Безусловна капитулация

ПРЕДГОВОР

Тази книга е родена от необходимостта. Аз издавам двуседмичен икономически бюлетин, Remnant Review, който бива изпращан на хора, които се интересуват от начини за запазване и увеличаване на капитала. В броя от 6 юни 1980 писах за четирите стълба на инвестирането: злато, хранителни стоки, оръжия и Бог.* Имах множество препоръчителни книги за първите три, но когато стигнах до четвъртия, се спрях. Исках да препоръчам добра уводна книга за значимостта на християнството в съвременния свят, но не можех да си спомня за нито една такава. Има много различни книги, занимаващи се с една или друга страна на християнската вяра и поклонение, но не можех да се сетя за нито една, която е обща, теологично точна, изчерпателна и възможна за четене. Това започна да ме притеснява. До този момент бях издавал седем бюлетина, пишейки четири от тях, така че времето ми беше изключително оскъдно. Нещо повече, управлявам Института за Християнска Икономика и един от моите продължаващи проекти е написването на пълен икономически коментар върху Библията. Прекарвам минимум десет часа на седмица, петдесет седмици в годината, върху този проект. Така че знаех, че нямам много време да пиша книга. В същото време все повече се убеждавах, че една уводна малка книга е необходима. За да свърша работата без да съсипя програмата си, реших да напиша тази книга, но с ограничение във времето. Това ограничение беше две седмици. Започнах на 2 юли 1980 и завърших първата чернова на 14 юли. Всъщност, имах още половин ден свободен, тъй като я завърших в ранния следобед. Дадох на Джеймс Джордан да прочете ръкописа и той направи някои важни предложения. Включих повечето от тях в крайния вариант. Така, книгата е основно продукт на две седмици писане. Целият проект отне един месец: от началото до крайната чернова. Исках книгата да бъде възможна за четене. Сложността прави книгите нечетими, затова я писах бързо: без бележки, без конспект и само със заглавията на главите в ума си. Но бях изследвал Библията в продължение на двадесет години преди да започна този проект. Направих сериозни промени само в главата за човека, с помощта на Джеймс Джордан, в раздела, занимаващ се със спасението. Поне съм доволен от този раздел, макар той е по-сложен, отколкото се надявах, но не можах да намеря начин да го направя по-кратък или по-лесен. Исках да бъде точен. Просто нямах време да бъда подробен. Надявам се, че моят подход поне е направил книгата четима. Всеки, който иска да изследва някои от тези теми в по-големи подробности, може да продължи, като изчете книгите, препоръчани на страниците след азбучния указател. Никой наръчник сам по себе си не може да послужи като краен източник за смисъла и приложенията на християнството. Първоначално реших да озаглавя книгата Християнството: Какво е различното при него? Някои от моите сътрудници искаха да я озаглавя Чисто християнство, заглавие, напомнящо на Обикновено християнство на К. С. Луис. Но аз се спрях на Безусловна капитулация, тъй като смятам, че то най-много се приближава до главните теми в тази книга. Това, което исках да произведа, беше наръчник, който може да послужи като въведение в основите на християнството, както и като ръководство за изследване за хора, които вече са християни, но никога не са прекарвали много време размишлявайки върху обществените, политическите и икономическите приложения на християнството. Тя дори може да се приеме за една дебела брошура. Може и да се приеме за християнски манифест. Надеждата ми е, че поне ще бъде приета. Книгата е разделена на три раздела. Първият раздел, “Основи,” покрива основите на ортодоксалното християнство. Това са религиозните принципи, които отделят християнството от всички други религии. Вторият раздел, “Институции,” покрива приложенията на християнството за основните институции на човешкия живот. Очакваме да открием много различен подход във всяка основна институция от това, което откриваме в нехристиянските общества. Накрая, има трети раздел, “Очаквания.” Какво трябва да очакваме в бъдещето? Как ще прилагаме принципите, които откриваме в раздел първи? Имаме ли време да развием институционалната база от раздел втори? Какъв е правилният план за действие? Какво Бог изисква от нас да правим? Тази книга неизбежно ще съблазни всеки, който я прочете. Тя е в конфликт с повечето от това, което познаваме като “традиционно християнство.” Има много традиционни християни, които смятат, че не са част от религиозния традиционализъм, но те са. Когато четат тази книга, и ако мислят върху това, което четат, или ще трябва да отхвърлят голяма част от това, което заключавам в тази книга, или ще трябва да започнат да работят дълго и усилено, за да преосмислят религиозните принципи, на които са били учени в продължение на много години. Всеки път, когато един читател не харесва това, което чете, той трябва да проверява своите презумпции. След това трябва да проверява книгите, към които се отнасям. Грешките във всяка човешка книга са неизбежни, но въпросът е те да бъдат намалени до минимум. Тази книга отхвърля много от настоящите лозунги на християнските църкви, но тя е написана на основата на тази презумпция: Библията е вдъхновеното Божие Слово. Тя е била съвършена в оригиналните ръкописи (автографите). Именно защото вярвам, че Библията е вдъхновена от Бога, по отношение на историческите данни и теологическите оценки, реших да напиша тази книга. Убеден съм, че голяма част от това, което минава за консервативно християнство в края на 20-ти век, не е нито консервативно, нито християнство. Това, което предлагам на читателя, е просто за изразяване, но трудно за постигане: уважение към това, което Библията казва. Дадено нещо не е християнско, защото аз го казвам, а защото Библията казва, че то е християнско. Също така, нещо не е християнско просто защото някой пастор или някаква известна книга казва, че то е. Това, че не сте чули досега нещо подобно на посланието в тази книга, не означава, че това послание не е правилно. Трябва вие самите да решите. Традицията не е заместител на личната отговорност. Правилата, които сте научили в неделното училище може и да не са това, което Библията всъщност учи. Това, че имате кратко резюме на края на всяка страница във вашата Библия не гарантира, че текстът казва това, което пише в тези резюмета. Вие трябва да решите, не според това, което хората казват, а според това, което Библията казва.

Гари Норт Август, 1980

Предговор към второто издание

Декември, 1982

Предговор към третото издание

Октомври, 1987

---------------------------

* В английския оригинал: Четирите “G” на инвестирането: gold, groceries, guns, and God. Бел. прев.

Въведение към част І

Откакто се помня, винаги съм чувал различни хора да ми казват, че тази или онази църква или група или вярване “не е религия; това е начин на живот.” Някога чували ли сте този израз? Помислете върху него. Някога чували ли сте за религия, която не е начин на живот? Нещо повече, някога чували ли сте за начин на живот, който в основата си не е някаква религия? Всеки път, когато чуя някой да казва, че “християнството е просто религия, а аз търся начин на живот,” започвам да се чудя доколко този човек знае нещо за християнството или за начините на живот. Християнството е религия. Този факт е извън съмнение! То има църковни сгради, служители, църковни събирания, мисионери, дарения и десятъци. Има младежки групи, изследвания на Библията, летни лагери, книги с песни, семинарии и недвижима собственост. Има бракове, кръщения и погребения. То е религия. Но християнството също е начин на живот. То има морален кодекс. То има система от църковни съдилища. Има изповеди на вярата, учения и катехизиси. Има членове, които имат еднакви възгледи за смисъла на живота и смъртта, доброто и злото, историята и бъдещето, мъжете и жените, Бога и човека. И тъй като християните мислят по тези предмети по различни начини от мюсюлманите, будистите, хиндуистите и атеистите, обществата, които християните са изградили или са повлияли, изглеждат много по-различно от другите общества. С други думи, наистина има значение в какво вярват хората. Техните идеи имат последствия. Хората обикновено не мислят задълбочено за начина, по който живеят. Те приемат повечето неща за дадени. Няма достатъчно време в един ден всичко да се обмисли. Не можем винаги да поставяме всичко под въпрос. Но поне веднъж човек сяда и си задава въпроса: “В какъв свят живея? Защо е устроен по този начин? Ще се промени ли един ден? Ще се промени ли към добро?” А след това може да се запита: “Кой съм аз? Какво правя тук? Какво трябва да правя? Къде отивам?” И тогава, ако е типичният човек от 20-ти век, той отваря кутия с бира, включва телевизора и забравя въпросите си. Библията говори за човека, който прави това. “Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало; понеже се е огледал, отива си, и веднага забравя какъв е бил” (Яков 1:22-24). Човек си задава някои много добри въпроси, а след това не прави нищо, за да получи някакви добри отговори. Каква полза има от въпросите, ако никога не получите някакви задоволителни отговори? Никаква полза. Може би сте започнали да си задавате някакви добри въпроси. Може би смятате, че една малка книга като тази може да ви помогне да започнете в намирането на отговори на добрите въпроси. Каквато и да е причината да четете тази книга, аз ще ви подам ръка за помощ. Никой книга с такава големина няма да даде всички отговори. Животът не е толкова лесен. Но тя ще ви помогне да получите някои отговори, а може би дори ще получите някои идеи за това как да получите много повече отговори. И когато получите отговорите, можете да започнете да действате. Но първо се нуждаете от някакви въпроси. Нека ви предложа няколко. Когато преподавах в колеж преди няколко години, казах на моите студенти една малка хитрост, която могат да използват, за успеят да се ориентират в часовете по история, управление, социология и икономика. Казах им, че могат да си зададат четири въпроса относно всяко известно на хората общество, и ако могат да дадат дори и кратки отговори на тези четири въпроса, вероятно ще вземат изпитите. Ето ги четирите въпроса. 1. Какво вярва обществото за Бога? 2. Какво вярва обществото за човека? 3. Какво вярва обществото за закона? 4. Какво вярва обществото за времето? Изглежда достатъчно лесно, нали? Но външният вид лъже. Един сериозен учен може да прекара целия си живот, ако вземе само едно общество и изследва само един от тези въпроси. Но вие нямате цял живот, който да изразходвате по този начин; аз също го нямам. Така че най-доброто, което можем да направим, е да прегледаме няколко книги и статии и да се надяваме, че писателите са знаели какво пишат. Всички знаем, че хората не се съгласяват един с друг за всичко, дори и когато са заедно в много малка общност. Всъщност, понякога изглежда, че хората не се съгласяват един с друг за много неща. Но поне веднъж можем да открием за какво хората се съгласяват един с друг. Един от най-добрите моменти, в които можем да открием за какво хората се съгласяват един с друг, е когато се изправят пред криза на живот или смърт. “Когато картите бъдат свалени,” ако мога да използвам комарджийската метафора, откриваме кое е това, което хората наистина смятат за важно. Понякога хората трябва да умрат за своите вярвания. Може да има война, революция, или някаква голяма криза. За какво човек е готов да умре? За какво много хора в едно общество са готови да умрат? Бог, страната и семейството? Слава и богатство? Чест? Когато приковем хората и ги питаме какво наистина е от значение за тях, добиваме някаква представа кои са и какво са. Добиваме някаква представа за това какви искат да станат. Откриваме какво искат от живота, когато ги изправим пред ситуация, която застрашава живота им. Там се намира религията на даден човек. Помислете за себе си. има ли нещо в живота ви, за което наистина бихте били готови да умрете? Повечето родители биха казали, че са готови да умрат за децата си. А за някаква идея или вярване? Ако някой враг е опрял оръжието си в главата ви и ви казва, че ще натисне спусъка, ако публично не се отречете от дадена идея, има ли толкова ценна за вас идея, за която да кажете, “Стреляй.” Ето че се приближаваме към вашата религия. Преди около 1800 години е имало хора в Римската Империя, които са казали на императора и неговите длъжностни лица, “Стреляй.” Разбира се, тогава не са имали пушки и пистолети. Но са имали лъвове и арени. Имали са камъни за трошене на човешки черепи. Имали са всички възможни методи за мъчения. Римската Империя е обявила война на ранните християни и значителен брой от тях абсолютно са отказали да принесат какъвто и да е принос на олтара на императора. Толкова важно ли е било? Те са смятали така. Съпротивявали са се, умирали са, а след триста години на подновяващи се преследвания са победили. След 363 всички императори на Римската Империя са изповядвали вяра в Исус Христос като живия Бог, Който управлява историята. Всеки, който е отказвал да направи такава изповед, не е можел да стане император. Може би не всички от тях са вярвали в Христос, но са казвали, че вярват. Ранните християни са вярвали, че има значение какво вярваш относно Бога. Те са били готови да умрат за своята вяра. Те са вярвали в думите на Исус: “Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матей 16:25-26). Те са вярвали, че няма с какво да купиш излизането си от ада и влизането си в небето. Има ли на земята нещо толкова важно за вас, че бихте умрели, за да го запазите или за да потвърдите своето посвещение към него? Ако е така, тогава то вероятно е вашата най-висша цел, вашето най-скъпо притежание. Можем дори да кажем, че то е вашият бог. Едно нещо е сигурно: то е възможно най-близо до вашия бог. Ако бихте дали живота си за него, то трябва да е доста важно за вас. Някои хора вярват в лозунга относно комунизма, “По-добре мъртъв, отколкото червен.” Други не са съгласни: “По-добре червен, отколкото мъртъв,” тъй като винаги ще имаш поне още един ден да се бориш, или поне може да доживееш да видиш срутването на комунизма. Но двете схващания са противоположни едно на друго. Между тях не можеш да постигнеш компромис. Но други хора искат трета алтернатива: “Нито мъртъв, нито червен.” Те искат позитивна алтернатива. Те не искат по-малката от двете злини. Те знаят какво искат и са готови да работят усилено, за да постигнат своята цел. Това е моята позиция. Аз искам позитивна алтернатива. Мотото на моя живот е това: Не можеш да биеш нещо с нищо. Ако не харесвате това, което става около вас, тогава излезте и се опитайте да го промените. Ако не харесвате нещо, предложете нещо по-добро. Ето затова отделих от моето време, за да напиша тази книга. Не харесвах другите книги. Загрижен съм за състоянието на света днес. Убеден съм, че Западната цивилизация се намира в преломен момент. Аз не искам ръководителите и гражданите на Свободния Свят да вземат решения, които обричат на разрушение нашия начин на живот. Но има много неща в нашия начин на живот, които искам да се променят. Всъщност, убеден съм, че ако те не се променят, ще изгубим положителните страни на нашия начин на живот за много дълго време. Не искам да се налага да правя избор между “По-добре червен, отколкото мъртъв” или “По-добре мъртъв, отколкото червен.” Докато все още има време, предпочитам третата алтернатива: нито едно от двете! Но не можеш да биеш нещо с нищо. Ето защо бих искал да отделите малко време и усилия да помислите за някои основни проблеми. Дали светът е изправен пред криза с монументални размери? Дали има нещо, което можем да направим, за да решим проблемите, пред които сме изправени? Можем ли да открием къде сме сгрешили и да се поправим? Има ли нещо, което можем да направим, което да има значение? Тази книга е именно за това: да направим нещо – всъщност, много неща – което безспорно ще има голямо значение. Но не можем да знаем кои неща имат значение, ако не разбираме естеството на нашия свят, нас самите и нашите ресурси. Именно затова искам да помислите. Може би не познавате много добре историята на християнството през последния век. Един от продължаващите дебати засяга законността на обществената дейност. Онези, които обикновено отхвърлят основните учения на вярата – непогрешимостта на Библията, божествеността на Христос, реалността на раждането от девица, второто идване на Христос в съда, и т.н. – са привърженици на обществената дейност, особено на политическата дейност. От друга страна, онези, които защитават традиционните учения, обикновено стоят настрана от политиката. Те се съсредоточават върху проповядване, евангелизиране, чуждестранни мисии, библейски конференции, групи за изучаване и така нататък. Съсредоточават се върху довеждането на посланието за личното спасение – послание, което лишава от сила или дори отрича възможността за християнско обществено възстановяване. Един израз, който доста добре обобщава разделението, е този: “Либералите вярват в историята, но не в Бога, докато консерваторите вярват в Бога, но не и в историята.” Това, на което тази книга набляга, е реалността и на Бога, и на историята. Индивидите биват спасявани, но ако те принасят духовен плод, те ще принасят и обществен плод. Бог говори на този свят, защото Той е направил този свят. Той призовава хората към покаяние, но покаяние от конкретни грехове, конкретен начин на живот, конкретно отношение, конкретни философии и конкретни икономически учения. Бог говори на човека като цяло и следователно говори на целия свят. Следователно ние трябва да проповядваме цялото Божие учение, както го правеха пророците на Стария Завет. Религиите, ако те са наистина религии, имат приложение в този свят. Истинската религия е начин на живот. Всяка версия на християнство, която не е приложно християнство, не е християнство. Дейността сама по себе си не е християнство, но дейност в Божието име, според Божиите открити инструкции, е християнство. Така че сега трябва да отговорим на въпроса: Какво е християнство? Помните ли четирите ми въпроса? Въпросите, които можем да използваме, за да открием най-важните характеристики на всяко общество? В какъв Бог вярват християните? Какъв е техният възглед за човека? Какъв е техният възглед за закона? И накрая, какъв е техният възглед за времето? Може ли християнството да има значение? Библията казва, че може. Историята ни казва, че то е имало значение в миналото. Но дали ще има значение в бъдещето? Това е въпросът? Между другото, какво е християнство? За какво всъщност се отнася то? Има ли смисъл да питаме дали християнството има някакво значение, ако първо не знаем какво е то? Нека разгледаме нашите четири теми: Бог, човекът, законът и времето. Какво казва Библията за тези четири теми? Докато не знаем отговорите, със сигурност не можем да ги приложим в нас самите, нашия свят и в нашето бъдеще.

БОГ

Какво има Библията да ни каже за Бога? Доста много, както вероятно се досещате. Тя казва, че Бог е светлина. “И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в него няма никаква тъмнина” (1 Йоан 1:5) (Ако се чудите какво ли означава “1 Йоан 1:5,” ще ви кажа. В Новия Завет, както и в Стария Завет, имаме различни книги, разделени на глави и стихове. Това разделяне е било направено повече от хиляда години след написването на книгите на Новия Завет. “1 Йоан 1:5” означава първото послание на Йоан, глава първа, стих пети. Ако сте съобразили, че трябва да има и “2 Йоан”, улучили сте. Всъщност, има дори и “3 Йоан.” То е само една глава, обаче, така че пишем “3 Йоан 3.” В този случай “3” означава стих, не глава.) Библията също ни казва, че Бог е любов. “Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов” (1 Йоан 4:8). Ако не обича никого или нищо, тогава очевидно той не може да бъде последовател на Бога, казва Йоан, тъй като Бог е любов. Проблемът е, че има много религии, които ни казват, че Бог е светлина и любов. Думите не ни казват много за Бога. Можеш да сложиш почти всякакво тълкуване върху “светлина” и “любов.” Имаме нужда да знаем нещо повече от това за Бога. Защо да не започнем от началото? Защо да не започнем с уводните думи от книгата Битие, първата книга на Библията? “В началото Бог създаде небето и земята.” Преди всичко, Бог е Създателят. Сега вече имаме отправна точка. Схващането за Бога като абсолютния Създател е уникално за християнството и юдаизма. Има и други религии, които говорят за Бога като скулптор на света или за първоначалното същество, но никоя религия освен християнството и юдаизма не говори за Бога като абсолютния, върховния, “ненуждаещ се от помощ” Създател. Първата глава на Битие казва, че Той е създал цялата вселена чрез силата на Своето слово. Никаква предварително съществуваща материя, никакви резервни части в задния двор е нямало, нямало е дори и заден двор, в който да се намират резервни части. Нищо. Бог създаде всички неща от нищо. Това е трудно за вярване учение. Хората просто не искат да вярват в него. Те биха отишли невероятно далеч, за да избягнат да вярват в него. Създават митове, като мита за космическото яйце. Или може да изберат да вярват във вечен океан и от водния океан са произлезли всички неща, включително и боговете. Съвременните учени следват ръководството на гръцките философи, които са живели пред 2500 години, и заключават: 1) вселената винаги е съществувала по начина, по който съществува сега (теорията за “стабилното състояние”); или 2) вселената е започнала след огромна експлозия на някаква вечна материя-енергия (теорията за “Големия взрив”); или 3) вселената осцилира: разширяване, свиване, разширяване. . . . Разбира се, съвременните учени обличат теориите си с много математика и чудати думи, но всъщност не са сътворили нещо ново. Сътворението от нищо е това, което Библията учи. Тя не учи, че Бог е пуснал част от Себе Си в пространството и че тази божествена искра е преминала в света. Тя не учи, че той е формирал предварително съществуващата материя в това, което виждаме днес. Тя не казва, че светът на материята по някакъв начин подражава на Бога, който не е нищо повече от “мисъл, мислеща самата себе си.” (Това предположение е било направено от Аристотел в неговата книга Физика, глава 8, която е писал около 330 пр. Хр.) Това, което Библията учи, е, че Бог каза “Да бъде светлина,” и стана светлина (Битие 1:3). Едно след друго, Бог каза, “Да бъде . . .” и то незабавно ставаше. Земята, водата, сушата, тревата, слънцето, луната, звездите, животните и накрая човека: Бог каза “Да бъде . . .” и стана. Той направи всичко това за шест дена. Еврейската граматика не може да ни каже дали това са били 24-часови дни. Много съвременни християни твърдят, че не са. Но когато си помислиш за това, защо не? Имам предвид, ако Бог създаде всичко от нищо, което е едно от най-трудните за вярване неща в света, защо да не приемем думите на Библията в прекия им смисъл? Древните евреи определено са вярвали, че шестте дена са били наистина дни. Всеки ден е имал сутрин и вечер. Събирането на дните дава 7-дневната седмица, с почивен ден всеки седми ден. Освен това, каква е ползата от теорията за дните с продължителност милиарди години, ако приемем, че приемате сериозно свидетелството на Битие за сътворението? Слънцето, луната и звездите бяха създадени на четвъртия ден. Но тревните семена и плодните дървета бяха създадени на третия ден (Битие 1:11-12). Кой учен би възприел идеята, че земните растения са били създадени преди да бъде създадено слънцето? Не и еволюционистът. Не, дори да се опитаме да твърдим, че думата “ден” може да означава милиард години. Съвременният учен не може да приеме идеята за Божието сътворение от нищо, така че редефинирането на “ден” да означава по-дълъг период от време не решава нищо. Това, което учим в първата глава на Битие, е едно от най-важните учения на християнството: Бог създаде света от нищо. Той е напълно отделен от света. Той е абсолютен суверен над света. Oxford English Dictionary определя “суверен” по този начин: “Който има върховенство или по-горно положение или власт над другите; началник; управител, ръководител, господар или собственик. . . .” Но дори и тези думи са недостатъчни, за да изразят библейското учение за върховенството на Бога над Неговото създание. Бог е абсолютният управител на всичко, което става. Той контролира вселената, защото Той е направил вселената. Тя няма никаква независимост от Бога, защото е била направена от Бога. Тяпонастоящем е поддържана от Бога. Божието провидение означава просто активното поддържане и управляване от Бога на Неговата вселена. Библията не учи, че вселената е огромен часовник или машина, която Бог е направил преди много време, когато първо е навил пружината и сега тя си тиктака, напълно независима от Бога. Вселената е Божия собственост и Той я пази ревниво. В Псалмите, вдъхновените поеми и химни на Стария завет, четем: “Господна е земята и всичко, каквото има в нея, вселената и тия, които живеят в нея; защото Той я е основал върху моретата, и затвърдил върху водите” (Псалм 24:1-2). Земята е пълна с живи същества, включително вие и аз. Всички живи същества принадлежат на Бога, включително вие и аз.

Разграничението Създател-създание

Святост

Триединството

Заключение

ЧОВЕКЪТ

Когато се опитваме да стигнем до основата на нещата, обикновено е най-добре да схванем произхода на нещата. Какъв е произходът на човека? Библията ни дава отговора: “И Бог каза: Да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всеки гад, що пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и завладейте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Битие 1:26-28). В следващата глава Бог ни дава по-подробна информация за конкретните особености на сътворението на човека: “И Господ Бог образува човека от пръст от земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дишане; и човекът стана жива душа” (Битие 2:7). Човекът е създаден от Бога. Той не е създаден от човек. Той дължи своя живот, своите цели и своята среда на Бога. Бог е източникът на всичко, което човекът притежава. Бог притежава човека така, както притежава и всички други ресурси в създанието. Бог е абсолютен суверен над човека и над създанието. Но човекът не е пръст. Той е направен от пръст, но е повече от пръст. Той е специално Божие създание. Той е направен по Божия образ, с морално съзнание и господство над останалата част от създанието. За разлика от ангелите човекът е бил създаден като раса, органично единство, а не множество, и така дори и характеристиката един-и-много на Бога се изобразява в човечеството. Това ни показва най-малко една трислойна система. Първо, Бог, Създателят. Второ, човекът, създанието с душа. Трето, цялото създание. Човекът е част от създанието, но той по особен начин е различен от създанието. Човекът е уникален.

Божият образ

Падението

Проклятието

Спасението

Осиновение

Изборът

Освещение (новорождение)

Оправдание

Обобщение

Възстановяването

Заключение

ЗАКОНЪТ

Когато Бог създаде животните, Той ги постави под закон.Той определи те да се възпроизвеждат всяко според вида си (Битие 1:24-25). Когато Бог създаде човека, Той постави човека под закон. Той каза на Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злото (Битие 2:17). Адам физически можеше да яде от това дърво, но той беше под моралното, правното ограничение да не го прави. Божият закон е свидетелство за Неговия непроменим характер. “Аз, Господ, не се променям,” каза Бог на Своите хора (Малахия 3:6). Той е надежден. Неговият характер е непроменим. Всичко друго в създанието се променя, но не и Бог. Неговата непроменимост е самият стандарт за непроменимост. Христос, говорейки за последния ден на съда, обяви: “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Матей 24:35). Не може да се състави по-ясно изявление за Неговата божественост. Той приравняваше Своите думи с непроменимостта, приписвана на Бога. Само Бог говори вечно слово. В проповедта на планината Христос каза на Своите слушатели: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам, докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Матей 5:17-18). Думата “разрушавам” може да означавам събарям или унищожавам нещо. Исус не дойде да унищожи Божия закон. Но това е просто особен начин за изразяване относно Божия закон. Това, което Той имаше предвид, беше, че Той не дойде да отмахне или анулира закона. Той не дойде да направи закона невалиден. Структурата на проклетото създание върху Божия закон няма да бъде променена докато старото създание (нашия свят) остава. Противоположното понятие на “отмахвам” или “анулирам” епотвърждавам, установявам, утвърждавам. Следователно, Христос каза, че не дойде да отмахне закона, а да го утвърди – да го потвърди, да постави Своята “положителна резолюция” върху него. Той потвърди неговата валидност, като поучаваше неговите постановления, живееше Своя живот според неговите изисквания и победи изкушението (в пустинята), цитирайки неговите предписания на Сатана (Матей 4). Законът е толкова вечен, колкото е и Бог. Но Исус не обеща ли окончателното премахване на закона, когато земята дойде до своя край? Наистина, нито една йота или точка, най-малката буква от еврейската азбука, няма да премине дотогава, но след това ще бъдат ли новото небе и новата земя (Откровение 21) свободни от закона? Това би било неправилно тълкуване на думите на Христос, тъй като Той вече заяви, че Неговите думи няма да преминат. Това, което имаше предвид, беше, че законите, които важат за грешния свят, ще бъдат в сила докато светът бъде възстановен. Тогава може да се променятприложенията на закона, тъй като ще се променят външните обстоятелства. Например, законите за брака вече няма да бъдат в сила, тъй като в небето няма брак (Матей 22:30). Днес вече не сме изправени пред проблема дали да ядем или не от дървото за познаване на доброто и злото; това дърво вече не е част от нашите изпитания. Но общите принципи на брака винаги ще важат: вярност, общение, служение и т.н. Общият принцип на дървото все още е в сила: покорявайте се на Божиите открити заповеди. Никъде в Библията не можем да намерим каква да е следа от окончателно премахване на Божието управление чрез закона и неговите принципи.

Целите на закона

Договорът на нашия Цар

Благословенията на закона

Прогресивно завладяване

Реституцията

По кой стандарт?

Заключение

ВРЕМЕТО

Юдаизмът и християнството са били уникални в древния свят по отношение на техния възглед за времето. И двете учения са учели, че времето се движи напред по права линия, от начало към край. Това не звучи като много странна идея за вас, нали? Но едно време тя е била уникална. Всъщност, тя е била нечувана извън малкия народ на Израел. Хората в Запада едва ли някога мислят за времето, освен за да си напомнят, че като че ли никога няма достатъчно количество от него. Но те не се замислят често за дълбоката същност на времето. Времето е нещо “естествено,” нещо, за което всеки знае, че е праволинейна серия от събития, “просто едно нещо след друго.” Но как знаем това със сигурност? Ние също казваме, “историята се повтаря.” Наистина ли? Наистина ли се повтаря, събитие след събитие? Какво имаме предвид под “историята се повтаря”? (Онези, които са били обучавани като професионални историци, знаят истинската тайна на историята: “Историята може и да не се повтаря, но историците се повтарят.”) Ние смятаме, че всеки разбира, че историята е линейна, като права линия. Но защо пък да е така? Защото “здравият разум” ни казва това? Доколко можем да се доверяваме на нашия здрав разум? В края на краищата, ако трябва да приемем възгледа на здравия разум за формата на земята и ако нямаме научните измервателни техники или снимките на земята от космоса, можем да си помислим, че тя е плоска – може би кръгла, както слънцето и луната, но плоска, като гигантски диск, висящ някъде в пространството. Много хора в историята са вярвали именно в това – не всеки, разбира се, но много. (Ако човек живее на висок хълм над пристанище и ако все още се използваха ветроходни кораби с ярки бели платна, и ако той наистина има остри очи, може да забележи едно странно явление: върховете на мачтите на далечен кораб, който плава в посока към пристанището, ще се появят на хоризонта преди корпуса на кораба. Ако имаше телескоп, той би могъл да види това ясно, но в онези дни някои хора са го виждали още преди да е имало телескопи. Не би ли си помислил очевидното средният човек, на когото е казано, че светът е плосък? Не би ли заключил правилно, че само една сферична земя би му позволила да вижда върховете на мачтите на корабите преди да може да види техните корпуси? Само малка група хора са направили това заключение преди много векове. “Ненормалници.”) Същият проблем с възгледа на “здравия разум” съществува и за времето. С изключение на двете религии, които са основани на Библията, всички древни религии са считали времето за кръгообразно. Хората са гледали на хода на времето по същия начин, по който са гледали на сезоните. Лятото следва пролетта така сигурно, както есента следва лятото. Сезоните се движат в кръг. Те се повтарят. Нещо повече, звездите в техния небесен ход се движат по окръжност около света или поне така изглежда на всеки, който описва положението на звездите всяка вечер, което жреците в древния свят със сигурност са правили, и то с удивителна точност. И така, ако видимите “часовници” на природата, сезоните на земята и звездите горе, следват кръгообразни схеми, защо и времето да не се движи по същия начин? Защо космическото време да не е кръгообразно по своята същност? Библията ни дава правилния отговор – времето е линейно, защото Бог е създал вселената и ще я съди – но хората, които отхвърлят Библията, намират за трудно да дадат някакъв друг толкова добър отговор. Едва в днешно време отхвърлящите Библията хора предлагат някакви правдоподобни защити на идеята за линейното време, но се нуждаят от науката – исторически продукт само от библейския възглед за времето – за да открият тези отговори. Исторически, една от най-популярните алтернативи на библейската религия е било учението за кармата или прераждането. Смята се, че душите на хората надживяват смъртта на техните физически тела. Тези души преминават през хиляди или милиони животи, нагори или надолу по някаква верига на съществуване, от най-нисшето животно до самия бог (“Единият”). Тези души напредват или пропадат според сбора от доброто или злото, което са направили в миналото, живот след живот. Накрая всички души отново се обединяват с безличностния универсален дух, от който по някакъв начин е произлязло независимото съществуване. Но няма начин да сме сигурни, че този процес на “сътворение чрез отделяне” не започва отново, и има много причини да вярваме, че той наистина започва отново; защото повечето хора, които вярват в кармата, също вярват, че времето се движи на цикли. Само чрез бягство от времето можем да намерим мир, мира на непроменимостта. Въпрос: А как в самото начало сме се оказали във времето? Няма ли пак да се окажем във времето? Дори самият израз “да се окажем” предполага свят, който се разрушава и след това някак започва отново. Хората, които вярват в кармата, не приемат явното учение на Библията, “И тъй като е определено на хората веднъж да умрат, а след това съд” (Евреи 9:27).

Линейното време

Целенасоченото време

Заветното време

Проклетото време

Изкупеното време

Първоначално

Прогресивно

Окончателно

Представителното време

Заключение

ОБОБЩЕНИЕ НА ЧАСТ І

Готови ли сте за онова изследване, “Какво е християнско общество”? В началото казах, че три въпроса са най-важни, когато започнете да изследвате едно общество: 1) Какъв е неговият възглед за Бога? 2) Какъв е неговият възглед за човека? 3) Какъв е неговият възглед за закона? Първо, християнският възглед за Бога е жизнено важен въпрос. Бог е Триединство, три Личности, но едно същество, в общение, но действащ като една Личност. Следователно този Бог е едновременно един и много, едновременно във времето и извън времето. Бог е едновременно единство и многообразие. Този Бог е Създателят на вселената. Цялата вселена е била създадена от нищо чрез Неговото слово. Никоя част от вселената не съдържа нищо от Божието естество. Христянството утвърждава разграничението Създател-създание : Бог е фундаментално различен от вселената. Вселената се поддържа от Бога чрез Неговото провиденческо управление. Вселената не може да бъде безличностна, защото тя изцяло лежи на Бога, едно лично същество. Следователно християнството утвърждава космическия персонализъм. Няма независими сили, направляващи създанието, сили, които са над Бога или извън Бога. Всичко, което става, има смисъл, защото Божият план управлява цялата история. Вселената има основа в Божия план. Бог познава всичко изцяло. Той напълно контролира всичко. във вселената няма зона на неутралност, няма зона на автономия (независимост), няма космическо “частно право” извън Бога и Неговото провиденческо управление. Всеки грях е личен, защото той винаги е бунт срещу едно личностно Същество от страна на дадено създание. Няма и най-малка следа от случайност във вселената, никакво космическо “възможно е,” никаква област на съществуване, непозната на Бога. Бог е абсолютно върховен над вселената, защото я е създал и понастоящем я поддържа. Първата глава на Битие и глави 38 до 41 от книгата Йов ни казват за съзидателните действия на Бога и Неговата пълна власт над цялото създание. Същото е и в деветата глава на Павловото послание към Римляните. Второ, християнинът има уникален възглед за човека. Човекът е създаден по Божия образ. Той е създаден да доведе Божия закон в създанието. Човекът е създаден като личен представител на Бога на земята. Задачата на човека е да покорява земята и тази задача за господство (или завет за господство) е повторена на Ной след световния потоп (Битие 9:1-7). Човекът не може да избегне това назначение освен в ада и в последствие в огненото езеро. Колкото по-близо един човек или едно общество се съобразява с откритите стандарти на библейския закон, толкова повече този човек или това общество ще се приближат до изпълнение на условията на Божието назначение за човека. Това назначение е едновременно лично и колективно и хората и като индивиди, и като колективи са отговорни за изпълнението на това назначение. Човекът, обаче, е бунтовник. Той падна етично, когато отхвърли Божия закон и яде от дървото за познаване на доброто и злото. Той искаше незабавно просвещение, незабавно познание, незабавна власт да определя доброто и злото. Бог го изхвърли от Едемската градина заедно с жена му, която му беше дадена като помощник. Те бяха проклети физически, както беше и самата земя. Това проклятие трябваше да направи изпълнението на задачата за господството много по-трудна, но също направи това изпълнение възможно, защото проклятието на икономическата оскъдност сега принуждава враждуващите хора да си сътрудничат един с друг заради по-високата производителност и по-високия личен доход. Принципът на разделението на труда увеличава производството на всеки, когато хората си сътрудничат доброволно, вместо да използват сила, за да се покоряват и унищожават едни други. Човекът все още е по Божия образ, но този образ е изкривен етично, така че човекът отказва да признае Божията власт над себе си и вместо това избира да се покланя на създания вместо на Създателя. Следователно човекът е обречен на вечно унищожение, освен ако Бог се намеси и доведе индивидуалните хора до вяра в Исус Христос, Божието жертвено агне, Божия първосвещеник и Божия Син, Цар и държител на създанието. Хората не могат да избягнат задачата за господството, но те изработват своето спасение или осъждение като подчинени на Бога. Някои хора вярват, че не са подчинени на Бога, и така стават роби на Сатана, падналият ангел. След кръста всяко от двете царства се бори за победа, но Христовото царство има осигурена победа, докато на царството на Сатана е гарантирана окончателна загуба. Когато условията на задачата за господството бъдат прогресивно изпълнявани от Божиите подчинени, християните, създанието ще бъде прогресивно възстановявано. Проклятието върху земята ще бъде прогресивно премахвано, точно както и проклятието върху човека ще бъде прогресивно премахвано. Но на земята никога няма да има съвършенство докато има грях и винаги ще има грях до крайния съд. Следователно човекът не може да спаси сам себе си. Бог спасява човека по благодат, чрез вярата на човека в Христос, единственият изкупителен принос, Приемлив за Бога. Човекът не се спасява чрез собственото си спазване на закона. Човекът не се спасява чрез премахване на закона. Човекът не се спасява чрез революция. Човекът бива спасен от Бога, чрез Христовото изпълнение на закона, вменено и вложено в човека по благодат, чрез лична вяра в Исус Христос. Бог е избрал тези, които ще спаси, преди създанието на света (Римляни 9; Ефесяни 1). Трето, законът. Законът включва наложените и поддържани от Бога правила във вселената. Това също включва моралния закон, под който човекът работи и на основата на който човекът бива съден. Това също включва законите за човешките институции, по които биват държани отговорни хората на групи. Според Божия закон се налагат благословения и проклятия. Законът е средство за господство. Той служи за възпиране на злото в хората (съвест), както и на видимите зли дела сред хората (юридическо налагане). Областите на закона в човешките дейности могат да се обобщят така: морална, юридическа и на господството. Човекът е едновременно под Божия морален закон, под юридическия закон и над създанието чрез закона за господството. Човекът е отговорен пред Бога за правилното упражняване на закона. Той е едновременно подчинен и господстващ. Той трябва да бъде подчинен на Бога и над създанието, но поради непокорството на човека той подчинява себе си на създанието и се бунтува срещу Бога. Бунтовният човек обръща реда в създанието, бивайки господстващ там, където трябва да бъде подчинени и обратното. Законът не е бил премахнат, отхвърлен или унищожен от Исус Христос. някои от церемониалните закони на Стария Завет са изпълнени в Христос, защото те са сянка, докато Той е реалността над сянката. Принципите на закона са непроменими, защото те отразяват Божия характер, който е непроменим. Приложенията на закона може да се променят с промяната на историческите обстоятелства. Но ако приложението на един закон не е било конкретно променено по Божие откровение, той все още е в сила. Пожертването от Бога на Неговия Син на кръста послужи като заместник за човека. Христос изпълни закона и следователно е безупречно чист, жертва без недостатък. Това е което Бог изисква, за да задоволи Своята святост. Нищо по-малко не е достатъчно. Така че християните са били освободени от проклятието на закона, но те са все още под изискванията на закона, Божия мирен договор с човечеството. Законът трябва да доведе хората и народите до покаяние. Следователно законът е наставник за хората, както като индивиди, така и тяхното положение като представители на колективни групи. Следователно християнинът има написана съвкупност от стандарти, които са приложими за създанието, защото същият Бог, който създаде човека и природата, даде Своето откровение на човека, който е направен по Божия образ. Човекът е отговорен за господството, защото човекът беше създаден да упражнява господство. Човекът и природата “се съвместяват,” като човекът е в презвъзхождащо положение поради Божия образ, който го определя като човек. Законът служи като посредник между човека и природата. Този закон “съвместява” човешкия ум и природните процеси. Бог създаде всички тях да бъдат в хармония. Само бунтът на човека изкриви тази хармония и прогресивното освещение на човека чрез Божията благодат и подчиняващия човека закон постепенно възстановяват тази хармония. Накрая, времето. Видимите Божии благословения идват върху спазващите завета (Второзаконие 28:1-14), а видимите Божии проклятия идват върху нарушителите на завета (Второзаконие 28:15-68). Следователно дългосрочният кумулативен растеж на видимото Божие царство в историята неизбежно ще надделее над краткосрочния кумулативен растеж и последващото свиване на всяко от разделените земни царства на Сатана. Докато течението на историята вдига и сваля земните институционални представители на двете царства, Божието царство е по принцип обединено, докато царството на Сатана е по принцип разделено. Исус обяви относно царството на Сатана, “Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои” (Матей 12:25б). Следователно, историческата победа на Христовите призвани заветни хора е осигурена. Историята е представителна. Битката между Бога и Сатана в историята се провежда предимно в историята от съответните им човешки последователи. Войната се води предимно на основата на етика, а не на груба сила. Това, което спазващите завета и нарушителите на завета правят в историята, е представително за това, което в същото време става в свръхестествената област. (По този въпрос, прочетете книгата Йов.) Следователно, да кажем, че видимата институционална църква ще се провали в историята в своята възложена задача да проповядва благовестието и че християните ще се провалят в историята във възложената си задача да покоряват земята за Божията слава, е същото като да кажем, че Бог е губещият в историята. Но това е точно което амилениалистите поучават относно Църквата и което премилениалистите поучават относно Църквата по време на т.нар. “Епоха на Църквата,” преди буквалното, физическо завръщане на Христос да установи Своето пирамидално, бюрократично милениално царство. Амилениалистите нямат дори и тази надежда за бъдещето. За тях историята е низходяща от възнесението на Христос, въпреки идването на Святия Дух. Накратко, Бог е губещият в историята. Да кажем, че човешките ученици на Сатана могат и ще тържествуват над християните докато Исус се върне физически, за да царува на земята, е същото като да кажем, че принципът на Сатана на бюрократична, тиранична организация е по-ефективен в историята от Божието децентрализирано царство. Онези, които вярват, че земните сили на Сатана ще тържествуват в историята, освен ако Исус дойде отново физически, за да управлява в историята, просто се срамуват да признаят, че имат повече вяра в силата на греха, отколкото в силата на възкресението, повече увереност в нарушаващите завета хора в историята, отколкото в спазващите завета хора в историята, повече почит към силата на тиранията в историята отколкото към силата на свободата, повече вяра в преобразяващото дело на Адам, отколкото в преобразяващото дело на Христа. Какъв е библейският подход към историческата продължителност и преломност? Той учи, че големият прелом на земното служение на Исус Христос е зад нас исторически; сега в действие е прогресивната победа на Неговите заветни хора. Следователно християните трябва да очакват да видят прогресивното тържествуване на Божието видимо царство в историята. Те не трябва да очакват да бъдат част от някакъв голям прелом в средата на историята. Няма да има преломен момент в историята, който премахва християните от историята до края на историята. От друга страна, няма да има и постепенен спад в космическото или общественото влияние на благовестието в историята. Трябва да очаквамепродължителност на победата, а не продължителност на отстъплението. Между другото, трябва да останем заветно верни към Божия открит закон чрез силата от Святия Дух. Трябва да работим, за да покажем Христос в нас и в нашите институции. С този преглед в ума, сега сме готови за следващата стъпка: разбиране на трите главни институции, дадени на човека от Бога. Те са: семейството, църквата и държавата. всяка от трите е форма на управление. Всяка притежава даден от Бога монопол на управление. Всяка от тези институции е предназначена от Бога да изпълнява нуждите на човека. Бог контролира всяка от тях. Не трябва да се опитваме произволно да свързваме Бога с Църквата, човека със семейството и закона с държавата. Бог е свързан с всяка от тези три колективни институции, както и с индивида. Икономиката не е истинско управление, защото тя не може законно да изисква клетва, но тя е главна област на човешката дейност. Човекът участва във всяка от четирите области. Тези институции формират структурната основа на Божието царство, във времето и на земята.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ЧАСТ ІІ

Ако християнството ни дава уникален възглед за същностните основи на обществото – Бог, човека и закона – тогава трябва да очакваме да видим важни разлики между възгледа за обществените институции на християнството и възгледа на конкурентните религии за тези същите институции. Трябва да очакваме да видим тези институции построени върху различни философски основи. Трябва също да видим големи разлики в ефективността на тези институции, в зависимост от това дали се намират в християнско общество или в езическо общество. Една от най-важните характеристики на християнската обществена теория, или поне на протестантската обществена теория, е отсъствието на каква да е напълно върховна човешка институция. Никоя институция няма крайна власт, защото никоя човешка институция не е свободна от разрушителните последствия от греха. Само Исус Христос може да притежава пълно върховенство във времето и на земята. Единствено Исус Христос е връзката между човека и Бога.Неговото открито слово, Библията, е крайната власт за човека, а не изявленията на комитети, бюрократи или религиозни ръководители. Бог е източникът на обществения ред. Конкретно, това е Святият Дух, който е изпратен да утешава Църквата (Йоан 16:7). Святият Дух дойде да води хората във всяка истина: “А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори, и ще ви извести за идните неща” (Йоан 16:13). А ние знаем, че “където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17б). Божията върховна власт над създанието е тази, която държи всички неща, и ние знаем, че установената връзка между Божия закон и видимите благословения гарантира запазването на обществения ред за онези общества, които се стремят да се съобразят с открития законов ред на Бога. Следователно библейската обществена теория утвърждава произвеждащите ред следствия от децентрализиранатасистема на конкуриращи се, но идеално сътрудничещи си институции. Никоя институция сама по себе си не трябва да произвежда този обществен ред. Всъщност, никоя институция сама по себе си не може да го произведе, тъй като съсредоточаването на власт, свързано с такъв опит, е саморазрушително и в пълно противоречие с библейския обществен ред. Свободата и редът се постигат едва когато хората в обществото се стремят да преустроят всичките си обществени институции според инструкциите, показани в Библията. Когато видим обществена теория, която заявява валидността на пирамидална структура на институциите, с няколко институции долу и една-единствена институция на върха, ние виждаме обществото на Сатана. Пирамидалната структура, и в обществената теория, и в архитектурата е основна за езическата античност. Това е също господстващата обществена теория на съвременния социализъм и на комунизма. Тя поставя хората в основата на пирамидата, а държавата на върха. Библията заявява съществуването на много върховенства, много институции, които носят законна власт. Човешките институции притежават законно върховенство, но всяко такова върховенство е ограничено и  възложено. Единствено Бог притежава абсолютно върховенство. Всеки опит от някоя институция да изисква крайната власт е демоничен. Всички институции са под Бога и са управлявани от Божия закон. Никоя институция сама по себе си не може да изисква крайна власт над всички други. Това, което Библията заявява като задължително, е следното: отговорни хора под Бога, но никога автономни хора под Бога. Нито единият (държавата, Църквата, семейството), нито многото (индивидите) могат да искат абсолютно върховенство. Нито колективизмът, нито индивидуализмът са валидни като изключителен принцип на обществения ред. Това, което Библията заявява, е заветно общество: индивиди и институции под Бога и под Божиите практически закони. Трябва обаче да разберем, че икономиката не е отделна заветна институция. Никаква клетва, която призовава Божиите санкции, не е валидна в икономиката. Тя е договорна институция, а не заветна. Разглеждам това в по-големи подробности в книгата Синайската Стратегия (The Sinai Strategy, Institute for Christian Economics, 1986), глава трета. С тази рамка в ума се обръщаме към четирите обществени институции: семейството, Църквата, държавата и икономиката.

СЕМЕЙСТВОТО

Мъжът и жената бяха създадени като работен екип. Тяхната задача беше и е да завладеят земята за Божията слава(Битие 1:26-28; 9:1-7). Това е задачата за господството. В основата на самата същност на човека е да изпълнява тази задача. Като наказание за бунта на човека Бог не позволява на човека напълно да изпълни тази заповед. Този вечен копнеж, чувството на безсилие, ще гризе ума на всеки бунтовник завинаги. Адам беше създаден пръв. На него беше дадена предварителната задача да наименува (класифицира) животните, преди да беше получил жена (Битие 2:19-20). Човекът изпълни тази задача и тогава Бог му даде жена. Това показва, че мъжът получава съпруга, за да му помогне да изпълни своето призвание пред Бога. Павел го каза по следния начин: “Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа” (1 Коринтяни 11:8-9). В същото време, те сега са работен екип под Бога: “Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа; защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога” (1 Коринтяни 11:11-12). Първоначално жената е била направена за мъжа, но всички деца произлизат от мъжа и жената. Всички са под Бога. Имаше, и сега има, йерархия. Бог е абсолютно върховен над мъжете и над жените, но Той постановява Своята йерархична верига чрез съпруга. Петър пише: “Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си” (1 Петрово 3:1а). И отново, “Както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, когато правите добро и не се боите от никакво заплашване” (1 Петрово 3:6). Съпрузите дължат на своите съпруги праведно отношение и подкрепа. “Така също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте им почит като на наследници на живота по благодат, за да не става препятствие за молитвите ви” (1 Петрово 3:7). Дългото обръщение на Павел относно взаимните задължения на съпрузите и съпругите сравнява това взаимоотношение с любовта на Христос към Неговата Църква и отговорността на Църквата към Този, Който я обича. “Жени, подчинявайте се на своите мъже, като към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата, при което само Той е спасител на тялото. Но както Църквата се подчинява на Христа, така и жените във всичко на своите мъже. Мъже, обичайте жените си, както Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно измиване чрез словото, за да я представи на Себе Си Църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да обичат жените си както своите си тела. Който обича жена си, обича себе си” (Ефесяни 5:22-28). Като се има предвид възгледът на Павел и на другите писатели за необходимостта да заповядат на жените да се покоряват на мъжете си и на мъжете да обичат жените си, трябва да очакваме в живота да открием обратното: непокорни съпруги и нелюбящи съпрузи. Бог даде строга заповед на Адам да избягва да яде от дървото за познание на доброто и злото. Изкусителят се обърна първо към Ева в своя успешен опит да предизвика революция. Адам, от своя страна, пренесе тази революция до Бога. Той също яде. Сатана знаеше какво прави, когато започна революцията с подриване на семейната йерархия. Той пресече йерархичната верига в най-слабото й звено, жената. Петър говори за жената като “по-слаб съсъд” (1 Петрово 3:7). Павел каза, че жената беше подмамена от змията, а мъжът не беше подмамен (1 Тимотей 2:14). Адам беше по-силното звено. Семейната йерархия продължава надолу към децата. Павел повтаря познатото увещание: “Жени, подчинявайте се на мъжете си, както прилича на Господа. Мъже, обичайте жените си и не се огорчавайте против тях. Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа. Бащи, не раздразнявайте децата си, за да не се обезсърчават” (Колосяни 3:18-21). Тази йерархична верига е предназначена да отразява взаимоотношението на Бога със създанието – йерархия на функции, но без какво да е превъзходство или малоценност в естеството – което означава, че християнският възглед за брака подкрепя и двата пола, без да ги обърква един с друг. Функционалното подчинение не означава етична малоценност. То просто означава, че човечеството като колективно цяло е съставено от различни видове хора и никога не може да има функционално равенство между мъжете и жените. Техните задължения са различни и за да може човечеството да изпълни условията на Божието назначение за господство, хората трябва да зачитат разликите, които Бог е вградил в половете. Мъжете са функционално превъзхождащи своите жени, както Христос е функционално превъзхождащ Църквата. Църквата никога няма функционално да превъзхожда Христос. Семейството е специално направена от Бога единица. Тя е предназначена да разширява Божието видимо върховенство по лицето на земята. Семейството е главният изпълнител на господството. Господството е неговата задача.

Децата

Социални грижи

Попечител

Общение

Заключение

ЦЪРКВАТА

Църквата е друга институция, която помага на хората в дисциплината на личното себевладение. Църквата е Божията специализирана институция за проповядване на благовестието, поддържането на задължителните свещенодействия (кръщението и Господната вечеря) и дисциплината на своите членове. Това са белезите на истинската църква. Без тях не може да има институционална църква.

Общност

Заветът

Свещенодействията

Дисциплина

Царството

Заключение

ДЪРЖАВАТА

Най-доброто място, от което да започнем изследването на християнския възглед за държавното управление, е писмото на Павел към църквата в Рим. Първият принцип, който Павел положи, беше, че не е отговорност на индивидуалния гражданин да налага възмездие. “Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на гнева; защото е писано: На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римляни 12:19). Означава ли това, че всяко наказание трябва да се отложи до деня на съда? В никакъв случай. Бог е постановил назначено служение за възмездие, държавната власт. “Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога” (Римляни 13:1). Макар че това изречение е увод към разглеждането на поста на магистрата, неговата рамка е по-широка от магистрата. Павел говори за “власти.” Тези власти са законни власти над нас. Но думата е в множествено число, не в единствено. Павел не ограничава своя възглед само до държавната власт. Той дори не говори за Римската държава сама по себе си. Той говори за плуралистичните власти от всякакъв вид над всеки човек. Няма нито една човешка власт над човека, която да може да претендира за абсолютно върховенство. Няма абсолютен и окончателен апелативен съд във времето и на земята. Има много власти, които трябва да бъдат уважавани, като всяка носи своята власт от Бога. Хората не трябва да се съпротивяват на властите над тях. Съпротивата им навлича осъждение (Римляни 13:2). Това е изключително силен език. Павел полага един фундаментален принцип на християнската обществена мисъл: революцията срещу всяка учредена власт, тоест “властите” на управлението (включително, но не и изключително, държавната власт), е бунт срещу Бога. Третият стих на Римляни 13 е преходът: от властите въобще към държавата конкретно: “Защото владетелите не са страх за добротвореца, но за злотвореца. Искаш ли прочее да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея.” Управителите са заплаха за Сатана. Самото съществуване на управители показва йерархия на власт и отговорност в човешките дела – структура, създадена от Бога. Тогава Павел се обръща към институцията на държавната власт: “властта.” Това съществително в единствено число тук показва стесняване на фокуса: институцията, която носи меча. Павел пише за гражданския управител: “Понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител, възмездител за гняв спрямо този, който върши зло. Затова, нужно е да се покорявате, не само поради гнева, но и заради съвестта. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с това. Отдавайте на всеки дължимото: комуто данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почет, почетта” (Римляни 13:4-7). Павел всъщност говори за магистрата като “Божий служител.” Това е съществено важно понятие. Думата служение обикновено се свързва само с институционалната църква. Павел твърди, че служителят на правосъдието, тоест служителят, който носи меча, е също служител, назначен от Бога. Наистина, служителят на правосъдието е също толкова важен за живота на едно богоугодно общество, както и служителят на благовестието. Той има различна функция, но има право на данък. По никакъв начин, обаче, тези данъчни плащания, не се считат за кражба сами по себе си. несъмнено, месианската държава може да изисква данъци на нива, които са конфискационни. Монополът на меча дава възможност на държавата да стане тиранична. На данъчното облагане като такова не трябва да се обозначава като кражба, както и десятъкът към Бога не е кражба. Хората плащат за получени жизненоважни услуги: потискане на насилието, потискане на измамите, потискане на злите дела на Сатана. В дните преди народът на Израел да поиска човешки цар, Бог беше техния върховен владетел. Затова, когато те дойдоха при пророк Самуил, той ги предупреди срещу последствията от издигането на човек, който да ги управлява като цар. В 1 Царе 8 имаме най-доброто описание на увеличаващата се държавна власт в античната литература. Ето какво ще правят вашите бъдещи царе, заяви Самуил. Царят ще взема синовете ви и ще ги записва във въоръжените си сили (ст. 11-12). Ще изисква дъщерите ви и ще ги прави да му готвят (ст. 13). Ще изземва най-добрите ви ниви (ст. 14). Ще изземва десет процента от земеделската ви продукция (ст. 15). Ще изисква трудова повинност от собствените ви слуги, както и от собствените ви товарни животни (ст. 16). “Ще взема десятък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. В оня ден ще викате поради царя си, когото сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден” (ст. 17-18). Той няма да ви послуша, каза Самуил, защото е казал на Самуил, “защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях” (ст. 7б). Какво беше естеството на техния грях? Те замениха небесния Цар със земен цар. Искаха да бъдат като народите около тях (ст. 5, 20). С други думи, искаха ди издигнат човек до положението на почит и власт, което Бог имаше над тях. Те искаха да бъдат известни сред народите като просто още едно човешко царство. Те искаха да премахнат името на Бога като техен владетел и защитник и да го заменят с имената на могъщи мъже. Искаха да живеят в човешко царство, а не в Божието царство. Бог им даде желаното от сърцата им. Ние познаваме белега на тиранията, белега на човешкото царство. То е царство, което отказва да признае Божието върховенство. Това се изразява с ниво на данъчно облагане, което е равно или надвишава десятъка, тоест десет процента от продукцията на всеки човек. Двадесети век е векът на универсалните хуманистични царства, защото всички месиански държави след Първата Световна война наложиха данъчни нива далеч над пророкуваното като осъждение срещу Израел данъчно ниво. Всъщност, няма нито една западна нация (да не говорим за комунистическия лагер), която не би трябвало да смали данъците поне с 50%, за да постигне “поносимото” данъчно облагане на Египет под Фараона по времето на Йосиф, който извличаше 20% от националния продукт (Битие 41:34; 47:24). При това Египет се смята за една от най-могъщите династии в човешката история. Египет е бил царство, основано на възприетата божественост на владетеля, Фараона. Египет е имал най-огромната бюрокрация в човешката история, поне до появата на съвременните национални бюрокрации, които започват да се оформят в края на деветнадесети век.

Върховенство

Социални грижи

Дисциплина

Заключение

ИКОНОМИКАТА

Думата “икономика” произлиза от гръцката дума oikonomia, което означава управление. Тя идва от две други гръцки думи,oikos, домочадие, и nomos, закон. В този ограничен смисъл икономика е управление на дома. Oikonomos е настойник (Лука 2:2-4). Oikonomia също се нарича Божието обучение на Неговите хора, както е в 1 Тимотей 1:4, където преводът King James я превежда като “назидание.” (В българския превод на Библията думата се превежда като “наредба.”) “Нито да обръщаш внимание на басни и на безкрайни родословия, които помагат повече за спорове, а не за Божията наредба чрез вяра.”

Права на собственост

Дисциплина

Интервенция

Икономическото развитие

Заключение

ОБОБЩЕНИЕ НА ЧАСТ ІІ

Обществото налага отговорно сътрудничество сред хората. То лежи на идеята за себевладението. Всеки обществен ред, който минимизира себевладението, замествайки го с управлението на коя да е единствена управленска институция, е обречен на неуспех. Бог е установил много институционални власти и тези законни институции възпират индивидите, както и се възпират една друга. Идеята за задръжките и балансите е в същността си християнска идея. Такова схващане за обществения ред произтича пряко от учението на Библията за пълната извратеност на човека. Човекът се е разбунтувал против Бога; следователно, на никой човек и на никоя институция не може да се вярва напълно. Тъй като човекът не желаеше да се подчини на Бога, той следователно не е способен да управлява абсолютно като псевдо-Бог. Дори в Едем, показва Библията, никоя човешка институция не беше абсолютно върховна. Само Бог е абсолютно върховен, дори когато човекът е етично съвършен. Присъствието на семейството в Едем беше неизбежно, но преди да има семейство, Адам беше получил задача. Тази задача беше интелектуална по своето естество, но тя също включваше идеята за избор и разпределение. Така че в Едем имаше икономика. Адам беше управител като съпруг, но той също щеше да бъде управител като баща. Той също беше свещеник и като свещеник той дължеше на Бога пълно поклонение. Това предполага съществуването на църква, общение на поклонение. Най-трудно е, макар и не невъзможно, да се състави свидетелство за държавна власт в Едем и това е показателно за същността на езичеството, древно и съвременно, че държавата става главната институция в обществото. Всеки опит от страна на бунтовния човек да премахне семейството, или да подчини икономиката на държавата, или да управлява държавата чрез институционалната църква, или да премахне всички институции освен семейството и пазара, или какви да е други комбинации или разновидности на непокорството, не може да се надява да оцелее в дълъг период от време. Има времена, когато някоя от тези институции е подчинена на друга (във време на война, например, държавата може да се счита за временно върховна), но никоя институция не е абсолютно подчинена. Дори във време на война, казва Библията, новобрачните съпрузи не могат да бъдат записвани за военна служба в продължение на дванадесет месеца заради своите съпруги (Второзаконие 24:5). Това, което имаме в библейската обществена структура, е баланс. Имаме едновременно обществен ред и лична свобода. Имаме себевладение под Бога. Имаме пълна отговорност на хората и институциите под Божия закон. Накратко, имамебиблейско заветно общество. Това, което нямаме, е бюрократична стагнация. Нямаме обществена пирамида, с една-единствена човешка институция на върха и всички други институции зависещи от тази единствена институция за ръководство и подкрепа. Нямаме унитарна държава. Унитарната бюрократична държава е по своето естество демонична, защото управлението на Сатана е власт отгоре надолу, а не Божията система на възходяща отговорност, където хората на дъното са инициаторите, а хората на върха са само съдии. Пирамидалната система е нечестие. Тя е Вавилонската кула. Тя е Фараоновата архитектура на връзката божествено-човешко. Там, където тя съществува, човешката свобода е обявена извън закона. Това, което е нужно, за да се противостои на пирамидалното общество, е система от много йерархии, никоя от които не е абсолютно върховна над другите. Да разгледаме проблема с прелюбодейството. Очевидно, намесено е семейството. Цялата схема на властта в семейството е разстроена от прелюбодейството. Божият закон има правила, отнасящи се за прелюбодейството. Той има начини за решаване на проблема. Но прелюбодейството също има последствия за институционалната църква. Управленческата структура на църквата се намесва и започва да прилага решения на проблема, като законна институция, упражняваща власт над членовете на семейството. Но държавното управление също има частична власт над семейството в този случай. Между две страни е бил сключен завет и този завет е и граждански завет. Кой трябва да получи правата над децата? Кой да бъде посочен като жертва на прелюбодейния партньор? На кого трябва да се отсъди да плаща издръжка или да се присъдят някакви щети? Държавата се намесва, за да даде юридически отговори, които са задължителни за партньорите. Освен това, икономиката също е засегната. Дали и двамата родители ще бъдат работна ръка? Дали някой от тях ще се окаже в списъците за социални грижи? Дали децата ще могат да отидат в колеж? Кой ще финансира тяхното образование? Какви последствия ще има за икономическите структури на всяко ново семейство, което бъде формирано от първоначалните партньори в разведеното семейство? Икономическите последствия от прелюбодейството не могат да бъдат пренебрегнати. Това, е което представлява една система от много йерархии. Никоя институционална структура няма абсолютна и крайна власт в решаването на един проблем. В същото време, всички институции може да имат законната власт да предприемат стъпки, за да се справят с проблема, дотолкова, доколкото Божият закон разкрива конкретните области на отговорност за управителите във всяка управленческа единица. Всички те включват правителство или управление. Държавата, тоестдържавното управление, не е “управлението.” Тя е само едно управляващо тяло сред много други. Това е всичко, което представлява библейския обществен ред. Където видим пирамидална структура вместо много йерархии, знаем, че влизаме в обществото на Сатана.

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ЧАСТ ІІІ

До този момент сте започнали да осъзнавате забележителната алтернатива, която християнството предлага на съвременните хуманистични общества. То предлага стабилност, но с обещание за растеж. То предлага закон, но с пълна лична отговорност за спазването му. То лежи на идеята за себевладение под Бога, чрез Божия закон, а не съобразяване с масивна месианска държава, с нейните безкрайни правила, тирания и произвол. То предлага увеличаващо се благосъстояние за голямото мнозинство от хора, които живеят под неговите закони. То предлага свобода на избора в мащаб, който никога не е бил дори сънуван от древния човек, или дори от човека на 30-те години на 20-ти век. То предлага смисъл на историята,защото прогласява един абсолютно върховен Бог, който прави всички неща да стават – всички неща, не само някои неща. То ни поставя в общение с Бог, който знае всичко, контролира всичко и разкрива Себе Си на нас. Ние общуваме с един Бог на абсолютната справедливост, който налага условията на Своя закон до последната йота и точка, но в същото време е Бог на абсолютната милост, който не пожали Своя единороден Син, за да може всеки, който вярва в Него, да има вечен живот. Християнската обществена теория ни дава учение за Триединството, която ни казва много за нашите обществени институции. Ние научаваме, че Бог е едновременно един и много, че Той е напълно личностен. Този Бог включва в Себе Сиразделението на труда, като всяка Личност на Божеството изпълнява различни функции по отношение на създанието, но всяка Личност е равна по величие на другите две. Създанието отразява тази наредба. Човекът живее в един обществен свят, който налага пълна обществена отговорност на индивида, но в същото време налага отговорност и върху колективните сдружения на човечеството. Следователно човечеството е един и много. Нито анархистичният индивидуализъм, нито колективизмът са библейски. В същото време, Бог е разкрил чрез Своя закон стандартите за отговорност, така че в човешкото общество да се установи правилен баланс между единия и многото. Следователно ние избягваме двойния капан на пълната децентрализация (фрагментацията) и пълната централизация (тоталната държава). Ние постигаме балансиран обществен ред, в който нито една от крайностите, които стремящите се към власт и избягващи правосъдието бунтовни хора могат да установят. Но не е достатъчно да прогласяваме основите на едно благочестиво общество, нито е достатъчно да описваме някои от институционалните уредби на едно такова общество. Това, от което се нуждаем, е динамичен, психологически мотивиращ импулс, който да даде на праведните хора увереност, че техните усилия не са напразни и че тяхното дело за Божието царство ще има смисъл в бъдещето, не само на небето, но и във времето и на земята. Нуждаем се от цел, за която да се жертваме, стандарт за работа, който в същото време е напълно законен стремеж. Това, от което се нуждаем, е увереност, че цялото това говорене за чудесата на Божието царство ще стане повече от просто говорене. Нуждаем се от възглед за историята, който гарантира на християните външна, видима победа, във времето и на земята, като прелюдия, като предплащане на абсолютната и вечна победа, за която християните са уверени, че ги очаква след деня на съда. Ето тук се провалят повечето опити за формиране на християнски обществен ред. Някои християни, разбира се, отхвърлят целия възглед за конкретно християнски обществен ред, дори като хипотетичен идеал. Други мислят, че този идеал е по-близо до хуманистичния социализъм, или може би средновековния гилдиен социализъм, отколкото до децентрализирания обществен ред, описан в тази книга. Други може да вярват в инструкциите за царството, описани тук, но те си правят извода, че църквата ще се провали, във времето и на земята, в опита си да установи управление на Бога чрез Неговите хора и построяването от тях на почитащи закона, децентрализирани институции. Има и други, които казват, че са съгласни с практическото мислене, че християните ще царуват, във времето и на земята, но не и преди Христос да дойде физически, за да установи Своето земно царство, срещу което Сатана и неговите войски ще се разбунтуват точно преди деня на съда, хиляда години след като Христос се е върнал физически да установи Своето царство. Обаче, докато той се върне в сила, за да смаже Своите противници, църквата ще става все повече и повече безсилна, все повече и повече преследвана и ние не можем да очакваме победа в резултат на нашите усилия, а само чрез някакво голямо преломно събитие, второто идване на Христос. Докато Той се върне, нашата съдба ще бъде прогресивно поражение във времето и на земята. Не съществува връзка между това, което църквата постигне в историята и това, което Христос ще въведе незабавно след като се върне. Но какво ще правим, ако тези мнения са напълно неверни? Какво ще правим, ако следният сценарий е правилния? Първо, Бог спасява хора чрез проповядването на благовестието на Исус Христос. второ, тези хора отговарят чрез вяра на Божията задача за господството, дадена ни нашите бащи, Адам, Ной и Христос във великото поръчение (Матей 28:18-20). Трето, тези новородени хора започват да изследват Божия закон, покорявайки своите сърца, живот и области на отговорност на условията на Божия цялостен законов ред. Четвърто, Божиите благословения започват текат към тези, които действат в Неговото име и според Неговия закон. Пето, настойническият принцип на “служението като път към управлението” бива признат от онези, които наричат себе си християни, във всяка област от живота: семейството, институционалната църква, училищата, държавното управление, икономиката. Това води до шесто, възхода на позиции на власт на християни във всяка област от живота, като последователите на Сатана стават все по-безсилни да се справят с кризите, които техният мироглед е създал. Седмо, Божият закон се налага прогресивно навсякъде във всяко общество, което е обявило своето посвещение към Христос. Осмо, това пробужда чуждите народи към ревност и те започват да подражават на християнския обществен ред за да получат същите видими благословения. Девето, дори евреите биват пробудени към ревност и се обръщат към Христос. Десето, обръщането на евреите води до безпрецедентен взрив от покаяния, следван от дори още по-големи видими благословения. Единадесето, Божието царство заема целия свят, служейки като предплащане от Бога към Неговите хора за възстановяването, което ще дойде след деня на съда. Дванадесето, силите на Сатана ще бъдат провокирани от нещо, след поколения от външно подчинение на произвеждащия ползи Божий закон. Тринадесето, този бунт на Сатана е незабавно смазан от Христос в Неговото окончателно идване в слава и съд. Четиринадесето, Сатана, неговите ангелски войски и неговите човешки последователи биват съдени, а след това осъдени в огненото езеро. И накрая, петнадесето, Бог установява Своите ново небе и нова земя за новородените хора, в които да служат през цялата вечност. Ако хората наистина вярваха, че този сценарий е възможен – всъщност, неизбежен – те не биха ли удвоили своите усилия да започнат да покоряват земята? Ако знаеха, че всяко тяхно усилие ще бъде записано не само в тяхната сметка на небесата, но и в сметката на Божията историческа църква, а също и в сметката на конкретния човек тук на земята, не биха ли работили да покорят земята? Ако знаеха, че Божият план за историята е кумулативен и че всяко усилие от Неговите светии се прибавя към изграждането на основата за институционалното царуване на Христос, във времето и на земята, не биха учетворили усилията си? Ако вярваха, че никакъв голям катаклизъм няма да ги катапултира от този свят, че няма да се случи никакво чудодейно завръщане на Христос, за да извади техните кестени от огъня, не биха ли работили по-ефективно, за да подредят своя живот, своите области на отговорност и за да обучат по-добре децата си, за да се борят с лъжите на Сатана? Накратко, ако вярваха в продължителността на победата, във времето и на земята, предписание върху предписание, ред върху ред, тук малко, там малко, докато Божиите хора застанат победоносно, покорили по-голямата част от земята чрез Божията възстановителна благодат и Божия освещаващ закон, не биха ли започнали да работят да покорят света? Или биха чакали пасивно за по-добри, по-силни и по-посветени християни да установят техния дял от царството, посветени християни като Халев – 85-годишния Халев (Исус Навиев 15:6-15) – когато той и неговото семейство влязоха в земята на Ханаан? Трябва да знаем какво Библията казва за Божието царство. Трябва да знаем дали се очаква от нас да доведем царството във видима власт чрез своите собствени усилия, под ръководното върховенство на Бога или трябва да очакваме непрекъснати провали докато някакво преломно събитие пречупи историята, превъзмогне нашите провали и ни издигне до положение власт въпреки показаната от нас слабост и некадърност. Трябва да знаем дали Бог наистина очаква от нас да побеждаваме, точно както заповяда на израилтяните да побеждават, когато влязоха в Ханаан. Трябва да знаем дали можем да очакваме провали като тези, които евреите понесоха, дори и да проповядваме благовестието на Исус Христос, и то Него възкресен. Трябва да знаем дали благовестието на Христос не е по-могъщо като историческа сила от сянката, която евреите притежаваха в годините преди Христовата смърт и възкресение. И когато знаем това, повярваме и провъзгласим истината, светът няма да разбере какво го е ударило.

БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Най-доброто място, от което да започнем изследването на Божието царство, е да се обърнем към притчите и аналогиите относно царството, които Исус даде на Своите ученици. Някои от тях са това, което бихме могли да наречем “притчи за джобен наръчник,” занимаващи се с икономически аналогии. Притчата за талантите е един пример (Матей 25:14-30), или притчата за умния настойник (Лука 16:1-11), или притчата за несправедливия слуга (Матей 18:23-35), или за нивата, в която е скрито съкровище (Матей 13:44), или за аналогията със скъпоценния бисер (Матей 13:45-46). Други такива са “земеделските притчи,” като притчата за четирите почви (Матей 13:3-23), или притчата за синаповото семе (Матей 13:31-32). Но една от най-показателните е притчата за житото и плевелите. “Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха хората, неприятелят му дойде та пося и плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха, Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогава откъде са плевелите? Той им каза, Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха, Като е тъй, искаш ли да идем да ги оплевим? А той каза, Не искам; да не би, като плевите плевелите, да оскубите заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жътва; а във време на жътва ще река на жътварите, Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне; а житото приберете в житницата ми” (Матей 13:24-30).

Растеж

Последната крепост

Етапи на завладяването

Възлагане на власт

 Увереност и ръководство

Заключение