От магьосник до Божий Служител

Въведение

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори, когато остарее. (Притчи 22:6). Тази история е за Божиите дела - могъщите, прекрасни и удивителни Негови дела, и за делата които Исус Христос заповяда на всеки от нас: „Иди и свидетелствай за това, което Аз направих за тебе”. Тази история е посветена на това.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му. (Притчи 16:9).

Дали ще се изпълни или не съдбата в живота на човека, зависи от много фактори: индивидуалната близост с Бога, личното му видение за смисъла на неговия живот, социалното и духовно обкръжение и т. н. Курсът на живота може да бъде изменен чрез всякакви външни фактори. Кризата идва тогава, когато ти се предадеш на своята воля - било за добро или за зло. Ти можеш да обичаш или да ненавиждаш. Ти можеш да пожелаеш да разбереш и да не разбираш. Волята и желанието да бъдеш послушен – това е най-голямата сила за новородения християнин така, както желанието да не слуша и да не се подчинява е най-разрушителната сила за грешника. Детето, оставено в този свят, се контролира от една от тези две сили – от Бога или от дявола, от доброто или от злото. Всеки човек се среща с двете сили и е длъжен сам да избере какъв живот ще преживее. Именно по тази причина Библията казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” (Притчи 22:6).

Най-скъпото и най-близко човешко сърце за любящото дете си остава неговата майка. Сирачето е нещастен човек. То много повече се поддава на атаките на дявола, отколкото децата, които имат родители. Майката е защитник за неговата душа, както и за тялото му. Огромна трагедия е, ако двамата родители са загинали, а още по-ужасно е, ако са загинали при много страшни обстоятелства.

Моята история започна преди 22 години в малкото село Америе Ириекбу Асу, щата Имо. Моите родители не бяха богати, но баща ми получи в наследство 42 хектара земя от своя баща - благословение, което донесе огромно нещастие с нашите роднини. На моя баща завиждаше един далечен роднина по някаква причина - аз не знам точно, но изглежда заради земята, получена в наследство. Живеехме щастливо. Бяхме четири деца: Любов, Маргарет, Емануил и Чиниера. След раждането на първите две момичета, моите родители са чакали 14 години преди да се родя аз - единствения син. След това се роди Чиниера – моята по-млада сестра. Това бяха щастливи години, но те не продължиха дълго. С нашето семейство се случи ужасна трагедия. Моята нежна и грижлива майка умря. Казват, че е умряла заради някакви магически заклинания и заради викане на нечисти духове. След четири години умря и баща ми. Хората твърдят, че това също се е случило, поради влиянието на някаква магьосническа сила.  Две години след смъртта на моите родители, моята най-голяма сестра - Любов изчезна при странни обстоятелства, а Маргарет - втората ми сестра, се побърка. В живота на нашето спокойно и щастливо семейство, се втурна цяла лавина от трагедии. Аз и моята най-млада сестра Чиниера бяхме заведени при баба и дядо.

При тях завърших началното си образование и по-късно отидох в средното училище. Учих само три класа, след което прекъснах поради недостиг на средства. Скоро след това баба ми и дядо ми умряха. След като свърши церемонията, свързана с погребението, някакъв неизвестен родственик взе моята сестра Чиниера. И до днес не знам къде е тя и какво се случи с нея. С мен се държаха по много глупав начин и аз бях върнат в дома на баща си, където живях в пълно уединение. Как може детето да спечели  за своето препитание и да живее сред враговете на баща си, а следователно сред своите собствени врагове? Аз живеех в ужасен страх. Всичко, което ставаше с моето семейство, постепенно ме доведе към крах в моя живот, който започна да губи за мене всякакъв смисъл. Кой се интересуваше от моя нещастен живот на малко момче? Кой го беше грижа за мен? Веднъж срещнах моя приятел Чинедум Онвукве, с когото учех в средното училище. Той ме обичаше и чувайки всичко, което ми се беше случило, ме заведе при своите родители, които ме приеха като свой собствен син. Животът ми отново стана нормален.

Отначало бях щастлив. Знаех, че Бог, на когото се молеше моята майка, в действителност е жив. Заради това Той ми беше дал нови родители. Приблизително две години се наслаждавах на моя нов живот. След това отново дойде дяволът и разруши всичко. Чинедум пътешестваше със своите родители до Ум ла Шеи. Тяхната кола се врязала в едно дърво и той загина, заедно с родителите си. Когато чух за това, моето сърце се съкруши. Нямаше предел на мъката ми.

Не знам как преживях всички тези процедури на погребението, след завършването на които, бях длъжен да се върна в дома на моя баща. За да се прехранвам, беше необходимо да намеря някаква работа. Всичко, което можех да намеря, бе да изпълнявам не сложната работа във фермата, в градината и да ловя риба. Веднъж някакъв мъж от нашия род ми предложи работа за 50 кипейки (това е половината от 1 наир - парична единица в Нигерия). Поканвайки ме във фермата, той започна да ми задава множество въпроси. Най-напред ме помоли да му покажа земята на моя баща и поиска да му дам тази земя. Вместо заплата обеща да ми дава вечеря. Как може детето да знае земята на своя баща и какви права има то в тази възраст, така че да предаде земята на когото и да е, независимо от това колко близък му е този човек? Аз се отказах от всички предложения, които той ми направи. Той се нахвърли върху мен и обеща някъде в гората да ме убие. Аз силно се изплаших и се хвърлих да бягам, викайки за помощ.

За съжаление той живееше в достатъчно отдалечен район, в който действително имаше само гъста гора. Независимо от това помощта, която  очаквах да получа от хората, дойде от Бога. Той ме гонеше с нож, но аз бях много по-млад от него и бягах по-бързо. Неочаквано аз попаднах в една яма с дълбочина около два метра, където скривайки се в тревата седях до тогава, до когато моят родственик не се разочарова от своите търсения и не се върна в къщи. Както и да е, аз излязох от ямата и по друг път се върнах обратно в селото. Аз разказах за случилото се на старейшината в моя род, но никакви действия не бяха предприети.

Имаше един общ заговор против мен - сирачето. Този случай възбуди истинска ненавист в моето сърце. Никой не ме обичаше. Никой не го беше грижа за мен. В моя разум много ясно се открои мисълта, че всички искат да се избавят от мен, тъй като бях сирак. Животът ми беше пълен с нещастие. Само сега, когато изминаха много години, аз разбирам, че Бог поради Своята велика любов към мен ме е опазил, за да не завърша живота си със самоубийство. Аз отидох в църквата и станах член на тази църква в моето село (неин член съм и до сега). За съжаление пак никой не се погрижи за мен, макар че някои от членовете в църквата знаеха много добре как стоят нещата.

Искам да отбележа, че като станах член на църквата, не познавах Исус Христос, не знаех какво е това, да бъдещ роден от горе. Ако вие се намирате в църквата на Исус Христос  и  вашето положение е същото, в което се намирах аз, отдайте своя живот на Исус Христос! Писанието говори „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (І Петрово 5:7).

По време на всички тези трудности и страдания се появи Алиса - девойка, която познавах от средното училище. Беше пет години по-голяма от мен и живееше в същото село. Известно време ние посещавахме един клас, седяхме на един чин и се бяхме доста сближили. Бяхме влюбени един в друг и решихме да се оженим, когато достигнем съответната възраст. Това изглеждаше много смешно - 11 годишен малчуган без родители, без да има пари за препитание обещава на една девойка - пет години по-възрастна от него, да се ожени за нея.

По-късно Алиса замина за Акуру, за да продължи образованието си, от където ми изпращаше любовни писма. Когато отново се срещнах с нея, вече бях на 15, а тя на 20 години. Беше завършила своето образование и работеше в една банка в Лагос, където живееха нейните родители. Алиса прекрасно знаеше моето минало и не пропусна да се възползва от това. Тя ме уговори да замина с нея в Лагос. Даде ми своя адрес, заедно с 50 наира. За един 15 годишен юноша това беше истинско богатство. Максимумът, който можех да заработя, беше всичко 2 наира. Това беше като истинска манна от небето и означаваше, че Лагос би следвало да е едно прекрасно място, където могат да бъдат намерени много пари и различни неща за удоволствие.

Реших да замина там, така че да работя за пари и да придобия необходимите ми вещи.

В моите представи бягството  беше единственият изход от ситуацията: да избягам от враговете на моя баща, от моите собствени врагове, да избягам от глада, да избягам от всички мои проблеми. Да избягам, да избягам, да избягам от всичкото зло...

            Нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. (Исая 57:20-21). Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Притчи 14:12).

Живот без Исус Христос е точно, както го описва казаният горе стих.

Напуснах своето село с 50 наира и адреса, който ми даде Алиса. Надявах се да получа свобода и наслаждение, а също така всичко, което съпровожда този живот. За съжаление моите надежди не се оправдаха. Аз получих далеч не това, за което мечтаеше моето детско сърце.

Когато видях Лагос, той ми се стори толкова очарователен, че аз го сравних с небесата, каквито те биха били. Аз видях високи и красиви здания. На всяко човешко лице виждах израз на щастие. В крайна сметка на мен така ми се струваше. Хората изглеждаха много заети. Никой не седеше с скръстени ръце. Аз бях толкова радостен, че можех да си кажа сега: ето, сега знаеш, че си свободен. Отидох на улица Акинтолу и бях много радостно приет от Алиса и нейните родители. Те ме познаваха, знаеха моето минало, но не знаеха за моите отношения с дъщеря им.

Алиса ме представи като мъж, когото тя счита за свой избраник. Нейните родители бяха шокирани, но след като поговориха с нея, се съгласиха да ме оставят при себе си при условие,  че  ще продължа своето образование. Алиса отхвърли това условие и ме постави пред факта, че аз ще живея с нея в нейната собствена квартира. Родителите й дълго не се съгласяваха, но Алиса настояваше на своето. Те спореха почти четири дни, след което, намирайки се под някакво страшно влияние, аз се съгласих с нея и се пренесох при Алиса. Тя беше много привлекателно момиче, работеше като счетоводител в банка и ми обеща да ме направи богат, да ми даде всичко необходимо за живота. По нейните думи трябваше да се устроя и да се наслаждавам на живота.

Моето първо впечатление за Лагос беше повече от положително. Преди няколко месеца аз живеех обкръжен от ненавист, страдание и постоянна нужда. Изведнъж се оказах в огромен град, в голяма, добре мебелирана квартира, с „прекрасна жена”, която обещаваше „да ми даде всичко необходимо за живота.” Тя ме обсипа с подаръци, пари, дрехи, с „любов” и т. н. Аз така и не се досещах, че в живота може да има такива „прекрасни неща”. Всъщност дяволът е лъжец.

Библията казва: „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10). Драги читателю, дяволът няма просто подаръци. Всичко, което той дава, идва като размяна за твоята душа. Състоянието на еуфория беше много кратко и след три месеца с мен започнаха да се случват много странни неща.

Веднъж, като се събудих през нощта, видях до себе си една огромна змия. Исках да започна да викам, но не можех. Няколко пъти, събуждайки се през нощта, аз виждах, че тялото на Алиса беше прозрачно като целофанен плик. Понякога тя изчезваше и след това се появяваше отново. Много често от съседните стаи достигаха странни звуци, като че ли някой танцуваше. Веднъж не издържах и попитах Алиса какво значи това. Нейната първа реакция беше ненавист, която се таеше в очите й, също и сериозно предупреждение. Тя ми каза: „Повече никога не ми задавай такива въпроси, иначе аз ще се разправя с тебе”. От този момент разбрах, че моят живот отново е подхвърлен на опасност. Бих предпочел да се върна в своето село и да търпя страдание там, отколкото да се сблъсквам с това, което ме обкръжаваше в Лагос. Започнах да се боя от Алиса.

След два дни тя дойде с много подаръци, обсипа ме с целувки, каза ми, че ме обича, че се грижи за мен и ми обеща всичко да ми обясни по късно. Отидохме в един нощен клуб, където Алиса отново ми напомни това, че ще ме направи богат, че някога ще знам всичко, което знае тя. Върнахме се в къщи. Стори ми се, че животът се върна в нормалното си русло. Отношенията ни с Алиса отново се подредиха, но някъде в дълбочината на сърцето си аз разбирах, че се намирам в опасност. Нямах възможност да избягам от нея, но и къде ли можех да избягам. Родителите на Алиса не знаеха, че тяхната млада и красива дъщеря сериозно се занимава с окултизъм и спиритизъм. Алиса ме предупреди да не разгласявам нейната тайна, ако ми е скъп собственият ми живот. Драги читателю, можеш ли да си представиш 20 годишна девойка, занимаваща се с такива неща? За окръжаващите я хора тя е прекрасна, безобидна девойка, която работи в банка.

Всъщност тя беше една от агентите на дявола. В този свят наред с нас живее огромно множество такива Алиси, но това ми беше изяснено по късно.

УЖАСЯВАЩОТО ОТКРИТИЕ

Веднъж, когато Алиса отиде на работа, аз реших да се поровя из квартирата й. Тя беше млада, но квартирата й беше много луксозно мебелирана. Имаше четири хладилника. Отваряйки един от тях, видях човешки черепи, също различни части на човешко тяло - свежи и сухи. Под пода намерих човешки скелети. В ъгъла на стаите стояха купи, напълнени с човешка кръв. В една купа имаше не голямо дърво. Редом с този съд стоеше някакъв съд за хранене, който беше направен от плода на особено растение. Сега в мен не остана никакво съмнение.

Дали беше дошъл краят? Нямаше къде да избягам. Повече не можех да обискирам. За видяното реших на никого да не казвам. Когато Алиса дойде от работа, по нейния израз разбрах, че тя знае за това, което е станало още, докато е била в офиса си.

СРЕЩА С ОКУЛТНИЯ СВЯТ

На следващия ден Алиса ме помоли да отида с нея на едно събрание. Нямах избор, бях в плен. Ние тръгнахме из покрайнините на Лагос. Когато пристигнахме, бях инструктиран от Алиса за това, че в зданието трябва да се влезе с гърба напред. Аз влязох така. Същото направи и Алиса. Залата беше много голяма и можеше да помести около 500 души. Аз видях млади мъже и жени, които стояха в кръг. Един човек седеше на малко по-повдигнато място. Изглежда той беше лидерът. Неговото тяло не се виждаше - виждаше се само главата му. Много от присъстващите хора бяха студенти, випускници, учители и т. н. Алиса натисна едно копче, което се намираше на стената и пред мен се появи стол. Аз седнах на него. След това Алиса натисна още едно копче - из под земята се появи още един стол. След това тя ме представи на събранието като нов член. Залата започна да ме приветства с ръкопляскане. Всичко, за което се говореше на това събрание ми беше неясно. В края, когато вече се канехме да си ходим, ме помолиха да отида на това място още веднъж, но бях длъжен да отида там сам. Така се състоя моята първа среща с окултния свят.

Същата вечер в 2 часа (това е обикновено време на среща както на различните мрачни  сили на тъмнината, така и на агентите), Алиса ме разбуди и ми каза нещо невероятно: “Ти не си обикновен човек, а си наполовина човек и наполовина дух. Това, което си видял в тези съдове, аз използвам по време на моите молитви сутрин така, щото духовете да ме ръководят в течение на целия ден. Що се отнася до скелетите, за тях ще ти разкажа по късно.” Нищо не отговорих.

Алиса ми донесе една книга за загадъчния свят. Имайки любопитен ум, аз реших да я прочета. Силно се заинтересовах от съдържанието на тази книга. Виждайки моята реакция, Алиса ме извика в окултното общество в Индия, при това без да ми съобщи нищо.

Както казах по-рано, на следващото събрание трябваше да отида сам. Отивайки на онова място, срещнах още 9 нови души, а също и няколко свидетели. Ние бяхме длъжни да преминем през една процедура на “освещение”. Извикаха ни в средата на залата и с нас беше направено следното - гъста смес, която изглеждаше отвратително, беше налята в нашите тела. Това означаваше, че сега ние се явяваме пълноправни членове на това събрание. Чаша с течност, която наподобяваше масло ми беше дадена, да я изпия. Изпивайки я, ние вече се считахме за агенти. Вещество, наподобяващо прах беше втрито в нашите глави. Това означаваше, че ние сме длъжни да изучаваме майсторството на магьосничеството, също така - на целия окултен свят. За това, че цялата тази процедура беше заснета и дадена в Индия, аз нямах никакво понятие.

На следващия ден аз получих писмо от Индия. В него се казваше, че трябва да го подпиша със своята собствена кръв и да го изпратя обратно по начин, показан в това писмо, а не чрез пощата. Направих това, както се изискваше от мен. Стигайки до този момент, пътят назад за мен беше отрязан напълно. Връщането назад означаваше смърт, за която постоянно ми напомняха.

ЗАВЕТ С АЛИСА

Една сутрин Алиса ми каза, че ни предстои да извършим още една важна церемония. В два часа през нощта тя донесе вкъщи едно момиченце. Пред очите ми Алиса му избоде очите със своите палци. Звуците на детето ми разкъсаха сърцето. След това тя го раздроби на парчета, сложи парчетата от месото на поднос и изливайки кръвта му в една купа, ми заповяда да ям от това месо и да пия от тази кръв. Аз отказах. Алиса ме погледна. Това, което излизаше от нейните очи е невъзможно да се обясни с думи. Аз не разбирах  какво става с мен, но дъвчех това месо и лижех тази кръв. По време на тази церемония, тя произнесе следното: “Ето заветът между нас, ти никога няма да кажеш за това, което си видял при мен на нито едно същество на тази земя. В деня, в който нарушиш завета, ще изчезнеш.” Тези думи означаваха, че ако проговоря, ще бъда убит. След това странни неща започнаха да стават с мен. От тогава не можех да се контролирам.

Думи на предупреждение към всички майки: Колко добре познавате тези, които помагат във вашата къща? Какво е тяхното минало? Всичко ли сте си изяснили, преди да поверите живота на децата си в техните ръце? Можете да спорите с мен - от къде Алиса взе детето, което уби, но трябва да знаете всичко за миналото на тези, които ви помагат.

Виждайки себе си като достатъчно успешен в посвещението ми, бързо започнах да израствам в своето служение. Алиса беше удовлетворена, считаше моята мисия за завършена. Тя ми потърси квартира, помогна ми да се настаня и прекъсна с мен каквито и да било отношения.

ЗАВЕТ, СКЛЮЧЕН В ИНДИЯ

От обществото в Дахил,  Индия ми изпратиха второ писмо, в което ме помолиха да отида при тях. В писмото се описваха ужасните неща, които съм длъжен да направя, като например - да изям огромна миеща мечка, да имам полова връзка с духове през нощта на гробището и т. н. След изпълнение на гореуказаните изисквания нямах правото да имам полова връзка с никаква жена на земята. В отговор написах че нямам виза и че нямам ни най-малко понятие къде да замина.

В същото време при мен се появи собствен бизнес. Започнах да се занимавам с контрабанда. При това нямах никакви проблеми с митницата. Постепенно се появиха огромно количество пари. Веднъж аз затварях квартирата си и излязох на улицата. Връщайки се в дома си, намерих човек, който се намираше в моята квартира. Аз силно се изплаших, но той ме попита: “Вие ли сте Емануил Амос?” Кимнах с глава. Неочакваният гост продължи: “Аз съм изпратен, за да ви взема и да ви заведа в Индия, затова пригответе се.” Затворих вратата и седнах редом с него, очаквайки по-нататъшни заповеди. Той се докосна до моето рамо и ние изчезнахме.

Следващото нещо, което видях, беше зала за конференции в Дахил, Индия, където вече се събираха много хора, очакващи нашето пристигане. На мен показаха една папка със списък, в който бях длъжен да се разпиша срещу своето име. След това в залата беше внесен поднос  с части от човешко месо, а също и една купа с човешка кръв. На всеки присъстващ беше дадена чаша, след което човек без глава наля кръв. По даден от човека без главата знак бяха запалени свещи. Ние изпихме кръвта и изядохме месото. След това събранието беше завършено.

Настъпи времето за моето изпитване. Бях изпратен в долина, където бях длъжен да живея известно време, обкръжен от гущери и диви животни. През това време ме мъчеха. Нямах никакво право да викам, защото наказанието за вика би било смърт. След като свършиха седемте дни на агония, бях преместен в място, което се наричаше “Индийски джунгли”. В тях видях различни демонични птици. Наричам ги демонични, защото някои от тях имаха лице на куче или котка и при това имаха крила. В дълбочината на тези джунгли имаше пещера, в която можеше да се влезе само, ако бъде получено разрешение от тези птици. В пещерата видях неща, които трудно могат да бъдат описани. Имаше същества, които приличаха на хора, но имаха опашки, а някои нямаха лица и т. н. Тази пещера беше второто място на мъчения. Те ми напомняха за ада.

В този ад бях седем дни, след което бях приведен на ново място, където имаше библиотека с огромно количество книги за магии, окултизъм и т. н., които бях длъжен да изуча. Избрах две от тях. Заглавието на първата книга беше „Аббусиня”, което значи „разрушение”, а втората „Ассиня”, което значи „даващ живот и изцеления”. По-късно придобих останалите книги.

Освен това бях длъжен да построя олтар за поклонение и молитви на злите духове, след като се върна в Нигерия. На олтара трябваше да седят следните неща: купа, напълнена с човешка кръв, в която трябваше да стои дърво с корени, човешки череп, пера от гриф (не ми е ясно какво е това, преводът е от руски - б. пр.), кожа от змия и големи, блестящи чинии. Кръвта в купата трябваше да бъде използвана за ежедневни утрешни заклинания. Освен това ми беше забранено да употребявам каквато и да е храна, приготвена от човешки ръце, тъй като бях длъжен да се засищам по свръхестествен начин. Получавайки гореизброените указания, аз се върнах в Нигерия по същия начин, както я бях напуснал, изпълнявайки всичко, което ми беше заповядано.

В НИГЕРИЯ

Започнах да навлизам в духовния свят. С лекота можех да преминавам във всяка точка на земното кълбо. Според книгите, които изучавах, духовните същества живеят в космоса. Помислих си, че те биха могли да увеличат моята сила и затова реших да вляза в контакт с тях. Излязох от своя дом, произнесох някакви заклинания и извиках дивия вятър, който ме занесе в космоса.

Оказах се в пространството, окръжен от духовни същества. Те се заинтересоваха за това, което желаех да получа от тях. В отговор казах, че бих желал да притежавам още по-голяма сила. На земята се върнах след около две седмици, надарен с могъща сила от срещата с тези същества.

Както отбелязах и по-рано, аз не можех да контролирам себе си. Независимо от това, че обладавах огромна сила, исках да имам още по-голяма такава. Реших да изпробвам това, което прочетох в книгите по окултизъм и се озовах в подземния свят. Веднъж, като отидох в гората и произнесох определени заклинания, се оказах под земята. Демоните бързо ми построиха стълба, по която се спусках все по-ниско и по-ниско. Около мен беше непрогледна тъмнина, каквато е била в Египет по времето на фараона, който задържаше израелския народ. Видях много неща, които трудно се поддават на описание. Видях оковани с вериги хора, които снабдяваха с пари своите господари. Видях няколко члена на обществото, които дойдоха, за да пренесат жертва и да се върнат в света, получавайки дарове от различни духове, контролиращи това място. Видях някои лидери на църкви, дошли да получат сила да говорят слово, което не подлежи на обсъждане.

Под земята прекарах две седмици, след което се върнах на земята. Външно бях един млад и достатъчно безобиден човек. Никой не знаеше колко всъщност бях опасен. Такива хора като мен има огромно множество. Само Исус Христос дава истинска безопасност и защита от тях.

ЗАВЕТ С КРАЛИЦАТА

Една вечер излязох на разходка. Минавайки край автобусната спирка, видях една много красива девойка. Не й казах нито дума. На следващия ден минах отново през същото място. Тя пак беше там. Този път се усмихна и ми подвикна. Спрях и се представих. Отговор не последва. Попитах за името и адреса й, но тя само се засмя. Като попита за моя адрес, казах само улицата. Наканих се да си тръгна и тя каза, че ще ме навести някога. Помислих си, че това е невъзможно, тъй като не знаеше номера на моя апартамент, но не мина и седмица, когато чух почукване на вратата. Това беше тя - моята загадъчна дама. Поканих я да влезе. Размишлявах за това, че е прекрасна и дали се сещаше на каква опасна територия е попаднала. Поразвлякох я, позабавлявах я и след няколко часа тя си отиде. След това продължи да идва достатъчно често, задържайки се определено време, при това без да се забави нито минута.

Понякога се разхождахме по плажа и излизахме в града. През цялото това време не знаех нейното име. Реших повече да не се безпокоя по този повод, тъй като нашите отношения не биваше да отиват по-далеч от обикновено запознанство. Освен това получих много ясна инструкция - да не се докосвам до никаква жена.

Неочаквано тя престана да идва при мен през деня, а идваше вечер. Веднъж по време на поредното си посещение, каза: “Сега е твой ред да ме навестиш.” Прекарахме заедно до осем сутринта, след което тя ми каза, че е време да си ходи. Седнахме в автобуса. Тя помоли шофьора да спре около плажа. Слязохме и аз я попитах къде отиваме. “Не се вълнувай - каза тя - отиваме в моя дом.” Минахме зад един храст. Девойката взе нещо, което наподобява лента и ме върза за себе си. Мигновено някаква сила излезе от нея и ме блъсна в морето.

Започнахме да се плъзгаме по повърхността на водата в посока към океана. Всичко това се случваше в моята физическа форма. Ние се гмурнахме дълбоко под водата и за свое удивление, аз видях огромен град с множество много заети хора.

ДУХОВНИЯТ СВЯТ

Видях различни лаборатории, театри, студия и т. н. Видях множество прекрасни момичета и симпатични млади хора. Стари хора там нямаше. Девойката ме представи на своите хора. Бях приет дружелюбно. Тя ме отведе в стая, която се наричаше „тъмнина, сушилня и опаковъчна”. После попаднах в помещение на главния завод и на склада. След огледа се върнахме обратно.

Девойката ми каза: Аз съм кралица на цялото крайбрежие и много бих желала да работя с теб. Обещавам да ти дам богатство и да ти дам всичко, което пожелаеш - защита, живот, ”ангел”, който ще бъде винаги с теб.” Тя натисна едно копче и пред мен се появи поднос с човешко месо, нарязано на късове. Ние ги ядохме заедно. Тя извика огромна змия и ми заповяда да я изям. Аз не можех да направя това. Тя настояваше, но все пак аз не можах да глътна тази жива змия. Тогава змията глътна мен. Това беше знаменит завет.

Човешкото месо и кръв, змията и демоничният ангел означаваха, че нито една тайна не бива да се открие, а на ангела беше дадена сила да ме дисциплинира. Ако огладнеех, ангелът трябваше да ми обезпечи продоволствието от морето.

Обещах на девойката, че винаги ще изпълнявам това, което поискат от мен. След това тя ме пренесе в друга част на океана, на един остров. Там имаше много села и всяко от тях имаше свое предназначение. Например: Село за отравяне; Село за убийства; Село за заклинания; Село за изцеления и т. н. Девойката ми подари сила да се превръщам във всякакъв вид морско животно, като например: змия, крокодил и т. н., след което тя изчезна, а ние останахме в морето.

В света аз можех да се превръщам в каквото и да е животно.

ДУХОВНИЯТ СВЯТ

НАУЧНИ ЛАБОРАТОРИИ

В Лагос останах една седмица, след което се върнах в морето, но този път за два месеца.

Отправих се към една научна лаборатория, за да разбера какво става там. Видях множество психиатри и научни работници, които работеха много сериозно. Работата им беше да разработват великолепни вещи, като например машини, оръжие и т. н. Ако би било възможно за тях да разгадаят основата на този свят, те биха направили и това, но Слава Богу, само Бог знае това. Аз преминах в една стая за дизайн, където видях голямо количество различни дрехи, парфюмерия и козметика. Всички тези вещи бяха длъжни да отвличат вниманието на човека от Всемогъщия Бог. Също така видях електронна техника, различни компютри, системи за сигнализации, освен това там имаше телевизор, от който се получаваха сведения за родените и за новородените християни. На този телевизор можеше да бъде определено кои бяха случайно преминаващи и кои бяха истински християни. Преминах в „тъмната” стая и в „сушилнята”.

В тъмната стая се унищожаваше всеки непослушен член на обществото. Отначало от него изсмукваха кръвта му, а след това го отправяха в една мелачка, след което го смилаха на прах, след това този прах се слагаше в торбички, които „народните” изцелители използваха за своите заклинания. Там имаше такива вещи, които много трудно можеха да се опишат.

Независимо, че по това време аз обладавах голяма сила и власт, все още не можех да се срещна със самия луцифер. Бях само негов агент. Все пак бях доволен и на това, че имах тази сила и власт - да унищожавам вещи по свое желание. Можеше ли все още да съществува такава сила, каквато има и луцифер? Аз много размишлявах за това.

ЦАРСТВОТО НА ЗЛОТО

Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10).

Като се върнах в Лагос, аз продължих своя бизнес, но след две седмици пак се върнах в морето. Кралицата на крайбрежието ми поръча нещо много важно. Трябваше да отида в моето село и да убия своя чичо - изцелителя, който беше виновен за смъртта на моите родители. Аз я послушах и тръгнах към своето село. Но тъй като по-рано никога не бях убивал, нямах смелост да извърша това убийство. Просто унищожих всичкото негово „лекарство”, като по този начин го лиших от неговата сила. Резултатът от това беше, че той изгуби своите клиенти. Върнах се, за да доложа за изпълнението на даденото ми поръчение, обаче кралицата беше много зле настроена към мен. Последствието от моето непослушание би било смърт, но тъй като тя изпитваше някакво чувство на привързаност, аз трябваше да се върна и да убия двама старейшини. Беше ли това наказание за моето непослушание или не, не знаех. Обаче аз се върнах в селото и убих тези хора, след което изпратих тяхната кръв на моята кралица. Убийството стана толкова загадъчно, че останалите старейшини тръгнаха да питат за нея един много могъщ „народен целител”, който беше специализиран в разследване на убийства. За голямо нещастие на тези старейшини, аз срещнах този „целител” в духа в момент, в който се консултираше с духовете. Предупредих го за това, че не трябва да им казва и дума при тяхната среща, ако му е скъп животът. ”Целителят” ги отпрати вкъщи, без да им открие моето име. След тях беше изпратена мълния, която унищожи много хора. След тази случка силата в мен започна да се проявява все повече. Можех да превърна момиче в каквото и да е угодно нещо само за това, че тя е отказала да има контакт с мен.

СРЕЩАТА СЪС САТАНА

Веднъж при мен дойде девойка на име Нина. Тя беше очарователно създание. Основно живееше в морето, т. е. в подводния духовен свят. Тъй като беше агентка на кралицата на крайбрежието и беше една от най-злите нейни агентки, тя ненавиждаше християните и можеше да прави всичко, за да ги унищожи. За първи път я срещнах при посещението си в морския свят.

Нина се появи при мен по поръка на крайбрежната кралица. Ние се отправихме натам, където се изясни, че трябва да имам среща с Луцифер - самия сатана. На тази среща той ми даде следното указание: да се боря с вярващите, а не е с невярващите, тъй като невярващите са вече в неговата власт. Когато той произнесе това, аз попитах: „Защо”. Луцифер ми обясни, че Бог го е изгонил от „онова място”. По време на цялата беседа той така и не произнесе думата „Небеса”. Вместо това казваше „това място” по причина на неговата гордост и защото не искаше нито един християнин да попадне „там”, т. е. на Небето. Също каза, че не трябва да се борим с лицемерите.

Лицемерите са такива, какъвто съм и аз” - каза той. После обясни, че сме длъжни да се борим само с истинските християни, тъй като неговото (на дявола) време е кратко, следователно трябва да се борим, както никога по-рано. Длъжни сме да се борим така, че нито един християнин да не попадне в „това място”. Някой от нас каза: „Чули сме, че Бог е изпратил Някого, за да могат хората отново да се приближат към Него.” Сатана попита: “Кой е Той?” Последва отговор: ”Това е Исус”. За наше голямо удивление, Луцифер падна от мястото, на което седеше и започна да вика, когато това име беше изговорено. Заповяда ни никога занапред да не произнасяме това име. Истина е, че пред Името на Исус ще се поклони всяко коляно (Филипяни 2:10), включително и самият сатана. След този случай сатана ни ободри, като ни призова да не се безпокоим от християните, обещавайки скоро да дойде на власт и да осигури пълно благополучие за всички свои агенти. По неговите думи излизаше, че ние няма да страдаме заедно с останалите хора. Той също отбеляза, че тъй като на хората им харесват ярки и привлекателни неща, той ще продължи да ги създава, така че хората да не намират време за своя Бог. За унищожаване на църквите той използваше следите неща: пари, богатство, жени. След свършване на своята реч, той изчезна.

Това беше моята първа среща със сатана. Имах още няколко други срещи.

Преди моето излизане крайбрежната кралица, явявайки се в различни форми, извърши с мен следното: в костите на моите крака постави човешка пепел, в един от моите палци постави камък и още нещо в моята дясна ръка. Всяко от тези неща имаше свое предназначение. Камъкът в палеца беше, за да знам мислите на всеки човек, който е настроен против мен. Камъкът, намиращ се в моята дясна ръка трябваше да ми осигурява сила да унищожавам хора. Това, което се намираше в краката ми, трябваше да ме направи още по-жесток и опасен, а също да мога с лекота да се превръщам в жена, птица, звяр и т. н. Кралицата ме отведе в една лаборатория и ми даде телескоп, телевизор и видео. Това не бяха обикновени вещи. Те бяха предназначени да определят новородените християни, а също и тези, които само посещаваха църква. Тя също ми даде шестнадесет девойки, с които аз трябваше да работя като с агенти. Нина беше една от тях.

И така, придобивайки  всички тези дарове, аз се върнах в Лагос.

НАЗНАЧЕН ЗА АГЕНТ НА САТАНА

В моето сърце вече не остана никакво човешко чувство. Там нямаше никаква милост.

При пристигането си в Лагос веднага се отправих на „работата си”. Трябваше да унищожа пет жилищни дома. Те просто пропаднаха в земята заедно с техните жители. Това стана през август 1982 година. Архитектът на дома беше осъден на смърт за това, че е построил неправилно фундамента. Искам да отбележа, че много трагедии, които стават в различни части на земното кълбо, не се случват по вина на човека. Това е работа на дявола - той краде, убива и унищожава.

Повтарям още веднъж - при сатана няма „безплатни” дарове. Постепенно започнах да участвам в мероприятия, които водеха към произшествия по пътищата. Искам да спомена един случай, при който център на моето внимание беше млад християнин. Този момък не отдавна показа, че свидетелства на хората. Имаше назначена среща, на която трябваше да свидетелства. Автобусът, в който беше този младеж, се движеше с голяма скорост и аз го блъснах по пътя. Автобусът се вряза право в едно дърво. Всички пътници загинаха с изключение на този млад обръщенец. Той оцеля по един удивителен начин, излитайки от прозореца на автобуса, скачайки на крака той извика: ”Аз съм спасен!”. Ние се опитахме да го възпрем от неговото свидетелство, но безуспешно. Имайки в наличие телевизор, който ми осигуряваше информация, ние можехме да следим новопокръстените и да ги преследваме достатъчно дълго, така, че да оставят Бог. Ако в течение на шест месеца нямахме никакъв успех, ние започвахме да докосваме неговия бизнес и той губеше всичко, което имаше. Ако нямаше свой собствен бизнес, започвахме да натискаме неговия работодател и правехме така, че младият християнин биваше уволнен. Ако и след това той не си заминаваше от Бог, ние преставахме да се занимаваме с него, но ако все пак той се откажеше, ние се стараехме да го убием, за да може у него да не остане втори шанс за покаяние.

Така се стараех да унищожавам всеки живот, че луцифер започна да е много доволен от мен. Той ме назначи за председател на магьосниците. Месец след моето назначение беше свикано събрание. Ние дойдохме на него в различни форми. Във вид на птици, котки и змии. Тези твари означаваха следното: когато магьосник се превръщаше в птица, това го правеше най-опасен; когато се превръщаше в котка, той имаше достъп до духове и до хора; когато се превръщаше в змия или в мишка, той с лекота можеше да проникне в къщата, да се превърне в сянка, а после в човек. Това беше много удобно, ако беше необходимо да се смуче кръв от жертвите. На дневен ред в събранието имаше само една тема - християните. Уговорихме се да се съберем заедно на конференция с африканските магьосници в Бенин през 1983 год. Обявяването на това събрание беше поместено във всички средства за масова информация. Бяха мобилизирани всички сили на тъмнината и бяхме абсолютно уверени, че нищо няма да попречи на това мероприятие. Всичко беше планувано по превъзходен начин. Но неочаквано за нас, християните от Нигерия започнаха да се молят и да се покланят на Бога. Всички наши планове рухнаха и не само това. В нашите редици настана хаос. Резултатът беше това, че конференцията в Нигерия не се състоя.

Християните трябва да знаят, че когато започват да славят своя Бог по един истински начин, и в морето, и във въздуха произтича разкол и смущение за врага. Агентите на сатана просто нямат място за почивка. Молитвата е като бомба, хвърлена в нашите редици. Всеки от нас бърза да се скрие, за да спаси живота си. Ако християните само осъзнаеха каква сила и власт им е дал Бог, те биха могли да контролират своите нации. Искам да отбележа, че само християните могат да спасят своите нации. След срива на тази конференция, по-късно ние все пак се събрахме в Южна Африка и бяхме извикани обратно в морето. Когато пристигнах на мястото, ми беше предложено да оставя земята и да заживея в морето и да направя от морето свой дом. Сега можех да излизам на земята само, за да изпълнявам съответните задания.

Беше ми дадено ново поръчение. То включваше следното: да разработя различни средства за „народните целители”; откриване на култови църкви, където хората да се обличат в бели дрехи и също молитвени домове; да обезпечавам процъфтяване на родилни домове; да откривам магазини и да обезпечавам тяхното обезпечаване; раждане на деца; даване на пари под залог.

1. Откриване на ”църкви на белите дрехи”: Ако дойдеше човек и молеше за помощ да построи молитвен дом, а също и такъв, който иска в него да се прояви сила за изцеление и т. н., ние поставяхме следните условия: а) всяка година той трябваше да ни предава една или две души; б) на определено равнище този човек беше длъжен да се присъедини към нашето общество; в) нито един член на обществото не се допускаше в молитвения дом обут.

След като приемеше гореуказаните условия, на човека се даваше нещо наподобяващо бял чакъл, човешка кост, кръв и амулет. Всичко това се намираше в гърненце. Гърненцето трябваше да бъде закопано пред църквата и горе на повърхността на земята да се постави един кръст. След това на определеното място трябваше да се постави вана, в която духовете трябваше да поддържат определено равнище на така решената „свята вода”. Множество хора, мъчени от духове идваха при такива „пророци”, за да ги изгонят от тях. Но истината се състоеше в това, че те само увеличаваха количеството на демоните в човека. Сатана не може да изгонва сатана.

”Пророкът„ се молеше за човека, след това му даваше някаква тъкан, за да я държи в своя дом. След това човекът трябваше всеки ден да се моли пред запалени свещи и да произнася определени заклинания. Постъпвайки по този начин, човекът поканваше нас, т. е. магьосниците при себе си вкъщи. Това е като да занесеш в дома си козел, за да го принесеш в жертва. Такива жертви се принасят от нас, а ние „изцеляваме” човека. ”Пророкът” няма силата да “изцелява”.

2. Откриване на родилни домове: Ако при „пророка” идваше жена и молеше за помощ да бъде открит родилен дом така, щото тя да има клиенти, следваше тя да направи следното: Да избере един месец, в който всички раждащи се деца трябва да умират. В останалите месеци щяха да се раждат живи деца. Ако жената се съгласеше с тези условия, на нея й се даваха специални вещи, които притежаваха чародейна сила за привличане на хора в родилните домове. В град Онитша в Лагос има няколко такива родилни дома. В тях е забранено да се носят обувки.

3. Луксозни магазини: Когато за помощ идваше мъж, на него му се даваше пръстен, до който беше забранено за жена да се докосва. Той също се задължаваше да стане член на нашето общество. Ако изпълняваше всички предявени изисквания, неговият магазин биваше запълнен с най-съвременните стоки, които се търсят.

4. Раждане на деца: Ако при нас идваше жена, която страда от безплодие, й се даваше да носи следното: бял петел, козел, истински мелок (не знам как се превежда) и детска аптечка.

В нейно отсъствие приготвяхме определена смес, която задължително съдържа човешка пепел. За жената се определяше ядене, което тя трябваше да яде. Тя забременяваше и раждаше дете, но то никога не беше нормално. Ако беше момиче, можеше да живее и даже да се омъжи, но през целия си живот, оставаше безплодно. Ако се родеше момче, можеше да доживее до училищна възраст и внезапно умираше. При всички случаи детето не надживяваше своите родители. Искам да подчертая, че безплодието е работа на демон. Затова съветвам жените да чакат дете от Бога, тъй като само Той дава истинските деца.

5. Пари: Ако при нас идваше човек, който желаеше да получи пари, му се определяха за изпълнение следните условия: той трябваше да отдаде някаква част от своето тяло. Ако имаше семейство, му се налагаше да принесе в жертва своя син, ако пък беше сам, беше необходимо да отдаде своя по-млад или по-възрастен брат, когото и да принесе в жертва. Той трябваше да е от същата майка. Искам да отбележа една много важна подробност. По време на жертвоприноше-нието на този, който правеше жертвата, му се даваше копие или стрела. ”Жертвата” минаваше близо до човека, когото водех покрай своя собственик и в подходящ момент този родственик хвърляше копието. Има и други начини да се унищожават хората, но сатана винаги ще направи така, че човекът, който е довел своя собственик, е длъжен да го убие. Той беше длъжен да бъде отговорен за смъртта на своя родственик. Помни, че при сатана няма „безплатни” подаръци!

КАК САТАНА УНИЩОЖАВА ХРИСТИЯНИТЕ

Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола, защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:10-12).

Получавайки заповед от луцифер да се борим с християните, ние решихме да действаме по следния начин: 1) Да причиняваме болести; 2) Да причиняваме безплодие; 3) Да причиняваме сънливост в църква; 4) Да причиняваме църковно разделение; 5) Да причиняваме топлота в църквата; 6) Да действаме така, че християните да игнорират Божието Слово; 7) Да принасяме в църквата много мода, блясък и съперничество; 8) Да унищожаваме християните физически.

ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ: Имайки в наличност специален телевизор, можехме да виждаме християните, които са новородени. Не се борехме с лицемерите, тъй като те вече ни принадлежаха. Изпращахме нашите момичета в църквите. Там те правят всичко, за да отвлекат вниманието на тези, които слушат Божието Слово. Дъвчат дъвка, правят така, че децата да плачат, може да дойдат в духа и да направят така, че някои хора постоянно да чувстват сънливост по време на проповедта. Ако видят, че на твоето лице има трезво изражение, те излизат от църквата. Когато излезеш и ти, ще дойдат при теб, ще ти стиснат ръката, ще те приветстват, може даже да ти поднесат подарък. Това обезателно ще бъде вещ, която ти много силно обичаш. Девойките изглеждат много дружелюбни, но преди да разбереш какво е станало, ще забравиш за тях и ще забравиш за всичко, което си чул в църквата по време на проповедта.

За истинските християни методът е друг. Една от тези девойки ще дойде да те поздрави и ще се опита да разбере къде живееш, казвайки, че се чувства самотна и не познава християни, които живеят наблизо. По пътя за вкъщи ще купи някакви продукти, например банани, така че християните да не могат да устоят на нейния израз на любов. Тя ще навестява християнина до тогава, докато не угаси светлината на Христа, която гори в него. След това посещенията й спират.

Основен метод, който се предприема към живите църкви е отвличане на християните от четене и изучаване на Божието Слово. Така християните престават да упражняват своята власт и пренебрегват Божиите обещания. По време на тези посещения девойките сеят злословия, кавги, клевети, настройват един срещу друг хората, внасят разкол и несъгласие в християнските среди.

КАК СЕ РАЗПОЗНАВАТ ХРИСТИЯНИТЕ: Новородените християни се разпознават не по това колко дълго служат, или посещават богослуженията, или носят в себе си Библия. Те се познават по това, до колко светлината, сияеща в тях постоянно гори, както е светлината през нощта. Когато християните се движат, ние виждаме ангели, които ги съпровождат. Един от дясно, един от ляво и един отзад. Затова е невъзможно да се доближим към такъв човек. Дори и когато християните се намират зад волана на автомобила и желаем да причиним вреда, не можем да направим това, тъй като те никога не са сами. Единствените случаи, при които удържаме победа са, когато християните грешат. Това отваря вратата за нас. Ако християните знаеха какво Бог има за тях, нямаше да се отнасят към греха толкова лекомислено и небрежно.

Като служител, назначен от самия дявол, аз изпращах моите девойки в живи църкви. Те бяха винаги отлично облечени и като завършваше службата, излизаха напред все едно, че желаят да приемат Христос в своя живот. Когато службата свършеше, изчакваха проповедника, който естествено беше много радостен за новоповярвалите. Такава „новоповярвала” може да съпроводи проповедника до дома му. Ако той няма дарбата да различава духовете, девойката в края на краищата успява да го склони към прелюбодейство. Това става тогава, когато той оцени нейните достойнства. След прелюбодеянието, девойката е длъжна да го убеди в това, че макар и грехът да остава в живота на проповедника, той може да продължава да греши, да греши и да греши до тогава, докато Божият Дух не биваше напълно заглушен в него.

След това девойката изчезваше. Нейната мисия беше завършена.

Искам да ви разкажа за един Божий служител. В духовния свят той беше известен като Божий мъж. Когато той падаше на колене за молитва, в нашите редици наставаше голям хаос и смущение, обаче все пак веднъж му изпратихме нашите девойки. Те направиха всичко, на което бяха способни, но не успяха. За този провал, той трябваше да плати с живота си. Наложи се ние самите да се превърнем в девойки, отивайки до него. С думи и действия го скланяхме към грях.

Обаче този Божий служител беше непреклонен. Тогава реших да го унищожа физически. Веднъж, когато служителят се отправи в  град Одуекпе на местния пазар, седнах в голям камион, натоварен с пълни бъчви с олио и отправяйки се към пазара, насочих камиона към високо-волтовата линия на електропровода, така че падайки, този електропровод уби много хора, но този човек изчезна. Неговото изчезване беше някакво чудо. На другия ден го видях идващ пешком в друг град. Седнах зад камиона с огромен товар и реших да приключа с него. Камионът налетя право върху служителя, убивайки при това много хора, но той пак изчезна някъде. След тези опити престанах да го преследвам. Този служител и до ден днешен е жив. Заради един християнин дяволът може да унищожи много хора, опитвайки се да осигури единствено този, за когото ние сме тръгнали на лов, но дяволът винаги търпи несполука. Такива неща се случват с много християни, които даже и не са подозирали за грозящата ги опасност, когато Бог ги е спасявал. Проблемът се състои в това, че дяволът не се предава. Мисълта за това, че той може да удържи победа, не го напуска. Докато християнинът ходи в Божията любов и остава в нея, без да се свързва с делата на дози свят, дяволът няма да има успех, колкото и старателно да работи.

НАТИСКЪТ ВЪРХУ ХРИСТИЯНИТЕ: Натискът върху християните остава главно в техните мечти и в сънищата им. Християните могат да виждат в своите сънища или в мечтите си следното: 1) Мъртъв човек, който да идва към него, това може да бъде негов родственик; 2) Разни странни лица, които го преследват; 3) Приятел, който плува в река; 4) Приятел, който му дава храна и който моли човека да я пробва; 5) Самотни девойки, а също омъжени жени, които имат полов акт с някакъв мъж. Ако не се отнесете към това сериозно, то може да ви доведе до безплодие. Ако бременна жена види себе си в постелята с някакъв мъж, това може да я доведе до аборт. Ако християнин вижда някои от гореказаните неща в своите съновидения, не трябва да се отнася към това лекомислено, като да махне с ръка. Преди сън, той е длъжен да провери себе си и да признае пред Бога всеки свои грях, който е свързан с демони и да попроси Бог да възстанови правилния му сън. Това е много важно.Човек с такива проблеми трябва да се обръща за помощ към по-зрял във вярата християнин.

КАК ДЯВОЛЪТ ПЕЧЕЛИ ДУШИ: Преди Исус да напусне тази земя, Той е дал на Своите ученици заповед: Идете и правете ученици от всички народи. Докато някои християни чакат да дойде по-подходящо време за изпълнение на тази заповед, дяволът говори същото на своите последователи. Разликата се състои в това, че агентите на дявола са по-сериозни в завоюването на души за него, отколкото християните за Бог. Една от сферите, в която дяволът успешно печели души, са средните училища, особено девическите. Някои от нашите момичета биват изпращани в тези училища като студентки. Осигуряваме за тях най-скъпите и елегантни дрехи, особено бельо. Нашите агенти нямат нужда от нищо: козметика, дрехи, книги, средства за препитание, пари - всичко е оставено на тяхно разположение. На тях даже им се дават сапуни, които да дават назаем на някои от студентките. Девойка, която желае да прилича на нашите момичета, ще се постарае да се сближи с нея. В резултат на това нашият агент й дава този сапун.

От този момент започваме да идваме при нея физически, като всеки път носим със себе си подаръци. После тя самата, по свое желание, започва да се присъединява към нас. След това тя ще започне да търси следващия човек за завербуване. Едно нещо трябва да бъде ясно - сатана никого не кара насила. Всичко, което прави той, е, да те привлича така, щото ти да дойдеш сам.

Затова Библията казва: “И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас!!!” (Яков 4:7). Още една област, в която дяволът печели души, това са подаръците, които той подарява. Ние изпращаме нашите момичета да стоят на пътя, където те, обикновено много привлекателно облечени, раздават подаръци. Много от безследно изчезващите хора, за които четем във вестниците, изчезват именно поради такива начини на действие.

МОЯТА СРЕЩА С ИСУС ХРИСТОС

През февруари 1985 година имахме обикновено събиране в морето, след което реших да поема към пристанището Хард Коулд, за да навестя жената на мой чичо. По пътя срещнах мъж на има Антон, който беше собственик на магазин, намиращ се по пътя към пристанището. Покани ме при себе си и тъй като в нашето общество винаги отговаряме на поканата, реших да приема.

Отидох при него във вторник. Той ми заяви, че Бог има да ми каже нещо. Донесе Библия и започна да ми проповядва. В стаята освен него имаше още трима християни. Говори дълго, а аз само слушах. Когато ме помоли да падна на колене с него за молитва, аз послушах и изпълних мълчаливо тази молба. Той започна да се моли. Святият Дух ме удари по краката, лежах прострян на пода. Започнах да се боря със Святия Дух и повдигайки се на крака, започнах да чупя всичко в магазина. Аз се погледнах в огледалото и видях трима члена на нашето общество. Те дойдоха в човешки облик и искаха да влязат в помещението, но поради Божията сила, която действаше там, не можаха. Бях уверен, че в морето е започнала да работи специална сигнализация, когато аз попаднах в тази ситуация. Чрез специалния телевизор можеха да разберат моето местонахождение.

Когато двама християни ме държаха, стоящи на колене, две момичета продължаваха да се молят за мене, връзвайки и опитвайки се да изгонят демоните. Питаха ме вярвам ли в Исус Христос. Мълчах. Помолиха ме да призная Исус Христос. Отказах. Питаха ме за името ми и аз се представих. Християните се бориха с мен няколко часа и след това се отказаха. Нито един дух не беше изгонен от мен. Излязох от там точно такъв, какъвто и бях влязъл.

СЪБИТИЯ В ЦЪРКВАТА

На следващия ден Антон ме покани в църквата. Съгласих се, тъй като можех да използвам това за моя полза. Можех да занеса в църквата сънливост и разделение, които бяха част от моите задължения. Събранието започна с песни. Стигнахме до песен, в която се пееше, че няма по-голяма сила от властта на Исус. Започнах силно да се смея. Аз се смеех за това, защото в духа си виждах как почти три четвърти от хората живееха в грях. Знаех, че поради греховете, те бяха оголени за всяко нападение и удар. Много важно е християните да се осланят на Божието Слово и да не позволяват властта на греха да остава в техния живот. На това служение присъстваха трима наши от морето. Ние пеехме заедно с всичките. Трябва да отбележа, че хората трябва да бъдат призовавани към покаяние от греховете преди началото на служението и чак след това да започват истинското хваление. Това предизвиква дискомфорт в агентите.

На това служение ние се чувствахме много уютно, даже успяхме да пробием. Хората започнаха да дремят, пееха вяло песните и всичко тръгна на зиг-заг. Около два часа през деня нас ни извикаха напред за молитва, така че брат Антон съобщи на хората за мен. Аз излязох и те започнаха да призовават Кръвта на Исуса Христа. Спрях тяхната молитва и им обясних, че съм член на секретна организация и че ако те са съгласни да ме освободят, ще застана на колене.

Това не беше лъжа. Духът на Исус Христос защитава християните и плаши демоните, но не ги връзва. Демоните биват вързани тогава, когато християните, използвайки своята власт, ги командват. Те се съгласиха и аз застанах на колене. В този момент Бог проговори чрез една сестра: “Който е недостоен, да не се приближава”. Бях уверен, че много от хората не разбраха какво значи това. Ако християните живеят в грях, за тях е опасно да изгонват демони. Много се дръпнаха от мене. Тези, които останаха, започнаха с тези думи: “В Името на Исуса Христа”.

Чух трясък вътре в себе си и паднах на пода. Започнах да правя всевъзможни движения, тъй като всички демони започнаха да се движат в мен. Братята не бяха виждали никога нещо подобно. Бягах из стаята, тъй като в помещението имаше огромна сила. Две противоположни сили се сблъскаха и атмосферата се измени. Внезапно аз се разярих. Демон, които излизаше от мен, влезе в едно момче. Той започна да се бие с хората, като се опитваше да ме защити. Братята не губиха време с него, а извеждайки го от помещението, заключиха вратата с катинар.

Процедурата за изгонване на бесове продължи няколко часа. Бях изтощен физически и неочаквано станах много тих. Братята, които се събраха около мен, започнаха да викат: “Назови ги! Кои са те?” Аз мълчах. Мълчах много дълго. Затова те помислиха, че съм освободен от демони. Помолиха се и ние се разотидохме. Бях толкова слаб, че едва движех краката си, но току що излязъл от църквата, с мен се случи нещо: отново придобих сила. Всички демони се върнаха в мен. Бях разярен и реших да отмъстя на църквата. Тези хора ме оскърбиха - казвах си аз - затова отивам в Лагос, ще получа повече сила и власт и множество други зли сили, каквато представлявам аз, ще се върна и ще унищожа всички членове на тази църква.

ПО ПЪТЯ ЗА ЛАГОС

Като се върнах в дома на жената на моя чичо, аз обявих, че веднага се връщам в Лагос. Седнах в едно такси и тръгнах за Унитшу. Там се канех да срещна един мой приятел и после да замина за Лагос. По пътя изведнъж чух един глас, който ми викаше: “Никем”. Обърнах глава, за да видя този, който ми говореше, но нямаше никой. Кой би могъл да бъде с мен? Моето име знаеше само мама, която беше отдавна умряла. Всички останали, включително и в “Духовния мир”, ме наричаха Емануил. Размишлявах над този въпрос и пак чух глас: “Никем, ти пак се опитваш да Ме предадеш”. Това се повтори няколко пъти. Внезапно вдигнах температура. Топлина с такава сила излизаше от моето тяло, че пътникът, който седеше до мен, го почувства.

От Умуакпа до Оверри аз направо паднах в таксито. Следващото, което почувствах, бяха двама огромни човека, които дойдоха и ме повлякоха на някъде. Те мълчаха и ме влачеха по земята. По пътя беше насипано някакво разбито стъкло и остри камъни. Виках от болка, но те не реагираха. Влязоха в голямо здание, в зала за конференции. Те ме захвърлиха там и мигновено изчезнаха. Това, което видях, беше трудно да се опише, но все пак ще се постарая да го направя. Залата беше толкова грамадна, че не й се виждаше краят. Стигайки до средата, все пак видях нейния край. В средата имаше олтар. Видях луната и звездите, които окръжаваха слънцето. След това видях трон и Седящия на него красив Мъж. Дрехите му светеха като слънце. Той произнесе: “Приближи се!”, но поради светлината, която Той излъчваше, не можех да се приближа.

Опитвах се да стана на крака, но отново падах. Внезапно луната, излизаща зад трона се отправи към мен по пода. Две ръце, които излязоха от луната ме взеха, разтърсиха ме и ме подбутнаха напред. След това луната се върна обратно при трона.

Този, който седеше на трона отново каза: “Приближи се!”.

ДУХОВНОТО ОЧИСТВАНЕ

Дойдох до определеното място. Този, който седеше на трона, стана и се приближи до мен. Той изтърси от мен всичко, което беше в моите крака и ръце, всичко, което беше положила в мен крайбрежната кралица, за да имам сила. След това Той се върна на Своя трон и още веднъж ме помоли да се приближа. Докато приближавах, определени вещи започнаха да отскачат от моето тяло. Като дойдох до олтара, спрях. ”Къде отиваш?” попита Той. Отвърнах: “Отивах в Унитшу да навестя мой приятел.” Той добави: “Добре, но преди това ще ти покажа какво има в твоя ум.” Не знаех кой е Той. Единственото, за което не оставаше съмнение е, че е по-могъщ от всички, които бях срещал до тогава. Той извика мъж, който ме отведе в другата стая. На специална дъска ми показа това, което беше начертано в моите планове. След това ме върна назад, към олтара и изчезна. Той стана, взе ме за ръка и казваше, че ще ми покаже определени неща. Той каза: „Аз не искам да загинеш, Аз искам да те спася. Това е твоят последен шанс. Ако не се покаеш и не станеш Мой служител, ще умреш. Ще ти покажа разликата между тези, които не слушат и тези, които са спасени.” Сега вече знаех кой беше Той – това беше Исус Христос.

БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ

Ние влязохме в една стая, в която Той отмахна нещо като завеса, и аз видях целия свят, в който хората живееха. Видях християни и невярващи. След това отидохме в втората стая. Той отмахна още една завеса. Това, което видях, беше печално зрелище. Хората бяха вързани с вериги. Той ги назова „лицемери”. Тези хора изглеждаха много печални. Исус ми каза, че такива ще бъдат до Деня на съда. След това отидохме в трета стая, и там ми откри завеса. Аз видях множество хора, които се радваха и бяха облечени в бели дрехи. Аз Го попитах кои са тези хора, а Той отговори: „Това са изкупените, очакващи своята награда.”

Ние отидохме в четвъртата стая. Това, което видях там, беше страшно. Драги читателю, трудно е да се опише. То напомня град в огън. Адът е реален и той е ужасен. Ако до сега ти си вярвал, че ад и рай съществуват само на земята, то знай, че има истински рай и настоящи небеса.

Не ви ли удивява, че когато Исус е бил тук, на земята Той е предупреждавал хората за ада? Искам още веднъж да повторя, че адът е реален. Аз Го попитах: „Какво е това?”, а отговорът беше: ”Това е приготвено за сатана и неговите демони. Тук ще са и непокорните.”

А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт” (Откровение 21:8).

Влязохме в петата стая. Когато Той отвори завесата, видях нещо Божествено велико. Видях новия град. Той беше огромен и прекрасен. Улиците бяха направени от злато. Зданията не можеха да се сравнят с нито едно здание на земята. Той каза: „Това е надеждата на светиите, ти ще бъдеш там.” Отвърнах: „Да”. Върнахме се в тронната зала и Той каза: „Иди и свидетелствай за това, което Аз направих за теб!” Показа ми как окончателно ще ме освободи. После добави: „Не бой се. Иди, Аз ще бъда с теб!” След това Той ме изведе от тронната зала и изчезна.

Аз се озовах на леглото в дома на някакъв мъж. Извиках. Мъжът и жена му се втурнаха в стаята. ”Защо съм тук?” - попитах аз. Мъжът ми обясни, че съм загубил съзнание в таксито и че те са били принудени да ме пренесат в тяхната къща. Извикали лекар и той казал, че пулсът ми е нормален и скоро ще дойда в съзнание. Те ме попитаха как се казвам и къде живея. Аз им отговорих, но нищо повече не казах. Останах в това семейство още два дни. След това те ме отведоха в град Обери, където хванах едно такси, което отиваше в град Онитшу. Всичко, което ми показа Бог по-рано крачка след крачка се случи в реалността. Аз често си задавах въпроса защо Господ спасява такива като мен - такива опасни и злобни. Защо Господ спасява агентите на самия сатана? Отговора намерих в следните три думи: БОГ Е ЛЮБОВ. Наистина Той е любов. 

СЪБЛАЗНИ И ПОБЕДА

Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. (Йоан 10:27-28). Първото събитие след моето обръщане към Христа, беше изчезването на всички подаръци, получени от кралицата на крайбрежието. Когато се върнах в пристанището Хард Коулд, в мен се появи страстно желание да засвидетелствам за това, което Бог направи в моя живот. За съжаление не ме пуснаха в църквата. Жената на моя чичо - християнка, ме заведе при един от пастирите, който само ме попита дали нося някакъв документ за постъпване в църквата.

Каква връзка има между документите и моето свидетелство? Бог ме преведе от царството на тъмнината в царството на светлината чрез кръвта на Своя Единороден Син, благодарение на който получих изкупване на своите грехове. Бяха ли необходими за това някакви документи?!

Бях потиснат от това, че сатана не позволява на новообърнатите вярващи да отидат и да свидетелстват. Особено за това, че те по-рано са били участници във всички негови дела и той прави всичко възможно, за да не чуят хората това свидетелство. Но аз много ясно запомних, че Господ ми каза да отида и да свидетелствам за това, което Той направи с мен и изведнъж аз срещнах отхвърляне. Без да обръщам внимание на това, реших да засвидетелствам на първия човек, който ми попадне. Тръгнах за Аби в Того по мой бизнес. Там купих стока на стойност 160 хиляди наира (парична единица в Нигерия). От тази сума мои бяха 70 хиляди, останалите 90 хиляди ми бяха дадени от мои съдружници. Сред купените вещи имаше много лекарства, термометри и т. н. На нигерийската граница митничарите поискаха да получат от мен подкуп. Отказахме и стоката беше конфискувана. След няколко месеца онази стока, която принадлежеше на моите партньори, им беше върната, но моят дял от стоката не ми върнаха. Заставиха ме да платя глоба в размер на 40 хиляди наира, но като проверих стоката, открих, че половината от нещата бяха откраднати. Разбирах, че като заплатя тези 40 хиляди наира глоба, по този начин само увеличавам дълга си. Затова реших да оставя моята част в митницата.

Търговците, на които дължах пари, започнаха да ме преследват. Някои от тях съобщиха за мен в полицията, други решиха сами да се разправят с мен. Единственият изход от тази ситуация беше, да се изтеглят всички пари от моята сметка, така че да заплатя някаква част от дълга си.

С Божията помощ можах да изплатя всички дългове с изключение на 1000 наира на собственика на апартамента, който държах под наем в Лагос. Много бързо се лиших от всички мои пари. Даже, за да пътувам в градския транспорт, вземах пари на заем. Обърнах се за помощ към християни бизнесмени, които познавах. Нито един от тях не ми каза нито да, нито не. Те просто отлагаха нещата до тогава, докато на мен ми омръзна да отивам и да ги моля за това.

Бях напълно разбит и не знаех към кого да се обърна за помощ. Не познавах Божието Слово. Опитвах се да Го чета, но в моето сърце имаше само суматоха и нищо не можех да разбера от прочетеното. Все още размишлявайки какво да правя, аз получих покана от моето село бързо да замина за там. Отивайки на място, открих, че моята малка къщичка е разрушена от моя чичо, който ме застрашаваше с убийство. В мен внезапно се появи старата природа, която ми напомни за себе си с огромна сила. Спомних си, че когато бях член на секретното общество, моят чичо пълзеше пред мен на колене, умолявайки ме да го пощадя. Не знаех от къде чичо ми вече е научил за моето обръщение. Той започна да ме тероризира. Аз призовавах Господа и виках: „Ти ме спаси. Ти ме спаси, а сега ме захвърляш. Всички врагове се издевателстват над мен и ми се смеят.” Крещях, плаках и накрая реших да се върна обратно в тайното общество. Там в крайна сметка бих бил спасен от всички тези нападения. Аз бих показал на моя чичо неща, които той не би забравил до края на дните си и макар да взех това решение, в мен се бореха две чувства. Господ каза, че това е моят последен шанс. Ако се върна в обществото, това щеше да означава не само физическа, но и духовна смърт. Ако остана в Господа, моят чичо щеше ме унищожи. Аз бях измъчен. Нуждаех се от помощ. Напълно игнорирах Божието Слово, затова не знаех, че То говори относно моите проблеми. Драги читателю, всички тези страдания ги имах, защото се нуждаех от помощници, бидейки новороден. Помощниците са много важни за младия християнин. Християните трябва да се отнасят към това много сериозно. Ако знаете, че не можете да помогнете и да поддържате младия християнин, просто не отивайте да му свидетелствате.

Исус Христос три пъти попита Петър: ”Любиш ли ме? Паси агънцата ми”.

Много новообърнати отпадат, тъй като не получават достатъчна грижа и внимание към себе си. Ако ти любиш Исуса, ще се грижиш за Неговите овце.

БИТКА С АГЕНТИТЕ НА САТАНА

По това време започнаха да ме преследват агентите на крайбрежната кралица. Аз много страдах в техните ръце. Те ми докарваха кошмарни сънища. От 1 май 1985 година, един месец след моето обръщение, около два чеса през нощта, когато в къщи всички спяха, аз бях разбуден от тези агенти. Те ми заповядаха да изляза от дома. Аз послушах. Те тръгнаха след мен. Това напомняше сън, но то си беше самата реалност. Ние отидохме на гробището около църквата “Свети Павел”. Агентите ми казаха: „Ти си длъжен да се върнеш. Ако откажеш сега, ще те убием и ще те лишим от всичко, което имаш.” След това кратко предупреждение те изчезнаха.

Дойдох на себе си и не можах да си спомня как през нощта съм дошъл до гробището. Върнах се в къщи. Моята леля ме попита: „Къде беше?”. Нищо не отговорих. Легнах си в леглото и  заспах. След този случай агентите започнаха да идват при мен много често. Това ставаше вечер. Те се нахвърляха върху мен, докато вървях по пътя. Хората можеха да ме видят да размахвам ръце във въздуха или да бягам от някого, когото не виждаха. Те правеха това много пъти, след което крайбрежната кралица се зае лично с мен. Първия ден тя дойде с кола и паркира около жилището ми. Тя изглеждаше прекрасно и хората я възприеха като моя приятелка. В момента, в който влезе, разбрах кой е дошъл при мен. Тя спокойно ми каза, че аз мога да ходя на църква и да вярвам в каквото ми е угодно, но единственото, което ще съм длъжен да правя, е да я виждам. Затова мога да получа от нея всичко, което бих пожелал. Аз не знаех Писанията, затова само я слушах и я гледах. Тя ме умоляваше да се върна при нея. Не й казах нито да, нито не. Тя стана, седна в колата и замина. Моята леля три пъти я развличаше, без да подозира коя е тя. Аз също не й открих тайната. По време на последната й визита, тя измени своя подход към мен.

Кралицата ясно ми заяви, че се опитва да ме уговори да се върна при нея, но съм се оказал достатъчно упорит. Освен това тя добави, че това е нейното последно идване. Ако и след това не се върна в морето, ще се върне при мен през август и или ще ме убие, или ще ме превърне в нещо. След това ясно заявление тя замина. Бях толкова изплашен, че веднъж намирайки се в църквата, не издържах. Извиках един брат настрани. Разказах му за своите проблеми и също за моите наблюдения относно някои членове на църквата. Той ми даде адреса на Библейския съюз и ми каза, че там ще намеря помощ. Интересно е, че от този момент нататък не срещнах този брат.

На следващия ден тръгнах към дадения ми адрес. Пристигнах в офиса и взех разписанието на групите, които служеха там. В неделя в два часа през деня, дойдох на служението. Вместо това попаднах на молитвено събрание, което започваше в два часа. Самото служение започваше в три през деня. След служението разбрах, че това е било правилното място за мен. Бог беше осигурил за мен загрижени хора. За мен се появи една „майка”. Тя ми обясни Божието Слово, консултира ме по всички въпроси. Всички присъстващи се заинтересоваха от мен. Аз почувствах истинска любов и грижа. Святият Дух ми даваше да разбирам Божието Слово. Моята вяра растеше. Аз започнах да се наслаждавам на християнския живот.

Настъпи август, но кралицата така и не се появи. Псалм 90 реално зае място в моя живот. Пророчеството на Исая 57:17-18 се изпълни: “Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му и ще го изцеля; Още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.” През септември 1985 г. получих съобщение за това, че моето име се е появило в списъка на разпространителите на стоки ”Silva brand cement” и че трябва да ида в офиса на 27 септември 1985 г. В Лагос пристигнах през нощта. На сутринта отидох в офиса, където менажерът ми съобщи, че моята длъжност е предадена на друг. Помолиха ме да дойда на следващия ден, за да се срещна с управителя. По пътя към къщи някой отзад неочаквано тръгна към мен, хвана ме и започна да ме души. Аз се борех за своя живот, но никой от минаващите наоколо хора не се опита да ми помогне. На помощ ми дойде сам Бог. Докато се борех с обхваналите ме ръце, чух вик: „Кой е Този зад теб?” Гласът беше женски, но в тъмнината не видях кой е. След това жената мигом изчезна. Едва дойдох до вкъщи, едва пристъпих прага, и моят хазяин се нахвърли върху мен с думите: „Защо избяга с моите пари?” Опитвах се да му обясня, че в дадения момент не работя, но веднага щом се появят пари, ще му изплатя своя дълг. През тази нощ аз едва успях да го уговоря. На следващия ден тръгнах обратно към офиса.

Срещнах се с управителя, който ми се извини за това, че е отстъпил моята длъжност на друг човек. Докато говорех, в офиса влезе млад човек и ме попита как се казвам. Казах: Емануил. ”Хм-м. Най-накрая се докопахме до теб. Колко може да се бяга? Ние бяхме във форт Хард Коулд няколко пъти. Изяснихме, че с теб винаги е била една жена, някаква духовна майка. Тя беше за нас камък за препъване. Сега си тук, в Лагос и ние те хванахме. Ти никога няма да се върнеш във форт Хард Коулд. Аз съм именно този човек, който заех твоята длъжност.”Аз не му възразих, само казах, че той може да направи всичко, което иска. Управителя с огромно удивление наблюдаваше това, което се случваше в кабинета. Аз се извиних и тръгнах към къщи.

След няколко минути на вратата се почука. На прага се оказа Нина. Тя ме попита, дали ще се връщам в пристанището. Отговорих положително. Тя ме помоли да се върна. Обясни ми, че при нея има достатъчно вакантни места, където мога да прилагам моите способности. Мога да бъда началник на всички агенции, началник на морския монитор, да наблюдавам всичко, което се случва в света, да седя редом с крайбрежната кралица, което означаваше за вземам участие в различни церемонии, жертвоприношения и други трудно обясними процедури. Да бъда основател на нови тайни общества, които биха изглеждали много безобидни и биха привличали много млади хора, особено от вярващи. Нина ми заяви, че ако й направя компания, ”благословенията” ще бъдат безкрайни. Тя ми призна, че по нейна вина стоката е била конфискувана и открадната в митницата; че тя била виновна за това, че моят чичо ме е изгонил, опитвайки се да ме убие.

За миг си помислих: „Какво ще стане, ако не я послушам”. Тогава те ще започнат да се борят с моята духовна майка. Ако стигнат до нея, ще стигнат и до мен. В този момент започнах да проповядвам на Нина. Слушайки ме, тя каза: „Те те лъжат”. След това си замина. Това се случи на 28 септември 1985 г. Около 15 минути след като тя си тръгна, се потропа на вратата.

Този път там стояха четирима мъже. Те ме хванаха и ме избутаха на улицата. Един от тях ме попита дали го познавам. Отговорих отрицателно. Човекът продължи: “Ние сме наети от твоя хазяин да те убием”. Докато говореше това, един от тях извади пистолет. Аз бях беззащитен и знаех, че той ще ме убие, но Бог по свръхестествен начин направи едно чудо, което удиви и мен, и тях. Човекът, в чиято ръка беше пистолета стреля, но звук от изстрела не последва. Другият, който държеше лопата, ме удари по гърба. Усещането беше такова, като че ли ме удариха с някаква пръчка. Моите убийци бяха повече от изплашени. В този момент при мен дойде Святият Дух и аз започнах да проповядвам. Трима от тях веднага избягаха. Четвъртия падна на колене и започна да ме моли - да се моля за него. Аз не знаех как да се моля. Единственото, което казах беше следното: “Господи, прости му и забрави. Амин.” Той отдаде своя живот на Исус, а след това аз го отведох в църквата, предавайки го в ръката на пастора.

Като се върнах в къщи, моят хазяин падна на колене и започна да ме моли: “Моля те, прости ми, аз мислех, че ти си решил да избягаш с моите пари.” Простих му. Ние решихме, че ще изплащам своя дълг на части. Тази вечер в два часа Господ ме разбуди. Не знаех защо трябва да стана. Отидох в другата стая и видях огромна костенурка. Веднага си спомних какво ни бяха учили на Библейските семинари за силата на Словото и произнесох следните думи: “Костенурке, аз съм роден отгоре. Мястото на костенурката е или в храстите, или в морето. Сбъркала си, че си дошла в моя дом, където вратите са затворени. затова ще умреш.” Когато казах това, костенурката изчезна. Върнах се в моята стая и заспах. Друг път се събудих от някакъв странен звук. Като влязох в съседната стая и видях огромен „стервятник” (от руски е the carrion vulture).

Произнесох същите думи и животното изчезна. Божията Благодат, Величие и Вярност непрестанно ме съпровождаха. На следващото утро 29 септември 1985, седнах в един разкошен автомобил, който трябваше да ме заведе в Порт Харколт. Пристигайки до Оре, автобусът се вряза в едно дърво. Никой от хората не загина. Шофьорът съумя отново да излезе на пътя. Обаче, когато продължи своя път, автобусът започна да ни хвърля ту на едната, ту на другата страна.

Аз си спомних за това, което ми каза Нина, затова станах и казах, че всички тези странни неща се случват заради мен, но от този момент нищо подобно не се случи, в Името на Исуса. След това седнах. Като продължихме пътя, аз се удивих сам на себе си. През цялото време до пристигането на автобуса, той пътуваше плавно - без каквито и да било произшествия.

Словото казва: “Ето, всички може да се съберат против тебе, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против теб, ще паднат пред теб” (Исая 54:15). Крайбрежната кралица и нейните агенти се опитваха да направят нещо против мен, но те се заканваха не на Господа, а на Неговото дете, затова те се спънаха и паднаха. “Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, и от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, затласкан от Господното дихание.” (Исая 59:19). Аз отдадох всичката Слава на Бога, затова, че Той ми показа Своята мощна сила.

ДЕЙСТВИЯТА НА АГЕНТИТЕ НА САТАНА

Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:11-12).

Тази книга няма да бъде завършена, ако пред читателя не бъдат разкрити всички дейности на сатанинските сили. Една истина трябва да бъде ясна - дяволът или те заставя да повярваш, че той е мит, или ще се опита да направи така, че ти че виждаш все повече неговата сила и все по малко Божията. Словото казва: “Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.” (ІІ Коринтяни 10:4-5). “Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.” (І Йоан 3:8).

Исус беше превъзнесен по-високо от всяка друга власт и сила. В Притчи 6:2 се казва: Ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.Затова Божието дете трябва внимателно да произнася Божието Слово. Има три вида признания: 1) Да признаеш това, че Исус е Господ; 2) Да признаеш вярата в Христос и Отец в света; 3) Да признаеш греха.

Когато ние слушаме Словото „признавам”, често мислим за греха, но в речника тази дума се описва така: 1) Потвърждение на това, което знаем; 2) Свидетелство за това, че ние знаем; 3) Свидетелство за истината, която познаваме. Затова, когато ние изговаряме Словото „признание”, не става дума обезателно за греха. Аз призовавам Божиите деца да заявяват на глас това, което е казал Бог: “Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (ІІ Петрово 1:3). Бог не иска обстоятелствата да контролират Божиите деца. Словото на Бога в тяхната уста трябва да контролира обстоятелствата. “Не е ли словото Ми като огън? - казва Господ, - И като чук, който строшава скалата?” (Еремия 23:29).

Християните, родени от горе трябва да осъзнаят, че когато произнасят Името на Исус, от вашата уста не излиза просто дума - това е огън! Когато християните стоят във властта, дадена им от Исус Христос и говорят в името на Исус, от тяхната уста излиза огън. И демоните, контролиращи обстоятелствата, се подчиняват. Исус е жив днес, за да убеждава, че всяко Слово, излизащо от Него, извършва това, за което То е предназначено. Аз искам също да осветя един факт, който много християни не забелязват, но сатана го използва много добре.

А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей 21:21-22). Тук Господ обръща нашето внимание на силата на произнесените думи и ободрява християните да бъдат така насочени в своята молитва, че да практикуват своята власт. Много християни заповядват на „планината”, но не й говорят за това къде да отиде. Исус каза на планината не само „дигни се”, но й каза „хвърли се в морето”.

Нека разгледаме например изгонването на бесовете. Много християни връзват и изгонват бесове, но не им казват къде е тяхното „местоназначение”. Това е много опасно. Когато връзвате демоните, те са вързани, ако вие не ги изпратите там, те ще стоят не далече от вас.

Ако демоните са изгонени от човека, този демон, който и да е, ще седи (ще се мотае), докато не се върне обратно или не влезе в друг човек. Християните трябва да бъдат много внимателни, когато имат работа с демоните. Необходимо е да са обединени в това, че демонът е вързан, изгонен и изпратен на определеното място.

Много християни, молейки се, казват следното: “Аз те връзвам, демон, в Името на Исуса Христа.” В духовния свят този демон стои вързан и чака следващата команда. Обаче, ако християнинът спре до тук, той не помага на жертвата на този демон. Не се шегувайте с дявола! Не си играйте със своя враг! Бог ни е призовал в служение на освобождение и примирение (да се примири човек с Бога), следователно вие сте длъжни много внимателно да вършите работата до края. Още веднъж повтарям: когато връзвате демон - той е вързан, когато вие изгонвате демон - той е изгонен. Ако вие не се докосвате до греха, а живеете по Божията воля, тогава всяка команда, която прозвучава от вашата уста, трябва да бъде изпълнена от дявола и от неговите агенти, ако вие произнесете всичкото това в Името на Исуса Христа.

Следващата фаза - това е проявлението на сатана и неговите агенти. Искам да запомните следните стихове: “И вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.” (Колосяни 2:10). “Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.” (Лука 10:19). “Ето, всички може да се съберат против тебе, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против тебе, ще паднат пред тебе. Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя за да съсипва. Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.” (Исая 54:17-19). По-рано в тази книга споменах за това, че силите на злото действат най-вече в църквите, по пазарите, в хотелите, в джунглите, в морето и във въздуха.

В ЦЪРКВИТЕ

Ние знаем, че в църквите има много хора, обладани от бесове. Някои от тях говорят на езици и даже пророкуват. Само тези, в които има Божия Дух могат да разпознаят такива хора. Ние не говорим за членовете на тайните окултни групи в църкви, много от които са даже лидери. Ние знаем, че те са там. Аз говоря за тези, които идват в църквите в качеството си на агенти на сатана, за следното: 1) Да внесат разкол и дрязги в църквата; 2) Да разпръснат църковните членове; 3) На донасят сънливост; 4) Различни начини да отвличат хората от проповедта; 5) Да печелят души за сатана.

Тъй като за тези неща споменах в предишна глава, ще засвидетелствам само за това какво се случи неотдавна. Християните са длъжни да слушат всяко Слово на Исуса Христа, защото непослушанието или компромиса ги води до това, да попаднат в ръцете на сатана и неговите агенти. Християните са призовани от тъмнината в Божията светлина. Християните са напълно отделени от света и от това, което той предлага. Словото говори за това, че ние сме в света, но не сме със света. Сестра И. беше новородена християнка, член на живата местна църква. По-късно тя премина в моята църква. Вземаше участие във всички мероприятия на църквата, но нейният характер беше някак странен. Ние решихме да се доближим до нея и да погледнем какво се случва. При нашия разговор, духовете, които се намираха в нея се активизираха. Тя призна, че е таен агент в църквата. Тези демони бяха изгонени от нея. Ние решихме да разберем как можеш да бъдеш член на църквата и секретен агент едновременно. Една девойка разказа следното.

Веднъж след неделната служба при нея дошла една сестра и й казала, че иска да има с нея по-тесни взаимоотношения. По нейните думи, като че ли именно заради И. тя е дошла в църквата. Девойката приела с голяма радост нейното предложение да се сдружат. Те двете отишли при сестрата и така наречената сестра, купила банани и орехи, след което ги изяли заедно. Тя останала у И. вечерта и след това си заминала. Нейното посещение зачестило и всеки път тя носила нещо: дрехи, пари, различни лакомства. Понякога тя идвала с други девойки. Това продължило до тогава, докато „сестрата” не видяла, че вече е спечелила победа и е угасила светлината на Исуса Христа в сестрата и после започнала да й се явява в духа. На сестра И. й било дадено едно червено парцалче, камъче, пръстен за палеца на крака и верижка за глезена. Тя до такава степен приемала тези „подаръци”, че нямало шанс да излезе от това. Тя сключила с тях завет и започнала да посещава техните събрания. След това започнала да се превръща в змия, в котка и т. н. Сестра И. станала агент на сатана, придобивайки души за него в църквата. Слава Богу, че днес е освободена. Всички подаръци бяха унищожени. Тя отново е щастлива в Господа.

Драги читателю, всичко е започнало с необичайна дружба. Тъй като сестра И. нямаше този дар, да различи духовете и тя не беше достатъчно бдителна за предупрежденията, които отправя към нас Исус, казвайки ни да бъдем бдителни и да се молим, за да не падаме в изкушение, тя се отклони и попадна право в ръцете на тези, с които би могла да прекара вечността в ада. Такива агенти можете лесно да определите. Те носят пръстени на палеца на крака. Носят гривна на крака и халки на носа си. Те могат да бъдат активни членове на църквата само, за да „спечелят” християнина към когото са се насочили. Някои от тях се държат прилично, други напротив, са много зли. Затова молете Бога, да ви даде дарбата различаване на духовете, за да можете с един поглед да го разпознавате. Ако те разберат, че вие сте ги разпознали, направете всичко, за да останат по-далече от вас. Техният господар ги предупреждава за вас.

НА ПАЗАРА

На пазара те оперират в различни форми. Пазарът е основен за областта на тяхното влияние. Те си избират жертва. Често това е бременна жена, която след това прави аборт.

Някои хора те съпровождат до вкъщи, а след това вечерта се връщат там. Това става с невярващите хора. Много привлекателни стоки имат неизвестен произход. Внимателно следете кой се докосва до вашето тяло. Внезапно мъж или жена могат да се докоснат до вас. Знайте, че това се прави с зла умисъл - да ви причини физически проблем. Ако все пак това се е случило, заповядайте на демоните да се махнат в Името на Исуса. Разрушете плановете на дявола!

Това, което е вързано на земята, ще бъде вързано на небето.

КУЛТУРНИ ДЕЙНОСТИ

Основната част от нашите културни мероприятия се поддържат от демон, така че много хора стават обладавани от тях чрез различни танци и церемонии, чрез четене на книги. Демоните стоят редом до любимите идоли. Те действат чрез идоли. “Понеже идолите говориха суета и чародеите видяха лъжливи видения, разказаха неверни сънища, и утешаваха напразно, Затова людете се скитат като стадо, смущават се, защото няма пастир.” (Захария 10:2).

Като част от религията идолопоклонството отдава чест на сътворените обекти.

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха.” (Римляни 1:18-22).

Словото определя идолопоклонството като духовно прелюбодеяние.

И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува. И с невъздържания си блуд тя оскверни земята и прелюбодействува с камъните и дърветата. А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърце, но с притворство, казва Господ.” (Ерем. 3:8-10).

Затова Божието дете не трябва да има каквато и да била пряка или косвена връзка с идолопоклонството. Така наречения “висок стандарт”, “джу-джу”, а също диско-музиката са наситени с демони. Аз добре разбирам, че преди Бог да ме спаси, на една от службите сатана ми каза, че целият свят, че всичко, което се намира в него му принадлежи, и че той унищожава всички, които вярват в Праведния (той не спомена името Исус). И той обеща да ни направи управители, но сатаната е лъжец и баща на лъжата. Съществуваха даже планове да се прекрати вноса в Нигерия на Библии и християнска литература.

Дяволът действа чрез невярващите лидери, които заемат властови позиции. Той основава изцелителни центрове, които изглеждат много религиозно. Такива центрове често се наричат „домове за духовно изцеление”. Има ги много около нас. Сатана много добре знае за второто пришествие на Исус. Той постоянно притеснява своите агенти с думите „Нямаме време!”.

Драги  синко или дъще Божия, сатана не спи. Защо ти трябва да спиш?

ОРЪЖИЯТА НА ВЯРВАЩИТЕ

Оръжията на вярващите са:

- Името на Исуса

- Кръвта на Исуса

- Божието слово

- Хвалението и поклонението

А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.” (Откровение 12:11).

По-рано аз говорих за това, но все пак ще повторя. Моля, осъзнайте, че има сила в Кръвта и в Името на Исуса Христа! Писанието казва: “Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така, щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.” (Филипяни 2:6-11).

Нека името на Исус винаги е в твоите уста. Името на Исус и неговата Кръв разрушават плановете на дявола и неговите агенти. Освен това ти си длъжен да се научиш винаги да славиш Бога. В хвалението и поклонението има велика сила.

В моето битие като агент на сатана, в мишената ми беше един пастор. Той беше много силен и постоянно бодърстваше в своите утринни молитви. Проповядваше на големи стадиони. Разкриваше силите на тъмнината и след това ги връзваше. Той много се молеше. На всяко място прославяше Бога. Аз му изпратих моите помощници, но те ме можаха да го убият. Тогава реших аз да се разправя с него. Като го видях, забелязах, че нямаше никой нито от ляво, нито от дясно. Затова бях повече от уверен, че моята мисия ще бъде успешна. Предизвиках дъжд, с който бях решил да убия пастора с мълния. Разрази се силна буря, но той вървеше и весело си напяваше: ”Пред Исуса ще се преклони всяко коляно”. Пасторът продължи да си пее и дъждът спря. Мълниите престанаха да светят. Внезапно се появиха два ангела с пламтящи очи и с мечове. След това силен вятър ме отнесе много надалече и аз се оказах в друг град. Той пак се измъкна!

Както виждате, Божието дете винаги е в безопасност.

Библията говори за това, че нищо смъртоносно няма да те повреди. Това е точно така!

А второто свидетелство е за един млад човек, който пътуваше с мен в таксито. Той много ревностно се опитваше да ми пробута някаква брошура, обаче аз отказах. Тогава започна да проповядва. Аз го ударих с пръстена на ръката си така, че той трябваше мигновено да умре. Обаче този момък извика Кръвта на Исуса. След това се появи огромен ангел и аз отново бях отнесен в джунглата. Ако не бяха духовете, никога нямаше да се измъкна от там. Християнинът не знаеше за войната, която се води. Единственото, което той видя, е, че изчезнах. Името на Исус и Неговата Кръв в устата на вярващия произвеждат огън. Писанието казва: “Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.” (Притчи 18:10). 

Драги читателю, ти си Божие дете! Винаги помни, че Бог превъзвиши Името на Своя Син Исус Христос над всяко друго име (Фил. 2:9) и че Божието Слово е утвърдено на Небето до века (Псалм 119:89). Затова, моля те, говори Божето Слово, вярвайки, че това, което говориш обезателно ще се изпълни. Това е Божие обещание.

Искам да ти напомня, че трябва да говориш само това, което знаеш. Писанието говори за това, да се наслаждаваме, пребъдвайки в Словото Божие. Вие сте длъжни да знаете Словото на Истината.

Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява.” (Псалм 1:1-3).

Бъди близък със своята Библия. Винаги се моли. Имай пеещо сърце.

Упражнявай се във властта, дадена ти от Господ Исус Христос!

В края на тази книга искам да ти приведа още няколко места от Писанието, които могат да ти помогнат да се утвърдиш повече във вярата.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.” (Притчи 16:9).

И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” (І Петр. 5:7).

Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10).

Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство.” (Матей 12:25-26).

И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.” (Яков 4:7).

Книгата е копирана от адрес: http://web.churchbg.com/books/wiz/wiz.htm и редактирана.