Ние искаме само твоята душа

Предговор към 4. издание

Когато преди 2 години излезе първото издание на „Ние искаме само твоята душа", не предусетихме широкия интерес, който книгата със своята деликатна тематика щеше да предизвика. Появиха се много читателски писма, разговори, анкети и дискусии. Определени въпроси закономерно излизаха отново и отново на повърхността. Между тях бе и въпросът дали тази книга е насочена срещу рокмузиката въобще, или само срещу стилистичната й насоченост, срещу хард рока.

Всъщност „Ние искаме само твоята душа" се опитва да покаже определени връзки, които съществуват между различни рок интерпретатори в тайнствената област на окултизма. Освен филмови режисьори, писатели и художници, има и музиканти, които практикуват черна магия, спиритизъм и сатанински култови служения и искат да пренесат сред хората тяхното „послание". Нерядко под едно такова було се крие друг мотив — безскрупулни гешефтарства. Същото важи и за извращенията в хард рока и хеви метъл сцената, които от няколко години са от най-съмнителните и будещи тревога прояви в музикалния свят.

В своите изследвания авторът събира интересни информации за задкулисните намерения на популярни състави. Мистериозни, в по-голямата си част малко познати задни планове на различни изпълнители се разкриват с помощта на факти, шокиращи взаимовръзки се разбулват.

Авторът критикува и едновременно провокира читателя с разсъждения, които му показват Библейската светлина на проблема.

Sympathy for the Devil (Симпатия към дявола) Големият звяр 666

Магьосникът Алистър Краули (1875-1947) се счита за най-големия сатанист на XX век. През 1896 година в Стокхолм той получава видение, което му създава увереност, че той е Антихрист. Така от тогава той започва да се нарича „The Great Beast 666" („Звярът от бездната", Откровение 11:7) и да вярва, че ще бъде използван от окултни сили със свръхестествено знание и способности като канал за комуникация с човечеството.

Краули коментира своята мисия като временна, „да предизвика раздвижване на окултните сили, които до края на това столетие ще достигнат връхната си точка в просвещението на всеки един". Той вижда себе си като пророк, който ще доведе нова ера (new age) и ще помете остатъците от престарялото и вече неподходящо за. живота християнство. Много показателни са думите на Краули: „Сатана не е врагът на човечеството". Той е... живот... любов... светлина" и „Пътят към небето преминава през ада!"

Целта на Краули е човекът да усвои силите на демоничния свят и да се превърне в господар на Земята.

Наред с практикуването на черна магия и сатанизъм, както и интензивна наркомания съществена роля в кариерата на Краули играят и сексуалните завоевания. Негови приятели и познати го описват като ненаситен, а той през целия си живот има неизброими връзки както с мъже, така и с жени, при все че от друга страна, както казват, той съвсем не е с нормални човешки наклонности. Позовавайки се на индийския култ към Тантра, той пропагандира теорията, че сексуалните заблуждения са акт на сексуална магия. С времето той се занимава все повече със сатанизъм и започва да му се услажда телесният садизъм. Към неговите многобройни перверзни спада също и това, че ходи по голяма нужда на килимите. При това той твърди, че изпражненията му са свети.

Алистър Краули написва много стихотворения, есета и описания на своите окултни философии и преживявания. Голяма част от тях са от порнографско естество. За негово главно произведение се смята „Book of the law" („Книгата на закона"), която е продиктувана от неговия дух водител, демона Ейуас, в Кайро през април 1904 година. Това е една антибиблия, в която Краули описва сатанинското си учение и формулира своята максима:

„Do what thou with shall be the whole of the law" — „Прави каквото искаш, това е целият закон!"

По тази заповед и по примера на Краули се развива тъмният свят на тайнствени ритуали и дискретни окултни ложи, в които се практикува черна магия, призоваване на дявола и рядко срещани жертвоприношения дори и на хора. Алистър Краули е проникнат от страстта си към злото и от разюзданост. Той става бацилоносител на злото, със своите черно магически видения и практика той заразява невероятно много хора и ги завъвежда във властта на мрака. Цените на неговите книги и до днес достигат петцифрени числа.

Журналистът Хорсет Кнаут в своята книга „Заветът на злото" отбелязва: „Това, което през живота си А. Краули е измислил, проучвал, публикувал и практикувал, за много окултни групи е ръководещо и днес. Чрез Краули те намират един нов начин на живот, едно ново състояние на духа, една нова религия. Голямото разпространение на своето учение в Европа и особено в САЩ Краули така и не доживява. След един живот, изпълнен с приключения, той умира през 1947 година в своята родина наркоман, душевноболен и самотен. 1 

Led Zeppelin

Понастоящем за най-значителни последователи на учението на Краули се считат Джими Пейдж — ръководител на междувременно разпадналата се известна група Led Zeppelin, и филмовият режисьор Кенет Енгър, който някога въвежда Rolling Stones в духовния свят на Краули.

Когато след турнета и записи на плочи Джими Пейдж се нуждае от нова сила, той се оттегля в къщата си на брега на Лох Нес. Преди това призрачната къща е притежание на А. Краули, който отслужва там окултни ритуали за ръкополагане в своя тайнствен култ.

Наред с музиката Пейдж се занимава и с книжарница за окултна литература. Китаристът обяснява във връзка с това: „В Лондон нямаше добра окултна литература и аз съжалявах, защото трябваше да ходя на различни места, за да намеря книгите, които исках." 2

Между най-познатите и успешни песни на Led Zeppelin e „Stairway to heaven", която описва едноименния култ от египетската митология. Текстът на тази песен обаче съдържа в закодирана форма сатанинско вероизповедание. Ако чуете „Stairway to heaven" отзад напред (което е невъзможно с обикновените грамофони), ще доловите следните фрагменти от изречения:

„Listen! We have been ther... I will sing, because I live with Satan... Serve me!... There is no escaping it... with Satan... if we've got to live for Satan... Master Satan..."

„Чуйте ние бяхме там... Аз ще пея, защото живея със Сатана... Служи ми!... Там няма отърваване... със Сатана... когато трябва да живеем със Сатана... Господ и повелител..."

По това време играта с обръщане на записи върху плочи, чрез която могат да бъдат предадени тайни послания („backward masking"), е придобиела вече лоша слава. Голяма е вероятността този метод да води началото си от Алистър Краули, според чието учение ако човек наистина иска да се занимава с окултизъм, трябва да бъде в състояние „да говори, да чете, да пише, да мисли и разбира този обърнат език."

Ето един още по-шокиращ пример за „backward masking": в песента „When Electricity Come to Arkansas" на групата Black Oak Arkansas певецът издава на едно място странни звуци. Прослушани в обратен ред, те стават: Сатана, Сатана, Сатана. Той е бог. Той е бог. Той е бог." 4

 

„Решаващият фактор за всяка успешна рокгрупа е енергията: способността да излъчваш енергия, да приемаш енергия от публиката и да я предаваш обратно.

 

Рокконцертът всъщност не е нищо друго освен ритуал, при който се освобождават и транспонират психични сили. Концертите на Led Zeppelin се основават най-вече на силата на звука, повторението и ритъма.

 

Те имат голяма прилика с транс музиката на Мароко, която по своя произход и цел има магически характер. Всяка художествена музика, живопис и литература е естествено заклинание и магия, които се използват, за да се постигнат определени цели.

 

Целта при концертите на Led Zeppelin е постигане на енергия при музикантите и при публиката. За да стане това, трябва да се отприщят изворите на магическата сила, колкото и да е опасно това." 5

Rolling Stones

Rolling Stones се впускат само временно във флирта със сатанинския култ. Те се появяват през 1967 година със заглавието на дългосвирещата плоча „Their Satanic Majesties Request" („Желанията на Техни Сатанински Величества"). Както певецът на Rolling Stones Мик Джагьр по-късно признава, не друг, а именно върховният жрец на сатанинската църква в Сан Франциско — Антон Лавей, е вдъхновил групата за тази плоча. Малко по-късно възниква прословутата песен „Sympathy for the Devil" („Симпатия към дявола"), която се превръща в химн на поклонниците на Сатана в Америка. 6

Тони Санчес, приятел на стоунерите, разказва за едно от излизанията им на живо: „В кулминацията на „Sympathy for the Devil" Джагър разкъса яркочервената си фланелка и върху тялото му се разкри една огромна отвратителна татуировка, която изобразява дявола. Аз започнах да си задавам въпроса, дали той не се е занимавал с черна магия много по-интензивно, отколкото ние предполагаме." 7

Пред списанието „Rolling Stones" китаристът Кейт Ричард подчертава: „ Черната магия е нещо, което всеки би трябвало да изследва. В нея има големи възможности. Много хора са си играли с това, у всекиго е останало по нещо от това. Защо има вуду култове? Всички тези неща са отхвърлени като суеверие и като бабини деветини. Не съм експерт, но никога не бих казал това. Опитвам се само да направя нещата обществено достояние... Има магьосници, които мислят, че ние сме тайни агенти на Луцифер, други мислят, че ние сме самият Луцифер."

Заглавието на албума им „Get Yer Ya-Ya's Out" (1970) произлиза от едно изречение, което често се среща при вудукултовете (черната магия на африканците). Части от дългосвирещата плоча „Goat's Head Soup" (1973) дори се изпълняват „на живо" при един вуду ритуал. В една от песните може да се чуе дори крясъкът на обладан от нечист дух. На вътрешната страна на обложката на плочата има отрязана козя глава, която плува във врящ котел. Козята глава е класически символ на сатанизма (символ на Луцифер).

След казаното дотук не е за учудване, че Кейт Ричард установява, че песните на Rolling Stones възникват често съвсем спонтанно, както при вдъхновение от спиритически сеанс. Той обяснява, че голяма част от песните им идват от хора, които са отзивчиви явни медиуми. 10 

Игра с огъня

Особено внимание заслужава връзката между Rolling Stones и ученика на Краули — Кенет Ен-гър. Той, „магьосникът на киното", както сам се нарича, в своята филмова дейност представя изказвания на Краули за магии, сексуалност и насилие. Делото на живота му е филмът „Luzifer Rising", („Бунтът на Луцифер"). К. Енгър избира певеца на Rolling Stones — Мик Джагьр, за главената роля в „Бунтът на Луцифер". Неговият предшественик в тази роля, китаристът Боби Бюсолейл, по необясними причини полудява и извършва зверско убийство. С кръвта на своята жертва той написва неизвестни писмени знаци.

„Всички нас ни беше малко страх от Кенет", споделя Тони Санчес, „около него винаги се случваха необясними неща." 11

Въпреки тези потискащи чувства Мик Джагър композира за филма „Invocation of my Demon Brother" („Повикът на моя брат демон") допълнително хипнотично звучене на синтезатор към един фрагмент от „Luzifer Rising" и играе ролята на Луцифер. Един филмов критик казва за този филм: „... адска фантасмагория, в която Ен-гър призовава демони, отслужва вид черна литургия и натрупва тайнствени призрачни картини. 12

Може би Мик Джагър щеше да остави своя талант в служба на Енгър и занапред, ако не се беше случил един съдбовен и катастрофален инцидент. Датата е 6 декември 1969 година. На Алтамонт Спийдуей, една занемарена автописта близко до Сан Франциско, Rolling Stones заедно с други групи иска да организира безплатен рок фестивал като завършек на едно турне из САЩ. Алтамонт със своите повече от 300 000 посетители се превръща в едно чудовищно кърваво изстъпление на рокгрупата „Hell's Angels" („Ангели от ада"), която е определена за отговорник за реда, но се напива и най-брутално тероризира публиката.

Но до пълна и окончателна катастрофа се стига, когато вечерта като кулминация на фестивала излизат Rolling Stones. При песента „Carol" за голямо учудване една млада двойка се съблича гоила и „пълзи по посока на сцената, сякаш тя е главен олтар, а те искат да се принесат в жертва на ботушите и тоягите на „Ангелите", разказва Тони Санчес. Колкото по-брутално ги биеха, толкова по-ясно се виждаше, че те са принудени от някаква свръхестествена сила да се предложат в жертва на тези агенти на Сатана. Бруталността надскочи всички очаквани възможности. Тя действаше като архаичен ритуал: жертвите не само понасяха болката и жестокостта, но просто жадуваха за тях." 13

Когато Rolling Stones запяват „Sympathy for the devil", „Ангелите" започват да налагат безразборно слушателите. Кървавият ръкопашен бой пред сцената вече не може да бъде спрян. Концертът е напълно без контрол. Мик Джагър мърмори: „Винаги когато играем този номер, се случва нещо!" 14

„В „Sympathy for the devil" се концентрираше цялата разрушителна ярост, която кипеше в тълпата", обяснява Санчес, „Ангелите на ада" миришеха на кръв, във въздуха се носеше убийство, проблясваха ножове. Stones винаги бяха играли насилие, а сега не можеха да се отърват от духовете, които бяха призовавали." 15

Когато след това гримираният като Луцифер Мик Джагър запява рок парчето „Under my Thumb", „Hell's Angels" съвсем хладнокръвно промушват чернокожата 18-годишна Меридит Хънтър непосредствено пред сцената! Така със смърт и насилие завършва излизането на сцената на Stones. Този концерт завършва с още три смъртни случая и безброй ранени: „В натъпканата с хора, палатки и леки коли зона на фестивала бяха регистрирани най-малко 20 тежки произшествия. Един Plymout мина с висока скорост през тълпата и уби двама души. Един младеж, упоен от ЛСД, потъна в един канал, а друг, на когото краката бяха попаднали в огъня, трябваше да бъде откаран до амбулаторията с тежки обгаряния. Деветнадесет лекари и психиатри ра-ботиха по случаите, свързани с преждевременни раждания, употреба на наркотици, наранявания следствие на побоищата." 16

Мик Джагър се почувства много зле от практикувания сатанизъм и веднага прекратява контактите си с Кенет Енгър и съдействието си във филма му. „Преди — коментира Енгър — той разбираше магията само като игра, но сега той схвана, че този вид реалност, можеше да разруши групата. Два или три подобни случая групата не би издържала. Той приемаше филма като лудория, но сега изведнъж беше сериозно въвлечен, за да го намира вече за забавен." 17

Докато под впечатленията на случилото се Rolling Stones се отдръпват от манията на Краули, обръщат се към по-малко рискован шоубизнес и се задържат на рок сцената, то колегата им, Греъм Бонд, трябва да заплати далеч по-висока цена за заниманието си с магии. Свирещият на саксофон и кийборд Бонд, който се смята за извънбрачен син на Алистър Краули, заплаща с живота си:

„Според изказването на мениджъра му, Бонд се бил разделил с наркотиците и бил в оптимистично настроение поради новия договор за грамофонна плоча. На 8 май 1974 година той се качва в метрото на лондонския Финсбьри парк. Влакът, пред който той пада, така го обезобразява, че той е идентифициран едва след два дена по отпечатъците на пръстите му. Единственото нещо, което остава здраво от него, е сребърният амулет, който носи на шията си."

Във връзка с това приятелката му Даяна Стюарт си спомня пред „New Musical Express" за инцидента при записването на една плоча, когато музикантът извършва пълния ритуал на Краули „The Brining Down of the Light" и изведнъж по необясними причини цялата стена на студиото избухва в пламъци. 18

Определяне на местонахождението

Окултизъм, магия, Сатана и демони — какво се крие зад всичко това? Има ли изобщо нещо? В нашето „изяснено", съобразено с материализма време на мнозина тези неща изглеждат нереални, а вярата в тяхното съществуване е като остатъци от „мрачното средновековие". Само необразованите и суеверни хора вярват още в съществуването на Сатана и неговите демони — се аргументират те — ... или не може ли все пак зад тези „щуротии" да стои нещо истинско...? Трябва да стане напълно ясно, че съществуват хора, между тях и големи рок музиканти, които твърдо разчитат на съществуването на мощта и злото.

Досега ние се запознахме само с няколко малки примери за това. Ще се запознаем с още много рокгрупи и музиканти, които доказват достатъчно ясно присъствието и въздействието на тъмните сили. За да може правилно да бъдат разбрани и оценени шокиращите факти, които пак ще обясним, ние се нуждаем от още няколко важни информации.

Вярата в наистина невидимия демоничен свят, с които човек може да установи контакт и които може да се намеси в живота на човека, е разпространена по целия свят. Не само така наречените „примитивни" народи, но и една силно надрастваща маса от западния културен кръг са проникнати от вярата в демоничното и от практики в тайнственото.

Не по-малко от 20 милиона европейци в наши дни се прекланят пред окултизма", твърди журналистът Хорст Кнаут, „повече от три милиона от гражданите на Германия са се отдали на него и още 5 до 10 милиона са симпатизиращи на тайнствените науки и искат да се презастраховат чрез тях." 1

В Съединените щати се съобщава, че броят на американците, които се занимават с магьосничество, сатанизъм и черна магия, е най-малко 10 милиона.

Магьосническите кръгове и сатанинските общества никнат като гъби в плесенясалата късна есенна почва на вече бившия „християнски Запад", там броят на активните сатанисти е петцифрен.

Броят на спиритистите надминава тези числа, те са приблизително 70-100 милиона. Главният център е Бразилия, където само спиритичните вестници са 150.

Милиони хора, много от тях високообразовани, са твърдо убедени в съществуването на свръхестественото. Броят на тези, които могат да разкажат за опитности с власти и сили, които действат от невидимото измерение във видимия свят, не е за подценяване, нито за премълчаване.

Наличието на тези свръхестествени неща е отбелязано ясно и открито и в Библията. За тези, които са писали Библията, реалното съществуване на свръхестественото е факт. Ос Гинес пише за това: „В рамките на християнското мислене разликата между естественото и свръхестественото не се състои в това, че първото е може би по-реално от другото, напротив, едното е видим, а другото невидим свят, и на двата подобава равина мярка реалност. 2 

Невидими реалности: Бог

Бог е творецът на тази вселена, както на видимия, така и на невидимия свят. Самият Бог е невидим за човека, тъй като той, е свързан с видимия свят. Естественото човешко мислене е напълно ограничено от пространството (с трите измерения: дължина, широчина и височина) и от времето (четвъртото измерение). Както човекът, така и науките са ограничени в своите възможности за познание, така че тази област те могат да нарекат само „Свят". Реалността извън нея е неизследвана, оттам са невъзможни и научно гарантирани твърдения във връзка с това. „Това, което е невъзможно да бъде проучено, не съществува!" — така звучи погрешното заключение на много хора. За тях несъществуването на едно нещо започва там, където познавателните методи на науките в изследването на това нещо откажат да действат. Ортвин Швайцер, който се е занимавал интензивно с тази проблематика, установил: „Всеки предмет на познанието изисква определен метод, за да бъде изучен. Ако не бъде използван точно този метод, или няма да се получи никакъв резултат, или ще се получи грешен такъв. От това следва, че ако някъде имаме нулев резултат, това е или защото предметът не съществува, или защото методът ни не е подходящ за опознаването му. Приложено към познавателния предмет „Бог", това би звучало: Ако ти не разбереш Бога, то или той не съществува, или — за това обикновено никой не мисли — досегашният метод е погрешен." 3

Но как могат човеците да разберат Бога? Библията отговаря на този въпрос, като посочва, че „това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви". Какво пък е възможно да се знае за Бога и дори да се види? И тук Библията, Божието Слово дават отговор на загадката: „от създаването на света това, което е невидимо в Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията".4 Как реагира човечеството на това Божие откровение в творението? Не само възвеличиха Бога като Бог, но и Му поднесоха благодарност, или — както Библията коментира — „но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." 6

Разсъжденията на хората за личността на Бога се израждат. Следствието: явяват се всякакви форми на идолопоклонство и идолослужение. Това, че човек най-накрая отрича съществуването на Бога — както широко разпространеният днес материализъм — не е нищо друго, освен един модерен и едновременно с това популярен вариант на тази изроденост на човешкото мислене. Идеята за атеизма съвсем не е нова. Още преди 3 000 години Библията споменава кратко и ясно: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог." 7

Установихме, че по принцип е възможно съществуването на Бога да бъде разбрано и потвърдено от интелекта. От тук следва един обширен и много важен въпрос: Има ли друг познавателен метод, чрез който можем да познаем Бога в живота си освен чрез логиката? Да, има! Библейският отговор е: Вяра. При това под „вяра" не се има предвид нещо несигурно, неангажиращо, безсъдържателно (например „Вярвам, че трябва някъде да съществува Бог, но не съм съвсем сигурен"), а лежащата в основата дума „pisteuein" (гр.) на библейския оригинал, която има смисъла на „доверявам се, осланям се".

Библията дава за това следната дефиниция: „Вярата е даване същественост (или основа) — имаме убеждения за неща, които не се виждат." 8 По-нататък се обяснява: „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща".9 , т. е. от нещата, които не могат да бъдат възприети със сетивата.

За изключителната важност на вярата се казва: „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които го търсят." 10

Но възможно ли е да завърши търсенето на Бога успешно, т. е. да се установи контакт с него?

За целта Бог прати преди около 2 000 години на земята Своя син Исус Христос, за да понесе той смъртното наказание вместо нас. Чрез своята смърт на кръста Исус Христос заличи Божията сметка за вина на всички онези, които приемат тази смърт лично за себе си. В началото ние цитирахме две места от Библията, които посочват греховността на всички хора. От решаващо значение е продължението на тези два цитата:

„Защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса." 17

„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." 18

Исус Христос — нашият Господ? Ако ние наистина вярваме в Господа Исуса, тогава настъпва промяна в господаруването в нашия живот: „И че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогова, който за тях е умрял и възкръснал".19 Исус Христос би искал да поеме в ръцете си живота на всеки един, когото е спасил, и да го промени.

Каква е ползата човек да знае за съществуването на Бога и въпреки усилията си да не може в действителност да се запознае с Него? Какво стои между човека и Бога, за да не може се осъществи връзка? Библейският отговор на този въпрос не представя естеството на човешкото същество в добра светлина: Всеки човек е виновен пред Бога, т. е. има грях пред Него. Същността на греха е претенцията на човека да живее своя живот независимо от Бога и Неговото ръководство. Дали това се случва под формата на съзнателно бунтуване срещу Него, на престъпно непокорство или на човешка заблуда — в Божиите очи хората са заслужили смърт: „защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога." — „Защото заплатата на греха е смърт." 12

Грехът предизвиква вечна и тотална раздяла с Бога: „Защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

Има ли изход за хората? Да, защото Бог иска „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" , затова „сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покоят" , значи да променят своите разбирания за греха, Бога и самите тях, т. е. ние трябва да се съгласим с унищожителната, но съвсем справедлива Божия присъда за нас и да се признаем за виновни пред Него. „... ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, що сме сторили".16 Бог изисква не само да признаем вината си пред Него и да приемем присъдата си, но Той иска също да заличи равносметката за вина на всеки един поотделно. За целта Бог прати преди около 2 000 години на земята Своя син Исус Христос, за да понесе той смъртното наказание вместо нас. Чрез своята смърт на кръста Исус Христос заличи Божията сметка за вина на всички онези, които приемат тази смърт лично за себе си. В началото ние цитирахме две места от Библията, които посочват греховността на всички хора. От решаващо значение е продължението на тези два цитата:

 

„Защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса." 17

 

„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." 18

Исус Христос — нашият Господ? Ако ние наистина вярваме в Господа Исуса, тогава настъпва промяна в господаруването в нашия живот: „И че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогова, който за тях е умрял и възкръснал".19 Исус Христос би искал да поеме в ръцете си живота на всеки един, когото е спасил, и да го промени.

Непредвидими реалности: Сатана

Кой не познава изображението на твърдоглавата фигура с рога и опашка? Този продукт на човешките представи, стилизиран често като хумористична фигура, трябва да представя онова тайнствено същество, което в Библията е отбелязано като „Сатана" или „дявол". „Луцифер" е едно друго име на това същество. Библията в своята целокупност засвидетелства реалното персонално съществуване на дявола и неговото обкръжение. Той е абсолютен враг на Бога и човеците поради действието си на съблазнител за грях. Той желае да раздалечи един от друг Бог и хората. Затова и с голямо озлобление се бори срещу спасителното Божие дело чрез Исуса Христа. Сам Исус посочва злобната натура на Сатана, като го нарича „човекоубиец от край време", който не стои в истината и е верен на своята същност, като „изговаря лъжа", защото е „лъжец" и „баща па лъжата". 20

Световната система, която е изградена върху осеновата на насилие, алчност, себелюбие, честолюбие и греховни удоволствия, е негово творение и беше подкупната цена, която предложи на Исус Христос (и която той отказа). В Библията Сатана е наречен „всесветски управител" и „Бог на твоя свят". Текстът от „Lord of this World" на Black Sabbath, с който ние вече се запознахме, сполучливо пресъздава тези характерни черти на Сатана. Като „княз, който властва във въздуха", той е главата на силна армия от демони. Реалността и персоналността на демоните са повече от достатъчно потвърдени от писанията на Новия Завет. Демоните са бивши ангели (Божии вестители), които заедно със своя вестител, Сатана, са отпаднали от Бога. Усилията са насочени към това да повлияят на човека, да попречат на общението на човеците с Бога, за да го подтикнат към злото, да разрушат неговия духовен, душевен и телесен живот. Злите духове са способни в истинския смисъл на думата да завладеят човека, който им се покори. Такова „обсебване" по принцип се изразява: негативно — чрез телесна или духовна разруха, и привидно положително — чрез способности, които човек не би имал без това съжителство с демони.

Както човек може да има достъп до Бога чрез вяра в Неговия Син Исус Христос, така също може да открие тъмни и сатанински сили и да осъществи контакт с тях. Особено много заниманията с окултизъм (магьосничество, посещения при гледачки или спиритични сеанси, носенето на амулети и т. н.) поставя човека под властта на Сатана.

Думата окултизъм произлиза от латински: „occultus", което означава „скрито, тъмно, тайно". Под „окултизъм" се разбира „учението за скритото, тайнственото" (науки за тайнственото) и общо взето всякакво занимание с „тъмното, тайнственото". Учените се плашат от понятието окултизъм, затова използват повече понятието парапсихология (или просто „наука за окултните" явления). От векове мнозина виждат в окултизма само съвсем общото „Теория и практика на природни явления, чиито причини не могат да бъдат обяснени с досега известните природни закони". 21

Тази гледна точка по никакъв начин не може да обори Библейското определение на местонахождението на окултизма, според което, както сполучливо го формулира д-р Х. Щаделман — става дума за „антибожии, забранени от Бога явления от свръхестествен характер, в които хората се впускат в стремежа си да надхвърлят възможностите на своите 5 сетива поради желанието си за знание и власт, от които явления обаче негативно бива повлиян и насочен животът им." 22

Високо почитаният теолог Мерил Ънгьр е много ясен, като пише: „Окултизмът е събирателен термин за всички учения и практики, при които в центъра стои не Исус Христос, а Сатана (врачуване, магьосничество, запитване на умрелите, телепатия, ясновидство, идолослужение, четене на хороскопи, гадаене но звездите и т. н.)." 23

Библията констатира съвсем ясно реалността на окултния свят. Християнското учение описва не само видимия свят като случайно покварен, но и един невидим свят, в който има дявол и зли духове, които в своя бунт активно влияят върху света на хората. Зад всички окултни феномени стои Сатана, врагът на Бога. Да се впуснеш в окултизма, значи да обърнеш гръб на Бога и да застанеш на страната на Сатана.

Затова Божието Слово казва ясно НЕ на окултните практики. Мойсей заповядва на израелския народ: „Когато влезеш в земята, която ГОС-ПОД твоя Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи. Да не се намира между тебе никой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитван на мъртвите, защото всеки, който прави тия дела, е омразен на ГОСПОДА и поради тия мерзости ГОСПОД, твоят Бог, изгонва тия народи от пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог. Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите, но на теб ГОСПОД, твоят Бог, не е позволил това." 24

Човек, който експериментира или си „играе" с окултни занимания — но каквато и да е причина, — подлежи на унищожителната присъда на Бога: „Защото всеки, който прави тези дела, е омразен на ГОСПОДА"1. Внимание! Не се казва: Този, който прави това, извършва мерзост, нещо омразно, а: Той е омразен, той е мерзост. Не само делото е мерзост за Бога, но и човекът, който го прави!.

Светът на рокмузиката, в който хиляди рокгрупи мечтаят на всяка цена да станат популярни и да направят кариера, именно заради експериментите с магии, изглежда особено предопределен.

В общоприетия смисъл под „магия" погрешно се разбира „фокус-мокус" на „сценичната магия", където един добре облечен господин умее да изважда бели зайчета от черния си цилиндър. Но не това е, което един истински магьосник (и Библията) разбират под магия: не става дума за техника на пръстите и произведения на фокусническото изкуство, а за упражняване на паранормална сила, т. е. действията на един магьосник са насочени действителността да бъде управлявана чрез свръхестествени сили или най-малкото да бъде повлияна.

Основно се различават два вида магии — Бяла магия и Черна магия. В какво се състои разликата между тях? Често човек изхожда от предположението, че видът на „определението" е решаващ: Преди да започне с магическите си действия, той изговаря стари формули. При това той може да призове Бога или да изговори името на Светата Троица (Бяла магия). Но той може да призове и силите на езическите богове, демони или помощта на самия Луцифер (Черна магия). Но става много деликатно, когато във формулите се комбинират и двата вида имена! Алистър Краули: „Използването на думите е нещо второстепенно. Това увеличава екстаза на магьосника. Призоваващите думи са като тамяна и опиатите, само средство за внушение."

Затова е разумно да различаваме магиите по разликата в целта: Бялата магия цели предотвратяване на зло, подобряване на отношения, изцеление. Целта на Черната магия е да се навреди на хора, животни или растения, да бъдат те разболяни или убити. Дори ако използваме този различителен критерий, не винаги това става безпроблемно. Оказва се, че диспутът за правилната терминология е все пак ненужен, защото и двете — Бялата и Черната магия — еднакво произлизат от действието на окултни, демонични сили, зад които стои не друг, а самият Сатана. Това отбелязва и Х. Е. Миьрс в своята „Енциклопедия на познанието за тайнственото": „Всъщност няма Бяла и Черна магия, а само бели и черпи магьосници, защото магията е практически само боравенето с окултни сили с цел промяна на действителност без оглед на намеренията". 25

С магия се занимават хора, които искат да властват над доброто и злото: прастарото изкушение (Битие 3:5).

Смущения от окултно влияние

Когато човек се включва в окултни прояви, с това той отваря широко вратите на всякакви тъмни сили, от които бива съзнателно или неосъзнато повлиян. Така че у него могат да бъдат предизвикани сериозни смущения. Освен евентуалното настъпване на физически и психически аномалии и придобиването на окултни способности, най-често смущенията могат да се отнесат към следните две области: 26

1. Смущения в комуникацията с Бога на християни или на тези, които искат да станат християни (в други религии демоните не изглежда, че предизвикват особен интерес). За християните настъпват трудности в молитвите и четенето на Библията. Духовен застой, липса на увереност за постигане на изцеление, порочни мисли и липса на способност за духовно различаване, спадане силата на вярата и радостта и засилващо се безразличие, отказване от евангелието на Исус Христос са най-честите последици.

2. Смущения в моралната и психическата област: депресии или агресии, страхове или действия по принуда, сексуални отклонения и извращения, заробване или желания за самоубийство — всичко това понякога са следствия от прекрачването на ограничението спрямо окултизма.

Мислите ли, че сексуалните извращения и наркоманията, които често се наблюдават при рок музикантите не са точно това, което окултистите наричат „дяволско възнаграждение", неща, които се предизвикват или най-малкото се засилват от прекрачване границите на окултизма...

Под демонично влияние? „Понякога става страшничко!"

След един концерт на AC/DC китаристът Енгъс Йънг е запитан: „От къде получаваш енергията си?"

Отговор: „От там, горе." (Посочва нагоре)

Въпрос: „От там, горе?"

Отговор: „От там, горе или от там, долу. По-скоро от там, долу. Там горе няма рокендрол."

Журналистът добавя: „Утешаващо е все пак, че сега ние можем да си обясним заглавието на дългосвирещата плоча „Highway to hell"1

Клиф Уилямс издава някои подробности: „Когато Енгъс свири своето умопомрачаващо соло, той изпада в транс. После не си спомня нищо."

Китаристът Джо Маклейдлин, който изповядва индуизма, твърди, че зад музиката на неговата група Mahavishnu Orchestra стои някакъв дух. Той разказва: „Когато една вечер ние свирехме, изведнъж в мене влезе духът и аз свирих, но това вече не беше моето собствено свирене!"

Друг известен китарист споделя: „Понякога стоя на сцената и имам чувството, че не съм този, който свири на китарата. Просто човекът, който свири, изглежда съвсем като мен, свири като мен, но това не съм аз. Имам усещането, че се наблюдавам отвън, стоя до китариста и се учудвам на мелодиите и импровизациите му." 3

Подобно нещо разказва и барабанистът Ginger Baker:

„Случва ми се наистина често да усещам, че не аз, а „нещо" друго свири на моя инструмент. И същото „нещо" свири на всички инструменти в групата ни. Това имам предвид, като казвам: „Понякога става страшничко." 4

Всеки, който познава окултните явления, може веднага да разпознае несъмнените признаци на демоничен контрол!

Странни, гротескни изкривявания на лицето, чужди по природа черти на лицето, треперещи или конвулсивни движения на крайниците, движения, напомнящи робот — тези явления се срещат често при много музиканти и се тълкуват като част от шоуто или като израз на чувствата. Но същите неща се наблюдават и при спиритизма, когато медиумът е под въздействието на контролиращ дух или е обладан от демон. Така че в основата на подобни явления може да лежи демонично влияние. Това обяснение става още по-приемливо, когато самият музикант добавя, че „нещо" го обсебва. Певецът на хард рок групата Meat Loaf съвсем открито заявява: „Когато излизам на сцената, аз съм обладан." 5

По време на един концерт през януари 1982 г., след като изпява последната песен, той отново е обладан и започва да се тресе напълно неконтролируемо такива силни спазми, както никога дотогава. 6

Джим Steinman, композиторът на Meat Loaf, признава: „Аз съм все по-запален от свръхестественото, а в рока намирам идеалния медиум." 7

Неотдавна прочетох един репортаж за християни, които се сблъскват с реалната връзка между рок, наркотици и окултизьм. Те срещнали млада жена, която приемала в големи количества алкохол и наркотици и била обладана. Тя била образована „вещица", но не искала да се „откаже" и да се обърне към Бога. При завързалата се битка за нейното освобождение, демоните в нея започнали да говорят, да въздишат, да крещят с дрезгав глас, да вдигат същите шумове както много музиканти. Когато младежите схванали това, били така шокирани, че изхвърлили всичките си плочи с рок. 

Предизвикателството на тъмните сили — игра с огъня

Боб Ларсън разказва: „Не само аз знам за съществуващите в рокмузиката демонични сили. Една от най-загадъчните истории, които някога съм чувал, ми разказа мой приятел, който работи с хора, употребяващи наркотици и „Droponts". В продължение на много седмици той поддържал връзка с едно 16-годишно момче, което твърдяло, че има контакти с демони. Един ден то помолило приятеля ми да настрои радиото на някаква програма, която предавала рокмузика. Още преди певецът да запее, момчето било в състояние да разкаже текста на песен, която никога преди това не било чувало. Приятелят ми попитал как го нрави. Тогава тийнейджърът отговорил, че същите демони, които той познава, са вдъхновили тези песни. Обяснил, че когато взима ЛСД, можел да чува демони, някои от които пеели точно тези песни, които младежът чул , много по-късно от записи на „Asid Rock" -групи („дрогиран рок")" 8

Много групи пишат песните си под влиянието на наркотици. Някои твърдят, че са получили вдъхновение за композициите си от „сила", която контролира музикантите и групата.

Върху албума „Presence" на Led Zeppelin има един черен, странно оформен предмет, който навява нещо съмнително. Джими Пейдж издава, че това загадъчно произведение символизира силата, която прави групата способна да влияе силно на слушателите: власт, наречена просто „Presence", което може да бъде преведено „присъствие", но също и „духовна личност".

След подобна откровеност основателно можем да запитаме дали продължаващата популярност на легендарни групи не се обяснява — поне отчасти — с нещо повече от хард рок звучене. 9

Мрачни предчувствия се пробуждат, когато Джими Пейдж открито заявява: „Магията не е добра или лоша, черна или бяла, а метод да се разкрие и използва демоничната действителност." 10

„Човекът, който живее сред магии, се опитва да подчини и използва висшите сили, които той забелязва около себе си." (Алистър Краули)

В „Рок и черна магия" („Spotlight" 10/1978) се изтъква сериозната опасност за рок музикантите, отдаващи се на окултизьм и демонични власти:

 

„Креативност (развратност, моделираност), емоционално излизане извън себе си, експлодираща енергия, транс и тотално себеизразходване: неща, които владеят всеки рок музикант и присъстват на всяко рок шоу; неща, които са атрибути и на магията. Не е голяма крачката, която художници и музиканти трябва да направят, за да предоставят себе си на разположение па тъмни сили и магии, на тяхното изучаване и използване".

Марк Боулан, соло китарист и създател на песните на T-Rex казва, че живял две години в Париж заедно с магьосник, занимаващ се с черна магия. От него се научил да нрави няколко магии, с които той обяснява успеха на някои свои записи.11

Боулан кара тийнейджърите да изпадат в „екстаз": за година и половина той продава 18 милиона плочи. Всекидневниците съобщават за концерти на T-Rex, на които половината от женската публика изпада в дълбоко безсилие, а другата половина — в спазматично крещене. Марк Боулан умира при мистериозен авто инцидент в Англия.

Несъмнено най-голямо влияние върху рокмузиката оказват Beatles. Тони Шеридън, който през 1962 свири с тях в Хамбург, разгадава тайната, на която би могъл да се основава загадъчният успех на тази група.

Шеридьн разказва как през 1962 година с Джон Ленън присъстват на спиритичен сеанс. Там Ленън му казва: „Аз знам, че Beatles ще имат успех както никоя друга група. Знам го със сигурност, защото за този успех предадох душата си на дявола." 13

През 1963 г. Beatles действително стават световният хит и така започва „бийтьлманията", която по-късно поема грижата за големите заглавия, суперлативите и рекордите в оборота.

На 4.04.1964 година със своите пет песни Beatles са едновременно 1, 2, 3, 4 и 5 в сингъл класацията на САЩ, а с двете си дългосвирещи плочи „Meet the Beatles" и „Introducing the Beatles" са 1 и 2 в класацията за дългосвирещи плочи.14 Само до 1973 година са пласирани 90 милиона дългосвирещи плочи и 125 милиона сингъли с тяхна музика. " 15

Трябва да отбележим, че сатанистът с мрачна слава Чарлс Менсън. който е известен със седем убийства Tate — la Bianca Morde, черпи вдъхновение от Beatles, при което в някои от техните песни открива тайни послания.

Според изказвания на Менсън неговите разновидни и смъртоносни философии са продиктувани от песните „Helter Skelter" и „Blackbird" на Beatles. В къщата на Шарон Тейтс на стената до трупа е написано с кръв „Pigs" (от песента „Piggies"), при друга жертва пак на стената с кръв е надраскано „Helter Skelter" 16

Отново за Джон Ленън. В дългосвирещата пло-ча „Mindgames" (1973) той включва и песента „Bring on the Lucie", в която се моли на Антихрист: .

„Има нещо, което ти трябва да направиш ведна-га: Освободи сега хората. Направи го сега! Ние сме с хванати във въздуха ръце... По този начин искаме да извикаме, както в молитва: Освободи хората... 666 е твоето име."

На 8.12.1980 година Джон Леньн е застрелян при мистериозни обстоятелства от почитателя си Марк Чапмън. Чапмън обяснява мотива за злодеянието си с „гласове и с дявола". Това ли е це-ната, която дяволът изисква от бившия Beatle? 

Изкушенията и тяхното преодоляване

На много читатели е известен случаят с изкушаването на Исус Христос:

 

„Пак го завежда дяволът на една много висока планина, показва му всичките царства на света и тяхната слава и казва му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му казва: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само нему да служиш." Тогава дяволът го остави и ето, ангели дойдоха, та му прислужиха." (Матей 4:8-11)

От тази случка може да се извлече важна информация: Дяволът иска да вземе за себе си подобаващите единствено на Бога почест и обожание в тоя свят. Затова обещава на човека слава, познание, власт, понякога дори свръхестествени способности — неща, към които човекът, отдалечен от Бога, протяга ръка. Но с тая сделка дяволът подлага крак: първо прави хората роби на своята воля, а като благодарност за това ги повлича заедно със себе си към вечното наказание, огненото езеро (Откровение 20:10-15). Сатана предлага на жертвите си небе, докато ги заведе със себе си в ада.

„Какво ще ползва човекът, ако спечели целия свят, а живота (душата) си загуби?" (Матей 16:26) — Върху този въпрос на Исус трябва да помисли всеки човек.

Сам Исус даде пример на всички, които искат да служат на Бога, как да устоят на изкушенията и съблазнителните предложения на Сатана. Той отговори с Божие Слово от Второзаконие 6:13 (и 10:13): „От Господа, твоя Бог, да се боиш, Нему да служиш и в Негово име да се кълнеш." Първата Божа заповед казва същото: „Да нямаш други богове освен мен" (Изход 20:3). Сатана не можеше да противостои повече и трябваше да отстъпи безславно.

Напътствието, което важи за всички последова-тели на Исус, гласи: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас." (Яков 4:7). 

„Опасно е да се смущават духовете"

Под това заглавие следват извадки от работата за рока и магията на Pierra Granini. В „Опасно е, да се смущават духовете. Магичният светоглед на Can" той разказва за впечатляващи окултни явления около германската рок група Can. 17

След албума „Tago Mago" (1971) вживяващите се слушатели забелязват във вдъхновените изпълнения на Can необичайното, дори нереалното. Почти зловещото единодушие на музикантите при импровизация създава впечатлението, че всеки знае предварително какво ще изсвирят другите в следващия момент. Изглежда, че тези фантастични опияняващи звуци извират директно от подсъзнанието, но как те биват така съвършено синхронизирани между музикантите? Увереността, с която те могат да предизвикат публиката да изпадне в транс, надминава обичайното за други групи. Във връзка с това в по-тясното обкръжение на Can се шушука за странни психо преживявания, а в рецензиите все по-често се появява думата „телепатия". Значи трябва все някога да се поговори открито на тема „Магията около Can ".

Като се имат предвид резултатите от пара психологичните проучвания, смята се за доказано съществуването на свръхестествени, противоречащи на повърхностната логика възможности за виждане и комуникация като телепатия, ясновидство и предсказване на бъдещите събития. Can могат да дадат свои собствени доказателства за това. Например веднъж китаристът Майкъл Кароли си импровизирал в студиото на групата (близо до Кьолн) със слушалки на ушите, като записвал направо Overdubbing на магнетофонна лента. От високоговорителите не звучала електрическата китара. Навън един селянин цепел дърва: той бил наивен човек, но имал качества на медиум. Музикантите установили, че всеки път, когато Майкъл спирал да свири, селянинът ядосано спирал да работи. Веднага, след като китаристът продължавал, започвали да се чуват и ударите на секирата — в абсолютно същия ритъм...

В обкръжението на Can се случват необясними неща, за които те се колебаят или говорят много предпазливо. Такъв е случаят с часовника в студиото, в което през февруари 1974 г. те правят записи за английското ТВ предаване „Old Grey Whistle Test" След знака за старт Яки Либецайт установява, че нещо не е наред с барабаните му и прекъсва записа. В същия миг секундарникът на часовника спира. Минути по-късно барабанистът дава сигнал „Готово!" и секундарникът тръгва отново. Никой от тях не забелязва това, но цялата сцена е филмирана с 4 видеокамери и може да се докаже. Един от кинооператорите пребледнява: „Е, на вас наистина може да ви е смешно!"

Веднъж групата свири за една пиеса в Драматичния театър в Цюрих: Органът на Ирмин Шмидт постоянно се изключва преди започването на представлението, въпреки че там има Sound Check, който може да бъде превключен само с отверка и груба сила, а и един сценичен техник, който след многократно повтаряне на инцидента не изпуска вече уреда от очи. Загадката си остава.

Това, че Майкъл може да спре натрапчивия шум на стария, рядко използван орган в студиото на Can чрез мислено напрягане и да го накара да замлъкне или да продължи да свири чрез словесна заповед, е физически необяснимо. Такива неща им се случват често. Яки: „Когато призракът си отиде, в повечето случаи се забравя станалото. След това не може да се установи какво всъщност се е случило."

Трябва ясно да подчертаем, че тук става дума за хора с качества на медиуми, които вследствие на дългогодишна чувствителност в тази област усещат или сами предизвикват явления, които остават скрити за другите. Когато през октомври 1975 г. Ирмин посещава парижката гадателка мадам Le Beau, за да й иска съвет, нейните първи думи след докосването й до неговите ръце са: „А-а, медиум!"

Мадам Le Beau, която има добро име в магьосническите кръгове, предсказва тогава на Ирмин в детайли действия и случки, които — доколкото се отнасят до не много далечното бъдеще — до сега са се изпълнили точно. След това няколко пъти му се отдава да има с нея телепатичен контакт и е склонен да й потвърди „почти 100% дял от успеха". Между многото предсказания за личния му живот тя пророкува и търговския успехна Can за есента на 1976 година, който с албума-„Flow Motion" и сингьлите „Want More" („Ис-кам повече") и „Silent Night" („Тиха нощ") действително идва".