ИСТИНСКИЯТ БОГ

ВЪВЕДЕНИЕ

Думите на устата ми и помислите на сърцето ми, да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!“ (Псалом 19, 15)

Ценностната система В живота на човека има важни неща - професията, материалното положение, семейството, мирът в света, страданията, здравето и много други. Едни са важни, а други по-важни. Но има един въпрос, който е от особена важност. Това е ценностната система на човека (вяра, морал, етика, начин на мислене и поведение, идеали), която оказва влияние върху всички сфери на човешкото битие.

   Всяка ценностна система има свой авторитет. Този авторитет може да бъде политическа или обществена фигура (политически диктатори), измислени от човеците божества (небиблейски религии) или истинският Бог - Творецът на Вселената. Историята показва, че на влиятелни обществени фигури са приписвани божествени качества (напр. римските императори). Защо? За да има тази фигура авторитет и влияние върху масите.

  В основата на добрата ценностна система е вярата

в съществуването на истинския Бог.

   Разбира се, че има ценностни системи и без Бог или с лъжливи богове. Но тяхното качество е различно - една е била ценностната система на националсоциализма, друга на комунизма, на капитализма или различни философски учения, друга на будизма или на исляма  и съвсем различна на християнството. Това е така, защото качеството на ценностната система се определя от нейния авторитет, т.е. от нейния създател. И тъй авторитетът, на който човек гласува своето доверие, определя мисленето и поведението.

  Въпросът за съществуването на Бога като авторитет на ценностната система е придружавал и придружава човека през цялата му история. В различните исторически епохи той е добивал по-силна или по-слаба изява. Няма друг феномен в света, който да заема такъв голям процент в битието на човека. А това показва, че

стремежът към свръхестественото се корени дълбоко в човешката душа,

той е вроден духовен инстинкт у човека. И това е така, защото Бог е вложил „вечността в сърцето на човека“ ( Еклисиаст 3, 11).

    Великият руски писател Толстой разказва за едно момиче, което било сляпо и глухонямо по рождение. По специален начин го научили да чете и да пише. Когато учителката му обяснила, че има Бог, то отвърнало, че всякога е знаело това. 

  Относно вярата в Бога има четири категории хора:

   1) Такива, които отхвърлят съществуването на Бога. Това са атеистите. Към тази категория се отнасят и хора, които са равнодушни и изобщо нямат интерес към този въпрос. Това са скрити атеисти. 

2) Хора, които са си създали сами бог или богове, в които вярват. Това са последователите на стотиците големи и малки езически и небиблейски религии в света. 

   3) Хора, които нямат определено становище или пък приемат съществуването на някаква неопределена сила и считат, че тази сила се проявява във всяка една от световните религии, в окултизма и суеверията.

   4) Вярващите в един и истински Бог - Творец на Вселената и живота. Такава богооткровена вяра притежават само еврейската религия и християнството.

   

  За кого е предназначена тази книга?

    А) Тази тема е важна за християните.

   а) Могат да се привеждат много  доказателства за съществуването на Бога, но най-силното доказателство е начина на живот на хората, които вярват в Бога. Те са доброто свидетелство за съществуването на истинският жив Бог. Ако християните не показват човешко отношение и обич към заблудените в този свят, всичко останало няма особена стойност.

   б) Християните са задължени да могат да защитят своята вяра. Библията призовава: „Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда“ (1 Петр. 3, 15); А заповедта на Христос е: „Идете, научете всички народи…“ (Мат. 28, 19).

   в) Християните са отговорни за погиващите в този свят. Ето и най-силното Божие предупреждение за християните в Библията: „Кога кажа на беззаконника: „без друго ще умреш!“ а ти не го вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му ще подиря от твоята ръка“ (Иезекиил 3, 18). От гледище на Библията неверието (атеизмът) е грях, а грехът е беззаконие (1 Иоан 3, 4). Това предупреждение е особено важно за духовниците.

   Б) Тази тема е важна за атеистите

   а) Те трябва да видят дали при наличието на толкова много доказателства за съществуването на Бога, ще могат да защитят вярата си в несъществуването на Бога;  

   б) След неоспоримите и многобройни доказателства за съществуването на Бога, атеистът трябва лично да реши да приеме или отхвърли тези доказателства;

   в) Атеистът трябва да знае, че това решение той може да вземе само докато е „с акъла си“ и до като е жив. След това вече е невъзможно; Такова едно решение всеки човек рано или късно трябва да вземе;

   г) И на края независимо от това дали вярват или не, във вечността те ще се явят пред лицето на Този, Чието съществуване отричат. Тогава техният атеизъм ще приключи. В рая атеисти няма, защото пребиваващите там ще бъдат в присъствието на Самия Бог. В ада също няма атеисти, защото Сатаната е постигнал целта си – чрез безбожието да станат взаимни обитатели на ада за вечността.

   В) Тази тема е важна за привържениците на небиблейските религии. Между атеизма и тези хора има някои общи неща. Едните вярват в несъществуването на Бога, а другите вярват в съществуването на несъществуващи божества. Та се чудя коя вяра е „по-добрата“. Във всички случаи и двата вида вяра водят до едно и също място в отвъдното - в ада.

Не е достатъчно само да вярваш по принцип в някакъв си бог.

Само вярата в истинския Бог има смисъл. Надявам се тази книга да помогне

на последователите на небиблейските религии да разберат

кой е единственият и истински Бог.

Г) Тази тема е важна за последователите на всички християнски лъжеучения и секти. Става дума за онези, „които твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него“ (Тит 1, 16), като грешат в разбирането и изпълнението на Неговата воля. В такъв случай е по-добре да не познаваш Бога, отколкото да Го познаваш и да казваш, че вярваш в Него, а да не се съобразяваш с Неговата воля. За такива Христос казва, че „след като са знаели волята на господаря си и не са постъпвали според волята Му, ще бъдат бити много“ (Лука 12, 47). 

   Д) Тази тема е важна за политици, управляващи, както и носещите отговорност за обществото, тъй като много често от тях зависи дали един народ е религиозен или атеист. Също от тях зависи дали в училищата ще се изучава вероучение или не. Един висш държавен служител, който е атеист или суеверен, едва ли ще допусне в училищата да се изучава християнско вероучение. В този смисъл те носят огромна отговорност както пред обществото, така и пред Бога.

  

Каква е целта на книгата?

   Мнозина биха си помислили, че целта на тази книга е да се докаже съществуването на истинския Бог и чрез това читателите да повярват в Бога. Това не може да бъде цел, тъй като човек с ограничените си възможности в пространството, времето и знанието не е в състояние да доказва нещо, което е извън тези ограничения. В този смисъл е прав руският професор Марциновски, който твърди:

„Не пиша, за да защитавам, оправдавам Бога или да доказвам Неговото

съществуване. Подобна мисъл би била безумие. Пиша, за да защитавам

човешкото достойнство. В името на човешкото достойнство

трябва не да се докаже, а да се обоснове вярата в Бога“.

  Уилям Блейк допълва: „Когато казвам истината нямам за цел да убеждавам тези, които не я знаят, а да защитя онези, които я знаят“.

   По научен и експериментален път ние можем да докажем съществуването и действието на физични или биологични истини и закони, защото Бог е поставил човека над тях. Но Бог е над човека, поради което човек по рационален път не може да докаже това, което е над него. Нашето съзнание не може да се издигне над себе си и да разбули тайната, която е над нас. Бог като абсолютна истина не се доказва, а се приема или отхвърля. За това и французите имат прекрасната мъдрост: „Dieu defini est Dieu fini“ – доказан Бог не е Бог.

Временното не може да докаже вечното.

За това Бог е намерил по-добрия начин да покаже на човека, че съществува –

Бог се откри и продължава да се открива на човека.

   С тази книга си поставям две основни цели:

   А) Основната цел на книгата е да покаже многото начини, чрез които истинският Бог се открива на човека. По този начин човек получава изобилие от доказателства за реалното съществуване на Бога и тези доказателства не идват от човека, а от Бога. Достатъчно е човек да има желание и очи да ги види и нормален разум, за да ги приеме.

   Б) Много се надявам прочитането на книгата да има и известен обвързващ характер: а) За атеиста - дали да продължава да не вярва, след като има такива убедителни доказателства за съществуването на Бога; б) За християнина - как да помогне на атеиста да приеме съществуването на Бога; в) За последователите на небиблейски религии - да погледнат дали тяхното божество притежава качествата на истинския Бог и ако не открият такива качества,  тогава да потърсят истинския Бог.                         

  Знае се, че човек не може така бързо и лесно да се освободи от заблудите, защото знанията са му ограничени. Но той има право, може и трябва да търси истината и като я намери да я приеме в живота си.

   Защо е необходимо да се знае, че съществува истински Бог?

   Поради две основни причини:

  1) Защото има атеизъм и хиляди измислени от хората лъжливи божества;

  2) Защото всеки човек се нуждае от правилно обоснована ценностна система и реална надежда за вечността. А добрата ценностна система се предлага само от истинския Бог.

    И на края в чисто персонален аспект: нямам право да запазвам за себе си това, което Бог ми е дал като дарба и познания в моя живот. В отвъдното всички тези неща няма да ме ползват. Един ден когато отида във вечността Бог ще ме попита дали съм дал всичко, което Той ми е дарил. Той ще ме държи отговорен и ще ме съди, ако не съм го сторил. Така че аз върша това като дълг, а не в очакване на компенсация (Лука 17, 10).

   Преди да продължа, бих желал да отправя към читателя три молби:

   Първата молба ще онагледя с една малка илюстрация: Човек се приготвя за далечен път. Взел всичко, което му е необходимо, сложил в голяма раница и се отправил на път.  Настигнал го селянин с каруцата си и го взел. Човекът се качил но продължил да държи тежката си торба на рамото. Тогава селянинът му казал: „Свали торбата от рамото си. Тежестта за конете ми ще бъде еднаква, независимо от това дали торбата е на рамото или на каруцата! Но на теб ще ти бъде по-леко, ще си отпочинеш и с нови сили ще продължиш пътя си“

   Уважаеми читателю, аз имам удоволствието чрез книгата да бъда този селянин с каруцата, а ти - пътникът. Независимо кой и какъв си ти, от каква религия си, какви възгледи имаш и с какви грижи си обременен, би било добре да се освободиш от всякакви  възгледи, убеждения и тежести с които ти си се натоварил и като тежък чувал носиш върху себе си. Моята молба е да свалиш раницата от плещите си, т.е. да се освободиш от всички предубеждения, за да възприемеш ясно, точно и честно онова, което ще прочетеш в тази книга. Остави ги в каруцата, в която съм те поканил да се качиш - това е тази книга. Така необременен, ти ще се запознаеш с написаното в нея и ще го прецениш единствено от позицията на истинския Бог. Ако това можеш да сториш, то бъди сигурен, че тогава ще имаш полза от тази книга.

   Втората молба - не бързай за правиш изводи, критики, упреци или хвалби към автора, преди да си прочел цялата книга! Това ще онагледя с малък анекдот. Имало някъде съпружеска двойка със 60-годишен брак. Живеели щастливо и нямали тайни по между си с изключение на една. Когато се оженили съпругата получила от майка си като подарък голяма кутия за бижута с молба тя никога да не я показва на съпруга си. На 60-годишния юбилей съпругът не могъл повече да издържи и настоятелно помолил да види какво има в кутията. Оказало се, че има две бродирани каренца и 25,000 долара. Съпругата обяснила: „На сватбата мама ми подари тази кутия и ми каза, че по време на брака, колкото пъти  ти ми се караш и създаваш проблеми, да избродирам каренце и го сложа в кутията“. Мъжът се дълбоко трогнал и дори се просълзил от умиление, че за 60 години само два такива случая е имало. Но не се сдържал и попитал. „А парите?“ Съпругата отговорила: „Те са от каренцата, които до сега съм избродирала и продала!“ Сълзите на съпруга на бързо пресъхнали…

   И третата молба - ще бъда благодарен на читателя, ако изрази пред автора по някакъв начин мнението си за тази книга - било чрез писмо, електронна поща или телефонно обаждане (02 967 1446; fbs@dir.bg).

КАК БОГ СЕ ОТКРИВА НА СВЕТА?

  

 Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори (се откри, б.а.) на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни (се откри - б.а.) чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и световете…, и Който държи всичко чрез Своето могъщо Слово….

(Евреите 1, 1-3)

 

   Християнинът е задължен да може да обоснове и да защити вярата си. Той трябва да знае, че единствено библейската вяра притежава истинския Бог, Който се открива в Своето творение, в Библията, както и в лицето и делото на Иисус Христос. А най-добрият и лесен начин да се докаже истинността на библейския Бог и на християнската вяра е животът на самият християнин.

   Чрез живота си той може да спечели или да отблъсне хората от този Бог. Сляпата вяра и фанатичното безбожие не се доказват, те се демонстрират.

Истинската вяра трябва да бъде обоснована чрез разума

и доказана на дело.

       В настоящата книга аз се спирам на редица доказателства, чрез които Бог по убедителен начин се открива на света като единствен и истински Бог, като по този начин Сам доказва Своето съществуване. 

За самия християнин тези доказателства не би трябвало да имат

някакво голямо значение, тъй като неговата вяра се гради и расте не на доказателства, а на пълно доверие, лично взаимоотношение и общение с този Бог.

А това е най-високата степен на убеденост в съществуването на Бога.

Тази убеденост се казва жива и действена ВЯРА.

    Доказателствата, чрез които Бог се открива на света, ще бъдат от полза само за тези, които търсят отговор на въпроса от къде идват, защо живеят и къде отиват и имат желание да научат нещо за истинския Бог. Такива трябва да знаят, че този Бог протяга ръка към всички, които Го търсят и те ще имат чудесната възможност да Го познаят и да повярват в Него. Това е единственият път да променят мисленето си и начина си на живот тук и осигурят вечността си на небето при Бога. Всичко това е от значение както за хора, които никога не са знаели нещо за Бога (атеисти), така и за онези, които вярват в божества, създадени от хората (небиблейски  религии).

   Не си въобразявам, че истината за библейския Бог ще се приеме изведнъж от тези, които я чуват за първи път. Най-трудно се руши онова, което е наслоено от векове, па макар и то да е лъжа. Трудно е да накараш някой да приеме истината, ако той не иска да знае друго, освен това, което знае и него приема за истина. Психологията учи, че лъжата много по-лесно се възприема, но много трудно се изоставя.

   Немският философ А. Шопенхауер казва:

„Всяка истина преминава през три фази: Отначало е осмивана.

След това е яростно отричана, изстрадана или заплатена със живота.

Накрая бива възприемана като очевидна“.

  Известна е мъдростта на Уинстън Чърчил: „Лъжата е обиколила половин света, докато истината си обува обувките“.

   Християнската апологетична литература изобилства с доказателства за съществуването на Бога. В началото давам списък на многото начини, чрез които Бог се открива на света, доказвайки Своето съществуване. Инициативата за доказването на съществуването на Бога е на Самият Бог. Това е велик израз на Божията любов към човека.

   Доказателствата разделям на две голями групи: 

   Първите дванадесет (1-12 ) са общи, принципни доказателства за съществуване на Бога, без да се конкретизира кой и какъв е този Бог. Вторите девет (13-21) са конкретни доказателства, които показват, че библейският Бог е истинският Бог.

   

БОГ СЕ ОТКРИВА В СВЕТА ЧРЕЗ:

1) Творението 2) Целта в природата 3) Хармонията в природата 4) Природните закони 5) Сложността на живите организми 6) Генетичната информация 7) Антинаучният характер на еволюционната теория 8) Човекът 9) Вярата и религията 10) Съвестта 11) Смисъл и цел на живота    12) Безсмъртието на човешката душа 13) Любовта към човека 14) Добрата ценностна система 15) Исус Христос 16) Библията 17) Стремежа у човека за търсене на истината 18) Вярата на водещи личности в науката и културата 19) Библейските пророчества 20) Чудесата 21) Еврейският народ  

ОБЩИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. ТВОРЕНИЕТО ИМА СВОЙ ТВОРЕЦ

 

В научната апологетична литература това доказателство е известно като „космологическо доказателство за съществуването на Бога“ или “доказателство за причинно-следствените зависимости“. Сред широката аудитория е добре познато като „доказателство на Творението“. То логически най-лесно се възприема от всеки един човек и има подчертан убедителен характер. Ето защо това е така:

Произведението на изкуството трябва да има свой създател;

Сградите трябва да имат архитект и строител;

Едно литературно произведение трябва да има свой автор;

Всяко действие трябва да има причина, която го е предизвикала;

Зад дадено престъпление стои извършител;

Всяко писмо е написано от някого;

Благодеянието има свой благодетел;

„Made in“ - това значи, че този предмет е направен някъде и от някого;

Неизвестен извършител - това значи само, че не се знае извършителят.

    Ние сме задължени да си да си поставим обезателно въпроса: Нима Вселената не трябва да има свой Създател? Всеки знае, че един компютър трябва да има свой производител, програмата в този компютър трябва да има свой програматор, както и часовника - часовникар. Твърде наивно и глупаво е да си мислим, че необятната Вселена и човекът като корона на цялото творение са се появили, ей така, случайно от само себе си! В такава глупост не вярват и малолетните деца! Но колкото и парадоксално да звучи, има хора, които точно така мислят и вярват в това нещо. Тези хора се наричат атеисти.

И тъй, въпросът за ПРИЧИНАТА е универсален и задължителен.

ВСЯКО СЛЕДСТВИЕ ИМА СВОЯТА ПРИЧИНА;

Това е неотменим природен, социален и духовен закон.

   

ОТГОВОРЪТ НА АТЕИСТИТЕ

   Естествено е, че и тези хора, като всеки нормално мислещ човек, си имат своето обяснение относно произхода на Творението без Творец и следствието без причина. Ето някои от обясненията на атеистите:    

  1) Една част от тях казват, че материята е вечна, т.е. тя винаги си е съществувала, поради което не е необходимо да търсим творец. Тези, които мислят така, имат проблем не с богословите, а с науката. Първият и втори физични закони на термодинамиката напълно опровергават вечността на материята. Според тези закони материята има начало и ще има край.

  2) Други се основават на теорията за т.н. „Първичен взрив“, който поставя началото на Вселената. Тази теория не може да отговори на въпроса от къде се е взела тази първична материя, притежаваща изключително висока плътност. За да експлодира нещо, то трябва да съществува. Нищото не експлодира. Освен това при тази въображаема експлозия на вечната материя възникват пространството, времето, законите и енергията. И всичко това е подчинено на закони и хармония. А къде остава феноменът информация, която никога не може да бъде плод на материята? В тази теория и дума не става кой е предизвикал тази експлозия. Всеки знае, че при експлозия хармония никога не може да се получи. Ако например се получи експлозия в една печатница, едва ли вследствие на експлозията ще се отпечатат от само себе си 

томовете на Ленин. Напоследък тази теория губи все повече от своите привърженици и отдавна отиде в света на научната фантастика.

  3) Трети твърдят, че Вселената се е самосъздала, като небесните тела се били образували от газообразната материя на небулозите, които били натоварени с първична енергия. Остава обаче открит въпроса от къде идва тази огромна енергия във Вселената. Тя не може да се появи от нищо.

  4) Четвърти търсят отговор в наивния и елементарен израз „Природата създаде“. Ако попитаме тези хора какво е природа и кое точно от нея притежава творчески свойства, смислен отговор никога не може да се получи. И това е така, защото творението не може да бъде същевременно и творец.

  5) Има и още по-наивни атеисти, които казват, че творението е плод от комбинация на случайности. На такива ще отговоря с думите на известния американски публицист Ралф Емерсон: „Ограничените хора вярват в случайността, а силните - в причината и следствието. Думите на гръцкия философ Демокрит  са още по-точни: „Хората са си измислили идола на случайността, за да прикриват с него собственото си невежество“.

   Случайност от една страна и закономерност и хармония  от друга, са две пълни противоположности. А в макро- и микрокосмоса цари изключителна мъдрост, ред, хармония и закономерност. Това доказва уникалният характер на планетата Земя в системата на Вселената. Ето няколко примери в това отношение:

   ЗЕМЯТА - уникалната планета във Вселената.

  а) Разстоянието от Земята до Слънцето е 150 милиона км. Слънчевата светлина, която се движи със скорост 300,000 км/сек., изминава това разстояние за 8 минути. Ако това разстояние беше само с 1,5% по-малко, животът на Земята не би бил възможен; Случайно ли е това?

  б)  Известно е, че Слънцето всяка секунда излъчва енергия, която е равна на енергията от 5 хиляди милиарда атомни бомби. Въпреки непрекъснатите термоядрени процеси, които протичат в Слънцето, то излъчва своята светлина и топлина към Земята равномерно, постоянно и ритмично. Температурата на повърхността на Слънцето е 6000 градуса, а във вътрешността шест милиона градуса. Ако всичко това не беше така, животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?

  в) Земята се движи около Слънцето със скорост 120,000 км./час. Дължината на земната орбита около Слънцето възлиза на 940 милиона км., което разстояние Земята изминава за една година. Земята се движи около собствената си ос със скорост 1600 км/час, измервано на екватора. Ако тези ротационни особености на Земята бяха съвсем малко по-различни, животът на нея не би бил възможен. Случайно ли е това?    

  г) Ъгълът на наклонение на земната ос (23,5 градуса) е оптималният за осъществяването на цикъла на годишните времена. Ако този ъгъл беше друг, животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?

  д) Земната атмосфера е изключително условие за съществуването на живота. Ако процентните взаимоотношения между азот, кислород, въглерод, въглероден двуокис, вода и останалите 26 химични елементи в атмосферата бяха по-различни, то животът на Земята не би бил възможен. Ако земната атмосфера (около 20 км.) е малко по-тънка, то земната повърхност ще бъде наранявана от хилядите тонове метеорити, които изгарят и падат върху повърхността във вид на прах. Случайно ли е това?

  е) Озоновият слой предпазва земното кълбо от вредните ултравиолетови лъчи на Слънцето. Без този слой животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?    

  ж) Гравитационните сили между Слънцето, Земята и Луната са важна особеност, без която животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?

  Уникалният характер на планетата Земя значително се подсилва и от особеното положение на тази планета в системата на цялата Вселена. Ето едно кратко потвърждение на този неоспорим факт:

   Нашата Галактика (Млечният път) се състои от 100 милиарда слънца, подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млечният път възлиза на 130,000 светлинни години (една светлинна година е около десет милиарда километра). Астрономите считат , че Вселената се състои от 10 милиона такива галактики, всяка от които е изградена от по няколко стотици милиона слънца. Изчислява се, че диаметърът на Вселената възлиза на около 20 милиарда светлинни години.

     На разстояние 30,000 светлинни години от центъра на Млечния път се намира една малка звезда - нашето Слънце. На него се пада общо 99,86% от цялата маса на Слънчевата система. Това значи, че на деветте планети от Слънчевата система, заедно с техните сателити, се падат 0,14%. Между тези девет планети се намира и нашата Земя…

   Безсмъртният Исак Нютон пише: „Това удивително разположение на Слънца, планети и комети може да бъде дело само на разумно, всемогъщо Същество“.

   А ако си представим ултрамикроскопската структура на материята, там прецизността е на свръх високо ниво. Ако например неутроните и протоните в атома се раздалечеха на разстояние две трилионни части от милиметъра, тогава материята вече не би била плътна маса и светът би се разпаднал в резултат на космическа атомна експлозия. И това ли е случайно?

   Защо пиша всичко това именно тук? Ето моето основание: а) Да се види, че във Вселената цари изключителна хармония и непоклатима закономерност в движението на небесните тела, чиито брой се изчислява на десет на степен 26 (10 с 26 нули); б) Тази хармония и закономерност в никакъв случай не може да се дължи на комбинация на случайности, а предполага безкрайно мъдър и свръхинтелигентен Творец; в) Този Творец е дарил планетата Земя с особена и единствена по рода си привилегия - създал е всички условия, за да бъде възможен животът на Земята. И към най-висшето Творение на Земята - човекът, Творецът има специално отношение. Той го е създал по Свой образ и подобие, надарил го е с вечност, обича го и се жертва за него. И като отговор на всичко това, някои от човеците отричат съществуването на този Творец, казвайки, че всичко във Вселената е станало случайно.

   Така атеистите вярват в чудеса много по-големи от тези, описани в Библията. На силата на такава една вяра на атеистите, християните могат само да завиждат. По време на публичен диспут един атеист с увереност твърдял, че Вселената е възникнала случайно. Един неграмотен от публиката извикал високо: „Та това е чиста глупост!“ Атеистът се обидил и казал: „Как си позволявате да говорите така с един доктор по философия!“. Неграмотният отговорил: „Не знаех, че и един доктор по философия може да се появи случайно!“. Философът се защитил: „Аз много години съм работил над моята дисертация, чрез която станах доктор“. Неграмотният отговорил: „Ако Вие вярвате, че Вашият разум е бил необходим, за да изработите и защитите докторската си дисертация, то колко по-голям разум и интелигентност са необходими за създаването на тази Вселена...!“

  

   6) Притиснати към стената на желязната логика някои атеисти признават „Е, има някаква сила. Разбира се, че в природата има различни видове сили - парата, водата, въздухът, атомната енергия, инерцията и др. Коя от тези природни сили има творчески свойства? Те предизвикват мощно движение, но не и творчество.

   

   А произходът на живота?

   7) Атеистите изпадат в пълна безизходица, когато се постави въпроса относно произхода на живота и неговата изключителна сложност. И тук, без много да се 

размишлява, се отговоря набързо, че животът се бил появил чрез самозараждане, т.е търси се следствие без причина, творение без творец (generatia spontanea). Това прокламира пред френската Академия на науките в 1859 г. видният учен Пуше. За да се потвърдят неговите предположения, Академията обявила голяма награда, която била спечелена от великия учен и голям благодетел на човечеството - проф. Луи Пастьор, член на френската академия на науките. Чрез своите експерименти той опровергава категорично теорията за самозараждането на живота, постулирайки биологичния Закон  „Omne vivum ex vivo“ (Всеки живот произлиза само от живот). Велики учени атеисти са взели отношение към този закон. Ето някои мнения: Английският професор атеист Т. Хъкслей, който присъствал в Париж на опитите на Пастьор, казва: „Пастьор чрез последните си опити преобърна завинаги из основи теорията за самозараждането“. А ботаникът Раймке пише: „Теорията за самозараждането е безнадеждно пропаднала. Механични и химични сили по никой начин не са достатъчни, за да се получи живо същество“. А един от най-известните съветски еволюционисти Александър Опарин признава: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живота той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите, не могат да се самозародят, а подобно на всички останали живи същества винаги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в заобикалящата ни природа днес не ще забележим случай на самозараждане“.

   И тогава, както и сега е имало консервативни учени, които не са приели тази истина. Ще цитирам две имена: Проф. Ернст Хекел: „Ако отхвърлим самозараждането трябва да приемем чудото“. А Карл Фахт е още по-ясен: „Самозараждането трябва да се приеме, за да бъде изгонен Създателят“. За такива псевдоучени е по-важно тяхното лично мнение, а не истината. Така те оправдават напълно древно индийската мъдрост „Най-трудното от всичко по пътя към истината е разделянето със собствените ни представи за нея“. 

  8) Тук е мястото да споменем и еволюционната теория на Дарвин, където самозараждането също се приема като начало на живота. Аз по-нататък в книгата специално  ще се спра на еволюционната теория, като покажа нейните слаби страни и  антинаучен характер. Това признават някои от най-известните еволюционисти. Ето мнението на един от тях - Сър Артър Кейт, който пише: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем“.

   Неразрешим проблем на атеистите е, че те не могат да докажат наличието на следствие без причина и творение без творец, тъй като това е закон във Вселената, който не може да бъде нарушен.

   Вярата на атеистите в самосътворението противоречи на науката и по никакъв начин не може да бъде доказана. В такъв случай остава втората алтернатива, че всяко следствие си има причина и творението - Творец.

   Действителността и житейската опитност показват, че всяка причината е същевременно и следствие от друга причина. Животът на човека се състои от наниз от причини и следствия. Той сее и жъне. Всяко негово действие се явява причина, която той трябва да уравновеси. Следвайки тази логическа последователност ние задължително стигаме до Първопричината, която наричаме Бог. Тази Първопричина е извън пространството и времето, поради което тя не може да бъде следствие от друга причина. Тази Първопричина е вечна.

   Поради това въпросът „Кой е създал Бога?“ е напълно безсмислен. Такъв въпрос поставят само онези, които си представят Бога като идол и от хората създадено езическо божество. То без проблем може да бъде създадено и след това премахнато. Така са изчезнали древните езически религии, като са заменени със съвременни такива.

  Животните не познават причината.

   Цитирам „Защо вярвам в Бога?“ от С. Попов (стр. 14), който обяснява как се ловят мечки: В подходяща хралупа на дърво се поставя съд с мед. Над меда се окачва тежък железен чук. Мечката подушва меда, но, за да доближи до него блъсва желязото. Като махало то се издига във въздуха и връщайки се удря мечката по главата. Ядосана тя още по-силно блъсва желязото. То отново се връща и я удря по главата. Разярена тя пак го блъсва. И това продължава докато замаяната мечка се строполи на земята. Явно е, че животното възприема явленията, но не може да открие причината“.

   Както видяхме от написаното до сега, има също и хора, които не могат да видят причината или пък напълно я отричат, като вярват, че има явления и следствия без причина. Така те съзнателно се уподобяват на тази безсловесна твар.

   Всяко творение или следствие притежава две важни свойства: първо - то показва, че има творец и причина, а не се е появило от само себе си; и второ - то показва качествата и свойствата на този творец или тази причина. Едно нещо е да говорим за швейцарски часовник, а съвсем друго за китайска стока.

   Въз основа на казаното до тук трябва да направим следните няколко извода:

1) Материята не е вечна;

2) Самосътворение и случаен произход на Вселената няма;

3) Теорията за първичният взрив е научно недоказуема;

4) Самозараждането на живота и развитието от по-простите към по-сложните форми

     на живот противоречи на науката;

5) Човешкият опит и логиката говорят, че няма следствие без причина и творение без

     Творец.

    Всички тези изводи убедително говорят за съществуването на Творец. За истинския Бог, Който е Творец на Вселената и на всичко живо, говори Библията. „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие 1, 1)… „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците… В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“ (Иоан 1, 3-4 и 10).

Името на Твореца на Вселената е Господ Иисус Христос.

 

2. ЦЕЛТА В ПРИРОДАТА ДОКАЗВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

След като имаме отговор на въпроса „КОЙ“ е сътворил Вселената, идваме до втория задължителен въпрос ЗАЩО и „С КАКВА ЦЕЛ“. Въпросът „защо“ не може нито да се избегне, нито да се премълчи. Защо или с каква цел е сътворена Земята и какво е нейното предназначение? Защо и с каква цел е сътворен човекът и какъв е смисълът на неговия живот?

   Целта може да бъде поставена и реализирана единствено по четири начина:

а) чрез наличието на интелигентен източник, който си поставя целта;

б) по пътя на инстинкта, чрез който се постига поставена от някой друг цел;

в) по рефлекторен път;

г) следствие на опит.

   И зад четирите случаи стой разумен, мислещ източник, който при сътворението е заложил инстинкта, рефлекса и опита или пък е дарил мисловни способности на този, който си поставя и реализира дадена цел. Първият начин за поставяне и реализиране на целта е свойствен на човека, а останалите три - на животинския свят. Това ще онагледя с няколко примери.

Ежедневието на човека е наниз от поставяне и осъществяване на по-малки или по-големи цели. Когато тръгваме на път, то имаме определена цел, която искаме да постигнем. С определена цел отиваме да пазаруваме. Спортистите си поставят цели и за да ги постигнат те се готвят усилено дълго време. Родителите поставят на децата си определени цели и следят за тяхното изпълнение. Работодателите поставят цел на своите работници. Всеки студент си поставя цел - да стане добър специалист, да може да се реализира и да получава добро заплащане. Кандидатите при политическите избори поставят цели, които те обещават да изпълнят, ако бъдат избрани. Християнският духовник трябва да има определена цел, която да постигне чрез своето служение: тя не трябва да бъде друга, освен да покаже единствения път, чрез който може да се постигне вечен живот. Всичко останало, освен тази най-важна цел, е второстепенно. Този списък с поставяне и осъществяване на цели в живота може да бъде продължен още много.

   С настоящата книга аз като автор също си поставям определена цел, която още в началото подробно формулирах. Читателят на тази книга също има определена цел - например да получи информация, която го интересува във връзка със съществуването на истинския Бог и къде можем да Го намерим.

   От тези примери трябва да се направят няколко съществени извода:

   1) Целта се поставя от личност, която притежава интелект, която може да мисли. Човекът е този, който поставя и реализира дадена цел. От тук се извежда и определението на понятието цел: Това, към което човек се стреми  или това, което човек иска да осъществи. А това означава, че немислещо същество или предмет цел не могат да поставят.

   2) В обществото има хора, които си поставят цели и ги реализират сами. Но има и хора, които поставят цели, а други ги изпълняват. Примери в това отношение има много.

   3) Тук идваме до един изключително важен въпрос. След като човекът има свой Творец, логиката ни задължава да се запитаме дали този Творец също поставя цели на своето Творение и очаква тези цели да бъдат реализирани.

   И от тук се появява задължителния въпрос: Защо Бог е създал човека? Каква е била Божията цел за създаването на човека? Библията дава правилния отговор: Бог създаде човека, за да има общение с него. Чрез грехопадението това общение беше прекъснато. Човекът пожела сам да си възстанови това общение, като си създаде и продължава да си създава религии. Не успя. И никога по този начин няма да успее. Бог му предложи единствената възможност - Сам Той дойде на земята в лицето на Иисус Христос и покани човеците да възстановят отношението си с Него. Тези, които Го приеха и приемат, оправдаха и оправдават целта на своя живот. Тези, които Го отхвърлят, пропускат целта в живота си и остават разделени от Бога във вечността.

   Всеки отделен човек трябва да си постави въпроса каква цел Бог иска да постигне с него самия, с неговия живот. Един човешки живот може да бъде само тогава пълноценен, когато човек осъзнае смисъла и целта на своето съществувание и полага усилие, за да достигне тази цел.

БОГ ИМА ЦЕЛ С ЖИВОТА НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК.

Мъдър човек е онзи, който съзре  тази цел на Бога в неговия живот

и полага усилия да достигне тази цел.

   Уилям Баркли допълва: „Два са великите дни в живота на човека - деня в който се раждаме и денят в който разбираме защо сме се родили“.

Има малки цели, които ежедневно си поставяме, има големи цели, които с години човек преследва и има крайна цел на живота на човека. Малките цели са важни в живота на човека. Големите цели са по-важни, тъй като от тях се определят важни неща в живота. Крайната цел е най-важната, тъй като тя определя ценностната 

система на човека. Обикновено хората се концентрират на малките цели в живота си и с тях ежедневно се занимават. Често се получава така, че тези малки цели заглушават по-големите цели и скриват крайната цел.

    Има ръководно начало, което определя характера на поставената цел. Това ръководно начало е ценностната система. Религиозният човек се съобразява винаги с волята на божеството, в което вярва - мюсюлманинът с волята на Аллах, християнинът - с волята на Христос и т.н.

   Качеството на една религия се определя от крайната цел, която тази религия поставя на човека. Целта на исляма е завладяването на света, на християнството - общението с Бога във вечността, т.е спасението на душата (1 Петр. 1, 9), на източните религии - усъвършенстване по пътя на прераждането и т.н.   

И тъй целта предполага интелигентен източник, личност, интелект,

който да постави и да реализира тази цел.

   Но как стои въпросът при останалия биологичен свят - растенията и животните? Тук можем ли да говорим за цел? Ето няколко примера:

   Тайната на змиорките.

   Никое друго животно не е отнело на зоолозите толкова време и усилия, за да установят начина му на живот. Днес се знае, че змиорката живее в сладките води на Африка и Европа, където прекарва около десет години докато достигне полова зрелост. И тогава започва грандиозното пътешествие с крайна цел Саргасово море. Стремежът към целта е толкова силен, че ако по пътя им се изправи преграда, те по суша го заобикалят и продължават към целта. Движейки се на югозапад змиорките изминават разстоянието от над 6,400 км. за около година и половина. Достигайки целта змиорките преживяват брачния си период, изхвърлят хайвера си и умират. Новоизлюпеното младо поколение тръгва по обратния път на родителите си. След около три години достига крайната цел - сладките води на Европа и Африка. Защо го правят и как се ориентират - това остава загадка за учените и до днес.

   И тъй змиорката има строго фиксирана цел - да достигне Саргасово море, за да се възпроизведе и след това - да достигне сладководните басейни на Европа и Африка, за да живее в продължение на около десет години.

   Задължителният въпрос: Кой е поставил тази цел на змиорките?

   Златист дъждосвирец.

   Това е прелетна птица, обитаваща Северна Америка и Хавайските острови. Всяка есен тази птица прелита без прекъсване разстоянието от около 4000 км. - от Аляска до Хавай, за 88 часа. Известният орнитолог Фин Саломонзен пише: „ Способността на птицата да спазва стриктно посоката по време на полета се приема като една от най-загадъчните мистерии. И това става без компас, без географска карта, при постоянно променящи се атмосферни условия и денонощен цикъл - едно чудо, нямащо равно на себе си. Тук не може да става дума нито за предаване на опита на родителите, нито за еволюционно придобити навигационни способности“. Но най-чудното е, как се получава необходимата енергия за осъществяване на този огромен преход над океана без междинно кацане. След дългогодишни наблюдения учените са установили, че необходимата енергия се добива от 70 гр. мазнини, които птицата има преди полета и която до милиграм е изчислена, за да се достигне крайната цел. При това положение се калкулира средната скорост, метеологичните условия, както и други допълнителни фактори.

   Птицата има строго фиксирана цел - да прелети от Севера на Юга, за да оцелее.

   Задължителният въпрос: Кой е поставил тази цел на птицата?

   Чудото в Цинцинати.

   На всеки 17 години в средата на м. май в Цинцинати (САЩ) излизат от земята безбройно множество от един особен вид щурци. Те имат строго определена цел - изкачват се по дърветата, сменят обвивката си, снасят яйцата си в пукнатините на дърветата и след десет дни умират. След шест седмици се излюпват личинките. Едва появили се на бял свят те имат 

една цел - заравят се в земята на дълбочина шест-седем метра. Тук се хранят с корени. След 17 години, точно в определен ден, те излизат на повърхността на земята, за да живеят само 10 дни и продължат потомството си.

   Щурците имат строго фиксирана цел - да излязат от дълбочината на земята, за да се възпроизведат и след това отново да влязат в земята, за да продължат съществуванието си.

   Задължителният въпрос: Кой е поставил тази цел на щурците?

   Такива примери от природата могат да се приведат със стотици. Но нека въз основа на тези три примера да си поставим и да намерим отговор на някои важни въпроси. И в трите случая става дума за поставяне и достигане на определена цел - Саргасовото море при змиорката, южното полукълбо при прелетните птици и повърхността на земята при щурците. Кой поставя целта?

   Всеизвестен закон е, че цел се поставя само от разумно, мислещо същество. Да тръгнем по пътя на изключването: Не е възможно целта да се постави от самите животни. Те не притежават нито съзнание, нито размисъл. Атеистът веднага ще каже: да, по инстинкт животното върши това. Е, тогава да попитам:

Що е инстинкт?

Физиологията определя инстинкта като  вродена способност у човека и животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия.

Това определение съдържа три изключително важни неща:

Първо инстинктът е неоспорим факт.

Второ той изключва четири съществени неща: обучението, опитността, съзнанието и еволюционно развитие като източници на инстинкта. Това значи, че тези четири фактора не могат да бъдат причина за появата на инстинкта. Затова той е вродена способност. Той не може да бъде плод на еволюцията, тъй като самият инстинкт представлява генетично кодирана програма, която естествено трябва да има свой програмист. Кой е този програмист? В никакъв случай това не е човекът. Тогава кой? Инстинктът не може да бъде и продукт на природата, тъй като тя е подчинена единствено на природните закони и в нея няма разум и интелект, нито пък творчески потенциал.

Трето - това определение включва цел, целесъобразност, целеустременост. А цел може да поставя само разумно същество.

   Инстинктът дава способност на животните да извършват действия, които човек би могъл да направи само след сложни математически изчисления и продължителни упражнения, ако иска да достигне съвършенството, което постигат животните. А да не говорим, че той не винаги може да достигне такова съвършенство, въпреки че безочливо плагиатства от животинския свят. Чрез инстинкта Бог е вложил разумно и целенасочено действие в неразумно и несъзнателно същество. Чрез инстинкта Бог постига запазване на биологичния вид.

   Слепият човек не може да ходи уверено по непозната местност. Трябва някой да го води. Кой води змиорката към Саргасово море и прелетните птици към Юга? Кой ги насочва към крайната цел. Кой мисли вместо тези творения? Всички тези въпроси имат само един отговор и той гласи - Творецът Бог.

   Това е желязната логика: инстинктът не може да бъде създаден нито от самото животно, нито от човека или пък от сляпата природа. Тогава остава единствената възможност - инстинктът е сътворен от Бога. Това е едно мощно доказателство за Божието съществуване, чрез което Бог се открива на човеците. Достатъчно е за хората да имат разум и добра воля да видят това Божие творение. Това добре е разбрал големият френски писател Мопасан, когато казва: „Инстинктите идват от Бога“.

3. ХАРМОНИЯТА В ПРИРОДАТА ГОВОРИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

В специализираната апологетична литература това доказателство е известно като телеологично доказателство за съществуването на Бога.

  Когато влезем в някоя къща и видим, че всичко е подредено с много вкус и чистота, веднага ще си извадим заключение, че всичко това е направено от собственика, а не е плод на случайност. По реда, чистотата и подредбата в един град си вадим заключение за кмета и за жителите на града. Изключено е всичко това да бъде случайно. Ако не се поддържа, то започва да се руши. Това значи, че зад тази хармония стоят интелигентни хора, които са я създали и я поддържат. Така е във всички сфери на обществения живот. Където има хармония, закономерност и целесъобразност, там задължително трябва да има интелект, който ги е създал и се грижи за тяхното функциониране.

   Два важни извода можем да си извадим от написаното:

   Първо - за да се създаде хармония и ред е необходимо интелект и воля. От само себе си това не може да стане.

   Второ - за да има хармония е необходимо обезателно да се преодолее действието на Втория закон на термодинамиката или както е известен още като Закон за нарастване на ентропията. По-нататък в книгата аз подробно ще се спра на физичните закони на термодинамиката, които на свой ред по категоричен начин доказват съществуването на Бога.

   И тъй, законът за ентропията действа на всички нива в материално-енергийната сфера на Вселената и духовно-социалния живот на човека. Логично това би трябвало да означава, че в природата ще владее безредие и хаос. Но както виждаме това не е така. Ще посоча само два примера, с които ще се демонстрира изключителната хармония, дисциплина, ред и закономерност в природата:

  

  Примерът на пчелите

  Животът на медоносната пчела от род Apis и организацията на пчелното семейство е един чудесен пример на хармония, закономерност и целенасоченост в живота на даден биологичен вид. Ще хвърля един кратък поглед върху живота на пчелното семейство, където работата се разпределя както следва: пчели-работнички (приемат и преработват нектара, произвеждат меда, изграждат питите, изхранват майката, кърмят ларвите с пчелно млечице, почистват килийките и вършат всичката останала „домакинска“ работа в кошера); пчели-разузнавачки (търсенето и намирането на нектар и вода и пренасянето им до кошера); След като открият нектар, взимат малка част от него, връщат се в кошера и чрез специфични действия информират пчелите-събирачки относно местонахождението, вида, разстоянието на нектара); пчели-събирачки (събират нектара, донасят го в кошера и го предават на пчелите-работнички; на ден правят около десет полета); Пчелата-майка осигурява репродукцията на пчелното семейство. Особено тъжна е съдбата на пчелите-търтей: след като оплодят пчелата майка, те умират. Ако евентуално някои от търтеите оцелеят след оплождането, пчелите-работнички спират да ги хранят и ги изгонват извън кошера, където те умират от глад. Това е така, защото те са изпълнили своята роля. Освен това те изяждат три пъти повече мед, и пчелното семейство няма нужда вече от тях. Възхитителна е охраната на входа на кошера, където „неканен гост“ няма шанс да влезе. А да не говорим за строежа на шестогоналната форма килийките, на което всеки строителен инженер може да се възхищава.

   В пчелното семейство владее желязна дисциплина, завидна хармония,   безкомпромисна целенасоченост, както и педантична точност в изпълнение на специфичните задължения. Изключително впечатляващо е поведението на пчелите-разузнавачки. След като са открили нектара, чрез специални танцови движения те предават информацията на пчелите-събирачки: къде се намира и какъв е нектарът, на какво разстояние е, в каква посока, има ли попътен вятър и т.н. Тази кодирана информация се приема от пчелите-събирачки, декодира се и веднага се включва в действие - тръгват, събират нектар, донасят го и го предават на пчелите-работнички.    

   От кого са научили пчелите всичко това?

   Не от майката-царица, защото тя няма тези способности, нито от търтеите, защото те се развиват от неоплодени яйца. А ако трябваше да го учат от хората, то те никога нямаше да стигнат до това съвършенство. Напротив - щяха да се научат на демокрация, корупция, компромиси, спекулация и мързел, поради което ние хората мед никога нямаше да хапнем!

   Само този факт от живота на пчелното семейство е достатъчен, за да се възхитим от тази изключителна мъдрост в едно неразумно същество - пчелата. Кой научи пчелите на това изкуство и ги направи по-мъдри и по-дисциплинирани от нас хората? Ако хората притежаваха частица от това, което са пчелите, то светът щеше да изглежда съвсем друг…

   Тогава кой стой зад тази възхитителна мъдрост на пчелите? Напълно глупаво е да мислим, че това се е получило от само себе си по еволюционен път в продължение на милиони години. Вторият закон на термодинамиката и наличието на кодирана генетична информация в поведението на пчелите категорично отричат такова мислене, което напълно противоречи на науката.

   И тъй, тази хармония в поведението на пчелите може да има само един източник - това е Творецът, Който я е създал. А това е и едно силно доказателство за Неговото съществуване.

   А ако трябва да пиша нещо и за мъдростта и изключителната прилежност на мравките, то тогава ние хората трябва действително да заболеем от комплекс за малоценност! Или поне да се поучим от думите на Словото Божие: „Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър“ (Притчи 6, 6).

   Примерът на светулката

   Ето друг един достоен за възхищение пример: Светулката от разред Coleoptera притежава светещи органи, разположени най-често в задната част на коремчето на това насекомо. Самото светене се осъществява чрез биолуминисцентен химически процес, при който 98 до 100% от използваната енергия се превръща в светлина. Женските светулки светят само когато трябва да привлекат мъжкия и угасват в случай, че се появи заплаха. Младите светулки светят само когато трябва да прогонят нападател. Тази строго определена целенасочена хармония в структурата, поведението и биохимията на това твърдокрило насекомо говори не само за мъдростта на неговия Творец, но също така показва до голяма степен и несъвършенството на човека. Ето защо: Волфрамовите електрически крушки, които човекът е измислил, имат степен на полезно действие само около 3 до 4%. Това значи, че само 3-4% от доставената електрическа енергия се превръща в светлина. Останалата част от енергията, т.е. 96-97% се превръща в топлина. Така че електрическите волфрамови крушки представляват по-скоро електрически радиатори, а не източници на светлина. Ето разликата в съвършенството, което Бог е вложил в едно насекомо, способно да излъчва студена светлина и несъвършенството, което Едисон и екипът му със собствени усилия през 1898 г. са постигнали. А ако трябва да направим сравнение как и за какво човек използва светлината, то тук разликите са колосални и показват само до каква степен човек се е отдалечил от естественото си предназначение, което Творецът е вложил в него. Със съвременните LED осветителни тела човек значително е подобрил своите постижения и се е приближил малко повече до природата.

Но това не е всичко - тези същества по един хармоничен и целесъобразен начин използват светлината, за да осъществят възпроизводството си и гарантират оцеляването си.

   Поуката!

   Накрая една малка алегория. Бухалът нападнал една светулка и искал да я унищожи. Отбранявайки се светулката извикала: „Защо искаш да ме убиеш?“  Бухалът отговорил: „Защото светиш!“ . Може би някои хора (атеисти и последователи на небиблейски религии) трябва да се поучат от този анекдот и да преосмислят борбата си срещу светлината, т.е. срещу истинския Бог. Много се надявам тази книга да помогне на такива хора.

   Известният български писател Боян Болгар в книгата си „Парижки мозайки“ описва един интересен случай: Веднъж негов приятел наблюдавал новоизлюпените пилета в двора. Изведнъж тези пилета побягнали и бързо се изпокрили. Двамата се почудили какво е станало. Когато погледнали на горе, видели, че високо над тях кръжи ястреб. Как тези едномесечни пилета познаха врага си? Нито опитност, нито някой ги е научил, нито пък могат да мислят! Та те се раждат знаещи, за да оцелеят.

Само едно интелигентно същество може да действа целесъобразно, закономерно и хармонично.

   Нито пчелата, нито мравките, нито светулката, нито малките пилета притежават разум или интелект, за да решат как и кога да използват естествените способности, които Творецът им е дарил. Друг мисли вместо тях. Това е Бог, Който е вложил в тях кодирана генетична информация, която при съответни условия реагира по съответен закономерен начин. Отново ще повторя, че инстинктите не могат да бъдат плод на еволюционно развитие, тъй като те представляват кодирана генетична информация. А тя не може да бъде продукт на материята, както ще видим по-нататък в тази книга.

   Порядък, хармония, закономерност и целенасоченост са задължителна част от социалния живот на всяко общество във всички негови форми на проява - семейството, селището, градът, областта, държавата, институциите, фирмите, църквата и т.н. Без тях ще настъпи анархия, защото законът за ентропията е в пълна сила и тук.  За да функционират хората инвестират много труд, интелигентност, образование, финанси, охранителни структури, сигурност и т.н.

   Задължени сме да си поставим въпроса, кой, какво и колко инвестира, за да може да съществува творението в този вид, в който то е, за да може да противостои на закона на ентропията?  Библията дава отговора: „Той (т.е. Христос) е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово (Евр. 1, 3). Така че Христос е Творецът и Той поддържа цялото творение, за да съществува и да действа хармонично, закономерно и целенасочено.

 

4. ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ ГОВОРЯТ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛ

Този свят е изграден от четири основни неща: материя, енергия, информация и живот. Съществуването на тези форми на битието е възможно благодарение на законите, които ги управляват и чрез които те се проявяват. Законите на материята и енергията са обект на физиката, химията, биологията и други природни науки. Законите на информатиката са обект на науката информатика, с което ние ще се занимаем по-нататък в тази книга. До сега е известен само един закон на живота и той гласи: „Живот произлиза само от живот“. За него стана вече дума преди това. 

   Но законите не управляват само битието в този свят в неговата природна изява. Обществено-социалният живот на хората също се крепи на закони. Физико-химичните закони са основата на всичко, което човек в хода на историята е създал като технически прогрес. Всички постижения на човешките цивилизации се дължат на доброто познаване на законите. Развитието на всяка една наука се дължи на доброто познаване на законите, които владеят в тази област.

   Какво правят депутатите в Народното събрание? Създават закони, които след като се обнародват, добиват юридическа сила и стават задължителни за страната. Има закон за движението по пътищата, който е задължителен за шофьорите. Говорим още за закони за отбраната, полицията, образованието, за здравното осигуряване. Всички знаем, че има духовни и морални закони, които имат отношение към ценностната система на дадено общество. Практически социалният живот на дадено общество се крепи на законите, които владеят в него.

   Съвсем друг е въпросът дали тези закони са добри или лоши. В атеистичните общества има закони, които забраняват разпространението на религиозна литература. Неизпълнението на тези закони води до съд. Аз и семейството ми имаме богат опит в това отношение от времето на комунизма. В теократичните общества има закони, които забраняват атеизма. Неизпълнението на тези закони води до съд. Такива случаи има днес в някои мюсюлмански страни.

   Във всяка религия има закони, които последователите на тази религия са задължени да спазват. Затова преди години вероучението в училищата в България се наричаше  напълно правилно „Закон Божий“.

   От казаното до тук трябва да направим пет много важни извода:

Първо -  съществуването на закон предполага задължително личност, интелект, разум, мислещо същество, което е създало този закон - законът задължително предполага законодател. Няма закон без интелигентен източник. В обществото това са хората със специално образование и призвание, които създават законите.

Второ - самите закони говорят за характера и степента на интелигентност на законодателя, както и целите, които той си поставя с тези закони.

Трета особеност - законите би трябвало да имат универсален и задължителен характер. От тази трета особеност във всяко общество има привилегировани съсловия, които са над законите.

Четвърто - нарушаването на законите има последствие.

Пето - обществените закони са несъвършени; винаги подлежат на промяна и допълнения. Всички виждаме, че политическата система и новите правителства отменят старите и създават нови закони.

   Тези пет извода важат с пълна сила и при природните закони. А това значи:

Първо - природните закони трябва да имат свой законодател. Човекът не създава природни закони. Той може само да ги открива, нарушава или временно ограничава. Те не могат и да се самосъздадат, както примитивно мислят атеистите и привържениците на еволюционната теория. Кой е Създателят на природните закони? Единствено правилният отговор е, че те са създадени от Бога. А това е много силно доказателство за съществуването на Бога.

Второ - природните закони говорят за качествата и изключителната интелигентност на техния законодател. Това може да притежава само един съвършен и истински Бог, за Който говори Библията.

Трето - Природните закони имат универсален и задължителен характер. Те важат както на нашата планета, така и в цялата Вселена. Привилегировани хора тук няма.

Четвърто - нарушаването на природните закони има своите последствия. Това е един фактор, който отличава обществените от природните закони, които са валидни за всеки, на всякъде и по всяко време.

  Пето - за разлика от обществените закони, които са създадени от хората, поради което са и несъвършени и подлежат на промяна, то природните закони са съвършени, неизменими и ще съществуват до тогава, докато съществува Вселената.

   Цитирам частично В. Феръл: „Ако искаме доказателство за съвършенството на природните закони… нека да погледнем към планетите, звездите и галактиките. Съвършеното равновесие на тяхното движение във Всемира и околоосовото им въртене е удивително.

Законите действат с пълна точност. Всяко минимално отклонение от тези закони би довело до междузвездни катастрофи“. Но това никога не може да се случи, тъй като те са подчинени на законите, които Творецът е създал.

   Ще дам като пример само три от законите, които по категоричен начин свидетелстват за съществуването на Твореца: 

1) Първи закон на термодинамиката известен като закон за запазване на масата (материята) и енергията. Според този закон енергията не може да се създава и унищожава, а може да се променя от една форма в друга, като общото количество остава непроменено, постоянно. Едно следствие на този закон е, че природните процеси не могат да създават енергия или казано по друг начин материята не може да продуцира енергия. Тя не може да възниква от само себе си. Това означава, че в миналото енергията е била създадена от сила извън Вселената и независимо от нея.

2) Това се потвърждава от физичният закон, открит от немският физико-математик и носител на Нобелова награда Алберт Айнщайн. Той гласи, че „материята е форма на изява на енергията“. Известното уравнение на Айнщайн Е=m.c2 означава, че енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Това означава, че цялото Творение представлява енергия, чийто източник трябва да е свръхмощна невидима сила. Същността на материята е невидима енергия. Така Айнщайн доказа по категоричен начин, че не материята, а енергията е първичното.

Този закон нанесе съкрушителен удар върху атеистичното мислене, според което „материята е вечна, несътворима, неунищожима и способна да се самоорганизира“ (Бъчваров М. и сътр., Философски речник, Партиздат , 1977, стр. 86). Този закон на двадесетото столетие е описан преди две хиляди години в Библията, която постулира великата истина, че „от невидимото произлезе видимото“ (Евр. 11, 3) и че „видимото е временно, а невидимото - вечно“ (2 Кор. 4, 18).

3) Тази библейска истина именно се потвърждава от Втория закон на термодинамиката. Неговата формулировка гласи: „Всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от подреденост към загуба на тази подреденост, към разпадане“. Сред широката аудитория този закон е известен като закон за нарастване на ентропията, закон за деградацията, разграждането, разпадането, разрушаването, безредието, хаосът, стареенето на материята. Това е естествената склонност на дадена система да се движи от подреденост към безредие. Всичко с течение на времето необратимо се разпада, преминава от сложното към по-простото. Красивите автомобили един ден се превръщат в куп ръждясало желязо, луксозни къщи и красиви замъци - в развалини, горещата вода изстива, здравият човек се превръща в безжизнена материя. Исак Асимов пише: „Колко трудно е да поддържаме домовете си, машините и нашите собствени тела в съвършен вид; и колко лесно е те да започнат да се разпадат. Всъщност за второто е нужно само да не правим нищо и всичко се влошава, срива, разпада и овехтява само по себе си. Ето това е вторият закон на термодинамиката“.  Този закон означава, че ако няма висша сила, всичко оставено само на себе си в края на крайщата се разпада.

   Този универсален закон означава, че в природата е невъзможно развитие от простото към сложното, от нисшето към по-висшето и че материята не е в състояние да се самоорганизира, тъй като тя е подчинена на този закон. Това означава, че Вселената остарява и върви безвъзвратно към своя край.

   Според тези физични закони материята не е вечна, което напълно потвърждава учението на Библията: „В началото Ти Господи си основал Земята и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят… но Ти си все Същият и Твоите години няма да се свършат“ (Пс. 101, 26-28). И още: „Небе и земя ще премине“ (Мат. 24, 35).

   Айнщайн определя този закон като първостепенен на всички науки, а сър Артър Едингтън - известен английски астроном, го нарича върховен метафизичен закон на цялата Вселена или „стрелата, сочеща надолу“.

Винаги се е поставял въпроса: Няма ли начин временно да се забавят последствията от Втория закон на термодинамиката? Отговорът е: Да, има начин! Енергията, която навлиза в системата от вън и която е разумно контролирана и насочвана, може временно да забави действието на закона. Това се постига чрез постоянна поддръжка, подобрение и обновяване на системата. В глобален мащаб това се върши от Творецът. Невидимият духовен свят е независим от природните закони и той може да оказва влияние върху тяхното действие.

     Цитирам известния учен Ванс Феръл: Според първия закон на термодинамиката материята е създадена от външна сила. Според втория закон нейното разпадане може да се забави само чрез дейността на външна сила. Първият закон на термодинамиката говори за количественото запазване на енергията, а вторият - за качественото разпадане на енергията и материята. Тези два закона на термодинамиката сочат към Създателя. Ако всичко се движи към някакъв край, то трябва да има начало, а това значи да има и Създател… Съвършеното устройство на природата и точността на природните закони ни насочват към Този, Който е направил тези неща. Разгледайте някоя теменужка или роза; погалете някое зайче; наблюдавайте колибри в полет; помислете си за галактиките и техните сложни орбити от обикалящи звезди. Има Един, Който стои над и извън всичко това, Който е сътворил всичко това и се грижи за него“.

   Жизнено важно изключение!

   Както стана дума природните закони са универсални и неизменими. Но Творецът на тези закони си е запазил правото да допусне изключение при един от тези закони. Всеобщ природен закон е, че при нагряване телата се разширяват, а при охлаждане се свиват. Обаче има едно странно изключение - водата. При охлаждане тя се свива, но само до плюс 4 градуса. Ако продължаваме да я изстудяваме, тя започва да се разширява. Защо такова изключение? Дали е проста случайност? Това изключение на този природен закон има съдбоносна роля за живота. Ледът е разширена вода и като по-лек остава на повърхността. Ако това не беше така, то при замръзване ледът ще падне на дъното и за кратко време водните басейни (реки, езера, морета) ще се превърнат в планини от лед. Животът би бил унищожен. Но благодарение на това странно изключение ледът остава на повърхността и животът под него продължава. За разлика от водата и парата, ледът е лош температурен проводник - ето още едно изключение, за да се запази животът. Каква гениалност на Твореца!

 

5. СЛОЖНОСТТА НА ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ ГОВОРИ ЗА СВРЪХИНТЕЛИГЕНТЕН ТВОРЕЦ

В апологетичната литература това доказателство е известно като биологично доказателство за съществуването на Бога.

   Когато погледнем пилотската кабина на самолета с множеството устройства за контрол на полета, ние се възхищаваме от изключителната сложност на всичко онова, което се намира там и чрез което се управлява тази огромна машина. Безброй контролни устройства се намират и в централния диспечерски пункт на всяка атомна централа и космически кораб. Същото е и при всеки компютър и съвременни комуникационни устройства. Тази изключителна сложност на командните устройства на техниката и електрониката предполага задължително висококвалифицирани специалисти-инженери, които са проектирали и създали тези устройства. Никой нормално мислещ човек не би дръзнал да каже, че това се е създало случайно. Универсален закон е, че сложност и случайност са две противоположности. Така е в областта на техниката.

Не би трябвало да бъде друго и в областта на биологията. Нека да потвърдим това с няколко примера от областта на строежа на човешкия организъм.

Човешкото око е един от много сложно устроените органи в организма, състоящ се от 26 отделни анатомични и микроскопски части. Няма да се занимавам подробно с  устройството на окото, но ще спомена само някои уникални анатомично-физиологични качества, които характеризират този орган. Ретината е изградена от два вида светлочувствителни нервни клетки (пръчици и колбички) с дебелина 0,2 мм, облицоващи вътрешната страна на очната ябълка. Общият брой на нервните клетки на ретината възлиза на около 137 милиона. Тези клетки възприемат светлинния сигнал и го предават на зрителния нерв, който отвежда сигнала в зрителния център на мозъка, където зрителният обект се усвоява и се формира зрението. Клетките на ретината се обозначават още като „преводачески пунктове“, където светлинния лъч се трансформира в нервен сигнал - едно физическо явление, каквото е светлината, се превръща в биологичен нервен импулс. Зрителният нерв с диаметър 2 мм е изграден от около 1 милион нервни влакна, изолирани със супер тънки обвивки едно от друго - нещо, на което кабелната техника може само да завижда! Времето за предаването на зрителния сигнал от ретината до мозъка възлиза на 0,02 сек. Един още неразгадан феномен при зрителния процес е, как чрез двата зрителни нерва на двете очи наблюдавания обект се вижда като един - феномен, който фотографската техника още не е постигнала. Да не говорим, че много от техническите параметри на фотоапарата са копие на окото. Възможността за цветово възприемане на обектите също е феномен, заслужаващ огромно възхищение. Адаптацията на окото към светлината се осъществява от зеницата. Това предпазва ретината от повреждане следствие на силна светлина. Необходима е изключителна прецизност, за да се постигне баланса между силата на постъпващата светлина и капацитета за възприемане на зрителния обект. Ясното виждане на зрителния обект (т.н. фокусиране) се осъществява от очната леща чрез промяна на нейната изпъкналост.

   Това е само една малка част от структурата и функцията на окото. Въпреки това тя определя окото като гениална концепция и изключително сложна конструкция, което може да бъде плод на един свръх интелигентен Конструктор. Сляпата природа не може да създаде по случаен път такъв сложен орган. Твърде наивно е тази изключителна сложност да се обяснява по еволюционен път, тъй като, за да могат да функционират оптимално отделните части на този орган, те трябва да са напълно развити. А те имат различен тъканен, белтъчен и химичен състав, който задължително изисква различно време, за да достигне оптимална функционална активност. Като към този факт се добави и действието на Втория закон на термодинамиката, става ясно, че милионите години ги има само в главата на атеистите. Ето защо тези дълги периоди не са нищо друго, освен, че те просто са плод на преднамерена човешка фантазия, тъй като колкото е по-дълъг периодът, толкова действието на този закон е по-силно. Необходимо е да има сила, която да поддържа тази сложна структура и да я прави оптимално функционираща в точно определено време. Тази сила е Творецът на този орган - Бог. Това потвърждава и Библията: „Онзи, Който е създал окото, не вижда ли?“ (Пс. 94, 9). А който е изобретил окото, Той е познавал много добре и свойствата на светлината, както и потребността на човека от такъв един орган.

   Окото е не само анатомично изключително сложен орган. Но него Библията определя като израз за нравствената същност на човека: „Светило за тялото е окото. Затова ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло“ (Мат. 6, 22). Окото може да показва твоята щедрост (Пр. 22, 9), да бъде надменно (Пс. 17, 28), езическо (Йез. 6, 9), пълно с прелюбодеяние и грях (2 Петр. 2, 14), вражеско (Йов 16, 9), безбожно (Пс. 35, 19). С нашите очи разглеждаме Божиите творения (Рим. 1, 20), но и изпадаме в грях (Мат. 5, 28), виждаме спасението, което Бог е приготвил за нас (Лука 2, 30-32) и ще посрещнем Спасителя при Неговото второ идване (1 Сол. 4, 17), ще видим новото небе и новата земя (Откр. 21, 1).

Човешкото сърце е един от органите на тялото, за който най-често се говори поради многото суперлативи, които този орган притежава. Ето някои от тях:

1) Това е единственият орган, който започва своята работа на 25-я ден след оплождането в майчината утроба и работи до края на живота без резервни части и без  почивка ден и нощ.

2) За едно денонощие сърцето бие средно 100,000 пъти, при което изпомпва общо 7,000 литра кръв (5 литра/мин.), която изминава многократно пътя през артериално-венозно-капилярната система на организма, имаща обща дължина от 2,500 км; а общият брой на кръвоносните съдове, включително и най-малките капиляри, възлиза на 1,325,000,000.

3) Нормалното тегло на сърцето възлиза на 300-350 гр. и представлява 0,5% от общото тегло на тялото; Този малък орган, благодарение на изключителната си работоспособност осигурява доставката на жизнено-важните вещества за организма през целия му живот.

4) Пулсирането на сърцето се предизвиква и координира от система, която произвежда и пренася електрически импулси, подчинени на вегетативната нервна система; електрическите импулси се предават от клетка на клетка в миокарда със скорост около 1 м/сек., започващи от сърдечния връх; проводната система на сърдечният мускул реагира много бързо на всяко едно психическо или физическо предизвикателство чрез ускоряване на пулса, поради което здравото сърце притежава изключителна приспособителна способност. Сърцето е орган, който за разлика от много други органи при по-голяма повреда (инфаркт) не се възстановява (не регенерира).

5) Сърцето е централният орган на човешкото кръвообращение, от чиято регулярна функция изцяло зависи живота на организма. Ето защо в символичен аспект то представлява същността и сърцевината на човешката личност.

   На много места в Библията сърцето се разглежда като духовен, душевен и емоционален център на човека, в който са съсредоточени воля, решителност, мъдрост, вярност, решение, вяра, любов, богопознание и послушание. Ето защо думата „сърце“ е една от най-често употребяваните думи в Библията.

   От механиката се знае, че всяко движение има начало, което никога не може да започне само от себе си. То трябва да бъде приведено в движение от някой друг.

  Сърцето като орган се състои от различни видове тъкани (епителна, мускулна, нервна и др.), които имат различна ембрионална заложба и различна скорост на развитие. Това е доказателство, че сърцето не може да е достигнало по еволюционен път състоянието си, в което то е днес. За да може да функционират съответните анатомични структури, те трябва да са създадени още в самото начало в напълно организиран и способен за функциониране вид. Това, че при някои други биологични видове сърцето има друга структура, съвсем не означава, че сърцето на тези животински видове е предшественик на сърцето на човека. Ето един пример от областта на автомобилостроенето: Никой нормално мислещ човек не може да каже, че трабантът е слабо развит мерцедес и еволюционно негов предшественик. Това са два напълно отделни модели автомобили, които като модели могат да бъдат усъвършенствани, но никога единият не може да премине в друг. В биологията е същото.

   И тъй, сърцето като сложен и изключително работоспособен орган в човешкото тяло, трябва да е бил проектиран и създаден от свръхинтелигентен Творец. За Този Творец говори Библията. 

Човешкият мозък е най-сложно устроеното образование във Вселената. Като централен орган на нервната система мозъкът управлява, ръководи, селектира, влияе, оценява, запаметява, комуницира, интерпретира и координира почти всички жизнени процеси, които протичат в човешкия организъм. Регулира жизнено важните функции, свързани със сърдечно-съдовата система, дишането, храносмилането, рефлексите и т. Голяма част от функциите на човешкия мозък все още са обвити в тайна. Никой не знае как  електрическите сигнали, идващи от сетивните органи, се декодират и се превръщат в информация с определено значение (т.н. семантична трансформация). Ние не знаем къде и как става запаметяването, какъв е механизмът за възстановяване на спомените; какви физиологични процеси настъпват в мозъка, когато научаваме нещо ново и т.н.

   И все пак човек знае някои неща относно строежа и функциите на мозъка, което буди огромно възхищение към това уникално творение. Мнозина го сравняват с телефонна централа или супер компютър. Този орган е много по-сложно устроен от каквато и да е машина или апарат, създаден от човека. Той няма аналог в цялата Вселена.

  Ето една кратка информация относно структурата и функцията на мозъка: Изграден е от около 100 милиарда нервни клетки (неврони), толкова клетки, колкото са и звездите в нашата Галактика. Невроните притежават уникални качества, каквито никоя друга клетка в биологичния свят не притежава. След раждането те не се делят повече. Всеки един от невроните осъществява от 10,000 до 50,000 връзки (синапси) с останалите неврони, това значи, че всяка клетка получава кодирана информация от толкова други клетки, при което броят на връзките е над един катрилион. И нещо любопитно - ако трябва да се опишат всички синапси в мозъка, ще се получи библиотека от десет милиарда тома всеки един от по 400 страници. За да се добие представа какво значи това, трябва да знаем, че най-голямата библиотека в света е Конгресната библиотека във Вашингтон, която има 20 милиона тома. Всяка една от тези клетки се различава от останалите по нейната форма. Дължината на нервните влакна, излизащи от всяка клетка, възлиза на 500,000 км. в мозъка и 380,000 км. извън него. По тези влакна с дебелина 1/1000 мм. се предават и получават информации от всяко едно място на организма, по всяко време и със скорост 144 км/ час. Така се получава най-гъстата комуникационна система в биологичния свят.Освен това огромно количество нервни клетки има и още 100 милиарда опорни (глиални) клетки. Те са като скеле, на което се опират невроните; Във всеки неврон се извършват хиляди биохимични реакции във връзка с пренасянето на информация между отделните неврони; Мозъкът е най-богато кръвоснабденият орган в организма на човека; Уникална по характера си е мозъчната кора, която има дебелина около 3 мм, но паради огромното количество гънки, тя съставлява 40% от състава на целия мозък. В нея се намира центърът на човешкото съзнание. Човешкият мозък съдържа 74-90% вода, тежи около 1500 гр., използва ¼ от кислорода на организма; Може да живее само 4 до 6 минути без кислород, след което започва да умира.

   Освен всички тези омайващи суперлативи, мозъкът притежава изключителна работоспособност, надминаваща всеки друг биологичен или електронен обект. За една секунда мозъкът може да извърши един трилион изчислителни операции. Най-мощните супер компютри днес извършват за една секунда 10 милиарда изчислителни операции. Така човешкият мозък работи 100 милиона пъти по-бързо от най-бързия компютър.

  В човешкия организъм има две места за запаметяване на информация. Първото е запаметяването на генетичната информация в молекулата на ДНК в ядрото на клетките, където е запаметено огромно количество информация (генетичния код). На този въпрос аз подробно ще се спра по-нататък. И второто място, където се осъществява запаметяване на информация е мозъкът(запаметяващ код). Разликата между генетичния код в молекулата на ДНК и запаметяващия код в невроните на мозъка е, че запаметената информация в мозъка се придобива чрез учене и опит, докато генетичният код е заложен директно от Твореца, което всъщност е и най-силното доказателство за съществуването на Бога.

   Въпреки научните постижения в изследването на мозъка, все още познанията ни за него са твърде скромни и ограничени. Човек се възползва от това, което Творецът е инвестирал в този орган, без да може да проникне в изключителната сложност на неговия строеж и необятните му възможности.

  Това са само три примера, които красноречиво говорят за съществуването на един свръх интелигентен Творец, Който е създал такива сложни и високо организирани органи.

   Очевидно това е причина за появата през последните две десетилетия на теорията за интелигентния дизайн (ТИД). Тя гласи, че сложният и изключително интелигентен дизайн в строежа и функцията на даден обект (око, сърце, мозък и др.), задължително предполага съществуването на свръх интелигентен дизайнер, който е проектирал и създал този дизайн. Даден обект или пък животът като цяло, са съставени от твърде много отделни части. За да функционира този обект, всичките му съставни части трябва едновременно да са достигнали оптималното си развитие. По пътя на случайността това никога не може де се постигне, тъй като те имат различна заложба, структура и биохимия. Самата сложност на този обект е друг фактор, който категорично изключва случайността. Ако в една стая има 100 пишещи машини и 100 маймуни, би могло да се получат отделно написани букви или пък думи без смисъл, но никога няма да се получи една Шекспирова пиеса. А колко по-сложен е биологичния живот от една Шекспирова пиеса? Много от привържениците на теорията за интелигентния дизайн използват този модел като доказателство за съществуването на Бога, като дизайнер на Творението.

   Три основни извода трябва да се направят от приведените по-горе примери: 1) Сложната структура в строежа предполага задължително високо интелигентен Създател; 2) Еволюционният принцип е изключен, тъй като отделните части на сложния обект имат различно развитие. Освен това този принцип не може да преодолее действието на Закона на ентропията; 3) Случайност и сложност са две непримирими противоположности.

   Въз основа на всичко това остава единствена алтернатива за съществуването на Творец.

6. ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Идваме до едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Бога, срещу което никой атеист и еволюционист не може да противостои. 

   Но най-напред какво представлява генетичната информация?

   Ще обясня това понятие с няколко примера: За да се построи дадена сграда е необходим архитектурен план, въз основа на който зидарите строят. Често се прави и макет на бъдещата сграда, за да се види как ще изглежда.  За да се конструира дадена машина или автомобил, е необходим технически проект, въз основа на който се конструира машината. Когато предприемем едно пътуване ние изготвяме програма, както по време, така и местата, които ще посетим.  И тъй, за да се започне да се върши нещо е необходимо то най-напред да се обмисли, да се  проектира, да се пресметнат средствата, които са необходими и времето, за което ще се изработи. Всичко това се осъществява от високо квалифицирани специалисти, т.е. необходим е интелектуален източник. Тези планове и проекти нито се появяват от само себе си, нито са плод на случайност. 

Но задължително трябва да се постави въпроса: Ами живите организми, които имат строеж много по-сложен от най-сложната машина или сграда! Не е ли необходимо и за тях някой да e изготвил проект и план, въз основа на който те да се изграждат и да растат? Разбира се, че е необходим такъв проект. Този именно проект, план, програма се нарича биологична или  генетична информация, въз основа на която всеки организъм се развива според това, което е проектирано, т.е. заложено в тази информация.

   Плановете и проектите се изготвят върху хартия или пък върху електронен носител, от където строителите и инженерите разчитат тази информация и й дават материална реализация, т.е. строи се сграда или се монтира автомобил.

   И тъй, възникват редица важни въпроси:

1) Кой е високо квалифицираният специалист, който изработва проекта за структурата и функцията на живия организъм?

2) Какви качества притежава генетичната информация и на какви закони е подчинена тя?

3) Къде се намира и кой е носителят на генетичната информация?

4) Кой разчита кодираната информация и как тя се трансформира в материално видимо изражение и на края, как тя се предава от поколение на поколение?

5) Защо биологичната информация не е еднаква при всички животински видове и защо не е възможно тя да се предава от един вид на друг?

   Тъй като това е изключително сложна и твърде специализирана материя, то аз ще се опитам да дам лесно разбираем отговор на тези въпроси поради две причини:  Първо -да покажа, че съществуването на генетична информация е възможно единствено благодарение на високо интелигентен източник. И второ - че този източник не може да бъде нито човекът, нито природата, нито пък тя е резултат от еволюционно развитие. Като видов наследствен белег той трябва да има своето начало, от където да е започнало това предаване от поколение на поколение. Кой е поставил това начало?

Къде е разположена генетичната информация?

Живите организми се състоят системи, тъкани, органи и клетки, които са най-малките структурни единици. Човешкият организъм е изграден от около 100,000 милиарда такива клетки, средната големина на които варира между 5 и 20 микрона (1 мкр = една хилядна от милиметъра). Клетката се състои от мембрана, тяло и ядро. Ядрото на клетката е най-важната част, която определя нейната идентичност и осъществява делението й. Основната градивна част на ядрото е хроматинът, от който преди делението се формират хромозомите, чиито брой и размери са строго специфични за всеки биологичен вид (при човека 46). В хромозомите са разположени молекулите на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), която е носител на генетичната информация. Затова се нарича молекулата на наследствеността. Схематично молекулата на ДНК се състои от две нишки, свързани помежду им, образувайки по този начин двойна спирала. Участъци (сегменти) от молекулата на ДНК, които съдържат кодирана информация за синтез на определени белтъци, се наричат гени. Сборът от всички гени на даден биологичен вид се означава като геном на този вид. Човешкият геном се състои от 32,000 отделни гени, т.е. отделни сегменти от молекулата на ДНК. Кодирането на генетичната информация се осъществява посредством четири химични елемента или бази във всеки един от сегментите. Това са аденин, гуанин, тимин и цитизин, известни още като „буквите на живота“.  Генетичният код определя специфичната последователност на аминокиселините в отделните белтъците на целия организъм. А белтъчините са основната материална субстанция на всичко живо. Той определя от какъв белтък ще се изгражда даден орган или тъкан. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие не се получава безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес.

   Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система) задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън материалния носител на информацията. Този материален носител е молекулата на ДНК, т.е. всеки отделен сегмент от нея (генът), притежаващ специфична информация (план, програма) за синтез на белтъци. В случая ДНК молекулата може да се сравни с магнетофонната лента, която е носител на звукова информация, с хард диска на компютъра - на запаметена информация или пък листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито хард дискът, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Всички те са само нейни материални носители. И тъй генът (сегмент от ДНК) е материалният носител на генетичната информация, която е заложена върху него от някой друг.

Кой е източникът на генетичната информация?

Съгласно законите на информатиката, източникът на информация трябва да се намира извън нейния материален носител. А това означава три неща:

Първо - материята не може да бъде източник на информацията.

Второ - информацията е духовна величина.

Трето - като духовна величина, информацията трябва да има духовен източник.

   Един от световно известните съвременни специалисти в областта на информатиката, проф. д-р В. Гитт, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и унаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо условие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съществуването на живота“. А швейцарският специалист Р. Хьофайзен изразява това още по-ясно: ДНК молекулата представлява „строителният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum 2001, 5, 15). И още един цитат от Укипедия: „Сама по себе си информацията не е материална, а съществува на материален носител във вид на кодове“.

   Това признава и известният еволюционист Жак Монод, който казва: „Най-големият проблем за еволюционната теория е произходът на генетичния код и механизмите на неговото пренасяне“.

   Неразрешен за еволюционистите остава и въпросът „Кое се е появило по-напред - живата материя или генетичната информация?“ Изключено е да съществува еволюционно развитие без генетична информация. Но съгласно законите на информатиката, генетичната информация не може да бъде плод на материята, тъй като тя не може да създаде нещо, което е по-висше от нея самата. Информацията не може да бъде свойство на материята. Единствената възможност е, че биологичната информация е дошла от вън и е инкорпорирана (вложена) в молекулата на ДНК като неин носител. Тъй като информацията е духовна величина, тя трябва да има и духовен източник. Това е Бог, Който е създал едновременно информацията и материята.

   Науката никога не е наблюдавала случайно възникване на биологична информация. Кодова система и случайност са две абсолютно несъвместими неща. Компютърните програми имат известна прилика с биологичната информация. Всеки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно, а необходимо интелигентен високообразован специалист.

   Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация. Това е библейският БОГ.

Основни закони на информатиката. 

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологичната информация, са в пълна сила основните закони на информатиката.  Ето някои от тях:

Няма информация без интелектуален източник

Източникът и носителят на информацията са две напълно различни неща

Няма информация без информационен код

Няма информация без воля и крайна цел

Не може да се реализира целенасочена информация случайно

Уникални свойства на човешкия геном

ДНК молекулата е най-висшата форма на материя във Вселената; Ако генетичният материал само в една клетка се трансформира в писмена информация, ще се получат 1000 книги от по 600 страници всяка и 500 думи на страница; Генетичният код в клетката е написан на азбука, състояща се от четири букви и се превежда на азбука, състояща се от 20 букви (20 аминокиселини, от които се изграждат белтъчините); Молекулата на ДНК притежава най-високата плътност във Вселената; Всяка клетка в човешкия организъм съдържа 75 мегабайта генетична информация; ако това се умножи по броя на клетките в човешкия организъм (100,000 милиарда), можем да си представим какво огромно количество генетична информация е заложено от Твореца в човека, чрез което Той формира всеки отделен индивид. Така генетичната информация бди зорко за запазване на човешкия вид (Homo sapiens) и невъзможността да се премине в друг биологичен вид. Човешкият геном определя нашия пол, големината на тялото, както и цвета на нашите очи, кожа и коса. Той управлява нашата интелигентност и прави от човека уникална и неповторима личност. Всички тези качества на човешкия индивид се залагат в момента, когато става сливането на хромозомите от мъжката полова клетка с хромозомите на яйцеклетката от жената. Моментът на сливането на генетичната информация от мъжа и жената в майчината утроба или in vitro е началото на човешкия живот.

    Някои правят аналогия с устройството, запаметяващите способности и информационния капацитет между човешката клетка и компютъра. Клетъчната мембрана съответства на корпуса на компютъра, а ядрото се сравнява с неговия хард диск. За разлика от компютъра обаче човешкият геном извършва две уникални функции: програмира синтезата на белтъчини и се самовъзпроизвежда чрез делението на клетката.

   Такова едно сравнение показва, че човекът все пак е съумял да плагиатства макар и малко от гениалността на Твореца.   

Скромните постижения!

900 висококвалифицирани специалисти от 40 държави на света в рамките на международен проект „Human Genom Organisation“ са работили в продължение на 15 години, за да дешифрират последователността на химичните букви на генетичния код в ДНК молекулата. От всички 32,000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3%. Каква е функцията на останалите 97% за сега остава неизвестна за учените.

  Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне този скромен успех, в сравнение с гениалността на Твореца, Който е създал всичко това!

  Това същевременно е и мощно доказателство за съществуването на този Творец.

   Това, което Дарвин не е знаел!

   Дарвин не е знаел, че в ДНК молекулата на всяка клетка на живите същества се съдържа огромно количество биологична информация, която програмира и осъществява образуването на белтъчините в организма, както и осигурява правилното функциониране, растеж и размножение на индивида. И за съжаление това негово незнание е послужило като фундамент на създадената от него еволюционна теория, която и до днес не може да даде отговор на въпроса за произхода на генетичната информация. Ако Дарвин би знаел поне малко нещо от съществуването на тази най-важна част от феномена живот, то той никога нямаше да създаде еволюционната теория в този й вид.

  И тъй, еволюционната теория е плод на недостатъчното познание на един учен, който все пак е имал доблестта да признае: „Защо всеки геологичен слой не е пълен с междинни биологични видове? Може би това ще е най-силното възражение срещу моята еволюционна теория!“. Дарвин е напълно прав, че това е сериозно възражение, но най-сериозното е биологичната информация, което възражение противоречи на много от принципите на еволюционната теория.

   Дарвин не носи отговорност поради това, че не е знаел. Тази отговорност носят неговите последователи и днешни еволюционисти, които въпреки големия прогрес на съвременната генетика и биологична наука, си затварят очите пред научните факти. И това правят с една единствена цел - да отнемат творческото право на Бога и отрекат Неговото съществуване.

   Но техният голям проблем не се състои в съществуването на Бога, а в това, че тяхната теория противоречи на науката. А това значи, че тя е погрешна, т.е. лъжа.

7. АНТИНАУЧНИЯТ ХАРАКТЕР НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

Еволюционната теория (ЕТ) е един от най-разпространените и плодотворни инструменти за атеистично възпитание на човека. И това се осъществява чрез образователната система, чрез медийна манипулация и по политически предписания, както беше в България по време на комунизма. Успехът на ЕТ се дължи на факта, че тя се представя като наука, като по този начин много лесно формира мирогледа на цели поколения. Тази именно лъжа вече 140 години успешно продуцира безбожие на всички нива в обществото и то предимно в християнските страни. В нехристиянския свят ЕТ няма голям шанс.

   В противоположност на нея библейското учение за истинския Бог се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религиозни и необразовани хора.

   Тук ще отговоря на въпроса: науката потвърждава ли или отрича учението на еволюционната теория?

    Ако тази теория се потвърждава от науката, тогава библейското учение за истинския Бог е лъжа. Но ако тази теория е в противоречие с науката, то библейското учение за истинския Бог е правилно, което значи, че Бог съществува.

   Така че антинаучният характер на ЕТ косвено ще бъде силно доказателство за съществуването на Бога.

   През 2008 г. ние публикувахме книгата „Еволюция или Сътворение - какво казва науката?“

Тук ще спомена някои от принципите (доктрините) на еволюционната теория, които противоречат на науката и човешката опитност:

   1) ЕТ учи че материята е единствена и вечна субстанция на битието, а енергията е форма на изява на материята. Това противоречи на първия и втория закони на термодинамиката, като и на Закона на Айнщайн за взаимоотношението материя-енергия, при което се доказва, че материята е форма на изява на енергията.

2) ЕТ учи, че животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност и степен на организация. Възникването на живота е станало случайно и неговото развитие се осъществява чрез самоорганизация и самовъзпроизвеждане. Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Това противоречи на закона на Холдейн-Опарин както и на закона на Пастьор, който гласи, че „Живот произлиза само от живот“. Науката твърди, че категорията „случайност“ и феноменът „сложност“ са две абсолютно взаимно изключващи се и напълно противоположни величини.

   3) ЕТ учи, че генетичната информация е продукт на ДНК молекулата. От законите на информатиката знаем, че няма информация без интелектуален източник. Източникът и носителят на информацията са две коренно различни величини. Биологична информация никога не може да се реализира случайно. Генетиката учи, че ДНК молекулата е носител, а не източник на информацията. 

   4) ЕТ учи, че сложността на биологичните системи е постигната по еволюционен път. Физиологията учи, че функционално синхронизиране между отделните части на дадена биологична система не може да се постигне по случаен път. Не е възможно различни тъкани на дадена система да достигнат едновременно оптимална функционалност и хармонично координиране на действията им.

   5) ЕТ учи, че животът се е появил случайно в древните водни басейни и по-късно е преминал на сушата. Чрез това си твърдение ЕТ влиза в противоречие с процеса на фотосинтезата и формирането на озоновия слой.

   6) ЕТ учи, че случайната и спонтанна промяна в генетичния материал води до развитие от прости към по-сложни форми на живот. Това явление се нарича мутация. Генетиката учи, че 99,99% от мутациите са вредни (рецесивни), при което се губи генетичен материал. А това води до негативни явления в съответния биологичен вид. Ако чрез мутация се получават нови биологични видове, то днес трябваше до има изобилие от такива. Те липсват.

   7) ЕТ учи, че генетичният код е универсален, неизменим и стабилен, което е вярно. Не е претърпял никакви изменения през последните 3,5 милиарда години. С това си твърдение ЕТ изпада в безизходно противоречие: без нова генетична информация не е възможно да възникнат нови биологични видове.

   8) ЕТ учи, че освен мутацията и случайността, естественият отбор е третият фактор, който създава видовото разнообразие в природата. „Бащата на генетиката“ (и същевременно католически монах) Грегор Мендел опроверга това твърдение на ЕТ, установявайки че естественият отбор гарантира адаптацията, но само в рамките на даден биологичен вид (микроеволюция). По пътя на естествения отбор не се постига преминаването от един в друг по-сложен вид (макроеволюция).

   9) Селекционната доктрина на ЕТ има ужасяващи последици в областта на социалния живот, етиката и моралните ценности на човечеството.  Учението на ЕТ за „унищожаването на по-слабия“ и „правото на живот на силния“ доведоха и водят до унищожаването на милиони хора, до егоизъм, евтаназия, расова хигиена, търговия с хора и т.н. Тази идея напълно противоречи с добре познати феномени в природата като симбиоза и артруизъм.

   10) ЕТ учи, че приликата между организмите (хомологията) е „неоспоримо доказателство за единството на биологичния свят“. Елементарната логика показва, че хомологията между два обекта е силно доказателство, че те имат общ създател, а не че са произлезли един от друг. Двете марки леки коли „Трабант“ и „Мерцедес“ имат много прилики по между си, но никой не би казал, че мерцедесът е усъвършенстван трабант. Генетичната близост между маймуна и човек (98%) не е доказателство, че човекът е произлязъл от маймуната, тъй като качеството на съдържащата се в хромозомите генетична информация е напълно различна. Ето защо днес това твърдение е напълно отхвърлено и от самите еволюционисти.

   11) ЕТ учи, че по находките на вкаменелости (т.н. фосили) може да се проследи еволюционното развитие на даден биологичен вид. Съществуването на празни полета между отделните систематични групи обаче, опровергава такова едно учение. Сам Дарвин означава липсата на междинни форми като „ужасяваща мистерия“. Основният извод е, че вкаменелостите са доказателство за един напълно развит биологичен свят.

   12) ЕТ учи, че чрез методите на радиометричното датиране може да се докаже възрастта на даден обект (вкаменелост) от далечно или по-близко минало. За да бъдат достоверни тези методи трябва да отговарят на няколко предварителни условия. От научна и практична гледна точка тези условия обаче са неизпълними и абсолютно недоказуеми, поради което тези методи не притежават научна стойност. Резултатите, които се получават от тях са нереални. Радиокарбоновият метод е единственият, чрез който могат да се получат достоверни резултати, но само в границите от 3000 до 5000 години. Над тази граница той е неприложим.

   13) ЕТ учи, че Вселената е възникнала преди 20 милиарда години, Земята - на 4,5 милиарда години, а човекът в днешния му вид (Homo sapiens) се е появил преди около 150,000 години. Научните факти от областта на геологията и антропологията са в противоречие с такова вярване.  Ето някои от тях: дебелината на космическия прах, падащ върху Земята и Луната, количеството никел в земната кора и хелият в атмосферата, притока на материали към световния океан, отслабващото магнитно поле на Земята, течнообразната сърцевина на Луната, вулканичната активност на някои сателити, свиването на Слънцето и отслабването на неговата енергия, както и демографската статистика. Всичко това са факти, които противоречат на милиардите години, с които ЕТ доста свободно борави.

   14) ЕТ поддържаше десетилетия наред хипотезата за т.н. „голям взрив“ във връзка с произхода и развитието на Вселената. Тази хипотеза противоречи на двата физични закони на термодинамиката, както и на Закона относителността на Айнщайн. А от чисто практическа гледна точка е абсолютно невъзможно след един космически взрив да се получи хармония в движението на небесните тела, за което вече стана дума. Поради тези факти хипотезата за първичния взрив е изоставена от учените.

   15) Според ЕТ т.н. маймуно-човек е живял преди 3,2 милиона години, а съвременният човек се е появил преди 150,000 години. Според антропологията австралопитекът (маймуно-човекът) е изчезнал вид маймуна. Относно т.н. „предисторически човек“ (питекантропус еректус) съществуват драматични спекулации. Ето някои от тях: „Човекът от Ява - установено е, че черепът е от маймуна, а бедрената кост от човек; „пекинският човек“ - оказа се, че е фалшификат;  Същото е и с  „пилтдаунския човек“; откритият зъб от т.н. „хисперопитекс“ се оказа, че е част от дива свиня; откритият през 2002 г. череп в Родопите, за който медиите писаха, че е междинно звено между маймуна и човек се оказа, че е череп от говедо. Специализираната литература изобилства с данни, че т.н. „неандерталец“ отговаря на съвременния човек. Често литературата изобилства с противоречия и куриози, граничещи с научната фантастика.

   Днешните еволюционисти търсят непрекъснато да намерят междинното звено маймуно-човек, за да  докажат произхода на човека от маймуната и съответно да отрекат съществуването на Бога. Научните изследвания категорично отричат каквато и да било генетична връзка между тези два вида. Творецът е поставил непреодолима генетична граница между видовете. И тъй като не могат да намерят така мечтания маймуно-човек, тези хора изпадат в състоянието да се уподобят успешно на човеко-маймун…., близък по външен вид на днешните диви племена в Африка, Австралия и Нова Зеландия. Но трябва да се знае, че тези диви племена не са етап в еволюционното развитие на човека, а тъкмо обратното - стигнали са до определен етап в деградацията на човешкия вид. И това е станало вследствие на изолация, недохранване, невежество и мутации. Та се питам, дали и атеизмът не е плод на духовна и умствена деградация, чрез която се стига до отричане съществуването на Твореца? Затова и някои апологети определят еволюционистичното мислене като диагноза, а не като теория.

   16) ЕТ учи, че по време на ембрионалното си развитие човешкият зародиш повтаря своето еволюционно развитие (т.н. „биогенетичен закон“ на Хекел). Това учение на ЕТ беше напълно отречено от ембриологията и генетиката и определено като фалшива спекулация на Хекел. Днес науката приема т.н. „Закон за запазване на индивидуалността“ на немския ембриолог Ерих Блехшмидт, който напълно отрича учението на ЕТ в това отношение.

   17) ЕТ учи, че рудиментарните органи били важно доказателство за еволюцията на организмите. Съвременната анатомия и физиология опровергава напълно такова едно „доказателство“ и го квалифицира като израз на невежество относно строежа и функциите на човешкия организъм.

   18) ЕТ учи, че появата на човешката говорима реч (човешкия език) е еволюционен процес, осъществено в продължение на дълъг период от време. Медицината казва, че човешката реч се осъществява благодарение на пет задължителни компоненти: уста, език, ларинкс, мозък и околна среда. Изключено е тези различни структури чрез еволюиране да достигнат едновременно своя оптимален капацитет. Маймуните притежават същите компоненти, но липсва говорима реч, защото нямат кодирана генетична програма. А генетична информация и еволюция са две противоположности.

   19) ЕТ учи, че появата на религията е еволюционен процес: многобожие, еднобожие и с интелектуалния и технически прогрес изчезване на религията. Такова едно учение е в пълно противоречие с действителността и елементарната социология. Според статистика на ООН днес 84% от населението на земята се определят като религиозни.

   20) Въпросът за произхода на човешките раси е един от най-кошмарните за ЕТ, тъй като според нея съществува биологична неравностойност между човешките раси. Един от най-известните еволюционисти Th. Huxley пише: „Няма здравомислещ човек, който да вярва, че обикновеният негър стои наравно или по-високо от белия човек“. Дали това е така, ще предоставя читателят сам да прецени….

   Освен тези двадесет принципа, които са в противоречие с науката и елементарната логика, ЕТ няма смислен отговор и на много други въпроси, като например: за семейството, смъртта, половото размножение, природните закони, инстинкта, разликата между човека и животни и т.н. ЕТ има три огромни проблема, които тя никога не може да разреши: преходът от нищото към материята, от неживата към живата материя, от животните към човека.

   Цитирам един от водещите учебници по биология в Германия: „В биологията имат смисъл само такива теории, които могат да бъдат доказани. ЕТ ни задължава да поставим следните въпроси: Какъв е смисълът на еволюцията? Защо тя е довела до появата на човека? Какво се крие зад израза „случайност“? На тези въпроси ЕТ няма отговор. Отговорът на тези въпроси се предоставя единствено на личната вяра на човека. С появата на човешкия дух в еволюцията настъпва нещо съвсем ново… Свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси, на които биологията не може да отговори. Поради невъзможността да се премине тази граница, човек стига до мисълта на великия Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено“.

   Ще цитирам отново думите на един известен еволюционист Sir Arthur Keith: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за сътворението, което ние не искаме да приемем“.

   Краткият коментар от написаното до тук е, че след като ЕТ противоречи на науката и не е в състояние да отрече съществуването на Бога, то остава втората и единствена възможност - че Бог съществува.

9. ВЯРАТА И РЕЛИГИЯТА - ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА.8. БОГ СЕ ОТКРИВА ЧРЕЗ НАЙ-ВИСШЕТО СИ ТВОРЕНИЕ - ЧОВЕКА

І. Вярата

   Вярата е универсален факт, свойствен на човешката природа, естествена проява на всеки човек. Всички ние неизбежно вярваме, тъй като ежедневието ни е изпълнено с непознаваеми неща, които ние спокойно приемаме, без за имаме лична опитност и предварителна сигурност. Защо? Защото вярваме. Вярата е в основата на нашето съществуване и човешките ни взаимоотношения. Детето вярва на своите родители. Вярваме на търговците, че ще ни продадат качествена стока. Качвам се в автобуса и вярвам на шофьора и на обстоятелствата по пътя, че ще стигна там, за където съм тръгнал. Вярвам на пилотите при летене, на лекаря при преглед, на аптекаря при купуване на лекарства, на новините от медиите, на техниците при поправка на апаратура и т.н. Научният работник вярва, че с експериментите си ще постигне онова, което очаква.  Ние вярваме на историците от миналото, че всичко онова, за което те пишат е истина. Нямаме лична опитност от тези неща. Ние вярваме на географите, астрономите, геолозите, че всичко, което говорят е истина. И колко много примери могат да се дадат! Все вяра, вяра. Голямата част от ежедневието и познанията ни се градят на вяра.

   От тази опитност относно ежедневната вяра сме задължени да направим следните пет важни извода:

Първо - тя потвърждава определението на понятието вяра: приемане като реалност на даден факт, който не може да бъде видян, обяснен, доказан или експериментално потвърден. А това говори, че животът на човека е изграден не само от неща, които познаваме и доказваме, а преди всичко от неща, които са извън нашите умствени и сетивни възможности. Това са неща, които ние приемаме като действителни, без да имаме лична убеденост или гарантирана сигурност, без да са доказани по някакъв начин. А това е същината на вярата.

   Всъщност вярата не е единственото нещо, което се приема без доказателство. В математиката аксиомите се приемат за истина без доказателства. А ежедневието гъмжи от житейски аксиоми, които се приемат на вяра за истини, без да търсим доказателства за тях.

И тъй на въпроса защо има вяра, отговорът гласи: Защото разумът ни е ограничен и сетивата - несъвършени. Поради това и познанието, което получаваме е само частица от информацията, която Бог е вложил в Творението. Библията потвърждава това: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат“ (1 Кор. 13, 12). Това признава и Лаплас с думите: „Това, което знаем, е ограничено, а онова, което не знаем е безкрайно“. Тук веднага трябва да се каже, че това което знаем, не премахва вярата. Напротив, познанието води до укрепване на вярата в Този, Който е създал това, което ние знаем. Доказателство за това е силната вяра на представителите на науката и изкуството (Айнщайн, Павлов, Планк, Миликан, Леонардо да Винчи и много други). Така че, както неизвестното, така  и познатото, еднакво водят към вярата. С основание Макс Планк казва: „За богословието Бог стои в началото, а за учения - на края на всички познания“. А Толстой е още по-конкретен: „Знанието смирява великия, учудва обикновения и възгордява простия“.   

   В сравнение с необятната Вселена и огромната информация, която тя крие в себе си, човекът и неговото знание са по-малки от микроскопична прашинка. А какво да кажем за познанието ни за Този, Който е създал всичко това. Тук малкото познание, което имаме, се гради изключително на вяра, дарена ни от Бога.

Второ - всички тези опитности потвърждават факта, че вярата е нещо вродено в човешката същност и универсално за всички човеци. Детето се ражда с тази вяра и доверие в родителите си. Пътникът се качва в превозното средство, без предварително да проверява професионалните качества на шофьора. Той вярва. Ако пътникът е религиозен, той тогава демонстрира своята вяра и към Бога, в който той вярва.

Трето - вярата предполага задължително най-малко две личности: едната, която вярва (субект) и друга, на която или в която се вярва (обект). В нашия пример - пътникът е субектът, т.е. който вярва, а шофьорът или Бога, са тези на които се вярва. Те са обектът на вярата.

Четвърто - източникът на вярата е обектът, а субектът е само „консуматорът“ на тази вяра, т.е той е този, който вярва. Без обект няма вяра. Този обект гарантира качеството на вярата. Професионалните способности на пилота гарантират приятния полет. Мъдростта и обичта на родителите гарантира доброто възпитание на детето. Ето защо вярата предшества познанието. Детето ще разбере за тези качества на своите родители когато порасне. Преди това вярва.

Пето - вярата предполага волево действие (реализация) от страна на обекта на вярата. Не е достатъчно пътникът да вярва, че шофьорът е добър професионалист. Той трябва да се качи в автобуса. Известен е случаят с опитен акробат, който с ръчна количка преминал по въже над Ниагарския водопад. След сеанса акробатът попитал хилядите зрители, кой би се съгласил да седне в количката и той да премине още един път над водопада. Никой не приел поканата, освен майката на акробата. Тя имала пълно доверие в сина си. Вярата е вяра когато се покаже на дело.

Шесто - след като вярата е естествена, нормална проява на човека, то неверието е нещо противоестествено, ненормално. 

   Тези шест извода имат голяма връзка с въпроса и за съществуването на Бога.

   Ето какви паралели могат да се направят по отношение на вярата в Бога:

   Първо: Ние приемаме съществуването на Бога като действителна реалност, въпреки че Той не може да бъде възприет с нашите пет телесни сетива. Ние вярваме в Неговото съществуване, така както вярваме в професионалните качества на шофьора и пилота и така както детето вярва в обичта на своя баща. Това е изразил по чудесен начин Константин Величков в стихотворението си „Към Бога“:

 "Не виждам Те, о Боже мили,

но тихо шепне ми душата, 

че извор Си на всички сили,

на всичко живо по земята.

Където си очи обърна,

тук долу или тамо горе,

каквото Боже и да зърна,

за Тебе всичко ми говори."

Второ: Вярата в Бога е вродено качество на всеки един човек. Това е основната причина за универсалният характер на религията. Там, където няма вяра в истинския Бог, там има суеверие или вяра в несъществуващ бог (езичество). Никой не изследва най-напред какъв е този Бог и след това да реши да вярва в Него. Вярата и тук предшества знанието и опитността.

   Изхождайки от закона за причинно-следствените взаимоотношения, стигаме до задължителния логичен извод, че вярата като вродено свойство на човешкия характер трябва да има своя причина. Няма следствие без причина. Единствената възможна причина трябва да бъде източникът на вярата. А това е Бог. Така вярата, а от тук и религията, в която присъства вярата, стават силни доказателства за съществуването на Бога.

   Вярата в Бога е лично качество, тя се придобива. Наследствена вяра няма - има наследствен грях. 

   Трето: При религиозната вяра има също две личности. Обектът на вярата е Бог, а субектът е вярващият човек.

   Четвърто: Източникът на вярата е Бог. Библията учи, че Христос е „началото и завършекът на вярата“ (Евр. 12, 2). Това означава, че тя е дар от Бога и този дар се осъществява чрез директно откровение от Бога.

А това е и най-голямото доказателство за съществуването на дарителя, т.е. на Бога. Няма дар без дарител. И както всеки друг дар, човек има свободата да го приеме или не. Едни приемат този дар от Бога, други приемат суеверието и лъжливата вяра (езичеството) от друг дарител - Сатаната. В това се състои огромната разлика в качеството на вярата при тези две категории „консуматори“ на вярата - едната е истинска, другата - лъжлива.

   Тези, които са приели истинската вяра, след смъртта отиват във вечния живот при източника на тази вяра - при Бога, т.е. завършили са земното си пътуване успешно - благополучно са достигнали крайната цел. Тези, които са приели суеверието и лъжливата вяра, след смъртта отиват при източника на тази вяра - вечна смърт при Сатаната и неговите демони в ада. За критериите, по които се различават тези два вида вяра, стана вече дума в началото - качеството на вярата е коренно различно. Личната опитност, т.е. плодовете от качеството ще дойде във вечността.

  Пето: Вярата в Бога задължително предполага волево действие. Най-напред човек трябва да иска съзнателно да приеме тази вяра. В рая и в ада се отива само доброволно. Никой никого на сила не праща там. И второ - за да стане тази вяра действена и плодотворна, трябва да се живее според нея, тъй като вяра без дела е мъртва (Яков 2, 17).

   Шесто: Вярата в Бога или изобщо в нещо свръхестествено е естествена, нормална част от човешката същност. И логическото заключение - неверието или атеизмът е противоестествено, ненормално състояние на човека, патологична проява на душата. И тъй като това е ненормално, атеистът е заместил вярата със суеверие.

   Така както общението в Едемската градина беше дар от Бога за човека, така и вярата е дар от Бога и единственият път за възстановяване на това общение след грехопадението.

Вярата има смисъл само когато притежава истината и в нея няма лъжа или полуистина. Вяра без истина или с полуистина води до фанатизъм.

Живот според вярата и истината осигурява

общението с Бога, което е спасение и вечен живот.

ІІ. Религията и храмовете - неоспоримо доказателство

за съществуването на Бога

   Както споменахме вече, вярата е естествено, вродено качество на човешкия индивид, дар Божии на човеците. И тъй като вярата е един от основните белези на религията, то и религията е вродено, естествено качество у човека. Един атесит искал обезателно да възпита сина си в атеистичен дух. В семейството никога не се споменавала думата Бог. Една сутрин атеистът видял, че синът му наблюдавал изгряващото слънце. И изведнъж момчето паднало на колене и започнало да се моли на слънцето. Религиозното чувство в детето се пробудило. И тъй като то не знаело нищо за Твореца, то се молило на творението. Един от най-известните апологети на християнството Лактанции предупреждава: „Лошо е това, че хората не знаят за Бога. Но най-лошото е, че признават за бог това, което не е бог“.

   Забележително е, че най-старите паметници на човешката култура са свързани с религията на тогавашните човеци (гробници, могили, култови принадлежности и др.). Няма исторически паметници, които да свидетелстват за т.н. „дорелигиозно състояние на човешката раса“, както атеизмът учи. Това показва, че религията не е привнесен елемент в човешката култура, а е вродено свойство на характера на човека.

   Както вярата е универсален феномен в човешкото естество, така и религията притежава всеобщ и универсален характер. В апологетиката са известни думите на древногръцкия историк Плутарх: „При пътуванията си ти можеш да срещнеш държави без укрепления и писменост, без домове, монети и театри, но никой да сега не е видял държава без религия“. А великият държавник и най-прочут оратор на Рим Цицерон констатира: „Няма сред човеците народ толкова див, та да не знае, че трябва да има Бог“.

   Тя може да е изопачена, но винаги притежава белезите, характери за религията. Самият този факт е много силно доказателство за съществуването на Бога и то по простата причина, че корените на религията са във вярата, която по принцип би трябвало да е първият и най-съществен белег на религията. Освен вярата, религията притежава още много други белези - светини, благоговение, жертви, култ, отношение към мъртвите, чувство на зависимост, ритуали, обредност, авторитети и др.

Няма вяра без източник, религия - без авторитет и храмове без Бог.

Този източник може да бъде истинският Бог

или различни, измислени от хората лъжливи божества.

   Известно е, че в много от езическите религии външните белези на богопочитание доминират, поради което вярата остава на заден план или пък просто се идентифицира с останалите външни форми на религията. Положението не е по-различно и при много от християнските религии. Това е причината, че при някои от големите християнски религии не рядко се срещат невярващи духовници. А което е още по-тъжно - срещат се духовници, които приемат за истина учението на еволюционната теория или пък считат ,че божествата на езическите религии (напр. исляма) и библейският Бог са идентични, само че имат различни имена. Този факт е красноречиво доказателство, че вярата е изгубила първоначалния си авторитет и е добила второстепенно значение в религията.

   Завещаната ни от Спасителя Църква се нарича Тяло Христово, Църква Христова, Невидимата църква. Тя е свята, вселенска и апостолска Църква. Тя не познава географски, национални и етнически ограничения и има своите членове както всред големите, така и малките християнски вероизповедания.

   В областта на християнство и днес много често се смесват и дори се отъждествяват понятията църква, религия, вяра, Библия. Понятията църква и религия са добили широка обществена популярност за сметка на вярата и Библията. В известен смисъл това е парадокс, тъй като църквата и религията съществуват благодарение на вярата и Библията.

И което е още по-чудно, че вярата и Библията, чийто авторитет е Господ Иисус Христос, остават на задна позиция. Това е причина църквата да пренебрегне душеспасителната си мисия като основно свое предназначение и се превърне в административна-стопанска институция с подчертан светски характер.        

   Тази тежка духовна диагноза се нуждае от съответно духовно лечение, което може да се осъществи, когато тя обърне поглед към своя фундамент - Христос и приеме вярата и светата Библия като приоритет в своето служение. В противен случай ще си остане само като едно голямо доказателство и мълчалив свидетел за съществуването на Бога, от Когото тази църква доста се е дистанцирала.

   

     По какъв начин човекът може да бъде доказателство за съществуването на Бога? Мисля, че това може да стане по три начина: 1) Чрез неговата гениална анатомо-физиологична конструкция и уникална духовна същност; 2) Чрез приликата между Бога и човека. 3) Чрез разликата между него и животинския свят;

Ние споменахме вече доста неща относно гениалността в устройството и функцията на човешкия организъм. Така беше отделено особено внимание само на една част от същността на човека - на неговата материална част, т.е. на тялото.

   Относно същността на човешкия индивид има три основни учения.

   Първото е учението на еволюционната теория, което разглежда човека като чисто материално същество, поради което при него не трябва да се търси нищо друго освен материя и нейните изяви (енергия, генетична информация, емоции и т.н.). Но ние видяхме, че този възглед противоречи на науката и човешката опитност, поради което той не отговаря на реалността и не заслужава да му се отделя голямо внимание.

   Второто философско учение е известно под името дуализъм (Sir John Eccles), при което човекът се разглежда като материя и дух. Нематериалната същност включва душата с нейните изяви, генетичната информация и т.н.

   Както първото, така и второто са човешки представи за същността на самия него. За да разберем обаче истинската същност на човека сме задължени да се обърнем за информация към Този, Който го е създал, т.е. към Бога. Какво учи Библията за същността на човека? Първото и основното, което Библията учи е, че

Човекът е целта на Творението.

   След като Бог създаде небето и земята, както и всичко, което е на земята, на края Бог каза: „Да сътворим човек по наш образ и по наше подобие“ (Битие 1, 26). Тези думи  означават поне три неща: а) Че Бог е имал план с Творението и целта на Творението е човекът; б) Че човек е подобен на Бога; в) Че човек е длъжен да носи Божия образ и подобие в себе си и да го предава на другите човеци.

   Бог създаде цялото Творение до човека само чрез Словото: „И рече Бог: да бъде!… и стана“. Само при човека Бог лично извършва това творение, което показва, че с човека Бог има специален план. Библията ни информира как това е станало: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа (Битие 2, 7). Този стих ни показва триединството на човешката същност - тяло от земята и дух от Бога, при което човек стана жива душа.

   И друго нещо много важно се крие в този стих - Бог създаде човека в съвършен анатомичен, физиологичен и духовен вид. Нямаше нужда човекът да еволюира, за да достигне по-висш стадий на развитие. Тук еволюционната теория няма място, така както тя няма място и в науката, което видяхме по-горе!

   Велика тайна ще остане за човеците как от свързването на материята с Божието дихание се получава един нов феномен - душата. С помощта на една аналогия от областта на електротехниката можем да добием известна представа как става това: ако една електрическа крушка (символизира направеното от пръст тяло) се свърже с електрически ток (символ на Божието дихание), се получава светлина (символ на душата).

  Човекът бе създаден, за да има общение със своя Творец. От къде разбираме, че това е била целта за създаването на човека? От това, че Бог е вложил в човека някои от Своите качества. В това именно се състои уникалния характер на венеца на Божието творение - човекът. А по този начин човекът се явява доказателство за съществуването на този Творец. И тъй, по какво човек прилича на Бога?

  

Приликата на човека с Бога Няма религия в света, където божеството да е надарило човека с качества, каквито то притежава. Във всички световни религии божествата са недостъпни за човеците. Единствено при библейската християнска вяра Бог се идентифицира с човеците и им подава ръка, за да се уподобят на Него. Защо? Защото Бог създаде човека по Свой образ и по Свое подобие. А това означава, че човек притежава качества, които Бог притежава. Ето някои от тези качества:

Човек може да говори, както и Бог. Още първите редове на Библията показват това: „Рече Бог: да бъде светлина“ (Битие 1, 3). Освен подобието, човешката реч има и доста различия от Божиите думи. Ето само някои разлики: Бог говори само истината, човек - не винаги; Божието слово притежава творческа сила, човешките думи - не; Божието слово е градивно и спасително, човешките думи често рушат.

Човек може да мисли, както и Бог. Голяма убедителност притежава логическото мислене, благодарение на което чрез творението, което виждаме, стигаме задължително до извода, че трябва да има Творец. Това потвърждава апостол Павел, казвайки, че „Бог се вижда чрез разглеждане на творенията“ (Рим. 1, 20). Но и при тази дарба има разлики, за които сам Бог говори: „Моите мисли не са ваши мисли, … но както небето е по-високо от земята… тъй мислите Ми - по-високо от вашите мисли“ (Ис. 55, 8-9). Всеки може да потвърди, че това, което бушува в мисловния ни свят, понякога се срамуваме да го изявим.

Човек може да пише, както и Бог. В Стария Завет се казва, че Бог два пъти е писал - първия път на Синай, когато дава десетте заповеди (Изход 31, 18) и втори път - при цар Валтасар (Дан. 5, 5). За Христос се казва, че е писал само веднъж, когато доведоха при Него жената, хваната в прелюбодеяние (Иоан 8, 6-8). Струва си човек сериозно да размишлява върху съдържанието на написаното лично от Бога в Библията, тъй то има връзка по между си и засяга всеки човек. Десетте заповеди са известни на мнозина, но едва ли всеки живее според тях. Затова и Бог чрез втория текст (Мене, Мене, Текел, Упарсин) предупреждава всеки човек, и особено християните, с думите, които предавам в свободен текст: „Бог е преброил дните на живота ти. Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен. Затова и домът ти ще бъде разделен и завладян от врага“. Това предупреждение към цар Валтасар се изпълни много скоро - още същата нощ, защото царят наруши заповедите Му. Днес Бог дава шанс на всеки да се покае и се обърне към живия Бог, което Христос показа към жената, хваната в прелюбодеяние: „Иди си и недей греши вече“ (Иоан, 8, 11).

Човек притежава творчески способности, както и Бог. В Своето творение Бог показа изключителната Си гениалност и богатство на творчески идеи. Да си припомним само устройството и запаметяващите възможности човешкия мозък и ДНК молекулата - нещо, което не може да се побере в мисловните ни капацитети. Е, човекът също има не малки постижения особено в областта на техниката и микроелектрониката, което обикновено е плагиятство на това, което Бог е сътворил.

Човек притежава свободна воля, както и Бог. Волята Божия е спасението на човеците. „Бог иска да се спасят всички човеци и до достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2, 4). На човека също е дарена широка гама на волеви желания и действия. Човек може да пожелае или рай или ад, да води войни или да се бори за мир, да върши добро или лошо, до създава концентрационни лагери за унищожение на себеподобните си или пък да върши мисионерска и благотворителна дейност. За всичко това човек има свободна воля. Той не е нито роб, нито марионетка, нито робот, нито дресирано същество, да постъпва според волята на друг. Той има собствена воля, за което един ден Бог ще поиска отговорност от него.

Човек има способност да обича, както и Бог. „Бог е любов“ (1 Иоан 4, 14), което се потвърждава и от златния стих на Библията: „Защото Бог толкова обикна света,че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16). Човек също може да притежава този безценен дар от Бога. Но един подарък може да се приеме, но може и да се отхвърли. По рождение човек идва с този дар в света. Мнозина са онези, които го губят още на младини или го заместват с друго, което те си мислят, че е любов. Има един съществен критерий, по който ще се познае, че даден човек е християнин: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13, 35). Мисля, че в това отношение доста християни трябва да се позамислят относно качеството на тяхното християнство.

Човек има способността да бъде верен, както и Бог. „Господ Бог твой е Бог верен“ (Втор. 7, 9). След грехопадението Бог обеща да изпрати Спасител на света (Бит. 3, 15) и Той изпрати Сина Си Христос. Бог обича и цени хората, които са верни: „Очите ми ще бъдат над верните на земята“ (Пс. 100, 6). Качеството вярност се среща и при хората, макар, че в много случаи с него се търгува за сметка на политически, икономически или лични интереси.

Човек търси общение, както и Бог. Бог създаде човека, за да има общение с него. И той имаше такова общение, до като грехът не застана като преградна стена между човека и Бога. Човекът също притежава чувство за общение, както с Бога, така и с хората. Пречка за общението е грехът, което е и основната причина за атеизма.

Бог е един по същество и троичен по изява. Човек също представлява триединство от дух, душа и тяло.

   Разликата на човека от животните

   Уникалният характер на човека се проявява още и в разликата му от животинския свят. Подробно по този въпрос взимам отношение в книгата „Еволюция или Сътворение - какво казва науката?“ (стр. 79). Тук давам кратко резюме:

   Най-напред какво казва еволюцията относно произхода на човека? Ето два цитата от учебниците по биология в българските училища: „Човекът е най-висшето животно на Земята“ (Биология, 10 клас., 1995 г., стр. 74). „Човекът е произлязъл пряко от съвременните човекоподобни маймуни“ (Биология, 10 клас, 2001 г., стр. 61).

   Днес еволюционната теория се отказа от вярата, че човекът е произлязъл от маймуната, а приема друго учение, а именно, че двата вида имат общ произход. Независимо от това учебниците по биология продължават да разглеждат човека като висше животно, въпреки че разликите са огромни и между тях съществуват непреодолими биологични бариери.

   Ето някои от тези разлики:

   Човекът има много по-сложно устроен мозък, уникални интелектуални способности, качествено коренно различна генетична информация, творчески заложби, интелигентност, има цел и смисъл в живота си, притежава религия и ценностна система с всички нейни нюанси, има дух, съзнание и съвест, може да лъже, да бъде лицемерен и да убива себеподобните си. В началото на 2016 г. медиите съобщиха, че съпруг убива съпругата си, петгодишната си дъщеря и се самоубива. Такава жестокост не се среща и при най-кръвожадните зверове. Като допълнение към тези колосални разлики е и липсата на убедителни данни от междинни форми между маймуна и човек. Ако еволюционната теория е права, то днес земята щеше да бъде пълна с маймуно-човеци. Няма нито един!

   Всичко това показва, че същността на човека като биологичен види и като индивид няма нищо общо в произхода си със животинския свят. Това автоматично дава право на другата алтернатива - че човекът е сътворен от Бога, което е същевременно доказателство за съществуването на този Бог.

Идваме до най-съществената разлика, която се изразява чрез въпроса:

         КОЙ ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА ПРИ ЖИВОТНИТЕ И ПРИ ЧОВЕКА?

А) При животинския свят съдбата се определя от няколко елементарни фактора: 

1) Инстинкти и рефлекси; 2) Борба за самосъхранение; 3) Вложените от Твореца биологични закони; 4) От интересите на човека, който е поставен от Твореца да владее над животинския свят (Битие 1, 28).

Б)  Комплекс от фактори, които определят съдбата на човека:

   1) Законът за наследствеността.

   а) Биологична наследственост. Генетиката изучава законите за тази наследственост, ограничена в рамките на човешкия вид. Това означава,че поколението носи белезите на своите родители и прародители, както на молекулярно (ДНК), така и на външно, видимо ниво - цвят, форма, очи и т.н. Човек не може да промени унаследените биологични белези, с които той се е родил. Те трябва да се приемат от човека такива каквито са и те са част от съдбата на всеки човек. Те са заложени от Твореца по силата на създадения от Него закон за наследствеността. А това е доказателство за съществуването на Твореца.

   б) Духовна наследственост. За нея хората малко размишляват, а дори някои си мислят, че такава не съществува. Бог във втората заповед казва: „…Аз съм Господ,… Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди“ (Изход 20, 5-6). Тази заповед показва, че греховете на родителите се предават по наследство на поколението, което не вярва и мрази Бога. А греховете са източник на страдания и болести, за които поколението не е виновно. По силата на този закон страданията стават част от неговата съдба.

   Този закон действа в пълна сила и при хора, които живеят според Божиите заповеди. Плодовете на техния богоугоден живот и добродетел се предава до хилядно поколение в бъдещето. Тук е показана огромната Божия любов към човека - закона за наследствеността действа при греха само до три-четири поколения, а при добродетелния живот - до хиляда поколения.

   Ако родителите знаеха и съблюдаваха закона за духовната наследственост, светът днес щеше да изглежда съвсем друг.

Уважаеми родители, никога не забравяйте, че вие с живота си ковете

своята съдба, както и съдбата на вашите деца и бъдещето си поколение!

Това е железен духовен закон.

   И нещо изключително важно и строго специфично за този закон: неговото действие може да бъде прекратено. Това може да стане единствено от отношението на човека към Законодателя-Бога. Последствията от греха на родителя губят своята сила, ако поколението се обърне към Бога и живее според Неговата воля. Обратният вариант също е в сила. Повече по този въпрос в „Здраве Болести Страдания“ стр. 77.

   2) Начина на живот на самия човек определя до голяма степен неговата съдба и програмира съдбата на поколението. Злоупотребата с храната, времето, инвестицията, материалните блага и т.н. могат да определят съдбата на човека както в този свят, така и за вечността.

   В това отношение човек притежава пълната свобода сам допринесе за разрушаването или благополучието на живота си. За това носи и сто процентна отговорност пред Бога, Който му е дарил живота и свободата да избира.

   3) Божията любов като коректив в живота на човека. Бог е суверен в отношението си към човека като негов Творец. Това отношение на Бога към човека се определя преди всичко от позицията на вечността на човека. Така можем да си обясним страданията на праведните, както и някои неблагоприятни обстоятелства в живота на вярващите християни. А всичко това е мощно доказателство за Божията любов, чрез която Бог протяга ръка, за да възстанови връзката Си с човека. Понякога се изисква голяма мъдрост и силна вяра, за да проумеем Божиите пътища с нас. Повече по този въпрос в следващата глава на книгата.

   4) Историческите обстоятелства, обществените взаимоотношения и природните катаклизми са друг фактор, който често има силно въздействие върху съдбата на човека. Никой не носи отговорност за това, че е роден в мюсюлманска или будистка страна или е станал жертва на националсоциализма или комунизма. Това са дадености, които се приемат такива, каквито те са. Разбира се, че съпротива и изход са възможни. Емиграцията на българите на Запад е доказателство за това. Бежанската вълна напоследък - също.

   Основен извод:

   Животното не е в състояние да определя своята съдба. Тя се определя от друг. Това е неговия Творец и упълномощения от Твореца човек. Ето още едно доказателство за съществуването на Твореца.

   Чрез свободната воля и дарения интелект, човек е в състояние в известна степен да определя своята съдба.

   

10. СЪВЕСТТА - ГЛАС БОЖИЙ В ЧОВЕКА

Съвестта е способност у човека да преценява характера на нравствените си постъпки. Чрез нея хората различават доброто от лошото. Съществуването на нравствена способност е силно доказателство, че душата на човека е отговорна пред Бога за делата си и именно поради това съвестта е глас Божий, който одобрява или коригира тези действия. Това потвърждава Библията: „делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават“ (Рим. 2, 15).

   Източник и свойства на съвестта.

   Така че съвестта е вродена способност, чрез която се преценяват мислите, думите и действията, дали са в хармония с вложения от Бога духовно-нравствен закон у всеки човек. Адам и Ева ясно демонстрираха, че са притежавали съвест - с греха си те видяха, че са извършили нещо, което е против волята на Бога. Съвестта се сравнява с компас - както стрелката на компаса показва винаги север, така и съвестта показва дали постъпките са в хармония с волята на Този, Който е дарил тази съвест, т.е. с Бога. Съвестта представлява част от душевността на човека. Чистата и дейна съвест произнася присъди, които стоят над волята, чувствата и разума.

   Щом тази способност е вродена, тя трябва да има източник. Този източник е Творецът на човека. По този начин съвестта се явява като силно доказателство за съществуването на Бога. В своите „Изповеди“ Жан Жак Русо пише: „Съвест, ти си божественият, безсмъртен небесен глас. Ти си непогрешим съдя на доброто. Ти правиш човека, подобен на Бога“. Виктор Юго е още по-точен: „Съвестта е Бог в човека“. А ето и думите на Гьоте: „Един Бог говори тихо в нашите гърди и ни посочва какво да приемем и какво да избегнем“. Съвестта е откровение на Бога в нашето собствено съзнание, поради което тя е и изходна точка в нашата духовна ориентировка. В гласа на съвестта вътре в човека откриваме гласа на Вечния Съдия, Който стои над нас.

   Съвестта в никакъв случай не може да бъде плод на еволюционен процес, тъй като нейната функция е критика и коректура на индивида, т.е. точно обратното на т.н. еволюционни фактори. Освен това съвестта е едно от големите различия на човека от животинския свят.

    Два вида съвест:

    Съвестта може да бъде чиста, добра, активна, непорочна и добре функционираща, когато чрез вярата е свързана с Бога като абсолютен авторитет и източник на истината. Ето защо вяра и добре функционираща съвест са неразривно свързани. Библията многократно призовава вярващите да се стараят да имат чиста съвест (1 Петр. 3, 16). Силата на вярата, чувството за грях, радостта от добротворството и отговорността пред Бога определят активността на съвестта. Това е така, защото всички тези качества на ценностната система имат един и същ източник и авторитет. И естествено качеството на ценностната система определя активността и качеството на съвестта. В такъв случай се редуцира до минимум личният субективен елемент в изявата на съвестта - кое е добро или лошо определя не човек, а Бог. Съвестта само одобрява или коригира извършеното.

   Съвестта може да бъде лукава, заглушена, притъпена, прегоряла, жигосана и мъртва. Това се получава, когато тя е откъсната от истинския Бог, човек живее в грях или в духовна тъмнина (суеверие, езичество, атеизъм, фанатизъм). Така можем да си обясним жестокостите на хора срещу хора в областта на политиката, както и плодовете на религиозния фанатизъм и езически религии, в резултат на което човечеството е дало милиони жертви. Основната причина е, че човек сам си е станал критерии на съвестта и той преценява качеството на своите постъпки. Самият този факт показва неразривната връзка между качеството на съвестта и вярата в истинския Бог, което естествено е красноречиво доказателство за съществуването на Този Бог и Неговата проява чрез съвестта. Така популярната мъдрост, че съвестта е глас Божий в човека губи своето съдържание, когато човек е в противоречие с волята на истинския Бог. Това обаче не означава, че Бог не съществува, а само, че Той вече не се изявява чрез съвестта, тъй като тя е престанала да изпълнява своето предназначение.

   Мъртвата съвест може да бъде да се върне към живот. Красноречив пример от световната литература е романът „Възкресение“ от Толстой. Главният герой княз Нехлюдов преживява дълбок нравствен катарзис, вследствие на който отива да търси и сподели съдбата на каторжничката Маслова, която той като момиче изнасилва и изоставя. След много години съвестта на този човек се е събудила и той иска да изкупи неправдата, която е сторил на тази жена. И тъй съвестта идва от истината и се бори за правдата. Тя не оставя човека на мира, докато той е жив. Така Бог е дал този ценен дар, за да гарантира на човека неговата вечност на небето.

   Препоръчам на читателите книгата на Христо Гешанов „Съвестта - опит за научно изследване на един духовен феномен“ (Изд. „Интеграл 2“, 2011).

11. СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА ПРЕДПОЛАГАТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

Въпросът за смисъла и целта на живота не може да се избегне. Той е важен и съществен въпрос за всеки човек. И в обикновения живот винаги се търси смисъла и крайната цел на всичко, което се върши. Само ненормалният и нещастникът нямат смисъл и цел в живота. Какво ще си помислим за човек, който се е качил във влака или автобуса и не знае за къде пътува? Или става дума за ненормален или пък за човек, който бяга от някакво бедствие, без да знае на къде отива. 

   Тази тема разделя хората на две голями категории:

    І. Мнозина са онези, които търсят смисъл и цел на живота без Бога.   

    Тези хора считат, че смисълът и целта на живота е личен въпрос и всеки има право сам да формира своето виждане, въз основа на което се определят неговия начин на поведение. Тази категория хора смятат, че е тяхно суверенно право какъв смисъл и цел да дадат на тяхната ценностна система.

   Тези хора основават този начин на мислене по следния начин: Първо те смятат, че с живота им тук на този свят се приключва напълно тяхното съществуване, няма безсмъртие, няма живот след смъртта. Второ те отричат съществуването на Бога, а тяхното съществуване на този свят е плод на случайността. И трето обществените им взаимоотношения и морал се базират единствено на личната изгода. Любов, уважение, достойнство, любезност, приятелство и т.н. имат смисъл ако човек има лична полза от това нещо.

   Такова едно мировъзрение формира и начина на поведение, което може да се изрази накратко в следното: раждане, израстване, образование, професия, работа, отпуска, семейство (или свободен брак), евентуално деца, ядене, пиене, здраве, удоволствия, развлечения, старост и смърт. Религиозността не е задължителен момент в живота на тези хора, но ако я има тя има преди всичко битов характер, и служи за успокоение на съвестта или пък обикновено е заместена със суеверие или религиозно безразличие.

   Към тази категория спадат и хора, които виждат смисъла и целта в живота си да правят добро. Тази хуманистична идея не е типично християнска. На християните е заповядано да правят добро, но този, който върши добри дела, съвсем не става християнин поради това, че върши добри дела.

   Не са малцина и онези, за които смисълът и целта на живота им се състои в това да печелят уважение и слава (спортисти, артисти и др.), да се стремят към власт и ръководни постове (политици), да трупат богатства (бизнесмени) или пък да правят всичко възможно, за да запазят здравето си, което превръщат в свой бог.

   Други търсят увековечаване, удоволствия, кариера, аскетизъм и т.н.

   Всички тези разновидности на тази първа категория хора показват, че човек не е безразличен за смисъла и целта на своя живот.Той не може да подмине този въпрос, без да търси някакъв отговор.

   Има социологически изследвания, които показват, че хора, достигнали върха в кариерата, славата, богатството и най-доброто в областите, в които са поставили като смисъл и цел в живота си, изпитват празнота и неудовлетвореност. Постигнали са всичко, което са желаели, но не са щастливи. И естествено е да се постави въпроса защо съществува такава празнина? Красноречив пример в това отношение е авторът на книга Еклесиаст, който дава израз на това чувство с думите: „Суета на суетите - всичко е суета“ (Екл. 1, 2). Този човек имаше всичко, за което човек може да си мечтае - богатство, мъдрост, жени, градини, власт, слава и т.н. И въпреки това казва, че всичко е суета. Защо така? Явно е, че смисъла и целта на живота не могат да бъдат такива неща. Сам Соломон допълва този отговор с думите, че Бог е вложил вечността в сърцето на човека (Екл. 3, 11).

   И тъй логиката е много ясна - всички неща, които Соломон е постигнал като смисъл и цел в живота си, имат временен характер. Но в сърцето на човека е заложена вечността. Така че между временното, което е постигнато като смисъл и цел и вечното, което Бог е заложил в сърцето на човека, се получава противоречие или някакъв вид стълкновение. Временното е на лице, но вечното е неудовлетворено и то надделява и създава празнота в същността на човека.

   Как може да се запълни тази празнота и се преодолее това противоречие?

   Отговора намираме в целта, с която Бог е създал човека. Тази цел беше човек да има общение с Бога. Вследствие на грехопадението това общение и връзка с Бога бяха прекъснати. Но заложената вечност остана в човека и тази вечност осигурява истинския смисъл и цел в неговия живот. Когато тази вродена вечност не е осъзната или пък е замъглена вследствие на различни обстоятелства в живота (атеизъм, суеверия, езичество, религиозно невежество, грях и т.н.), човек не осъзнава истинския смисъл на живота си и преследва фалшиви цели. Историята е пълна с примери, че рано или късно човек идва до съзнанието за истинския смисъл и цел в живота си. При някои известни личности това е станало малко преди тяхната смърт. Ето два примера:

В. Ленин: Неговата сестра пише: „Умирайки в душевно умопомрачение, той молеше масите и столовете за прощение на греховете си“. 

Сър Томас Скот (политик, президент на английската горна камара): „До този миг аз си мислех, че няма нито Бог, нито ад. Сега обаче зная и го чувствам, че и двете са реалност и аз съм обречен на вечни мъки поради справедливата присъда на Всевишния“.

   Три кратки извода трябва да се направят от тези примери:

Първо - тези, които отричат съществуването на своя Творец, са обречени на скептицизъм, отчаяние, депресия, безнадеждност.

Второ, че стремежът за истински смисъл и цел в живота рано или късно се проявява.

Трето - това ни кара своевременно да търсим смисъла и целта в живота си?

   Има хора, които са сторили това и са намерили смисъл и цел.

   

   ІІ. Така идваме до втората категория хора.

   Това са тези, които са намерили смисъла и целта на живата си чрез вярата в Бога. По този начин те запълват празнотата, за която стана вече дума. Ето логическата последователност как е станало това:

   Ние приведохме до сега много доказателства за съществуването на Бога. Всяко едно от тях само по себе си е достатъчно убедително, че съществува един истински Бог, който е Творец на Вселената, на живота и на човека и Който по много начини се открива на света. Здравата логика задължава всеки човек, бил той атеист, суеверник  или езичник, да признае съществуването на един истински Бог.

   След като този неоспорим факт се приеме, тогава трябва да се направи и следващата стъпка, която гласи: този истински Бог е сътворил Вселената, живота и човека със определен смисъл и цел. Това автоматично означава, че животът на човека има смисъл и цел, които се определят от Твореца на човека, т.е. от Бога. Логическият извод продължава така: ако човек иска да разбере какъв е смисълът и целта на неговия живот, той трябва да се обърне към писменото послание, което Творецът-Бог е оставил на човеците. Това е светата Библия. От там той ще получи единствено верния отговор от къде е дошъл, какъв е смисъла на живота му и къде отива, т.е. каква е крайната цел на живота. По този начин човек ще разбере, че смисълът на живота му иде от Твореца, по чиято воля той се е родил на този свят.

Библията учи, че смисълът и целта на живота на човека е възстановяване на изгубеното общение с Бога, което се осъществява единствено чрез вярата в

Иисус Христос. Възстановеното общение определя и

цялостната ценностна система на мислене и поведение на човека.

   

   Друго доказателство, че това е верният път, за да се осъзнае истинският смисъл и цел в живота е фактът, че животът ни е даден като дар, без ние ни най-малко да имаме заслуга за него. И естествено е да се обърнем към дарителя и го попитаме какво иска ние да сторим с този дар. И това трябва да направим освен като наш дълг, но така също и поради факта, че трябва да дадем отчет на Бога, когато отидем във вечността.

   Животът е върховна ценност, поради което той обезателно трябва да има свой смисъл и крайна цел.

   Всички знаем, че в живота има по-близки или по-далечни цели, който човек си поставя и които дават смисъл на неговото съществуване. Само когато тези цели са подчинени на единствената реална крайна цел, само тогава смисълът на живота може да добие истинска стойност.

И тъй ключът за откриване на смисъла и целта на човешкия живот

е вярата в истинския Бог

   Вечността е непроменима.

   И в заключение няколко думи относно крайната цел на човешкия живот - вечността при Бога.

Подготовката за достигането на тази цел на небето при Бога може да стане само докато човек е жив на този свят.

  Това означава, че съдбата му във вечността - рай или ад - не може да бъде променена. Когато говори за мъртвите във вечността, Христос казва: „Аз не мога да направя нищо от себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен“ (Иоан 5, 30).

   Това ще онагледя с един пример, даден от Андрей Береглезов. Преди това само няколко думи от биографията на този човек: При тежка автомобилна катастрофа са напълно разрушени пет от вътрешните му органи, вследствие на което умира. В болницата е издаден смъртен акт и трупът закаран в моргата. На следващата сутрин когато отиват да вземат и предадат трупа на близките, с изненада установяват, че мъртвият е жив - възкръснал от смъртта. Подлагат го на подробни медицински изследвания и установяват наличието на напълно здрави вътрешни органи. Този случай е медицински документиран и предизвика огромен медиен интерес. Понастоящем А. Береглезов е евангелски пастор в Бохум (Германия), пътува из цял свят и свидетелства за станалото с него чудо, подкрепено със съответната медицинска документация.

   При посещението си в България през март 2001 г. той дава следният пример във връзка с достигането на крайната цел на човешкия живот, който пример предавам в съкращение и с малки изменения:

   Човек пътувал със самолет за Индия. По средата на полета той се обръща към стюардесата с молба, че иска да промени целта си на пътуване - вместо за Индия решил да отиде в САЩ. Стюардесата му отговаря, че такава промяна не е възможна сега. Тя е могла да стане преди да започне това пътуване. Тогава той казал, че ще се обади по телефона на неговите роднини, те да му променят полета. Стюардесата казала, че и това е невъзможно. Той обаче не отстъпил от желанието си и казал, че бил близък с президента на авиокомпанията и щял да го помоли да промени полета към друга цел. Стюардесата отново казала, че и това е невъзможно. Той продължил да настоява, казвайки, че е роднина на духовния глава на Църквата. Него щял да помоли да му помогне да се смени целта на пътуването му. Стюардесата окончателно заявила, че никой не е в състояние да промени целта на пътуването, след като той вече е излетял и пътуването е започнало. Принудителното кацане не е промяна на целта, а само забавяне на нейното достигане“.

   Поуката: След нашата смърт ние напускаме този свят и отиваме във вечността - крайната цел в живота на човека. Библията учи, че промяна във вечността е невъзможна. Това е показано много ясно в историята с богаташа и бедния Лазар (Лука 16, 19-31). Богаташът искаше да се промени крайната цел, която той бе достигнал. Беше му казано, че това е невъзможно да стане. Нито влиятелни личности, нито близки, нито Църквата, дори и сам Христос не могат да променят съдбата на отишлия във вечността човек. Окончателното място или крайната цел, която той е достигнал е резултат от неговия земен живот и личното му решение къде да бъде във вечността. Както докато не сме излетели със самолета ние имаме възможност да определим или променим целта, към която пътуваме,

   Единственото ръководство, от което можем да получим информация къде ще отидем след нашата биологична смърт, е Библията. Всяка друга информация, която е добавена към нея или отнета от нея и се различава от нейното учение, е невалидна. Същото се отнася и до огромната друга религиозна литература, където различията от Библията са много големи.

    

   Изповедта на автора

   Считам, че е коректно авторът да сподели с читателя своето лично убеждение относно смисъла и целта на живота си. Роден, израснал и възпитан в православно християнско семейство, аз още от ранни години съм приел от моите родители ценностната система на християнската вяра, основана върху Светата Библия. Образованието ми в Софийската духовна семинария допринесе твърде много за формирането и утвърждаването на този християнски мироглед, за което аз съм благодарен за това образование.

   Дългогодишната ми научна професионална дейност в областта на медико-биологичните изследвания в системата на Българската академия на науките укрепи вярата ми в Твореца на Вселената и в Неговото най-велико откровение на света - Господ Иисус Христос (1). Неговото Слово – Библията (2) - стана основен  фундамент, върху който се формира моята вяра (3), както и смисъла и целта на моя живот. Твърде внимателен съм към всичко, което не е в съответствие със Словото Божие, било като допълнения от исторически и религиозно-битов характер или пък като компромиси с основни доктрини на Библията.

   По милост Божия (4) се старая да живея според Библията, а така също и да я разпространявам, както в страната, така и извън България. По този начин на мнозина се предоставя възможността да чуят за уникалната личност и великото дело на Христос, чрез Когото единствено може да се достигне вечен живот. Това става възможно благодарение на отворените врати за Словото Божие, както и на щедрото спонсорство на евангелски християни от чужбина. Също голяма милост Божия за мен е, че цялото ми семейство живее с вяра в Господ Иисус Христос и всички заедно повече от три десетилетия разпространяваме Словото Божие. Добрите ми контакти с християни от чужбина предостави възможността да организираме стотици транспорти с хуманитарни помощи (храни, дрехи, лекарства, перилни препарати и др.), чрез които достигнахме хиляди социално слаби хора в нашата страна.

   В цялостната си дейност следвам един велик принцип, който гласи: „Извърши най-доброто, което е според силите ти, останалото ще извърши Бог“.

   Особена привилегия за мен е да бъда част от голямото семейство на невидимата, свята и апостолска Църква на Спасителя-Христос, приемайки като братя и сестри всички, които са част от тази Църква, независимо каква деноминационна принадлежност имат. Съзнателно не съм обвързан юридически с членство към никое християнско вероизповедание, но имам много приятели и сътрудници от редица църкви както в страната, така и в чужбина, с които заедно разпространяваме Христовото благовестие. В това се състои и смисъла на живота, който Бог ми е дарил. 

   А голямата крайна цел е вечният живот, „който ще ми дари в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4, 8).

12. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

"И всеки, който живее и вярва в Мене,

няма да умре вовеки" (Иоан 11, 26)

Безсмъртието на човешката душа е едно от най-силните доказателства за съществуването на истинския Бог. Самият факт на безсмъртието е безусловно най-важният въпрос за човека, защото от него зависи мисленето, начина на живот и изобщо ценностна система. За това свидетелства и фактът, че в интернет по тази тема има над 700,000 резултата. И това е напълно понятно, защото едно е човек да живее с мисълта, че след смъртта му всичко приключва, а съвсем друго е да знае, че след биологичната смърт животът на душата продължава във вечността.

   Въпросът за безсмъртието е занимавал човека от най-дълбока древност. Алхимици са предлагали на известни исторически личности (Клеопатра, папа Бонифаций VІІІ и др.) еликсири за безсмъртие. Известен е случаят с китайският император Сюан Цзун, чийто придворен алхимик в продължение на цяла година е приготвял „еликсир на безсмъртието“. Месец след приемането му императорът починал.

   Желанието за безсмъртие в човека безспорно е добро нещо. Но пътя за постигане на физическо безсмъртие е невъзможен. Освен това човек носи безсмъртието и вечността в себе си и то е в неговата безсмъртна душа и дух.

   Осъзнаването на тази истина поражда много въпроси, на повечето от които ние нямаме отговор. Но достатъчно е да знаем, че притежаваме душа, какво представлява тя и най-важното - че тя е безсмъртна. Човек по природа винаги търси доказателства, за да приеме дадено нещо като факт. Има ли доказателства за безсмъртието на душата?

     Човешката душа

   Преди да говорим за безсмъртие на душата, трябва да имаме яснота по въпроса какво представлява душата, каква е нейната същност и измерения, как се изявява тя? Това се налага поради атеистичния начин на мислене, според който душата е продукт на материята. Ще цитирам някои мисли по този въпрос от различни блогове на електронната енциклопедия Google.bg (Т. Тотков, gotquestions.org, wikipedia.org. и др.). Според Библията човекът е триединно същество, съставено от дух, душа и тяло. Духът е източник, същност и изява на живота, тялото е материалната част, а душата е център на човешката личност. Тя е тази част от съзнанието, която действа, разсъждава, чувства, сравнява, вярва, стреми се към истина, добро и съвършенство. Душата е носител на човешката съвест. Тя е център на религиозното чувство в човека, притежава свободата на волята и чувството за отговорност. Чрез тези нейни качествени изяви човек се отличава от останалия биологичен свят. Самата душа има триединна същност: ум, чувство и воля. Ето защо душата концентрира в себе си ценностната система на човека.

   Духът е вечен, тялото временно, душата безсмъртна. Тялото е носител на духа и душата, но те самите (духът и душата) не са ограничени в пространството и времето. Така човекът представлява едно триединство от временно, безсмъртно и вечно. Библията учи, че при смъртта на човека тялото отива там от където е взето (земята), духът там, от където е дошъл (при Бога), а душата се явява при Бога, за да даде отчет за земния си живот. И това е напълно логично, а и справедливо, тъй като човек с цялостната си личност (ум, чувство, воля), е имал възможността, докато е бил на земята да формира своя живот в едно или друго направление. Поради това той  трябва да даде отчет на Този, Който му е дарил живота, т.е на Бога.

   И тъй, при смъртта настъпва разделение на тези три съставки на човека, които отиват на три различни места. Къде? Библията дава отговора: „Човек отива във вечния си дом… и ще се върне пръста в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал“ (Екл. 12, 5 и 7). Ето ги трите различни места - тялото в пръста, духът при Бога и душата във вечния си дом. Какво представлява този „вечен дом“? Това са само две места във вечността, за които душата се е подготвила през земния си живот - рай или ад. Пребиваването там е невъзвратим процес - не е възможно преминаване от едното на другото място.

   Библията учи още, че животът на човека е еднократен и неповторим (Евр. 9, 27). Човекът един единствен път живее на този свят. Прераждане не съществува.

   Триединната структура на феномена „живот“ се потвърждава напълно и от науката. Молекулярната биология и биониката учат, че животът се състои от три задължителни компонента: материя, енергия и биологична информация. Това напълно съответства на библейския възглед за триединството на човека - дух, душа, тяло, което е много силно доказателство за достоверността на Библията.

   Доказателствата

И тъй, връщам се на въпроса относно доказателства или основания за безсмъртието на душата. Ето някои от тези основания:

1) Вярата в безсмъртието на душата е всеобщо разпространен факт. Археологическите и исторически паметници на най-старите цивилизации показват, че вярата в задгробния живот е била винаги съставна част от културата на хората. Египетските пирамиди и днес са безмълвен свидетел на стремежа на древните египтяни към безсмъртие. От вярата в безсмъртието на душата не са освободени и най-върлите атеисти, които в края на живота си идват до тази истина. В предсмъртното си завещание виетнамският  диктатор Хо Ши Мин пише: „Аз отивам там, за да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин.“  Изключено е милиардите хора от миналото и днес да са заблудени по един от най-важните въпроси в живота на човека. А и тези, които не са вярвали в безсмъртието, в края на живота си идват до тази истина.

2) Отношението на човека към смъртта. Никое същество не се отвръщава от смъртта така, както човека. Това отвръщение към смъртта, т.е. към преходността на живота, показва, че в човека е заложено желанието за безсмъртие, че човек всъщност не би трябвало да умира. Защото природата не се противи срещу нещо, което е природно. Ако смъртта беше нещо естествено нямаше да я преживяваме така трагично. Това показва, че смъртта е нещо неестествено. До известна степен ужасът от смъртта е намален, поради неизвестния час на нейното настъпване. Ако това не би било така, тогава този ужас щеше да бъде още по-голям и източник на отчаяние, депресии и самоубийства. Така че смъртта е едновременно най-сигурното и най-несигурното нещо - сигурно е, че ще умрем, а несигурното е, че не знаем кога. Между тези две „най“ остава желанието за безсмъртието.

   Страхът от смъртта се наблюдава при много от умиращите, но далеч не при всички хора. Защо това е така и от къде идва този страх при някои хора? Единодушно е становището на лекари и духовници, че този страх не е от самата смърт, а от това, което идва след смъртта. Причина за това е, че в предсмъртния час завесата на отвъдното се повдига пред очите на умиращия, и първото, което вижда, е, че със смъртта животът не свършва. Това се потвърждава от много разкази на очевидци (предимно лекари и духовници), присъствали в предсмъртния час на умиращи хора.

Ето и един конкретен пример: Я. Ярославский ( президент на международната асоциация на атеистите) в предсмъртна агония вика силно: „Моля ви, изгорете всички мои книги. Аз виждам ада, той ме чака, той е тук…“

  А защо има хора, които с голямо спокойствие и дори с усмивка посрещат смъртта? Тези хора виждат, че след като напуснат телесната си хижа, ще отидат на небето в присъствието на Спасителя-Христос, Който ги очаква с думите: „Влез в радостта на Господаря си“ (Мат. 25, 21). И тъй, страх или спокойствие зависи единствено от това, какво следва след смъртта. Вярващият християнин преминава от временния във вечен живот в присъствието на своя Господ - достатъчно основание за радост.  За разлика от него, грешникът преминава от временния живот във вечната смърт в присъствието на Сатаната - достатъчно основание за страх. Ужасно е наистина за онзи, който е отричал съществуването на Бог, да застане пред Твореца

   Тези факти са достатъчно основание да бъдем напълно убедени в безсмъртието на душата. А щом има безсмъртна душа, то има и вечен Бог. 

   Борбата срещу смъртта започва с началото на живота. Още в майчината утроба ембрионът се съпротивлява срещу бруталната намеса на гинеколога при аборта.  С раждането започва една нескончаема борба срещу смъртта, т.е. борба за запазването и продължаването на живота. Смъртта е единственият враг, срещу когото човек воюва през целия си живот и накрая бива победен. Добре е всеки човек да си постави въпроса: „Какво идва след програмираното поражение и каква е съдбата на победения?“

Самият факт, че има борба срещу смъртта показва, че желанието за живот и безсмъртие е заложен в човека.

3) Стана вече дума за физичния закон за запазване на масата и енергията, открит от Декарт и Ловоазие. Енергията и материята в природата не се унищожават, а преминават от една форма в друга. Те остават непроменими величини до времето, когато Сам Бог ще унищожи старото и ще създаде ново небе и нова земя (Откр. 21, 1).

   От химията се знае, че както мъртвото, така и живото тяло са изградени от едни и същи елементи. Съгласно закона за запазване на масата, в природата нищо не се губи, а само преминава от една форма в друга.  Тогава каква е разликата между живото и мъртвото? Разликата е във феномена „живот“, който напуска тялото при смъртта. Ако материалната част от човека не се губи, а само се видоизменя, то не е възможно по-висшата форма, която оживотворява материята и е носител на индивидуалните качества на личността, да изчезне.   

   И сега елементарния задължителен въпрос: Нима този закон не е валиден и за по-висшата форма на битието, каквато е душата на човека? Нима енергията и материята може да са нетленни, докато Бог ги унищожи, а много по-ценната форма на битието, каквато е душата, ще бъде подложена на изчезване, на тление още докато земята съществува? Та нали духовното е над енергийно-материалната форма на битието. Логическият извод е, че ако енергията и материята не се унищожават, то това важи в пълна сила и за душата, която е безсмъртна. Както енергията не изчезва, а се превръща в друга форма на проявление, така и душата не умира, а продължава да съществува във форма, която за нас е обвита в тайна.

4) Природата е твърде пестелива с ценностите си навсякъде в неодушевения и биологичен свят. Семена и ценни сокове на растения и животни са обвити и запазени от повреда, унищожение и прахосване. Съхранението на човешкия геном е гарантирано по един най-съвършен начин, за да осигури запазването на биологичния вид Homo sapiens.

   А нима човешката душа, която е много по-ценна от генома, ще бъде подложена лекомислено на скоропостижно унищожение? В никакъв случай! Та нали тя е носител на целия интелект и личност на човека! Положително Творецът е осигурил много по-съвършени гаранции за нейното съхранение, за да изпълни в пълнота функциите, за които тя е създадена, както в този живот, така и във вечността.

   Душата е най-ценното в този свят. Схиархимандрит Иоан казва, че „тя стои по-ниско от Бога, но по-високо от всичко създадено“. Това потвърждава думите на Христос: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16, 26). Противно на всяка логика е тази най-велика ценност да изчезне с биологичната смърт.

5) Библията учи, че Бог създаде човека с цел да има общение с него. Това общение се реализира посредством духът и душата, докато човек е на този свят. Във вечността общението с Бога се реализира чрез душата. А за да стане това, тя трябва да се запази, тъй като тя е носител на ценностите, чрез които тя осъществява контакта и общението със своя Творец. Това беше целта, с която Бог сътвори човека. Нима общението с Бога трябва да продължава само докато човек е на този свят, което е по-малко от един миг в сравнение с вечността?  Та ние не живеем в света, а само минаваме бързо през него!

   Библията казва, че Бог е вложил вечността в човешкото сърце (Екл. 3, 11). А това означава, че духът и душата са носители на тази вечност. Те идват от вечния Бог и отиват във вечността.

6) В хода на хилядолетната история човекът е създал много и велики и безсмъртни идеи, голяма част от които са реализирани и са станали основа на прогреса на човечеството. И днес се възхищаваме на идеите на древните цивилизации. Идеята е творение, тя е продукт на човека и си остава за винаги свързана с него. Велики мислители създават велики и безсмъртни идеи. Логиката ни говори, че идеята може да бъде безсмъртна, защото е плод на безсмъртния дух на човека. Не е възможно смъртното да твори безсмъртно. Възможно ли е идеята да бъде безсмъртна, а нейният създател да не съществува никъде?

   И още един пример: Можем ли да приемем, че великите паметници и творби на човешкия гений (скулптури, картини, музикални произведения) съществуват столетия или хилядолетия, а човекът - техният творец е осъден да изчезне за винаги? И един друг въпрос: Защо човекът е създал всичко това? Той го е получил като вдъхновение свише, реализирал го е на дело, чрез таланта си е увековечил това откровение и го е оставил като красноречиво доказателство за стремежа на човешкия дух за безсмъртие. Изключено е творбата да се радва на дълголетие и безсмъртие, а творецът да е подложен на закона на тлението. Безсмъртното творение е чудесен израз на безсмъртния дух на твореца.

7) В човека дълбоко е залегнало убеждението, че доброто трябва да се възнагради, а злото - да се накаже. Виждаме обаче, че в този свят не всяко добро получава награда и не всяко зло - възмездие. Ако животът би се ограничавал само в този свят, тогава би се нарушил закона за равновесието. Трябва да има обезателно време, място и състояние, където да се въздаде за правдата и получи възмездие за злото. Така че всичко не се урежда със смъртта. Напротив всичко се урежда след смъртта. Изводът: безсмъртието на носителя на човешката личност - на душата, е необходимост.

8) Колко често хората се оплакват, казвайки: Животът е много кратък“. Но веднага възниква въпросът: От къде знаем, че животът е кратък? Каква мярка използваме, за да разберем тази нерадостна констатация? Еднодневката живее само един ден и е доволна, не протестира, животът й е достатъчен. Ние хората обаче твърдим, че животът е твърде къс, защото вътре в нас има една невидима мярка, с която сме измерили нашето земно съществуване и сме установили, че в сравнение с тази мярка животът ни е кратък и то неимоверно кратък. Тази вътрешна мярка, вложена в човешкото сърце, се нарича вечност (Екл. 3, 11). И съвсем естествено, когато се използва такава една мярка като стандарт, то животът изглежда действително безкрайно кратък. И ако годините ни бяха колкото тези на библейския Матусал, който живя 969 години, то в сравнение с вечността те ще изглаждат също твърде кратки.

   А всичко това значи, че с нашата биологична смърт животът не свършва. Безсмъртната част от човешкото триединство продължава да живее.

9) Нека да си представим за миг, че идеята за безсмъртието на душата е измама. Тогава веднага се поставя въпроса: „Кои са измамените?“ Не онези ниски и лекомислени души, които никога не са изпитвали радост от истината за безсмъртието, не онези егоисти с дребна съвест, лутащи се в мрака на невежеството или суеверието. Не, тези хора няма да са измамените. А кои? Измамените ще бъдат всички онези велики и святи хора, които са живели за нещо повече от собственото си щастие и са отдали живота се за благото на хората. Ще бъдат измамени стотиците хиляди благовестители и служители на истинския Бог, много от които са дали живота си като мъченици за тази истина. Даже и Сам Христос и Неговото дело няма да имат стойност, ако човек е само временен обитател на този свят и с това се свършва неговото съществуване. Цялата драма на Голгота нямаше да има смисъл.

   И тъй, на кого да вярваме? На тези ли непродуктивни човешки същества, които тънат в невежество, виждайки смисъла на живота си само в ядене, пиене, плътски удоволствия, нескончаем егоизъм и самоунищожение? Или на великаните на духа, които с живота си програмираха и положиха основите на духовното, научното и материално благосъстояние на човечеството? „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7, 16), казва Господ.

10) Всеки нормално мислещ и здрав човек търси реализация, удовлетворение, щастие, радост, веселие, почести и удоволствие от живота си, което определя и смисъла и целта на живота му. Мнозина си мислят, че всичко това в пълнота могат да постигнат, поради което инвестират не малко време, финанси и интелект в това отношение. Много често вместо всичко това хората се сблъскват със скърби, безпокойство, грижи, непосилен труд, упреци, несправедливост, лишения, немотия, обиди, трагедии и много други реалности, които огорчават ежедневието и насочват очакванията за реализация на друго място и под друга форма.

   Тъй като стремежът за реализация, радост и щастие е вродено свойство на човешката природа, то всеки човек в една или друга степен носи в себе си тези заложени от Твореца неща. Дали и в каква степен те ще се осъществят през земния живот е твърде относително нещо. Но те са заложени и желанието остава.

   За да се разбере по-добре тази психологическа реалност, ще дам следния пример, цитиран по С. Попов: Малко преди да се излюпи, пилето си има крила, крака, човка. Но вътре в яйцето то не ги употребява. И ако пилето можеше да разсъждава, би се попитало: „Защо ли имам тези органи, щом нямам възможност да ги употребявам? Сигурно съм измамено същество“. Но идва времето, когато черупката се счупва и пилето навлиза в друг свят, в който то може да употреби всичко, което притежава.   

   Подобна е картината и на човешкия живот, в който има толкова неща, които съществуват, но не могат да се постигнат, остават неприложими. Но идва времето, когато земната „черупка“ се спуква и човек навлиза в нов свят, където много от духовните неща, за които той си е мечтал, или пък не е знаел, могат да се реализират или да се случат.

   Моралната същност на човека и здравата логика изискват продължение на земния живот, където желанието за съвършенство и неговата реализация да не бъдат разделени, където нереализираните морални стремежи да бъдат удовлетворени и неосъщественото блаженство - постигнато.

   Този факт определя и голямата разлика между вярващ и невярващ. Вярата в безсмъртието е неделима от вярата в Бога. Поради това вярата в Бога придава на земното съществуване ценност и съдържание, като необходимо приготовление за вечността. Ако премахнем от човека вярата в безсмъртието и в Бога, то стойността на човека се доближава на тази до животното - става стока, имаща значение само в този свят. Тогава и смисълът и целта на живота губят своето значение.

   Мнозина са онези, които виждайки това разминаване между житейска реалност и лични надежди и очаквания,  не искат да мислят по тези въпроси и си казват: „Е, това е съдба и не може да се промени!“ Но какво е съдба? Ето няколко определения в електронната енциклопедия: „Висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля; участ; жизнен път“. Зад всички тези определения трябва да стой сила, която е извън човека и програмира неговия живот. Нещо повече - тази сила трябва да притежава изключителна интелигентност, за да има власт над човека. Самият този факт задължително трябва да насочи мислите на човека към Бога, а от тук и към безсмъртието на човешката душа.

11) Човек има вродено непреодолимо желание за живот. Той иска да надживее себе си и да остави нещо след себе си. Какво оставя човек след себе си зависи единствено от ценностната му система. Атеистът, материалистът и ограничените към материалното в този свят се стараят да оставят на поколенията някакви материални следи от живота си - имоти, богатства, слава, ценности на изкуството и др. Тези хора не искат след смъртта им да бъдат окончателно забравени, а да оставят следи от живота си. А това не е нищо друго, освен форма на увековечаване или израз на вроденото чувство на безсмъртие в човека. Самият факт, че родителите се радват на децата, внуците и правнуците показва, че човекът живее с надеждата, че след неговата смърт, освен биологичната наследственост, ще остане и друго нещо от него.

12) Универсалният характер на религията, за което вече стана дума, предполага задължително безсмъртен компонент в същността на човека. Това е душата, идваща от вечния Бог и отиваща към вечността.

13)  Езичеството и суеверието е друго доказателство за съществуването на нематериална духовна част в човека, чрез която медиумите и окултистите комуникират със свръхестествени форми на битието.        

14)  Психологията изобилства с описания на хора, намиращи се пред лицето на смъртта. Ето какво пише един английски офицер в спомените си от Първата световна война: „Многобройните мои наблюдения потвърждават факта, че хора в предсмъртния час са виждали ясно миналите си злодеяния…Последните думи винаги са били „Боже, помогни ми“!...Когато човек е лице срещу лице със смъртта, не вярва, че това е краят…Смъртно раненият войник се моли за прощение на греховете си, моли се на Създателя да бъде милостив в присъдата Си“.

15) Един пример, заслужаващ размишление: Семейство на банков чиновник е поканено на гости в дома на един християнин. В хода на разговора станало дума каква точна отчетност и строга отговорност се търси от държавата за всяка стотинка в банката. Тогава домакинът-християнин попитал госта си. „Според Вас, кое е по-важно - парите или животът?“ „Разбира се, че животът“ - бил отговорът. Домакинът продължил: „Добре тогава, ако за парите това по-малоценно нещо, се иска такава строга отговорност и отчетност, мислите ли, че Този, Който ни е дал живота, няма да потърси един ден от нас отчетност за живота и за времето, с което разполагаме!“

   За да се реализира тази отчетност при Бога е необходимо да се явим пред Него с цялостната си личност. Това е душата.

16) Науката доказва безсмъртието на душата

   В областта на медико-биологичните науки има обилни доказателства както за съществуването и свойствата на душата, така и за нейното безсмъртие. Ще приведа в съкращение някои от тези доказателства, за които пиша подробно в книгата „Живот след смъртта“ (стр. 14-21).

А) Невробиолози и физици от Харвардския университет съобщават за съществуването на човешка душа. Те определят душата като особена форма на електромагнитна енергия и проследяват поведението й при умиращи пациенти, като установяват, че тя напуска умиращия след около 0,6 сек. след издъхването му.

Б) На световен конгрес в Калифорнийския технологичен институт (САЩ) по темата за душата и живота след смъртта участват световно известни специалисти в тази област. Предоставена е обилна литература с повече от 3500 пациенти, преживяли клинична смърт и реанимирани към живот. Данните показват че душата продължава да съществува и след като сърцето е спряло и мозъкът не функционира.

В) Данните се потвърждават и от английски медици от централната клиника на Саутхемптън, които доказват независим живот на душата от мозъчната дейност.

Г) Във връзка с многото изследвания и резултатите в областта на реанимацията след клинична смърт в САЩ е създадена световна асоциация, известна като IANDS (International Assotiation for Near-Death Studies), в която членуват учени от много държави на света. Повече информация по този въпрос в iands.org/home. Препоръчам материалите от редовния конгрес на тази асоциация от 2011 г.

Д) Заслужава внимание мнението на изтъкнатия изследовател в областта на клиничната смърт, световно известен специалист по неврология и главен лекар на болницата „Леополдина“ в Швайнфурт (Германия) проф. д-р Вилфрид Кун. След многогодишни изследвания в тази област той казва: „Не рябва ли да си направим извода, че всички ние имаме душа, която съществува независимо от тялото и след смъртта продължава да живее?... Откакто се занимавам по тези въпроси вярата ми в съществуването на задгробен живот непрекъснато расте“ (TZ, 23 April 2011).

Е) Екип от холандски лекари под ръководството на известния кардиолог д-р Пим ван Ломмел провеждат пред последните 15 години мащабни изследвания с пациенти, преживяли клинична смърт. Тези високо квалифицирани медици си поставят въпроса „Как би могло да се преживее в състояние на ясно съзнание извън тялото  в момент, в който мозъкът не функционира, т.е. пациентът е в клинична смърт?“ Изводът е, че при човека съществува нематериална част, която продължава да съществува, след като материалната част (тялото) вече е мъртва. Резултатите са публикувани в най-авторитетното научно списание Lancet. С неопровержими доказателства авторите доказват, че съзнанието не е функция на мозъка и че мозъкът „не е мислеща материя“. Тази революционна идея в областта на медицинската физиология печели все повече привърженици сред специалистите. Екипът на д-р Ломмел благодарение на спазваната абсолютна научна хигиена оборват съществуващото до сега мнение във неврофизиологията, че феноменът NDE (near death experience = преживявания близки до смъртта) е резултат на мозъчна хипоксия, страхова реакция или медикаментозно въздействие. В специализираната научна литература се дава твърде обилна статистическа информация, която читателят би могъл да намери в книгата на д-р Ломмел „Безконечното съзнание - нови медицински факти във връзка с феномена Близко до смъртта“, както и в много блогове на електронната енциклопедия google (tema news.com).

   Независимо от сензационния характер на научните факти и скептицизма на мнозина, колегите на д-р Ломмел признават, че той е направил изключително голяма крачка към научното доказване за съществуването на безсмъртна душа. Самият д-р Ломмел призовава научната медицинска общественост да преразгледа радикално класическото учение на неврофизиологията и да приеме съществуването на безсмъртна душа.

   NDE е преживяване, което се среща все по-често, защото съвременната реанимация много по-често може да върне хората към живот. Преживяванията на реанимираните общо взето са близки по характер, което показва, че източникът на тези преживявания е един и същ.

Ж) За повече информация по тази тема препоръчам на читателя следната литература: книгата на световно известния хирург и висш  духовник Валентин Войно-Виснецкий „Дух, душа и тяло“. Сред християнския свят авторът е известен като симферополски архиепископ Лука; книгата на известния учен и духовник Александър Милеант „Живот след смъртта“; „Отвъд вратата на смъртта“ на д-р Морис Ролингс;  „Живот след живота“ на Раймонд Муди; Обилна информация читателят може да намери и в моята книга „Живот след смъртта“.   

   Но една формална увереност в съществуването на безсмъртие не е достатъчна. Важното е да знаем къде ще бъде душата след биологичната смърт. Във вечността има само две места - в присъствието или в отсъствието на Бога. Първото се нарича рай, а второто ад.

   Безсмъртието започва на земята. Тук е времето, когато се сеят семената, които ще поникнат във вечността. Една китайска поговорка гласи: „Не се копае кладенец, когато ожаднееш“. Известни са думите на железния германски канцлер Ото Бисмарк: „Ако нямаше задгробен живот, не си струва дори събличането и обличането на дрехите“. Гьоте с право казва: „Най-важният въпрос сега е какво човек слага на везните на вечността. Всичко друго е суета“. Още по-силни са думите на великия Пенчо Славейков:

„Смъртта завършва земния живот.

Зад него ново битие настава.

И то на нашите дела е плод.

Така урече Бог и Богу слава“.

                              

                                                                                           

13. БОГ ДОКАЗВА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ ЧРЕЗ ЛЮБОВТА СИ КЪМ ЧОВЕКА

- Библейският Бог е истинският Бог -

Всички доказателства до тук по убедителен начин говорят за съществуването на Творец на Вселената, земята и живота. Това е неоспорим факт, който никой атеист не може да отрече. 

   Но остават открити два съществени въпроса: Първо - с тези доказателства ние не можем да отговорим на въпроса какъв е този Бог. Ние виждаме, че в света наред с добрите неща, има и много неща, които са несъвместими с един добър и милостив Бог. Както в животинския свят, така и при човека повсеместно владее злото - има отровни змии и кръвожадни зверове, които сеят смърт. А да не говорим за моралното състояние на човека, който стига до там, че отрича съществуването на своя Творец.   С основание хората биха се възмутили от такъв един Бог, Който допуска всичко това. Поради това мнозина са склонни от отричат съществуването на такъв Бог. Тогава с какво да убедим хората в съществуването на един добър и справедлив Бог?

Второ - много от приведените до тук научни доказателства не винаги ще бъдат напълно разбрани от всеки един човек. Има хора на различно интелектуално ниво.

   И тъй, има ли такова доказателство, което да е разбираемо и приемливо за всеки един човек и срещу което никой да не може да възрази? Разбира се, че такова доказателство може да се намери.

   Кое е онова нещо, от което се нуждае, което търси и за което бленува всеки човек - нещо, което е ценно, скъпо и незаменимо, което е в основата в изграждането и поддържането на човешките взаимоотношения и мира между хората, което е валидно за всеки човек от раждането до гроба. Всеки ще се досети - това е любовта.

   И сега нека да размишляваме логично: ако по някакъв начин може да се види, че Бог показва любов към човека, то от това следват две неща: а)  автоматично трябва да се приеме Неговото съществуване и б) да се познае Неговия характер.

   Как по принцип се демонстрира любовта към някого? Всеки знае, че когато обичаме някого, ние му даваме това, от което той има нужда, харесва му и естествено ще му достави радост. Когато обичаме някого ние се жертваме за него, търсим общение с него, показваме му това, което е най-добро за него, предпазваме го от опасности, грижим се за него и т.н. Пример в това отношение е обичта на родителя към детето, особено докато то е малко и беззащитно. Ето това са някои от най-често срещаните изрази на демонстрация на обич.

   

   Нека да видим как Бог проявява любовта Си към човека ? Ще спомена само някои жизнено важни неща, които Бог дава на човека като израз на Божията любов:

  А) Бог осигурява всичко онова, което е необходимо за биологичното съществуване на човека - Земята като планета с всички условия за съществуване на живот върху нея - въздух, вода, светлина, температура, растителни и животински източници на храна и т.н.

  Б) Бог е създал физични и биологични закони, които гарантират постоянството на всички тези условия и правят нашата планета като уникално място за живот.

  В) Бог дарява на човека здраве, чрез което човек да постигне целта, която Бог има с него. Бог е вложил закони в неговото тяло, за които човек не е необходимо непрекъснато да се грижи, за да могат те да функционират. Бог е вложил и програма в организма, за да може този организъм да се развива така, както е волята на Твореца. Библията потвърждава това с думите: „Защото ние чрез Него живее, и се движим, и съществуваме“ (Д.А. 17, 28).

  Г) Освен тези материални неща, Бог е вложил в човека много от Своите качества, които правят човека уникално творение във Вселената. За това богоподобие стана вече дума.

  Д) Бог е показал на човека истината за Себе Си и истината са самия човек, както и единствения  път, по който човек може да осигури общение със своя Творец. Бог показва на човека кое е доброто и му дарява сили и мъдрост да го следва.

  Е) Бог е дарил на човека Своето писмено Слово, въз основа на което човек да води богоугоден живот.

  Ж) Бог знае, че човек със собствени сили не може да се справи с греха и с многото си врагове, за да достигне вечен живот. Ето защо Бог дари на човека най-ценното, което може да се подари - Своя син Христос, който пое греха  и показа единствения път към вечния живот. Така се оправдават думите на светата Библия: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него“ (1 Иоан 4, 9).

  З) Изпитанията, които Бог праща, също са израз на Неговата голяма любов към човека. Те могат да доведат човека до покаяние, което гарантира неговата вечност при Бога.

  И) Предвид на моралното състояние на човечеството днес, мнозина вярващи християни си поставят с основание въпроса „Как Бог все още ни търпи? Хората отдавна са надминали ноевите дни“. Основната причина е, че Бог от любов към човека, му дава възможност да се обърне към Него и промени живота си. Ако това хората биха осъзнали, светът щеше да бъде друг. За нас хората ще остане велика загадка как Бог съчетава Своята любов към човеците със Своята справедливост към тях.

   Този списък с изява на Божията любов към човеците може да бъде продължен още дълго. Но и това е достатъчно, за да се види какво Бог дарява на човека, за да му покаже, че го обича и да му даде възможност да осъзнае къде е източника на всяко добро нещо.

   Това е гласът на Бога, който Той отправя не чрез вокално изражение, а по най-съвършения начин, по който се доказва любовта - на дело!

   Съвсем естествено е, когато се получава нещо, човек да се чувства задължен към този, който му дарява. Как човек реагира на тази Божия любов? Тук идваме до една област в битието на човека, където твърде много може да се каже, но аз ще спомена три категории хора:

   а) Едни си мислят, че всичко това си е нещо естествено, едва ли не задължително да си го притежаваме, поради което не се сещат да благодарят. За да се разбере какво значи това ще направя едно сравнение. Да си представим, че някой е роден в богато семейство и притежава всичко, което пожелае. Голяма е опасността такъв да приеме, че всичко, което има, е нещо естествено и дори задължително. Едва ли се пита от къде и как е дошло всичко това.

   б) Други, отричайки съществуването на Бога, лесно и бързо трансформират богоподобния си образ в демоноподобен. За да се разбере какво значи това, препоръчам да се прочете една част от книгата „Здраве болести страдания“, озаглавена „Моралното състояние на човечеството някога и днес“ (стр. 79). Така ще се добие представа до каква степен човек се е отдалечил от Бога.

в) Третата категория са хората, които добре съзират източника на всички тези добрини.

За такива хора Бог е реалност и любовта, която Той показва към

хората е много силно доказателство за Неговото съществуване.

Тези хора знаят много добре, че БОГ Е ЛЮБОВ (1 Иоан 4, 8).

А това е библейският Бог, истинският Бог.

     Тази категория хора не търсят в добрите дарове от Бога доказателство за Неговото съществуване. Те знаят много добре, че  нямат заслуга за тези дарове и са длъжници на Бога за всичко, което даром получават от Него. За това и служението, което те вършат за Бога, не е като отплата, а като дълг.

14. СЪВЪРШЕНАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА ПРЕДПОЛАГА ИСТИНСКИ БОГ

Най-напред няколко думи какво представлява ценностната система (ЦС)? Това е съвкупност от морални приоритети и начин на мислене, които определят поведението на отделния човек или цялото общество. ЦС определя кое е добро и кое лошо, кое е правилно и неправилно, кое е нормално и ненормално, важно и маловажно, кое е достойно и унизително и т.н. Ценностите могат да бъдат материални (богатство) и нематериални - религия, вяра, любов, морал, справедливост, щастие, храброст, дисциплина, взаимно уважение и др. Ценностната система обикновено се отъждествява с морал, етика или нравствено поведение. ЦС се регламентира чрез закони или кодекс, като по този начин обикновено става задължителна. Спомняме си от близкото минало т.н. „морален кодекс на строителя на комунизма“.    

   Животът на човека по принцип се ръководи от ценности, поради което те формират облика на самия човек, защото се гради върху разума, съвестта, морала и вярата.  Ценностите на мислене и поведение се формират през първите две десетилетия от живота, но с възрастта  може да бъдат променени както в положителен, така и в отрицателен аспект.

   Кой трябва да бъде източникът (авторитетът) на ценностната система?

   Безброй са примерите в многовековната история, които показват, че човек сам е създавал морални ценности и механизми за тяхното задължително или незадължително приложение от поколенията. Като се започне от вождовете на дивите племена, премине се през египетските фараони, римските императори, самозваните създатели на религии, както и „непогрешимите“ религиозни водачи и се стигне до политическите диктатори през последните два века. Така хората си създадоха свои ценностни системи, чрез които обрекоха и обричат милиони на смърт и духовно-нравствена разруха. Това и до ден днешен става пред нашите очи.

   Защо тези създадени от хората ценности не успяват? Отговорът е ясен - защото източникът е неправилен. Не е възможно човек сам за себе си да си създава ценности, според които да живее. В този смисъл може да се разбере стремежът на много от фараоните и римските императори да си присвояват божествени качества. Целта е ясна - да дадат сила, власт и авторитет на ценностите, които те предлагат. Да се обожествяват смъртни човеци било приживе или след смъртта им, е чисто езическа практика и абсолютно противоречи на библейското християнско учение.

Това се потвърждава от факта, че след тяхната смърт, тяхното влияние изчезна и те бързо бяха забравени.

   Така се игнорира един добре познат социален и биологичен закон. Родителят е този, който инвестира в детето си моралните ценности на поведение, а не обратното. Детето от само себе си никога не може да създаде добра ценностна система. То трябва да я получи от този, който го обича. Ето защо проблемите на младото поколение не трябва да се търсят само в училището, а преди всичко в семейството.

   Истинските и съвършени ценности трябва да дойдат от Този, Който е създал човека. Това е Бог. Ето я връзката между ценностната система съществуването на Бога? Тя е точно такава, каквато е зависимостта между причина и следствие.   

   Тази връзка е изключително съществена и се потвърждава от няколко задължителни качества, които ценностната система притежава.   

   Първо - всяка ценностна система има задължително свой авторитет, т.е. свой  източник, който я е създал и предоставил задължително или свободно за прилагане от друг човек, цяло общество или бъдещи поколения. Буда създаде ценностна система и я остави за приложение на милиони в Индия. Христос създаде ценностна система и я завеща на Своите последователи. Мохамед получи от Аллах ценностна система, която наложи със сила на неговите последователи. Маркс, Ленин и Хитлер също създадоха ценностни системи, които станаха задължителни за милиони хора по света и положиха основите на политически диктатури.

   Второ - ЦС притежава едно много важно свойство - тя може да има относителен (незадължителен) характер. В дадено общество това обуславя съществуването на различни идеологически системи и религии. Ценностите на дадена религия не са задължителни за друга, т.е. те имат относителен характер за всички, които не изповядат тази религия. Ето защо говорим за примитивна и съвършена ЦС.

   Трето - от гледна точна на смисъла и крайната цел на човешкия живот, ценностната система може да отговаря на абсолютната истина и да е добра, но може и да е в противоречие с истината и с човешката опитност и да се приема за добра само за тези, които я изповядат. В това именно се състои специфичния характер на ЦС, което най-добре личи при отделните религии. Всяка религия има претенцията, че притежава добра ценностна система. 

   

   Логиката ни задължава да поставим следния въпрос: Има ли критерии, въз основа на които със сигурност може да се каже, че дадена ценностна система напълно отговаря на истината, разгледана от позицията на смисъла и крайната цел на човешкия живот? Единствено правилният отговор на този въпрос е:

Онази ценностна система е единствено истинска, добра и съвършена,

чийто авторитет (източник) е съвършен и е носител на истината.

А кой е съвършеният авторитет?

      Съвършеният авторитет е онзи, който:

- дава съвършена ценностна система и методи за нейното приложение

- не се влияе от специфични култура, политика и възраст

- е утвърден в историята на човечеството

- има положително въздействие върху човека

- е от свръхестествен произход и е пример за подражание

- се е оказал плодотворен в личния живот на много хора

- никога на води до морална деградиране на човека

- предоставя пълна свобода за приемането му от всеки човек

- дава лесно разбираемо учение и сила за приложението на дело

- предлага лично общение на всеки, който желае това

- е обещал да бъде винаги с тези, които го търсят

- гарантира хармонично общение между неговите последователи

- не е подвластен на проблемите на човека (грях, страдание, смърт)

- дарява най-доброто средство за справяне с тези проблеми

- е жив, непреходен и вечен

- дава личен пример с живота си, как да се живее според истината

- показва смисъла и целта на живота от гледище на вечността

- приема всеки човек такъв, какъвто е и показва път към градивна промяна

- даде най-доброто средство за разбирателство между хората - любовта

- е казал за Себе Си: „АЗ СЪМ ПЪТЯТ И ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ“

Историята познава една единствена личност, която отговаря

на всички тези критерии - това е Господ Иисус Христос.

   

   Два основни извода:

   а) Така както има множество лъжливи богове, така има и много несъвършени ценностни системи, създадени от хората, които са измислили тези богове. За това и тези ценности са несъвършени и носители на лоши плодове, а повечето от тях са изчезнали. 

   б) Така както има един Истински Бог, така има и една истинска ценностна система, дадена от този Бог. Това е ценностната система на християнството. Вековната човешка опитност потвърди, че библейската християнска вяра и морал са били и са мощен двигател за духовния, интелектуалния, културния, нравствения и материален прогрес на човечеството през последните 2000 години.

15. БОГОЧОВЕКЪТ ХРИСТОС Е СЪЩНОСТ И ИЗЯВА НА ИСТИНСКИЯ БОГ

Най-силното доказателство за съществуването на истинския Бог е Неговата изява в света. Това стана преди 2000 години в лицето на Иисус Христос. Уникалният характер на Неговата личност и дело показват по най-убедителен начин, че Той е истинският Бог, дошъл като Богочовек и живял между хората. За да сме убедени, че това е така,  трябва да се покажат уникалните качества, които Той е притежавал. Първо те ще Го  отличат от всеки един човек и второ - ще Го отъждествят с качествата, присъщи на истинския Бог. Само тогава можем да бъдем сигурни, че Христос е истинският Бог, дошъл на земята.

   Темата за уникалните качества на живота и делото на  Христос е представена в подробен вид в книгата “Здраве Болести Страдания“ (стр. 269). Тук представям с резюмиран вид уникалните качества на Христос.

Уникалност на личността, учението и делото на Христос.

1) Неговото раждане беше предсказано (над 300 пророчество); 2) Той дойде на този свят не според биологичните закони на живота; 3) Притежателят на богатствата на целия свят живя в бедност; 4) Уникални са Неговото рождение, живот, учение, възкресение, възнесение и дело; 5) В Новия Завет на много места се казва, че Христос е Син Божий; 6) Христос донесе истината за Бога и за човека на понятен за хората език; 7) Оказва огромна духовна сила над човешката личност; 8) Има власт над природните закони; 9) Притежава ненадмината мъдрост, праведност, справедливост, обич, безкомпромисност, смирение, скромност, както и послушание към Своя Небесен Отец; 10) Безгранична морална мощ и нравствено съвършенство; 11) Единствената личност в света, родена и живяла без грях; 12) Прощава грехове, което човек не може да стори; 13) Уникално съчетание на Бог и човек в една личност; 14) Единственият, Който е казал: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14, 6); 15) Ненадминат в словата си, преведени на повече от 4000 езици, наречия и диалекти по цял свят; 16) Той лично не остави писмено наследство, но за Него, делото и учението Му са написани повече книги, отколкото за когото и да било другиго в човешката история; 17) Нямаше богословско образование, но познаваше Закона и Бога в съвършенство; 18) Делата му бяха необикновени и уникални - те са чудеса; 19) Абсолютна хармония между учение, думи и дела, което е възможно единствено, когато се говори истината и се преследва цел, отнасяща се до цялото човечество; 20) Като Богочовек с абсолютна власт над Творението, прие образ на слуга; 21) Той не правеше разлика между хората, а се отнасяше към всички с обич; 22) С Неговото рождение човешката история се раздели на два периода - преди и след Христа; 23) Прокламира любов към враговете и се моли за тях; 24) Най-великият страдалец на всички времена; 25) Неговото учение има пряко отношение към истинския смисъл и цел на живота на човека; 26) Той постави мирът между хората в зависимост от мирът с Бога; 27) Той показа най-добрият начин за победа над враговете - любовта към тях; 28) Той завеща златното правило: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6, 31); 29) Той мрази греха, но обича грешника; 30) Той вижда помислите и познава характера на човека; 31) Той създаде уникално духовно общество - Неговата Църква. Тя не познава граници, етноси, възраст, пол, раса, образование, социално положение, разделение. Тя няма специфично наименование, а е „свята, вселенска и апостолска“. Нея Христос нарича „Моята Църква“, на която Той е глава и фундамент, а всички останали са братя и сестри по между си, за това и на тази Църква „портите адови няма да надделеят“ (Мат. 16, 18). Тя не е административна организация, а е поставена в света, да показва на човеците единствения път към вечния живот чрез благовестието Христово. Тя е Неговото представителство тук на земята и е призвана да печели души, които да се спасяват. И нещо изключително уникално - Христос обеща да бъде с всеки един, който е част от тази Църква, която е невидимото тяло Христово. 32) Христос оказа влияние върху културата, изкуството, литературата, архитектурата и върху цялата човешка история, така, както никой друг; 33) Премахването на робството и социалната дискриминация се дължи на учението на Христос; 34) Христос промени изцяло положението на жената и детето в обществото, библейската същност на брака и неговото равноправие; 35) Христос е ненадминат борец за социална правда; 36) Християнството донесе милосърдието и благотворителността в света; 37) Христос показа как може да се постигне истинската свобода на човека - не по политически път, а чрез познание на истината (Иоан 8, 32); Ето защо свободата без истината е безсмислена; 38) Уникално е преклонението пред личността на Христос на създателите на световното културно и научно наследство  - Пастьор, Нютон, Иван Павлов, Леонардо да Винчи и много други; 39) Христос показа единственото средство в борбата срещу грехът, вечната смърт и страшния съд - това е вяра, покаяние, новорождение и живот според волята Божия; 40) Учението на Христа е съвършено, неизменно, вечно и достатъчно за спасението на човека; 41) Уникални са обещанията, които Христос е дал на Своите последователи - да бъде с тях винаги, да отговаря на техните молитви, да им дарява мъдрост и да бъде с тях във вечността; 42) Христос даде уникално определение на понятието „вечен живот“ - това е познание на самия Христос като Бог и Спасител; 43) Христос беше мразен, гонен и преследван от мнозина, но същевременно обичан от милиони, които бяха готови да дадат живота си за Него; 44) Христос не създаде училище, но  през столетията и днес са създадени хиляди училища, където се изучава Неговото Слово и дело; 45) Христос не беше архитект, но в Негово име са построени хиляди величествени храмове и катедрали; 46) Христос не беше музикант, но чрез учението и личността Си е вдъхновявал най-великите композитори на света; 47) Христос не беше художник и литератор, но най-великите творби на световната класика са свързани с Неговия живот и дело; достатъчно е да споменем „Бен Хур“, „Quo Vadis“ и „Тайната вечеря“; 48) Христос не беше генерал, но Неговите войници наброяват милиони и са готови да дадат живота си за Него; те воюват не за територии, а за истината, те не убиват, а предпазват от вечна смърт; 49) Христос приема човека такъв, какъвто е, но иска от него радикално решение - „с Него“ или „против Него“; някаква си битова и мъглява  религиозност тук стойност няма; 50) Христос се идентифицира със Своите последователи, като ги нарича приятели и братя; 51) Христос представя реалността на задгробния свят и дава пълна свобода на човека да избира - рай или ад; 52) Последователите на Христос имат възможност да комуникират с Него по всяко време, да споделят с Него всичко и грижите си „Нему да възложат (1 Петр. 5, 7); 53) Възкресението на Христос е най-великото и уникално събитие в човешката история; 54) Христос разкри същността на истинския Бог - БОГ Е ЛЮБОВ и каза, че на Бога трябва да се покланяме с дух и истина; 55) Христос разкри истинската същност на човека и неговия огромен проблем, който той сам никога не може да разреши - ГРЕХЪТ, както и последствията от него; 56) Уникално е, че Христос дава винаги шанс на пропадналия и неуспял човек да стане отново; 57) Христос е свързващото звено между различните християнски вероизповедания, както и свързващо звено между Бог Отец и човека; 58) Уникално е, че за три години Той успя да извърши грандиозното дело на човешкото спасение, за което Той беше дошъл на земята; 59) Христос дава яснота за края на света и белези, по които да познаем кога ще стане това; 60) Библията учи, че Христос е незаменим с какъвто и да било друг авторитет в делото за спасение на човека: „В никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Д.А. 4, 11-12); 61) Уникално е, че Христос в Своето могъщество и неограничена сила и власт, употребява слабите и недостойни Свой последователи, за да се изяви на света, като им казва: „Идете… Аз съм с вас“ (Мат. 28, 20); Едни Го приемат и отиват. Други си мълчат и посещават от време на време храмовете;  62) Уникално е мнението на хората за Него: те Го смятат за велика личност, основател на религия, велик реформатор, един от пророците и авторитетите, централна личност в Библията и т.н. Така мислят хората, но не и Бог Отец, Който чрез апостол Петър каза, че Той е „Синът на живия Бог“ (Мат. 16, 16); 63) Уникален е фактът, как светът прие идването на Христос. Едни - като очакван Спасител, други - с радост, с тревога, със страх като голяма заплаха, трети - с цената на живота си и т.н. Няма по-пъстроцветна картина от хора, които по различен начин приеха идването на Христос в този свят; Това ще бъде напълно различно от картината, при която Христос ще посрещне хората от този свят във вечността - ще има само две категории: спасени и неспасени; 64) Уникален е фактът, че Христос не използва Своята божествена сила и власт, за да облекчи ежедневното Си битие като човек в този свят. Напротив Той живя в бедност и „нямаше де глава да подслони“ (Лука 9, 58); 65) Христос ще дойде отново (Д.А. 1, 11). В Библията има 318 пророчества за Неговото второ идване; 66) В края на времената „всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище“ (2 Кор. 5, 10). Христос е не само Учител и Спасител, но като Бог, Той е и Съдия; 67) Христос избра дванадесет апостоли, които не бяха образовани и бяха от ниско социално съсловие; едни се съмняваха в Него, други си мислеха, кой е по-горен; а един от тях беше крадец; в най-трудния момент всички Го изоставиха. Човешки погледнато от една такава група от различни характери едва ли би могло нещо да се очаква. А какво стана? Чрез тези хора тръгна Благата вест и завладя света. 68) За сравнително кратко време учението на Христос проникна и завладя тогавашния цивилизован свят, а днес е разпространено по целия свят. И това става не чрез ятагана и терора, а чрез силата на любовта. 

За уникалните качества на Христос съобщават и Неговите съвременици политици. В писмо управителят на Юдея Публий Лентул Пилат пише до римския император Тиберий: Между нас се яви един добър човек на име Иисус Христос…за него много чудеса слушам всеки ден…само с една дума мъртвите възкресява, болните оздравява… според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог“. Оригиналът на писмото се пази в библиотеката на цезарите в Рим.

   Въз основа на всички тези уникални качества сме задължени да направим следните изводи:

а) Христос притежава качества, каквито никой друг човек на света не е притежавал;

б) Тези уникални качества ни дават пълно основание да приемем и да вярваме в Христос като Бог, тъй като човек такива качества не може да притежава;

в) Между Христос като основател на християнството и основателите на всички по-големи или по-малки религии, не може да се прави никакво сравнение, тъй като те не притежават споменатите уникални качества на Христос. 

г) Христос е най-великото откровение на Бога в света.

д) Личността и делото на Христос е доказателство за съществуването на Бога.

   В заключение една насърчителна история: „Дете пита баща си: „Какво е това гравитация, тате?“  Бащата отговаря: „Това е природен закон, въз основа на който всичко се притегля към земята“. Детето продължило с въпросите си: „Как тогава лалетата растат нагоре?“ Бащата отговаря: „Има друг природен закон - Закона на живота, който е по-силен от закона на гравитацията. Той освобождава лалетата от закона за земното притегляне, докато те са живи. След като умрат те стават подвластни на закона на гравитацията“.   

Символиката: Иисус олицетворява закона на живота, който ни освобождава от влечението ни към земната суета. Ако притежаваме този живот ние ще преодолеем земното притегляне.

16. БОГ СЕ ОТКРИВА НА СВЕТА ЧРЕЗ СЛОВОТО СИ - БИБЛИЯТА

До тук видяхме, че Бог се отрива на човека чрез Творението и неговите свойства и закони, чрез феномена живот и неговите прояви и сложност, както и чрез личността и делото на Христос. Всичко това са много убедителни доказателства за съществуването на истинския Бог. Освен по този начин, Бог се открива на човека и чрез Своето писано Слово - Библията. Бог се открива на света и чрез вярващите в Него, които Го обечат и живеят според Неговата воля.

   Кое ни дава основание да приемем, че Библията е доказателство за съществуването на Бога? Отговорът е - нейната уникалност и несравнимост с нито една друга книга в света. Тази тема разглеждам подробно в книгата „Здраве Болести Страдания“ (стр. 40), а тук представям темата в резюмирана форма.

   БИБЛИЯТА - уникална и вечна

   Библията е писана в продължение на 1600 години; Тя има един единствен автор и над 50 съставители, с различна националност, професия, възраст, образование, социално положение, говорели са различни езици Повечето от тези хора не са се познавали по между си. Това, което ги е свързвало е било вярата в истинския Бог. Ето защо Библията е богочовешко дело - автор е Бог, съставител е човек.

Три уникални неща има в този свят, които притежават богочовешка същност:

Богочовекът Христос, Библията и новороденият християнин,

в който живее и чрез който се изявява Господ Иисус Христос.

Библията се състои от много отделни книги, които са подчинени на една тема - спасението на човека чрез Господ Иисус Христос, Който е и централната личност на цялата Библия. Тази централна личност формира и структурата на самата Библия, състояща се от пет части: 1) Подготовката - Стария Завет; 2) Изпълнението - четирите Евангелия; 3) Благовестието - Деяния апостолски; 4) Тълкувание и обяснение - посланията; 5) Завършекът - Откровението. Централната тема на Библията е свързана директно с темата за смисъла и целта на човешкия живот от гледище на вечността, което е и най-важното за човека. Между отделните книги на Библията съществува неразривна връзка и хармония, подчинени на общата тема. Библията е най-превежданата и най-разпространяваната книга в света - преведена е на повече от 4000 езика, наречия и диалекти, включително и на Брайл; всяка година се разпространяват над 300 милиона. Така е достигнато над 90% от населението на Земята. Библията е бестселър на всички времена; тя не е антична, нито модерна, тя е вечна и е надживяла вековете; нейното послание не остарява; Човекът и религиите се приспособяват към времето и политическите ситуации, а Библията коригира към добро и променя хората и политиците, тя е непроменима; Библията е най-мразената и най-преследваната книга, защото бичува греха и пороците на хората; Но същевременно тя е и най-обичаната и най-възхваляваната книга, защото тя е единствената книга, която показва пътя към вечния живот. Библията притежава абсолютната истина,  безпогрешна и актуална. Като единствената книга с божествен произход, тя притежава уникална информация, която е напълно достатъчна, предвид на целта, за която е дадена Библията - спасението на човека.  Всичко онова, което е необходимо са спасението на човека, е напълно разбираемо. Хората критикуват и отричат Библията не за това, че не я разбират, а заради това, че тя ги критикува. Уникално качество на Библията е, че тя притежава най-голямата читателска аудитория в света - хора от всякакви националности, страни и раси, мъже и жени, деца и старци, богати и бедни, учени и необразовани. А това означава, че всеки човек се нуждае от спасение на душата си и че Иисус Христос е единственият път за спасението и вечния живот. В това се състои и огромната привлекателна сила на Библията. Важно уникално качество на Библията е, че тя дава най-точната картина на характера на човека - тя не ласкае, не преувеличава, не прикрива слабостите и призовава човека към покаяние. Библията е писана на три различи езика - староеврейски, арамейски и старогръцки, които днес са мъртви езици.  Като книга се състой от много и различи литературни жанрове - история, поезия, красноречие, философия и др. Едно от най-съществените уникални качества на Библията, което в подобен вид не се среща в никоя свещена книга, са библейските пророчества. Това е феномен, пред който онемява и най-върлият критик на Библията. Аз подробно се занимавам  с този (вж. стр. 61), тъй като това е феномен, който сам по себе си е достатъчно убедителен за съществуването на един Истински Бог, Който е извън времето и пространството. В сравнение с други книги от древността, Библията притежава най-много запазени манускрипти - 8000 на латински от Стария Завет и 25,000 на старогръцки от Новия Завет. Това показва, че няма друга книга в света, която с толкова любов да е преписвана и съхранявана. Библията не е научна книга, но нейната информация не противоречи на науката. Нещо повече - много от научните постижения са записани в Библията, дълго време преди учените да ги открият, като напр. големината на Космоса, формата на Земята, закона за гравитацията и др. Библията притежава уникална историческа точност. Един от най-известните съвременни археолози д-р Нелсън Глюек потвърждава това с думите: „Нито едно археологическо откритие не е противоречало на библейските източници“. В Библията има над 3000 обещания от Автора за всички онези, които я четат и живеят според написаното в нея. Освен тези обещания, в Библията се казва, че написаното в нея е Слово на Бога (Пс. 11, 7) и над 240 пъти какво това Слово може да стори: то изцелява (Пс. 106, 20), вразумява (Пс. 118р 104), дарява вечен живот (Иоан 6, 68) и вяра (Иоан 20, 31) и т.н. Уникален е фактът, че Бог като автор на Библията забранява да се отнема нещо от нея или да се добавя нещо към нея (Втор. 4, 2; 12; 32; Пр. 30, 6; Откр. 22, 18-19). Този факт показва ясно, че написаното в нея е напълно достатъчно, за да се постигне целта, за която е написана Библията, така че не е необходимо да се допълва, коригира или отнема, с което за съжаление някои от християнските вероизповедания не се съобразяват. Библията дава най-точна информация за миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Тя говори, че този свят ще има край и дава много белези, по които ние да познаем кога ще стане това. Освен това Библията дава единствено вярна информация за отвъдното. И всичко това е напълно естествено, защото нейният Автор не е подчинен на времето и Той знае какво е извън времето. Библията идва от вечността и води към вечността. Уникална е информацията на Библията относно най-голямата катастрофа в човешката история - грехопадението, чрез което човек беше отделен от Бога. Но Библията показва и пътя, по който човек може да се завърне отново при Бога. Това е и причината, поради която е написана Библията, която съдържа една централна и много допълнителни теми. Централната тема е душеспасителната, а всички останали допринасят за утвърждаване и растеж във вярата. Душеспасителната тема е спасението на човека чрез Господ Иисус Христос. Тъй като Библията е писмо на Бога лично към всеки човек, когато се чете винаги трябва да се питаме: „Какво Бог иска да ми каже с написаното?“ Така Библията придобива друго уникално качество - тя е мост между Бога и човека и е превъзходен израз на взаимоотношението Бог-човек.

  

   Накрая няколко практични въпроса:

   Защо Библията е уникална?  Защото нейният Автор е Бог.

   Какво значи това за човека?  а) Че човек никога не може да измисли такова уникално произведение; б) Че Бог - нейният Автор съществува; в) Да се приема с уважение и пълно доверие; г) Да се чете и да се живее според нея; д) Да се разпространява.

   Защо хората не четат Библията? а) Защото имат предубеждения към нея или я сравняват с други свещени книги; б) Защото очакват от нея това, което тя не предлага; в) Защото не ги интересува съдбата им във вечността; г) Защото я заместват с ритуали, предания и други авторитети; д) Защото живеят в грях, а тя изобличава греха; е) Защото я отъждествяват с понятията „религия“, „църква“, духовенство“, от които човек се разочарова; ж) Защото не я разбират, а и не търсят ключа за нейното разбиране; з) Защото предпочитат пикантната медийна информация пред Божията; и) Защото смесват притежанието на Библията с нейното четене. 

   Ако уважаемият читател принадлежи към някоя от тези категории, нека да чуе как се отнасят и какво казват за Библията някои от най-известните личности на човечеството: „Обичам Библията, защото на нея дължа нравственото си възпитание. Тя култивира нравствена култура“ (Гьоте). „Щом Божието Слово погине, и народът погива“ (Достоевски). „Никому от смъртните човеци не се е отдало да измисли и още по-малко да достигне до онази висота на нравствено чувство и живот, които се съдържат в учението на Христа. Не можем да не почувстваме, че то не е от този свят. Бях на 38 години. Търсех велик идеал. Тогава прочетох Новия Завет и в него намерих този идеал“ (проф. Н. Пирогов). „Аз не зная под небето по-могъществена книга от Библията. Там, където Библията се чете и знае, злините са случайни, а добродетелите - постоянни и трайни спътници на живота. Учудвам се, че тази Книга много малко се чете и знае у нас - не само от миряните, но и от духовниците“ (Иван Вазов).

17. ИСТИНАТА - ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

Най-напред кратко определение на понятието истина: Истината е твърдение или факт, което съответства на реалността, т.е. съвпадение между нашата представа и реалността.

   Животът на човека се състои от множество ежедневни малки истини, отделни  универсални истини и една абсолютна истина. Първите са важни, но те често се оспорват и за да се наложат е необходимо както борба, така и лична опитност. Тези истини човек може да манипулира и да ги смества с лъжа. Това много често се случва в областта на политиката. Често в парламента се гласуват закони, за които се казва, че са истина, но по-късно от други правителства се допълват или отменят като непълни или погрешни. Самият израз в ежедневието „мисля че е истина“ показва, че от гледна точка на човека, на този вид истина може да се даде относителен характер, т.е. да се примеси със съмнение и лъжа. Не е необходимо да се коментира как и колко се спекулира с истината в медийното пространство. В този смисъл някои имат право, като казват, че медиите съществуват благодарение на това, че спекулират с истината или я представят в пикантна форма, примесена с прилична доза лъжа. Практически целта е да се излъже, но за да може да се повярва на лъжата, се добавя към нея малко истина. Така тя се възприема много по-лесно от широката аудитория.

  Вторият вид истини са универсални, задължителни и неизменими. Това са природните и биологични закони, които никой нито може да промени, нито да ги манипулира.

   Третият вид истина е от директно решаващо значение за вечността на човека - кой е истинският Бог и какво е Неговото отношение към човека? Това е абсолютната истина, която е само една, вечна и неизменна. Ето защо понятието абсолютна истина се отъждествява с Бога.

Настоящата книга се гради само върху абсолютната истина,

която е една единствена.

   Това е и основната причина за написването на тази книга - да се покаже, че има такава истина и тази истина може да се намери единствено в лицето на Господ Иисус Христос. Това е и убедително доказателство за съществуването на истинския Бог, което автоматично прави всички останали езически божества като лъжливи и нямащи нищо общо с абсолютната истина.

   Самият факт, че истината съществува извън човека, показва, че той не е неин източник, а само неин носител, консуматор и разпространител. Когато човек я приеме, тя става част от неговата ценностна система. Тя формира ценностната система на човека. А всяка ценностна система има свой авторитет, т.е. източник. Паралел в това отношение може да се направи с  ДНК молекулата, която е носител на генетичната информация, но не и неин източник.

   Друго доказателство е самото филологическо значение на думата истина. Коренът на думата истина в българския и руски езици е „ист“ или „ест“ - трето лице на спомагателния глагол „съм“. На санскритски е „аs“, латински „est“, на немски „ist“.

И така, думата истина означава нещо, което пребъдва,

което е непроменимо, неподвластно на времето и постоянно.

  Гръцката дума „alitia“ има същото значение - пребъдващо в потока на времето, неизменно, ценност, заслужаваща вечно да бъде помнена. Това значение се потвърждава от гръцката митология, според която душата след като се отдели от тялото, за да отиде на оня свят, минава през река Лета. В тая река душата се омива от всичко земно, за да застане очистена пред боговете. Лета е река на забравата. И от тук „алета“ и „alitia“ означава памет, която носи всичко в себе си, памет абсолютна, която знае всичко и прониква в глъбините на съзнанието, разбулва маските, които хората поставят на лицата си. Пред тая памет човек застава такъв, какъвто е всъщност. За нея няма тайна. Това значение на думата се отъждествява с Бог. Ако се направи анализ на говоримите езици в света, ще се види, че всички народи са вложили в думата „истина“ понятие за Бога.

    Източник на истината е Бог, затова и качествата, които тя притежава, са качества на Бога. По природа човек е създаден да търси истината. На тази база се гради целия прогрес на човечеството - общество, култура, религия. Науката не е нищо друго, освен стремежа на човека да търси истината, която Творецът е вложил в създадените от Него закони. И когато успее да открие даден природен закон, той се нарича откривател, а не създател. Колумб откри Америка. Той не беше неин създател. Когато Архимед открил в банята закона за теглото на потопените във вода тела, излязъл гол от банята, тичал по улиците и викал: „Открих, открих!“. Разбира се, че този закон си е съществувал и преди Архимед.

   Най-трудният път в търсенето и откриването на истината е преодоляването на  собствените представи за нея. Но след като тя се намери и стане притежание на човека, той е готов да се жертва за нея.  Да споменем милионите християнски мъченици, които заради истината дадоха и дават живота си. Но тук има нещо уникално, което надвишава човешкото мислене - че и самата Истина търси човека. Това потвърждава Христос, когато казва, че Той е избрал Своите последователи (Иоан 15, 16).

   Истината е фундаментът, върху който човекът гради своето съществувание във всички области на битието си. Това е така, защото тя е непроменима и вечна. Ето защо истината не може да бъде относителна, т.е. за някои да е истина, а за други не. Причина за това е, че тя не зависи от мнението на човека. Тя е даденост и трябва да се приеме или отхвърли такава, каквато е. И това е едно от най-ценните качества на истината, което дава стабилност, гаранция и увереност, че ние можем да разчитаме на нея. В противен случай би настъпил пълен хаос както в природата, така и в обществото и науката. Например да вземем закона за гравитацията. Какво би станало, ако той не беше абсолютен, а относителен. Или ако числата нямаха абсолютна стойност. Абсолютна истина е, че 2+2=4. Относителната истина казва обаче, че не винаги е така. Светлината е един абсолютен факт, абсолютна истина. Само слепият човек може да оспорва абсолютния характер на светлината. Има и духовни слепци, които оспорват съществуването на истинската светлина, т.е. на истинския Бог. На такива ще препоръчам да прочетат Библията, където думата ИСТИНА се среща над 500 пъти. И това е напълно понятно защо е така - чрез нея се достига целта, за която е написана Библията - вечния живот за човека.

   Новата толерантност - враг на истината.

   Привържениците на т.н. нова толерантност отричат съществуванетона истината и конкретно на абсолютната истина, приемайки, че тя е относителна. Известен е изразът „за вас може да е истина, но за мен не“. Така истината губи абсолютния си характер, става субективна, относителна, незадължителна, като самият човек определя кое е правилно и кое не. Затова напълно основателно този вид толерантност може да се нарече „криворазбрана“. Тя е създадена от хората днес, за да има мир между всички. Но мир няма, защото тук се пренебрегва един духовен закон и същевременно голяма мъдрост, която гласи:

„свободата и мирът без истина са фалшиви и безсмислени“.

Събитията в света показват това всеки ден. Вместо мир светът е пълен с терор, насилие и робство на греха, защото истината е смесена с лъжа и безлюбие. Това е големият плод на тази криворазбрана толерантност, която е завладяла голяма част от човечеството днес. Основната причина е, че човечеството не приема думите на Христос: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8, 32). Ако към тази неприязън към Словото Божие се добави духовното невежество, лъжата и грехът, тогава пътят на истината става трънлив. Защото хиляди пътища водят към заблуждението, а към истината само един.

   Новата толерантност обезсмисля и всички приведени до тук доказателства за съществуването на Бога, тъй като според нея те могат да бъдат верни, но могат да са и относителни, т.е. да не са верни. Кой ще гарантира, че са верни?  Всеки си създава свои собствени правила, по които да живее и прави онова, което той мисли за правилно. Такова едно мислене напълно игнорира здравата човешка логика, личната опитност и тази на другите, както и постиженията на науката. А това са основните критерии, въз основа на които може да се каже кое е истина и кое не. Дойде ли се до тук, тогава човекът е стигнал до входната врата в създаването на едно анархично общество, в което няма нито истина, нито ценностна система. Такова общество живее с лъжата и се страхува да я разобличи, защото не познава истината. Така то напълно оправдава думите на Хитлер: „Направете една лъжа голяма и проста, повтаряйте я непрекъснато и хората ще й повярват“. Дали днешното човечество не е достигнало този етап?

   Горчивият плод на такава една относителна, т.е. незадължителна ценностна система е появата на много и различни истини и което е особено опасното, че тези истини са еднакво верни. Това създава огромни проблеми в областта на религиите. Класическата толерантност приема, че всеки има право да вярва и да казва какво мисли за правилно. Според новата толерантност онова, което казва и вярва човек е еднакво вярно и правилно. Това значи, че всички религии са истински и правилни.

За да бъдеш според новата толерантност истински толерантен, ти трябва

да се съгласиш, че вярата на другия е толкова истинска, колкото и твоята.

   Казано с обикновен думи това значи, че  християнската вяра трябва да се приеме като еднакво истинска с езическата римска религия, с националсоциализма и с исляма или хиндуизма. Истина и нова толерантност са две противоположности.

Толерирането на истината, премълчаването на лъжата и смесването

на истината с лъжата във всички сфери на обществения живот и

особено при религиите, е най-големият бич

на съвременното човечество.

  При това положение нямаме право да говорим за истински Бог, тъй като във всяка друга религия божествата са също толкова истински, колкото и в християнството, при което настоящата книга губи напълно своя смисъл. От всичко написано до сега относно уникалния характер на личността и делото на Христос и Библията, нормалната логика не ни позволява да приемем такъв един начин на мислене. И ако към това добавим несъстоятелността на атеизма и многото слабости на небиблейските религии,

ние сме задължени да приемем съществуването на една единствена

абсолютна истина, която е изявена само в библейската християнска вяра.

Фундаментът на тази вяра е Христос, Който каза: „АЗ СЪМ ИСТИНАТА“ (Иоан 14, 6). Ето защо според християнството истината е личност. Положително това е предчувствал древногръцкият математик и философ Питагор, който е изрекъл пророческите думи 500 години преди да се роди Христос:

„Ако Бог стане видим за човеците, ще вземе за тяло светлината,

а за душа - истината“.  А за тези, които приемат тази Истина, Питагор продължава с насърчителните и мъдрите думи:

„Да споменеш истината е лесно, да познаеш истината е чудесно,

да говориш истината е трудно, да страдаш за истината е славно“.

18. ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВЯРВАТ В БИБЛЕЙСКИЯ БОГ

   Защо привеждам това доказателство? Поради следните причини: 1) Далеч съм от мисълта, че личната вяра на човека може да се гради на вярата на друг, тъй като тя не е нито наследствена, нито стока, която да се предава като завещание между хората. Ако вярата се основава на вярата на друг, то тя не е вяра, а подражание. 2)  Истинската вяра на един може да бъде насърчение както за други вярващи, така и за невярващи, непросветени или заблудени. И ако вярващият е световно известна личност, допринесла за прогреса на цялото човечество, тогава тази лична вяра  може да добие форма на важно доказателство за съществуването на обекта на истинската вяра - Бога. По този начин Сам Бог се изявява чрез вярващият човек в света, а човекът става свидетел за съществуването на Бога. Така той изпълнява три важни Божии заповеди: „Идете и кажете!“, „Комуто много е дадено, от него и много ще се иска“ и „За всичко благодарете“. 3) Огромната аудитория от атеисти и езичници би трябвало да си поставят въпроса защо този или онзи велик учен или представител на изкуството вярва именно в този Бог. Едва ли такава гениална личност би могла да се заблуждава. Самият този факт е основателен повод всеки да се замисли. По този начин тези гении на човечеството инвестират чрез свидетелството си в милиони други хора. 4) Разпространява се погрешното мнение, че учените не били вярващи хора. Това обикновено се прави от невежи хора, които малко знаят за мнението на великите учени за вярата им в Бога. С такова едно твърдение атеистите искат да оправдаят своето безбожие. По този въпрос аз подробно се занимавам в книгата „Атеизъм“.

   Разбира се, че винаги е имало и има велики личности, които не вярват в Бога. За такива само ще кажа, че за слепеца Слънцето не съществува, нито за глухия - чудната музика на Бах и Бетовен.

   И тъй вярата на великите личности на човечеството е повод за размишление на невярващите, насърчение за вярващите и изява на Бога. Ще спомена само някои от добре познатите велики личности, които дълбоко са вярвали в Бога и какво казват за своята вяра. Вярващите трябва да бъдат благодарни на Бога и щастливи, че имат на своя страна най-видни представители на науката и културата на човечеството.

   Цитатите взимам от книгата на Т. Димитров „50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога“ Изд. „Спектра“ 2006 г. В тази книга се цитират мисли на общо 92 световно известни личности за вярата им в Бога. Изобретателят на лазера Чарлс Таунс казва за тази книга, че е „невероятно интересна и съдържа мнения на първокласни учени“.

   І. Основоположниците на модерната наука (16-20 век):

Исак Нютон - основател на класическата физика и откривател на диференциалното интегралното смятане, открива и формулира закона за гравитацията. Всепризнат е за най-великият учен на всички времена. Той казва: „Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество… Наблюдавайки Божиите Творения ние разбираме, че истинският Бог е интелигентно Същество и че Той притежава всички съвършенства и абсолютна власт… Иисус Христос по величие е най-близо до Бога и трябва да бъде обожаван от нас като Агнец Божий… Не се страхувайте да проповядвате християнската истина… И се радвайте, ако се окаже, че сте достойни да пострадате по някакъв начин или ако пострада вашата репутация, заради това, че проповядвате Евангелието, защото тогава ще бъде голяма вашата награда във вечността… Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже и я изследвам всеки ден. Аз намирам много повече сигурни знаци за автентичността на Библията, отколкото в която и да е светска история на човечеството… Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи… Ние познаваме Бога посредством Неговите мъдри и превъзходно изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога поради Неговите съвършенства, благоговеем пред Него заради Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги“

Галилео Галилей - астроном, математик, основател на експерименталната физика. Той казва: „Аз изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати до сега чудеса… Славата и величието на всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения… Светата Библия не може да греши и заповедите, които се съдържат в нея са абсолютно истинни и ненарушими“.

Николай Коперник - астроном, математик и лекар, създател на хелиоцентричната космология. Преди да публикува своята прочута хелиоцентрична теория Коперник пише: „Моля се, дано Всемогъщият и Всемилостив Бог да погледне милостиво към моето дръзко научно  начинание и дано Той да ми вдъхне сили да пренеса този труд, който започнах по правилния път до предначертаната цел“. На надгробния паметник на Н. Коперник е написано: „Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Те само за онази милост, която подари на разбойника на кръста“.

Йоханес Кеплер - основател на физическата астрономия и на модерната оптика, откривател на законите за движението на планетите. Той казва: „Светът на природата, светът на човека и светът на Бога - всички те са в хармония помежду си. Ние виждаме как Бог, като един архитект е сътворил света според реда и мярата и пак според тях е изчислил всичко“. След като открива закона за движение на планетите, той пише: „Вярвам, че чрез Божията намеса, аз постигнах изведнъж онова, което в миналото не успявах да постигна, въпреки моите огромни усилия. Твърдо вярвам в това, защото не спирах да се моля на Бога да позволи моят план да успее“.

Джордано Бруно - астроном, математик и създател на теорията за безкрайната Вселена. Той пише: „Невидимата същност на Бога ни се разкрива посредством видимите и познаваеми Божии Творения“.

Леонардо да Винчи - физик, анатом, математик, художник, създател на науката хидравлика. Най-гениалният изобретател на всички времена. Този свръх гениален човек завеща на човечеството една от най-великите картини на изкуството - „Тайната вечеря“. Първоначално на картината пред Христос е имало чаша, нарисувана най-изящно. Веднъж художникът попитал негов познат: „Кое ти харесва най-много на картината ми?“. Гостът отговорил: „Чашата, тя е просто вълшебна и надминава по красота всичко!“ „Така ли?“ отговорил художникът, след което взел четка и заличил чашата. „Какво направи“ възмутил се гостът. „Тя беше тъй красива!“ Леонардо отговорил: „Нищо не искам да засенчва лика на моя Спасител!“. Как да си обясним това огромно влияние на Иисуса върху този най-велик гений на човечеството?

Францис Бейкън - създател на научния индуктивен метод и първата систематична класификация на науките. Той пише: „Има две книги, които са ни дадени, за да ги изучаваме и да ни предпазват от грешки. Първата книга е Библията, която ни разкрива волята на Бога, а втората е книгата на Природата, която съдържа всички творения на Бога… Тези, които отричат Бога, убиват благородното у човека; защото безспорно по своето телесно устройство човекът е близо до животните, и ако не е близо до Бога по дух, човекът остава едно долно и презряно същество“.

Блез Паскал - физик, математик и създател на теорията на вероятностите. Той казва: „Ние познаваме Бога чрез Иисус Христос. Без този посредник всяко общуване с Бота ни е отнето… За да докажем Божествеността на Христос ние разполагаме с библейските пророчества“.

Михаил Ломоносов - откривател на закона за запазване на материята, основател на физикохимията, професор по химия. Той пише: „Природата е в някакъв смисъл Евангелие, което гръмко проповядва творческата сила и величие на Бога“.

Чарлс Дарвин - създател на еволюционната теория. В книгата си „Произход на видовете“ в главата: „Трудности през еволюционната теория“ (стр. 168) Дарвин пише: “Да се предполага, че окото с всички негови уникални приспособления…би могло да възникне чрез естествен отбор, според мен - признавам - е абсурдно в най-висша степен“. На друго място в своята книга той пише: „Първият тласък към еволюция е направен от Твореца, Който е вложил в материята стремеж към развитие“ . През 1879 г. три години преди смъртта си Дарвин пише: „Аз никога не съм бил атеист и никога не съм отричал съществуването на Бога“. Малко преди смъртта си Дарвин признава: „За моя голяма изненада идеите, които развих се разпространиха като див огън. Хората напрпавиха от тях религия“. Еволюционната теория в днешния й вид е до голяма степен дело на неговите последователи, които често му се присмивали. В книгата си „Животът“ еволюционистът проф. Шпилер пише: „За жалост, и самият Дарвин мисли, че животът на първичната форма за всички живи същества е бил вдъхнат от Бога“.

Микеланджело - скулптор, художник, поет и архитект. В дълбоки старини той се моли така: „О, Господи, горчив и твърд е хлябът на старостта. Аз съм само сянка на това, което бях някога. Ставам товар за другите. Помогни ми да бъда търпелив. Покажи ми Своето лице, когато всичко друго все повече и повече изчезва в мен. Нека да почувствам диханието на вечността“.

Луи Пастьор - химик и биолог, един от основателите на микробиологията, опроверга теорията за самозараждането чрез откриването на Биогенетичния закон за живота („Живот произлиза само от живот), откривател на много ваксини, на пастьоризацията и оптическата изомерия. Ето някои мисли от него: „Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога… Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него…Бъдещите поколения един ден ще се смеят на съвременния атеизъм… „. Предавам в съкратен вид един епизод от живота на Пастьор: През октомври 1890 г. в едно купе на бързия влак Лион-Париж пътуваха двама души - белобрад старец на около 65 години и 25-годишен младеж. В завързалия се разговор младият човек - Гастон Леру, казал, че е завършил естествени науки и отива на специализация  в прочутия институт на Луи Пастьор в Париж. Старецът го заговорил на религиозна тема, при което младежът отговорил, че това не го интересува, а освен това науката отдавна била доказала, че няма Бог. Старецът видял, че е безполезно да говори, извадил си джобната Библия, помолил се и зачел благоговейно в нея. Прочел много страници, през което време младият човек изпушил доста цигари. На сбогуване на парижката гара старецът му подал визитната си картичка и казал: „Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда в нещо полезен“. И той изчезна в навалицата. Младежът погледнал небрежно визитната картичка и прочел: „Професор Луи Пастьор“. Дълбоко огорчен от непочтеното си държание към своя бъдещ професор, той беше още по-озадачен от факта, че този световно известен учен, истински корифей на положителната наука, беше дълбоко вярващ в Бога човек… Пастьор имаше много ученици по целия свят. Много от тях били в началото атеисти. Но истинската наука ги направила вярващи християни. Един от тях е и Гастон Леру, който в началото от учен-недоучен атеист, по-късно станал дълбоко вярващ християнин и известен учен в областта на микробиологията“.

ІІ. Нобелови лауреати (20-21 век)

Алберт Айнщайн - един от основателите на модерната физика и създател на теорията за относителността. Професор по физика и нобелов лауреат: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече вярвам в Бога… Дълбоката увереност в съществуването на една разумна сила, която се открива в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога…Науката без религията е осакатена, религията без наука е сляпа…Аз искам да узная мислите на Бог. Всички останали неща са детайли“.

Макс Планк -  създател на квантовата теория, професор по физика и нобелов лауреат. Синът на М. Планк е бил осъден на смърт поради неуспешен опит за покушение срещу Хитлер. На бащата е предложено да признае публично националсоциализма и да бъде освободен сина му. Той не прави компромис между лъжата и бащината обич. Синът му бива екзекутиран в Гестапо. На съболезнователно писмо от негов приятел, Макс Планк отговаря: „Вие грешите, ако мислите, че имам сила да победя моята болка. Аз се старая да намеря такава сила. За мен е небесна милост, че още от детинството ми дълбоко в сърцето ми и вкоренена здравата вяра във всемогъщия добър Бог. Естествено Неговите пътища не са наши пътища, но упованието в Бога ми помага да премина през това тежко изпитание… Не е възможно да съществува някакъв конфликт между религията и науката, тъй като те са взаимно допълващи се“

Вернер Хайзенберг - създател на квантовата механика, професор по физика и нобелов лауреат: Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното го очаква Бог… Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме, тогава изчезва и основата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието… Непосредствената връзка с Бога става в човешката душа, а не във външните форми“.

Гулиелмо Маркони - изобретател на радиото и нобелов лауреат: „Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде в безкрая някаква вест, а човешкия дух може чрез молитва да изпрати към вечността невидими вълни, които постигат своята цел пред Бога… Науката сама по себе си е неспособна да обясни хиляди неща. Преди всичко тя не може да обясни тайната на нашето съществуване. Ето защо аз вярвам не само като католик, но и като учен“.

Макс Борн - атомен физик и нобелов лауреат: „Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманието с наука прави човека атеист, са вероятно някакви жалки хора… Няма съмнение, че човечеството е в остра криза, където само страхът осигурява нестабилен мир. Това обаче е несигурно и трябва да се замести с нещо по-добро. Християнството е здравата основа за справяне с проблемите“.

Роберт Миликан - професор по физика в областта на космическите лъчения, президент на американската асоциация за развитие на науката, нобелов лауреат: „Цялото човешко благополучие, целият прогрес на човечеството стои върху два стълба. Рухването на един от тези два стълба би предизвикало сгромолясването на цялата структура. Тези два стълба са религията и науката, които трябва да бъдат прокламирани пред цялото човечество… Аз със сигурност заявявам, че не съществуват научни основания за отричане на религията, нито пък е възможно да съществува конфликт между науката и религията. Хората, които разбират твърде малко от наука и тези, които знаят твърде малко за религията, често спорят. Тези които ги слушат си въобразяват, че има конфликт между науката и религията, докато всъщност конфликтът е просто между два различни вида невежество… Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога… Науката без религията е по-скоро проклятие за човечеството, отколкото благословение…Много от нашите велики учени са били в действителност мъже с дълбоки религиозни убеждения - Сър Исак Нютон, Майкъл Фарадей, Джеймс Максуел, Луи Пастьор. Тези мъже едва ли щяха да бъдат толкова велики, ако им липсваше тази вяра“.

Чарлс Таунс - изобретател на лазера, професор по физика, нобелов лауреат: „Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания… Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията - какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни“.

Антъни Хюиш - радиоастроном, откривател на пулсарите, професор по физика, нобелов лауреат: „Аз вярвам в Бога. За мен е абсурдно да се предполага, че възникването на Вселената и нашето собствено съществуване са просто една космическа случайност. Абсурдно е да мислим, че животът е възникнал благодарение на случайни физични процеси“;

Джон Екълс - нобелов лауреат по медицина, професор по неврофизиология, президент на австралийската академия на науките(1957-1961): „Материалистичната теория не може да обясни уникалния характер на човешката душа. Аз вярвам, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин. Душата е плод на Божествено творение.

ІІІ. Съвременни световно известни учени.

Хенри Шефър (роден 1944 г.) - професор по химия, президент на световната асоциация на теоретичните химици, директор на центъра за компютърна и квантова химия в Джоржия, САЩ, пет пъти номиниран за нобелова награда. Той пише: „Бог явно притежава грандиозна мъдрост и сила. Информацията и сложната подреденост, които наблюдаваме във всяка част на Вселената, и особено в живите организми, са отвъд нашите способности за разбиране… Хармонията, редът, елегантността и красотата, които виждаме на всякъде в Божието творение, е доказателство, че Бог е един любящ Творец… Ние сме сътворени, ограничени и крехки, а Бог е вечен и всемогъщ“.

Стивън Хокинг (роден 1942 г.). Цитирам от „ТОПактуално.ком“: „Проф. Стивън Хокинг взриви чуждата преса. Изтъкнатият учен потвърди, че Бог съществува. Пред научната общност в Кембридж проф. Стивън Хокинг за първи път каза нещо, с което изуми своите колеги - достигнал до извода, че Вселената е създадена от интелигентен разум… открил влиянието на фактор, който той нарекъл „Божествен фактор… именно този Божествен фактор е причина Вселената да се появи, а заедно с нея и животът на Земята, такъв какъвто го познаваме… проф. Хокинг осъзнал, че светът се движи от Божествения фактор и този фактор е липсващото звено, за да обясни много от проявленията, както в реалния живот, така и в науката“. За сведения на читатетеля, проф. Хокинг е бил преди това дълги години атеист.

Францис Коллинс - директор на националния институт за изследване на човешкия геном в САЩ, един от най-известните световни учени днес. В своята книга „Бог и гените “ проф. Коллинс описва своя път от атеизма към вярата. На въпрос на германското списание „ПРО“: „Вие сте един от най-известните световни учени в областта на генетиката днес. Но същевременно вярвате в Бога. Това не е ли противоречие?  Професорът отговаря: „В никакъв случай. Науката се стреми да изучи природния свят. Вярата отговаря на духовните въпроси, като напр. за смисъла на живота и съществуването на Бога - въпроси, на които науката не може да отговори. Както науката, така и вярата са пътища към познанието… На въпрос: „На какво се основава и какво подсилва вашата вяра в Бога?“ професорът отговаря: „Фактът, че Вселената има начало, че така хармонично всичко е устроено, за да съществува животът и че хората притежават универсално чувство за правилно и неправилно, добро и лошо, е достатъчно основание за вярата. Напълно приемам думите на Кант: Звездното небе над мен и моралният закон в мен, ме изпълват с благоговение и съзнанието за съществуването и присъствието на Бога… Аз напълно вярвам в библейската история за сътворението на света“.

   Това са само няколко имена от създателите на световната наука и култура, които официално и публично признават съществуването на Бога и изявяват своята вяра в Бога. Аз съзнателно отделям повече внимание  на този уникален факт в човешката история, тъй като той ни задължава да направим следните осем основни извода:

1) Всички тези личности са изключително интелигентни и високо образовани хора. Те са така да се каже част от интелектуалният елит на човечеството, което се потвърждава от факта, че са носители на нобелова награда - най-голямото признание за един учен. Като най-големи специалисти в съответните области на познанието те са достигнали до съвършените детайлности в опознаването на материалния свят и силите, които го движат. Опознавайки всичко това, те идват до дълбокото убеждение, че Вселената и животът не могат да бъдат плод на случайност, а трябва да имат свой Създател и Законодател.

2) Със своите постижения те са положили основите и са допринесли за изграждането на различните аспекти на човешката цивилизация - наука, изкуство, култура, политика, философия, медицина и т.н.

3) За да бъдат успешни и плодотворни изобретатели, откриватели и изследователи, тези хора трябва преди всичко да са точни, честни и упорити в експерименталната дейност, а така също и безкомпромисни в научното мислене. Това е гаранцията за изключителните постижения, които са достигнали.

4) Ако в областта на науката всички тези гении са били точни, честни и безкомпромисни, това означава, че и по отношение на най-важния въпрос в живота на всеки човек - целта и смисъла на неговото съществуване - тези хора са били абсолютно прецизни и безкомпромисни в това, в което са вярвали. А това е сигурна гаранция, че всички тези гениални личности не са могли да се заблуждават по въпроса за съществуването и вярата в Бога. От тук и логическият извод - възможно е да се заблуждават онези, които по-малко са се занимавали с наука или пък си въобразяват, че са достатъчно компетентни в някоя научна област. Такива учени-недоучени нямат моралното право да критикуват и оспорват вярата на създателите и трегерите на науката. И да не забравяме, че те не са били богослови, за да се занимават професионално с теология.

5)  Науката не противоречи на вярата.Такова е единодушното мнение на споменатите до представители на науката и изкуството. Самият факт, че тези хора съчетават в себе си вяра в Бога и наука е красноречиво свидетелство за хармонията между тях.

6)  Всички тези корифеи на човешката раса дълбоко са осъзнали, че вярата е жизнена необходимост за всеки човек и със своята дарба и трудолюбие са изразили обичта си към Бога. В никой от тях не е имало надменност или гордост от това което са, защото те са знаели, че Бог обича всички хора, но от никого не е във възторг.

7) Би било неестествено да си мислим, че тези хора са били религиозни, тъй като времето, в което са живели, е било такова. Ако това беше вярно, то в едно демократично общество не трябваше да има вярващи учени. А това не е така. Нека да не забравяме още, че някои от тези учени хора са били в конфликт с църквата и са станали жертва на религиозно невежество и фанатизъм. При това положение сме задължени да правим разлика между църква, наука и вяра. Църквата и религията не винаги са носители на научната истина, докато вярата - винаги, защото тя се базира на Библията, която не противоречи на науката. 

8) Всички тези представители на науката са приемали и вярвали в библейския Бог като единствено истински Бог.

  От личен опит мога да потвърдя две важни неща: Първо, че колкото по задълбочено съм изследвал електронно микроскопската структура на човешките тъкани и клетки, толкова повече съм се възхищавал от изключителната гениалност в тяхната структура и хармонията в тяхната функция.Това в никакъв случай не би могло да блъде плод на случайност. Второ - че след политическите промени в България някои изтъкнати учени проявиха жив интерес към духовните неща и посещаваха организираните религиозни беседи, които провеждах в системата на БАН. Мнозина от тях повярваха.

   В заключение трябва да приемем, че вярата на споменатите учени е красноречив доказателство за съществуването на Бога.

19. БОГ СЕ ОТКРИВА НА СВЕТА ЧРЕЗ ИЗПЪЛНЕНИТЕ БИБЛЕЙСКИ ПРОРОЧЕСТВА

Определение.Пророчеството е сигурно предсказание на бъдещо събитие, което предсказание не се осъществява чрез средствата на човешкото познание, мъдрост или прозрение, а винаги е плод на свръхестествено откровение. Чрез пророчеството Бог доказва Себе Си като единствен и върховен Господар над пространството и времето.

   Библията - Книга на пророчествата.

   Една трета от Свещеното Писание има пророчески характер. От общо 6,408 пророчества досега са се изпълнили 3,268. А това показва, че Авторът на Библията е извън времето и е вечен,  контролира настоящето и знае бъдещето. Това качество притежава единствено истинският Бог.

Този факт е много силно доказателство поне за четири неща:

Първо, че Бог е Авторът на Библията и тя има  боговдъхновен

произход; Второ, че изпълнените досега пророчества са гаранция, че ще се изпълнят и всички останали; Трето, че Бог съществува;

Четвърто, че библейският Бог е истинският Бог.

   Дори само това качество на Библията е достатъчно, за да я отличи от всяка друга книга на този свят и да покаже, че тя има богочовешки произход. Някои от тези пророчества се изпълняват пред нашите очи - например репатрацията на евреите и възстановяване на еврейската държава, предсказано от пророк Иезекиил преди 2,600 години.

   Целта и същността на библейските пророчества свидетелстват за Бога

   Пророчествата не се дават, за да се спекулира с тях, нито пък са за задоволяване на любопитството, да се правят сензации или да се плашат хората със страшни неща, които престоят да се случат. В никакъв случай това не е целта на пророчествата.

   Бог дава пророчествата със строго определена цел. Ще цитирам по тази тема някои мисли от книгата на проф. В. Гитт „Писано е“:

1) Чрез пророчествата Бог разкрива някои от Своите качества, като любов, състрадание, милост, справедливост, коректност и др. Бог известява предварително това, което Той възнамерява да извърши с човека, давайки по този начин възможност на човека да се подготви за това което ще стане. Да си спомним например важни събития като потопа, Содом и Гомора, разпръсването на Ираел и неговото завръщане и др.

2) Чрез пророчествата се поражда и укрепва вярата и се стига до познание на истината. Христос конкретизира това така: „Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм АЗ“ (Иоан 13, 19). След като се породи вяра, тогава човек трябва да признае заедно с пророк Иеремия, който се обръща към Бога с думите: „Ти си по-силен от мене - и надви“ (Иер. 20, 7). И най-върлият атеист може да капитулира пред величието на Бога, ако иска да повярва в Него. 

3) Прецизното изпълнение на библейските пророчества е силен аргумент за истинността и уникалния характер на Библията. Истинността на Библията е автоматично доказателство за съществуването на истинския Бог.

4) Чрез пророчество Бог известява плана Си за спасението на човеците. „Тъй казва Господ: пазете правосъдие и вършете правда; защото е близко Моето спасение и откровението на Моята правда“ (Ис. 56, 1). Тези пророчески думи са били казани 600 години преди да дойде спасението и се открие правдата и те се изпълниха в лицето на Христа.  Правдата и спасението дойдоха и се предлагат на всички хора: „Всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“ (Рим. 10, 13). И това спасение е единствено в името на Господ Иисус Христос: „И в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Д.А. 4, 11-12).

5) Пророчествата - призив за бдителност. Така както това пророчество се изпълни с изключителна точност, така ще се изпълни и друго пророчество, казано от автора на книгата Откровение: „Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му“ (22, 12).  В прочутата 24-та глава на Евангелието на Матей Христос казва какви ще са белезите, по които ще познаем кога ще се изпълни това пророчество. Препоръчам на читателя да прочете тази глава, за да се убеди, че всички тези събития стават пред нашите очи. А това показва, че Второто идване на Христос е близо. Никакво съмнение не може да има, защото, „Когато започне това да се сбъдва, изправете се тогава и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“ (Лука 21, 28). И още:  „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“  казва Христос (Мат. 24, 35). Всички тези думи са достатъчен повод да не забравяме и предупреждението на Спасителя: „Бъдете, прочее и вие готови, понеже в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий“ (Лука 12, 40).

6) Чрез пророчество на вярващите се дарява поглед към небесата и им се известява, че там те ще бъдат заедно с Бога: „И чух висок глас от небето да говори: ето скинята на Бога с човеците и Той ще живее с тях; те ще бъдат негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, ни болка няма да има вече“ (Откр. 21, 3-4).

7) Библейските пророчества започват с Христа (Битие 3, 15) и завършват с Христа (Откр. 22, 20). Целият Стар Завет чрез повече от 300 пророчества ни насочва към Христос. Новият Завет започва и завършва с Христос. Така Христос е „Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният“ (Откр. 22, 13). Това е великата цел на библейските пророчества. Ето някои от тези пророчества: Христос ще се роди от девица (Ис. 7, 14); ще се роди във Витлеем (Михей 5, 2); ще бъде от рода на Давид (Иеремия 23, 5); делото на Голгота (Ис. 53) и т.н.

8) Чрез пророчествата се показва по категоричен начин, че не съществува друг Бог, освен истинският Бог, Който се е открил в Библията. А това означава, че божествата на всички останали религии са лъжливи. Това потвърждава и Библията: „Защото всички богове на народите са идоли“ (Пс. 95, 5). Всъщност това е и една от основните цели на пророчествата - чрез тях се показва, че библейският Бог е единствено истинският Бог. Той Сам потвърждава това чрез пророк Исаия: „Приведете доказателствата си, казва Царят Иаковов. Нека представят и ни кажат, какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало…или нека ни предскажат за бъдещето. Кажете какво има да стане в бъдеще и ние ще знаем, че вие сте богове…но вие сте нищо, и делото ви е нищожно; гнусота е оня, който ви избира“ (Ис. 41, 21-24).

9) Пророчествата притежават едно изключително свойство и преследват много важна цел: те са призив за покаяние и обръщение към живия Бог. Чрез избрани хора Бог предизвестява Своите намерения да изпрати съд над грешното човечество. Така беше преди потопа, преди унищожението на Содом и Гомора , както и за големия град Ниневия. Едни чуха, не се покаяха и бяха унищожени, други чуха, покаяха се и бяха пощадени. Божията стратегия с човека не се е променила ни най-малко - както преди хиляди години, така и сега. И днес грехът залива човечеството и Бог е готов да извърши съд на греха. Мнозина са онези Божии служители, които викат денем и нощем и предупреждават от името на Бога. Кой път ще избере човечеството? Дали то ще последва ноевите дни или ниневиици? Ной и пророк Йона изпълниха заповедта Божия и предупредиха, но хората реагираха по различен начин. Апостол Павел ни предупреждава чрез тези старозаветни истории: „Всички тия неща им се случваха, за да послужат за образи, а бяха написани за поука нам“ (1 Кор. 10, 11).

10) Пророчествата имат сила тогава, когато тяхното изпълнение се доказва по исторически път и чрез лична опитност. В Библията има много пророчества относно съдбата на големи цветущи градове, велики народи и цели цивилизации. Ето някои от тези пророчества: Разрушаването на големите градове Ниневия, Вавилон и Йерусалим е предсказано и буквално се е изпълнило. Безспорно най-многобройни са пророчествата за еврейския народ - неговото въздигане, падение и разпръсване по цял свят. На много места в Библията има пророчества, че Израел ще бъде възстановен като нация и ще се завърне отново в земята, която Господ му е дал (Йезекиил 11, 28, 30, 34, 36, 37, 38, 39). Това пророчество се изпълнява буквално пред очите ни. Библията казва, че тези събития са белег за настъпване на последните дни: „Това ще бъде в последните дни, и Аз ще те доведа в Моята земя, та народите да Ме познаят, когато Аз явя над тебе, Гоге, Моята светост пред очите им“ (Иезекиил 38, 16). Повече по въпроса за последните времена читателят може да намери в книжката „Минало, настояще и бъдеще на човечеството според Библията“.

   Библейските пророчества нямат нищо общо с разнообразни човешки предсказания, включено в понятието футурология. Тук се имат предвид астрология, зодии, гадатели, врачки, предсказвачи, гледане на кафе и карти, въглен, хиромантия, хороскопи, спиритизъм, екстрасенси, Нострадамус, Ванга, Майте и т.н. Към тях винаги се е проявявал голям интерес и естествено човек да се постави въпроса защо това е така? Науката задоволява много от интересите и потребностите на хората, но не може да даде отговор относно смисъла и целта на човешкия живот, на въпроса за отвъдното и т.н. Интересът към тези неща е голям и хората търсят отговор, за съжаление не по правилния път. Освен това светът е пълен със свръхестествени феномени, на които науката не може да отговори. Хората търсят отговор.

   Всичко това повдига въпроса кой стои зад тези свръхестествени феномени? Отговорът е лесен - след като тези свръхестествени феномени се осъждат от Библията (Втор. 18, 10-12; Исаия 8, 19), техен източник е свръхестествена сила, която е враг на Библията. Това е Сатаната.

  Разлика между всички тези окултни практики и библейските пророчества е източникът, целта и последствията. Целта на библейските пророчества е спасението на човека и вечния живот. Всички останали окултни практики имат предимно зрелищен характер и задоволяват интереса и любопитството на невежи хора. Нека да не забравяме, че единствено правилния отговор относно бъдещето може да даде само Онзи, Който ни е сътворил, Който ни обича и Който е извън времето. Сатаната не отговаря на нито едно от тези условия.

20. БОГ СЕ ОТКРИВА НА СВЕТА ЧРЕЗ ЧУДЕСАТА

Темата за библейските чудеса е една от централните теми на Библията, която започва с чудо (Сътворението) и завършва с чудо (ново Небе и нова Земя). Цялото библейско откровение се осъществява по чудесен начин - Бог се открива на избрани от Него хора чрез поредица от чудеса. Бог коригира историческия път на Своя народ чрез чудеса. Бог дойде на този свят чрез чудо, показа безброй чудеса по време на земния Си път и чрез чудо Христос се върна при Своя Отец и седна от дясно Нему. Чудеса, чудеса, чудеса….

И тъй, едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога

е чудото, чрез което Той се открива на света.

   И това е нещо съвсем естествено от духовна гледна точка, тъй като свръхестественото, нематериалното, вечното влиза в контакт с естественото, материалното, временното. А това е именно чудо, тъй като се игнорират естествените закони, което по рационален път не може да бъде обяснено. Това напълно съответства на и на самото определение на понятието чудо.

То е феномен, при който по свръхестествен начин се

нарушава действието на даден природен закон.

Например ако даден предмет, оставен свободно във въздуха, не падне върху земята, а се придвижи нагоре, ние говорим за чудо, тъй като е нарушен физичния закон за земното притегляне (гравитацията).

   По въпроса за чудесата аз се занимавам доста подробно в книгата „Здраве Болести Страдания“ (стр. 339). Но тук в кратка форма отново ще повторя някои твърде важни за християните неща във връзка с чудесата. 

   Християнинът не се нуждае от вяра в чудеса. За него те би трябвало да бъдат нещо реално, защото той вярва в Източника на чудесата - Бога. Тук обаче веднага трябва да добавя нещо, което много от християните пренебрегват.

А това е, че единственият източник на чудеса е Бог, което Библията

потвърждава: „Благословен Господ Бог, Който едничък прави чудеса“ (Пс. 71, 18).

   При някои от големите християнски религии се пренебрегва напълно Бога като единствен източник на чудеса и се възлагат чудотворни действия на светци, икони, мощи, определени географски места, свещи, параклиси, храмове, изворни води, както и на личности, на които Бог е дал целителни дарби. Така съзнателно или несъзнателно християните отнемат на Бога чудотворните свойства и ги прехвърлят на Божето творение - на хора или предмети, на които се кланят, молят се за изцеление и спасение на душите, принасят им се дарове.

   Здравата логика ни задължава да приемем чудото като вид действие. А зад всяко действие трябва да стои определена воля, която да пожелае да реализира това действие. Каква воля може да притежава един материален предмет, дадена географска област или пък осветена вода? Само това е достатъчно за мислещият човек да разбере, че зад предмета има личност, притежаваща воля. Така че предметът е само инструмент, средство. Ако търсещият чудото не преодолее тази материална бариера, той си остава идолопоклонник.

   Не рядко сред протестантските среди се чува за някого да се говори: „Този човек има изцелителна дарба. Хайде да отидем да се помоли за нас“. По този начин автоматично личността се поставя на централно място и се забравя кой е източникът на изцелението.

И друго нещо, което е твърде важно - да не забравяме, че Бог е дал власт на Сатаната да върши чудеса…. Първото регистрирано чудо в Библията след Сътворението извърши Сатаната, като проговори чрез змията в Едемската градина.

И той продължава да върши чудеса, като използва различни инструменти и посредници, без да подбира дали те са в Църквата или извън нея. Неговата едничка цел е да отклони хората от източника на чудесата, т.е. от Бога. И в много случаи той го постига, когато хората забравят този източник и отдават хвала и заслуга на посредника, на инструмента, чрез когото се реализира чудото и забравят Бога!

  

    На много светци от историята и от по-ново време е прикачено наименованието „чудотворец“. Граматически тази дума означава „човек, който върши чудо“. На преден план се поставя чудотворството, като изобщо не се помисля, че чудотворството е следствие от вярата и начина на живот на този Божий угодник. Но търсещите и „консуматорите“ на чудото не се интересуват от причината, а причинителя, не търсят Бога, а личността. И ако се получи изцеление, тогава като благодарност се дават курбани, месят се погачи и се палят свещи и с това се приключва цялата религиозност.

   Християнинът преди всичко трябва да знае от кого идва чудото. Не е толкова важно чрез кого се осъществява то. Ако това се знае, тогава изводът е един:

Чудотворни светци, икони и мощи няма!

Има чудотворен Бог, Който чрез светци, икони и мощи

може да върши чудеса!!

   Тази истина духовенството трябва да знае и така да учи миряните. Тогава  славата и благодарността ще се отправят към Бога, а не към предмета или светеца. Разбира се, че напълно правилно и задължително е да се възпоменава паметта на просиял светец в църковната история, като се споменат неговата вяра и заслуги за Божето дело, но съвсем друго е да се приписват на тази личност чудотворни свойства и богопочитание, каквито единствено на Бога подобават. Явно е, че това не се получава, а точно обратното - очаква се помощ от светеца и иконата. И тогава се отдава на тях почит и поклонение.

  

   Наградата на президента

   За да се разбере тази библейска истина, ще дам следния пример. Президентът на дадена държава, да кажем на България, награждава с държавен орден дадена личност в чужбина, да кажем в Германия. Българският посланик в Германия е упълномощен да връчи държавното отличие. Посланикът кани награденият в българското посолство в Берлин и при специална церемония връчва високото държавно отличие. Дадена е думата на наградения да изкаже благодарност за високото отличие. На кого благодари награденият? На посланика или на президента? Разбира се, че на президента, тъй като той е решил и той е издал указ за награждаването. Посланикът е само посредник, изпълнявайки подобаващо своя дълг да връчи ордена. Цялата благодарност принадлежи на президента на България.

   Ето и символиката:

   Президентът символизира Бога, Властелинът на Вселената. Посланикът е Божият угодник, светецът, дарен с милостта да бъде представител на Бога тук в този свят. Награденият е обикновен човек, имащ някакъв здравословен проблем. Бог решава да изцели по чудесен начин страдащият, който търси помощ чрез светеца или чрез други свещени материални неща (икони, мощи, светена вода и др.), които в случая са посредници. Страдащият отива, извършва необходимото и получава изцеление. Това е орденът, който президентът дарява.

Въпрос: От кого е дошло изцелението? От Бога или от посредника (иконата, мощите)?

Отговор: Сто процента от Бога, защото Той единствен може да върши чудеса.

Въпрос: На кого трябва да благодари изцеления?

Отговор: Сто процента на Бога, защото помощта е дошла от него.

   Да си представим само за миг, че изцеленият коленичил и изпълнен с радост благодари на светеца, целува иконата или мощите, обсипва ги с дарове и съответно финансово се издължава на духовника, който стои до него с нескрити очаквания. Знаете ли как ще се чувства светецът горе на небето в присъствието на Бога? Този Божий угодник ще изпадне в безкрайно неудобство, защото знае, че не той е извършил чудото, а Бог. Но той с ужас  вижда, че благодарността се отправя към него, а не към Бога. Така чрез човешкото невежество се причинява огромно неудобство на Божиите угодници на небето. Ето защо думите „чудотворна икона“, „чудотворни мощи“, „чудотворец- светия“ трябва да се забравят, защото има единствено ЧУДОТВОРЕН БОГ. Всичко останало е духовна спекулация и злоупотреба с невежеството на обикновените християни. А ако се получи някакво чудо, където Бог изобщо не се споменава, то това чудо е от Сатаната.

   Задължителната поука.

   Изхождайки от тази напълно понятна библейска истина, духовенството трябва да положи огромни усилия, за да се промени мисленето на обикновения битов християнин, който очаква чудеса от посредниците (иконата, мощите), а не от Бога, за Когото често изобщо и не става дума. Така в съзнанието на християнина се оформя убеждението, че светията, мощите, светената вода или свещите са му помогнали чрез „чудотворните“ си сили. И поради това този човек изпада в грях, като отдава благодарност на светията или мощите, а не на Бога. Каква полза от чудотворното изцеление, ако човек се натоварва с грях, който ще го прати в ада. Каква полза, че тук е здрав в този свят, а във вечността ще бъде обречен на мъки.

   Чул съм християни да казват, че освен на светеца, иконата или мощите, те благодарят и славят също и Бога, т.е. разделят благодарността и славата между Бога и творението. На такива трябва да се припомни какво Бог казва по този въпрос:

„Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму,

нито хвалата Си на истукани“ (Ис. 42, 8).

    Ако духовниците съзнателно или несъзнателно крият от миряните истината за чудотворната сила, то те носят техния грях, защото отклоняват вниманието от Бога и го насочват към творението. Освен това, Църквата няма да се различава от идолопоклонството и ще напомня твърде много на историята с размириците в Ефес (Д.А. 19,23-40) от преди две хиляди години. Златарят Димитър произвеждаше свещени предмети за богинята Артемида. И когато апостол Павел благовести за истинския Бог, тогава този занаятчия с възмущение каза: „Тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо“ (Д.А. 19, 26-27).

   Нека читателят сам да прецени дали има някаква разлика между занаятчийската продукция на златаря Димитър в Ефес и многообразната църковна индустрия днес, чрез която в промишлени мащаби се продуцират „чудотворни“ посредници…

   Също в град Ефес апостол Павел проповядваше повече от две години. И през това време „Бог правеше не малки чудеса чрез ръцете Павлови“ (Д.А. 19, 11). Питам: кой е чудотворецът? Бог или апостол Павел?

21. ЕВРЕЙСКИЯТ НАРОД - ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

Френският крал Людвиг ХІV се обръща към гениалният математик и физик Блез Паскал с въпроса дали може да му покаже нещо от историята, което по научен, логичен и рационален път не може да бъде доказано и да бъде прието като чудо. „Еврейският народ, Ваше Величество“ бил краткият отговор на Паскал.

   Историята се повтаря двеста години по-късно. Германският император Вилхелм Първи пита своя канцлер Отто фон Бисмарк дали може да му приведе най-силното доказателство за съществуването на Бога. „Еврейте, Ваше Величество, еврейте“! бил краткият отговор на „железният“ канцлер.

   Ще се постарая да обясня защо Паскал и Бисмарк мислят така за евреите, като  отговоря на следните два въпроса: 1) В какво се състои уникалния характер на евреите? и 2) Какво е дал еврейският народ на света?

Ето някои от уникалните качества на еврейския народ:

1) Името на страната. С преименуването на Яков на Израел (Битие 32), се получава и името на народа, който произлиза от този човек. Това име, преведено на български означава „Бог господства, Бог владее“. И така името на страната на този народ е дадено не от човек, а има божествен произход.

2) Историята на Израел започва с един човек, Авраам, когото Бог избра и призова преди 4000 години. Така че Бог е поставил началото на този народ. 

3) След 2,400 години еврейският език преживя своето възраждане и стана официален език на един модерен народ. Това е един лингвистичен феномен, който не се среща никъде другаде в света.

4) Пророческите обещания и тяхното изпълнение правят Израел като Божий часовник за съдбата на всички останали народи. Самата страна, в която този народ живее, му е дадена от Бога, с Божието обещание да бъде негово вечно притежание.

5) Нито един народ в историята на цялото човечество не е имал съдбата два пъти да бъде изгонен от своята страна и да бъде разпръснат до всички крайща на света... и след много години отново да бъде върнат в своята страна. За да може при такива обстоятелства един народ да оцелее е възможно единствено с Божия намеса. Да нямаш държава 1900 години и след това отново да създадеш такава - подобен феномен историята не познава. Оцеляването на еврейският народ е историческо чудо, нямащо равно на себе си. Ето защо Марк Твен с право казва: „В какво се крие тайната на безсмъртието на този народ? Единствено възможният отговор гласи: Тайната на безсмъртието на евреите е единствено Сам Бог“

6) Историята на човечеството не познава по-голяма репатрация от тази на еврейте, които през последните 60 години се върнаха в своята страна от 144 държави на света. Някога Наполеон бе казал: „Един народ, който плаче за загубата на своята Родина от пред 1800 години и не я забравя, такъв народ никога няма да изчезне. Този народ трябва да бъде сигурен, че ще се върне отново в Родината си“. И това става пред нашите очи.

7) Няма друг народ в света, когото Бог да назовава с името „Мой народ“, когото Той избра и обича и когото постави като условие за получаване на благословение. Защото Бог казва: „Който теб благославя, него Аз ще благословя“ (Числа 24, 9). Но няма и друг народ в света, който през цялата човешка история да е мразен толкова много, както евреите.

8) Уникално е, че от 13 милиона евреи по цялия свят, само 5,5 милиона живеят в Израел. Останалите 7,7 милиона живеят разпръснати в 144 страни.

9) Уникален е фактът, че този твърде малък народ е дал 27% от всички лауреати на Нобелова награда в света. А има толкова много народи, които нямат и един единствен нобелов лауреат! Тази малка страна от само 22,000 кв. км. се нарича страна на книгите, защото в Израел се издават годишно над 4000 заглавия. В Израел има над 3500 археологически места. Официалната статистика на ООН подрежда евреите като най-интелигентният народ на света.

10) Стигаме до най-впечатляващата уникалност на Израел – столицата Йерусалим, който е най-старият постоянно населяван град в света. Йерусалим дължи своето значение и уникалност като световен град единствено на Божественото откровение, което е дадено в него и от него е проникнало в целия свят и продължава да залива света.

11) Едно друго уникално свойство, което никой друг народ на света не притежава: Истинският Бог и Неговото Слово – БИБЛИЯТА – се откриват на света чрез еврейския народ и чрез този народ Сам Бог се изяви света.

12) И на края още едно уникално свойство: този народ трябва да противостой на непрекъснати ракетни нападения, да преживява самоубийствени атентати, да бъде непрекъснато заплашван, ежедневно да живее в несигурност и страх от тероризъм навсякъде и по всяко време. При такива едни условия народът на Израел трябваше да постави основите на своята държава и да я изгради. При тези тежки условия евреите можаха да превърнат пустинята в плодородна градина (за разлика от други народи, които превърнаха държавата си от плодородна страна в пустиня!) и да достигнат икономика, жизнен стандарт и социално дело, изравнявайки се с нивото на най-високо развитите страни в света.

Вторият въпрос: Какво е дал Израел на света?

Този народ даде едно ново направление за развитието на света през последните 2000 години и то в най-важната област на човешкото битие. Ще започна с най-великия принос за всички времена, който еврейският народ дари на света:

  1. Личността и делото на ИСУС ХРИСТОС

    Не трябва да забравяме, че никоя личност през цялата световна история не е променила човечеството така, както личността на Господ Исус Христос. А Той беше евреин. Какво донесе евреинът Исус Христос на света?  Три от най-важните неща с няколко думи: Той даде на света на първо място истината, една нова ценностна система, както и промяна в социалния живот на човечеството. Пред личността на евреинът Исус Христос са се прекланяли велики личност в света: Сър Францис Бейкън, Нютон, Пастьор, Карл фон Линей, Фарадей, Паскал, Лорд Келвин, Максуел, Кеплер, както и най-великият гений на всички времена – Леонардо да Винчи. 

   2) Чрез евреите светът получи Библията. Много суперлативи отличават тази прастара Книга. Библията е най-често превежданата,   най-издаваната Книга в света:  тя е ненадминат бестселър на всички времена. Библията променя човека из основи към добро, както и цялостния социален и морален облик на цялото човечество. Един баща подарил Библия на сина си със следното посвещение: “Синко! Или тази книга ще те държи далеч от греха или грехът ще те държи далеч от тази книга.”

   3) В продължение на 4000-годишната си история Израел е дал на човечеството велики имена, които са допринесли твърде много в световната съкровищница на науката и културата. Ще спомена само някои от тези имена; а) В областта на религията: Павел от Тарс, Моисей и Давид; б) Повече от 52% от носителите на нобелова награда в областта на медицината са евреи; в) Петте водещи ядрени физици в света са били евреи. Те създадоха една нова епоха в световната история, т.н. век на атомната енергия. 36% от носителите на нобелова награда в областта на физиката са евреи; г) 40% от Нобеловите лауреати в областта на икономиката, 19,5% в областта на химията, 12% от наградите за мир и 10% за литература са евреи.  д) Ще спомена само едно име, което коренно промени историята на човечеството: Карл Маркс по майчина и бащина линия произхожда от семейство на равини. Той е най-значителния философ и политик на 19-я век. Днес все още ¼ от света носи последствията от неговата философия и политическо мислене. е) На политическата сцена са се появявали много известни евреи, които са оставили дълбоки следи в световната политика. Бенджамин Дизраели и бил избиран два пъти за министър-председател на Великобритания. Дизраели е принадлежал към онези евреи, които не са се срамували от своя етнически произход, а са били горди с това. На една подигравателна забележка относно неговия произход, Дизраели отговаря на един високопоставен политик така: “Сър, когато Вашите предшественици са били езически племена, моите прадеди са служели като свещеници в храма на живия Бог”. 

    В областта на културата, науката, икономиката, търговията и спорта: Хайнрих Хайне, Стефан Цвайг, Артур Рубинщайн; Йохан Щраус, Чарли Чаплин; Кирк Дъглас; Майер Ротшилд; Зигмунд Фройд, Сесил де Мил, Самуел Голдуин; Борис Бекер.

   Процентно погледнато няма друг народ в света с толкова Нобелови лауреати както евреите – факт, който достатъчно ясно говори за приноса на този народ за цялото човечество.

   Този кратък поглед върху същността и историята на еврейския народ, ни задължава да направим извода, че зад същността, уникалните качества и оцеляването на този народ стои Бог. А това е и силно доказателство за съществуването на Бога. 

    

   Повече по въпроса за еврейския народ читателят може да намери в моята книжка „Какво е дал Израел на света?“

Представяйки еврейския народ в тази светлина, веднага трябва да отбележа, че всеки народ в този свят има стойност в Божието лице, защото Бог обича всеки човек и Той показва любовта си по многообразен начин, за което вече стана дума.

   Разбира се, че може да се постави въпроса защо Бог е избрал имено еврейския народ и него нарича „Мой народ“? На този въпрос едва ли някой може да отговори. Бог е суверен и ние хората не винаги можем да разберем Неговите мисли и постъпки.

  

Качествата на истинския Бог

Ние представихме до тук неопровержими доказателства за съществуването на истинския Бог, на които нито атеистите могат да противоречат, нито последователите на небиблейски религии могат да оспорят. По този начин се изяснява напълно въпроса за съществуването на един единствен истински Бог. Това е библейският Бог.

   Да знаем, че съществува такъв Бог е жизнено важно, но не е достатъчно. Този, който вярва в истинския Бог трябва да знае какъв е Този Бог и какви качества Той притежава. Това е необходимо поради следните две причини:

а) Да опознае по-добре своя Бог, което ще стимулира както вярата, така и любовта към този Бог;

б) Да направи разлика между истинския Бог и многото лъжливи божества на другите религии.

   От къде можем да получим информация за качествата на истинския Бог? За Бога можем да знаем на първо място от онова, което Той Сам е благоволил да ни открие за Себе Си. Едно от качествата на Бога е, че Той е светлина, което означава, че Той се саморазкрива и ни дава информация за Самия Себе Си (Исайя 60, 19; Иоан 8, 12; Яков 1, 17).

   За качествата на Бога научаваме от Творението, Библията, Богочовекът Христос и от многото начини, чрез които Бог се открива на човека, с които ние до сега се занимахме. От тези източници научаваме, че: 

   Бог е Върховното Същество, Творецът и Властелинът на всичко, което е; Той е вечен, което означава, че няма начало и край; Той е безсмъртен и безкраен; Не се променя и остава верен, за това на Него може винаги да се разчита;  Истинският Бог е несравним, което означава, че няма друг като Него и друг равен на Него; Библейският Бог е съвършен, всезнаещ и притежава изключителна и несравнима с никой друг свръхинтелигентност; Той е вездесъщ, което значи, че е над пространството и времето; Истинският Бог вижда както помислите на човека, така и всичко, което хората вършат; За Бога тайни няма; Той е неизследим, поради което ние не можем никога напълно да Го разберем; Бог е дълготърпелив, многомилостив и справедлив, любящ и свят; Бог е любов; не гледа на лице и не проявява пристрастие; дава винаги шанс на човека да се обърне и повярва в Него; Бог отговаря на молитвите; Не се отмята от това, което е обещал; Движи историята на отделни народи и на света; Бог е в и между хората;  Той е всемогъщ, Творец на всичко видимо и невидимо, активно поддържа света и има власт над смъртта, злото и природните закони; Библейският Бог е невидим триединен Дух - три личности в едно -  Личности, които са еднакви по същност, сила и власт: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий (1 Иоан 5, 7); Обича всички хора и иска те да бъдат спасени; Открива се лично на хората, като им е оставил Своето послание - Библията; Бог се открива и директно на хора, които Той е избрал (Моисей, пророците, апорстол Павел и др.);

Той говори на хората чрез обстоятелствата в живота и ежедневието;; Изпратил е Своя Син, за да покаже на човеците единствения път как да отидат при него; Христос е „мостът“ между Бог Отец и човека и само чрез Божият Син можем да имаме опрощение на греховете;  Истинският Бог гарантира спасението на човека, ако той желае това; Името „Иисус“ в превод означава „Господ спасява“, „Господ Спасителят“; Бог мрази и осъжда греха, но обича грешника; Той освещава и прави хората святи; Той чува всяка молитва и отговаря по най-добрия начин за човека. Истинският Бог е суверен, което означава, че Той е върховен и абсолютен Бог и не е длъжен да дава отчет на хората; Библейският Бог е абсолютна истина неспособен да лъже и не се остава да бъде поругаван; Бог е близо до тези, които Го търсят; Истинският Бог ще бъде съдя на всички човеци, защото Той е техен Творец; Господ има план с всеки човек; Той знае трудностите и проблемите на хората и ги приканва Нему да възложат грижите си; Господ търси общение с човека; Светът, който Бог създаде беше в началото твърде добър и в него нямаше нищо зло; Библийският Бог не е създател на Сатаната; Бог и Неговото небесно войнство се радват на всеки каещ се грешник; Бог не допуска славата Му и величието Му да бъдат присвоявани от друг; Истинският Бог определя всички божества на народите като идоли и лъжа; Господ е Който изцелява и бди върху съдбата на човека; Той е истинският мир; Той е най-добрият авторитет на ценностната система; Той дава свобода на волята на човека; Неговото слово притежава творческа мощ – Той казва „Да бъде!“ и то става!; Той въздава справедливо според делата; като вечен Той е предузнал онези, които се спасяват; те стават негови чеда, които Той духовно е новородил и и те са част от Божието семейство; Като духовен Баща, Той дарява на Своите деца духовни дарби;

   Този истински Бог се откри на човеците в лицето, учението и делото на ИИСУС ХРИСТОС, който живя като Богочовек преди 2000 години и беше единствената уникална личност, несравнима с никой друг човек в цялата човешка история (вж. стр. 43).

   За Себе Си Христос каза:

   АЗ СЪМ: хлябът на живота; светлината на света; вратата; добрият пастир; пътят, истината и животът; възкресението и животът; истинската лоза; Месията; Този, Който иде от горе; вечният; Божият Син; Господ и Учител; Цар; Алфа и омега; първият и последният Който ще дойде втори път, за да съди живи и мъртви и царството Му ще бъде вечно; Христос е застъпник пред Своя Отец за всички, които вярват в Него и са живяли според Неговата воля; чрез саможертвата на Голгота Христос потвърди на дело духовния закон, че „любовта е силна като смъртта“ (П.П. 8, 6).

   Чрез тези свои качества , учението и живота Си Христос показа  как човеците могат да достигнат вечен живот, което е и крайната цел на живота.

ПРОМЯНАТА

Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният - помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него.

(Исайя 55, 6-7)

Приведените до тук доказателства са напълно достатъчни, за да може всеки нормално мислещ човек да бъде убеден по рационален път, че съществува Бог. И най-върлият атеист ще трябва да отстъпи пред тези доказателства. Особено убедителни в това отношение са първите тринадесет доказателства.

   Но само да вярваме, че има Бог, само да приемаме съществуването на някакво свръхестествено същество още не значи, че сме направили нещо особено, за да водим смислен, разумен живот. И индианецът, и езичникът, и небиблейските религиозни хора, също вярват, че има Бог. Не е достатъчно само да вярваме в някакъв Бог. Смисъл има само вярата в истинския Бог. Последните осем приведени доказателства, говорят по категоричен и убедителен начин, че библейският Бог е единствено истинският Бог. Тези доказателства имат особено значение за последователите на небиблейски религии, както и суеверните хора.

   Но знанието, че вярваме в истинския Бог, също няма голяма стойност, ако си остане само знание и служи за задоволяване на любопитството. Ако живата вяра не е действена, тя става мъртва (Яков 2, 17).

В областта на живата вяра в истинския Бог неутралитет няма. Знанието и притежаването на живата вяра или трябва да промени човека или

ако не го промени, то тази вяра се е превърнала в мъртва.

   Докато нищо не знаем за истинския Бог, нищо не сме чували за Него, можем да си останем неутрални. Но щом получим знанието за Него и Божият глас достигне до нас, неутралитетът приключва. Трябва да вземем решение - да приемем живия Бог и се променим според Неговата воля или да Го отхвърлим и си останем атеисти или последователи на лъжливите божества.

   В тази четвърта глава от настоящата книга аз ще отговоря на въпроса:

Възможно ли е и как може да стане  промяна в мисленето и живота на

хората, след като знаят за истинския Бог?

   Промяна е възможна при атеистите

  

   Има поне четири задължителни основания, които би трябвало да накарат атеиста да промени мисленето и поведението си.

   На първо място са всички приведени в тази книга доказателства за съществуването на Бога. Достатъчно е например атеистът да си постави въпроса защо толкова много представители на науката и основоположници на съвременната цивилизация в различни сфери на проявление, а много от тях и носители на Нобелова награда, са били дълбоко вярващи в Бога хора? Ето само някои от тези имена: Пастьор, Коперник, Кеплер, Нютон, Франклин, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Лайбниц, Ловоазие, Емерсон, Вагнер, Фламарион Макс Планк, Иван Павлов, Миликан и много други. Едва ли тези гении на човечеството са били по-глупави от атеистите. Всеки нормално мислещ човек няма право да подмине такъв един факт.

   Второ - истината, смисълът и целта на живота, страданията, недоволството, отчаянието, както и трудно преодолимите вътрешни противоречия - всичко това са сигнали, които силно викат: Назад към Бога! Велики личности в историята са показали на дело, че е напълно възможно човек да се обърне към истинския Бог и да заживее в мир с Него.

   Трето - човек живее един единствен път на този свят. В отвъдното шанс за преосмисляне, решения и връщане от там няма. Това ще потвърдя със следна история: Един крал имал особено даровит придворен глупак, от когото бил много доволен. В знак на благодарност кралят подарил на този шут един малък златен скиптър с думите: „Аз съм много доволен от служението ти като придворен глупак и съм убеден, че по-добър глупак от теб няма. Но все пак, ако някога срещнеш по-даровит глупак от тебе, моля те да му дадеш този златен скиптър“. „Така и ще направя! Но може би няма да намеря такъв“ - отговорил придворният глупак.

   Минали много години. Кралят се разболял тежко и бил на умиране. Тогава той пожелал да се позабавлява с придворния си глупак. В хода на разговора кралят му казал: „Заминавам на едно дълго пътуване, от което няма завръщане.“ Глупакът добронамерено попитал краля: „Сигурно много добре си се подготвил за това пътуване.“ „О, не! Изобщо не съм имал време да се подготвя за това пътуване!“ „Как така?“ - казал глупакът. „Ти си знаел за това пътуване...и изобщо не си се подготвил за него?“ „Да, за съжаление е така“ - с тъга отговорил кралят. Тогава придворният глупак отишъл бързо в стаята си, откъдето донесъл златния скиптър и го дал на краля с думите: „Кралю честити, когато ми подари този скиптър, ти ми каза, че ако срещна някога по-голям глупак от мене, да подаря на такъв този златен скиптър. Ти си този по-голям глупак от мене. Ти си знаел, че ти предстои това пътуване, от което няма завръщане, и въпреки това не си се подготвил...!!!“

   Уважаеми читателю, ако тази промяна не е станала още в живота ти, знай, че тя може да стане само докато си жив. И ти имаш една прекрасна възможност - Бог иска и ще се радва да стане тази промяна с теб, защото „Той не иска да погине никой, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16).

   Четвърто и най-важното - Бог те кани. Той стои пред вратата на твоето сърце и хлопа (Откр. 3, 20). Той чака да станеш и отвориш вратата.

   Какво трябва да сториш, за да излезеш от тинята на безбожието?

   Отговорът дава Христос, като  казва:

„Ако не се обърнете и не станете като деца,

няма да влезете в Царството небесно“ (Мат. 18, 3)

   Как да започнем?

   Човек, който живее без истинския Бог върви по един определен път, който не може да го заведе до Този Бог. Този път може да се нарече безбожие, суеверие, езичество, религия, философия и т.н. Ако вървящият по някои от тези пътища иска обаче да достигне истинския Бог, той трябва да направи първата и решителна крачка, която

се нарича ОБРЪЩАНЕ (или обръщение).

  Ако човек иска да тръгне към истинския Бог,

той трябва да се обърне и да смени посоката.

   Да се обърнеш означава да смениш посоката, да промениш начина си на мислене, да се върнеш обратно. До сега си вървял в една посока. Осъзнал си, че в тази посока не можеш да достигнеш крайната цел на живота. Спираш се, обръщаш се и тръгваш по правилната посока - посоката към истинския Бог.

   Мнозина неправилно смесват обръщението с изпълнението на определени религиозни ритуали или спазването на дадени морални норми.

От библейска гледна точка обръщането включва в себе си

покаяние, вяра и новорждение.

Първата стъпка на обръщението е покаянието.

   Преминаването от атеизма, невежеството, суеверието и езичеството започва с покаяние. След първата мисионерска проповед на апостол Петър, хората го попитаха „Какво да сторим, братя? А Петър им каза: Покайте се…“ (Д.А. 2, 37-38). Същото каза Петър и на магьосника Симон: „затова покай се от това твое нечестие…“ (Д.А. 8, 22). В знаменитата си реч пред ареопага апостол Павел казва: „Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповяда вредом на всички човеци да се покаят, защото определи ден, когато ще съди праведно вселената“ (Д.А. 17, 30-31). Бог е коректен - преди да съди хората за тяхното неверие или суеверие, Той иска те да чуят истината и да се покаят. Това значи да се откажат от старото.

   Библейската дума за покаяние означава отказване от нещо“, „промяна“, „обръщане и поемане в друга посока“.

   Каещият се съжалява за греха, отказва се от него, променя начина на мисленето и поведението си и поема пътя заедно с Христос. Покаянието е отказване, отвръщане от досегашния начин на живот. Практически това става като се обърнем към Този, Който единствен може да прощава грехове и да дарява вечен живот - Господ Иисус Христос. Чрез словесна изповед, било директно към Него, или пък в присъствието на духовник, като Божий представител, с най-обикновени думи ние изповядаме греховете си и молим за общение с Христос. Това Библията нарича молитва. Ако ти, уважаеми читателю, искаш да се освободиш от греховете си и да започнеш нов живот с Христа, ти би могъл сега да се обърнеш към Спасителя Христос със следните примерни думи:

„Господи Иисусе Христе, аз признавам, че моят досегашен живот

не е бил по Твоята воля. Съжалявам и се покайвам за това. Моля Те

да ми простиш всички сторени грехове. Дари ми любов да чета Твоето

Слово и сила да живея според него. Приемам Те сега в живота си като

Мой Господ и Спасител. Укрепи волята ми и ми дай желание и сила,

за да Те следвам. Благодаря Ти,че ме прие да бъда Твое дете. Амин!“

   Евреите имат една голяма мъдрост: „Нищо не може да устои на покаянието“. Включително и Бог. Ето защо чрез покаянието и изповедта, ти получаваш опрощение на греховете си и ставаш чадо Божие.

   Чрез обръщането настъпва коренна промяна в мисленето и поведението на човека. Обърнатият човек ще започне да обича неща, които по-рано е мразел и да мрази неща, които по-рано е обичал. Отношението му към Бога ще се промени - ще изпитва почит, послушание, признателност, благодарност, доверие и зависимост. В цялостното си поведение (мисли, думи, дела) покаялият се съобразява изцяло с волята на Христос, като изоставя всичко онова, което противоречи на Неговата воля. А за да знаем волята на Христос, трябва да познаваме Библията.

   Обръщението е плод на лично решение и действие. Прекрасен пример в това отношение е притчата за блудния син, който след като осъзна своето окаяно състояние на отдалеченост от баща си, каза: „Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син“ (Лука 15, 18-19). Да съжаляваш за своя грях не е достатъчно. Юда дълбоко съжаляваше за своето предателство, но той не се покая. Петър също дълбоко съжаляваше, че се отрече три пъти от Христос. Но се покая и получи опрощение.    

   

   Втората стъпка на обръщението е вярата.

   След като сме получили опрощение на греховете си, ние имаме желание да поддържаме общението си с Този, Който ни е простил, т.е. с Бога. Чрез вярата опознаваме Бога. Чрез нея се поддържа личното, директно, перманентно отношение с Бога. Библията учи, че вярата е приемане като реалност на всичко, което учи Библията. Вярата е всеотдайна лична връзка и доверие към Триединния Бог, както и пълно и безкомпромисно обвързване с християнските ценности на Библията.

   Вярата трябва да има обект. Обектът на християнската вяра е Христос. Ние не опознаваме Христос с петте си сетивни способности (миризма, вкус, зрение, допир, слух), а чрез ВЯРАТА, която е шестото чувство, чрез което ние опознаваме и имаме общение с Христос. Без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евр. 11, 6).

   Вярата се проявява в три направления: познание, поклонение и морал. Не е достатъчно да казва човек, че вярва в личността, учението и делото на Христос. Тази вяра трябва да се докаже на дело - това значи да се живее според волята на Този, Който е дарил и е обект на тази вяра, т.е.  Христос.

  

   НОВОРОЖДЕНИЕТО - третата стъпка на обръщението.

   Видяхме, че вярата изисква общение с Бога. Но със старата човешка природа това не може да се осъществи, тъй като човек се ражда в този свят духовно мъртъв (Еф. 2, 1). Ето защо, за да имаме общение със живия Бог, ние трябва да се родим свише, отново. Някога един дълбоко религиозен и благочестив човек отиде при Христос, за да разбере как може да се отиде в Царството небесно. Христос му показа единствена възможност за това: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие… вие трябва да се родите свише“ (Иоан 3, 3 и 7).

   И тъй, Бог казва, че без новорождение няма вечен живот. Така както чрез физическото раждане идваме на този свят и придобиваме временен живот, така чрез духовното раждане придобиваме вечен живот и можем да отидем в Царството небесно. Без раждане няма живот.

Библията учи, че нашето старо естество не може да бъде нито обновено,

нито реформирано. То трябва да бъде заменено с ново.

Новорождение не означава да се промениш, а да станеш нов.

   Това е духовен закон, който Библията изразява  с думите: „Който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето всичко стана ново“ (2 Кор. 5, 17). Какво значи този закон? Че чрез номинална, външна и ритуално-битова религиозност не можем да достигнем вечен живот, защото в старата плът не живее нищо добро (Римл. 7, 18). Чрез номиналната религиозност успокояваме само съвестта си. Необходима е основна, вътрешна, духовна промяна на старото човешко естество. Това именно Библията нарича новорождение (Иоан 3, 3-5; Яков 1, 18; 1 Петр. 1, 3; 2 Петр. 2, 2; Тит 3, 5). Чрез новорождението човек получава като дар вечния живот. Поставя се ново начало в живота на човека. Повече за духовното раждане читателят може да намери в трудовете на св. Тихон Задонски (Симфония стр. 337).

   За да разберем какво значи новорождение, ще приведа един пример от обикновения живот. Младеж и девойка се запознават. Започва дружба между тях. Идва време когато решават да се оженят. Актът на женитбата означава и за двамата сбогуване с ергенството и моминството и навлизане в напълно нова житейска ситуация - съпружеските взаимоотношения. Появяват се нови качества, които трябва да се съблюдават - любов, вярност, доверие, жертвеност, честност, споделяне, всеотдайност, взаимопомощ, споделяне на трудностите и други, които преди брака или ги няма или пък са слабо развити. Някогашният ерген става съпруг и баща, а девойката - съпруга и майка. Старото е преминало, ето всичко е станало ново. Така е и с взаимоотношенията с Бога. Свидетелството за брак е договор за съвместен живот „докато смъртта ни раздели“. Новорождението е договор за съвместен живот с Бога в този живот и във вечността. Кръщението е външен видим израз на този договор.

Може да се направи сравнение за преминаване от старото към новото с метаморфозата на копринената буба. Превръщането на копринената какавида в копринена пеперуда и нейното излитане от пашкула на свобода е чудесно сравнение между духовно мъртвият човек, затворен в „пашкула“ на земния си живот и неговото освобождаване от веригите на земното притегляне под формата на свободно летящо ново създание, насочващо се към небесните висини.

   Покаянието и вярата са активните страни на обръщението, а новорождението - пасивната страна. Това значи, че то е изцяло дело на Бога. Точно така е и при биологичното раждане. Бебето е родено, което значи, че майката го е родила. Тя е активната страна в родилния процес. То не се ражда със собствени сили. То не се ражда и по собствена воля. Някой друг го е пожелал и родил.

   

   Никодим (Иоан 3,4) не можа да разбере великата тайна на новорождението. Ние също не я разбираме, но с вяра приемаме факта, че в момента, в който се покаем от греховете си и с вяра се обърнем към Иисус Христос, биваме новородени. Тайната на новорождението не разбираме, но виждаме плодовете от него.

   За да се видят по-добре тези плодове, ще направя

принципно сравнение между

традиционен и новороден християнин:

   Традиционният християнин е такъв, защото е роден и израснал в християнска страна, кръстен е като бебе; сеща се, че е християнин при съответни ритуали (кръщение, погребение или големи празници); не чете Библията или пък има либерално отношение към написаното в нея; един или два пъти в годината евентуално ходи на църква; допуска компромиси с неща, които са грях (пушене, пиене, лъжа, нецензурни приказки и др.) и не се отнася сериозно към моралните предписания на Библията; Самото понятие „грях“ за него е твърде разтегливо и обикновено той сам преценява дали нещо е грях и колко голям е той; постенето и тайнствата са непонятни за него; вярата му се ограничава в някои ритуално-битови действия (свещи, курбани, помени и пр.) или пък най-често е смесица от суеверие, езичество и християнство, като обикновено не прави разлика между тях; вярва, че християнският Бог и божествата на другите религии са едни и същи, само имат различни имена; молитвата употребява само в крайни случаи, когато има някакви неразрешими проблеми; не е в състояние да даде някаква смислена обосновка защо е християнин и обикновено не показва това нито с думи нито с поведение; има някаква мъглява представа за отвъдното; отнася се с презрение към всички, които не принадлежат към неговото вероизповедание, нарича ги сектанти или фанатици и смята, че неговото вероизповедание е единствено правилното, без да знае защо това е така; вярва, че като извърши някое добро дело или финансово дарение на църквата, ще си осигури отиването в рая, без да има ясна представа за неговата същност; търси духовника, само когато трябва да се извърши някакъв ритуал; разчита, че чрез молитвите на духовника ще му се разрешат дадени проблеми и ще му се простят греховете; Уважението и любовта му към другите се базира предимно на личен интерес и изгода; не го интересуват духовно погиващите; не са му чужди някои от нещата на светския начин на живот; Нехае за християнското възпитание на децата си. Във връзка с темата препоръчам статията на Андрей Десницки „За православните невярващи“ (pravoslavie.bg Анализи).

   Разбира се, че от така представената картина на традиционния християнин има изключения и отклонения в една или друга посока.

   Новороденият християнин е такъв, защото лично е решил да приеме Христос като свой Бог и Спасител; води живот според волята на Христос и не прави никакви компромиси с вярата си; всеки ден чете и добре познава Библията; добре знае кое е грях и полага усилия да не го допуска в живота си; редовно посещава богослужение в църквата и практикува поста, молитвата и тайнствата според както църквата ги е установила; знае, че не поради добри дела ще заслужи спасението, а че то е дар от Бога; Знае, че той изповядва истинския Бог, но се отнася с уважение към другите и доколкото зависи от него, живее в мир с тях; отбягва съзнателен грях; има същите интереси, както и Христос; той не ходи вече по път, по който Христос не би го придружил; всичките си грижи с Бога споделя; има твърдото убеждение че нищо не става в живота му без знанието на Бога; когато съгреши, веднага се обръща към Бога за опрощение; Живее с дълбокото съзнание, че е оправдан пред Бога и има твърдото убеждение, че Бог му е простил всички досегашни прегрешения и притежава вечен живот. Добива коренно различно отношение към греха, изразено само с една дума - омраза. Изпитва радост да се покорява на Бога и изпълнява Неговата воля. Любов към Бога и другите хора.  Внимателен е към всичко, което светът предлага и не приема онова, което противоречи на волята на Христос; Перманентно се бори срещу действията на Сатаната и в тази борба разчита не на своите сили, а на помощта на Христа; Използва всяка възможност да свидетелства за вярата си и полага усилия за разпространение на Словото Божие; моли се и плаче за духовно погиващите и най-вече за своята Родина; участва активно в църковния живот; практикува гостолюбие, благотворителност и изпълнява съвестно и с отговорност семейните, професионалните, социалните и гражданските си задължения; възпитава децата си в християнски дух.

   Мисля, че тези сравнения са достатъчни, за да направи читателят разлика между традиционния и новороден християнин. Големият проблем на традиционния християнин се състои в неговото убеждение, че с тази своя традиционна религиозност и някои добри дела ще заслужи вечния живот. А това е в пълно противоречие с учението на Библията за вечния живот. Ето защо зад такова вярване се крие един много голям трик на Сатаната, който по този начин успокоява религиозния човек, държи го в духовно невежество, нашепвайки му, че неговата религиозност е достатъчна и нищо друго не му трябва. Поради това традиционният християнин не иска да чуе и да приеме думата „новорождение“.

   А дали такъв ще бъде спасен, аз нямам абсолютно никакво право да правя такава преценка, тъй като само Бог знае какво има в човешкото сърце. Сам Бог строго ни предупреждава да се пазим от осъждане на друг: „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“ (Рим. 14, 4).

   Дълбоко съм убеден, че сред традиционните християнски вероизповедания има мнозина, които ще наследят вечен живот. Такива хора обичат Христос и Словото Божие, знаят какво е покаяние, притежават дълбока и непоклатима вяра, утвърдена чрез изпитания, но външно не демонстрират дара на новорождението, който Бог им е дал. Но което е много по-важно - тези хора показват на дело плодовете на новорождението и тези плодове виждат мнозина. Такива бяха моите родители, които отдавна са при Бога.

Промяна е възможна, както при суеверните хора,

така и при последователите на небиблейски религии.

   А. Суеверието

   Съвсем накратко ще се занимая с въпроса за суеверието главно поради две основни причини:

   Първо - суеверието е несъвместимо с библейското учение за истинския Бог, поради което както в Стария, така и в Новия завет то категорично се осъжда. „Врачка да се не оставя жива…Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен“ (Изход 22, 18/20). Така че суеверието няма нищо общо с многото доказателства, приведени до сега за съществуването на Бога.

   Второ - че много традиционни християни не различават суеверието от християнството, отъждествявайки различни практики от областта на суеверието с християнството. В областта на християнските ритуали и традиции има много суеверия, които нямат нищо общо със здравото библейско учение. Само във връзка със смъртта и погребението има над 50 суеверия, които в една или друга степен се практикуват. Тъжното е, че много духовници не различават суеверието в тези ритуали. И още по-тъжното, че тук безкомпромисно се смесва истината с лъжата. Препоръчам на читателя книгата на йеромонасите Висарион и Йоан „Суеверието на днешните християни“.

    Какво е суеверие?

   Това е вяра в неопределени свръхестествени сили, които могли да определят съдбата на човека. По своята същност суеверието е предразсъдък, че такива сили съществуват и могат да бъдат повлияни чрез различни думи, заклинания, действия или церемонии. Суеверието е инстинктивна реакция, напълно лишена от причина или логика. То е съвкупност от ирационални вярвания, служещи да задоволят собственото съзнание и да му помогнат да се приспособи към обстоятелствата.

   Според статистически изследвания българите поголовно са суеверни - като се започне от изразите „да чукна на дърво“, „да не чуе дяволът“, мине се през „петък 13 число“, „конската подкова“, „четирилистната детелина“, та се стигне до мартениците, зодиите и хороскопите.

   Ето някои от свойствата на суеверието:

   1) То замества вярата в истинския Бог. Вместо пророчествата на Библията, то предлага зодии, астрология, врачуване, гадания, предсказания, спиритизъм, хвърляне на карти и др. Вместо вярата в истинския Бог и Неговото присъствие при човека, суеверието предлага съществуването на въображаеми духове и таласъми, които трябва да се гонят, за да не ни навредят. Самото гонене може да става и чрез традиционни християнски ритуали, както неотдавна свещеник чрез водосвет гони таласъми на заседание на Министерския съвет.   

   2) Суеверието примесва истината със заблудата, от където идва и страхът, който е главният източник и спътник на суеверието.

   3) Суеверието дава фалшива утеха и надежда, основаваща се на случайна съпоставка на цифри, карти, хороскопи, произнасяне на заклинания или викане на духове.

   4) Суеверният вярва, че материални неща или животни притежават свръхестествени свойства, имащи възможността да предпазват от зли сили и дори да дават добър изход и късмет в трудни житейски ситуации. Така суеверният си въобразява, че съдбата му се управлява от материалните предмети.

Защо хората са суеверни?

Има шест основни причини, за да са суеверни хората. Първо защото тяхната вяра в истинския Бог е слаба или изобщо я няма. Второ, защото това ги кара да се чувстват по-спокойни за себе си, следвайки определен модел на държане. Трето, защото суеверието е масово явление, срещу което духовенството не се бори. Четвърто, защото е много по-лесно да възлагаш надежда и да търсиш закрила в  нещо видимо, материално, отколкото в невидимия Бог. Пето - суеверието носи понякога луди печалби на търговците. В Германия оборотът в сферата на езотериката достига на година между 18 и 25 милиарда евро, а прогнозите за следващите десет години са да достигне 35 милиарда евро. Шесто - суеверията обещават бързо и лесно „разрешаване“ на проблемите.

   Кой е източникът на суеверието?

   Тъй като суеверието е лъжлива вяра или липса на вяра в истинския Бог, то логиката е много проста: източникът е свръхестествена сила, която е враг на Бога.

Библията учи, че враг на Бога е Сатаната. Той има интерес хората да не вярват в Бога и тъй като човек по природа е религиозен, то Сатаната предлага не истинска, а лъжлива вяра, или което е още по-успешен вариант - смесица между истинска и лъжлива вяра. Така лъжата, разкрасена с малко „духовна козметика“ става изключително атрактивна и губи своя негативен вид.

   Точно така започна своята мисия Сатаната в Едемската градина - много истина с малко лъжа и вече шест хиляди години жъне страхотни успехи, печели човешки души и ги праща в ада.

   Може ли да се  премине от суеверието към вярата в истинския Бог?

   Както в Библията, така и в християнската история имаме много примери на хора преминали от суеверието към живата християнска вяра. Библията ни показва как може да стане това. При своето двугодишно благовестие в Ефес апостол Павел в продължение на повече от две години проповядва Словото Божие. Тези, които са приели Словото, са повярвали в Иисуса Христа. „И много от повярвалите идваха, та се изповядваха, и откриваха делата си. А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички“ (Д.А. 19, 18-19). Ето пътят, по който човек може да премине от суеверието към живата вяра: Словото, вярата в Христа, покаяние, обръщение. Процесът на преминаване от суеверието към християнската вяра е много труден, тъй като суеверният задоволява своите духовни потребности чрез суеверието си и не чувства потребност да го замести с истината. Атеистът по-лесно може да премине към вярата в Бога, отколкото суеверният.

   Б. Небиблейски религии

   През последните няколко десетилетия се наблюдава интензивно преминаване от езически и небиблейски религии към християнството. Особено показателен в това отношение е Китай, където пред последните двадесет години са преминали към свободната eвангелска  църква (Home Church of China) над 120 милиона. През септември 2011 г. българският вестник „СЕГА“ помества статия под заглавие: „Бум на християнството в Китай - в неделен ден в църквите на азиатския гигант идват повече хора, отколкото в цяла Европа“. Аз имах възможност да посетя Китай и да се убедя лично в това най-голямо християнско съживление на нашето време. Естествено си поставях и въпроса: „На какво се дължи това и защо именно в Китай, а не в някоя друга голяма държава?“  Отговорът получих докато бях още там. При посещението ми на едно от богослуженията наблюдавах на първия ред млада китайка, коленичила се молеше и плачеше. Наблюдавах я дълго време. От сълзите й пред нея земята се навлажни. Тогава с помощта на моя преводач я попитах защо толкова сърцераздирателно се моли и плаче. Тя отговори: „Аз се моля и плача за моята Родина Китай. Нашето малко християнско общество наброява само 120 милиона. А Китай е 1,2 милиарда. Къде са останалите?“. Ето тайната на духовното съживление! Тя плачеше и викаше към Бога, Който дарява съживление. Тази млада китайка добре е осъзнала великата истина, че „молитвата движи ръката, която движи света“. Аз се засрамих от себе си, тъй като никога не се бях молил по този начин за моята Родина. От тогава нещата се промениха.

   За преминаването на мюсюлмани към християнството аз подробно се занимавам в книгата „Християнство и ислям“.

   

 

Как Бог се открива на света?

О Б О Б Щ Е Н И Е

(р е з ю м е)

Ще дам кратко обобщение на многото начини, чрез които Бог се открива на света. Тези начини ще разделя на две групи: Първата трупа (1-13) доказват принципното съществуване на Бога, без да се конкретизира кой и какъв е Той. Втората група (14-21) показват, че библейският Бог е истинският Бог.

  1) Бог се открива чрез творението. Така както една сграда има свой архитект и строител, един часовник има свой часовникар, една картина има свой художник, така и Вселената трябва да има свой Творец. Науката отрича както вечността на материята, така и самозараждането на живота. Всички възражения на атеистите се оборват от науката, от закона за причинно-следствените взаимоотношения и многовековната човешка опитност. Поради това много атеисти признават съществуването на Бога. Френският писател, философ и атеист Волтер пише: „Не зная какво да мисля за Вселената. Аз не мога да вярвам, че този часовник съществува, а часовникар не съществува“.

Това първо доказателство отговаря на въпроса: Кой е Творецът?

  2) Бог се открива чрез целта в природата. След като творението има свой Творец, логиката ни задължава да приемем, че Този Творец е създал това творение с определена цел. Биологичният свят пълен с примери, как всяко същество преследва строго определена цел, за да изпълни своето предназначение. Инстинктът е вродена способност за осъществяване на целесъобразна дейност. Кой поставя тези цели на безсловесните същества? Цел може да си постави само интелигентно същество. Бог създаде човека, като венец на цялото творение, за да има общение с него.

Това второ доказателство отговаря на въпроса: Защо е създадено Творението?

  3) Бог се открива чрез хармонията в Творението. В природата владее Законът за ентропията или известен като Втори закон на термодинамиката, закон за разпадането и деградацията. От друга страна ние виждаме, че в цялата Вселена цари една изключителна хармония. Достатъчно е да погледнем голямата прецизност и точност, с която се движат небесните тела, за да се попитаме: Кой създаде тази хармония и кой бди, за да функционира тя? Хармония, ред и порядък може да създаде само интелигентно същество.

Това трето доказателство отговаря на въпроса: Какви свойства има Творението?

  4) Бог се открива чрез природните закони. Хармонията и целта във Вселената се осъществява чрез природните закони, които владеят в нея. Ние от опит знаем, че зад всеки закон трябва да има законодател. Говорим за юридически, социални, икономически, морални и много други закони. Всички тези закони са създадени от хората, т.е. зад тях стои интелект. Качеството на закона говори за степента на интелигентност и мъдрост на законодателя. Животът в човешкото общество се осъществява благодарение на законите, създадени от законодателите. Ако за човешките закони е необходим законодател, нима за природните закони не е необходим законодател? Единствено правилният отговор е, че Творецът на Вселената е и създател на законите на творението.

Това доказателство отговаря на въпроса как Творецът поддържа хармонията в Творението.

5) Бог се открива чрез сложността в строежа на живите организми.

   Биологичните структури на живите организми са устроени изключително сложно. Като пример ние посочваме сложния строеж на човешкото око, сърце и мозък. Този свръхинтелигентен дизайн в строежа на живите организми задължително предполага и свръхинтелигентен дизайнер. Три основни извода трябва да се направят: Сложността в творението предполага интелигентен Творец; сложността не може да бъде резултат на еволюционно усъвършенстване; сложност и случайност са две взаимно изключващите се величини.

   Това доказателство отговаря на въпроса относно какви свръхинтелигентни качества  притежава Творецът.

  6) Бог се открива чрез генетичната информация.

   За мислещият и интелигентен човек това е едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Бога. Генетичната информация представлява план, проект, програма, въз основа на която се осъществява растежа, както и цялостното биологично и духовно развитие на организма. ДНК молекулата е само носител, но не и източник на генетичния код. Това се потвърждава от следните закони на информатиката: а) няма генетична информация без интелектуален източник; б)  източникът и носителят на информацията са две различни неща; в) не е възможно осъществяването на информация по случаен път; г) всяка информация предполага воля и цел. Тези закони на информатиката красноречиво говорят, че зад информацията трябва да стои интелигентен източник - точно така, както зад един архитектурен план трябва да стои един архитект или зад една компютърна програма трябва да стои добре обучен програмист. Предвид на изключителната сложност в устройството на живите организми, този източник трябва да бъде екстремно свръх интелигентен. Такова качество може да притежава само Творецът - Бог, което е неопровержимо доказателство на Неговото съществуване. 

   7) Еволюционната теория противоречи на науката.

   През последните 140 години еволюционната теория стана инструмент за продуциране и разпространение на атеизъм. В християнския свят тя завладява образователната система и медиите, формирайки по този начин мисленето и поведението на много хора. Успехът й се дължи на факта, че тя се приема не толкова като теория, а като наука. Хората обикновено не се питат какво казва науката за еволюционната теория. А всъщност от решаващо значение за всеки един факт или теория е това, дали те са в съгласие или в противоречие с науката. Науката и човешката опитност са критериите, по които се преценява дали нещо е истина или лъжа.

   И тъй, логиката е много проста: ако науката потвърждава учението на еволюционната теория, това значи, че тя е вярна. Но ако науката противоречи на тази теория, това значи, че библейското учение за сътворението е вярно, а от тук, че Бог съществува. Така по индиректен начин се доказва съществуването на Бога.

   Аз представям 20 от доктрините (ученията) на еволюционната теория, които противоречат на науката и на многовековната човешка опитност. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че еволюционната теория няма нищо общо с науката, а се гради върху необосновани предположения, върху лъжа. От тук изводът е ясен: някой има интерес да се разпространява тази лъжа, за да формира в хората мироглед, който отрича съществуването на Бога. Това е и основната цел на еволюционната теория. Това признава и един от известните еволюционисти Сър Артур Кейт с думите: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем.

8) Бог се открива чрез най-висшето Си творение – човека.

   Бог се открива чрез човека по следните три начина: а) Чрез неговата гениална анатомо-физиологична конструкция и уникална духовна структура; б) Чрез многото прилики между Бога и човека; в) Чрез разликите между човека и животните.

   Приликата на човека с Бога е програмирана в думите на Бога: „Да сътворим човек по наш образ и по наше подобие“ (Битие 1, 26). Аз изброявам много качества в човешкия характер, които ги има и при Бога.

   Това подобие между Творец и Творение повдига основателно въпроса, кой и как се определя съдбата на човека?  Един от основните фактори, който влияе върху съдбата на човека е закона за духовната наследственост. В този смисъл родителите със своя начин на живот програмират съдбата на децата си и бъдещите поколения. Това е залегнало още във втората Божия заповед, където Бог казва: „Аз съм Господ, Бог твой, Който… за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост да хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди“ (Изход 20, 5-6). Ако тази библейска истина се знае и се прилага в живота от хората, то животът би изглеждал съвсем друг. При животните закона за духовна наследственост не съществува, тъй като при тях няма свободна воля. Освен това има и много други разлики между човека и животните, което е друго допълнително доказателство за несъстоятелността на еволюционната теория.

  9) Бог се открива чрез универсалният характер на религията и вярата

   Вярата и произтичащото от нея религиозно чувство са универсален феномен, който засяга всички човеци през цялата човешка история. Историята не познава хора без вяра и религия. Това показва, че тези два феномена са вродени и дълбоко вградени качества на човешката природа. Както вярата, така и религията предполагат задължително обект, за да може субектът, т.е. човекът, да ги реализира на дело.

   Фактът, че вярата и религията са вродени свойства на човека и предполагат обект, са категорично доказателство за съществуването свръхестествена сила, която е източник и обект. По този начин тези два феномена са едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога, като обект на вярата и религията. Казано с други думи, не може да има вяра и религия, ако няма обект, към който да са насочени. Няма религия без Бог, независимо от това дали това е истинският Бог или измислено от хората божество. Това се потвърждава и от закона за причинно следствените зависимости. Няма следствие без причина. Вярата и религията като следствия предполагат причина, която може да бъде свръхестествено същество.

    Няма вяра без източник, религия без авторитет и църква без Бог. В България има 8000 православни храмове, 1,350 джамии и около 800 евангелски молитвени домове.

  И тъй чрез тези два феномена се оформят три важни доказателства за съществуването на Бога: 1) Те са универсален феномен; 2) Предполагат обект, който е свръхестествена сила; 3) Закона за причинно следствените зависимости.

   10) Бог се открива чрез съвестта в човека.

   За да реализира смисъла и целта в живота на човека, Бог е вложил съвестта в него, която да координира и контролира всичко онова, което е в хармония или против поставената от Бога цел. Тя е Божият глас в човека, който одобрява или осъжда мисли, думи и постъпки от позицията на Бога. Ето защо съвестта се явява като мощно доказателство за съществуването на Бога като Творец на човека.

   Качеството на съвестта зависи от качеството на ценностната система, а от тук и от авторитета на тази система. Ето един пример: Аллах заповяда на своите последователи: „Убивайте вие идолопоклонниците, където ги заварите…“ (Сура 9, 5). Христос заповяда: „Обичайте враговете си…“ (Мат. 5, 44). 

   И тъй като убийството е ужасно престъпление и тежък грях, то естествено не може да бъде дело на истинския Бог. Логиката е ясна - то е дело на Божия враг. А това означава, че библейският Бог и Аллах не са едно и също нещо.

   11) Бог се открива чрез вродения стремеж за смисъл и цел в живота.

   Тази тема разделя хората на две големи категории - такива, които сами определят смисъла и целта на живота си и други, които се ръководят от това, което Творецът-Бог е заложил като смисъл и цел в живота на човека. Тъй като животът на човека не е негова заслуга, а му е дар от Бога, то логиката задължава човек да се обърне към дарителят и се поинтересува защо Той е го е създал и каква цел е поставил. Библията учи, че Бог създава човека с цел за общение с него, която цел програмира и смисъла на живота му.

   Мнозина се опитват за заместят тази крайна цел с временни житейски цели. И тъй като крайната цел във вечността е вродена и не може да бъде заглушена, човек изпада във вътрешно душевно противоречие и празнота. Типичен пример в това отношение е Соломон, който притежаваше всичко, за което човек може да си мечтае. И въпреки всичко, той пише: „Суета на суетите - всичко е суета!“ (Екл. 1, 2). Това показва, че този човек в цялата си мъдрост е пропуснал да реализира смисъла и целта в живота си. Мнозина са онези, които изобщо не могат да осъзнаят смисъла и целта на живота си. Ето защо Гьоте с право казва: „Живот без смисъл и цел е ранна смърт“. Историята изобилства с примери на велики личности, които едва в предсмъртния час са осъзнали смисъла и целта на живота си, което естествено не са могли да реализират.

   12) Бог се открива чрез безсмъртието на човешката душа.

   Стремежът към безсмъртие на човешката душа е едно от много силните доказателства за съществуването на Бога. Защото ако в човека е заложено желанието за безсмъртие и вечност, това означава, че Този, Който го е заложил, е вечен. А вечен е само Бог.

   Естествено, че човек усеща това заложено в него качество и е искал да узнае повече по този въпрос. За това темата за безсмъртието е занимавала хората през цялата човешка история. Хората са си създавали чудновати вярвания за душата и живота й в отвъдното. Някои са вярвали и сега вярват, че тя многократно се връща на земята, докато достигне съответната степен на духовно съвършенство. Това е вярването в окултните религии. Други й отреждат привлекателна райска обстановка, където има прекрасни градини, ядене, пиене и красиви млади жени. Разбира се в този рай може да се отиде само при специални условия - например който воюва и умре  за Аллах. Има и такива, които са отричали съществуването на душа и безсмъртие, но в края на живота си са идвали до истината за безсмъртието. 

 Къде да търсим истинския Бог?

  Всички споменати до тук дванадесет доказателства убедително говорят за съществуването на Бог, Творец на Вселената. Но от тези доказателства не става ясно какви качества притежава Този Бог и защо в създадения от Него свят има зло, смърт, мъка, страдания? Освен това остава открит въпроса към коя от хилядите религии в света принадлежи Този Бог и може ли Той да бъде Бог на всяка една от тези религии. Знаем, че всяка от тези религии има претенциите, че тя е единствен носител на истинския Бог. А истината може да бъде само на едно място, а не на хиляди. В коя от хилядите религии да търсим този Бог?

Не трябва да забравяме и факта, че много от тези доказателства няма да могат да бъдат напълно разбрани от една по-широка аудитория, която не притежава специфично образование и познания.

Във връзка с това възникват два изключително важни въпроса:

а) Има ли доказателства, чрез които Бог така да се изяви на хората, че да бъде разбран от всеки един човек, а не само от образованите?

б) Има ли доказателство, което да ни убеди, че библейският Бог е единствено истинският Бог.

ДА, има! Ето тези доказателства:

   13) Бог се открива чрез любовта Си към човека.

   Как се проявява любовта на един човек към друг? Това знае всеки - вижда се на първо място в отношението на родителя към детето, във взаимоотношенията между двама обичащи се хора, в любовта между вярващите хора и т.н. На този, когото обичаме искаме да дарим неща, с които да му доставим радост, жертваме се за него и т.н. Така се показва на дело любовта.

   И сега елементарният въпрос: Този Бог, съществуването на Който ние по такъв убедителен начин доказахме, показва ли любовта си към човека и по какъв начин? Само тогава човек може да възприеме и повярва в Този Бог, ако Го възприеме не толкова с разума си, а много повече със сърцето си. Тогава съмнение в този Бог няма да има.

   Как Бог проявява любовта си към човека?

   Ето само някои от нещата, които човек дължи на Божията любов: Живота си и всичко необходимо за поддържане на този живот. Всичко това получава човек даром. Божието търпение предвид на всичко онова, с което човек нарушава Божията воля, включително и това, че мнозина отричат съществуването на Бога. От любов Бог прощава греховете, когато човек се покае. От любов Бог дарява вечен живот. От любов Бог Сам дойде на тази земя, за да демонстрира на човека Своята любов и му покаже пътя към вечния живот. Всичко това човек не заслужава, а го получава по милост, даром.

    Библията казва: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, Който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16). По-голяма любов от тази човек не може да си представи.

   Извод: Бог на любовта се открива единствено в Библията. Любовта е Неговата същност (1 Иоан 4, 8). А това е доказателство, че Библията е откровение на истинския Бог и единствено в нея ще намерим този Бог, достъпен за всеки един човек.

  14) Истинският Бог се открива чрез съвършената ценностна система.

   Ценностната система е съвкупност от морални приоритети и начин на мислене. Тя определя кое е добро и кое лошо, кое е полезно за вечността на човека и кое не. Естественият източник на ценностната система трябва да бъде Творецът на човека. Всяка друга ценностна система е несъвършена и преследва определени специфични цели.

   Съществува неразривна връзка между истинския Бог и съвършената ценностна система. Уникалният характер на личността, учението и делото на Христос, както и уникалния характер на Библията категорично показват, че те са носители на съвършената ценностна система, чрез която може да се постигне смисъла и крайната цел на човешкия живот.

Ценностната система на новозаветното христиняство оказва положително въздействие върху изграждането на отделната личност и цели народи; предоставя пълна свобода на човека за нейното приемане или отхвърляне; тя е източник на сили и знание за нейния авторитет - Христос; не прави разлика между хората и приема човека такъв какъвто е; нейният авторитет гарантира вечен живот. А това е най-важният критерий за съвършенството на християнската ценностна система.

  

   15) Бог се открива чрез Иисус Христос.

    Най-силната изява на истинският Бог е личността и делото на Господ Иисус Христос. Защо? Защото Той единствен в човешката история притежава уникални качества, каквито никой друг на този свят не притежава. Приканвам читателят отново да прочете тези 68 уникални качества , за да се убеди напълно, че не е живял друг човек на този свят, както Христос. А тези уникални качества са най-сигурният белег за Неговата божествена същност. Неговите съвременници са Го смятали за Бог, а враговете Му са имали респект от свръхестествената сила, която е притежавал. Христос е най-висшата изява на Божията любов към човека. Той като Бог, прие образ на човек, за да покаже пътят на човеците към Бога. Духовен закон е, че любовта е силна като смъртта (ПнП 8, 6). Този закон Христос изпълни в съвършенство на Голгота. Неговите врагове Го хулеха и казваха: „Ако си Син Божий слез от кръста!“ (Мат. 27, 40). Разбира се, че Той можеше да слезе от кръста и да ликвидира всичките си врагове, но не го направи, защото любовта Му към враговете беше по-силна от хулите, подигравките и предстоящата смърт. Човешкият разум не може да побере в себе си такава велика саможертва! Това можеше да стори само един истински Бог. И Той го стори от любов към човека.

  

   16) Библията - писменото откровение на истинския Бог.

   Второто велико откровение на истинския Бог е Библията. Тя притежава уникални качества, каквито никоя друга книга в света не притежава. Ето някои от тези уникални качества: Авторът е Бог, а съставителите са човеци; разглежда смисъла и целта на човешкия живот; променя личността към добро; притежава абсолютната истина, безпогрешност и актуалност; дава най-точната картина на човека; не противоречи на науката; хиляди обещания на тези, които живеят според нея; забранява отнемане и добавяне; има една централна и много допълнителни теми; показва единствения път за разрешаване на големия проблем с греха; дава точна информация за отвъдното; не се влияе от историческите обстоятелства.

   Тези и още много уникални качества показват, че Библията има божествен произход и дава единствено правилен отговор на най-важните въпроси на човешкото битие в този свят и за вечността.

   

   17) Бог се открива чрез вродения стремеж в човека към истина.

   Ние говорим за малки истини, за универсални истини и за абсолютна истина. Първите съпътстват човека в неговото ежедневие. Те за относителни, неангажиращи и дори променливи, което зависи от политическата и ценностната система, както и от историческите дадености. Върху нея се гради живота и законодателството на обществото. По принцип човек има вроден стремеж да търси тази истина. Фактът, че има такъв вроден стремеж в човека говори, че този стремеж трябва да има източник, който е извън човека, т.е. в неговия Творец. А това е убедително доказателство за съществуването на Бога.

Вторият вид истина е универсална. Това са природните и биологични закони, които са неизменни и задължителни.

Третият вид истина е абсолютната истина, която е една единствена, неизменна и вечна. Тя се отъждествява с истинският Бог. Тази истина е обект на настоящата книга.

Новата толерантност отрича уникалният характер на абсолютната истина и приема, че всяка религия притежава тази истина - факт, който напълно противоречи на библейското учение за единствения истински Бог. Толерирането на истината, премълчаването на лъжата и смесването на истината с лъжата в областта на религиите е най-големият бич на съвременното човечество.

   18) Вярата на великите личности на човечеството потвърждава 

  истинността на библейския Бог.

   В история има много велики личности в различни области на науката, културата и изкуството, които са допринесли твърде много за развитието на човешката цивилизация и които същевременно са били вярващи в бибилейския Бог хора. Много от тези учени са били нобелови лауреати. Със своята дълбока религиозност тези хора са мощно доказателство, че библейският Бог е единствено истинският Бог. Този факт е повод всеки човек да си постави въпрос как тези велики личност са съчетали в себе си големите познания в съответните области на науката от една страна и вярата в Бога от друга? Логиката е ясна - голямата наука не е пречка човек да вярва в Бога. И не само това, но тази наука не отрича съществуването на Бога.

   Върху тези въпроси трябва да се замисли както атеистът, така и представителите на небиблейските религии. Те трябва да се попитат защо тези трегери на човешката култура изповядат библейския Бог и го признават като единствено истински Бог.

    Много от тези гении на човечество не са се срамували да изповядат публично своята вяра. Само две имена ще спомена тук отново. Исак Нютон, който е всепризнат за най-великия учен на всички времена, казва: „Не се страхувайте да проповядвате християнската истина… Аз твърдо вярвам, че Библията е Слово на Бога… Ние се възхищаваме от Бога поради Неговите съвършенства“. Францис Колинс е един от най-известните съвременни учени в областта на изследването на човешкия геном. Той казва: „Аз дълбоко вярвам в библейската история за сътворението на света“.

   19) Бог се открива чрез библейските пророчествата.

   Това е най-силното доказателство за съществуването на един истински Бог, Който се открива в Библията. Дори само пророчествата и тяхното изпълнение е убедително доказателство, че Бог е Автор на Библията и тя е една уникална и неповторима по характера си книга. От 6408 пророчества в Библията досега са се изпълнили 3268, свързани с географски обекти, исторически събития или отделни личности. Въз основа на изпълнените пророчества математически категорично се доказва, че това изпълнение не може да бъде случайно.

   А от тук трябва да се направят следните твърде съществени изводи:

а) Тези пророчества предполагат съществуването на един вечен, всемогъщ и всезнаещ Бог, Който е можел предварително да назове пророчествата и по-късно да има власт да ги осъществи на практика. По този начин се формира така нареченото пророческо-математическо доказателство за съществуването на библейския Бог. С такова едно доказателство идеята за атеизма е напълно опровергана;

б) Тъй като става дума за пророчества, които се намират в Библията, то истинският Бог, който се изявява на хората, не е никой друг, освен живият Бог на Библията;

в) Тъй като досега  са изпълнени повече от половината пророчества, то можем със сигурност да очакваме, че и всички останали пророчества ще се изпълнят според времето, за което те са дадени;

г) Щом пророчествата се оказват абсолютно доказателство за истинността на Библията, това автоматично означава, че и всичко друго, написано в Библията, цялата Библия е истина и заслужава нашето пълно доверие. Така се оправдават думите в самата Библия: „Истината е основа на Твоето Слово“ (Пс. 119, 160) и още: „Твоето Слово е истина“ (Иоан 17, 17); Прецизността, с която пророчествата се изпълняват е изключително доказателство, че Божието Слово е абсолютната истина.

Това означава, че ние имаме работа със Словото на живия Бог, което изисква да  познаваме това Слово и да живеем според него.

д) Така пророчествата са изпълнили и изпълняват основната си цел: доказват съществуването на един истински и вечен Бог, призовават към отвръщане от греха, насърчават към вяра и пораждат надежда за бъдещето на християнина.

е) Божествата на всички останали религии са лъжливи, което и Библията ясно потвърждава: „Защото всички богове на народите са идоли“  (Пс. 95, 5).

   20) Бог се открива чрез чудесата.

   Чудесата са един от основните феномени в Библията и в живота на християните, които по убедителен начин показват, че авторът на Библията и източникът на вярата на християните е истинският Бог, тъй като „Той едничък върши чудеса“ (Пс. 71, 18).

Чудесата са съставна част на Библията, която започва с чудото на Сътворението и завършва с чудото - сътворението на Ново Небе и Нова Земя.

   21) Бог се открива чрез еврейския народ.

   Еврейският народ и страната Израел притежават уникални качества, които по никакъв начин не могат да бъдат обяснени с историческите закономерности в развитието на човечеството. Единственото обяснение е, че Бог е поел съдбата на този народ и неговата държава в Своя ръка. Аз говоря за много уникални качества на евреите, които никой друг народ на света не притежава.

   Тук ще спомена само две от тези уникални качества:

а) Фактът, че истинският Бог, за Който ние до тук говорим, дойде като евреин преди 2000 години на този свят в лицето на Господ Иисус Христос, живя между този народ и предаде на този народ истината и извърши спасението на цялото човечество, потвърждава факта за уникалният характер на евреите.

б) Този народ е часовникът, който показва как се движи световната история и кога тя ще достигне своя край. Две хиляди години този народ нямаше своя държава и беше разпръснат по всички земни крайща. Възстановяването на държавата Израел е не само съдбовен момент в историята на този народ, но и един от най-показателните, най-силните и най-сигурни белези за Второто идване на Христос и свършека на света. Бог чрез пророк Йезекиил още преди 2,500 години определя времето, когато това ще стане. Той казва: „Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя…в последните години ще дойдеш в земя…на Израилевите планини, които бяха дълго време запустели…Това ще бъде в последните дни и Аз ще те доведа в Моята земя“ (Йезекиил 37, 21; 38, 8 и 16).

   От 1948 година светът наблюдава несравнима по размерите си репатрация на евреи от цял свят, които се връщат във възстановената държава Израел. Няма подобен пример в цялата човешка история. Този народ е избран от Бога да играе ключова роля в историята на човечеството.

   А щом това пророчество се изпълнява пред нашите очи, то ще се изпълни в неговата пълнота, а именно, че това е белегът за Второто идване на Христос и свършека на света.

АВТОРЪТ

Проф. д-р Дечко Свиленов (1941) има православно духовно и медицинско образование. Работил е 36 години в Българска академия на науките в областта на медицинските научни изследвания. Пенсионер от 2006 г. Голяма част от научната си дейност е осъществил в медицинския университет на гр. Улм (Германия). Професор от 1991 г. Доктор на науките.

   Автор е на следните книги: 1) Минало, настояще и бъдеще на човечеството според Библията – това, което всеки трябва да знае за края на света; 2) Еволюция или сътворение – какво казва науката?; 3) Сексуалност и секс – какво казва Библията?; 4) Какво е дал Израел на света?; 5) Въпросът за съществуването на Бога (немски); 6) Иисус Христос като фундамент в живота и служението на християнина (немски); 7) Живот след смъртта; 8) Християнство и ислям - две напълно различни религии. Къде е истината?; 9) Сатаната и неговите демони; 10) Атеизмът – същност, причини, източник; 11) Здраве Болести Страдания. Книгите са преведени на някои чужди езици. Има и над 100 научни публикации в областта на експерименталната патология и електронна микроскопия. 

   Съпругата му д-р Цветанка Свиленова е лекар-интернист. Имат двама сина - по-възрастният е лекар, а по-младият - зъболекар.

   Чрез благотворителни организации в чужбина осъществява внасянето на тонове хуманитарни помощи. Съвместно с Министерството на образованието организира отпечатването и разпространението в държавните училища на Библии, Нов Завет, детски Библии, Християнска етика и друга християнска литература.