ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

ВЪВЕДЕНИЕ

„Думите на устата ми и помислите на сърцето ми, да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!“ (Псалом 18, 15)   Молят ли се християни и мюсюлмани на един и същи Бог? Преди читателят да започне да чете тази книга, той трябва да знае защо я чете и какво очаква от нея. Ние, като автори, сме длъжни да дадем своето основание защо предлагаме такава книга. Още в самото начало ще докажем значимостта на тази тема, както за християни, така и за мюсюлмани. Повод за написването на книгата е широко разпространеното погрешно мнение, че християни и мюсюлмани се молят на един и същи Бог, но при двете религии този Бог има различно име. Така мислят и някои висши духовници от двете религии. Освен че от доктринална, фактологическа и историческа гледна точка такова едно мислене е напълно погрешно, то има преди всичко пряко отношение към вечността на хората, които изповядат тези две религии. Християните и мюсюлманите трябва да знаят две неща: Първо - дали Богът, на Когото те се молят, е един и същ. И второ – ако не е един и същ - дали Богът, на Когото те се молят, е истинският Бог. Това много лесно може да се установи, като се съпоставят същността и качествата на: а) библейския Бог с Аллах; б) Библията с Корана; в) Христос с Мохамед; г) характерът и историческото развитие на двете религии. Чрез тази съпоставка в настоящата книга се доказва категорично, че християнството и ислямът са две напълно различни религии и че християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог. Това е съдържанието и целта на тази книга. Тази истина е от изключителна важност както за християни, така и за мюсюлмани и тя се основава на следните неоспорими факти, които ние подробно разглеждаме в настоящата книга: 1) Същността и качествата на библейския Бог и Аллах са коренно различни, което означава, че те не са един и същи Бог. Това се потвърждава напълно и от посланията, които библейският Бог и Аллах са изпратили на хората – Библията и Корана. Това са две различни книги по произход, същност, съдържание и цел, и в никакъв случай не могат да бъдат дело на един и същи Бог. 2) Християнинът и мюсюлманинът трябва да знаят на кого отдават почит и поклонение. И библейският Бог (Второз. 4, 35), и Аллах (Сура 5, 73) казват, че са единствените. И тъй като те не са един и същи Бог, това означава, че само единият от тях е истинският. Поклонението на друг бог е идолопоклонство, което е изключително опасно за вечната съдба на човека. 3) Поклонението на истинския Бог гарантира най-добрата ценностна система, истински смисъл и цел на живота, както и достигане на вечността при Бога. А това е най-важното за всеки един човек, бил той християнин или мюсюлманин. 4) Човек получава живота си като дар от Бога, носи отговорност за живота си и един ден ще даде отчет пред Този, Който му е дарил живота – пред Бога. От решаващо значение е, дали това е истинският Бог или някакво езическо божество, измислено от хората. За кого е предназначена тази книга? Ще споменем шест категории хора, за които тази книга ще бъде от голяма полза: 1) Знае се, че има християни и мюсюлмани, които са убедени, че Богът, на когото се молят, е различен. Тази книга ще им покаже кой е истинският Бог. 2) Както стана дума по-горе, има хора, които мислят, че християни и мюсюлмани се молят на един и същи Бог. Тази книга ще бъде предизвикателство за тях да се опитат да защитят това свое убеждение. Сигурни сме, че тази книга ще им покаже, че това, което твърдят, не е вярно и ще ги насочи да търсят истинския Бог. 3) Третата категория са хора, които са убедени, че техният Бог е истински. Настоящата книга ще покаже на тези хора, как да докажат на другите, че се покланят на истинския Бог. 4) Има и четвърта категория хора, които слабо познават свещените си книги, поради което се отнасят към друговерците с безлюбие, агресивност и насилие. От тази книга тези хора ще научат, че в свещените книги на двете религии има ценности, които са много важни за поддържане на мира и разбирателството между хората. 5) Добре е известно, че има милиони хора, които са разбрали кой е истинският Бог и са преминали от своята религия към Този Бог. Тази книга ще им покаже, че това е най-великото решение, което те са взели в живота си. 6) Може би ще има хора, които ще се чувстват пренебрегнати или засегнати от тази книга. Тези хора трябва да знаят, че написаното тук се основава изключително на Библията и Корана, на световноизвестни специалисти, както и на исторически факти от развитието на тези две религии. За да се избегне всякаква пристрастност, ние ограничаваме максимално личното си мнение по тази важна тема. Актуалност и важност на темата По темата „Християнство и ислям“ има огромна литература, в която се представя подробно същността на тези две религии и се прави разлика между тях. Но почти не се среща литература или други източници на информация, където директно да се поставя и да се отговаря на въпроса „КЪДЕ Е ИСТИНАТА?“ А ако не се отговори на този взривоопасен въпрос, темата за разликата между християнство и ислям си остава недовършена. Щом двете религии са различни, то те не могат едновременно да бъдат истински. Само едната от тях може да бъде носител на истината. Тази книга отговаря на въпроса коя е тази религия. Това е и сърцевината и крайната цел на настоящата книга. Във връзка с бежанската вълна в Европа и други страни на света, както и със зачестилите ислямистки атентати в световен мащаб през последните години, темата за същността на исляма става изключително актуална. Светът трябва да разбере защо радикалните ислямисти извършват тези смъртоносни атентати? Каква е тяхната мотивация? Та на такива жестокости и Сатаната може да завижда! Сега, когато пишем тези редове, дойде новината, че едно дете, опасано с експлозиви, се взривява на сватбено тържество в Турция, като убива 54 души и ранява тежко над 70. На другия ден (22. 08. 2016) друго дете на същата възраст (12-13 годишно) в Ирак, малко преди да взриви опасанияоколо тялото му експлозив, полицията го хваща. След като специални части свалят бомбата от тялото му, то започва да плаче от мъка, че не е могло да се взриви... Кой стои зад тези деца и кой ги превръща в смъртоносни бомби? Та те още не могат напълно да осъзнаят разликата между живот и смърт, между добро и зло, между рай и ад! Сигурно е едно, че тези, които ги изпращат на смърт, си стоят на безопасно място и ехидно се възхищават от фанатизма на тези безмозъчни твари. Те са успели да унищожат в тези същества всякакви мисловни способности, като са ги превърнали в биологични роботи, които унищожават себе си и много невинни хора. Защо става всичко това? Защо отделни личности в исляма всяват ужас и смърт в света, както сред немюсюлмани, така и сред милиони миролюбиви мюсюлмани? Светът трябва да намери отговор, за да предприеме мерки срещу това чудовищно зло! Надяваме се настоящата книга да помогне на миролюбивите хора по света в това отношение. Дали пък всички тези социални, икономически, духовни, морални, миграционни и природни бедствия, които разтърсват света през последното столетие, не са Божие предупреждение преди Второто идване на Христос, за което Библията говори (Мат. 24)...? Структура на книгата Книгата се състои от въведение, три основни части, мнения на читателите. В първата част се разглежда общото начало между тези две религии в историко-религиозен аспект. Във втората част съпоставяме Библията с Корана, библейския Бог с Аллах, Христос с Мохаммед. Така ясно изпъкват огромните и непреодолими различия между християнството и исляма. В третата част ние даваме примери на мюсюлмани, приели християнството, както и на християни, приели исляма. В заключение, молим читателите: 1) Да не бързат да правят изводи, преди да са прочели цялата книга. 2) Ако са харесали книгата, то нека я препоръчат и на други. 3) Ще бъдем благодарни, ако получим обратна връзка от читателите с отзиви, коментари и препоръки към авторите.  

Първа част ОБЩОТО НАЧАЛО

Изгубеното общение Бог създаде човека по Свой образ и подобие, за да има общение с него. И такова общение имаше до деня, когато човекът по собствена воля се отказа от него. Това е най-голямата трагедия в човешката история – отделянето на човека от Бога, което Библията нарича грехопадение (първороден грях). Бог прокле Сатаната като източник на раздялата и обеща на човека, че ще дойде ЕДИН, Който ще възстанови тази връзка (Битие 3, 14-15). Така Бог започна спасителния план за възстановяване на изгубеното общение. Отпадналият от Бога човек тръгна по свои пътища да търси възстановяване на връзката си с Бога. Така се появиха многото езически* религии (religare = обратна връзка, чрез която човекът искаше да възстанови изгубеното общение с Бога). Това не беше пътят според Божия план, поради което човек продължи да се отдалечава от Бога. Злото и грехът завладяха изцяло човеците, поради което Бог ги унищожи чрез потоп (Битие 7 гл.), запазвайки само Ной и семейството му. Потомството на Ной продължи да се отдалечава от Бога. Бог отново се намеси и ги разпръсна по цялата земя чрез смесване на езиците (Битие 11 гл.). Протегнатата ръка на Бога Бог избра един човек от родословието Сим, чрез когото продължи изпълнението на Своя план за възстановяване на общението Си с човека. Това беше Аврам. Бог му каза да излезе от народа, сред който живее, да тръгне по път, по който Сам Той ще го води, и да отиде в страната, която му дарява. „Аз ще произведа от теб голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена (Битие 12, 2-3). Бог сключизавет (договор) с Аврам и му даде обещание, че ще умножи потомството му като звездите небесни и пясъка морски. Тогава промени и името му в Авраам, което значи „баща на множеството“. Изпълнение на обещанието Това, което Бог е обещал, Той изпълнява според времето, което е найдобро за човека. Както всеки човек, така Авраам и Сара бяха нетърпеливи и искаха това обещание да се изпълни по-бързо. По съвета на жена си Сара той се сдобива със син от робинята си Агар. Това беше Измаил. Още преди раждането му Бог каза на Агар и Авраам какъв ще е характерът на сина, когото Агар ще роди: „Той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него... Аз ще го благословя и ще го наплодя и много, твърде много ще го умножа... и ще произведа от него голям народ. Но завета Си ще сключа с Исаак, когото ще ти роди Сара“ (Битие 16, 12; 17, 20-21). Раздяла в единството Това Божие пророчество е разделната граница между двамата синове на Авраам: между сина на робинята - Измаил и сина на свободната - Исаак. Това означава, че Божието обещание за възстановяване на общението с човека ще се изпълни чрез Исаак и неговото потомство. Така настъпи голямото разделение между Измаил и Исаак, чрез които Бог програмира две напълно различни линии в развитието на тяхното потомство. Бог остана верен и продължи да изпълнява обещанието Си към Авраам с двете му деца: Измаил стана плодовит (Битие 17, 20), потомството му се умножи твърде много, стана велик народ и днес неговото потомство наброява 422 милиона в 22 арабски държави на света. Бог продължи да изпълнява и обещанието Си с Исаак, като продължител на еврейския народ. Той не беше многочислен и никога не стана такъв, което означава, че обещанието за биологична плодовитост не засяга този народ. Днес евреите наброяват около 16 милиона и са пръснати по цял свят. Да не забравяме и друга една значителна подробност, че Измаил и Исаак не са истински братя, а полубратя, тъй като са от две майки. А това е определящото в етническата принадлежност, тъй като при евреите тя се унаследява само по майчина линия. Така че по този показател Измаил и неговото потомство не са евреи, а са измаилтяни, които стават началото в родословното дърво на арабите. И тук се натъкваме на един съществен факт: Бог три пъти подава ръка на Агар, тя да се обърне към Него: Тя идва в дома на Авраам като робиня и езичничка; живяла е дълго време в дома на Авраам, който е почитал истинския Бог (ЯХВЕ); от Авраам тя е родила и своя син. Бог се открива чрез Своя Ангел още два пъти лично на египетската робиня Агар. Това показва, че тя е знаела за истинския Бог, Когото Авраам почита (Битие 16 и 21 гл.). Всичко това обаче не се е оказало достатъчно тя да приеме Бога на Авраам. След като бива изгонена, тя и синът ѝ продължават със старите си езически божества. Така те двамата следват пътя на езичеството в живота си и програмират това езичество и за своите потомци. Мохамед е 46-то поколение от потомците на Измаил, а Христос – 42-то поколение от Авраам. И тъй, както етническата, така и религиозната връзка между Авраам и Измаил окончателно и безвъзвратно е прекъсната. Потомците на Измаил и тези на Исаак имат напълно различни пътища на развитие в исторически, етнически, интелектуален, социален и религиозен аспект. Това, което столетия наред ги свързва, е взаимната омраза и терор, както и нескончаемите войни, които започнаха между две жени – Сара и Агар.   ПРИМИРИТЕЛЯТ Обещанието, което Бог даде на Авраам, засяга потомците на Исаак както в родословен, така и в духовен смисъл. На един от 12-те синове на Яков (Израел) Бог потвърди най-великото обещание, което се отнася за еврейския народ и за цялото човечество: „Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде ПРИМИРИТЕЛЯТ, и Нему ще се покоряват народите“ (Битие 49, 10). Това Божие обещание говори просто и ясно, че ПРИМИРИТЕЛЯТ между Бога и човека ще дойде от потомството на Исаак, т.е. от еврейския народ. Бог продължи да потвърждава това Свое обещание повече от 300 пъти през старозаветната история на този народ. И това обещание Бог изпълни преди две хиляди години. ПРИМИРИТЕЛЯТ дойде, донесе истината за Бога и за възстановяването на общението БОГ-човек, което е и крайната цел на човешкия живот – спасението на душата. Бог Сам дойде в този свят в лицето, учението и делото на Господ Иисус Христос. Христос беше потомък на Юда, на Исаак, на Авраам. Днес последователите на Христос наброяват 2,2 милиарда. Така се появи най-великата духовна „нация“ в света, последователите на Божия Син – християните, които са многочислени като „пясъка морски и звездите небесни“ и чрез които „се благославят всички земни племена“. Това са тези, които приемат вярата на Авраам, чрез която човек се оправдава, както Библията казва: „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“ (Битие 15, 6; Яков, 2, 23; Гал. 3, 6). И за да потвърди, че не наследството по плът има някаква стойност за вечността, Бог заявява ясно в Своето Слово: „Знайте, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови... и биват благословени заедно с верния Авраам“ (Гал. 3, 7 и 9), защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“ (Гал. 3, 11). Вяра в кого? Библията отговаря: „та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците“ (Гал. 3, 14), т.е. върху ония, които не бяха наследници по плът. Това е и единственият път за възстановяване на изгубеното общение с Бога „защото всички вие сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса“ (Гал. 3, 26). Така Бог изпълни в съвършенство, 100% даденото на Авраам обещание към двете му деца – голямата численост от потомците на Измаил (арабския свят) и ПРИМИРИТЕЛЯТ от потомството на Исаак (християните). Бог ще изпълни обещанието Си и към потомците на Исаак по плът (евреите), които „ще погледнат към Този, Когото прободоха“ (Зах. 12, 10). „И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков“ (Римл. 11, 26). А нечестията на потомците на Яков са големи – те смесиха вярата в живия Бог с много човешки елементи, създадоха си Талмуда и затова Христос каза на техните духовни ръководители, че „техен баща е дяволът, ...който е човекоубиец, лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8, 44). Остава да се изпълнят и пророческите думи на Яков към сина му Юда: „...и Нему ще се покоряват народите.“ Това ще стане, когато потомъкът на Юда – Христос ще дойде втори път не вече като ПРИМИРИТЕЛ, а като Съдия. Това е Лъвът от Юдиното коляно, за Когото говори Библията (Откр.5, 5). Така всички народи ще трябва да се явят пред Съдията-Христос, за да получи всеки заслуженото, когато отиде във вечността. С това се завършва планът на Бога с човека. И тъй, Библията учи: 1) Арабите и евреите имат общо етническо начало, но различно историческо развитие и крайна цел. Има обаче три общи неща между тях: а) Авраам; б) Взаимната им омраза; в) Агресията им към християните. При едните тази омраза започна веднага с появата на Христос, а при другите – 600 години по-късно. 2) Библейското откровение е пълно, завършено, съвършено и достатъчно, за да осъществи Бог плана Си за спасение на човека. 3) Ново допълнително откровение на библейския Бог няма, а и Сам Бог не е обещал да даде друго откровение освен това в Библията. Ето защо Коранът не е продължение на Библията, а съвсем независима и отделна от Библията книга. 4) Сам Христос предупреждава Своите последователи да бъдат внимателни с новопоявили се откровения: „Защото ще се появят лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса“ (Мат. 24, 24). 5) Лъжеучения се появяват още по време на апостолите. Апостол Павел пише: „Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, който ви е призвал чрез благодатта Христова към друго благовестие. Има някои, които искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, да бъде проклет“ (Гал. 1, 6-8). Това значи, че проклетия лежи върху всеки, който учи нещо различно от това, което Бог е открил в Библията, пък макар и то да е било дадено от ангел Гавриил. 6) В Библията нито дума не се споменава за Аллах, за исляма и неговия основател Мохамед. И това е напълно понятно, тъй като ислямът се появява 600 години след Христос. Това означава, че появата на тази нова религия няма нищо общо с Библията. Фактът, че в Корана се споменават редица личности и исторически събития от Библията, повдига твърде важни въпроси относно автора на Корана и Мохаммед. Нека разгледаме два от тях: Първи въпрос: Дали библейският Бог, в Когото е вярвал Авраам, е бил същият Аллах, авторът на Корана? Това е невъзможно и напълно изключено поради следните причини: а) Думата Аллах не се среща никъде в Библията. Според исляма Мохамед е 46-то поколение от Измаил – синът на Авраам от египетската робиня Агар. Ако в това дълго родословие такова име съществуваше, то историците и ислямските богослови щяха да знаят това. Но и историята и историците мълчат. б) Няма никакви исторически, библейски и археологически доказателства, че след излизането на Авраам от Ур Халдейски неговият Бог да се е казвал Аллах. Това име представлява едно от многото арабски божества, чието светилище е Кааба в Мека. в) Авраам е живял в Ур Халдейски сред езически народи. В книгата си „Аллах – лунният Бог“ д-р Робърт Морей пише, че от планините на Турция до бреговете на Нил най-разпространената религия е била свързана с почитането на Лунния бог под различни имена. Бог призовава Авраам да излезе от тези езически народи и да следва истинския Бог. Този истински Бог по-късно назовава Своето име: YHWH (ЯХВЕ), което означава „АЗ съм вечно Съществуващият“ (Изход 3, 14). Това еврейско име на истинския Бог няма нищо общо с арабската дума „Аллах.“ Забележителното е, че ЯХВЕ не се среща никъде на друго място освен в Библията, което показва, че не е заимствано от друга религия или култура. г) Между времето, в което е живял Авраам и времето на Мохамед разликата е 2,600 години. Ето защо неоснователно е твърдението на Корана в Сура 3, 67, че „Ибрахим (Аврам) не беше нито евреин, нито пък християнин, а беше правоверен мюсюлманин.“ Такова едно твърдение създава неразрешими исторически, доктринални и етнически проблеми на ислямските богослови, на които те трябва да дадат някакъв приемлив отговор. Трябва поне да се даде отговор кога започва мюсюлманството – от времето на Авраам или с Мохамед? д) Ако Аллах беше идентичен с библейския Бог на Авраам, то евреите и християните щяха без проблем да приемат исляма на Мохамед. Те знаеха много добре, че вярват в истинския Бог, поради което отказаха поканата на Мохамед. Това е и причината той да ги обяви за най-големи врагове на исляма, да започне да ги преследва и избива, което продължава и до днес. Логическият извод е: Библейският Бог не е идентичен с Аллах на Корана, поради което християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог. Тази неоспорима истина е потвърдена във втората част на книгата с многобройни факти относно качествата на библейския Бог и тези на Аллах. Втори въпрос: Как да си обясним факта, че в Корана има личности и исторически събития, които показват известна идентичност с Библията? Единственият разумен отговор е, че авторът на Корана е познавал Библията. Според исляма нито Мохамед, нито неговите първи последователи са автори на Корана. Коранът е вечна книга на Аллах, дадена на Мохамед чрез откровения от Ангел Гавриил. Логиката ни задължава да кажем, че три са личностите, които познават Библията: а) Бог, като неин Автор; б) Сатаната, като Божий враг. Това личи от изкушението на Христос в пустинята, където Сатаната цитира Библията. (Мат. 4, 1-10); в) И на трето място, човеците, които искат да живеят според нея или пък да я критикуват и отричат. Отново ще повторим, че Аллах, като автор на Корана, познава и Библията, но това не ни дава основание да мислим, че авторът на Корана и авторът Библията са един и същи Бог, и то поради следните причини: А) Разликите между тези две свещени книги са огромни по структура, съдържание и цел. Ако авторът е един и същ и чрез тези книги има за цел спасението на човеците, то по съдържание тези две книги не трябва да се различават. И в двете книги трябва да личи почеркът на един и същи автор. А това не е така. Б) Приликите относно личности и исторически събития между Коран и Библия не са абсолютни. Това значи, че истината е примесена с неистини или полуистини за съответните факти. Ако авторът е един, защо си е позволил тези несъответствия, какво цели с тях и коя от двете информации е вярната - тази в Библията или тази в Корана? В) Променена ли е Библията? Напълно погрешно е да се приеме твърдението на ислямските богослови, че Аллах бил автор на Библията, но с течение на времето тя била променена от евреите и християните и затова се наложило Аллах да дари Корана като коректив и допълнение на Библията. Такава промяна е изключена поради следните шест причини:

Първо: Хилядите ръкописи на Библията (8,000 от Стария Завет и
25,000 от Новия Завет) опровергават такова едно твърдение. Достатъчно
е да споменем най-значимото археологическо откритие на 20-я век - ръ-
кописите на Стария Завет от Кумран, датиращи от двеста години преди
Христа. По ирония на съдбата тези ръкописи са намерени през 1947 г. от
бедуин-мюсюлманин (Мохамед ад Диб), а не от евреин или християнин.
В науката няма сравнителен аналог на хилядите новозаветни ръкописи,
чийто текст е напълно еднакъв с днешния. Никакви промени нито на
Стария, нито на Новия Завет! По този начин Сура 2, 75 и 5, 13 трябва да
се съпоставят обезателно с фактите от ръкописите на Библията, за да се
види къде е истината.
Второ: Ислямските богослови трябва да имат доказателства как е
изглеждала т.нар. „непроменена“ Библия, за да се сравни тя с днешната
и да се докаже промяната. Такива доказателства няма. Ако пък Аллах в
Корана е допълнил това, което е променено в Библията, като е възстано-
вил нейния „първоначален“ текст, то тогава откъде идват тези огромни
разлики между Библията и Корана?
Трето: Като всезнаещ и вечен, Аллах би трябвало да е знаел, че Библията
ще бъде променена и че 600 години по-късно той ще дари Корана като до-
пълнение и корекция на Библията. А това значи, че Коранът по съдържание
и цел трябва да съответства на съдържанието и целта на Библията. Разликите
обаче между тези две свещени книги са огромни и непреодолими!
Четвърто: Още в началото на Корана (Сура 2, 4-5) Аллах казва: „За
тези, които вярват в това, което спуснах за теб, в Книгата, която спус-
нах преди тебе... именно те са на правия път, посочен от Аллах.“ Ако тази
Книга (Библията) беше променена, Аллах трябваше ясно и многократно
да каже това в Корана. Но Аллах мълчи!
Пето: А защо мълчи Аллах? Сам Той дава отговора в Корана: „...Никой не
е в състояние да промени Словата на Аллах...“ (Сура 6, 34). Та нали според
ислямските богослови Аллах бил автор на Библията? Как тогава тя е проме-
нена, след като Аллах изключва такава възможност! И тъй, или Библията е
дело на библейския Бог ЯХВЕ и тя е непроменена, което доказват хилядите
ръкописи; или, ако Аллах е авторът на Библията, тя не може да бъде проме-
нена, защото Аллах казва това. И в двата случая промяна в Библията няма!
Шесто: Ако Библията би била променена, то в нея не трябваше да има съ-
бития и личности, представени с техните негативни качества. Да си спомним
за греховете на Кайн, Лот, Аврам, Давид, Соломон, Юда Искариот, както
Първа част
жестокостите при избиването на езически народи. Евреите и християните
трябваше да премахнат всички тези неща, за да изглежда Библията привле-
кателна. Такава е елементарната логика и тя се среща в много литературни
произведения и в обикновените човешки взаимоотношения. Но всички тези
неща съществуват в Библията, което показва нещо много важно: Библията
представя своите герои и събития такива, каквито са, без литературна коз-
метика. А това означава, че Библията не е променена, а е такава, каквато я
е дал Нейният Автор - Бог.
Г) Остава неясен и въпросът защо една и съща информация е трябвало
да се повтори 600 години по-късно, и то във форма, която в много отно-
шения противоречи на първата.
Логическият извод е:
Авторът на Библията и Този на Корана не са един и същи Бог.
ЯХВЕ (YHWH) и Аллах са коренно различни. ЯХВЕ знаем кой е.
Остава въпросът: Кой е Аллах?
Този въпрос ще бъде разгледан по-нататък в книгата.
Измаил и неговото потомство
Нямаме никакви основания да мислим, че общата етническа и родстве-
на близост между араби и евреи (семитски произход) е гаранция за духовна
идентичност между двата етноса. Разликите в религиозно отношение, как-
то и безлюбието са започнали още от двамата сина на Авраам,и ескалират
в следващото поколение между синовете на Исаак. Исав демонстративно
се отказа от първородството си (Битие 25, 33) и затвърди окончателно
принадлежността си към езичеството. Отдалечаването в родословното
дърво продължава през техните родственици и следващи поколения,
за да достигне своето пълно развитие в днешните взаимоотношения на
непоносимост и омраза между араби и евреи. Ако тези два етноса имаха
един и същи Бог, това в никакъв случай нямаше да е така.
А това ни задължава да направим изключително важния извод:
а) Един от синовете на Авраам е продължил да вярва и да се моли на
същия Бог ЯХВE, на Когото се е молил баща му. Това е Исаак. Благосло-
вията на Всевишния се продължава чрез неговото потомство: „Ще бъдат
благословени в тебе всички земни народи“, казва Бог на Исак (Битие 26, 4).
б) Другият син на Авраам - Измаил, поема пътя на своята майка - еги-
петската робиня Агар. Това значи пътя на египетското езичество. Затова
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ
и неговото потомство населява областта „от Хавила до Сур, който е пред
Египет“ (Битие 25, 18).
Това потвърждава Библията, където четем: Сарра казва на Авраам:
„Изпъди тая робиня и сина й
“ Бог подкрепя думите на Сарра: „За
всичко, което ти каже Сарра, слушай думите й, защото от Исаака
потомството ще се назове с твоето име, а от сина на робинята Аз ще
произведа голям народ, защото той е твое семе.“ Авраам изгонва Агар
и Измаил в пустинята. „И Бог беше с момчето; и то порасна и заживя в
пустинята Фаран“ (Битие 21, 20-21).
Тук приключва връзката на Агар и Измаил не само с Авраам, но и с Бога
(ЯХВE). Вследствие на това Измаил се оженва за жена-езичничка: „И взе
му майка му жена от египетската земя“ (Битие 21, 10-20). Контактите
на Агар и Измаил с евреина Аврам и сина му Исаак окончателно са пре-
къснати. Измаил с многобройната си челяд (има 12 сина и една дъщеря)
се озовават в света на египетската езическа религия. Стават последователи
на езически божества. Няма никакви исторически и библейски сведения,
Измаил да е приел религията на баща си.
Фактически връзката между Авраам и Измаил е приключила твърде
отдавна. За това свидетелства фактът, че при жертвоприношението на
Исаак, Бог казва на Авраам: „Вземи едничкия си син Исаака
“ (Битие
22, 2). Нима Бог не е знаел, че Авраам имаше и друг син - Измаил? Разбира
се, че е знаел. Но с израза „едничкия“ Бог иска да покаже, че Измаил „de
facto“ е престанал да бъде син на Авраам, тъй като е поел коренно различен
духовен път в сравнение с пътя на Авраам. С други думи Бог иска да каже
на Авраам: „Измаил се отдалечи от теб и от Мен и така фактически
престава да бъде твой син. Въпреки това Аз ще изпълня обещанието си
към него - потомството му ще се преумножи.“ Така и стана.
За последен път Измаил вижда Авраам мъртъв на погребението му
(Битие 25, 9). Така Измаил напълно се отдалечава от библейския Бог на
баща си Авраам, става обитател на пустинята и родоначалник на много
племена на бедуините, които с течение на годините завладяват големи
части от арабската пустиня между Ефрат и Червено море и поемат пълен
контрол над керванната търговия между Галаад и Египет. С течение на
времето измаилтяните (потомците на Измаил) стават пълновластни гос-
подари на пустинята. След години Йосифовите братя продадоха брат си
Йосиф на измаилтяни, а те го препродадоха на египтяни (Битие 37, 27).
Измаил се приема в исляма като един от пророците.
Първа част
Не трябва да се забравя, че освен тези двама сина (Измаил и Исаак),
Авраам е имал още шест сина (Битие 25, 2) от втората си жена (Хетура)
и други синове от наложниците си (Битие 25, 6). Но единствено Исаак е
наследник, както на материалното богатство на Авраам (Битие 25, 5), така
и на истинския Бог (ЯХВЕ), на Когото Авраам е служил.
ИСТОРИЧ Е СКАТА ИСТИНА
От двамата синове на Авраам произлизат в етническо и духовно
отношение два напълно различни народа:
а) от Исаак - еврейският народ, който продължава да почита библей-
ския Бог на Авраама (ЯХВЕ). От този народ идва обещаният Спасител
на човечеството - Христос.
б) от Измаил - арабският свят, който поема пътя на езическите ре-
лигии. От него идва Мохамед.
Такова е учението на Библията, което напълно се потвърждава от
историята и археологията. Това учение положително много добре по-
знава и авторът на Корана, който също знае и Сам казва, че истината е
в Библията. Това потвърждава Той с думите: „Ако пък съмнение вирее
в тебе относно това, което спуснахме Ние, попитай тези, които са
чели Теврата преди тебе. Без съмнение самата истина изпратил е за
тебе Твоя Господар, затова недей да се съмняваш ти в нея“ (Сура 10,
94). Същото е и в Сура 5, 44 и 46: „Наистина спуснахме им Ние Тевра-
та като светлинаводител към истината... Проводихме ние сина
на Мерием Иса. И дарихме го ние с Инджила, за да бъде Той светлина
и водител към истината... и да води по правия път онези, които се
боят от Аллах.“ В Сура 3, 3 това се казва още по-ясно: „Преди това пък
беше проводил Теврата и Инджила, за да посочи на хората правия път.“
Както е известно Теврата е Старият Завет (Петокнижието) на Библията,
а Инджила е Новият Завет.
Тези четири Сури показват нещо изключително важно: Авторът на
Корана неколкократно потвърждава, че истината е в Библията. Дори
той казва, че Библията е не само истина, но и светлина, водител към
истината и води по правия път. Нито думичка, че тази истина и свет-
лина е била променена от хората с течение на времето!
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ
Този загадъчен факт поражда много въпроси и някои от тях ще раз-
гледаме тук.
1) Защо Аллах не е споменал името си в Библията, след като има пре-
тенцията да е неин автор? И Библията, и Коранът би трябвало да споменат,
ако ЯХВЕ и Аллах са един и същи Бог. Това е важно както за християни,
така и за мюсюлмани. Нито думичка по този въпрос. Защо? И още нещо
по-странично: Защо Аллах си говори в „ние“-форма? Нали Той според
Корана е единствен и ислямът е монотеистична религия? Така се получава
парадокс: Християните вярват в Бог, Който е един по същество и троичен
по изява. И Този Бог си говори предимно в „АЗ“-форма, т.е. в единстве-
но число. Коранът учи, че Аллах е един, а пък си говори в „ние“-форма!
Разликата е огромна!
2) Защо в Корана не се споменава нито дума за библейския Бог ЯХВЕ
и че Иисус Христос е Негов Син, което е централната тема на Библията?
Доктринално разликата между двете религии е огромна!
3) Невъзможно е един и същи Бог, Който в Стария Завет да се представя
с името „ЯХВЕ“, а в Новия Завет изявява Своята същност като Триединен
Бог ОТЕЦ-СИН-ДУХ СВЕТИЙ, 600 години по-късно да се представи като
Аллах. Триединният Бог на Библията няма нищо общо с Аллах, който
казва, че е само един и няма син.
4) След като Аллах казва, че „Библията е истина, светлина и води по
правия път“, защо е трябвало да се дарява Корана, какъв е неговият смисъл
и дали той притежава същите тези качества, както и Библията? Ислямски-
те богослови твърдят, че евреи и християни били променили текстове от
Библията. Хилядите ръкописи на Библията отричат такива промени.
5) Ако Аллах е всезнаещ и е извън времето, то Той трябва да е знаел,
че след няколко века ще изпрати последния пророк на име Мохамед, на
когото ще даде Корана. Напълно нормално е да се очаква такъв един ва-
жен факт да се спомене в Библията. Нито дума по този въпрос в цялата
Библия! Опитите на ислямските богослови да обяснят, че в книгата „Песен
на Песните“ (5, 16) става дума за Мохамед, е израз на езиково невежество,
безсмислена риторика и подценяване на аудиторията. Употребената тук
дума „прелест“ на иврит е в множествено число и в никакъв случай не
може да означава Мохамед.
6) Ако авторът е един и същ, тогава как да си обясним огромните
различия и противоречия между двете свещени книги по отношение на
доктрина, съдържание и цел?
Първа част
7) Ами разликите между ислямския и библейския рай? Коя е истината?
След като според Сура 5, 46 Евангелието е истината, това значи, че напи-
саното в Корана за ислямския рай според Аллах не е истина. Възможно
ли е това? Ислямските богослови трябва да дадат отговор.
ИЗВОДИ
От написаното до тук могат да се направят следните изводи:
1) Евреи и араби са семити и имат общ полуетнически произход -
потомци на полубратя (един баща и две майки - еврейка и езичничка).
Потомците на Авраам и Исаак са евреите, а на Измаил - арабите.
2) В религиозно отношение евреи и араби водят началото си от две
личности - Авраам, който изповяда библейския Бог (ЯХВЕ) и Измаил,
който изповяда езическата религия на майка си Агар; Измаил се жени за
езичничка от Египет; Мохамед е потомък на Измаил.
3) Християнството има своите дълбоки корени в юдаизма и предста-
влява вяра и начин на живот според учението на Богочовека Христос;
Христос е потомък на Авраам.
4) Библията и Коранът не са дело на един и същи Бог, тъй като по
произход, съдържание и цел тези книги са напълно различни.
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

Втора част ХРИСТИЯНСТВО и ИСЛЯМ

Какво учи Библията?
Един Бог Творец на Вселената,
но хиляди човешки представи за този Бог!
Всеизвестно е, че стотиците религии по света учат, че има само един
единствен истински Бог, Творец на Вселената. Това е неоспорима и все-
известна истина. Но има и една втора неоспорима истина - човеците са
си създали различни представи и картини за Този Бог, като са Му дали
съответно различни имена (Изис, Озирис, Зевс, Аллах, Вишну, Заратустра
и др.). Тези представи отговарят на специфичните особености на отдел-
ните народи.
И тъй, има един единствен истински Бог, Творец на Вселената, но
хиляди човешки представи за Този Бог. И ако попитаме хората какво
мислят за Бога, ще получим хиляди различни отговори за качествата Му.
Значи ли това, че Този Бог притежава всички качества, които Му се
приписват от хората? В никакъв случай! Той продължава да си е единствен
и истински, но само в съзнанието и представите на хората Той притежава
различни качества, каквито хората са Му прикачили.
Какво трябва да направи Бог, за да покаже на хората Кой е Той и какви
качества притежава? Единственият начин е Той лично да се открие на
хората. И Той го извърши и продължава да го върши по четири начина:
1) чрез видимото Творение;
2) чрез писменото Откровение - Библията;
3) чрез личното Откровение - Иисус Христос;
4) чрез живота на хората, които вярват в Него и Го следват.
Много лесно може да се види дали представите на отделните религии
отговарят на качествата на истинския Бог. Това става, като се съпоста-
вят тези религии една с друга. Тази книга съпоставя библейския Бог с
Аллах, Библията с Корана, Христос с Мохамед. По този начин лесно и
абсолютно сигурно може да се установи коя от двете религии изповядва
истинския Бог.
Както в началото стана дума, днес мнозина приемат, че християни и
мюсюлмани се молят на един и същи Бог, който имал различни имена. За
съжаление, такова мнение застъпват и някои висши представители на тези
две религии. Такива претенции предявява и самият Коран (Сура 29, 46).
Причината за едно такова становище е, че и двете религии са моноте-
истични и принадлежат към т.нар. „авраамически“ религии.
За да се покаже, че такова мислене е напълно погрешно, ще докажем
огромната разлика между тези две религии, между техните свещени
книги (Библията и Корана), както и техните авторитети (библейския Бог
и Аллах). Само по този начин ще може да се покаже, че християнството
и ислямът са две напълно различни и противоположни по своята
същност и цел религии, които не изповядват един и същи Бог.
За да се избегне субективизмът и личното пристрастие по тази така
деликатна тема, източници на настоящата книга са единствено свещените
книги на тези религии (Библията, Корана, Хадисите) и изложенията на
редица световноизвестни добри познавачи на християнството и исляма,
посочени като библиография в края на книгата.
Християнство и ислям - основни различия

Разликите между Корана и Библията

Разликите между Корана и Библията
1) Коранът според исляма е вечно съществуваща книга, която се
съхранява при Аллах на небето и в един период от продължение на 22
години (610-632 г.) на оригинален арабски език е била диктувана от Ангел
Гавриил на Мохамед (Мухаммад; Мухаммед; Мохаммед). Затова този език
е свещен. Коранът не е писан от хора, а спуснат от небето на Мохамед,
т.е. Коранът е 100% дело на Аллах. Мохамед не е автор на тази свещена
книга. Той е приел това, което му е дадено чрез откровение. Съдържанието
на Корана не е подредено исторически. Аллах не се открива на хората, а
им дава само Корана. Той остава скрит за човеците. Като Творец на света
Аллах е напълно отделен, скрит от творението и не съществува никакъв
директен контакт между Творец и творение. Коранът няма ясна централна
тема. Коранът е еднопосочно вечно предписание на Аллах към човека,
едностранен завет или еднолична връзка на Аллах с човека.
Библията е богочовешко дело. Бог изявява истината на избрани хора
(Моисей, пророците, евангелистите и др.), които са я написали. Библията
е писана в продължение на 1600 години на три различни езика (еврейски,
арамейски, гръцки), които не се смятат за свещени. Библията е историче-
ски обоснована. Бог се открива в Стария Завет, а в Новия Завет Сам идва
на земята в лицето на Христос. Библията учи, че Бог е създал човека по
Свой образ и подобие и Той се открива на човеците в Своето Слово. Биб-
лията има една централна тема - спасението на човеците чрез личността и
делото на Христос. Библията е Завет (договор) между Бога и човека, т.е.
съюз между Твореца и творението. Поради това Бог е познаваем от човека.
2) Библията съдържа над 3000 изпълнени пророчества, което я отли-
чава не само от Корана, но и от всяка друга книга на останалите небиб-
лейски религии.
3) В Библията се възкресяват мъртви (Лазар, синът на наинската вдо-
вица и др.), което в Корана го няма.
4) В Библията се говори, че човек е създаден по образ и подобие Бо-
жие и че Бог обича човека и директно контактува с него, докато Аллах е
възвишен, недостъпен и общението с него е невъзможно. Той контактува
с Мохамед чрез Корана. Това е и причината Мохамед да не получи откро-
вение директно от Аллах, а от ангел Гавриил, който му е дарил Корана,
т.е. чрез посредник.
5) При Аллах мюсюлманинът идва като роб, паднал на колене: „Все-
ки, който е на небесата и на земята, ще дойде при Милосърдния като
роб негов“ (Сура 19, 93); арабската дума „ислям“ означава „подчинение
на Аллах“, затова и думата „любов“ в Корана не се среща в този смисъл,
в който тя се среща в Библията. А това означава, че в исляма понятието
„свободна воля“ не съществува. Робско подчинение и свободна воля са
две противоположности. Това се потвърждава и от определеното смъртно
наказание за тези, които напуснат исляма.
Библията учи, че човек отива при Бога като дете, обръщайки се към
Него с думата „Татко.“ Божията любов е причината Бог да се открие на
човеците чрез Библията. Ето защо Библията прокламира великата истина
Бог е любов“ (1 Иоан 4, 8).
6) Библията казва, че Бог е изпратил Ангел Гавриил, за да извести, че
ще се роди Божият Син - Христос. Остава неясно, защо Бог трябва да
изпраща 600 години по-късно отново Ангел Гавриил, за да дава Корана
на Мохамед? Основанието, че Библията е била поправена от хората, не
издържа на доказателствата на хилядите библейски ръкописи. Ето защо
откровенията, получени от Мохамед, не могат да произхождат от същия
Бог, който е предал Своето послание на пророците, на Иоан Кръстител и
на Мария много години преди това.
7) Библията говори за Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Аллах е
само един. Това показва, че той няма нищо общо с Триединния Бог на
Библията (Сура 4, 171).
8) Коранът учи, че на съда Аллах ще търси дали има компенсация на
злото с добро, за да реши къде ще прати човека - в рая или ада; даваната от
Аллах прошка е произволна: „Когото пожелае той ще опрости и когото
пожелае, ще накаже“ (Сура 3, 129). Същото е и в Сура 4, 116. Същото е и с
наказанието: „Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото поже-
лае“ (Сура 48, 14). Така че прошката на Аллах за мюсюлманина във вечността
има несигурен характер. Освен прошка и наказание, Аллах дарява и благо-
воление, на когото си пожелае (Сура 5, 54). Дали прошката, наказанието и
благоволението не е въпрос на късмет, което нерядко се чува от мюсюлмани?
Аллах държи на думата си само, ако хората са верни към него (Сура 2, 40).
Библията учи, че лошите дела никога не могат да бъдат компенсирани
с добро, а само чрез прошка, която става единствено на основание на
пролятата кръв на Христос (Евр. 9, 22). Библията изтъква сигурността на
прошката, която гарантира и вечния живот при Бога.
9) Най-голямата разлика: Аллах няма син; Библията учи, че Христос
е Син Божий и следователно еднакъв по същество с Бог Отец. Коранът
учи, че Христос е един от многото пророци, а Мохамед - последен и най-
велик пророк на Аллах.
10) Коранът е твърде агресивен към евреи и християни. Сура 98, 6
определя християните „като най-лоши от всички създания“ и пазени за
вечния огън на ада. Сура 5, 51 забранява приятелство с евреи и християни:
„Ей, вярващи, недейте да взимате за другар Евреите и Християните!.
А 5, 57 добавя: „Ей, вярващи, не си вземайте за приятел неверниците
и никой от онези, които дарени бяха с Книга (евреи и християни - б.а.)
преди вас, защото превръщат те вярата ви в насмешка.“
Ако тези три религии имаха един Бог, то не трябваше да има омраза и
агресия на мюсюлманите към евреи и християни. Този факт показва, че
библейският Бог и Аллах не са един и същи.
11) И нещо, което е коренно различно от Библията - учението за Сата-
ната: „А ние без съмнение сътворихме Шейтаните (Сатаната) за покро-
вители на онези, които не вярват в Аллах“ (Сура 7, 27). Нещо абсолютно
странно и непонятно, което се среща само в мюсюлманството: Аллах е
сътворил Сатаната, за да измъчва и праща в ада всички онези, които не
са мюсюлмани. Това се потвърждава още в първата Сура на Корана „Фа-
тиха“, където коментарът завършва с думите: „...защото Аллах е този,
който сътворява и доброто и злото“ (стр. 1). В никоя друга религия не
е известен бог с така ясно изразени дискриминационни качества по отно-
шение на хората, като ги разделя на свои и чужди, на любими и омразни,
на правоверни и неверници.
Агресията се разпростира още по-нататък и включва както политически
и икономически врагове, така и миролюбиви мюсюлмани. Да си спомним
зверствата на ислямските джихадисти от т. нар. „Ислямска държава“ в
Сирия и Ирак. Според Корана „Неверникът е най-лошата сред всички
земни твари“ (Сура 8, 55). Понятието „неверник“ включва всички хора,
които не изповядат исляма и преди всичко евреи и християни.
Библията учи, че евреите са Божий народ (Битие 12, 3; Захария 2, 8);
тя учи още, че Господ Иисус Христос се идентифицира със Своите после-
дователи - християните, и ги нарича Свои братя (Иоан 20, 17).
12) Относно положението на мъжа и жената Коранът учи коренно
различни неща в сравнение с Новозаветното християнство. Коранът учи,
че мъжът е по-горен от жената, поради което „Делът на момчето да е два
пъти по-голям от дела на момичето“ (Сура 4, 11). „Ако жените надигнат
глава, оставяйте ги сами в леглото и ако това не помогне, бийте ги“
(Сура 4, 34). Коранът учи още, че жената е „притежание на мъжа“ (Сура
33, 50). А това значи, че той може да разполага с нея така, както пожелае.
В английското издание на Хадисите (втората по важност книга след
Корана) пише, че „Мохамед бил казал, че по-голямата част от обита-
телите на ада са жени. Когато го попитали защо, той отговорил, че
това е така, защото жените не били умни, не схващали добре религия-
та, а също и защото са неблагодарни към мъжете си.“ В Сахих Бухари
1:6:301 буквално са цитирани думите на Мохамед, който, обръщайки се
към жените, казва: „Никога не съм виждал някого така недостатъчен в
интелигентност и религия, като вас.“ Ние се съмняваме дали действи-
телно това са думи на Мохамед, или неговите последователи говорят от
негово име. Възможно е последователите на Мохамед да са използвали
неговия авторитет и име, за да вмъкнат в исляма свои лични учения и
практики, които едва ли имат нещо общо с Корана и Пророка. Освен
това Хадисите се появяват много по-късно след смъртта на Мохамед и
написването на Корана.
Единственото женско име, което многократно се споменава в Корана,
е името на Мерием (Сура 3, 36; 42; 45), която е дъщеря на Амрам, баща
на Моисей и Аарон, и която според автора на Корана е родила Иса Месих
(Исус Месията), както е посочено в Сура 3, 45. Исторически и фактологи-
чески тази информация е в пълно противоречие с Библията и историята.
Този факт изисква обезателно изясняване от ислямските богослови.
13) Коранът разрешава многоженството: „Оженете се по свое предпо-
читание за две, три или четири от жените“ (Сура 4, 3). „А срещу онези
от жените ви, които уличени бъдат в прелюбодеяние,…затворете тези
жени в къщи, чак докато смъртта ги отнесе“ (Сура 4, 15). Пример за
многоженство е дал самият Мохамед.
Не бихме искали да вярваме на многото му биографи, които вместо
да го представят в светлината на велика личност, се занимават с негово-
то морално състояние и многото му жени, последната от които е била
на шест години, когато Мохамед се оженил за нея. Цитирам П. Вълчев
(Pravoslavieto.com): „Тази груба чувственост се прикривала и оправда-
вала с откровенията на самия Аллах, Който за Своя пророк не е правил
никакви ограничения в числото на жените и случайни връзки с вярващи
жени.“ Това е отбелязано и в Корана: „Ако вярващата жена се отдаде
на Пророка, то той, ако пожелае, може да се ожени за нея; това пре-
димство се отнася само за него, но не и за другите мюсюлмани“ (Сура
33, 50). Очевидно Мохамед се е възползвал от тази привилегия, дадена му
от Аллах, тъй като първата му жена (Хатиджа) е била 15 години по-стара
от него, а последната му (Айша) - 49 години по-млада от него.
Новият Завет учи, че мъжът и жената са равни и еднакво ценни пред
Бога и имат равен шанс за спасение във вечността (Галатяни 3, 28). В ни-
какъв случай мъжът не е по-добър, по-висш и по-ценен отколкото жената.
Христос благовести на жената-самарянка едни от най-великите истини
на християнската вяра (Иоан 4, 1-36). Първата християнка в Европа беше
Лидия от Филипи (Д.А. 16, 14-15).
14) Коранът строго забранява да се напусне исляма по собствено же-
лание. Който стори това се наказва със смърт. В Сура 4, 89 четем: „Ако
се отвърнат от него (т.е. от Аллах), тогава заловете ги, убийте ги там,
където ги намерите.“ Но още по-страшното е, че отстъпилите от исляма
Аллах ще прати в ада. Това потвърждава Сура 9, 74: „...А ако откажат
се те, ще им наложи на тях Аллах най-мъчителното наказание и на Този
свят и на Онзи свят.“
Известни са много случаи, когато между членовете на семейството се
убиват онези, които са се отказали от исляма. Според Корана ислямът е
еднопосочна улица - ако един път си влязъл, връщането е смърт.
Ето три потресаващи примера:
Първи пример: Преди няколко години две от най-големите световни
медии - БиБиСи и „Дейли Мейл“, съобщиха новината, че в Судан осъдена
на смърт млада християнка е родила окована във вериги в затвора в сто-
лицата Хартум. Става дума за Мериам Ибрахим, която поради приемане
на християнството е осъдена на смърт за вероотстъпничество и хвърлена
в затвора заедно с двегодишния си син Мартин. Известно е, че Судан се
управлява според ислямския закон на шериата. За съжаление, осъдената
Мериам няма да види как расте дъщеричката си Мая, тъй като щом прес-
тане да кърми бебето, тя ще бъде обесена. Какво великодушие проявява
шериата!!! Да се разреши на осъдената на смърт да откърми бебето си
и след това да се изпълни присъдата?! В световен мащаб е предприета
петиция за освобождаване на Мериам до суданските власти, която е по-
дписана от над 661,000 души.
Чест прави на правителството на Судан, че се е съобразило с тези хиля-
ди подписи от цял свят и през юли 2014 г. освобождава от затвора Мериам
и сина й. Със специално изпратен самолет на италианското правителство
семейство Ибрахим пристига в Рим и е прието от папа Франциск. След
това семейството заминава за САЩ и е прието на летището от хиляди
американци с голяма радост. Това е нещо чудесно, което заслужава голяма
адмирация - Коранът и шериата отстъпват пред човещината!
Втори пример: Немското списание ideaSpektrum в броя си от януари
2016 г. публикува обширна статия под заглавие: „Убийство на честта.“
Става дума за момиче на 15 години от Турция, което насила било омъ-
жено от родителите си. То се отказва от исляма и с детето си напуска
мъжа си, емигрирайки в Германия. Не след дълго родителите изпращат
по-младия ѝ брат, който на автобусна спирка в Берлин разстрелва сестра
си. Извършителят е казал, че той е извършил това, което е трябвало да
извърши и не съжалява за деянието си, тъй като е постъпил така, както
Коранът заповяда (Сура 4, 89). Тази заповед на Аллах се потвърждава и
в хадисите на Сахих ал Бухари - втората по важност книга след Корана.
Там четем: „Който от мюсюлманите се откаже от религията си, да
бъде убит“ (№ 6922).
Чест прави на турското правителство, че е изискало от германската
полиция екстрадирането на убиеца, за да бъде съден в Турция.
През 2010 година британската преса публикува страшната статисти-
ка за саморазправата над жени, убивани от техните роднини с мотива
„изчистване на семейната чест.“ За една година привържениците на
тази дива форма на патриархата погубват 20,000 жени. Най-често това се
практикува в Афганистан, Иран, Пакистан и др. (http://kriminalnidosieta.
com/novini/ ubiistva-na-chestta-pogubvat/)
Трети пример: Световните агенции Асошейтед Прес и ДПА неотдав-
на (юни 2016) предадоха за няколко случая в Пакистан, където млади
жени стават жертва, поради „защита на семейна чест.“ Цитираме със
съкращения информацията според БТА: „Пакистанка в гр. Лахор беше
арестувана, след като заляла дъщеря си с керосин и я запалила жива...
Това е трети подобен случай през последните три месеца...
Пакистанец застреля дъщеря си, за да защити семейната чест...
Близо 1000 момичета и жени годишно стават жертва на т. нар.
„убийства на честта“ в Пакистан, тъй като нарушават ислямските
норми на брака.“
15) Миролюбива книга ли е Коранът?
Ще цитираме няколко Сури от Корана, въз основа на които читателят
сам ще може да си отговори на този въпрос: „Наказанието за онези,
които се борят срещу Аллах и Неговия пратеник... е да бъдат убити
най-безмилостно, или пък да бъдат обесени, или ръцете и краката им
да бъдат отрязани...“ ( Сура 5, 33). „Убивайте вие идолопоклонниците,
където ги заварите, залавяйте ги, затваряйте ги и ги причаквайте на
всяко подходящо място“ (Сура 9, 5). „Когато там срещнете се вие с та-
кива, които отричат Аллах, режете им главите. След като ги изколите
вие достатъчно от тях и ги уплашите, тогава завързвайте вие възлите
здраво“ (Сура 47, 4). „И повели им той: Ще всея аз страх в сърцата на
неверниците, а вие пък незабавно сечете им главите, режете им ръцете“
(Сура 8, 12). „Вярвайте в Аллах и в Пратеника Негов, с душа и имане
битки водете по пътя на Аллах. И ако искате да знаете, много по-добро е
това за вас. Само тогава ще опрости Той греховете ваши и ще ви въведе
в Градините на вечността и в Дженнета“ (Сура 61, 11-12).
Коранът не пощадява и онези, които се отричат от исляма: „Ако те
после отвърнат се от Него, тогава заловете ги, убийте ги там, където
ги намерите“ (Сура 4, 89).
Много често се чува хора да казват, че Коранът означавал мир. За
потвърждение цитираме думите на Мустафа Хаджи - главен мюфтия
на България, който в интервю за в. „24 часа“ от 13. 01. 2016 г. казва: „В
основните източници на исляма - Корана и проповедите на Мохамед
- няма да намерим никакво насилие и неуважение към човека. Човек е
велико творение на Аллах и всеки е длъжен да уважава себеподобния.“
Надяваме се читателят да забележи, че цитираните по-горе стихове от
Корана опровергават напълно такова едно мнение, независимо от това,
че е изказано от главен мюфтия.
Днес, когато пишем тези редове (22.03.2016), световните информа-
ционни агенции съобщиха за кървав терористичен акт в Брюксел с много
загинали и ранени. Ислямска държава е поела отговорност за този акт. В
социалните мрежи неин представител се обръща към европейските държа-
ви със следните думи: „Ислямска Държава ще ви накара да се замислите
хиляди пъти, преди да посмеете да убивате отново мюсюлмани!“ Явно
е, че тези озверели ислямисти не виждат какво правят тези християнски
европейски държави за милионите мюсюлмани-бежанци.
Когато споменаваме тези тревожни факти, веднага трябва да отбеле-
жим, че далеч не всички бежанци са фанатици и терористи. Огромното
множество от тези прокудени мюсюлмани са миролюбиви хора, бягащи
от терора в своята Родина и търсещи убежище и гостоприемство в хрис-
тиянски страни.
Мнението за бежанците на един висш политик!!!
Цитираме думите на Джон Хауард - министър-председател на Ав-
стралия (1996-2007): „Емигрантите, а не австралийците, трябва да се
адаптират... Ние говорим предимно английски. Затова, ако искате да
станете част от нашето общество, учете езика ни! Повечето австра-
лийци вярват в Бога..., защото предците ни са основали тази страна въз
основа на християнските ценности... Ако християнският Бог ви обижда,
тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой дом,
защото Бог е част от нашата култура. Ние приемаме вашите вярвания
и не ви осъждаме за тях. Всичко, което искаме, е вие да приемете на-
шите и да живеете в мирно съжителство с нас. Това е нашата страна,
нашата земя и нашият начин на живот и ние ви даваме възможност да
се радвате на всичко това. По повод оплакванията ви относно нашето
знаме, нашата клетва, нашата християнска вяра и нашия начин на
живот, настоятелно ви насърчаваме да се възползвате от една друга
велика австралийска свобода: правото да напуснете страната. Вие сте
ни помолили да останете тук. Затова или приемете страната, която
ви е приютила, или я напуснете!“
Настоящият министър-председател на Австралия, г-жа Джулия Джи-
лард, любезно съветва мюсюлманите: „Или се приспособете към нашия
начин на живот, или напуснете Австралия!
Реакцията на един египетски мюсюлманин!!!
Наскоро след атентата в Брюксел египетската телевизия „IRM TV“
излъчи интервю (24. 03. 2016) с известния телевизионен модератор Омер
Адип, който осъжда остро атентаторите. Предаваме в съкратен вид това
интервю, като съзнателно подминаваме някои много остри самокритични
изрази:
Омер Адип: Ние нямаме никакви оправдания! Терористите са мюсюл-
мани. Те действат според исляма, независимо от това дали ние искаме
или не... Всички казват, че тези терористични действия не били свързани
с исляма. Това не е вярно! Тези действия се вършат от мюсюлмани...
Журналистката го пита: Къде намират мюсюлманите своята моти-
вация, за да вършат тези смъртоносни атентати?
Омер Адип отговаря: В исляма...! В исляма...!
Журналистката се възмущава: Та това не може да е вярно!
Омер Адип: Напротив, вярно е! Това е истината. Нашата религия е
пълна с такива човеконенавистни учения. Това са болни ислямистки те-
чения в нашата религия. Ние трябва да разберем това. Ами безбройните
завоевателни войни от историята на исляма? Ами непрекъснатите теро-
ристични актове, убийствата, изнасилванията, зверствата на Ислямска
държава и на други терористични ислямски организации - всичко това
се е вършeло и се върши от мюсюлмани!... Преди 1400 години ние убихме
здравия разум, затова не трябва да се учудваме на престъпленията,
които вършим сега! Това е страшната картина на нашата религия...
Тези, които в Египет, Либия, Пакистан, Сирия, Франция убиват невинни
хора, са мюсюлмани... Ние нямаме право да мълчим и да ги оправдаваме,
като че ли това няма нищо общо с исляма...
Журналистката: Но това са само отделни радикални елементи, които
нямат нищо общо с исляма!
Омер Адип отговаря: Глупости! Ако нямаше в нашата религия такова
учение, тогава нямаше да има и терористи!... Това презиращо човешкия
живот учение е част от посланията на исляма. Ние израстваме с това
учение и то формира нашата болна психика и поведение. Кои са хората
от Ислямска държава, които вършат тези ужаси? Те са мюсюлмани.
А тези в Ирак? И те са мюсюлмани. Всички, които някога и сега изна-
силват жени и убиват деца, са мюсюлмани. Това е жестоката история
и действителност на нашата религия...
Журналистка: Мисля, че западните държави целенасочено злоупо-
требяват и провокират нашите мюсюлмани, поради което те вършат
тези действия.
Омер Адип: Глупости! Никой не може да злоупотреби с теб, ако ти
си психически здрав и не желаеш това! Защо западните държави не
злоупотребяват с последователите на другите религии? Защо само ние
вършим такива срамни неща? Мюсюлмани от САЩ убиват 18 души в
социален дом за инвалиди и крещят: „Аллах е велик!“ Те вършат това
злодеяние като мюсюлмани и те са част от нас. Това е горчивата ис-
тина! В нашата религия съществуват такива престъпни учения. Някой
мюсюлманин ги прочита, взима оръжието, отива на улицата и стреля.
Чуйте, това е жестоката реалност! Някой мюсюлманин решава да
се самоубие. Самоубийство за Аллах? Какво безумие! До каква степен
психически е увреден такъв един! Той знае, че заедно със себе си убива
деца, жени и мъже, без да го интересува, че между тях може да има
мюсюлмани и араби! ТОВА Е ИСТИНАТА. Кога най-после ще проумеем,
че се самозалъгваме? Ние вече не сме способни да контролираме себе
си. С нашата религия ние не можем да живеем в мир с другите. Ние
се самоунищожаваме. Такъв е нашият арабски свят! Хора, събудете
се и вижте реалността !! Събудете се!!!!!!!“ (Читателят може да види
цялото интервю в интернет на следния адрес: jurnalistenwatch.com...aegyptischer
fersehmoderator или Google под името Omar Adip).
За съжаление, наскоро след интервюто ислямските фундаменталисти
са заплашили модератора със смърт, а египетското правителство търси
пътища да го осъди като „богохулник.“
Какво казват по темата някои ислямски лидери?
а) Цитат от бившия ирански духовен и политически водач Аятолах
Хомейни в книгата му „Разкриване на тайните“„Ислямът казва: убий
неверниците с меча си, разпръсни армиите им. Всичко добро съществува
благодарение на меча и сянката му! Хората ще бъдат покорени само с
меча.“ (стр. 7).
б) Още по-директни в това отношение са думите на лидера на Ислямска
държава Абу Бакр Ал-Багдади, който в аудиозапис от май 2015 г. цитира
три от най-войнствените стихове в Корана (2, 216; 4, 74; 47, 4-6), след
което откровено казва: „О, мюсюлмани, ислямът никога, дори и за ден,
не е бил религия на мира. Ислямът е религия на войната“ (Г. Бек стр. 96).
Ислямска държава доказва това на дело.
Коранът и Ислямска държава опровергават папата
На срещата на католическата младеж в Полша в края на юли 2016 папа
Франциск заяви, че насилието, жестокостите и терора на ислямистите
нямали нищо общо с исляма. „Не е правилно ислямът да се сравнява с
насилие и терор. Това е нито справедливо, нито е истина“ (CNA Ватикана,
04. Август 2016). С тези свои думи, папата потвърждава становището на
френското правителство относно ислямския тероризъм, където в офици-
ална декларация се казва: „Автентичният ислям и написаното в Корана
противоречат на всякаква форма на насилие.“
Веднага след изказването на папата официалният печатен орган на
Ислямска държава, списанието DABIQ в брой № 15 от 30 юли 2016 г., под
титулното заглавие на този брой „Да унищожим кръста“, опровергава
напълно изказването на папата и становището на френското правителство.
В списанието четем следното:
„Заповедта е ясна: неверниците трябва да се избиват, както е
казал Аллах... Чрез тези изказвания папа Франциск иска да се хареса
на мюсюлманите, прикривайки учението на Корана... Християнският
Запад трябва да се мрази и папата не трябва да се опитва да омало-
важава заповедта на Аллах. Това, което ние вършим, е божествено
оправдана война на мюсюлманския свят срещу неверниците... Ние
обвиняваме политически и религиозни личности от страните на кръс-
тоносните походи, които се борят срещу реалностите на нашата
религия, полагайки големи усилия да представят исляма като религия
на мира. Фактически джихадът - разпространението на закона на
Аллах чрез насилие и меч - е задължение, което се намира в Корана,
словото на нашия Бог. Да се пролива кръвта на неверниците е наш дълг.
Заповедта е ясна - убивайте неверниците, както е казал Аллах. И тъй,
убивайте политеистите (б.а. християните)където и да ги намерите...
Ние опровергаваме думите на папата, който квалифицира деянията
на Ислямска държана като „безсмислено насилие.“ Същността на
нашите постъпки се състои в това, че ние следваме една схема на
тероризъм, война, жестокост и бруталност. Нашата омраза към
Запада е абсолютна и неумолима... И ако те биха престанали да ни
бомбардират, да ни изтезават, да ни хулят, очернят и насилствено да
унищожават нашата страна, дори и тогава ние ще продължаваме да
ги мразим, защото основната причина за омразата ни към тях няма
да изчезне, докато те не се подчинят на исляма. Дори и ако плащат
данък „джизия“ (б.а. това е данък, който неверниците трябва да плащат
на мюсюлманите) и напълно се подчинят на властта на исляма, то ние
и тогава ще продължаваме да ги мразим“, заявява Ислямска държава
в статия на списанието DABIQ. В заключение статията предупреждава,
че „жадните за кръв рицари на халифата ще продължат да воюват“
и заплашва: „Не се съмнявайте в това - войната ще приключи едва
тогава, когато се развее черното знаме на ислямския монотеизъм над
Константинопол и Рим; за Аллах това не е трудно...“
Настоящата информация е цитирана от Peter Ischka, Chefredaktuer
der Zeitschrift „Z - für die Zuckunft“ и предоставена на авторите от Horst
Niehues на 08. Август 2016 г. Източникът на тази информация преду-
преждава: „Тези изявления на Ислямска държава ще трябва да отворят
очите на някои добронамерени и хуманистично мислещи политици и
религиозни лидери.“
От казаното до тук могат да се направят следните три важни извода:
1) Ислямистите потвърждават и защитават агресивния и войнолюбив
характер на исляма, обосновавайки своите действия с написаното в Корана.
2) Както висшите духовници, така и политиците нямат представа от
същността на исляма, а само използват тази световна религия за постигане
на политически цели, както и на гнил, нетраен и фалшив мир.
3) Ислямът като религия притежава две напълно противоположни лица
- от агресия, терор и жестокост до миролюбие и добротворство. Тези две
лица на исляма имат една цел - ислямизация на света.
В потвърждение на това е и кървавата баня в Пакистан. На Възкресение
Христово 2016 г. на детска площадка в гр. Лахор атентатор мюсюлманин
се самовзривява, като убива 72 християни и ранява над 300 души, между
които много деца...
Особено обезпокоителна е информацията (ideaSpektrum 9.2016), че от
над един милион официално регистрирани бежанци в Германия през 2015
г. 143,000 са сменили самоволно адресните си регистрации и германското
вътрешно министерство няма информация за тяхното местонахождение.
Тази статистика обаче ни задължава да не забравяме нещо много важно:
Да се прави разлика между насилие,
безумен тероризъм и миролюбив ислям!
Милионите мюсюлмани по света искат да живеят в мир както
помежду си, така и с останалите религии. Християните са призвани
да приемат тази добра воля на мюсюлманите и така взаимно да
допринасят за запазването на световния мир. Така че война трябва
да се води срещу тероризма, а не срещу традиционния ислям!
Не може да се обвиняват всички мюсюлмани в тероризъм, но все
пак стои въпросът дали единадесетте атентата само за три години (от 11
септември 2001 до 1 септември 2004), извършени от ислямисти, нямат
нещо общо с цитираните по-горе Сури от Корана, който в това отношение
е категоричен: „И за да се противопоставите на тях, подгответе вие
войска, колкото ви стигат силите… за Свещена война (джихад б.а.).
Защото с това можете вие да плашите враговете на Аллах (неверниците
б.а.), вашите неприятели… Каквото пък разходвате по пътя, ще ви се
възвърне без остатък и по никакъв начин няма да бъдете вие онеправдани“
(Сура 8, 60).
Коренно различно е учението на Новия Завет относно отношението
към другите: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир
с всички човеци… Не отмъщавайте за себе си… И тъй, ако врагът ти е
гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще
струпаш жар на главата му… надвивай злото с добро“ (Римл. 12, 18-21).
Най-добър пример даде сам Христос: Той вечеря заедно с предателя Си,
мие краката му и го нарича „Приятелю“, плаче и се жертва за погиващите.
Разликата е огромна!
Мюсюлманите имат и едно друго оправдание за атентатите. Те казват:
„Християните също не са по-добри.“ Да, така е! За съжаление трябва
да се признае, че те са абсолютно прави. Ето една малка статистика: По
груби оценки при кръстоносните походи са загинали над пет милиона
мюсюлмани, евреи и християни; по време на инквизицията са намерили
смъртта си над един милион християни; близо 100,000 жени са били из-
горени като вещици. Е, какво да се отговори на такова едно основателно
обвинение?
В случая обаче абсолютно не можем да правим каквото и да е сравне-
ние между тези ужасни деяния на двата вида религии. Огромната разлика
е, че атентатите при исляма имат своята мотивация не в прищевките на
отделни престъпни ислямски елементи, а се основават на Корана (виж
по-горе цитираните Сури).
Тези убийствени атентати имат до голяма степен своето основание
в Корана. Това личи от цитираните по-горе текстове.
Така е заповядал Аллах и така трябва да стане.
През януари 2002 г. ислямски духовници провеждат международна
конференция в Бейрут. В заключителното комюнике на конференцията се
казва: „Самоубийствените атентати, провеждани от свети бойци са ле-
гитимни. Те се основават на Корана и на учението на пророк Мохамед. Те
са най-висша форма на мъченичество и осигуряват рая“ (Mitternachtsruf,
5, 2002, стр. 14). Това се потвърждава и в книгата за живота на Мохамед
(Ал-Бухари V4 B52 N44), където четем следното: „Мохамед беше запитан:
„Назови ми някое дело, което да е равно на джихада.“ Мохамед отговаря:
„Такова дело няма.“
Затова много от терористите, когато убиват или се самовзривяват,
крещят „Аллах е велик!“
Непонятен парадокс - може ли един истински Бог да призовава
към смърт и самоубийство!
На дипломната работа на един от пилотите-терористи (Мохамед Ата),
който забива самолета в Световния търговски център (11. септември 2001),
е написано следното: „Моята молитва и жертва, моят живот и моята
смърт принадлежат на Аллах, господаря на световете.“ Точно това този
терорист е реализирал на дело, за да достигне ислямския рай, който Аллах
обещава. Очевидно високата интелигентност не може да победи безумния
фанатизъм и духовна слепота!
Всичко това показва, че привържениците на радикалния ислям според
Корана не са някаква терористична банда от престъпници, а напротив -
вярващи мюсюлмани, които съзнателно и точно изпълняват предписанията
на Аллах, дадени в Корана. И когато се самовзривяват, те постъпват точно
според волята на Аллах. А фактът, че те биват осъждани от хиляди миро-
любиви мюсюлмани, показва, че в самия Коран съществуват парадокси
и противоречиви крайности. Той оправдава както терористите, които с
убийства угаждат на Аллах, така и миролюбивите мюсюлмани, които с
благочестив живот угаждат на Аллах. И едните, и другите следват Корана!
Аллах одобрява и едните, и другите!
Как стои въпросът при християнската религия?
Жестокостите на кръстоносните походи, инквизицията, изгарянето
на вещици някога, както и днешното либерално християнство, нямат
нищо общо с Новия Завет и учението на Христос.
В този смисъл организаторите и извършителите на тези деяния, макар
и да са се наричали християни, в действителност не са били такива. Хрис-
тос ги определя като „лъжливи пророци, които дохождат при вас в овча
кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете“
(Мат. 7, 15-16). Ето ги плодовете - войни, терор, убийства, смърт. А всичко
това няма нищо общо с учението на Христос.
Тук се проявява най-добре какво е християнството като религия и
какво - като учениеКато религия то надминава по жестокост много
езически религии. Но като новозаветно учение и вяра в единствения
и истински Бог, както и живот според тази вяра, християнството
е несравнимо с нито една от хилядите небиблейски религии в света.
Христос прокламираше мир между хората (Иоан 20, 19). Неговите
последователи Го нарекоха „нашият мир“ (Еф. 2, 14) и препоръчват на
всички Негови последователи „да живеят в мир с всички човеци“ (Римл.
12, 18). А Сам Христос повелява: „Обичайте враговете си, благославяйте
ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и
молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5, 44). Естествено
тази заповед християните трябва да изпълняват и към всички онези, които
не вярват и не обичат Христос.
Това е голямата разлика между учението на Христос и това на Корана.
Христос говори за обич към враговете, а не за джихад.
Ние българите имаме горчив исторически опит, за да преценим дали
ислямът е миролюбива религия. Достатъчно е да си припомним за звер-
ствата по време на петвековното турско робство и хилядите мъченици,
които е дал българският народ, за да запази вярата си. По приблизителни
изчисления по време на турското робство в България са били избити 43%
от българското население. Това едва ли означава миролюбиво съвместно
съществуване между поробители и поробени.
Интересно е мнението на египетския бивш мюсюлманин Хамед Аб-
дел-Самад по въпроса дали ислямът е миролюбива религия. В интервю за
вестник „Die Zeit“ от 13. 12. 2015 г. той казва: „Трябва да се прави разлика
между мюсюлмани и ислям, но не и да се оневинява ислямът. Ислямът
като религия на мира? Това е лъжа
Ислямът не е дошъл, за да стане
част от този свят, а за да завладее света. Това е заложено в текстовете,
а се среща и в историята на исляма като преживяна действителност...
Днешните ислямисти разбират поръчението на Аллах точно така, както
и предишните. Те не злоупотребяват с исляма, а го употребяват... И днес
ислямът дели света на вярващи и невярващи. Той не само легитимира
насилието над неверниците, а и го изисква и стимулира... В нито една
друга религия понятието „неверник“ не се използва с такава неприязън,
както в исляма. В нито една друга религия фактът, че не вярваш, не оз-
начава смъртна присъда. Трябва да се дистанцираме от някои текстове
в Корана
Би било добре, ако немюсюлманите помогнат за това, вместо
да хулят исляма.“
Какво представлява ислямският тероризъм и как човечеството
може да се справи с него?
Правилен отговор дава известният турски проповедник и ислямовед
Фетхуллах Гюлен, който по повод на ислямските терористични актове, пише
във вестник „Монд“ (Le Monde) следното: „Трудно ми е да намеря думи,
за да изразя скръбта си от ужасите, причинени от Ислямска държава...
Като мюсюлмани трябва да работим за изчистването на тази кал от свя-
тата ни религия... Мерило за истинската вяра е запазването на човешкия
живот... и уважението към всеки човек... Ние мюсюлманите трябва да
престанем да се оправдаваме с конспиративните теории, които ни пречат
да се изправим срещу собствените си проблеми и е нужно да се подложим
на равносметка...Антимюсюлманската реторика може да донесе повече
вреда, отколкото полза. Желанието на мюсюлманите в Европа е да жи-
веят в мир и спокойствие... Като мюсюлмани ние трябва да подложим на
преоценка разбирането ни за исляма и да си направим самокритика... Това
би ни помогнало да осмислим степента на нашата деформираност... Ние
трябва да приключим с радикалните религиозни групи... Искам ясно да за-
явя, че ситуацията, пред която сме изправени в момента, не е сблъсък на
цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.
Стремежът за опазването на човешкия живот е мерилото на
истинската вяра. Човечеството може да се справи с ислямския
тероризъм само тогава, когато мюсюлманите станат част от
борбата срещу този тероризъм.“
(www.24chasa.bg 21.12.2015)
Още по-смели и конкретни са изказванията и действията в това отноше-
ние на най-великия реформатор на съвременна Турция - Кемал Ататюрк.
Според него най-големият проблем на исляма са неговите амбиции да
обедини в себе си религиозната и политическа власт. Ако ислямът се
освободи от политическите си стремежи, тогава той може да се превърне в
миролюбива религия. Така Ататюрк изгони исляма от политическата сцена
и превърна Турция в светска република с мюсюлманско вероизповедание.
16) Друга една разлика между новозаветното християнство и Корана:
Христос никога не е принуждавал Своите последователи да се стремят
към смъртта.
Християнските мъченици са убивани затова, че не правят компромис
с вярата си в Бога. Атентаторите-самоубийци убиват други за отмъщение
и в очакване на блаженство след смъртта.
Мотивацията и целта на тези две категории хора е коренно различна:
при мъчениците мотивацията е любов към Бога и хората, а целта е вечният
живот при Бога. При атентаторите мотивацията е омраза, отмъщение и
смърт, а целта - многообразните удоволствия в рая. Освен това Господ
забранява самоубийството и го определя като грях. Коранът също осъжда
самоубийството, но ислямът индиректно насърчава своите последовате-
ли да търсят мъченичество, защото: „В никакъв случай не смятайте за
мъртви загиналите в името на Аллах. Напротив, те пак са живи и са
получили благоволението и милостта на Аллах“ (Сура 3, 157-158 и 169).
В исляма единствената възможност за постигане на сигурност
приживе, че ще се отиде в рая, е човек да умре в борбата срещу
неверниците или да убие някой, който се е отказал от исляма.
Онзи, който умира от естествена смърт, не може да бъде
сигурен в спасението си. Това решава Аллах.
John Ashcroft, бивш министър на правосъдието на САЩ, беше казал
някога: „Ислямът е религия с един Бог, който иска от своите последо-
ватели да жертват сина си за него. Християнството вярва в един Бог,
Който от любов пожертва Сина Си за теб.“
В никакъв случай това не може да бъде един и същи Бог. Библейският
Бог и Аллах на Корана са коренно различни.
17) Идваме до една от най-фрапиращите разлики между Корана и но-
возаветната християнска вяра - учението за рая. Ето някои отличителни
черти на мюсюлманския рай:
а) Коранът представя рая като „вечни градини, които Всемилостивият
Аллах е обещал на рабите Свои… където ще има само поздрави и благопо-
желания … и препитание сутрин и вечер“ (Сура 19, 61-62); „там ще има
реки от мляко…. вино... чист мед… и плодове всякакви“ (Сура 47, 15); „от
това вино нито глава боли, нито умът се помътнява… и месо от птици,
което душите им желаят“ (Сура 56, 19, 21); „по лицата на обитателите
ще се види блясъка на благоденствието“ (Сура 83, 24), което сигурно не
идва от изобилието на храни, питиета, плодове, скъпоценни дрехи, накити,
чудесна обстановка, а от „девиците с големи черни очи, които, подобни
са на бисер, скрит в черупката си…, девици, които съвсем отдавна сът-
ворихме ги ние тях“ (Сура 56, 22,23,35); А Сура 78, 31-36 обяснява какви
ще бъдат тези девици: „Наистина за тези, които се боят от Аллах, има
спасение, градини и лозя и моми с набъбнали гърди и пълни чаши… това
ще бъде награда от твоя господар.“
В друга Сура (3, 15; 4, 57) Аллах обещава на обитателите на рая, че
„ще намерят невести непорочни“ и „пречисти съпруги.“ Дали това не
означава, че в мюсюлманския рай съществуват съпружески взаимоотноше-
ния? Това се потвърждава и от Сура 44, 54: „А освен това ще ги оженим
ние тях за девойки (хури) с големи очи.“ Ако това е така, то разликата от
християнския рай става още по-голяма.
Така изглежда раят според Корана и той напълно отговаря на мечтите
на всеки един мъж от пустинята - чудесна обстановка, изобилие на ядене
и пиене и пленително красиви девици и плътски удоволствия.
И един не особено любезен въпрос: какво трябва да очакват мюсюл-
манските жени от рая? Ако на този втори въпрос не се даде някакъв за-
доволителен отговор, то мюсюлманският рай ще притежава и едно друго
специфично качество - полова дискриминация.
Такава една картина за мюсюлманския рай допринася немалко и за
оформяне на представата за жената в исляма, която в този свят трябва
да е покорна, да бъде привлекателен обект за плътско удоволствие, да е
безупречна домакиня и да притежава благословена плодовитост.
Това се потвърждава от Сура 2, 223: „Жените ви са за вас нива -
приближавайте към нивата си така, както желаете.“ От тук е видно,
че волята и мнението на жената са такива, каквито са на една нива, т.е.
никакви. А защо това е така, Сура 2, 228 обяснява: „И все пак мъжете
с право на превъзходство са спрямо жените, защото велик и мъдър е
Аллах.“ Но плътската консумация и възпроизводството са само до опре-
делена възраст, тъй като тези две биологични качества са ограничени във
времето. А след това…?
И още един твърде любопитен въпрос: След като в Корана няма
яснота дали в мюсюлманския рай има жени, то тогава къде отиват жените
атентаторки? Каква е тяхната мотивация, за да се заредят с експлозиви
и да се взривят, след като нямат яснота къде ще отидат след смъртта?
Според един от известните тълкуватели на исляма Шейх Абд-Аллах ибн
Джибреен в „мюсюлманския рай също ще има и жени, които ще имат
по един млад мъж и те ще трябва да бъдат доволни от него.
б) Има и друга огромна разлика между мюсюлманския и християнския рай.
В мюсюлманския рай се отива единствено поради добри дела. Това потвърж-
дава Сура 16, 32: „Онези, на които душите им с благост ангелите ще вземат
и ще им рекат: Мир вам! Влезте в Дженнета (рая), заради добрите дела,
които вършили сте вие.“ Християнството учи, че „ние се оправдаваме даром,
с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса“ (Римл. 3, 24),
„защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“ (Римл. 3, 20).
И друго нещо съществено - изглежда, че живите не са сигурни дали
починалите са в рая. или не. Доказателство за това е, че когато се споменава
някой починал, обикновено на края се изрича благословията: „Аллах да
го благослови и дари с Дженнета“ (Предговор към Корана стр. 6). А това
значи още, живите не са сигурни къде са починалите и че Аллах може да
промени решението си и след смъртта на човека. В християнството въ-
проса с рая се решава единствено приживе. И това става чрез покаяние
и живот според волята на Христос.
в) И накрая най-същественото за мюсюлманския рай - в Корана няма
нито дума, от която да се види, че в рая има среща и някакво общение
между Аллах и обитателите на рая. Аллах предоставя на обитателите
всичко, за което те могат да си мечтаят, но самият Той липсва. Така на
практика се получава рай (небе) без Бог.
Това е и огромната разлика с новозаветния рай, където Христос ще
бъде заедно с онези, които ще бъдат там. Христос се молеше: „Отче, тия,
които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мен там, дето съм Аз“ (Иоан
17, 24). На разбойника на кръста Господ каза: „Истина ти казвам: днес
ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23, 43). Това напълно отговаря на духовния
стремеж на всеки един човек - възстановяване на общението със своя
Творец. Така се постига и крайната цел в живота на човека - да постигне
това, което той изгуби при грехопадението - общението с Бога.
г) И ако трябва да обобщим разликата между християнския и мюсюлман-
ския рай, тя изглежда така: Христос предлага възстановяване на общението
с Бога, а Мохамед - задоволяване на мечти от земния живот - удоволствия,
сладострастия, развлечения и т.н. В Библията е казано ясно: „Защото Бо-
жието Царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух“
(Римл. 14, 17). Пълна противоположност и несравнимост с ислямския рай.
Задължително е мюсюлманите-терористи, преди да предприемат смър-
тоносните си действия, да си поставят следните два въпроса:
Първо: „Как така Аллах за жестокост, убийство, смърт и само-
жертва, възнаграждава с райско блаженство? Явно е, че в този Бог
има нещо, което е в противоречие със качествата на един истински
Бог. А ако евентуално не е истински, тогава какво е?
Второ: Защо християните казват, че убийството (атентаторите са
убийци) и самоубийството е грях и тези, които вършат грях, отиват
директно в ада?
Не е необходимо човек да бъде обезателно богослов, за да се досети за
отговора, който новозаветното християнство дава на този въпрос. А този отго-
вор може да бъде формулиран в следните три точки: 1) Ислямският рай няма
нищо общо с това, за което терористите си мислят и се надяват. 2) Библията
учи, че мястото на терористите-убийци е в ада, където ще се срещнат с техния
бог, в името на когото те са убивали. 3) Тогава тези терористи ще разберат,
че ще бъдат вечни обитатели на ада, не само заради това, че са убийци и не-
покаяли се грешници, но и затова, че са отхвърлили божествената същност
на Христос, Неговото спасително дело на Голгота и Неговото Възкресение.
Такова е посланието на Библията, което трябва да бъде предупреждение
за всички онези, които мразят, тероризират, убиват, лъжат, заблуждават
и се кланят на небиблейски лъжливи божества. Библията е категорична
в това отношение: „А отвън (б.а. - в ада) са псетата, магьосниците,
блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши
лъжа“ (Откр. 22, 15). В историята за богаташа и бедния Лазар (Лука 16,
19-31) Христос повдига завесата на отвъдното и ни показва картината на
ада и съдбата на тези, които са в него.
18) Особено големи са различията между Библията и Корана относно
личността, учението и делото на Христос. Въпреки, че в Корана се при-
емат доста неща от Библията, в това отношение, разликите са огромни и
засягат предимно ключови доктринални въпроси в Евангелието.
Коранът категорично отхвърля, че Христос е Син Божий, отрича раз-
пятието и възкресението на Христос, а оттук опрощението и спасението,
т.е. всичко, което е свързано с идването на Христос на този свят. А всичко
това е фундаментът на християнската вяра. Без тези неща няма Спасител,
няма прощение на греховете, няма спасение, няма вечен живот. Библията
е категорична в това отношение: „Ако пък Христос не е възкръснал, то
празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… вие сте си още в
греховете“ (1 Кор. 15, 14 и 17).
Библията определя като лъжец и антихрист всеки, който отрича, че
Христос е Син Божий: Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус
е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всякой,
който отрича Сина, няма и Отца“ (1 Иоан 2, 22-23).
И тогава каква полза, че Коранът приема някои личности, както и
общоизвестни историко-географски факти от Библията, а отрича ду-
шеспасителните? Това е много силен аргумент, че Библията и Коранът
са две напълно противоположни една на друга свещени книги. Ето
защо, Коранът не може да бъде в никакъв случай продължение или
допълнение на Библията, каквато претенция предявяват мюсюлман-
ските богослови.
19) Фундаментални различия.
а) Огромна е разликата между понятието „вяра“ в Библията и това в
Корана. Библейската вяра означава доверие към Бога, а вярата в Корана
означава „приемам нещо за вярно“, т.е. приемам за вярно, че Аллах е
най-велик и Мохамед е негов пророк. Това изчерпва цялото съдържание
на вярата в исляма, която е основана на страх и пълно подчинение. А от
тази разлика идва и още по-голямата разлика в начина, по който се при-
добива вярата. Мюсюлманинът става вярващ, защото е роден и израснал
в мюсюлманско семейство и страна.
Християнска вяра не се придобива по наследство. Тя се придобива чрез
убеждение, познание и доверие и затова тя е изградена на взаимна любов
между обекта и субекта, т.е. между Бога и човека. Ако няма тези три неща,
роденият в християнско семейство много бързо и лесно губи битовата
религиозност и отива в света. Има хиляди примери в това отношение.
б) Коранът и ислямът не познават застъпническата молитва за дру-
говерците. Христос и Неговите последователи са призвани да се молят
за своите врагове.
Точно такъв е случаят с майката на един от обезглавените в Либия 21
коптски християни. Попитали са я „ако срещне убиеца на сина си, как ще
постъпи с него?.“ Тя отговорила: „Ще го поканя вкъщи и ще му говоря
за любовта на Иисуса към него!“
в) Освен това молитвата в исляма има характер на заслуга, което значи,
че след като се молиш, ти очакваш да получиш земни и небесни добрини.
Чрез молитвата мюсюлманинът търси благоволението и възнаграждението
на Аллах, т.нар. „молитва на отплатата.“ Същата е мотивацията и за
добрите дела - те се вършат, за да се получи възнаграждение от Аллах,
т.е. имат компенсаторен характер.
В християнството молитвата е преди всичко общение на молещия се с
Бога, а добрите дела се вършат, за да се прослави Бог чрез тях. В исляма
молитвата е дълг и заповед - пет пъти на ден и 34 поклона. В християн-
ството молитвата е потребност. Мюсюлманинът се моли винаги обърнат
към Мека, а християнинът обръща сърцето си към Бога.
г) Според Корана постът може да се откупва: „Откуп да заплатят
тези, които не могат да постят“ (Сура 2, 184).
д) Ислямът практикува изкупителната жертва на човека чрез животно
(Курбан Байрам).
е) Относно спасението мюсюлманинът се надява (ма ша Аллах). Това
е така, защото спасението в исляма става единствено благодарение на до-
брите дела, а мюсюлманинът не знае никога дали е извършил достатъчно
добри дела, поради което не е сигурен в спасението си. Християнинът
знае, че е спасен, защото неговото спасение е извършено от Христос.
ж) Огромна е разликата между християнството и исляма относно учението
за първородния грях. Според исляма Адам се покаял и този грях му бил
опростен. Човек се ражда на този свят чист и безгрешен. След смъртта Аллах
решава дали добрите му дела могат да компенсират греховете му, което оп-
ределя и съдбата му за вечността. Освен това Коранът учи, че никой не може
да изкупи личния грях на някой друг. Това означава, че никакъв Спасител
не е необходим, Който да изкупва чужди грехове. С това учение на Корана
напълно се отрича Спасителната мисия на Христос и саможертвата Му на
Голгота за спасението на човеците. Всъщност това е и една от основните
цели на Корана - да отрече божествеността и спасителното дело на Христос.
Централната атака на исляма е срещу богочовешката същност на
Христос и Неговото спасително дело - всички останали различия между
християнство и ислям са второстепенни.
з) Съществена разлика между двете религии има и относно покаянието.
В един от Хадисите на Абу Зара се казва: „Ако си постъпил лошо, стори
след това добра постъпка, за да изтриеш лошата.“ В Хадиса на Ал
Бухари и Муслим четем: „Който спазва Рамадана с вяра и надежда, за
награда ще бъде освободен от предишните си прегрешения.
Библията учи, че човек се ражда обременен от първородния грях (Пс.
50, 7) и се освобождава от него единствено чрез спасителната жертва на
Христос, когато Го приеме за свой личен Спасител и Господ. Покаянието
пред духовник или лично пред Бога е задължително условие в духовния
път на християнина.
20) Методите на разпространение.
Огромна и несравнима е разликата относно методите за разпростра-
нение на двете религии.
а) Христос изпраща Своите последователи с думите: „Даде Ми се всяка
власт на небето и на земята. И тъй, идете, и научете всички народи...
и ето, Аз съм с вас..“; (Мат. 28, 19-20); „Който повярва и се кръсти, ще
бъде спасен...“ (Марк 16, 16); „Ето, Аз ви пращам като агнета посред
вълци... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!“
(Лука 10, 3 и 5); „Обичай ближния като себе си“ (Мат. 19, 19). А апостол
Павел добавя: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с
всички човеци... Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой
го... Надвивай злото с добро“ (Римл. 12, 18 и 20).
б) Аллах повелява: „...да водят битки в името на Аллах...“ (4, 74); „...
Ако те после се отвърнат от Него, тогава заловете ги, убийте ги там,
където ги намерите...“ (4, 89); „Наказанието за онези, които се борят
срещу Аллах и Неговия Пратеник... е или да бъдат убити най-безмилостно,
или пък да бъдат обесени, или ръцете и краката им да бъдат отряза-
ни...“ (5, 33); „... Водете битки с тях...докато не победи изцяло вярата
на Аллах...“ (8, 39); „Воювайте с онези от удостоените с книги (б.а. евреи и
християни), които не вярват в Аллах...“ (9, 29); В един от най-авторитетните
сборници от хадити (Букхари) четем думите на Мохамед: „На мен ми е
заповядано да се сражавам с хората, докато те не свидетелстват, че
няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е пратеникът на Аллах...Ако те го
признаят, те ще спасят кръвта и собствеността си...“ (Hadith 01:33; Г.
Бек, стр. 109). Основателят на „Мюсюлманското братство“ Хасан Ал-Банна
пише за основната роля на исляма следното: „Джихадът е дълг от Аллах
за всички мюсюлмани и не може да бъде избегнат или пренебрегнат. Аллах
придава огромно значение на джихада и осигурява великолепни награди за
мъчениците и бойците по неговия прекрасен начин...“ (Г. Бек, стр. 110).
Осама Бин Ладен е още по-конкретен. В интервю през 2002 г. той казва:
„Част от нашата религия е налагането на нашата вяра над останалите.
Тези, които отхвърлят принципа на терора срещу враговете, отхвърлят
и заповедите на Аллах, както и Неговата шерия“ (Г. Бек, стр. 119).
Джихадът е доктрина (заповед на Аллах) в исляма, призоваваща мю-
сюлманите на борба срещу враговете на тяхната религия. Ето няколко
текста от Корана относно джихада: „... тръгнете всички на война...водете
вие Свещена война по пътя на Аллах...“ (9, 41); „Истински вярващи са
само онези, които повярвали са единствено в Аллах и Неговия Пратеник
...и които с имането и душите си битки водят по пътя на Аллах...“ (49,
15); „Хей, ти, Пейгамбер (б.а. Мохамед), битки води ти с неверниците, строг
бъди към тях!...“ (66, 9). Така нареченият „малък джихад“ представлява
насилствено разпространение на исляма по цял свят.
Предоставяме на читателя сам да направи сравнение между начините
на разпространение на двете религии...
Нашият кратък коментар:
Методът на Христос може да се изрази само с една дума: любов към
човеците. Цитираните по-горе текстове от Корана и Хадита показват какъв
е методът на Аллах и Мохамед - насилие, властолюбие и смърт.
Християнството се основава на Христовия новозаветен закон за любовта
между хората. Ислямът се основава според закона на шериата. Само този
факт показва, че християнството и исляма са две коренно различни религии.
21) Каква е целта на исляма според Корана?
Целта на исляма според Корана е ислямизацията на целия свят. Това
ясно е посочено в Сура 2,193: „Водете битки с тях, чак докато изчез-
нат всички интриги и раздори и докато вярата на Аллах се разпростре
навсякъде.“ Сура 8, 39: „Водете битки с тях... докато не победи изцяло
вярата на Аллах.“ Сура 48, 28 потвърждава тази амбиция на исляма: „Той
е този, който изпрати Пейгамбера (Мохамед - б.а.) Свой с Наставление-
то и с Правата вяра, за да я възвиси той най-горе над всяка друга вяра.
От първите два стиха личи и методът, чрез който ще се постигне това
световно господство - войни и битки. Това добре е подчертано от често
срещания израз в Корана „свещена война“ (джихад). Това е методът, чрез
който ще се завладее светът. Но след завладяването следва ислямизацията,
т.е. вярата, че Аллах е единствен и най-велик, Мохамед е Негов Пророк,
Христос не е нито Бог, нито Син Божий, нито Спасител.
Докато не се постигне световно господство, светът според концепцията
на исляма съществува в две части: Първата част се нарича Дар Ал-Ислам
(Домът на исляма) - това са всички страни, които владее ислямът. Втората
част се нарича Дар Ал-Харб (Домът на войната) - това са всички страни,
които не владее ислямът.
Историята на исляма показа на дело, че тази заповед на Аллах твърде
успешно се осъществява през последните 1400 години. България е една
от многото страни в света, която изпита върху гърба си тази стратегия
на исляма. Военната стратегия на исляма в днешно време е заменена до
голяма степен в някои части на света (напр. Европа) от идеологическата
и емиграционна тактика, както и от тактиката на терористичните самоу-
бийства и добрата биологична репродуктивност.
Един от известните съвременни ислямски богослови Шейх Кардави
заявява пред авторитетното издание „Фатфа“ от 25. 02. 2005 г.: „В крайна
сметка ислямът ще владее и ще бъде цар над целия свят... Европа ще бъде
окупирана, християните ще бъдат победени, мюсюлманите ще нараснат
и ще контролират целия европейски континент“ (islamonline. net/Fatwa/
ara...?hFatwaID=2042).
Това се потвърждава по-късно и от думите от шейх Мохаммед Айед -
духовник (имам) на джамията Ал-Акса в Йерусалим. През октомври 2015 г.
в своя проповед (видеозапис в YouTube) той упреква европейските страни,
че не трябва да приемат бежанците от ислямските страни от състрадание, а
по задължение. Дословно той казва: „Европейците изгубиха биологичната
си плодовитост да създават деца, затова те искат нашата. Заедно с тях
ще раждаме деца и така ще завладеем Европа, която ще стане халифат
(б.а. „Халифат“ е ислямска форма на теократично държавно управление.
Държавният глава се възприема като наследник на политическата власт на
Мохамед).“ Обръщайки се към бежанците мюсюлмани в Европа, шейхът
казва: „Евреите и християните никога няма да ви обикнат, но вие никога
не трябва да приемете тяхната религия. Тази тъмна нощ за вас скоро ще
свърши и тогава ние ще стъпчем Европа“ (ideaSpektrum 40.2015, стр. 6).
В недалечното минало имаше две политически системи, които също
имаха претенцията да завладеят света. Това бяха националсоциализмът
в Германия и комунизмът в страните от Източния блок. И двете системи
рухнаха и не успяха да постигнат тази цел. От тези три търсещи световно
господство системи остана ислямът. Между тези три системи има една
много голяма разлика. Докато двете политически системи обещаваха
на тези, които се борят за тяхната кауза, щастлив живот тук на земята,
то ислямът обещава на тези, които се борят и умират за Аллах щастие в
ислямския рай. Едното има временен характер, а другото - вечен. В този
смисъл ислямът е много по-добре мотивирана и плодоносна система, за
която човек много по-лесно може да се саможертва, превръщайки се в
терорист, препасан с експлозиви, или пък не знаейки границите на своята
биологична репродуктивност. И ние виждаме, че това масово се случва.
Интересна информация в това отношение намираме в книгата на д-р
Питър Хамънд „Робство, тероризъм и ислям - исторически корени и съвре-
менна заплаха.“ Ето кратък цитат от тази книга: „В исляма са преплетени
религиозен, политически, социален, икономически и милитаристичен ком-
понент. Религиозният е главният и на него са подчинени всички останали.
Ислямизацията започва, когато в дадена държава мюсюлманите са ста-
нали голям процент. Ако мюсюлманското общество е под 2%, те минават
за кротко и миролюбиво общество. Ако са 5%, те търсят съмишленици.
При 10% те имат влияние в обществото. При 20% се наблюдава агресивна
разправа с немюсюлмани и формиране на джихад. Ако са 40%, се наблю-
дава постоянен терор над немюсюлмани. Когато има над 60%, започват
гонения и прилагане законите на шариата. Над 80% яростен джихад и
етническо прочистване. При 100% настъпва мир, т.нар. „Dar-es-Salaam“
(ислямски дом на мира). Практически и при този процент никога не на-
стъпва мир в тези страни, където радикалните воюват срещу по-малко
радикалните мюсюлмани, просто за назидание и сплашване. Тези страни
се управляват според законите на шариата, децата учат само Корана,
дружбата с неправоверен е криминално престъпление.“
Това твърдение на П. Хамънд се потвърждава от Корана, където Аллах
заповядва: „Пазете се слабост да не проявите и не призовавайте към
мир тогава, когато силни сте вие“ (Сура 47, 35).
Тези много разлики между Библията и Корана ни задължават да на-
правим сравнение между качествата на библейския Бог с качествата на
Аллах. Само така ще може да се види дали тези качества са проява на
един Бог, Който има претенциите да е единствен и истински, и какво е
отношението на този Бог към човека и неговата вечност.

Качествата на библейския Бог

Качествата на библейския Бог
Откъде можем да получим информация за качествата на истинския
Бог? За Бога можем да знаем единствено онова, което Той е благоволил
да ни открие за Себе Си. Едно от качествата на Бога е, че Той е светлина,
което означава, че Той се саморазкрива и ни дава информация за Самия
Себе Си (Исайя 60, 19; Иоан 8, 12; Яков 1, 17).
За качествата на Бога научаваме от Творението, Библията, Богочовека
Христос и от многото начини, чрез които Бог се открива на човека. От
тези източници научаваме, че:
Бог е Върховното Същество, Творецът и Властелинът на всичко, което
е. Той е единствено съществуващ, вечен, няма начало и край - това показва
Неговото име YHWH (ЯХВЕ), което на иврит означава „ТОЙ-ВЕЧНО
СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ.“ Той е безсмъртен и безкраен. Не се променя
и остава верен, затова на Него може винаги да се разчита. Истинският
Бог е несравним, което означава, че няма друг като Него и друг равен на
Него. Библейският Бог е съвършен, всезнаещ и притежава изключителна
и несравнима с никой друг свръхинтелигентност, поради което ние не
можем никога напълно да Го разберем. Той е вездесъщ, което значи, че
е над пространството и времето. Истинският Бог вижда както помислите
на човека, така и всичко, което хората вършат. За Бога тайни няма. Бог е
дълготърпелив, многомилостив и справедлив, любещ и свят. Бог е любов:
не гледа на лице и не проявява пристрастие; дава винаги шанс на човека
да се обърне и повярва в Него. Бог отговаря на молитвите. Не се отмята
от това, което е обещал. Движи историята на отделни народи и на света.
Той е всемогъщ, Творец на всичко видимо и невидимо, активно поддържа
света и има власт над смъртта, злото и природните закони. Библейският
Бог е невидим триединен Дух - три личности в едно - Личности, които са
еднакви по същност, сила и власт: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий
(1 Иоан 5, 7). Обича всички хора и иска те да бъдат спасени. Открива се
лично на хората, като им е оставил Своето послание - Библията. Бог се
открива и директно на хора, които Той е избрал (Моисей, пророците,
апостол Павел и др.). Той говори на хората чрез обстоятелствата в живота
и ежедневието. Изпратил е Своя Син, за да покаже на човеците единстве-
ния път как да отидат при Него. Христос е „мостът“ между Бог Отец и
човека и само чрез Божия Син можем да имаме опрощение на греховете.
Истинският Бог гарантира спасението на човека, ако той желае това. Името
„Иисус“ в превод означава „Господ спасява“, „Господ Спасителят.“ Бог
мрази и осъжда греха, но обича грешника. Той освещава и прави хората
святи. Той чува всяка молитва и отговаря по най-добрия начин за човека.
Истинският Бог е суверен, което означава, че Той е върховен и абсолютен
Бог и не е длъжен да дава отчет на хората. Библейският Бог е абсолютна
истина, неспособен да лъже и не се оставя да бъде поругаван. Бог е близо
до тези, които Го търсят.
Истинският Бог ще бъде съдия на всички човеци, защото Той е техен
Творец. Господ има план с всеки човек, защото е негов Творец. Той знае
трудностите и проблемите на хората и ги приканва Нему да възложат
грижите си. Господ търси общение с човека. Светът, който Бог създаде,
беше в началото твърде добър и в него нямаше нищо зло. Бог и Неговото
небесно войнство се радват на всеки каещ се грешник. Бог не допуска
славата Му и величието Му да бъдат присвоявани от друг. Истинският
Бог определя всички божества на народите като идоли и лъжа. Господ е,
Който изцелява и бди над съдбата на човека. Той е истинският мир. Той
е най-добрият авторитет на ценностната система. Той дава свобода на
волята на човека. Неговото слово притежава творческа мощ - Той казва
„Да бъде!“ и то става! Той въздава справедливо според делата. Като вечен
Той е предузнал онези, които се спасяват - те стават негови чеда, които
Той духовно е новородил и те са част от Божието семейство. Като духовен
Баща, Той дарява на Своите деца духовни дарби.
Този истински Бог се откри на човеците в лицето, учението и делото
на ИИСУС ХРИСТОС, който живя като Богочовек преди 2000 години
и беше единствената уникална личност, несравнима с никой друг човек
в цялата човешка история.

Кой е АЛЛАХ?

Има огромна литература по този въпрос. Ние се доверяваме преди всич-
ко на достоверни литературни източници. Ето някои от тези източници:
1) Ще представим в кратко резюме извадки от световноизвестния
научен труд на д-р Роберт Морей „Ислямската инвазия“ 1992, ISBN
0-890-983-1. Спираме се на тази книга, тъй като тя е изградена изключи-
телно на исторически и археологически източници, на които може да се
има доверие. Ето някои цитати от раздела на тази книга, озаглавен: „За
истинския произход на Аллах - археологическите източници казват“:
„Както „Аллах“ е името на Бога в Корана, така „ЯХВЕ“ е името на
Бога в Стария Завет на Библията. Особено значим е фактът, че името
„ЯХВЕ“ не се среща като божество никъде извън Библията. А това показ-
ва, че името „ЯХВЕ“ не е заимствано от никоя друга религия или култура.
Твърди се от мюсюлманите, че Аллах е Бог от Библията и че той се
споменава в свещените текстове. Това е абсолютно невярно. Името „Ал-
лах“ не се появява нито веднъж в Стария и Новия Завет… Думата Аллах
идва от арабското словосъчетание „ал-илах“, което е общо понятие за
Бог, божество. Думата „Аллах“ е чисто арабски термин, използван из-
ключително във връзка с арабско божество. (Това потвърждават думите
на първата съпруга на Мохаммед - Хатидже, когато след първата си среща
с Ангел Гавраил, Пророкът, твърде уплашен, споделя преживяването си с
нея. Тя му казва: „Напразно се тревожиш. Аллах не ще те остави да се
посрамиш.“ Тези думи показват ясно, че Аллах като езически бог е бил
познат на семейството на Мохамед още преди той да получи откровенията
от Него. (Цитатът е от предговора към Корана на български, стр. 3 - б.а.)
2) В „Енциклопедия на исляма“, 1913, стр. 302 четем:
Аллах е дума, намерена в археологически арабски надписи още преди
да се появи ислямът… Арабите преди времето на Мохамед са имали и
почитали върховен бог, наречен „Аллах“…
3) В престижното научно списание „Muslim World“ (Мюсюлмански
свят) четем: „Името Аллах е видно в археологически и литературни
източници още от предислямска Арабия“ (1956, стр. 31)…
4) Според изследователя на Близкия изток и известен учен Е. Уери,
чийто превод на Корана се използва и до днес, в доислямския период се
е извършвало поклонение на Аллах, както и поклонението на Ваал. И
двете божества се свързват с астралните религии, в които се почитат
Слънцето, Луната и звездите („Цялостен коментар върху Корана“, 1973,
стр. 36)…Името Аллах се е използвало като лично име за Лунния бог…
Днес е добре известен фактът, че полумесецът като символ на Лу-
ната е свързан именно с поклонението пред Лунния бог, освен в Арабия,
така и в целия Близък изток по времето преди Мохамед. Археолозите са
открили множество статуи и йероглифни надписи, в които полумесецът
е поставен над главата на божеството, за да символизира поклонението
пред Лунния бог…
Арабското племе Кураишити, към което принадлежи и Мохамед,
особено е почитало Лунния Аллах и трите му дъщери, които са били
смятани като застъпници между хората и Бога… Името на бащата на
Мохамед, Абд-Аллах и на чичо му Обеид-Аллах, показват, че семейството
е имало лична преданост към бога на Луната…
Аллах е езически бог в доислямския период и това е неоспорим историче-
ски факт. Неоспорим факт е също, че Кааба е бил езически храм, където са
били идолите на Аллах и другите арабски божества в предислямско време.
Езичниците са се молели, обърнати към Мека и Кааба, защото това е мяс-
тото, където е било светилището на техните богове… Изследванията на
учените, занимаващи се с историята на Близкия изток показват, че религиоз-
ният култ към Лунния бог е бил широко разпространен далеч отвън Арабия.
Целият Плодороден полумесец се е прекланял пред обожествената Луна.
Оттук става ясно, защо ислямът има много бърз успех точно сред
арабските племена, които традиционно са почитали Лунния бог Аллах.
Става още ясно защо полумесецът се превръща в символ на исляма.
Корените са в далечния предислямски арабски езически период, когато
са почитали Луната като бог на име Аллах, чието главно светилище е
било в Мека… Археолозите са открили храмове на Лунния бог в целия
Близък изток… Култът към Лунния бог е най-популярната религия и
в цяла древна Месопотамия… Навсякъде в древния свят символът на
полумесеца може да се намери върху керамика, амулети, печати, глинени
плочи, фрески… През 1950 г. е открит храм на Лунния бог в Палестина…
5) Археологическите находки доказват категорично, че домини-
ращата религия в Арабия е била култът към Лунния бог, който според
арабите е най-великият от всички богове… Лунният бог се нарича Ал
Иллах и името му е съкратено до Аллах в доислямския период… Неоспо-
римите археологически доказателства показват, че Аллах е езически бог.
В действителност той е Лунният бог, който е бил съпруг на богинята
на Слънцето, а звездите са дъщерите им…
6) Древните шумери също са почитали Лунния бог, когото са нари-
чали с различни имена…
7) Старият Завет също говори за опасността от почитане на Лунния
бог (Втор. 4, 19; 17, 3; Йер. 8, 2; 19, 13; Софония 1, 5)… Арабите са имали
360 различни божества, но най-великият от тях бил Лунният бог Аллах …
Мохамед положително е бил посветен в религията на Лунния бог
Аллах. Но Мохамед предприема една следваща почти революционна за
времето си стъпка - той приема, че Лунният бог е не само най-велик между
всички останали, но че той е и единственият… Затова и първата точка на
ислямското вероизповедание е „Аллах е най-великият“… Така Мохамед
преминава от политеизъм (многобожие) към монотеизъм (еднобожие)…
Мохамед пропагандира доктрината си в две посоки: а) На неговите съв-
ременници-араби той казва, че Аллах е техния Лунен бог, когото те въз-
приемат като най-велик и единствен; и това става бързо и безболезнено;
б) На евреите и християните той казва, че това е всъщност техният бог от
Библията, наречен с друго име. Арабите приемат доктрината на Мохамед
и стават негови последователи. Евреите и християните я отхвърлят и
стават противници на Мохамед и на исляма…както тогава,та и до днес.
Не е изненадващо, че думата „Аллах“ не е измислена от Мохамед, нито
пък се споменава за първи път в Корана… Поради това Мохамед изобщо
не обяснява в Корана кой е Аллах, което показва, че неговите съвремен-
ници са познавали Аллах много преди времето, когато е роден Мохамед.
Ето пет съществени извода от тези литературни източници:
а) Аллах не е същият Бог, за Който говори Библията;
б) Аллах е арабско доислямско езическо божество, което Мохаммед
прави единствен и най-велик Бог в исляма;
в) Явно е, че Мохамед е бил природно доста умен човек и се е опитал да
комбинира езичество с еврейство и християнство. Неуспехът му се дължи
както на абсолютната доктринална несъвместимост на тези религии, така
и на множество нравствено-социални особености на Мохаммед и исляма,
които са в противоречие с Библията;
г) Това означава, че Библията и Коранът имат коренно различен про-
изход и откровението, което е получил Мохамед, няма нищо общо с Бога
на Библията, Който според нас християните е единствено истинският Бог.
д) След като има неоспорими научни доказателства, че Аллах е едно
от многото доислямски езически божества, то имаме основание да се
попитаме доколко всичките негови 99 качества са реални. Трудно е да се
повярва, че след като Мохамед го е отделил от многото други божества и
го е обявил за единствен и най-велик, Аллах автоматично е открил вечния
Коран и е придобил тези 99 качества.
8) Тези изводи напълно потвърждават официалното решение на събо-
ра на Вселенската православна Църква през 1180 г. в Константинопол,
известен в църковната история като „Събор за Бога на Мохамед.“ Това
решение гласи: „Аллах няма никакво отношение към Бога от Библията.
Коранът е дело на Мохамед, което той е създал, основавайки се на
неправилно разбрани разкази от Стария и Новия Завет на Библията.“
Относно филологическото значение на думата „Аллах“ ислямските
богослови твърдят, че тя била идентична с библейската дума „Елохим“,
което не отговаря на истината поради следните няколко причини: а) Ду-
мата „аlah“ съществува и на иврит, но не е съществително и не означава
божество, а има следните значения: прокълнат, проклинам, кълна, опла-
квам се, моля се, възвисявам се и др. б) Думата „Аллах“ е чисто арабска
дума и означава „Бог, Божество.“ На иврит съответната дума е „ЕЛ“, която
няма нищо общо с арабската дума на „Аллах.“ в) Както вече споменахме,
думата „Аллах“ изобщо не се среща нито в Стария, нито в Новия Завет
на Библията. г) В е нциклопедия на религиите“ (1908, стр. 326) четем:
Аллах е предислямско име... съответстващо на вавилонския бог Бел.“
Известният ислямски богослов Ахмед Деедат съвсем неоснователно
твърди, че Аллах е библейското име на ЯХВЕ, въз основа на израза
„Алелуйя“ (Allelujah), което той представя като „Аллах-Луях.“ Такова едно
твърдение показва, че този ислямски богослов не разбира иврит, тъй като
думата „Алелуйя“ е производна на думата ЯХВЕ и глагола „да хвалят“,
при което „Алелуйя“ означава „Хвалете Бога“! А това няма нищо общо с
думата Аллах. Този богослов игнорира напълно и арабското значение на
думата „Аллах.“ Арабската дума „Аллах“ произлиза от глагола „та`алаха“,
която означава „този, на когото се служи.“ Така съществителното „Аллах“
буквално означава единственият, който заслужава поклонение.
Коренно е различно значението на името на библейския Бог „ЯХВЕ“,
което значи Аз съм вечно Съществуващият“ (Изход 3, 14).
Стремежът на Деедат, както и на много други ислямски богослови, е
да търсят приемственост в монотеистичните религии - от юдаизъм към
християнство и от християнство към ислям. Защо? Ако „Аллах“ се явя-
ва като ключова дума и в трите религии, то логиката е ясна: ислямът е
най-висшата форма на проявление, при което предхождащите две моно­
теистични религии (юдаизъм и християнство) губят своята стойност. При
това положение тези религии трябва да изчезнат и всички хора да станат
мюсюлмани. Това е и крайната цел на исляма.
Но ако Аллах е предислямски езически бог, то всички тези претенции
на ислямските богослови нямат абсолютно никаква стойност. Приведените
по-горе много научни доказателства са достатъчно убедителни, че Аллах е
предислямско езическо божество. Така ислямските богослови имат голям
проблем не с евреи и християни, а с неоспоримите научни исторически
и археологически доказателства. Ако към всичко това се добавят и огро-
мните доктринални различия между християнство и ислям, ще се види,
че това са две съвсем противоположни по същност и цел религии. А това
означава, че християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог.
9) „КОЙ Е АЛЛАХ?“
Отговорът на Корана и Библията:
Има някои изключително важни прилики между текста Библията
и текста на Корана, които като се съпоставят, може да се намери отговор
на въпроса „Кой е Аллах?.“ Ще посочим две от тези прилики:
В предпоследната Сура на Корана сам Аллах разкрива себе си на своя
пророк, като казва, че Той е господар на утрото. „Ей Мохаммед, кажи: Аз
се осланям на Господаря на утрото“ (Сура 113, 1). В немския превод на
Корана този стих гласи: „Ей Мохаммед, кажи: Аз търся прибежище при
Господаря на утринната зора.“ В еврейската поезия чрез думата „утринна
зора“ се изразява Зорницата (звездата Венера; Денницата).
В Библията четем: „Как падна ти от небето, Деннице, сине на зората...
А в сърце си думаше: ... ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален
в ада..., защото ти разори земята си, уби народа си...“ (Исаия 14, 12-20).
И тъй, Аллах нарича себе Си „Господар на утринната зора.“
Кой е „Господарят на утринната зора?“
Библията дава отговор кой е този господар, какво е станало с него, над
кого и къде владее той, какви качества притежава и каква ще бъде неговата
съдба (Ис. 14, 12 и 15).
Според библейските тълкуватели това е било съвършено ангелско съще-
ство, което по блясък и красота е надминавало всички останали духовни
творения. Като съвършен небесен ангел той се е възгордял и е пожелал
да стане подобен на своя Творец. Божията справедливост и наказание ли-
шават него и последвалите го ангели от небесното царство и те, от Божии
ангели, стават врагове на Бога. От светлоносец (името му на латински
означава Луцифер, син и господар на утринната зора) той става господар
на тъмнината и баща на лъжата, който „разорява земята и убива хората“
(Ис. 14, 20). Библията учи, че така се е появил „Князът на този свят“ (И.
14, 30), на Когото е предоставена властта и славата на земните царства
и Той ги дава на когото си иска (Лука 4, 6). Той изкушаваше Христос в
пустинята и с него Христос няма нищо общо (Иоан 14, 30).
В Корана Аллах казва, че той е господарят на световете (10, 37).
И тъй, според Корана Аллах е господар на утринната зора и на света.
А Библията обяснява кой е господарят на утринната зора и на този свят.
Така кръгът се затваря.
Към това тълкувание на библейския текст ще добавим, че на еврейски
за Луцифер е използвана думата „Хейлал“ (Хелел, Хилал), означаваща
„блестящ“, „светещ“; Същото значение има еврейската дума „нахаш“
(Nahasch), с която се нарича змията в Битие 3, 1, преди тя да бъде прокъл-
ната от Бога (Битие 3, 14).
Интересно е да се отбележи, че двата основни символа в исляма са
луната и звездата, които виждаме в националните знамена на някои мю-
сюлмански държави. Предполагаме, че първият идва от Лунния бог Аллах,
а вторият навярно символизира Господаря на утринната звезда (Луцифер),
за когото пише Библията.
Все пак остава загадка, защо в тази Сура Аллах се представя на Мохамед
като „Господар на утринната зора“, а не като Бог? Та тези две понятия са
коренно различни! Едното е творение, а другото - Творец. Кое от двете в
действителност е Аллах?
Качествата на Аллах според Корана (българското издание от 1993 г.):
Вижда всичко; безусловен владетел; наставник на вярващите; творец
на небето и земята; знае всичко; единствен; не е триединен; няма равен на
него; помага на слабите; съживява и умъртвява; милосърден; опрощаващ;
проклинащ; справедлив; призовава към свещена война; дава победа във
война; има различно отношение към правоверни и неверници; наказва
вероотстъпниците; забранява приятелство с неверниците; разрешава
многоженството; никой никога не може да се застъпва за другите пред
Аллах; държи на думата си само, ако хората вярват в него; той погубва.
Ето някои от 99-те имена на Аллах: вечност; воля; всевиждащ; всезнаещ;
всемогъщ; всечуващ; живот; Аллах е Слово; Създател.
Към тях ще добавим още няколко (според wikipedia.org): Скритият
(няма подобие между Него и човека); Всеподчиняващият; Намаляващият;
Властващият; Отмъщаващият; Умъртвяващият; Гордият; Погубващият
(Сура 5,17); Препятстващият; Унизяващият; Сграбчващият; Вредящият;
Покоряващият; Възкресяващият; Способният; Забавящият; ограничава
и притеснява (Ал Каабит); унищожава и презира (Ал Музил); причинява
смъртта (Ал Мумит); поразява, когото пожелае (Сура 13, 13); създава
страданието и загубата (Ад Дар); най-способният сред всички, които
поставят клопки (Сура 8, 30) и др.
Както се вижда, много от качествата на Аллах са напълно различни от
качествата на библейския Бог, което показва, че не могат да бъдат един
и същи Бог.
„По плодовете им ще ги познаете“
Между хората е общоприето, че когато се подарява нещо, то трябва
да бъде качествено и да няма никакви дефекти. Но ето, че се натъкваме
на непонятен парадокс: Аллах дарява Корана на Мохамед и чрез него на
всички негови последователи. Оказва се, че в този велик подарък, наред с
многото добри неща, има противоречия, исторически неистини, агресия,
многоличие, жестокости, както и изявления, които будят недоумение и
възмущение. И тъй като дарителят (Аллах) остава скрит, то за неговите
качества трябва да се съди по подаръка, който дарява, т.е по Корана. Та
нали по качеството на подаръка се съди за любовта на дарителя към
надарения! Може ли „най-великият, съвършеният и милосърдният“ да
дарява нещо несъвършено!
Ние, като автори, се питаме възможно ли е това? Христос отговаря: „По
плодовете им ще ги познаете... Всяко добро дърво дава добри плодове, а
лошо дърво дава лоши плодове; не може добро дърво да дава лоши плодове,
нито лошо дърво да дава добри плодове“ (Мат. 7, 16-18).

Христос и Мохамед

Уникалност на личността, учението и делото на Христос

1) Неговото раждане беше предсказано (над 300 пророчества). 2) Той
дойде на този свят не според биологичните закони на живота. 3) Прите-
жателят на богатствата на целия свят живя в бедност. 4) Уникални са
Неговото рождение, живот, учение, възкресение, възнесение и дело. 5) В
Новия Завет на много места се казва, че Христос е Син Божий. 6) Христос
донесе истината за Бога и за човека на понятен за хората език. 7) Оказва
огромна духовна сила над човешката личност. 8) Има власт над природ-
ните закони. 9) Притежава ненадмината мъдрост, праведност, справедли-
вост, обич, безкомпромисност, смирение, скромност, както и послушание
към Своя Небесен Отец. 10) Безгранична морална мощ и нравствено съ-
вършенство. 11) Единствената личност в света, родена и живяла без грях.
12) Прощава грехове, което човек не може да стори. 13) Уникално съче-
тание на Бог и човек в една личност. 14) Единственият, Който е казал: „Аз
съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14, 6). 15) Ненадминат в
словата си, преведени на повече от 4000 езика, наречия и диалекти по цял
свят. 16) Той лично не остави писмено наследство, но за Него, делото и
учението Му са написани повече книги, отколкото за когото и да било
другиго в човешката история. 17) Нямаше богословско образование, но
познаваше Закона и Бога в съвършенство. 18) Делата му бяха необикно-
вени и уникални - те са чудеса. 19) Абсолютна хармония между учение,
думи и дела, което е възможно единствено, когато се говори истината и
се преследва цел, отнасяща се до цялото човечество. 20) Като Богочовек
с абсолютна власт над Творението, прие образ на слуга. 21) Той не праве-
ше разлика между хората, а се отнасяше към всички с обич. 22) С Него-
вото рождение човешката история се раздели на два периода - преди и
след Христа. 23) Прокламира любов към враговете и се моли за тях. 24)
Най-великият страдалец на всички времена. 25) Неговото учение има
пряко отношение към истинския смисъл и цел на живота на човека. 26)
Той постави мира между хората в зависимост от мира с Бога. 27) Той
показа най-добрия начин за победа над враговете - любовта към тях. 28)
Той завеща златното правило: „Както искате да постъпват с вас чове-
ците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6, 31). 29) Той мрази греха, но
обича грешника. 30) Той вижда помислите и познава характера на човека.
31) Той създаде уникално духовно общество - Неговата Църква. Тя не
познава граници, етноси, възраст, пол, раса, образование, социално поло-
жение, разделение. Тя няма специфично наименование, а е „свята, все-
ленска и апостолска.“ Нея Христос нарича „Моята Църква“, на която
Той е глава и фундамент, а всички останали са братя и сестри помежду
си, затова и на тази Църква „портите адови няма да надделеят“ (Мат.
16, 18). Тя не е административна организация, а е поставена в света, да
показва на човеците единствения път към вечния живот чрез благовести-
ето Христово. Тя е Неговото представителство тук, на земята, и е призва-
на да печели души, които да се спасяват. И нещо изключително уникално
- Христос обеща да бъде с всеки един, който е част от тази Църква, която
е невидимото тяло Христово. 32) Христос оказа влияние върху културата,
изкуството, литературата, архитектурата и върху цялата човешка история,
така, както никой друг. 33) Премахването на робството и социалната дис-
криминация се дължи на учението на Христос. 34) Христос промени из-
цяло положението на жената и детето в обществото, библейската същност
на брака и неговото равноправие. 35) Христос е ненадминат борец за со-
циална правда. 36) Християнството донесе милосърдието и благотвори-
телността в света. 37) Христос показа как може да се постигне истинската
свобода на човека - не по политически път, а чрез познание на истината
(Иоан 8, 32). Ето защо свободата без истината е безсмислена. 38) Уникал-
но е преклонението пред личността на Христос на създателите на светов-
ното културно и научно наследство - Пастьор, Нютон, Иван Павлов, Ле-
онардо да Винчи и много други. 39) Христос показа единственото средство
в борбата срещу греха, вечната смърт и страшния съд - това е вяра, пока-
яние, новорождение и живот според волята Божия. 40) Учението на Хри-
ста е съвършено, неизменно, вечно и достатъчно за спасението на човека.
41) Уникални са обещанията, които Христос е дал на Своите последова-
тели - да бъде с тях винаги, да отговаря на техните молитви, да им дарява
мъдрост и да бъде с тях във вечността. 42) Христос даде уникално опре-
деление на понятието „вечен живот“ - това е познание на самия Христос
като Бог и Спасител. 43) Христос беше мразен, гонен и преследван от
мнозина, но същевременно обичан от милиони, които бяха готови да дадат
живота си за Него. 44) Христос не създаде училище, но през столетията и
днес са създадени хиляди училища, където се изучава Неговото Слово и
дело. 45) Христос не беше архитект, но в Негово име са построени хиляди
величествени храмове и катедрали. 46) Христос не беше музикант, но чрез
учението и личността Си е вдъхновявал най-великите композитори на
света. 47) Христос не беше художник и литератор, но най-великите твор-
би на световната класика са свързани с Неговия живот и дело; достатъчно
е да споменем „Бен Хур“, „Quo Vadis“ и „Тайната вечеря.“ 48) Христос не
беше генерал, но Неговите войници наброяват милиони и са готови да
дадат живота си за Него; те воюват не за територии, а за истината, те не
убиват, а предпазват от вечна смърт. 49) Христос приема човека такъв,
какъвто е, но иска от него радикално решение - „с Него“ или „против
Него“; някаква си битова и мъглява религиозност тук стойност няма.
50) Христос се идентифицира със Своите последователи, като ги нарича
приятели и братя. 51) Христос представя реалността на задгробния свят и
дава пълна свобода на човека да избира - рай или ад. 52) Последователите
на Христос имат възможност да комуникират с Него по всяко време, да
споделят с Него всичко и грижите си Нему да възложат (1 Петр. 5, 7).
53) Възкресението на Христос е най-великото и уникално събитие в чо-
вешката история. 54) Христос разкри същността на истинския Бог - БОГ
Е ЛЮБОВ и каза, че на Бога трябва да се покланяме с дух и истина.
55) Христос разкри истинската същност на човека и неговия огромен
проблем, който той сам никога не може да разреши - ГРЕХА, както и по-
следствията от него. 56) Уникално е, че Христос дава винаги шанс на
пропадналия и неуспял човек да стане отново. 57) Христос е свързващото
звено между различните християнски вероизповедания, както и свързващо
звено между Бог Отец и човека. 58) Уникално е, че за три години Той успя
да извърши грандиозното дело на човешкото спасение, за което Той беше
дошъл на земята. 59) Христос дава яснота за края на света и белези, по
които да познаем кога ще стане това. 60) Библията учи, че Христос е не-
заменим с какъвто и да било друг авторитет в делото за спасение на чове-
ка: „В никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име,
на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Д.А. 4, 11-12). 61) Уни-
кално е, че Христос в Своето могъщество и неограничена сила и власт
употребява слабите и недостойни Свои последователи, за да се изяви на
света, като им казва: „Идете… Аз съм с вас“ (Мат. 28, 19-20); Едни Го
приемат и отиват. Други си мълчат и посещават от време на време храмо-
вете. 62) Уникално е мнението на хората за Него: те Го смятат за велика
личност, основател на религия, велик реформатор, един от пророците и
авторитетите, централна личност в Библията и т.н. Така мислят хората, но
не и Бог Отец, Който чрез апостол Петър каза, че Той е „Синът на живия
Бог“ (Мат. 16, 16). 63) Уникален е фактът как светът прие идването на
Христос. Едни - като очакван Спасител, други - с радост, с тревога, със
страх като голяма заплаха, трети - с цената на живота си и т.н. Няма по-
пъстроцветна картина от хора, които по различен начин приеха идването
на Христос в този свят; Това ще бъде напълно различно от картината, при
която Христос ще посрещне хората от този свят във вечността - ще има
само две категории: спасени и неспасени. 64) Уникален е фактът, че Хрис-
тос не използва Своята божествена сила и власт, за да облекчи ежеднев-
ното Си битие като човек в този свят. Напротив Той живя в бедност и
„нямаше де глава да подслони“ (Лука 9, 58). 65) Христос ще дойде отно-
во (Д.А. 1, 11). В Библията има 318 пророчества за Неговото второ идване.
66) В края на времената „всички ние трябва да се явим пред Христовото
съдилище“ (2 Кор. 5, 10). Христос е не само Учител и Спасител, но като
Бог, Той е и Съдия. 67) Христос избра дванадесет апостоли, които не бяха
образовани и бяха от ниско социално съсловие; едни се съмняваха в Него,
други си мислеха кой е по-горен; а един от тях беше крадец; в най-трудния
момент всички Го изоставиха. Човешки погледнато, от една такава група
от различни характери едва ли би могло да се очаква нещо. А какво стана?
Чрез тези хора тръгна Благата вест и завладя света. 68) За сравнително
кратко време учението на Христос проникна и завладя тогавашния циви-
лизован свят, а днес е разпространено по целия свят. И това става не чрез
ятагана и терора, а чрез силата на любовта. 69) Христос е личността, коя-
то най-силно промени и променя света към доброто.
За уникалните качества на Христос съобщават и Неговите съвременни-
ци-политици. В писмо управителят на Юдея Публий Лентул Пилат пише
до римския император Тиберий: „Между нас се яви един добър човек на
име Иисус Христос… за него много чудеса слушам всеки ден… само с една
дума мъртвите възкресява, болните оздравява… според както разказ-
ват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че
е Бог.“ Оригиналът на писмото се пази в библиотеката на цезарите в Рим.
Въз основа на всички тези уникални качества сме задължени да на-
правим следните изводи:
а) Христос притежава качества, каквито никой друг човек на света не
е притежавал.
б) Тези уникални качества ни дават пълно основание да приемем и
да вярваме в Христос като Богочовек, тъй като човек такива качества не
може да притежава.
в) Между Христос като основател на християнството и основателите
на всички по-големи или по-малки небиблейски религии, включително
и на исляма, не може да се прави никакво сравнение, тъй като те не при-
тежават споменатите уникални качества на Христос.

Мохамед и неговият характер

Относно личността и делото на Мохамед (на арабски Мухаммад ибн
Абд Аллах; Мухаммад; Мухаммед) ще цитираме извадки от най-извест-
ните биографии на Пророка, от самия Коран, от Хадиса на Бухара, както
и извадки от книгите, електронните сайтове и дискусиите на Хамед Аб-
дел Самад - египтянин, бивш мюсюлманин, който понастоящем живее
и работи в Европа като журналист и университетски преподавател. Ще
споменем само три от неговите книги, както и публикацията му в елек-
тронната мрежа: „Чудовището „Ислямска държава“ е рожба на ислям-
ската религия“ (blog.bg. В. Кордон), „Мохамед - да излезем на чисто“,
„Ислямският фашизъм“ и „Мохамед - равносметката.“
Ето какво пише този бивш мюсюлманин:
„Твърдението, че „Ислямска държава“ (ИД) няма нищо общо с Моха-
мед, е опасно. ИД не върши нищо, което не би сторил Мохамед - поробване,
обезглавяване на военнопленници, завоевателни войни... В живота на Мо-
хамед настъпва поврат след преместването му от Мека в Медина. Тук за
първи път се проявява един склонен към насилие пророк, готов да мине през
трупове, за да постигне целите си… Мохамед започва безпримерно завоева-
телно настъпление … Мохамед е жаден за власт и признание… Само през
последните осем години от живота си той води 80 войни… Колкото повече
врагове ликвидира, толкова по-голяма става параноята му… На своите
бойци Мохамед обещава не само удоволствия в рая, но и тлъсти печалби и
красиви робини още в този свят… Военната плячка, търговията с роби, да-
нъчният хомот за неверниците… това са главните финансови източници на
ислямските завоеватели… всички те обаче се позовават на Мохамед. Днес
терористите от ИД също оправдават своята агресия с делата на Мохамед,
който обезглавявал военнопленници и прокуждал друговерци… Ислямът
не трябва да бъде реформиран, защото ако това стане, то той трябва
да добие оригиналната си първоначална форма, както е бил при Мохамед,
който да се приеме като пример за подражание - властолюбие, насилие,
смърт… Трябва да се прави разлика между ислям и ислямизъм. Ислямът е
миролюбие и толерантност, а ислямизмът - терористична и властолюбива
религия. Второто е оригиналът, както Мохаммед го е оставил.“
Такова е мнението на един много добър познавач на исляма.
Столетията след Мохамед непрекъснато потвърждават неговия харак-
тер. Цитираме електронното издание „Christliches Forum“ (09.02.2015 г.,
където Felizitas Küble (автор) под заглавие „Ислямски завоевания преди
кръстоносните походи“ пише следното: „Кръстоносните походи се пред-
шестват от брутална ислямска експанзия, започнала през седмия век, при
което много територии на Близкия Изток, Северна Африка и Италия са
били завладени и населението насилствено ислямизирано. По времето на
халиф Ал-Хаким е превзет Йерусалим и разрушена църквата на Божий
гроб. Причината за първия кръстоносен поход е молбата на император
Алекси Комнин за военна помощ срещу ислямизацията на Византия. В
отговор папа Урбан Втори призовава към първия кръстоносен поход през
1095 г. Така че причината за кръстоносните походи е ислямизацията.“
Цитираме извадки от предговора към българското издание на Корана
от 1993 г.: „Даряването на Св. Коран се е осъществявало с посредничест-
вото на един от трите главни ангели на Всевишния Аллах - Джибраил
Алейхисселям. Той с вдъхновение (вахий) е предавал на Мохаммед запове-
дите на Аллах. Понякога ангелът му се явява в човешки образ. По време на
вдъхновението Мохамед изгубил съзнание, лицето му побледняло, избила
го студена пот“ (стр. 4). Разгледан от медицинска гледна точка, този текст
показва, че Мохамед е получавал откровенията от Аллах в ненормално
здравословно състояние. И един чисто практически въпрос: Защо Аллах
е предавал своите послания, когато Мохаммед е бил в такова състояние?
И каква е гаранцията, че посланието е запазено точно в този вид, в който
то е получено, и след това предадено на други, без да е променено?
И друго още по-загадъчно, което четем в Хадиса на Бухара (книга с
предания, втората по важност след Корана): „Ангелът ме хвана и здраво
ме стисна, докато ми спря дъха. После ме отпусна и ми каза: „Чети!“
„Но аз не мога да чета“ - му отговорих. Втори път ме стисна до болка
и отново ми каза: „Чети!“ Отговорих му: „Аз не знам да чета.“Стисна
ме за трети път и ми каза: „Чети в името на твоя създател. Той съз-
даде човека от съсирена кръв... Научи хората на неща, които не знаеха“
(Стр. 3 от предговора към българското издание на Корана).
От това личи, че началото на откровенията е имало насилствен характер,
което едва ли съответства на характера на един всемилостив Аллах.
За да разберем по-добре тези факти, ще дадем две кратки допълнения
от биографията на Мохаммед. Първо - цитираме откъси от статията на П.
Вълчев „Ислям“ (pravoslavieto.com): „Мохамед е притежавал силно рели-
гиозно чувство… Характерно е признанието на Мохаммед: „Повече от
всичко на земята аз обичам жените и ароматите, но пълна наслада всякога
съм намирал само в молитвата… Обичал е да беседва с евреи, християни и
ханифи, благодарение на което е придобил широки религиозни познания…
Идеята за пророка е била присъща на арабите - ханифите живеели в оч-
акване на Великия пророк, който да даде на арабите това, което евреите
получили от Моисей и християните - от Христос. Това напълно споделял
и Мохамед. По мнението на повечето учени арабисти, вярата в пророче-
ското призвание на Мохамед се получила под влияние на неговата нервна
болест, от която той страдал… Д-р Шпренглер - един от най-добрите
познавачи на исляма и лекар, отрича това да е било епилепсия…, а опре-
деля болестта на Мохамед като „мускулна истерия“, тъй като по време
на припадъците Мохамед винаги е говорел за чувствата и виденията си.
Клиниката на това заболяване освен своеобразните физически припадъци,
се придружава от халюцинации, видения и самоизмама… Под влияние на
тези преживявания и екстаз Мохамед често се е уединявал на планината
Хира, където се е предавал на пост, молитва и религиозни размишления…
Когато е бил на 40 години, тук е получил и първото си откровение .“
Начинът на получаване на откровенията смущавал и самия Мохамед,
който дълго време смятал, че му въздействал зъл дух, поради което ня-
колко пъти искал да се самоубие. Ангел Гавриил, който му се явявал,
започвал да го души и да иска от него да чете непонятен текст.
И втори цитат от Есад Бей в книгата му „Биография на Мохамед“:
Пада, тялото му трепери, на устните му избива пяна, врещи като мла-
да камила (стр. 73). Това е било обичайно състояние, в което Мохамед е
получавал откровенията си… Съзнанието не се загубва и по това тази
болест се различава от епилепсията. Истериците са много чувствени
хора и големи eнтусиасти.
По повод даденото по-горе становище на Абдел Самад за Мохамед, ци-
тираме ислямския богослов и преподавател в университета във Фрайбург
(Германия), професор Abdel-Hakim Ourghi: „Упреците на Абдел Самад
към Мохамед не са нещо ново. Съвременниците на Мохамед и негови
противници в Мека също са критикували Мохамед, като са го смятали за
безумен, лъжец, омагьосан, гадател и измамник. Това личи от следните
Сури в Корана, където Аллах опровергава тези обвинения и защитава
Мохамед като Свой пророк: 15, 6; 81, 22; 7, 184; 52, 29; 26, 153-154; 25, 4.
... Ние мюсюлманите не трябва да се страхуваме от критиката, защото
основателната критика на исляма не означава отхвърляне на нашата
религия, а е необходима потребност за нейното утвърждаване“, пише
известният ислямси богослов. (www.zeit.de/Gesellschaft/2015-12)
Последователите на Мохамед имат едно голямо предимство пред своя
пророк - те притежават Корана в неговата цялост, а Мохамед не е видял
Корана в този вид, докато е бил жив. Така че той не носи отговорност,
ако нещо е изменено и се представя от негово име.
В исляма господства една неоснователна тенденция да се идеализира
личността на Мохамед, като му се приписва непогрешимост и съвършена
добродетелност. Цитираме извадки от детската книжка „Аз съм един малък
мюсюлманин“, издание на Главно мюфтийство на мюсюлманите в България
от 2000 г. „Пратеникът на Аллах не изричал лоша дума. Винаги се държал
добре с всички. Не отговарял на лошото с лошо. Не причинявал страдание
не само на хората, но и на животните. Опрощавал на онези, които му при-
чинявали страдание… Нашият пророк бил много любезен… Притежавал
както прекрасна душа, така и прекрасно тяло… Колко са щастливи онези,
които са се сдобили с характера и принципите на Пратеника на Аллах…
Той воювал срещу онези, които угнетявали хората и разпространявали
сред тях невежество и лъжливи вярвания… Когато говорел с хората,
Пратеникът на Аллах (Мир нему) винаги говорел правдиво.“
Нека читателят сам направи разлика между този текст и това, което
пишат биографите на Мохаммед, които предполагаме, че по-добре го
познават, отколкото сегашните мюсюлмански богослови. Мюсюлманско-
то духовенство рискува твърде много с такава фалшива информация за
идеализиране на Мохаммед, защото с тази информация ще се постигнат
само две неща: разочарование или фанатизъм. Така се получава реална
опасност от миролюбиви мюсюлмани да се формират фанатизирани ра-
дикални ислямисти.
Но нека съвсем добронамерено да си поставим въпроса дали качества-
та на Мохамед могат да се сравнят с качествата на предходните на него
пророци в Корана? Отговорът ще дадем по следния начин:
ХРИСТОС и МОХАМЕД: КОЙ Е ПО-ВЕЛИК?

ХРИСТОС и МОХАМЕД: КОЙ Е ПО-ВЕЛИК?

Какво казва Коранът?
Мюсюлманите вярват, че Христос и Мохамед са пророци, които Аллах
е изпратил. От общо 25 пророци в Корана само осем са споменати и в
Библията като пророци. Според мюсюлманите Мохамед е последен и най-
велик пророк, тъй като на него Аллах е дарил Корана и той е трябвало да
довърши мисията на Христос. Между християнски и ислямски богослови е
спорен обаче въпросът дали Мохамед отговаря на всички качества, които
трябва да притежава един пророк.
От сравнителното представяне на Христос и Мохамед ясно се вижда,
че Христос в духовно и морално отношение е много по-велик от Мохамед.
Поради това някои мюсюлмани биха могли да ни обвинят в пристрастие и
несправедливост. Тези мюсюлмани щяха да имат право, ако ние предста-
вяхме личността, учението и делото на Христос единствено от гледище
на Библията. Но това не е така.
Ето защо ние предлагаме на тези мюсюлмани да видим какво казва
Коранът за Христос, Който се споменава много пъти в тази свещена книга
за мюсюлманите. Тогава честно и съвсем реално ще можем да преценим
кой от двамата е по-велик - Христос или Мохамед? А това е от огромно
значение, тъй като по-великият е носител на истината.
Ето какво казва Коранът за Христос:
1) Христос е пратеник на Бога до Израилевите синове (Сура 3, 49), т.е.
Христос е потомък на Авраам и Исаак. А това означава, че Той е ПРИ-
МИРИТЕЛЯТ, Който Бог е обещал да изпрати. За Мохамед се казва, че
е обикновен пророк (пейгамбер).
2) Христос е роден от девица (Сура 19, 20; 3, 47). Мохамед е роден по
законите на биологията, както всички останали човеци;
3) Коранът учи, че Христос е Месията (Сура 3, 45; 4, 171). Мохамед
се приема за пророк (пейгамбер).
4) Коранът казва, че Иисус (Иса) е Словото (Сура 3, 45) и Словото на
Истината (Сура 19, 34). На друго място се нарича „плод от Словото“ (Сура
4, 171). Коранът учи, че Аллах е творил чрез Словото (Сура 4, 59), което
означава, че Христос е Творецът. За Мохамед се казва, че е обикновен
човек и пророк като всички останали (Сура 3, 144; 18, 110).
5) Коранът казва, че Христос още като бебе в люлката е говорил с
хората (Сура 19, 30-33). За Мохамед такова нещо не е известно.
6) Коранът казва, че Христос е непорочен, т.е. без грях (Сура 19, 19);
Затова и Коранът определя Христос като праведник (Сура 3, 46). На друго
място Коранът казва за Него „Ти си най-добродетелният измежду всички
(Сура 5, 114). Между всички пророци в Корана, единствено Христос е
без грях. За Мохамед се казва, че Аллах ще му прости „неговите минали
и бъдещи грехове“ (Сура 48, 2), което значи, че Мохамед не е безгрешен,
т.е. не е праведник.
7) Коранът казва, че Христос е укрепен със Светия Дух (Сура 3, 110).
За Мохамед такова нещо не се казва в Корана.
8) Коранът говори за възнесението на Христос (Сура 4, 55). А щом
се е възнесъл на небето, това значи, че Той е жив и днес. По пътя на ло-
гиката един мюсюлманин трябва да се съгласи с твърдението: „Христос
е жив, а Мохамед - мъртъв! Христос е на небето, а Мохамед е погребан
в пръстта.“ А от тук и един изключително важен извод: „Християните
са последователи на един жив Христос!“ Според Корана Мохамед не
притежава тези качества.
9) Коранът казва, че Христос е изпълнен с мъдрост и знае четмо и
писмо (Сура 3, 48). Според мюсюлманското предание Мохамед е бил
неграмотен. В някои от преводите на Корана (немски) Сура 7, 157 и 158
думата „обикновен пейгамбер“ е преведена с „неграмотен пророк.“
10) Христос дарява живот (Сура 3, 49). Съвсем близко до ума е, че
живот може да дарява само Бог. За Мохамед Коранът не казва такова нещо.
11) Коранът казва, че Христос върши чудеса: изцелява слепи и про-
кажени, възкресява мъртви (Сура 3, 49), измолва трапеза от небето (Сура
5, 112-114), знание за невидими неща (Сура 3, 49). След като Мохамед
е най-великият пророк, защо Коранът не казва, че може да изцелява?
Много от пророците преди него са вършели чудеса. Например Моисей,
Илия, Елисей и др. А чудесата са най-важен показател за истинността
на посланието, което Бог изпраща чрез пророците. Остава неясен въ-
просът защо Аллах легитимира служението на Христос чрез чудеса, а
на Мохамед не!
12) Коранът казва, че Евангелието (Инджилът), което Христос е бла-
говестил, е „Светлина и водител към Истината... и води по правия
път“ (Сура 5, 46). А щом учението на Христос е светлина, истина и води
по правия път, това значи, че то трябва да се предпочете пред всичко
останало. За Мохамед такова нещо не се казва.
13) Коранът казва, че Иисус е на почит както на този, така и на отвъд-
ния свят“ (Сура 3, 45). А това значи, че Той е жив и е много повече от всички
останали, включително и от Мохамед, за когото такова нещо не се казва.
14) Относно това дали Христос е умрял, или не, както в Корана, така и
между различните ислямски направления (шиити, сунити и др.) съществуват
противоречия. Сура 4, 157 казва, че Христос не е умрял, а в Сура 19,33 Сам
Христос казва: „Мир беше за мен в деня, когато аз се родих, когато ще умра,
и в деня, когато ще бъда изправен от гроба си като жив.“ Кое от двете е
вярно? Явно е, че този въпрос е „камък за препъване“ и сред самите ислямски
богослови. Във всички случаи за Мохамед със сигурност се знае, че е умрял.
15) Коранът учи, че Христос ще се върне отново в Съдния ден (Сура
3, 55; 43, 61). За Мохамед такова нещо не се говори.
16) Коранът казва, че Христос идва в този свят с мир (Сура 19,33),
което показва, че Той се разграничава от призивите за агресия срещу
неверниците.
17) Коранът казва, че Иисус носи мъдрост и повелява хората да Му
се покоряват (Сура 43, 63).
Какво означава всичко това?
а) Всички тези неща, които Коранът пише за Христос, се потвърждават
от Библията. Това значи, че авторът на Корана познава Библията.
б) Сам Аллах, като автор на Корана, по категоричен начин демон-
стрира, че Христос в духовно и морално отношение е много по-велик в
сравнение с Мохамед.
в) Коранът призовава мюсюлманите да вярват в Иисуса като по-велик
от Мохамед, защото Мохамед не притежава душеспасителните качества
на Христос.
г) Коранът казва хората да се покоряват на Христос.
д) Коранът иска да каже на мюсюлманите още, че Мохамед е обикновен
пророк, а Христос е Бог, защото всички тези качества може да притежава
само един Бог.
е) Коранът призовава мюсюлманите да вярват в Евангелието, което
Христос е донесъл, защото то е „истина и светлина и показва правия път.

ХРИСТОС Е БОГ

От тези седемнадесет качества, които Коранът дава на Христос, ще
отделим само осем, които по убедителен начин показват, че Христос е Бог:
Коранът казва, че Христос е Месията (3,45; 4,171).
Коранът казва, че Христос е Словото (3,45; 19,34).
Коранът казва, че Христос е безгрешен (19,19).
Коранът казва, че Христос е жив (4,55).
Коранът казва, че Христос дарява живот (3,49).
Коранът казва, че Христос върши чудеса (3,49).
Коранът казва, че Христос донесе истината (5,46).
Коранът казва, че Христос ще дойде отново (3,55; 43, 61).
Всички тези качества може да притежава само един истински Бог. По
този начин Коранът ясно и точно потвърждава учението на Библията, че
Христос е БОГ. Ето само няколко цитата в това отношение: а) Библията
казва: „...защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа“ (Исаия
53, 9) - Коранът потвърждава, че Христос е безгрешен. б) Библията казва:
„...Бог беше Словото“ (Иоан 1, 1) - Коранът потвърждава, че Христос е
Словото. в) Библията казва: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на
небето, ще дойде по същия начин...“ (Д.А. 1, 11) - Коранът потвърждава,
че Христос ще дойде отново.
И не само Коранът потвърждава по индиректен път, че Христос е Бог, но
това е централната тема на Библията. Сам Бог Отец, Христос и Неговите
ученици многократно говорят за божествената същност на Иисус Христос.
Препоръчваме на читателя да прочете следните места от Библията, за да
се убеди в тази истина:
Матей 3, 17; 16, 16-17; 17, 5; Марк 14, 61-62; Иоан 3, 18 и 35; 10, 30;
12, 45; 14, 9; 1 Иоан 3, 8; 5, 11-12; 5, 20.
Всички тези стихове от Библията убедително свидетелстват,
че Христос е Бог.
И така, Коранът и Библията в това отношение са в пълно съгласие:
Христос е Бог, защото качествата, които Той има,
само Бог може да притежава.
След като според исляма библейският Христос е идентичен с Хрис-
тос в Корана, тогава и всичко, което Той казва в Библията, трябва да е
валидно и в Корана. Когато Христос казва: „АЗ И ОТЕЦ ЕДНО СМЕ“
(Иоан 10, 30), това значи, че тези думи трябва да са валидни и в Корана.
Такава е логиката. Риторическото изкуство на ислямските богослови не
може да разклати тази желязна логика! Защо в Библията Христос ще се
приема за Бог, а в Корана - не! Нали Той е един и същ и в двете свещени
книги? Та нали според исляма Аллах е автор и на Библията. Нима Аллах
е решил след 600 години да промени своето отношение към Христос - от
Единосъщен СИН БОЖИЙ да Го направи Творение и обикновен пророк...
За един истински Бог такава постъпка е абсурдна!
Този факт поставя ислямските богослови в пълна безизходица. Те
трябва да се опитат да разрешат едно необяснимо противоречие в самия
Коран. От една страна с горепосочените качества Коранът фактически
потвърждава, че Христос е Бог. От друга страна, обаче, той отрича, че
Христос е Син Божий. Как да се съчетае такова едно явно противоречие?
За да отговорим на този въпрос, ще трябва да допълним това твърдение
на Корана с още две неща: Освен че Коранът отрича, че Христос е Син
Божий, той отрича още, че Христос е умрял на кръста и че е възкръснал
от мъртвите.
И какво се получава в такъв случай?
Получава се точно това, което стана в Едемската градина. В разговора
с Ева змията смеси истината с лъжата (Битие 3, 1-4). Относно личността
на Христос авторът на Корана прави същото: казва библейски истини, но
наред с тях и неистини, погледнато от позицията на Библията. Този факт
е от изключителна важност за исляма, тъй като разкрива до най-голяма
степен личността, същността и целта на автора на Корана. Този факт
показва истинското лице на Аллах. Защо?
Защото тези три неща са централните, най-важните и душеспасител-
ните в личността, учението и делото на Христос. Христос именно затова
дойде на този свят. Той не дойде, за да върши чудеса, а да спаси хората!
Основното заключение:
Пренебрегването именно на тези три душеспасителни за човеците теми
от живота на Христос показва, че авторът на Корана е особено заинтере-
сован от това, хората да не знаят, че Христос е Син Божий, че е умрял на
кръста и че е възкръснал. А незнаейки това, те не могат да бъдат спасени.
Това е сърцевината и централното послание на целия Коран - да се
отрече, че Христос е Син Божий и Спасител на човеците.
Всичко друго в Корана относно Христос е второстепенно.
Задължителен е въпросът:
Кой има интерес хората да не се спасят, а да отидат в ада?
Библията дава отговора в книгата Битие (3, 1). Това е Личност, Която
мрази човеците. Христос нарича тази личност „човекоубиец... лъжец и
баща на лъжата“ (Иоан 8, 44).

РАЗЛИКИТЕ - Обобщение

От представената дотук информация относно Библията, библейския
Бог и Христос от една страна, и Корана, Аллах и Мохамед от друга, става
напълно ясно, че в случая се касае за две напълно различни религии,
последователите на които не се молят на един и същи Бог.
Най-съществените разлики между християнството и исляма така, както
те могат да се видят в Библията и Корана, са изложени по-долу. Целта е
да се покаже кой е истинският Бог и къде да го търсим.
1) Библейският Бог е Бог на любовта към всички хора. Затова в Библия-
та се казва, че „Бог е любов“ (1 Иоан 4, 8). Такава любов Аллах не познава.
В Корана пише, че Аллах не обича неверниците (Сура 30, 45) и ги
убива (Сура 8, 17). Аллах дарява с любов само онези, които са повярвали
в Него (Сура 19, 96) и онези, които водят битки за Него (Сура 61, 4). Това
значи, че любовта на Аллах е условна.
Христос дойде да потърси и спаси недостойните, грешниците и погива-
щите (Лука 19, 10). Любовта на Христос към всички човеци е безусловна.
2) Бог е изградил взаимоотношенията си с човека на принципа баща-
дете, на принципа на свободата и взаимната обич. При Аллах безпрекос-
ловното подчинение е основен принцип. Аллах казва, че „всеки ще дойде
при Него като роб“ (Сура 19, 93). В предговора на българското издание
на Корана четем: „Коранът проповядва подчинение“ (стр. 5).
3) Когато човек се откаже от Бога, Бог тъжи за него и продължава да
го обича, очаква го отново да се върне при Него и ако това стане, Той
и небето се радват на всеки, който се е завърнал. Ако мюсюлманин се
откаже от Аллах, се наказва със смърт. Е, кой от двамата - Аллах или
библейският Бог обича човека? Има само един отговор: Който обича, той
предлага по-добра ценностна система.
4) Библейският Бог гарантира сигурността на спасението (рая) още
докато човек е жив. Аллах лично решава след смъртта на човека, дали
той да отиде в рая, или не.
5) На библейския Бог може да се разчита - това, което обещае, Той
изпълнява. Аллах е непредвидим в отношението си към човека: Отклонява
от правия път, когото желае (Сура 14, 4; 16, 93), вкарва в заблуждение,
когото пожелае (Сура 74, 31), прощава и наказва, когото иска (Сура 3, 129).
6) Библията учи, че Христос е Син Божий (Мат. 17, 5). Според Корана
Бог няма Син (5, 72-73 и 75; 4, 171-172). Християните вярват в един Бог,
изявен в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий (Мат. 28, 19).
Според исляма Аллах е един единствен (5, 73).
7) Аллах толерира омразата и агресивността към неверниците (евреи
и християни). Библейският Бог обича всички човеци и иска те да бъдат
спасени.
8) Христос като Бог казва, че мъжът и жената са равнопоставени,
равноправни и еднакво ценни за Бога. В Корана жената е притежание на
мъжа. Аллах поставя мъжа над жената.
9) Новозаветната вяра учи на мир и любов между всички хора. Аллах
дарява мир и взаимно разбирателство само на своите последователи.
10) Смъртта според библейския Бог е враг на човека. Аллах приветства
тези, които доброволно отиват на смърт в негово име, като им гарантира рая.
11) Истинският Бог не е сътворил Сатаната като владетел на тези, които
не вярват в Него. Аллах е направил точно това.
12) Раят според библейския Бог е вечно общение с Бога. Раят на Аллах
е ядене, пиене, красиви жени и всичко това - в отсъствието на Аллах.
13) Войната срещу немюсюлмани е религиозно задължение на всеки
пълнолетен мюсюлманин (Сура 8, 65). Христос призовава да живеем в
мир с всички човеци.
14) Разликите в основните доктрини между библейското учение за
Христос и това на Корана са абсолютно противоположни и непримирими.
Христос е Син Божий, разпънат, умрял и възкръснал - Коранът отрича това.
15) Разликите между Библията и Корана по отношение на другомис-
лещите са огромни. Няма сравнение между „обичайте враговете си“ и
убивайте неверниците.“
16) Голяма е разликата между християнство и ислям относно учението
за първородния грях. Ислямът отрича да има такъв. Така се отрича изку-
пителната жертва на Христос.
17) Бог прощава на всеки, който се кае - прошката при Аллах е произ-
волна (Сура 3, 129). Аллах прощава и спасява, когото си иска.
18) Бог ще съди справедливо - при Аллах злото трябва да е компен-
сирано с добро. За да отиде човек в рая, трябва да има достатъчно добри
дела. Спасението в Библията е по благодат, а не по заслуги.
19) Христос се идентифицира с тези, които Го обичат - Аллах е скрит
и непознаваем.
20) Библията учи, че Христос е „път, истина, живот... светлина (Иоан
14, 6; 8, 12). Коранът учи, че Христос е донесъл истината, светлината и
води по правия път (Сура 5, 46).
21) Христос ще дойде като съдия и цар, а според Корана - като пра-
теник на Аллах.
22) Целта на Бога е спасението на човека, на Аллах - ислямизацията на
света. Ислямът се стреми да изгради своето царство на земята, а Христос
гради чрез Своите последователи Царството небесно във вечността.
23) Коранът е книга, дарена от Аллах за предупреждение на човеците
(Сура 36, 5-6). Библията е книга, дарена от Бога за спасение на човеците
(2 Тим. 3, 16-17).
24) Библейският Бог се жертва за човека - Аллах очаква жертва от човека.
25) Библейският Бог гради отношението си с човека на принципа на
доброволното и индивидуално общение. При исляма доминира принципът
на груповото, масово богопочитание, изградено на безропотна покорност.
26) Голяма е разликата между Библията и Корана относно личността
на Авраам и неговата вяра. Библията учи, че истинският Бог се открива
на Аврам, когато той живее между езическите народи в Месопотамия
и му казва да напусне родната си страна (Битие 12, 1). Коранът учи, че
Авраам (Ибрахим) е мюсюлманин и почита Аллах (Сура 29, 16 и 3, 67).
А ние видяхме какво казва историята и археологията за Аллах.
27) Ислямските пророчествата за края на света са паралелен, но с обра-
тен знак огледален образ на библейското пророчество относно последното
време. Разликите между ислямския Махди и Антихриста в Библията са
огромни и абсолютно несъвместими. Махди е ислямският Месия и Спаси-
тел на света. Антихристът, за Когото говори Библията, е „лъжец,...който
отрича Отца и Сина...и не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът“
(1 Иоан 2, 22 и 2 Иоан 7). Коранът отрича, че Христос е Бог. Антихристът
и лъжепророкът в Откровението на Библията са несравними с Махди и
ислямския Иса (Иисус), който ще дойде втори път като посланик на Аллах.
(Дж. Ричардсън: „Ислямският Антихрист“)
Изводи:
1) Тези различия показват, че Богът на Библията и Аллах на Корана в
никакъв случай не са един и същи Бог. Те не са и две различни версии на
една и съща истина. Разликите в същността, съдържанието, качеството
и целта са твърде големи. А това показва, че Библията и Коранът не са
послания на един и същи Бог.
2) Приликите между Библията и Корана не говорят за един и същи
Бог, а просто потвърждават факта, че Авторът на Корана плагиатства и
имитира Библията по един нереален и некоректен начин. Поради това
има големи разлики както по отношение на времето на историческите
събития, така и на характера и действията на отделни личности, а да не
говорим за непреодолимите доктринални противоречия.
3) Християнството и ислямът не могат едновременно да бъдат верни.
Или едната, или другата религия е носител на истината. А това се определя
единствено от това, коя религия е носител на истинския Бог.
Учението на Библията, качествата на библейския Бог, както и уникал-
ният характер на личността и делото на Христос са категорично доказа-
телство, че библейският Бог е истинският Бог.

ПРИЛИКИТЕ между християнство и ислям

Нямаме право, а и не желаем да кажем критична дума нито срещу про-
рок Мохамед, нито срещу свещените книги на исляма (Коран, Хадиси),
но искаме любезно да предложим на последователите на тази религия без
предубеждения да се запознаят с по-горе дадените разлики между Библия
и Коран, библейски Бог и Аллах, Христос и Мохаммед, както и между
Новозаветното християнство и исляма. Надяваме се, това да им помогне
да преценят кой е истинският Бог и има ли друг Бог, освен Него. А това
може да се постигне единствено, когато се съпоставят двете религии и се
види голямата разлика между тях.
Тук не става дума за противопоставяне, пренебрегване или
злословие, а за опознаване и взаимно уважение, защото чрез
познание и уважение се стига до истината.
Нека да не забравяме, че човек живее един-единствен път на този свят. И
Коранът, и Библията са категорични в това отношение - нашият живот тук,
на този свят, никога няма да се повтори. Ето защо е важно човек да опознае
истината, да живее според нея и така да определи съдбата си във вечността.
Както мюсюлмани, така и християни знаят, че между двете религии
има някои общи неща, както в свещените им книги - Библията и Корана,
така и в традиционно-битовата им религиозност (и двете са монотеистични
религии, имат общи исторически личности и др.). Общите неща между
двете религии са причина да се мисли, че библейският Бог и Аллах са един
и същ, но представени под различни имена в двете религии. Тази наивност
понякога добива комични изражения. Ако се попитат някои не особено
просветени християни или мюсюлмани какво е Коранът, често се отговаря,
че това е „Турската Библия.“ Не са виновни тези непросветени хорица. Вина
носят онези, които са длъжни да ги просветят. Но явно е, че духовенството
няма интерес от това, тъй като непросветеният по-лесно се управлява и
прави, каквото му кажеш. А напълно възможно е и самите християнски и
ислямски духовници да не познават добре свещените си книги.
Освен наивното и лекомислено идентифициране на двете свещени
книги, ще споменем и друг един феномен, за който се мисли, че е общ
между християнството и исляма. Това са чудесата.
Чудесата са един от основните феномени в Библията и в живота на
християните, които по убедителен начин показват, че авторът на Библията
и източникът на вярата на християните е истинският Бог, тъй като „Той
едничък върши чудеса“ (Пс. 71, 18).
Чудесата са съставна част на Библията, която започва с чудото на Сът-
ворението и завършва с чудото - сътворението на Ново Небе и Нова Земя.
Тук ще споменем накратко само за някои от чудесата в Корана и тези
на Мохамед, за да се направи сравнение с чудесата в Библията.
Цитираме мюсюлманския сайт www.way-to-allah.comа) Чудото с раз-
витието на човешкия ембрион, представено в Сура 23, 12-14: „Наистина
сътворихме го ние човека от парче глина. После го пренесохме ние във вид
на капка семе на едно сигурно и безопасно място. После превърнахме ние
капката семе в съсирек кръв, а след това направихме ние съсирека кръв на
парче месо…“ Значението: Коранът описва развитието на ембриона, което
според тълкувателите било чудо… б) Чудото на главния мозък, представено
в Сура 96, 15-16: „Но не! Ако той не се въздържи, ние ще го помъкнем за
косата (перчема), като лъжец и грешник.“ Тълкувателите отъждествяват
перчема с главния мозък, откъдето излизат лъжите и греховете… Това се
приема за чудо. в) Чудото на сетивните качества на кожата, представено
в Сура 4, 56: „Наистина, ние в най-скоро време ще хвърлим в огъня онези,
които отричат нашите слова-аети. И щом като кожите им се изпекат,
за да почувстват страданието, ние ще сменим кожите им с други кожи.“
Тълкуванието: Фактът, че като се изгори кожата, чувствителността се губи,
се приема като откровение от Аллах, т.е. чудо… г) Чудото с раждането на
Мохамед: Бащата на Пророка, който излъчвал светлина от лицето си, вед-
нъж се връщал към дома си. Срещнала го млада жена и му се предложила.
Той отказал и отишъл при жена си, спал с нея и така бил заченат Мохаммед.
След това се върнал и намерил първата жена и искал да спи с нея, но тя от-
казала, защото вече лицето му не светело както преди. Не след дълго време
той се удавил. Тогава небесен пратеник се явил на бременната вдовица и
ѝ казал: „Ти си бременна с владетеля на този народ. При раждането му
кажи: Давам го под закрилата на единствения и го наричам Мохамед.“
Тълкованието: Раждането на Пророка било предсказано... д) Друго често
споменавано чудо е разделянето на Луната - Сура 54, 1: „Наближи съдния
ден и Луната се разцепи на две.“ Цитираме тълкованието от гореспомена-
тия сайт: „Това е знак за едно чудо на Пророка, който след като невярващите
Курайшити го помолили да им покаже някакво чудо, разделил Луната на
две половинки пред очите им, така че можели да видят планината Хира
между тях. Според едно индийско предание крал Шакраварти на Южна
Индия видял разделянето на Луната и приел исляма.“ е) Чудото с живот-
ните. От стадото на един овчар вълк грабнал овца. Овчарят го подгонил и
успял да спаси овцата. Вълкът проговорил и го попитал дали не го е страх
от бог, че му отнема „дневната дажба.“ Овчарят се учудил на говорещия
вълк. Вълкът продължил: „Какво те учудва един говорещ вълк, след като
ти си пасеш тук безгрижно овцете, докато пратеникът на Аллах учи
хората в близкия град.“ Овчарят веднага отишъл в Медина и разказал на
Пророка за преживяното. Мохамед отговорил: „Това са чудесата, които
се случват преди настъпването на съдния ден.“
Ето някои изводи, които могат да се направят от тези чудеса: За първите
три е невъзможно да се направи какъвто и да било коментар, тъй като те
са естествени природни явления. Поради това не биха могли да се приемат
като чудеса. Вторите три са опит за плагиатство и имитация от Библи-
ята: Библията казва, че раждането на Христос е предсказано, а Коранът
предсказва раждането на Мохамед; в Библията се говори за разделянето
на Червено море (Изход 14, 21), а в Корана - за разделянето на Луната; в
Библията ослицата на Валаам проговаря (Числа 22, 28), в Корана - вълкът.
Ние не можем да открием нито символиката, нито смисъла, нито целта
на тези чудеса в Корана и в живота на Мохаммед. Мислим, че ислямските
богослови дължат на обикновените мюсюлмани някакво обяснение в това
отношение. В противен случай в мюсюлманството вярата и рационалното
мислене ще бъдат заместени от фанатизъм и невежество.
Освен обикновени християни и мюсюлмани, има католически и про-
тестантски духовници и богослови, които смятат, че последователите на
тези религии се покланят на един и същи Бог. Поради това нерядко се
организират общи богослужения и съвместни християнско-мюсюлмански
молитвени общения.
На втория ватикански събор, свикан от папа Иоан ХХІІІ, е взето офи-
циално становище, че християни и мюсюлмани се молят на един и същи
Бог. На 6 май 2001 г. папа Иоан Павел ІІ при посещението си в Омаяд
Джамия в Дамаск, целува със страхопочитание поднесения му Коран.
Също папа Бенедикт ХVІ при посещението си в Турция през 2006 г. заяви,
че Аллах на Корана и Богът на Библията били идентични, а християни и
мюсюлмани се покланяли на един и същи Бог.
И тъй глупостта, лицемерието и духовната слепота на учените богослови
далеч са надминали невежеството на необразованите и наивни християни.
Така ръководители на двете големи християнски вероизповедания и
мюсюлмански лидери полагат усилия за обединение на двете религии.
През последните години набира скорост ново религиозно движение,
известно под името ХРИСЛЯМ. През ноември 2014 г. във Ватикана се
проведе глобална екуменическа конференция с активното участие на
католически, протестантски и мюсюлмански лидери. Основната цел е да
се подкрепи идеята на папа Франциск І за сливане на всички религии в
една обща световна религия. По този начин се изпълнява пророчеството
в Откровение 13-та глава за „Лъжепророка“ и настъпването на световна
религиозна система. Като се добави към този факт и масовото импланти-
ране на чипове, което до 2018 г. трябва да обхване голяма част от хората
в света, ще се изпълни дословно написаното в Библията (Откр. 13, 16-17).
Чест прави на световното православие, че се дистанцира от това апо-
калиптично религиозно движение.
Към общите неща между християни и мюсюлмани трябва да споме-
нем и един друг тъжен факт, който е общ за последователите и на двете
религии. Става дума за религиозния фанатизъм, който в различни исто-
рически епохи доста ярко се е изявявал както при християни, така и при
мюсюлмани. Жертва на такъв фанатизъм са ставали неоценими духовни
богатства на световната цивилизация. Едно от предположенията за унищо-
жаването на най-голямата колекция от писменото богатство на античния
свят - Александрийската библиотека, гласи, че през 640 г. след н.е. при
завладяването на Александрия от мюсюлманите под предводителството
на халиф Омар І, тя била изгорена из основи. Преданието говори, че след
като халифът видял това огромно съкровище от антична литература, казал:
„Ако написаното в тези безброй книги и папируси го има в Корана, то е
излишно, а ако го няма - то е вредно. Изгорете библиотеката!“ Същото
се получава и днес с унищожаването на световното културно наследство
в градовете, завладени от Ислямска държава в Сирия, Либия и др.
И още нещо, характерно за двете религии. Става дума за отношението
им към своите едноверци (т.нар. правоверни). Напоследък светът е свиде-
тел на чудовищните зверства, извършвани от т.нар. Ислямска държава
не само към християни в Сирия, Ирак и Либия, но също и към самите
мюсюлмани в тези страни. Това, което се изнася в медиите, не може да
се побере в здравия човешки разум. Мислим, че кръвожадните зверове
трябва да завиждат на тези чудовища с човешки образ от „Ислямска
държава.“ А което е още по-непонятно - тези хора вършат тези зверства
в името на Корана, което абсолютно противоречи на учението на тази
свещена книга да убиваш и прогонваш тези, които имат същата вяра като
теб. Освен масовите убийства, те принуждават милиони мюсюлмани да
напускат своите домове и като бежанци да се скитат и търсят убежище
в чужди държави. За съжаление, между трите основни течения в исляма
- шиити, сунити и суфиити, съществува от столетия безлюбие, взаимна
омраза и терор. Това е една от причините за войната между Ирак и Иран
през осемдесетте години, в която загиват над един милион души и в която
лично е участвал третият автор на настоящата книга. Дори напоследък тази
омраза преминава религиозните граници и става политически проблем.
Такъв е случаят със скъсването на дипломатическите отношения между
Саудитска Арабия и Иран, след като беше екзекутиран виден шиитски
духовник в Саудитска Арабия.
В медиите беше публикувана снимка на тригодишно мъртво сирийско
дете, удавено и изхвърлено на морския бряг в Турция. Това мъртво дете
се превърна в политическа бомба, която взриви световното медийно прос-
транство и ужили жигосаната съвест на богатите държави в света, които
са заложили на карта живота на страдащите бежанци. Крайно учудващо
е защо най-богатите ислямски държави като Саудитска Арабия, Кувейт,
Катар и други не приемат своите страдащи едноверци, а ги оставят да
пътуват хиляди километри до западните християнски държави в Европа,
които не връщат нито един бежанец.
Такова едно бездушие към единоверци напълно противоречи на уче-
нието на Корана, който задължава да се помогне на правоверния, когато
е в нужда (Сура 2, 177). Това дава основание да се мисли, че богатите
ислямски държави са приели само част от Корана, т.е. онова, което им
харесва и от което имат интерес.
Морето прояви милост и изхвърли мъртвото дете, за да бъде погребано
от баща си… А ръководителите на богатите ислямски държави нехаят за
трагедията на милиони страдащи и не предприемат сериозни радикални
мерки, за да ликвидират този ужасен злокачествен тумор, който се нарича
„Ислямска държава“.
И тъй, престъпни ислямисти срещу миролюбиви мюсюлмани!
Отново ще повторим, че не всички мюсюлмани по света подкрепят теро-
ризма и жестокостите на Ислямска държава. Има статистически изследва-
ния, според които много ислямски държави не одобряват такива действия:
Индонезия - 92%, Ирак - 91%, Ливан - 94%, Пакистан - 62%. Но каква полза
от такава статистика, когато тя остава само на теория, а практически тези
големи мюсюлмански страни не предприемат нищо конкретно, за да се
ограничи този тероризъм? Защо срещу ислямския тероризъм трябва да се
борят християнски държави, а мюсюлманските мълчат?
Тук се натъкваме и на един друг непонятен парадокс. При атента-
тите, извършени от фанатизирани ислямисти, често сме свидетели как
мюсюлмански духовници и обикновени мюсюлмани скърбят и изказват
съболезнования за жертвите на тероризма и дори се молят на Аллах за
успокоение на техните близки. А терористите вършат тези убийства в
името на същия този Аллах, величаейки неговото име с възгласа „Аллах
е велик!“ Така че човек не може да е сигурен към коя от тези две катего-
рии е благосклонен Аллах. Този парадокс не би съществувал, ако една
от тези две категории мюсюлмани предприеме мерки срещу другата.
Но и двете мълчат - едните убиват в името на Аллах, а другите съжа-
ляват за убитите от името на всемилостивия Аллах. Логиката изглежда
ясна - първата действа според Корана, а втората - според хуманността,
премълчавайки Корана.
Типичен пример в това отношение е поведението на най-престижния
сунитски ислямски университет в света „Ал-Азхар“ в Кайро, чиито решения
се приемат като закони за мюсюлманите в света. На 11 декември 2014 г. при
посещението на американския президент Обама, университетът официално
отказа да осъди и заклейми Ислямска държава (ИД) като терористична и
да обяви, че тя няма нищо общо с исляма. Това означава, че това най-старо
ислямско висше учебно заведение в света, признава, че Ислямска държава
върши тези ужасни злодеяния от името на исляма, както и самото име на
тази държава показва. Тази позиция на „Ал-Азхар“ беше потвърдена на
02 декември 2015 г. от главния имам (ректор) Ахмед Ал-Тайбер.
Това безусловно поставя под съмнение характера и същността на тази
религия. Това подчертава известният познавач на исляма Fouad Adel,
роден в Хартум (Судан), но понастоящем християнин, живеещ в Герма-
ния. В електронно съобщение на сайта „Horst Niehues“ от 19.11.2015 той
публикува статия във връзка с терористичния акт в Париж от 13.11.2015
под надслов: „Мюсюлманските бежанци и ислямският терор.“ Ще ци-
тираме кратки откъси от тази статия:
„При всеки терористичен акт чуваме от мюсюлмани да се казва: „Това
няма нищо общо с истинския ислям!“ Дали това е така?
За да бъдеш истински мюсюлманин, ти трябва да вярваш в три неща:
1) В Корана като единствено откровение на Аллах;
2) в Мохаммед като негов пророк и
3) в Хадисите, устното предание за Мохаммед.
Според Корана Мохамед е олицетворение на исляма, абсолютен при-
мер за подражание за всеки мюсюлманин. Сам Аллах казва за Моахамед,
че „има ненадминат пример на пратеника на Аллаха за онези, които се
надяват да постигнат благоволението на Аллах“ (Сура 33, 21). И още
по-ясно в Сура 3, 31: „Ако обичате Аллах, то последвайте ме, така че и
Аллах да ви обича и ви прости греховете.“ И тъй, никой не може да бъде
истински мюсюлманин, ако не вярва в Корана, в Хадита и в Мохамед като
пример за подражание… Къде трябва да се търси източникът на терора
и насилието? В Корана има 206 места, които призовават към насилие и
убийство. „Убивайте вие идолопоклонниците…“ (Сура 9, 5); „Водете
битки, докато не победи изцяло вярата на Аллах“ (Сура 8, 39); „Вою-
вайте с онези, които не приемат за своя вяра Правата вяра…“ (Сура
9, 29). В следващата Сура се казва кои са тези - евреите и християните:
„Да ги порази тях Аллах за това, че обръщат се от Истината към
лъжата.“ А в Сура 5, 60 евреите и християните са наречени „маймуни,
свине и такива, които се кланят на Сатаната.“ А ето и един цитат от
Хадита - № 24 и 705: „Аллах ми даде заповед да водя война срещу всички
хора, докато те изповядат: „Няма друг бог освен Аллах и Мохаммед е
негов пратеник…“ Джихадът е най-достойното дело за мюсюлманина.
В Хадит Ал Бухари № 44 Мохаммед бил запитан: „Има ли нещо, което
да е равно по достойнство с джихада.“ Мохаммед отговаря: „Такова
нещо няма…“ Чрез джихад трябва да се завладее целият свят….В Хадит
№ 128 Мохаммед казва: „Аз съм победоносен чрез терор и ужас“… От
общо 80 военни похода Мохаммед лично е оглавявал 27. Кулминация
на неговите „свещени войни“ е завладяването на Мека през 630 г. Две
години по-късно Мохаммед умира и целият арабски полуостров е ис-
лямизиран.
Добре са ни познати кървавите нападения срещу християни в почти
всички 56 ислямски държави… Този ислямски тероризъм има една ясна
цел: Ислямизацията на света, което ще стане, „като се въздигне неговата
вяра над всички други“ (Сура 9, 33)… Всички ислямски терористични
групи обосновават своите злодеяния със стихове от Корана и вземат
Мохамед като пример за подражание в това отношение…. Ние много
подробно сме се занимавали с биографията на Мохаммед от Ибн Исхак,
известен в целия ислямски свят като негов пръв биограф…“
Ето това е само малък откъс от публикацията на Фуад Адел. Интересно
е, че сред християнския свят се знае малко за завоевателната същност на
исляма и войнолюбивия характер на Мохамед. За нас остава непонятно
защо тази информация трябва да се получава от бивши мюсюлмани или
пък хора, родени в мюсюлмански държави. Явно е, че слабата информира-
ност и толерантността при християните е пречка да се разбере същността
на исляма така, както той е даден в Корана, Хадисите или пък е показан
на дело от самия Мохамед.
А как да си обясним поведението на милионите миролюбиви мюсюл-
мани по света? Това е факт, който ние не можем да подминем. Единстве-
ното обяснение е, че тези честни, трудолюбиви и обременени хора не
познават Корана, Хадисите и биографията на Мохамед или пък тези неща
им се представят от мюсюлманското духовенство в миловидна тъмнина
и немалка доза заплахи и страх. Всичко това е станало традиция, която
се предава от поколение на поколение. Така това духовенство оправдава
напълно думите на американския писател Айзък Азимов:
Ако знанието може да създаде проблеми,
то невежеството е начин да ги решим!

Многото лица на Корана

От представената обилна информация относно разликите между хрис-
тиянство и ислям съществува опасност да се добие представа, че ислямът
е жестока, войнолюбива и терористична религия, което не е вярно. Така
мислят обикновено хора, пострадали от радикални ислямисти или пък
станали жертва на ислямска завоевателна политика. Нерядко и бивши
мюсюлмани се отнасят твърде агресивно към исляма, от който те са се
отказали. Който контактува с обикновени миролюбиви мюсюлмани много
добре знае, че това са хора скромни, непретенциозни, честни, благочес-
тиви, услужливи, трудолюбиви и благодарни. Това са качества, от които
много християни могат да се поучат. Ние години наред контактуваме с
мюсюлмани и можем да потвърдим, че това е истина.
Така се изправяме пред една загадъчна ситуация относно квалифика-
цията на исляма - от крайна жестокост до пословично благочестие!
Защо се наблюдават тези крайности в областта на ценностната система
в тази религия? Ежедневно сме свидетели на тези две крайности - от ра-
дикални терористични ислямисти, които не се спират пред нищо, когато
убиват, до миролюбиви и скромни мюсюлмани, които живеят в добри
взаимоотношения с християните.
Мислим, че отговорът трябва да се търси преди всичко в съдържанието
на Корана, където Аллах изявява своите качества. Ето само пет примера:
1) От една страна Аллах призовава своите последователи към безпо-
щадност към неверниците и вероотстъпниците, които трябва да бъдат
избивани (Сура 74, 4; 4, 89). И това е най-лесният път да се отиде в рая.
От друга страна в Корана се казва, че Аллах е всемилостив (Сура 7, 156).
Как да се съчетаят тези две качества в характера на един Бог?
2) В рая Аллах обещава плътски и гастрономически удоволствия за
мъжете (Сура 56, стихове 22, 23, 35; 78, 31-36). На жените такъв вид удо-
волствия не се предлагат. Каква е мотивацията на жените да се надяват за
рая? Как да се разбира тази полова дискриминация в характера на един Бог?
3) Две абсолютни крайности наблюдаваме и в учението на Корана
за Христос: от една страна той Го нарича Месия, Слово на истината,
Творец на живот и т.н., а от друга страна отрича, че е Син Божий, че е
умрял на кръста, и че е възкръснал от мъртвите. Тези крайни учения на
Корана определят характера на взаимоотношенията между християни
и мюсюлмани.
4) Две крайности проявява Аллах и към християните. От една страна,
Той се отнася дружелюбно и казва, че мюсюлмани и християни имат един
Господар (Сура 29, 46) и че християните са най-близки до мюсюлманите
(Сура 5, 82), а от друга страна, той ги нарича „неверници“ (Сура 5, 17).
Естествено, това води до конфронтация между двете религии.
5) От една страна Коранът толерира многоженството и неограниче-
ните плътски удоволствия на мъжете, като се игнорира напълно волята
на жената, както в този свят, така и в рая. Това потвърждава Сура 2, 223:
„Жените ви за вас са като нива - приближавайте към нивата си така,
както желаете.“ Една от Сурите очевидно загатва за по-свободни сек-
суални контакти единствено за Пророка. Цитираме Сура 33, 50: „Хей,
Пейгамбер, сторихме позволение ние за тебе твоите жени... с които
надарил те е Аллах като придобивка от полето бойно и които са твое
притежание, всичките дъщери на твоите чичовци и лели... А също и
всяка вярваща жена, която дарява себе си на Пейгамбера или пък която
Пейгамберът пожелае да вземе, но отредено е това не за останалите
вярващи, а единствено само за тебе...“ Тази Сура говори ясно как се
формира многоженството, какво представляват многото съпруги за мъжа,
свободата на Пейгамбера (Мохамед) да има общение с всяка вярваща, коя-
то му се отдава, и че той сам решава дали да се ожени. Подобни текстове
в Корана толерират необузданото мъжко страстолюбие, както е случаят
с бившия либийски диктатор М. Кадафи, чийто харем от многобройни
секс-робини и отвратителни полови извращения станаха известни в цял
свят, с което се лепна голямо петно на исляма.
От друга страна Коранът държи изключително много на семейната
чест и морал, на благоприличието на отношенията и облеклото на жените
(Сура 33, 33).
В това отношение могат да се приведат твърде много други крайности.
Например от една страна многото призиви на Корана към война, а от друга
- волята на Аллах да се живее в мир. Такива крайности се наблюдават и в
99-те имена на Аллах.
Аллах обещава много по-голяма награда за онези, които водят свеще-
на война, в сравнение с тези, които си стоят вкъщи (Сура 4, 95). А това
е голям стимул, както за формирането на войнолюбив характер, така и
твърде привлекателно и мотивиращо за всеки амбициозен и фанатизиран
мюсюлманин да се препаше с експлозиви и се самовзриви. И често сме
свидетели на такъв тероризъм.
Това са само няколко примера, които могат да ни дадат отговор за
крайностите в исляма: от една страна жестоки, фанатизирани, радикални
ислямисти, които оправдават своите действия с Корана. От друга страна
миролюбиви мюсюлмани, които също оправдават своя начин на живот с
Корана. Многото лица на Корана формират поведението на мюсюлманите
и мнението на останалия свят за исляма.
Ислямските богослови обясняват тези крайности в Корана с факта, че
има разлика между Сурите, получени от Мохамед в Мека и Сурите, които
той е получил в Медина. Сурите от времето в град Мека имат миролюбив
характер, докато Сурите, получени от Мохамед по-късно в град Медина,
след като той е придобил политическа власт, се характеризират с насил-
ствен, жесток и войнолюбив характер.
Така се формира противоречие и двуличност на Корана, което естестве-
но показва истинското лице на Автора на Корана, и формира облика на ис-
ляма като религия на противоречията. (http://www.bdb.buergerbewegungen.
de/bedrohtefreiheit.pdf)
Отново ще кажем, че обезателно трябва да се прави разграничение
между ислям и ислямизъм. Ислямът е религия на 1,5 милиарда хора по
света, които искат да живеят в мир, разбирателство и сътрудничество с
всички останали хора. Ислямизмът е расистка, религиозно-политическа
теория за превъзходство над всички останали, теория която налага със
сила, меч и терор ислямския свещен закон над всички немюсюлмани в
света. Типичен пример за ислямисти са терористите от Ал-Кайда, Ислям-
ска държава, Боко Харам и др.
Но милионите миролюбиви мюсюлмани по света трябва много добре
да знаят, че ако се отнеме исляма от Ислямска държава, то от нея нищо
няма да остане. Ислямът е мотивацията на терористите от Ислямска
държава, Ал Кайда, Хизбула, Хамас и др. Религия, която върши обез-
главяване на човешки същества в ХХІ век, убива с камъни хора, които
не споделят ислямските гледища и унищожава ценностите на човешката
цивилизация, не може да е равна с християнството, а да не говорим, че
иска да господства над него.
Всичко това е дало основание на държавния глава на най-голямата
арабска страна в света, Египет, открито да призове през декември 2015 г.
ислямските богослови за „религиозна революция“ в исляма и за неговото
тотално реформиране. Президентът на Египет направи тази рискована
първата стъпка пред ислямските богослови, като каза: „Бог не е създал
света само за Umma (мюсюлманите), а за всички човешки общности. Бог
не създаде света само за една религия, а за много религии“ (Г. Бек, стр. 9).

Старият Завет на Библията (Юдаизъм)

Старият Завет на Библията
през погледа на съвременния човек
Коректността ни задължава да вземем отношение и по един специален
въпрос в областта на християнското богословие, по който другомисле-
щи (атеисти и последователи на небиблейски религии) отправят упреци
към събития и личности от Стария Завет, които противоречат на морала
и етиката на съвременния човек. Често такива теми от Стария Завет са
били причина за атеизъм и хули към Библията като цяло. Пример в това
отношение е един от най-известните атеисти и богоборци, английският
учен проф. Ричард Доукинс, както и някои ислямски богослови, които
сравняват жестокостите в Корана с тези в Стария Завет. Това са факти,
които ние не можем да подминем с мълчание, а трябва да имаме обясне-
ние и отговор на тях.
Разбира се, ние в никакъв случай не искаме да изпълняваме ролята на
„адвокати“ на Бога и да търсим оправдание и защита за Неговите действия
в Стария Завет. Нямаме нито право, нито сили, нито пълномощие, нито
необходимата мъдрост за това. Ето защо нашето становище се гради един-
ствено на самата Библия. Отговорът по този въпрос ще систематизираме
в следните няколко точки:
1) Не е коректно заради няколко събития и личности в Петокнижието на
Стария Завет да се казва, че Библията е книга на жестокостите. Че такива
събития и личности е имало, съвсем не значи, че това е съдържанието и
целта на Библията като цяло. Това е все едно да се лепне на един баща
етикета „жесток“, защото е наказвал от време на време децата си, когато
са били малки. Мотивацията за наказанието е по-важна отколкото самото
наказание.
2) Тези, които визират единствено такива личности и събития от Ста-
рия Завет, очевидно не се питат защо това е било така, т.е. не разглеждат
фактите във връзка с предходното и последващото и което е още по-важно
- смисъла от духовна гледна точка. Ето един пример: Езическите народи
в Ханаанската земя (едомци, филистимци, аморейци, амаликитци и др.)
са имали ужасни и отвратителни форми на религиозни практики - риту-
ален секс, хомосексуализъм, човешки жертвоприношения и др. Напълно
възможно е било при завладяването на Обетованата земя тези религиозни
практики да се приемат от Божия народ. Това е причината част от тези
народи да бъдат унищожени. Същата е и историята с човечеството от
преди Потопа, както и със Содом и Гомора. Но никой не дръзва да обвини
Бога за тези Негови действия.
3) Причината да се стигне до това положение не е в Бога, а в човека.
Бог създаде човека съвършен, както във физическо, така и в духовно
отношение и го постави в чудесна обстановка в Едемската градина. И
какво стана с този човек? Получи се демонизиране на неговия характер
- престъпност, егоизъм, разврат, безлюбие, алчност, властолюбие и т.н.
Причината за всичко това: Човекът съзнателно се отказа от общението си
с Бога, отдалечи се от Бога и започна война срещу Бога. Днес тази война
продължава, както с рафинирани методи на безбожие, суеверие, лицемерие
и езичество, така и с брутални форми на насилие и смърт. След като хората
изгониха Бога от живота си, на Негово място дойде Сатаната. Бога ли да
обвиняваме за всичко това? Той ли е виновен за 50-те милиона жертви на
Втората световна война или за жертвите от атомните бомби над Япония?
4) Високообразовани ислямски богослови винаги изтъкват жестокости-
те в Стария Завет, за да оправдаят тези в Корана. Същите тези богослови
обаче проповядват, че Аллах бил авторът на Стария Завет. Ето какво пише
в Корана: „Наистина надарихме ние синовете израилеви с книгата, с
мъдрост и с послания...“ (Сура 45, 16). Ако те наистина вярват, че Аллах
е автор на Стария Завет, то това значи, че Аллах би трябвало да е източ-
никът на тези жестокости. Но следващата Сура (45, 17) опровергава това:
„...изпаднаха те в разногласие заради това, че завист и омраза хранеха
те един към друг.“ Така че и Коранът потвърждава предишното твърде-
ние: Не Бог, а човек е виновен за жестокостите, които са завладели света.
А че Аллах не е автор на Стария Завет, това вече се доказа многократно
дотук в тази книга, поради което Коранът не може да се сравнява с Тората.
По-добре би било, ако същите тези богослови потърсят прилики между
Хадисите и Талмуда. Тогава набързо ще престанат с обвиненията...
5) Бог е бил принуден да даде сурови заповеди на Своя народ, след
като този народ е отхвърлил бащинския подход на Бога. Но тези заповеди
е трябвало да имат предимно профилактичен характер - да предпазват
хората от ескалация на злото. Ако някой знае заповедта: „живот за жи-
вот, око за око, зъб за зъб...“ (Изход 21, 23-24), той едва ли ще посегне
върху живота на друг. Ами ако една жена знае, че за прелюбодейство ще
бъде убита с камъни, дали тя ще извърши такъв грях? Едва ли! Поне така
е било в онези времена, когато хората са се съобразявали с тези заповеди.
Днес е съвсем друго. Има една мъдрост: „Където бащинската ласка се
не приема, там идва пръчката.“ Или „Където убеждението не действа,
там действа принуждението“. Същото е и в обикновения живот. Въз-
питанието познава различни методи.
6) Има личности в Стария Завет, обременени с тежки грехове (Лот,
Давид, Соломон и др.), но това не говори за жестокост на Стария Завет, а
много повече за това, че той представя своите герои такива, каквито са били
те в действителност, без разкрасяване и без да прикрива техните слабости.
Чрез тези личности Бог иска да предпази читателя от подобно поведение,
като показва наказанието и последствията от този начин на живот.
7) Между юдаизма и исляма има някои общи неща, както от доктри-
нален, традиционен и битов характер, така и по отношение безлюбието и
агресията им към християнството. Но да не забравяме, че източникът на
тези общи неща са преди всичко Талмудът при юдаизма и Хадисите при
исляма. И в двете книги има ужасяващи неща, както от морално-етична
гледна точка, така и по отношение на агресията към християните. А това
красноречиво говори, че Талмудът и Хадисите значително са се отдале-
чили от първоначалния източник - Тората и Корана.
Тук разликите между тези две религии от една страна и християнството
- от друга, са огромни. Доказателство за това е, че Сам Бог се възмущава
от Своя народ (евреите): „За какво Ми са многото ваши жертви... каде-
нето е отвратително за Мене... Душата Ми мрази вашите празници...
те са бреме за Мене... ръцете ви са с кръв пълни
“ (Исаия 1, 11-15).
Христос е още по-ясен, когато изобличава многократно духовните водачи
на юдаизма с думите: „Горко вам книжници (т.е. талмудисти)... (Мат.
23)... Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на
баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже
в него няма истина!“ (Иоан 8, 44). Тези думи значат, че последователите
на юдаизма отдавна са смесили вярата в живия Бог с човешки елементи
и така са преминали на страната на дявола. Това казва Христос! Това
потвърждава и историята. Библията казва, че Христос е изпълнил Закона,
но не и Талмуда!
Днес Израел е една от най-атеистичните държави в света. А да не го-
ворим, че духовните водачи на Израел жестоки гонения срещу Христос
и Неговите последователи. Точно така постъпиха Мохаммед и неговите
последователи към християните, както тогава, така и днес. Талмудът не
счита християните за хора, а Коранът и хадисите ги наричат неверници.
Ето защо последователите на Исаак и Измаил не се нуждаят от ухажване,
кокетничене и финансови инжекции, а от молитвено застъпничество, за
да се обърнат и погледнат към истинския Бог - Господ Иисус Христос!
По тази тема препоръчваме вълнуващата статия в блога на Григор Си-
мов „Нека да не си затваряме очите, защото истината ще ни съди“
(grigorsimov.blog.bg).
8) По-горе цитираните стихове от Стария и Нов Завет показват, че
еврейският народ много се е отдалечил от Завета, който Бог е сключил
с техните бащи - Авраам, Исаак и Яков. Те не устояха в този Завет и си
създадоха свои форми на религиозност, които Бог осъди. Ето защо този
Стар Завет, поради едностранно нарушение от страна на евреите, тряб-
ваше да бъде допълнен с Нов Завет. Бог казва: „ Ето, настъпват дни...и
ще сключа Нов Завет... защото те не останаха в Моя завет...Като каза
„нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и
остарява, е близо до изчезване“ (Евр. 8, 7-13).
Сам Христос категорично демонстрира границата между Стария и
Новия Завет с думите: „Законът и пророците бяха до Иоана; от тогава
се благовества Царството Божие...“ (Лука 16, 16). Иоан Кръстител е
разделната граница между Стария и Нов Завет. Това потвърждава Господ
Иисус Христос, което означава, че е абсолютна истина. Така се поставя
границата между юдаизма и християнството, между старото и новото.
В проповедта Си на планината Христос многократно потвърждава тази
голяма разлика между Стария и Новия Завет с думите: „Слушали сте, че
бе казано на древните... Аз пък ви казвам“ (Мат. 5, 21/27/ 31 и др.).
Това потвърждава и апостол Павел с думите: „Завършекът на закона
е Христос“ (Римл. 10, 4).
Какво значат тези четири изключително важни стиха от Словото
Божие?
а) Старият Завет е подготовка за идването на Спасителя Христос.
б) Народът, на който беше даден Стария Завет, се е оказал неспособен
да устои в този Завет. Вместо да живее според най-важната заповед в
този Завет - любовта към Бога и към ближния (Лука, 10, 27), този народ
създаде Талмуда с безконечно ритуално-битова, зрелищна, подчертано
дискриминационна и лицемерна външна религиозност, отдалечена от
най-важната заповед за любовта.
Затова Сам Бог дойде, за да демонстрира Своята любов на Голгота и
да я предаде на света. Но само малка част от този народ (апостолите и
първите християни) я прие.
в) Много от ритуалите в старозаветния Закон не са вече изцяло задъл-
жителни за тези, с които е сключен Новият Завет - християните, било
от еврейски или от езически произход. Например, те не са задължени да
изпълняват целия този огромен товар от различни ритуали, обреди, изми-
вания, чисти и нечисти храни, обрязване и жертвоприношения, защото за
тях е принесена вече един път завинаги жертвата на Голгота.
г) Новият Завет не е написан на каменни плочи, а е записан в сърцето
на всеки, който е съгласен да приеме този завет, защото Господ казва, че
чрез този Завет „ще вложа законите Си в сърцата им и в мислите им ще
ги напиша, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“
(Евр. 10 16). И всички онези, които Го приеха, получиха правото да се
нарекат „Божии деца“ (Иоан 1, 12).
9) Предвид на всичко това не е коректно да се обвиняват християните,
че вярват в един Бог, Който в Стария Завет от любов е бил принуден така
да постъпва със Своя народ и с езичниците-идолопоклонници, както те са
заслужавали. Тези обвинители не трябва да забравят, че Този Бог доказа
Своята любов както към евреи, така и към милиарди идолопоклонници,
като изпрати Своя Син да изкупи техните грехове и им предложи спасение
и вечен живот. Мнозина от евреите и идолопоклониците приемат и стават
част от голямото семейство на невидимата новозаветна църква на Спаси-
теля. Световната статистика показва, че процентно повече мюсюлмани
отколкото евреи приемат християнството.
10) На фона на единичните случаи на справедлива Божия строгост,
Старият Завет изобилства със стихове, наставления и мъдрости за до-
бродетелен и богоугоден живот, стихове, които порицават тероризма
и поощряват любовта и мира. Ето някои примери в това отношение:
а) Забраняват се всички форми на насилие и потисничество (Битие 49,
5-7; Исаия 57, 20-21; Осия 4, 1-4; Притчи 11, 17-21 и др.); б) Подадената
ръка на Бога чрез десетте Божии заповеди е фундамент на ценностната
система на много народи (Изход 20, 1-17); в) Хората биват призовани да
бъдат справедливи, да живеят праведно и да вършат добро ( Михей 6, 8;
Пс. 81, 2-4 и др.); г) Призив към покаяние, който отправяха много от
пророците; д) Призив към мир, правда, правосъдие (Исаия 32, 16-18; 58,
6-10); е) Уважение и почит към възрастните (Левит 19, 32).
Нека да кажем и нещо друго: строгите Божии заповеди не означават
жестокост, а са израз на Божията любов към човека и грижа за неговата
вечна съдба. Едва ли с любезни увещания човек може да бъде предпазен
от хомосексуализъм. Затова Бог справедливо определя за такава гнусота
смъртно наказание (Левит 20, 13). В много държави днес също има
смъртно наказание за дадени престъпления. Значи ли, че това е жестоко?
Много по-жестоко е обратното - когато толерираш престъпленията и така
стигнеш до падението на Содом и Гомора, чийто край е добре известен.
11) Няма никаква логика да се обвиняват християните за някои от жес-
токостите в Стария Завет по простата причина, че самите ортодоксални
евреи са едни от най-ожесточените врагове на християните.
Освен това за един евреин е абсолютно недопустимо да приеме хрис-
тиянството, което се третира като вероотстъпничество и тежък грях.
В подкрепа на това е един безобиден анекдот от света на еврейството:
„Синът на заможен евреин станал християнин. Бащата изпада в отча-
яние и отива при равина за съвет. Равинът изпада в ужас и казва, че не
знае какво да прави, тъй като и неговият син бил станал християнин.
Тогава решили да отидат при първосвещеника. Отишли, оплакали се, но
за съжаление първосвещеникът казал, че и той не знае какво да прави,
тъй като и неговият син станал християнин. Тогава тримата решили
да отидат на стената на плача и да изплачат този голям проблем пред
Йехова. Така и направили. И след като плакали, Бог ги успокоил и им от-
говорил: „Не се притеснявайте, тъй като и Моят Син е християнин!“
Преминаването на евреи към християнството през изминалите две
хиляди години е незначително. И така ще бъде дотогава, докато Сам Бог
поеме това дело в ръката Си и цял Израел „ще погледне на Него, когото
прободоха“ (Захария 12, 10).
12) И накрая любезно призоваваме както атеисти, така и привърженици
на небиблейски религии да правят разлика между юдаизъм и християн-
ство и да не забравят, че същината и съдържанието на християнството са
любовта и учението на Христос.

Въпроси към ислямските богослови

Твърдението на ислямски богослови, че библейският Бог и Аллах са
идентични и че Коранът е продължение на откровението на този Бог,
повдига редица въпроси, които ще дадат яснота относно истинския Бог:
1) Защо Аллах използва в Корана твърде много материал от Библията,
а не се е възползвал от свещените книги на други религии (хиндуизъм,
будизъм и др.)? Не знаем как ислямските богослови биха отговорили, но
мислим, че възможните логически отговори са само два: а) Аллах е знаел,
че само в Библията се открива единственият и истински Бог; б) Чрез Ко-
рана да се допълни или коригира библейската информация. Кой от тези
два отговора е верен, ще кажат ислямските богослови.
2) От историята, както и от ислямски източници се знае, че Мохамед
е бил неграмотен (вж. също българското издание на Корана стр. 3). Това,
което е получавал като откровение от ангел Гавриил, е предавал устно на
други. Осемнадесет години след смъртта на Мохамед отделните части са
били събрани и редактирани и по времето на халиф Осман са излезли като
книга. Така че практически Мохамед никога не е виждал Корана като книга.
Последната версия на Корана е преминала през следните етапи: Аллах
- ангел Гавриил - Мохамед - писарите - тези, които са събрали отделните
части и накрая издателите. Интересно е да се знае защо Аллах не е осъ-
ществил Своето откровение по директен път, така както е в Библията
например: Бог-Моисей, Христос-евангелисти, Христос-апостол Павел
(Галатяни 1, 11-12; 1 Кор. 11, 23). Автентичността при директното пре-
даване на истината е много по-вероятна (както е в Библията), отколкото
ако се преминава през няколко етапи (както е в Корана). Да не би това
да е причината в Корана да не се казва ясно, че всичко написано в него е
боговдъхновено, за разлика от Библията (2 Тим. 3, 16)?
3) Защо има различия в Корана относно посредника между Аллах и
Мохамед? На някои места се казва, че това бил ангел Джибраил (Сура 97,
4), а на други, че това е Светият Дух (Сура 16, 102). Това отделни неща ли
са, или са идентични и какво е отношението на тези посредници към Аллах?
4) Често чуваме мюсюлманите да казват „Аллах е велик!“ Сигурни сме,
че те вярват в това. Но бихме поставили и един съвсем логичен въпрос:
„Има ли по-велик от Аллах?“ Защо питаме? Защото в Корана се казва, че
Аллах не е най-велик: Цитираме Сура 27, 91-92, където Аллах чрез Ангел
Гавриил казва: „Позволено ми е на мене да служа и да се покорявам аз
само на Господаря на този град, който владетел на всичко е тук и който
превърна го в свещен. Нареди ми се още да бъда аз мюсюлманин. И да чета
Корана… Тук аз съм само предизвестител.“ Още по-загадъчни са думите:
„Това е Той Аллах, моят Господар. На Него аз се уповавам и към Него аз
се обръщам“ (Сура 42, 10). Чии думи са това? На Ангел Гавриил или на
Аллах? А ако това са думи на Ангел Гавриил, тогава как да различим в
Корана думите на Аллах от тези на посредника? А ако са думи на Аллах,
тогава кой е негов господар? И трети въпрос: Кой е господар на град
Мека? Знае се, че Кааба е било светилище на арабски езически божества.
Пълна безизходица относно претенциите на Корана и това, което е
написано в него по този въпрос! Ако на Аллах му „се позволява“, ако той
трябва „да се покорява“ на някакъв господар, ако на Аллах трябва „да му
се нарежда“, ако той не е нищо друго, освен „предизвестител“, тогава е
изключено той да е Бог, а да не говорим, да е най-велик. Според самия
Коран има по-велик от него, който е господар и владетел. Кой е този
господар и владетел над Аллах?
5) Липсата на историческа ориентация в една свещена книга е недопус-
тима. Ако има груби исторически грешки, то каква е гаранцията, че няма
грешки и в духовно отношение? Никаква! И тези грешки се допускат не
от кого и да е, а от господаря на света, от Аллах. Освен много фактически
и исторически грешки в Корана има и 225 противоречия, които и самите
мюсюлмани откриват и остават безмълвни пред тях.
Но това не е всичко. Защо в Корана има много неточности относно ци-
тираните имена от Библията? За една свещена книга това нещо е абсолютно
недопустимо. Ето един пример: В Сура 66, 12 четем: „И дъщерята на Имран
Мерием, която съхрани целомъдрието свое. Дъхнахме ѝ Ние на нея от Нашия
дух и потвърдихме така Словата на Твоя Господар и Книгите Му. От сърце и
душа предана ни беше тя.“ Мислим, че този аят (стих) създава непреодолими
трудности на тълкувателите на Корана. Ето защо: Имрам е арабското име на
Амрам (Числа 26, 59), бащата на Моисей, Аарон (на арабски Харун) и Мариам
(на арабски Мерием). Арабското име Иса е името на Иисус Христос. А сега
да видим какво пише в Сура 19 от 27 до 34 аяти (стихове): „Тя отиде с него
при своя народ. Казаха ѝ те: Ей, Мерием, ти наистина си направила нещо
нечувано! Хей, сестро на Харун, не беше твоят баща лош човек… след това
посочи и тя детето … и детето им каза: Раб на Аллах съм аз… направи ме
мене Той благословен… Създаде ме той изпълнен с почит и уважение към
моята майка… Мир беше за мен в деня, когато се родих, в деня, когато ще
умра, и в деня, когато ще бъда изправен от гроба си като жив. Ето това
е според Словото на истината Иса , синът на Мерием.“ От съпоставката
на тези два стиха става напълно сигурно, че Мериам, дъщерята на Имрам
(Амрам) и сестра на Харун (Аарон) е майката на Иса (Иисус Христос). В
това няма никакво съмнение, тъй като за него се говори още в Сура 3, 35-45,
където се твърди, че жената на Имрам, говори за раждането на Мериам. От
всичко това излиза, че Иисус Христос е племенник на Моисей и Аарон. В
Корана има и други Сури, в които се твърди, че Моисей и Христос са живели
по едно и също време и че Моисей е чел Евангелието.
Очевидно Мохамед не е забелязал тази дребна разлика от около 1500
години между двете библейски истории, когато е получил откровението от
Аллах. Остава непонятно защо Аллах не го е предупредил, за да не се по-
лучи това нещо в свещената книга? Положително почтеността на Мохамед
не е позволила да противоречи на това, което му се дава като откровение.
В Корана се срещат и други груби исторически грешки. Например се
казва, че Александър Македонски (356-323) - на арабски Зюлкарнейн - е
бил посветен мюсюлманин и е живял до дълбока старост (18, 92-98). От
историята се знае, че той е умрял млад (на 33 години) и е живял около 900
години преди Мохамед.
Такива исторически противоречия игнорират напълно както достойн-
ството, така и доверието на читателската аудитория, което авторът на тази
свещена книга не би трябвало да си позволява. Остава непонятен въпросът
защо милионите последователи на тази религия се примиряват с всичко
това? Възможният отговор е, че те не познават Корана, или пък ако го
познават, те премълчават всички тези противоречия в него.
6) На много други места в Корана има и един друг твърде загадъчен
проблем. Глаголите са в множествено число„дъхнахме“, „нашия дух“,
„потвърдихме“, „предана ни беше тя.“ Значи ли това, че Аллах не е
един? Ако това е така, тогава къде отива монотеизмът в исляма и за кои
богове става дума тук? Има нещо неясно, на което ислямските богослови
трябва да намерят обяснение.
7) Нека да не се забравя и един друг много съществен факт. Отново
ще повторя, че Мохамед е бил неграмотен. Следователно не е възможно
той да е чел Библията. Така че противоречията между Библия и Коран не
са дело на Мохамед.
Тогава причините могат да бъдат три: а) Така да е бил даден Корана
от Аллах, т.е. причината да е в него; б) Мохамед да е допуснал грешка
при предаване откровението на своите последователи; в) Съставителите
на Корана да са допуснали тези грешки.
Ислямските богослови трябва да дадат обоснован отговор на този въ-
прос. Очевидно те ще изпаднат в голямо затруднение, тъй като се знае,
че немалка част от текстовете на Корана са заимствани от Стария Завет
на Библията, но цялата тази информация е представена в изопачен вид.
Естествено се поставя въпросът къде е истината - в Библията или в
Корана? Както вече споменахме, Сам Аллах отговаря, че истината е в
Библията, чрез следните Сури: 10, 94; 3, 3; 5, 44-46. Това е бил поводът
редица високо образовани мюсюлмани, включително и имами да се от-
кажат от исляма и да приемат християнството.
8) Но появява се един още по-загадъчен въпрос: След като Мохамед е
получил Корана и го е споделил със своите домашни, роднини и приятели,
защо тези хора не са коригирали допуснатите грешки, за да се ликвидира
антибиблейският дух на Корана? От биографията на Мохамед се знае, че
неговият братовчед Варак е знаел говоримо и писмено еврейски език и е
познавал Стария Завет.
И тъй, нещата, които Коранът заимства от Библията, не са представени
така, както са в Библията, и в много случаи има несъответствия и голяма
неяснота. Отново ще попитаме кой е допуснал тези грешки в Корана?
Аллах или Мохаммед? В Сура 12, 3 четем: „Изпращаме ти Ние този
Коран като наше откровение и така ти съобщаваме по най-добрия на-
чин сведенията за миналите народи. Безспорно е, че не ги знаеше ти тях
преди това.“ От тук става ясно, че Мохамед не е знаел тази информация
преди това. Различията между библейската информация от една страна
и дадената в откровенията на Мохаммед от друга показват само едно: тя
не може да произхожда от един и същи Бог. Изключено е Бог да коригира
дадената преди много векове информация в Библията.
А това показва, че тази информация не е от този Бог. Тогава от кого
идва тази променена и противоречаща на Библията информация?
Кой е имал интерес да се представи библейската информация в
Корана в изкривен и половинчат вид?
Мислим, че това не е бил Мохамед, тъй като неговите биографи го пред-
ставят като емоционален и честен човек. А когато честен човек плагиатства,
той го върши така, както подобава - преписва точно, както е в оригинала.
След като не е Мохаммед, тогава кой е той и защо е постъпил така?
Явно е, че този, който е предложил библейската информация в такава
форма, е имал интерес да не се представи цялата истина, както е в ориги-
нала, а само една част от нея.
Точно така постъпи инициаторът на грехопадението в Едемската
градина (Битие 3). А Библията казва кой е той. В случая доста умело
се комбинират пет особено добри и изпитани метода: плагиатство +
имитация + полуистина + лъжа + омраза.
По темата „Библия и Коран“ в интернет пространството има твърде
много коментари с всякакви нюанси. Благоприличието ни задължава да
не приемаме крайни, агресивни и дори обидни мнения в това отношение.
Гаврата със свещените неща на народите e нерегламентирано престъпле-
ниe, което, за съжаление, се практикува в съвременния либерален свят,
както от християни, така и от атеисти. Свидетели сме на тежки послед-
ствия от такава гавра с религиозни личности и символи. Достатъчно е да
споменем публикуваните карикатури на пророк Мохаммед във френското
списание „Шарли Ебдо“ и трагичните последствия след това в редакцията
на списанието. Лично ние никога не бихме предприели такава гавра със
светините на друга религия!
9) Има високо образовани ислямски богослови, които много добре
познават Библията. Неотдавна гледахме видеоматериал с един висш ис-
лямски богослов (Ahmed Deedat), който говореше по темата „Библия и
Коран.“ Според него Коранът е продължение на Библията и между двете
свещени книги противоречие няма. Той цитира наизуст Иоан 16, 13: „А
кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защо-
то от Себе Си няма да говори, а ще говори, какво чуе, и ще ви възвести
бъдещето.“ Аллах бил открил чрез Мохамед 600 години по-късно цялата
истина, която е записана в Корана.
Ако това би било вярно, то Мохамед трябваше да отговаря на след-
ните качества: да е Дух Светий, да е Утешител, да е вечен, да е изпратен
от Христос, да прославя Христос, да пребъдва с вярващите, да напомня
на вярващите всичко, което Христос е учил и т.н. Всичко това Мохамед
не притежава. Така че този ислямски апологет, освен че тъне в дълбоко
библейско невежество, чрез своето риторическо изкуство заблуждава
слабо просветената ислямска аудитория, която се възхищава от него и го
величае, без да разбира за какво става дума.
Не е необходимо човек обезателно да бъде богослов, за да разбере,
че съдържанието на Корана и същността на исляма в никакъв случай не
потвърждават едно такова своеобразно тълкуване. Напълно понятно е
защо този ислямски богослов търси и си създава допирни точки с хрис-
тиянството. Защото той добре знае, че в християнството е истината.
Ще повторим отново, че като религии християнството и мюсюлманс-
твото имат някои допирни точки, но като доктрини и вяра те са коренно
различни. Достатъчно е само да се направи едно сравнение между Христос
и Мохамед. Ако хвърлим един поглед в живота, делото, учението, соци-
алния статус, отношението към човеците, обещанията, както и начина на
разпространение на двете религии, ще видим огромната разлика между
тези две велики личности. Сам Коранът определя Христос като много по-
велик в духовно и морално отношение от Мохамед, за което стана дума.
Българите имат достатъчно основание никога да не забравят разликата
между християнство и ислям. Да си спомним само от народното твор-
чество: „Даваш ли даваш Балканджи Йово хубава Яна на турска вяра
и „Еничари ходят мамо от село на село“, „Козият рог“, както и романа
Време разделно.“ Тогава ще престанем да търсим прилика между христи-
янство и ислям или пък да определяме турското робство като доброволно
съвместно съжителство.“ Завладяването на Балканския полуостров стана
с религия и меч.
Добре е позната максимата на османските завоеватели:
„С ятагана стигнахме до Виена, а с Корана - до Ню Йорк.“
Цитираме с малки допълнения Фридрих Велики:
„За разлика от лъжата, истината не се нуждае нито от оръжие,
за да се защити, нито от насилие, за да принуди хората да ѝ вярват. Тя
трябва само да се появи и щом като нейната светлина прогони облаците,
които я скриват, тогава победата ѝ е сигурна.“
Точно така стана с великата и единствена ИСТИНА, която Христос
донесе на света. Преди две хиляди години тя тръгна от Назарет и миро-
любиво достига всеки, който я търси и иска да живее според нея.
Това е огромната разлика между християнската вяра и исляма.
10) След като разликите между Библията и Корана, както и между ново-
заветното християнство и исляма, са толкова големи, че в никакъв случай
не може да се приеме, че библейският Бог и Аллах са един и същи Бог,
защо ислямските богослови търсят идентичност между тези две религии и
техните Богове? Съпоставката между библейския Бог и Аллах категорично
показва, че Богът на Библията притежава всички качества, които трябва
да притежава един истински Бог. Това автоматично изключва съществу-
ването на друг бог. Много ислямски богослови говорят за идентичност
между библейския Бог и Аллах. Достатъчно е да сравним качествата на
единия с другия, за да видим, че това е изключено.
11) Как да си обясним, че гонението и избиването на християни през
последните няколко столетия става преди всичко в ислямски страни?
Така мюсюлманството се превърна в най-голям враг на християнството.
Неотдавна световната общественост беше потресена от два брутални
видеоматериала, разпространявани от Ислямска държава. Първият е обез-
главяването на 21 коптски християни в Либия, а вторият - изнасилването
на сирийска християнка от трима ислямисти, след което я обезглавяват.
Това е жестокост, която не се среща и при най-кръвожадните животни. И
тези жалки твари вършат това от името и в името на исляма, като слагат
неизличимо петно и срам върху милионите миролюбиви мюсюлмани по
света. Ами еничарството като най-жестока форма на ислямизация?
Защо радикалните ислямисти проявяват такава жестока бруталност
именно към християни, а не към атеисти или към други религиозни? Ако
тези две религии имаха нещо общо помежду си, това не трябваше да е
така. Напротив, те трябваше да си сътрудничат. Дали ислямистите не се
страхуват от факта, че християнството е носител на истинския Бог, и за-
това прилагат силови методи, за да ограничат неговото разпространение?
12) Защо, според Корана, Бог след като е оправдал Адам, не го е ос-
тавил в Едемската градина, а го е изгонил от там? Коя е причината Каин
да убие брат си Авел? И оттогава смъртта тържествува в човешката ис-
тория. Отричането на първородния грях поставя ислямските богослови
в безизходица относно причината и същността на смъртта. Ислямът учи,
че смъртта е естествена последица на човешката природа, т.е. Аллах е
създал дявола и смъртта. Тогава възниква въпросът дали Коранът смята,
че грехът има изобщо някаква връзка със смъртта и ако има, каква е тя?
Защо вследствие на грях Аллах праща хората в ада? И разбира се, осно-
вателният въпрос, дали един истински Бог би създал дявола и смъртта?
В Библията има един стих: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше
твърде добро“ (Битие 1, 31). Дяволът и смъртта в никакъв случай не са
нещо добро! Ето, това е важен тест кой Бог е истински!
13) Съществува противоречие как Коранът приема християните.
В Сура 29,46 Аллах се обръща към Мохамед с думите: „И не спори с
притежателите на книгата (християните б.а.)... и им кажи: Едно са
и нашият Господар и вашият Господар и всички ние предоставили сме
себе си на волята Негова.“
Обаче Сура 109 (Неверниците) с нейните шест стиха напълно опровер-
гава казаното в Сура 29, 46. Там четем: „Аз не се моля на този, на който
се молите вие.“ И тъй, как да се преодолее това противоречие? Едно ли
са библейският Бог и Аллах, или не?
Но това не е всичко. Коранът нарича християните „неверници.“ В Сура
5, 17 четем: „Неверници са станали онези, които казват: „Аллах без
съмнение е Месията, синът на Мерием... Кой може да се възпротиви на
Аллах, ако пожелае да погуби Месията... и всички на земята... защото
безпределно способен е Аллах на всичко.“ А Сура 47, 4 казва какво трябва
да се прави с тези, които отричат Аллах, т.е. неверниците: „Когато там
срещнете се вие с такива, които отричат Аллах, режете им главите...“
Ислямските богослови трябва да дадат отговор на тези въпроси.
14) Как тълкуват ислямските богослови твърдението на Корана, че
Авраам не бил нито евреин, нито християнин, а правоверен мюсюлманин
(Сура 3, 67)? Този стих е в противоречие с написаното в Библията, където
Аврам е наречен ЕВРЕИН, много преди той да е станал баща на араби и
евреи (Битие 14, 13). Как ще разрешат този огромен проблем от доктри-
нална, историческа, етническа и чисто персонална гледна точка? Значи
ли това, че мюсюлманството съществува не от времето на Мохамед, а от
времето на Аврам? Как тогава в този период от 2,600 години нито един
път в историята не се среща думата „Аллах“ и „мюсюлманин“? Поне
Авраам трябваше да знае какъв е! Нито дума по този въпрос в Библията
и в други исторически и археологически източници. Кога според ислям-
ските богослови се появява думата „мюсюлманин“? По времето на Авраам
или по времето на Мохамед? А наивното твърдение, че Авраам не бил
християнин, говори само за недостатъчната историческа осведоменост
на автора на Корана!
Вярата на мюсюлманите, че първоначалната религия след създаването
на човека, е била ислямът, няма никакви исторически, библейски архео-
логически и научни доказателства. От доктринална гледна точка това е
абсурдно, защото Бог е създал човека съвършен, тъй като той беше „образ
и подобие на Бога“ (Битие 1, 26) и контактуваше директно с Бога.
След грехопадението този директен контакт не беше вече възможен.
Затова Адам и Ева бягат и се крият от Бога (Битие 3, 8). Религията се по-
яви с цел да възстанови тази връзка с Бога, както показва и самото име:
re- ligare, re-ligio = обратна връзка. Вследствие на греха човек си създаде
фалшива представа за Бога и измисли хиляди религии (днес в света има
над 5000 различни религии).
Тъй като нито една от тези религии не може да възстанови изгубеното
общение с Бога, то Сам Бог в лицето на Господ Иисус Христос дойде и
живя между хората и им показа великата истина, как човек може да въз-
станови връзката си с Бога. Коранът потвърждава този факт, като нарича
Библията „светлина и водител към истината“ (10, 94; 5, 44 и 46) и че тя
„води хората по правия път“ (3, 3). Такава квалификация на Библията
се среща повече от 120 пъти в Корана. Очевидно авторът на Корана не е
имал право да премълчи тази истина.
15) Ислямът твърди, че Старият и Новият Завет на Библията също са
дадени от Аллах, но били променени от евреите и християните с течение
на времето. Ето защо се наложило Аллах да даде Корана като последно и
най-вярно откровение и, разбира се, като корекция на Библията. Ислям-
ските богослови трябва да отговорят поне на следните важни въпроси:
а) Как ще обяснят хилядите оригинални ръкописи на Библията (8,000
от Стария Завет и 25,000 от Новия Завет), които напълно потвърждават
истинността на библейския текст? Ако той е бил променен от хората, то
това трябва да се докаже с факти, като се съпостави оригинала с промене-
ното. Ръкописите не потвърждават такова нещо. Такава е историческата и
археологическа наука. За да се обори, са необходими факти, а не просто
твърдения. Такива факти липсват.
б) В Сура 10, 94, както и в Сури 5, 44 и 46 се казва, че в Библията
(Теврата и Инджила) Аллах е дал „истината, светлината и е посочил
правия път на хората.“ Ако тази истина е била променена от хората,
то Аллах трябваше обезателно да каже кое точно и как е променено. А
това щеше да бъде и най-добрата обосновка защо се е наложило да даде
Корана толкова много години по-късно.
в) Библията забранява строго добавянето към нея или отнемането от
написаното в нея (Втор. 4, 2; 12, 32; Притчи 30, 6; Откр. 22, 18-19). Това
знаят както евреи, така и християни. Ако те действително са били вярващи
хора, те едва ли биха рискували вечността си с такова едно действие. Но да
допуснем, че това може и да е станало. Тогава възникват два неразрешими
въпроса: Кога е станало това? Преди или след появата на исляма? Ако е
станало преди, каква е била мотивацията на тези хора, за да правят това
нещо? Та те не са знаели, че ще се появи исляма! А ако е станало след
появата на исляма, тогава те не са имали абсолютно никакъв интерес, тъй
като ислямът е бил техен враг. Ако някой е променил текста на Библията,
това трябва да е бил мюсюлманин, за да покаже, че Коранът се е появил,
като допълнение на Библията. Но ислямските богослови твърдят, че това
не може да бъде мюсюлманин. Тогава допускането е неистина.
16) Друг съществен въпрос, на който очакваме отговор е: Ако библей-
ският Бог и Аллах са идентични, както в исляма се вярва, защо Аллах се
представя в Корана с името „Аллах“, а не е използвал името „ЯХВЕ“, с
което се представя в Библията? Ако става дума за един и същи Бог, Който
е вечен и неизменен, Той не би трябвало да си променя името.
Ислямските богослови смятат, че тези две думи били идентични, което
е абсолютно невярно. Изключена е всякаква граматическа идентичност
между думите ЯХВЕ и Аллах. ЯХВЕ на иврит означава „АЗ СЪМ ВЕЧНО
СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ.“ Аллах на арабски означава „единственият, който
заслужава поклонение.“ Думата „Аллах“ не е производна нито на „ЯХВЕ“,
нито на „ЕЛОХИМ“, нито на „АЛЕЛУЙЯ“, както някои ислямски апологети
твърдят. Повече информация по този въпрос можете да намерите в кни-
гата на д-р Робърт Морей „Ислямската инвазия“ в раздела „За истинския
произход на Аллах.“ Там по научен път убедително се доказва, че Аллах е
предислямско езическо божество, чието светилище Кааба е било в Мека.
Ако Аллах беше приел в Корана библейското име „ЯХВЕ“, то тогава
щеше да се изключи всякакво съмнение за евентуална езическа същност
на Аллах. Тогава без всякакъв проблем ислямът щеше да бъде възприет от
евреи и християни, които обаче отхвърлят поканата на Мохамед, тъй като
много добре са знаели кой е Аллах и че Той няма нищо общо с библейския
Бог ЯХВЕ. Ако Аллах беше приел в Корана името ЯХВЕ, щеше много
бързо да се получи по мирен начин обединение на трите монотеистични
религии в една и без насилие да се ислямизира света.
Защо Аллах не е приел това име?
Има само един правилен отговор и той гласи: Защото Той знае, че е
напълно различен от библейския Бог ЯХВЕ. Да, Аллах знае, но ислямските
богослови не знаят и без много да мислят, твърдят, че те са един и същ...!
И тъй, става ясно защо Аллах в Корана е приел името на един арабски
бог от предислямско време, а не е приел библейското име ЯХВЕ в него-
вата оригинална форма. Това е честно и достойно признание от страна на
Аллах, че библейският Бог и Аллах от Корана не са едно и също нещо. А
това означава, че християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог.
17) Ислямските богослови трябва да намерят отговор на въпроса защо
в Корана има много предписания, наставления и поучения, отнасящи се до
живота тук на земята, а липсва сигурна информация относно съдбата във
вечността. Според ислямското предание сам Мохамед не е знаел къде ще
бъде във вечността (The Correct Books of Bukhari, Bd.9, 87, N 145). Инфор-
мацията за вечността е от съдбоносно значение, докато човек е на този свят.
18) Твърде загадъчна е седемдесет и втората Сура „ДЖИНОВЕТЕ.“
Най-напред трябва да се даде яснота какво представляват джиновете?
В Корана се казва, че Аллах е създал джиновете, за да му служат (Сура
51, 56). В ислямското богословие („Свръхестествените способности на
джиновете“ от Хамди Омер) джиновете се свързват с магьосничеството,
вълшебството, черната магия, медиумите, гадателите, врачките, окулти-
зма, спиритизма (сеанси за викане на духове на починали), призраци и други
свръхестествени сатанински явления. Всички тези неща се вършели от
лошите джинове с цената на човешки души, които те предоставяли на
Иблис (Сатаната). Основното действие на джиновете е да отклоняват
мюсюлманите от петте им основни задължения към Аллах. Лошите джи-
нове се отъждествяват с демоните (шейтаните), т.е. тези две понятия се
идентифицират. В популярната ислямска литература тези две понятия
също се отъждествяват.
В края на статията си Хамди Омер пише: „Светът на джиновете е
едновременно зловещ и двуличен“ (noorbg.net). Такова е всъщност и уче-
нието на Библията за демоните.
На някои от стиховете в Сурата за джиновете ислямските богослови
трябва обезателно да дадат някакво разумно тълкувание. Ето само няколко
стиха от тази Сура, които се нуждаят от разяснение: След като джиновете
са чули Корана, те го наричат „безкрайно чуден Коран“ (1); след това те
са повярвали в Аллах - „повярвахме в него (13) и са станали мюсюлмани
„има между нас такива, които са мюсюлмани“ (14).
След като джиновете се отъждествяват с демоните, как така те се възхи-
щават на Корана (72, 1)? Значи ли това, че авторът на Корана и джиновете
имат някакви общи интереси?
Основание за такъв въпрос дава и стих осми на същата 72-а Сура: „На-
истина помъчихме се ние джиновете да достигнем небето, но намерихме,
че изпълнено е то със стражи, пламъци и огнени факли.“ Тази картина
отговаря на библейското описание на ада. Значи ли това, че джиновете,
описани в Корана, имат нещо общо с ада, описан в Библията?
И най-загадъчното, може би в целия Коран, е в стих 19„Когато
рабът на Аллах (т.е. Мохамед) изправи се, за да Му отправя молитви
на Него, те (т.е. джиновете) на тълпи струпват се край него, за да го
слушат.“ В прав текст този стих показва, че когато Мохамед се е молил
на Аллах, около него са се струпвали джинове, т.е. Мохамед се е молил
в присъствието на джиновете.
Този стих дава невероятни възможности за спекулации относно същ-
ността на Аллах, на Корана и на исляма. Ето защо ислямските богослови
обезателно трябва да обяснят какво означава този стих, за да предпазят
своето вероизповедание от нежелани интерпретации.
19) Ислямските богослови твърдят, че Коранът е корекция, допълне-
ние и продължение на Библията и че Мохамед е последният и най-велик
пророк на Аллах. Ако това е така, то възникват три деликатни въпроса:
а) С какво Коранът превъзхожда новозаветното християнско учение на
Библията? б) С какво в духовно и морално отношение Мохамед превъз-
хожда Христос? в) С какво ислямът превъзхожда християнството?
На тези въпроси трябва да се даде отговор, за да могат хората да се
ориентират към истината.
Има още твърде много въпроси, на които ислямските богослови трябва
да дадат отговор, като например: Защо Аллах дарява райско блаженство на
когото си пожелае (Сура 57, 21)? Как да разбираме учението на Корана, че
Аллах предопределя и сам осъществява злото, което сполетява Неговите
последователи (Сура 57, 22)? А как да си обясним твърдото решение на
Аллах да напълни ада (Джехеннема) „както с джинове, така и с хора“?
(Сура 32, 13) и др.
Знае се, че Сурите, които Мохамед е получавал в Мека, са предимно
с миролюбив характер, а тези, които е получил в Медина по-късно имат
подчертан военнолюбив и агресивен характер. Тук ислямските богослови
трябва да отговорят поне на два въпроса: а) Защо това е така? б) Кой вид
от Сурите дава истинската картина за Аллах и исляма?
20) Ислямските богослови трябва да изяснят и противоречието в Корана
относно създаването на човека. От какво Аллах е създал човека? Защо
поставяме този въпрос? Защото сам Аллах предлага три напълно различ-
ни отговора: а) От пръст (3, 59; 15, 28); б) От мъжка семенна течност с
примеси (76, 2) От съсирена кръв (96, 1-2)? Кое от трите е вярно? Ако е
вярно само едното, то другите две не са истина. Допустима ли е лъжа в
една свещена книга... ?
21) Обикновеният мюсюлманин трябва да постави следните няколко
въпроса на ислямските богослови:
1. Коранът учи, че Аллах като Бог възнаграждава с райско блаженство
за убийство. Съвместимо ли е това с качествата на един истински Бог?
2. Защо Коранът приписва на Христос качества, които само един Бог
може да притежава, а пък отрича, че Той е Бог и Спасител на човеците?
3. Как да се обясни огромната разлика в духовно и морално отношение
между Христос и Мохамед? Мохамед като последен и най-велик пророк би
трябвало да превъзхожда Христос. А в действителност е точно обратното.
4. Как да си обясним факта, че голямата част от тероризма и атентатите
в света се извършват от мюсюлмани?
5. Защо Аллах прощава, на когото си иска и наказва, когото си иска?
Тогава как да сме сигурни къде ще бъдем след смъртта - в ада или в рая?
Дали това не е въпрос на късмет?
6. Ние мюсюлманите в България, имаме чудесни взаимоотношения
с християните. Според Корана обаче те са неверници и трябва да биват
избивани, ако не приемат нашата вяра. Какво да правим? Ако не приемат
исляма, трябва да ги избиваме, за да се харесаме на Аллах. А ако про-
дължаваме да сме приятели, то рискуваме да разгневим Аллах? Как би
постъпил Мохамед на наше място?
7. Ние досега си мислехме, че християнският Бог и Аллах са един и
същи, но само имат различни имена. От тази книга разбрахме, че те не са
един и същи. Щом е така, то кой от двамата е истинският? Защо единият
говори за любов, а другият - за омраза и убийство на неверниците?
8. Ние не познаваме добре Корана и вярваме на това, което в джамията
ни се казва. Имамът казва, че раят е пълен с удоволствия, ядене, пиене,
красиви жени и т.н., че в рая ние не отиваме с телата си. Тогава как ще се
реализират тези удоволствия там?
9. Чуваме християните да казват, че който не вярва, че Христос е Бог,
че е Спасител и че е възкръснал, ще отиде в ада. Вярно ли е това?
10. В тази книга се прави сравнение между Библията и Корана, библей-
ския Бог и Аллах, Христос и Мохамед и историята на двете религии. Тези
сравнения показват, че това са коренно различни религии. Истината е там,
където се предлага по-добра ценностна система. Това е християнството.
Какво е положението с исляма?
11. В книгата прочетохме, че много образовани мюсюлмани и дори
имами се отказват от исляма и приемат християнството. Защо го правят?
Как да си обясним това нещо? Та тези хора познават много добре Корана!
Знае се, че те рискуват живота си с това...
Ислямските богослови трябва да дадат на мюсюлманите някакъв раз-
умен отговор на всички тези въпроси. В противен случай рискуват тези
честни, добродетелни и благочестиви мюсюлмани да преминат към друга
религия. И ние виждаме, че това се случва.
22) Знае се, че Аллах, Коранът и Мохамед са основните и най-важни све-
щени авторитети, върху които се гради ислямът, и които определят вярата
и програмират начина на живот на всеки мюсюлманин. Въз основа на био-
графиите на Мохамед, сме задължени да поставим на ислямските богослови
следните три въпроса: 1) Кои и колко от личните качества на Мохамед го
определят като пророк? 2) С кои свои качества Мохамед може да се сравни
с известните преди него пророци в Библията и Корана? 3) Ако Мохамед не
притежава в пълнота качествата, които трябва да притежава един пророк,
то какви са основанията на неговите последователи да го наричат пророк?
23) И накрая, как ислямските богослови ще отговорят, ако някой им
посочи следните седем причини, защо не иска да стане мюсюлманин:
1) Защото някои от качествата на Аллах не отговарят на качествата на един
истински Бог. 2) Защото не съм сигурен дали ще бъда спасен във вечността.
3) Защото моралните качества на Мохамед не отговарят на морала за един
пророк на истински Бог. 4) Защото в Корана има много несправедливост,
жестокост и противоречия. 5) Защото разпространението на исляма е ста-
вало предимно с насилие, меч и смърт. 6) Защото почти всички убийствени
атентати се вършат от последователи на исляма. 7) Защото истинските
последователи на Корана и на Мохамед проявяват необуздана агресия
към неизповядащите исляма, наричайки ги „неверници“.
Ислямските богослови трябва да намерят разумен и убедителен отговор
на всички тези въпроси, ако искат да спечелят някого за исляма или пък
да убедят мюсюлманина да си остане такъв.
ИЗВОД
На всички тези поставени въпроси ислямските богослови трябва да
намерят приемлив отговор, за да не останат длъжници както на обикно-
вените мюсюлмани, така и на много други хора, които проявяват интерес
към исляма. В противен случай тези богослови рискуват да изпаднат
в противоречие с обикновената логика, както и да понесат ударите на
Библията, която безкомпромисно дава най-точното определение на всяко
нещо, което е в противоречие с нейното учение.
А ето какво казва Библията за небиблейските религии и техните
божества:
„Всички богове на народите са нищо“ (1 Парал. 16, 26); „Всички богове
на народите са идоли“ (Пс. 95, 5); „Мразя почитателите на суетните
идоли“ (Пс. 30, 7); „И пред лицето на Бога ще потреперят идолите
египетски“ (Исаия 19, 1); „Защото излеяното от човека е лъжа, и няма
в него дух. Това е пълна суета“ (Иер. 10, 14-15); „Има ли между суетни-
те езически богове, които да произвеждат дъжд?... Не си ли Ти това,
Господи, Боже наш?“ (Иер. 14, 22); „Понеже идолите говореха суета…
разказаха неверни сънища и утешаваха напразно, затова и народът се
скита като стадо“ (Захария 10, 2); „Затова и за езическите божества
(идоли) ще има съд; понеже те станаха гнусота пред Божиите създа-
ния, съблазън за човешките души и мрежа за нозете на неразумните“
(Премъдрост Сол. 14, 11); Колкото за ядене на идолски жертви (курбани
б.а.) знаем, че идолът (езическото божество б.а.) е нищо и че други бог
няма, освен Единаго Бога“ (1 Кор. 8, 4).
Въз основа на тези няколко стиха трябва да се попитаме: Кой стои зад
божествата на небиблейските религии?
Отговор: Това е този, който е враг на истинския Бог и на Неговото
Слово - Библията!

Трета част Мюсюлмани приемат християнството

Мюсюлмани приемат християнството
По този въпрос съществува огромна литература. Само електронната
търсачка Google предлага над 950,000 резултата на английски, немски и
български за търсенето „Мюсюлмани стават християни.“ Не е възможно
да се реферира всичко, поради това ще предложим само няколко от тези
публикации, както и по-впечатляващи конкретни примери.
В телевизионно интервю, излъчено по катарската телевизия „Ал
Джазира“, Шейх Ахмед ал Катани, президент на „The Companions
Lighthouse for the Science of Islamic Law in Libia“ (либийска институция,
специализирана в образованието на имами и ислямски проповедници)
представя огромния проблем в Африка с преминаването на мюсюлмани
към християнството. Ето части от това интервю, публикувано в амери-
канския „on line“ ежедневник The American Thinker под заглавие: „Шест
милиона африкански мюсюлмани годишно изоставят исляма“ (Джеймс
Арландсън, 03.06.2006):
„Ислямът някога представляваше основната религия в Африка. Броят
на мюсюлманите в Африка е намалял до 316 милиона, а Африка е един
милиард души. През последните сто години (1902-2002) броят на хрис-
тияните от един милион е нараснал на 330 милиона, и то предимно в
неарабските държави на Африка, южно от екватора (информацията е
от 2002 г.)... Как се е стигнало до тук? Днес в Африка има над 1,5 милиона
църкви... Всяка година 6 милиона мюсюлмани стават християни... По-
достоверните данни показват, че всеки ден 100,000 африканци приемат
християнството.“
Според участниците в интервюто, три са основните причини за масо-
вата християнизация на Африка: а) Изключителната активност на хрис-
тиянски мисионерски организации предимно от западния протестантски
свят; б) Много слабата дейност на „Организацията за разпространение на
исляма“; в) Самият ислям като религия държи своите хора в неграмотност,
духовно невежество и бедност.
За да добие читателят добра представа за християнизацията на Афри-
ка през последните 30 години, препоръчваме да се запознае с дейността
на „Christ for All Nations“ (CfAN), основана от германския мисионер
R. Bonke, чрез служението на когото милиони африканци са преминали
и преминават към християнството.
Известният турски ежедневник в. „Миллиет“ в броя си от 24 януари
2004 г. съобщава, че в предходната година 35,000 турски мюсюлмани са
приели християнството. Българският вестник „Атака“ прави тази инфор-
мация достояние на широката публика (17. 05. 2010). Освен директната
статистика в статията се дава информация и за някои други ислямски
държави. В Иран досега са преминали към християнството около един
милион, а в Пакистан - над два милиона души.
В световен мащаб е известно, че през последните десетилетия хиляди
мюсюлмани преминават към християнството. През последните няколко
години в Германия са преминали от исляма към християнството около
5,000 души. В Англия досега са преминали към християнството около
200,000 мюсюлмани, във Франция - 15,000 на година. Според в. Times
15% от мигрантите мюсюлмани в Европа са станали християни. В би-
вшите съветски републики около 2 милиона мюсюлмани са преминали
към християнството.
Конкретни примери:
1) Голям интерес и международна известност придоби историята на
популярния египетски автор Hamed Abdel-Samad, чието име от няколко
години много нашумя поради неговата открита критика срещу Мохаммед,
Корана и исляма. Интересът в случая е провокиран от факта, че този автор
е бил дълги години строг последовател на Мохаммед и Корана. Преди
години се отказва от исляма и предприема доста активна критика към
всичко, свързано с доктрините на Корана и историческото развитие на
исляма. За тази си дейност и заради критичните книги срещу исляма, в
Египет е осъден на смърт.
Той разглежда исляма от различни гледни точки: в духовен и социа-
лен аспект ислямът е благородна религия; в политическо-юридически
аспект ислямът може да се сравни с фашизма. Той смята, че ислямът
има един вроден порок - политическите амбиции за власт на ислямските
ръководители, което започва още с Мохамед. Това е огромната разлика
между Мохамед и Христос. Христос никога не е проявявал властолюбиви
желания, докато Мохамед е съчетавал в себе си духовно господство,
властолюбие, войнолюбие и чувственост.
Понастоящем Хамед Абдел-Самад живее под полицейска охрана в
Европа. Интересното тук е, че той като много добър познавач на исляма,
базира цялата си критика въз основа на Корана и на историческото разви-
тие на исляма. Ние вече споменахме какво пише този автор за Мохамед.
Огромен интерес предизвика наскоро излязлата негова книга „Ислямският
фашизъм“, в която той прави твърде интересен сравнителен анализ между
тази политическа система и религията ислям.
2) Вестник „Атака“ в броя си от 24. януари 2012 г. публикува статия
със заглавие: Кувейтски принц прие християнството, застрашава го
екзекуция с камъни.“ Ето кратък цитат от статията: „Абделлах ал-Сабах,
кувейтски кралски принц, е приел християнството. Той е застрашен от
екзекуция за вероотстъпничество, която по действащите в Кувейт закони
на шериата се изпълнява чрез „раджам“ (осъденият се заравя в земята
до кръста или до раменете и народът го убива с камъни. По милост тази
присъда може да бъде заменена с обезглавяване, което вече се практикува
в Саудитска Арабия само при жени... Телевизионният канал на арабски
език „Ал-Хакика“ разпространи аудиозапис, на който новопокръстеният
християнин заявява: „Първо, изразявам пълното си съгласие този запис
да бъде разпространен по целия свят. Заявявам, че станах християнин
и вярвам, ако бъда убит, ще застана пред Иисус Христос и ще остана
с Него във вечността. Ще приема съдбата си, каквото и да направят с
мен, защото истината на Библията ме насочи по правия път.“... Иран-
ският сайт „Мохабат нюз“, който публикува информации за мюсюлмани,
минали към християнството, твърди, че новината за покръстването на
Абдуллах ал-Сабах е съобщена от Иранската държавна информационна
агенция ИНРА и от няколко арабски вестника
Коранът казва, че всеки,
който напусне ислямската религия, трябва да бъде убит... Приелият хрис-
тиянството може да оцелее само ако избяга от страната си.
На Запад има милиони емигранти, бивши мюсюлмани, които органи-
зират неправителствени организации, издават вестници, в които описват
бруталния примитивизъм на исляма... През 1999 г., когато с раджам бяха
умъртвени четири жени-християнки в Афганистан, въпросът за убий-
ството с камъни в ислямския свят беше отнесен към ООН с настояване
страните, в които се практикува тази варварщина, да бъдат изключени
от ООН. Затова в някои ислямски страни през последните години е въз-
приет „по-модерен“ начин - раджамът е заменен с обезглавяване. Само
през 2000 г. в Саудитска Арабия са извършени 12 обезглавявания заради
вероотстъпничество...
3) Проф. д-р Сами Алдееб е палестинец, който приема християнството.
Ръководител е на „Център за арабско и ислямско право“ в Швейцария.
Като професор-юрист изнася лекции в много европейски университети.
В брой № 2 от февруари 2016 г. на известното списание „TOPIK“ проф.
Алдееб публикува кратка статия под надслов: „Ислямската молитва на
омразата.“ Ето някои извадки от тази статия:
„Мюсюлманите всеки ден произнасят към Аллах молитви на омраза-
та към неверниците... Ето как звучи тази молитва: „О, Аллах, смили се
над нас мюсюлманите... Неверниците ни обкръжават от всички страни
като кучета, но ние освен тебе друг нямаме... О, Аллах, разпръсни ги! О,
Аллах, унищожи вярата им!“
Освен това всяка молитва на мюсюлманина трябва да започва с „Ал-
Фатиха“ - седемте стиха на първата Сура от Корана, от които последният
стих визира „заблудените, които заслужават гнева на Аллах.“ Безспорно
тук се имат предвид евреи и християни.
4) Марио Йозеф. Ще цитираме известна част от сайта на www.Jesus.
ch под заглавие: „Имáм става християнин - Чрез Корана аз намерих
Иисус.“ Ето какво казва този бивш високообразован ислямски духовник:
„Още от малък посещавах училище за изучаване на Корана към Джа-
мията в Керала, Индия. След десет години интензивно обучение станах
имáм. Един път при проповед в джамията бях попитан от непознат кой
е Иисус? Аз не можах да отговоря и затова потърсих отговора в Корана.
Прочетох го отново от начало до край, всички 114 Сури и 6,666 стиха и
открих нещо поразително: името Мохамед се среща само четири пъти в
целия Коран, а името Иисус - 25 пъти! Бях напълно объркан. И още една
изненада: единственото име на жена, което се споменава в Корана, е
Мериам - майката на Иисус.
Какво казва Коранът за Иисус?
В Сура 3, 45-55 прочетох десет неща за Иисус. Там се казва, че Той е
„Слово Божие“, че е „Дух Божий“, „Месия“, това значи, че е Спасител.
Освен това в Корана се казва, че Той още като новороден е започнал да
говори. Казва се още, че Той от едно парче глина е направил птица, на
която вдъхнал живот и птицата станала жива. С учудване аз установих,
че според Корана Иисус създава живот. По-нататък прочетох, че Иисус
е изцелявал слепи и прокажени. И даже е възкресявал мъртви. Съгласно
Корана Иисус се е възнесъл на небето и един ден ще дойде отново.
А Мохамед?
Изпаднах в ужас, когато разбрах, какво не казва Коранът за Мохамед,
което напълно ме разочарова. Коранът не казва, че Мохамед е „Слово Бо-
жие“, не казва че е „Божий Дух“, не казва, че е говорил като бебе, не казва,
че е направил от глината жива птица (не може да създава живот). Според
Корана Мохамед не е изцелявал болни и не е възкресявал мъртви. Самият той
е умрял. Според Корана Мохамед не е жив и никога няма да дойде втори път.
Иисус повече ли е от пророк?
Тогава отидох при моя учител и го попитах: „Как Бог е сътворил
света?“ Той ми отговори: „Чрез Словото.“ Тогава аз исках да разбера
още дали думата „Слово“ е Творец или Творение?
Ако „Словото Божие“ е сътворило всичко, то трябва да е Творец. А
това би означавало, че Иисус е равен на Бога, че Той е Бог.
Да се каже, че „Божието Слово“ е Творение, е нелогично. Моят учи-
тел ми каза, че всичко чрез Словото е станало. Как тогава трябва да е
възникнало това Слово?
Без сам да имам отговор, поставих моя учител натясно.
Коя е истината?
Бях напълно объркан. Сега само Аллах можеше да ми помогне. А Аллах
казва, че Мохамед е мъртъв, а Иисус - жив. Кого от двамата трябваше
да приема?
Дълго се молих и отворих Корана на случайно място. Попаднах на Сура
10, 94, където се казва: „Ако пък съмнение вирее в тебе относно това,
което спуснахме Ние за тебе, попитай тези, които са чели Писанията
(Теврата) преди тебе. Без съмнение самата истина изпратил е за тебе
твоят Господар, затова недей да се съмняваш ти в нея.“ А писанията
преди Корана са Тората и Евангелието. С други думи казано - Библията.
Така започнах да чета Библията. Започнах с Евангелието на Иоан
първа глава: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог
беше Словото... И словото стана човек“
Неподозирана свобода.
Възбуден продължих да чета и стигнах до стих 12: „А на всички ония,
които Го приеха, на вярващите в Неговото име, даде право да станат
Божии чеда.“
Това дълбоко ме трогна. В Корана хората непрекъснато се наричат
роби. А чрез Иисус аз получавам правото да стана Божие дете! Не исках
повече да бъда роб, исках да стана дете!
Оттогава аз наричам Бога мой Баща. И чрез това моето сърце се
изпълни с такава една голяма радост и неописуема свобода. Бащата
обича своите деца. Само като си представех, че Творецът на Вселената
е мой Баща и ме обича, се изпълвах с едно такова чувство на щастие,
което и до днес е в мен. Това просто не може да се опише. Това трябва
лично да се преживее.
Оттогава съм християнин. И въпреки че оттогава съм подложен на
заплахи, тормоз, гонение и мъки и нямам повече контакт с моето семей-
ство, това беше и най-доброто и правилно решение в моя живот. След
като родителите ми разбраха за моето покръстване, ме затвориха и ме
държаха 20 дни гол, без храна и вода. На 20-я ден баща ми дойде с нож
в ръка и искаше да ми отреже главата. Тогава се случи чудо - баща ми
падна пред мене в безсъзнание. Аз използвах тази ситуация и избягах гол
на улицата. Взех такси. Шофьорът се оказа християнин.“
Понастоящем Марио Йозеф живее в западна европейска държава и
пътува като мисионер в различни мюсюлмански държави.
5) Д-р Халид ал-Шамри. В сайта dobroljubie.blogspot.bg (09. 2015) под
заглавие „Учен от Саудитска Арабия стана християнин“ четем: „Д-р
Халид Шамри завършва университет „Абдул Азис“ в Саудитска Арабия
с отличие, получава магистърска степен в областта на микробиологията.
В университета изучава ембриология. В продължение на 33 години е бил
предан последовател на исляма. Научил ¾ от Корана наизуст. Съжалявал
християните, защото знаел, че непременно ще попаднат в ада - на това
го учел Коранът и ислямското училище, което посещавал. Като учен ес-
тествено си поставял редица въпроси, като напр. в Сура 23, 14 се говори
за сътворяването на човека: „После превърнахме Ние капката семе в
съсирена кръв, а след това направихме Ние съсирека кръв на парче месо;
това парченце месо го превърнахме в кости и тези кости покрихме ги с
месо...“ Д-р Шамри размишлява като учен така: „Коранът учи, че Аллах
първоначално е създал костите, а след това плътта. Като ембриолог аз
знаех, че от научна гледна точка това е грешно... Започнах да се моля така:
„Господи, покажи ми истината и ми дай смелост да я приема...“ През 1997
г. той посещава САЩ и има среща с християни, което било повод да про-
чете Библията. Прочита какво учи Библията за сътворението на човека. В
Йов 10,11 прочита: „С кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна.“
Това напълно отговаря на познанията му като учен ембриолог. Така раз-
бира, че в Библията се открива истинският Бог. Приема християнството.
Ето какво лично казва д-р Халид Шамри: „Иисус Христос покори
сърцето ми със своята любов... следвам Го и никога няма да Го оставя...
Иисус ме спаси в Саудитска Арабия, в Йордания, когато бях бежанец, а
най-важното е, че Господ ме спаси от вечната смърт...Възползвам се от
възможността да благодаря на Иисус за Неговата любов към мен, семей-
ството ми и народа ми... Молете се за моя народ всеки ден, за да разбере
и той истината чрез Иисус Христос...“
Д-р Халид ал-Шамри желае от цялата си душа всеки мюсюлманин да
познае великата Истина: че Христос е умрял за греховете на човечеството
и че Той е единственият път към вечното спасение.
Днес д-р Халид ал-Шамрие един от водещите в световноизвестната
телевизия на арабски и на много други езици „Al Hayat-TV“, чрез която
проповядва Евангелието на милиони мюсюлмани по цял свят.
6) Марк Габриел - египтянин, професор по ислямска история, имáм.
Преминава към християнството поради Корана и историята на исляма.
Автор на редица книги - „Срещу течението“, „Ислям и тероризъм“,
„Иисус и Мохамед“, „Ислямът и евреите“ и др.
Дава интервю за причините на своето обръщение към християнството
в известния телевизионен канал на арабски alhayattv.net. От петгодишен
посещава ислямско училище. На 12 години знае целия Коран наизуст.
Завършва престижния университет Ал Асар в Кайро и работи като доцент
по ислямска история и култура в същия университет. Изнася лекции и в
други университети на Близкия Изток.
Открива много противоречия в Корана и Хадисите, на които. търсейки
отговор като научен работник, попада на Сура 5, 101: „Ей, вярващи, не
питайте за неща, които няма да ви се харесат, ако ви бъдат разкрити.
Но ако продължавате да питате за тях, въпреки че спуснат е Коранът,
то трябва те да ви бъдат разкрити. Аллах ще ви прости за това.“ В този
стих той вижда заплахата на Аллах мюсюлманинът да не се интересува
от онова в Корана, което не му харесва, а ако се интересува и разбере, то
е сторил грях, който Аллах ще му прости. Професорът започва да се съм-
нява в много неща от Корана и под формата на дискусии ги поставя пред
студентите, за което естествено ръководството на университета научава.
Проф. Габриел признава: „Така аз загубих доверието си в Корана като
Божие откровение и в Мохамед като посланик на Аллах. Животът и
поведението на Мохамед ми доказаха напълно, че той не може да бъде
посланик на един истински Бог.“
Занимавайки се с ислямската история, вижда, че тя е пропита с насилие,
жестокост и кръв - от времето на Мохамед досега са водени 245 завое-
вателни войни с много насилие и пролята кръв, липса на каквото и да е
човешко достойнство и състрадание - и всичко това като подражание на
живота на Мохамед и като повеление на Корана.
Проф. Габриел много добре разбира, че жестокостите в ислямската ис-
тория се дължат на учението на Корана, а жестокостите на християнската
инквизиция нямат нищо общо с учението на новозаветното християнство.
Той преценява поведението на двете религии единствено на базата на уче-
нието на техните две свещени книги: Коранът генерира войни и насилие.
Сура 9, 41: „...тръгнете всички на война, с имота и с душите си водете
вие Свещена война по пътя на Аллах.“ И друг един стих: „Убивайте вие
идолопоклонците, където ги заварите, залавяйте ги, затваряйте ги,
причаквайте ги на всяко подходящо място...“ (9, 5). Новият Завет казва:
Обичай врага си“!
На един от зрителите по време на интервю той отговаря така: „Посо-
чете ми един-единствен стих от Евангелието, от който да се вижда,
че Иисус иска от Своите ученици да водят война за Него! Няма такъв!“
И тъй причините за жестокостите в исляма не са в мюсюлманите, а се
намират в източника на исляма - Корана.
В книгата си „Ислям и тероризъм“ проф. М. Габриел пише за инте-
ресен разговор с бивш пастор, който преди осем години приел исляма и
новото име Шейх Юсуф. Той му поставил следните два въпроса: 1) „След
като сте се отказали от християнството и сте приели исляма, били ли
сте подложени на гонение и заплахи от страна официалните власти
на Америка или на християните от Вашата църква?“ Отговор: „Не.“
2) „Има ли стихове в Библията, където да пише, че отказалите се от
християнството трябва да бъдат убивани?“ Отговор: „Не.“
Проф. Габриел продължава: „Но за себе си аз трябва да ви кажа след-
ното: Аз бях професор по история и литература в Азхар Университета в
Кайро. Преди осем години се отказах от исляма и приех християнството.
Знаете ли какви бяха последствията за мен? Веднага бях уволнен. От
тайната полиция бях хвърлен в затвора и бях пребит почти до смърт.
Ислямистки групи в Египет, както и моето собствено семейство ме пре-
следваха и искаха да ме убият. С приемането на християнството загубих
службата си, семейството си и правото на свободен живот. Нямам вече
своя Родина и непрекъснато ме грози заплахата да бъда убит, защото
Коранът и Мохамед така са заповядали. И всичко това ме сполетя, за-
щото пожелах да се ползвам от човешкото си право на избор. Виждате
ли каква цена трябваше да заплатя и продължавам да плащам... И сега
искам да ви попитам, г-н бивш пасторе: Каква цена заплатихте Вие, като
се отказахте от християнството? Никой не е искал да Ви убие, нито сте
хвърлени в затвора, нито християните са Ви осъдили като изменник. Вие,
шейх Юсуф, живеете в сигурност и се ползвате от закрилата на зако-
ните на една християнска държава, а аз станах жертва на ислямските
закони... Вие досега сте се радвали на свободата, но отсега законите на
исляма няма да Ви разрешат да се ползате от свободата на личен избор,
независимо от това, че живеете в Америка.“
Този бивш пастор едва сега разбра, че след като е станал роб на Ал-
лах, той е изгубил човешките си права... В ислямското право има един
принцип, който гласи: „Всеки, който се откаже от ислямската истина,
е неверник и трябва да бъде убит“ (стр. 73-79, глава 7).
7) В православния сайт www.pravoslavie.bg е публикувано заглавие „Ис-
лямски проповедник прие Православието.“ Става дума за новопокръстил се
бивш високообразован мюсюлманин на име Данило. Тук цитираме свиде-
телството на Данило: „Много години бях ревностен мюсюлманин, както и
съпругата и децата ми. В Саудитска Арабия следвах ислямска теология,
след което работих в мюсюлманска мисия... Работил съм и в други мю-
сюлмански държави... Докато живеех в Мека, прочетох Новия Завет...
Започнах да изследвам християнството още повече, при което установих
предимството му над исляма... Върнах се в Лондон и реших да се кръстя
в Руската православна църква... Бил съм съветник на Кентърберийския
архиепископ по въпросите на исляма. Като човек, който добре познава
исляма, трябва да кажа, че мнозинството мюсюлмани влизат в джамията
не заради вярата си, а защото са длъжни да го правят, за да не попаднат
под ударите на законите, и заради спазването на обичаите. Отиването в
джамията представлява бреме за мнозина... В мюсюлманските държави
много хора търсят истината и поради това християнската мисия ще се
умножава... Във Великобритания много мюсюлмани се обръщат към хрис-
тиянството. В Англиканската църква мюсюлманите, които са преминали
към християнството, са около 100,000 души. Много от тях са пакиста-
нци. Те имат своя християнска църква и са принудени да се крият поради
опасност от отмъщение на мюсюлманите... Присъствието на вярващи
в английските джамии е много слабо... Младите се отказват от исляма,
дори и да казват, че са такива... Много от тях се срамуват от исляма
заради тероризма... Християнството предлага свобода на избора, така че
то е много по-добре приспособено за живота в духа на толерантността,
докато ислямът не е в състояние да покрие този тест.“
8) Хюсеин Камбар Али - милионер от Кувейт. През 1996 г. той откри-
то обявява, че приема християнството под новото име Робърт Хюсеин.
След като смъртната му присъда е била потвърдена от апелативния съд
на Кувейт, той е бил изведен тайно от страната и емигрира в САЩ. В
книгата си „Вероотстъпникът“ Робърт Хюсеин пише: „В Кувейт много
хора приемат тайно християнството и цял живот се крият... А онези,
които се разкриха, умряха.“
9) Уалид Шоебад - бивш радикален ислямист, терорист, джихадист
и атентатор, обърнал се към християнството. Автор на книгите: „Защо
искахме да ви убием?“, „Защо напуснах джихадистите?“, „Това, което
Западът трябва да знае за исляма.“ Дава интервюта по CNN и участва на
различни международни конференции с много доклади. В телевизионно
интервю той споделя: „В исляма още от ранна възраст децата се обуча-
ват да не се цени живота. За радикалния ислямист най-голямата ценност
е да умре за Аллах... Първите терористични желания в мен възникнаха
още като дете. В училището ни учеха, че ние арабите сме най-ценните
в очите на Аллах. Към евреите трябва да се отнасяме като към кучета.
Аз бях на шест години и дори не знаех какво е това евреин. Попитах баща
си какво е това. Той ми отговори: „Това са маймуни и свини.“
Като младеж извършва първия атентат срещу банка във Витлеем и убива
много хора. Емигрира в САЩ и се присъединява към „Ислямски братя.“
Преминава тежко обучение за терорист и джихадист. „Започнахме отделни
терористични нападения в САЩ и при всяко убийство на американци ликува-
хме и крещяхме „Аллах акбар!“ (Аллах е велик)“, признава той. Сега виждам
радикалния ислям като чист расизъм, който разглежда християните като
малоценни.“ Той се жени са християнка от Мексико, която естествено иска
да направи мюсюлманка, тъй като според него евреите са фалшифицирали
Стария Завет, а християните - Новия. Истината била само в Корана. „Тогава
тя ме попита какво е фалшифицирано в Библията. Аз не знаех, тъй като
никога не я бях чел. Купих си Библия и започнах да я чета и да се моля на
Бога на Авраам, Исаак и Яков. При четенето се натъкнах на два невероятни
факта: някои от 99-те имена на Аллах в Корана срещнах и в Библията, но
с тях се назоваваше Сатаната (напр. в Сура 8, 30 Аллах казва за себе си, че
е най-способният сред всички, които поставят клопки); и второ - в Новия
Завет на живота на човека се отдаваше изключителна стойност, той е
ценен в Божиите очи, докато според Корана, смъртта на неверниците е
нещо нормално и дори задължително; за правоверните пък смъртта за
Аллах е добродетел. Така аз се убедих, че истината е в Библията, отказах
се от исляма, напуснах „Ислямски братя“ и приех християнството.
10) Както в страната, така и извън България е добре известна широко-
мащабната християнизация в България от свещеник Боян Саръев, известен
като най-големия мисионер и „Покръстител на Родопите.“ Чрез създаде-
ното от него „Движение за християнство и прогрес“ хиляди мюсюлмани
са приели християнството. Освен това чрез това движение се ограничава
стремежът на чуждестранни организации за масова ислямизация в Родо-
пите. Освен мисионерската дейност свещеник Б. Саръев развива и соци-
ално-благотворителна дейност, съдейства за построяването на множество
храмове и параклиси в Родопите и обучаване на духовни кадри.
11) Билкис Шейх - високо образована пакистанка, принадлежаща към
най-висшите кръгове в областта на дипломацията. Авторка е на известна-
та книга „Аллах -моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията.“
След като е била принудена да напусне дипломатическата социална среда
на своя съпруг, тя се озовава в самота в родното си село в подножието
на Хималаите в Пакистан. Тук тя не намира търсеното от нея убежище
и сигурност в исляма. Започва да търси истината в християнството и я
намира във вярата в Господ Иисус Христос. Така тя осъществява голя-
мата си мечта да намери постоянно общение с живия и истински Бог и
пълна увереност в Божието присъствие и близост. Тя намира всичко това
в Христос. В нейната книга има много примери на Божие водителство
чрез видения, сънища и лични откровения. По силата на едно решение на
световната ислямска конференция през 1976 г. в Пакистан, според което
всички християнски организации е трябвало да бъдат разформировани и
служителите да напуснат Пакистан, тя емигрира в САЩ. Преди това тя
разпродава всичко, което притежава и раздава на бедните. Разделя се с
трите си деца, които остават в Пакистан.
В САЩ тя осъществява широка християнска мисионерска дейност
предимно всред американски християни, които според нея, въпреки че
се наричат християни, стоят твърде далеч от Бога.
Тя завършва своето свидетелство с думите: „Сега аз намерих своята
Родина в Господа! Живата Църква в Христа е моето ново семейство.
Стъпка по стъпка, чрез страдание и болка се научих, че Господ наистина
може да действа чрез нас едва тогава, когато вече изобщо нищо не при-
тежаваме. Това е мигът, в който ние започваме да живеем постоянно
в Неговото великолепие!“
12) Наскоро след политическите промени в България в малък черномор-
ски град дойдоха приятели на един от авторите - мисионерско семейство
от чужбина. След около година тези наши приятели установили контакт
с мюсюлманско семейство в този град. Казаха ми, че това били изключи-
телно скромни, трудолюбиви и честни хора и те се срещали и обменяли
познания и опитности относно своята вяра като християни.
След известно време научих, че мюсюлманското семейство приело
християнството. Реших да отида и да ги посетя. Заедно с моите приятели
от чужбина отидохме и посетихме това бившо мюсюлманско семейство.
Позвънихме на вратата. Излезе съпругът и преди да ни покани да влезем,
каза: „Преди да влезете в моя дом, ще коленичим и ще се молим.“ Така и
направихме - около половин час се молихме в преддверието. „Хайде сега,
заповядайте!“ - ни покани домакинът. Преди да си тръгнем, домакинът
каза: „Преди да напуснете моя дом, ще коленичим и ще се молим.“ Отново
половин час коленичили се молихме.
Три неща ми направиха дълбоко впечатление при тези новоповярвали
християни. Първо - тяхната ревност, вяра и живот като някогашни мю-
сюлмани е преминала изцяло в новата им вяра като християни. Второ - те
не казаха нито една лоша дума за исляма. И трето - голямата любов, с
която тези хора четяха Евангелието и се стараеха да живеят според него.
13) През последните десетилетия в света се наблюдава един забележи-
телен феномен - във видение или насън Христос се явява на мюсюлмани,
които никога не са чели Библията, нито пък са имали контакти с християни.
Това става обикновено в типично мюсюлмански страни, където трудно
се осъществява християнска мисионерска дейност и където вероотстъп-
ниците от исляма се наказват със смърт. Общото за този феномен е, че
Христос се е явявал на хора, които са изключително ревностни мюсюлма-
ни. От 2002 година този феномен привлича вниманието на мисионерска
християнска медийна организация, която провежда множество интервюта
и изготвя видеоматериали със свидетелства от такива случаи. Така неот-
давна се появи в интернет пространството един впечатляващ материал от
свидетелства на бивши мюсюлмани от различни страни (Египет, Турция,
Иран, Индонезия и др.). Препоръчваме на читателя да се запознае с въл-
нуващия видеозапис под наименованието „Повече от сънища“ (More than
dreams), където петима бивши мюсюлмани свидетелстват как и защо са
приели християнството. Материалът може да се намери на следния адрес:
www.morethandreams.org или пък да се получи под формата на DVD на
български. От този материал тук ще споменем съвсем накратко случая с
Халил от Египет.
Халил е принадлежал към радикална ислямска терористична група в
Египет. Мотивацията на тази група е била да изпълнява на дело онова,
което е написано в Корана за неверниците. Членовете на групата са били
готови по всяко време да се бият и да умрат за Аллах. Ежедневието на
групата се състояло от стриктно изпълнение на повеленията на Аллах в Ко-
рана, обучение, терористични акции и необуздана омраза към християните.
Мотото на групата било: „А онзи, който се бие заради Аллах и бъде убит,
Аллах ще го увенчае с голяма награда на небето... (Сура 3, 157); И вече не
наричайте мъртви убитите по пътя на Аллах. Не, живи са те!“ (Сура 3,
169) След време ръководителят (емирът) на терористичната организация
решава да промени стратегията си - вместо смъртоносни и безсмислени
терористични акции, емирът възлага на Халил да напише книга, с която
да се докаже, че Библията е била променена и християните заблуждават
света с това, което е написано в Библията. Халил посреща заповедта на
емира с думите: „Не, не искам! Накарай ме да избия всички християни в
Египет, но не искай от мен да прочета тази книга!“ Накрая той се покоря-
ва на заповедта на емира и се залавя за работа. Започва да чете паралелно
Библията и Корана. Старателно търси грешки и противоречия в Библията,
но не открива нито една. С изненада установява, че в Библията няма нито
един пророчески стих, с който да се обявява идването на пророк с името
Мохамед. Работи дълго време, без да може да докаже, че Библията е била
променена, нито пък да открие имената Аллах и Мохамед в Библията.
Започва да се съмнява в истинността на Корана. Поставя си въпроса:
„Ако Библията е истината, тогава какво е Коранът и какво е
неговото бъдеще? Не е възможно и двете да са верни, тъй като в
много отношения са противоположни една на друга. “
Това го кара да промени темата на своето изследване. Вместо темата за
търсене на грешки в Библията, той започва съвсем друга тема: Наистина
ли Коранът е Божие слово? Така изготвя книга на тази тема от около 250
страници.
Когато емирът прочита книгата, реагира с ужас на написаното в нея.
„Какво се е случило с теб, Халил? Какво си написал? Нима искаш да
кажеш, че Коранът не е словото на Аллах? Платих ти толкова много
пари, за да разкриеш лъжите на християните, на неверниците!“ Халил
отговаря: „Ако не ми вярваш, прочети сам какво пише в Корана! Ти ми
заповяда да направя изследване и аз го направих и установих, че тяхната
книга е истинската. И не само това, но и Коранът признава кой е Иисус
и къде е истината.“ Озлобен, емирът крещи и прави опит да го убие:
„Млъквай, и нито дума повече! И ако покажеш написаното на някого,
аз ще те убия! Неверник!“ Намесват се други хора и спасяват Халил.
Халил е дълбоко повлиян от думите на Христос: „Обичайте врагове-
те си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония,
които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да
бъдете синове на вашия небесен Отец“ (Мат. 5, 44-45). Съпоставя тези
думи със заповедта на Аллах да се убиват неверниците, пък били те и
най-близки роднини.
Решава да се свърже с християни, които го отбягват, знаейки какъв е
бил той. Междувременно му открадват Библията, която му е дал емирът.
В тази пълна безизходица той се обръща към Бога с думите: „Боже, зная,
че ти си един Бог. Моля Те, покажи ми на кого си Бог - на християните
или на мюсюлманите? Ако си Бог на мюсюлманите, премахни в мен
всичко освен исляма. А ако си Бог на християните, донеси светлината
Си в сърцето ми. Покажи ми Твоя път. Покажи ми истината!“ Заспива
и вижда насън Христос, Който го пита: „Все още ли се съмняваш в Мен?“
„Кой си ти“? - пита Халил. „Аз съм Този, когото търсиш и за когото
си чел в Библията.“ „Но Библията ми е открадната“ - отговаря Халил.
Христос му отговаря: „Стани, отвори шкафа и ще видиш Библията
там.“ Събужда се, отваря шкафа и намира там Библията си. Този сън е
повратен момент в живота на Халил. Той вече няма никакво съмнение,
че Христос е истинският Бог.
Първото нещо, което прави, е да поиска прошка от майка си и близките
си за всички злини, които им е сторил като фанатизиран ислямист. Халил
свидетелства: „Сърцето ми беше променено. То беше променено чрез лю-
бовта на Иисус. Искаше ми се да прегърна всеки, когото срещам, и да му
кажа, че го обичам, дори и християните, които ме познаваха като яростен
и фанатичен човек.“ Отива при християните и ги моли за прошка, като
ги нарича братя. Халил продължава свидетелството си: „От този ден аз
започнах да се променям. Всички, които ме познаваха, видяха промяната в
моя живот. Бях човек, изпълнен с омраза, убиец, изгарях църкви, ограбвах,
мислех само за насилие. Но Христос промени моя живот. Когато започ-
нах да живея според Библията, аз се превърнах в обичащ човек. Сега съм
свободен. Божият Син ме освободи. Всичко в живота ми стана ново.“
Случаят с живота на Халил наподобява живота на апостол Павел. Той
също беше гонител на християните, но във видение Христос промени този
човек. Любовта на Христос промени тези двама мъже - от гонители те
станаха ревностни последователи на Спасителя.
14) Религиозна интеграция на бежанците в Европа. В края на февруари
2016 г. Deutsche Welle публикува информация, че през последните годи-
ни все по-често бежанци-мюсюлмани преминават към християнството.
Особено интензивни са тези процеси в Германия и Обединеното Кралство
(Великобритания), където само през 2015 г. и в началото на 2016 г. пре-
миналите към християнството мюсюлмани са хиляди.
И накрая относно един от авторите на настоящата книга. Неотдавна
излезе романът на Александър Урумов „Али безсмъртният“, в който
прототипът е действителна личност. Става дума за ирански мюсюлманин,
който след тежки житейски катаклизми приема християнството. От 1995
г. година живее в България. През последните четири години осъществява
активна мисионерска дейност сред бежанците-мюсюлмани, благодарение
на което над 70 мюсюлмани са приели християнството.
Оказва се, че от трите основни форми на интеграция в дадено общество
(културна, социална, религиозна) най-активна е религиозната. Повечето
от новопокръстените мотивират своето решение с по-добрата ценностна
система на християнството и невъзможността в техните родни страни да
се откажат от исляма. В това отношение германската протестантска и
католическа църква развива доста интензивна мисионерска, социална и
хуманитарна дейност.
Причината
Тези примери ни дават основание да поставим въпроса относно при-
чината за преминаването от исляма към християнството.
Според различни източници (литература, лични свидетелства, ме-
дийни изяви, интернет и др.) основните причини за преминаването на
мюсюлмани към християнството може да се систематизират в следните
няколко точки:
1) Съвършеният характер на ценностната система на християнството, която
дава свобода, пълноценен смисъл и ясна крайна цел на човешкия живот.
2) Качествата на библейския Бог, които по убедителен начин говорят, че
това е единственият и истинският Бог.
3) Структурата, съдържанието, многото неясноти и противоречия в Корана.
4) Исторически факти от разпространението на исляма, както и жесто-
костите на радикални фанатизирани ислямисти.
5) Немалко от приелите християнството са имали директно откровение
от Христос, а други са предприели тази стъпка по свидетелство на свои
близки или приятели.
6) Някои от бившите мюсюлмани са страдали от тежки и нелечими бо-
лести и след като са получили чудотворно изцеление от Христос, са
се обърнали към християнството.
7) Статистиката показва, че към християнството преминават както
обикновени, така и високообразовани мюсюлмани (имами, богослови,
лекари, бизнесмени, политици и др.).
Последствията
Задължително трябва да се каже, че тези бивши мюсюлмани много
добре са знаели, че с преминаването си към християнството, съгласно
Корана, те рискуват живота си. Само този факт красноречиво говори за
силата на тяхната вяра и надеждата в Христос. Много от тях са били убити
от свои близки, други са емигрирали в немюсюлмански страни, а трети
са поели съдбата на гонения и страдания в собствените си страни. Това е
причината да се формират обществени организации от бивши мюсюлмани,
за да се гарантира тяхната сигурност и права като граждани. Във Фран-
ция неотдавна е основан „Съвет на бивши мюсюлмани“, които публично
подлагат на критика ограниченията на свободите в исляма и особено тези
на жените. В САЩ движението за напускане на исляма е доста активно.
Информация по този въпрос може да се намери в www. refugefromislam.com.
Особено впечатление при преминаването от исляма към християн-
ството правят следните факти: 1) Защо тези мюсюлмани не са преминали
към друга религия, а именно към християнството? 2) Не се наблюдава
някаква процентна разлика в преминаването към християнството меж-
ду строго ислямски страни (Саудитска Арабия, Кувейт, Судан и др.) и
ислямски страни с гражданска форма на управление (Турция). 3) Това,
което прави особено силно впечатление при някои от приелите хрис-
тиянството, е тяхната критика, омраза и дори агресия срещу исляма.
4) Ревността и дори фанатизмът, който тези бивши мюсюлмани са
притежавали като последователи на Мохамед, изцяло се е унаследил
от тях в новата им християнска вяра. Ние имаме и лични преживявания
с бивши мюсюлмани в България. Силната им вяра като мюсюлмани е
станала още по-силна като християни. От психологическа гледна точка
това е напълно разбираемо. 5) Благодарение на християнизацията на
ислямския свят, християните в света се увеличават с по-високи тем-
пове, отколкото расте населението на Земята. По данни на британския
институт “Christian Research” от 2006 г. християните наброяват 2,12
милиарда, което е със 140 милиона повече от преди пет години. През
последните години последователите на Христос растат с 1,3%, докато
населението на Земята се увеличава с 1,2%. Най-голям е прирастът на
християните в Африка (2,6%) и Азия (2,4%). Най-бързо растат евангел-
ските харизматични църкви.
И в заключение един разказ от древността под надслов:
„КОЙ МОЖЕ ДА НИ СПАСИ -
Авраам, Мойсей, Давид, Иисус или Мохамед?“
В един персийски град съобщили на християнски мисионер, че ще
се проведе заседание на представителите на исляма. Те били около 150
души, начело с шейха си. Поканили и мисионера да присъства, дори да
вземе участие в разискванията. След известно колебание, той отишъл.
В залата бил посрещнат много добре, заел мястото си и следял всичко с
подчертано внимание. Разисквал се въпросът за оборване и ликвидиране
на християнството.
Великият шейх постоянно твърдял, че единствено мохамеданското
учение и религия са най-добри. След свършване на разискванията пред-
ложили и на мисионера да се изкаже. Той знаел колко опасни са те и че е
възможно да не излезе жив от това място. Затова поискал да му гарантират
живота и да му дадат обещание, че няма да му сторят никакво зло. Молбата
му била приета и великият шейх се заклел пред всички, полагайки двете
си ръце върху Корана.
Чак след това мисионерът взел думата:
- Вие знаете, че всяка религия има представител, в когото хората вяр-
ват като Спасител от греха: индусите имат Буда, евреите имат Мойсей,
християните - Иисус Христос, мюсюлманите - Мохамед. Но какъв трябва
да бъде пророкът, за да може да спасява грешника?
- Свят! И без никакъв грях и отклонение от правдата! - отговорили
всички едновременно.
- Колко пророци, чисти и без грях, познавате? - запитал той.
- 124 000! - отговорили те.
- Колко от тези пророци са най-отбрани, най-святи и най-чисти?
- Пет! - отговорили всички в един глас, начело с шейха.
- Кои са тези пет? - запитал мисионерът.
- Тези пет са: Авраам, Мойсей, Давид, Христос и Мохамед! - обадил
се шейхът.
Мисионерът написал на един лист имената на тези пет пророка пред
мюсюлманския съд от 150 души. И понеже те считали тези пророци като
спасители, мисионерът извадил от джоба си Библията и започнал да чете
за всеки един от тях - случай от живота му.
Започнал от Авраам! Всички слушали с внимание за послушанието
на Авраам, как излязъл от бащиния си дом, от рода си, от земята си, за
ходатайството му за праведните в Содом и Гомор, за пожертването на
Исаака, за несебелюбивата му постъпка с Лот и накрая за слабостта на
Авраам - при слизането му в Египет - когато се уплашил да не бъде убит
заради красотата на жена си Сара и как двамата се съгласили да кажат,
че са брат и сестра. Тази лъжа беше открита от фараона (Битие 12:10-20).
Мисионерът ги запитал:
- Може ли един лъжец да спаси грешника?
- Не! - отговорили те в хор - Задраскай го от списъка!
Тогава започнал да им чете за Мойсей - (Мусса): Как Бог Му се открил
в къпината, как отишъл при фараона в Египет, за да поиска освобождението
на Израел, за 10-те язви (Фелякет), нанесени чрез него на Египет, за преми-
наването на Червено море като по сухо от целия народ, как ходатайствал
за народа си и че бил най-кроткият човек на земята. А на края им прочел
как убил египтянина и го скрил в пясъка - (теврат чекич) (Изход 2:12).
Мисионерът ги запитал:
- Може ли един убиец да спаси един грешник?
- Задраскай го! - извикали всички в един глас - Защото не заслужава
и не може да спасява!
След Авраам и Мойсей бил изтрит от списъка. Мисионерът преминал
към третия - Давид! Прочел им за помазването му от Самуил за цар,
че бил най-малкият от дома на Есея, но бил възлюбен от Бога.Прочел
как се отнасял към Саул, въпреки че последният се опитвал да го убие
и дори когато попаднал в ръцете на Давид, той не му сторил никакво
зло…, как понесъл ковчега на завета със заповедите в Ерусалим. Прочел
им за песните му, за молитвите му в Псалмите. А накрая им прочел и за
постъпката му към Урия Хетееца (2 Царе 11:2-27), където се говори за
грозната му проява, как изпратил Урия на предната линия, за да бъде
убит, а жена му взел за своя…
Мисионерът пак запитал:
- Може ли един убиец и блудник да спаси грешните?
- Задраскай и него! - бързо извикали всички.
И Давид бил изтрит от списъка, който мисионерът държал в ръцете си.
Всички мюсюлмански представители наблюдавали с жив интерес
мисионера.
Четвъртият по ред бил ХРИСТОС! Мисионерът ги помолил те да кажат
нещо за Иисус Христос, защото Той бил вече негов Спасител. Настъпило
гробно мълчание в продължение на повече от десет минути. Никой от
присъстващите не дръзнал да Го обвини в някакъв грях…
Сърцето на мисионера било изпълнено с радост и щастие, понеже имал
такъв Спасител, от Когото не се срамувал и Който не е извършил никакъв
грях! - „Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата
Му” (1 Петрово 2:22).
След като прочел текста, той запитал:
- Има ли някой да каже нещо за Иисус Христос?
Никой нищо не отговорил. Душата на мисионера се изпълнила с бла-
женство, че е застанал пред тях като представител на такъв велик Пророк,
Праведник и Спасител!
И мисионерът продължил с петия - Мохамед, спасителят на мюсюлманите.
Мисионерът запитал:
- Колко жени е имал Мохамед?
- Единайсет! - отговорил шейхът.
- Ами, как ги е имал? - попитал мисионерът.
Един глас отговорил:
- Приятелите му подарявали жените си!
- Но защо? - попитал мисионерът високо.
Никой не искал да му отговори и никой не могъл да отговори. Те знаели,
но не желаели да му отговорят.
Но мисионерът сам им заявил: - Щом Мохамед харесвал някоя жена,
убивал мъжа ѝ или нареждал да го убият заради жена му. Другите му
приятели - от страх за живота си, щом Мохамед харесвал жените им
и те разбирали това, незабавно му ги подарявали, за да останат живи…
А колко хиляди живота са бивали отнемани, колко много хора са били
убити, понеже не са приемали неговите погрешни идеи!
Може ли такъв пророк, убиец и блудник да избавя и да спасява грешните?
Никой не отговорил нито дума…
Тогава мисионерът задраскал и петия - Мохамед. И бидейки осигурен
от клетвата на шейха, той си излязъл, като оставил листа със задрас-
каните имена на пророците, които не са способни да спасяват от грях…
След три месеца някой потропал на вратата в дома му. При поканата
влязъл един мъж, който му стиснал приятелски ръцете.
Мисионерът попитал:
- Какво мога да направя за Вас?
- Каквото можахте, Вие го направихте за мен преди 3 месеца! - при-
ветливо отвърнал той.
И след много разисквания и въпроси двамата излезли извън града, при
една река, където гостът бил кръстен. Той бил един от 150-те пред-
ставители на мюсюлманската религия, които били събрани на заседание
преди три месеца…
Един бил спечелен за Исус Христос, представен им като истински
Пророк, Който може да спасява от греха! (цитатът е от «Братска любов»)

Християни приемат исляма

Придържайки се към коректността и обективността, ще разгледаме и
другата посока на преминаването от една религия в друга - от християнството
към исляма. Това е исторически факт, който се случва и днес. В световен
мащаб случаите на преминаване от християнството към исляма са значително
по-малко, особено след спиране на завоевателните ислямски войни, при които
се е осъществявала насилствена ислямизация, какъвто е случаят при някои
от страните на Балканския полуостров. Поради това ще се ограничим само
с няколко примера от последните петдесет години, като обърнем особено
внимание на причините за това доброволно преминаване към исляма.
От 1980 година насам около 25,000 германци са приели исляма. Статис-
тиката в някои западноевропейски държави (Дания, Швеция, Германия,
Испания и др.) показва, че над 80% от преминалите към исляма, са жени
под 30 годишна възраст.
Ислямският сайт „Serbest Forum“, в публикация от 26.01.2013 г. със
заглавие „Християни приели исляма“, съобщава за християни, които добро-
волно приемат исляма. Според публикацията четири са основните причини,
поради които млади християнки в България приемат исляма: а) Съзнател-
ното и стриктното спазване на споменатите пет стълба в мюсюлманството;
б) Бездушието и начинът на живот на българското християнско духовенство;
в) В исляма младите жени намират съчувствие, внимание, подкрепа и грижа;
г) Като протест срещу съдебния процес срещу имамите в Пазарджик.
Млада жена от София обяснява по следния начин защо е приела исляма:
„Да сте чували някой поп, освен отец Иван от Нови Хан, да се грижи за
бедните, сираците, болните? Християнските владици са напълно абдики-
рали от задължението си да възпитават морал у хората. Те си живеят
пребогато и тънат в лукс и разкош, и дори не познават миряните...!“
Какво бихме могли да кажем ние като християни? На българското
духовенство само ще припомним думите на Христос: „А който съблазни
едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му на-
дянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина...
Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Мат. 18, 6-7).
За други млади жени моралното поведение и защитеност на мюсюлман-
ката в исляма е основната причина за приемането на тази религия. И това
е напълно обяснимо. По природа инстинктът за майчинството е заложен
във всяка жена от Твореца като основно биологично предназначение,
душенагласа и социална реализация. Малкото момиче се ражда с тази
душенагласа и затова си играе с кукли, а не с леки коли, шмайзери или
самолети, както е при малките момчета. Ето защо жената търси закрила и
защитената семейна атмосфера, за да изпълни това свое предназначение.
И ако църквата не се съобрази с тази специфична особеност на жената,
то тя ще я търси на друго място. Така и става...
Младите хора, които преминават към исляма всъщност се бунтуват
срещу наркотиците, алкохола, консуматорското бездушно общество,
младежката агресия и сексуалната свобода, както и други неморални фе-
номени, които съсипват т.нар. „християнски“ страни. При исляма всички
тези неща са изразени в значително по-слаба степен.
Твърде интересен е случаят с информацията от сайта на главно мюфтий-
ство на България (декември 2012 г.), където се съобщава, че „православен
свещеник прие исляма.“ Разбира се, че това е съвсем нормална информация, но
съобщението от главно мюфтийство имаше твърде обиден за християнството
тон, който предизвика медиен скандал и помрачи добрите взаимоотношения
между православието и исляма. Това съобщение гласи: „Молим Всевишния
да ни напътства по правия път и да не ни остави да бъдем от заблудените.“
Това в прав текст означава, че всички християни са заблудени, което е явна
провокация срещу християнството. По този повод в интервю по БТВ епископ
Сионий от Видинската митрополия заяви следното: „Най-напред трябва да
ви кажа, че този човек не е свещеник. Той е бил някога свещеник. Бил е от-
лъчен или сам е напуснал свещенството. Така че информацията не е вярна.
Хора от роднинския кръг на приелия мюсюлманството бивш свеще-
ник Атанас Михайлов (с новото име Абдуллах) казват, че причината за
преминаването към исляма е любовна история с мюсюлманка, както и
безпаричие и разочарование от СинодаНаскоро след приемането на
исляма Абдуллах тежко заболява.
В електронната литература се среща немалко информация за премина-
ване на християни към исляма. Тук човек обаче трябва да бъде твърде вни-
мателен относно автентичността на изнасяната информация, която често
няма нищо общо с истината. Такъв е например случаят с информацията,
че „кардинал приел исляма“ (noorbg.net/articles). В статията се казва, че
кардинал Ашока Колин Янко имал жена и четири деца, а самият той бил
син на кардинал. Явно е, че авторът на информацията съзнателно разчита
твърде много на невежеството на читателите, тъй като в католическата
църква духовенството живее в безбрачие.
Същата историята е и със скандалните информации в различни ислям-
ски сайтове, че бивш български министър станал мюсюлманин. Става
дума за бившия министър на външните работи Николай Младенов, който
според ислямската преса при посещението си в Ирак бил приел мюсюл-
манството. Ето какво коментира на страницата си във „Фейсбук“ самият
Николай Младенов: „Обидно е да четеш за себе си манипулации и лъжи.
Християнин съм. Православен. Българин.“
Твърде съмнителна се оказа и информацията във www.24chasa.bg под
заглавие „15,000 роми в Пазарджик станали мюсюлмани.“ Направихме
справка в отдел „Вероизповедания“ към община Пазарджик. Оказа се, че
информацията не отговаря на истината.
Разбира се, че има и напълно достоверни информации в това отно-
шение. В случая ще спомена само две световно известни имена. Става
дума за Мохамед Али и Майк Тайсън - и двамата световни шампиони по
бокс. Единствената им мотивация за преминаването към исляма е техният
протест към определени социални, политически и дискриминационни
дадености в американското общество (Мохамед Али) или от чувство на
уважение и благодарност към предците от Африка (Майк Тайсън).
Причините
От тези няколко приведени примера за преминаване на християни към
исляма може да се направи един много важен извод: Във всички случаи
става дума за лични социално-етични причини и несъгласие с поведението
на отделни християни, политически или религиозни институции, които са
предизвикали възмущение и отчаяние в тези хора. В нито един от случаите
не става дума за доктринални проблеми в християнството.
А това означава, че в случая не търсенето на истината е повод за смяна
на религията, а съвсем естествени човешки и напълно понятни причини
от социален и нравствено-етичен характер.
Изключителен феномен!
През изминалите 14 века е имало преминаване от едната към другата
религия и обратно. Но най-забележителното е, че преминаването към
исляма в миналото е ставало предимно със заплаха, сила, меч. Това показва
завладяването на България от турците. Преминаването към християнската
вяра е ставало предимно свободно и с риск за живота. Това показват
многото примери на мюсюлмани, приели християнството.
ЗАЩО това е така?
Мислим, че в това се корени същността и качеството на двете религии
и техните ценностни системи, т.е. едната религия предлага по-добра
ценностна система и сигурност във вечния живот.
Това е християнството.
Всички тези, които приемат християнството, имат пълната убеденост,
че истинският Бог в лицето на Господ Иисус Христос е простил греховете
им, влязъл е в тяхното сърце и ще бъде с тях през всички дни на живота
им, тук и във вечността. Тези хора знаят, че докато са живи, те ще воюват
срещу Княза на този свят.
Откакто се е появил ислямът преди 1400 години, той води непре-
късната война срещу християнството. През последното столетие тази
война придоби напълно едностранен и доста брутален характер. Всяка
година последователите на „дивия осел“ (Битие 16, 12) избиват над сто
хиляди последователи на „Божия Агнец“ (Исайя 53, 7). Защо? Защото
християните са носители на истинския Бог. Докога ще продължи
това гонение на християните? Докато „Лъвът на Юда“ (Откр. 5, 5)
дойде отново.

Християни и мюсюлмани

Християни и мюсюлмани - да си подадем ръка и да се поучим един от друг!
Една от основните цели на тази книга е да не се противопоставят общ-
ностите на двете религии, а да постави християни и мюсюлмани един до
друг, да ги призове да живеят заедно в мир, разбирателство, толерантност
и респект, да им помогне взаимно да опознаят религиите си, да видят най-
доброто в тях, да се поучат един от друг и да търсят истината.
Нека припомним още веднъж, че двете религии имат общи неща помеж-
ду си - например личности, които те уважават и почитат - Авраам, Исаак,
Яков, Моисей, Мария и др. Към това трябва да се добавят и доста истори-
чески събития, които свързват тези две религии. Въпреки отчуждаването
в хода на историята, не трябва да се забравя, че тези личности са почитали
и са служили на истинския Бог, на Който и християните днес се молят.
Големите доктринални противоречия и коренно различното историче-
ско развитие на двете религии не би трябвало да бъдат повод за дистанци-
ране, безлюбие и взаимна омраза. Напротив, в интерес на миролюбивите
човешки взаимоотношения е много по-важно да се търси на първо място
онова, което сближава, и след това по добронамерен и интелигентен начин
да се споделя онова, което раздалечава. Убедени сме, че това е най-добрият
път да се види голямата и непреодолима разлика между библейския Бог
и Аллах, Христос и Мохамед, Библията и Корана, и само по този начин
ще се намерят верните отговори на важните за нас въпроси:
Кой е истинският Бог и къде да Го търсим?
Християни и мюсюлмани молят ли се на един и същи Бог?
А и в двете религии има твърде много добри неща, които си заслужава
да се приемат и да се изпълняват. Ето защо ние се обръщаме към после-
дователите на Христос и Аллах да си подадат ръка и да предложат най-
доброто, което притежават. Така те ще могат да обогатят взаимно живота
си като религиозни хора и да послужат като пример както на атеисти, така
и на последователи на езически религии.
А. В какво могат християните да се поучат от мюсюлманите?
Миролюбивите и благочестиви последователи на исляма притежават
много неща, на които християните трябва да обърнат внимание и да се
поучат от тях. Ето някои от тях:
1) Страхопочитанието, смирението, подчинението на волята на
Аллах и уважението към Неговия пророк Мохамед. В ислямския свят
тези качества на вярващите мюсюлмани са много силно изразени и се
практикуват повсеместно. Благодарение на тази религиозна душенагласа
мюсюлманите се отличават с трудолюбие, непретенциозност, скромност
и стремеж към мирно съжителство. Тези качества са и една от основните
причини, на която България дължи до голяма степен етническия мир
между християни и мюсюлмани - нещо, което не се среща в никоя друга
държава в света.
За съжаление, в много либерални християнски общества такова от-
ношение на християните към Христос отдавна е непознато. Явно е, че
такива „християни“ злоупотребяват със свободата, която Христос дава
на Своите последователи, или пък забравят, че Той е Бог, пред Когото
трябва да стоим със страхопочитание, приличие, благоговение, послу-
шание и смирение.
Ето една област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
2) Стриктното спазване на петте задължителни неща за всеки мюсюл-
манин (стълбовете на исляма): вярата (шахада), молитвата (намаз), поста
(саум) по време на Рамадан, милостинята (зекят), поклонението в Мека
(хадж). Ние християните сме свидетели с какво старание, обич и вярност
мюсюлманите спазват тези заповеди на Аллах. Нерядко сме свидетели как
на паркинги на аутобаните, мюсюлмани постилат килимчето и се обръщат
към Мека с молитва. Рамаданът е закон, който още от детинство се спазва.
Ще споменем и един случай на благотворителност от мюсюлманин. Преди
години имахме добър приятел от Истанбул, който развиваше бизнес в
България. Той знаеше, че ние се занимаваме с отпечатване и разпростра-
нение на Детски Библии. Веднъж той предложи парична сума с думите:
„Искам да направя дарение, за да отпечатвате Детски Библии.“ Ние
доста се учудихме, че като мюсюлманин върши това, и го попитахме защо
го прави.
„Аз помагам, за да ми помага и на мене Аллах“ - беше неговия отговор.
При болшинството от християните вярата обикновено е личен въпрос,
а молитвата се практикува или в случай на нужда, или пък когато се ходи
на църква, обикновено на големи християнски празници. А да не говорим
за поста, който отдавна е изгубил своето библейско значение или пък му се
отдава диетично-здравословно значение.Благотворителността е придобила
предимно социален характер, при което се забравя, че тя е заповед от Бога.
Ето друга област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
Ето друга област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
3) Безпримерното смирение на жената-мюсюлманка и изключител-
ното ѝ старание да не бъде съблазън за мъжете, както с поведението си,
така и с облеклото си. В това отношение ислямът напълно се съобразява
както с Корана, така и с психологията на мъжа, при когото ерогенната
възбуда се осъществява чрез очите. По този начин ислямът щади както
моралното състояние на индивида, така и здравината на семейството.
Това положително е и една от причините разводите при мюсюлманите
да са значително по-малко отколкото при християните. Има една статис-
тика от най-голямата мюсюлманска държава в света - Индонезия. При
допитване се установява, че 98% от младите мъже са против предбрач-
ните сексуални взаимоотношения. Свободните и хомосексуални бракове
в мюсюлманския свят не са така популярни, както в т.нар. християнски
страни. А оттук и извънбрачните раждания и абортите в ислямските
страни са много по-малко, отколкото в християнските.
Да видим какво е положението при християните в това отношение:
Най-напред трябва да се каже, че жените-християнки биха могли да се
поучат в някои неща от жените-мюсюлманки. Далеч сме от мисълта да
се носят фереджета (бурки) или шалвари, което нито Библията, нито съ-
временната култура изисква! Но несъвместимо е с християнския морал
и етика оскъдното, тясно или прозрачно облекло, с което се привличат
погледите на мъжете и по този начин се задействат страстолюбиви жела-
ния, които водят до грях, както за източника на съблазънта (жената), така
и за потърпевшия (мъжа). Много често християнките се обличат така и
при посещение на богослужения, като по този начин се товарят с грехове,
без да осъзнават това.
А какво да кажем за свободните бракове, от които се раждат извънбрачни
деца? Голям морален проблем са и хомосексуалните бракове, които в много
християнски държави са официално легализирани. Известно е, че годишно
се правят над 50 милиона аборти и то предимно в християнски страни.
Ето трета област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
4) Обучението на децата в Корана, начинът на живот според исляма
и възпитанието им във вяра в рамките на семейството. Известно е, че
в ислямските страни обучението във вярата започва още от най-ранна
детска възраст. Чували сме мюсюлмани да казват, че на 12 годишна
възраст знаели целия Коран наизуст. От психологическа гледна точка
се постига нещо много важно във формирането на интелекта на човека
още в детска възраст: механичната памет взема връх над мисловните
процеси. Знае се, че в България има 3,200 детски групи към джамиите,
където се изучава Коранът. В типично мюсюлманските страни (Саудит-
ска Арабия, Иран, Кувейт и др.) религиозното обучение продължава и
в образователната система. Така се формират личности с много добра
религиозна подготовка.
В християнските страни религиозното семейно възпитание е заместе-
но твърде „успешно“ от компютъра и телевизията. Този педагогически
подход на възпитание се допълва от училището и улицата, където Бог не
присъства, поради което християнските ценности изобщо ги няма. Те са
заместени от т.нар. права на детето и ученика, безсилие и безхаберие на
учителите, свободомислие, агресивност, детска престъпност, дискотеки,
ранно сексуализиране и морална деградация. За съжаление, нито държа-
вата, нито християнските църкви предприемат нещо конкретно, за да се
спре атеистичната деморализация на младото поколение. Така се формират
поколения, отдалечени от християнската вяра.
Ето четвърта област, в която християните могат да се поучат от мю-
сюлманите.
5) Особено впечатление прави, че в мюсюлманските страни еволю-
ционната теория няма големи шансове за развитие и успех. За съжале-
ние, в християнските страни еволюционната теория е съставна част от
образователните програми в държавните училища и университети. Тази
политика в християнските страни продължава да се провежда, въпреки
че еволюционната теория е отречена от науката.
Ето една друга област, в която християните могат да се поучат от
мюсюлманите.
6) Друг един показател, по който ислямът превъзхожда християнството,
е религиозното разделение. Сред мюсюлманския свят това разделение е
твърде скромно, в сравнение с това сред християните. Освен трите големи
християнски религии, съществуват още стотици по-малки християнски
общности, особено сред протестантския свят. За съжаление, между сто-
тиците разновидности на християнството няма братски взаимоотношения
на любов и взаимно уважение.
Б. В какво могат мюсюлманите да се поучат от християните?
1) Тук ние отново се основаваме на Библията, която учи, че християните
притежават най-великата ценност, която никоя друга религия на света
няма: Те вярват в единствения и истински Бог. Това е библейският
Бог, Който е един по същество и се изявява в три лица - ОТЕЦ, СИН и
ДУХ СВЕТИ. Този Бог има Син, Който се казва Господ Иисус Христос.
Сам Аллах казва в Корана, че Библията е „истина... светлина... и води-
тел към истината“ (Сури: 10, 94; 5, 44-46). А в Сура 3, 3 Аллах е много
ясен: „Преди това пък беше проводил Теврата (Стария Завет - б.а.) и
Инджила (Новия Завет - б.а.), за да посочи на хората правия път.“ С
други думи истината е при християните.
Това е, в което мюсюлманите могат да се поучат от християните. Мно-
зина мюсюлмани са приели и приемат тази истина.
2) През последните няколко години милиони мюсюлмани са принудени
да напуснат своите родни страни. Тези бежанци намират убежище и гос-
топриемство предимно в християнски страни (Германия, Холандия, Шве-
ция, Англия и др.). Богатите мюсюлмански държави (Саудитска Арабия,
Кувейт и др.) би трябвало да се поучат в това отношение от християните.
3) В Стария Завет на Библията има немалко текстове, които не са в
хармония с новозаветното учение и със съвременните представи за цен-
ностната система на християнина (робство, убийства, жертвоприношения,
обрязване и др.). Те не са задължителни за християните, тъй като в Новия
Завет изцяло се отменя тяхната валидност (Лука 16, 16; Мат. 5, 21/27/31;
Римл. 10, 4 и др.).
В Корана има текстове, които също не са в хармония с една добра
ценностна система (напр. отношението към неверниците и вероотстъп-
ниците). Радикалните ислямисти биха могли да се поучат от християните
в това отношение и да се дистанцират от такива призиви в Корана, както
са направили и правят милиони миролюбиви мюсюлмани по цял свят.
Християните са благословени хора, защото знаят истината. Ако те я и
притежават, тогава те ще бъдат щастливи. А ако живеят според истината
и я споделят с другите, те ще бъдат най-щастливите и плодоносни хора
на света. Христос казва: „АЗ СЪМ ИСТИНАТА“ (Иоан 14, 6).

РЕЗЮМЕ (обобщение)

Относно голямата тема „Християнство и ислям“ Библията, Коранът,
историята, археологията, както и световноизвестни специалисти в тази
област, дават огромна информация, която представяме в обобщен вид:
1) Евреите и арабите имат общо етническо начало, но различно исто-
рическо, религиозно, социално и културно развитие, както и различно
влияние върху световната цивилизация и икономика. Отчуждаването
между тези два етноса започва още от двамата сина на Авраам - Измаил
и Исаак - и ескалира в техните поколения. От потомството на Исаак идва
обещаният Спасител на човечеството - Христос, а Мохамед е 46-то поко-
ление от потомството на Измаил. Между евреи и араби има силно изявено
безлюбие, което често намира израз във военни действия, атентати и терор.
Както ортодоксалните евреи, така и арабите имат необуздана омраза
и подчертано агресивно отношение към християните.
2) Библията учи, че има един-единствен Бог, Творец на Вселената и
това е библейският Бог. Всички богове на останалите народи Библията
определя като идоли и измислени от хората, несъществуващи божества.
Бог открива Себе Си и Своите качества единствено в Библията. Библей-
ското откровение е пълно, завършено, съвършено и достатъчно, за да се
гарантира спасението на човека, което е същността и крайната цел на
Библията. Ново допълнително откровение на библейския Бог няма.
Това означава, че Коранът не е нито продължение, нито допълнение,
нито корекция на Библията, а съвсем независима и отделна свещена книга
на исляма. Няма никакви научни доказателства, че евреи и християни са
премахнали текстове от Стария и Новия Завет, поради което се е нало-
жило Аллах да даде Корана. Това се опровергава от хилядите ръкописи
на Библията (8,000 на Стария Завет и 25,000 от Новия Завет), които са
напълно идентични със съвременния текст. Този факт показва, че промени
в оригинала на Библията няма.
3) Библейският Бог не е идентичен с Аллах на Корана, поради което
християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог. Няма никакви
исторически и археологически доказателства Богът на Авраам да се е
казвал Аллах и Авраам да е бил мюсюлманин. В Библията изобщо не се
споменават думите „Аллах“, „Ислям“ и „Мюсюлманин.“ Фактът, че в
Корана и в Библията има някои личности и събития, които са идентични,
показва, че авторът на Корана (Аллах) е познавал Библията. Това обаче в
никакъв случай не е доказателство, че авторът на Корана е автор и на Биб-
лията. Ето защо това е така: а) Разликите в съдържанието и целта на тези
две свещени книги са огромни. Ако авторът беше един, това не трябваше
да е така; б) Идентичността на личности и събития в Библията и Корана
не е абсолютна, а относителна. Има голямо разминаване в исторически
аспект. Ако авторът е един, защо има несъответствия и кое от двете е
вярното? Едната от тези информации е грешна. В Сури 10, 94; 3, 3 и 4, 46
Аллах казва, че истината е в Библията, която е светлина и води по правия
път. в) Защо е било необходимо този автор да дава същата информация
в Корана, след като я е дал вече в Библията и тя е истина? Това означава,
че с информацията в Корана се цели нещо съвсем друго, но не и това,
което е целта на Библията. г) Ако Аллах е автор на Библията, защо не е
споменал името Си в нея?
Логично е, че Авторът на Библията и Този на Корана не са един и
същи Бог. ЯХВЕ и Аллах са коренно различни. А това означава, че хрис-
тиянството и ислямът са две напълно различни и несравними по своята
същност религии.
4) Разликата между християнството и исляма се потвърждава на първо
място от произхода, същността и целите на свещените книги на тези две
религии - Библията, по-конкретно Новия Завет, и Корана. В настоящата
книга се дават редица основни различия между тези книги. Ето някои от
най-съществените разлики: в Библията има над 3000 изпълнени проро-
чества, в Корана това липсва. При Аллах мюсюлманинът идва като роб,
при библейския Бог - като дете. Прошката, наказанието и вечния живот
в рая Аллах дава произволно на когото си иска, Библията гарантира тези
три неща. Коранът казва, че Аллах няма син, Библията говори за Божия
Син - Христос. Новозаветното християнство говори за равнопоставеност
между мъжа и жената, Коранът поставя мъжа над жената. Коранът раз-
решава многоженството, Новият Завет - не. Коранът наказва със смърт
тези, които напускат исляма, Новият Завет дава пълна свобода. Коранът
разделя хората на правоверни (мюсюлманите) и неверници (предимно
евреи и християни), Новият Завет учи, че всички хора са еднакво ценни в
Божиите очи. Коранът е агресивен към неверниците, новозаветното хрис-
тиянство заповяда да обичаме враговете си. Историята на исляма говори
за военнолюбие, а на християнската вяра - за миролюбие. Между Корана
и Библията цари пълно и непримиримо различие относно учението за рая.
Коранът отрича съществуването и последиците на първородния грях,
християнството приема и двете. Целта на Корана е мюслемизирането на
целия свят, на християнството - спасението на човешката душа.
5) Между библейския Бог и Аллах на Корана съществуват огромни и
непреодолими различия, както относно техните качества, така и в тяхното
отношение към човека. За качествата на библейския Бог научаваме от
Творението, Библията, Богочовека Христос и от многото начини, чрез
които Той се открива на света.
Кой е Аллах?
От историята и археологията научаваме, че Аллах е арабско езическо
божество, известно в доислямския период. Неоспорим исторически факт
е, че Кааба в Мека е бил езически храм, където са били идолите на Ал-
лах и другите арабски божества в предислямско време. Името Аллах се
е използвало като лично име за Лунния бог. Археологическите находки
показват множество статуи и йероглифни надписи, в които полумесецът
е поставен над главата на божеството, за да символизира поклонението
на Лунния бог. Археолозите са открили храмове на Лунния бог в целия
Близък изток. Лунният бог се нарича Ал Иллах и името му е съкратено
до Аллах. Мохамед е бил посветен в религията на Лунния бог. Но Моха-
мед предприема една революционна за времето си стъпка - той приема,
че Лунният Бог е не само най-велик между всички останали арабски
божества, но че той е и единственият. Така Мохамед ликвидира всички
останали арабски божества, като по този начин преминава от политеизъм
(многобожие) към монотеизъм (еднобожие). И тъй, думата „Аллах“ не
е измислена от Мохамед, нито пък се споменава за първи път в Корана.
Поради това Мохамед изобщо не обяснява в Корана кой е Аллах, което
показва, че неговите съвременници са знаели за това божество много
преди раждането на Мохамед.
Аллах обаче сам разкрива себе Си в Корана (Сура 113, 1), казвайки на
Мохаммед, че Той е „Господар на утринната зора.“ Библията (Исаия 14,
12) обяснява кой е този господар: Това било съвършено духовно творение
(Луцифер), което поради гордост е изгонено от небето, ставайки враг на
Бога и „княз на този свят.“
От казаното до тук следва: Аллах не е същият Бог, за когото говори
Библията; Библията и Коранът имат коренно различен произход.
6) Между Христос и Мохамед съществуват огромни и непреодолими
различия. Изложените в книгата 69 уникални качества на личността,
учението и делото на Христос показват, че на този свят не е живял друг,
който да е притежавал подобни качества. В Корана се дават повече от
десет качества на Христос, които са характерни за един Бог. А това ни
дава основание да смятаме, че Христос е откровение на Самия Бог, дошъл
като Богочовек на земята да покаже пътя за спасение на човеците.
Кой е Мохамед?
Ето какво четем в независимата електронна енциклопедия „Уикипедия“
за Мохамед. Роден е през 570 г. в Мека, Саудитска Арабия. Има трудно
детство. Израства като сирак при свои роднини. Бил е неграмотен. Още
като дете и юноша той е прекарвал твърде много време в храма на Мека
- Кааба. Тук е наблюдавал как служителите на светилището изработвали
идоли на арабските божества и ги продавали на многото поклонници. Това
идолопоклонство възмутило младия човек.
Работи при богата вдовица, за която впоследствие се оженва. Когато
е на 40 години, получава първите откровения от ангел Гавриил. Така се
поставя началото на исляма, който първоначално в роднински, а след това
и в по-широк кръг, много бързо се разраства предимно по военно-завое-
вателен път. До края на живота си Мохамед се налага като изключително
успешен религиозен, военен и политически водач.
Настоящата книга дава мненията на различни експерти по исляма за
дейността на Мохамед като религиозен и политически лидер. Според
повечето учени арабисти вярата в пророческото призвание на Мохамед
се получила под влияние на неговата нервна болест, от която страдал.
Един от най-добрите познавачи на исляма и лекар д-р Шпренглер диаг-
ностицира болестта като „мускулна истерия.“ Начинът на получаване на
откровенията смущавали и самия Мохамед, който дълго време смятал,
че му въздейства зъл дух.
В книгата на Есад Бей „Биография на Мохамед“ четем: „Пада, тялото
му трепери, на устните му избива пяна... Това е било обичайно състоя-
ние, в което Мохамед е получавал откровенията си... Съзнанието не се
изгубва и с това тази болест се различава от епилепсията. Истериците
са много чувствени и големи ентусиасти“(стр. 73).
7) Християнство и ислямът са две коренно различни религии и христи-
яни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог. Това се потвърждава
от основните и непреодолими разлики от доктринално естество: а) Биб-
лейският Бог има Син, Аллах няма. б) Християните вярват в Бог, Който
е един по същество и троичен по изява, ислямът отрича това. в) Христос
притежава уникални качества, каквито никой друг не притежава, включи-
телно и Мохамед. г) Християнството приема първородния грях и неговите
последствия, ислямът отрича тези последствия. д) Християнският Бог се
идентифицира с тези, които го обичат; Аллах е скрит, непознаваем и не се
открива на хората. е) Библейският Бог се жертва за хората, Аллах очаква
жертва от своите последователи. ж) Целта на библейския Бог е спасението
на човеците, а на Аллах - ислямизацията на света. з) Библейският Бог
обича всички хора, Аллах дели хората на правоверни и неверници.
8) „Общите“ неща между двете религии в никакъв случай не ни дават
основание да отъждествим тези религии. Например и в двете религии се
говори за чудеса. Разликата в същността и целта на чудесата обаче при
едната и другата религия са коренно различни. И в двете религии се говори
за агресивност, насилие, гонение, фанатизъм и тероризъм. Мотивацията
за всички тези неща в двете религии е коренно различна. Ето защо на
миролюбивия и благочестив християнин или мюсюлманин не могат да
се припишат злодеянията, които религиозните водачи или отделни теро-
ристични елементи в тези религии вършат. В тази връзка заслужава да
се прочете статията на големия познавач на исляма Fuad Adel: „Мюсюл-
манските бежанци и ислямският терор“ по повод терористичния акт в
Париж от 13. 11. 2015 г.
9) Специално внимание е отделено на упреците към събития и лич-
ности в Стария Завет, които противоречат на морала и етиката от гледна
точка на съвременния човек. Тези теми трябва да се разглеждат винаги в
контекста, а не откъснати от общото съдържание. Разгледана е връзката
на юдаизма с християнството и исляма. Подчертава се, че между Талму-
да и Хадисите има много общи неща, предимно от религиозно-битов и
социално-етичен характер. Но трябва да се знае, че Талмудът е доста
отдалечен от Тората, както и Хадисите от Корана, а двете заедно нямат
нищо общо с християнството.
10) Тъй като в Корана и Хадисите има известни противоречия, историче-
ски неясноти и нравствено-етични феномени, противоречащи на възгледите
на съвременния човек, ние отправяме доста въпроси към ислямските бого-
слови с очакването да се даде отговор на редица доктринални и религиозно-
битови въпроси. Ето някои от тях: Защо Аллах се позовава на много места
в Корана на Библията, а не на свещени книги от другите религии? Защо
Аллах не дава Корана на Мохамед лично, а чрез посредник? Автентичността
при директното предаване е много по-голяма, отколкото чрез посредник. В
някои Сури се използват думите „позволено ми е“, „нареди ми се“ и други
подобни. Значи ли това, че над Аллах има друг по-велик от Него? Как да
разбираме употребата на множествено число в Корана по отношение на
Аллах? Значи ли това, че Аллах не е един? Кой е имал интерес да се пред-
стави библейската информация в Корана в изкривен, неясен, замъглен или
половинчат вид?
Ако не се даде отговор на тези и много други подобни въпроси, тогава
трябва задължително да се съгласим с квалификацията на Библията от-
носно произхода и същината на божествата на небиблейските религии.
Тя ги окачествява като измислени от хората суетни идоли.
11) Книгата споделя няколко свидетелства на бивши мюсюлмани, при-
ели християнството. Подбрали сме високообразовани хора, които добре
познават исляма. Естествено се поставя въпросът защо хората преминават
от исляма към християнството. Ще споменем само някои от причините:
1) Качествата на библейския Бог, които по убедителен начин говорят, че
това е единственият и истински Бог. 2) Съвършеният характер на цен-
ностната система на християнството, която дава свобода, пълноценен
смисъл и ясна крайна цел на човешкия живот. 3) Исторически факти от
разпространението на исляма, както и жестокостите на радикални фана-
тизирани ислямисти. 4) Някои от бившите мюсюлмани са страдали от
тежки и нелечими болести и след като са получили чудотворно изцеление
от Христос, са се обърнали към християнството.
Разбира се, задължени сме да си поставим и един друг съществен въ-
прос: Защо тези мюсюлмани не са преминали към друга религия, а именно
към християнството? И още нещо: Тези хора добре са знаели, че с напус-
кането на исляма рискуват живота си. И въпреки това са го направили.
12) Посочени са примери и на християни, приели исляма, както и
причините за това.
Библията като основа и критерий на тази книга
Тъй като настоящата книга се основава върху библейското учение, то в
заключение ще цитираме шест стиха от Библията, които до голяма степен
определиха целта, структурата и съдържанието на тази книга:
„Защото всички богове на народите са идоли,
а Господ небесата сътвори“ (Пс. 95, 5)
„...Аз съм Бог, и няма друг“ (Ис. 45, 22)
„Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14, 6)
„…Твоето слово е истина“ (Иоан 17, 17)
„те замениха истината Божия с лъжа“ (Римл. 1, 25)
„Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос?
Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.“ (1 Иоан 2, 22)
Тези стихове доказват, че:
1) Христос и Словото Божие са абсолютната истина.
2) Библейският Бог е единствен истински Бог и Творец на Вселената.
3) Божествата на всички останали религии са несъществуващи и лъжливи.

ПОСЛЕСЛОВ

В настоящата книга сме се старали да представим истината за христи-
янството и исляма от позицията на Библията, на Корана, от историческа
гледна точка на двете религии, както и според мнението на световноиз-
вестни специалисти в тази област. Ако евентуално възникне несъгласие с
написаното, то ние сме отворени за всякакви мнения, дискусии, коментари
и критики.
Нека всеки човек знае, че библейската истина е като гранит, който
никога не може да бъде разбит, защото Библията е Божие Слово, а с
истинския Бог компромиси не бива да се правят.
Искаме още един път да подчертаем, че имаме подобаващ респект към
Корана, Мохамед и исляма. Като християни се отнасяме с уважение към
последователите на тази световна религия. В този смисъл се придържамe
към апологетичната стратегия на най-великия християнски мисионер на
всички времена - свети апостол Павел, който представяше само истината
и никога не хулеше онези, на които благовестеше. Нещо повече, той с
мъдрост и любов проповядваше, че Иисус Христос е БОГ и Спасител на
човеците.
Надяваме се книгата да е от полза както за християни, така и за мю-
сюлмани. Първите да имат убеждението, че изповядат истинския Бог
- Иисус Христос, а вторите да знаят, че библейският Бог и Аллах не са
едно и също нещо.
Нека всеки читател да не забравя, че когато се явим пред Бога във
вечността, всички ще бъдем съдени според един закон, който гласи:
КОЙТО НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА, НЕ Е ВИНОВЕН,
НО КОЙТО НЕ ИСКА ДА ЗНАЕ ИСТИНАТА, Е ВИНОВЕН.
Който е прочел тази книга, знае вече, че истината е в християнската
вяра. Докато човек е жив, винаги може да се обърне към ИСТИНАТА, за
да не бъде осъден във вечността!

МНЕНИЕ НА ЧИТАТЕЛИ

Емануил Тошев: Изключително съм честит, че тази книга излезе на
бял свят. Тя ни води в света на истината..., която ще ни направи свободни...
без война, без тероризъм, без самоунищожение. Тя е много важно пособие
за богослови, духовници и миряни.
Мария Лазарова: Авторският колектив е вложил в книгата сърце,
компетентност и хуманност. На грамотния и мислещ мюсюлманин книгата
дава много теми за размисъл. С добре премерен и балансиран подход към
неоспорими истини и факти, авторите помагат на мюсюлманина сам да си
отговори на най-важния въпрос относно същността на исляма. Книгата ще е
полезна и за политиците, за да разберат религиозните основи на тероризма.
Така ще могат да се опазят мирът и ценностите на човешката цивилизация.
Милен Илиев: Бих искал да поздравя авторите за смелостта, защо-
то такава книга не е безопасна за тях. Текстът е написан на достъпен и
популярен език, като същевременно поднесената информация е научно
и фактологически обоснована. Авторите не натрапват своето мнение, а
оставят читателят да осмисли обилната информация и сам да си направи
изводи. Тази книга ще събуди едни от сън, други може да възроди и върне
във вярата на прадедите им, а за трети - да постави ново начало.
Георги Найденов: Тази книга трябва да се преценява от гледище на
мерките срещу тероризма. Авторите декларират подобаващ респект към
Корана, Мохамед и исляма, придържайки се към стратегията на апостол
Павел. Тематиката е анализирана с подчертана практическа насоченост и
грижа за глобалните политически, религиозни и икономически интереси
на нашето време.
Теодор Ангелов: Темата на книгата е страшно актуална. Тя е една
от най-дискутираните в целия свят. По-добър и успешен сравнителен
подход за достигане на истината не може да се намери. Изводите са ло-
гични и обосновани. Формулирането на тези толкова актуални въпроси,
поставянето им на масата, освободени от всякакви табута и недомлъвки,
увеличава сериозността и заслугата на тази книга. В книгата са спазени
етиката на отношенията, коректността, вежливият и непреднамерен език
и подходящите изразни средства. Тази книга може да се възприеме като
тежък топовен изстрел срещу фундамента на исляма - Аллах, Корана,
Мохамед. Въпреки деликатния тон, ударът срещу исляма е много сериозен.
Толкова взривоопасен материал досега не съм срещал.
Свещ. Стефан Чалъмов: Чест прави на авторите, че се ангажират с
един проблем и неговото изясняване на базата на сравнителен анализ. В
книгата не остава място за съмнение къде и коя е истината. Чрез познанието
на истината ще съумеем да изградим жива и действена вяра, а не злоба и
омраза, защото те са плод на бащата на лъжата - дявола.
Константин Еленков: Имахме нужда от такава книга. Тя разсича като
светкавица тъмната мъгла, в която мнозина, а и пишещият тия редове, се
лутат. Непредубеденото отношение на авторите към темата прави книгата
безценен източник на информация.
Светослав Илиев: Впечатляващо е, че в толкова малка по обем книга сте
успели да посочите точните факти и доказателства, позовавайки се изклю-
чително на Библията и Корана. Книгата ни разкрива една деликатна и слабо
коментирана тема. Написана е на лесно разбираем език и без излишни натовар-
вания. Сравнителното разглеждане на Христос и Мохамед по изключително
интелигентен и неагресивен начин обяснява убедително в Кой е истината.
Ганка Славова: С голяма дълбочина и загриженост авторите ненатрап-
чиво и с уважение, чрез силата на фактите разкриват, кой е истинският
Бог. Книгата е уникална и абсолютно необходима, достъпна за читателя,
като в същото време поставя читателя в голяма отговорност.
Тодор Тодоров: Книгата „Християнство и ислям“ е нещо специално.Тя
е задълбочено научно изследване на базата на огромни авторски познания
на Библията и Корана. Сравнителното изследване на тези две Свещени
книги придава особена стойност на настоящата книга. Моето лично мнение
е, че ислямските богослови трябва да елиминират агресивните текстове от
Корана, за да останат положителните писания, по които живеят милиони
мюсюлмани по света.
Даниела Маркова: Фактите по неоспорим начин доказват, че Библей-
ският Бог е истинският Бог. Особена стойност на книгата са свидетелствата
на много високообразовани мюсюлмани, които са познали истината и са
приели християнството. В книгата личи голямата любов и загриженост на
авторите към мюсюлманите. Не се засяга ничие религиозно чувство. Ав-
торите ясно подчертават, че докато човек е на земята, никога не е късно да
се обърне към Истинския Бог и да намери спасение. Авторите призовават
за мир между хората от двете религии и за свобода на избора.
Анета Василева: Изключителна книга! Не бях чела досега подобна
съпоставка. Железни аргументи. Голямо предимство е, че като съавтори
участват бивши мюсюлмани. Много ме впечатли фактът, че в името на
Аллах убиват и същевременно наричат този Аллах милостив - парадокс,
непонятен за здравия човешки разум.
Лилян Иванов: Книгата показва истинската същност на исляма -
такъв, какъвто е. Тази книга е написана с любов и загриженост и води
читателя до познание на истината, чрез която може да се достигне спа-
сение. Книгата по категоричен начин убеждава както християни, така и
мюсюлмани, в три неща: 1) Библейският Бог и Аллах не са едно и също
лице; 2) Авторът на Библията и Корана не е един и същи Бог; 3) Христос и
Мохамед се различават коренно един от друг. Книгата е ясна и разбираема.
Макар и да не е посочено направо, книгата дава достатъчно основание да
се разбере кой е Аллах... Така и не особено просвитеният и непредубеден
читател може лесно да се досети кой е авторът на Корана. .. В книгата ясно
е показана най-голямата опасност за християнството днес - хрислямът,
чрез който се търси обединение на християнство и ислям. Аз съм убеден,
че авторите на книгата са водени във всичко от Святия Дух. Това личи от
ясната и логична мисъл, безкомпромисност и смелост.
Минка Греъм: В книгата се дават отговори на много актуални и
назрели въпроси на деня. Авторите подхождат към тази трудна задача за-
дълбочено, внимателно, но безкомпромисно по отношение на Библейската
истина. Ислямът учи, че Аллах е автор на Библията и Корана. Но как тогава
да си обясним многото противоречия между тези две Свещени книги,
както и противоречията в самия Коран? Дали Аллах (техният автор) като
отменя, анулира, поправя и подобрява собствените си откровения не цели
да коригира собствените си атрибути?! Авторите се аргументират много
добре в представянето на различията между християнството и исляма.
Характерни са внимателното разследване, фактологичната и логична обо-
сновка както и безпристрастната информация, която читателят получава.
Голямо противоречие в Корана е въпросът за първородния грях. Ислямът
учи, че всички мюсюлмани се раждат безгрешни и затова нямат нужда
от спасение. Но тъй като впоследствие грешат, трябва да вършат добри
дела, без да са сигурни дали ще се харесат на Аллах. Самият Мохамед на
смъртното си легло казва, че не знае къде ще отиде. Тогава какво остава за
обикновения мюсюлманин? Джихад! Но дали това е отговорът, тъй като
Мохамед е убивал много неверници и въпреки това не е знаел къде отива.
Тогава каква сигурност има в джихад...? Този труд е едно систематично
изложение, ползващо достоверни източници и научни доказателства. Кни-
гата „ХРИСТИЯНСТВО и ИСЛЯМ“ е написана с обич, без предразсъдъци
или провокация, с чувствителен тон и уважение към другите и правото им
на избор. Чарът на книгата е в това, че читателят има свободата да вземе
интелигентно и непринудено решение за личния си живот във вечността.
Иван Личев: Прочетох тази книга и я препоръчам на всеки човек. Скъпи
читателю, преди всичко помни, че всеки човек в деня на смъртта си неизбеж-
но се среща очи в очи с Твореца на Вселената. В този свят има много истини,
но само една от тях е АБСОЛЮТНАТА и разкрива Кой е ЕДИНСТВЕНИЯТ
И ИСТИНСКИ БОГ. Това е Този, на Когото същността отговаря напълно на
смисъла и съдържанието на тази дума. Този Бог е несравним с божествата
на небиблейските религии, които са фалшиви, въображаеми и лъжливи.
Елисавета Тотева: В тази книга авторите стъпват на много здрав фун-
дамент - свещените книги на двете религии. Очевидно авторите познават
твърде добре тези книги и с уважение представят на читателя изложеното
в тях, призовавайки към честна и справедлива оценка. Способността на
авторите да се аргументират е забележителна, а пълнотата в разглеждането
на темата - впечатляваща. Горещо препоръчам книгата.
Васил Димитров: По един интелигентен начин авторите доказват
чрез Библията и Корана Кой е истинският Бог и какво трябва да прави
човек, за да е в мир със Създателя си. Ние не знаем как ислямът ще при-
еме предизвикателството на посланието на тази книга. Но каквато и да е
реакцията, това е шанс хората още веднъж да чуят, че Иисус Христос е
единственият Бог и Спасител. Тази книга показва на дело как да се води
борбата срещу небиблейските религии, изразено в Библията така: „Защо-
то ако и да живеем по плът, по плът не воюваме. Защото оръжията,
с които воюваме не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на
крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо
против познанието на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на
Христос“ (2 Кор. 10, 3-5).
Павел Андреев: Книгата „Християнство и ислям“ е нужна за внасяне
на светлина в тъмнината. Един добър апологетичен труд, строен анализ
и съпоставка между Библия и Коран, исторически факти и свидетелства.
България има нужда от тази книга.
Здравко Ненов: Книгата „Християнство и ислям“ е нещо, което дълги
години е липсвало на българския книжен пазар. Прави впечатление като
много силно, относително балансирано и добре аргументирано четиво за
двете религии, макар и написано от християнска гледна точка. Масовият
български читател е слабо запознат с християнството, а още по-малко с
исляма. Обикновено едното или другото се приема единствено на базата на
етническата традиция, а не на базата на информиран личен избор. Голямо
достойнство на настоящата книга е, че многократно призовава читателя
да се запознае подробно с християнството и с исляма, за да може да си
състави собствена преценка. Макар да не претендира за изчерпателност,
книгата привежда многобройни аргументи и за едната, и за другата пози-
ция. Положено е голямо старание да е балансирана, а не едностранчива,
както и да поддържа добър тон и да стимулира взаимното разбирателство
и мир между двете религии.
Неделчо Върбанов: Живея в район с преобладаващо мюсюлманско
население. Нагледал съм се и съм се наслушал на невежество относно
християнството и исляма. Мнозина казват, че разликата между Библията
и Корана била нищожна. Още по-жалко и тревожно е, когато политици
и интелектуалци говорят по медиите относно тероризма, казвайки, че
ислямът нямал нищо общо с това и че всички религии учели на добро и
на мир. Книгата „Християнство и ислям“ е една от малкото четива на
български език, които разкриват истинското лице на исляма и че не Бог е
вдъхновил Мохамед да напише Корана. Макар и трудна за преглъщане от
мюсюлманите, истината си е истина и тя не трябва да бъде премълчавана.
Страхил Иванов: Книгата „Християнство и ислям“ е отговор на засиле-
ния през последните десетилетия натиск от политици и медии за приемане на
исляма като близка на християнството религия. Твърдението, че християни и
мюсюлмани се молят на един и същи Бог, натрапчиво повтаряно от медиите
и някои религиозни дейци, не представлява проблем за мюсюлманите. Но за
християните е компромис, пагубен за душите и несъвместим с Христовото
учение. Какво представлява тази книга? За християните е изключително по-
лезно четиво, което би ги предпазило от сериозни грешки. За мюсюлманите
би трябвало да е повод за размисъл. За критиците тази книга е хвърлена
ръкавица. За работниците на Божията нива книгата е чудесно помагало в
благовестието. Поздравления и благодарност на авторите за труда!
Александър Иванов: Темата „Християнство и ислям“ не е нова за
съвременното общество и продължава да бъде силно актуална. За съжа-
ление обаче дебатът по нея е силно поляризиран и се върти все някъде в
периферията ѝ - около нейния етнически, социален и културен аспект. С
настоящата книга авторите отварят дебат върху сърцевината на темата, като
запазват така необходимия тон на взаимно зачитане и уважение на опонен-
та. Книгата представлява значим апологетичен труд, който умело съчетава
широтата на възгледите, аналитичния ум и богатата опитност на авторите.
Иван Казалиев: Книгата се чете с абсолютна лекота. Ползвани са
авторитетни литературни източници. Най-ценното в книгата е любовта,
с която авторите се отнасят мюсюлманите. Аз живея в родопския край и
цял живот контактувам с мюсюлмани. Това са прекрасни хора. Винаги са
готови да помогнат, с каквото могат. Кротки, възпитани в дух на етническа
толерантност, взаимопомощ, толерантност и изключително трудолюбие.
Цветанка Бухова: В книгата добре подчертан е фактът, че обикновени-
те мюсюлмани не познават същността на Корана и военолюбивия характер
на Мохамед. Така те се оказват в плен на невежеството си. Най-силната
част на книгата са свидетелствата на мюсюлмани, приели християнството.
Авторите не противопоставят двете религии една на друга, а призовават
за толерантност и разбирателство.
Николай Ангелков: Осъзнавам колко труд и знание са били необ-
ходими, за да се направят тези чудесни съпоставки между Бог и Аллах,
Христос и Мохамед, Библия и Коран. Фактите са отразени безпристрастно,
а езикът е разбираем и достъпен за всеки читател.
Адрияна Жирова: Съдържанието на тази книга кратко и ясно отго-
варя на въпроса, поставен на първата корица: Къде е истината? Книгата
предизвика в мен радост, тъй като съм християнка, притежавам великата
истина и имам най-ценното - вечен живот при Бога.
Марин Котовски: Изключително благословена, разтърсваща, пробуж-
даща и осветляваща пътя на истината творба!
Надежда Кабакчиева: Авторитетният авторски колектив поражда
респект. Книгата се бори за истината, но не с високопарни фрази, а с кон-
кретни доказателства. Това е една толерантна книга в така деликатната
материя за християнството и исляма. Авторите не налагат на читателя свое
мнение. Особено ме впечатлиха простият и ясен език на книгата за такава
една сложна тема, богатата фактология и логичната последователност
на изложението. Научих много, разбрах много. Благодарна съм за това.
Красимир Кръстев: Написаното в тази книга е едно оригинално,
богато ерудирано и задълбочено изследване. Всичко е поднесено по впе-
чатляващо практичен и достъпен начин, което прави тази книга много
ценна. Днешният човек се нуждае от такова познание.
Снежана Николова: Многократно съм имала възможност да контак-
тувам с мюсюлмани. Какво да кажа? Това са хора, които излъчват благо-
родство. Готови са да се отзоват при всяка нужда. Когато постят, носят
храна не на умрелите, а на живите бедни хора. Това ме кара да мисля, че
тези хора в живота си се водят от страх към Бога. Тъй като и аз имам страх
от Бога, си мислех, че се молим на един и същи Бог, само че те го наричат
Аллах. Прочитайки книгата „Християнство и ислям“, ми се просветли ума
за една съществена истина. Новият Завет на Библията учи, че всички хора са
еднакво ценни в Божиите очи. Коранът е агресивен към неверниците (евреи
и християни). Христос ни учи да обичаме враговете си, да търсим мир с
всички човеци. Историята на исляма говори за войнолюбие, а християнската
вяра - за миролюбие. Целта на християнството е спасението на човешката
душа, а целта на Корана е ислямизация на света. Библейският Бог се жертва
за хората, а Аллах очаква жертва от своите последователи. Истинският Бог
е Този, Който предлага по-добра ценностна система. Много ценен в тази
книга е призивът: „Християни и мюсюлмани - да си подадем ръка и да се
поучим един от друг.“ Тази книга призовава християни и мюсюлмани да
живеят в мир, разбирателство, толерантност, респект и да търсят истината.
Димитър Киров: От началото на историята човечеството почита измис-
лени богове. По-късно възниква монотеистичната юдейска религия, в която
Бог говори лично на избрани мъже.По-късно Бог идва в този свят и живее
между хората. Това е единствено и неповторимо събитие. Така се появява
християнството. Ако не успеем да познаем истинския Бог, Който реално
присъства в нашия живот, ние си измисляме несъществуващи богове и те-
хни посредници, които говорят от свое име. Истинският Бог не се намесва
радикално в тези човешки процеси, за да не накърни свободата и правото
на избор на отделния човек. В книгата се прави сравнителен анализ между
двете религии, за да се покаже какви са характеристиките на вярата на
християните и мюсюлманите. В книгата „Християнство и ислям“ се говори
спокойно, с уважение към двете религии. Под спокойно протичащия разми-
съл за сходствата и различията между двете религии напира намерението на
авторите да разкажат стари истини за поука с цел разбирателството между
народите и познаването на истинския Бог, и за актуалността на Христовия
призив за мир и приятелство между хората. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ
Е РЕЛИГИЯТА НА МИРА И ЛЮБОВТА! Затова авторите деликатно ни
приканват да вникнем в смисъла на този универсален критерий за истин-
ност. Служението на Бога зависи от познанието на Този Бог. Има служение
с благоприятни последици и служение с вредни за хората последици. Тази
книга е за християнството и исляма, но не е против исляма. Текстът на
книгата издава личната добронамереност на авторите и смелия им опит да
покажат истината и да я предложат като образец на живот. Книгата е пос-
лание както към християни, така и към мюсюлмани да отворят съзнанието
си за истината, провъзгласена от Иисус Христос, за да се възприемем като
синове на единия и истински Бог, и да спрем да се мразим и убиваме.
Венеамин Пеев: Книгата съдържа кратка и сбита информация по
основните догматични възгледи на християнската религия и исляма.
Книгата показва превъзходството на Библията над Корана, на Христос
над Мохамед. Начинът на изложение е внимателен, ненападателен и
подчертава основния принцип на християнството - любов към другия.
Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят спасителните истини в
сферата на религията. Убеден съм, че книгата ще представлява интерес за
християни от всички конфесии, както и за учители по религия в духовните
и светски училища.
Ангел Александров: Прочетох книгата ви „Християнство и Ислям.“
Възхищение будят ревността ви за Истината, дълбочината на изследването
и силното ви желание да накарате хората да мислят.
Ренета Инджова: Книгата е много хубава, точна и навременна. Моите
почитания и поздрави за авторите.
Николина Киркова: Уникална книга! Изпълнена с различни факти и
доказателства: научни, исторически, археологически и богословски. Бог
да благослови и опази авторите на книгата и да я употреби за разширя-
ване на Царството Си!
Свилен Колев: Това е монументален труд с академична и богословска
дълбочина, но с простота и убедителност на изказаното. Тази книга е огън,
както за мюсюлманите, така и за християните. В книгата се дава превъзхо-
ден портрет на Господ ИСУС. Особено съм впечатлен от забележителното
съпоставяне между ИСУС и Мохамед само въз основа на Корана. Това е
възхитително. Особено впечатляващи са 8-те характеристики на ХРИС-
ТОС като БОГ и категоричният извод за централното послание на Корана
и неговия автор.
Цялата трета част е похвално изграждане на мост между човешките
сърца от едната и другата религия. Убеден съм, че с тази вдъхновена свише
книга Бог казва на България и на всички човеци, които ще я четат: „И ЩЕ
ПОЗНАЕТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ!“
Фикия Миланова: Авторският колектив на книгата „Християнство и
Ислям“ ни представя една уникална по своето съдържание, цел и актуал-
ност книга. Какво представлява ислямът, идентичен ли е християнският
Бог с техния бог, докъде и каква трябва да бъде нашата толерантност
и агресивният ислям, раждащ днешните терористични актове, са само
част от тези въпроси. Отговори на тях и на много други намираме в тази
необикновена книга. Въпреки строгият научен подход и изключителната
прецизност, с която авторите разглеждат приликите и разликите между
двете религии, книгата е написана леко, увлекателно и завладяващо,
непрекъснато провокирайки читателя. Непредубедено, в дух на дълбоко
уважение и загриженост за човешката душа, авторите помагат на читателя
да стигне до истината. Прави впечатление изключителната компетентност
на авторите по отношение на Християнското и Ислямското богословие,
както и прецизната подкрепа на всяко твърдение с цитати от Библията и
Корана. Въпреки налагащият се извод, че тероризмът е залегнал в самия
Коран, прави впечатление фактът, че авторите правят разлика между
миролюбивото мюсюлманство и войнстващия Ислям, и непредубедено
посочват и добрите страни в мюсюлманството, призовавайки към мирни
добросъседски взаимоотношения.
Относно кардиналните различия - истината не бива да се замъглява,
защото тя има отношение към човешката душа, както на тази земя, така
и във вечността.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
от мненията на читателите
Най-напред ние благодарим на читателите, които споделиха с нас
мнението си за книгата. Тези читатели показаха, че нашата мотивация за
написването на тази книга е правилна и съдържанието отговаря напълно
на поставената цел. От многото читателски мнения можем да направим
следните обобщени изводи:
1) Книгата е написана с компетентност, на достъпен и популярен език,
предлага обилна фактологическа информация и показва един много добре
изразен балансиран тон.
2) Авторите не натрапват своето мнение, а предоставят правото на
читателя сам да си направи изводи.
3) В книгата е показан подобаващ респект към Аллах, Корана, Мохамед
и исляма. Макар и трудна за преглъщане от мюсюлманите, истината си е
истина и тя не може да бъде подмината.
4) В книгата са спазени етиката на отношенията, коректността, вежливия
и непреднамерен език и подходящите изразни средства.
5) По-добър и успешен сравнителен подход за достигане на истината
не може да се намери. Не остава никакво съмнение, че истината е в хрис-
тиянството. Много силно, балансирано и добре аргументирано четиво за
двете религии. Тази книга е за християнството и исляма, но не е против
исляма. Текстът на книгата издава личната добронамереност на авторите
и смелия им опит да покажат истината.
6) В книгата личи голямата любов и загриженост на авторите към
мюсюлманите, без да се засяга тяхното религиозно чувство. Авторите
призовават за мир между хората от двете религии.
7) Книгата е изградена върху желязна логика, на базата на текстове
от Корана и Библията. Макар и да не е посочено направо, книгата дава
достатъчно основание да се разбере кой е Аллах. Истинската религия е
религията на мира и любовта.
8) Чарът на книгата е в това, че читателят има достатъчно основания и
пълната свобода да вземе непринудено решение за личната си съдба във
вечността. Книгата кратко и ясно отговаря на въпроса: Къде е истината?
Ако човеците не успеят да познаят истинския Бог, то те си измислят не-
съществуващи богове.
9) Ние не знаем как ислямът ще приеме предизвикателството на пос-
ланието на тази книга, но най-важното е мюсюлманите да чуят, че Иисус
Христос е единственият Бог и Спасител.
10) Твърдението, че християни и мюсюлмани се молят на един и същи
Бог, натрапчиво повтаряно от медиите и някои религиозни дейци, не
представлява проблем за мюсюлманите. Но за християните е компромис,
пагубен за душите и несъвместим с Христовото учение.
БЛАГОДАРНОСТИ
Ние, авторите, изказваме преди всичко благодарност на Бога за дарена-
та от Него идея и чудесното ръководство при подготовката и написването
на книгата (Яков 1, 17).
Изказваме благодарност на свещеник Петър Цанков, Юлияна Ненова,
пастор Енчо Тодоров, пастор Александър Иванов, архимандрит Антим,
Horst Niehues (D), Dipl. Ing. Paul Studer (CH), Sabibe Lenzen (D), Prof. Rainer
Nobiling (D), Dr. Louis Bone (F), Harry и Diana Evert (USA) за предоставения
литературен материал, за изключително ценната коректорско-редакционна
помощ по оформянето на текста, както и за възможността книгата да бъде
издадена и разпространявана безплатно.
Ние благодарим и на преводачите на книгата, която предстои да бъде
издадена на немски, английски, френски, испански, арабски, фарси, тур-
ски, руски и македонски.
Сърдечна благодарност изказваме на Любомир Ангелков за цялостната
предпечатна подготовка, както и на Милена Хаджиянчева за коректорската
работа.
Благодарим и за многото читателски мнения, които единодушно по-
твърждават голямата актуалност и важност на темата, постигнатата цел
относно непреодолимата разлика между двете религии, както и изключи-
телно толерантния тон и лесно разбираем език, с който е представен този
така сложен материал.

АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ

АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ
на някои по-важни думи и термини от книгата:
Абу Бакр Ал-Багдани
33
Джамия
116
Авраам
9,10, 125
Дженет
42
Агар
10
Джинове
103
Агресивност към неверниците
74
Джихад
38,83
Айша
27
Див осел
10,131
Актуалност на темата
7
Доислямски божества
54,56,102
Ал-Азхар
81
Д-р Шпренглер
65
Ал-Акса
48
Едемска градина
71
Ал-Бухари
83
Евреи
12
Али Безсмъртният
122
Египетски мюсюлманин
31
Аллах
14,52,55
Езически религии
9
„Аллах е велик“
32,37,93
Еничарство
99
Аллах - Лунният бог
14
Есад Бей
65,140
Ангел Гавриил
15
Етнически мир
132
Антихрист
75
Жената-мюсюлманка
133
Араби
11
Завоевателни воини
115
Арабски божества
14
Ибрахим
14
Африка
124
Изводи
21,107
Ахмед Деедат
55,97
Изгубеното общение
9
Аятолах Хомейни
33
Изключителен феномен
130
Бежанците в Европа
122
Измаил
10
Библията учи
13,24,143
Измаил и потомството му
17
Бивши мюсюлмани
142
Измаилтяни
11
Благодарности
155
Изпълнение на обещанието
10
Бог е любов
24
Имам
123
Божият Агнец
131
Инджил
19
Боян Саръев
118
Инициатор на грехопадението
97
Брюксел
30
Инквизиция
36,37
Валид Шоебад
117
Иса Месих
27
Водител
19
Исаак
10
Вяра
44
Ислям и тероризъм
115
Главно мюфтийство
66,129
Ислямизация
49,83
Господар на утринната зора
56,139
Ислямски богослови
88,93,142
Грехопадение
101
Ислямски духовници
36
Давид
126
Ислямска държава
32,33,63,80,86
Демони
103
Ислямска инвазия
51
Ислямски тероризъм
39
Невежеството
83
Истина
19,33,98,101,144
Неверници
100
Истинският Бог
6,123,143
Неграмотен
95
Истината е в Библията
138
Непонятен парадокс
81
Историческата истина
19
„Ние“-форма
20,95
Истроическа ориентация
94
Нов Завет
90
Кааба
14,53,94
Омер Адип
31
Кой е Аллах?
56,139
Осама Бин Ладен
47
Кой е Мохамед?
140
Основни изводи
154
Кой е по-велик?
67
Папата
33,79
Кой може да ни споси?
124
Пет стълба в исляма
128,133
Коптски християни
99
По плодовете ще ги познаете
58
Коран
14,23,137
Повече от сънища
120
Кръстоносни походи
36,37,64
Подчинение
132
Кумран
16
Политически системи
48
Къде е истината
7
Полова дискриминация
84
Логика
15,71
Посланията на исляма
32
Лунният бог
52,53
Последствията
123
Луцифер
57
Пост
45
Лъвът на Юда
131
Предназначение на книгата
6
Лъжец
72
Престъпни учения
32
Лъжепророк
79
Примирителят
11
Лъжеучения
13
Причината
123, 130
М.Кадафи
85
Проклетия
13
Марк Габриел
114
Променена ли е Библията?
15
Марио Йозеф
111
Пророчества
24
Махди
75
Протегнатата ръка на Бога
9
Мерием
27
Противоречия в Корана
114,123
Методи на разпространение
46
Първороден грях
45,74
Миролюбива книга
29
Раджам
109
Миролюбив ислям
33
Раздяла в единството
10
Мнението за бежанците
31
Рамадан
133
Многоженството
27,85
Роб
24
Мойсей
126
Ръкописи
16,25,101,137
Молитва
45
Сатаната
26,88,103
Мохамед
11,23,63,127
Светлина
19
Мъжът и жената в Корана
26
Свещена война
33,85
Мюсюлманин
100
Сирийска християнка
99
Мюсюлмани-терористи
43
Сирийско дете
80
Мюсюлманско братство
46
Соломон
89
Небиблейски религии
107
Спасител
19,137
Старият Завет
87,141
Халифат
48
Структура на книгата
8
Хатиджа
27,52
Судан
28
Хадиса на Бухара
64,141
Създаване на човека
104
Ханифи
65
Талмуд
89,90,91,141
Хира
65
Тевра
19
Хрислям
79
Тора
89
Христос
11, 126
Толерантност
131
Християни
12
Триединен Бог
25,73,135
Християнизация
108
Турско робство
88,89
Хури
41
Уникалност на Христос
59
Ценностна система
106,123
Убийство на честта
29
Целта на исляма
47
Учението за рая
40
Човекоубиец
88,89
Фанатизъм
79
Човешка предствава за Бог
22
Фетхулах Гюлен
39
Човеконенавистни учения
32
Фундаментални различия
44
Чудесата
77
Халил от Египет
120
Юда
12
Хамед Абдел Самад
38,63,109
Яхве
11,14,17,50,138

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ

Проф. д-р Дечко Свиленов (1941). Богослов и лекар.
Работил 36 години в Българска академия на науките. Автор на научни
и християнски книги.
Мюжген Ахмедова (1967). Бивша мюсюлманка. Живяла е дълги годи-
ни в Турция. Завършила е турска филология и педагогика. Понастоящем
работи като учителка.
Али Дини (1965). Бивш мюсюлманин от Иран. От 1990 г. живее в България.
Бил е активен участник в престъпния свят. Осъден на 14 години
затвор. В затвора чете Библията и приема християнството. Християнски
мисионер сред бежанците-мюсюлмани.
Една от причините за написването на тази книга авторите виждат в
символиката на великата мъдрост от древността:
В пустинята има само едно престъпление,
което е по-жестоко от убийството и по-тежко от кражбата:
Да знаеш къде има вода и да не кажеш!
Литературни източници
Библия, София, 1993; Гитт, В., Писано е, Верен 2010; Глен Бек, Всичко е
заради исляма, Мак, 2016; Иванова, Зл., Полемиката с исляма в късна
Византия, Двери БГ; Катерега, Б. И Д. Шенк, Диалог между християни
и мюсюлмани, 2009; Християни и мюсюлмани - да се запознаем, 1996;
Свещеник Даниил Сисоев, Ислямът, София, 2015; Свещен Коран, МИФ
„Крал Фахт бин Абдул Азиз“, 1993; Исус и Мохамед, „ДАР-2000; Ма-
урер, А., Ислямът - предизвикателство за Църквата, „ИГЪЛ“ 2012;
Шейх Билкис, Аллах - моят Отец?, 2003; Шоебат, У., Пророчества
Исляма и Библията ДВД; Юсуф Али, Тълкувания на Корана, том първи.
Abd-Al-Masih, Wer ist Allah im Islam? 1994; Fuad Adel, Geschichte
des Islams - geschrieben mit Blut und Terror, Dokumentation eines
orientalischchristlichen Islamwissenschaftlers; Gabriel, Mark, Jesus und
Mohammed, Resch, 2006; Gitt, W., Und die anderen Religionen? CLV,
1991; Möckel, R. Brennpunkt Islam - Hass oder Friedensreligion? Was
sagt der Koran? Idea, 2015; Kai Mester, Jesus im Koran, Versöhnungstag,
Juli/September 2011; Schirrmacher, Th., Koran und Bibel, SGM, 2014;
Stresemann, R., Bündnis des Todes, 2013.
Интернет сайтове: Pravoslavieto.соm; Megavselena.bg (bog ima…);
Pravoslavie BG.; budiveren.com; blagovestie.com/statija2.html; dveri.bg;
gotquestions.org; sanovnik.bg; bulgarian-orthodox-church.org; chudesa.
net; Религия - Вяра и религия ; mail.google.com; dobrotoljubie.blogspot.
pdf; vestnikataka.com; http://bojidarmarinov.com), Vance Ferrell, 2001
Превод Божидар Маринов 2009; bg.wikiislam.net, Pastir.org.