Галгал

Глава 1 - Апостолска реформация

Нов сезон е изгрял върху Църквата на Исус Христос, класифициран в някои кръгове, като Апостолската реформация.1* Той идва под формата на ясен тръбен призив от трона на Бог за извършване на реформация в гигантски пропорции, която да бъде наложена върху Църквата. Може да се каже, че това заглавие хваща подходящо ума на Бога и описва основните характеристики, които характеризират тази епоха в историята на изкуплението. Съпътстващата цел на Бог за този сезон е възстановяването на офиса и служението на пророци и апостоли в петкратното служение на управлението на Църквата. Тези дарове на служение са застъпени в цялата мисия на Бог за този сезон. Те играят важна роля в произнасянето на божественото намерение и също така доставят даровете на благодат за Църквата, за да завърши назначението за този сезон. Някои от следващите глави ще се опитат да изследват тяхната роля в този сезон.

Дефиниране на Апостолската реформация  

Думата „апостолски“ произлиза от гръцкия глагол „апостело“, буквално, означаващ, „да изпратя, да пусна“2*. Това показва специфично „изпращане“ (на специфична мисия) от „изпращача“ (Бог), което налага ясен мандат на „изпратения“ (Църквата). В това „изпращане“, е включена идеята на интимно взаимоотношение между „изпращача“ и „изпратения“ и че „изпратения“ възприема доброволно и подчинено отношение към изпращача. Тя посочва стриктно придържане към специфичните детайли на мисията без отклонение от предписаните инструкции. В контекста на тази книга, тя се отнася за точната природа и детайл на mission dei (Божията мисия) за Неговата Църква. Думата „реформация“ (на гръцки „диортозис“3*) определя природата и съдържанието на Апостолската реформация. От едно буквално становище, тя означава да „изправиш или чрез правилно аранжиране и правилно подреждане или като направиш поправка и отново донесеш правилното нещо“.4* Тя предава идеята за поставяне отново   в ред на това, което е било направено несъвършено или развалено чрез грях в Църквата и в Творението. Налагането на реформация идва във време когато несъвършеното или неподходящото трябва да бъде заместено от „по-добро“ (по-точно) подреждане на нещата. Духа на тази Реформация призовава за съдебно запитване в съществуващата структура и съдържание на Църквата и дефиницията на нейното служение на земята. Запитването не е просто диагностично приближаване, но това представлява осветяване на прогнозите за проблемите. В определен смисъл това е подобно на служението на Еремия.5* То не е просто „събиране, и разделяне“ или „разрушаване и изкореняване“, но се стреми да „изгради и да посади“. То разбира, че не може да има анализи без синтези. Следователно, то представя на Църквата конструктивни библейски модели за правилно строене. Основната мотивация не е козметично или повърхностно пренареждане на инвентара на Църквата, а трансформация на всяка неправилна позиция на Църквата. В определен смисъл, посланието предлага, че трябва да има промяна на „меховете“ преди „новото вино“ да може да бъде прието.6* Общо взето, това призовава за реформация на структурата и съдържанието на Църквата, преди Църквата да може да очаква съживление, обновление и довеждането до край на Божиите цели за последните времена. Писанията моделират условията, които активират реформация и описват основната природа на духа на реформация. Служението на Исус Христос, Господа на Църквата, донесе най-голямата реформация на земята, която трансформира курса на историята и установи модела и процеса за възстановяването на „всичко“.7* От тази реформация е поставен стандарта и отвеса за всички реформации. Ако ще има някаква реформация на земята, уроците трябва да бъдат научени от Неговия пример. Христос е мерилото за всичко, което се прави и извършва на земята. Едно изучаване на Евреи8* ще освети някои от факторите, които управляват духът на Реформация.

Библейски фактори управляващи Реформацията

Процеса на реформация се активира от божественото убеждение, че трябва да бъде донесена промяна на съществуващата религиозна система в Църквата.  Следователно, цели системи на религиозна активност са остарели или са върнати обратно до първоначалния порядък чрез налагането на реформация.9* „Заинтересовани само от храни и питиета, различни измивания и плътски наредби наложени до времето на реформация (курсивът е мой)“. (Евреи 9:10) Духът на реформация пристига при тази точка в Църквата, когато системата, която съдържа религиозен живот, напълно е изпълнила своята цел и е станала неефективна. В резултат, реформацията е божествения отговор в този решителен момент, когато това, което е „остаряло“ трябва незабавно да приключи.10* „Старата“ религиозна система заглъхва или губи „топлина“ и затова трябва да направи път на нов ред на нещата. В този решителен момент, реформацията е активирана и освободена. Точно това е момента, когато старият ред или система е напълно извършила целта си или е станала напълно неефективна в допринасяне за качеството на религиозния живот на Църквата. От тук следва, че има нужда от въвеждане на нов ред на нещата. Не може да има освобождаване на нови неща от трона на Бог докато няма промяна на съществуващите структури. Само нови мехове могат да поберат новото вино освободено от Божия Дух. „Нито слагат ново вино в стари мехове, иначе меховете ще се скъсат, виното ще се разлее и меховете ще се разрушат. Но слагат ново вино в нови мехове, и така и двете се запазват“. (Матей 9:17)

Целта на Реформацията

Духа на реформация представя на Църквата „нов и по-добър начин за приближаване към Бог“.11* Където духът на реформация е освободен от трона на Бог, неговата главна цел е да въведе вярващия в един „по-добър“ ред на нещата12*. Реформацията винаги носи, със себе си, целта за ъпгрейдването на религиозните системи, така че вярващите да могат да преживеят области в божествената икономика, които са нови за техния мироглед или са били спрени за тях. Целта на реформацията е извлечена от желанието да „се отиде в съвършенство“.13* Тя възнамерява да занесе църквата отвъд основните и елементарни принципи на религиозната активност.14* Крайната цел е да се доведе вярващия до „телеиос“ (съвършенство, цялостност или зрялост) място в Бог. Зрелостта е целта на християнския живот. Църквата не може да функционира на мястото на просто фокусиране на елементарните принципи или основните принципи на вярата. Вместо това, вярващите са насърчени да отидат отвъд тези принципи. Това не означава изоставяне на основните или елементарните принципи, но възползване от тях, така че живота на вярващите да може да бъде оформен и регулиран по начин, който изявява пълнотата на Христос.

Реформацията на Исус Христос

Исус Христос донесе най-великата реформация на земята. В Него се намира структурата, която определя нуждата за реформация в Неговата Църква. Като главния Апостол, Той основа Новия завет (нова религиозна система), което незабавно приключи Стария завет (стара религиозна система).15* Едно нагледно изучаване на двата завета ясно разграничава и разкрива природата между двата завета и по този начин осветява причината защо и кога реформацията е нужна. Чрез внимателно оценяване на Стария завет, някой може да екстраполира първоначалното намерение на Бог за Църквата, в Новия завет. Стария завет беше даден, за да ни информира, наставлява и инструктира (Църквата) в Новия завет. Старото беше образ на новото. Той беше даден, за да води Църквата в духовното пътуване в Бог.

Стария завет

По същество Стария завет се отнася до серия от правно обвързващи споразумения, в които Бог влезе с бащите на Израел (в продължение на един дълъг период от време) за изкуплението на човечеството. В тези „споразумения“ се намира божественото откровение и намерението за спасението на човешката раса и тяхното примирение с Твореца. Стария завет се изразява чрез сложна церемониална религиозна система, която представя, на Църквата на Исус Христос, модела, който трябва внимателно да се съблюдава, за да се наслаждаваме на смислено взаимоотношение с Бог. Едно внимателно изучаване на самата му природа и сложното му ежедневно действие помага на вярващия да оцени работата на спасението. Излива се светлина върху безмерната ценност на пролятата кръв на Исус, и непосредствената полза от директния достъп, който някой може да има до Бог, без някакви сложни церемониални процедури. В това отношение е, че една справка в Стария завет може да ни помогне да ни инструктира да разберем святия характер на Бог и нуждата да избягваме да се отнасяме към спасението на някого безразлично или непочтително. В определен смисъл, целия Стар завет се върти около едно земно светилище и религиозни служби, които поставят прекалени ограничения върху своите поклонници.16* Той просто не може да доведе поклонника до пълно духовно спасение. Системата беше външна отразяваща външна религиозна активност. Причината за това, според мен е, че тя щеше да служи на Новозаветната Църква със „сянка и копие на небесните неща“.17* Главната причина за неговото съществуване беше да отразява, по един изобразителен начин, модела и реда на небесните структури. Той също така пророчески предвещава добрите неща, които щяха да дойдат за Новозаветната Църква: „закона на земната скиния е сянка на добрините, които щяха да дойдат, а не образа на нещата …“ (Евреи 10:1) Той изобразява как небесното светилище на Божието вечно жилище (Новозаветната Църква) ще бъде структурирано. „Той символизираше настоящото време …“18* Служението и структурата на светилището, живо предават Божието намерение за Неговия безкраен шедьовър – Църквата на Исус Христос. Обаче, „символите“ и „сенките“ предавани чрез служението на Стария завет също така осветяват ограниченията на системата, тъй като тя беше модела, а не истинското нещо. „Защото, ако първия завет беше безпогрешен, тогава нямаше да има място за търсене на нов“19* Поради тази причина; Писанията ни просвещават, че неговото съществуване беше за определен период от време. Това не беше вечното намерение на Бог, а фаза в процеса на развиването на Божия план. Той просто поставя сцената за следващата фаза в упражняването на Божията воля. Земното служение на управляване на Стария завет имаше ограничения и не можеше да отведе вярващия отвъд определено ниво и накрая до съвършенство.20* Защото, ако този първи завет беше безгрешен, тогава нямаше да има място за търсене на нов (Евреи 8:7). Защо закона, имайки сянка на идните неща, а не самия образ на нещата, никога не можеше със същите тези жертви, които те принасяха постоянно година след година, да направи тези, които се приближаваха съвършени (Евреи 10:1). Ние трябва обаче, да имаме предвид, че Бог категорично инструктира Мойсей да построи скинията според модела. „Внимавай да направиш всичко според модела, който ти беше показан на планината“.21* Въпреки факта, че беше построена според модела, тя беше недостатъчна. Причината може да се намира в това, че тя беше просто „модел“ (а не оригинала) и в това, че хората, които церемониално я обслужваха, бяха повредени от грях. Освен това, от едно пророческо гледище, тя беше предшественик на това, което предстоеше да дойде. „Защото закона ни назначава за първосвещеници хора, които имат слабост, но…“22* Свещеничеството религиозно съблюдаваше и поддържаше системата, но беше ограничено при вземането на своите последователи по-нататък в търсенето на интимност с Бог или на съвършенство. Друга точка, която си заслужава да се отбележи е, че Стария Завет моделира религия като една досадно повтаряща се система, която традиционно и религиозно поддържа статуквото на един ред, който не може да отведе хората отвъд техните ограничения. Той действаше на основата на един „поддържащ“ модел. „И всеки свещеник заставаше да служи всеки ден и принасяше постоянно едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете“.23* Това беше една повтаряща се система, която механично следваше ежедневните ритуали, които ограничаваха достъпа до „святостта на всички“. Привържениците на системата не можеха да бъдат доведени до мястото на пълнота или пълна хармония със своя Бог. Накрая, религиозната система на Стария завет беше прекомерно йерархическа в своята структура. Тя беше поддържана от „класифицирана група от свещеници“, които имаха голяма власт над народа. Това представляваше и отличаваше една елитна група от останалите хора. Малцината привилегировани имаха „достъп“ до Бог, и по този начин създаваха разделения между духовниците и миряните. Следователно, системата произвеждаше зависимост от тази избрана група хора, която представяше масите пред Бог. Оттук следва, че влизането в Божието присъствие беше ограничено до духовния елит.

Новия завет

Новият завет илюстрира осъществяването на божествените споразумения  с човечеството чрез изкупителната работа на Исус Христос. Той стана поръчителя на един по-добър завет, който осигури вечно изкупление за човечеството. Според Евреи,24* изкуплението на Исус Христос не само направи Стария завет остарял, но също така възвести едно ново взаимоотношение с  Бог. Например, Новия завет прие религия и направи така, че вярващите да се фокусират на лична духовна служба. Той въведе, за търсещия, религията на сърцето (вътрешна религиозна система), която замести ударението на външната религиозна активност. Трудността на посланието разкрива лична, вътрешна природа на религиозна пламенност, а не просто една външна корпоративна система на поклонение. Това по никакъв начин не заключава, че външното религиозно поведение повече не е необходимо. В същност, това заявява, че религията на сърцето ще се отрази динамично чрез начина на живот на отделната личност. Посланието и посланика трябва да станат едно. Отделния човек трябва да проповядва това, което той или тя вече са практикували. „Това е завета, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: Ще сложа законите Си в сърцата им и в умовете им ще ги напиша“, 17тогава Той прибавя, „греховете им и беззаконните им действия няма да помня вече“ (Евреи 10:16-17) Това говори, че един стар начин на водене на служение ще бъде заменен чрез промяна на персонала. Запомнете, че в момента на раздирането на завесата цялото свещенство стана излишно, тъй като Старозаветната религиозна система беше остаряла. В този момент, свещенството беше променено. Всъщност, промяната моментално квалифицира вярващия за офиса на свещеничеството.25* Следователно, то беше възложено върху всеки вярващ, за да управлява собственото си благополучие и взаимоотношение с Бог. Разделящата стена беше съборена и всеки човек има директен достъп до Бог, чрез Исус Христос.

Мартин Лутер: Реформацията през 16-ти век

Докато не е в обсега на тази книга да се рови твърде дълбоко в теологичните беседи, в същото време е благоразумно да се направи някаква справка с великата Реформация възпламенена от Мартин Лутер през 16-ти век. Отделно от реформацията на Исус Христос, това може би ще бъде категоризирано като една от най-формулиращите реформации в историята на човечеството. В своето преследване на духовно задоволство, откритието на Лутер на стиховете, че „праведният ще живее чрез вяра“ и „спасението е по благодат чрез вяра“ прави така, че бентовете да се спукат и въвежда Църквата в свобода от религиозно робство.26* Докато предизвиква голям спор и предизвиква статуквото в неговите дни, неговата реформация била реформация на теологичното съдържание на Църковните учения. Това била една удивителна реформация, която променила лицето на Европа и на света като цяло. Все пак, това не е въвело холистична реформация, която да покрие всеки аспект на същността и структурата на Църквата. На този фон трябва да се даде сериозно внимание на Апостолската реформация през 21-ви век.

Апостолската реформация и християнството на 21-век

На фона на това, което беше написано, някой може да дойде до тъжното заключение, че един голям сегмент от Църквата се е отклонил от подробния план на Новия завет, и все още живее в сянката на миналото (Стария завет). Църквата се е изродила в един стар ред, който практикува религия основана на нормите на Стария завет. Голямо наблягане е поставено на външните форми на религиозни изразявания, които са противоположни на духа на Новия завет. Тези среди са поддържани от „свещеническа професия“ на отделни личности, което е много подобно по природа на свещеничеството на Стария завет. Тези „свещеници“ ходатайстват в полза на масите създавайки култура на зависимост. Хората са се примирили да не могат да се приближават до Бог. Те са затворници на религиозна активност и програми, които не могат да задоволят техните духовни желания. Не е ли чудно, че „църковните сгради“ са станали „свещени гробници“, където повечето хора правят своето седмично поклонение, за да успокоят своите духовни съвести? Въпреки това, трябва да бъде заявено категорично, че в Апостолската реформация предефинирането е донесено до служението, мястото и функцията на петкратното служение в Новозаветната Църква. Трябва да бъде направено всяко усилие за подчинение на тези дарове на служение, тъй като Самият Господ ги постави в Църквата. Те са изкусните работници или майстори, които са използвани за изграждането на Църквата на Исус Христос. Тяхната роля трябва да бъде предефинирана и върната на правилното място, което е било божествено определено за тях. Също така трябва да посоча, че общите външни религиозни изразявания могат да бъдат едни от най-възвишените форми на поклонение, особено когато са съвместими с вътрешното състояние на вярващите, които искрено ходят в честност пред Господа. Викът за реформация не се противопоставя на служението на хората, нито на придобиването на здания места за срещи на събранията на Църквата. Обаче, той се изправя срещу и предизвиква всяка религиозна система, която се фокусира на външните религиозни форми за сметка на сърдечните религиозни въпроси оставени неоспорвани. Страстта на реформацията е да върне Църквата до религиозна чистота и индивидуално и общо. В Апостолската реформация, предефинирането е доведено до религиозната практика на християните. Критичните анализи трябва не само да бъдат доведени до външните структури на нашите служби за поклонение, но също така и до качеството на вътрешния ни живот, който представлява основата на истинското поклонение. С други думи, цялата литургия на Църквата трябва да бъде измерена така че съдържанието на нашето поклонение (в нашите свещени сгради и извън тях) да може да бъде божествено прието като такова „в дух и в истина“.27* Картината на Зоровавел измерващ завършеното здание на Храма е пророчески образ, подчертаващ темата, че завършването на сградата на Църквата на Исус Христос трябва да бъде предшествано от критично изчисляване на структурата и съдържанието на Църквата, което да увери, че това е перфектно свършена работа. Една от критичните области, които реформацията осветява е наследената култура на обща литургия или поклонение преобладаваща в много събрания в глобалната Църква. Изглежда, че поклонението е било сведено до място на „забавление“ в един „свещен ден“ от една избрана група харизматици и много надарени личности. Това не е различно от популярната култура в днешно време, където търсенето на забавление е облика на съвременното общество. Също така е интересно да се забележи, че няма определени модели поставени в Новия завет за това как трябва да бъде оформена службата за поклонение. Изглежда, че събранията на вярващите са били повече органически отколкото организирани; въпреки че четем за техните събрания, че са се характеризирали с разчупване на хляба, четене на писанията, слушане на доктрините на апостолите, пеене, молитви, служене в дарбите и насърчаване един друг. Докато всички тези неща, а вероятно и много повече, са се срещали в тяхното общо време на общение, нямало е определена структура, която някой да може убедително да посочи в ранната и развиващата се Новозаветна Църква. Обаче, докато това може да е случаят, заслужава си да се отбележи, че всички споменавания за поклонение28* имат връзка с личния живот на някого, а не с общия живот на Църквата. Това е в остър контраст със съвременните модели за поклонение, които поощряват установени външни форми на поклонение. Без да се опитвам да бъда прекалено критичен, никой не може да направи нищо, но се подчертава факта, че тези външни форми на литургия като изпълнение и рекламаджийство, съобразени с настоящите светски стилове, фокусите на популярни групи и личности и апелирането за ритъм, стил и бийт са едни от отличителните черти, които изцяло поглъщат вниманието на голяма част християнския свят днес. Едно внимателно изучаване на живота на Давид ни запознава с модела на областта на изразните средства в поклонение. Един забележителен аспект на поклонението по негово време е бил, че то не се е фокусирало просто на уменията на хора и музикантите, а на Господа. Таланта и надаряването на музикантите не е отвличало вниманието от Господа. Нищо от плътта не застава на пътя на Господа.

Апостолска реформация: Дефиниция на религията           

Апостолската реформация е вик за това чиста религия да стане практиката на Църквата. Очевидно е от Писанията, че религия, която е „чиста“ и неосквернена, удоволства Божието сърце. Бог е привлечен от това, което създава среда, в която се поддържа Неговата свята природа. Думата „чист“ (на гръцки катарос), в посланието на Яков,29* има връзка с религия, която е без примеси и ясна.30* В нея се намира законна и церемониална чистота, която е свободна от замърсяване и от вината на греха. Такава религия не произвежда никакво замърсяване или зацапване. Последователите не са заразени от системата. Думата „религия“ (на гръцки трескос) се отнася за религиозно, набожно и прилежно извършване на божествено предписани задължения като външна служба на Бог.31* Тя носи идеята за външно служене на Бог, което е, външната рамка на религиозна активност. Тази дума е различна от думата „набожност“ (на гръцки еусебиа), вътрешна набожност на душата. Обаче, чистата религия е изразяването на организацията на вътрешния живот на някой, който е управляван от дълбока набожност и почит към Бог. Това се отразява във външността на човека и поведението му към Бог и близките му. Чистата религия няма нищо в себе си, което да осквернява. Това е такъв вид система, която изчиства вътрешно и не замърсява хората. Исус насочи язвителна атака срещу религиозното поведение, което наранява божествения ред: 8„тези хора се приближават към Мен с устата си, И Ме почитат с устните си, Но сърцата им са далеч от Мен. 9„Но напразно[курсивът е мой] Ми се покланят[курсивът е мой], поучавайки за доктрини човешките заповеди“. (Матей 15:8-9) Христос заявява, че поклонение, което не е съвместимо с божественото изискване ще бъде счетено за неоснователно и безполезно; понеже сърцата на хората са далеч от главната цел на своето поклонение. Думата за „поклонение“ (на гръцки себумия) се отнася за движение на тялото, което изразява отношение на почит към нещо велико и възвишено. В това е заключена мисълта за поклонението, което е външно религиозно, но не е по-различно от култ, тъй като сърцата на хората са изпълнени със себични идеи и не са в хармония със своите външни действия. Той заявява „тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен“.32*

Нуждата от Реформация

Нуждата от Реформация поставя изискване върху лидерите на Църквата да прегърнат призива за промяна и да се придвижат до мястото на библейска и духовна точност. Именно на този фон аз съм използвал Галгал като изучаване на случая. Той дава някои от принципите, които могат да водят Църквата до мястото на духовна точност. Галгал е мястото на ре-организиране. Той е пътепоказател, насочващ лидерите на Църквата към основни принципи за успешен и плавен библейски преход от един стар сезон. Галгал не е само географско място в пътуването на Божиите хора, но то описва графически стратегическо духовно място в тяхното пътуване. Места като Галгал и други в Стария завет станаха „свещените места“ на юдеите. На такива места, са издигани паметници, които помагат на бъдещите поколения с безценни уроци, които могат да ги водят в тяхното странстване през живота. Тук в Галгал, може да бъде събрана изобилие от информация и да бъде използвана в настоящето духовно пътуване на Църквата на Исус Христос. Това е място, където древните граници на патриархалните бащи са видимо произнесени. Могат да бъдат извлечени уроци, от които да се учат всички поколения. На това място, сърцата на бащите (миналите поколения) и на децата (настоящото поколение) могат да се свържат и да се обединят в определяне и продължаване на целите на Бог на земята. При Галгал е, където опитностите на лидерството на Исус Навин бяха разкрити. Също така откриваме основните принципи за градене според божествения план. В един по-широк контекст, тези принципи могат да бъдат приложени за всеки период на преход, през който църквата може да мине. Ако и когато са приложени те могат да предпазят от грешки, от ереси, от разкол и от много други изопачавания да не влязат в Църквата. В това отношение, Галгал може да служи като отвес за лидери, които не искат да преживеят болката от провала и разочарованието от религията в своите събрания. ------------------------------
1* Д-р Ноел Уудроф от Световната  мрежа Пробив е признат като автор на това заглавие 
2* С. Зодиатес, справка 694, стр.  1810 
3* Евреи 9:10
4* С. Зодиатес, справка 1357, стр.  1708
5* Еремия 1:10
6* Матей 9:17
7* Деяния 3:21
8* Евреи глави 6-9
9* Евреи 9:10
10* Евреи 8:13
11* Евреи 10:20
12* Евреи 8:6
13* Евреи 6:1
14* Евреи 6:1-12
15* Евреи 3:1
16* Евреи 9:1-9
17* Евреи 8:5
18* Евреи 9:9
19* Евреи 8:7
20* Евреи 8:7; 10:1
21* Евреи 8:5
22* Евреи 7:28
23* Евреи 10:11
24* Евреи 9:10
25* Евреи 7:12; 8:7-12; 10:16-17
26* Евреи 10:38; Ефесяни 2:8
27* Йоан 4:24
28* Прочетете Деяния 16:25; Ефесяни  5:19; Яков 5:13; Ефесяни 6:18
29* Яков 1:27
30* Зодиатес справка 2513, стр. 1843
31* Зодиатес справка 2356/7, стр.  1841
32* Матей 15:9

Глава 2 - Галгал: Мястото на Реформация

„Тогава Господ каза на Исус Навин: Днес Аз отнех (курсивът е мой) египетския срам от вас“. (Исус Навин 5:9) Името „Галгал“ няма етимология. Обаче, има общо мнение, че името означава „кръгът или колелото“.1* Думата също може да се свърже с „кръг от камъни“. Има игра с думата, чийто корен е същия като глагола „навивам“, и по този начин се получава „отнемам“.2* Очевидно е, че разнообразието на значението на „Галгал“ се простира отвъд границите на буквалното тълкувание. Библейските учители услужливо посочват, че имената в Писанията са резервоари на духовна истина и информация. „Чрез разместването на име чрез взаимстване, заместване и отклоняване изследователя е въведен в място отвъд границите на неговото буквално значение. Тук е, от където извличаме безмерна духовна полза. Често, имената в Писанията са променени от глагол в метафора“.3* Те стават фигурите на речта, чрез които потичат фонтани на духовни истини и са предавани в човешки понятия. Тяхната цел е да заведат учащия се от нещо познато към нещо непознато. Името Галгал е пълно със значение. То представя форума за беседа с мъдростта и съвета на Божието вдъхновено Слово. Това е едно значително историческо място в историята на Израел. Мястото на божествената среща на Исус Навин е резултат от лагера наречен Галгал и станал паметник за израилтяните до „този ден“. Когато се случат такива уникални срещи, места в живота се наименуват или преименуват тъй като те хващат и предават целите на Бог чрез това преживяване. Този факт може да бъде проследен през пътуването на патриархалните бащи. Срещата им с техния Бог на специфично място и време предизвикваше значение (или промяна на името) на мястото на тяхното преживяване. Тези места накрая ставаха „свещени места“ в духовните опитности на юдеите.

Галгал: Духовна употреба

В Библията, Галгал е името дадено на няколко града с несигурно местоположение. Обаче, най-важното местоположение беше лагеруването на Исус Навин близо до Йордан. То е известно като първото място за почивка на израилтяните след като пресякоха реката Йордан, който беше разположен на източната граница на град Ерихон. Не е възможно да се определят Библейските споменавания на Галгал, до едно отделно място. Има поне от два до шест града със същото име. Интересно е, че изследвания опитващи се да установят точното географско място на различните места наречени „Галгал“ не могат да бъдат точни и убедително посочени. Обаче, споменаванията на различните места наречени „Галгал“ ясно посочват ключовата роля, която мястото наречено Галгал играя в характера на обществото на Израел. Без съмнение, то е имало дълбоко влияние върху духовната и естествената история на нацията. Дори писанията на пророците, Амос и Осия споменават Галгал.4* Амос приписва духовна важност към имената „Ветил и Галгал“. Интересно, тези две места се изразяват забележително в служението на Самуил и въвеждането на Саул като цар.5* Ветил, (домът на Бога) вероятно се отнася за място на божествена среща. Това е място на откровение – точка на достъп в небесна област. Тук при Ветил, Яков, патриарха, имаше среща със страховитото присъствие на Бог и също така имаше достъп до откровението на Божията воля за него и потомството му. Срещата беше толкова велика, че той направи тържествено посвещение да построи на Бог дом в земята.6* Чрез това, той искаше да улови този божествен момент и да доведе другите до подобно преживяване. Според Яков, Ветил е Божият дом и врата в небесната реалност. Тука, той също така получи откровението за Завета, в който Бог предварително беше влязъл с неговите прадеди. При Ветил, Божиите намерения и цели са ясно разкрити. Точно както Ветил е богат със значение, така е и Галгал. Когато пророците го споменават, те споменават за място на стратегическо планиране, подготовка (въпреки че понякога това е мястото, където злото замисляно и изграждано) изпълнение. В основата си, Галгал е това място в духовното пътуване на някого, където се приемат духовни инструкции, така че Божието Царство да може стратегически и съдържателно да напредва на земята. Това е това място на отразяване, размишление и посвещение да се гради прецизно. Въпреки че целта на тази книга не е да представи детайлно изучаване на Галгал, едно кратко изучаване ще изясни принципите събрани от „Галгал“. Както вече беше заявено, приложението на тези принципи може да води Църквата през всеки труден период на преход. В духовен смисъл, Галгал е лагера, в който Църквата трябва да обитава, преди да бъде въведена в новия сезон.

Галгал: Началото на новите начала

Галгал е мястото на лагеруване и почивка, което изразява завършването на една част в пътуването и бележи началото на нова част от пътуването. Техния маршрут беше достигнал пълен „кръг“ или орбита бележеща края на един дълъг сезон. Исус Навин и неговите хора трябваше да лагеруват в подготовка за следващата фаза в развиващия се Божий план за техния живот. Тяхното лагеруване е място на градивна почивка. Тука, Божиите хора не само си почиват, но те са „преоформени“ или „препрограмирани“, така че да могат да се приготвят за изискванията на новия сезон.

Галгал: Стратегическия център на божествена активност

Както преди беше заявено, Галгал не просто посочва някакво географско място, но символизира главно духовно място, където една нация беше стратегически развита. На това място, израилтяните бяха позиционирани, подготвени и установени за напредъка и изпълнението на божествената цел в тази специфична фаза от тяхното пътуване. Значимостта на това място се доказва от влиятелната роля, която то играе в живота на лидери като Исус Навин, Саул, Давид, Илия и Елисей. В пророчески смисъл, то представлява Божията крепост на земята. Ангела на Господа, главната сила, която надзирава небесната активност над Израел, беше поставен над Галгал: „Тогава Ангела на Господа слезе от Галгал в Бохим и каза“ (Съдии 2:1). Безспорно този стих внушава, че Галгал е командния център на Господа. От това „място“ Господ „бдеше“ над народа на Израел. Очевидно е, че това беше базата на Исус Навин, от която той насочваше своите военни експедиции. Повечето от неговите инструкции от Бог бяха получени в Галгал. Дори стратегията му да завладява беше развита и прецизирана тука. Това без съмнение беше организационния център на голяма част от неговите военни походи в Ханаан. Дори пророк Или използва Галгал (близо до Ерихон) като главна квартира за служението си.7* От тук беше, където той започна едно пътуване, което накрая го въведе в небето.

Галгал: Място на инструкция

Един прекрасен пример за това, че Галгал е място на инструкция е този от тъжната история на издигането и падението на цар Саул от властта. След като Самуил го помаза за цар над Израел, той беше инструктиран от пророка веднага да отиде в Галгал и да чака тама седем дни, за допълнителни инструкции относно детайлите на своя мандат и функция като цар над Израел.8* Определеното време за инструкция беше седем дена. Еврейската дума за „определено време“ (на еврейски моед или моадах) се отнася за среща или събиране.9* Често, тя посочва определено време или място на среща без някакво значение от целта от друга страна.10*С други думи, срещата беше по-важна от необходимостта от преждевременно обръщане към нуждите на нацията, няма значение колко неотложни може да са те. Времето определено от Самуил беше времето когато Саул трябваше да се срещне с Бог и да получи своето назначаване за цар над израилтяните. Очевидно, той не беше обърнал внимание на инструкцията и само отиде в Галгал две години след като порази амонците.11* Едва след като беше заплашен от нахлуване на филистимците, Саул спази „седемдневната“ уговорена среща при Галгал, но тогава вече беше твърде късно. Той не беше последвал процеса, който щеше да го отведе до трона. В действителност, той мина по един пряк път до трона без да минава през периода на реформация и реконструкция в Галгал. За жалост, неговото място на инструкция стана мястото на унищожение. Тука, той беше детрониран като цар над Израел. От този момента нататък, Саул премести своята база от Галгал в Гаваон.12* Писанията не са записали някакво друго посещение на Саул в Галгал. Нечувствителността на Саул в спазването на божествените уговорки може да бъде един урок за Църквата днес. Той ни учи, че без значение от това какъв може да бъде мандата на новия сезон в Бог или спешността в това той да се разпространи, не може да има активиране на божественото назначаване без Църквата първо да дойде в „Галгал“. Тука Църквата трябва да чака (седем дена) докато тя напълно разбере размера на Божието откровение за този нов сезон. Няма значение каква или колко спешна е целта, периода на търпеливо получаване на инструкция трябва винаги да предшества всяко прибързано разпространяване на мандата. Жалко е, че толкова много служения бързо раздават посланието на новия сезон без напълно да са схванали мандата на сезона. Докато посланието не е здраво въплътено в живота на отделния човек или на хората, то не може да се предава – посланието първо трябва да стане плът и да обитава сред хората преди да може да се прокламира на нациите. Посланието и посланика трябва да станат едно. Всички ние можем да научим един урок от законите на природата, че не може да има раждане на нищо без оплодяване.

Галгал: Мястото на ре-формиране

Галгал е място на ре-формиране. Не може да има влизане в новия сезон без Божиите хора да стигнат до място на реконструкция. Тука, те са стратегически поставени и подготвени за изискванията на нов сезон. Непокорството, чрез отказване да се приемат принципите на Галгал, може да доведе до това служения да останат бездейни или да станат отживели за целите за Бог за този сезон. Дори Давид преживя процеса на реформация при Галгал. Цар Давид си направи убежище в Галгал от своя узурпиращ властта син Авесалом.13* Това беше най-мрачната точка в живота му и изглеждаше като че ли функцията му като цар на Израел се беше изчерпала. Племето на Юда го посрещна в Галгал и започна процеса по възстановяване на царството. Тука, те установиха една стратегия за пре-изграждане на царството от Авесалом и възвръщането на Давид за цар над нацията.

Полето на Йордан: Мястото на преход

Духовното значение на Галгал е допълнително подчертано от нашето разбиране на полето на Йордан. Галгал е мястото точно оттатък река Йордан. Без прекосяването на Йордан, никой не може да дойде до мястото наречено Галгал. В символичен смисъл, река Йордан е мястото на преход. Не може да има никаква реформация без да се мине през водите на прехода. Тъмните води на прехода са период на сериозна подготовка за несигурното бъдеще. На такова място, един стар сезон завършва и се погребва и се ражда нов. В тази връзка, Мойсей (при река Йордан) използва Закона, за да подготви и обучи хората за предстоящото им пътуване. При Йордан, Писанията бяха тълкувани и поучавани чрез обективите на тяхната предстояща пророческа съдба. Тези аспекти в Божието Слово, които може да не са били видяни в предишното пътуване през пустинята, бяха разкрити чрез пророческите обективи на божествено откровение. Тука, фокуса на хората беше нагласен и подреден с божествената воля. Те бяха умствено и духовно подготвени за новия лидер, изискванията от нов мандат и предизвикателствата на новия пейзаж, които лежаха се разпростираха пред тях. Йоан Кръстител също използва полето на Йордан като място, за да подготви народа на Израел за прехода и настъпването на новия религиозен ред в живота. Тука, той стана един от най-мощните гласове викащ в пустинята хората да се подготвят за посещение от Бог. Той също така насочи хората към една нова лидерска структура, която щеше да замени съществуващата система. По същество, той подготви народа за непознатото и за Този, който щеше да изпълни всичко. Не може да има никакъв преход без промяна на манталитета или на парадигмата. При Йордан се променяха манталитети и перспективи. Пустинния манталитет направи място за градския манталитет. Умовете на израилтяните бяха преконфигурирани и програмата, която някога изчисляваше техния модел на мислене беше променена. Тяхното виждане беше нагласено да вижда бъдещето и по този начин да направят необходимите подготовки за това бъдеще в техния настоящ контекст. Прехода не е само духовно просвещаващо време, но той е също така едно мрачно и трудно време. В такова място, човек трябва да напусне познатото заради непознатото. Полето на Йордан е най-ниското място на земята, и прекосявайки придошлия Йордан човек вероятно слиза до най-ниското място в живота си. В определен смисъл, това живо изобразява една картина на всичко в живота на някой човек и служение, което се е изкривило или се изкривява. Това е мястото на смърт – мястото, където старите религиозни системи умират и парадигмите на предишния ред са съборени. През последните години, Църквата минава през период на преход. Когато прехода се извършва, има вероятност лидерството да бъде сменено. Мойсей разбра, че прехода се предхожда от смъртта на старите манталитети и, в много отношения, от необходимостта на промяна на лидерството. Когато той разбра, че неговото служение наближава края си, той грациозно подготви своя народ да приеме Исус Навин като новия лидер. Той ги учеше да приемат промените, които щяха да се случат без да се отклоняват от закона на Господа. Той вероятно разбираше, че новия план на Бог е приемственост на стария и мъдро използва Писанията, за да разкрие продължаващия план на Бог за техния живот. Повечето лидери се страхуват от новото, понеже си мислят, че това е грубо пренебрежение и отхвърляне на старото. Това не е непременно правилно разбиране, което трябва да се приеме. Преминаването през полето на Йордан, мястото на преход, в действителност не е просто място за среща, където започва ново видение, но е продължаване на вечното видение по нов начин. Предопределения план на Бог за Църквата никога не се е променял, но Неговия начин на действие винаги се променя. Важно е да се запомни, че Бог гради „за поколенията“. Ето защо Той е наречен Богът на Авраам, Исаак и Яков. Лидерството на Мойсей е похвално в това, че той не само градеше за бъдещите поколения на Израел, но той разпозна времето когато неговото служение трябваше да бъде наследено от Исус Навин. Затова, на точното време, той грациозно предаде лидерската власт на него. Лидерите трябва да разпознаят кога техния сезон в божествената програма свършва и кога да предадат властта на отговорността на своите приемници. Дори Давид, „човек според Божието сърце“, дойде до място в живота си когато загуби своята „топлина“ и трябваше апостолски да настани Соломон на трона си. Понастоящем, има много църкви в полето на Йордан. Има размърдване на „гнездото на орела“ и отчаян вик за промяна. Пророците са декларирали Божия ум за този сезон и са насърчили Църквата да направи необходимия преход в подготовка за буквалното притежаване на божествените обещания. Ако хора, църкви и лидери не се променят съобразно с това, те ще бъдат захвърлени на място на тотална незначителност в развиващия се Божий план на земята и неизбежно ще измрат в пустинята на безплодието. Мястото, веднага след трудния преход е Галгал. Безспорно, Галгал се отнася за това духовно място в странстването на Божиите хора, където е завършен „пълния кръг“ или „орбитата“ в тяхното пътуване. В историята на Израел, тяхното пътуване започна със 70 души, които напуснаха Ханаанската земя във време на глад. Те живяха в Египет около 400 години. Сега те се връщаха към мястото откъдето бяха тръгнали. При Галгал, те бяха божествено препозиционирани и реконструирани преди да бъдат изстреляни в нов сезон в тяхното странстване. Галгал не е просто място на почивка, а място на реконструиране – място на реформация. То символизира точно и сериозно място в живота и преживяването на хора, служение или нация в земята. Това е място, в духа, където хората трябва да лагеруват в подготовка за следващата фаза в развиващия се Божий план за техния живот. Един сезон е завършен и скоро ще започне нов. Бог поставя нови изисквания върху Совите хора. Тука, трябва да се случи процеса на преконфигуриране. ------------------------------
1* Исус Навин 4:19; 5:9    
2* Илюстрована енциклопедия на  Библията том 2 Tenney, M.C. стр.725
3* Тълкуване на пророческото слово,  Ван Джемърън, W.A. стр.74 
4* Амос 4:4: Осия 4:15; 9:15; 12:11 
5* 1 Царе 10; 11; 12; 13 
6* Битие 28:10
7* 4 Царе 2:1; 4:38
8* 1 Царе 10:8
9* 1 Царе 13:8
10* С. Зодиатес, справка 4150, стр.  1626 
11* 1 Царе 11:14-15
12* 1 Царе 13:15
13* 2 Царе 19:15

Глава 3 - Галгал: Пророческата реконфигурация на нагласата

Тогава Господ каза на Исус Навин: „днес ще отмахна от вас египетския позор“. Затова името на мястото се нарича Галгал и до днес“. (Исус Навин 5:9) Галгал представлява място, където умствения процес на една нация се оформя чрез гласа и волята на Бог. Едно от първите неща, които Бог прави подготвяйки нацията на Израел да завладее е „пророчески“ да реконфигурира перспективата на личната им идентичност и съдба. Това е ре-формация на структурата на мисленето на Израел. При Галгал, Бог открива желанието и плана, които Той има за израилтяните. Галгал е определен момент от историята на Израел. При Галгал беше, когато израилтяните бяха информирани, че един цикъл от тяхното пътуване беше завършил. Тяхното негативно историческо минало беше изгладено и доведено до подреждане с тяхното настояще и бъдеща съдба. Процеса на освобождаване, който започна под лидерството на Мойсей беше приключил под лидерството на Исус Навин. „Програмата за натякване“, която характеризираше поведението на народа на Израел в тяхното пътуване от Египет до Обещаната земя беше радикално завършена. Едно изучаване на пътуването на Израел, през пустинята, разкрива неизлечимия отпечатък, който пребиваването в Египет беше оставил върху еврейския народ. Това може да бъде разбрано в светлината на трудностите и страданията, които те претърпяха в продължение на 400 години. Потискащата египетска система ги беше направила роби и беше помрачила техните животи и идентичности. „Египетския позор“ беше гравиран в душата на евреите. Тяхното схващане за предопределената съдба за живота им беше повлияно негативно. След толкова много години на робство, при Галгал, една нова перспектива за тяхното бъдеще беше вписана в умовете им. Робството от миналите им преживявания повече не оформяше тяхното настоящо тълкуване на живота. По същество, бъдещето оформяше тяхното виждане на Бог и на съдбата им. Разбирайки своето бъдеще, техните пророчески обективи бяха изравнени и нагласени, за да могат да станат осведомени за Божията воля за живота им. Просвещаването на бъдещето превъзхождаше миналото им преживяване и тяхната временна настояща реалност. При Галгал, бяха сложени нови очила, за да може да се възприеме едно по-добро бъдеще. Божественото послание радикално промени издигането на хората от това да позволят на техния исторически сблъсък като роби да оформи техния манталитет. След едно такова дълго време, бъдещето повлия върху поведението им.

Пророческия глас е ръководещ

Пророческото слово върви пред хората и ги води в разбиране на пълнотата на Божиите намерения за тения живот. Един пример за това е живота и служението на Тимотей. Пророчествата освободени за Тимотей бяха компаса, който оформяше и насочваше неговото служение докато той направляваше пътя си през живота. Това заръчване ти предавам, сине Тимотее, според пророчествата, които бяха освободени за теб, така че чрез тях да можеш да воюваш в добрата битка. (1 Тимотей 1:18) Апостолското и пророческото освобождаване върху Тимотей беше, за да се осигури, че той функционираше в своето определено място в тялото и че ясно разбираше своите задължения. Тези инструкции бяха получени чрез пророческо влагане и апостолско „нареждане“. „Които бяха освободени [на гръцки проаго1*] за теб“, се отнася за това, че Тимотей е бил воден от пророческото слово освободено върху него в специфично време и място. Очевидно е, че апостолското поръчение или пророческото влагане насочват и вървят пред тези, които служат на Божиите цели. Тези инструкции им помагат да се бият правилно и също така ги водят в изпълнението на тяхната функция според божественото намерение. В същност, той получи „дарът“ чрез пророческия канал. Не презирай дарбата, която е в теб, която ти беше дадена чрез пророчество с полагането на ръцете на старейшинството. (1 Тимотей 4:14)

Пророческото дава духовно тълкуване

Една характерна черта в пророческото служение включва даване на духовно тълкуване, особено в ръководене на Църквата в нейното пътуване. Пророческия офис е гласът, който тълкува и по този начин прокламира Божия ум за хората. Това не означава, че вярващия няма правото на духовно тълкуване. Докато привилегията на всеки вярващ е да знае ума и съвета на Бог, все още има малко съмнение, че офиса на пророка насърчава и изостря способността на вярващия да познава Божия ум за него ли за нея и за Неговата Църква по това време от историята. Често предсказването (един неразделен аспект) в пророческото служение изобразява толкова видно, че има липса на наблягане на други аспекти на пророческото служение. Функцията на духовното тълкуване играе основна роля в офиса на пророческото служение. „Това е тълкуването на всичко от едно духовно становище; донасянето на духовни изводи на неща, минали, настоящи и бъдещи, пред Божиите хора, и давайки им да разберат значението на неща в тяхната духовна стойност и значение“.2* Ключова черта в промяната на сезоните е способността на лидерите на Църквата да тълкуват Божията воля за този сезон. Функцията и природата на автентичното пророческо служение е очевидна в живота на Исус Навин. Той беше лично свързан с Божия трон и директно получи своя мандат за новия сезон през пътуването на хората. Връзката на Исус Навин с Бог осигури това той да получи водителство, насока и яснота за ума и съвета на Бог. Той трябваше да тълкува Божията воля за хората. От това можем да заключим, че тълкуването на посланието винаги ще предшества приложението на това послание. При Галгал, Божията воля трябваше да се интегрира в манталитета на хората. Галгал е място, където лидерството на Църквата получава свежи директиви от Бог. Лидерите не само трябва да чуват ясно послание от Бог, но също така трябва и да го схващат, така че хората да могат да бъдат водени подходящо. Исус Навин трябваше да получи инструкции от първа ръка, които бяха присъщи на неговото божествено назначение. Той повече не можеше да ходи под сянката на славата, която срещна когато служеше под лидерството на Мойсей.

Пророчеството снабдява ухо за чуване от Бог

При Галгал, беше установен форум на комуникация, така че Исус Навин да може да получава директно слово от Господа. Във всяка промяна на сезон трябва да има установяване на механизми за чуване на ясно слово от Бог. Един хроничен проблем в Църквата е, че тя е отсякла пророческия глас от събранието. Много църковни лидери са заети с това да правят неща според стандартите установени от системите на света или от традициите на миналото. Докато може да се спори, че няма нищо нередно с това да се слуша от светските системи или от традициите на миналото, трябва да подчертая, че тези „системи“ не могат да бъдат гласа на Бог за църковните лидери. Лидерите трябва да настроят ушите си за Божия глас и да чуват Божия ум за себе си и за своите хора във всеки даден сезон. Когато лидерите се провалят в чуването от Бог, те ще станат скептични за промяната на сезоните. Поради тази причина, ще има опозиция и нечувствителност към Божиите развиващи се планове. Тези, които развият слушащо ухо за Божия глас ще получат своите божествени назначения с всички божествени ресурси и подкрепа за извършване на работата. Тези лидери стават все повече пророчески. Те изпреварват своите съвременници. Техните църкви са прогресиращи, трептящи излъчващи вълнение. Те стават пионери и изследователи на нови граници в Божието царство. В резултат на това, те често са погрешно разбиране, погрешно тълкувани и неточно представяни. Все пак, те могат да се укрепят от факта, че има защита. Бог винаги оправдава верните и Той е верен на Словото Си.

Пророческия офис в петкратното служение

В този настоящ сезон, Бог възстановява офиса на пророка до неговото правилно място и функция в петкратния дар на служение. „И Той Самият даде едни да бъдат апостоли, някой пророци,[курсивът е мой] някои евангелизатори, а някои пастори и учители“. (Ефесяни 4:11) Исус назначи петте офиса като уникални ресурсни центрове за Тялото Му. Те бяха дадени за полза на Църквата. Всяка от петкратните дарби на служение е отличителна в това, че  те са различни една от друга. Всички те са носители на божествена благодат. Петър говори за управляването на многообразната Божия благодат, или многото лица, с които Божията благодат се отразява.3* С други думи, учениците на Христос разбираха административното разнообразие на петкратното служение в тялото на Христос. Те знаеха, че духовната природа на дарената им благодат, се определя, решава и изчислява чрез тяхното функциониране в петкратното служение в тялото на Христос. Във връзка с това, пророка трябва да се гледа като носител на благодат, който е различен от останалите издигнати дарби на служение. Пророка носи благодат, която е божествения ресурс, който в основата си е нужен за изграждането на вярващите. Има една духовна технология в офиса на пророка, която съдейства за процеса на донасяне на общата Църква до нейния пълен и съвършен ръст на земята. Този офис също така помага на Църквата да стои свързана с „настоящата истина“ на Бог за Неговите хора в контекста на нейното съществуване.

Определяне на Новозаветните пророци

Понастоящем, офиса и функцията на пророка и пророческото служение, като цяло, са разбирани и представяни погрешно. В някои кръгове, това объркване е явно от описанието на служението на пророка. Те сравняват служението на Новозаветния пророк с това на Старозаветния пророк. Докато, по принцип, тези две функции са подобни, има разлика по начина, по който те оперират.4* В Стария завет, пророка играеше значителна роля в историята на Израел. В Новия завет, Христос избра апостоли да изпълняват тази роля. Това показва избягване от Старозаветните времена, когато пророка играеше доминираща и мощна роля. В Новия завет, апостолите функционират видно в служението на Църквата, въпреки че пророка играе съществена част в служението на Църквата. Конър заявява, че разликата лежи във факта, че „никой Новозаветен пророк никога не е използван във водене и управление на живота на някой друг човек“.5* Те са били използвани, за да потвърждават вече известната и разкрита Божия воля. Той претендира, че за Новозаветните вярващи „докато са водени от Божия Дух, те са синовете на Бог“.6* „Да се обръщаме към пророк за насока, водителство и управления, означава да оскверняваме служението на Новозаветните вярващи, което е да имаме достъп до Бог чрез Христос, чрез Духа, Който е на разположение за „всяка плът“ в тази диспенсация“.7* Той продължава заявявайки, че те представят на Църквата, служението на назидание, увещание и утеха, така че Църквата да не се отклонява от предопределената Божия воля.8* В този смисъл, те носят потвърждение за целите на Бог в живота на Църквата. Докато Конър подчертава разликата между пророческия офис на Стария и Новия завет, трябва да се обърне внимание на това, че пророците в новата диспенсация не играят роля в даване насока на Църквата. Както заявих преди, пророческия офис играе значителна роля в донасянето на тълкуване и водителство за Църквата, въпреки че това може да не е толкова знаменито както беше в Старозаветни времена. Йоан Кръстител, пророк служещ между двата завета прокламира едно послание, което даваше насока и информация за настъпването на нов сезон произхождащ от Божия трон. Той даде значение на Божиите процеси на земята. В Деяния, пророците бяха освобождавани, за да подготвят Църквата за трудни времена предстоящи пред тях. Павел беше информиран от символичното действие на Агав за неговата надвиснала съдба в Ерусалим: Когато дойде при нас, той взе пояса на Павел, върза си ръцете и краката, и каза: „така казва Святия Дух: „така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците“. (Деяния 21:11) Агав също така пророкува за надвиснал глад в света: „И в тези дни дойдоха пророци от Ерусалим в Антиохия. Тогава един от тях, наречен Агав, се изправи и показа чрез Духа, че ще да има голям глад по целия свят, което и стана в дните на Клавдий Цезар“. (Деяния 11:27) Аз съм на мнение, че офиса на пророка отива отвъд назиданието, увещанието и насърчението.9* Той също така установява посока (макар и да не е толкова видно както при Старозаветния пророк), потвърждение на божествените действия, откровение, корекция и съд. Обаче, когато пророка освобождава директиви за Църквата, трябва да има механизми да отсъждат тези неща и след това да се приема посланието. В този смисъл, пророческото слово трябва да се отсъжда и потвърждава от писаното Слово. Всяко откровение предавано от пророка трябва да бъде в съгласие с Божието Слово. Във всички случаи, служението на пророка трябва да осветява умовете на хората с Божията воля и да ги носи до по-дълбоко взаимоотношение с техния Бог. „Нека двама или трима пророци да говорят, а останалите да отсъждат. 30Но ако нещо бъде разкрито на другите, които седят, нека първия да млъква“. (1 Коринтяни 14:29-30)

Целта на Новозаветните пророци

Главната цел на офиса на пророка трябва да бъде да екипира всеки вярващ за делото на служението. Пророците представят основно служение в Църквата, тъй като те снабдяват една рамка за съпоставяне и модели за достъп до Божия ум. Според апостол Яков10*, пророка винаги говори в името на Господа. Те говорят като заместители или представители на Господа. Те са Божиите мундщуци; следователно тяхното поведение трябва да бъде съобразено с характера и целта на Бог. Има такива, които се придържат към „теорията на прекъсването“11*, която казва, че офиса и функцията на пророка (и апостола) е несъществуваща. Те заявяват, че служението на пророка (и апостола) са временни, преходни служения, които са станали неактивни със завършването на канона на Новозаветното Писание. Тази теория е пълна с недостатъци и не намира автентичност в Писанията. Според мен, офиса на пророка (и апостола) беше даден за изграждането на завършена или съвършена Църква. Следователно, тези служение не могат да се гледат като неактивни без църквата да е достигнала до съвършенство. Прекъсването ще се случи само когато Църквата „дойде до единство на вярата, и на познаването на Божия Син, до съвършено мъжество, до мярката на ръста на Христовата пълнота“.12* Като цяло, пророка носи необикновената благодат да получава послания, които излизат директно от Божието сърце.13 Присъствието на автентично пророческо служение освобождава в атмосферата на Църквата, благодатта да се извличат послания от Бог. Винаги когато хората са в присъствието на пророческо помазание и служение, те са динамично повлияни в „пророческо поведение“. Дори Саул, който беше неквалифициран в пророческото служение, веднага започна да пророкува, когато дойде в обкръжението на пророческа компания.14* Пророците са Божиите техници, които изграждат сателитни чинии, така че хората да могат да улавят по-чисти послания от Божия трон. Пророците имат способността да изкачват планини, да изучават движенията на небесата, да се въвличат в лични комуникации с Господа и след това да се връщат при хората със слово от Бога. Те имат дарбата да заразяват хората, особено непосветените, със способността да чуват Божия глас за себе си и по този начин да познават Неговата воля. Църкви и служения не могат да си позволят да се отделят от офиса на пророка. Аз твърдя, че офиса на пророка е, който стимулира вярващия да функционира в дарът на пророчеството. Това виждане, по никакъв начин не отрича или ограничава служението на Святия Дух, тъй като всяко служение в Църквата е дар на Святия Дух. Това, което хората пророкуват е Божията предопределена цел.15* Това означава, че всички Негови хора разбират и произнасят Неговия ум и съвет. В същност, това трябва да бъде естествената способност на всеки изпълнен с Духа вярващ да пророкува.16* Павел насърчава Църквата в Солун да не „презира пророчества“.17* Дори Мойсей изрази пред Исус Навин желанието си всички Божии хора да бъдат пророци: Тогава Мойсей му каза: „Завиждаш ли за мен? О, да бяха всички хора на Господа пророци и Господ да постави Духа Си върху тях!“ (Числа 11:29) Бог е решил Неговите хора да ходят в съдба и цел като лично и общо познават Неговата воля за живота си и да са по всяко време, в хармония с разкриващото се откровение за напредването на Царството на земята. Божиите хора трябва постоянно да бъдат установявани в „настоящата истина“.18* Пророците са техниците, които помагат във воденето на хората в достъпа им до Божията воля за техния живот. Те се характеризират забележително в обучаване на хората да чуват Божия глас за себе си и да не създават култура на зависимост от офиса на пророка за лично водителство и корекция. Събрание или служение, които приемат пророческия офис и служение винаги ще желаят да оперират в съвършената воля на Бог. Мойсей настави Исус Навин винаги да ходи в покорство на Божието Слово. В „училището на обучение“ беше, където Исус Навин получи благодатта да ходи в мъдрост. „Той беше пълен с духа на мъдрост, защото Мойсей беше положил ръцете си върху него;“19*При Галгал, той улови Божия ум, понеже беше отворен да слуша Господа. Той получи своите инструкции директно от Господа.

Пророческото слово оформя възгледите

Както вече беше заявено, пророческото слово предадено, играе значителна роля в оформянето на мисленето на хората. При Галгал, манталитета на израилтяните трябваше да бъде поправен. Те трябваше да се видят от контекста на божествената съдба за техния живот. Техните умове бяха изплашени от спомените от техните негативни преживявания, като слуги, в Египет. Фокуса им беше върху миналото. Манталитета на хората трябваше да бъде божествено реконфигуриран. Реконструирането на умовете на хората е основна предпоставка за всяко движение на Бог на земята. Галгал е това място на реконструкция. Все пак, не може да има истинска реконструкция на хората без „отмахване“ на миналия позор. Това бяха тези минали затруднения, провали, неуспехи, обиди, горчивини и други препятствия, които трябваше да бъдат премахнати, преди Бог да можеше да заведе израилтяните по-нататък в Своята крайна цел.

Пророческото в Апостолската реформация

В сезона на Апостолската реформация, духа и благодатта на апостолското служение поставя спешно изискване за Църквата точно да тълкува и превежда Словото на Господа. Изострянето и възприятието на ума на Църквата не може да се случи без благодатта и помазанието на пророческото служение. Това помазание има една необикновена способност да води хората до разбиране на Божията воля за настоящия сезон. Чрез даването на прозрение на Църквата за бъдещето, цялото й поведение се направлява. Възприятия се променят, речника се пречиства и моделите на поведение се променят съответно. Когато хората видят плановете на Бог, те желаят да знаят как да участват в тях. Едно много добро приложение за това е Старозаветния принцип извлечен от „съглеждането на земята“. Например, Мойсей беше божествено инструктиран да отдели дванадесет съгледвача от единадесетте племена на Израел и да ги изпрати да съгледат Ханаанската земя.20* В тази история, е установен един библейски принцип: Бог не може да даде на Своите хора нищо (въпреки че Той е Бог) без първо да им го разкрие. След като са видели това, което Той иска да им даде, те имат избора или да приемат или да отхвърлят дара Му. В своето духовно приложение, „съглеждането на земята“ е пророческата способност на Църквата да вижда в предопределената Божия воля за живота си и тогава да избере да сътрудничи с божественото намерение или да го отхвърли. Приемането означава нагаждане или покорство на Божията воля. В резултат на това, всичко, умствено, физическо и духовно, трябва да бъде приспособено към божествената воля. Поради тази причина, може да се каже, че пророците са като „съгледвачи“, които улавят виждане за Божия ум и после подготвят Църквата за неговото развиващо се откровение. Пророческия дух винаги предшества раждането или зачеването на нови неща от небето. Гласът е, който подготвя утробата за семето, което да я осемени. По време на етапа на зачеване, той надзирава процеса на растеж на развиващото се „семе“ в утробата. След раждането, той води растящото бебе докато волята на Бог се активира на земята.  Един пример за това са родителите на Йоан Кръстител, Захарий и Елисавета. Те бяха пророчески избрани и подготвени за раждането на най-великия човек, който щеше да живее на земята.21* Разкриването на Божията воля предшества въвеждането на Неговата воля. Той първо обяви плановете Си на Захарий, преди Елисавета да беше оплодена. Пророческото откровение напълно описва ролята, която техният син щеше да играе в изкупителната история. Те съответно се съгласиха. Мария е друг случай за изучаване на някой, който беше приготвен за едно от най-невероятните преживявания в историята. Като девица, Мария се съгласи да носи божественото семе в утробата си, въпреки негативните социални последици. Илия и Йоан Кръстител представят на Църквата един изключителен модел за ролята и функцията на пророческото служение. Те също така предават духа на настоящия сезон на Апостолска реформация. И двамата са споделяли подобни конфигурации на благодат, което дава израз на призива за реформация. Те са действали в кризисни моменти от религиозната история – време, което е било банкрут на духовните „неща“. Тяхната благодат и призив са били да се конфронтират със злите неправилни религиозни системи, които са давали неточно определение на духовността за своите последователи. Религиозните структури в техните дни били замърсени от гадателските и магически практики на езичниците. Религията, в тяхното време, включвала поклонение на много богове, което покварявало откровението за Яхве. Илия е началото на пророческия офис със заветен прокурор в смисъл, че той обвини Божиите хора за измяна и утеши остатъка с надеждата за Божието царство. Той донесе „пророчески съдебен процес“ срещу царя и нацията. Те бяха обвинени за провала си да се подчинят на заветните очаквания.22* Илия оформи курса на класическите пророци. Пророческото послание на класическите пророци включва изявяване на Божия законен процес срещу Неговите хора, обявяване на съдби, призив за покаяние и прокламиране на добрите новини за Божието спасение. Всички пророци, от Илия до Йоан Кръстител, споделят едно общо послание на съд срещу себичността и надежда за всички, които копнеят за Неговото царство. Те подготвят хората да се покаят и преживеят трансформация чрез духа, и да се радват на благословенията на царството. Йоан Кръстител беше последната част от този пророчески поток.23* Божествения мандат и на Илия и на Йоан Кръстител беше да „подготвят пътя“. И двамата насочиха посланието си към царя (Ахав/Ирод) и към нацията. Те се стремяха да „отрежат корена на дървото“ или на системата вместо да донесат козметично пренареждане. Олтара за поклонение на Ваал и сложната мрежа от фалшиви пророци трябваше да бъдат напълно унищожени. Ахав и неговата жена Езавел натовариха Илия с отговорността да събори „високите места“ на идолопоклонство въведено от Еровоам и по този начин да ги увековечи. Йоан беше отговорен за обявяването и подготвянето на нагласите на хората за една от най-революционните реформации, които да бъдат преживяни в юдаизма. И двете тези служения пристигнаха в определен етап от Божието взаимодействие с човечеството с пресен мандат от Божия трон. Техните служения действаха от „пустинята“ или „Йордан“. Те са основни играчи на божествената сцена натоварени с отговорността да бъдат „моста“ за хората, по който да прекосят „Йордан“ в един уникален период на преход в тяхната духовна и естествена история. И двамата бяха отговорни за отвеждането на Църквата отвъд Закона на Мойсей. Доверяването на техните служения предава и призовава в Божието Царство ниво на „насилване“ не преживявано в развиващите се цели на Бог. Пророк Исая дава подходящо описание на тези две служения и помазанието, което ги оформяше. „Утешавайте, да, утешавайте народа Ми!“ Казва вашия Бог. „Говорете утешително на Ерусалим, и извикайте към него, че воюването му свърши, че беззаконието му е простено; защото той е получил от ръката на Господа двойно за всичките си грехове“.         Гласът на един викащ в пустинята: „Пригответе пътя на Господа; направете през пустинята магистрала за нашия Бог. Всяко поле ще се напълни и всяка планина и хълм ще се издигнат; кривите места ще се изправят и неравните ще станат гладки; Славата на Господа ще се разкрие, и всяка плът заедно ще я види; защото устата на Господа говориха“. (Исая 40:1-5) Реформаторските служения се появяват във време и място в живота на хора, който е пълен със смърт, инерция и глад. Те са съсредоточени върху промяна на операционната система на сърцето, така че целта и поведението на хората да бъде завинаги „утешено“. Думата „утеха“ (на еврейски нахам24*) описва физическото и духовното състояние на хората. „Утеха“ описва физическото показване на вътрешните чувства на човек, обикновено „скръб, стенание, да съжалява, или да диша тежко“. Тя предава промяна на сърцето или на разположението; промяна на целта или промяна в поведението на някого. Също се превежда като „покаяние“ в много преводи. Реформаторите се борят да донесат утеха от болката, дискомфорта и духовното осиромашаване на хората. Те осъзнават факта, че само промяна на „сърцето“ може да донесе истинска утеха на хората. В този смисъл, „сърцето“ се разглежда като вътрешната операционна система, която конфигурира, регулира и установява моделите на поведение в религиозната система. Така, пророческото помазание се прицелва в сърцето на религията. То се насочва към всяка неточност с надеждата да доведе хората до място на духовна утеха. Главната мотивация на пророческото е да създаде път за връщане на Господ Исус Христос в и към Неговата Църква. Те често работят в пустинята на безплодие и изолация – те са „гласовете викащи в пустинята“. Поради тази причина, може да се твърди, че пророческото винаги предшества апостолското служение. В Апостолската реформация, благодатта на това динамично измерение на пророческо служение е явно видима. Това е сравнено с пророческата декларация, че „Господ ще изпрати духа на Илия“.25* Мнозина, които възвестяват Апостолската реформация описват силни белези на духа на Илия. Те участват в програма за строене на мостове, подхранвайки духа на бащинство и подкрепяйки култура на равенство в Църквата. Те стоят на различни места в обществото и се конфронтират с неточните и небиблейски практики в Църквата и в обществото. ------------------------------
1* Ibid справка 4254, проаго – да отида преди или да водя
2* Т. Аустин Спаркс. Пророческо  служение, Класическо изучаване на  природата на пророка,Шипенсбург, PA, USA, Destiny Image
Publishers, 2000, стр.2
3* 1 Петрово 4:10
4* Прочетете книгата на Конър,  К.Дж., Църквата в Новия завет, стр. 153-168 за детайлно описание на разликата в служението на
пророка в Стария и Новия завет.
5* К.Дж. Конър, Църквата в Новия  завет, стр. 166
6* Римляни 8:14
7* К.Дж. Конър, Църквата в Новия  завет, стр. 166
8* Ibid. Прочетете 1 Коринтяни 14:3 за  допълнителна информация
9* 1 Коринтяни 14:3
10* Яков 5:10
11* Прочетете Джон Рутвън, За  прекратяването на харизмата,Протестантския спор за постбиблейските чудеса,Sheffield Academic Press,  
1993,за детайлно  протестантско оценяване на теорията на прекратяването.
12* Ефесяни 4:13
13* Това виждане не означава, че  пророците са единствените получатели на божествени откровение или разкрития.Вярващите като цяло 
могат да функционират в дарът на пророчеството, въпреки че  има граници за функционирането на дарът на служение.Един прочит на
Римляни  12:6; 1 Коринтяни 12:11; 14:1 ще помогне за донасянето на по-голяма яснота  относно дарът на пророчеството,който е
различен от издигнатия дар на офиса на  пророка. 
14* 1 Царе 10:6
15* Йоил 2:28
16* Деяния 2:17-18
17* 1 Солунци 5:20
18* 1 Петрово 1:12
19* Второзаконие 34:9
20* Числа 13:1-33
21* Прочетете Лука 1:5
22* 3 Царе 18:21
23* Уилем А. Ван Джемерън, Тълкуване  на пророческото слово,Тълкувание на пророческата литература на Стария завет,стр. 28.
Зондерван, 1990.  
24* С. Зодиатес, справка 5162, стр.  1635
25* Малахия 4:5-6

Глава 4 - Галгал: Установяването на апостолски хора

1И когато целият народ беше преминал напълно Йордан, Господ говори на Исус и каза: 2Вземете си дванадесет мъже от народа, по един мъж от всяко племе, 3и им заповядайте, като им кажете: Вдигнете си дванадесет камъка оттук, от средата на Йордан, от мястото, където краката на свещениците са стояли твърдо, и ги занесете със себе си и ги оставете на мястото за пренощуване, където ще пренощувате тази нощ. 4Тогава Исус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилевите синове, по един мъж от всяко племе. 5И Исус им каза: Преминете пред ковчега на Господа, вашия Бог, в средата на Йордан и вдигнете всеки от вас по един камък на рамото си, според броя на племената на израилевите синове, 6за да бъде това за знак между вас. Когато в бъдеще синовете ви попитат и кажат: Защо ви са тези камъни? — 7тогава да им кажете: Понеже водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на Господния завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги. 8И израилевите синове направиха така, както Исус заповяда, и вдигнаха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ говори на Исус, според броя на племената на израилевите синове, и ги занесоха със себе си на мястото за пренощуване, и ги положиха там. 9А Исус изправи дванадесет камъка в средата на Йордан, на мястото, където бяха стояли краката на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там и до днес. (Исус Навин 4:1-9) Дванадесет мъже, всеки представител или лидер на племената на Израел, взеха дванадесет камъка от коритото на Йордан и ги поставиха при Галгал. Това символично действие служеше като възпоменание, което разказваше историята на бъдещите израилеви поколения за това как Бог е довел техните бащи през реката Йордан, за да ги установи като суверенна нация в една чужда земя. Дванадесетте камъка, по всяка вероятност, символизираха и сочеха към формирането на „един специален народ на земята, който щеше да бъде осветен и управляван от божествена конституция.1* За да изгради Бог нова нация на земята, Той ще установи Своето праведно Царство и ще върне всичко при Себе Си. Дванадесетте камъка поставени от дванадесетте човека постановиха модела за бъдещите поколения да изучават как Бог изгражда Своите цели на земята. В този смисъл, Галгал може да научи църквата на много принципи, които са приложими за нашето разбиране на природата и функцията на апостолското служение. Преди да изследваме служението на апостолите (и апостолските хора), има определени наблюдения събрани от Галгал, които ще дадат ценно проникновение в разбирането на настоящия сезон, в който Църквата влиза: Първо, дванадесетте мъже бяха инструктирани да отидат в Йордан и да преместят дванадесетте камъка само след като целия народ напълно е преминал реката.2* Подразбира се идеята, че целия народ първо е трябвало да премине или да направи преход в новата диспенсация преди камъните да могат да бъдат взети от Йордан. С други думи, процеса на изграждане можеше да започне едва когато цялата нация беше преминала в новия сезон. Очевидно е, че нищо не може да се стори по време на наводнение или в период на преход. Полагането на основите, в живота на Църквата, може да се случи след като трудния процес на преход е завършен. Второ, избирането на представителите от всяко племе беше знак за единството на племената. Това говори за обединяването на дванадесетте племена работещи в хармония под Божието командване във изпитващи обстоятелства (прелялата река), чрез вземането на камъните от Йордан и поставянето им на мястото им за стануване. От това, можем да заключим, че единството без съмнение е едно важно изискване в процеса на подготовка за това, което предстоеше на нацията. Това категорично загатва факта, че разделените хора ще бъдат пречка за ефективното осъществяване на божествените намерения във всеки един сезон. Няма съмнение в моя ум, че липсата на единство забавя инерцията на Божията воля да се развия на земята. Обаче, апостолското служение представено от дванадесетте, демонстрира тимовия дух необходим за синергично изграждане на целите на Бог на земята. Трето, камъните бяха вети от мястото, където „краката на свещениците бяха стъпили здраво“.3* Вероятно изглежда, че същите камъни, върху които свещениците стояха непоклатимо бяха взети от бурният и наводнен Йордан, за да служат като възпоменание за бъдещите поколения на Израел. Чрез това, ние можем да заключим, че камъните, които снабдиха твърда основа, върху която да стоят свещениците и да носят Ковчега на Завета в придошлата река, щяха да станат „образец“ на основата, която щеше да бъде използвана за изграждането на Божиите хора на земята. От тази гледна точка, изплува свидетелството, че „водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на Господния завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги“.4*За всички намерения и цели, може да се твърди, че принципите на Бог се носят на раменете на тези осветени личности, които са основали живота си на канарата на Неговото слово. Тези доказани принципи са, които са издържали изпитите на живота, които ще бъдат основата, върху която Божията нация ще се изгради. Апостолите носят тези принципи за Църквата на Исус Христос.

Духовното значение на числото дванадесет

Човек не може да изучава Писанията без да стигне до виждането, че има логична употреба на числата, което придава духовни истини. Конър ловко твърди: „Бог е имал нужда от чудесната номерация и ние трябва да разберем Неговата употреба на числата“.5* Обаче, един учащ се трябва да бъде осведомен предпазливо да направи всякакъв опит, за да остане в границите на разумната употреба на числата, когато тълкува Писанията. Въпреки всичко, при Галгал, е очевидно, че избора на дванадесетте мъже носещи дванадесетте камъка предава божествен принцип, който почти сигурно разкрива своето пълно значение в Новия завет. В това число, се намира бъдещото функциониране и служение на апостолите (и апостолското служение) в Църквата. Числото „дванадесет“ е символ за управление, власт и апостолска пълнота6*. То се отличава видно в нацията, в изкупителната история на Израел и в пророческите отнасяния към Новия Ерусалим, Божият град (Откровение 21-22).7* Многото загатвания на числото дванадесет, символично сочат към структурата на основните служения в Църквата, редът на управление на Бог в Неговото царство и Неговата суверенна власт в творението. Освен това, Исус подчерта този принцип в назначаването на дванадесетте апостола. Докато се дава малко допълнителна информация за тези лица в целостта на новозаветните Писания, традицията на Дванадесетте е последователно подчертана и поддържана. От това можем да заключим, че личностите в Дванадесетте не бяха толкова забележителни колкото принципа, с който се споменава числото Дванадесет. Едно детайлно изучаване на дванадесетте апостола ще разкрие, че те функционираха в относителна неизвестност. Писанията относно тях или техните точни служения дават малко информация след възнасянето на Исус. Изглежда, че докато има последователно споменаване на Дванадесетте, детайлите за всеки един от Дванадесетте не бяха толкова важни. По този начин се предава възгледа, че е имало опит да се запази традицията на Дванадесетте повече отколкото да се запази идентичността на всеки от тях. Наблягането не е на личностите, а на символичното значение на принципа, представен от числото „дванадесет“. В тази връзка, може да се твърди, че принципа на дванадесетте е бил по-важен в предаването на идеята за божествено управление (или структура) на всичко, което Бог гради (или е градил) на земята. Поради тази причина може да се спори, че апостолското е директно свързано със специфичен замисъл, модел или ред, който трябва да бъде божествено установен на земята. Говоря за този принцип като градене апостолски, който е, лидери (или хора), които са упълномощени от Господа с мандата да градят стриктно според разкрит небесен модел. Те са под властта на „изпращача“ и не могат да се отклоняват от първоначалния план. Така че не може да има подобрение на този план. Стария завет изобилства с примери за хора градящи апостолски. Ной построи ковчега според небесния замисъл.8* Мойсей щателно следваше подробните инструкции на Господа в построяването на скинията и сложната религиозна система на Юдаизма.9* Соломон внимателно следваше записаните планове предадени му от баща му Давид.10* Дори Илия възприе апостолския принцип, когато поправи олтара като нареди дванадесетте камъка.11* Очевидно, различните програми за градеж записани в Стария завет са сенки и образци сочещи към „нацията“, „града“ и „народа“, който Святия Дух изгражда чрез жертвеното дело на Исус Христос на земята. Посланието на Апостолската реформация призовава петкратните служители да градят Божия Дом според „модела“. Пророк Езекиил беше инструктиран да опише модела на Неговите хора за построяването на Неговото вечно обиталище. „сине човешки, опиши храма [дома] на израилевия дом, за да се засрамят заради беззаконията си; и нека измерят строежа му. И ако се засрамят за всичко, което са вършили, им покажи очертанията на храма [дома] и устройството му, и изходите му, и входовете му, и всичките му очертания, и всичките му наредби, и всичките му очертания, и всичките му закони; и ги напиши пред тях, за да пазят всичките му очертания и всичките му наредби, и да ги изпълнят“. (Езекиил 43:10-11)

Определяне на апостолското служение

Офиса на апостола (като това на даровете на петкратното служение) беше основан от Исус Христос за полза на Църквата12*. Тези дарове на петкратното служение (на гръцки домата13*) в действителност са отражение на природата на дара (Христос) към Неговото тяло (Църквата). В технически смисъл, даровете на петкратното служение разкриват „материала“ на дарбите дадени за нуждите на Църквата. Именно в тази връзка, офиса на апостола трябва да се гледа като притежаващ специално дарена благодат (както ще бъде и с останалите дарове от петкратното служение) за специфично функциониране в Тялото на Христос. Обаче, трябва да се заяви, че Христос не основа йерархична система на служение, а категории на власт, които да действат като слуги в Негова полза за изграждането на Неговите хора на земята. Служението на апостолите не само установява представящата власт, но също така действително носи Христос на Църквата. Отхвърлянето на тези, които са изпратени от Христос е равносилно на това Самият Христос да бъде отхвърлен:14* „Който приема вас приема Мен, а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил“. (Матей 10:40) Гръцката дума използвана за апостол в Новия завет е апостолос. Тя предава следното значение: „някой изпратен“ или „да действаш като посланик или пратеник“15*. Това са упълномощени посланици носещи специфично послание или мандат от царя. Вероятно най-близката дефиниция за апостол в Стария завет, която разширява Новозаветната дефиниция, е малакх.16* Тя се отнася за някой, който е бил изпратен като депутат, посланик или вестител. В Стария завет, когато Бог прави изпращането, това (малакх) може да се отнася за ангел, пророк, свещеник или учител. В общ смисъл това винаги се отнася за посланик, представляващ изпращача, в официални преговори или в някаква специална мисия. Друга паралелна дума за апостолос може да се намери в равинския термин шалиах. И двете споделят едно и също значение. В равинските кръгове, се казва, че: „представителя на някой човек е като самия него“; и че представителите действат замествайки доверителя.17* От тази дефиниция, можем да заключим, че служението на апостола се определя от уникално взаимоотношение с изпращача и е поробено на волята и желанието на този, който изпраща. Офиса на апостола е отличително разкрит. Те са били уникално приспособени към Христос, така че да могат да Го представляват в собствената си личност. В тази връзка, може да се твърди, че те действат в личността на Самия Господ. Следователно достойнството и стойността на апостола не лежи в него самия, а в този, който изпраща. Истинските апостоли не поставят своя дневен ред и амбиции над тези на господаря. Те се отказват от правото да се самоопределят и се предават на посоката на своя Бог. Тяхното послание и действия са свързани помежду си, като по този начин се наслаждават и упражняват голяма власт.

Разясняване на апостолското служение

Дванадесетте мъже, които носеха камъните от реката, осветиха значителната роля, която служението на апостолите играе в раждането, установяването и растежа на църквата. Галгал ни учи, че дванадесетте мъже „се приготвиха“ за изпълнението на целта на Бог на земята.18* Исус каза, че Той „ще изгради Своята Църква“, но простия факт е, че Той използва хора, за да гради.19* В началото на служението на Исус, беше възприет един избирателен процес, който доведе до избирането на дванадесетте, които щяха да станат Негови апостоли и градители на Неговата църква. Понастоящем, глобалната църква е свидетелка на появяването на апостоли, които носят, от Йордан, основните принципи и стратегии за градеж на една нова нация на земята. В тях, се намират благодатта и мъдростта на майстори строители, които смирено ще учат и водят хората в това да строят правилно. Те са предсказанията изпратени от Бог, които носят, на цялата Църква, камъните на свежи откровения, които са древните отличителни белези установени преди основаването на земята. Според Павел,  апостолите и пророците са били надарени с благодат, за да дешифрират тайните, които са били скрити за предишните поколения.20* Те имат отговорността да носят просветления за Църквата относно волята и съвета на Бог. Те гарантират, че строгите библейски процедури се изпълняват в строежа на Божия дом. Кевин Конър заявява, че в последните дни ще има видимо свидетелство за хиляди апостоли на земята, които ще бъдат моделирани според модела на Павел. Тези апостоли ще имат „характера, квалификациите, откровението и служението, които Павел имаше“21*. „Има едно теоретично учение, че в последните дни, Църквата отново ще бъде водена от апостоли, някои от които ще „отпаднат“ (като Рувим от 12-те синове, и Юда от 12-те апостола), за да станат антихриста на последните дни. Една такава апостолска колегия ще бъде съставена от езически апостоли от различни раси. Подобни учения са основани на символиката на 12-те звезди бележещи църквата на последните дни (Откровение 12), и значението на 24-те стареи от Откровение (12 апостола в първите дни и 12 в последните). Очевидно, ние се нуждаем от хиляди апостоли, за да осъществим съвършенството на църквата и евангелизирането на света. Но също така е страхотно и много вълнуващо да помислим за това, че точно както църковната епоха започна с 12 юдейски апостола водещи основно юдейската Църква, Епохата ще завърши с 12 (или някакво символизиращо число) езически апостола водещи предимно езическата Църква. Такива апостоли ще бъдат една много специална категория, и могат да бъдат събрани заедно единствено от Самия Бог“.22* Докато, това, което той казва отваря вратата за спор, никой не може да направи нищо освен да признае окаяното състояние на Църквата и нуждата от автентично апостолско служение, което да възстанови божествения ред сред Божиите хора. Безспорно, отсъствието на апостоли в служенията и събранията е вероятно една от причините за неправилното и нефункционално състояние на глобалната Църква. Историята изобилства с примери за странни видове здания, които са изкривили картината за съвършеното здание, което Бог е предопределил за Свое обиталище. Човек трябва да си зададе въпроса дали главната причина за погрешните модели и желания се приписва на отсъствието на апостолската благодат в Църквата. Ако следваме модела на Писанията, тогава трябва да обобщим, че без благодатта на апостола, винаги ще има объркване бушуващо над точната природа на детайлите на Божия план за Неговия дом. Следователно, от основна необходимост е, лидерите на събранията да идентифицират благодатта на апостола в Църквата и да установят заветно взаимоотношение с тях, така че те да могат да бъдат от полза за местното събрание.

Апостолски стълбове

Има едно пророческо заявление предадено от дванадесетте мъже, които освен това, че донесоха дванадесетте камъка от Йордан, също така взеха дванадесет камъка от Галгал и ги поставиха в Йордан. Чрез това действие, те вероятно сочеха към един бъдещ ред на управление, който трябваше да бъде божествено установен. Тези „камъни“ предават ясна картина на Новозаветната Църква за един бъдещ ред, където Бог ще изгради една нова нация на земята, която ще се съобрази с образа на Христос. Петър говори за тези хора като за „живи камъни“ съградени в духовен дом, които ще принасят духовни жертви приемливи за Бог чрез Исус Христос.23* Бог изрично инструктира Своите слуги да строят олтари, градове и храма използвайки дялани камъни. Има много духовни загатвания за употребата на камъни. Дори Соомоновия храм беше построен с цели камъни.24* Мойсей заяви, че Закона беше написан на дванадесетте камъка.25* Камъните символизират дванадесетте племена на Израел. На тези камъни, Божията конституция отразяваше божествените закони, които управляваха цялата юдейска нация. Принципите на тези закони бяха да помогнат на хората да се съобразят с небесния начин на живот. В Стария завет, има много примери за Божиите методи на градене. Един такъв пример е, че Бог гради Своя дом като първо изрязва Своите стълбове. В Притчи, ясно е заявено, че мъдростта строи дома като изрязва своите стълбове: Мъдростта построи дома си, Тя изгради седемте си стълба; (Притчи 9:1) Камъка, който Яков използва за възглавница, който по-късно беше помазан с масло и наречен стълб, е един от най-пророческите образи, подчертаващ значителната роля, която стълбовете играят в Писанията и в построяването на Божия дом.26* И този камък, който поставих като стълб (курсивът е мой) ще бъде Божий дом, и от всичко, което ми даваш аз със сигурност ще Ти дам десятък“. (Битие 28:22) По всяка вероятност, това е споменаването, което Исус направи, когато заяви: „на тази канара ще съградя Моята Църква“.27* Следователно, е очевидно, че Бог гради Своята Църква със стълбове и камъни. Еврейската дума „матцебах“, за стълб, се отнася за „нещо, което е поставено на място или изправено“.28* Корена (на еврейски нацаб) на тази дума е свързан с идеята на поставянето на нещо или на някого на определено място. Тя изобразява различни състояния на стоене, често в позиция на власт. В Псалмите, тази дума (нацаб) дори описва Божието стоене в събранието.29* От тези думи можем да приемем, че Бог, чрез хората, които поставя на стратегически места в Църквата, Самият Той стои в позиция на власт над Своята Църква. С други думи, може да се каже, че Бог стои в Своя дом чрез хората, които Той поставя на различни постове на служение. Съвременните църковни лидери трябва да бъдат осведомени за принципите извлечени от този пример: не може да има осъществяване на нов ред или структура в техните събрания, без първо да се стремят да идентифицират и развият хората, които ще бъдат стълбовете в събранието. Тези стълбове ще държат „зданието“ да не падне по време на изпитания. Много лидери, импулсивно, въвеждат нови структури в своите събрания без да осъзнават, че хората са структурата на Божията програма за градеж. Следователно, наложително е за лидерите да изграждат хора, а не само програми поддържани от хора. Това са хората, които са взети от Йордан и са били оформени от творческата ръка на Господа. Те отразяват написаното Слово на Господа на плочите на сърцата им и по този начин са станали Словото на Господа за новия сезон. Дванадесетте апостола бяха Неговите стълбове.30* Те носеха на раменете си товара на Господа за Неговата Църква. Стълбовете са живописен начин за описване на начина, по който Бог е избрал да стои посред Своите хора. Бог стои в събранието чрез стълбове. Следователно, лидерите трябва да изпълнят своите задачи като идентифицират тези хора, които носят помазанието да бъдат стълбовете в различните служения на събранието. Дори Исус оформи Своите стълбове, дванадесетте апостола, преди да съгради Църквата Си. Лидерите трябва да следват този пример като първо избират своите стълбове преди да се стремят да градят събранията си. Такива хора трябва да имат маслото на помазанието върху себе си, за да извършат своите отговорности в събранието. Те не могат да бъдат новаци или хора, които лесно се олюляват от предизвикателствата, които могат да срещнат. Един от начините за избирането им е като установим дали те са истински синове (ученици) на този, който ги води. Тимотей беше истински син на Павел, в това, че можеше да му бъде поверена отговорността и грижата за Църквата в Ефес. Павел знаеше, че той нямаше да се отклони от това, което беше апостолски и пророчески упълномощен да прави. В определен смисъл, стълбовете често са духовните синове на лидера, в това, че те носят и отразяват семето на бащата (семето е видението на Господа за Неговата Църква в специфичен контекст). Синовете отразяват образа и характера на своя духовен баща. Един благочестив лидер ще познава своите синове чрез семето, което те носят. Дори великия цар Давид разви и установи царството си заобграден от синовете си.31* Тези стълбове поддържат Божия храм. Ако няма стълбове, тогава зданието ще залитне и ще падне. Самсон подчерта това, когато събра всичката си сила, за да събори стълбовете на филистимския храм, съответно унищожавайки филистимските богове и хората в храма.32* За да се произведат такива стълбове в местното събрание, трябва да бъде включен сериозен стремеж да се наставляват хората. Вероятно има много програми, които могат да развият хората, но аз бих желал да предложа три програми: откровението, връзката и поколенията. Процеса на наставление в откровението е свързан с пълното откриване на всичко, което някой получава директно от Господа. Това е предаването на изцяло новото откровение на Бог за служението. Лидерите трябва да разкриват на совите синове, всичко, което са получили директно от Господа. Не трябва да има нищо скрито. Обръщането към връзката е практично укрепване на служението представено от начин на живот, който може да се подражава. Лидерите трябва да демонстрират, на своите синове, един пример, който те да желаят да преследват. Тяхното послание трябва да бъде в съответствие с начина им на живот. Граденето за поколенията включва патриархалната практика на предаване и прехвърляне на отговорност за приемственост на божествената цел на земята. В това, лежи плавното предаване на щафетата на поколение, което вярно ще запази волята на Бог на земята.

Апостолски основи

Чрез слагането на дванадесетте камъка в лагера, беше установен един божествен принцип, който да следват бъдещите поколения. Те предаваха едно апостолско послание за градене: Всичко, което Бог гради се гради на твърда основа. Дома, който Бог конструира е установен върху Христос, твърдата основа. Исус заяви, че Той ще съгради Своята Църква върху „канарата“ на изповедта на Петър. Когато Петър изповяда това: „Ти Си Христос, Синът на живия Бог“, което беше изявление чрез откровение, беше направена изповед, че Христос, Логоса, беше въплъщението на Бог.33* Буквално, това загатва, че Църквата на Исус Христос ще бъде основана на Словото на изповедта на Петър, т.е. върху твърдото Слово, сигурния и изпитан скъпоценен основен камък, Божият Храм, ще бъде съграден. Една определена черта на служението на апостола (и пророка) в Новия завет е свързана с „основите“: „бивайки съградени върху основата на апостолите и пророците, Самият Исус Христос е главният крайъгълен камък“ (Ефесяни 2:20) Този стих може да бъде тълкуван по различни начини, като всеки един предава важна истина. Това изявление олицетворява очевидната истина, че посланията на истинските апостоли по всяко време са съсредоточени на Христос. По същество, Христос е основата, върху която те градят основата на Църквата. Апостолите, които изпратени от Бог не проповядват нищо друго освен евангелието на Христос и Неговото Царство.34* Те не привличат вниманието към себе си, а към този, който ги изпраща. Ако някой апостол привлича вниманието към себе си, тогава такъв човек определено не е изпратен от Бог, а търси лична слава. Документите за самоличност на автентичното апостолско служение не се стремя  т само да издигат и да прославят Бога, но също така демонстрират начин на живот на истинско и праведно живеене.35* Освен това, този стих не означава, че апостолите и пророците полагат основи както е в традиционната идея за основаване на църква, която се поддържа от мнозина в мисиологични кръгове. Напълно е ясно в Новия завет, че не всички апостоли (и пророци) основаваха църкви. Обаче, ясно е, че всички те играеха съществена роля в установяването на вярващите и събранията в основните принципи, доктрини и истини на Новия завет. Те поставят основа на зданието, така че да може да бъде построена надстройката. Следователно би изглеждало, че служението на апостолите беше да установява основните принципи в операционната система на ума на вярващия, така че когато е активирана, да ги регулира и води в живеене за Христос. Павел заяви, че той строеше като мъдър майстор строител, „той положи основата, а друг градеше на нея“: „Според Божията благодат, която ми беше дадена, като мъдър майстор строител, аз положих основата, а друг гради на нея. Но нека всеки да внимава как гради на нея“. (1 Коринтяни 3:10). Пътуванията на Павел разкриват метода, който той използваше в установяването на вярващите. Това включваше функцията на „утвърждаване“ или укрепване на събранията във вярата. Той правеше това оценявайки техните силни и слаби страни, и по този начин им служеше съответно. Всяка неправилна „основа“ беше изобличена и се справяше с нея. От друг изглед, апостолите са духовно надарени с благодатта или способността да полагат основните (или елементарните) принципи на вярата в сърцето на вярващия. Те имат тази уникална благодат да посаждат „семето“ на Божието слово в утробата на вярващия, така че когато е заченато това да роди Христос. Дванадесетте камъка вероятно имат връзка с принципите на Божието слово инсталирано в сърцето на вярващия. В тях, се намира мъдростта и съвета на Бог, които регулират и влияят на начина на живот на вярващия.

Апостолска мъдрост

Друга значителна характеристика на апостолското служение е употребата на мъдрост като „майстор занаятчия“ в изграждането на Божиите процеси на земята. Петкратните лидери са насърчени да включват Мъдрост като главен занаятчия в техните програми за градене. „Мъдростта строи къщата“.36* Мъдростта играеше активна и съществена роля в сътворението  на всичко.37* Мъдростта е „главното нещо“ във всяка програма за градеж на Бог. Божиите строители трябва да строят под водителството и надзора на Мъдростта. Сложните детайли на Божиите замисли и остроумни изобретения могат да бъдат достигнати чрез Мъдрост.38*  Строителите, употребени за построяването на Мойсеевата скиния, бяха облечени със страхотна мъдрост. Тези работници, които са използвани са надарени занаятчии, които са специалисти в различни полета на действие свързани с божествените изисквания. В Захария, ни е дадена една уместна дефиниция за „занаятчията“.39* Те са високо надарени работници използвани за различни специализирани задачи в конструирането на Божиите хора. В Новия завет, апостолите са описани като надарени занаятчии, които имат помазанието на „мъдър майстор строител“.40* Тяхното очертания на благодат е да носят Божиите закони и да ги инсталират в живота на хората, така че живота им да отразява образа на Христос на земята. Служението на Павел е един отличен пример за занаятчия, който се е фокусирал на построяването на Божия дом на земята. Тези в петкратното служение трябва да се фокусират на „изграждането на хора“, а не на техните програми и на техните собствени „църкви“. Църковните лидери трябва да разпознаят всеки член от тяхното събрание като „жив камък“, който съставлява надстройката на Божия дом на земята. Трябва да има преместване от простото фокусиране на изграждане на голямо събрание, което не е нищо по различно от тълпа от хора. Трябва да бъде донесена обратно ценност за всеки член от събранието. Наблягането трябва да бъде насочено към това как всеки „жив камък“ може да бъде подготвен чрез чука на Божието слово и после да бъде стратегически поставен да функционира в служението си и призванието си в Тялото на Христос. Църквата трябва да бъде придвижена от Гай (купчина камъни) до Ветил (Божий дом направен от камъни). Апостолската реформация приема, че това е сезона, в който Бог възстановява благодатта на апостола обратно в нейната правилна позиция в Църквата. Чрез апостолското служение, мерителната линия е поставена, за да се премери домът построен за Него. Бог използва апостоли, за да измери Своя дом, и по този начин да го върнат към първоначалния му замисъл. Крайната цел на божествената воля е да донесе пълнотата на Христос в Църквата. Апостолите играят основна роля в предаването на уникално надаряване с благодат за Църквата. Те правят това, като полагат усилия точно да изградят Христос във всеки вярващ. Ако едно събрание няма местен апостол сред себе си, тогава те трябва да направят всяко усилие да се идентифицират и да се свържат с този дар на служение от по-голямото Тяло на Христос. Правейки това, те няма да се лишат от тази благодат и по този начин ще се наслаждават на ползата от това да са сигурни, че градят правилно. Ние научихме от нашето изучаване на Галгал, че избраните мъже се подготвиха, за да носят камъните от река Йордан и ги поставиха като възпоменание в лагера. В  този сезон, хора от пълна неизвестност са издигани от Духа на Бога с апостолска благодат, за да водят процеса на изграждане на „съвършен човек“ на земята. ------------------------------
1* Изход 19:5 
2* Исус Навин 4:1
3* Исус Навин 4:3
4* Исус Навин 4:7
5* Конър, К.Дж., Тълкуване на  книгата Откровение, стр. 164 
6* Конър, К.Дж., Църквата в Новия  завет, стр. 141.
7* Ibid. Кевин Дж. Конър обширно очертава  Служението на апостолите и значението на числото дванадесет в Писанията.
8* Битие 6:22
9* Изход 25:40; Евреи 8:5
10* 1 Летописи 22:5; 1 Летописи  28:11-19
11* 3 Царе 18:31
12* Ефесяни 4:7-16
13* Ефесяни 4:7-8
14* Лука 10:10-12
15* С, Зодиатес. Речник за изучаване на думи. Справка  652. Стр. 238
16* С. Зодиатес. Учебна Библия с  ключови думи. Справка 4397. Стр. 238
17* К.К. Барът. Белезите на  апостола. The Cato Lecture 1969.  Стр. 13
18* 1 Коринтяни 3:9
19* Матей 16:18
20* Ефесяни 3:5
21* Конър, К.Дж. Новозаветната Църква, стр. 145-146
22* 92 ibid 
23* 1 Петрово 3:5
24* 3 Царе 6:7
25* Второзаконие 27:1
26* Битие 28:18-22
27* Матей 18:18
28* С. Зодиатес. Справка 4676. и  5324. Стр. 1743
29* Псалм 82:10
30* Галатяни 2:9
31* 1 Летописи 18:17
32* Съдии 16:28-30
33* Матей 16:16-18
34* 2 Коринтяни 11:4; Галатяни 1:8-9
35* Йоан 7:16-18
36* Притчи 9:1
37* Притчи 8:30
38* Притчи 8:12
39* Захария 1:20-22
40* 1 Коринтяни 3:10

Глава 5 - Галгал: Мястото на обрязване

2В онова време Господ каза на Исус: „Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път“. 3И Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията. 4А това е причината, поради която Исус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан. 6Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха Господния глас; на които Господ се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която Господ се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, „земя, където текат мляко и мед“. 7И Исус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. 8И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха. (Исус Навин 5:2-8) Галгал е мястото и сборището, където Бог инструктира Исус Навин да обреже народа на Израел втори път. Едно цяло поколение от необрязани израилтяни, които бяха родени в пустинята, трябваше да преживее болезнения процес на обрязване, като по този начин да потвърди своята обща идентичност като народа на Бог. Писанията ясно заявяват, че поколението, което напусна Египет беше обрязано, но поколението, което беше родено в пустинята не беше. Чрез процеса на обрязване, те отрязваха с „каменни ножове“, „нечистотата“, тъй като само „обрязани“ хора можеха да изпълнят Божието намерение. По този начин, старата природа беше „премахната“ и те посветиха живота си на Бог и на Неговите развиващи се процеси. В този процес е загатната идеята, че една необрязана нация не можеше да започне процеса на систематично завладяване на Ханаанската земя без първо да съблюдава, потвърждава и отразява изискванията на Завета направен между Бог и техният патриарх, Авраам. Значението на ритуала на обрязването е подчертано от искането Исус да обреже хората в едно такова неподходящо място като Галгал. Щеше да излезе, че мястото на реконструкция трябваше да бъде същото място за освещаването и обновяването на Завета; изобразявайки един народ, който живееше чрез божествена конституция. В духовен смисъл, „синовете“ на Израел, които бяха обрязани „втори път“, изобразяваха прераждането на нацията – една нация беше родена за нов сезон в историята. Обрязването беляза тяхната обща идентичност и ги отличи от народите по света. Това говори за Божията собственост и лидерство над Неговите хора и тяхната обща цел. Израилтяните бяха обрязани с „кремъчни ножове“, които представляват, ножове направени от камък изсечен от планината. Духовно (и метафорично), това може да се отнесе към Божията ръка пишеща божествените принципи в сърцата на Неговите хора. Те бяха установени да живеят живот, който отразяваше небесната култура и променен начин на поведение в един враждебен и зъл свят. Пророк Еремия споменава за обрязването на сърцето и неговото приложение, което отива отвъд хирургическа процедура: Обрежете се за Господа и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви. (Еремия 4:4)

Обрязването: Постановление на един древен принцип

Тук при Галгал, беше постановен един древен духовен принцип, като по този начин беше укрепен завета направен между Бог и Неговия народ. Според Битие, ритуала на обрязването беше символичен физически белег, който изобразяваше завета направен между Бог и Авраам, основателя и патриархалния баща на израилтяните.1*Чрез Завета, беше постановено божествено обещание, даващо на Авраам и на потомците му властта да наследят Ханаанската земя и по този начин да се квалифицират да бъдат учредени като „свят“ народ на Бог.2* В това отношение е, че Авраам беше инструктиран да „пази (на еврейски – шамар) завета“ или „да надзирава и упражнява голяма грижа за него“; като по този начин запазва значимостта на това свещено действие в живота на хората.3* Следователно, обрязването не беше само физическо действие, но също така беше символичен начин за напомняне на еврейския народ на тяхната отговорност „да обръщат внимание на задълженията на Завета“.4* Бог очакваше евреите да „спазват“ изискванията на Завета, като по този начин уверяваха, че той е станал една съществена част от живота им.

Обрязването: Печат на благословения

Печата на обрязването върху Авраам потвърждаваше божественото одобрение върху един безупречен живот живян пред Бог. Той също така беше гаранцията за даряването на благословения върху всичките бъдещи поколения, които следваха неговия образцов пример. Праведното живеене беше необходимо условие, позволяващо правото на влизане в божествените привилегии. Всичко противоположно на това, правеше невалидно това право на привилегия. В посланието към Римляните, е поставено подчертаване върху праведното живеене вместо просто да се носи някакъв физически белег върху тялото.5* Авраам спечели репутацията да бъде праведен дълго преди да беше обрязан. Правейки това, той изпрати ясно послание, че внимателното и праведно живеене е печата на един обрязан живот в очите на Бог. Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. 10Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, 12и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. (Римляни 4:9-12) Забележително е, че Авраам получи ангелските новини за предстоящото раждане на Исаак, сина на обещанието, едва когато той обряза себе си (на 99 годишна възраст) и всичките мъжки в дома му.6* Един период от 24 години вече беше изминал откакто Авраам напусна Ур Халдейски, в търсене на обещанието, дадено му от Бог.7* Все пак, той получи промяната на името си от Аврам на Авраам едва когато обряза дома си. От това, може да се заключи, че ритуала на обрязване беше един важен фактор в активирането на Божието обещание. Този факт е, който провокира въпроса: Може ли да е така, че виждането на пълната активация на обещанията в живота ни става само след като публично отразим един живот на пълно предаване на Бог, който носи белега на божествена собственост?   През целия Стар завет, ритуала на обрязване играеше ключова роля в живота на еврейския народ. Те не можеха да напредват в Божиите цели без да поддържат изискванията на завета. Изглежда, че ритуала на обрязване (и неговото духовно приложение) е основен принцип, който определяше дали някой можеше да има достъп до божественото благоволение и изпълнението на божествения мандат. Както отбелязахме, ритуала на обрязване предшестваше действителното завладяване на земята. Исус Навин беше инструктиран от Бог да обреже нацията при Галгал преди да ги поведе във военно завладяване на земята. Дори Мойсей не беше освободен от това да приложи ритуала на обрязване върху семейството си. А по пътя, в страноприемницата, Господ посрещна Мойсей и искаше да го убие. 25Тогава Сепфора взе остър камък и обряза краекожието на сина си, хвърли го в краката му и каза: Наистина ти си ми кръвен младоженец. 26След това Господ се оттегли от него. Тогава тя каза: Кръвен младоженец! -- поради обрязването. (Изход 4:24-26) Мойсей свръхестествено беше получил мандат от Бог, на планината Хорив, да се върне в Египет и да освободи еврейския народ от робство. Докато той и семейството му пътуваха към Египет, Бог се срещна с Мойсей и „се опита да го убие“. Сепфора, съпругата на Мойсей, се намеси като обряза сина си, в отговор на страшната среща, която съпруга й имаше с Бог. Нейната намеса спря Божия гняв и спаси съпруга й от сигурна смърт. Това беше едно кръвно действие, което дава дълбок духовен закон: Никой не може законно да откликне и да изпълни божествения мандат на нов сезон без да се осигури, че „домът му“ е съблюдавал и изпълнил изискванията на ритуала на обрязване. Божествени призив върху нечий живот, без значение от това колко свръхестествена е срещата, не може да бъде напълно активиран докато този индивид (и всички, които са свързани с мандата на този индивид) не носят печата на обрязването.

Обрязването: Белег на божествена собственост

Ритуала на обрязване изобразява божествена собственост и живот напълно осветен за Бог. Това става „отличителен белег“, който бележи и отделя народа на Израел от другите народи в света и изобразява завета направен между Бог и Неговия народ. Чрез махането на краекожието, беше предадено едно послание на света, което е, че семето на Авраам е осветено за Бог и че те са Неговото общество на земята. Израилтяните се бяха отделели или изключили от всяка връзка с Египет или системите на света. Това символизира съществуването на едва Свята нация, която получава своята култура и конституция за живеене от една по-висша наредба – начин на живот, който накрая ще, победи системите на света и ще установи праведното царство на Бог на земята. Това общество възприело божествената конституция, което ги отделило от тези, които не били в завет с Бог. Те показали на народите един по-добър начина на живот. В действителност, завземането на земята не била главната цел на божествения план. Трябвало да има по-голяма мотивация. Бог искал израилтяните да покажат един по-добър начин на живот на всички народи – начин на живот съобразен с небесните ценности. Чрез ценностите на това царство, Той щял да подчини земята и да я върне обратно в святостта и мира. Ако на израилтяните просто им беше дадена някаква земя, за да им бъдат задоволени желанията, тогава това щеше да бъде още едно безполезно упражнение на груба божествена несправедливост. В това отношение аз се замислям за целта на всеки нов сезон, ако поддръжниците на сезона не отразяват и не въвеждат, на земята, по-висш и по-добър стандарт на живот.

Обрязването: Любов към Бог 

Очевидно, обрязването е нещо повече от просто един физически белег. Мойсей свърза обрязването с такъв живот изцяло посветен на Бог: И Господ твоя Бог ще обреже сърцето ти и сърцата на потомците ти, за да обичате Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живеете. (Второзаконие 30:6) Мойсей даде духовно приложение на обрязването с единствената цел да доведе хората до място да обичат Бог с всичко, което имат. Сърцето, което изобразява нематериалната и вътрешна природа на индивида, трябва да бъде напълно посветено на Бог. Обрязването, като физически акт, трябва да отразява един страстен начин на живот на абсолютна любов към Бог. Такава „любов“ (на еврейски ахаб), води след себе си „пламенно и страстно влечение на ума и нежна привързаност в същото време“8* Обвинението срещу Църквата в Ефес беше, че те се бяха отклонили от първата си любов.9* Докато Христос съдебно разглеждаше делата на тази църква и ги намери достойни за похвала, Той също така ги смъмри за това, че са изоставили първата си любов към Него. Техните дела не бяха мотивирани от любов, а от мания за резултати. Те не изобразяваха плода на обрязаното сърце и затова се оказаха недостатъчни. „А юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога“. (Римляни 2:29) Потвърждението на посветения или на обрязания живот не може просто да се извлече от общото мнение, а само от божественото одобрение. В божествената икономика, печата на обрязването върху дадено събрание потвърждава божествената наслада. Няма абсолютно никакво място за самостоятелна похвала или престорена форма на благочестие. Само Бог може да даде Своето одобрение. Във всеки нов сезон, успеха не трябва да се измерва чрез постиженията или апостолските дела на някого, а чрез качествената и страстна любов на човека към Бога.

Обрязването: Свят живот

Трудно ми е да обърна внимание на темата за обрязването без зонирането на свят и чист живот живян в присъствието на Господа. Святостта е начин на живот, който просто не може да бъде сведен до незначителност във всеки нов сезон на Бог. Писанията са изложили, в детайли, изискванията за влизане и активно участие в присъствието на Бога. Без да съблюдава физическа, морална и духовна чистота не е възможно за Църквата (в което и да е движение на Бог) да влезе в святото присъствие. Катастрофата, която беше съсредоточена върху двама от Аароновите синове, Надав и Авиуд е пример в това отношение.10* Тяхното пренебрежение да обезпечат церемониалния протокол в приближаване до Божието присъствие доведе до  това да бъдат погълнати от „чужд огън“. Те умряха пред Господа. Безбожието осквернява Божията святост и причинява избухване на божествен съд. Това е причината за вмъкването на законите за чистотата в Стария завет.11* Тези закони преди всичко инструктират и водят хората в опасността от приближаване към Бог по начин, който е в противоречие с Неговата свята природа. Точната детайлна структура (на скинията и храма) и стриктното придържане към процедурата (от свещеника при функционирането в тези структури) поставя ударение на святата природа на Бог.

Обрязването: Прераждането на една нация

Галгал е мястото, където нацията беше родена отново (за втори път). Те трябваше да стоят в Галгал докато бъдат направени „едно цяло“ (на еврейски чайах12*). Значението на тази дума „чайах“ предава картината на „раждането на една нация“, което означава, една нация е родена или преродена. В този контекст, може да се каже, че обрязването изобразява смъртта и възкресението на нацията, която сега живееше под свръхестествената сила на Бог. Безспорно, една характерна черта за промяна на сезоните е появяването на ново поколение хора. Това е поколението, което беше родено в „пустинята“. Обаче, от тях се изискваше да бъдат обрязани преди да бъдат годни за отговорностите и привилегиите, които новия сезон възвестява. Трябваше да има махане на „старото“, ако щеше да има прегръщане на „новото“. Това е покривалото на плътта, което пречи да се погледне в надвисналите цели на Бог за тяхното поколение. Сърцата им трябваше да бъдат оформени и осветени за Бог. Това включва повторно изброяване на святите изисквания, което е предварително условие за буквалното завладяване на земята. Царския закон на Бог трябваше да бъде ясно разбран и възприет преди те да притежават обещанието. Ритуала на обрязване е една кръвна и болезнена процедура и това също така включва период на изцеление. Галгал не е само мястото, където хората са обрязани, но той е и мястото, където хората трябва да бъдат изцелени. Църковните лидери трябва да осъзнаят, че техните хора не могат ефективно да отидат по-надалеч в своето пътуване без първо да ги доведат до мястото на сериозно конфронтиране на нещата в сърцата им, които заразяват живота им. Това е време на старателна самоанализа, поставяща изискване за отричане от греха. „В Него бяхте също и обрязани с обрязване извършено без ръце, като съблякохте тялото на греховете на плътта, чрез обрязването на Христос, 12погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на  Бог, който Го възкреси от мъртвите. 13И вас, които бяхте мъртви в прегрешенията си и необрязването на плътта си, Той съживи с Него, като прости всичките ви престъпления“. (Колосяни 2:11-13) Църковните лидери трябва да учат хората си безмилостно да побеждават греха „чрез обрязването на Христос“. Хората са насърчавани да показват характера на Христос във всеки аспект на живота си. И сте облекли новия човек, който се подновява в познаване по образа на Този, който го е създал,11където няма грък или юдеин, обрязан или необрязан, варварин, скит, роб или свободен, а Христос е всичко и във всичко. 12И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с чувства на милост, благост, смирение на ума, кротост, дълготърпение, 13като си претърпявате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. 14А над всичко това облечете се в щедрост, която свързва всичко в съвършенство. 15И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни. 16Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си. 17И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Бащата. (Колосяни 3:10-17) Павел допринася много за нашето разбиране и приложение на значимостта и ролята на обрязването в Новия завет. Според Павел, физическия ритуал на обрязване не прави юдеите законни членове на Божието семейство. „Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта“. (Римляни 2:28) За Павел, обрязването е вътрешен белег разкриващ един посветен живот живян пред Бог. Това е един живот на отделяне от светската култура. Човек не е християнин или юдеин чрез някакъв външен белег, а чрез вътрешен живот, ходещ безупречно пред Бог. Както по-рано беше заявено, печата на обрязването върху Авраам беше белега на един безупречно живян живот и ходене пред Бог. Във всеки даден сезон, трябва да има едно цяло поколение от вярващи, които да прегръщат завета на Бога чрез демонстрация на благоразумен живот. Църковните лидери не могат да се въвлекат в божествения мандат или публично да прокламират посланието на нов сезон преди да се осигурят, че то се е оформило в техните събрания и служения. Именно в тази връзка Павел разглежда обрязването като духовен белег, който характеризира и разделя Божието общество от останалата част от света. Павел учи, че дълбочината и качеството на начина на живот на вярващия утвърждава и узаконява твърдението на даден човек за принадлежност към Божието семейство.13* Той твърди, че членството на човека не се определя от спазването на някаква ритуална процедура, а от живот изобразяващ новорождението. Защото в Христос Исус нито обрязването нито необрязването е от някаква полза, а новото създание (курсивът е мой). (Галатяни 6:15)

Обрязването: Потвърждава проповядваното послание

Нашето утвърждаване като Божии служители е в примера, който живеем пред тези, които ни съдят. Доказателството за обрязан живот се вижда чрез качеството на живот живян пред Бог и хората. Трябва да има физическа проява на общност, която пленява и отразява един динамичен начин на живот, който е съвместим с посланието прокламирано от това общество. Белезите на обрязване се отразяват в един образцов начин на живот, който е в пълна хармония с божествения закон. Един благоразумен живот оправдава Божия закон в очите на скептиците и в същото време освобождава вярващия от това да бъде съден от същия закон. Съвместимостта между проповядваното послание и проповядващия посланик е основна предпоставка за всяка форма на свидетелстване. Един ценен урок от Галгал е, че лидерите на Църквата трябва да изградят и да създадат общества основани на качество, а не просто на количество. Хората не се наричат просто християни като приемат Христос в живота си, но като демонстрират начина на живот на Христос на земята. Печата на обрязването е даряването на Божието благоволение върху вярващия основано върху живот, който изобразява посланието на Христос на земята. С други думи: Не може да има прокламиране на посланието докато то не се е въплътило във вярващите един по един, и общо като цяло. „Словото трябва да стане плът и да обитава между нас“.14* Когато събранието стане „модел“15* на посланието, тогава народите са привлечени от тези, които са негови вестители. Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването? 2Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова. 3Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност? 4Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано:  „За да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“ (курсивът е мой). (Римляни 3:1-4) В Новия завет, ритуала на обрязването е преведен в контекста на християнската опитност. Това също е бил един от водещите спорове, които почти са разделили цялата Църква. На първия апостолски съвет на ранната Църква, въпроса бил решен и това донесло определение за разбирането на Църквата относно обрязването.16* Тук било прието, че в Христос, нямало разделителна стена между юдеи и езичници, тъй като Бог бил очистил (на гръцки катарзис) техните сърца чрез вяра. Това изяснило посланието, че в Христос няма дискриминация. Нямало нито обрязани нито необряязани – всички, които са приели Христос в живота си са били обединени чрез Него и се наслаждавали на едни и същи облаги.

Обрязването и Апостолската реформация

Апостолската реформация е мотивирана от желанието да види „съвършен човек“ направен по образа на Исус Христос на земята. Този „човек“ е общ човек, което означава, че това е Тялото на Христос. Принципното послание на обрязването в Новия завет предава идеята за направянето на „един нов човек“ чрез кръвта на Исус Христос.17* Вярващите повече не са отчуждени от Бог, а са „съграждани със светиите в Божието домочадие“.18* Посланието за обрязването разрушава стените на разделение и създава една нова идентичност за вярващия. То е белег за комплексната природа и единство на тялото на Христос. Обрязаните, без значение от раса или цвят, са членове на Божието домочадие. Те са основна част от една нова нация на земята. Следователно, всяка форма на разделение трябва да бъде конфронтирана и радикално елиминирана от Църквата на Исус Христос. Лидерите трябва да положат всяко усилие, за да изградят ценностната система на Бог във всеки член от своето събрание. Сърцата трябва да бъдат оформени да живеят според праведните изисквания на небесния ред. Следователно, ето го призива да „обрежем сърцето или да махнем краекожието на сърцето“.19* Кремъчните ножове отсечени от Скалата са хирургичните инструменти използвани за обрязване на сърцето. Този „каменен“ инструмент представлява принципите, изрязани от вечното Слово (Логоса), което е, Канарата на нашето спасение. Тези божествени принципи са „скрити“ или инсталирани в сърцето на вярващите, така че, техния живот е регулиран да служи на Господа и да не съгрешават срещу Него. Следователно е наложително да се запомни, че святия начин на живот в съгласие с божествените изисквания е изявения плод на едно обрязано сърце: И Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. (Второзаконие 30:6) Лидерите не могат водят своите хора към Божията цел без да осъществяват „програма на обрязване“. Това е премахването на теоретичното от действителното. Обрязаните са тези, които са получили Божието одобрение. Потвърждаването на живота на вярващия издига вярващия до мястото да стане Божието предсказание на земята.20* Те са били упълномощени с привилегията да декларират Божието Слово. Без благоразумен начин на живот, носителя на посланието няма да бъде оправдан в очите на зрителя.21* За Божието послание се съди според благоразумния начин на живот на посланиците. Дори Исус беше „дяконос“ (служител) на обрязването заради Божията истина, за да потвърди обещанието дадено на бащите.22* „И аз казвам, че Исус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите“. (Римляни 15:8) Силата на божественото обещание беше определена от представянето на живот, който удостоверяваше залог направен от Бог. Павел предизвика поведението на Петър, който наруши своето взаимоотношение с „необрязаните“ езически християни в присъствието на своите „обрязани“ юдейски братя.23* Павловата точка на раздор беше основана на библейския факт, че ако Божия посланик нарушава духа  и посланието на Христос, тогава това понижава Христос да бъде класифициран като „служител на греха“.24* Църква, която проповядва послание без видимо да го демонстрира в един прецизен начин на живот, е фалшива. Автентичността на вярващите съставя една истинска апостолска Църква. „като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, ние също повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество. 17Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!“ (Галатяни 2:16-17) В посланието до Филипяните, Павел предупреждава срещу „фалшиво обрязване“.25* Защото ние сме обрязаните, които служим в Божия Дух и се хвалим с Христос Исус, и не се уповаваме на плътта. (Филипяни 3:3) Съблюдаването на Божиите заповеди е решително изискване за угаждането на Бог в служението на Църквата.26* Очевидно, покорството на Божието Слово е поставено по-високо от физическия външен белег или знак. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди. (1 Коринтяни 7:19) Този сезон задава търсещия въпрос: Възможно ли е да се излезе от Египет, но въпреки това покривалото на Египет да остане върху сърцето? На този фон, обрязването може да бъде определено, като този болезнен процес на силно конфронтиране и справяне с нещата в сърцето и вътрешния живот на всеки вярващ в Христос; така че от един вътрешно живян живот, Христос да може да бъде ясно разкрит на земята. Това е един агонизиращ процес и единствено кремъчния нож на Божиите святи закони и божествени принципи може да махне покривалото на плътта. В Апостолската реформация, посланието за обрязване призовава за преглеждането на принципите на Авраамовия завет, където предварителните условия за един триумфиращ и успешен живот са ясно очертани. Чрез справяне с нещата на сърцето и организацията на вътрешния човек може да бъде изпратено послание в света от един живот напълно посветен и притежаван от Бог. Запазената марка на апостолските хора се намира в начин на живот напълно предаден на Бог. Посланието на Апостолската реформация, призовава за побеждаване на всяка вражеска система на управление, която стои в опозиция на волята на Бог на земята. Апостолското помазание е освободено, за да изкорени силите на тъмнината и да установи царство на светлина. Обаче, хора, които не са различни по характер и поведение от света не могат да извършат това. Всеки вярващ, който се стреми да бъде съществена част от Божиите намерения за последното време трябва да носи на себе си символа на обрязването. По този начин, те декларират васална зависимост и притежание от Бог. Чрез силово премахване на краекожието на плътта от техния живот и демонстрирайки това чрез жива вяра в Бог, те правят декларация за света, че са посветили живота си напълно на Бог. Премахването на краекожието от техните „сърца“ описва един свят живот живян напълно за Бог. ------------------------------
1* Битие 17:1-14 
2* Битие 17:8
3* С. Зодиатес, справка 8104, шамар означава „да надзиравам или да  упражнявам голяма грижа за нещо“
4* С. Зодиатес: справка 8104, стр.  1671
5* Прочетете Римляни 4:9-12
6* Битие глава 18
7* Битие глава 12
8* С. Зодиатес, справка 157, стр.  1708 
9* Откровение 2:1
10* Числа 9:15-23; Левит 16:23
11* Левитските закони за чист и  нечист, чистота и нечистота бяха изложени подробно за израилтяните след смъртта на 
Надав и Авиуд.Те бяха вмъкнати, за да учат Израел,че изявеното присъствие  на Бог посред тях може да бъде поддържано
единствено чрез свят живот.
12* С. Зодиатес. Справка 2421, „Чай“  – В своя буквален смисъл, това означава да „живея отново, да живея, да се 
наслаждавам на живот, да възвърна, да освежа и да изградя наново“.  
13* Галатяни 6:15
14* Йоан 1:14
15* С. Зодиатес. справка 5179, тупос, образец, пример или модел – съставен елемент от това, което все още трябва да 
 се вижда.   
16* Деяния 15:9-11
17* Ефесяни 2:11-22
18* Ефесяни 2:19
19* Еремия 4:4
20* Римляни 3:1-25
21* Римляни 3:4
22* Римляни 15:8
23* Галатяни 2:16
24* Галатяни 2:17
25* Филипяни 3:3
26* 1 Коринтяни 7:19

Глава 6 - Галгал: Празника Пасха

Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон. (Исус Навин 5:10) Израилтяните празнуваха Пасхата в Галгал на четиринадесетия ден от първия месец на новата година. Исус Навин празнуваше един вечен завет направен от техния прародител, Авраам. Правейки това, той подчертаваше значителното място, което Празника Пасха заемаше в живота на всеки един израилтянин. Пасхата служеше като фар насочващ народа на Израел към един древен отличителен знак. Той също така им помагаше да разказват и да преразказват историята на своето пътуване в миналото към настоящото им местоположение. Идентифицирането с процеса от миналото им помагаше да им донесе валидност, потвърждение и сила за тяхната настояща реалност. Това, от своя страна, ги насърчаваше да бъдат напълно посветени на Бога на тяхната съдба. Участието в първото Пасхално ядене се придружаваше от идеята цялата нация да бъде подготвена за освобождение от Египет, дома на робство. Евреите участваха в своето ядене прави, приготвени за бързо заминаване от една потискаща система на управление.1* „Препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си“. (Изход 12:11) Това беше пътуване към свобода – това беше тяхната нощ на свободата. Това беше една гаранция за свобода тъй като те навлизаха в една враждебна среда и несигурността на един нов сезон. Според Евреи, Пасхата и попръскването на кръвта снабдяваше защитната преграда, която пазеше израилтяните от силата на смъртта.2* Очевидно е, че израилтяните не се наслаждаваха на безусловна свобода от силата на смъртта докато не доведоха себе си под покритието на кръвта на убитото агне. Спазването на Празника беше едно дело на вяра, което ясно демонстрираше вярата, че Бог ще пази и защитава Своите хора от злото, което беше в земята. Това гарантираше сигурността на хората в пътуването към съдбата. Яденето характеризираше нощта на „тържествено съблюдаване“, едно много сериозно време в съществуването на хората.3* Тяхната сигурност лежеше в съблюдаването на божествените инструкции. Яденето на вечерята беше основно за успеха на тяхното пътуване от дома на робство към дома на свобода. Божествен съд идваше в земята и само тези, които имаха кръвта на пожертваното животно бяха освободени.4* Не можеше да има никакво място за самодоволство или за фалшиво чувство за сигурност. Това беше война срещу духовете на земята, когато началството над Египет щеше да понесе последния удар.5* Времето (привечер) на жертването на Пасхата е времето на избавлението на Израел от египетското робство.6* По времето на жертването на животните, тяхното избавление всъщност беше завършено, въпреки факта, че последния смъртоносен удар беше нанесен само срещу боговете на Египет посреднощ. „а на мястото, където Господ, твоят Бог, избере да засели Името Си, там да жертваш Пасхата привечер, при залез слънце, по времето, когато си излязъл от Египет“. (Второзаконие 16:6) Първата Пасха беляза деня на избавление от лошата система на Египет. Еврейската дума „песах“, за Пасха, означава, „Бог отскочи или отмина“ къщите на Израел когато донесе съд срещу египтяните.7* Всяка друга Пасха в същност е празнуване на великия ден на избавление, и всички привилегии, които това донесе за всяко следващо поколение на израилтяните – да живеят триумфално над лошите сили на мрака. Едно от изискванията на Пасхалния празник беше, че цялото агне трябваше да се изяде8* – не трябваше да има никакви загуби или остатъци. Това, символично, наблягаше на нуждата от участие в цялото жертвено агне. Това е изобразително обрисуване на значимостта на жертвата. Да участваш в цялото жертвено агне, означава да си осигуриш запазване от осъждението на смъртта или да имаш гаранцията за живот. Да участваш в Пасхата означава да участваш в живота.9* В Новия завет, Христос, последното Пасхално агне, обещава вечен живот за всички, които участват в Него. „Исус им каза: „Истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“.10* Духът на Реформацията е като един чудесен камертон. Той се стреми да подреди и преустрои Църквата към очевидните принципи на божествената функция. Този сезон в Бог следователно трябва да бъде тълкуван чрез уроците събрани от Празника на Пасхата. Ако Църквата влезе правилно в този нов сезон, тогава тя трябва внимателно да приложи важните уроци и принципи на Пасхата към своите текущи процеси.

Пасхата: Инициатор на нови начала

В Стария завет, Празника Пасха не само бележеше началото на новата година, но също така носеше и приключването на предишния сезон, преди една нова врата да бъде отворена. Той се празнуваше на четиринадесетия ден от първия месец на годината в календара на израилтяните. Позволете ми да си позволя да твърдя, че тя характеризира активирането на нови начала или на нови инициативи в развиващите се Божии планове и че въвежда честването на новост. В тази връзка, всеки нов сезон в Бог трябва да направи Пасхата критичното време на тръгване, с увереността, че със спазването на всичко, което тя представлява човек ще намери най-големите победи на Църквата. Църквата трябва да върне Пасхата на полагащото й се място в Тялото на Христос. В Новия завет, принципите на Пасхата и нейното приложение са основни за успешния християнки живот. Христос е Пасхалното Агне на Църквата.11* Празника Пасха излага подробно, за вярващия, важността на нашето избавление и размера на Божията любов към Неговите хора в това, че Той даде за нас такава съвършена жертва. Във всяка Реформация е имало равносметка за наредбата за Празника Пасха и възстановяването на нейната цел на правилното място в Тялото на Христос. С интерпретацията на централната роля, която Пасхата играе в живота и делата на Църквата, се появява нуждата да се осъжда всичко в обсега на Църковната практика. Всяка ритуална и легалистична практика, с наблягане на делата на хората, трябва да бъде изкоренена. Цялата Църква трябва да бъде установена върху ясно разбиране свързано с принципа на божествена благодат.

Пасхата: Поучителен елемент

Тези, които прегръщат необходимостта от Апостолска реформация на Църквата трябва да направят Пасхата централен аспект на своите поучения. На всяко празнуване на Пасхата, е имало разказване на историята на избавлението от Египет. Това било времето когато израилтяните си припомняли историята на своето избавление и я правели да оживее за техните деца. По този начин, те съгласували Божиите движения в Неговото взаимоотношение с тях като нация. Всеки юдеин от мъжки пол е трябвало да разказва историята на своите деца, така че те да можело да се идентифицират със своето свръхестествено съществуване и да припишат избавлението на суверенните движения на Бог. В резултат, всяко поколение можело да помни деня на своето спасение и да се довери на Бог с причините за своя успех в пътуването на живота. Според мен, поучителния елемент на изкуплението е бил пренебрегван в християнските домове и в Църквата. Следователно, много хора (включително нашите деца) в Църквата на Исус Христос не разбират напълно степента на посланието за спасение на човешката раса. Поради тази причина, има избуяло пренебрежение за това толкова велико спасение. Не може да има голямо наблягане на факта, че всяка привилегия, на която се радва вярващия е директно свързана с Исус Христос, нашата Пасха. Докато посланието за изкуплението не е гравирано в ума на вярващия, той или тя няма да могат напълно да се наслаждават и да оценяват своето избавление от злата примка на злия. Носейки обратно пресни наблягания на похвалното дело на нашето изкупление, ние правим избора да развием „Христоцентрично“ (центрирано на Христос) евангелие, което премахва плътските дела на хората от централната сцена на суверенните дела на Бог. Тези в Апостолската реформация са направили Христос, Пасхалното Агне, компаса за пътуването. Когато лидерите разсъждават за деня на човешкото избавление в Христос, те излагат, преразказват и се идентифицират със спасението. В тази посока на действие, се донася подреждане и потвърждаване за настоящето, и по този начин се прави обвързване за бъдещето. Чрез такава прокламация, вярата на вярващия е образована, насърчена и развита. След това става лична реалност, че Божиите хора са имунизирани срещу опасностите, които стоят пред тях в пътуването им.

Кръста

В Новия завет, Пасхата намира своя пълен израз и значение в духовния символизъм на Кръста. Кръста е символа на великата победа, която Христос постигна за Църквата, когато унищожи силите на злото и освободи човечеството. Кръста е загадката на Новия завет. Той е основната точка, чрез която всичко в Християнската вяра се постига, тълкува и активира. Без кръста, християнската вяра е понижена до място на проста религия. Няма абсолютно никакъв достъп до присъствието на Господа извън Кръста. Винаги когато Църквата се отдалечава от Кръста, централното място на нейното съществуване, тя пристига на място на криза в историята. Във всяка Реформация е имало чист и ясен тръбен звук за връщане на мястото на тръгването. Един от главните белези на Реформацията на Мартин Лутер бил повторното наблягане на похвалното дело на Христос на Кръста на Голгота и призива към Църквата по неговото време да предефинира значенията на спасението за грешника. Оттук, възстановяването на истината: „праведния ще живее чрез вяра“ и че грешника е спасен чрез „благодат чрез вяра в Христос Исус“.12* Кръста на Исус Христос, Пасхалното Агне, унищожава Закона и въвежда вярващия в периода на благодатта. Той напомня на човечеството, че няма спасение без участие в цялото агне. Христос, и само Христос, доволно снабдява спасение и достъп в Божието общество. По този начин, Пасхата е не само централна за цялата религиозна активност, но също така е и основата на всяка християнска активност. Историята ни учи, че във всяка реформация е имало интерпретация или преинтерпрентация на духовната значимост на Празника Пасха. Реформаторите, като цар Йосия (в Стария завет), и Лутер, са представили наново важността на Пасхата за живота и функцията на Божиите хора. Нейното приложение е оказано върху цялата дейност на Църквата. Например, в Реформацията на цар Йосия, е имало възстановяване на духовното значение и предефиниране на Празника Пасха.13* Той преструктурирал свещеничеството, възстановил ги в техните божествено наредени функции на служение. Също така реорганизирал служението на хвалението и поставил вратарите на правилните им места. Той направил това, за да се увери, че духовния климат бил правилен за празнуването на Празника Пасха. Пасхата била върната обратно на своето полагащо й се място. Затова, той получил одобрението от празнуването на Пасха, която „нямала равна на себе си до дните на Самуил“.14*

Пасхата: Спасение по благодат

„Спасението по благодат чрез вяра в Христос“ е една от най-характерните интерпретации, които духът на истинска реформация носи за Църквата. Тя заявява, че делата на хората не са посредника за достигането до Божията благосклонност. Достъпа до Бог е чрез Христос, Пасхалното Агне. Земните дела или способности на хората не могат основателно да застанат в присъствието на Бог. Но само чрез делата на Христос се дава божественото одобрение. Тази точка е илюстрирана най- добре в историята на Каин и Авел.15* Името Каин означава „Аз родих, създадох или се сдобих с човек“.16* Той е въплъщението на самоиздигнал се човек, който се задвижва вероятно, с надеждата, че ще бъде семето на човека, който ще удари главата на змията.17* Върху него, лежи надеждата на падналото човечество. Той символизира карикатурата на хуманистичната идеология – че „човек“ е вътрешно добър, че е в контрол на собствената си съдба и че може да определи собствената си съдба. Това е тази идеология, която произвежда едно „културно християнство“, което е синхронизиране на човешки идеи и библейски ценности. То прави невалидна силата на кръста и анулира жертвеното дело на Христос извършено за цялата човека раса. Обратно, името Авел означава, „Аз съм нищо, пуст, празен и незадоволителен“18*. Авел предава идеята за „празнота в действие, слово или очакване“. С други думи той представлява тези типове хора, които са умрели за себе си и са позволили на ефективното служение на Бог да работи чрез тях. Той е представител на чистата религия. В него, се намира въплъщението на библейското християнство, където един цял живот е управляван от вечните ценности на Бог, а не от собствените оценки за живота на някого. Той изобразява спасение по благодат чрез вяра в Бог. Църквата в наши дни е пренебрегнала много аспекти от значението на Пасхата. Пасхата, символизирана чрез Кръста, е била понижена до простия символ на религиозно значение. Трапезата е запратена до място на ритуален обред. За съжаление, един сегмент на Църквата е виновен за налагане на смъртна присъда върху себе си. Мястото на спасението се е превърнало в предмет на светотатство и невежо поклонение. Тя се е върнала обратно в едно наблягане на спасение чрез дела. Тежки бремена са   поставени върху нейните последователи. Това е причината за нейното влошено и слабо състояние на съществуване. Голям процент от „църквата“ живее според Закона на делата. Структурата на църквата вони от миризмата на човешкото изпотяване. Нейната активност се измерва от оценяването на човешки дела. Тези дела включват молитвените програми, форми на литургия, дела на благотворителност, системи и функции на управление. Мотивацията зад тези дела е нечистото желание за себична печалба и себеповишаване. Съвременната култура на „църквата“ е замислена да насърчава човешките усилия, егоистичните желания и човешките идеи. Те изместват ценностите и уроците, които Празника Пасха предава на Църквата. Затова, е наложително лидерите на събрания сериозно да преразгледат принципите извлечени от Празника Пасха и да направят необходимите приспособявания. Господната трапеза може да стане това място на оценка.

Трапеза на общение:

Господната трапеза е значителна в църковната служба. Празнуването на Господната трапеза дава едно правилно място за критично оценяване, що се отнася до централността на Христос (и всичко, което Той представлява) в Църквата, както индивидуално така и общо. Докато това е мястото за възпоменаване на Господа, то също е и мястото, където търсещия глас на Господа трябва да бъде чут: „някой ще Ме предаде“. Трапезата представя възможността за самоанализ: пречистване и поочистване на всичко, което беше безквасно. Кваса е хляба на скръб – египетската диета, която донесе голяма скръб на Израел.19* Всяко негативно влияние, което отклонява вярващия от Христос трябва да бъде елиминирано. Христос говори за това като кваса на фарисеите и садукеите.20* Чрез процеса на себе изпитване: „Нека човек да изпитва себе си“ може да се установи много точно, къде е човек в неговото или нейното взаимоотношение с Христос.21* Изпитването се случва на „Трапезата“. Храната на Пасхата е тялото на Христос и Неговата кръв.22* Чрез участване в Христос, безквасния хляб – „безквасния хляб на искреност и истина“ – замърсяващите елементи от света са махнати от живота на вярващия. Не може да има никакво придвижване напред в развиващата се цел на Бог без Църквата да се върне при Кръста на „искреност и истина“. На кръста, вярващия трябва да умре за себе си и чрез участване в Трапезата; има празнуване на лична чистота. Това беше жертвата, където цялото агне трябваше да се изяде от всяко еврейско домочадие, което искаше избавление и протекция от надвисналия съд, който щеше да бъде наложен на Египет. Цялата еврейска нация беше в робство на фараона и се нуждаеше да бъде колективно освободена. Чрез яденето на Пасхата, те обявиха своето отделяне от една враждебна система на управление, която ги беше поробила и ограничила. Дори подробния символизъм на яденето ясно предава този факт: Да не ядеш нищо квасно с нея; седем дни да ядеш с нея безквасен хляб, хляб на скръб — защото излезе набързо от египетската земя — за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си от египетската земя. (Второзаконие 16:3) Горчивите билки показваха горчивината на тяхното робство и необходимостта от отделяне от цялата поквара. Участвайки в нея, те заявяваха своя съзнателен избор да променят своята диета от всичко, което покварява, замърсява или поробва. Това постави изискване за отделяне от техния светски начин на живот. Това ядене щеше да им напомни за въздържане от всяка форма на общение, която допуска влиятелни елементи да ги покваряват.23* Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас). 8Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина. (1 Коринтяни 5:7-8)

Пасхата: Кръвта

Има два много ясни аспекта за Пасхата. Единия е приготвянето и яденето на Пасхалното агне. Другият, е напръскването с кръвта на прага и горната греда на всяка къща на израилтяните. Пасхата е като духовен генератор, който освобождава силата Божията цел да бъде изпълнена в новия сезон – кръвта освобождава свръхестествената сила за божествени способности. Кръвта бележи вярващите и ги пази от останалата част от човечеството. Това беше празнуване на свобода. Вие сте предпазени от преобладаващото осъждение. Пасхата и поръсването на кръвта освобождават вяра, в това че Бог ще запази еврейския народ от силата на смъртта.24* Отклоняването от принципите на Пасхата отваря вратата за нарушаване на божествения имунитет от враждебните сили в нашия свят. Пасхата подчертава значимостта на кръвта; „наредбата“ за кръвта е вечна.25* В това, лежи изкупителния принцип: беше убито животно, така че друг живот, под съдебно решение, беше пощаден. Бенефициентите бяха изкупени чрез кръвта не само от осъждение, но и за да бъдат собственост на Бог. Докато греха излага човешката голота, кръвта изкупва или покрива техните грехове и ги помирява с Бог. Кръвта снабдява божественото „покриване“, чрез което греха е анулиран и помирението тогава може да се случи между падналото човечество и Бог. На кръста, пролятата кръв на Исус Христос се справи с греха. „Който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте“. (1 Петрово 2:24) Празника Пасха беше празнуването на запазването на потомството. Чрез тази демонстрация на вяра, беше направено едно дълбоко изявление, че Бог ще запази Своите хора от злото в земята. Това беше празнуването на общество и завет. Всичко, което имам става ваше. Чрез празнуването на Пасхата, израилтяните споделяха обществени връзки, които демонстрираха тяхната връзка един с друг и с небесното семейство. Това единство беше направено възможно чрез Пасхалното Агне, което беше пожертвано. Един от най-забележителните Пасхални празници наблюдаван в Стария Завет (от дните на Соломон) беше този на Езекия.26* Той беше отпразнуван във втория месец, едва след посвещаването на отстъпилото свещенство и събирането на народа в Ерусалим. Езекия се увери, че той беше пазен по „предписания“ начин, тъй като не беше правен от дълго време. От Ерусалим, той изпрати призив до дванадесетте племена да се покаят за своите грешни и блуждаещи пътища и да се съберат да празнуват Пасхата. Мнозина му се присмяха и отхвърлиха поканата, но имаше и мнозина, които откликнаха с искрено сърце и дойдоха в Ерусалим. Тук, те унищожиха фалшивите олтари като свещениците изразиха своя срам за грешния си начин на живот и практики. Резултатите бяха големи достигащи до това, че тези, които не бяха осветени получиха освещение и мнозина бяха изцелени. Това освободи духа на истинско поклонение и пеене, с хора даващи щедри доброволни примирителни жертви и молитвите на левитите възлизащи на небето и бивайки чути. Толкова беше велико преживяването, че продължиха празника още 14 дена. Не мога да се въздържа да не поставя тези въпроси: Възможно ли е настоящото болнаво състояние на Църквата да е директно свързано с нейната липса на разбиране и истинско празнуване на Пасхата? Може ли да е възможно това, че настоящата реформация да може да помогне за повторното установяване на истинската стойност на Господната трапеза и по този начин да създаде духовната атмосфера за възстановяване на присъствието на Господа в Неговата Църква? Ще бъде голяма радост да се получи одобрението на небесата, че след толкова дълго време Господната трапеза е празнувана в Неговата Църква с духовна уместност. -------------------------------
1* Изход 12:14; 17:23, 42 
2* Евреи 11:28
3* Изход 13:42
4* Изход 12:13
5* Изход 12:2
6* Второзаконие 16:6
7* С. Зодиатес. Справка 6452; Изход  12:13, 23, 27
8* Според изискванията трябвало да  има определени части от Пасхалното агне, които трябвало да се изгорят тъй като не били годни за
ядене. Урока предаден от това е, че цялото агне било  пожертвано за избавлението на нацията.
9* Йоан 6:51-58
10* Йоан 6:53
11* 1 Коринтяни 5:7-8
12* Евреи 10:38; Ефесяни 2:8
13* 2 Летописи 35:1-19; 4 Царе  23:21; Ездра 6:19
14* 4 Царе 23:21-23
15* Битие 4:1
16* С. Зодиатес. Справка 7014  
17* Битие 3:15
18* С. Зодиатес. Справка 1893
19* Второзаконие 16:3-4
20* Матей 16:60
21* 1 Коринтяни 11:28; (Прочетете 1  Петрово 2:24; Матей 26:17-30; Марк 14; Лука 9:51)
22* Матей 16:26-29
23* Матей 16:6
24* Прочетете Евреи 11:28
25* Изход 12:24-25; 13:10
26* Прочетете 2 Летописи 30:1-27

Глава 7 - Галгал: Промяната на икомомическата политика

И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден. 12И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя. (Исус Навин 5:11-12) Галгал беше мястото, където беше поставена сцената за икономическата трансформация на Израелския народ. Тук, израилтяните направиха преход от това да бъдат съдействащи консуматори в това да станат производители. След 40 години на странстване из пустинята, ежедневната небесна диета от манна внезапно спря; изразявайки промяна в икономическото (и социално) състояние на нацията. Хората трябваше да мигрират от място на пасивна зависимост от чудотворното снабдяване на манна за ежедневните им нужди в място на предприемчиво и независимо обработване на земята. Това не означава непременно, че те повече нямаха нужда да зависят от Бог като източника на техните ежедневни нужди. Дългоочаквания ден беше започнал, когато те не само щяха да притежават земята, но също така щяха да се наслаждават на своето наследство като индивидуалности и като нация. Бивайки без земя векове наред, те излязоха в ситуация на овластяване. Следователно, качеството на техния живот щеше да бъде подобрено неизмеримо. Свършването на манната изпрати едно мощно послание – Те трябваше да живеят от земята. Бог искаше Неговите хора да участват и да се наслаждават на многото благословения от земята, които Той беше обещал на техните бащи – земя, в която текат „мляко и мед“. Тъй като диетата на нацията беше променена, трябваше да бъдат възприети нови стратегии заедно с изпълнението на един продължителен план на действие, което щеше да им гарантира тяхното благополучие в едно вражеско обкръжение. Също е интересно да се отбележи, че в същата година, когато преминаха Йордан, те се радваха на първата си жътва. Имаше един удивителен преход.

Исус Навин: Икономическа мантия на помазание 

Едно внимателно изучаване на лидерството на Исус Навин ме доведе до заключението, че божествената цел за даден сезон определя избора на лидер и благодатта изисквана за изпълнението на задачите в този сезон. Оттук, във връзка с това е, че аз не мисля, че назначението на Исус Навин беше главно мотивирано от факта, че той беше верен слуга или протеже на Мойсей; или че той беше един от двамата съгледвачи, които съглеждаха земята и се върнаха с позитивен доклад.1* Аз съм на мнението, че главната мантия върху живота на Исус Навин беше една „икономическа мантия“ или „помазание“. Исус Навин беше избран понеже той притежаваше способността да улесни динамичния процес на икономическо овластяване. В определен смисъл, мандата на Исус Навин беше да преведе нацията през река Йордан и да ги заведе в тяхното наследство. Неговите отговорности включваха военния процес на завладяване на земята систематично и разделяне на наследствата на хората. Избирането на Исус Навин беше също така подчертано от факта, че той беше лидера на Ефремовото племе.2* Позволете ми да се върна, за да обясня. С поставянето на Исус Навин за лидер над Израел, Бог почиташе принципа на първородния. Когато човек проследи родословието на Исус Навин, той открива, че той е потомък на Ефрем, чийто баща беше Йосиф. Йосиф беше първородния син на Яков, резултата от патриархалното обещание мина на него поради провала на Рувим, биологичния първороден. Рувим, първородния син на Лия, се отказа от правото на тази привилегия, когато имаше сексуално взаимоотношение с наложницата на баща си.3* Последствието от тази грешка беше отмахването му като първороден, и тази позиция беше дадена на първородния син на Рахил, Йосиф. Йосиф беше единадесетия син на Яков, но първия от втората му жена Рахил. Може да има много смекчаващи причини за въвеждането на Исус Навин за лидер на Израелската нация: Първо, един божествен протокол беше здраво установен когато Исус Навин беше назначен за лидер над израилтяните. Патриархалното благословение беше свързано с привилегията на „първородния“. Бог признаваше и зачиташе едно основно патриархално обещание, което беше направено между Яков и Йосиф. Това включваше пророчеството на Яков над Ефрем, втория син на Йосиф. Според Битие,4* Яков осинови двамата сина на Йосиф (внуците на Яков), Манасий и Ефрем, и ги издигна до място на значителност и узаконяване сред племената на Израел. Когато Яков благослови внуците си, той постави Ефрем, втория син, над Манасий, по-големия син. Чрез „изкусно“ поставяне на дясната си ръка на главата на Ефрем, той наложи промяна в хронологичния ред на родословието на своите внуци.5* По-младия беше издигнат до позицията на първородния и следователно получи отговорността да изпълни функциите и да се наслаждава на привилегиите на първородния. Общо взето, това означаваше, че първородния син се наслаждаваше на привилегията на двойна порция от наследството. Именно в този контекст се разбира това, че сина на Ефрем се радва на привилегията да води Божиите хора да преминат Йордан в Обещаната земя. Исус Навин, бивайки лидера на Ефремовото племе, имаше привилегията, като лидера на „първородното“ племе, да води останалите племена в Обещаната земя и да ускори процеса на разделяне и разпределяне на земята на хората.6* Второ, главната благодат върху Исус Навин се намира в разбирането на главната благодат на племето на Ефрем.7* Ефрем е втория син на Йосиф, роден в Египет от Асенета, дъщерята на Потифар, жреца на Илиопол.8* Името Ефрем означава „двоен плод в земята на страдание“9*. Името е свързано с преуспяване, наследство и завладяване на земята. Ефрем беше роден по време на седемте години изобилие, така че неговото детство се покриват със седемнадесетте години на неговия дядо, Яков, който се пресели в Египет по време на годините на изобилие. Кръщавайки го Ефрем, Йосиф признаваше, че това дете беше белег или печат за изобилните благословения на Бог в една чужда земя на скръб. Следователно, Ефрем става символ на преуспяване и изобилен живот. Също така е интересно да се отбележи, че Йосиф имаше страхотна благодат в света на икономиките. Той въведе най-изобретателните икономически реформи в Египетската земя. Това бяха икономическите програми, които Йосиф осъществи, които направиха Египет най-мощната нация в света по време на голям глад. Божествено вдъхновената програма на Йосиф за храна помогна на хората от света не само донасяйки икономическо спасение за глобалното общество, но също така направи фараона един от най-мощните феодални господари в света. В тази връзка, Ефрем стана символа на плодовитостта и преуспяването, които подчертаваха феноменалното издигане във власт, и преуспяване, на които се радваше Йосиф в Египет. Фараон го нарече Цафнат-Панеах, което означава: „Бог говори и живее чрез теб“.10* Той осъзна, че Бог беше дал на Йосиф вникване в бъдещето, което щеше да помогне за запазването  на живота. Несъмнено, Бог говори и запази живота чрез Йосиф. Това е подчертано чрез думите на Йосиф към братята му: „Бог ме прати пред вас, за да запазя за вас остатък на земята и да спася живота ви с голямо спасение“11*. Йосиф беше изпратен, за да спаси света, а също така и избраните хора. Ако те не бяха оцелели през това трудно време в историята, нямаше да има спасение и благословение за народите. Именно в това отношение е, че спасението и запазването дойдоха под формата на икономически благословения. Дори пророчеството над живота на Йосиф подкрепя това предположение, че неговите най-силни страни бяха в света на икономиките. Яков, преди да си замине от земята, пророкува, че Йосиф ще бъде много преуспяващ. „Йосиф е плодоносна фиданка, Плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената. 23Стрелците го огорчиха И стреляха по него, и враждуваха против него, 24Но лъкът му запази силата си И мишците на ръцете му се укрепиха Чрез ръцете на Силния Бог на Яков (Откъдето е пастирът, Израилевият камък), 25Чрез Бога на баща ти, който ще ти помага, И чрез Всесилния, който ще те благославя С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу, С благословения на гърдите и на утробата. 26Благословенията на баща ти Превишиха благословенията на предците ми И достигнаха до вечните хълмове. Те ще бъдат на главата на Йосиф, И на короната на главата на  този, който беше отделен от Братята си“. (Битие 49:22-26) Това, което трябва да бъде подчертано е, че Йосиф беше извънредно помазан човек, който беше напълно посветен и зависим от своя Бог. Неговия живот отразяваше неговата компетентност, висшите морални ценности, които той защитаваше (неговия отговор на жената на Петефрий) и неговата пълна зависимост от Бог за тълкуването на своите сънища и видения.12* Трето, Бог назначи Исус Навин за лидер на нацията, за да може той да донесе икономическо спасение на народа. Икономическото спасение е неразделна част от Божието сърце за Неговия народ и не трябва да се смята за плътски и не-духовен аспект на живота. Под лидерството на Исус Навин, хората направиха преход в общество на земевладелци с е дин предприемчив дух. Това по никакъв начин не загатва, че Исус Навин щеше да бъде по-малък в своето посвещение към един благочестив и свят начин на живот, нито пък, че щеше да дискредитира поученията на Мойсей. Трябва да се помни, че самият Мойсей го наставляваше и че той лично се наслаждаваше на Божието присъствие на планината и в скинията.13* Следователно, като слуга на Мойсей (на еврейски шарат14*), той вероятно беше въплъщение на всичко, което неговия господар го беше научил. Той беше напълно свързан с живота, делата и ученията на своя наставник, Мойсей. Докато той можеше да ходи в стъпките на своя наставник, Бог го избра за лидер напоен с точната благодат успешно да води Неговите хора през този етап на пътуването. Това не отрича непременно ударението на последния сезон като място на значимост. Всичко, което Мойсей го беше научил все още беше приложимо въпреки че характерните черти и задачата на новия сезон бяха различни.

Исус Навин: Завоевателя на Ханаан

Неговите 30 години на лидерство главно се фокусираха на „завладяването на земята“. Програмата на завладяване може да бъде тълкувана като една икономическа и политическа програма водена от религиозни идеали. От тук следва, божественото обещание: „всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, Аз съм ви го дал, точно както говорих на Мойсей“.15*„Завладяването на земята“ предава идеята за постоянно притежание. Духовния ресурс и средствата, чрез които Исус Навин щеше да постигне своята задача се намират в книгата Исус Навин, която е пълна с информация: „Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш на този народ земята в наследство, за която се заклех на бащите им, че ще им я дам. 7Само бъди силен и много смел, за да внимаваш да спазваш целия закон, за който ти заповяда слугата Ми Мойсей; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш. 8Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех. 9Не ти ли заповядах? Бъди силен и смел; не се плаши и не се страхувай, защото Господ, твоят Бог, е с теб, където и да отидеш“. (Исус Навин 1:6-9)

Икономически пробив: Управляван чрез Божието Слово

Успешното изпълнение на неговата задача можеше да бъде изпълнено единствено като бъде напълно привързан и посветен на инструкциите на Божието Слово. С други думи, икономическото овластяване на хората можеше да бъде постигнато само духовно. Това ясно предава представата, че  Бог не е само посветен да донесе икономически благословения за Совите хора, но че Той има Своите Си начини да ги донесе. Тези „начини“ се разкриха на Исус Навин когато той получи призива и инструкцията от Бог. „Бъди силен“ (на еврейски чазак16*) е използвано, за да се опише сцена на битка. Това съдържа в себе си идеята да бъдеш привързан към нещо, така че някой да бъде неотстъпчив в лицето на битката. Неговата среща повлия виждането на Исус Навин за Бог с Бог като „командира на Господната армия“. Исус Навин разбра Бог като „войнствен мъж“. Прикрепяйки себе си към Словото на Господа, той е уверен в победата в една от най-трудните ситуации. Икономически пробив ще дойде като се научим да се прилепваме към инструкциите на Божиите заповеди, когато се бием срещу силите на злото, които са окупирали земята на Божия народ. Успеха или провала на Исус Навин се намира в нивото на неговото покорство към Словото на Господа. Привързаността на Исус Навин беше към „закона“ предаден му от Мойсей. „Внимавай да действаш (на еврейски асах) според целия закон.“ Думата „асах“ описва природата на неговата служба. Това е дума използвана да опише Божията творческа способност и умението включено в постигането на целите. Тя е свързана с изтънченост. Тази дума е най-добре определена на фона на еврейската дума „бара“ (сътворяване от нищо). Бог създаде всичко от нищото (бара) и после оформи създадените премети (асах). Лидерството на Исус Навин беше директно управлявано и регулирано от „закона“. Ако той останеше свързан със „закона“, тогава щеше да бъде воден умело (асах) водейки хората към завладяване на тяхната собствена земя и управлявайки я. „Закона“ (на еврейски тора) не беше просто набор от правила или ограничения, но средствата, чрез които някой може да постигне духовен идеал. В тази връзка, „тора“ може да се преведе като „поучение“, „инструкции“ и „решения“. Наблягането на служението на Исус Навин е това да остане прикрепен към словото на Господа тъй като всичко, което той се нуждаеше да знае щеше да бъде намерено в него. Мойсей предаде тези инструкции, за да водят Исус Навин в трудните предизвикателства, които го очакваха. По този начин, целия живот на Исус Навин щеше да бъде наситен в божественото откровение до такава степен, където то потича спонтанно от устата му.17* Той трябваше да „размишлява“ (хагах) върху него и през деня и през нощта. От него се очакваше да се унася в мисли по него в времена на светлина, което означава, във времената на радост и чудесни победи. Той трябваше да го излага в тъмни времена, което означава, в зловещи времена, когато светлината е обърната надалеч и тъмнина изпълва неговия свят. Такъв начин на живот включва това да бъдеш предаден на дисциплина на сериозно учене. Това ниво на посвещение към Закона загатваше, че всички модели и ресурси за успешен и преуспяващ живот се съдържаха в Писанията. Неговата мисия щеше да бъде успешно изпълнена единствено, ако той се покореше на инструкциите на Господа. Исус Навин трябваше да възприеме едно отношение на безстрашие (не трепери [на еврейски аратс] или не бъди слисан [на еврейски чатат]).18* Неговата вяра трябваше да бъде в Божия закон. Божиите хора нямар абсолютно нищо, от което да се страхуват (аратс). Думата „чатат“ в своя буквален превод означава: да бъда съкрушен, унищожен, да се страхувам, да бъда слисан, смутен, да се тревожа, в страх, в отчаяние, да бъда смачкан, да се ужасявам и да бъда разбит. Значението се простира от буквално разбиване до абстрактно разрушаване, до деморализация и накрая до паника. Това умоляваше Исус Навин да се пропуква под стрес или да бъде счупен на парченца във времена на трудности. Един знаменателен аспект от служението на Исус Навин беше да има непоколебима вяра в Словото на Господа.

Исус Навин: Живеейки в присъствието на Господа

Исус Навин работеше близко с левитските свещеници, които носеха „ковчега на завета“. „Ковчега на завета“ беше отличителната черта в неговото завладяване на земята. Той трябваше да следва ковчега носен от левитското свещенство. Ковчега (ароун или арон) беше контейнер, сандък или кутия обкована със злато. Първоначално той съдържал 10-те заповеди (каменни плочи), едно гърне с манна, и жезъла на Аарон, който разцъфна.19* По времето на Соломон, бяха останали само каменните плочи.20* Умилостивилището служеше за негов капак. Ковчега беше мястото, където Мойсей се срещаше с Бог и получаваше послания от Него.21* Веднъж годишно, първосвещеника в Деня на Изкуплението носеше кръвта от теле и коза и я разпръскваше върху умилостивилището.22* „Завета“ (на еврейски берит) се отнася за договор, съглашение, залог и ангажимент между един монарх и неговите подчинени. В този смисъл, ковчега описваше мястото на среща, където Бог се срещаше със Своите подчинени въз основа на условията на завета. Свещениците бяха представители на цялата нация. Това постави върху хората отговорността да следват и да се подчиняват на всичко, което завета представляваше. Следователно, следването на Божието присъствие (Ковчега на завета, и всичко, което той представляваше) беше още един важен фактор в живота на Исус Навин. В светлината на всичко, което беше заявено, е очевидно, че Бог помазва и упълномощава хора, за да създават богатство. Мандата на Исус Навин включваше следване на божествената инструкция, сражаване във велики битки като се доверява на Божиите обещания, пребъдване в присъствието и по този начин елиминирайки вражеските царства в Ханаан, така че израилтяните да можеха да получат техните наследства. Писанията ясно заявяват, че човек няма силата да създава богатство; това е суверенно действие на Бог: И да не би да кажеш в сърцето си: „Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство“.18А да помниш Господа, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес. (Второзаконие 8:17-18) Обаче, преуспяването не е цел само по себе си, а е средство, за да бъде благословение за народите. То не е мотивирано от себично желание, а от желанието да се прибави качество към живота на хората на земята. Бивайки благословени, Бог желае Неговите хора да бъдат благословение. Това включва преодоляване на различията и неравновесията в Църквата в световен мащаб. Църквата е Божият замисъл да установи, инструктира, учи и води Своите хора по начина, по който те ще водят целият си живот. Чрез божествено водителство е, че хората могат да се наслаждават на качествен живот и да управляват курса си чрез предизвикателствата на живота. Църквата също така е посредника, чрез който Той възнамерява да освободи Своята суверенна воля на земята. Липсата на присъствието на истинската Църква ще доведе до разруха и тъмнина на земята. Църквата е солта на земята и светлината на света. Ако света е в разруха, тогава Църквата е загубила своята „соленост“; ако света е в тъмнина, тогава Църквата е загубила светлината си. Бог е дълбоко въвлечен в процеса на икономическа реформация. Чрез упълномощаването на благочестиви хора (като Йосиф и Исус Навин) в света на икономиките (и в други аспекти на обществото) Той се стреми да благослови човечеството като цяло. Църквата играе съществена роля в това да бъде ресурсен център, който снабдява информацията за бизнес начинания. За съжаление, има забележими недостатъци в служението на Исус Навин. Обаче, Църквата може да се научи от тези неща. Той не завладя напълно земята.23* Да, той беше успешен в довеждането на хората до плодовитост и наследство, но хората станаха разделени според техните родови разпределения и по този начин се фокусираха на личните си пробиви. В края на живота му племената бяха разкъсани според разпределените наследства. Те станаха материалистични и търсеха лична печалба. Забележително е, че в цялата книга на Исус Навин, няма споменаване за някакъв опит от негова страна да построи на Бог дом или да установи царство за Него. В допълнение, Исус Навин не остави наследник и той не разви тим, който да преследва и завърши задачата пред него. Неговата смърт остави хората без лидер и без посока.

Програма за завладяване

Израилтяните несъмнено пропуснаха главната причина за своето упълномощаване. Програмата за завладяване или притежаването на земята не беше просто една програма за преселване изпълнена от Бог, за да може Той да почете Своето обещание към древните патриарси. Имаше божествен мотив, който отиваше отвъд това просто да даде на хората да притежават земя. В първоначалното осъществяване на програмата за завладяване, имаше едно отношение на нетърпимост възприето от израилтяните към чуждите народи, в които те нахлуваха. Те яростно елиминираха всички форми на живот установени от народите, изгаряха градове, унищожаваха идоли и други културни практики на тези народи. Колкото и грубо и жестоко да е това, те следваха божествени инструкции. Където и да завладяваха, те бяха инструктирани да установяват нов ред на живот с нови религиозни практики, които бяха видимо различни от тези на чуждите народи. Те бяха решаваща част от божествен план за възстановяване на начин на живот и управление на земята, които бяха в съответствие с небесното царство. Бог не допуска преместването на никой народ, ако няма основателна причина за това. Според Мойсей, Бог допусна премахването на тези системи на живот, които насърчаваха порочност на земята. „Да не кажеш в сърцето си, след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред теб, като речеш: „Заради моята правда Господ ме въведе да притежавам тази земя!“ — защото заради порочността на тези народи Господ ги изгонва отпред теб (курсивът е мой)“. (Второзаконие 9:4) Божествения мотив за това да иска да благослови и процъфти Своя народ е желанието да използва този народ като средство да обвини и измести беззаконните и измамни практики на земята. Всичко, което не насърчава благочестие трябва да се махне. Само това, което поддържа живота и връща обратно благоразумния живот е това, което освобождава Божията благосклонност на човешката сцена. Бог не даде земята на израилтяните поради някаква друга причина, освен поради беззаконието на тези народи. Той желае, Неговите хора, да върнат обратно благочестието и праведното живеене на земята. Оттук, винаги когато народа на Израел практикуваше непокорство и се отвръщаше от Божиите закони, те преживяваха гнева и съда на Бог; това вероятно е причината за много бурната история на израилтяните. Холистичният живот може да бъде постигнат само чрез живеене според законите и заповедите на Създателя. Той има рецептата за живота, тъй като Той е създал всичко. Бог няма да заложи на системите на света, които са изработени от недостатъчни човешки същества. Той поставя правила за благоразумен живот и те трябва да бъдат следвани съответно. Когато се молим, ние вземаме инициативата да поканим Бог обратно на Неговото полагащо Му се място в нашия живот. Бог е умоляван да възстанови Своя ред в нашия живот, по този начин, премахвайки злото от земята. Ние викаме към Бог за Неговата милост да просмуче нашата мъдрост и Неговата вола да се върши на земята. Бог трябва да стане осите и основата за всичко, което правим. Следователно, молитвата е състоянието, което динамично отразява едно посвещение към Бог. Ние Го каним да притежава всичко, което имаме и да завладее нашие живот с царство, което ще донесе праведност, мир и радост в Святия Дух. Ние Му даваме свободата да говори и влияе на живота ни. Ние Му казваме, че Неговия съвет е единствения източник, който може да възстанови и изкупи земните обитатели. Нашата молитва хвърля стремително вика за прошка на нашите зли пътища. Ако народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им. (2 Летописи 7:14)

Апостолска реформация и икономика:

В този настоящ сезон, Бог освобождава за църквата помазание да създава богатство. Ако вярващите и църковните лидери следват модела поставен в Писанията, ще има гаранция за големи пробиви в личния живот, бизнеса и в Църквата като цяло. Когато църквата е събрана; всеки аспект на начина на живот на царството и бизнеса трябва да се дискутира. Това включва икономически въпроси. Хората трябва да бъдат обучени да бъдат успешни в маркетинга. Обаче, събранията трябва да моделират това в културата на техните събрания. Събранието трябва да бъде видимо отражение и пример за това как Божието царство функционира на земята. Духът на бедност трябва да бъде безмилостно унищожен в начините на мислене на хората. Бедността не е състояние на банковата сметка на човека, а състояние на начина му на мислене. Божието желание е хората да се наслаждават на преуспяващ живот въпреки че Той воюва срещу алчността и богатството когато то е самоцел. Печалбата с благочестие трябва да носи задоволство. В голяма част от света,24* бедността е сериозен проблем в и извън Църквата. Обаче, аз съм убеден, че ако хората са правилно инструктирани, те ще пробият през това робство и ще преживеят Божиите благословения. Бедността е директен резултат от падението, както е и болестта, и толкова много други напасти в света. Апостолската реформация е призив за ре-формиране на всичко обратно в оригиналното му състояние на земята. Трябва да има завладяване на духовното и физическото състояние на съществуване. Събранията трябва да пре-оценят своите парадигми за финансите и разбирането им защо икономическото упълномощаване на хората е толкова важно. В Апостолската реформация, трябва да бъде поставена много ясна икономическа политика, която отива отвъд традиционните понятия по въпросите за парите. Икономиката влияе на всеки аспект от живота. Ние, Църквата на Исус Христос, скоро ще наследим най-голямото парче недвижим имот – това е, планетата Земя. Подготовката за това трябва да предшества действителното завладяване. Църквата трябва да подготви своите Йосифовци, Данаиловци и Зоровавеловци, за да управлява земята. Ключовите финансови принципи в Божието Слово трябва да бъдат извлечени и след това инсталирани в живота на вярващите, за да могат да пожънат ползите от тяхното прилепване към тези принципи. Апостолските събрания трябва да станат първия плод на икономически пробив във всяка област на земята. Такива събрания трябва да докажат на скептиците и невярващите, че икономическите политики в Писанията работят. Те трябва да тестват това в лабораториите на собствените си „къщи“. Те трябва да демонстрират вяра в Божието Слово в неблагоприятните и враждебни обстоятелства, което ясно показва, че делвата с маслото няма да свърши докато нуждата не е посрещната и че обяда на едно момченце може да нахрани множества. В тази връзка, църковните лидери трябва да бъдат насърчавани за критичен анализ и преоценка на възприетия възглед относно подхода на Църквата към собствения й метод на управляване на съкровищата на събранието. Трябва да има отделяне от съсредоточения върху нуждата манталитет „благослови ме“, към един предприемачески манталитет на овластяване и финансова независимост. Ако хазната на събранието (главата) не се управлява според библейските принципи тогава естествено ще има неизправност в тялото (вярващите) в областта на финансите. Помазанието тече от главата надолу. Това е модела поставен за нас в Псалма.25* Ако финансовите системи на събранията не са изградени върху теократичния модел, те са определени за фалит. Съгласието с Божието Слово (както научаваме от Исус Навин) е основна предпоставка за финансов пробив. Например, ако структурата на управление не дава десятък, как могат да очакват вярващите да го правят?

Даване на десятък в Апостолската реформация

Събранията трябва да направят преход от закона за десятъка към духа на десятъка като бъдат пример в това отношение. Ако Църквите искат да ядат житото от полето през първата година на своя преход, тогава те трябва да следват принципите научени при Галгал. Аз съм на мнение, че хазната на местното събрание трябва да дава десятък от целият си приход. Това е божествен принцип. Ако той се следва, това ще снабдява свръхестествените благословения по естествен начин и ще стане произхода на постоянен живот на даване. Чрез даването на десятъка, Господ се признава като източника и снабдителя на целия доход. Писанията са категорични: Десятъка е на Господа.26* Според Малахия, той осигурява протекция и застраховка срещу поглъщача.27* Принципа за десятъка е учителя инструктиращ и възпитаващ начина на живот на даване. Това ще включва всички онези, които са на служба в Църквата или получават заплата от своите събрания. Всеки печелещ доходи трябва да дава десятък. Според принципа за десятъка, той трябва да отиде в хранилището. По същество, хранилището в Стария завет не беше великолепния Храм, а свещеника, който работеше в храма. Според Стария завет, десятъка се използвал, за да им се плащат заплати, за да се осигури това, че те ще живеят спокойно. Няма нито един записан случай десятъка да е бил използван на първо място за построяването на Храма. Това беше направено от специални дарения. В Новия завет, служителите, които се трудят между хората са хранилището. Когато хората носят своите десятъци, това е преди всичко, за да се поддържат и осигуряват тези, които снабдяват духовното препитание сред тях. От това, ние изваждаме един принцип, че десятъка трябва да бъде даван за хранилището. В контекста на местните събрания, десятъка трябва да отива за хранилищата на това събрание. Това изисква да се зададе въпроса: Кои са нашите хранилища? Кои са служенията, които ни дават грижа, поддръжка и снабдяване? Хранилищата не са организации за мисии, благотворителност, самолетни билети за пътуване на мисионерското поле и т.н. Точно както тези служения в местното събрание трябва да бъдат обгрижвани от десятъка от прихода на местното събрание, по същия начин трябва и тези, които служат в събранието да бъдат възнаграждавани. Хранилището може да бъде мрежа, деноминация, апостол или служение, на което те са подчинени и от което получават духовна инструкция, ресурси и поддръжка. Ако принципа се спазва, ще има освобождаване на безпрецедентни благословения върху всяко служение. Освободена ли е някоя част от Тялото на Христос от този принцип? Аз съм на мнението, че не. Това се прилага за всеки един в Църквата – от най-бедния до най-богатия. Може ли някой да си позволи да не зачита този принцип? Абсолютно не, тъй като десятъка е първи плод на всеки доход… с  това аз имам предвид, че първото нещо, което трябва да се направи когато се получи дохода е да се отдели десятъка преди да бъде направено всякакво друго плащане. По-точно, десятъка е единственото нещо, което всеки може да си позволи да плаща. Местните хазни трябва да си плащат първо десятъка и след това всичко останало. Може ли да е така, че това да е областта, в която много събрания са лишили себе си от несметни благословения? Второто плащане трябва да бъде към заплатите на техния персонал, а не ипотеките и други разходи. Само след като са платени заплатите трябва да се посрещат другите разходи. Ако хранилището има липса тогава е освободено проклятие върху цялото събрание. Ако има недостатъчни средства след следване на принципите на десятъка за посрещането на всички други нужди на дома, тогава събранието трябва да се довери на Бог за чудото на умножаването да се случи. Чудото лежи в упованието и вярното следване на инструкциите на Господа. Господ няма да се провали в спазването на Своите обещания. Ако изпитате принципите, ще откриете, че Господ е верен на Своето Слово. Църквата трябва да се придвижи до начин на живот на даване отвъд десятъка. Не може да има жътва без сеене. Това включва процеса човек да си дава вярно десятъците и даренията. Всеки вярващ трябва да разбере безпрецедентния потенциал заключен в него или нея, когато те развият култура на даване. Те трябва да се стремят да дават, за да могат да дават повече. В Апостолската реформация събранията са призовани към преход от манталитета на „хляб за ядящия“ в този на „семе за сеяча“. Апостолските общества са мотивирани повече да дават отколкото да получават. Това е неразделна част от „принципа на изпращане“. Те се стремят да инвестират в проекти за царството вместо в лични проекти. Личните интереси и егоистични желания са изместени, така че дневния ред на Бог да може да получи предимство. Културата на даване се ражда в бедността на човека, а не в изобилието от богатства. Разнообразните нужди на даващия винаги ще се противопоставят на желанието да дава свободно. Обаче, ще е благоразумно да се разбере това: Човек може да пресметне броя на семената в една ябълка, но само Бог може да пресметне броя на ябълките във всяко семе. По-блажено е да се дава отколкото да се получава. Ако искаме да си върнем това, което е изгубено, това ще включва духовна целесъобразност във враждебна среда. В момента, има голяма промяна, която се случва в Църквата на Исус Христос. Святия Дух освобождава помазание, което надарява хората да побеждават и успешно да практикуват служение в маркетинга. Безпрецедентни възможности сполитат християните бизнесмени, тъй като основния успех е необходимостта от пълно посвещение и предаване на Господа. От тези вярващи се изисква да се подчиняват на Словото на Господа и да желаят напълно да размножават божествената цел вместо техните лични мечти. Тези личности трябва да изберат да живеят в присъствието на живия Бог през цялото време. В настоящата Реформация на Църквата трябва да има ясно определена библейска политика развита и поучавана сред хората. В един свят на окаяна бедност и голямо страдание, Божието Слово има решенията за проблемите на света. Бог иска да издигне помазанието на Йосиф в Църквата. Главната цел на Апостолската реформация е да мобилизира и упълномощи хората до място, което е отвъд самозадоволяването. Това е да ги направи преуспяващи и крайно находчиви, по този начин подпомагайки процеса на изграждане на Неговата Скиния и установяване на Неговото Царство. Само чрез Божия начин светът ще преживее безкраен мир и преуспяване. ------------------------------
1* Второзаконие 31:7 
2* Числа 13:8
3* 1 Летописи 5:1
4* Битие 28
5* Битие 48:18
6* Числа 13:8
7* Прочетете Битие 41:52
8* Битие 41:50-52
9* С. Зодиатес, справка 6509; Битие  41:52 
10* Битие 41:45
11* Битие 45:7
12* Битие 41:16
13* Изход глава 19; Изход глава 33
14* С. Зодиатес, справка 8334 – „шарат“ се отнася до лична служба въз произвеждана от важен човек. Тя включва лично посвещение и
предаване на този,  на когото се служи. (Исус Навин 1:1) 
15* Исус Навин 1:3
16* С. Зодиатес, справка 2388, Чазак  – да бъдеш ограничен бързо, да бъдеш прикрепен, да бъдеш направен твърд,да  бъдеш упорит,
да подкрепяш
17* Исус Навин 1:8
18* Исус Навин 1:7
19* Изход 25:16; Второзаконие  10:1-5; Евреи 9:4; Евреи 9:14
20* 3 Царе 8:9
21* Изход 25:22
22* Левит 16:11-16; Евреи 9:7
23*рочетете Исус Навин 13:1-15:  16:10
24* Преди споменато като третия свят  или непревилигировани общества. 
25* Псалм 133
26* Левит 27:30
27* Малахия 3:10

Резюме

Ние открихме чрез страниците на тази книга, че Църквата е на странство направлявано от директивите освободени от небесата. Божиите цели са разкрити на земята чрез средството на смяната на сезоните. Тези неща са познати като кайрос моменти, позволяващи сливането на духовни неща, за да се развият в Църквата, като по този начин направят наложително да се случи нагаждане и промяна. Връхната точка на тези божествени моменти причиняват нива на криза, което провокира отклик. В тези прецизни моменти, лидерите трябва да действат решително. Те трябва да се обградят с мъдър съвет. Галгал е мястото, което снабдява проницателен и мъдър съвет. Това е пътепоказател насочващ църквата да продължава по пътя на истината. Нещо повече, Галгал е лагера, където лидерите трябва да спрат в подготовка за следващата фаза от пътуването. Следващите точки обобщават принципите екстраполирани от Галгал, за да могат Църкви да превъзмогнат и прегърнат прехода в Апостолската реформация: Първо, хората трябва да бъдат подготвени мисловно за следващия етап в тяхното пътуване. Мисловното преконфигуриране се извършва като се научим как да използваме пророческото помазание, за да подготви техните нагласи за пътя напред. Пророческото помазание премахва грешните понятия и представи (стари основи), които ще попречат на по-нататъшното пътуване. То дава виждане на слепите и осветяване на непросветените умове. Ако лидерите не реконструират нагласите на хората, тогава хората ще се намерят в полето на бездействието и бунта по отношение на Божиите цели. Второ, лидерите трябва да установят апостолските принципи в основата на това, което се изисква от тях да изградят. Това включва процеса на градене чрез следване на божествения модел. Библията съдържа всички детайли за правилно градене. Чрез свързване със законно апостолско служение, лидерите въвличат духа на „мъдрия майстор строител“, който присъства, за да наблюдава строителната програма. Запомнете, апостолите и апостолските събрания изграждат хора, а не нещо друго. Ако хората са изградени чрез въвличане на божествена мъдрост (не мъдростта на света) тогава Христос ще стои на земята чрез тези „стълбове“. Трето, ние разбрахме, че не може да има никакво придвижване напред в някой нов сезон без претърпяването на болезнения процес на обрязване. Само обрязаните имат препоръчителни писма да бъдат съществена част от Божието домочадие и те имат правото да възвестяват добрите новини на земята. Обрязаните са „новороденото“ общество от вярващи, които са оформили, по един образцов начин на земята, духа на истинска общност. Те са Божиите „послания“ написани и четени от света Четвърто, кръста на Христос става центъра на всичко, което е направено. Усилията и труда на Църквата са просто резултат от Божията благодат. Без заслужаващата хвала работа на Христос нищо не може да угоди на Бог. Пасхата възпитава църквата с претекста, че победата е вече завършена и че Църквата може да служи от място на почивка. Накрая, новите сезони носят, за Църквата, нови възможности. Галгал ни учи, че Бог иска да ядем от произведенията на земята. Програмата за завладяване упълномощава църквата да си върне своето полагащо й се място в света. За да дойде църквата до тази позиция на управление, тя трябва да прегледа начина, по който управлява финансите, тъй като библейската коректност в тази област е основна за едно буквално притежаване на земята.  

Биография:

C.K. Barrett, The Signs of an Apostle. The Cato Lecture 1969,Paternoster Press, London, 1970 Kevin J. Conner, The Church in the New Testament. ConnerPublications, Blackburn, Victoria, Australia. 2nd Edition 1987 Kevin J. Conner, Interpreting the Book of Revelation, AcaciaPress, Victoria, Australia. 1995. Jon Ruthven, On the Cessation of the Charismata, TheProtestant Polemic on Postbiblical Miracles. SheffieldAcademic Press, Sheffield, Australia, 1993 T. Austin Sparks. Prophetic Ministry. A Classic Study on theNature of a Prophet, Destiny Image Publishers, Shippensburg,PA, USA, 2000 Merril C Tenney, The Zondervan Pictorial Encyclopedia of theBible. Vol.2 D-G. The Zondervan Corporation, Grand Rapids,Michigan, 1975, 1976 Willem A. Van Gemeren, Interpreting the Prophetic Word. AnIntroduction to the Prophetic Literature of the Old Testament,Zondervan, Grand Rapids, Michigan, 1990 Spiros Zodhiates, Managing Editor Warren Baker, D.R.E. TheHebrew Greek Key Study Bible, New American StandardBible, AMG Publishers, Chattanooga, 37422, USA, RevisedEdition 1991  

For further information about the ministry of THAMO NAIDOO and materials that are available by him, you can call: +27 (033) 390 4657 / 390 2524 or visit our website @ www.apostolicgate.org or E-mail: trnaidoo@iafrica.com / rivlife@iafrica.com