казва теорията. Скъпи приятели, това е просто невежество относно учението на Новият завет.

На кръста, този срещу Когото е сгрешено заплати цената. Не може да разделим Триединството и да кажем, че Бащата направи това на Сина. “Бог, беше в Христос, примирявайки света  със себе си” (2 Коринтяни 5:19). Не разделяйте Триединството.

Теорията също казва, че “Бог не е подчинен на закон извън себе си. Бог не трябваше да плаща наказанието на този закон.” Наистина, Бог не е подчинен на закон извън себе си. Но Бог е подчинен на това, което Той е. Божият закон е външната изява на това, кой всъщност е Бог.

Понеже Бог е чистота, има закон относно чистотата (Изход 20:14). Понеже Бог е истинен, има закон за истинност (Изход 20:16). Понеже Бог е щедър и може да разчитаме на Него, има предупреждение срещу кражбата (Изход 20:15). Законът е външната изява на това кой всъщност е Бог. Той е отражение на Божият характер.

Следователно, Бог не може да ликвидира закона си. Спомнете си какво казва посланието до Римляните за Божия закон.

Означава ли това, че чрез вяра унищожаваме закона? Не, в никакъв случай! Ние се съгласяваме с него” (Римляни 3:31). “Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра” (Римляни 7:12).

Важността на кръста

Тези, които подържат Теорията на моралното влияние в тази и други държави казват: “Някак си ние искаме да избегнем традиционното разбиране за кръста. Ние искаме да го изоставим.” С Христовия кръст оставен зад вратата, това е марша, с който те маршируват.

Те пренебрегват ясния стих в Библията, който казва: “Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв” (Евреи 9:22).

Например, Теорията за моралното влияние казва, че за патриарсите кръста не е бил необходим. Ако единствената стойност на Христовия кръст, беше да демонстрира любовта на Бог, това означава, че много хора са живели без тази демонстрация. Ние знаем, че Авраам ще бъде спасен; Мелхиседек ще бъде спасен; Йов ще бъде спасен. Те всички живяха преди кръста.

Вижте, Библията учи, че Христовият кръст извърши умилостивение за миналото, а също така и за бъдещето. Той покрива всички времена.

Кръстът е микрокосмос на всемира, който изявява сърцето на Бог. Бог е противник на греха, но Бог обича грешниците.

Кръстът разтваря сърцата на хората. Човекът е толкова грешен, че ще унищожи своя Бог.

Кръстът открива реалността относно небето и земята, относно миналото, настоящето и бъдещето. Да разберем тайната на кръста означава да познаваме всички съществуващи тайни.

Триумфът на кръста

Помислете за тайната на болката.

Има моменти, когато всяка душа се чувства изоставена. Има болни хора, на които лекарите не могат да помогнат.

На кръста Исус Извика: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”  (Матей 27:46; Марк 15:34). Христовият кръст казва: “Фактът, че се чувстваш изоставен не означава, че си изоставен.”

Радвам се за свидетелството на кръста, че може да се чувстваме изоставени, когато всъщност не сме.

Христос се почувства изоставен на Голгота. Три дни по–късно, Той стоеше извън гроба! Радостен съм, че болката няма последната дума, че страданието не е омега.

“Има още” – казва Христовия кръст. “Живота не е само болка и смърт. Има възкресение и слава!”

Това също е част от значението на кръста.

ГОЛГОТСКИЯТ ДЕН НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО

Ние сме спасени по благодат. За да илюстрира това, Павел използва три метафори. Една от съдебната зала, една от пазара за роби и една от храма. Исус е нашият истински Първосвещеник и Той направи завършено умилостивение на Голгота.

Спомняте си от предишните ни разсъждения, че книгата до Римляните е подредена систематично. Първите три глави приличат на прокурорско обвинение.

Три обвинителни глави

Първата глава казва: “Виждате ли тези нерелигиозни хора? Всички те са изгубени. Погледнете техния живот и ще разберете защо Бог ги предаде. Те са пълни с омраза, нечистота и лъжа.”

Втората глава е фокусирана върху религиозните,  които не познават благовестието. Те ходят на църква, пеят химни, дават десятък. Те са много религиозни външно, но не познават благовестието. Павел им казва: “Вие също сте изгубени, защото в сърцата си вие все още обичате греха. Вие сте религиозни, но тъй като не изпитвате радостта от познаване на благовестието, вие сте изгубени.”

Бог гледа на сърцето. Бог иска послушание, което не е само външно. Той иска послушание, което е вътрешно. Бог изисква послушание, което е доброволно, пълно и съвършено, ревностно и без недостатък.

Ако вашата религия казва: “Ако не правя това и това ще отида в небето,“ вашата религия е отвратителна. Това е робска религия, религия на задължения вместо на привилегия, на тежест, вместо на крила. Това не е религията на Новия завет. Религията на Новият завет е такава, че те запленява с любовта на Бог и радостта те изпълва със задоволство. Това е религията на Новия завет.

Трета глава изброява 14 изявления от Старият завет, които казват: “Няма кой да прави добро, няма ни един.”

След това Павел казва: “Ето ви всички. Чрез моралния си закон, Бог е заключил всички осъдени в затвор."

Всички сме на едно място. Няма разлика между нас, защото всички съгрешихме.

Като че ли сме по времето на Френската революция, когато аристократите бяха смесени с уличниците и дуковете с чистачите. Бог е заключил всички и е хвърлил ключа.

Появява се един адвокат

Изведнъж се появява един адвокат – велик адвокат! Но за наше учудване, той пада и умира. Точно когато трябва да се намеси, той умира.

Ние чакаме и чакаме. Ден след ден, ние чакаме и тогава на третия ден нашият Адвокат възкръсва. Той казва: “Татко, аз претендирам за тях. Те са мои. Аз ги изкупих. Те са мои.”

Това са първите три глави, които ни водят до Акропола на Новия завет. Този Акропол на спасението е много важен! Това е славния храм на Новия завет.

Ето го:

А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени дотогава, докогато Бог дълготърпеше”(Римляни 3:21-25).

Спасен по благодат

Източникът за оправданието е Божията благодат. Средството за оправданието е кръвта на Христос. Инструментът за притежаване на оправданието е вяра. Плодът на оправданието е добри дела.

Вие сте спасени само чрез вяра. Вярата, която спасява никога не е сама. Вие не сте спасени чрез вяра плюс добри дела, но чрез вяра, която върши добри дела. Но основата е благодатта, изявена чрез кръвта на Христос.

Карл Барт казва: “Религията е благодат, а нравствеността благодарност”. Това е много добро заключение. Религията е благодат. Всяко от писмата на Павел започва и завършва с благодат. Последната дума на Новия завет е благодат. “Благодатта на Господа Исус Христос да бъде с всички вас.” (Откровение 22:20)

Благодат е името за преливащата Божия любов към тези, които е трудно да бъдат обичани. “Ние сме спасени чрез Божията благодат” – казва този пасаж, “чрез пролятата кръв на Христос, която може да бъде приета само чрез вяра.”

Три метафори

В този известен пасаж, Павел използва три метафори. Той използва метафора от залата на съда (Римляни 3:24). Това е мястото, откъдето взимаме съдебния термин, “оправдание.” Когато човек, обвинен в престъпление е оправдан (признат за невинен), този човек е обявен за невинен и пуснат на свобода. Това е първата метафора.

След това Павел използва метафора от пазара за роби – изкупление (Римляни 3:24).  Мъж или жена, които бяха роби, можеха да бъдат изкупени чрез плащането на известна сума. Ние бяхме изкупени от робство, за което бе заплатено с пролятата кръв на нашия Господ.

След това Павел използва трета метафора, метафора от храма в Ерусалим – изкупителна жертва (Римляни 3:25).

Изкупителна жертва

В храма бяха принасяни всекидневни  жертви. Веднъж годишно  бе принасяна специална жертва, кръвта на която се занасяше в Пресветото място. Това се случваше само веднъж годишно и сочеше към Голгота.

Веднъж годишно първосвещеникът преминаваше през завесата, която разделяше Святото от Пресвето място. Той носеше със себе си топлата кръв на жертвата и с нея попръскваше умилостивилището върху закона. (Умилостивилището е златния капак на ковчега, който съдържа десетте заповеди). Този закон е престъпен и нарушен от всеки един от нас.

Бог гледа на нарушения закон под умилостивилището. Бог гледа на него през кръвта на жертвата попръскана върху умилостивилището.

Умилостивилището е символ на Христос и неговата изкупителна жертва. Бог гледа закона, който ние нарушихме, но Той го вижда през пролятата кръв на Христос.

Страстната седмица

Когато Новия завет, цялата история на Христовите страдания бе написан, последната седмица от живота Му на тази земя бе включена също, защото е много важна.

Ако Новият завет съдържаше целия живот на Исус, на същата скала, както страстната седмица, той щеше да бъде 1 000 пъти по–голям, отколкото е сега.

От една трета до половината от Матей, Марк и Йоан са относно последната седмица от живота на нашия Господ. Това е така, защото тази седмица е много важна. Както казахме преди, Исус не каза: “Не забравяйте моите прекрасни думи.” Той не каза: “Не забравяйте моите удивителни чудеса.” Исус не каза: “Не забравяйте моя забележителен живот.” Той каза: “Не забравяйте моята смърт.”

Това е така, защото не сме спасени чрез Христовите чудеса. (Много хора вършат чудеса.) Аз не съм спасен от Исус, като добър учител. (Има много добри учители.)  Аз съм спасен чрез смъртта на Божия Син, който ме обичаше и даде Себе Си за мен. (Има само една смърт на умилостивение.)

Когато Новият завет представя тази смърт, той използва древния ритуал в Деня на умилостивението.

Денят на умилостивението

За всеки Ден на умилостивението, жертвата бе избрана няколко дни преди това. След това, първосвещеникът, който щеше да принесе жертвата, бе държан буден през цялата нощ преди деня, в който жертвата трябваше да бъде принесена. Той бе разпитван непрекъснато от Синедриона. Неговите дрехи бяха сменяни няколко пъти, тъй като членовете на Синедриона искаха да са сигурни, че той не е опетнен.

Когато петелът пропя и те принесоха първата от жертвите за деня, тогава  доведоха жертвата за умилостивението. Първосвещеникът лично извърши работата в Деня на умилостивението. Само той. Той нямаше помощници в този ден.

Този човек – който бе буден цяла нощ, който беше разпитван от ръководителите на страната, този, чиито дрехи бяха сменяни непрекъснато – само той е този, който принася жертвата. Когато петелът пропя и огньовете бяха запалени, той взима жертвата и я принася. След това той взима топлата кръв в златен съд и я занася през завесата в пресветото място. Никой не беше влизал там, през цялата година. Той взима топлата кръв и попръсква с нея умилостивилището, където е Божията слава – Божието присъствие.

Исус нашият първосвещеник

Новият завет бе написан, за да покаже, че Исус е нашия първосвещеник. Докладът за страстната седмица открива Христос като първосвещеник, извършващ умилостивение за човешката раса. Той бе държан буден през цялата нощ. Първо Той е в Гетсимания, след това е доведен пред Анна, след това пред Анна и Каяфа, след това пред Синедриона.

Всяка година, през стотиците години, първосвещеникът бе държан буден през нощта преди Деня на умилостивението. Той бе разпитван през нощта от ръководителите на Израел. Също така, през нощта, преди Деня на умилостивението, Исус бе държан буден през цялата нощ, както първосвещеника. Исус бе разпитван непрекъснато през времето на седем процеса от религиозните и държавни водачи на Израел. (Всички тези “процеси” бяха нелегални, защото беше нелегално да има процес през нощта.)

Дрехите на Исус, както на първосвещеника, всяка година през изминалите стотици години, бяха непрекъснато сменяни. Те са свалени от Него, за да бъде бит. Те са свалени от Него, за да  бъде прикован гол на кръста. Непрекъснато дрехите му бяха сменяни точно както на първосвещеника.

След това Исус принася жертвата. И когато неговата плът е разкъсана, завесата е раздрана (Евреи 10:20).

Разкъсването на завесата

Исус влезе през завесата, Той влезе в присъствието на Бог, чрез Своята собствена жертва. На Голгота един от войниците прободе ребрата на Исус. Когато Исус умря: “В този момент завесата на храма се раздра от горе до долу." (Матей 27:51) Това ни казва, че пътя до сърцето на Бог, сега е отворен. Няма бариери между нас и Бог в Христос. Всеки може да дойде до Бог в Христос.

Спомняте си, че еврейската религия бе религия на ограничения. На езичниците, които искаха да служат на Бог, им бе позволено да правят това само в един от дворовете на храма. Това бяха мъжете езичници. За жените езичници имаше отделен двор. Еврейките бяха ограничени до отделен двор, а мъжете евреи до друг.

Обикновените свещеници можеха да служат само в първата част на светилището. Само на първосвещеника бе разрешено да влиза в Пресветото място, където Божията слава сияеше. Беше му позволено да влиза там веднъж годишно и то само, ако имаше кръвта на жертвата и само за късо време.

Когато нашият Господ умря на кръста, завесата в храма бе разкъсана. Завесата между нас и Бог бе разкъсана, а също така бариерите между хората, расизъм и класово разделяне бяха също разкъсани.

Христовото умилостивение завършено

Затова ние четем, че на третия ден след разпятието Петър и Йоан тичаха към гроба на Исус. “След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място”(Йоан 20:6–7).

В Левит 16 четем: “Тогава да влезе Аарон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е възлязъл в светилището, и да ги остави там” (Левит 16:23). След това, първосвещеникът облече своите церемониални дрехи, за да покаже, че умилостивението бе завършено.

Нашият Господ Исус остави свещеническите ленени дрехи в гроба. Когато Петър и Йоан погледнаха и видяха дрехите му лежащи там, те видяха символа, че Христовото умилостивение е завършено.

Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото дрехите на Христос са там. Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото той е място на ангели (Йоан 20:12). Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото сладката миризма на Христовите аромати е там (Йоан 19:40–41). Ти не трябва да се страхуваш от смъртта повече. Поради Христос тя сега е ароматична. Тя не е повече безжалостен противник. Христос победи смъртта.

Може би ние всички ще заспим в Христос, но ние никога няма да умрем. “Този, който вярва в Сина има вечен живот” (Йоан 3:36).

Никога не забравяйте, старозаветният Ден на умилостивението сочеше към Голготския кръст. Неправилно е да се отдаваме на календарни пресмятания, опитвайки се да доведем изпълнението на Деня на умилостивението в деветнадесети век.

Древният Ден на умилостивението не сочи към деветнадесети век. Той сочи към кръста на Христос. Там е, където цялостното, завършено умилостивения, бе извършено. Голгота е единственото място на съвършено умилостивение. Ние гледаме само към Голгота, не към случай или дата измислена от човек.

Това е важен и основен пункт.

РИМЛЯНИ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Четвъртата глава в Римляни ни показва,

че нашият дял в спасението ни е същият, както този на Авраам.

Нашата вяра в Христос ни е преписана като правда.

Това е началото на живот на добри дела.

Спасението е чрез вяра, тъй като найдобрите неща в живота са безплатни. 

Елате с мен в четвърта глава на Римляни. Темата, как сме възстановени в Бог продължава в тази глава. Христос направи това, което бе необходимо, но ние трябва да вярваме.

В Римляни са използвани фразите "Христос за нас" и "Христос в нас". Ние приемаме "Христос за нас" само чрез вяра. Когато направим това, Святият Дух идва в сърцата ни. Тогава започва освещението.

В момента, в който повярвате, Светия Духът идва във вас. Той идва, защото вие сте обявени за достатъчно праведни в Христос, за да го получите. (Няма друг начин по който грешника да бъде достатъчно свят). Сега Бог е с нас, не срещу нас. Сега може да кажете: "Аз не съм сам. Аз не трябва да се чувствам недостатъчен.

Исус каза: "Аз ще дойда при вас" (Йоан 14:18). Идването на Святия Дух е идването на Христос. Всяка религия, която издига Духа над Христос, не е християнска. Тя включва християни, но не е християнска. Това е така, защото Духът не говори от само себе си (Йоан 16:13). Погрешно е да имаме религия, която говори непрекъснато за Духа, която го издига по–високо от Сина.

Духът е много важен, но Исус каза: "Той няма да говори от само себе си. Той ще свидетелства за мене. Аз ви го изпращам." Идването на Духа, в нашия живот е идването на Христос и това е началото на освещението.

Посвещение – Начало

Глава четвърта ни казва как освещението започва да работи. То започва, когато ние получим Святия Дух. Но ние не можем да получим Святия Дух, докато не сме святи. Единственият начин, да бъдем признати за достатъчно святи, за да получим Святия Дух, е чрез Христовата съвършена правда, която ни е придадена.

Ние можем да кажем, че освещението започва с оправданието. То не може да започне, преди да сме оправдани.

Моля ви да не обърквате това, което казвам с идеята, че оправданието е само началото на християнския живот, или че ние не се нуждаем от оправдание, след като бъдем осветени достатъчно.

Това разбиране казва, че ние грешниците, можем да станем толкова изкусни в свят живот, че Бог ще ни приеме заради светостта, която сме достигнали – не заради това какви сме в Христос! Ние се нуждаем от оправдание непрекъснато, на всяка стъпка по нашият път. Оправданието е като дъга простираща се над нас, през цялото време на живота ни.

Оправданието е началото на освещението. Няма друг начин да получим Святия Дух, Агента на нашето освещение, освен да бъдем обявени за толкова святи, колкото е Исус, чрез вяра в Него.

Значението на закон

Четвърта глава разширява фразата от трета глава: "За която свидетелстват закона и пророците" (стих 21).

Много често хората смятат, че думата "закон" е същото нещо, както десетте заповеди. Това е неправилно. "Закон" е термин с няколко значения.

  • Едно от значенията е целия Стар завет.
  • Друго значение, е Петокнижието. (Петокнижието са първите пет книги от Стария завет. Тези пет книги, съдържат основата на юдаизма и се приема, че са написани от Мойсей.) Това е значението на думата "закон" когато е използвана в Римляни.
  • Също така думата "закон" е използвана като указание относно моралните елементи в Петокнижието, които са включени в Декалога. Така че терминът "закон" има различни значения. .
  • В Галатяни Павел се концентрира върху церемониалните елементи от икономиката на Израел, използвайки термина "закон".
  • В Римляни се концентрира върху  моралните елементи на закона. 

Законът и пророците

Павел казва: "Законът и пророците." Това означава целия Стар завет. "Закон" означава Петокнижието, "пророците" означава останалата част от Стария завет.

Исус ни дава пример за това: "Не мислете,че дойдох да разруша закона и пророците" (Матей 5:17).

Той не казва: "Не мислете, че дойдох да променя десетте заповеди и пророците." Исус казва: "Не мислете, че дойдох да променя писанията на Мойсей и остатъка от Стария завет." 

Закон, пророци и благовестие

Четвърта глава разширява изказването, че "закона и пророците" от Стария завет, свидетелстват за Христовия начин на спасение.

Ключовата дума в този текст е Гръцката дума logizomai, която понякога е преведена като "считам за", "смятам" или  "приписвам".  Четвърта глава обяснява как сме признати за праведни и това е още един начин, по който logizomai, е преведена, "вмени".

"И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бог и това му се вмени (logizomai) за правда" (Римляни 4:1-3). 

Авраам и вярата

Последната фраза: "Авраам повярва в Бог и това му се вмени за правда", е цитат от първата книга на Библията, Битие. Това е интересно, защото Павел цитира този първи път, в който думата "правда" е използвана в Библията.

Същият този стих, който използва думата правда, за пръв път, е също първият стих, който използва думата "повярва".

Битие 15:6 казва: "И Авраам повярва в Господа." Това означава, че Авраам се довери на Бог. Той се държеше за Бог, "и Той му го вмени за правда." Вярата на Авраам, неговото доверие и държене за Бог, му бе придадено, сметнато, счетено, приписано, за правда. Имайте предвид, че това е същия мъж, който се закле пред Египетския Фараон, че неговата жена Сара, е само негова сестра. Това е Авраам, великият мъж на вярата, чиято вяра от време на време се изправяше пред препятствия и се разколебаваше. Виждате ли сега? Бог го смяташе за праведен само на основата на неговата вяра, не на неговото представяне. Затова вярата е тази, която ни свързва с Бог.

Истинската религия не е пеене на химни. Дори не е четенето на Библията или молитви. Тези неща са добри. Те са основна част, от плода на истинската религия. Но истинската религия е връзката на нашето сърце с Божието.

Това е, което вярата прави. Тя се държи за Бог. 

Вярата е получаване

Вярата е като празната ръка. Детската ръка, която взима ароматната ябълка, не прави ябълката. Тя не заслужава ябълката. Детската ръка само взима ябълката. Това е вярата. Вярата взима спасението.

Спасението е нещо, което е прието, не нещо, което е заслужено.

Павел казва на Римляните (разширявайки значението на "закона и пророците") че "закона свидетелства за това, как мога  да получа правда. Вижте как това стана в живота на Авраам. "

Цитирайки от Битие, Павел използва тази част от Писанията, Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие – позната като "закона на Мойсей" или Петокнижието. Павел пита: "Как Авраам получи правдата, когато за пръв път думата праведен бе използвана в закона?" Чрез доверие и вяра! Само чрез вяра!

Нееман и дела

Скъпи приятели, нашият проблем е, че ние не желаем да имаме такава правда. Ние предпочитаме да я заслужим, чрез правене на добри дела.

Спомнете си историята с Нееман в 4 Царе. Нееман беше военачалник на Сирийския цар. Но великият Нееман бе прокажен.

Той смири себе си и отиде при пророк Елисей. (Елисей бе пророк в малката и презряна нация на Израел.) Елисей каза на Нееман: "Отиди и се изкъпи седем пъти в реката Йордан." (4 Царе 5:10). Нееман бе възмутен и разярен "Аз мислех, че ти ще направиш нещо значимо и впечатляващо. Какво искаш от мен, благородния Нееман, да се изкъпя в мътната река? Аз съм благородник! Ние, имаме по–добри, реки от тази. Кажи ми да отида и да се изкъпя в тях. Ти искаш да се потопя в тази вода? Еврейска вода? (Виж 4 Царе 5:11–12).

Нееман искаше Елисей да го види като благородник, който случайно бе прокажен. Но Елисей обърна неговата идеята обратно. Той го виждаше като прокажен, който по някаква случайност бе благородник.

Понякога ние идваме при Бог точно както Нееман. Нееман каза: "Аз мислех, че той ще направи нещо велико, като например да издигне ръката си над проказата ми и да каже "абракадабра", аз мислех, че той ще извика огън и пара и дим и аз ще бъда излекуван."

Но Елисей каза на Нееман: "Ако ти бях казал да направиш нещо голямо, щеше ли да го направиш за да се излекуваш? Защо не направиш това малко нещо, което ти казвам? (Виж 4 Царе 5:13)

Най–добрите неща са подаръци

По естество ние  предпочитаме да спечелим нашето спасение. Но как можем да спечелим нещо безкрайно? Как може да заплатим за безкраен, вечен живот с малкия фрагмент на съществуване? Ние не можем да спечелим безкрайното. Нещо, което е безкрайно трябва да бъде подарено на нас, които сме ограничени.

Това не трябва да ни изненадва. След всичко останало най–добрите неща в живота са подаръци.

Първо, този живот е подарък, който не сме го планирали. Ние не избрахме нашите прародители и родители, а също така, мястото и времето на раждането си, нито избрахме нашият цвят, пол или раса. Ние нямаме нищо общо с тези неща.

Също така, ние сме затрупвани с подаръци непрекъснато. Ние получаваме подаръци непрекъснато.

Аз често казвам на моите деца: "Докато получавате, вие имате задължения, които трябва да извършвате в къщи." Ние всички получаваме през цялото време.

Колко плащате за слънчевата светлина? В Лос Анжелис тя е скъпа. Тук трябва да плащаме за слънцето, чрез ежедневна борба с движението по пътищата и с многото хора. Но, ние не плащаме нищо за слънчевата светлина.

Колко плащате за въздуха? Исках да кажа "чист въздух", но тук ние трябва да се борим с мъглата от пушек. Въздухът е достатъчно чист сутрин след дъжд. Колко плащаме за въздуха, който подържа нашия живот?

Най–добрите неща в живота са безплатни, включително любовта. Родителската любов, синовната любов, съпружеската любов. Всичко е безплатно.

Ако за любовта се заплаща, тогава това не е любов. Това е проституция. За да е истинска, любовта трябва да е безплатна.

Скромната любов открива небесните места

На описаната картина виждаме празна ръка получаваща подарък. Дори треперещата ръка може да вземе златната чаша.

Питате: "Какво ще стане, ако моята вяра не е достатъчно силна?" Чуйте ме, никой няма извинение, защото Библията казва: "Всеки който призове Господното име ще бъде спасен" (Деяния 2:21; Римляни 10:13). Ако смятате, че вашата вяра е дефектна, поне можете да призовете. "Всеки, който призове Господното име ще бъде спасен." 

Избраният проводник

Вярата е избрания проводник на благовестието, защото вярата не съдържа добродетел. Вярата дава всичката заслуга на Бог. За да влезнеш в християнския живот, ти трябва да минеш през входа на смирението. И още нещо, ти ще бъдеш държан в смирение, по един или друг начин.

Старата шега е: "Преди се молех за смирение. Аз не правя вече това. Не ми се налага да се моля за смирение. Аз съм женен с деца." Живота има много неща, с които ни смирява. След като влезеш чрез скромната вяра в християнския живот, Бог ще те принуди да ходиш смирено, по един или друг начин.

Това е така, защото в момента, в който забравим, че сме бедняци на небесна издръжка, ние сме в опасност. Единственият начин да ходим по високите места, е да ходим смирено. Това е единственият начин.

Бог избра скромната вяра, за да може да ходим в небесните места.

Каналът на благословението

Важно е да разберем,   че не бива да разглеждаме вярата, като причина, поради която сме в добри отношения с Бог, но само като канал, чрез който идват благословенията. В противен случай, ние превръщаме вярата в заслуга, докато тя е само празната ръка, която приема подаръка. Бог може да получи всичката слава за работа, която е извършил за нашето спасение по благодат, ако човешката част е само тази на просяка, приемащ свещения подарък. Вярата е подарък даден на всеки който чува благовестието, освен ако той не се противопостави и отхвърли добрата вест.

Обърнете внимание на описанието, което пети стих предлага за Божията слава.  Той е наречен Този: "който оправдава нечестивия." Какво име! Какво прекрасно окуражаване за всеки грешник! В Старозаветният закон на съдиите бе забранено да оправдават виновния. (Виж Второзаконие 25:1) Но Бог нарушава всички човешки обичаи и традиции чрез своята безкрайна милост и обявява каещият се грешник за праведен, защото той или тя са приели Спасителя и по този начин биват покрити с мантията на Неговата заслуга.

Мъж според сърцето на Бог

След като използва примера на Авраам от тази част на Писанията познати като закона, (петокнижието), сега Павел взима пример от пророците. Това са историческите книги - Исус Навин, Съдии, Рут, 1,2,3 и 4 Царе, 1 и 2 Летописи – познати като "първите пророци." И там е записана прекрасната история за Давид, който е наречен "мъж според Божието сърце."

Наистина един от най–окуражаващите стихове в Библията е 3 Царе 14:8. Тук е записана вестта до отпадналия цар Еровоам, когато той е порицан, че не е  като Давид.  В момента, когато тази вест бе дадена на Еровоам, Давид  бе мъртъв. Бог му казва: "но ти не беше, както слугата Ми Давид, който опази заповедите Ми и Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Мен" (3 Царе 14:8).

Страда ли Бог от амнезия? Забравил ли е убийството и прелюбодействието, които Давид извърши? Това е прекрасен пример на оправдание, което обявява грешника не само за опростен, но го третира, като че ли той или тя никога не са грешили. Чудо на чудесата! Радвайте се и пейте! Бог няма да си спомни греховете ви, независимо колко отвратителни са те, ако сте намерили и приели благовестието.

Оправдание, минало и настояще

Обърнете внимание, че когато Павел цитира Давидовите думи в стихове 7 и 8, той представя ясно, че благословението на оправданието не е само за миналото, но също така и за настоящето. Ние четем: "Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". (Римляни 4:7–8) Забравете приказката, че ангелите записват прилежно в небесните книги нашите най–малки отклонения, за да ни обвинят в деня на съда. Греховете на вярващия не са записани срещу името му.

Това ще ни окуражи ли да грешим лекомислено? Не, това трябва да промени нашите сърца и да ни освободи от проклятието на непослушанието. Не забравяйте, че силата на греха не може да бъде победена, докато вината за греха не бъде отнета. Само хората, които искат да правят това, което трябва да правят, са наистина свободни. Истинската причина за нещастието не идва отвън, но отвътре.  Незадоволените ни желания са които ни довеждат до отчаяние, а закона не може да премахне тези желания, както някой, който е атакуван от вълк, не може да отблъсне атаката, слагайки намордник на вълка. Само когато нещо безкрайно добро е дошло в нашият обсег, ние сме освободени от преследването на сапунени мехури.

Блажени падащите

До края на главата Павел доразвива темата показвайки, че оправданието е небесен дар за тези, които не са успели:

  1. Като нарушават закона за външни религиозни церемонии
  2. Като не изпълняват моралния закон на декалога произнесен на Синай
  3. Които не притежават вътрешна сила и изповядват само слабости

В девети стих Павел пита дали благословението да бъдем в изправни отношения с Бог е дадено само на обрязаните и той отговаря, че Авраам получи благословението, когато не бе обрязан. Обрязването тук представя всичките външни религиозни форми – кръщение, Господната вечеря, пазене на съботата, ходене на църква, четене на Библията, молитвен живот и т.н. Всяко едно от тези неща е Божие намерение за вярващия, но нито едно от тях не е канал за заслуга. Ние трябва да правим разлика между многото благословения, които получаваме, когато следваме нещата, които "придружават спасението" и самото спасение.

Истина е, че "без тяло Духа умира, и без Дух тялото е мъртво." Християнската църква не може да се освободи от всичките външни форми, защото не сме неземни духове. Естествено е, че докато сме в тялото ние се нуждаем от външни форми и Бог ги е определил. Но в тях не може да бъде намерена правда.

В шестнадесети стих ни се казва, че обещанието бе дадено на Авраам преди закона да е даден на Синай. Вярно е, че принципите на закона съществуваха от началото и всеки един от тях може да бъде намерен в книгата Битие. Но официалното закона бе даден на планината Синай, векове след като Авраам бе обявен за праведен. За това Павел казва:

"Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни." (Римляни 4:13-16)

Повече от старовременния Израел

Забележете между другото, че Божието обещание е за света не само за Ханаан. Това е начина по който Новият завет трансформира всичките неща, които принадлежаха на Израел в Стария завет. Сега църквата е Израел и обещанията се отнасят до всички вярващи от всички нации и ще бъдат изпълнени в новата земя. Нека да не допускаме грешката да взимаме тези пасажи от Стария завет, които предсказваха възстановяването от Вавилонско робство и да ги прилагаме за възстановяването на днешния Израел. Възможно е да вярваме в Божията намеса в този случай, тъй като Бог е справедлив и евреите имат нужда от собствена държава, без да виждаме в него изпълнение на Старозаветните пророчества.

Повечето от днешните Евреи не вярват дори и в Стария завет, къде ли да са представители на благословен, каещ се остатък, над който почива Божието благоразположение. Всеки евреин е скъпоценен за Бог, както и всеки езичник, и е бил изкупен с кръвта на Христос, но що се отнася до нацията писано е: "Божият гняв дойде върху тях." и "От сега нататък да няма плод от теб до века!" "Не са децата на плътта, които са деца на Бог, но децата от обещанието са наследници." (1 Солунци 2:16; Матей 21:19; Римляни 9:8; виж също Матей 21:43).

Чудното раждане на вярващия

В края на четвърта глава Павел ни завежда обратно при Авраам и ни посочва, че въпреки че тялото му бе почти мъртво, а също така и това на Сара, Бог по чуден начин им даде дете. В 18 стих Павел описва Бог, като такъв: "който дава живот на мъртвите и извиква в съществуване неща, които не съществуват." Това, което той казва е, че тези, които са мъртви в греховете си могат да оживеят чрез Божия милостив подарък, чрез Святия Дух. Ние можем да познаем благословението резултата от оправданието, независимо колко лоши сме били, колко лоши се чувстваме или наистина сме. Подаръкът е за всеки един, който гладува и жадува за него.

Последните думи в главата са "Исус нашият Господ....умря за нашите грехове и бе възкресен за нашето оправдание" (Римляни 4:25). Забележете че Христовата смърт, последва човешките престъпления, подобно Неговото възкресение последва нашето оправдание. С други думи, възкресението на Христос бе святия печат, потвърждаващ, че поради кръста, целия свят е законно оправдан. Павел говори за това също и в следващата глава стихове 18 и 19.

Всички, мъже и жени са законно свободни, законно оправдани, това, което остава за нас е да приемем този подарък.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ПЕТА ГЛАВА

Римляни 5:12 ни казва, че непрекъснато се нуждаем

от оправдание чрез вяра, защото непрекъснато

не ни достига Божията слава. Христовият кръст сложи край на войната

между нас и Бог. Мирът е наш, чрез благодатта на Нашият

Господ, Исус Христос.

Заслужава си да говорим за близостта между човека и Бог, тъй като тя е значението и резултата от благовестието. 

Три "И тъй" в Римляни

Нека да отворим Библиите си на Римляни 5:

"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашият Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава" (Римляни 5:1–2).

Забележете първото " и тъй." Някой си е казал, че когато видите "и тъй", трябва да попитате защо е там.

В книгата до Римляните има три "и тъй". Първото е свързано с оправданието: "И тъй ние сме оправдани чрез вяра" (Римляни 5:1). Второто е свързано с освещението: "И тъй няма осъждане за тези, които са в Христос Исус" (Римляни 8:1). Независимо от проблемите, за които предишните стихове говорят, няма осъждане. Независимо че: "това, което искам да правя не го правя, но това, което мразя правя" (Римляни 7:15), "няма осъждане за тези, които са в Христос Исус."

Третото "и тъй", което срещаме в Римляни е "и тъй" на службата: "И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, угодна на Бога, като ваше духовно служене" (Римляни 12:1).

Така че в Римляни срещаме  три "и тъй" – за оправданието,  за освещението и за службата.

Настояще продължително оправдание                                                 

"И тъй, след като сме оправдани." Времето в Гръцкия език е сегашно продължително. В трета глава ние прочетохме: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог. (Римляни 3:23). "Всички съгрешиха" – на гръцки това е минало време. "Не заслужават да се прославят от Бог" – това е настояще продължително време.

Много важно е да видим сегашното време. "Ние сме оправдани." Това е така защото на мен непрекъснато нещо не ми достига. Ако аз правя нещо за по–малко отколкото съвършена любов, по–малко отколкото съвършено не себелюбие на мен не ми достига славата на Бог. Себелюбието преследва всяка наша мисъл, дума и дело, докато сме в това тяло. Не съществува склонност на сърцето и плътта, която да не е опетнена от нашия егоизъм, дори и след обръщането.

И тъй ако е вярно, че всички съгрешиха и ако е вярно, че аз не само съм съгрешавал в миналото, но дори и като вярващ има неща, които не ми достигат (на всеки от нас), тогава на мен ми трябва сегашно продължително оправдание чрез вяра, сега и за винаги.

На всички не ни достига нещо. Кой от нас е толкова щедър, колкото трябва да бъдем с любов, симпатия, финанси, и физическа помощ? Кой от нас е щедър колкото трябва да сме? Кой от нас е доверчив и възхваляващ, колкото трябва да сме? В повечето случаи молитва и хвала, са чужди езици за християнина.

"И тъй след като сме оправдани."

Независимо от това какъв съм, продължава да е вярно, че Бог "оправдава нечестивия" (Римляни 4:5). Аз съм все още нечестив, но оправдан.

Мир с Бог

Римляни 5:1 продължава: "Следователно, след като сме оправдани чрез вяра ние имаме мир с Бог." Мир с Бог не е просто емоция.

Моля да не ме разбирате погрешно. Библията не е против емоциите. Бог сътвори човешките емоции. Те са чудесни. Но както всяко прекрасно нещо, те също могат да бъдат много опасни.

Има неща, които са голямо благословение и в същото време могат да бъдат голямо проклятие. Най–добрите Божии благословения могат да бъдат двуостър меч. Дарът на говора е прекрасен. На колко много хора може да се помогне с любезна дума на разбиране? Но колко много хора могат да бъдат наранени от противното?

С всяко добро нещо може да бъде злоупотребено – както и става. Дори като християни, ние често вземаме подаръците от Бог и злоупотребяваме с тях. Обаче, ние сме оправдани чрез вяра, не чрез чувства. Мира за който Павел говори, е краят на войната между Бог и нас. Той не е емоционално претоварване.

Бог никога не е по–доволен, отколкото когато вярващият, гледайки на всемира, от който изглежда, че всяка следа от Бог е изчезнала и въпреки това решава да му се подчини – независимо от чувствата си. Чувствата скъпи приятели са измамни и не може да се надяваме на тях. Когато Библията говори за мир с Бог, тя не говори относно чувства.

Библията говори за мир, като емоция. "А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви." (Римляни 15:13) На този етап радост и мир са емоции – ние ще се спрем на това по–късно. Забележете, че това е след като имате вяра. Това са радост и мир във вярата. 

Мирът на примирието

Мирът, в "и тъй оправдани чрез вяра имаме мир с Бог" е примирие с Бог, не емоция. Войната между нас и Бог е приключена.

Нещо трябва да се случи преди Бог да може да се примири с нас. Не с Божието естество, нито с Неговото сърце, но с начина, по който Бог може да продължи връзката си с нас. Кръстът прави това. Само поради кръста Бог има законното право да прости и приеме грешниците.

Това няма да ни направи невнимателни относно греха. Тази благодат  ще разтопи и промени човешкото сърце.

Чрез нашия Господ 

"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ, Исус Христос." (Римляни 5:1) Ще ви бъде от полза, ако погледнете във вашия конкорданс и намерите различните места в Римляни, където е използвана фразата "чрез нашият Господ, Исус Христос."

Ще откриете, че първите пет глави на Римляни говорят за свобода от Божия гняв "чрез нашия Господ, Исус Христос." В шеста глава  на Римляни се говори относно свобода от грях, "чрез нашия Господ, Исус Христос." След това, в седмата глава, се говори за свобода от закона (като метод за спасение), "чрез нашият Господ, Исус Христос." След това, в осмата глава,  се говори за свобода от смърт "чрез нашия Господ, Исус Христос." Всичко е "чрез нашия Господ, Исус Христос."

Не чрез проповедника, не чрез църква или учение, не чрез нещо, което правим. Ние сме близо до Бог, чрез това, което Христос е направил.

Проповедниците от деветнадесети век казваха: Благовестието е извършено, извършено, извършено, не, прави, прави, прави. Извършено! Това е вярно. Благовестието е извършено.

И когато видите, че сте го получили, вие пресъздавате завършената работа, завършено дело. Бог не намира грешка в делата на Исус и когато аз съм скрит в Исус чрез проста вяра, Бог не намира грешка в мен. Аз намирам хиляди грешки в себе си, но Бог не намира никакви. Това е щедрост.

Съкровищницата на благодат

След това Павел казва: "Чрез когото ние придобихме достъп, чрез вяра в тази благодат в която сега стоим." (Римляни 5:2)

"Придобихме достъп". Като че ли сме дошли в огромна съкровищница. "В която сега стоим." Ние не сядате там, ние стоим, защото от сега нататък ще ходим с Бог.

Ходенето е непрекъснато нарушавано падане. Ние живеем чрез вяра. Ние не можем да вдишате само веднъж. Всяко малко момче е щастливо, че няма само един рожден ден. Ние трябва да дишаме непрекъснато. Трябва да се доверяваме непрекъснато. Стъпка след стъпка, всяка стъпка, стъпка на вяра.

Ние ходим, ние стоим, защото вече имаме достъп до Божията благодат в Христос. Ние сме в голяма съкровищница.

Клайв, английски генерал от осемнадесети век бил заведен в съкровищницата на един от Индийските раджи. Раджата казал на Клайв: "Виждаш ли всичките тези диаманти и сапфири? Вземи си!"

Когато се върнал в Англия, той бил извикан пред съда. "Ти открадна част от съкровището на Негово величество крал Джордж ІІІ когато беше в Индия на държавна служба."

Клайв обяснил ситуацията, казвайки им, че бил поканен да вземе каквото пожелае. "Учуден съм от скромността си" – възкликнал той.

Невероятна скромност

Ангелите са изумени от нашата скромност.

На нас са ни приписани 100% от заслугите на Христос. Това е нашият достъп до Бог.

Но с достъпа идват и добавките.

Законът в съкровищницата на благодатта е: "Ще ви бъде направено според вярата ви" (Матей 9:29.) Това е закона в съкровищницата на благодатта. С нашия достъп до Бог идват добавките, като радост и плодородие. Ние трябва да бъдем учудени от нашата скромност.

Всички можем да правим повече, отколкото правим. Бог ни приема в Христос, като че ли ние правим всичко. Но ние сме в съкровищницата и Бог ще ни накара да запомним правилото. "Ще ви бъде направено според вярата ви."

В слава сега

"И се радваме в надеждата за Божията слава" (Римляни 5:2).

Павел скача от оправдание – оправдан чрез вяра – до надеждата на прославянето. Когато сме преобразени и получим нови духовни тела (1 Коринтяни 15:44) ние се радваме в надеждата за Божията слава.

Той дори не споменава освещението. Освещението е неминуема и основна част от християнската опитност, една чудесна част.

Но Павел казва(перифразирам): "Ако вие сте започнали и гледате към Исус, това е всичко!  Начинът, по който ви виждам, е в Христос сега и в Христос тогава. Аз ви виждам в края на вашето странстване с Христос, радващи се в надеждата за Божията слава."

За Павел всичко е сигурно в Христос. Когато сме оправдани чрез вяра, изглежда като че ли  вече сме в слава!

РИМЛЯНИ 5:3-5

Римляни 5:35 ни казва, че имайки мир с Бог, 

ние все още страдаме в този живот.

Колкото и изненадващо да е, целия живот

не е само страдание като грешници ние заслужаваме такъв живот.

Но болката е нашия найдобър учител.

 Чрез благовестието Святия Дух отваря очите ни за истинската надежда.

Тук е най–трудната част в книгата до Римляните. "Ние се радваме в страданията си." (Римляни 5:3)

Аз не се радвам.

Тук има заповед, която никога не можах да изпълня. Винаги е била идеал за мен. Никога не е била постижение.

Заповедта казва: "Считайте го за пълна радост братя мои, когато падате в различни изпитания." (Яков 1:2)

Аз не мога да се радвам.

Само чрез вяра можем да опитаме това. "Ние също се радваме в страданията си" – казва Павел. След това той представя причината за това. Чрез вяра, ние можем да го направим и това е единствения начин по който може да бъде направено.

Християните и страданието

Павел казва: "Но нека се хвалим в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост а твърдостта изпитана правда а изпитаната правда, надежда." (Римляни 5:3–4)

Бих желал да размишляваме заедно върху този стих. Той е много важен.

Животът до голяма степен е страдание. Има много страдание в живота на всеки. Човек, който не се изправя пред тази реалност не е готов да живее  този живот. Др. Джеймс Добсън е написал книга, която е озаглавена "Когато Бог е неразбираем".  Аз препоръчвам тази книга на всеки един от вас.

Той казва: "В живота на всеки християнин има време на измамно препятствие, когато изглежда, че Бог ни е изоставил и не отговаря на молитвите ни. Ние страдаме, а изглежда, че Бог не се интересува от това." Др. Добсън продължава: "В този момент  90% от християните се препъват. Те не са подготвени за това."

Много от християните са  израснали с благовестието за "здраве и богатство", което казва,   че след като станеш християнин, ти няма да имаш повече проблеми. Скъпи приятели, да бъдеш християнин не означава разходка през пролетен ден в градина от рози. Павел казва: "Ние трябва да преминем през много страдания, за да влезем в царството Божие" (Деяния 14:22).

Защо целия живот не е страдание?

Позволете ми да ви покажа един интересен стих:

"По това време там присъстваха няколко души, които разказаха на Исус за галилейците, които Пилат убил, докато те се покланяли на Бога, и смесил кръвта им с тази на животните, принесени в жертва. Исус им отговори: „Нима мислите, че тези хора са пострадали така, защото са били по-грешни от всички останали галилейци? Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин. Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим? Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин" (Лука 13:1–5).

Изглежда, че по времето на Исус се бяха случили два нещастни случая. Няколко богомолци бяха убити в храма по време на принасяне на жертвата. Няколко от строителите загинаха, когато кулата, която строяха се срути върху тях. Учениците казаха на Исус: "Виж какво, в свят който е управляван от добър Бог, тези неща не бива да се случват."

Погрешен въпрос

Забележете какво  направи Исус. Той каза: Вие задавате погрешен въпрос. Вие  трябва да питате: "Защо Бог не ме унищожи след като станах от леглото тази сутрин?" Това е което трябва да питате. Не питайте защо това се случи с осемнадесетте. Не питайте: "Защо това се случи с богомолците?" Питайте: "Защо Бог ме толерира след като Той не е винаги на първо място в живота ми, в мислите ми, в плановете ми, в харченето ми и печеленето ми, в делата и в мечтите ми? Когато давам  на Бог последното вместо първото, защо ми позволява да изживея този ден? Защо Бог не ме унищожи след като станах от леглото тази сутрин?" Това е правилният въпрос.

Болката е нашият найдобър учител

Божията удивителна благодат не е вече удивителна за нас. Това е нашия проблем. Всеки момент в живота ни е подарък, който ние не заслужаваме.

Фактът на живота е, че ние сме статуя от необработен мрамор. Бог продължава да отчупва парченца от нас. Бог ни обича толкова много, че Той иска да имаме прекрасни характери.

Каква работа има Бог!

Болката е най–добрия учител. Тя е най–скъпия учител, но е най–добрия. "Защото Бог наказва онзи, когото обича" (Евреи 12:6). Ако няма наказание или дисциплина, ти не си Божие дете.

Знаете ли старата история за човека, който продал магарето  гарантиращ, че то е много добро магаре? Този, който го купил след няколко дни го довел обратно и казал: "Ти каза, че това е много добро магаре, а аз не мога да го накарам да свърши нищо." Продавачът отговорил: "О, това е много лесно." Той взел една тояга и ударил магарето по главата. "Първо" – казал той – "трябва да привлечеш вниманието му."

Това е начина, по който Бог работи с нас. Няма нищо по–добро от болката, с което Той може да привлече вниманието ни.

Болката привлича вниманието ни към Бог

Всички живеем с илюзията, че сме добре. Ние мислим, че можем да задоволим нашите нужди, че можем да управляваме нашия живот, че се представяме превъзходно. Достатъчна е само малко болка, за да промени това. Малката болка ни смирява, както нищо друго под слънцето.

Ние мислим, че живеейки живота си сме добре. Изведнъж се появява болка в коремната ни област. "Ах, ох! Трябва да отида на лекар утре." Той ни поглежда строго и нашата картонена кула се срутва.

Болката има своето място. Тя довежда Бог до вниманието ни. Ние трябва да разберем, че живота е училище, не игрище. Ние сме в училище и Бог е твърдо решен, да ни накара да научим уроците си. В противен случай през вечността ние ще казваме: "Колко много съм изпуснал."

Християните трябва да знаят, че живота на тази земя няма да е никак лесен. Павел казва: "През много изпитания ще влезем в Божието царство."

Болката, труден урок

Историята която Др. Добсън разказва е много интересна. Един шофьор карал камиона си по планински път. След като взел поредния завой, камиона му се понесъл надолу към пропастта. Камиона подскачал и се премятал, докато накрая избухнал в пламъци. Шофьорът изхвръкнал от кабината още в началото на пропастта. Той се хванал за един храст. Висейки, се опитал да се изтегли нагоре, но не успял. Извикал за помощ. "Има ли някой наоколо?" Изминало известно време и той чул глас. "Да, аз съм тук. Аз съм Бог, какво мога да направя за теб?"

Спаси ме! – извикал шофьора.

Последвала нова пауза. "Добре" – казал гласа. "Пусни храста и аз ще те хвана.

Тогава шофьорът извикал отново. "Има ли някой друг наоколо?"

Скъпи приятели, този шофьор представлява всеки един от нас. Трудно е да научим урока, че има полза от изпитанията. Когато орелът е подхвърлян насам–натам от бурята, той се издига високо над бурята. Сега той има по–добър поглед над това, което става под него. Той вече е извън обсега на по-ниско летящите птици. Сега той може да лети с енергия, защото въздушните течения го носят. Сега той лети по–бързо от всякога, с 80 – 100 мили в час, вместо 60 – 70. Има полза от изпитанията.

Болката произвежда вяра

Да се проповядва на тази тема е лесно, а да се практикува много трудно. Изпитанията изискват вяра. Вярата е да се държиш за нещо, което не можеш да видиш. Да вярваш, е да бъдеш абсолютно сигурен, страстно убеден относно неизвестностите. Няма нищо друго като изпитанията, което да ни научи на доверие. И в края на краищата, чрез милостта на Бог ние научаваме урока. "Няма нищо, което може да се случи, с което не може да се случи с Божията помощ." Това е много велика увереност.

Накрая, чрез дълъг опит и дълга борба с трудностите, ние сме готови (гледайки назад и виждайки какво Бог е направил за нас) да се учим. Ние сме готови да научим, че няма нищо, с което да не можем да се справим с помощта на Бог. Нищо, нищо, нищо.

Това е, което книгата до Римляните ни казва.

"Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ" (Римляни 8:38–39).

Страданието е присъщо на този живот и не става по–лесно, когато остареете. Остарявайки ви остават само няколко човешки средства на разположение. Вие сте хвърляни все по–често в ръцете на Бог.

Острова на вашата територия се намалява с остаряването. Това, което не сте предали, бива взимано от вас, едно по едно. Вие сте хвърляни все по–често в ръцете на Бог. Това е добра подготовка за стъпване в следващия живот. Добра подготовка.

Надеждата на благовестието никога не разочарова

Нека погледнем отново в Римляни:

"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух" (Римляни 5:3–5).

Човешките надежди обикновено са лъжливи. Повечето от надеждите ни са като търсене на съкровище в края на дъгата. Там няма гърне със злато има само облак от пара. Рибата на края на въдицата изглежда по–тежка, отколкото вдигайки я от земята. Всичко, в периода на очакване, изглежда много по–добро, отколкото в реалността.

Добра максима в живота е: "Нищо не е по–добро или по–лошо, отколкото си мислим, че ще бъде. Само нещата в Христос, са толкова добри, колкото очакваме."

Тук Павел говори за надежда, която няма да ни разочарова. Скъпи приятели, всички други надежди ще ви разочароват. Само ако вашата надежда е в Христос, вие никога няма да бъдете разочаровани. Само ако вашите надежди са вдъхновени от Святия Дух и чрез благовестието на Бог, вие никога няма да се разочаровате.

Животът ще стане по–добър и по–богат, ако живеем според духа на благовестието. Това е единствения начин, по който живота ни може да бъде богат и нашите надежди да се сбъднат. Всички надежди без Бог, ще ни излъжат. Всяка една от тях.

Надеждата и Божията любов

Павел казва, че надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов е била излята в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден. Когато той казва: "Защото Божията любов е излята в сърцата ни" – това не означава нашата любов към Бог. Това означава Божията любов към нас.

Нашата любов към Бог е както луната, много рядко цяла, дори и в най–добрата си форма, пълна с дупки, и по–често само отрязък, понякога, дори не можем да я видим. Това е нашата любов към Бог.

Божията любов към нас е като слънцето, изливаща се напълно. Това е Божията любов към нас.

Никога не се концентрирайте върху вашата любов към Бог. Концентрирайте се върху Божията любов към вас.

Отваряща очите опитност

"Бог е излял своята любов в нашите сърца, чрез Святия Дух, който Той ни е дал"(Римляни 5:5). Християнинът не живее самостоятелен живот. Библията говори за Бог над нас – Бащата, Бог за нас – Сина и Бог в нас – Святия Дух.

Тук виждаме огромна възможност, огромна дълбочина. Ние нямаме основа за отчаяние. Трудностите в живота или ще ни подбудят към по–дълбоко доверие, или ще бъдат основна причина за отчаяние.

Ако знаем за съществуването на Святия Дух и че можем да разчитаме на него, нашият живот ще бъде различен. Духът живее във вярващия. Ако не му разрешим да ни ръководи във всяко нещо което правим, той пак присъства. Ако се надяваме на пребиваващия Дух, животът ни ще бъде различен.

Агар хвалеше Бог, дори и след като бе изгонена от Авраам. Тя умираше от жажда в пустинята. Нейното дете умираше също. "Тогава Бог отвори очите и и тя видя кладенец с вода" (Битие 21:19). Тя видя извор в пустинята (виж Битие 16:6-8). Факт е, че извора бе там, до пътя за Сур, през цялото време, но тя не го видя в началото.

Когато Мойсей заведе израилтяните до горчивите води на Мера, (Изход 15:23) хората роптаеха. Господ посочи на Мойсей парче дърво. Мойсей хвърли дървото в реката и водата стана сладка. Дървото бе там, през цялото време, но Мойсей не го видя в началото.

Спомняте ли си, когато Елисей беше в Дотан, заграден с армии, които искаха да го пленят? Неговият млад помощник каза: "Господарю! Какво ще правим?" (4 Царе 6:15). Погледни всичките тези войски, които са оградили града. 

"И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей" (4 Царе 6:17).

Тогава младият мъж видя небесните войски. Те надминаваха във величие, число и сила земните противници. Всички тези ангели бяха там, за да ги защитават. Ангелите бяха там през цялото време. Младият помощник на пророка, не ги видя в началото.

Духа отваря очите ни

Това е, което Духът прави, отваря нашите очи. Той отваря очите ни за Христос, за Кладенеца и за Водата. Той е тук, но ние не можем да го видим.

Духът отваря очите ни за дървото, което прибавено към горчивата вода я направи сладка. Дървото е дървото на Голгота. Положете кръста във вашите горчивини и той ще ги направи сладки.

Павел каза на тези с които бе в корабокрушение: "Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров" (Деяния 27:26). Ние непрекъснато сме изхвърляни на някой остров. Но ако хвърлим дървото от Голгота в тези горчиви води и ги направим сладки, Святият Дух ще отвори очите ни за значението на Христовия кръст.

Ние трябва да споделяме страданията на Христос. Ние трябва да чувстваме скръбта на Христос (Виж Колосяни 1:24). Духът ще отвори очите ни, за да видим, че не сме сами, че ангелите ни заобикалят.

Повярвай първо 

"Бог ни е дал Святият Дух, който изпълва сърцата ни с неговата любов" (Римляни 5:5).

Това не всякога означава чувства.

Отново повтарям, няма нищо което може да задоволи Бог повече отколкото, когато човешко същество се вгледа във всемира и не вижда дори и следа от Бог, но въпреки това му се подчинява. Вие трябва да се научите да се подчинявате, чувствайки или не чувствайки.

Божият ред за нещата в живота е факти, вяра, чувства. Много хора обръщат това на чувства, вяра и факти. Ние търсим чувствата, когато те дойдат ние им вярваме. Тогава казваме: "Хъм, може би е истина, защото се чувства много добре. Значи е факт."

Божият ред е обратен. Бог ме обича, Духът е в мен, поради благовестието, Бог изработва всичко за добро. Това са фактите. Когато аз повярвам във фактите, чувствата ще дойдат във времето, което Бог е определил за тях. Не обърквайте реда.

Факт - какво казва? Повярвай факта и Бог дава чувствата във времето им.

Има радост и мир във вярата. Не обръщайте това обратно. "Да повярвам, защото имам радост и мир." Не! Повярвай първо.

Няма особено много добри лекарства днес, но все пак има някои които са добри. Кога едно добро лекарство може да ви помогне? След като го вземете. Същото е с фактите относно благовестието. След като повярвате, радостта и мирът идват. Когато повярвате. Това е вестта на Духа, която донася надежда.

РИМЛЯНИ 5:6-10

Римляни 5:6–10 ни казва, че бяхме спасени преди да бъдем родени.

На Голгота Христос направи всичко, което бе необходимо

за нас, за да бъдем примирени с Бог. От нас зависи,

дали ще приемем примирението.

Докато ние сме по–лоши отколкото предполагаме,

Бог е по–добър, отколкото можем и да сънуваме.  

Нека продължим да четем в Римляни.

"Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия). Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!" (Римляни 5:6-9).

Днес аз съм спасен, защото приех това, което Христос направи на Голгота. Когато Исус дойде, за да унищожи тези, които отхвърлят Голгота, аз ще продължа да бъда спасен. Това е, което този пасаж казва. "Христос ще ме спаси от Божия гняв в последния ден." 

Ние сме спасени

Моля ви да обърнете внимание на първата част на следващия стих, стих десети. "Защото ако бяхме примирени с Бог, чрез смъртта на Сина му, когато бяхме неприятели...." Нека да спрем до тук за минута.

Вие бяхте спасени, преди да сте родени. Вие бяхте изкупени преди да вдишате за пръв път или да отворите очите си. "Когато бяхме врагове ние бяхме примирени." Работата относно спасението на света бе завършена преди 2000 години. Вестта към света сега е. Приемете, повярвайте, хванете се за.

Всеки човек, всеки син и дъщеря на Адам са били спасени. Но не всеки от тях знае и не всеки го е приел. Спасението е извършено. Вие сте примирени.

Не забравяйте, че Израилтяните бяха спасени чрез кръвта не когато пристигнаха в Ханаанската земя, но когато бяха все още в Египет. Тогава кръвта ги спаси, докато все още бяха в страната на робството.

И когато ние сме все още грешници в нашия Египет, Христос умря за нас. Когато не го познавахме, Той ни примири с Бог.

Какво да кажем на другите

Много важно е да разберем това. Никога не казвайте на хората: "Ако правите това и това, ако се покаете, молите и четете Библията Бог ще бъде примирен с вас." Не, не. Това не е благовестието.

Отидете при тях и им кажете: "Виж какво, Бог е примирен с вас. Защо не се примирите с Него? Защо не приемете това примирение?" Това е, което трябва да им кажем. Бог е примирен с тях.

Само в християнската религия, Бог приема хората такива, каквито са. Всички останали религии казват: "Поправете се и тогава можете да дойдете при бог!

Как могат хората да се поправят? Ние се нуждаем от Бог, за да се поправим. Невъзможно е без Него.

Така че, вие трябва да дойдете при Бог, такива, каквито сте. Това, което ни подбужда да го направим е увереността, че вратата е отворена. Това, което ни разделя от Бог, не са нашите грехове, но нашето неверие. Това е единствената бариера. Не нашите грехове, нашето неверие.

Бог е твърде добър

Скъпи приятели, вие не сте спасени чрез добри дела, нито сте изгубени чрез лоши дела. Това няма да ни направи невнимателни относно двата вида дела, добри и лоши. Това е обикновен теологичен факт. Вие не сте спасени чрез добри дела, вие не сте отхвърлени поради лоши дела. Вие сте изгубени, ако не приемете това, което Бог предлага в благовестието. Вие сте изгубени, когато откажете да повярвате, че Бог е толкова добър.

За много от нещата ние казваме: "Твърде добро е, за да е истина!" И по специално в рекламите. Ако звучи твърде добре, за да е истина, то е твърде добро да е истина.

С благовестието е обратното. Трябва да е истина, защото е твърде добро!

Бог е по–добър, отколкото някога сме мислили. Ние сме по–лоши, отколкото предполагахме. Трябва да поддържаме това равновесие.

Как прощава Бог

Бог дава като Бог. Спомнете си, когато Петър дойде при Исус и попита:

"Господи, до колко пъти като ми съгреши брат ми да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му отговори. Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем" (Матей 18:21–22).

Прекрасното нещо в отговора на Исус е, че Той казва: "Петре, бъди като Мен. Това е начина, по който Аз давам. Това е начина, по който Аз прощавам."

Ако Бог ми казва, че трябва да прощавам на моят брат или сестра седемдесет пъти по седем, тогава ще кажа: "Прекрасно!" Защото Бог трябва да е поне толкова добър към мене и аз няма да съм по-добър от него. Той не иска от мен да правя нещо, което Той не прави. Това ще бъде богохулство. Така че, аз имам Бог, който прощава седемдесет пъти по седем – плюс. Това е благовестие.

Не трябва да сме като Оскар Уайлд който каза: "Това е добра идея. Аз обичам да греша. Бог обича да прощава. Това е чудесна комбинация." Не, не, не. Греха костваше живота на най–прекрасното, обичащо и благородно същество във всемира. Ние трябва да мразим всяка форма на злина.

Ненужно богослужение

Когато Мария, счупи алабастрения съд, за да помаже Исус, Библията казва, че: "Сладката миризма на парфюма изпълни стаята" (Йоан 12:3). Алабастреният съд е символ на Христос. Когато Той бе счупен на кръста, миризмата на жертвата Му изпълни всемира.

Имаше две реакции към това, което Мария направи. Юда и учениците попитаха с възмущение: "Какъв е смисъла от това разсипничество?"(Матей 26:8).  В този момент ангелите пееха "Алелуя."

Ако можем да видим това, което стана на Голгота в истинското му измерение, ние ще сме като ангелите. Ако не го видим правилно, ще сме като Юда, казвайки: "Защо това прахосничество?"

Нека се присъединим към страната на ангелите!

Обобщение

Бог е по–добър, отколкото сме си представяли.

Ние бяхме спасени преди 2 000 години чрез Христовата жертва на Голгота. Човечеството е примирено с Бог. Единствената бариера сега е, дали ще приемем примирението или не. Безплатно е, само го вземете.

Много ще бъдат изгубени, защото спасението им изглежда много просто. Но няма нужда да бъдем изгубени ако вярваме това, което Бог казва: "Вземи си го" (4 Царе 6:7).  "А на тия, които го приеха даде право да станат Божии чада, на тези, които вярват в неговото име" (Йоан 1:12).

РИМЛЯНИ 5:10-21

Римляни 5 съдържа много важния принцип

 на благовестието представител.

Ние бяхме изгубени в нашия представител Адам,

без да сме допринесли с нищо за това.

Ние сме спасени в нашия Представител Христос,

без да сме допринесли с нищо за това.

За да ни убеди, Римляни повтаря:

Спасението в Христос е безплатен подарък.

Забележете следващата част от Римляни 5:10 в Revised Standard Version. 

"Още повече сега, след като сме примирени, ще се спасим чрез Неговия живот."

Този стих, много често, е разбиран неправилно.

Това, което той казва е: Веднъж вие бяхте в изправни отношения с Бог, чрез смъртта на Христос. Не забравяйте, че Исус не е вече в гроба на Йосиф, запечатан с Римския печат. Исус е жив и ходатайства за нас, грижи се за нас, представя ни.

Живият Исус ни пази

Поради това че Исус е жив, ние знаем, че сме примирени, знаем, че Той ще ни пази. Той се грижи за всяко нещо, което идва в живота ни. Той е разрешил проблема ни с греха. Сега Той ще се погрижи за останалото. Бидейки примирени, ще бъдем спасени, чрез Неговият живот. Той е жив!

По време на комунистическият режим в СССР, оратор държал лекция в продължение на два часа. Когато свършил, нямало много ентусиазъм в залата.

Зле облечен селянин се изправил и обръщайки се към събраните казал две думи. Той не държал пламенна реч в продължение на два или три часа. Единственото нещо, което казал, били думите: "Христос възкръсна!" Тълпата отговорила: "Христос  възкръсна! Христос възкръсна!"

Бог няма да ни изпусне лесно

Понеже е жив, Той няма да ни изпусне толкова лесно.

Ние мразим да губим нещата, които притежаваме. Ние съчувстваме на тези, които пострадаха в пожара в Лагуна Бийч и на други места. Те гледаха, как техните принадлежности изгоряха. Всички фамилни ценности, всички снимки, всички моменти, всичките им инструменти – те видяха всичко това да изгаря. Колко трудно е да изгубиш нещо, което цениш, особено някого, когото обичаш!

Ние сме направени по образа на Бог. Ако съжаляваме за тези, които обичаме, когато те починат, то Бог съжалява повече от нас. Ние сме Негова собственост. Той няма да ни изостави лесно. Той няма да изгуби притежанието си лесно. Ние ще бъдем спасени чрез Неговия живот.

Посвети дните си на Него днес, утре и следващия ден. Не се опитвайте да изживеете целия си живот днес. В живота ни има облаци, но Бог ще бъде там и Той е по–голям, по–добър и по-велик от облаците.

Ние ще бъдем спасени чрез Неговият живот.

Многото

Сега нека погледнем стих 12:

"Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12).

Забележете по нататък в главата стих 15, чиято идея е паралелна на тази в стих12: " Но Божият подарък не е като греха на Адам. Всички хора умряха заради греха на този един човек, но благодатта на Бога и подаръкът, който бе даден безплатно чрез един човек – Исус Христос – се изляха изобилно върху човечеството" (Римляни 5:15).

Въпреки че книгата Римляни бе написана на Гръцки, международният език за онова време, авторът Павел е евреин. Идиомите и идеите в неговия Гръцки са Еврейски.

Думата "много" на еврейски означава "многото". Тя означава всички. Тя означава всеки един. Така че, има благодат, която преизобилства за всички.

Павел сумира тази идея в стихове 18 и 19: 

"Както осъждането над всички хора дойде чрез едно прегрешение, така също чрез едно праведно дело дойде оправданието, носещо живот за всички хора. Както чрез непокорството на един човек всички хора станаха грешни, така чрез покорството на един човек всички хора ще станат праведни пред Бога" (Римляни 5:18–19).

Двама представители

Това, което Библията казва тук, е: "В нашият представител Адам ние бяхме унищожени без да сме допринесли с нищо за това. В Христос ние сме спасени, без да имаме дял в това."

Ние бяхме унищожени в нашият представител Адам. Когато Бог създаде света, Той трябваше да реши дали да работи с всеки човек поотделно или чрез представител. Бог избра принципа на представител, защото в този свят винаги сме свързани с други хора.

Някои теолози и философи отричат принципа да страдаш за някого, но всяко семейство знае какво означава да страдаш за някого. Когато един член от семейството е засегнат, цялото семейство страда.

Така, че Бог избра принципа на представител и ние бяхме унищожени в нашият представител, Адам. Всички бяхме в Адам и Ева, когато те съгрешиха. Ние бяхме там  в зародиш.  Така че, чрез греха на един, проклятието дойде върху всеки един от нас. Ние бяхме родени мъртви.

Всички подаръци идват от Голгота

Единствената причина, поради която ни се разрешава да живеем е, че Сина на Бог каза: "Аз ще отида при тях и ще взема тяхното място, и ще понеса тяхното наказание." Затова, всеки подарък който идва при нас в този живот е подпечатан с Христовия кръст.

Христовият кръст е отразен във всеки воден извор. Той е отпечатан на всеки хляб. Всяка глътка въздух е подарък от Голгота. Всичко това е поради факта, че Христос реши да вземе нашето място преди създаването на нашия свят.

В едемската градина, Бог произнесе наказание до дървото за познаване на доброто и злото. " Защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:17). Поради това че Христос предложи себе си, това наказание бе отменено. То се отнася до този свят, до физическата смърт. Нашият живот бе запазен, понеже Спасителят каза: "Аз ще заложа себе си за тях."

Моля ви да разберете важната идея на тези стихове. Чрез представителя (Адам) ние бяхме изгубени. Ние нямаме нищо общо с това. Но, чрез друг Представител, ние сме спасени и отново нямаме нищо общо с това. Голгота възстанови това, което бе разрушено след падането в грях в Едем.

Безплатно, безплатно

Забележете, че думата "подарък" се намира на няколко места в този пасаж.

Петнадесети стих използва фразата "безплатен подарък." Шестнадесети стих, също споменава "безплатен подарък."  Погледнете в стих седемнадесети: "Изобилието на благодатта и на безплатния подарък."

Аз обичам да подчертавам тази фраза, "безплатен подарък" като необикновена. Колко са подаръците, които не са безплатни? Защо Бог използва това определение? Защото ние сме много маловерни и за това Бог трябва да каже: "Безплатно е, безплатно е!

Бог трябва непрекъснато да повтаря, защото сме глухи.

Ние не мислим, че нещо толкова важно като спасението ни, може да бъде толкова добра сделка. Бог казва: "Всяко нещо, от което се нуждаете е безплатно, защото е закупено от мен. Всяко нещо, от което се нуждаете е безплатно.

Изобилстваща благодат

Нека спрем и да обобщим пета глава.

Павел казва, че чрез вяра ние сме оправдани, сегашно продължително време. Това сегашно продължително време означава, че всеки момент ние сме оправдани само чрез вяра. Само благодат. Ние съществуваме поради подаръка на Бог, чрез милостта на Бог. Ние не стоим в себе си, ние стоим в Христос.

Христос умря за нечестивите. Христос оправдава нечестивите. Когато бяхме грешници? Да! Ние бяхме примирени преди 2 000 години, на Голгота. Единствената бариера между нас и Бог е нашето неверие. Това е единствената бариера.

Пет пъти Римляни 5 казва: "Погледнете, спасението е безплатен подарък. Безплатен подарък! Разбрахте ли? Безплатен подарък. Един безплатен подарък. То е безплатен подарък!"

Тъй като бяхме унищожени, без да сме допринесли с нещо за това, толкова трудно ли е да разберем, че сме изкупени, без да сме допринесли с нещо за това?

Ние бяхме родени лоши. Когато бяхме родени повторно, в резултат на нашата вяра в благовестието, ние бяхме родени добри. Ние все още се борим с  нашето старо естество, но Святият Дух живее в нас.

Ние получихме ново сърце, нов живот. "За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново" (2 Коринтяни 5:17). Направено е за вас.

Приемете Божия безплатен подарък – спасението. "Приемете го" – ни подканва Бог. Вижте двадесети стих. Той е обобщение на пета глава. "А където се умножи грехът, благодатта се преумножи." (Римляни 5:20)

Благодатта преобладава – това е нашият Бог.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

Всички  страдаме от грехове на слабост.

Римляни 6 ни разкрива тайната за преодоляване на  греха.

Някои хора казват, че благовестието ни казва,

че сме свободни от закона и следователно свободни от грях.

 Благовестието казва, че ние сме свободни от закона,

само като метод за спасение. Благовестието казва, че

на нас ни е простено.

Това е част от писмо, което получих преди няколко дни от една жена, .

"Страхувам се че това, което смятам за вяра в Исус Христос като мой Спасител, е само интелектуално разбиране. Проблемът ми е, че не разбирам как мога да превърна това интелектуално разбиране в истинска спасителна вяра.

Преди около дванадесет години, когато за пръв път бях далеч от дома си, започнах да виждам доказателства за грешни желания, които не можех да контролирам и изглеждаше, че те ме контролират, а не аз тях.

Това ме довежда до въпроса ми, как да превъзмогна моето интелектуално разбиране, че Исус умря за грешниците в света и че чрез вяра, това може да бъде мое. Как да напредна  в моето интелектуално разбиране към една реална спасителна вяра, която ме кара да предам моите права и себе си, кара ме да се покая, да обърна гръб на греха, да обичам Бог, повече от себе си и да избирам неща, които са прави?

Бог не може да избере, вместо мен. Аз трябва да избера за себе си и да изоставя всичко, заради Него. Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно?

Как да достигна до тази спасителна вяра? Къде са силата и волята, които ще принесат в жертва плътта на грешника? Христос умря за грешните, но аз предполагам, че това не е за тези, които ще си отидат и няма да грешат повече, нито ще се покаят. Аз съм в робство на моята греховна плът, в същото време, Бог не може да направи избора за мен. Аз се чувствам проклета в сивата ничия страна.

Писмо и статия

Забележете изразителното изречение: "Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно? "

Повтарящи се грехове на слабост

Това писмо ми напомня за подобни писма, които получих, с въпроси относно грехове на слабост. Първо трябва да разберем, че не съществува човек без грехове на слабост.

С това не казвам, че трябва да сме в плен на какъвто и да е грях.  Грях на слабост е слабост във вашия темперамент и вие чувствате изкушението много по–силно в тази област, отколкото другаде.

Всеки един от нас има такива слабости. Много хора нямат слабост към алкохол. Например аз никога не съм пил чай или кафе, да не говорим за алкохол. Но това не означава, че аз нямам слабости в други области.

Всеки от нас е силен в дадена област, но слаб в други области.

Това е начина, по който всички сме неуравновесени. Никой от нас не е ясно определен герой или героиня. Щеше да е добре, ако бяхме, но дори и най–добрите герои имат крака от глина. Истината е, че сме примесени с глина навсякъде.

Ние не сме силни. Библията казва: "Наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх" (Псалм 39:5).

Разглеждайки Римляни шеста глава аз вярвам, че ние ще открием отговора на въпроса относно греховете на слабост. Ние ще намерим отговора на въпроса от писмото на тази жена.

Необходимо обвинение 

"Тогава какво да кажем? Да продължим ли да грешим, за да се увеличи благодатта?" (Римляни 6:1 RSV)

Спомняте ли си въпроса, който Павел зададе в края на трета глава? Той попита: "Тогава, чрез вяра разваляме ли закона?" (Римляни 3:21). Сега този въпрос е зададен по различен начин: "Да продължаваме ли да грешим, за да може благодатта да се умножава?"

На тези, които проповядват и преподават искам да кажа, че ако никога не сте били обвинени в две неща, бъдете абсолютно сигурни, че вие не проповядвате или не преподавате благовестието. Тези две неща са: "Вие анулирате закона." и "Вие казвате, че можем да грешим и да се разминем с наказанието." Ако никога не сте били обвинен в тези две неща, вие не проповядвате благовестието.

Павел, най–великият учител на благовестието, след Исус, бе обвинен, че казваше: "Със закона е свършено" и "Вие можете да грешите и да се разминете с наказанието." Разбира се, Павел не проповядваше нито едно от тях. Той не казваше нищо такова.

Факт е, че истината  и измамата са много близки. Истина е, че ние не сме под закона, като метод за спасение, но ние сме под закон, като стандарт за живот.

Нищо не може да промени факта, че лъжа, кражба, нечистота, прелюбодейство и идолопоклонство са грешни. Кръста не промени това. Тези неща са завинаги грешни.

Християните са свободни от закона като метод за спасение, защото ние всички сме го нарушили. Твърде късно е да използваме закона, като метод за спасение. Вие не можете да положите вашето упование върху нещо, което сте   счупили на парченца. Той е разрушена къща. Не може да ви помогне занапред.

Има прощение

Колкото до "да грешим и да се разминем с наказанието", в известен смисъл, ние правим това непрекъснато. Но разликата е в това: Ние мразим греха, тъй като знаем, ако може така да се изразим,  че той отново разпъва Божият Син и го поставя на показ. Ние никога не биваме обвинени за грехове, които мразим и с които се борим. Това е съвсем различно отношение отколкото: "Хей, Бог обича да прощава грехове. Аз обичам да греша. Ние сме добра комбинация." Това е твърде различно.

Павел бе обвинен, че казва: "Ние анулираме закона и вие можете да грешите и да се разминете с наказанието." Той не учеше тези неща, но благовестието е толкова добро, че звучи по този начин. Това е така, защото вие не сте под закон, като път за спасение, и има прощение, за вашите грехове.

Приятели, това е истината. Няма извинение за грях, но има прощение. Трудно е да се каже, но е Библейско. Няма извинение за грях, но има прощение.

А тайната за победа над греховете на слабост ни предстои да открием.

РИМЛЯНИ 6:2-11

Римляни 6 ни открива тайната за победа над греховете на слабост.

Павел казва ясно, че благовестието е единствения източник

за чист християнски живот. Когато Христос умря на Голгота,

ние умряхме с Него. Когато сме изкушавани,

ние трябва да считаме себе си за мъртви.

Как може ние, които сме мъртви, да отговорим на изкушението?

И поспециално след като сме възкресени за нов живот с Исус,

чрез Неговото възкресение?              

Нека да продължим с шеста глава. 

Вие умряхте за греха

ак може ние, които умряхме към греха да живеем в грях?" (Римляни 6:2 РСВ)

Искам да ви предупредя срещу това, което Authorized King James Version казва. Моля не ме разбирайте погрешно, аз харесвам този превод на Библията. Аз знам повече стихове наизуст от този превод, отколкото от всеки друг. Но този превод не всякога е верен.

Authorized King James Version казва: "мъртви към греха." На няколко места в главата ние срещаме фразата: "Ние, които сме мъртви към греха." Наистина бих искал това да е истина, че ние сме мъртви към греха.

Много далеко съм от това, да съм мъртъв към греха. Аз съм жив, вибриращ и чувствителен към изкушенията, както всеки останал. Аз не съм мъртъв към греха. Това, което гръцкия текст наистина казва е: "Вие умряхте към греха."

Думата Logizomai е използвана на 11 места в Римляни четвърта глава. На всяко едно от тези 11 места тя означава единичен случай, "да оправдая" или "да произнеса". По същият начин, когато Павел говори за нашата смърт, той говори за единствения случай, когато Христос умря за нас. Ние умряхме тогава. Виждате ли сега: "Понеже един умря за всички, то всички са умрели" (2 Коринтяни 5:14)!

Тайната за победа над грехове на слабост

Това, което Павел ни казва тук е тайната за победа над грехове на слабост и отговор на писмото от предишната глава.  Единствено Святият Дух може да ни помогне да я видим.

Павел може да сложи храната на трапезата, но той не може да ни накара да се храним от нея. Само Святият Дух, може да направи това. Бил съм на събрания на палатки и понякога жена ще дойде при мен и ще каже: "Др. Форд, моля те ела и обърни моят съпруг. Той е невярващ."

На това аз обикновено отговарям: "Госпожо, аз не мога да възкреся мъртвите." Някои от нещата, които ще споделя с вас сега, аз споделих в отговора си до жената, чието писмо споменахме в предишната глава, но само Святият Дух, може да й помогне да ги направи.

Божията велика математика

Нека погледнем тези стихове от близко, за да открием тайната.

Четвърти стих казва: "За това, чрез кръщение ние се погребахме с Него да участваме в Неговата смърт."

Ние забелязахме, че втори стих казва: "Ние, които умряхме към греха." Това означава, че ние не можем да живеем в него. Последната част на четвърти стих казва: "Така и ние да ходим в нов живот."

Шести стих казва: "Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха."

Единадесети стих казва: "Така и вие считайте себе си мъртви към греха."

Сега! Това е много важно. По–важно е да разберете това отколкото да бъдете мулти милиардери. Това, което Павел казва е: "Бог приема, че твоето старо естество умря с Исус Христос на Голгота. Трябва да броите, както Бог брои. Трябва да изчислявате, както Бог изчислява. Трябва да придавате, както Бог придава.

Не можете да ритате умряло куче

Не забравяйте, че това, което грабва вашето внимание, то ви завладява.

Ако това, че вие сте умрели с Исус Христос, грабне вашето внимание, когато дявола дойде и каже, "направи това," вие ще отговорите: "Съжалявам но не мога. Аз съм мъртъв."

Ти не риташ умряло куче. Дори и дявола ще си отиде след известно време.

Когато изкушението дойде, вие трябва да направите това, което Бог прави. Бог ви смята за мъртви, така също вие трябва да смятате себе си за мъртви.

Кажете: "Да, имаше време, когато аз обичах да правя това. Но аз умрях с Исус. Когато бях кръстен, аз подчертах моето обединение с Него на кръста. (Римляни 6:4–5) Ръцете, които правеха тези неща, са разпънати. Краката, които ходеха в тези места са приковани за кръста. Главата, която мислеше тези мисли, получи трънен венец. Аз считам себе си мъртъв за тези неща.

Ще бъде така, ако го повярвате.

Приятел с лош темперамент

Имам много добър приятел, чийто баща беше атеист. Бащата избухваше в гняв непрекъснато. Когато по–късно, моят приятел бе поставен на отговорна позиция, той избухваше в гняв също, но не всеки ден. Друг от моите приятели ще каже за него: "Този, когото той обича е благословен, но този, когото мрази е наистина проклет." Това е така, защото когато този мъж е ядосан, всеки около него чувства изгарящата сила на гнева му.

Но аз знам, че моя приятел е истински християнин. Атмосферата в дома, където той израсна като дете, затрудни влизането му в живота на възрастните.

Той избухва лесно, но наистина е добър мъж.

Съмнявам се, че той все още има този проблем, въпреки че това може би е все още силно изкушение за него.

Представите си, че вие имате избухлив характер. Някак си ние трябва да свикнем да казваме: "Да, моята плът ще бъде щастлива да избухне в гняв, но тя е разпъната с Христос, тя е в новия гроб на Йосиф. Има голям камък на входа на гроба. Три дни са изминали между стария живот и този. Моята мъртва плът е изгнила. Тя смърди. Няма я."

Плътта на Христос не изгни за три дни, нашата плът не е била в гроба само три дни, но 2000 години!

Когато дявола дойде, за да ви изкушава, кажете: "Аз не трябва да правя това повече. Моята природа умря към това. Аз не трябва да го правя. Аз съм свободен."

Битка за ума

В Римляни 8 глава Новият завет казва: "Понеже копнежа на плътта е смърт, а копнежа на духа живот и мир" (Римляни 8:6 виж също стих 13). Вие правите това, за което мислите непрекъснато. Когато мъжете се занимават с порнографски списания те поканват неприятностите. Това, за което мислиш, е това, което правиш. Когато децата гледат програми с насилие по телевизията, не бъдете изненадани, ако те започнат да пресъздават някои от фантазиите.

Умът е мястото, където борбата се води. Новия завет казва: "Запленете всяка мисъл, за да я направите послушна на Христос" (2 Коринтяни 10:5 NIV). Борбата е тежка. Борбата е трудна. "Считайте себе си мъртви към греха, но живи към Бог в Исус Христос."  (Римляни 6:11) Това е критичната точка за победа над греховете на слабост.

Вие умряхте

Това помага, и това е единственото нещо, което може да помогне. Когато видим истината, относно това, което стана на Голгота – ние ще разберем този стих. "Понеже един умря за всички, то всички са умрели" (2 Коринтяни 5:14), ще признаем, че е истина. Няма да отричаме, че това, което се казва тук, е истина: "Вие умряхте."

Аз откривам, че плътта ми отговаря на много изкушения. Аз казвам: "Господи, духа ми казва не, но плътта ми казва да." Никога не се съмнявайте в това. Нашата плът е съвършено добре и жива. За това Библията казва: "считайте или смятайте себе си за мъртви." Вие не трябва да смятате себе си и своята плът за мъртви, ако наистина не е така. Стихът щеше да казва "признайте себе си за мъртви", не "смятайте себе си за мъртви."

Нашата борба с греха означава да концентрираме ума си върху това велико единство, което имаме с нашият Господ в Неговата изкупителна смърт. Вие разбирате, че ние също умряхме на Голгота.

Първи и втори поглед

Когато погледнем за пръв път към кръста ние виждаме че: "Той умря за мен." Когато погледнем втори път, виждаме, че" "Ние умряхме с Него."

Той умря за мен, това е оправдание. Аз умрях с него е, което започва освещението.

Ние всички имаме купища от грехове на слабост. Ако мислите, че нямате, попитайте партньора си! Вашият партньор ще ви каже всичко за тях.

Ние всички имаме грехове на слабост. Първата стъпка е да признаем това. Римляни 6:11 ни помага да признаем реалността. "Смятайте себе си умрели към греха." Този стих ни казва, че ние сме живи към греха, ние имаме много грехове на слабост. В Христос, ние трябва да считаме себе си, като че ли ние ги нямаме.

Ние не можем да направим нищо относно нашия враг, докато не разберем кой е той. Пого казва: "Ние срещнахме врага и това сме ние!" Грешниците са своя собствен враг. Трудно е да го признаем, но трябва да го признаем. Библията казва: "Само "смятай" себе си мъртъв към греха. В себе си аз не съм мъртъв. Аз съм грешник." След това трябва да приложим това правило: "смятайте себе си мъртви към греха."

Препоръчвам ви да прочетете превъзходният параграф в Тhe Living Bible. 

"Така не гледайте на старото си естество като мъртво и не реагиращо към греха а вместо това, бъдете живи към Бог, внимателни към Него в Исус Христос, Нашият Господ." (Римляни 6:11 LB)

Дяволът е унищожен

Приключвайки искам да коментирам върху стих шести: "Ние знаем, че нашето старо естество бе разпнато с Него, така, че грешното тяло да бъде разрушено."  (Римляни 6:6  RSV)

Тук ние срещаме същата гръцка дума katargeo, която също се среща и в Евреи 2:14. Там се казва за Христос, че: "След като децата имат плът и кръв, Той също сподели тяхното естество, така, че чрез смъртта си, да унищожи този, който държи силата на смъртта, тоест дявола"  (NIV). Katargeo означава да направи неефективен или безсилен, да преустанови, да съкрати или унищожи."

Ние знаем, че дяволът не е наистина унищожен. Може би вече сме го срещали няколко пъти днес. Но дявола е неефективен пред очите на вярата и ума на вярата. Дяволът не може да има повече сила върху вас от тази, която му давате, чрез неверие.

Това е много важен принцип, скъпи приятели. Дяволът не може да има повече сила върху вас от тази, която му давате, чрез неверие. Когато Христос притежава вашият ум и сърце, когато повярвате това, което кръста направи за вас, дявола е победен враг. Вие смятате вашето старо естество за умряло, вие виждате себе си възкръснали с Христос.

Ние не трябва да приемаме Неговата смърт, без да приемаме Неговото възкресение. Те вървят заедно. Сега вие трябва да имате нов живот, нова посока. Вие се препъвате, но вървите в правилната посока, в правия път. Това е сърцето на проблема.

             

РИМЛЯНИ 6:12 – 7:4

Трите илюстрации в Римляни 6:12 7:4  откриват

нашата нова връзка с Христос, граха и закона.

Първо, тъй като считаме себе си мъртви с Христос,

греха не царува повече над нас като цар.

Второ, Христос е нашият нов Господар и ние сме Неговите слуги.

Трето, ние сме разведени с нашето старо Аз и сме пристъпили в брачни отношения с Христос. 

С тези илюстрации, Павел показва това, което е казал до сега в шеста глава.

Първо, той използва примера с връзката между цар и неговите подчинени в Римляни 6:12–14. Второ, той използва примера относно господар и слуги в стихове 15–23. Трето, той използва илюстрацията относно връзката между съпруг и съпруга в Римляни 7.  

Цар грях не царува

Обърнете внимание на Римляни 6:12 "Не позволявайте на греха да царува във вашите смъртни тела, и да се покорявате на неговите страсти"  (RSV).

Харесва ми начина, по който Павел използва думата "царува." Цар може да царува, върху подчинените си, но греха не царува повече в нашите смъртни тела.

Ако ви заведа до реката Свети Лоренс в началото на пролетта, гледайки голямата река аз ще кажа, . "Царството на леда е пречупено."

"Аха Дез", ще кажете вие, "Трябват ти очила. Виж, има лед тук и там и там.

Тогава аз ще кажа, "Да но топенето е започнало.  С леда е свършено. Въпреки че има малко тук и там и там."

Така е също с остатъчният грях във вашият и моя живот, скъпи приятели. Остатъчният грях няма повече ефект върху вас по същият начин, по който дявола няма сила над вас. Грехът не може да доминира повече.  Не може да господства. Не може да бъде господстващото нещо в живота ви. Не, с него е свършено.

Грехът остава

Грехът остава в нас. Това е остатък. Това е грях, който остава в нашия живот.

Ще ви притеснява. Ще ви изкушава. Там е. Но не царува.

Така че, запазете тази мисъл в умовете си. Тя е истина и ще ви помогне. Греха остава, но не царува. 

"Не позволявайте на греха да царува във вашите смъртни тела, и да се покорявате на неговите страсти" (RSV).

Забележете, че ние все още имаме страсти. Хората, които нямат капацитет за голям гняв не ме интересуват. Нито се интересувам от хора, които се отдават на гняв всеки понеделник, вторник и сряда.

Хората, които нямат страст, няма какво да ги движи и никога не могат да постигнат нищо добро.

Тайната е, че страстите могат да се контролират.

Предай се на Бог

Слабостта в Новия завет не е слабост. Тя е контролирана сила. Запомнете това, контролирана сила. 

"Нито представяйте телесните си части, като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бог като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бог, като оръдия на правдата." (Римляни 6:13)

Тук се говори за гражданин предаващ се на цар. Представете различните части на вашето тяло, на Бог.

Ние сме свободни и в същото време слуги.

Вие имате истинска свобода, когато искате да правите това, което трябва да правите. Когато намерим това, поради цената, която е платена за нас, ние принадлежим на Друг, на Христос и имаме великата привилегия да кажем: "Господи, какво искаш от мен да направя?" Ние трябва да казваме това на Господа, относно всяка област в живота ни, независимо дали това са пари, храна, дрехи, жилище, почивка, аз или приятели. "Господи, какво искаш да направя?" "Предайте своите части", отговаря Бог, "предайте ги."

Закон и благовестие

Ето един много добър стих. Римляни 6:14 казва: "Защото грехът няма да ви владее, защото не сте под закон, но под благодат."

Аз не съм под закон. Сега, аз съм под благодат. Грехът е детрониран и Христос взема неговото място.

Какво ни казва този стих? Обърнете внимание на това, как стиха започва: "Греха няма да ви владее, защото не сте под закон." Християнина не е под закона на завета. Ние принадлежим към завета на благодатта. Завета на "вярвай и живей."

Много важно е да видим, че има разлика, но не и разделяне между закон и благовестие.

Ето я разликата. Законът казва: "Прави това и ще живееш." Благовестието казва: "Живей и ще правиш това."

Законът казва: "Направи си ново сърце." Благовестието казва: "Ще ти дам ново сърце."

Законът казва: "Плати ми това, което ми дължиш. Благовестието казва: "Наистина ти прощавам всичко."

Законът казва: "Обичай Господа, твоя Бог с цялото си сърце и съседа си както себе си." Благовестието казва: "Това е любов не че ние обичаме Бог, но че Той ни възлюби."

Законът изисква, изисква, изисква. Благовестието е подарък, подарък, подарък. Вие не сте под изискването на закона. Вие сте контролирани до такава степен от Божията благодат, че сте над него.

Законът не може да контролира желанията

Законът е безсилен да се противопостави на желанията. Причината, поради която повечето от хората са нещастни, не е от неща, които са извън тях, но поради неща, които са вътре в тях. Голямо откритие е да научим това. Причината, че повечето хора в нашият свят са нещастни – това не винаги е вярно в страни от Третия свят - е поради неща вътре в нас, не извън нас.

Закона не може да контролира незадоволени желания. "Дай ми това, дай ми онова. Искам я, тя ме задоволява добре. Искам го, аз искам да го получа. Искам тази работа, искам тази позиция. Искам друга кола, нова къща." Разочаровани желания.

Закона не може да контролира желанията. Опитът да ги контролираме е равен на опит да затворим устата на вълка с ръце. Единственият мотив, който контролира желанията е убеждението, че Бог е мой и аз Негов.

Това означава да си под благодат. Тогава греха не може да господства над нас. Грехът няма да господства над нас, защото не сме под закон, но под благодат.

Изгонващата сила на благодатта

Това не значи, че вие сте свободни да прелюбодействате, да крадете и да лъжете. Не, не. Това означава, че вие сте погълнати от нова връзка. Изгонващата сила на нова  обич  е изместила всичките ви стари навици.

Най–добрият начин, да премахнете тъмнината от стаята е да запалите лампата, а не да се опитвате да я изметете с метлата.

Най–добрият начин, да извадите въздуха от бутилката е да я напълните с вода,   не да се опитвате да изсмучете въздуха. Бог ни изпълва със Святия Дух и старите неща са отнесени на далеко. Сега ние сме претрупани с нещо по–голямо и по–добро.

Ползата от добро преследване

Хората, които четат или хората, които имат хоби, имат голямо предимство в борбата срещу греха. Това е така, защото всеки един, който се радва на очарователен стремеж има голямо предимство. Много зависи от това, дали ще бъдем погълнати от добри неща или ще бъдем на разположение, отворени за изкушенията.

Когато съветвах младежи в колеж, аз се опитвах да им кажа: "Естествено е да имате изкушенията, които имате. Най–доброто лекарство не е да коленичите и да се молите Бог да отнеме сексуалните ви желания. Не правете това. Заемете се с нещо, което има непосредствена важност. Заемете се с нещо, което има по–дълготрайна, по–продуктивна добрина в себе си. Не се занимавайте толкова много със себе си. Заемете се с нещо по–голямо от вас."

Това е истинския отговор и това е, което този текст ни казва. "Греха няма да има сила над вас. Вие не сте под закон, но под благодат."

След това Павел развива идеята използвайки взаимоотношенията между слуга и господар. Акцента на нашия християнски живот е послушание от любов, тъй като ние сме посветили себе си на нашият нов Господар.

Гледайки към Исус

Сега нека отидем набързо в глава седма.

Забележете в последния стих на шеста глава: "Заплатата на греха е смърт, но безплатния подарък на Бог е вечен живот в Христос Исус, нашият Господ."

Спомняте ли си какво казахме по–рано? Първите пет глави от Римляни са: "Свободни от гняв." Глава шеста е: "Свободни от грях." Той съществува, но не може да господства, защото аз умрях към греха, когато умрях с Христос. Греха не е повече моя господар, когато видя себе си на кръста.

Сега глава седма ще каже: "Свободен от закона." След това в глава осма: "Свободен от смърт."

Но всяко едно от тях, както в последния стих на петата глава е: "Чрез Исус Христос, нашия Господ.  Дяволът ще се старае всячески да отдели вниманието ни към всеки или всичко, освен Исус.

Исус трябва да погълне вниманието ни. "Гледайте към Исус" (Евреи 12:2). "Размишлявайте за Него" (Евреи 12:3). "Всички ние, с открити лица отразяваме Божията слава, биваме преобразени в Неговия образ с вечно увеличаваща се слава" (2 Коринтяни 3:18 NIV).

Това е пътят, по който трябва да вървим.  Мислещи за Исус, и очаровани от Него. 

Смърт и закона 

"Нима не знаете, братя и сестри (защото говоря на хора, които познават закона), че законът господства над човека, докато той е жив? Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа. И така, ако тя стане жена на друг мъж, докато съпругът й е жив, законът казва, че е прелюбодейка, но ако съпругът й умре, тя е свободна от брачния закон и няма да извърши прелюбодеяние, ако стане жена на друг мъж" (Римляни 7:1-3).

Колко страници са изписани спорейки относно този текст!

Много трудно е да приложим в живота всеки детайл от тази притча. Основното нещо, което Павел се опитва да ни каже е, че смъртта довежда до промяна в нашето отношение към закона. Всички теолози са съгласни, че това е основната точка в този текст.

Някои теолози казват, че вие сте в брачни отношения със закона и когато станете християни, закона умира. Мъж, когото аз уважавам дълбоко Ф. Ф. Брус, от университета в Манчестър, прие позицията, че съпругът е закона. Но той допълни: "Забележете, текста не казва, че закона умира."

Различна връзка със закона

Не мисля, че нашето старо естество някога е било в брачни отношения със закона. Аз наистина мисля, че това, което тази илюстрация казва е, че нашето его, нашата индивидуалност бе в брачни отношения със стария начин на живот, но когато дойдохме при Исус този начин на живот умря. Това е темата на предишната глава, така че ние очакваме да намерим продължението тук.

Той умря, означава вие умряхте. Считай себе си мъртъв. Твоето старо аз е мъртво. Така че, съпругът е старият начин на живот, не законът. Никъде Библията не казва, че закона е умрял. Никога. Много добри мъже – и Ф. Ф. Брус беше един от най–добрите, са съгласни с това.

Това, което тази илюстрация казва е: "Смъртта прави промяна в  нашата връзка със закона." И ако както предишната глава каза: "Вие умряхте с Христос“ сега вие имате различна връзка със закона. Вие не сте в брачни отношения със стария начин на правене на различни неща. Сега сте в брачни отношения с Христос и принасяте плод за Бог. Това е прекрасна мисъл.

"И така братя, вие умряхте към закона чрез тялото Христово." (Римляни 7:4) Виждате ли, ние сме, които сме умрели не закона. Вие умряхте, не закона.

По–надолу в тази глава се казва че: "Закона е свят,... и праведен и добър." (Римляни 7:12) Не смятате ли, че това е много странно описание за тленни останки? Законът е свят, праведен и добър.

Не казва: "законът беше." Закона никога не умира. Той изгубва претенциите си върху нас, защото ние не сме под закон, като метод за спасение. Но закона никога не престава да бъде стандарт за живот.

В брачни отношения с Христос

"Вие умряхте към закона чрез тялото на Христос, "(това означава Христовото тяло на кръста)," за да принадлежите на друг, на този, който бе възкресен от мъртвите, за да може да принасяте плод за Бог."

Тази прекрасна картина е относно брак, който донася плод – деца. Павел казва: "Когато бяхте в плътта, вие бяхте в брачни отношения със старият начин на живот и децата, които бяха родени от този брак бяха лоши. Всичките деца от тази стара връзка бяха лоши.

Но сега, Христовата смърт промени всичко това. След като старото ви естество умря с Христос на кръста, вие сте в брачни отношения с Него. В цялата Библия, брачните отношения са използвани като символ на нашата връзка с Исус.

От времето, когато на шестият ден, това, което бе извадено от тялото на първият Адам и създаде неговата невеста, брачните отношения са символ на нашата връзка с Бог.

Може би вие сте в брачни отношения с Друг и принасяте плод, който е свят. Моля забележете: Ние не можем да правим нищо добро, докато не сме в брачни отношения с Христос. Не съществува такова нещо, като добър живот, докато не сме се предали на Христос.

Животът започва със смърт – смъртта на вашия предишен живот. Животът започва с възкресение – възкресение за нов живот. Тогава и само тогава идва истинският плод.

Това е реда, това е начина. Бог няма да приеме друг.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КЛЮЧОВИЯ СТИХ В РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

Този стих, е обобщение на аргумента в предишните стихове

и интродукция към всичко което следва, както в тази глава, така и

в останалата част от книгата. В него прозвучават нотките на триумф и радост,

давайки увереност на вярващите, че несполуките,

които винаги са идвали в живота им преди тяхното обръщане,

по време на тяхната борба със злото, сега ще бъдат заменени с живот,

в който всички, които са в Христос са "повече от победители."

Римляни 6:14 е от много важно значение за разбирането на тази глава. Ние четем: "Защото греха няма да бъде вашият господар, защото вие не сте под закон, но под благодат".(NIV) Павел познаваше добре обещанията в Еремия 31:33 и Езекиил 36:26, където Бог обещава, че ще постави закона си в сърцата на вярващите и те ще бъдат накарани, чрез Неговото благородно влияние да ходят в светлината на вечните закони, и да пазят свещените заповеди. 

Изискването на закона

В центъра на Павловите разсъждения в книгата на Римляните е залегнала тезата, че закона изисква съвършено послушание, но не дава силата, която е необходима за изпълнението на това изискване. Ф. Ф. Брус изразява добре това, което Павел казва:

"Християнската святост не е въпрос на старателно подчинение на вътрешен закон, а е въпрос на Святият Дух, произвеждащ плода си в живота на вярващия, възпроизвеждащ тези привлекателни качества, които бяха видени в живота на Исус. Законът предписваше живот на святост, но бе безсилен да изработи такъв живот, поради недостатъчността на човешкият материал, с който трябваше да работи. Но това, което законът не можеше да направи, бе направено от Бог. След като Божият единствен Син, бе изпратен на земята, "в подобие на грешна плът" и даде живота си за хората, които бяха в Неговото сърце, като жертва за грях, смъртната присъда е прехвърлена върху живеещият в нас грях" (Посланието на Павел до Римляните, стр.162).

Благодатта изпълнява закона

Преди векове Августин каза:

"Благодатта бе дадена, за да може закона да бъде задоволен..."

Важно е да забележим, че Павел не използва думата "закон" в смисъл на старозаветните времена, иначе ще може да кажем, че всички, които живееха в старозаветните времена са били под доминиращата сила на греха. Вместо това, трябва да разбираме, че моралният закон на Декалога, не е основата на Божието милостиво отношение към нас. Ние не сме под закон, като завет, но под благодат.

Халдан казва:

"Вярващите не са под закон, като завет, защото те понесоха проклятието му и изпълниха предписанията му в лицето на техният велик Водач, чрез Когото правдата на закона е била изпълнена в тях" (Римляни, стр.257).

Халдан продължава:

"Те са в състояние на примирение с Бог. Те познават Бог. Според съдържанието на този благороден завет, Неговият закон е написан в сърцата им и Неговият страх е положен в тях. Той е обещал, да не се отдалечава от тях и че те няма да се отдалечат от Него, Еремия 32:40; Той няма да си спомня повече за техните грехове и престъпления, които преди това ги отделяха от Него. След като са направени съучастници в благодатта на Бог, чрез Исус Христос, чрез когото благодатта им бе дадена преди началото на този свят, 2 Тимотей 1:9, те притежават всеки духовен източник, чрез Него, който е пълен с благодат. Неговата благодат им е достатъчна 2 Коринтяни 12:9. Благодатта на Бог, която осигурява спасението, се явява на всички, учейки ги да се отрекат от безбожността и светската съблазън и да живеят трезвено, праведно и набожно, Тит 2:11. Тази благодат не само е открита на тях, но също така действа в тях. Бог изгражда във волята им това, което е добро в Неговите очи и също така ги подбужда да правят неща, които са според волята Му. Тези, които са под закон, нямат нищо друго, освен собствената си сила, за да бъдат послушни и в такъв случай, грехът има сила над тях. Но тези, които са под благодат, са снабдени богато от Бог, за всяко добро дело, следователно, греха няма да има сила над тях" (стр. 257–258).

Лойд–Джонс казва:

"С други думи, тук виждаме крайното отхвърляне на чудовищното обвинение срещу учението на апостола споменато в стих 1. "Трябва ли да продължим да грешим, за да се увеличи благодатта?" Тук е крайният отговор на този въпрос, сумиращ детайлите, които той излага в предишните стихове" (Римляни, стр.179).

Насърчение, не увещание

Същият писател ни напомня, че стих 14 не е заповед или увещание, но насърчение. Павел ни казва относно вината за греха, че вече я няма и ние сме мъртви към закона на греха.

Други автори посочват, че седма глава и първите четири стиха на осма, хвърлят светлина върху височините и дълбочините на Римляни 6:14. Стих 8 на седма глава посочва, че закона често предизвиква грях и стих 11 казва същото (вижте също стихове 13–14). По този начин, е декларирана ужасната сила, която греха има върху естественото сърце. Въведителният стих на осмата глава предлага духовната противоположност, мотивиращата сила, която Святия Дух донася, когато благовестието е прието.

Още веднъж цитираме Лойд–Джонс:

"Няма нищо, което да е толкова окуражително за святост, толкова стимулиращо, толкова издигащо, както да познавам сигурността на моето спасение и прославяне. Аз съм уверен в това и се присъединявам към апостол Йоан, когато казва: "Този, който има тази надежда в Него, очиства себе си както Той е чист." (1 Йоан 3:3) На вас не ви трябва болница или поликлиника, вие се нуждаете от тази инструкция, тази информация, тази заповед. "Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бог в Исус Христос." Запомнете това: "Греха няма да има сила над вас" – никога – "защото не сте под закон, но под благодат." Така че осъзнайте какво означава благодатта, прочетете отново термините на Новият завет и живейте като хора, които са прочели нотариалният акт за собственост и които са горди с него, които са излезнали от депресията и безнадеждността си и гледайки славата, която идва, казват: "Аз нямам време за губене, аз копнея за славата, аз гледам напред към нея. Аз трябва да се напрегна, трябва да се пречистя, колкото Той е чист. Трябва да се приготвя за великият ден който идва, така, че когато застана пред Него, да не се срамувам" (стр.188–189).

Чарлз Кранфийлд казва относно Римляни 6:14:

"Тези, които сега са освободени от осъждане са свободни да се противопоставят на узурпаторската сила на греха с нова сила и смелост." (Римляни, том , стр.320)

Точно благовестие

Непреклонният и свят Джон Калвин, въпреки че бе един от тези, които са ненадминато стриктни, написа в своя коментар върху Римляните следващото евангелско тълкуване на Римляни 6:14:

"Тук виждаме насърчение, за успокояване на вярващите, за да не би, чувствайки собствената си слабост да пропаднат в своя стремеж за постигане на святост. Той ги увещава, да приложат всичката си сила и послушание за постигане на святост, но тъй като все още имат останки от плътта, те не могат да направят друго, освен да ходят неуверено. За да не изгубят присъствие на духа, съзнавайки собствените си слабости и да се обезверят, Той избира възможността да им даде ново сърце, идващо от утешителната мисъл, че техните дела сега не се изискват според строгостта на закона, но Бог прощава тяхната нечистота и ги приема с добрина и задоволство.

Ярема на закона не може да бъде носен, без да пречупи и смаже тези, които го носят. Така че за вярващия остава да търси Христос и да моли за Неговата помощ да запази техните свободи, защото такъв е характера Му. Христос предаде себе си в плен на закона, въпреки че Той не беше зависим по друг начин от заповедите си, за да може според думите на апостола, да изкупи тези, които са под закон (Галатяни 4:5).

Затова, да не сме под закон означава, че буквата, която ни обвинява е мъртва, защото ние нямаме сила да я изпълняваме. Също така означава, че ние не сме подчинени повече на закона, като изискване за съвършена правда и произнасяне на смъртна присъда над всеки, който е пристъпил която и да е част от него.

Също така под думата благодат ние разбираме двете части на изкуплението, те са прощение на греховете, чрез което Бог ни придава правда и освещението на Духа, чрез което Той ни приготвя за добри дела. Желанието на апостола е да ни придружи и да ни предпази от отчаяние в стремежа ни да правим това, което е право, защото ние все още виждаме много несъвършенства в нас. Колкото и много ужилванията на греха да ни измъчват те не могат да ни покорят, защото ни е дадена възможността да ги победим чрез Духа на Бог. След като сме под благодат, ние също сме свободни от стриктните изисквания на закона. Това, което трябва да разберем тук е, че апостола приема за дадено, че всички тези, които не са под благодат са в плен под ярема на греха и са под неговото осъждане. Така че от друга страна, ние можем да приведем довода, че докато хората са под закон, те са подчинени на силата на греха" (Римляни, стр.130–131).

Коментари на известни тълкуватели

Противно на практиката ни в тази книга, ние предлагаме мнението на известни тълкуватели върху тези стихове, които са много важни за нашето разбиране на благовестието. Ето още един последен цитат:

"Това, което Павел казва е, че в новата епоха, представена ни със смъртта и възкресението на Христос, периодите на благодат са различни, отколкото тези, които съществуваха на практика в юдаизма. Много често в Павловите думи относно благодат, въздействието на собствената му опитност се вижда ясно.... Разликата в епохите не е абсолютна преди и след Христос, тъй като Авраам прие обещанието и бе оправдан според благодат (Римляни 4:4, 16), но разбирането на обещанието на завета, характерно за юдейството в дните на Павел, бе твърде различно от безплатния подарък на Божията благодат, така че противоположностите са запазени" (Джеймс Д. Г. Данн, Римляни, 1–8 стр. 340).

Павел, чрез обобщението в стих 14 и доводите изложени в първата част на 6 глава, дава отговор на обвинението в противоречие и показва ясно, че освещението е неизбежна последица от оправданието.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА

Глави шеста и седма от Римляни са скоби относно освещението.

Те са думи казани встрани от главната дискусия

относно оправданието. Павел включва три секции на освещение.

1) Принципът на освещението

2)  Практиката на освещението

3) Профилактиката на освещението

Понякога, когато получите писмо, нещата, които са написани в скоби, или встрани са най–интересните.

Важно е да разберем, че в книгата, която изследваме, Павловото послание към Римляните, има два пасажа, които са поставени в скоби.

Първите скоби

Първите скоби са, след като Павел насочва вниманието ни към славата и чудото на благовестието в Римляни 1:16–17.

Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бог чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният чрез вяра, ще живее.

Действително има скоби след това или пауза до, като стигнем до: “Но сега....” в Римляни 3:21. С този текст Павел започва да изгражда акропола на християнското благовестие. Павел пише относно жертвата на Христос, Неговата благодат и любовта на Бог, както са представени в подаръка от Голгота.

Така че, текста от 1:18–3:20 е в скоби. В този интервал Павел обяснява, как нерелигиозните са изгубени, а също така и религиозните, които не познават благовестието също са изгубени. Там срещаме 14 изказвания, които казват, че целия свят е изгубен.

Вторите скоби

Глави шеста и седма в Римляни са в скоби. Темата на Римляни след пета глава, продължава директно в осма, а глави пета и шеста са поставени в скоби.

Павел казва: 

Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с него чрез нашия Господ Исус Христос. Защото повярвахме в Христос, той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем, и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава. Радостно се хвалим и с изпитанията си, защото знаем, че изпитанията раждат търпение, а търпението – твърдост, която ражда надежда. Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден” (Римляни  5:1–5).

След това, неговата мисъл продължава: 

Така сега няма осъждане за онези, които са в Христос Исус, (които ходят, не по плът, но по Дух)... И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат” (Римляни 8:1, 28).

Сега виждате как мисълта му прескача глави шеста и седма. Те са относно освещението и са в скоби.

Целият свят оправдан

Римляни 5 продължава темата на оправданието. “Когато бяхме безпомощни, в точното време Христос умря за нечестивите.” (Римляни 5:6) Павел обяснява, че чрез греха на един човек (Адам) всички хора бяха унищожени ( стихове 12, 15, 17–19). Сега, чрез правдата на един (Христос) всички хора бяха оправдани (стихове 15, 17–19).

Никога не забравяйте: целият свят бе оправдан на Голгота. Само че не всеки знае това.

Вашата вест, за вашият невярващ съсед не трябва да бъде: “Ако ти се поправиш, може би Бог ще се почувства малко по–благоразположен към теб.” Вашата вест, към вашият съсед трябва да бъде: “Поради това, което Бог е направил чрез Христос, бариерите между Бог и теб са премахнати.

Единствената бариера, която съществува е човешкото неверие.  Бариерата не е от страната на Бог. Дори не е в човешките грехове. Тя е човешкото неверие, защото ти трябва да дойдеш при Него, такъв, какъвто си.

Ако се опитате да се поправите, преди да дойдете при Бог, вие никога няма да имате мир. Не бива да мислите за това, какво Бог мисли за вас.  Трябва да  мислите за това, какво Бог мисли за Исус, вашият Заместник.

Ние не сме призвани да сключим мир с Бог. Никога не сме били призвани за това. Ние не можем да направим това.  Ние сме призвани да приемем Христос, който е нашият мир. Ние сме спасени чрез обективно благовестие, нещо, което стана извън нас, ние само се захващаме за него.

Оправдание – растеж в любов

Казвайки всичко това в пета глава, той иска да ни каже: “Чуйте! Това е, което ще се случи като резултат в живота ви.  Тези са промените, които ще настъпят. “ Това е, което ние наричаме освещение.

Ние не сме спасени чрез освещение, но никой не е спасен без него, защото Бог винаги дава своите подаръци с две ръце. Той не оправдава никого, когото не може да освети.

Какво е освещение? Правенето на велики дела ли е? Не. Освещението е растеж във вяра, надежда, любов, молитвен живот и хвала. Освещението е разцъфтяването и израстването на плода на Духа.

"А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, въздържание. Срещу такива неща няма закон"(Галатяни 5:22–23 NIV).

Всички плодове в този списък са различна форма на любов. Радостта е любов в екстаз. Въздържанието е любов владееща чувствата. Търпението е любов носеща товар. Всички те са различна форма на любов.

Освещението е растеж в любов. Не забравяйте, че любовта не е чувство. Любовта, за която Библията говори не е емоция. Изразява се в емоция, но не е емоция.

Тя не е емоционална височина – Холивудска версия. Тя е принцип на не егоистичен живот, поради което ние искаме най–доброто за всички мъже и жени. Това е истинска любов.

Принципа на освещението

В тази част на глави шеста и седма, има три части на освещение.

Първата част е относно принципа на освещението. Ние забелязахме че в първите десетина стихове на шеста глава Павел казва: (перифразирам) “Когато видите, че сте умрели на Голгота, греха изгубва силата си.”

Принципа на освещението е идентифициране с Христос в Неговата смърт. Ти трябва да смяташ, че си мъртъв. Независимо дали е гордост, нечистота, егоизъм, алкохол, цигари или подлост ти трябва да смяташ, че ти се идентифицираш с Христос в Неговата смърт и че със стария начин на живот е свършено! Ще бъде така, ако вярвате.  Това е ключовият фактор.

Старото ви естество бе унищожено, чрез заповедта на Бог, когато Той ви видя във вашият Представител Христос. Когато разберете това, греха няма да има повече претенции над вас. Ще се опита, но вие можете да кажете: “Ти нямаш повече право над мен. Аз съм мъртъв.”

Млада жена била поканена да отиде на въпросително парти. Тя отказала, казвайки: “Тази институция има ново правителство”. Това е вярно за всички християни. Ние сме управлявани от ново правителство.

Сега разбирате важността на Римляни 8:5. Тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа.” Това, върху което концентрирате ума си в края на краищата ви контролира. Това е принципа на освещението. 

Практиката на освещението

След това Павел говори за практиката на освещението.

Той свързва практиката на освещението с поданик служещ на цар, слуга, работещ за господаря си и съпруга, грижеща се за съпруга си.

Павел извисява практиката на святост в освещението като казва: (перифразирам) “Когато сте обединени с Христос в неговата смърт, когато сте едно с Него във вашият живот, тогава плода на светостта се появява спонтанно. Не може да бъде иначе.

Вие сте запознати с вицовете за човешката любов. Мъжът ухажващ любимата си казва: “Ще се изкача на най–високите планини. Ще преплувам най–широките океани.” След това, обикновено имаме няколко отговора от другата страна относно него, който е твърде мързелив да отиде до нейният дом, за да я вземе от там. Тези истории показват, че човечеството не е толкова добро, колкото звучи.

Но принципа е правилен. Любовта те кара да бъдеш щедър към този, когото обичаш.  Невъзможно е да бъдете запленен от любовта на Христос и да не отговорите на тази любов. Когато сме в брачни отношения с Христос, ние принасяме плода на святост.

Профилактиката на освещението

Третата част за освещението, е относно профилактиката на освещението. Тук  пристигаме до препятствие, до бариера. Винаги си спомням за великия мъж, Джордж Ромейнес. Той казва: “Благословен да бъде Бог за седмата глава в Римляни.” Аз повтарях това блаженство много пъти и вие ще се присъедините също, когато започнем следващата глава.

Цялата седма глава ни казва, че закона е безпомощен да ни освети, както и да ни оправдае. Исус е този, от когото се нуждаем. Пръв, Последен и Завинаги!

РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Павел започва седма глава дискутирайки двойния проблем

грехът и Аз. Велики мислители през вековете се съгласяват

с Павловата песимистична  но реалистична идея за човешката природа.

Само безкрайно радостните, не познаващи проблема,

смятат, че са добре. Добър бой от Мойсей ще им помогне

да видят нуждата си от Христос.

Сега ще изследваме текста след стих четвърти в седмата глава и по–точно от 5–13, където е изложен проблема за греха. Това е така, защото греха продължава да съществува в оправдания човек, въпреки това той не царува.

След това, в стихове 14–25 личното Аз преобладава. В тези стихове ние срещаме “Аз”, и “моят” 40 пъти. Всеки очен лекар би трябвало да се заинтересува от човека описан в тези стихове – той страда от проблема “Аз”. Той е себичен. Той е много себичен.

Добре е да запомним, че повечето от нашите притеснения водят началото си от себелюбие. Многократно открих, че това е истина. Много смиряващо е да приложим този принцип, когато сме отхвърлени. Вярно е. Нашите притеснения водят началото си от себелюбие.

Бариерата за освещението, както е представена в следващите стихове е: 1) Грях, и 2) Грях, който е проявен в нашето плътско Аз, който остава дори след като Святия Дух ни е дал новото естество.

Реалността на греха

Нека видим какво казва Павел за тези бариери: 

Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт; но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин – според писания закон. Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: “Не пожелавай.”Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея” (Римляни7:5-11).

Тук ни е показана реалността на греха. 

Свидетелството на литературни величества

Велики писатели през човешката история, са се опитвали да ни кажат същото. Сенека казва: “Няма извършен грях, но всеки човек знае, че може би е съгрешил.” Овид казва: “Ние виждаме и одобряваме по–доброто, но се стремим към най–лошото.” Той също казва: “Нещо само трябва да ни бъде забранено и ние го искаме.”

Когато Уилям Такъри написа новелите си, той доказа, че е майстор на фантастиката, не използвайки  герои. Когато Джордж Елиот написа своите новели, нейните герои винаги имаха смесени мотиви. Важно е за нашата християнска опитност да разберем, че всяка мисъл или наклонност в нашият живот, тук, на тази земя, е опетнен до известна степен от себичност.

Само ако осъзнаем нашата естествена поквареност ние можем да намерим убежище. Това осъзнаване ни довежда до Великата Канара. То ни довежда до добрия Овчар. Ако съм достатъчно глупав да мисля, че съм достатъчно добър, това ще бъде моя край. 

Няма повече герои

Томас Карлайл написа много книги, в които представи вяра в ръководната роля на “героя.” Но той никога не завърши една от тях, без да бъде отвратен от героя си.

Самюел Джонсън казва: “Всеки човек познава част от себе си, за която няма да каже и на най–скъпият си приятел.” Аз мисля, че това е истина и ако вие помислите върху него, ще разберете, че е така. Във всяко сърце има крадец, грубиян и маниак. Ако се съмнявате в последното, живейте без сън една седмица и ще се убедите в него.

Има много тясна преграда между правилни и приемливи отношения в обществото и пристъпването към отвратителна аномалия. Това става, защото всичко е твърде изкривено. Поради греха, целият човешки организъм е объркан. Въображението е покварено, дарбите са извратени. Призива на съблазните отвън довежда до отговор отвътре – дори и след обръщането. 

Невероятно незнаещи хора

Един от на–известните писатели от Просвещението е Жан Жак Русо. Той написа книга, озаглавена Изповеди и в тази книга Русо изповядва всичките си грехове. Но, той прави това с дух на злорадство и надутост, които са за учудване. Той казва: “Никой не може да дойде пред трона на Бог и да каже, аз съм по–добър от Русо.”

В продължение на двадесет години Русо живя в неморалност. Той пропагандираше самоубийство и разврат и не се ожени за жената, с която живееше. Всяко дете, което беше родено от тази връзка, той даде в сиропиталището. Това е мъжът, който каза: “Никой не може да дойде до трона на Бог и да каже, аз съм по–добър от Русо.”

Наскоро, след като беше смъртно ранен лорд Нелсън, героят от Трафалгар каза: “Толкова съм щастлив, че никога не съм бил голям грешник.” Той живееше в прелюбодейство в същия този момент.

Една 92-годишна жена каза: “Гледайки обратно на живота си, няма нищо, което да бих направила по друг начин.” Това е за учудване! 

Бой от Мойсей

Най–известната илюстрация за това, колко близка е покварата до всеки един от нас, е известната история на Джон Банян "Напредъка на поклонника". Позволете ми да перифразирам. Първият Адам казва на Вярващия: “Избери си една от моите три дъщери: Пожеланието на плътта, Пожеланието на очите и Гордостта на живота.”

Вярващият отговаря: “Не, аз съм християнин. Аз съм по пътя си към Святият град.”

Тръгвайки отново по пътя си, той е много горд, за това, че е победил изкушението. Изведнъж някой го настига и започва да го бие. Това е Мойсей.

“Казвах му да престане. Молих за милост,” казва Вярващия. Мойсей отговори: “Аз не знам как да показвам милост.” След това някой дойде и каза на Мойсей да престане. “Аз не знаех, кой е той, докато не видях белезите от пироните на неговите крака и ръце,” казва Вярващия.

По средата на историята, Вярващият казва на Мойсей: “Защо ме биеш? Аз не се подадох на изкушението.” “Да”, каза Мойсей, “но твоята плът трепна.”

Това е смисъла.

Дори когато ти и аз успеем да се противопоставим на изкушението, за нас е естествено да погледнем назад и да кажем: “Иска ми се да мога.” Това показва колко паднали сме, дори и след обръщението, очарованието от греха остава до известно степен.

Затова ние трябва да сме зависими от Христос, във всяка стъпка по пътя на нашето странстване.

ПОВЕЧЕ ВЪРХУ РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА

Човекът, за когото Павел говори в Римляни 7 е тайна за

много хора. Някои казват, че окаяника е Павел, преди неговото обръщане.

Други казват, че това е Павел, който все още не се е научил да живее победоносен

живот. Нашето изследване открива, че той е този, когото Павел казва, че е.

Той е великият апостол Павел, християнин с дългогодишен опит,

все още борещ се със своето грешно, човешко естество.

Сега, ние се доближаваме до центъра на бурята в Римляни седма глава. Теолозите са спорили и са се борили с тези стихове в продължение на стотици години.

Аз имам добри приятели, които са на различни мнения по този въпрос. Съпруг и съпруга, тук в GNU са на различни мнения. Съпругата приема едно тълкувание, съпруга друго. Последният път, когато срещнах съпруга, той ми каза: “Мисля, че я спечелвам на наша страна.” Коментирайки върху Римляни 7:14 Ромейнес казва: “Благословен да е Бог, за седмата глава в Римляни”.

Спорни стихове

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша. Обаче ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желае да върши доброто, злото е близо. Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение на Бог! Има избавление чрез Исус Христос нашия Господ” (Римляни 7:14-25).

Павловата бездна от скръб

Следващата част от стиха е шокираща, защото не казва това, което ние очакваме. “И така аз слугувам на Божият закон.” Това са думите, които очакваме, които бихме искали да прочетем, но не е така. 

“И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон” (Римляни 7:25).

Колко шокиращо! Какво казва Павел?

Позволете ми да ви кажа първо това, което Павел не казва. Той не казва, че краде, лъже, прелюбодейства, служи на други богове – и други неща като тези. Не, тук виждаме мъж, чиито възгледи относно поведение и служба са толкова високи, че дори и най–малката негативна промяна в любов и хвала го изпълват с осъждане. Той е мъж, който е толкова отдаден на волята на Бог, че единична погрешна мисъл го изпълва с отвращение.

Този пасаж говори относно пропастта между идеали и изпълнение. Звездите са полезни, за да ви посочат пътя, но никой не може да докосне звездите. Браунинг казва: “Човек трябва да се протегне по–надалече, отколкото може да хване, или за какво е небето?” 

Три идеи на един мъж 

Нека поговорим за този горещо оспорван текст. Можем ли да го приложим към не обърнатия човек или този пасаж се отнася за дълбоко духовният човек, който знае всичко, което може да се знае в този живот относно благовестието? Това са проблемите.

Повечето от последователите на Уесли вярват, че този текст е относно не обърнатия човек. Джон Уесли е един от моите герои, но не и в тълкуването на този текст.

Огромно мнозинство от съвременните евангелски тълкуватели казват: “Пасажа е относно обърнатият човек, който все още не се е научил как да побеждава. Когато този човек стигне в осма глава, той ще бъде наред.” (Това е така, защото осма глава споменава Святият Дух 20 пъти, вместо непрекъснато да говори за “Аз” и “моя”.) Това е всичко, което този човек трябва да направи. Да премине в осма глава.

Третото тълкувание е това, което Джон Калвин проповядваше. Моето предубедено мнение е, че това е най–доброто тълкуване, което все още се преподава.  То казва, че този пасаж е изповед на човек като Павел. Дълго след обръщането си, желаещ да прославя своя Бог, той все още знае и чувства, че непрекъснато пропуска целта.

Три причини

Позволете ми да ви представя три причини за приемането на тази позиция.

Първата причина е, че текста е в частта за освещението, а не е в частта за оправданието. Не е в първите скоби, където Павел говори за не обърнатите. Текстът е  в частта, която следва петте глави, които говорят за свобода от гнева на Бог.

Вие сте оправдани. Вие притежавате решението на съда и сте придобили обществено положение, защото това е оправданието. То е съдебно решение и обществено положение. Вие сте произнесени за праведни поради Христос. Вие сте обявени 100% за праведни, не 99% и това оправдание стои над вас като арка, като дъга, през всичките дни на живота ви. Така че, първо този текст попада в секцията за освещение.

Втората причина е, че когато дойдем в тази важна част, времето се променя от минало в сегашно. Когато четем предишните стихове, стих пети например виждаме, че е в минало време, това са стихове говорещи за Павловия живот преди да стане християнин. Сега започвайки със стих четиринадесети, той преминава в сегашно време: “Аз съм плътски” (ст. 14), “Аз правя” (ст. 20). “Аз намирам” (ст. 21). “Аз виждам” (ст. 23).

Текстът е в сегашно време, а също така в първо лице. Той не казва “Петър” или “Йоан”, но “Аз, Павел.”  Първо лице, сегашно време.

Смешно е да твърдим, че Павел казва: “Окаян аз човек!” (ст.24), говорейки за това, какъв е бил Павел преди 15 години. Ако теорията, че пасажа се отнася до не обърнатия човек е вярна, тогава там е мястото, където тези стихове трябва да са. Те ще сочат 15 години назад в миналото, когато той не беше обърнат, преди опитността му на пътя за Дамаск. Логично, израза може да означава само едно нещо, “Окаян аз човек, който съм днес.”

Павел казва, че закона не може да ни освети повече, отколкото да ни оправдае. 

Обърнатият човек

Третата причина е че желанието на човека, който е описан в този пасаж винаги е отправено към доброто. Навсякъде, където той изразява това, което иска, то е винаги добро. Вие не можете да кажете това относно не обърнатия човек.

Когато Павел казва: “Аз се радвам в закона на Бог.” (ст.22) това не пасва с начина на мислене на не обърнатия човек. Не обърнатият не се радва в закона на Бог. По–късно Павел пише: 

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бог, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.” (Римляни 8:7)

Този пасаж трябва да е за обърнатия човек.

Той пише: “То вече не го върша аз”(ст. 20).  “Вече”, е превод на гръцката дума "юкети." Тя означава: “Веднъж това бях аз.”

Така че Павел казва: “Моята воля е предадена на Божията воля. Аз искам да Го задоволя във всичко. Аз обичам закона му и размишлявам върху него непрекъснато. Аз искам да вървя в пътя на заповедите му, но има негативен принцип в живота ми, който преследва стъпките ми и ме дърпа обратно. Аз не мога да хваля Бог и да Му се доверя както трябва."

Уловени в криза

Скъпи приятели, почти всеки от нас, които живеем в западния свят, живее бърз живот. Ние сме пленници на материални и други, подобни проблеми. Симптомите на кризата в модерния живот са незабележими. Тя е показателна. Единствената надежда за всеки един от нас е да разберем, че е много трудно да се доверим на Бог, когато сме в криза. Ние можем да се доверим само тогава, когато всичко е наред, когато времето е добро, сметките са платени и семейните отношения са в изправност.

Не изпитваме трудност да се доверим на Бог в такива моменти. Но тези моменти са изключение, не закон. Животът е време на криза за повечето от нас и ние откриваме много дефекти във вярата си в моменти, когато най–много се нуждаем от нея.

Павловата словесна картина

Вижте картината, която Павел рисува с думи. (Не забравяйте, че това е все още в секцията за освещението.) Тук виждаме човек, който се радва на Божия закон. Волята на този човек е винаги в хармония с волята на Бог. Този човек говори в първо лице, сегашно време. Въпреки че след като е бил християнин за дълго време, той се бори с греховното човешко естество. Това е така, защото греха остава в нас, въпреки че не царува.

Естествено, Павел рисува автопортрет! За това можем да намерим мир само в придадената ни правда на Христос. Като грешни просяци, ние можем да приемем и вземем тази правда само с празни ръце!

Защото правдата на оправданието е 100%, но не вътре в нас. Правдата на освещението е в нас, но не е 100%. В прославянето и само тогава правдата ще бъде 100% вътре в нас.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ОСМА ГЛАВА

Новият завет ни казва ясно, че след

като сме станали християни живота ни няма да бъде лесен.

Животът е изпълнен с трудности, а изглежда, че Бог

 мълчи в такива моменти. Но Той е суверенен и ни обича в

Христос. Ние трябва да вярваме в обещанията на Библията независимо от

нашите чувства.

В Римляни 7 глава апостол Павел пише за себе си.

Той е бил истински обърнат християнин от дълги години. Въпреки това изповядва, че все още страда в борбата си с греха. Той не е вече "в плътта", но плътта е все още в него.

Не че Павел е скандален, публично прочут грешник. През изминалите години, благовестието е изострило чувствителността на съвестта му. Всеки неуспех да обича, както Христос обичаше, да служи, както Христос служеше, да се съпротивява на злото, както Христос се съпротивяваше, наранява неговото сърце. Той знае твърде добре, че греха продължава да съществува в християнина, въпреки че не царува.

Новозаветно доказателство

Бих искал да посоча, че тук няма нищо, което е в противоречие с това, което е казано относно християнския живот на други места в Новия завет: 

"Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не, като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен" (1 Коринтяни 9:24–27).

Забележете това, което Павел казва на църквата в Коринт. "Аз тичам на игрището."  Това изисква усилие. Позната ви е старата шега относно тези, които тичат. Те изпитват такова  голямо удоволствие от тичането, че  всички изглеждат мизерно. Павел тича в състезанието и влага сила в него. "Аз упражнявам себе контрол" – казва той.

Себе контролирането не е популярно

Ние не харесваме да упражняваме себе контрол и мечтаем за почивка от него.  Но Павел казва: "Аз упражнявам себе контрол."  Ако атлет, подготвящ се за Олимпийските игри, трябва да го прави, колко повече духовният атлет трябва да упражнява себе си.

Хората правят много странни неща, за да постигнат земните си амбиции. Ако се подготвят за Олимпийски игри те тренират непрекъснато. Ако се опитват да завършат научен експеримент, като този на Едисон с неговите 10 000 експеримента, за да открие жичка за крушката, те ще работят постоянно или ако са решили да спечелят пари, хората ще направят всичко възможно, за да ги спечелят. Ще стават рано и ще си лягат късно. Ще лъжат съседите си. Ще разрушат здравето си. Хората ще направят всичко, за да постигнат земните си амбиции.

Когато се стигне до вечни амбиции, ние чувстваме, че изразходването на много енергия е противно на естеството ни. "Господи, трябва да има друг път, освен този."  Но Павел казва, че ако има себе контрол за хората постигащи земни действителности, колко повече имаме нужда от себе контрол в духовния конфликт, в духовното състезание.

Себе контрол във всичко. Това е неприемливо за нашето естество. Това не ни харесва.

Университетът Тежки удари

Павел ни казва колко е неприятно да се упражнява себе контрол. Той казва: "Аз трябва да удрям себе си непрекъснато." Не мислите ли, че това е интересно изказване? "Аз бия моето тяло." (стих 27 RSV) Друга версия казва: "Аз бия себе си докато почернея и посинея."

Това е добър и интелигентен превод. Харесва ми избора на думи (въпреки, че идеята не ми харесва!). Предполагам че сте чули сте за Университета Тежки удари. Вика на студентите е "Ооохххххх!" и цветовете на униформите им са черно и синьо. Това е университета, който вие посещавате. Да сте християнин, означава, че следвате в университета Тежки удари.

Скъпи приятели, живота не е разходка през пролетен ден в лятна градина. Не, той не е това. Исус каза на Пилат: "Ти не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадено от горе" (Йоан 19:11). Няма сила, освен с разрешение от горе, ти нямаше да имаш никаква сила срещу мен.

Трябва  да се научим да казваме това на живота. Ние трябва да се научим да казваме това на живота. Животът няма да ни показва приятелско лице за дълго. Светът на плътта и дявола са нашите врагове. Те не са нашите приятели. Те са нашите врагове. Те няма да ни показват приятелското си лице за дълго. Вие трябва да вярвате, че Бог контролира нещата. 

Върховната власт на Бог

В книгата към Римляните се казва за Бог: "Защото всичко е от Него, за Него и чрез Него. Нему да бъде слава до вековете. Амин" (Римляни 11:36).  Трябва да се боря, да се насилвам, да вярвам това и колкото повече го вярвам, толкова по–спокоен ще бъде живота ми.

"От Него, за Него и чрез Него." Това не означава, че началото на злото води началото си от Бог, но означава, че когато злото се докосне до християнина, то има смисъл, има цел.

Спомнете си, когато Йосиф каза на братята си. "Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, та да действа така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес" (Битие 50:20). Вие го намислихте за зло, но Бог го намисли за добро.

Спомнете си, когато Семей прокле Давид и го замерваше с камъни. Един от Давидовите приятели, Ависей, каза: "Позволи ми да отида и да отсека главата му." Давид отговори: "Ако той кълне, защото Бог му е казал, прокълни Давид, кой може да му държи сметка, защо прави това?" (NIV)

Какъв отговор! "Бог му е казал да ме прокълне." Ние трябва да вярваме във върховната власт на Бог. 

Мълчанието на Бог

Бог не е създателят на злото. Бог не започна злото, но Той "променя злото в полза на доброто." Той е великият Шахматист, който дава пълна свобода на противника си, но накрая извоюва победата. Най-добрият пример за това е Черният петък, когато нашият Спасител бе разпнат.

Може ли да има нещо по-потискащо, побезнадеждно, отколкото този невинен Мъж, който бе  малтретиран, с когото се отнасяха жестоко, над когото триумфираха и небето не се намеси. Мълчанието на Бог е, което ни смущава.

Бог беше много мълчалив на Голгота. Мъжа на кръста извика: "Боже мой, Боже мой, защо...?" Когато един християнин полага усилия да прави неща, които са прави, два пъти потежко му е, след като нещо лошо се случи. "Виж, Господи, аз се опитвам да направя нещо добро, а това е, което получавам в отговор."

Вярно е, че никой не е опитвал, толкова колкото Христос, който победи. Но въпреки това Той бе доведен до онзи черен петък. Беше толкова черен, че не можем да го разберем преди неделя, денят на възкресението. Спомнете си възрастният проповедник който казваше: "Това е петък и неделята идва."

Ние трябва да запомним това. Болката, неприятностите, трагедията и  малтретирането, това е Черният петък. Но неделята идва!

Божият велик подарък осигурява всички подаръци

Нека погледнем понадолу в 8 глава на Римляни.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас? Този, Който не пожали Своя Син, но го предаде за нас всички, няма ли да ни даде всички неща с Него?" (Римляни 8:3132 RSV) Големият подарък намеква за помалки подаръци.

Всички се нуждаем от повече неща, отколкото косата на  главите ни. Независимо каква е твоята нужда сега, великата увереност е, че щом като Бог ти е дал найголемия подарък, Христос, всичко, което е помаловажно също е включено! Но то е дадено, според както Бог вижда нуждата, не от каквото ние мислим, че се нуждаем.

Ние не можем да променим ума на Бог, защото Той познава реалността. Ние живеем в свят на илюзии, в нереален свят. Например, всяко нещо, за което се страхуваме в бъдещето е странно изкривено. Нашите страхове ни лъжат.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас?" Ако Бог не пожали своят Син, (това е загатване за Битие 22, където Авраам принесе сина си Исак) няма ли Бог да ни даде също с Него всички неща, всичко, от което се нуждаем във времето му. Бог никога не бърза.

Бог позволи Лазар да умре. Според него беше подобре Лазар да умре. Възкресение е много подобро нещо, отколкото излекуване.

Смъртта е само сън 

"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" (Римляни 8:33).

Скъпи приятели, ние имаме чиста страница с Бог! Ние можем да понесем всичко с Неговата благодат. Найлошото се случва, но ние продължаваме, това е живота.

Смъртта е само сън. Как така? Защото ще има възкресение.

"Защото умряхте, и животът ви е скрит с Христос в Бога" (Колосяни 3:3).

"Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангели, при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по– напред" (1 Солунци 4:16).

Древните светии, които са умрели, спят за период, който изглежда като секунда. Може би са изминали 1 000 години, но за тях е само секунда. Те заспиват и следващото нещо, което виждат, е славното идване на Христос. Ние не забелязваме изминаването на времето, когато спим. А смъртта е само сън.

Ако сме получили Божието оправдание, ако сме го получили, всички спънки в живота стават второстепенни. Дяволът не може да отнеме от нас повече от нашите спестени пари, ако очите ни са насочени към Христос.

Славната кулминационна точка

Забележете кулминационната точка в тази част на Римляни: 

"Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ" (Римляни 8:37–39).

Пръстите на смъртта могат да развържат всички връзки на любов, но те  могат само да докоснат гроба на Божият Син.

"Нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ" (Римляни 8:3839).

Каква прекрасна картина!

Сега скъпи приятели, ние трябва да се научим да цитираме тези стихове на себе си всекидневно. Това, което се случва с всеки от нас без изключение е, че това, което си казваме е много лошо. Това, което си казваме е много лошо.

Абсолютизирам, преувеличавам, осмислям

Ние абсолютизираме. Аз го правя непрекъснато. Съпругата ми Джил, непрекъснато трябва да ме поправя. Аз казвам: "Виж това! Свършено е с играта! Всичко е изгубено!"  или нещо подобно. Джил обикновено казва: "Не бъди глупав." И тя е права, глупаво е да абсолютизираме. Но ние го правим.

Ние преувеличаваме. Виждаме капка кръв и вече сме убедени, че всичката ни кръв ще изтече.

Ние даваме смислени обяснения. Ние се опитваме да обясним нашите естествени грешки и да ги направим да изглеждат добре. Ние абсолютизираме, ние преувеличаваме и ние осмисляме. Това, което си казваме е много лошо.

Ние трябва да се опитаме да го заменим с това, което Бог казва. Сигурен съм, че нищо не може да ни отдели от любовта на Бог, нито живот или смърт, нито ангели или духове, нито настоящето или бъдещето, нито сили във височините или сили в дълбочините. Нищо в цялото създание, не може да ни отдели от Божията любов за нас в Христос Исус нашият Господ. Това означава да  "мислим за горното." (Колосяни 3:2) Изпълнете ума си с тези неща. Позволете на Бог да говори в ума ви.

Не абсолютизирайте:"Всичко е изгубено!" Не преувеличавайте: "Всичко е свършено!" Не осмисляйте: "Аз не исках да кажа това." Позволете на Бог да говори.

Христос – Дървото на живота

Книгата към Римляните започва със среднощния мрак на човешката поквара. Говори за тези, които злоупотребяват с техните сексуални способности и за тези, които мразят баща си и майка си. Книгата говори относно омраза, борба и спорове относно подражание и идолопоклонство.  Тя започва със среднощната картина на човешката поквара. Тя завършва тази значима част – глави 1 до 8 – с любовта на Бог.

Тя започва, казвайки: "Няма праведен нито един." (3:10), Но тази част завършва с: "Ние сме повече от победители чрез Него, Който ни възлюби." (8:37) Не е ли това великолепен контраст?

Контрастът е толкова голям, че има нужда от истинско усилие, за да го повярваме. Това е така, защото сетивата ни крещят срещу него от време навреме. Знаете, че сетива ни доста често ни лъжат. Тези, които правят рекламите често използват тази ни слабост. Ние трябва да се научим да вървим напред, чрез Божията скъпа Книга, Библията, не чрез нашите сетива.

Когато чрез вяра в Писанията, вие откриете, че Христос е Дървото на живота (и се прилепите към Него) вие сте влезнали в Рая!

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ПЪРВА

"Искрящата точка на диаманта" в Римляни е

осма глава. В Римляни 8 научаваме великата истина за

християнската свобода, независимо от тъмните открития

относно нас в Римляни 7, няма осъждане за тези,

които чрез вяра са в Христос Исус.

Ако Библията беше златен пръстен със скъпоценен камък, тогава искрящата точка, на този камък щеше да бъде Римляни 8 глава (естествено Римляни е камъка).

Една от безизходиците да бъдеш проповедник е, че има твърде много, за което трябва да се говори в предишните глави, така че никога не остава достатъчно време за осма глава. 

Римляни 8 е искрящата точка

Осмата глава в Римляни е искрящата точка на   диаманта. Тя е височината на истината относно християнската опитност.

Много важно за нас е да разберем тази глава. Всички реки на истината в Библията се вливат в тази майка на реките. В това изследване ще разгледаме дума по дума, определена част от Римляни 8.

Освен  в последната проповед на Исус, записана в Йоан, (виж глави 13–17) Святият Дух е споменат в Римляни 8 повече от всяко друго място в Библията – 20 пъти.

В странен контраст, в Римляни 7 срещаме лични местоимения като "аз" и "мой", 30 пъти. В Римляни 7 нещата са  мрачни и кисели. Неправилно е да се каже, както някои казват, че: "Това е някой, който все още не станал християнин." Не, за съжаление Римляни 7, е относно Павел и следователно за  всеки вярващ.  Потенциал за грях се таи във всеки вярващ, независимо колко израснал е той.

Потиснатостта в Римляни 7

Когато стигнем до Римляни 8 ние виждаме потиснатостта в Римляни 7.

Павел пише за себе си и всеки християнин:

"Какъв мизерник съм аз! Кой ще ме освободи от това тяло, което е обречено на смърт?" (Римляни 7:24 CAV).

"Аз не разбирам какво правя. Защото това което искам да правя,  не го правя, но това което мразя, точно това правя" (Римляни 7:15 NIV).

Това чувство на безсилие обзема всеки християнин. Но Римляни 8 открива тайната, която ни казва, че това чувство на безсилие не бива да преобладава. 

Римляни 8 и свободата на християнина

Има една дума, която синтезира Римляни 8. Ако можете да предадете вестта на главата с една дума, написана с диамант върху стъкло, това ще бъде думата "свобода."

Тази скъпоценна част от Писанията съдържа тайната, посредством която ние можем да бъдем свободни от грях, смърт, невежество, самота, безпътица и от частично или пълно разлагане.

Някои от тези тъмни неща остават, но ако разберете тази глава, те няма да доминират в живота ви.

В този момент има милиони роби в Судан. Някои хора мислят, че робството е част от миналото. Но не е така. В този момент в Судан и в Мавритания – Северна Африка има милиони роби.

Също така има милиони роби в Северна Америка. Роби на егоизъм, нечистота, омраза и хиляди други проблеми. Римляни 8 притежава отговора.

"Затова няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус." (Римляни 8:1)

Преди стотици години, един велик теолог каза, че няма по неправилно разделяне на глави в Библията от това между 7 и 8.

За да разберете какво има в предвид погледнете последният стих в глава 7.

"Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И тъй, аз слугувам с ума си на Божия закон, а с плътта на греховния закон." (Римляни 7:25)

"Благодаря на Бог – чрез Исус Христос нашият Господ!" е отговор на въпроса: "Кой ще ме избави?" в стих 24.

Гръцката дума преведена като "спаси" или "освободи" съдържа идеята за войник, намесващ се между  войник – негов приятел – и врага.

Няма прекъсване между 7 и 8 глава

Следва много странно изказване:

"Така, че с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон." (Римляни 7:25)

Колко странен начин за завършване на 7 глава: "а с плътта на греховния закон."

Тук Павел не слага перото си на масата, за да каже: "Време е да започвам нова глава." Няма разделяне на глави в това, което Павел пише.

Той продължава директно със: “Затова няма никакво осъждане, за тези, които са в Христос Исус." (Римляни 8:1) Поради благовестието, поради Исус Христос, няма осъждане, ако принадлежиш на Христос.

Дори и в най–лошото ви преживяване, дори и в най–голямото ви падение дори когато сърцето ви е наранено и  съвестта ви измъчва поради някаква грешка, Павел казва: "Въпреки това няма осъждане."

Няма осъждане

Скъпи приятели, когато гледаме към Исус, това винаги е вярно.

Днес, утре, следващият ден, следващата седмица, следващата година. Ако се доверявате само на Христос, като ваша Правда, като ваш Живот, няма осъждане.

Това е есенцията на добрата вест в книгата към Римляните. Толкова е важна, че  чуваме камбаненият й звън през цялата осма глава.

Забележете, че той казва към края на главата:

"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, който умря, а при това бе възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бог, и който ходатайства за нас" (Римляни 8:33–34).

Кой може да ни обвини? Забележете, че Павел не казва: "Няма грях, няма несполука, няма болка, няма обвинение, няма проблеми." Той не казва това. Това, което той казва е, няма осъждане.

Важността на чистата съвест

Мартин Лутер казва: "Господи, сега моите грехове са простени, Ти може да направиш каквото поискаш с мен."

Това е прекрасно вътрешно състояние. Ако имате чиста съвест вие можете да издържите на много лоши неща. Но ако вашата съвест е обременена, ако ви осъжда, и най–малкото нещо може да бъде тежко бреме за носене.

"Господи, сега моите грехове са простени, направи, каквото искаш." С други думи, след като небето ми е гарантирано, след като имам любовта на Бог, ако съм в хармония с всемира, какво друго има значение? Нещата които са временни, нещата които са преходни – нямат значение.

Няма осъждане е оправдание

 "За това няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус." Римляни 8:1 е друг начин за изразяване, че вярващият е оправдан.

Никога не забравяйте тази ключова дума, "оправдан." Лесно е да я запомним, тъй като оправдан означава, "като че ли никога не съм съгрешавал."

Оправданието не е само прощение. То е прощение, но е повече от това. Оправданието значи  "невинен." Това означава "без вина."  Оправданието отива по–далеч от опрощението. Оправданието е декларация за праведност, декларация от Бог, че ние сме праведни поради Христос, независимо какви сме отвътре.

Най–сладкото име на Бог

Аз вярвам, че най–сладкото име за Бог в Библията  е в Римляни. То е: "Бог, който оправдава грешните." (Римляни 4:5).

Това съм аз. Поради естеството си, аз съвсем не съм праведен, но Римляни казва, че Бог оправдава безбожните.

Аз очаквам, че свят и праведен Бог, ще оправдае праведните. Аз очаквам, че такъв Бог ще оправдае съвършените, безгрешните и тези, които никога не допускат грешки.

Но това ще бъде депресиращо за мен, защото аз редовно греша. Аз се нуждая от Бог, като Исус проповядващ в Галилея и приемащ грешници (виж Лука15:2).

Опрощение на грехове

Хората казаха за Исус: "Той гостува на човек, който е грешник." (Лука 19:7)

Аз се нуждая от Бог, който може да каже на мъжа до него, мъжа, който беше убиец и крадец: "Казвам ти истината днес, ти ще бъдеш с мен в Рая." (Лука 23:43 NIV адаптиран)

Аз се нуждая от някой като Христос, Който накара Фарисеите да се замислят за своята жестокост, казвайки: "Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък." (Йоан 8:7)  След това той каза на жената уловена в прелюбодейство: "Нито аз те обвинявам. Иди си и не съгрешавай повече." (Йоан 8:11)

Нито аз те обвинявам. Великата вест на християнската религия е милост – опрощението на грехове.

Моят двоен проблем: 1) Вина

След като видим истинското естество на Бог в откровението на милостта Му, това е което разпръсква дъжда на греха или пречупва врата на звяра – ако може така да се изразим.

Вижте аз имам двоен проблем: 1) Вината продиктувана от моето минало и 2) Кой съм аз.

Първо аз имам вина поради грешките, които съм допуснал и които не трябваше да допускам в моето минало, а също така поради нещата, които трябваше да направя и не направих.

Има твърде много уважавани грешници, които изглежда, че не правят нищо лошо, но също така, те не правят и нищо добро. Светът щеше да бъде толкова добър, колкото е, ако те бяха мъртви.

Така че, аз имам натрупана вина поради моето минало и на мен ми трябва някой, който да отнеме тази вина.

Моят двоен проблем: 2) Кой съм аз

Вторият проблем не е какво съм направил или не съм направил, но кой съм аз.

Динамита не избухва всякога, но винаги е експлозивен. Везувий не изригва непрекъснато, но може да изригне всеки момент.

Също така е с нашите сърца. Ние не избухваме винаги. Никой от нас не се радва, когато избухваме. Но ние винаги сме способни да избухнем.

Спомнете си илюстрацията с бутилката пълна с вода и малко кал на дъното. Водата изглежда достатъчно чиста, за да я пием, но само разклатете бутилката и водата повече не изглежда апетитна.

Някои от нас не са разклатени достатъчно, за да видят истината за себе си. Ако бъдем поставени в необходимите условия, всеки един от нас, е способен на всякакъв грях. (Ако се съмнявате в тази шокираща мисъл, не спете една седмица и ще се убедите сами.)

Айсбергът е добра илюстрация за нас. Девет десети от него са под водата, те не се виждат. Когато ви виждам, аз виждам една десета от истината за вас или може би една стотна. Когато ме виждате, вие виждате една стотна от реалността за мен.

Но великата вест е:

Няма осъждане за тези, които са в Христос, защото закона на животворящият Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и смъртта.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ВТОРА

Ако не отидем в небето, Божието сърце ще

чувства загубата наймного от всеки друг.

Въпреки, че предишните глави в Римляни рисуват

тъмната картина на човешката природа, ако

дадем на Бог полагащото му се място, Неговата благодат ще

пребъдва в нас. Наистина; няма осъждане за тези,

които са в Христос Исус.

Какъв е този "закон на животворящия Дух", за когото четем в Римляни 8:2?

Това е друго име за благовестието.

Ние живеем във века на Святият Дух

Според 2 Коринтяни 3, този век е века на Святият Дух. Святият Дух е даден на всеки вярващ, като знак на вечно спасение и възкресение от мъртвите.

Когато повярвате, незабавно сте запечатани със Святия Дух. Той идва в сърцето ви. Вие не можете да повярвате, че Бог ви обича, ако Святият Дух не е дошъл във вас.

Вие не трябва да говорите непознати езици, за да знаете, че го притежавате.

Съществува Библейска дарба за говорене на езици (виж 1 Коринтяни 12:10) и много от това, което днес се смята за тази дарба е фалшификат. Има Библейска дарба за говорене на езици, но това не е знак, че вие сте в Христос.  Знакът, че сте в Христос е, когато вашето сърце получи убеждението, че Бог ви обича и че Той винаги ще ви обича.

Божията благодат и нашия характер

Ако не отидем в небето, от жителите на целият всемир, Божието сърце ще чувства  най–силно липсата, защото Бог има място в царството си за нас. Спасението, за което Библията говори е от  "нищожното до безкрайното." То е за всеки "който вярва" (Йоан 3:16), не само за тези с добри наследствени качества, със силна воля и щастлив характер.

Има много хора, които притежават добър характер, но не и благодат. Поради културата си, поради семейството в което са израснали съществуват много хора с които е лесно да се общува и това е прекрасно. Но това може би не идва от благодат.

К. С. Луис каза веднъж, че може би има някой раздразнителни стари хора, с които е трудно да се общува, но за които Бог смята, че са повече християни, отколкото някой, който има добро храносмилане. Ние трябва да правим разлика между характер и благодат.

Няма поражение

Римляни 8 започва с "няма осъждане" (стих 1) и завършва с "няма раздяла). 

"Понеже съм убеден, че нито смърт, нито ангели или демони, нито настоящето, нито бъдещето, нито каквито и да са сили, нито височините, нито дълбочините, нито каквото и да е в цялото създание, може да ни раздели от любовта на Бог, която е в Христос Исус, нашият Господ" (Римляни 8:38-39 NIV)

Между тези двете – няма осъждане и няма раздяла – ни се казва, че: "Няма поражение." Това е така, защото в Христос сме повече от победители.

Дай на Бог Неговото място

Когато се доверяваме на благовестието, когато гледаме към Исус Христос, когато разрешаваме на Святият Дух да извършва работата си в нас – в този момент няма поражение.

За нещастие, това което се случва с всеки от нас е, че гледаме настрани, и забравяме Бог. Ние биваме погълнати от нещо, което е второстепенно или третостепенно или някъде на дъното и Бог бива изместен. Ние третираме Бог, като че ли Той е стърготините на живота, а не Голямото Дърво.

Но ако аз дам на Бог полагащото му се място, Той ми обещава, че няма осъждане и няма поражение. Римляни 8 е прекрасна глава с великолепни новини.

Теми в Римляни до тук

Темите в Римляни 1 – 7 са сумирани в първите три стиха на 8 глава. Няма осъждане, няма гняв.

Глави 1 – 5 в Римляни казват: "Вие сте свободни от гнева на Бог, ако вярвате в Исус." Глава 8 казва: "Закона на животворящият Дух в Христос Исус ме освободи от закона на греха и смъртта."

Единственото нещо, което Бог не създаде е греха и единственото нещо, което Бог не може да направи е да съгреши. Но това, което вие и аз знаем по–добре от всичко друго, е да грешим.

В първите пет глави в Римляни се казва, че Бог не е разгневен на вярващите. Глава 6 казва: "Не само, че сте свободни от гнева на Бог, но вие сте свободни от тиранията на греха."

Грехът остава, но не царува и не може да ни унищожи. Дразни ни, притеснява ни, ликува. Грехът е винаги там, но не може да царува и не може да ни разруши. Вие сте свободни от господството на греха.

"Защото греха няма да бъде ваш господар, защото не сте под закон, но под благодат" (Римляни 6:14).

Има прекрасен стих в предишната глава, който казва:

"А където се умножи греха, благодатта се преумножи" (Римляни 5:20).

Благодатта преобладава

Ако благодатта само съществуваше, аз щях да съм щастлив, но тя преобладава. Тя преобладава значително. Тя се преумножи. Бог е гениален Бог.

Когато Петър и Йоан излекуваха куцият мъж в името на Исус, мъжът не проходи само.

"Той скочи на краката си и започна да ходи. След това отиде с тях в двора на храма, ходейки и скачайки, и отдавайки слава на Бог" (Деяния 3:8).

Когато бащата на блудния син, нареди да го облекат с мантия, това не беше някаква стара риза, но, "най–добрата мантия". (Лука 15:22)

Когато Христос превърна водата във вино, това не беше само колкото да стигне за сватбената церемония, имаше достатъчно, така че гостите от околните области да вземат със себе си. Христос винаги прави нещата щедро. Бог е Бог на щедростта.

Няма нищо стиснато,  оскъдно или скъперническо при нашият Бог. Той "прави всичко превъзходно изобилно, повече отколкото искаме или мислим. (Ефесяни 3:20) Какъв израз! Прави всичко превъзходно изобилно, повече, отколкото искаме или мислим! Такъв е нашият Бог.

ИСКАРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ТРЕТА

Новият завет ни уверява, че вече не сме под закон, но под благодат.

Няма нищо нередно със закона. Проблемът е в нас, ние имаме грешно

естество. Исус дойде в "нашето подобие",

но имаше същото безгрешно естество, както Адам.

Ние трябва да получим Святият Дух чрез новорождението си,

но Христос винаги имаше пълнотата на Духа. 

Законът е описателен и предписващ, но няма сила. Законът не може да прости. Откриваме, че четенето на десетте заповеди, като отговор на плътските ни желания, е равносилно на опит да държим с ръце устата на вълка затворена и установяваме, че това не помага.

Границите на закона

Римляни 1-5 ни казва, че сме свободни от гнева на Бог. Римляни 6 ни казва, че сме свободни от господството на греха. Римляни 7 казва, че ние сме свободни от закона като мотивираща  и освещаваща ни сила.

Законът има много ограничени способности. Той е само описателен. Целта на закона е да ни покаже, че ние сме грешници. Законът е детеводител, той ни води при Христос (виж Галатяни 3:24).

Законът е черното куче на овчаря, което довежда овцете при Него. Той е ужасната горещина, която ни кара да се скрием в сянката на великата Канара. Той е рибарската мрежа, която улавя рибата. Той е скалпела на хирурга, който наранява, за да може да излекува.

Но той не е Спасител. Законът не може да прости. Когато християните направят нещо нередно, когато съгрешат, ние не казваме : "О, аз престъпих закона. Ние казваме: "Аз ударих плесник на моят Спасител." Християните не виждат своите грехове, като нарушаване на заповедите от двете каменни плочи, но като отблъскване на Любов. Няма по–голям грях от този да съгрешиш срещу Любовта.

Обобщаващи стихове

Първите четири стиха в Римляни 8 обобщават всичко, което предишните глави казват.

"Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христос Исус, (които ходят, не по плът, но по Дух). Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях и осъди греха в плътта,  за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух."(Римляни 8:1-4)

Обобщението е: Ние сме свободни от гнева на Бог. Ние сме свободни от тиранията на греха. Ние сме свободни от закона, като мотивираща сила в живота ни, благодатта е заела неговото място.

Новият завет и благодат

Ние не сме под закон като завет. В Новия завет, законът е написан в сърцата ни и обещанието е: "ще ви направя да ходите в повеленията Ми. Аз ще го направя."

Благодатта преобладава в Новия завет. Законът остава като стандарт. Вие не можете да направите прелюбодейството да изглежда правилно, нито кражбата, нито лъжата. Вие не можете да направите убийството приемливо. Законът остава като стандарт, но е неефективен метод за спасение.

Ние не сме под закон, като движеща  ни сила, мотивиращ ни да преследваме святост или да се присъединим към църква. Ние не сме под закон, но под благодат. Когато сърцето е променено ние вървим по пътеката на Божиите заповеди. "Ако ме обичаш, (ти ще) пазиш Моите заповеди." (Йоан 14:15)

Няма нищо нередно със закона

Моля ви забележете, че няма нищо нередно със закона. "Това, което законът не можеше да извърши, поради слабостта на човешката природа, Бог го извърши." (Римляни 8:3 NIV)

По–скоро, причината е в мен.

Меч, поставен в ръката на бебе, не е особено застрашителен. Обедното слънце, не е  от полза за сляп човек. Най–добрият писател в света е безсилен, ако единствената хартия, която има е попивателна и груба.  Скулптор, колкото и добър да е, не би могъл да направи нищо трайно, ако камъка, с който работи е ронлив.

Така че, Бог е много внимателен, когато казва тук: "Законът е слаб поради плътта ни."

Значението на плът

Думата "плът" има цялостно значение.

То започва с това, какво сме в тялото и преминава през най–познатата теологична дефиниция: "Това, което сме по естество, без Духа на Бог." Това означава себелюбиви и покварени.

Но тя има цялостно значение. Понякога думата "плът" означава, физическото ни естество. Но този пасаж казва: "законът е слаб поради плътта."

За нас е по–лесно да правим лесните неща. Толкова лесно ни е да правим лесните неща. Ние не желаем да се изпотяваме морално. Не ни харесва, когато трябва да положим усилие. Всички тръгваме по лесният път, освен ако не се появи подкуп, който ни придума по друг начин.

Законът е слаб, поради плътта.

Христос и грешната плът

Бог изпрати своят Единороден Син в плът, подобна на греховна плът, и за грях, или както Библейската препратка казва: "като жертва за грях". ("За грях" е гръцката стилистична фраза, равностойна на "като жертва за грях.")

Забележете колко внимателна е Библията, когато говори за естеството на Христос. Римляни 8:3 казва: "в подобието на греховна плът." Ако това трябваше да означава, че Исус беше такъв, каквито сме ние, то стиха щеше да казва, че Той дойде "в греховна плът." Но стиха казва, че той дойде в подобие на греховна плът.

Това има ли значение? Да! Защото за съжаление има много хора, които ходят на църква, и те казват, че след като Исус с грешна природа като моята, можа да опази Десетте заповеди съвършено, в такъв случай аз трябва да правя същото – или...

Христос, вторият Адам

Факт е, че Исус не притежаваше моето греховно естество. Той беше вторият Адам, а греха не беше част от първия Адам. Първият Адам беше изкушаван, но въпреки това той  нямаше склонност към грях. И Исус беше изкушаван, и въпреки това, Той нямаше склонност към грях.

Исус беше изкушаван хиляди пъти повече, отколкото ние сме. Единственото дърво, което чувства цялата сила на бурята е това, което никога не се огъва или счупва. Исус никога не се огъна, той никога не бе пречупен. Нещо повече, Той имаше начин за победа над изкушението, който Той можеше да използва винаги.

Ако ти беше Бог, щеше се справиш бързо с дявола или някой друг, който се опитва да те изкушава, защото си Бог. Христос винаги притежаваше този лесен изход.

Не за себе си

Преди Христос да започне своята служба, дяволът го изкушаваше да използва своята божественост. "Превърни тези камъни в хляб. Хайде направи го. Ти можеш да направиш чудо. Направи го. Скочи от крилото на храма. Ти можеш да го направиш. Можеш да скочиш и няма да се нараниш" (виж Матей 4:1–11). Христос беше изкушаван да използва своята свръхестествена сила за себе си.

Но Христос използва своята свръхестествена сила само за другите и никога за себе си. Затова Той не можеше да каже кога ще бъде денят за Второто пришествие. "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец" (Матей 24:36).

Исус не знаеше, че смокиновото дърво нямаше плод. Когато отиде до него Той видя, че нямаше плод, а само листа (Марк 11:13).

В евангелията има записани около 200 въпроса, зададени от Исус. Той ще попита някой: "Как се казваш?" Исус не знаеше. Затова питаше. Той никога не използва своята свръхестествена сила за себе си.

Но Той дойде като "святото онова" (Лука 1:35), защото Исус трябваше да покаже, че хората, такива, както Бог ги създаде можеха да Му се подчиняват съвършено.

Славата е изчезнала

Ние сме смазани хора, ние сме сенки.

Ние не сме цели. Затова ни е трудно да се подчиняваме съвършено. Ако се подчинявахме съвършено, в нас нямаше да има и сянка от егоизъм.

Истинската реалност за всеки християнин е, че ние срещаме заплахата от изкушение за егоизъм всеки ден. Няма значение дали си бил християнин 60 години, ти непрекъснато се изправяш срещу заплахата, противопоставяш й се и я отричаш.

Исус нямаше нужда от новорождение. Ние сме родени без Святия Дух.  Адам и Ева, нашите първи родители, в началото имаха Духа. Те отразяваха славата и чак, когато загубиха Духа, разбраха, че са голи, защото славата изчезна.

Славата беше обитаването на Бог в тях. Причината, поради която бяхме създадени, беше да бъдем  храмове, за Бог да обитава в нас, каквито бяха нашите първи родители. Но когато те не се подчиниха, те загубиха Духа.

Ние трябва да се новородим

Малката новозаветна книга на Юда говори за хора, които не притежават Святият Дух.

"Тези са, които ви разделят, които следват естествените си инстинкти, и не притежават Духа" (Юда 1:19 NIV).

Това е всеки един извън Христос, всеки извън Бог. За това трябва да бъдем родени от Духа. "Ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство." (Йоан 3:3) Това се намира в глава 1 000 на Библията.

"Ти трябва да се новородиш" (стих 7). Ти трябва.

Причината, поради която ние трябва да получим Духа отново е, защото сме го загубили, още от самото начало. Но Исус притежаваше Духа от самото начало. 

"Синът беше изпратен, за да разпространи вестта за Бог и на Него му беше дадена пълната сила на Божият Дух" (Йоан 3:34 CEV, "без мярка" NIV).

Официален прием

Исус имаше пълнотата на Духа от началото, от зачеването.

Духът се изля върху Христос по специален начин, по време на Неговото кръщение (виж Марк 1:10). Исус притежаваше Духа от зачеване, но Духа дойде върху Него, по официален път, и Той отиде напред  прогласяващ: 

"Духът на Господа е върху мене, защото ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Изпрати ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите и да пусна на свобода угнетените. Да проглася благодатната Господня година." (Лука 4:18-19)

Това е  провъзгласяването на юбилейната година. Където присъства Духът на Господа, там има свобода.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Християнството не е механична религия. Ние не

получаваме прощение само за тези грехове, за които сме

си спомнили и сме изповядали. Ние сме толкова слаби, че много

често грешим, без да знаем. Когато гледаме към Исус,

ние сме оправдани непрекъсното. Ние сме винаги

оправдани пред Бог в Христос. Това довежда

любовта, върху която законът се

съсредоточава, в сърцата ни.

Първите три стиха в Римляни 8, обобщават предшестващите я седем глави в книгата. Те сумират първите пет глави и свободата от гняв, шестата глава и свободата от грях и седмата глава, и свободата от мотивиране чрез закона.

Те ни говорят за  огромните благословения на благовестието. Няма осъждане за вярващия днес, утре или вдругиден.

Ние стоим в оправданието

Натъжавам се, когато мисля за хора, които мислят, че оправданието е нещо, което се случва само в началото на християнския живот, то е само начало, а след това, всичко останало е само освещение.

Идеята, че Бог извършва велика работа за вас и ви прощава в началото, но след това не трябва да правите повече грешки или с вас ще бъде свършено, не е библейско учение.

Според Римляни 5:1–2 ние стоим в оправданието.

"И тъй, след като сме оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бог, чрез нашият Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава" (Римляни 5:1-2 NIV).

Бидейки оправдани чрез вяра, ние стоим, ние имаме достъп.

С други думи, оправданието е върху нас през цялото време, докато умрем, или докато Исус дойде.

Бог е по–голям, отколкото нашата съвест

Нито за момент Бог не ме вижда такъв, какъвто съм. Благодаря на Бог за това! Бог ме вижда само в Христос. Бог ви вижда само в Христос. Оправданието е продължително, непрекъсващо благословение през всичките ви дни, във всичките ви пътища, така, че вашето положение пред небето е винаги 100%, дори и когато вашата съвест ви притеснява.

В 1 Йоан се казва:

 "От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко" (1 Йоан 3:19–20).

Това не е ли прекрасно? Когато нашите сърца ни обвиняват, Бог е по–голям от тях.

KJV казва: "ако нашите сърца ни обвиняват." Разбира се, че ни обвиняват. И те правят това много често. Има причина, поради която правят това. Те не го правят толкова често, колкото трябва, защото нашата съвест е притъпена.

Дори нашата притъпена съвест ни ощипва или пробожда от време на време. Библията ни уверява, че ако нашите сърца ни обвиняват, Бог е по–голям от нашите сърца и Той не ни обвинява. 

Нежният Исус

Моля ви обърнете внимание на Римляни 8:4:

"За да може изискванията за правда на закона да се изпълнят напълно в нас, които не живеем според грешното естество, но според Духа" (Римляни 8:4 NIV).

След като стана християнин, аз казвам: "Господи, аз правих грешни неща дълго време, сега аз искам да живея по–добър живот. "

Аз не желая да причинявам душевна болка на тези около мен. Нито Ти желаеш това. Аз не желая да наранявам тези, които обичам, но го правя толкова лесно. На нас ни липсва чувствителността на Исус. Той никога не каза погрешна дума.

Предполагам, че дори когато Исус ходеше, Той ходеше толкова внимателно, че никога не събуди някой, който спи. Когато Исус докосваше някои хора, които бяха болни, те бяха радостни, че Той ги докосва, и скачаха от радост.

Исус беше нежен. Малките деца тичаха към Него, те обичаха да са с Него. Исус беше нежен.

Брутален контраст

В някои случаи ние сме брутални поради начина, по който се изразяваме. Моята съвест често ме подсеща, че не съм помислил два пъти, преди да кажа нещо. Очевидната причина, поради която Бог ни е дал две уши и един език е, че ние трябва да слушаме два пъти повече, отколкото да говорим, и че трябва да помислим внимателно, преди да говорим. Ние трябва да спрем и да помислим първо. 

Само фъстъци

Независимо какъв съм, Римляни 8:4 казва: "Виж какво, Аз мога да те променя. Когато повярваш, че те обичам, нищо друго не може да господства над теб."

Вие не може да намерите нищо по–добро от това. Всичко, което света, плътта и дявола могат да ви предложат е фъстъци, само безвкусни фъстъци в сравнение с това.

"Ако ти можеш да имаш Моята любов" – казва Бог, "Моето приемане, Моята закрила, Моята гаранция, че всичко в живота ще бъде за твое добро, така че останалата част от нещата ще бъдат безвкусни за теб. Те няма да те притесняват."

Това е истинското предназначение на християнският живот.

Предназначението на християнският живот не е да бутате пълна количка с камъни, потейки се, когато правите това. Да, има усилие, има конфликт, има борба в християнския живот. Но това не е усилие, което се стараем да поддържаме преднамерено през цялото време. То е това, което Езекиил описва:

"И ще вложа Духа си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията ми, да пазите съдбите ми и да ги извършвате" (Езекиил 36:27).

Ние правим автоматично това, което е в нашите сърца.

Гледайки към Исус

Какво се случва, когато наистина повярваме в благовестието? Когато наистина посветим себе си на Бог, който ни обикна повече от живота и смири себе си заради нас, изведнъж всичката мотивираща сила, от която се нуждаем, за да живеем праведен живот идва в нас. И тя е наша, докато гледаме към Исус.

Тъй като сме слаби и все още сме в плътта, поради множеството  неща, които ни изкушават в този свят никой от нас не гледа  непрекъснато към Христос. В края на деня всеки един от нас казва: "Господи, съжалявам но аз направих това и това. Аз направих тези неща, които не трябваше да правя. И аз не направих неща, които трябваше да направя. Господи, продължи да ме приемаш във Възлюбления."

Никога не мислете, че когато сте направили грешка, вие губите оправданието си. Бог не ни чака да си спомним нашите грехове, да се помолим за тях, да получим прощение и  да бъдем оправдани пред Бог отново. Не! Много преди да сте поискали прошка, Бог ви е простил.

Много често ние не забелязваме

Аз съм радостен за това, той като много често ние не забелязваме нашите грешки. Къде щяхме да сме, ако опрощението зависеше от добра памет и ясно познаване на нашите грехове? С нас щеше да е свършено, защото ние не виждаме много от нещата, които сме направили погрешно.

Когато нашите грешки са очебийни, ние ги виждаме. Ако тече кръв от раната, ние я виждаме. Но ние причиняваме много болка, без кръв, и дори не знаем, че сме причинили болка. Понякога, след като се приберем в къщи с Джил, тя казва: "Ти знаеш ли какво каза на еди кого си?" Аз я питам: "Какво казах?" Тя ще ми каже, след което ще добави: "Ти не трябваше да казваш това, поради тези обстоятелства..."

В много от случаите Джил е права.

Внезапна смърт

Ако аз трябва да чакам, докато моята съвест ме поправи, след това трябва да бързам да се моля, за да може греховете ми да бъдат простени, а какво ще стане с мен, ако междувременно умра при катастрофа? Затова винаги трябва да се обръщаме към Рим. 8:1 – няма обвинение. (Няма обвинение, спомняйки си или не, независимо, дали вашата съвест ви притеснява или не.)

Ние сме винаги в изправни отношения с Бог, когато се доверяваме на Исус Христос. Това е добрата вест.

Как ставаме праведни?

Това е същото както "изискванията за правда на закона да се изпълнят напълно в нас." (Римляни 8:4 NIV)

Това не означава, че изведнъж ние ставаме съвършени. Знакът, на който е написано: "Аз не съм съвършен, аз съм опростен" е винаги приложим. Ние не сме съвършени. Ние сме опростени.

Спомняте ли си какво казва Михей?

"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?" (Михей 6:8).

Коя казва Исус, че е първата заповед? С две думи: "Да обичаш" (виж Марк 12:28–31).

Когато Павел казва, че да може: "изискванията за правда на закона да се изпълнят в нас" – той няма предвид, че ние можем да кажем: "Охо, изведнъж аз започнах да правя всичко правилно."

Кой би могъл да живее с теб, ако ти можеш да правиш всичко безгрешно? Хората около теб ще изглеждат толкова засрамени, че няма да могат да се понасят.

Това, което текста казва е, че есенцията или предназначението на Божият закон – който е любов – е станал преобладаваща мотивировка във вашето сърце.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ПЕТА

Бог дава подаръците си с две ръце. Оправдание и освещение

са обединени. Освещението е доказателството, че ние сме оправдани. Да

принадлежите на Христос, означава да направите първостепенните

неща първостепенни и второстепенните второстепенни. Въпреки

това, в благовестието няма осъждане, дори когато съгрешим

или не живеем според Божия стандарт.

Спомнете си, че ние имаме два проблема:  1) Проблемът как да се освободим от вината си и 2) Проблемът, как да станем по–добри.

На теологичен език това е обяснено с термините: 1) Оправдание и 2) Освещение.

Освещението е доказателство

Бог винаги дава подаръците си с две ръце. Не съществува такова нещо, като оправдание без освещение или истинско освещение без оправдание.

Сега, това е важно: Доказателството за света и за всемира, че ти си оправдан, но не за Бог, защото Той познава сърцето ти, е дали ти си осветен.

 "Осветен" не означава съвършен. Благодаря на Бог за това. "Осветен" означава, че ти разбираш, че си отделен от Бог.

Спомняте ли си историята за принца, който отишъл в държавно училище? Децата го карали да прави пакости, но той винаги отговарял: "Не, аз не мога да правя това, аз съм принц от царско потекло."

Християнският живот е такъв: "Аз принадлежа на Бог. Аз съм отделен от света за Бог. Аз не мога да правя повече нещата, които правех преди. Аз принадлежа на Свят Бог.

Лоша религия

Светостта е пълнота за Бог. Светостта не е лицемерие. Някои от най–добрите хора, които някога съм срещал не са лицемери. Някои от най–лошите хора, които съм срещал са лицемери. Святост не означава да бъдеш лицемерен, тя е цялостно предаване на Бог, където любовта към Бог и хората доминира живота. Всяко останало нещо, което позира като религия е фалшификат.

Повечето религия е лоша.

Бил съм в Япония където наблюдавах как хората пускат монети в гробницата на Шинто (В Япония, младежите са изоставили старата религия. Днес тя е само суеверие). Бил съм в страни от Третият свят, където хората са готови да се прободат с ножове или да лежат на легла от пирони.

Или най–лошото да пият вода от реката Ганг, която се смята за свещена река, но фактите казват, че тя е пълна с човешки изпражнения.

Истинска религия

Пиенето на замърсена вода, не е истинска религия. Единствената истинска религия, която е приемлива за Бог е религията, която идва от Него. Това е религията на любов към Бог и хората.

Любов към Бог и нашите ближни.  Всичко останало е неприемливо.

Тази любов е по–непреклонна от истинска добрина. Когато родител обича детето си той не го разглезва. Любовта, за която говорим е по–непреклонна от абсолютна добрина. Добрината може да бъде отстъпчива. Бог не е дядо мраз или татко Коледа. Бог ни обича наистина. Той не иска само да се чувстваме удобно с Него, Той иска да правим това, което ще ни донесе вечно щастие.

Как да знам, че съм Божие дете

Моля забележете две важни неща.

Първо: " изискванията за правда на закона" са "изпълнени напълно в нас, които не живеем според грешното естество, но според Духа." (Римляни 8:4 NIV)

Второ: "Забележете изразителните думи след 5ти стих. Тези думи са толкова пронизващи, че всеки един от нас може да узнае, за една минута, дали принадлежим на Бог или не. Дали, ако умрем днес, ние сме в изправни отношения с Него и сме получили вечността. 

"Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежа на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бог, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божия Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче ако Христос е във вас, то, при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове." (Римляни 8:5-14)

Тези думи са много изразителни.

Също: "Ако някой няма Христовият Дух, той не принадлежи на Христос." (Римляни 8:9)

Първостепенни и второстепенни неща

Какво означава: "Ако живеете според грешната природа"?

Не съществува никой в този свят, който да обича всички пороци.

Има много пияници наоколо, които не могат да понасят наркоманите. Също така има много наркомани, които не могат да понасят пияниците.

Така че, живеейки според грешната природа, не означава, че вие притежавате всичките пороци. Това, което означава е: Правите ли второстепенните неща, първостепенни?

Важен, но изгубен

Вие можете да правите това и да бъдете старейшина, проповедник, владика, президент на страна и въпреки това да сте изгубен.

Да концентрирате умът си върху нещата на плътта е да направите второстепенните неща първостепенни, а първостепенните – второстепенни. Да правите това, означава, че  сте изгубени.

То означава, че ние не сме срещнали Бог. Когато срещнем Бог, всичко се променя.

Тайната на живота е да обръщаме  абсолютно внимание на абсолютното и относително внимание на относителното. Не да правим планини от къртичини и къртичини от планини. Не да правим свят от атом и атом от свят, но да дадем на нещата тяхната истинска стойност, както Бог ги вижда.

Ако не го направим, ние сме изгубени.

Гравитацията на любовта

Но ако сме получили Духа на Христос, ние автоматично ще бъдем притеглени към нещата на Духа, които ще ни донесат мир, живот, радост и продуктивност. Това става спонтанно чрез Духа.

Това е великото нещо относно религията на любов. Тя не е религия на "бутане пълна количка с камъни." Тя е спонтанна. Поради Святия Дух, добрите неща се случват автоматично.

Вие не можете да гледате към Бог, който е Любов, без да приемете част от тази любов във вашия живот. Вие не можете да вярвате в Христос, който ви обичаше толкова много, че умря за вас, без да бъдете готови да страдате мъченически поне малко.

Любовта ни завладява, когато гледаме и размишляваме върху Божията любов в Христос.

Божията любов за нас е най-мотивиращата сила в света.

Легендата за цар Кир

Съществува легенда за цар Кир, един от най–великите царе на древността, Мидо–Персийския монарх, който освободи Евреите от Вавилон и ги изпрати обратно в новия Ерусалим.

Когато бил роден, президента казал: "Аз трябва да отстраня това момче. Ако то не съществува, може би един ден аз ще управлявам страната."

Президента повикал един от войниците и му казал: "Искам от теб да вземеш това бебе и да го занесеш на далеко в страната, намери овчар, който би го оставил на открито. Остави го отвито през цялата нощ, за да умре."

Войникът занесъл бебето далеч в страната и намерил един селянин, който се казвал Митридатес.

"Президента каза да оставиш това дете да умре" – му казал войника. Селянинът занесъл детето в къщи и казал на жена си какво президента иска от тях.

"Ти няма да направиш нищо подобно" – казала жена му. "Аз ще го запазя за себе си и ще го отгледам като свое собствено дете."

Така че Кир, младият принц израснал в селски дом. Той мислел, че селянинът и неговата жена са негови родители.

Изминали години и според провидението на Бог, той получил полагащият му се по рождение трон. В двореца той  учудил някои от хората с някои от нещата, които правел, защото той е бил възпитан в селски дом.

Отгледани в селски дом

Има две неща, които са важни в тази история.

Първото е, че ние сме отгледани в селски дом. Не буквално, разбира се, но духовно. Ние сме родени, без да познаваме богатствата на Бог.

Моята детска представа за Бог беше, че той е Бог, който гледа през отвор в небето. Той ме следеше през този отвор в небето, за да ме улови във всяко нещо, което правех.

Той беше полицаят на космоса, готов непрекъснато да ме улови, каквото и лошо нещо да направя. Ние сме родени в селски дом, що се отнася до великата реалност относно Божията любов.

Бог е с нас. Той обича грешника: "Този мъж приема грешници" (Лука 15:2) "Той влезна да престои с грешен човек." (Лука 19:7)

Това са великите реалности на всемира, но ние сме отгледани в селски дом и незнаем нищо за тези велики царски реалности. Ние не знаем, че сме принцове и принцеси.

Ние не разбираме всичко, което Бог е направил за нас.

Ние сме отгледани, без да знаем, че има палат на християнска опитност. В този палат ние ще бъдем свободни от закона на греха и смъртта, свободни от самота, свободни от осъждане и свободни от всички тези неща, които доминират живота на невярващия. Ние не знаем всичко това.

Но ние имаме привилегията да знаем това, защото Римляни 8 ни казва всичко за него.

Селско държание в палата

След като Кир заживя в палата, понякога той правеше неща, които бяха продиктувани от възпитанието, което беше получил в селския дом.

Хората правят някои неща различно в селския дом, отколкото в палата. И поради дългото време прекарано в селския дом, с под от пръст, животни влизащи в къщата през кухненската врата, понякога той правеше неща като селянин, а не като цар.

Дори когато ти и аз, сме осиновени в Божието семейство, всеки един от нас, действа от време на време, като че ли ние сме все още в селския дом.

Всеки един от нас е живял в селски дом, далеко от богатствата на палата. Дори когато дойдем до палата и сме приети с отворени обятия, без да бъдем обвинени, понякога ние се връщаме към старите си навици, като че ли все още сме в селския дом. Въпреки това, ние сме царе и царици.

Наистина, няма осъждане.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ШЕСТА

Римляни 8 съдържа ключови думи и фрази:

"Сега" и "Все още не"; Показателен и Повелителен"; "Изпълнение и Завършек.

" Разбирането на тези ключови думи, ще ни помогне

да разберем подобре Римляни 8.

Нека погледнем ключовите думи в Римляни 8.

Има определени ключови думи или фрази, които теолозите използват, за разбирането на Новият завет. Тези думи или фрази рикошират и подскачат наоколо, през Новия завет, блъскайки се една в друга, както топчета за игра.

Ето една от фразите, които теолозите използват: Сега и Все още не.

Сега и все още не

Римляни 8 ни казва, че в Христос, ние сме свободни от много неща. Свободни от осъждане, свободни от раздяла, свободни от безсмислие, свободни от самота, свободни от разлагане, свободни от слабост.

Разбира се, ние не сме абсолютно свободни. Самота, разлагане и слабост все още съществуват в живота. Но те не доминират повече над нас.

Но денят, когато ще бъдем абсолютно свободни ще дойде. Ние ще бъдем свободни от разлагането на смъртта и болестите, които ни заплашват. Ние ще бъдем свободни от слабост, от невежество, от самота и изолация – един ден те всички ще изчезнат.

Теолозите изразяват това, използвайки израза сега. Това е, което имаме в Христос чрез благовестието, сега, в момента, в който повярваме. Законно това е всичко, но само чрез притежаване на първите плодове.

"И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени." (Римляни 8:23).

Пълната жетва на благовестието не е наша до следващия живот. Това е причината, поради която християните се радват и въздишат. Християните, продължават да въздишат.

Сега и все още не. Законно ние притежаваме всичко. В действителност, ние притежаваме само началото.

Показателен и повелителен

Теолозите използват друга фраза: Показателен и повелителен.

Ето го показателният:

"Тогава какво? Да продължим да грешим, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?" (Римляни 6:1-2 NIV)

Забележете показателният: "Ние умряхме към греха. По–късно в Римляни 8 Повел пише относно повелителния.

"И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете." (Римляни 8:12-13)

Умря, сега умри

Римляни 6 казва, че аз умрях, което е показателният. Римляни 8 казва умри.

Показателният? Вие умряхте. Законно, Бог смята, че ние умряхме. Повелителният? Поради факта, че вие сте законно мъртви в Христос, апостолът казва: "Сега, умри."

Ефесяни 4:24 ни подтиква": Облечете се с новият човек." Колосяни 3:10 декларира: "Вие се облякохте с новия човек."

Ние вече притежаваме всичко в Христос. Това е показателното. Христос го осигури законно за нас. Той го направи. Христовият живот и смърт бяха моя живот и моята смърт.

Поради това, аз трябва да живея в реалността; Вие умряхте. Тогава умри. Вие се облякохте с Христос? Облечете се с Исус Христос.

Сега и все още не

Друг начин, по който теолозите дискутират това е, като говорят за изпълнение и завършек.

При първото идване на Христос и кръста, Божието царство дойде. Това беше изпълнението на обещанията и пророчествата в Стария завет.

Но когато гледам наоколо света, в който живеем, той никак не прилича на Божието царство. Има болница тук и гробище малко по–надолу. Стават катастрофи по магистралите и всички ние остаряваме. Ако това е царството Божие, мислите ли, че някой би го искал?

Но Божието царство е тук законно. В този момент, поради Христос аз стоя пред Бог, без да бъда осъждан. Аз вече притежавам Святият Дух. И Духа няма да ме напусне или изостави, но завършека предстои. Това няма да се случи преди Второто идване.

Тези ключови изрази (Сега – Все още не; Показателен – Повелителен; Изпълнение – Завършек) ще ни помогнат да разберем Римляни 8.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ СЕДМА

Когато Римляни 8 ни казва, че няма обвинение срещу

вярващият в Христос, това не означава, че ние сме съвършени.

Законът е безсилен да ни спаси и греха продължава

да ни притеснява. Но когато изберем Христос,

за наш Господар, Святия Дух донася част от

небесната слава в нашия живот независимо

от нашите слабости. 

Когато първият стих на Римляни 8 казва: "Сега няма никакво осъждане", забележете, че не казва: "Сега няма нищо в нас, което да заслужава осъждане."

В нас има много неща, които заслужават осъждане.

Също така не казва: "Сега няма никакъв грях в нас."

Не казва: "Сега няма да има никакво страдание за нас." Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Също така той не казва: "Няма да има повече страдание за нас в бъдещето." Спомнете си отново изказването на Лутер, което аз често използвам: "Господи, сега моите грехове са простени. Направи това, което искаш." Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Той казва: "Сега, няма никакво осъждане." Никакво осъждане.

Закона няма сила

Когато трети стих в Римляни 8 казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши", той ни напомня, че закона не е движеща сила. Законът е описателен. Законът няма сила. Религия, която се върти около закона е безсилна религия.

Това е проблема с култовете. Основно те се съсредоточават върху това, което хората трябва да правя, за да бъдат приети от Бог и да бъдат допуснати до небето. Но благовестието казва: "Вижте това, което Христос е направил за нас."

Когато видиш това, което Христос е направил за теб, ти ще бъдеш щастлив да вървиш в пътя на Неговите заповеди. Това е така, защото нашите дела са резултат. Те са плода, а не корена.

Слаба плът

Много важно е да разберем това, което Павел има в предвид когато казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни 8:3) Грешната природа е това, което други преводи на Библията наричан нашата "плът."

Спомнете си успокояващите думи на Исус (въпреки че те могат лесно да бъдат изкривени). Когато апостолите заспаха, Той каза: "Духът е бодър, а тялото немощно." (Матей 26:41; Марк 14:38) Това ни е толкова познато!

Помислете си за вашите амбиции, за вашите добри новогодишни решения, след това си помислете за тяхното изпълнение. Духът е бодър, но плътта е много слаба. "Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни 8:3) 

Небето става част от нашият живот

Все пак в четвърти стих ние четем: "Така, че праведните изисквания на закона да се изпълнят напълно в нас." (NIV) Не казва: "От нас." Казва: "В нас." Това е, защото когато Христос дойде за пръв път в нас, любовта започва да изпъжда навън старите ни навици. Когато Христос дойде за пръв път в нас, част от небето идва в нашия живот.

Великата цел на закона е само това: да доведе самопожертвователност, добрина, доброжелателство и любов. И този стих обяснява, че когато чуете благовестието тази цел е постигната. Основната цел на закона, която е любов, е установена. Несъвършена! Да! Но е тук. 

Двама господари

Обърнете внимание на следващия стих:

"Защото тия, които живеят според плътската природа, имат умовете си съсредоточени върху желанията на тяхното естество; а тия, които живеят според Духа, имат умовете си съсредоточени върху това, което Духът желае." (Римляни 8:5 NIV)

Има двама господари, на които ние можем да служим, но има само едни, на когото трябва да служим.

Ние говорим за свобода, но нито един от нас не е напълно свободен. Ние служим на дявола или на Бог. Вчера прочетох най–изразителното изказване, които съм чел в последните шестдесет години. Това изказване е на Рон Алън, мой добър приятел, от GNU в Австралия.

Искам да споделя с вас това, което той казва, тъй като говорим за нещо, което се случва, когато нещо доминира  нашия живот. Често ние говорим за това, какво мъжът прави, когато е влюбен. Неотдавна срещнах един приятел, който  обикновено е много твърд, така нареченият карате мъж. Сега, той е омекнал и е станал добродушен. Аз открих, че той е влюбен и ще се жени. Той е различен от преди.

Когато нещо доминира мъжа, било любов или алкохол или Духа, то го променя.

Нуждата от Христос

Това е, което Рон Алън написа:

"Исус каза на Симон Петър: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме? (Виж Йоан 21:15–17)

Най–важният въпрос, за всеки един от нас е: Какво искаш? Какво обичаш?

Ако не обичаме истината, красотата и добрината такива, каквито са в Исус, ние ще обичаме някаква друга добрина, друга истина или реалност. Ако нямаме Христос за наше добро, ние сме принудени да намерим по–добър или по–лош от Него.

Много малко са тези, които могат да живеят истински атеизъм. Да няма нищо, за което да живееш е ад.

Когато мъж или жена, живеят за нещо, което Христос няма да одобри те губят времето си. Не съществува никой, който е видял всичко, което Христос означава. Всички прилагаме на практика само фрагмент от това, което е Той. Ние струваме толкова, колкото сме разбрали от Него. Не повече.

Нашето общество изразходва суеверната си енергия за активности, които щяха да изглеждат много странни, ако не сме толкова много свикнали с тях. Помислете за милиардите долари, които са използвани в конни надбягвания и в други спортни състезания.

Не можем да избягаме от нуждата, която имаме за Христос. Ако се откажем от Него, ще останем с нуждата да открием друг, по–добър от Него. Светът ще продължи да бъде в мизерия с добрина, по–малка от Христовата.

Има ненадмината добрина в Христос. Христос притежава морална висота, която ни помага да видим истинската грозота на злото, в света и себе си. Да Го видим, е да познаем, че нашата крайна нужда е да се освободим от злото.

Толерирането на жестокост, нечистота и неправда не е случайност, след като сме срещнали Христос. Присъствието на Христовият Дух е, който споделя Неговото възмущение срещу всякакво деградиране. Не може да се въргаляме в лукс, след като знаем, че две трети от света гладува. Не можем да спим дълбоко, след като знаем, че има много хора, които спят без завивки на улиците.

На въпроса на Исус: "Обичаш ли ме?" е окачено бъдещето на Петър и нашето. Да отговорим утвърдително, значи да станем част от велико приятелство, приятелство с дълбока морална енергия, за която светът чака."

Какво изказване! Това е, за което Римляни 8 говори: "В плътта ли си или в Духа?"

Божият печат на Духа

Моля ви обърнете внимание на този много силен стих:

"Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божия Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов." (Римляни 8:9)

Умът е настроен или към света, плътта, дявола, мен и моето или е настроен към Христос, небето, добрина, чистота, истина и служба. Това са  възможностите. Ако някои не притежава Христовият Дух,  той не принадлежи на Христос.

Овчарят слага знак на овците си. Златарят слага знака си на това, което е истинско. Цар, поставя печат на писмата си, за да може хората да знаят, че това е истинско писмо от царя.

Когато станем християни, Бог ни поставя знак. Той ни запечатва. Когато Библията говори за вярващия, когато получава Духа, нарича Духа "залог за нашето наследство." (Ефесяни 1:14) Залог е обвързване или гаранция.

Божият Дух изпраща небето в нас            

Когато Духът на Бог, дойде в живота ни, ние опитваме част от небето, в нашия живот.

Христос каза: "Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас." (Йоан 14:18) Идването на Духа е идването на Христос. Това е, което прави християнина, християнин.

Злоупотребява се много с някои термини и термина "християнин" е станал почти безсмислен. Днес той не е пикантното определение, което беше в първия век. Тогава християните бяха смятани за  бунтовници, мога да кажа със сигурност, те бяха  свободомислещи. Те бяха съвършено различни, поради това, че бяха внимателни и любвеобилни, не жестоки и егоистични.

Да бъдеш Християнин, означава да притежаваш Божията слава. И ако не притежаваме тази слава ние не принадлежим на Христос.

Не съвършени, но по–сладки                   

Разбира се, ние не говорим относно съвършенство. Римляни 8 вече обясни, че няма осъждане за грешниците, но не казва, че няма грях.

За нещастие, греха остава, за да ни дразни и притеснява. Той не може да ни разруши, тъй като ние притежаваме Христовият Дух. Ние намерихме нещо по–добро.

Както някой каза: "Ти винаги чувстваш това привличане. Знаеш, че има нещо по–високо, по–сладко, по–трайно в Христос отколкото навсякъде другаде."

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ОСМА

Въпреки че Римляни 8 ни дава увереността, че няма

осъждане за вярващия, тя също говори относно

напрежението между живот в Духа и смъртта

на собственото аз и греха. Римляни 8 не е

относно човек, различен от този в

Римляни 7.

Римляни 8 продължава:

"Обаче ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас."(Римляни 8:10-11NIV)

Вашите тела са мъртви поради греха. Всяко погребение ни напомня, че центъра на злото в този свят е греха.

Грях, смърт и сън

Грехът е този, който донася смърт, мъка и страдание в света. Всяка болка е резултат от греха.

Това не винаги е резултат от нашият грях. Нашите тела са обречени на смърт поради първия грях, този на нашите първи родители Адам и Ева, които ние копираме, подражаваме и повтаряме ден след ден и година след година. Поради това, тялото трябва да умре.

Но, след това Римляни казва, че Духа е живот. Святият Дух, който дойде в сърцето ви, след като повярвахте донася със себе си вечен живот. Много хора ще умрат, без някога да са живели. С християните е обратно. Те живеят и никога няма да умрат в  пълния смисъл на думата.

Исус каза: "Никой, който е жив и вярва в мен, няма да умре до века." (Йоан 11:26)

Да, ние всички ще заспим. Гробът ще ни приеме и тези, които ни обичат ще хвърлят пръст върху нашият ковчег. Но що се отнася до Исус, за Него ние само спим. Само сън, очаквайки събуждането в деня на възкресението. 

Дух, живот и правда

Духът е живот, поради правдата. Когато получите депозита, гаранцията, небесният печат, с други думи, идването на Святият Дух ние казваме: "Христос обича дори мен. Той умря за мен." То не е нещо, което трябва да дойде с екстаз, с говорене на непознати езици, правене на чудеса или силни емоции. То става, когато чуете благовестието и вашето сърце отговори на реалността на Божията любов за вас в Христос. Когато знаете това, Духа е дошъл във вас. Вие не можете да го знаете без Духа. (Римляни 8:16)

Павел пише относно Духа на Христос, казвайки: "живеещ във вас" (Римляни 8:11, виж стих 9) Духа не идва само на посещение. Той идва, за да живее, да пребъдва в нас.

Духа няма да ни изостави, когато благодатното време за този свят изтече.

Животът е твърде голям за нас

Исус каза: "И Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века." (Йоан 14:16) Ние не сме вече сами.

Ние не притежаваме всичко в пълна мярка. Когато видим няколко много - талантливи хора, ние сме изкушени да мислим: "няма значение в каква ситуация са, те могат да се справят."

Но това не е истина.

Няма значение колко силни, колко мъдри, колко красиви сте. Ние можем да бъдем превърнати в нищо много бързо. По средата на живота си, ние можем да умрем.

Животът е твърде голям за нас. Но не е твърде голям за Бог. Когато притежаваме Духа на Бог, ние имаме живот.

Възкресен от мъртвите

Римляни 8 продължава:

"И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас." (Римляни 8:11)      

С други думи възкресение.

Ние сме мъртви към плътта (греховната природа) така, че ние не живеем според плътта. Ако ние живеем според плътта, ние ще умрем. Но ако чрез Духа, умъртвим делата на плътта, ние ще живеем.

Римляни 7 и 8 са свързани

Много християни смятат, че има голяма разлика между Римляни 7 и 8. До известна степен това е вярно, тъй като Римляни 7 представя нашата опитност, когато фокуса ни е върху нас, а Римляни 8, когато фокуса ни е върху Христос.

В Римляни 7 ние забелязахме, че личното местоимение е използвано около 30 пъти. Това е, когато се съсредоточим върху себе си. Това е нещо, което се случва с всички християни от време на време. Павел не говори за някого, който не се е научил да живее "победоносен живот." Павел не говори за някой, който живее живот без Христос. Има моменти в живота дори и на най-израсналите християни, когато те отместват очите си от Господа и допускат грешки. Това е Римляни 7.

Неправилно е, когато хората казват, "ние трябва да излезем от Римляни 7 и да влезнем в Римляни 8." Ситуацията в Римляни 7 е възможно да се случи с всеки християнин във всеки час на деня.

По надолу, когато в Римляни 8 Павел казва: "умъртвете телесните действия" (стих 13), той ни казва, че собственото аз е съвършено живо и трябва да бъде разпъвано непрекъснато.

Кажи не на собственото аз

Но, какво означава да: "умъртвиш телесните действия?"

Библията съдържа много фрази: "Вземи кръста си" (Матей 16:24); "А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света." (Галатяни 6:14); "Изпъди слугинята и сина й" (Галатяни 4:30); "Ако окото ти те съблазнява, извади го." (Марк 9:47); "Ако те съблазни ръката ти отсечи я." (Марк 9:43)

Нито едно от тези неща не звучи привлекателно.

Това е така, защото най-трудното нещо в този свят е да кажем не на себе си. Повечето от нас с радост казват не, на други хора. Но да кажем не на себе си, това е трудно нещо. И когато Библията казва: "умъртвете телесните действия", тя приканва за смирение.

Исус не каза: "Вземи си възглавницата и ме следвай." Той каза: "Вземи кръста си."

Ходейки в светлината

Носейки кръста си не означава да се справяш с проблема на ревматизма си или свекървата. Носейки кръста си означава да разпънеш себе си. Означава да се отречеш от безбожие и от този свят. Това означава да ходиш в светлината.

То означава, че аз ще си спомням, че моят език бе кръстен, както остатъка от тялото ми.

То означава, че аз ще мисля в хармония с истината, че челото на моят Господ бе прободено с тръни, за да мога аз да мисля правилно. Той заплати за лошите ми мисли.

То означава, да предавам непрекъснато всичко, което имам, за всичко, което Той е.

То означава, цялостност. Святост е цялостност; то е пълнота. Всичко, което е по-малко от това не е автентично. То не е непогрешимост, но цялостност. То е да не предоставяме нашите тела като инструмент на беззаконие, но като инструмент на правда в Бог.

Това е, за което Писанията говорят, когато казват да умъртвим телесните действия. Тогава вие ще живеете.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕВЕТА

Римляни 8 потвърждава, че Божият дух ръководи вярващия.

За това ние сме идентифицирани не според популярната култура,

но според Духа. Духът ни учи, че всеки човек е безкрайно скъп

и ние сме деца на Бог. Ако сме деца, то сме също и

наследници. Духът ни помага в нашите трудности

и ни подбужда да се молим.

Нека продължим с нашето изследване на Римляни 8:

 "Всички тези, които са ръководени от Духа на Бог са синове (деца) на Бог." (Римляни 8:14 NASV)

Движещи се и ръководени

Библията използва две думи преведени като "ръководен."

Едната означава: "като голяма маса от вода устремена напред." Това е думата, която Петър използва, когато казва, че пророците са били мотивирани или ръководени от Святия Дух, изричайки техните пророчества.  

 "Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [святите] човеци са говорили от Бога, движими от Святия Дух." (2 Петрово 1:21)

Но думата, която Павел използва в Римляни 8:14 е дума, която означава "нежно ръководене." Това е ръководене, както  овчар води овците си. Това е ръководенето на малко дете от неговата майка. Това е ръководенето на  туристи от екскурзовод. Това е ръководенето на студенти от преподавател. Това е ръководенето на рота от техния командир. Това е внимателно предвижване напред.

Защо трябва да бъда ръководен внимателно? Защото животът е опасен, а аз съм слаб. За това на мен ми трябва да бъда воден внимателно. И колкото по-малко мисля, че то ми трябва, толкова повече се нуждая от него.

Това е, което Павел има предвид, когато казва: "Когато съм слаб, аз съм силен." (2 Коринтяни 12:10)

Съвременната култура е нереална

Холивуд и популярната философия ни представят неправилна картина.

Популярната култура ни казва: "Ти трябва да си красив, за да си умен, за да си силен, за да си щастлив и успяващ."

Факт е, че никои от нас не попада в тези категории в реалността. Тъй като ние не попадаме в тях, ние се нуждаем от Духа. "Всички, които са ръководени от Духа на Бог." За това Библията ни предупреждава: "Не угасяйте Духа." (1Солунци 5:19); "Не се съпротивявайте на Духа." (Деяния 7:15); "Не оскърбявайте Божия Дух." (Ефесяни 4:30)

Не се съпротивявайте на Духа

Едно малко момче си играело често с един гълъб. Един ден гълъбът долетял и когато бил готов да кацне на ръката на момчето, то отдръпнало ръката си. Гълъбът се опитал да кацне няколко пъти, но момчето винаги отдръпвало ръката си. По-късно през този ден, когато момчето повикало гълъба, той отказал да дойде.

Така ние можем да се противопоставим на Духа. Духът е много чувствителен, много нежен.

Ако ние искаме да бъдем водени от Божия Дух, ние трябва да имаме същата чувствителност. Ние трябва да бъдем готови, да бъдем водени и учени. Това е възможно само, ако ние оценяваме другите, както Христос оценява нас.

Всички са ценни

Има стих в Притчи, който аз намирам, че е много изследователен.

"Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите е блажен." (Притчи 14:21)

Павел казва нещо подобно в Римляни:

"С яденето си не погубвай онзи, за когото Христос е умрял." (Римляни 14:15)

Всеки човек има вечно значение, защото всеки човек е изкупен с кръвта на Христос. Ако аз не осъзная това, в моето взаимоотношение с всеки, аз не съм християнин. Аз трябва да третирам всеки човек, като че ли този човек е Христос.

Колко изискващо! Но ако аз искам да бъда воден от Духа, това е, което Духа иска от мен.

Робство в сравнение с привилегия

Светът е място на робство. Културата на този свят съдържа робство, страх и измама. Благовестието ни предлага слава, свобода и истина.

"Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!" (Римляни 8:15)

Павел казва: "Вижте контраста. Вашият стар живот, беше живот на пленничество и страх, но ние сме освободени от това, когато гледаме към Исус."

Татко, Татко

Стих 15 казва, че ние получаваме Дух на осиновяване, с когато викаме "Татко, Татко." Чули сте, че "Авва" е арамейската дума, която малките деца използват за "татко." Думата "Авва" се намира на три места в Библията. Исус я използва веднъж, в Гетсимания (Марк 14:36). Павел я използва два пъти, веднъж в Галатяни 4:6 и веднъж в Римляни 8:15

Когато Духът дойде във вашият живот и вие разберете колко много Бог ви обича, Духът ви води да се молите с молитвата на доверяващо се дете. Вие можете да наречете Бог, вашият Баща, "Татко, Татко."

Свидетелството на молитвата

Доказателството, че сме родени отгоре (или новородени) е, че ние имаме инстинкта да се молим с увереност. Човек, който не се моли, не е новороден.

Ние викаме "Авва Отче!" Божият Дух е този, който свидетелства с нашият дух, че ние сме Божии деца.

Когато се молите така, това е доказателството, че Божият Дух е дошъл във вас.

Когато Самуил Уесли, бащата на братята Уесли, умираше, той каза: "Вътрешният свидетел, вътрешният свидетел. Момчета, вътрешният свидетел." Самуил Уесли говореше за факта, че Духа свидетелства на всеки християнин, убеждавайки ни в любовта на Бог. Поради факта, че този свидетел, или това убеждение, е вътре в нас, ние не винаги получаваме поразително убеждение. Има моменти, когато ние не го чуваме изобщо.

То е като разликата между луната и слънцето. Ако свидетелят беше на небето, щеше да е както слънцето. Но понеже е вътре в нас, е повечето като луната. Но свидетелството на Духа е реалност за всеки християнин. Това е убеждението, че съм обичан, независимо какъв съм аз. 

Помага в нашите слабости

По нататък в тази глава се говори относно Духа помагащ ни в нашите слабости.

Много хора си мислят, че те не притежават Духа. "Погледнете моите слабости", казват те. Тук ние имаме славен стих който казва:

"Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим, както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;" (Римляни 8:26)

"Духът също ни помага в нашите слабости." Римляни приема за дадено, че Бог ни обича и че Бог живее в хора с много проблеми и слабости. Бог ни помага в нашите слабости.

Стихът не казва, че Бог ни помага да се освободим от нашите слабости. Щеше да бъде ужасно, ако ние бяхме толкова умни, толкова силни, за да почувстваме някак си, че можем да се оправим без  Бог. Ние трябва да признаем, че нямаме много шанс в това, ако сме нацяло честни. Животът е непрекъснато по-голям, отколкото нас. Ние не можем да направим всичко, което искаме за хората до нас, какво ли остава за тези на мисионерското поле.

Какво е това, което родител може да реши за детето си? Нищо. Няма значение колко ерудиран сте или колко големи са мускулите ви. Вие не можете да вземете решение вместо детето ви. Но Духът живее в тези, които имат слабости. Това е много успокояващ пасаж.

Деца и наследници

Забележете илюстрацията в следващия стих:

"И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христос, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." (Римляни 8:17)

Този стих ни  изобразява като деца и следователно наследници. Ти не може да бъдеш наследник, ако първо не си дете. Очевидно, това означава да бъдеш роден.

Ние не можем да бъдем родени без Христос и не можем да бъдем родени чрез Христос без вяра. Така че, последователността е: Вяра в Христос, новорождение като деца и тогава наследници.

Наследник на какво? Има стих в Стария завет, който казва: "Господ е делът на наследството ми." (Псалм 16:5) Ние с вас мислим относно принадлежности. Но мъдрецът някога си е казал: "Ние не можем да живеем без принадлежности. Но този, който живее само за принадлежности, не е човек."

Наследството на всичко

Нашето основно наследство е Бог. С Бог ние получаваме всичко, от което се нуждаем.

Представете си какво означава да имаме Бог. Това означава да имаме Божията мъдрост, за да ни напътва; Божията сила, за да ни закриля; Божият дом, всемира и вечността, като място за пребиваване.

Бог, нашият небесен Баща, е авторът на музика, на песни, на смях, на вкус и на миризма. Всички добри неща, Бог е автор на всяко едно от тях.

Да имаме Бог, означава да имаме всичко. Да имаме всичко без Бог, означава да нямаме нищо.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕСЕТА

Римляни 8 ни казва, че няма осъждане за вярващия. Но тава

не означава, че няма да страдаме през живота си. Ние трябва да запомним

четири неща относно страданието: 1) Ние сме родени за неприятности.

2) Ние сме причината за повечето от нашите страдания.

3) Страданието не продължава без прекъсване.

4) Страданието не е непоносимо. Във всичките

ни страдания има надежда, защото всичко

съдейства за добро на тези, които

обичат Бог.

Но, аз не се спрях на едно нещо. Ако искате Христовата мъдрост, Неговата любов и сила, никога не бива да забравяте, че Христос също има и кръст.

Има цена, за да бъдете християнин.

Стих 17 говори относно това как "ние участваме в Неговите страдания." Христос страда за нас и ние страдаме за Него. Той страда за нашето умилостивение, разбира се, ние не можем да извършим умилостивение.

Но никой не може да бъде християнин, без да страда.

По-добре за вярващите

Позволете ми да коментирам накратко относно страданието.

Аз не харесвам страданието, което по всяка вероятност е причината, поради която обикновено проповядвам на тази тема. Опитвам се да свикна с него. Но аз мраза да страдам. Ако не си християнин, ти ще страдаш много повече. Човекът, който сее само за плътта страда най-много.

Човешкото тяло е невероятно издръжливо. Много пъти се чудя, как можем да доживеем до края на нашите тридесет години и да продължим да живеем, след като злоупотребяваме с телата си толкова много. Но след като достигнем четиридесетте, идва началото на жътвата. Хората, които искат да живеят, употребявайки цигари и алкохол, и злоупотребяват със сексуалните си възможности, ще изпитат много повече болка, отколкото един християнин. 

Възхода и падението на Ян Флеминг

Ян Флеминг бе най-силният атлет, който английското частно училище Итън някога познаваше. Неговите прародители бяха мулти милионери, и той беше невероятно надарен. Но, той пушеше по 70 цигари на ден, хранеше се с пържоли и пиеше руска водка. Морално, той беше разпуснат като развяващо се перде.

Флеминг започна да умира, когато беше четиридесетгодишен. В началото на петдесетте си години, той получи сърдечен удар и на 56 той бе мъртъв точно когато неговите книги за Джеймс Бонд, започнаха да носят милиони.

Роден за неприятности

Римляни 8 не говори само за слава, не говори само за Духа, не говори само относно ръководство от Бог, не говори само относно липса на обвинение. Римляни 8 говори относно страдание, смърт и въздържание.

Така че, има няколко неща, които аз трябва да запомня.

Първо, Библията казва: "Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвърчат на високо." (Йов 5:7) Така че, ако не очаквате трудности в живота си, ще ви бъде много трудно да понасяте трудностите, когато дойдат. Ако ги очаквате, те няма да са и на половина трудни за понасяне.

Ние сме родени за страдание. То ни е необходимо, тъй като няма по-добър учител, отколкото болката. Ти си учен на 30 неща 100 пъти от твоите родители, но то не означава нищо за теб, докато живота не те научи чрез болката. Тогава ти може би ще си спомниш.

Дори и светски човек изпитва неприятност в страданието, така че, нека да не се оплакваме, когато християните изпитват също болка. Ако християните бяха освободени от страдание, църквата щеше да е пълна с хора, претендиращи, че са християни, които щяха да разрушат духовната сграда. Християните трябва да страдат също.

В повечето случаи моя грешка

Второ:  Не трябва да забравям, че повечето от моите неприятности са последица от мои грешки.

Християните не са непогрешими. Като християни ние не винаги сме мъдри и всички сме егоисти. Старото его няма да се предаде до като умрем.

Какъв е смисъла от да се оплаквам? Повечето от моите неприятности са по моя вишна. Аз мразя да получавам главоболие. Но всеки път, когато получа такова, аз знам защо го имам. Никой друг не ми е виновен за това освен аз.

Но, има други неща, за които можем да мислим и които са успокояващи. Болката и страданието, през които християнина преминава, не са продиктувани от вина. Това е, защото, благовестието е уредило проблема с вината ни.

И нещата не натежават толкова много, ако притежавате ключа за вечността. Вие знаете, че Бог е за вас, ако сте приети във Възлюбения. Ако всемира е в унисон с вас, останалите неща са само торба с приказки. Всичките ни страдания са временни, всички те са малки, когато са сравнени с факта, че ние сме обичани от Бог. Всичко останало е много малко.

Страданието е неминуемо, дори и за християнина. Но вашето страдание не идва от вина. Вашите грехове са простени в Христос. Както Лутер казва: "Господи, няма значение какво ти ще направиш сега, след като съм оправдан пред теб."

Страданието не продължава без прекъсване

Трето: Много рядко, страданието продължава без прекъсване (това е много трудно за вярване, особено когато страдаме.)

Факт е, че по-голяма част от нашият живот преминава без силни страдания. Страданието идва на вълни.

Времето е много добър пример. Не вали всеки ден. Бурите не запълват деня, месеца или годината. Бурите ни идват на гости. И бурите от страдание ни идват на гости.

Повечето от нас, са здрави през по-голямата част от живота си. И това е причината, че когато се разболеем ни изглежда толкова тежко. Ние се възпротивяваме. Ние не сме свикнали с него. Така че, третото нещо, което трябва да запомним относно страданието е, че то никога не продължава без прекъсване. Страданието е изключението не правилото, въпреки че се повтаря.

Добрата страна на страданието

Четвърто: Страданието винаги има своите положителни страни.

Опитали ли сте се да си представите, че сте много, много болен, много, много обезкуражен и нямате никой, който да ви съчувства. Това би било ужасно.

Но ние всички имаме някой, който да ни съчувства. Не само Бог и ангелите, ние имаме брачен партньор, братя, сестри, родители и деца. Те ни успокояват в нашите страдания. И вие знаете, че когато има нещо нередно с една част от тялото ви, останалата част продължава да функционира не особено зле.

Не отдавна аз помазах млад лекар - прекрасен човек - който карал на магистралата и изведнъж лека кола паднала отгоре му.

В един момент, той си карал щастливо по пътя, в следващия момент, той се видял в бърза помощ, където му било казано, че през останалата част от живота си той ще бъде сляп с едното си око. Аз няма да бъде никак радостен, ако това се случи с мен. Но Бог ни е дал две очи. Това не е ли прекрасно?

Бог беше много щедър, когато ни създаде. Вие можете да загубите голяма част от функцията на вашите бъбреци и ще продължите да живеете. Вие може да загубите голяма част от функцията на вашият черен дроб и въпреки това ще продължите да живеете. Вие можете да живеете без един дроб. Ние сме чудно и богато направени. Ако само мога да науча от Бог, че когато загубя нещо, аз трябва да броя това, което е останало и така ще бъда по-добър човек.

Аз винаги гледам на това, което съм загубил. Но Бог казва: "Събуди се Дез! Преброй това, което е останало." Винаги има повече, което е останало.

Страдание и надежда

Колкото и лоши да са страданията ни, има утеха. За това аз често казвам на приятели и близки: "Вижте, ако ние можем да ходим и ако храносмилателната ни система работи, ние не бива да се оплакваме от нищо."

Дори когато нещата станат толкова лоши, колкото може да станат, вие знаете, че съществува малката дума: "Надежда." И тя е безплатна.  В известни моменти, аз бих дал всичко, което имам за надежда. Но тя е безплатна.

Когато нещата са най-лоши, все още има надежда.

Обещания в трудности

Има велико обещание в Библията, за което аз винаги се държа:

"Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." (1 Коринтяни 10:13)

Аз виждам много хора, които преминават през неща, през които аз не бих могъл и да помисля, че мога да премина, къде ли да премина през тях и да изляза от другия край. Не и аз. Аз не съм създаден по този начин.

Но Бог знае как ние сме направени. Бог познава нашите странности, а ние всички имаме много от тях. Обещанието е ясно: Бог няма да позволи да бъдем опитани повече от това, което можем да понесем.

Павловият любим коментар е този:

"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римляни 8:28)

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ГЛАВИ 9 - 11

Джон Калвин използваше Римляни глави 9 - 11, за да учи

индивидуално предопределение.  Когато този пасаж е изтълкуван на основата на благовестието, се вижда, че е относно Божия избор на определена нация,

за Негова служба. Павел пита: "Защо Израел отхвърли техният

Месия?" Павел отговаря: "Защото Израел предпочиташе

собствената си правда, пред Божията." 

Сега ние ще направим бърз преглед на следващите няколко глави от Римляни. С това аз нямам намерение да бъда непочтителен към Павел.

Не индивидуално предопределение

Позволете ми да започна с глава 9.

Джон Калвин използваше тези глави и по специално глави 9 - 11, за да учи доктрината за индивидуално предопределение. Според тази доктрина, някой хора са предопределени от Бог за вечно страдание и някои за да се радват на вечно спасение. Тези хора нямат участие в това решение. Това е, което Бог е решил преди много време.

Това не е, за което глави 9 - 11 говорят. Те са относно избор за служба.

В глави 9 - 11 Павел говори за това как Бог избра Израел за служба на Бог. Също, той търси отговор на въпроса: "Защо по-голяма част от избраната нация отхвърля благовестието?"

Национален избор за служба

Когато Павел пише относно Яков и Исав (Римляни 9:10-14), той цитира от Малахия 1:2-3: "Яков възлюбих, а намразих Исав." (Римляни 9:13) Ако прочетете пасажа в Малахия, вие ще разберете, че пророка не говори относно Бог обичащ или мразещ личности. Пророкът използва личности, за да представи чрез тях цели нации - Израел и Едом.

Фараонът беше издигнат, за да прослави Бог. (Римляни 9:17-18). Фараона направи това чрез освобождаването на Израел или  противопоставяне на тяхната свобода. Бог щеше да накара Фараона да Го прослави независимо от неговото решение!

Трябва да запомним, че ако разберем глави 9 - 11 правилно, ние ще знаем, че те не са относно индивидуално спасение. Те са относно избор за служба. (сравни с 3:2) 

Защо Израел отхвърли Месия

Проблема, с който Павел се бори тук е: "Защо Евреите, като нация отхвърлиха благовестието?" Когато Калвин написа своят коментар върху тези глави, той смяташе че темата, която Павел разглежда е защо едни са спасени а други изгубени. Не, не. Темата в тези глави е защо избраната нация отхвърли Месия.

Нека видим вдъхновения отговор:

"И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израел, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; " (Римляни 9:30 - 32)

"Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва." (Римляни 10:1 - 4)

Моля ви забележете Павловата дума "покориха." Изисква се смирение, за да получите Божият подарък. Израел не пожела да се покори на Божията правда, предложена в Исус.

Защото Христос е краят на закона, като метод за спасение. Тези, които вярват в Христос, се доверяват на Неговата правда. Те не се доверяват на тяхната правда или тяхното усилие, за да пазят Божият закон.

Нищо в ръката ми

В тези стихове Павел отговаря на въпроса си: "Защо Израел като нация отхвърли Месия?" Поради тяхното законничество. Поради това, че гледаха в собствените си успехи. Защото не вярваха в благодатта, до степента да я приемат като подарък. Защото искаха да изработят собствен път до Бог, смятайки, че са достатъчно добри.

За да бъда спасен, на мен ми трябва противоположният на този дух. Аз трябва да знам, че автора на песента беше прав, когато написа: "Нищо в ръката си аз не донасям."  Спърджън цитираше тази мисъл толкова често, че един ден, някой му изпрати бележка: "Ние сме уведомени достатъчно, относно празнотата на вашата ръка."

Чудя се дали небето мисли, че ние сме достатъчно информирани относно празнотата на нашите ръце.

Нищо в ръката си аз не донасям

Просто за кръста се хващам

Така че, виждате, че Павел не се е отклонил от благовестието към това, което е наречено предопределение! Той все още пише относно благовестието, както в по-раншните глави.

Покори се на Божията правда

"Те не се покориха на Божията правда."

Скъпи приятели, ние трябва да бъдем на мястото на просяка. Ние трябва да бъдем на мястото на сляп човек. Ние трябва да бъдем на мястото на прокажения. Ние трябва да признаем нашата недостатъчност, нашата инвалидност и нашето духовно заболяване. Като грешници ние сме недостатъчни пред Бог и виновни.

В покорност ние трябва да кажем: "Господи, ти си единствената ми надежда. Единствената ми надежда, Господи." Това е покоряване на Божията правда.

Забележете причината, поради която Павел казва, че ние трябва да се покорим: "Защото Христос е краят на закона, така че всеки който има вяра да бъде оправдан." Христос е краят на закона като средство за добиване на правда.

Христос не е краят на закона. Вие не можете да анулирате вечните десет заповеди и това, което те ни учат относно живота. Вие никога не можете да ги премахнете. Те са вечни.

Павел използва "краят на закона", в смисъл на придобиване на правда чрез закона.

Христос е краят на закона за правда, само за тези, които вярват. Това е начина, по който Христос става край на закона.  Единствено Той, чрез рождение е нашата правда.

Отхвърляне чрез неверие

Забележете, че Павел говори отново за това в глава 11. Той обобщава защо Израел, като нация отхвърли Месия.

"Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божии: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен." (Римляни 11:20-22)

Няма "веднъж спасен, за винаги спасен" доктрина тук, както доктрината за предопределението изисква. Позволете ми да перифразирам Павловата покана за решение: "Иначе вие също ще бъдете отсечени. Дори другите, ако те не продължават в тяхното неверие ще бъдат присадени отново."

Всичкият Израел ще бъде спасен

Писанията ни обещават, че накрая всичкият Израел ще бъде спасен.

"Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израел само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова." (Римляни 11:25-26)

Запомнете, че същият този Павел, който написа това, по-рано каза: "Не всички, които са Израел, принадлежат на Израел." (Римляни 9:6) За съжаление е, че хората забравят тези думи.

Повечето християни всред фундаменталистите в САЩ мислят, че обещанието, "Целият Израел ще бъде спасен" е свято обещание и че всеки Евреин ще бъде спасен. Това не е така.

Няма дори и намек, никъде в Библията, че всеки един в някоя определена нация ще бъде спасен. Със сигурност не и Австралийците! 

Избраните

Библията не обещава, че всеки Евреин ще бъде спасен. "Обаче не всички хора в Израел са истински Божии последователи." (Римляни 9:6 CEV)   С други думи:

"Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата родени според обещанието се считат за потомство." (Римляни 9:8)

Това, което Бог казва чрез Павел тук е (и аз перифразирам): "Всички тези Евреи, които идват при Бог чрез вяра в Исус Христос, стават част от физическият Израел е те са тези, които  ще бъдат спасени поради благовестието. Те са избраните във всяко поколение, тези, които чуват благовестието и идват при Христос чрез вяра."

Забележете, че тук няма нищо относно Палестина, новият храм, жертвена система или антихриста. Метода на Библейско изследване, който открива всичко това в Римляни 9 - 11 е без каквато и да е тълкувателна помощ. Позволете ми да кажа, че такива думи сигнализират  твърдо неодобрение.

Няма нищо тук относно Палестина и храма. Тези стихове просто казват, че древният Израел загуби поради неверие в Месия. Но тези, които повярват, ще бъдат присадени обратно и в последните дни много ще дойдат при Христос, чрез вяра. Те ще съставят целия Израел. Но, запомнете, че не всички, които са родени в Израел са израилтяни. "Не всички, които са Израел, принадлежат на Израел." (Римляни 9:6)

Запомнете това. Не случайността на рождението, но благородният отговор на поканата на благодат е, което донася спасението.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА

Доктрината за предопределението е обобщена от доктрините за:

"Цялостна поквара", "Безусловен избор", "Ограничено умилостивение",

"Неотразима благодат" и "Постоянство на светиите." Докато

доктрината за "Цялостна поквара" е правилна, останалите

трябва да бъдат внимателно Библейски  изследвани.

Искам да ви говоря относно предопределението.

Много от най - великите християни, които са живели или живеят днес вярват в доктрината за предопределението.

Какво учи тази доктрина? Тя учи.

"Цялостна поквара", "Безусловен избор", "Ограничено умилостивение",

"Неотразима благодат" и "Постоянство на светиите."

Цялостна поквара

Цялостна поквара не означава, толкова лош, колкото можеш да бъдеш. То означава, че ние сме слаби във всяка наша част.

Цялостна поквара е Библейска доктрина. Исая казва:

"От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло. "(Исая 1:6)

Исус каза относно нас:

 "И тъй ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!" (Матей 7:11)

Така че, Библията учи относно цялостна поквара, въпреки че това не означава толкова лош, колкото може да бъдеш. Ако в чаша вода, сложа лъжичка сол и я разбъркам, всичката вода ще бъде солена. Но не толкова солена, колкото може да бъде, ако сложа половин чаша сол в нея.

Хората все още отразяват образа на Бог. Природно, ние сме склонни към много добри неща, защото сме направени по Божие подобие. Но тъй като загубихме Святият Дух, чрез грехопадение в Едемската градина, ние сме родени егоисти и егоцентристи с преобладаващи погрешни желания.

За съжаление, дори и след обръщане, след като Святият Дух е дошъл в живота ни, старата природа остава и трябва да воюваме с нея, всеки съзнателен час от нашият живот.

Безусловен избор

Доктрината за цялостна поквара е съвършено права и Библейска. Но останалите не изглеждат твърде Библейски.

Това може да ви се стори много неоснователно, защото теолози, които са хиляда пъти по - добри от мен няма да се съгласят с това.

Безусловен избор. Какво означава това?

То означава, че Бог погледна надолу и каза: "Аз ще спася Рой, но не и Дез." Всъщност е по зле от това. "От тази група в Обърн, Аз ще спася Рой и никой от останалите."

Доктрината за безусловен избор казва, че от вечността, Бог  произволно реши (без значение как всъщност хората реагират): "Ние няма да пренаселим небето с всички тези, но ние ще вземем някои от тях."

Не бива да съм несправедлив. Твърде често евангелските доктрини не са придружени с евангелски дух. Много пъти аз съм попадал в това, изморявайки се в аргументирането. Това е грешка.

Позволете ми да повторя: Хората вярващи в доктрината за предопределението, като цяло, са прекрасна група от хора. Аз само ви представям моето мнение, защо смятам, че четири от петте доктрини не са Библейски. То е поради вярването, че Бог каза: "Аз ще спася няколко и ще осъдя останалите."

Ограничено умилостивение

Ограничено умилостивение произлиза от "безусловен избор."

Ако Бог само ще спаси няколко, то Той няма да умре за всички.

Така че, ако вие вярвате в доктрината за предопределението, вие не можете да дойдете при мен и да кажете: "Дез, Христос умря за теб." Вие не знаете това със сигурност. Аз не знам също.

Ако вие вярвате в доктрината за предопределението, вие не можете да кажете на никого: "Христос умря за теб." Вие просто не знаете. Безусловен избор и ограничено умилостивение са свързани. Ако вярвате в безусловен избор вие трябва да вярвате в ограничено умилостивение.

Неотразима благодат

Вие също трябва да вярвате в останалите, неотразима благодат например.

Неотразима благодат следва ограничено умилостивение казвайки:  "Когато кажа, че ще бъдеш спасен, ти ще бъдеш спасен. Това е неотразима благодат.

Бог няма да каже: "Аз ще спася Рой" и след това да остави Рой да прави, каквото си иска. Бог ще работи в Рой, за да промени волята му така, че той да може да задоволи Бог. Бог няма да спаси Рой срещу неговата воля, но ще промени волята му.

Ние не бива да карикатуризираме тази доктрина. Това не означава, че хората ще бъдат спасени срещу тяхната воля. Това означава, че Той ще промени тяхната воля.

Естествено, това е наполовина вярно, защото Бог прави това за всеки един, който се обръща. Бог променя волята ни и след това нашите желания. Бог променя всичко това.

Постоянство на светиите

Това е: "Веднъж спасен, завинаги спасен."

Без значение е дали ще прелюбодействате днес, утре и на следващият ден. Няма значение дали ще пиянствате, играете на комар, дали ще убиете майка си и погребете жена си, вие ще постоянствате и вие ще бъдете спасен.

Гледайки към Исус

Сега, в тъжния сценарий относно постоянството на светиите има една хапка стръв. (Отново, аз трябва да бъда нащрек поради опасността от говорене за евангелска доктрина с не евангелски дух.)

Постоянство на светиите е много привлекателна доктрина. Според мен, много близка до истината, защото гледайки към Исус, вие не можете да бъдете изгубени.

Бог не ни прави автомати, той не ни прави марионетки. Бог е джентълмен и Той никога не насилва.

Библията учи, че когато гледате към Исус вие не можете да бъдете изгубени. Исус винаги държи отворена вратата си за нас. Въпреки това, на теория, Библията казва, че е възможно за нас, да тръшнем вратата в Божието лице. Възможно е за тези, които са изкупени с кръвта на Исус да отпаднат. Библията казва това в Евреи 10:26-31, 38-39, в Йоан 15 и на всякъде другаде.

Но, гледайки към Исус, доверявайки се непрекъснато на Неговите заслуги, не може да се случи друго, освен да бъдем спасени за вечността.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДЕПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ВТОРА

Историята на доктрината за предопределението, е история

относно конфликт между велики мъже. От дебата на Августин с

Пелагий, до дебата на Калвин с Лутер, Меланхтон и

Арминиус. Само няколко от съвременните Калвинисти,

наблягат върху тази доктрина, поради ужасното и

съдържание: Повечето от човечеството ще

страда вечно, не поради техен избор.

Нека поговорим относно историята на доктрината за предопределението.

Може би си казвате: "Вярващите в тази доктрина са толкова малко, защо да си губим времето и да говорим за нея?"

Това не е истина. Числото на вярващите в тази доктрина се увеличава непрекъснато. Позволете ми да ви запозная с историята и и след това ще говорим за доктрината.

Първите 400 години

През първите 400 години от историята на християнската църква, доктрината за предопределението беше непозната.

През първите 400 години от историята на християнската църква, християните казваха:

 "Христос умря за всеки." (2 Коринтяни 5:14-15) "Който пожелае, може да дойде." (Откровение 22:17) "Не забравяйте, този, който устои до край, ще бъде спасен." (Матей 10:22) "Внимавайте да не се съпротивявате на Святия Дух, не го огорчавайте и не го угасяйте." (1 Солунци 5:19)

Това са някои от стиховете, които опровергават четири от петте доктрини, съставящи доктрината за предопределението.

Августин от Хипо

В петия век, се появи прекрасен човек, казващ се Августин (354 - 430).  (Трябва да бъдете внимателни с надарени мъже и жени. Много често те са тези, които създават еретичество. Никога еретичество не се е появило от скромни мъже и жени.)

Августин беше велик мъж. В ранните си години той беше много похотлив. Моника, неговата майка християнка, се молеше за него. Той каза на себе си. "Аз трябва да отида далеко от майка си. Тя е лош пример за мен. Тя е християнка."

Първо той отиде в Рим и след това в Милано. Но молитвите на неговата майка го следваха и той бе покръстен от епископа на Милано.

Августин взе решението си, когато се разхождаше в една градина, размишлявайки. Изведнъж той чу детски глас, който приканваше: "Вземи и прочети. Вземи и прочети." Тъй като той бе теолог, той имаше част от Новият завет със себе си. Той го отвори и прочете: "Облечете се с Господ, Исус Христос и не мислете как да задоволите желанията на грешната си плът." (Римляни 13:14 NIV)

Въпреки че живееше с наложница в този момент той се обърна. Той стана най-важният човек в църквата за следващите 1 000 години. От Августин води началото си почти всичко, което е най-добро в теологията след Павел, а също така и най-лошото.

Пелагий

По това време се появи мъж, който се казваше Пелагий (в края на четвърти и началото на пети век). Есенцията на това, което той каза е:

"Вижте какво, няма извинение за начина, по който християните се държат. Ние знаем, какво трябва да правим. Нека да започнем да го правим. Не използвайте извинението за първоначалния грях и това, че сте родени лоши.

Всяко дете е малък ангел и малък светия, всеки човек е роден така, че може да се подчини на Бог, ако пожелае. Няма извинение за никого.

Всички имаме свободна воля и можем да правим правилните неща ако пожелаем. Ние нямаме причина да грешим и  трябва да бъдем съвършени."

Отговора на Августин

Августин беше велик полемист. Той се включи в борбата и каза нещо подобно:

 Господин Пелагий, не е точно така!

Библията казва, че аз съм роден в грях, заченат в неправда, престъпник от утробата. Въображението на сърцето ми е непрекъснато само зло, тъй като от сърцето идват зли мисли, прелюбодейство, разврат, кражба и магьосничество. (Псалм 51:5; Битие 6:5; Матей 15:19)

Господин Пелагий, не знаете ли, че дори желанието за грях е грях? Десетата заповед всъщност говори относно грешни желания: "Не пожелавай погрешно." Ако законът е толкова дълбок и ако нашият Спасител каза, че ние можем да нарушим седмата заповед с поглед и шестата заповед с невнимателна мисъл, в такъв случай господин Пелагий, това, което казвате е съвършено погрешно.

Августин и предопределението

Борбата беше разгорещена. Пелагий не беше идиот. Възможно е да имате добро съдебно дело, започващо с нещо лошо.

Августин в неговата старост защитаваше величието на Божията благодат, и подчертаваше безпомощността на човешката природа.

Той се огледа около себе си и видя, че не всеки един в църквата прави правилните неща. Той не се подведе към универсализъм (доктрината, че всеки ще бъде спасен). Той каза, че само някои ще бъдат спасени. И така се появи доктрината за предопределението. Той каза:

"Истината е, че ние сме отишли толкова на далеко, ние сме толкова мъртви в нашите грехове и престъпления, че никой от нас не може да намери пътя, обратно до Бог. Бог трябва да го направи. Бог трябва да дойде а да се засели в нас."

Всичко това е истина. След това Августин каза:

"И това, което Бог прави, той го прави добре. Когато Бог дойде във вас, вие само трябва да вървите с течението и вие ще бъдете спасени. Въпреки това аз съжалявам, но има само няколко такива хора."

Ужасната присъда

В този си вид, доктрината остана за векове. След това се появи Готсшалк, който пречисти учението за предопределението.

Той учеше предопределение на спасените и предопределение на изгубените.

Всъщност, вие не може да имате едното без другото. Ако аз съм медицинската сестра отговорна за две деца и избухне пожар, и аз взема едното от децата с едната си ръка, но не и другото и по този начин спася живота на едното, то аз съм отговорна за смъртта на другото.

Августин наистина учеше доктрината за "ужасната присъда." (За това теолозите казват, че Джон Калвин изложи отново доктрината за предопределението.) Ужасната присъда е, че Бог реши от вечността: "Повечето от душите, които създадох ще бъдат изгубени."

Всъщност е много по-ужасно от това. Пълната реалност на доктрината е:  "За всеки щастлив момент, който имате в този живот, ще има трилиони години в мъка в ада, въпреки че никога не си искал да бъдеш роден!"

Виждате ли колко ужасно е това учение? Отново, аз не казвам нищо лошо, относно хората вярващи в тази доктрина, тъй като в повечето случай те са прекрасни хора. Но, ортодоксалното учение относно предопределението е, че повечето хора, които са родени в този свят, (въпреки че никой от тях не пожела да бъде роден) за всеки момент на радост в техният живот, те ще заплатят с мъчение във вечния и вечно горящ ад. 

Тома Аквински

Августин положи началото на доктрината за предопределението и Готсшалк я  подсили. След това се появи Тома Аквински (1224 - 1274), великият католически теолог. Той също учеше предопределение.

Аквински беше гений. Но в краят на живота си той каза най-мъдрото нещо, през живота си: "Гледайки обратно виждам, че цялата ми теология е само слама."

Джон Калвин

Но този, който проповядваше тази доктрина толкова мощно, че тя все още има въздействие върху нас днес, беше реформатора Джон Калвин (1509 - 1564). (Калвин беше адвокат) Той също въздейства на другите реформатори.

Джон Калвин бе много умен. На 25 той написа една от най-известните исторически книги. Ако трябва да изберете 20 книги, които са повлияли най-много на света една от тях ще бъде книгата на Джон Калвин "Принципите на Християнската религия."

Тази книга премина през около 80 преработки, но бе написана, когато Калвин беше 25-годишен. Калвин беше гений, но гениите могат да бъдат опасни. В своите Принципи Калвин постави учението за двойно предопределение (някои, избрани за спасение, а други да бъдат изгубени за винаги) с много голяма яснота.

Лутер и Меланхтон

Почти всички от реформаторите вярваха в предопределението.

Мартин Лутер (1483 - 1546) написа книга, предимно библейска, наречена "Робството на духа." След това Филип Меланхтон (1497 - 1560) който в началото вярваше в доктрината за предопределението каза: "Ние трябва да изследваме тази доктрина от Библията. Ние не можем да я вземем само от Калвин, не можем да я вземем само от Августин.

Меланхтон каза: "Библията не учи "ограничено умилостивение."  Библията казва: "Бог толкоз възлюби света, че всеки който повярва..." (Йоан 3:16) Меланхтон писа срещу доктрината за предопределението и Лутер го подкрепи за това. Така че, Лутераните се отделиха от Калвин.

Европа и предопределението

Англиканската църква също се разграничи от това учение.

По времето на Джон Калвин, Шотландските Протестанти изпращаха техните младежи в Женева, града на Калвин. (Аз бях в църквата, където той е проповядвал. Видях неговата статуя в университета, където той преподаваше.) Англичаните изпращаха техните синове в Женева. Хората от Холандия и Франция, изпращаха младите Протестанти в Женева. Голямо мнозинство от християните в 16 век, вярваха в двойно предопределение.

Арминиус

Доктрината за предопределението беше поставена на изпитание от Яков Арминиус (1560 - 1609) Арминиус беше прекрасен християнин, винаги учтив, винаги любезен. Той води твърде застоял живот. Той учи твърде много и неговото здраве се разпадна, когато трябваше да има още 20 - 30 години живот. Но той извърши огромна работа и неговата основна работа бе да бори срещу доктрината за предопределението.

Учението на Арминиус

Арминиус наблегна върху необходимостта от благодат, колкото Аугустин. Арминиус също учеше "цялостна поквара." На кратко, Арминиус каза:

"Ако Бог не дойде в нас, с нас е свършено. Ние се нуждаем от благодатта на Бог.

Не е Библейско да кажем, че "Христос умря само за някои." Библията учи, 'Ние сме убедени че един умря за всички, следователно, всички умряха (2 Коринтяни 5:14-15). Христос, "даде себе си откуп за всички" (1 Тимотей 2:6).   'Защото човешкият Син, дойде да потърси и спаси тези, които бяха изгубени'(Лука 19:1) - не някои от тях. 'Исус умря, така че чрез благодатта на Бог да вкуси смърт за всеки човек' (Евреи 2:9)  И така, както чрез престъплението на един, дойде осъждането над всички, също така  резултата от правдата на един донесе оправдание за всички човеци. (Римляни 5:18)

Религиозните кръгове в Европа бяха смутени, след като Яков Арминиус, посочи някои от тези текстове. Група наречена Ремонстрантс се появи и направи протест срещу учението на Калвин.

От този момент има две групи в Протестантството, тези, които вярват в предопределението и тези, които приеха учението на Арминиус.

Модерни Калвинисти

Ще спомена един съвременен мъж, който вие познавате, в сравнение с когото аз съм недостоен. Артур Пинк е Калвинист, Дж. Пакър все още жив и преподава в колежа Риджънт. Аз си кореспондирах с него. Той е прекрасен човек.)

Има други, които вие познавате и може би не знаете, че те са нацяло Калвинисти. Защо не знаете? Защото те не говорят относно тяхната доктрина за предопределението. Защо не? Защото е както Калвин каза, ужасно нещо, ужасна присъда.

Ужасно е да вярваме, че повечето от човечеството ще страдат вечно, за техните лични грехове, без да имат избор в това! За щастие Библията съвсем ясно учи противното: "Защото Бог толкоз възлюби света ..... така че всеки, който вярва в Него да не загине но да има вечен живот." (Йоан 3:16)

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ТРЕТА

Най - големия проблем с Калвинистката доктрина за

предопределението е, че Библията учи, че Христос умря за всички,

не само за няколко, които са одобрени. Има няколко

Библейски стиха, които използват думата "всеки"

в ограничен смисъл, но контекста пояснява

правилното значение. Преобладаващото

използване на "всички" в Библията е,

че Христос умря за всеки.

Най-голямата слабост, на доктрината за предопределението е, че Библията е много ясна, на много места, когато казва, че Христос умря за всички.

Използването на всички от Калвин и Августин

Естествено е да запитате: "Ако Калвин беше толкова умен, защо той не видя това?" Не забравяйте, че Калвин беше умен, но теолологически той беше свързан с Августин, а Августин беше задълбочен изследовател на философията. Лесно е да защитите доктрината философски, но не и Библейски.

Калвин (и Августин) аргументираха трудните стихове. Когато дойдеха до стих, който казваше, че Христос: "даде себе си като откуп за всички." (1 Тимотей 2:6), те казаха, че "всички" означава хора от всички класи от всякъде.

Христос, Библейският всички

Йоан изразява Библейската позиция много ясно:

"Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят." (1 Йоан 2:1-2)

Не смятате ли, че не може да бъде по-ясно от това? Йоан казва, че Христос е изкупващата жертва на умилостивение, за греховете на целия свят, не само на вярващите.

Христос умря за всички

Вярно е, че от време на време,   думата "всички" има ограничено значение.

Например: "А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена." (Лука 2:1) Аз съм сигурен, че Аборигените в Австралия не са били обложени с този данък.

Така че, има места в Библията, където думата "всеки" има ограничено значение.

Но е невъзможно, да лимитираме многото стихове, които ясно казват, че Христос умря за всички. Ето няколко примера:

"Но виждаме Исус, който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек." (Евреи 2:9)

"Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели." (2 Коринтяни 5:14)

"И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот." (Римляни 5:18)

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." (Йоан 3:16)

В Йоан 3:16 има два кръга. Голям кръг: "Бог възлюби света." Не можете да имате по-голям кръг от този. Целият свят! И малък кръг: "за да не погине ни един" - от тези в света, които повярват.

Невъзможно е да приравните двата кръга, както Калвин го прави.

Повече включващи всички текстове

Библията също казва: "Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос." (Римляни 14:15) Хора, за които Христос умря, могат да загубят своето спасение.

Библията ни казва че:

"Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел." (2 Петрово 2:1)

Този текст е ясен. Тук са представени грешни хора, които отхвърлят Господа, който ги изкупи. Съвсем ясно е, че всеки един от нас бе изкупен, включително грешните.

Ние всички сме откупени 

"Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." (1 Тимотей 2:5-6)

"Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние." (2 Петрово 3:9)

"Понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите." (1 Тимотей 4:10)

Потенциално, Бог спасява всички. Но Той няма да принуди хората да вярват, тъй като Бог е джентълмен.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Тъй като доктрината за предопределението, е толкова важна в

своят обхват и значение, би трябвало да очакваме, че Библията ще

говори за нея на широко. Въпреки това, съществителното "предопределение"

не се намира никъде в Библията. Само глагола "предопредели"

и то само няколко пъти. Основният текст, използван за

подкрепа на доктрината е Римляни 9:11-21

Позволете ми да кажа нещо в скоби преди да продължим:

Защо днес не чуваме особено много относно доктрината за предопределението? Ние не чуваме за нея дори от тези велики проповедници, които вярват в нея. Защо?

Това е поради "ужасната присъда."

Много хора са преминали през голяма агония - възможно е дари да се полудее - тревожейки се относно предопределението. "Предопределен ли съм, за да бъда спасен или не?"

Какъв е смисълът от четене на Библията, от молитва, от ходене на църква, от вярно давате на десятък, от мисионерстване, ако аз не знам дали съм спасен? Може би Бог е решил, да не съм между спасените.

Предопределението ви изключва

Предопределението е ужасно учение, защото говорейки статистически, вероятността е, че вие не сте между избраните. Не, това не е най-лошото. Статистически вероятността е, че не сте избран за спасение. Ако пресичайки пътя, аз знам, че има една от десет вероятности, да бъда блъснат от кола, то аз ще бъда много внимателен. Но ако знам, че има девет от десет вероятности, то аз ще избера друг път. Калвинисткото предопределение подсказва, че вероятността да бъдете избран за спасение е безкрайно малка.

Думата предопределение не се намира в Библията

Забележете, че има огромна разлика между изявлението относно предопределението в Калвинистките вероучения с тяхната мрачност и обреченост и пасажа в Библията, който говори за "предопределение." Последните са изпълнени с радост и надежда, напълно противоположни на Калвинистката "ужасна присъда." Този контраст е поразителен и от само себе си опровергава Калвинизма.

Сега, колко стиха има в Библията, които използват думата "предопределение?" Ако потърсите в конкорданса на Стронг, няма да намерите николко!

Очевидно е, че доктрина, която засяга съдбата на всеки, трябва да бъде ясно изложена в Писанията. А също така на повече места. Вярно ли е? Ако една тема е много важна, трябва да има много неща писани за нея в Библията. Въпреки това, вие няма да намерите думата "предопределение" никъде в Библията.

Предопредели се намира в Библията

Вие можете да намерите думата "предопредели" в Библията.

Сега ние ще разгледаме всички текстове в Библията, където думата "предопредели" се намира:

"Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:29-30)

Забележете моля, че глагола "предопредели" е използван два пъти, но не и съществителното "предопределение." Вие няма да намерите съществителното никъде в Библията.

Нека погледнем друг текст:

"В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля." (Ефесяни 1:11)

Вие ще попитате: "Не е ли рискувано да основем доктрина, като тази за предопределението, само на тези няколко стиха?" Отговорът е да. Но има също така и други стихове, които са използвани, както този в Деяния 13:48:

"И езичниците като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот." (Деяния 13:48)

Този стих означава само, че всички тези, които приеха Христос, изпълнявайки по този начин Божият определен път за спасение, получиха вечен живот.

Основен пасаж

Но, най - важният текст е в Римляни 9. Нека прочетем тези стихове:

"Макар че, близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";  както е писано: "Яков възлюбих, а Исав намразих". И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Мойсей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Защото писанието казва на Фараона: "Именно, за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?" (Римляни 9:11-21)

Основният пасаж и предопределението

Прочитайки само тези стихове изглежда, че те подкрепят доктрината за предопределението.

Какво можем тогава да кажем относно този пасаж?

Бог казва, че той е възлюбил Яков, а е намразил Исав. Не зависи от желанието или стремежа на личността, но само от Божията милост. Ако Бог пожелае да закорави сърцето на Фараона, то Бог може да го закорави. Грънчарят няма ли власт върху глината, за да направи съд за почтена или непочтена служба?

Това е основният пасаж в Писанията подкрепящ идеята за "ужасната присъда", че повечето от нас, са родени изгубени, независимо от това, което правим, ние ще горим завинаги и завинаги и завинаги. Трилиони години в агония, за всяка секунда на съществуване тук, на тази земя.

Всеки ще признае, че това е твърде ужасна присъда, но когато е разгледан по от близко, пасажа ще открие, че Библията не учи нищо такова.

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ПЕТА

Основният пасаж, използван за подкрепа на доктрината за

предопределението(Римляни 9:11-21) е приложен погрешно. Контекста

открива, че Павел не пише относно лично спасение или (загуба).

Павел пише относно проблема на Божията избрана

нация, която отхвърли Месия и благовестието.

Да бъдеш призован или избран означава,

че всички, които са в Христос са

призовани за вечно спасение.

Какво е това, което основният пасаж в Римляни 9:11-21, който е използван за подкрепа на доктрината за предопределението, наистина казва?

Двойната цел на Римляни

Колкото повече знаете, за цялата книга до Римляните, толкова по-добре ще можете да разберете този изолиран пасаж.

В последните два века, Библейските изследователи изоставиха Калвинисткото обяснение на този пасаж. Пример за това е новият коментар върху Римляните на Джеймс Данн. Каква е причината за днешното единство срещу Калвинизма?

Защото чрез тази книга, Павел има две основни цели, два големи проблема: 1) Той иска да каже на хората относно благовестието, и 2) Той иска да каже, защо Евреите, Божият избран народ, не Го приеха. Така че в глави 1-8 той обяснява благовестието. В глави 9-11 той говори относно проблема, защо Божият собствен народ, Евреите, не го приеха.

Защо еврейската нация на при благословението

Когато четем глави 9-11 ние не трябва да забравяме, че Павел се занимава с въпроса защо Израел, като нация не прие благовестието.  (И пасажът, който ще изучаваме, Римляни 9:11-21, се намира в тези глави.) Павел, християнин от еврейски произход задава въпроса: "Защо повечето от нашите хора, Божиите избрани хора, не приемат благовестието изпратено от Бог?"

Истината в повечето случай е толкова ясна, че ние си бием главата в стената, питайки: "Защо хората не могат да я видят?" Това е Павловата дилема. "Аз виждам истината за благовестието, защо останалите не могат да я видят?"

Предопределение не е отговора на Павловия проблем

Павел можеше да разреши въпроса, защо Евреите не приеха Месия казвайки: "Това е отговора, Бог избра, че само един човек тук и един там ще бъдат спасени. Останалите Бог избра да бъдат изгубени."

Но, това ще отговори ли на въпроса, защо повечето от евреите отхвърлиха Месия? Не. Да отговорим, че Бог ще спаси няколко езичници и няколко Евреи не е отговор на въпроса относно нацията на Израел.

Причината за отхвърлянето на Израел

Забележете, че Павел пише.

"А Израел, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка, в който хората се спъват." (Римляни 9:31-32)

Вижте също така въведителните стихове в 10 глава, които казват, че Евреите отказаха да смирят себе си и да приема великодушният подарък на оправданието. Когато Павел отговаря на въпроса: "Защо Евреите не приемат благовестието и не стават християни?", той не казва: "Защото Бог не ги предопредели за спасение." Вместо това, той казва: "Защото те настояха да практикуват правда, чрез изпълнение на закона."

Контекста не говори за предопределение

Трудностите с начина, по който Римляни 9:11-21 е използван, за да подкрепи доктрината за предопределението е, че това не е в унисон с контекста.

Контекста, ограждащ Римляни 9:11-21 се занимава с въпроса, защо цялата нация се е отдалечила и не желае да приеме Христос. Да отговорим на този въпрос, че Бог е решил да спаси няколко души тук и там, това не е отговор на въпроса за проблема на нацията.

Яков и Исав и Малахия

Проблемите са много по-големи. Погледнете стихове 12 и 13:

"Рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Яков възлюбих, а Исав намразих." (Римляни 9:12-13)

Спомняте ли си от къде Павел цитира тези думи? Те са от последната книга на Стария завет.

"Господното слово наложено на Малахия за Израел: Аз ви възлюбих, казва Господ; А вие думате: В какво се вижда, че си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Якова? казва Господ; Но Аз възлюбих Якова. А Исав намразих, и направих горите му да запустеят, и наследството му да бъде за чакалите на пустинята. И ако рече Едом: Ние станахме бедни, Но ще съградим наново запустелите места, то така казва Господ на Силите: Те ще съградят, но Аз ще съборя; И ще се нарекат" (Малахия 1:1-4)

Наследниците на Яков и Исав

Какво казва Малахия в тези стихове? Контекста открива, че фразата, "а Исав намразих" се отнася до наследниците на Исав, Едомците (стих 4).

Когато Павел цитира: "Яков възлюбих, а Исав намразих", от книгата на Малахия, цитата говори относно раси или хора, наследниците на Яков и Исав.

"Яков възлюбих"- се отнася за Израилтяните. "А Исав намразих" - се отнася за Едомците. Малахия 1:4 говори относно Едом (наследниците на Исав). Трети стих говори за: "Неговите планини... неговото наследство" - употребяващ Исав като представител на неговите наследници, Едомците.

Раси, не личности

Павловото изказване в Римляни 9 няма нищо общо с личности, но раси и хора, Едомците и Израилтяните.

Така че, какво означава "Яков възлюбих, а Исав намразих"?

Позволете ми да повторя: Стиха: "Яков възлюбих, а Исав намразих" е цитат от книгата на Малахия. В Малахия тези имена означават наследниците на Яков и Исав. Понеже Едомците преследваха Израел, Бог каза: "Аз ще запустея земята ви, вие ще страдате и ще бъдете слуги."

Буквално, Исав никога не беше слуга на брат си Яков. Когато в Римляни 9:12 казва, че: "по -големия ще слугува на по-малкия", пророчеството бе изпълнено само в наследниците.

Правото на първородството и спасение

Бог обеща правото на първородството на Яков. Това означава ли, че Исав не може да бъде спасен? Разбира се, не. Никъде в Писанията не се казва, че Исав не може да бъде спасен.

Истина е, че Исав търсеше  първородството си със сълзи и не можа да го вземе обратно, но никъде Библията не казва, че той не може да бъде спасен. Факт е, че Библията казва, че Бог омекчи сърцето му за брат му и той го посрещна с радост в края на живота си. (Битие 33:4)

Няма място в Писанията, което взима този стих от Римляни 9 и го прилага за вечната съдба на личности. Подобно на това  думата "предузна" е използвана в Римляни 11:2 относно цяла нация, не личности.

Избран

Ние четем в Библията относно  "избран." Калвинистите казват: "Избран означава, да си избран за вечността, независимо дали искаш или не."

Предполагам, че повечето от нас ще предпочетат това. Но спомняте ли си, че веднъж Исус каза: "Не аз ли избрах вас, дванадесетте? Въпреки това, един от вас е дявола!" (Йоан 6:70) Така че, бидейки избран, не означава непременно вечно спасение. Юда, ще бъде ли спасен?

Исус каза:

"Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил." (Матей 26:24 и Марк 14:21)

Библията учи ли безусловно спасение и безусловен избор? Не.

Всички са призвани

За да разберем това по-ясно, ние трябва да погледнем към началото на Римляни. (Все още не сме свършили с Римляни 9)

"Между които сте и вие призвани от Исус Христос: до всички в Рим, които са възлюбени от Бог, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бог, нашия Отец и Господ Исус Христос." (Римляни 1:6-7)

Павел се обръща към тези: "които са призвани да принадлежат на Исус Христос." Кои са тези, които са призвани? "Всички в Рим" - или цялата църква. Той им казва, че те всички са призвани.

Това ни напомня за това, което прочетохме преди:

"А които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:30)

Всички вярващи са избрани

Ние четем в Ефесяни:

"Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си." (Ефесяни 1:3-6)

Към кого се обръща Павел, когато казва: "Защото той ни избра в Него?" Първият стих казва: "До  светиите в Ефес, верните в Христос Исус." Това е до всички вярващи в Ефес и той говори за всеки един от тях като избрани, цялата църква!

По-нататък в Римляни 11:2, Павел потвърждава, че Бог "предузна" цялата Израилева нация, не само тези, които ще бъдат спасени.

Всички в Христос са предопределени за спасение

Скъпи приятели, когато Бог каже, че Той призовава, избира и предопределя истината е: От вечността, Бог планира (това е, което предопределение означава) спасение чрез Христос. Който дойде при Христос, ще бъде спасен за винаги. Това е Библейско предопределение.

Този, който дойде при Христос, е спасен чрез Христос за винаги. Това, и само това  е, което означават множеството текстове в Новия завет, не само 3 или 4 стиха, които Калвинистите използват.

1. "Бог толкоз възлюби света" така, че "който пожелае, може да дойде."

2. "Който е жаден нека дойде."

3. "Този, който дойде аз няма да го изпъдя."

4. "Този мъж приема грешници."

5. "Бог не желае никой да загине."

6. "Той даде живота си откуп за всички."

7. "Той вкуси смърт за всеки, така че, правдата на Христос да дойде над всички."

(Виж Йоан 3:16; Откровение 21:6; 22:17; Йоан 6:37; Лука 15:2; 2 Коринтяни 5:14-15; 2 Петрово 3:9; Матей 20:28; 1 Tимотей 2:6; Евреи 2:9; Римляни 3:22; 5:18.)

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ШЕСТА

Илюстрацията с грънчаря в Римляни 9 (взета от Еремия 18) ни помага

да разберем, че избора, за който Павел пише е относно специална работа за Бог.

Павел не пише относно лично спасение. Съвременните Калвинисти в повечето

случай са мълчаливи относно доктрината за предопределението. Това е

така, защото идеята, че Бог избира кой да бъде спасен или изгубен

без това да има връзка с човешкият избор е ужасна присъда.

Това учение не е Библейско, както и доктрината за

            вечно мъчение.   

Така че, разглеждайки Римляни 9 и срещайки загадъчни пасажи, като тези, които прочетохме, ние трябва да запомним, че това, което Павел казва е: "Вие Юдеи се оплаквате и то е само заради това, че Бог дава шанс на езичниците."

Често Бог издига хора, за свои цели и за служба и Бог има правото да направи това. Бог избра Кир, за да изгради храма. Бог призова Павел, за да бъде апостол. Бог може да ръкоположи, да избере за всякаква причина, и не е необходимо, това да включва лично спасение.

Илюстрацията с грънчаря

Помислете относно Павловата илюстрация с грънчаря:

"Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?" (Римляни 9:21)

Израза "непочтена употреба" означава ли непрекъснато унищожение или просто означава, даване на по-ниска служба? Исав имаше по-ниска служба от тази на Яков, тъй като Яков получи първородството. Грънчарят прави ли съд с цел да го счупи? Никога.

Грънчарят обяснен в Еремия

Павловата илюстрация е взета от Еремия 18:

"Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: Стани, та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи." (Еремия 18:1-4)

Това е, което Павел цитира в Римляни 9. Ето го и Божието обяснение:

"И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза: Не мога ли да направя с вас като този грънчар, доме израилев? — заявява ГОСПОД. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме израилев. В един момент говоря за народ или за царство да го изкореня, съсипя и погубя, но ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, и Аз ще се разкая за злото, което съм мислел да му направя. А в друг момент говоря за народ или за царство да го съградя и насадя, но ако извърши това, което е зло в очите Ми, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, което съм казал, че ще му направя." (Еремия 18:5-10)

Служба, не лично спасение

Пасажа, който Павел цитира от Еремия е относно грънчар работещ със съд. Ако чрез непослушание, съда е повреден, грънчаря не го изхвърля. Грънчаря казва: "Моля покай се. Искам да те спася. Върни се от злото и аз ще те спася."

Това е, което Павел казва на Юдеите християни в Рим. Той ги умолява да не се сърдят за това, че Израилевата нация не е приела Христос. "Не се сърдете поради това, че повечето от членовете на църквата в Рим са езичници. Бог има правото да избере когото поиска за да Му служи и да разпространи благовестието." Тези пасажи са относно служба не лично спасение и вечен живот.

Бог призовава за служба

Често, Бог призовава хора за специална служба. На пример, когато четете историята на изхода, Бог призова Фараона да освободи Евреите. Истина е, че се казва, че Бог закорави сърцето на Фараона (виж Изход 7:13; 9:12). Също така се казва много пъти, че Фараона закорави сърцето си (виж Изход 8:15; 9:34).

Може да кажем, че Бог, чрез довеждайки Фараона до място, където той трябваше да направи избор, закорави сърцето му.  Грешката беше всецяло на Фараона. Бог не го накара да закорави сърцето си. Бог доведе Фараона до място, където той трябваше да направи избор. Ако Фараона не желаеше да продължи с Бог, означаваше, че ситуацията, до която Бог доведе Фараона караше Фараона да закорави сърцето си.

Грънчарят никога не прави съд, за да го счупи.

Това, което Писанията казват е, че Бог има правото да избере този, когото пожелае за разпространението на благовестието. Той може да избере Юдеин или езичник, Исав или Яков, Бог е този, който прави избора. Библията не казва, че тези, които не са призвани за почтена служба ще бъдат изгубени за винаги.

Исав се придобри с брат си. Когато Писанията казват: "А Исав намразих", това е цитат относно наследниците на Исав, които се опълчиха срещу Израилтяните и Бог трябваше да ги накаже.

Мълчаливи Калвинисти

Има много Калвинисти в САЩ и въпреки това много рядко ги чувате да говорят относно доктрината за предопределението.

Например, всички ние познаваме Р. К. Спрол. Спрол е много добър човек, много интелигентен християнин и винаги си заслужава да го слушаме, когато говори, а също и да четем книгите му. Също така той е много посветен Калвинист. Той вярва,  че повечето от хората, които са родени на този свят, са родени за ада. Също така има много други, като Спрол.

Въпреки това много рядко можете да чуете тези хора да говорят относно предопределението. Защо? Защото е твърде депресиращо. Много обезкуражително е, ако аз не мога да ви кажа: "Исус умря за теб."

Калвинист не може да го каже, защото той не знае. Може би понякога Калвинистите мислят относно смисъла от проповядване. Въпреки всичко, независимо от това дали се проповядва или не, спасените ще бъдат спасени и изгубените изгубени според присъдата.

Може би Калвинист би имал съмнение, когато казва: "Бог е любов." След всичко, ако Бог е любов, как може да произнесе тази ужасна присъда и извърши това грешно нещо?

И как смее Калвинист да говори относно награди и наказание? Ако има само две възможности според присъдата не може да има нищо такова като награди и наказание.

Ако доктрините за неотразима благодат и безусловен избор са верни то Бог не може да каже на никого: "Вие сте виновни." Те трябва да са. Бог не може да каже на никого: "Вие сте праведни." Те трябва да са.

Причината, че не чуваме твърде много за тази доктрина е, че тя не е радостна вест за разпространение.

Сравнение с вечното мъчение

Доктрината за предопределението е и в почти същата позиция, както доктрината за непрекъснато горящият ад. Вие не чувате особено много относно ада днес, дори и по телевизията. Защо?

Защото не е много приятно. Мисълта за Бог на любов, който може да вземе създадени от него хора, които не са искали да бъдат родени и да ги измъчва за винаги и за винаги в горящите пламъци на ада не е много приятна. Наказван вечно за малки грехове.

Представете си: Едно подхлъзване и отивате в огъня. Не е за учудване, че не чувате много относно това жестоко и нечестно учение. Много хора твърдят, че вярват в доктрината за вечното мъчение, но вие не чувате много за нея, защото е неприятна.

Дори не е и Библейска. Библията казва:

 "А нечестивите ще загинат, и враговете Господни ще бъдат като отборните агнета. Ще чезнат, като дим ще изчезнат."(Псалм 37:20)

"А нечестивите ще загинат." Думата "загинат" не означава, ще живеят за винаги.

Дим и огън в ада

Текста говори относно дим. "Като дим ще изчезнат." Дима изгаря ли нещо? Каква е важността на дима? Той означава, че огънят си е свършил работата.

Библията говори относно вечен огън (Матей 18:25; 25:41) В Библията думата "вечен" не всякога определя дълъг период. Йона казва, че той е бил в дълбоките води, в корема на голямата риба, в дълбочините, "завинаги". (Йон 2:6). Представям си защо се е чувствал така.

Слуга в Стария завет, който искаше да продължи да служи на господаря си, му промушваха ухото с шило. Това беше знак, че той ще служи на господаря си "завинаги" (Изход 21:6; Второзаконие 15:17) Много често термина "завинаги" има твърде ограничено значение.

Наказание и наказвам

Библията говори относно "вечно наказание" (Матей 25:46), тъй като наказанието, с което Бог ще накаже нечестивите, ще бъде вечно като ефект. Няма друг начин. След като Бог накаже нечестивите, с тях ще бъде свършено. С нечестивите ще бъде свършено, няма да ги има повече. Не няма да могат да се върнат. Това е краят.

Но, "вечно наказание" не е "непрекъснато наказание!" Библията говори относно "вечна присъда" . Това не означава, че на Бог ще Му отнеме за винаги да съди нечестивите. Това означава просто, че резултата от Божията присъда ще бъде вечен.

Библията учи "вечно наказание", защото резултатите са крайни, завършени и вечни. Ако нечестивите загинат, те ще загинат. Това е.

 "Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." (1 Йоан 5:12)

Ужасното учение за вечно мъчение идва от древното езичество. Те учеха вечен огън и вечно мъчение. Това не води началото си от Библията.

Моментна Геена

Библията използва гръцката дума "Геена." Геена беше името на мястото, където боклука на Ерусалим се изхвърляше. Това беше мястото, където боклука непрекъснато биваше изгарян. До като имаше боклук, огънят продължаваше да гори.

В края на този свят ще има моментна Геена, точно преди новото небе и новата земя да се появят:

"Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда." (2 Петрово 3:9-13)

Ад в Библията

Тези, които нямат небето в себе си (защото са отхвърлили благовестието), ще бъдат унищожени от изгарящият боклука огън. Тези, които ще превърнат небето в ад, ще бъдат хвърлени в тази моментна Геена. От този очистващ огън, небето и земята ще бъдат новородени.

Това е Ада в Библията. Той е моментен, не завинаги, (в общия смисъл, в който ние разбираме някои термини).

Не е за учудване, че днес не чуваме особено много, относно доктрината за вечния огън. Тя не е привлекателна и не е Библейска. Това също е вярно относно Калвинисткото предопределение.

      

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ СЕДМА

"Предопределен" в Римляни е музиката на радостта. Въпреки, че всички неща

се променят всичко работи за доброто на тези, които обичат Бог.

Болката ни предпазва от по-нататъшни наранявания. В Божият

план за нашият живот, всичката болка в живота е за наше

добро. Това е така, тъй като знаем, че Бог е призовал

 всеки един от нас в Христос.

Сега относно критичната точка.

Всичките учения, всичките твърдения, в доктрината за предопределението са ужасни!

Джон Стот казва, че не може да мислиш за такова нещо, като вечен ад за повече от четвърт час, без да достигнеш границата на лудостта. Той е прав. За това повечето хора отказват да мислят за това. По-добре е да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем.

Но ако вероученията и Библията учат предопределение, тогава ние трябва да викаме относно това.  Но Калвинистите не го правят. Защо? Защото е много потискащо.

Предопределен в Римляни

Позволете ми да кажа отново, думата "предопределение" не се намира в Библията. Но глагола "предопределен" се намира. Първо в Римляни 8 и след това в Ефесяни.

Нека погледнем в Римляни 8:

"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:28-30 NIV) 

Предопределението е пълно с радост

Сега, това е критичната точка: Когато Павел използва думата предопределение тя е песен на радост. Тя е пълна с радостна музика.

В контраст, когато Калвинисткото предопределение представя доктринно изложение относно предопределението, това е най-тъжната от всички картини. (Това е така, тъй  като идеята, че повечето хора, ще страдат във вечни мъки не поради техни грешки е жестока, потискаща и садистична).

Позволете ми да повторя: Когато тези, които вярват в тази доктрина представят техните вярвания относно нея в тях има мрачност и смърт. "Повечето хора са родени, за да горят в ада завинаги" - казват те. Не поради нещо лошо във вас, но защото Бог се прозя и каза: "Добре, ще затворя очите си и ще избера следващото име."

Карикатура на Калвинизма

Простете ми, но аз отново изпаднах в не евангелски дух.  Но изложена грубо, доктрината относно предопределението се сумира в карикатурата, която представих. Бог, без каквато и да е причина или действие от страна на човека каза: "Аз ще спася този човек. Но, този там, аз ще осъдя."

Моят коментар е: "Всичките доктринални твърдения на тази доктрина са ужасни, тъжни, нараняват сърцето и ви докарва до лудост ако вярвате това. Но когато Павел използва думата, тя е пълна с музика. Което показва, че той няма предвид това, което доктрината за предопределението казва.

Виждате ли това? Когато Павел използва думата, тя е пълна с музика, не садизъм.

Всички неща работят заедно

Моля ви прочетете Римляни 8:28 отново, който стих е въведение към неговото изложение относно предопределението:

"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римляни 8:28)

Да познаваме истината относно този стих е по-добро, отколкото да посещаваме психиатър всеки ден от седмицата. Ако можете да вярвате това, което този стих казва, вие притежавате нещо много ценно.

Ние знаем, че всичко работи. Да, това е законът на промяната. Но, знаейки само това е много депресиращо. Аз ще остарея. Ще загубя тези, които обичам, те ще ме загубят също. Нещата, които притежавам ще избледнеят и аз ще изчезна преди тях. Всички неща работят. Толкова много, е депресиращо.

Но стиха казва, че всички неща работят заедно.

Нашата любов към Бог е отражение

Тази дума променя всичко. Всички неща работят заедно.

Има план за всичко, има причина, има Божествен план. Ние не сме потопени в хаоса на шанса. Нещата работят заедно и те работят за доброто на тези, които обичат Бог.

Много рядко е, когато Библията говори относно нашата любов към Бог. Писанията говорят за Божията любов към нас. Радвам се, че е така. След всичко, нашата любов е слабо ехо, на Божията любов към нас. Нашата любов е бледо отражение на Неговата.

Вие не можете да обичате Бог, преди да сте сигурни в Неговата любов за вас. Това е една от причините, поради които тази доктрина е толкова ужасна. Много прекрасни светии, са подържали тази доктрина, но те бяха светии независимо от това, не поради това. Римляни 8:28 ни показва Бог, който е много по-различен от този на Калвинистите.

Да не бъдем загубени никога

Съществува една прекалено сладка хапка в доктрината, която разглеждаме, хапка, която е много, много вкусна. Това е  завладяващата мисъл, че понеже, Бог ви е избрал, вие не можете да бъдете изгубени. Но как мога да съм сигурен, че вие сте избрани?

Хората вярващи в тази доктрина, не могат да бъдат сигурни, че те са избраните. Това намалява привлекателността малко. Но след като преминеш през тази трудност веднъж и кажеш: "Аз съм между избраните" - вие сте постигнали целта.

Истината е, че вярващият, всеки вярващ е постигнал целта. Това е поради факта, че когато гледаме към Исус ние никога не можем да бъдем изгубени.

Физическата болка е предпазваща

Ние говорим относно факта, че когато Библията използва думата "предопределен" то тя е пълна с музика на радост. Не е мрак и смърт, кисело и горчиво забиващо се в сърцето ви, причинявайки депресия. Тя е пълна с музика. "Предопределен" ни казва: "Чуйте, всичките неща, лошите неща в живота ви и тези, които ви заобикалят, те всички ще работят за добро."

На нас не ни се иска да повярваме. Но, позволете ми да ви представя една илюстрация. Повечето болка е предпазваща. Аз харесвам Джордж Шихан, философа на тичащите. Той казва: "Ако сте тичач, вие преминавате през всякакъв вид проблеми. Ако има нещо, което ви дразни вие може да продължите да тичате. Но никога не бива да тичате когато изпитвате болка, защото болката е предупреждение." Това е ехо на всички учени и лекари, когато те твърдят, че предназначението на болката е да предпази.

Казах ви преди за нашата котка Луси, която скочи върху горещата печка и си изгори лапичките. Луси никога повече не скочи върху печката. Болката е предпазваща.

Нашата болка е също предпазваща

Ако никога не чувстваме болка, ние ще загубим пръстите си и може би живота си. Болката е предпазваща. Така че, сега ние приемаме принципа физически. Скъпи приятели, разберете това:  Нашите други болки са предпазващи също. Тези неща, които донасят главоболие и сърдечна болка, са предпазващи също. Те са част от Божия предопределен план да ни преобрази.

Ако ние нямахме никакви проблеми или никакви трудности, ние нямаше да имаме нужда от Бог. Болката е предпазваща, той като тя разбива илюзията, че всичко е наред. Животът може да ни съблазни и да каже: "Джон Доу, всичко е наред. Джейн Доу всичко е розово. Ударете го на живот."

Но болката е по-реалистична. Болката казва: "Този живот е опасен, Джон и Джейн, ние се нуждаем от помощ." Това е вестта на болката. Точно както физическата болка е предпазваща, така и другите ни болки са предпазващи.

Нашите емоционални, психически, духовни  и социални болки ни държат близко до Бог. Не трябва да ни се напомня да се помолим, когато сме в трудности. Не е трудно да сме смирени, когато имаме трудности.

Всички сме призовани

Павловият коментар, че: " всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога" - е първата част от неговата песен. След това той продължава с музиката:

"Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:29-30 NIV)

Най-ясният текст

Един ден ние ще бъдем като Исус.

Тези, които Бог предопредели, Той също призова. Не забравяйте, че книгата до Римляните започва с това, че всеки един от църквата в Рим е призован. Така че, да си "призован" или "избран", не е предопределение в смисъл на Калвинисткото разбиране.

Най-ясният текст в Писанията относно Божия предопределен план за спасение е Йоан 3:16. И той е великолепна музика за тези, които вярват.

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." (Йоан 3:16)

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА

Преди Бог да ни промени чрез благовестието, ние трябва да признаем,

че сме изгубени. Божият закон е този, който ни помага да видим

че сме изгубени, тъй като изискванията на закона са

много високи. Исус дойде заради грешниците -

такива, каквито сме ние. 

Да признаем, че сме изгубени, виновни, обвинени, безпомощни грешници. Това е, което трябва да признаем.

Не забравяйте, че не е нашата порочност, за която Библията казва, че е като "омърсена дреха", а нашата правда (Исая 54:6). Има нещо, което трябва да се направи, преди да може да се отдалечим от греховете си и това е, да се покаем от нашата правда, нашата собствена правда.

Прах във въздуха

Ако имате чувствителна съвест, следващите няколко параграфа ще са агонизиращи за вас. Агония е да признаем, че сме паднали, безпомощни, виновни, обвинени, умиращи грешници. (След агонията ще приложим лековитият балсам.)

Ние всички сме били в тъмна стая и сме видели лъч светлина да преминава през малка дупка. Изведнъж ние виждаме нещо, което не сме видели преди.

В лъча светлина ние виждаме хиляди прашинки. Изведнъж ние виждаме, че стаята, която смятахме, че е чиста и хигиенична е пълна с прах. Без значение е колко прилежно сме избърсали праха, праха изпълва въздуха.

Светлината на закона

Скъпи приятели това е, което се случва в стаята на сърцето, когато светлината на закона я освети.

Ако проповядваш твърде много за закона

Хората, излизат през вратата

Ако проповядваш твърде много вяра

Те правят, каквото им харесва.

Но ние трябва да проповядваме относно закона, за да може хората да намерят спасителна вяра. Когато поставим двете, закон и благодат, в правилен фокус, ние ще имаме това, за което Новият завет говори в началото и края на книгата към Римляните.

В първата и последна глава в Римляни ние четем относно "послушание от вяра" (Римляни 1:5; 16:26)

Не вяра от послушание, защото това, което не произлиза от вяра е грях.

Превъзхождащо широка

Новата Английска Библия превежда Псалм 119:96 така: "Твоята заповед е безгранична." KJV казва: "Твоята заповед е превъзхождащо широка."

Позволете ми да илюстрирам, "превъзхождащо широка."

Беше закон в Израел, ако видиш, че вола или магарето на съседа ти са се заблудили, не само да си кажете: "Бедният Исак, вола му се е загубил." Вие ще сте виновен, освен ако заведете вола обратно при стопанина му.

Сега, ако аз съм виновен, когато не искам да помогна на моят съсед, когато вола или магарето му се изгубят, колко виновен съм аз, ако оставя съседа ми да се заблуди? Пазач ли съм на брата си? Не бъдете като маймуната в зоологическата градина, която попитала. На моят пазач, брат ли съм? Това не е проблема. "Пазач ли съм на брата си?" - това е проблема. И отговора е този, който не искам да чуя. Отговорът е "Да."

Най-трудната заповед, която познавам в Библията, след тази да обичам Бог с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила и ближният си както себе си е тази: "Не таи омраза срещу брат си в сърцето си. Изобличи съседа си откровено, за да не участваш във вината му." (Левит 19:17 NIV)

Аз не харесвам тази заповед. Но ако аз съм отговорен за изгубено магаре или вол, колко повече, ако брат ми се заблуди? А кой е моят брат? Всеки мъж. А коя е моята сестра? Всяка жена.

Смесени мотиви

След това, когато се вгледам в закона по от близко, той казва на едно място, че трябва да служа на Бог, като концентрирам погледа си само върху Него (виж Притчи 7:2 и Лука 11:34). С други думи, с цялостно, неограничено и неразделно сърце.

Но това е невъзможно. Всичко, което правим го правим със смесени мотиви, независимо дали е проповядване или молитва или дарения. Никога не сме направили нещо в живота си, концентрирайки се само върху него. Всяко нещо, което правим е със смесени мотиви.

Августин казва, че има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. Какво? Означава ли това, че трябва да приема буквално изказването: "да запленим всяка мисъл в покорство на Христос." (2 Коринтяни 10:5)

Трябва ли всяка моя мисъл и фантазия да бъдат толкова добри, колкото Адамовите преди грехопадението?

Аз съм застрелян. Аз се разпадам на парчета. Аз съм раздробен, когато взема под внимание дъха на Божият закон.

Смесени мотиви

Бог е този, който ми помага да призная това. Бог не може да ме спаси, докато не призная.

Така че, закона е хирургическият нож, който отрязва, за да може да спаси. Той е мрежата на Рибаря, която довежда рибата при Рибаря. Той е Гръмотевицата в небето, която ми казва, че имам нужда от убежището на Канарата. Той е черното куче на Овчаря, което довежда овците при Овчаря.

Има едно нещо, което законът не може да направи; той не може да спаси. Друго нещо, което законът не може да направи е; той не може да прости. Законът обвинява и осъжда, но не прощава и не спасява.

Библията се опълчва срещу всеки, който представя своята правда. Правдата от закона е осъдена. "Всички, които се надяват на пазенето на закона, са под осъждане." (Галатяни 3:10 NIV)

Забавяне при правене на добро

Позволете ми да приложа закона дори по-остро.

Има безкрайна вина във всяка секунда, в която аз забавям моето "Да" за Бог и си играя с поканата от дявола.

Ние всички сме изкушавани хиляди пъти на ден да направим по-малката добрина. Може би няма да е нещо възмутително, тъй като то ще нарани нашата гордост, а всички ние искаме да изглеждаме добре и за това няма да направим нищо скандално.

Изкушенията често ни харесват. Ние си казваме: "Живота е тежък. Аз имам нужда от малко почивка, малко радост. За какво ми е апетита? Господи, ти си този, който ми го даде!"

Но има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. И всяко моментно закъснение да кажем "Да" на Божият дух е безкраен грях. Аз не си играя с червей. Аз се бавя с моето решение за моят Спасител и Създател.

Помислете за борбата, през която преминаваме, правейки нашият избор. И запомнете, че секундно закъснение да кажем "Да" на Бог е вечен грях.

Абсолютно и относително

Всеки момент е пълен с вечни последици, което не означава, че всеки момент трябва да бъде изпълнен с религиозна дейност. Но всеки момент трябва да бъде прекаран, както Бог би го искал. Това е така, защото правдата е абсолютно предаване на абсолютното и относително на относителното.

Грях е, когато разменим тази формула и свържем относителното с абсолютното и абсолютното с относителното. Когато аз обръщам внимание на нещо повече, отколкото то заслужава, това е грях.

Християнско настойничество

Също така съществува ужасната увереност, че аз не притежавам нищо. Библията ме уверява в тази ми отговорност всеки момент. Аз не притежавам "Дез Форд", или употребата на талантите ми, възможностите ми и времето ми.

Колко изискващ е закона! Помислете върху доктрина за християнското настойничество! Защо начина, по който използвам всяка стотинка показва дали аз обичам Бог на първо място и моят ближен, както себе си. Колко ужасна мисъл!

Истината естествено е, защото ние сме паднали, родени в грях, родени без Святия Дух, защото проклятието на Адамовият грях е върху нас от самото начало, защото ние не можем да се подчиняваме на свят закон.

Кораб с двама капитани

Представете си кораб. Господарят на кораба, капитана, пренебрегва изискванията на собственика на кораба. Капитанът използва кораба, като че ли е негов. Той злоупотребява с екипажа, отива с кораба, където си иска и прибира всичките пари от товара, който доставя.

Това е илюстрация на това, какво означава обърнат грешник. Какво става при обръщането? Капитана убит ли е? Не. Не.

Истината е, че старият капитан е все още на борда, въпреки че сега, той е обвинен капитан заключен в трюма. (Ние няма да се освободим от него, преди да пристигнем в пристанището.)

Стар кораб, нов капитан – битка на борда

Какво става, когато аз се обърна? Аз съм все още същият кораб и моята стара природа, старият капитан е все още на борда. Екипажът, който представя моите подсъзнателни мисли, апетит, мотиви, импулси и моите съзнателни импулси - са свикнали да се подчиняват на стария капитан.

Въпреки че знам, че старият капитан е осъден и старата ми природа е осъдена на смърт, от време на време това убито старо морско куче ме подлъгва да правя неща, които правех преди. Аз предполагам или зная, че те са погрешни и се бунтувам срещи новият капитан, но това не променя посоката на кораба.

Новият капитан е на кормилото и дори старият капитан да получи достъп до картите на кораба, той няма да може да ги прочете.

"Само някой, който притежава Божият Дух може да разбере духовните благословения. Всеки, който не притежава Божият Дух мисли, че тези благословения са глупави." (2 Коринтяни 2:14 CEV)

Така че, дори след обръщането аз никога не изпълнявам нацяло Божият закон, дори и за един ден. Това е така, защото аз все още имам старата природа.

Исус дойде за болните

Когато видя това, аз разбирам какво означават думите, че Исус не дойде за праведните, но за тези, които са грешни и изгубени. Той не дойде за тези, които са здрави, но за тези, които са болни.

"А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние)." (Марк 2:17)

Има много хора, които мислят, че са праведни и здрави. Те трябва да се сравнят с Божиите стандарти. Те трябва да признаят, че не съществува никой, който е цялостен и никой, който е праведен.

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ВТОРА

Ключовите думи в Римляни откриват естеството на книгата. Тя е

относно два вида правда: Правда от закон и правда от вяра. Ние можем да се

доверим само на Христовата правда, която ни е придадена,

това е оправданието. Не бива никога да се доверяваме на

нашето освещение, защото греха все още се бори

в нас.

Ние сумирахме спасението като:

Признай, че си изгубен, виновен, безпомощен и обвинен грешник.

Вярвай в Господ Исус Христос. Това означава да вярваме със сърцата си, не само с ума си. Дяволът вярва с ума си. Вярвай, означава да вярваш с цялото си сърце, с всичкото си доверие, всичката си надежда, с всичко, което притежаваш - вярвай в Господ Исус Христос.

Изповядай Христос. Да Го изповядаме пред мъже и жени с нашата уста, с нашият живот. С всяко нещо, което правим - трябва да Го изповядваме.

Предай се на Бог

Има друг начин, по който можем да сумираме и изразим основата на спасението: Признай, Придай, Повери и Предай.

Забележете трети стих в Римляни 10. Говорейки за непокорните Павел казва: "Те не се покориха на Божията правда." (Римляни 10:3)

Те не се покориха! Не можем да бъдем горди и да влезем в Божието царство. Това е невъзможно.

Когато се вгледаме в Божия закон, ние виждаме себе си толкова малки, че не трябва да отваряме вратата за царството, ние сме толкова малки, че можем да влезем само под нея.

Признай, придай, повери и предай

Повери всичко на Бог. Всичките ни тревоги, всичките ни притеснения, всичките ни надежди, всичките ни амбиции и всичките ни оплаквания. Ние трябва да ги поверим на Бог, защото те са твърде големи за нас.   

След това ние трябва да предадем. Този, който пирува сам, не пирува наистина. Да си мисионер означава, как един просяк, казва на друг, къде има хляб.

Ние трябва да признаем, да придадем себе си на Христос, след това да Му поверим всичко, което имаме и да предадем. Да предадем благовестието на други.

Два вида правда

Отново Римляни 10:

"Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бог. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. Защото Мойсей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра, казва така: "Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христос?" (Римляни 10:1-6)

Забележете, че има два вида правда. Едната е правда от закон, а другата е правда от вяра (стихове 5 и 6).

Правда от закон

Правдата от закона са нашите добри дела. Правдата от закона е тази, която идва от нашите най-добри стремежи. Това е нашата религиозност, ходенето на църква, пазенето на съботата. Това е нашата здравна реформа, даването на десятък, старанията ни на мисионерското поле, пеенето на химни. Всичко това е правдата от закона и всичко това е прекрасно, но тя няма да ни заведе в Божието царство, тъй като не е достатъчно добра.

Ако можехме да влезем в Божието царство чрез правдата от закона, нашето послушание трябва да бъде винаги безупречно, винаги с желание. Много от нещата, които правя не ги правя с желание. Аз ги правя, защото те са прави, а не защото аз искам да ги правя. Аз трябва да съм ревностен за правдата, а не да я върша насила.

Аз казвам: "Добре Господи, ако искаш може би ще е по-добре да го направя." Това не означава да си ревностен.

Аз трябва да съм постоянен. Сутрин, на обяд и вечерта, аз трябва да бъда ревностен за това, което е право. Когато съм болен и когато съм здрав, когато съм обезсърчен и когато съм в добро настроение, когато преминавам през тежко изпитание или съм на върха на славата си. Ако искам правдата от закона да ме заведе в царството, тя трябва да е такава - безупречна, с желание, ревностна, постоянна, абсолютна.

Тя трябва да започне с поемането на първата глътка въздух. Тя трябва да започне от момента, когато моята майка каза: "Моето малко ангелче." (Тя не знаеше, че определението е погрешно. Майка ми научи това в по-късни години.)

Правда чрез вяра

Така че, има правда от закона, която съдържа много добри неща, но не може да ни спаси, защото не е достатъчно добра.

И след това има правда, която е от вяра.

Цялата книга към Римляните говори относно това. Думата "вяра" се среща на 64 места в Римляни. Това е книгата относно вяра.

Не забравяйте, думата вяра означава доверие. Това не е само съзнателно "Да". Тя е доверие, лично упование в Бог.

Доверие в Бог за вчера, днес и утре. Доверие относно всичко мое - моят дух, моето тяло и разсъдък, моите деца, моите амбиции, моето богатство и моето здраве. Доверие в Бог за всичките тези неща.

Това доверие започва с доверието за вечен живот, но след това продължава в доверие за всичко. Вяра е голяма дума.

Правда = Оправдание

На гръцки, думата, която е преведена на английски като оправдание, е също така думата, която е преведена като правда.

Това е проблем само за английско говорещите. Когато чете Библията на други езици вие нямате проблема, който, ще имате, ако я четете на английски, където една дума е преведена по два различни начина.

Много хора спорят относно тази правда от вяра, за която Римляни пише.

"Сега, какво е това? Каква е тази правда, която идва от вяра? Това оправданието ли е? Или е оправдание и освещение? Или е само освещение?"

Тези, които знаят гръцки никога не задават тези въпроси. Те знаят, че "правда чрез вяра" винаги означава оправдание.

Христос нашата правда

Оправдание е стопроцентова правда, правда, която ми е придадена. Това е правда, която е извън мен, тази, която е постигната от Христос, която е в Него, тази, която ми е придадена, това е правдата, която спасява.

За щастие, понеже моята друга правда, правдата от закона е толкова разпокъсана, непълна, дефектна и помрачена. "Мръсни парцали" е начина, по който Бог определя всичката ми правда. (Исая 64:6)

Не е моята неправда това, което Бог нарича мръсни парцали, но моята правда. Твърде трудно е да преглътнем това. Аз се гордеех с тези добри дела. Бог ги нарича "мръсни парцали".

Ключови думи в Римляни

Това са ключовите термини в Римляни: "Вяра" (спомената е 64 пъти). "Оправдание" или правда чрез вяра (50 пъти). "Свят" и "оправдан" (4 пъти). "Живея" (15 пъти).

Нека не пропуснем още една ключова дума: "Грях" или "грехове".

Първите пет глави от Римляни, които са относно оправдание, говорят на широко относно грях. Глава първа изброява много грехове и осъжда всеки от нас, когато четем този списък.

Глава трета ни напомня, че на всички от нас не ни достига Божията слава.  "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога." (Римляни 3:23)

Всички съгрешиха (минало време), и не заслужават да се прославят от Бог (настояще продължително време).

Предишните глави в Римляни обясняват, как можем да бъдем в правилни отношения с Бог и казват много относно грях и грехове. Те дори изброяват много грехове.

Но трета глава ни казва как можем да бъдем в прави отношения с Бог. Тази глава ми казва, че Бог ме произнася оправдан, 100% оправдан, в Христос и това е направено в един момент.

Има живот в един поглед. Каещият се разбойник трябваше да каже само едно изречение: "Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството си" (Лука 23:42) и той получи вечен живот. Съвършената правда беше негова. Раят. Вечният живот.

Оправдание и освещение

Оправданието чрез вяра е мое в момента, в който погледна с доверие към Христос.

След като ми е подарил оправданието чрез вяра, поради това, което Той е извършил за мен, сега Христос започва работа в мен.

Бог не прощава на бунтовника и не  го оставя да продължи да носи пистолет. Бог не може да произнесе прокаженият чист и след това да му позволи да умре от проказата си. Така че, след като ме е обявил за праведен (това е, което "оправдан" означава), Бог започва да ме прави праведен.

Тук повечето от нас, християните, бъркат - ние продължаваме да гледаме в нашият прогрес. Ако сме честни, ще признаем, че няма много за виждане. Другите хора могат да видят повече, отколкото ние, но те не познават нашето сърце.

Оправданието зависи от това, което Христос направи за мен, и това е 100% правда. Тя става моя чрез вяра. Освещението е това, което Христос прави в мен чрез Святия Дух.

Освещение и прославяне

Относно първия вид правда Исус каза: "Свършено е" (Йоан 19:30) Вторият вид правда не е завършена в този живот.

Ако аз доживея до старост като Матусал, Святият Дух и ангелите ще кършат ръце и ще казват: "Ох, ние все още имаме много проблеми с Дез. Ние се опитваме вече хиляда години и виж го ти него!" Освещението не може да се завърши в този живот.

Освещението е завършено в това, което ние наричаме прославяне. При второто пришествие на Христос, всяка клетка на тялото и ума е променена и трансформирана в миг на око (виж 1 Коринтяни 15:52) и всичката сила на греха в нашият живот е отнета.

Вижте, ние сме продукт на всичко това, което някога сме видели, което някога сме чули, всичко, което някога сме прочели, всичко, което някога сме направили и всичко, което ни е направено - ние сме продукт на всичко това. И ние не можем да се отървем от тези рани до второто идване.

Никога не се доверявайте на освещението

Поради тези рани и тъй, като грехът донася неспособност, а също така и вина аз не мога никога да се доверя на моето освещение. Аз вече съм пропилял част от таланта, който ми е даден по рождение по време на годините прекарани без Христос.

Дяволът ще отклони вниманието ни. Той ще насочи вниманието ни върху нас самите. "Как се справям?" - питаме ние.

Ако сме честни, отговорът ще е: "Патетично." Патетично, когато е сравнено с това, което трябва да правим. Законът може да се сумира в една дума: Любов. Обичай Бог нацяло, обичай съседа си, колкото себе си. Как се справяме с това? Не много добре.

Какъв настойник съм аз на моментите, на парите, на талантите и възможностите? Аз се опитвам да бъда добър настойник, но в Божиите очи имам повече неуспехи, отколкото успехи. Дори моето най-добро не е достатъчно.

Грях, великият проблем

Сега можем да видим защо трябваше да добавя "грях" или "грехове" към списъка с ключови думи в книгата към Римляните. Грехове е темата на първите пет глави. Следващите глави (освен 9 и 10) се занимават с освещението и са също така относно грях.

Моят истински, дълбок, продължителен проблем не са моите престъпления преди да се предам на Христос. Моят продължителен проблем е, че грехът е все още в мен. Старият капитан е все още на палубата. Въпреки че е обвинен, той все още се опитва да управлява кораба. Той познава всичките членове на екипажа много добре. Той се опитва да ги завладее всичките, моите способности, моят апетит - да се разбунтуват срещу новия Капитан.

Така че Римляни 6,7 и 8 са относно грях, грях, който живее в мен. Това е моят голям проблем.

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ТРЕТА

Ключовите думи, "вяра" и "правда", в Римляни, ни помагат

 да разберем разликата, между оправдание и освещение.

 Оправдание е само чрез вяра. Освещението също изисква вяра,

но усилие от наша страна е много необходимо.

 Живота на цар Давид е силна библейска илюстрация,

 за това как правим сериозни грешки по

 време на нашето освещение и въпреки това,

Бог не ги повдига срещу нас.  

В листа от ключови думи в книгата към Римляни най-често срещани са "вяра" 52 (пъти) и "правда" (42 пъти).

Тези две думи са свързани, когато са в един и същи стих около 13 пъти. Никога обаче "освещение" не е свързано с "вяра".

Вяра и усилие

Необходима ли е вяра, за да бъдем осветени? Да. Защо тогава те не са свързани никога?

Защото вяра свързана с оправдание е само вяра. Но ние не можем да бъдем осветени само чрез вяра.

Новият завет използва 27 глагола, които определят усилие, такива като "борба", "усилие", "тичам". Освещението изисква усилие. Не съществува такова нещо като недисциплиниран, зрял християнин. Изисква се много дисциплина, за да можем да ходим по пътеката на освещението. Много казване "не" на себе си.

Павел пише: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен."(1 Коринтяни 9:27) "Подвизавай се в доброто воинстване на вярата" (1 Тимотей 6:12) "и с търпение нека тичаме на прилежащото пред нас поприще" (Евреи 12:1) "Подвизайте се да влезете през тесните врата" (Лука 13:24)

Оправдание само чрез вяра - това е само получаване на подарък. Затова Новият Завет никога не свързва освещението с вяра. Важно е да разберем това.

За нас и в нас

Глави първа до пета в Римляни се занимават с предмета за сто процентовата Христова правда. Това е Христовата правда за нас, която ни е придадена чрез вяра.

След това глави 6,7 и 8 се занимават с темата за нашето освещение - това, което Христос прави в мен чрез Духа.

След това в глави 9 - 11 е зададен въпросът ( и отговорен): "Защо нацията или хората в Израел няма да получат тази подарък правдата?

Глави 12 - 16 се занимават с освещението.

Оправдание и свят живот

Ние намираме думата "живее" само веднъж в уводните глави в Римляни - главите за оправдание.

Не забравяйте, че ключовата мисъл в Римляни е: "Тези, които са праведни чрез вяра, ще живеят." (Римляни 1:17) KJV казва: "Праведният ще живее чрез вяра" По правилен превод е: "Този, който чрез вяра е праведен, ще живее." (1:17 RSV)

Думата "живее" се среща само веднъж, в главите за оправдание, защото тяхната тема е как Христос живя, какво Той направи. Ударението не е на това как аз живея, не върху това какво правя. Аз идвам за оправдание точно както просяк. Не може да има много относно моят живот в главите за оправдание.

Святият Дух е споменат само веднъж. Святост е спомената само веднъж.

Освещение и свят живот

В контраст, когато се вгледаме в главите за освещение, глави 6,7,8 и 12-16 те са всецяло за това как трябва да живеем, как трябва да се държим.

Сега "вяра" е спомената само 14 пъти. (Тя беше спомената повече от 50 пъти във въведителните глави.) "Правда" е спомената само 8 пъти. "Живея" сега се споменава на 14 места. Това е така, защото това са главите за освещението, за свят живот.

Има доста в тези глави относно усилие. Святост се среща на три места, Святият Дух на 25. (Не забравяйте, че Той беше споменат само веднъж в главите за оправдание.) Така че, освещението е работа на Святият Дух, третият член на Божеството, в мен.

Оправданието е работата на вторият член на Божеството (Христос) за мен. Работата  за мен е славно завършена. Работата, в мен не е завършена.

Всички допускаме грешки

Ако разберете това, което статистичните номера, които изброихме казват, това може да направи вашият живот пълен с мелодия. Ако разберете това, вие може да имате радост, когато сте отчаяни, когато сте объркали нещата отново, когато сте изговорили неща необмислено, когато сте направили нещо глупаво. (Това се отнася, както за нашето бъдеще, така и за нашето минало.)

Прекрасен бял кон бил подплашен, докато пасял на ливадата. Той препуснал и в страха си не видял стъклената врата на къщата на господаря си. Той счупил вратата и се озовал в къщата. В страха си той изпочупил доста неща. Но собственикът обичал коня и не заповядал конят да бъде застрелян, поради това, което е направил в уплахата и страха си.

Ние с вас много често сме като този прекрасен кон. Ние предизвикваме всякакъв вид разрушения. Всеки един от нас има духовни проблеми, духовни слабости, разновидни и очевидни, както физическите проблеми на малко дете.

Моля ви да разберете това, че дори и да сте християнин от 50 години, вие все още имате толкова духовни проблеми, колкото са пчелите в кошера или мравките в мравуняка.

Бог изброява грехове

Въпреки това, Римляни е откровение за това че Бог ни казва: "Аз те обичам по същият начин! Аз те приемам по същият начин! Аз не виждам тези проблеми в теб!"

Бог не вижда в нас закрепостеността на грешника. Той вижда в нас приликата с Неговият Син.

Скъпи приятели нека ви дам един пример за използването на който съм критикуван, но аз ще оставя преценката на вас. Един от най-великите мъже в Библията извърши най-големите грехове. (Не следвайте неговият пример.)

Давид беше убиец и прелюбодеец. Въпреки това, той се помоли: "Възстанови радостта на спасението си." (Псалм 51:12)

Той не се молеше: "Възстанови спасението ми." Защо не? Защото той беше наказан и ако не беше се покаял, той щеше да бъде изгубен. Но той не беше изхвърлен, изоставен, дори и след убийство и прелюбодейство.

Вечен и временен

Оставам на вас да прецените, че Писанията никога не казват, че този велик вярващ мъж бе изоставен от Бог, поради неговите грешки. Той изгуби радостта си, когато беше наказан от Бог; това е така, тъй като ние никога не можем да избегнем временните последици от греха.

Христос прие върху себе си вечните последици от греха. Временните остават и те ни засягат. Давид беше наказан; Давид беше съден. Той загуби четири сина, един след друг. Имаше бунт в царството му. Животът му не беше никак приятен!

Не си заслужаваше за няколкото секунди на сексуално удоволствие. Каква лудост! Давид се бореше с тежестта на товара си. Нощ след нощ, той не можеше да спи. Той беше станал за срам на семейството и царството си, но Бог не го изостави. Потейки се под горещината на вината си той каза: "Господи, възстанови ми радостта от спасението си."

Но той не беше изоставен. Той не трябваше да се моли: "Господи, възстанови спасението ми."

Грешки след покаяние

Повечето от греховете, които християнина върши са необмислени подхлъзвания, грешки и недостатъчност.

Това е типично за всеки един от нас, всеки ден, от първата глътка въздух до последната. Никой от нас не е без грешки, за които ние съжаляваме  по-късно в живота.

Защо падаме? Защото сме паднали, неосветени, наранени създания. Това е истина дори и след покаянието.

Дяволът ще ви изкушава да гледате в себе си и вашето минало. Той ще каже: "Аз знам всичко за твоето минало." В отговор вие трябва да кажете: "Хей, това е нищо в сравнение с това, което аз знам. Аз знам всичко, относно твоето бъдеще."

Няма осъждане

Отговорете на обвинителя (виж Откровение 12:10) с кръвта на Христос. Спомнете си, че Писанията говорят относно верните и обвинителят: "Те го победиха с кръвта на Агнето." (Откровение 12:11)

Когато Дявола каже: "Дез, ти направи това и това, и това"- аз трябва да кажа: "Това е вярно, но ти забравяш някои от най-лошите неща, които съм направил. Но, както и да е за всичко това е платено."

За всичко е платено. Писанията казват: "Сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос." (Римляни 8:1), защото ние сме "приети във Възлюбления" (Ефесяни 1:6) Ние "имаме пълнота в Него" (Колосяни 2:10). Според преценката на Бог ние сме "поставени да седнем с Него в небесните места в Исус Христос." (Ефесяни 2:6).

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Докато живеем християнски живот, фокусът за нашето

спасение трябва да бъде само върху това, което Христос направи за нас.

Римляни ни казва, че ние не трябва да се изкачваме до небето, или

да слизаме в Ада, за да спечелим спасение - в благовестието

то е толкова близко, колкото вик за милост отправен към Бог.

Няма разлика между хората. Всеки от нас, може да

извика към Христос и да получи спасение.

Този статистически преглед на ключовите думи в Римляни е предназначен да фокусира вярата ви, надеждата ви и вашата радост върху това, което Христос е направил за вас. И в същото време, както е сигурно, че Христос работи чрез Святия Дух във вас, вие не полагате вашето доверие на това, как това се извършва. Това е, защото вие имате част в това.

Ако само Христос имаше по-голяма част в него, нещата щяха да са наред. Но Христос, трябва да работи чрез мен, което опетнява веднага всичко.

Тук е великата радост на християните. Ние можем да запеем с Лутер: "Да аз съм винаги грешник, но не преднамерен. Аз съм винаги каещ се, но аз съм винаги в изправни отношения с Бог." 

Нашите грехове

По всяка вероятност вие няма да убиете някого, както цар Давид направи, така че, вие нямате истинска причина за отчаяние. В Христос вие сте винаги прави пред Бог. Християнинът е и грешник, и светец едновременно - но не преднамерен.

Почти винаги греховете на християнина са: "Ох, аз се подхлъзнах!" Непреодолимо изкушение? Сбърках. Уморен съм? Изговорих необмислени думи с устните си. Кибритлия? Избухнах.

Всеки от нас ги е изпитал и те могат да бъдат много опасни. Ако изпаднете в гняв, задръжките изчезват и когато задръжките изчезнат, вие сте способен да направите всяко зло нещо.

Неотдавна, на далечна аерогара, чакайки на опашка, аз открих няколко неща за себе си, които бяха нови за мен. Стоейки там, мислех за всичките самолети, които изпусках, за съпругата ми, чакайки ме да се появя в къщи, за това, че вече чаках около пет, шест часа, взимайки три правостоящи билета, но в последният момент самолета се напълваше и аз изпуснах всеки един от тях. Да, аз научих нови неща за себе си.

Небе и Ад

Библията казва:

"А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христо? или Кой ще слезе в бездната, сиреч, да възведе Христос от мъртвите?" Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата, която проповядваме. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него" не ще се посрами". (Римляни 10:6-11)

Съществуваше идиом или притча между евреите по времето на Новият завет, че когато се говореше за нещо трудно, се казваше: "Това е като да се изкачиш до небето" или "Това е като да слезнеш до Ада." (За това се казва в Йоан 3:13 че никой не се е изкачил до небето. Ние знаем, че Енох и Илия са там. Но Йоан използва този идиом.)

Вашето спасение е близо

Но Римляни 10:6 казва, че ние не трябва да се изкачваме до небето или да слизаме до Ада (ст.7). Вестта за спасението ни е поднесена на тепсия. Стих осми казва, че думата е близко до нас.

Павел казва: "Не мислете, че трябва да правите нещо голямо. Това, което трябва да направите е да вземете. Приемете. Вярвайте в думите на вярата.

След това, ако приемете: "Вие ще изповядате с вашата уста, като резултат от вярата във вашето сърце и вие ще бъдете спасени." (виж стих 9)

"Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". "(Римляни 10:12-13)

Забележете, че няма разлика между гърци и юдеи. Същият Бог е над всички и е щедър към всички, които викат към Него, защото всеки, който призове Божието име ще бъде спасен! (Това е цитат от Йоил 2:32)

Божествеността на Христос

Начинът, по който Павел използва този цитат подсказва, че той задава въпроса: "Знаете ли, че този Христос, в който ние вярваме е Йехова от Стария завет?"

На повече от 6 000 места в Стария завет Бог е наречен Йехова. Гръцката дума за това е Господ.

Така че когато Павел казва тук, че който призове Господното име ще бъде спасен, той също говори относно Христос. След това Павел пита: "Знаете ли, че вашият Спасител е Бог? Той може да направи велики неща, защото Той е Бог."

Тук има също така загатване за Еремия 23:6, където се казва: "Това е името, с което Той ще се нарече, Господ, нашата правда."

Няма разлика

Помислете върху тази мисъл:

"Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси"." (Римляни 10:12-13)

Няма разлика между хората. Тази фраза се намира на три места, веднъж в Деяния и два пъти в Римляни.

"И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра." (Деяния 15:9)

"Сиреч, правдата от Бога чрез вяра в Исус Христос, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус." (Римляни 3:22-24)

"Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават."(Римляни 10:12)

Ние трябва да извикаме

Забележете, че не трябва да изработвате много вяра. Всичко, което трябва да можете да направите е да извикате.

Можете ли да извикате? Няма човек, който да не може да извика. Така че, никой няма извинение.

Каещият се разбойник извика. Висейки на кръста си той не притежаваше добро досие, за да може да го представи пред Господаря. Той не каза: "Виж Исусе, погледни за момент. Аз имам моите оценки тук. Позволи ми да ти ги покажа."

Той нямаше досие или резюме, които да имат някаква стойност Той просто извика. "Господи Исусе, спомни си за мен." (Лука 23:42)

Спасението е толкова лесно, колкото да извикате.

Пълен автобус с предшественици

Вашето минало и вашето наследство нямат значение. Никой от нас няма съвършено генетично наследство. Всеки един от нас има милиони предшественици, ако включим всички, които са допринесли за нашият ген. (Аз не говоря само относно нашите преки родители, но също така и за техните роднини.)

Всеки един от нас е като автобус пътуващ по пътя с хиляди пътници в нас. От време на време някой от пасажерите показват главите си през прозорците и се изплезват.

Всеки от нас изглежда така. Ние сме този автобус. Ние притежаваме всичките тези пасажери, които се показват, без да са поканени, неочаквани, неконтролируеми, в погрешни моменти и по най-срамният начин. Хората стоящи около нас казват: "Точно като чичо му." "Това е нещото, което нейната леля щеше да направи." Това е, което се случва с нас, непрекъснато.

"Но същият Господ е богат в тях, които призовават името Му.

Ние трябва да приемем

Пътуващ кораб от Южна Америка изпратил сигнал за тревога. Друг кораб дошъл на помощ и попитал: "Какъв е проблемът?"

"Водата ни се свърши" - бил отговора. "Екипажът измира от жажда."

Отговора дошъл: "Спуснете вашите кофи. Вие сте в течението на голяма река. Водата е прясна и добра за пиене."

В този свят има милиони хора, които ненужно загиват от духовна жажда. Всичко, което те трябва да направят е да спуснат кофите си. Да загребат от пресните води на благовестието.

Как растенията живеят и растат? Растението не може да тича и да ловува.  Те просто разтварят техните гърди към слънцето и луната, към падащата роса и елементите от небето. Правейки това, то изсмуква всичките хранителни вещества, които Бог е поставил в почвата. Това, което растението прави, за да расте е, че то получава. Искате ли да растете духовно? Получете.

(Римляни 11 глава беше разгледана в частта за предопределението. Сега преминаваме към 12 глава.)

РИМЛЯНИ 12 – ЧАСТ ПЪРВА

В Римляни 12 Павел приканва християните да служат на Бог,

като представят телата си като жива жертва. Поради традиционното

учение, за отделна, безсмъртна душа, християните често не обръщат

внимание на своето здраве. Но ние трябва да правим най-доброто

във всяка област на здравословния живот. 

Глава 12 на Римляни започва с трудното изказване:

"И той братя моля ви, поради Божиите милости, да представите телата си, в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваша духовна служба."(Римляни 12:1)

Тук Павел говори за жертва. Той използва думата "жертва". Също така той използва други думи свързани с еврейската жертвена система. "Представете" това е дума за жертва. "Служба" това е друга дума за жертва.

"Представете телата си като жива жертва"

Еретичество относно душата

Това, което ще кажа сега не е популярно, защото става въпрос за жертва.

Християнската църква много бързо прие ереста, която се появи в ранните векове, че не трябва да се грижите за физическото си здраве. Това е така, защото имате безсмъртна душа. Скъпоценната душа е тази, за която трябва да се грижим.

Поради тази ерес, през вековете, църквата е била затрупана с небалансирани отшелници, пустинни монаси, монахини, неженени свещеници и много други. Тези неща са много далеко от ученията на Светото Писание.

Писмо и запитване

Библията не познава такова нещо като душа, която може да функционира без тяло. Има повече от 1 600 места, на които думите "душа" и "дух" се срещат в Писанията, както в Стария така и в Новия завети. Нито едно от тези места не описва човешка душа или дух живеещи извън тялото.

Писал съм на тази тема до много видни радио и телевизионни проповедници, които аз уважавам. Писал съм следното:

Уважаеми приятелю, проповедник,

Аз харесвам вашата програма.

Но аз съм объркан. Вие често споменавате за огън в Ада и свързани с това теми. Аз имам проблем с начина, по който вие използвате това.

Когато взема под внимание всичките 1600 стиха в Библията, които говорят за "душа" нито един от тях не казва, че душата може да функционира без тяло.

Пропуснал ли съм важният стих? Моля ви пишете ми и ми посочете стиха, който не съм видял.

Искрено ваш....

Храмът тяло

Никой, никога не ми изпрати липсващият текст. Не е изненадващо. Те никога не ми изпратиха такъв, защото няма такъв текст.

Защо е важно това?

Защото скъпи приятели, нашата култура и цивилизация, все още се управляват от мисълта, че това, което е важно са духът и душата, но не и тялото. И това е голяма грешка.

Това, което оказва ефект на вашето тяло,  до известна степен оказва влияние на ума и духа. (Казвайки "дух" има предвид личността функционираща в духовни пространства.) Вие не можете да бъдете зрял християнин, живеещ според Божият потенциал за вас, ако не се грижите за вашето тяло.

"Вашите тела са храм на Бог." (1 Коринтяни 6:19) То е свято и свещено. Човекът, който умишлено го разваля, него Бог ще унищожи.

Да не съдим

Не че е работа на християнина да съди другите относно това. Ние обичаме да съдим другите хора и да ги поправяме. Всички сме добри в това.

Вместо това, работата на християнина е да не съди другите хора, защото ние всички сме различни. Библията казва: "Ако съдим себе си, няма да бъдем съдени." (1 Коринтяни 11:31) Това е мястото, от което трябва да започнем. Ако всеки пометеше пред собствената си врата, целият свят много скоро щеше да бъде чист.

Така че, ние не говорим за други хора, защото ние всички функционираме различно. Ние сме създадени различни. Някои хора, които аз познавам се нуждаят от девет или десет часа сън, за да функционират добре. Ако спя 6 часа, аз съм благодарен на Бог и аз функционирам също така добре.

Ние сме създадени различно в областта на храненето. Някой хора могат да живеят на боб, други не могат да понасят боба.

Придирчиви относно здраве

След като не говорим за това, да създаваме закони за другите, ние отстояваме Новозаветният принцип, че нашите тела са храм на Бог. Ние никога няма да имаме щастието, задоволството и използваемостта, която можем да имаме, ако пренебрегнем тази част от освещението.

Чувствам се като лицемер, казвайки тези неща, защото моят живот често е много, много не въздържателен. Аз преминавам през часови зони непрекъснато в моите пътувания и моят живот е много нередовен. Много често се храня нередовно, поради тези пътувания.

Аз смятам пътуването в самолет за едно от най-нездравословните неща, което човек може да прави. Пътник, който има вирус, може да зарази всеки един от пътуващите, тъй като филтриращата система не може да филтрира вирусите. Това не може да се открие, понеже пътниците се отправят в различни посоки и отиват при различни лекари, когато се разболеят.

Също така трябва да ви кажа, че аз имам предразположение в тази област. Много рано разбрах, че макар и Форд, аз не бях роден добър Форд - Линкълн например. (Със сигурност не бях роден Мерцедес Бенц!) Много рано разбрах, че ако не взема здравето си под внимание, нямаше да мога да функционирам за дълго време. Един доктор ми каза, когато бях на 20 години, че не ще преживея 40 години.

Така че, някои от нас трябва да са по-придирчиви, отколкото други. Но всички от нас, трябва да сме загрижени за нашето здраве, защото ние принадлежим на Бог.

Йерархия на здрав разум

Позволете ми да ви представя скица за това как мисля, че това изглежда:

Представете си фигурата на човек.

Нека започнем с ума скъпи приятели, мястото, където мислим. Първата стъпка към добро здраве е да мислим правилно.

Ако непрекъснато мислим негативно, със страх, с омраза, със съмнение ние ще се разболеем веднага. Каквито са "мислите на човека, такъв е и той." (Притчи 23:7)

Йерархия на здрави дробове

След това отиваме надолу до дробовете. Скъпи приятели, въздухът, който дишаме е дори по- важен, отколкото храната, която приемаме. Няма да се спирам на детайли. Ние живеем в свят, който технологически е много напреднал и много изостанал по отношение на предпазната медицина. В Америка имаме хиляди болни сгради и някои хора прекарват целия си ден в тях далеко от слънцето, от вятъра, зависими само от климатичната инсталация.

Това не е начинът, по който бяхме създадени да живеем.

Повечето от въздуха в тези сгради не е никак добър. Разбира се, че и да го заменим за външен въздух, това в някои случай не е много по-добре. Въздухът, който дишате е много по- важен, отколкото храната, с която се храните.

Йерархия на здравият стомах

След това идваме до стомаха. Храненето е много важно, тъй като: "Вие сте това, което ядете." Помислете върху това. Кой иска да бъде хамбургер или пържени картофи?

Това е истината относно Америка, Австралия и Европа, включително Великобритания. В тези страни, двама от всеки пет души, ще умре много години   по-рано поради сърдечни заболявания и заболяване на артериите, предимно от неправилна диета. (Казвам предимно от неправилна диета, не от диета, защото заболяванията не всякога са по вина на човека.)

Позволете ми да повторя това отново. Двама от всеки четири души в Америка, Австралия и Европа умират много по-рано от болести причинени в по-голямата част от неправилна диета. (От четирима един ще умре от рак.)

Казвам "по-голяма част", защото не бива да забравяме наследствеността. Тя също така е важен фактор.

Опасността на лукса

Ние не осъждаме хората. Но ние казваме: "Колкото до мен, аз не желая да бъда един от тези три."

Ние знаем, от нашето изследване относно храненето, кой е причината за този проблем. Това са луксът и технологията в нашите страни, които причиняват този проблем.  В страните от третия свят, извън големите градове, само един човек на двадесет умира от сърдечни заболявания и рак. Един на двадесет, защото те не могат да си позволят лукса да ядат полуготови храни.

Накратко, вие не трябва да сте вегетарианец. Но, ако сте християнин, вие ще запомните, че каквото ядете или пиете, или каквото правите" вие ще го "правите за слава на Бог." (1 Коринтяни 10:31 NIV)

Стойността на вегетарианството

В практически термини, колкото по-близко сте до разумно вегетарианство, да ядете храната такава, както е пораснала, толкова по-добре. Не е разумно да се храните непрекъснато от консерви, кутии и шишета. Те са за спешни случай. Ние ги имаме в къщи и ние ги използваме. Но ние не сме създадени да се храним с пакетирана храна. Ние сме създадени да ядем храна, която расте и колкото по-близко до вегетарианска, толкова по добре.

Основната причина за смърт в Америка, Австралия и Европа е твърде голямата употреба на животинска мазнина, пречистени продукти, включително пречистено олио.

Позволете ми да подчертая принципа. Вие принадлежите на Бог. Не пренебрегвайте вашето тяло.

Йерархия на здравите крака

От стомаха отиваме при краката. Ако мога да използвам старата пословица за физически упражнения, то тя казва: "Никога не погребват нещо, което се движи."

Ако искате да знаете състоянието на вашият мозък, проверете мускулите в прасците си. Ницше казва: "Никога не се доверявайте на мисъл, която ви идва, когато седите." Без съмнение, би трябвало да слушате всички тези Библейски проповеди, тичайки.

Приятели, ние не се движим достатъчно. Бог каза: "С пот на челото си ще ядеш хляба си." (Битие 3:19) Ако никога не се потите, не трябва да ядете.

Позволете ми да цитирам Павел: Ако не работиш, не трябва да ядеш." (2 Солунци 3:10)

Правете най-доброто

Принципът е ясен: Ние принадлежим на Бог. Ние трябва да правим най-доброто, което можем. Сега, никой от нас не може да прави нещата правилно. Ако аз се интересувах само от здравеопазване, нямаше да съм евангелизатор. Аз нямаше да пътувам. Вие не можете да отидете до крайността да продадете душата си, за да запазите тялото живо, не си заслужава.

Правете най-доброто, което можете. И Бог ще ви възвърне 100% в лихва за всеки цент от усилие, което полагате.

РИМЛЯНИ 12 – ЧАСТ ВТОРА

Любов, Благодат, Милост,

Придадена правда - Какво от това?

В своят коментар върху тази глава, Ф.Ф. Брус казва:

"Доктрина никога не е преподавана в Библията, с единствената цел, за да се знае. Тя е преподавана, за да може да бъде приложена на практика. "Ако знаете тези неща, блажени сте ако ги правите." (Йоан 13:17) След като Павел непрекъснато представя изложение на доктрина с етическо увещание, двете са свързани заедно, както тук, със 'следователно'". (Ефесяни 4:1; Колосяни 3:5)

Уйлям Баркли казва същото, когато потвърждава, че Павел "може и го прави. Той се бори с най-дълбоките проблеми, които теологията предлага, но той винаги завършва с етичните изисквания, които ръководят ситуацията и живота на всеки човек." (Римляни 16:8)

Милост и преобразяване

В първите два стиха ние виждаме това, което Епископ Андерс Найгрен нарича "основният закон на Павловата етика." След като сме получили Божията правда, нашият живот бива преобразен. Във всеки описан случай, това е Павловият подход към моралността. Следователно, ако някой е в Христос, то той е ново създание; старото премина, всичко стана ново." (2 Коринтяни 5:17) Началните стихове на тази глава, говорят за това, че истинско Богослужение е предаването на всеки талант, всяка възможност и всеки ден в служба на Бог.

На нас ни е напомнено, че когато сме новородени в тялото на Христос, нашата специална работа е родена с нас. Нашите природни способности са осветени от Святия Дух и се превръщат в духовни дарби за служба на църквата и света.(виж стихове 3-8). Никой християнин не бива да се стреми да бъде всичко. Не е толкова важно, да правим всичкото добре, което можем да правим, отколкото да правим доброто, което Бог определя за нас да правим, не забравяйки, че ние сме само части от тялото, малка част от непрекъснато нарастващ организъм, изпълнен със Святият Дух на Бог. Каквито и дарби да имаме в тялото, ума или духа, те са великодушно дадени от Бога дарби. Ние не можем да претендираме за никоя от тях, тъй като всяка дарба е подарък. Единственото нещо, което е наистина наше е само нашият грях.

Любов, първият плод

Съдържанието на стихове 3-8 е паралелно с това, което Павел учи в 1 Коринтяни 12 относно Христовото тяло и следващите стихове в тази глава имат своя дубликат в 1 Каринтяни 13.

Относно тази част Найгрен казва:

"Не е случайно, че Павел споменава първо любов. Той прави това навсякъде.  Например, когато говори в Галатяни 5:22 относно "плода на духа", любовта е спомената първа. Това, че любовта е на първо място, не означава, че тя е първа в серия от сравнителни качества, но че тя включа останалите в себе си." (Римляни стр. 425)

Същият автор подсказва, че за да видим тази истина ясно ние трябва да направим "любовта" обекта в тези стихове и ще може да видим паралела между тях и 1 Коринтяни 13. Така че, ние ще може да прочетем: "Любовта мрази неправдата, но се придържа за това, което е добро. Тя обича ближният и старанието и никога не замира, бидейки светлина в Духа, служейки на Господа. Любовта се радва в надеждата, спокойна е в трудностите и е постоянна в молитва и т.н.

Ние служим на Бог навсякъде

В светлината на съветите на любов, в Римляни 12, е наша привилегия, не само да кажем: "Аз посещавам редовно църква, за да служа на Бог", но, "Аз служа на Бог по време на ежедневната ми работа, в моят дом, моят офис, моето предприятие, между съработници и съседи."

Спомнете си за този, който пристигнал на църква твърде късно и видял че хората си отиват: "О, службата е свършила", казал той с разочарование. " Не, службата току що започва", бил отговорът. И единствената служба, която е приемлива за Бог е службата на любов. Всяка служба направена с цел да спечелим небето, открива, че човекът е напълно незапознат с благовестието и притежава отвратителна религия.

Само службата на любов е крила, не тежест, привилегия - не бреме. "Радостта в Господа, е твоята сила." (Неемия 8:10)

РИМЛЯНИ 13 – ХРИСТИЯНИНЪТ И ДЪРЖАВАТА

В уводната си глава, Павел представя темата на книгата

"Този, който е праведен чрез вяра, ще живее")1:17-17)

В първите глави той представя тезата, че човек може да бъде праведен само

чрез вяра, последните глави на книгата подчертават втората теза,

 "ще живее". Той не променя вестта си от добра вест на добър съвет,

но той показва, че има един неминуем, практичен резултат

в живота на тези, които твърдят, че вярват в добрата вест.

Божият меч има две остриета. Едното е закон а другото благовестието. Благовестието се занимава с показателното, а законът с повелителното.

Например, в Колосяни 3:3 ние четем:

"Защото вие умряхте и сега вашият живот е скрит чрез Христос в Бог."

Това е показателното, и то ни казва истината за благовестието, че когато Христос, нашият представител умря, Бог смята, че целият свят умря законно.

Но в пети стих ние намираме тези думи:

"Така че, умъртвете това, което принадлежи на вашата плътска природа: сексуална нечистота, страст, зли желания и алчност, което е идолопоклонство." 

Повелението да се променим

Повелението тук е това, което ни кара да променим живота си.

Трябва да забележим, че повелителното винаги следва показателното, а не обратното. Томас Ерскайн от Шотландия много отдавна каза: "Благовестието е благодат а етиката благодарност." (виж Лука 7:47)

Новият завет отговаря с прекрасния показателен  факт в Ефесяни 2:5-6, който ни казва, че ние умряхме с Христос, бяхме възкресени с Него и седнахме с Него в небесните места. Вижте също Римляни 7:4 "Вие също умряхте към закона чрез тялото на Исус Христос."

Христовата опитност, а не нашата

Важното нещо, което трябва да запомним е, че всички тези показателни факти, говорят относно Христовата опитност, която е придадена на вярващият. Повелителното е винаги относно нашият отговор. Трябва първо да получим  чрез вяра, преди да можем  да постигнем нещо.

Колосяни 3:9-10 е великолепен пример относно принципа, за който говорим:

"Не се лъжете един друг, тъй като сте съблекли старият човек и неговата практика, и сте се облекли с новият, който бива подновяван в познание по образа на Този, който го е създал."

Павел не казва, че ако спрем да лъжем ние ще се облечем с новата си природа. Той казва точно обратното, ако се облечем с новата си природа, то ние ще спрем да лъжем. Можем радостно с Мартин Лутер   да прогласим: "Мои са Христовият живот и смърт, като че ли аз живях Неговият живот и умрях с Неговата смърт." Така, че освещението е винаги плод на християнската опитност и никога корен.

Когато Джон Уесли чу благовестието, той се отказа от законничеството си, но продължи да живее живот на себеотрицание, не вече като корен, но като плод на своята вяра.

Пасивен и активен

Законничеството казва: "Трябва да си добър, за да бъдеш спасен." Благовестието казва: "Трябва да си спасен, за да си добър. Въпросът не е кой си ти, но на кого принадлежиш.

Спасението е подарък и нашата част в получаването е пасивна. Но резултатите са винаги активни. За съжаление тези, които обръщат пасивен в активен, често обръщат активният в пасивен и учат за освещение, което е направено само от Христос. Не е така със съветите на Новият завет. Прочетете Колосяни трета глава.

Например нека погледнем стих осми:

"Но сега нека се освободим от всичко това като: гняв, ярост, злоба, клевета и нечисти думи от вашата уста."

В освещението ние работим заедно с помагащият ни Божий Дух  и отговаряме, и избираме, и правим, правим явно това, което Той прави в нас.

Оправдание, след това опитности в живота

Редът в Римляни следва тези истини на благовестието. Глави 1-5 говорят за оправдание чрез вяра и след това, започвайки с глава шеста ние навлизаме в качествата на живот, живян от тези, които са приели благовестието.

Това е представено като принцип в глави 6-8, но сега от глава 12 до края на Римляни е представено в детайли. Започвайки с глава 12:1, Павел представя серия от нови взаимоотношения за вярващия. Той представя отношението на християнина към Бог, към себе си, към сестри и братя в Христос, към враговете, към държавата, към закона, към времето, към борбите в църквата.

Римляни 13 – Християнинът и държавата

Нека погледнем в Римляни 13, главата, която говори за отношението на християнина към държавата. Историкът Дж. Аллан казва, че: "тази глава съдържа, може би най-важните думи, които някога са написани като история на политическата мисъл."

Но тяхното практическо значение бе да ръководи християните, които щяха да посрещнат преследване от Римската държава, водещо до мъченичество за много от тях.

Властите са поставени от Бог

В тази глава, Павел подчертава това, което е казано в Марк 12:17: "Отдайте на Цезар - Цезаровото и на Бог - Божието."

По същество той казва тези две неща:

(1) Държавата е определена от Бог, за да управлява. Дори лошо правителство е по-добро от анархия.

(2) За доброто на гражданите е да се подчиняват на властите във всичките техни законни изисквания.

Божественото право на властите

Тук трябва да напомним, че докато съществува такова нещо като Божествено право на властите, то също така е сигурно, че има и Божествено право на революцията. Тук Павел декларира общ принцип, за нормални условия. Той не представя нещо абсолютно.

Когато сравним, Откровение 13 с Римляни 13 ние виждаме, че властите са слуги на дявола вместо на Бог и следователно слуги, които претендират, че са Божии, и не бива да им се подчиняваме. Бабите в Египет не се подчиниха на Фараона, когато неговият закон причиняваше зло. Седрах, Месах и Авденаго не се подчиниха на Навохудоносор и Данаил, не се подчини на Дарий.  Установеният принцип се намира в Деяния 5:29: "Ние трябва да се подчиняваме на Бог, вместо на човеци!"

Бъдете послушни, когато е приложимо

Всекидневното практическо значение на тази глава е ясно. Послушание трябва да се дава на властите, в области, в които има право да управлява и отдавайте почит не като предпазна мярка, а като въпрос на съвест.

Ние се подчиняваме не само за това, че е опасно да не се подчиним, но защото е правилно да се подчиним на представителите на Бог.

Но, Джон Стотт предлага едно много важно предупреждение:

"Ние трябва да бъдем внимателни, в нашето тълкуване на Павловото изказване. Не бива да разбираме, че той казва, че всички тези като Калигула, Ирод, Нерон и Домициан от новозаветните времена, и всички като Хитлер, Сталин и Садам от днешното време, са лично поставени от Бог, че Бог е отговорен за техните дела, или че не бива да се съпротивляваме на тяхната власт." (Римляни стр. 340)

След това Павел говори за нашето отношение към отделни граждани и по специално към нашите братя и сестри в църквата.

Ние го цитираме.

"Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: "Не прелюбодействай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си". Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." (Римляни 13:8-10)

Любовта на Бог, преди етика

Важно е, да напомним тук, че Новият завет никога не се занимава с обикновена моралност или етика. Те се появяват на преден план, само след като на Христовата любов и е дадено първостепенно място.

Отново ние казваме: "Благовестието е благодат, а етиката благодарност." В точното време и на правилното място, Павел не е претенциозен в цитирането на Божествените закони. Твърде много християни са забравили, че любовта е свързана с мотивите, а не със съдържанието.

На нас все още ни трябва ръководство относно поведението ни, тъй като нашето мислене не всякога е чисто! 

Вие ще обичате един друг

Когато Новият завет цитира Декалога, той поставя по-голяма част от ударението на  втората плоча, защото в първото столетие Юдеите бяха педантични относно първата плоча, но не обръщаха особено внимание на втората. Както Христос, така и Павел размениха важността на плочите.

Знакът, че си християнин е, че той/тя обичат хората. Исус каза:

"По това хората ще познаят, че сте мои ученици, ако обичате един другиго." (Йоан 13:35)

А възлюбеният апостол написа:

"Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт. От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него. Относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога." (1 Йоан 3:14, 19-21)

Завинаги длъжни на нашите братя

Ориджен казва относно този пасаж в Римляни 13.

"Дългът в любов остава в нас за постоянно и никога не ни напуска, това е дълг, който ние връщаме всеки ден и дължим за винаги."

Колко различен щеше да е света, ако тази християнска заповед бе разбрана и приложена. Писанията казват: "Ние сме части един на друг." (Ефесяни 4:25.)

Всеки мъж и жена, които срещаме са купени с кръвта на Христос и трябва да бъдат уважавани. "Който презира съседа си е грешник." (Притчи 14:21)

От любов към надежда

До сега Павел говореше за вдъхновяващият принцип на любовта и сега той се обръща към пречистващият мотив на надеждата.

Ние го цитираме отново:

"И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господ Исус Христос, и не промишлявайте за страстите на плътта." (Римляни 13:11-14)

Спасението наближава

По всяка вероятност Павел мисли за римски войник, който се събужда с изгрева на слънцето, съблича нощните си одежди и се облича с блестящите си военни одежди. Павел казва, че нощта на греха е към края си и съвсем скоро, денят на финалното освобождение ще дойде и ние трябва да живеем според това.

Ние трябва да се облечем с Божието всеоръжие, както е описано в Ефесяни 6 глава и да живеем достойно според призива си. Августин чу думите на детето, което си играеше, "вземи и прочети", и той отвори преписа на Римляни, прочете тези думи и бе докоснат от Духа на Бог.

След като беше променен, той започна да променя света и остави следа в него за винаги.

Времето е кратко

Много чувствителни хора, през вековете, са били преследвани от недостига на време.  Добре е да не забравяме, че първите двадесет години са най-дългата половина от живота ни. С Андрю Марвел, "винаги  трябва да чуваме крилатите колесници на времето бързащи около нас."

В този пасаж Павел говори за Второто идване на Христос, но ние трябва да запомним, че за нас краят на света може би няма да бъде този велик, кулминационен, изпълнен с напрежение случай, но нашата среща със смъртта.

Добрата вест е, че след като веднъж сме приели любовта на Бог, както е проявена в Христос, в този момент ние сме готови за смъртта, за Второто идване и за небето.

Ако каещият се разбойник, който знаеше много малко относно освещението, можеше да бъде сигурен, че небето е негово, не трябва ли всеки вярващ да има същата радостна увереност?

РИМЛЯНИ 14 – ПОМОЩ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНАТА ДУША

Ние често чуваме за безскрупулните хора и се страхуваме

от тях. Но има нещо друго, от което трябва да се страхуваме - прекалена безскрупулност. През вековете в Католическата църква са съществували мъдри учители в изкуството как да се отнасяме с тези, които са прекалено

безскрупулни. Протестантизмът се нуждае от това също. Никой

не бива да злоупотребява със съвестта на другия и никой

не бива да позволява, съвестта на другия да

злоупотребява с него.

Тази глава е позната, като главата на здравото учение - главата относно неща, които са несъществени. Тук Павел се занимава с типични ситуации, в които християните са склонни да превърнат къртичините в планини и атомите в светове.

Несъществените

Павел щеше да хареса сентенцията на Августин: "В най-важните - единство, в несъществените - свобода, във всички неща - благотворителност." След като представя най-важното в първите глави, сега Павел идва до немаловажните, които често могат да бъдат преувеличени, да приемат твърде голям размер и да разрушат, както личният мир на християнина, така и този в обществото.

Докато християнина трябва да се концентрира върху това, как Бог вижда нещата и желае да постави Бог в най-малките и най-големи неща, той/тя трябва да се стараят да подържат чувство на пропорция, или духовният живот ще бъде помрачен от дребнавостите.

Любовта е всичко

Тези стихове са призив за християнска благотворителност и ни припомнят за границите на християнската свобода. В началото, Павел казва, че е "свободен от всеки човек" и "слуга на всеки" Ние трябва да запомним и двете.

Християнинът е всецяло освободен от глупави забрани и табута. Но Ф.Ф.Брус ни напомня, че ние не трябва да бъдем в плен на нашата еманципация. Павел е апостолът, който каза, не забравяйте, че: "обрязването е нищо", а също така и че: "не обрязването е нищо". Но любовта е всичко. И че любовта е дисциплинирана, а не безразборно излята емоционална преситеност.

Търпение със слабите

Предупреждението в тази глава е за тези, които вярват, че са израснали християни. Те трябва да са нежни с тези, които са прекалено безскрупулни, тъй като те не са добре запознати с това, което се изисква от Христовите последователи.

Християнската свобода не бива да се използва по начин, по който друг вярващ ще се препъне, тъй като, когато ние окуражаваме някой, да направи нещо срещу съвестта си, ние му нанасяме вреда.

Загриженост относно храна

В този случай (стихове 2-22) Павел говори по въпроса за дни на пост. Някой вярващи, се хранеха само с вегетарианска храна на определени дни и вярваха, че това е много важно за тях.

Трябва ясно да разберем, че тук не стана въпрос за физическо здраве. Ако нещо е било представено ясно от науката в днешното време, което има значение за всеки от нас е, че колкото по-близко сме до вегетарианска диета, толкова по-добре ще бъде за нашето здраве.

Тук не става въпрос за Декалога

Това също не е дискусия относно четвъртата заповед. Павел никога няма да каже относно някоя заповед от Декалога и нашето отношение към нея: "всеки един трябва да бъде убеден в собствения си ум."

Нито един от святите принципи, изговорени от гласа на Бог и написани с Неговият пръст не са били и не са променени. Новият завет задълбочава приложението на всяка една от тях.

Какво предизвикателство за християнска благотворителност, когато Павел казва: 

"По-добре е да не ядете месо или пиете вино или да правите каквото и да било, което може да препъне брат ви." (ст.21)

Или както той казва по-рано: "Вземете решение да не поставяте спънка или пречка по пътя на брата си." (ст.13)

Християнинът и дисциплината

Тази глава ни напомня, че християнството не е само въпрос на закони и ограничения. Всеки човек, който е ръководен от такива неща всъщност не е християнин.

От друга страна, за да си напълно християнин, трябва да си напълно дисциплиниран; но всичко това зависи от принципа изложен във въпроса: "Какво е най-доброто за прослава на Бог и за добро на хората?"

Толерантност или отчаяние

Трябва да бъдете внимателни също така с изкушенията на "отвореният ум". Казано е много добре, че умовете на някои хора са толкова отворени, че техния мозък е изпаднал. Единственото извинение за отворен ум е същото, като за отворена уста - че може да се насочи към нещо, което си заслужава да се сдъвче. Умовете на повечето хора са отворени от двете страни и нищо не остава вътре.

Павел също така не ни насърчава към нехристиянска толерантност. Трябва да запомним мъдрите думи на Дороти Сеярс:

"В света се нарича толерантност, но в Ада се нарича отчаяние....грехът, който не вярва в нищо, който не му пука за нищо, не се интересува от нищо, не намира смисъл в нищо, живее за нищо и продължава да живее, тъй като няма нищо, за което да умре."

Истинският християнин трябва да има нетърпимост към всеки вид зло и да бъде изпълнен с благотворителност към неизбежните слабости и дефекти в познание и постижение на неговите братя и сестри в Христос.

Уилям Баркли подсказва, че първият стих на тази глава може спокойно да бъде преведен така: "Приемете слабият във вярата, но не го запознавайте веднага с дискусии по въпроси, които могат само да породят съмнения."

Честъртън е този, който каза:

"Ние открихме всички въпроси, които могат да бъдат зададени. Време е да спрем да търсим повече въпроси, а да започнем да търсим отговори."

Баркли също цитира Гьоте: "Кажи ми за това, което знаеш със сигурност, аз имам достатъчно съмнения."

Ние мислим различно

Ние сме различни, както цветята и бурените в градината. В Кембридж казват: "Каквото искаш да направиш, направи го със силата си, но не забравяй, че някой друг мисли различно."

Тъй като сме различни, ние мислим различно и чувстваме различно. Няма нужда да се отказваме от своите убеждения, но ние се нуждаем от симпатия, разбиране и истинска толерантност към тези, които виждат нещата различно от нас.

Трябва да не забравяме думите на Оливър Кромуел: "Умолявам ви поради страданията на Христос, имайте предвид, че може би сте в грешка."

Ние не сме острови

В тази глава Павел ни напомня, че не можем да живеем изолиран живот. Ние всички сме свързани. "Ние не сме острови." Въпреки това, има моменти, в които ние ще бъдем сами, когато стоим за истините на Бог.

Стих 17 свети като прожектор в тази глава:

"Но царството божие не е относно ядене и пиене, но относно правда, мир и радост в Святия Дух."

Комари и камили

Сигурният знак за фарисейство е, когато правим атом от света и свят от атома, както ясно ни е показано в Матей 23 глава. Всяко от обвиненията срещу религиозните учители, които се противопоставяха на Христос ни предлага илюстрация на омаловажаване на великото и възвеличаване на малкото.

Помислете върху хиперболата относно тези, които поглъщаха камилата, а прецеждаха комарите, които пребродваха земи и морета, за да спечелят някого за Божието царство, но след това го правеха по-лош от тях самите, които украсяваха затворите на пророците от времето на бащите им, но живееха живот на алчност и злоба, след като техния ритуал на варосване бе извършен.

Запазете баланс

Трябва да запомните думите на Лутер, че човек е като пиян селянин, който пада от седлото на коня си от едната или от другата страна.

Царството Божие не е ядене или пиене, но нашето решение относно яденето и пиенето може да окаже влияние на върху нашата използваемост в Божието царство и върху радостта в живота ни.

Трудно е да постигнем мир и радост, когато страдаме от стомашни болки, проблеми на сърцето или преумора.

Когато се отнася до праведност, яденето и пиенето предлагат много малко. Но когато говорим относно ефективна служба за Христос и радостта от добро здраве, яденето и пиенето са много важни.

Това, което ядем и пием днес, ще ходи и говори утре. Повечето от хората в цивилизованите страни, се самоубиват с нож и вилица.

Лош хляб

Ние сме превърнали Божиите добри подаръци на полето в гастрономическа абсурдност, прекрасно опаковани и приканващо наредени от тези, които с желание искат да вземат парите ни за това, което не е хляб.

Ще се види ограничено за някои, но разумно за други, да напомним, че в днешното поколение, пълно въздържание е по-добър избор за християнина отколкото умереност.

Смисъла на това се състои във факта, че алкохолът довежда до разрушаване, поне на една четвърт от семействата в тази държава.

Опасността от алкохол

Един от осем души употребяващи алкохол, става алкохолик, а кой може да каже дали той или тя ще бъдат такива?

Трябва ли да насърчаваме тези, които могат да се окажат пленници на тази ужасна тирания? В Библейски времена, дестилацията на вода бе непозната и леките вина в някой случай бяха по-здравословни от водата за пиене. Също така, в тези времена, мъжете, които пиеха много не сядаха зад кормилото.

Приложение за всички

Ние навеждаме на мисълта, че принципите на тази глава имат приложение с голямо значение за всеки мислещ християнин, в нашето опасно общество.

РИМЛЯНИ 15 – НАЙ-ВИСШИЯТ ПРИМЕР

"Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано: -"Укорите на ония, които укоряваха тебе, паднаха върху Мене". А Бог

на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера

на Христос Исус. Щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца

на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг,

както и Христос ви прие, за Божията слава."(Римляни 15:1-3, 5-7)

Глава петнадесета от Римляни, продължава темата от 14 глава и призовава най-тежката духовна артилерия в борбата срещу себелюбие и самонадеяност. Павел гледа към примера на Христос, като най-висшият мотив за живот, изживян с не егоистична любов.

Единството на юдеи и езичници

В тази глава Павел преминава почти неусетно от темата за единство в църквата, независимо неравенството между силните и слабите, към единство между юдеи и езичници, като последователи на същият Господ. И в двата случая единството донася слава на Бог, богослужение с обединени гласове и следователно лична служба.

Колко поразителни са думите на покана, че ние трябва да се приемем един другиго, защото Христос ни прие!

Кои сме ние, за да задържаме любовта си към другите, след като Христос ни възлюби толкова много?

Толкова лесно е да забравим, че любовта е дългът, който дължим на всеки. Християните също са виновни в себелюбие, не само на дума и дело, но и като отражение.

Никой, с когото сме свързани не бива да бъде пренебрегван. Всички са скъпоценни в Божиите очи и колкото по-близо живеем до Бог, толкова по-близо идваме до тези, които са изкупени с Христовата кръв.

Реализъм срещу песимизъм

След това Павел се обръща към пасажи от Стария завет, предвещаващи разпространението на благовестието между езичниците и той достига до кулминацията на тези стихове с думите: "Нека Бог на надеждата да ви изпълни с радост и мир, като Му се доверявате, така че да бъдете препълнени с надеждата чрез силата на Святият Дух." (ст. 13)

Християнинът е реалист, а не песимист. Християнинът е реалист и идеалист. Християните вярват в позитивното мислене, но също така съзнават, че всичкото позитивно мислене на света, не можеше от само себе си, да избави Йоан Кръстителя от неговата тъмница.

Павел ни насочва към обещанията на Бог, които са в Писанията и в по-предните стихове в тази глава той казва:

"Всичко, което беше написано в миналото, беше написано за наше поучение, така че, чрез издържливост и окуражени от Писанията, да имаме надежда."

Подходящо е, че тази книга, която започва с дискусията относно умилостивението направено от Христос, като израз на Божията любов и след това преминава в изискване за вяра, за да можем да наследим всичките добри неща на благодатта,  преди края говори относно надеждата.

Богатствата на надеждата

Човекът, който има надежда притежава всичко, но човек без надежда е нищо. С надежда, най-бедният е богат, а без надежда богатият е беден. Смъртта на надеждата води до надежда за смърт.

Но също така, трябва да кажем, че надеждите често ни измамват. Основателно е да запитаме, дали надеждите, които имахме преди да станем християни, ни даваха повече удоволствие или повече болка.

Надежда, която не е свързана с благовестието е често фалшив пророк, и нейните картини са твърде преоцветени, хвърляйки илюзии върху бъдещето. Както един проповедник казва:

"Надеждата може да оцвети далечните хълмове в прекрасно розово, което достига до голите камъни и студеният сняг. Надеждата е задържала награди, които никога не са били спечелени, и е направила милиони хора да страдат и да се мъчат, за да намерят накрая само празни черупки." (Александър Макларен)

Независимо от тези факти е ясно, че надеждата е дарба дадена от Бог, предназначена да намери истинската си основа само в благовестието. Обектите на надеждата на християнина са тези, които са сигурни и действителни, гарантирани и благословени.

Правилни чувства, правилни мисли

Забележете, че стих 15 в тази глава не прави вярата да следва опитността на радост и мир, но редът е обратен. Случва се това, което вярваме, а радостта и мира са Божий подарък за нас, чрез Святия Дух, който идва в нас и пребивава, като се надяваме на Спасителя. Правилните чувства, са резултат от правилни мисли.

В следващите стихове на тази глава, Павел говори за своите лични надежди. Той се надява да види вярващите в Рим много скоро, да бъде благословен от тях и да ги благослови. Той се надява да проповядва в Ерусалим отново и след това да продължи за Испания.

Неговите очи бяха винаги отправени към "районите в далечината" и той споделя със своите приятели в императорския град за своите далечни планове, така че, те да могат да се присъединят към него в молитва, за успешното изпълнение на неговите надежди. 

Практично християнство

Забележете от тази последна част на главата, колко истински практично е християнството! Павел потвърждава, че той е събрал подарък на любов от църквите в Македония и Ахая за нуждаещите се християни в Ерусалим.

Той подсказва, че християнските църкви в езическата част на света, дължат на вярващите в Ерусалим всичките си духовни благословения, и  техният отговор е, че те трябва да дадат материален подарък, за да помогнат на тези, които им проповядваха духовните неща.

Тези последни стихове напомнят за Хенделовата "Алилуя". Започвайки своето писмо с думи относно благовестието, което е сила Божия, за спасение на всеки, който вярва, сега към края на неговото писмо, Павел представя обещанията на Писанията, че милиони от краищата на земята, юдеи и езичници, ще се съединят и единогласно ще хвалят Бог през вечността.

РИМЛЯНИ 16 – ИЗВИКВАНЕ ПО СПИСЪК

Последната глава в Римляни, не е само списък с имената на

Павловите верни приятели в Рим. (Списък, който ни казва, че Бог познава всички

 по име.) Глава 16 също ни дава увереността, че Христос скоро ще

унищожи Сатана. До тогава, ние ще се държим за Него само

чрез вяра. Вярата произвежда плод, който се нарича

послушание и се държи за Христовата сила.

Списъкът с Павловите приятели, който се намира в тази глава ни напомня за това, че имената на всички вярващи са записани в небето, и че един ден те ще бъдат извикани по име. Тук имаме предварително указание за извикването на светиите в слава, в последният ден. Павел изпраща поздрави на 26 души и споменава за пет църкви в различни домове.

Жените са важни

Забележете колко от тези личности са жени. Една от тях, Юния, е наречена апостол и друга, Фива, е описана като такава, която е изпълнявала служба в църквата в Кенхрея. Фразата относно Фива, където се казва, че "тя е помагала", идва от гръцката дума за ръководител.

Новият завет без съмнение е книгата, която пише най-много против жените в старите времена. Тя декларира, че няма повече "мъже или жени", в смисъла на важност на духовни привилегии.

Както имаше много жени, които служеха на Христос, също така голяма част от църквата през всичките векове е била съставена от нежния пол.

Христос, който притежаваше добродетелите на двата пола, винаги е привличал жените да слушат благовестието. Много ясно е, че жените са преобладаващи в църквата по времето на апостолите.

Когато в първи стих се казва, че Фива е служителка, се подразбира, че тя беше известна в проповедническите среди, тъй като същата гръцка дума навсякъде е преведена като "проповедник".

Думи на любов за неговите приятели

Колко много любов има в тези думи! Колко нежен е Павел и колко много оценява службата на любов, проявена от други!

За това може да разберем, защо Джон Стотт казва това:

"...най -интересният, инструктивен аспект на църковно несходство в Рим е това на половете. Девет от двадесет и шестте поздравени хора са жени." (Римляни стр.395)

Забележете, че Прискила, както тук, така и на три други места в Новия завет е спомената преди нейният съпруг. Явно тя бе по-добре позната от двамата и по всяка вероятност по- активна в църквата.

Отново, коментара на Стотт си заслужава: "Изглежда, че Павел признава, а не критикува нейната ръководна роля." (стр. 396)

Докато някои преводи в стих седми казват Юний, повечето теолози твърдят, че по-добрият превод е Юния, което е женско име и както забелязахме по-рано, тук тя е призната за много добър апостол.

Трябва да запомним, че терминът "апостол", често бе употребяван в по-широк смисъл, отколкото само дванадесетте, които Христос избра. Те са равностойни на това, което днес ние наричаме мисионери.

Всичко това прави ясна истината, която отново Стотт изразява много ясно, когато казва че Павел: "не беше мъжкият шовинист на популярната фантазия."

Личният допир

Друго име, което се отразява ясно е името на Руфа. Също така забележете, че Павел казва за майката на Руфа, че тя е и негова майка също. Колко мило. Руфа, може би е синът на Симеон Киринееца (виж Марк 15:21 където Симеон е описан като баща на Александър и Руфа.)

Фактът, че Марко идентифицира бащата чрез синовете, означава, че синовете са били добре познати в обществото, до което евангелието е било изпратено, а бащата може би не е бил известен. Също така, евангелието на Марко първоначално е било написано за църквата в Рим.

Могъщите и благородните са само няколко

Тези стихове подсказват, че докато е истина, че нямаше особено много могъщи и много благородни хора между християните, то имаше няколко такива. И няколко от тях, бяха в семейството на цезара.

Много коментатори вярват, че Аристовул, който е споменат е племенник на Ирод Велики, и близък приятел с император Клавдий, и че Нарцис от стих 11, може би е добре познатият освободен роб със същото име, който е оказал голямо влияние на същият император. Тези стихове не казват, че тези хора са били християни, но че имаше такива в тяхното семейство.

Уйлям Баркли има прекрасен коментар върху последните стихове в тази глава:

"Едно от най - интересните неща в цялата тази глава е начинът, по който отново и отново, Павел характеризира хората с едно изречение. Той няма много място, за да каже повече, но отново и отново едно изречение характеризира хората, за които той пише. В 21-23 стихове има две прекрасни определения. Гай е гостоприемен; Кварт, с една дума е брат. Велико нещо е, да си познат в историята като гостоприемен човек и като човек със сърце изпълнено с братска любов. Един ден, хората ще кажат едно изречение за нас. Какво ще бъде то? (Римляни стр. 241)

Войната на Семето

Забележете 20 стих:

"А Господ на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви. Благодатта на Господа Исус Христос, да бъде с вас." (Римляни 16:20)

Първата част на стиха: "А Господ на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви" е загатване за Битие 3:15. Много рано в Писанията чрез този стих, ни се казва за войната между жената и змията, Ева и Сатана, между двете семена, църквата и света. Семето на Ева (Христос), ще смаже главата на змията (Сатана), въпреки това, Сатана ще нарани петата на Смазващият. Всичко това, стана законно на кръста. Съвършеният край на това, завършекът, ще стане при Второто пришествие и при Третото пришествие, след Милениума, когато Сатана ще бъде унищожен.

Когато войната свърши

Павел загатва, че Битие 3:15 ни обещава, че борбата между доброто и злото няма да продължава завинаги. Всеки един от нас се изморява от борбата - всеки един от нас. Аз не мисля, че има проповедник, който някога е живял, който не е бил изкушаван да се пенсионира по-рано. Но това е само изкушение, защото проповедника скоро си спомня Павловите думи: "Горко ми, ако не проповядвам благовестието." (1 Коринтяни 9:16) И той е твърде уплашен да покани това горко.

"А Господ на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви."  С други думи, конфликтите и проблемите, които се изправят пред вас един ден ще изчезнат.

Ще бъде добре, ако в този велик ден, можете да покажете, че сте били мъж или жена, във вашето време на изпитание. Ще бъде ужасно нещо, когато Исус дойде за да обърше сълзите от очите ни, (Откровение 7:17; 21:4) да няма сълзи, които Той  да обърше!

Павел можеше да каже: "Аз нося върху тялото си раните на Исус." (Галатяни 6:17 NIV). Няма рана върху нас, която Той да не познава. Те ни идентифицират с Него. Но обстрелката от страна на този свят, няма да бъде завинаги.

Последната дума, вяра

Моля ви, елате сега до края на Римляни:

"А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исус Христос до века. Амин."(Римляни 16:25-27

Приятели, забележете, че точно преди краят на Павловото славословие, преди фразата, "на единния премъдър Бог", последната дума, в стих 26 е "вяра". И тази "вяра" е част от фразата, "послушание от вяра."

Спасен чрез вяра

Никога не допускайте грешката да мислите, че вярата е дело. Или че сте спасен чрез дела. Вярата е каналът, през който благодатта преминава.

Вие не сте спасени поради вярата. Вие сте спасени чрез вяра. Там, където четете, "спасение чрез вяра", може да го перифразирате на "спасение чрез Христос", или "спасение чрез благодат", или "спасение чрез милостта на Бог".

Павел използва "вяра", за да подчертае, че спасението е нещо, което аз трябва да приема. Това е единственият начин, да приемем спасението, тъй като то е подарък. Не бива да сме толкова горди или толкова небрежни, че да се колебаем да приемем, да се захванем за спасението.

Послушание от вяра

Вие забелязахте, че е "послушание от вяра." Павел не иска да се подлъжем и да изпаднем в грешката на евтина благодат.

Ние споменахме в предишните страници, че ако не ви обвиняват, че казвате: "Със законът е свършено. Вие можете да грешите и да се разминете с наказанието", вие не проповядвате благовестието. Но това, в което сме обвинени не е вярно. Може би звучи, като че ли проповядваме антиномианизъм, но не е така. Ние вярваме в послушание от вяра.

Послушанието извира от вярата.

Никога не е "вяра от послушанието." Като че ли усилието за послушание, може да произведе вяра! Вместо това, послушанието е плода, а не корена на нашата връзка с Христос.

Спомняте ли си това, което Павел пише в Римляни 7:1-4? Аз перифразирам: "Вие сте в брачни отношения с Христос, така че, да принасяте за плод - святост." Връзката ни с Исус е тази, която донася добрина и святост.

Тази връзка зависи от това да имате Христос в умовете си, да изследвате Библията, да вярвате в нея и да я практикувате. Така се осъществява връзката с Христос.

Тя трябва да е постоянна, като дишането. Вие не вдишвате веднъж за винаги. Вие дишате непрекъснато. Той ще ви помогне да го направите, ако го помолите.

Хванете се за Христовата сила

Последната мисъл, която оставям с вас, от нашето изследване на книгата до Римляните е тази, която сте чули и преди. Ние не се нуждаем много от нова светлина. Ние трябва да практикуваме старата светлина, която вече имаме, това е, от което се нуждаем.

Това е кулминационната точка на Павловото "благовестие и проповядване на Исус Христос" (Римляни 16:25). То е: "На този, който може да ви подсили." (стих 25)

О, аз се нуждая от тази сила. Аз имам голяма нужда от тази сила. Вие също имате нужда от нея.

За да я получите, спомнете си това, което Мартин Лутер каза: "Ако гледам в себе си, нямам представа, как някога мога да бъда спасен. Но ако гледам към Христос, не виждам как някога мога да бъда изгубен."

Така че, скъпи приятели каквато и да е вашата ситуация, а аз знам, че много от нас носят тежък товар, аз знам, че Христос е отговорът. Но в Неговото време и по Неговият начин. Не се опитвайте да му диктувате.

Положете вашите надежди за вечността на Него. Положете на Него вашите настоящи надежди. Дайте му вашите тревоги, вашите трудности. Изповядайте вашите слабости. Кажете: "Господи, ти си моята най-голяма нужда." Хванете се за Христос

Това е пътят за спасението. И той е славен!

ГЛЕДАЙКИ КЪМ ИСУС

 

"Само три думи, но

в тези три думи е събрана

тайната на живота."

Гледайки към Исус началото и краят на нашата вяра, който поради радостта, която беше поставена пред Него, понесе кръста, презирайки срама и седна от дясно на Божият трон. (Евреи 12:2)

Гледайки към Исус в Писанията, за да научим от там, какъв е Той, какво е направил, какво дава, какво изисква; да открием в характера Му, нашият модел, в Неговите заповеди - нашият закон, в Неговите обeщания - нашата подкрепа, в Неговата личност и Неговата работа - пълно задоволяване на желанията на нашата душа.

Гледайки към Исус разпнат, да намерим в  пролятата му за нас кръв  изкупление, прошка и мир.

Гледайки към Исус възкресен, да намерим правдата, която може да ни оправдае и да ни позволи, такива недостойни, каквито сме, да се доближим с увереност в Неговото име до Този, който е Негов Баща, и наш Баща, Негов Бог, и наш Бог.

Гледайки към Исус прославен, да намерим в Него, нашият небесен Адвокат, изпълнявайки чрез своето посредничество работата на Своята милост и на нашето спасение, стоейки дори сега в присъствието на Бог и добавяйки към недостатъците на нашите молитви това, което Бащата винаги чува.

Гледайки към Исус открит от Святия Дух, за да намерим в Неговото свързващо присъствие очистване на нашите осквернени сърца, светлина за нашите помрачени умове, преобразяване на нашата бунтуваща се воля; за да можем да триумфираме над всичките атаки на света и на лукавия, противопоставящи се на тяхната сила с Исус - нашата твърдост, осуетявайки неговите хитрини, чрез Исус - нашата мъдрост; подържани от симпатията на Исус, на когото не бе спестено никакво изкушение, и чрез Неговата помощ във време на нужда, и чрез помощта на Исус, Който не се подаде на никое от тях.

Гледайки към Исус, за да получим работата си и кръста си за всеки ден, с достатъчна благодат, за можем да носим кръста и да извършим работата; търпеливи с Неговото търпение, активни с Неговата активност, обичащи с Неговата любов, без да питаме "какво мога аз", но питайки "какво не може Той" и надявайки се на Неговата сила, която е съвършена в слабост.

Гледайки към Исус, за да може светлината на Неговото лице, да бъде светлина в нашата тъмнина; така че, нашата радост да бъде свята и нашата болка спокойна; за да може да ни направи бедни и да ни обогати; за да ни научи да се молим и да отговори на молитвите ни; така че дори, оставяйки ни в света, Той да може да ни отдели от него, нашият живот да бъде скрит с Него в Бог, и да водим хора при Него, свидетелствайки пред тях.

Гледайки към Исус, който връщайки се в дома на Баща си, приготвя място за нас, за да може тази блажена надежда да ни окуражи да живеем, без да роптаем, за да ни приготви да умрем без съжаление, когато времето дойде, за да посрещнем този последен противник, когото Той победи за нас, който ние ще победим чрез Него, този враг чрез който Той ни направи приятели, веднъж бидейки цар на терора, а сега вестител на вечен мир.

Гледайки към Исус, който дава разкаяние и прощение за грехове, за да могат тези, които разбират своята недостатъчност, да го получат от Неговото сърце и да дойдат с разкаяние пред Неговите нозе.

Гледайки към Исус, така че Той, Който е авторът на нашата вяра, както Той е нейният обект, да ни научи да гледаме към Него, така че Той, който е нейният завършек, да ни пази във вярата до края.

Гледайки към Исус и не към себе си, към нашите мисли, нашите желания или причини. Към Исус, а не към света, към неговите съблазни и примери, неговите принципи и неговите мнения. Към Исус, а не към Сатана, независимо че той се опитва да ни уплаши със своята ярост, или да ни съблазни със своето ласкателство. О, как трябва да очистим себе си от непотребни въпроси, от дискутиране на скрупули, от опасно разискване с лукавият, от разпиляване на духа, от безполезни фантазии, от горчиви разочарования, от болезнени борби, от съжаления след подхлъзване,   гледайки директно в Исус и следвайки го, където ни води, бидейки нетърпеливи да не изгубим следата, която Той прави за нас, за да хвърлим ярка светлина върху тези, в чиито очи Той не е достоен да ни води!

Към Исус, а не към своите размисли и молитви, към нашето благочестиво покаяние, или към нашето поучително четене пред църквата, която посещаваме, дори не към нашето участие в Господната вечеря. Нека с вяра да използваме всички тези средства на благодат, но без да ги объркваме с благодатта, и без да обръщаме очите си от Този, Който единствен може да ги изтълкува ефикасно, общувайки с нас чрез тяхното значение.

Към Исус, а не към нашата позиция в Христовата църква, към името, което носим, към доктрината, която изповядваме, към идея, която други формират от нашата набожност или към това, което ние оформяме от себе си.

Към Исус, а не към нашите братя, дори не към най-добрия или обичан между тях. Следвайки човек, ние попадаме в опасността да бъдем в грешка, ако следваме Исус, ние сме сигурни, че никога няма да сгрешим. Ако Исус притежава  мястото между нас и нашият най-близък приятел, нашата връзка с хората, ще бъде по-незначителна, но по-сладка, не толкова страстна, но по-чиста, не толкова необходима, но по-полезна, инструмент на богати благословения в ръката на Бог, когато Той пожелае да я използва и благословение дори и в липсата й, когато Той реши да направи нещо без нея.

Към Исус, а не към препятствията, които се изправят на пътя на нашето странстване. В момента, в който спрем да им обръщаме внимание те ни изненадват, те ни разколебават, те ни повалят, тъй като сме неспособни да разберем причината, поради която те са допуснати или средството, с което можем да ги победим. Апостолът започна да потъва в момента, в който погледна към вълните и се уплаши от бурята; когато гледаше към Исус той ходеше върху водата, както по канара. Колкото по-трудна е нашата задача, кръстът ни е по-тежък и ние се нуждаем повече да гледаме към Исус.

Към Исус, а не към временните благословения, на които се радваме. Да гледаме върху тези благословения означава погледа ни да бъде привлечен от тях, така че, те да скрият от нас светлината идваща от Него, Който ни дава тези благословения. Да гледаме първо към Исус означава да получим от всичките тези благословения, избрани от Неговата мъдрост, подарени ни от Неговата любов и хиляди пъти по скъпоценни, защото ги получаваме от Неговата ръка, за да им се радваме в Неговото присъствие и да ги използваме за Негова слава.

Към Исус, а не към нашият грях. Размишлявайки върху греха, това довежда смърт, размишлявайки върху Исус, донася живот. Не беше поглед към Неговите рани, но поглед към змията от бронз, който излекува израилтяните.

Към Исус, а не към закона; законът издава заповеди, но не дава сила, за да ги изпълняваме. Законът винаги обвинява и никога не прощава. Да поставим себе си отново под закона е да оттеглим себе си от благодатта. В пропорция, когато направим послушанието средство за нашето спасение, ние загубваме мира си, нашата сила и нашата радост, защото ние забравяме, че Исус е "краят на закона, за правда, за всеки, който вярва." В мига, в който законът ни принуди да търсим Него, нашият Спасител, само Той може да изисква послушание от нас, послушание, което Той ни дава и определя и което правилно разбрано е по-малко последица от нашето спасение, но е част от това спасение и както всичко останало - благодат.

Към Исус, а не към това, което ние правим за Него. Когато сме твърде заети с работа, ние можем да забравим за Господаря; възможно е да имаме ръцете си пълни и сърцето празно. Когато сме заети с нашият Господар, ние не можем да забравим нашата работа; ако сърцето е изпълнено с Неговата любов, как може ръцете да не са активни в Негова служба?

Към Исус, а не към видимите успехи на нашите усилия. Видимият успех, не е мярката за истински успех, а също така, Бог не ни каза да успяваме, а да работим. Трябва да дадем сметка за нашата работа, а не за нашият успех; защо тогава говорим за него преди времето му?  Да гледаме към успехите си е да Го изгубим от погледа си; да гледаме към Исус е да постоянстваме в следване и служба на Него, независимо от обезкуражението, означава да ходим чрез вяра.

Към Исус, а не към степента на мъката, която нашият грях ни е причинил, или степента на унижението, което той предизвиква в нас. Ако ние сме толкова смирени от тях, че да не сме повече задоволени със себе си, ако ние сме толкова огорчени от тях, че да гледаме към Исус, така че, Той да може да ни освободи от тях, това е всичко, което Той иска от нас, и още повече, този поглед е повече от всичко друго, което ще направи нашите сълзи да потекат и нашата гордост да падне.

Към Исус, а не към прелестта на нашата радост или към чувствителната ревност на нашата вяра; в противен случай, ако само тази любов изглежда студена, ако този шанс за радост пропадне - независимо от последиците на нашият мързел, или изпита на нашата вяра, незабавно, нашите емоции ще изчезнат и ние ще мислим, че сме загубили силата си и ще предадем себе си на депресия, ако не на  виновно бездействие. Но вместо това, помогни ни да запомним, че въпреки понякога, емоциите и сладостта да ни напускат, вярата и нейната сила остават в нас, и че ние можем "винаги да останем в работата за Господа." Помогни ни без прекъсване, да не гледаме в сърцата си, които винаги се променят, но към Исус, който е винаги същият.

Към Исус, а не към нашата вяра. Последното средство на противникът, когато той не успее да ни накара да гледаме никъде другаде, е да отвърне очите ни от нашият Спасител към нашата вяра и така да ни обезкуражи, ако тя е слаба и да ни изпълни с гордост, ако тя е силна. И в двата случая да ни обезсили, тъй като силата не идва чрез вяра, не е чрез гледане в нашият поглед, но чрез гледане към Исус.

Гледайки към Исус, докато сме на тази земя, към Исус от момент към момент, не позволявайки да бъдем отклонени нито от спомените за миналото, които трябва да оставим след себе си или от очакването на бъдещето, за което ние не знаем нищо.

Към Исус сега, ако никога не сме гледали към Него. Към Исус отново, ако сме престанали да гледаме. Само към Исус.

Към Исус отново. Към Исус винаги, с поглед повече и повече задълбочен, повече и повече сигурен, "преобразени в същият образ от слава в слава", очаквайки часът, в който Той ще ни повика, за да преминем от земята към небето, от време към вечност - обещаният час, благословеният час, когато най накрая, "ние ще бъдем като Него, защото ще го видим както е."

 Тази статия е написана от френския писател Теодор Монод (1802-1856)

ВЪПРОСИ ВЪРХУ РИМЛЯНИ

Въпрос: Изследването на книгата към Римляните положително ни помогна да изградим респект и благоговение към Писанията. Моля ви да обясните доктрината за безпогрешността на Писанията, както е обяснена от Францис Шефър.

Отговор: Францис Шефър, с когото съм говорил лично е забележителен християнин. По всяка вероятност той ще бъде класифициран като интелигентен фундаменталист.

Той беше набожен и много добър човек. Няма съмнение относно това. Той щеше да твърди за Писанията, че те са по всяка вероятност непогрешими във всичко, което разглеждат, както история и наука, така и религия. Аз мисля, че това беше неговата позиция. (Препоръчвам ви да прочетете книгите му. Заслужава си да ги прочетете.)

Той не беше съвършено прав в своя обзор.

1) Библията е съвършена по отношение на причината, поради която е дадена. Това е причината: "тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Йоан 20:31)

2) Въпреки че Библията е дадена с практична цел, приемете я, както я четете и никой от вас няма да бъде изгубен.

Но не я използвайте за неща, за които тя не е дадена. Тя не е универсален учебник върху всяка тема и предмет. Основната тема на Библията е спасението на душата чрез Исус Христос.

Павел написа до Тимотей:

"И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван съвършено приготвен за всяко добро дело." (2 Тимотей 3:15-17)

Павел не написа на Тимотей:

От ранно детство познаваш Святите Писания, които могат да те направят мъдър в познание по история, тригонометрия, физика, геология, математика и география.

Библията е достоверна относно великите теми, за които говори. Тя е непогрешима във всяка област, в която поучава.

Защо казвам това? Позволете ми да ви дам няколко примера:

При кръщението на Исус, гласът от небето каза: "Ти си моят възлюбен Син, в теб е моето благоволение." (Марк 1:11) Правилно? "Не" - каза някой. "Казва се: `Този е Възлюбленият ми Син, в когото е моето благоволение.`" (Матей 3:17)

Кое беше казано? "Ти си" или "Този е"? Или дали Бащата повтори себе си? (Никой не вярва това.)

Това грешка ли е? Не. Но в друг смисъл, да. Ако търсите чист, исторически факт, да това е грешка. В термините на сотериологията (изучаване на спасението), не е грешка.

Бог изразяваше двете идеи. До Сина, вестта достигна като: "Ти си моят възлюбен Син." До тълпата вестта дойде като: "Този е моят възлюбен Син."

Разбрани по един начин, тези два стиха изглеждат като грешка. Взети по друг, богато проникновение.

Йоан ни казва относно апостолите, борещи се със силният вятър на Галилейското езеро: "И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се."(Йоан 6:19)

Кажете ми, Святият Дух, който вдъхнови написването на тези думи, не знаеше ли дали бяха три или три и половина мили?

Павел казва на свадливите Коринтяни: "Благодарен съм, че не съм кръстил никой от вас освен Крисп и Тай." (1 Коринтяни 1:14) Два стиха по-надолу, той си спомня: "Да, също така кръстих Стефаниновия дом." (стих 16) Святият Дух, има ли проблеми с паметта си?

Библията е съвършена за целта си. Съвършена е във всяко нещо, което тя учи. Когато казва 76 пъти, "слънцето изгрява и залязва", тя не се опитва да преподава астрономия. Тя използва езика на това, което виждаме, което също е законно като научно твърдение. Това не е грешка.

Въпрос: Вие казвате, че Римляни първо учи оправдание и по-късно освещение. Аз съм съгласен, че това е редът, който Павел спазва в това писмо. Вие учите, че оправданието е корена на спасението, докато освещението е плода на спасението. С това казвате ли, че освещението автоматично следва вярата ни в благовестието?

Друга част от моят въпрос е: Ако освещението не е автоматично, къде можем да намерим правила и методи, за да постигнем някаква мярка на освещение?

Също така, каква е частта на моите усилия и как тези усилия се различават от дела?

Отговор: Освещението е плода на спасението, но не идва автоматично.

Скъпи приятели, Библията използва 20 глагола определящи усилие във връзка с дискусията относно посветен на Бога живот. Ето пример за това: "Стремя се", "агонизирам", "тичам", "боря се", "дръж тялото си под", "измъчвам". Няма дори намекване за какъвто и да е вид пасивност в Новия Завет, когато става въпрос за освещение. Има само глаголи за действие.

Освещението е различно от дела, тъй като няма нищо похвално в нашите усилия. Всичките ни усилия са вдъхновени от Святия Дух.

Нито едно листо, не може да помръдне в душата, без Вятър на Духа да задуха. Така че, Бог е авторът и завършека, както на освещението, така и на оправданието  ни. Разликата е, че нашите усилия участват в освещението.

Както Старият, така и Новият завет казват, че ние трябва да изпитваме нашите навици. "Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. "(Плачът на Еремия 3:40) Освещението е интензивно концентриране върху Божията гледна точка относно всичко.

Освещението е относно теб, който искаш да знаеш, каква е Божията воля в това, онова и всичко останало. След това, твоята част е да отговориш на подтика на Духа и волята, за да направиш доброто нещо. Това изисква твоето усилие, но то никога не започва от теб. Инициативата е на Святият Дух.

Методът на освещението е "гледайки към Исус" (Евреи 12:2) "пребивавайки в Него" (Йоан 15:1-8) и "каквото ти каже направи го" (Йоан 2:5).

Въпрос: "Гневът на Бог" и "Божият гняв", са споменати на много места в Римляни (2:5,8; 3:5; 5:9; 9:22; 12:19). Какво означават тези термини?

Отговор: Много важно е да разберем, че където има дълбока любов, там трябва да има дълбок антагонизъм към това, което застрашава обичаният. Майката е ядосана на детето, което си играе с огъня. Защо? Защото тя го обича.

Терминът, "гневът на Бог" не е използван, за да ни научи, че ние имаме повече от емоционален Бог. За нас гняв или ярост е непредсказуема, импулсивна реакция изявена от хора, които са нестабилни.

Божият гняв не е такъв. Божият гняв е несъвместимост със злото, с това, което ще нарани тези, които Той обича. Това е Божието решение да премахне всяко зло.

Въпрос: В Римляни 2:13 какво означава? "Защото не са тези, които чуват закона, които са праведни пред Бог, но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни." (Римляни 2:13 NIV)

Отговор: Първото нещо, което трябва да запомним е, че след дълго обяснение (или аргумент), същият този автор казва на следващата страница: "Следователно никой няма да бъде оправдан пред Него, чрез дела изискани от закона." (Римляни 3:20) Така, че начина, по който ще разберем 2:13 трябва да е в унисон с това, което 3:20 казва.

Какво означава, "но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни"? Първо забележете какво не казва този стих.

Той не казва: "Пазителите на закона, ще бъдат оправдани, поради тяхното послушание."

Това, което стихът казва е: Нещото, което характеризира тези, които получават прощение от Бог, тези, които получават благодатта на Бог е силното им желание да са Му послушни. Исус каза: "Ако ме обичате, ще бъдете послушни на заповедите ми." (Йоан 14:15 NIV) Или: "Ако ме обичате, пазете заповедите ми."(KJV)

Това е всичко, което този стих казва: "Нещото, което ще характеризира оправданите е послушание." Той не казва, че послушанието на светиите е толкова добро, че да ги оправдае -  това не е, което този стих казва.

Също така, стихът се отнася до оправданието в последния съд, не оправданието, което става в момент на приемане на Спасителя.

Моля ви също така да имате предвид предупреждението в Галатяни 5:4 "Вие, които се опитвате да се оправдаете чрез закона, вие сте се отдалечили от Христос, и сте отпаднали от благодатта." (NIV)

Въпрос: Ако "кръвта" в Рим