Под прикритие

Благодарности

Моите най-дълбоки благодарности към: Съпругата ми Лиза. За часовете безсъние, които прекара около издаването на настоящата книга. Но най-вече ти благодаря за това, че си най-близкият ми приятел, най-верен помощник и майка на нашите деца. Четиримата ни сина – Едисън, Остин, Александър и Ардън. Всеки от вас носи изключителна радост в живота ми и е специално съкровище. Благодаря ви, че сте съпричастни към Божия призив и ме насърчавате да пътувам и да пиша. Родителите ми – Джон и Кей Бивиър. Благодаря ви за благородния начин на живот, който постоянно сте демонстрирали пред мен. И двамата сте ме обичали не само на думи, но най-вече чрез вашите действия. Пастор Ал Брайс, Лоран Джонсън, Роб Бирбек, д-р Тони Стоун и Стийв Уотсън. Благодаря ви, че служите в съветническия борд към офисите на нашето служение в Съединените щати и Европа. Любовта, вниманието и мъдростта, които безрезервно раздавате, докосват и укрепват сърцата ни. Колектива към служението „Джон Бивиър”. Благодарен съм за вашата абсолютна подкрепа и вярност. Лиса и аз обичаме всички ви. Дейвид и Пам Греъм. Благодаря за вашето искрено и вярно съдействие при ръководенето на нещата в европейския ни офис. Пастор Тед Хагард и църква Нов живот в Колорадо Спрингс. Благодаря ви, че послужихте толкова успешно на семейството ни. Привилегия е да бъдем членове на едно такова прекрасно семейство от вярващи. Тамара, Гери, Тами, Бач и Лиза. Благодаря за помощта при подбора на точното заглавие, но преди всичко съм благодарен за вашето приятелство. Майкъл Хаят и Виктор Оливър. Благодаря за вашето насърчение и вяра в посланието, което Бог е възпламенил в сърцата ни.Сидни Блейдс. Благодаря за твоите издателски умения относно този проект, както и за насърчението ти. Целия колектив на издателство Томас Нелсън. Благодаря за вашата подкрепа към това послание и за професионалното ви мило съдействие. С вашата група се работи прекрасно. И най-важното – моята искрена признателност към Исус, моя Господ. Думите не стигат, за да изразят благодарността за всичко, което Си направил за мен и Твоите хора. Просто не мога да опиша колко много Те обичам.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА "ПОД ПРИКРИТИЕ"

Често тежките, а не успокоителните думи в крайна сметка допринасят за най-голямата свобода и защита "Подприкритие" - тази фраза може да се отнася за най-различни ситуации. Най-простият пример е за дете, сгушено под топлината и защитата на одеало или скрито от опасността зад пазещата го фигура на някой от родителите му. В обществено отношение може да става въпрос за град под полицейска или военна защита. Възможно е изразът да описва животно, скрито в гъсталак, пещера или подземно скривалище. Друг пример е семейство, което се радва на подслона и защитата на своя дом, по време на бушуващата навън буря. Докато бях дете, живеехме в област, където преживявахме често бури. От нашите големи прозорци наблюдавахме как тъмните облаци приближават, съпровождани от тътена на далечни гръмотевици. Само след минути бурята беше над главите ни с пълна сила. Проблясващите светкавици биваха последвани от незабавни силни гърмежи. Дъждът звучеше като хиляди малки чукове, барабанящи по нашия покрив. Бурята само ни караше да се чувстваме много по-защитени и сигурни в нашия дом. Всичко навън беше мокро, студено и застрашено от поразяващите светкавици. Но вътре ние бяхме на безопасно и сухо място, тъй като покривът ни защитаваше от тиранията на бурята. Бяхме под прикритие. Ако се разровим за още значения, ще стигнем до друг термин - "човек, работещ под прикритие". Терминът описва безопасността при променена идентичност. Агент, който е под прикритие, може да се движи свободно, без да бъде разкрит от противниците си. Неговото правителство го е поставило под прикритието на измислено име и той е свободен агент във враждебна територия. Накратко, независимо как използваме тази дума или фраза в най-различните й приложения, те всички включват идея за защита и свобода. Но каква връзка има терминът под прикритие с християните? Давид пише: "Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое икрепост моя, Бог мой, на Когото уповавам" (Псалм 91:1-2). Отново виждаме, че защитата е за хората под Неговото прикритие. Но от първоначалните думи на стиха: "Който...", авторът ни насочва към най-съществения въпрос: Кой живее под Неговото прикритие? Книгата, която държите в ръцете си, е търсене на този най-важен отговор. Казано накратко, под прикритие е онзи човек, който е подвластен на Бога. Адам и Ева се радваха в градината на свобода и защита под Божието прикритие. Но в мига веднага след непокорството си те изпитаха огромна нужда точно от това, изпод което се бяха измъкнали доброволно... нуждата да "бъдат покрити" (Битие 3:7). Непокорството им на Божията власт ограби човечеството от сладката свобода и защита, които някога то познаваше. Нека бъдем откровени. Власт не е популярна дума. Но когато отхвърляме или се боим от властта, ние загубваме привилегията на изключителната защита и облаги, които тя носи. Потръпваме, защото не виждаме нещата от Божията гледна точка. Много често нашето отношение към властта ми напомня за една ситуация, която се случи с третия ми син. Когато Александър започна първи клас, имаше лошо преживяване с учителката си. Тя беше в постоянен конфликт с класа. Избухваше и се заяждаше с учениците и често им крещеше. Нерядко Александър се оказваше причина за нейните гневни изблици, понеже е изобретателно и енергично малко момче и предпочита да говори, вместо да мирува. За него училището беше прекрасно социално събиране. Естествено отношението му към училището бе в сблъсък с личността на учителката и с нейната сприхавост. Много пъти съпругата ми и аз се озовавахме след часовете в стаята й за консултации. Работехме с учителката, като насърчавахме Алекс да се подчинява на нейните правила и да окаже съдействие, но целият болезнен процес породи у него неприязън към систематизираното академично обучение. После се преместихме в друг щат и Алекс мина във втори клас. Учителката му беше съвсем различна. Тя бе даже прекалено добра и изключително загрижена за щастието на своите ученици. Смяташе Алекс за очарователен и имайки предвид неговия нрав, той навярно е бил покорен от нея, но все пак минаваше между капките и научаваше много малко. Синът ни си оставаше на "вие" с академичното познание и затова го преместихме в едно прекрасно частно училище, което наблягаше точно на академичността. Там той се почувства изгубен и объркан. Беше сред деца, които бяха усъвършенствали своите умения през първите две години в училище. Сега Алекс беше под ръководството на добра, мила, но и строга учителка. Скоро стана ясно, че той изостава от другите ученици. Отново имаше чести, но този път ползотворни срещи с новата учителка. Лиза и аз повече се заангажирахме с работата му. Да си на училище по цял ден, а вечер родителите да ти стоят на главата, може да ти дойде малко множко. Не веднъж просто блокираше. Често избухваше в плач, имайки чувството, че затъва, макар всъщност да напредваше. Един ден голям емоционален товар падна върху плещите му. Неговите братя отиваха на училищно парти за пързаляне с ролери, а той трябваше да си остане вкъщи, за да напише някакво недовършено домашно, което беше скрил в бюрото си. Пропускаше забавлението заради тази купчина работа от учителя! Не му оставаше друго освен да заплаче. Беше време за още един разговор между баща и син. Още след първите няколко думи лесно видях проблема. В неговите очи цялата работа беше напълно безнадеждна. Сълзите на объркване не преставаха да се стичат и той просто не можеше да чуе думите на татко си. Настъпи момент на мълчание от страна на двама ни. Той беше свел глава и хлипаше. Никога няма да забравя какво стана после. Алекс се изправи, донякъде възвърна самообладанието си, изтри лице и после ме погледна с онези големи шоколадово-кафяви и вече уверени очи. Явно го бе осенила идея -такава, че да реши неговите проблеми и да пресуши сълзите му. Той се изправи и кръстоса ръце. Поде със сериозен глас: "Татко, искам да ти кажа нещо. Познаваш ли Джесика от моя клас? Тя не вярва в доктори." След като се подвоуми, добави: "Е, татко, аз не вярвам в учители." Едва се въздържах да не избухна в смях. Наистина ме беше изненадал. Той повтори отново: "Ако Джесика от моя клас не вярва в доктори, аз просто няма да вярвам в учители." Вече не можех да сдържам смеха си. Ако не го бе изговорил в объркването си, нямаше да бъде толкова забавно. Само да бяхте чули тона му. Той наистина смяташе, че ме посвещава в едно ново откритие, което би могло да разреши всичките му проблеми. Бе сериозен, все едно, че свидетелстваше в съдебната зала. Разбира се, аз използвах възможността да му обясня до къде би могъл да стигне, ако няма учители. Споделих му впечатленията си от Ангола и Африка, където бях ходил предишната година, за да работя в станции за гладуващи деца. Как тези деца биха дали почти всичко, за да са на мястото на Александър! Биха се вкопчили във възможността да учат, разбирайки колко е важно това за бъдещото подпомагане на семейството им. След моето обширно обяснение той с неохота се раздели с новооткритата философия и се върна на кухненската маса, за да се пребори с купчината работа. През следващите няколко седмици продължавах да си мисля за този разговор със сина си и не преставах да го съветвам с начина, по който някои хора гледат на властта. Мнозина имат неприятни преживявания с властта. Някои са претърпели грубост от лидерите над тях. Други, подобно на Александър, поради чисто объркване са започнали да гледат на властта като на пречка за тяхното забавление или за това, което считат най-добро за себе си, докато всъщност имат добри водачи и власти. Но поради разни неблагополучни преживявания са развили погрешно отношение:АзпростонеВярвамВъвВластите, или да се изразим по-зряло, просто няма да се подчиня на властта, ако най-напредне се съглася с нея. Но как Бог преценява всичко това? Трябва ли да се покоряваме на властите, дори ако те са несправедливи? Ами ако са корумпирани? Ами ако ни карат да правим неща, които ние считаме за погрешни? Ами ако ни подтикват към грях? Къде е границата? Освен това защо трябва да се подчиняваме? Има ли някакви облаги? Не можем ли всички просто да бъдем водени от Божия Дух? Словото съдържа специфични отговори на всички тези въпроси. Вярвам, че това е най-важната книга, която Бог ми е поверил да напиша, защото засяга основните причини за много от трудностите, преживявани от хората в Църквата днес. Кое предизвика падението на Луцифер? Бунтът. Кое предизвика Адамовото падение? Непокорството. Кое кара хората да се отклоняват в християнския си живот? Непокорството. Стряскащо е, че в повечето случаи непокорството не е явно, а прикрито. В тази книга съм споделил примери за собствените си грешки. Не съм жаден за власт водач, който да притиска своите овце да му се покоряват. При това не съм и пастор. Така че пиша като човек, който е допускал много грешки или, по-точно казано, грехове. През 80-те години работех към две международни служения и от тогавашните ми преживявания извличам повечето от настоящите си примери. Стряскащото при всички инциденти е, че аз вярвах с цялото си сърце, че съм прав, докато всъщност грешах. Толкова съм благодарен на нашия Господ, че Словото Му разкри моите мотиви. Най-искреното ми желание е да се поучите от моите перипетии и да избегнете същите грешки. Моля се да си извлечете поука и да получите прозрение въз основа на глупостта или да познаете добрите резултати. Защото онова, което впоследствие проумях чрез моите опитности, и истините, научени в целия процес, бяха ползотворни и прекрасни. Чрез покаянието дойде безопасност и снабдяване. Вярвам, че същото може да се случи и с вас при прочита на тази книга. Докато се запознавате с библейските и личните примери, вашето сърце също ще получи просветление. Някои от нещата може да затвърдят онова, което вече знаете, а други да ви освободят. Аз се моля и в двата случая да приемете Неговото Слово с кротост, защото единствено такъв е мотивът ми за написването на книгата. Когато се изправим пред истината, обикновено реагираме по два начина. Можем да изпаднем в гняв и самозащита, подобно на Каин, Адамовия син, и да загърбим откровението, от което се нуждаем (Битие 4). Или да скрием себе си и да се съкрушим, по примера на Давид, когато бе предизвикан от Натан, и да оставим болката и покаянието да ни въздигнат до ниво на благочестив характер (2 Царе 12). Нека да имаме сърцето на Давид в това отношение и да отхвърлим гордостта, която се опитва да ни отклони от Божия план за снабдяване и защита. Когато поемате по тези пътеки, не забравяйте, че често тежестта, а не успокоителните думи, в крайна сметка допринася за най-голяма свобода и защита. Като дете, точно преди да ми инжектират някаква ваксина във втори клас, един приятел ми каза колко много боли. Щом чух това, реших да избегна иглата на всяка цена. Борих се с две сестри, докато най-накрая те се предадоха. После моите родители ме хванаха и ми обясниха какво би могло да се случи, ако не ме ваксинират против туберкулоза. Вече бях видял сестра ми да умира от рак и затова знаех, че те искат само моята защита. Знаех, че инжекцията ще е малко болезнена, но ще ме предпази от заразяването с опасни и вероятно смъртоносни болести. След като веднъж го осъзнах, с готовност отидох да ме ваксинират. Спомнете си този пример, когато се сблъскате с неудобни за вас или дори болезнени имунизиращи истини от Божието Слово. Знайте, че пътищата на вашия небесен Отец са съвършени и онова, което много пъти изглежда пагубно или болезнено, в крайна сметка служи за защита, благословение или нечие спасение. Никога не забравяйте, че Неговата любов към нас е чиста, съвършена и вечна! Преди да започнем нашето пътуване, нека да се помолим: Небесни Отче, желая истина във вътрешните си части повече, отколкото удобство или удоволствие.Затовапоставям в ръцете Тис воето сърце и душа, като знам, че Твоите пътища са съвършени. Ти ме възлюбидостатъчно, за да изпратиш най-скъпото за Теб - Твоя Син Исус - да умре за мен, за да ми даде вечен живот. Щом меобичаш толкова много, значи със сигурност желаеш да довършиш делото, което си започнал в живота ми. Моля Те,докато чета тази книга, да ми говориш чрез Своя Дух и да ми показваш желаните от Теб пътища за моя живот.Отвори очите ми, за да виждат, и ушите ми, за да слушат Словото Ти. Открий ми Исус повече от всякога преди.БлагодаряТи предварително затова, което ще извършиш в мен чрез Своето Слово в настоящата книга. Моля се вимето наИсус.

ТРУДНО Е ДА РИТАШ СРЕЩУ РЪЖЕН

Трудно е да разбереш принципите на царството с демократично настроен ум Пред мен се изправя едно предизвикателство, което не мога да посрещна без благодатта на Бога. То е да се опитвам да поучавам за властта в свят, който с всеки изминал ден допуска все повече безобразия. Ето защо много от нещата, които ще кажа в настоящата книга, ще бъдат в противовес с начина на мислене на този свят. В толкова много отношения сме програмирани да мислим различно от основните принципи, пред които трябва да се изправим. Но точно такава е настоящата тактика на сатана, врага на душите ни - той прави нещата, които ни завличат в робство, да изглеждат желателни, дори добри, а представя освобождаващите истини като тежко иго. Така се започна в самото начало. Спомнете си Едемската градина; неговият метод проработи толкова добре и не се е променил оттогава насам. Ето защо към нас е отправено сериозно предупреждение: "Не се заблуждавайте, любезнимои братя" (Яков 1:16) и "И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването наума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено"(Римляни 12:2). Опитът ми показва, че западняците (живеещи в демократичните нации в Америка и Европа) са едни от най-закоравелите хора спрямо Божието Слово. Затова има съществена причина. Трудно е да разбереш принципите на царството с един демократично настроен ум. Демокрацията е добра за народите по света, но ние трябва да запомним, че Божието царство си е царство. То се управлява от Цар и има рангове и власт. Законите на Неговото царство не се ръководят от общественото мнение, нито се определят чрез гласуване. Законите не се поклащат от онова, което ние считаме за добро за себе си, както Ева беше толкова хитро подмамена да повярва. Затова по примера на Самуил, който "обясни на людете как ще се редицарството, и като го написа в книга" (1 Царе 10:25), днес трябва да бъдем инструктирани относно принципите на царството, тъй като обществото не ни възпитава в тях. Ако като вярващи се опитваме да живеем с общоприетото отношение към властта, в най-добрия случай ще бъдем неефективни, а в най-лошия - изложени на опасност. Нашето снабдяване, както и защитата ни, могат да бъдат блокирани или дори отсечени, ако прекъснем връзката си с Източника на истинския живот. Все едно да играеш бейзбол, докато Бог ръководи футболен шампионат. Друг пример за това е да се опиташ да използваш електрически уред, без да го включиш в контакта. Днес твърде често, ако не сме съгласни с властта, отправяме предизвикателство към нея чрез оплакване или протести. В крайна сметка, управлението би трябвало да бъде "от хората, чрез хората и за хората", нали? Тази и други демократични нагласи са се прокраднали в християнството и са тласнали мнозина към измамния път на самоуправлението. С напредването на този път обикновеното предизвикателство към властта прераства в открита съпротива. Има и хора, които са навлезли в още по-дълбока степен на презрение към властите, като демонстрират това чрез тотално пренебрегване на тяхното съществуване. По този начин те показват, че напълно са загубили страха си от Господа. Нито един от тези подходи обаче няма да донесе свободата, към която се стремим. Защото Словото казва: "И ако послужат и служат на Него, ще прекарат дните си в благополучие и годините си във веселия, ноако не послушат, ще загинат от меч, и ще умрат без мъдрост" (Йов 36:11-12). "Него" не е никой друг, а Бог. Забележете обещанието: снабдяване и защита в замяна на нашето покорство на надвисналата опасност, съпровождаща пренебрегването на Неговото управление. Свободата, към която се стремим, съпротивлявайки се на властите, бива загубена поради непокорството ни към нея. Съпругата ми обича да казва: "Има свобода в подчинението и робство в непокорството." Това обобщава прочетеното в горните стихове от книгата на Йов. Някой може да каже: "Подчинявам се на Бога, но не и на човека, ако не съм съгласен с него." Ето как може да попречи нашето възпитание и неправилно църковно мислене. Не можем да разделим покорството си към Божията директна власт от това към делегираната Му власт. Всички власти са от Него! Ето какво ни наставлява Словото: "Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защотонямаВласт, коятоданееот Бога, иколкото властиима, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божиятанаредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си" (Римляни 13:1-2). Този пасаж е достатъчно богат на теми за размишление и ние ще се поровим из него по-късно, но сега искам да коментирам само няколко въпроса. Първо, Бог определя всички съществуващи управници. Истината е, че никой не може да се издигне до позиция на законна власт без Божието знание. Трябва да приемем тази идея в сърцата си. Второ, надигането срещу властите е надигане срещу постановлението на Господа, или самия Бог, и онези, които го правят, си навличат осъждение. Не бива да забравяме, че нашият Отец - не някой жаден за власт водач-е потвърдил, че "цялото Писание е боговдъхновено" (2 Тимотей 3:16). Само защото хората са преиначили нещата, не означава, че в основата им не стои Бог. Макар да не им се ще да си го признаят, мнозина считат себе си отговорни само пред Бога, не и пред властите. Мислещите по този начин са се изправили точно срещу Онзи, когото наричат Господ. Спомнете си думите на Исус към Савел (който щеше да стане Павел): "Трудно е да риташ срещу остен" (Деяния 9:5). Земеделците в библейско време са използвали остени. Обикновено един остен е представлявал прав клон от дъб или друго здраво дърво с размер от два метра и половина, чиято кора се е боядисвала. В предната част е имало заострен шип, с който да се мушкат воловете по време на оран. Волът със сигурност не би се съпротивил на подобен остър инструмент, който би могъл да му нанесе доста голяма болка и рани. Ето защо в Павлово време се е използвал този преносен израз, за да опише колко е безполезно да се съпротивляваш на по-висша власт или сила. Онези, които се съпротивляват на Божията власт, било директно, подобно на Савел, или косвено - към Неговата делегирана власт, всъщност ритат срещу остена в ръцете на Бога. В повечето случаи това може да се окаже болезнено преживяване и урок, който повечето от нас научават по трудния начин.

КАК МОИТЕ ОЧИ СЕ ОТВОРИХА

Като говорим за болка, аз си спомням как моите очи бяха болезнено отворени за факта, че съпротивата към делегираната власт е съпротива към Божията власт. За мен това преживяване се запечата като вечен паметник на глупавата идея да риташ срещу остен. В средата на 80-те години ми предложиха да стана младежки пастор в голяма интернационална църква. След молитва и едно изумително потвърждение, приех позицията със съзнанието, че това е волята на Бога. Бях доста развълнуван, защото нямах опит с младежкото служение, а се озовах сред служителите на една от най-бързо растящите и най-влиятелни църкви в Америка. Започнах да чета с насърчение книги и наръчници за младежкото служение. Една от книгите бе написана от главния младежки пастор на църква в Луизиана, осъществяваща забележителна младежка програма. Помолих секретарката си да се обади и да попита дали бих могъл да ги посетя за два дни и да прекарам известно време с групата. Водачите изявиха дружелюбно съгласие и ние уточнихме датите. Още с пристигането ме грабнаха за едно младежко събиране в сряда вечер. Бях изумен. Имаха собствена младежка зала с 1500 места, повечето от които бяха заети. Не играеха игри, а проповедите им бяха безкомпромисни. Словото беше с чистота и сила. На всичко отгоре младежите се вълнуваха, че са там. Аз бях докоснат и се чувствах сигурен, че съм избрал правилната група, от която да се уча. На другия ден се срещнах с лидерите в църквата. Отново не можех да повярвам на очите си. Имаха собствена младежка административна сграда, две секретарки и четирима младежки пастора служеха на пълен работен ден. Прекарах следващите два дни на различни събирания с четиримата водачи. Статистиките бяха главозамайващи. По онова време те имаха 1250 младежи в гимназиалното служение и цифрата растеше с изумителна скорост. И четиримата пастори свидетелстваха едно и също. Успехът на служението се дължал на "партитата", които организирали всяка вечер на повече от сто места в града. Партитата всъщност представлявали домашни групи с цел спасение на млади хора. Идеята беше достатъчно проста, но същевременно и дълбока. Трудно е да заведеш неспасени тийнейджъри на църква, но е лесно да ги закараш на парти. През седмицата всеки член от младежката група бил насърчаван да си набележи един човек в училище и да го заведе на неговото парти в петък вечер. По време на партито се предлагала храна, ставали запознанства и се пускала съвременна християнска музика. После избраният водач ученик от гимназията или студент - започвал групова дискусия, която в крайна сметка насочвала разговора към темата за спасението. След което на присъстващите се предлагала възможността да предадат живота си на Исус. В резултат на всичко това много от отишлите за първи път се спасявали. Били отвеждани настрана и инструктирани за важността на общението и църквата, разменяли си имена и телефони и хората били канени на вечерни младежки служби в сряда. Посетих партитата и се въодушевих, когато няколко неспасени студента предадоха живота си на Исус. Върнах се в моята църква и споделих с помощника си какво съм научил. След това усетихме подтик да направим същото с нашата група. Разказах за видяното и за нашите намерения на главния пастор, докато бяхме на паркинга след една неделна служба. Той ме насърчи: "Страхотно, братко. Давай напред!"

ОСЕМ МЕСЕЦА НА ПЛАНИРАНЕ И РАБОТА

Докато се молех, Бог ми даде план. Трябваше незабавно да започна училище за подготовка на лидерите си. Съобщих това вторник вечер пред цялата младежка група и за моя радост седемдесет от тях се записаха за лидерския клас следващата неделя сутрин. През следващите шест месеца щях да ги поучавам ежеседмично относно принципите на лидерството като вярност, характер, посвещение, служение и видение. След пет месеца Бог отново ми проговори в молитвите и каза: "Избери двайсет и четирима души от лидерския си класизапочни с тях група за ученичество. Така ще избереш твоите първи лидери за партитата." Започнах незабавно да обучавам тези лидери за първите домашни групи. През следващите два месеца подготвих лидерите за домашните партита и представих видението за тях пред основната младежка група във вторник. Двамата с помощник-пастора ми работихме върху лидерската програма и върху много детайли, като локализиране на партитата, разделяне на града според училищните райони и пощенски кодове, както и за това как групите, като се разраснат, ще поемем новоповярвалите. Отдадохме се на това начинание, мотивирани от целта да достигнем погиващите души. Всички се вълнуваха. Видението слезе от водачите към обикновените посетители на младежките служби. Младите хора вече дискутираха кого искат да поканят най-напред на своите партита. Молеха се Бог да докосва сърца, които да откликват, виждайки нуждата си от Исус, и да се спасяват. Аз и помощника ми си представихме цялото светилище изпълнено с 2500 души във вторник вечерите. С две думи, бяхме покорени от видението и обзети от ревност.

СЪБИРАНЕ, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ

Три седмици преди започването на първите партита влязох на седмичното пасторско събиране, напълно неподготвен за онова, което предстоеше да чуя. Главният пастор сподели с нас, единадесетте си помощник-пастори, следните поразяващи думи: "Братя, СвятиятДух ми показа, че пътят на тази църква не минава през домашните групи. Затова искам да отложите всички събирания на малки групи, които провеждате по домовете!" Не можех да повярвам на ушите си! Трябваше да има някаква грешка или объркване. Разменихме смутени погледи с моя помощник-пастор. Опитах се да се успокоя с мисълта: "Тойнямапредвидмладежите... говорисамоза другитепастори."Пасторите на несемейните, на възрастните, на семейните двойки и останалите имаха домашни групи, но не се справяха много добре и не акцентуваха кой знае колко на служението си. Освен това, бях споделил своята идея с главния пастор преди няколко месеца на паркинга и той каза: "Давай!" Ето защо стигнах до заключението, че младежкото служение прави изключение от този мораториум. Повече не можех да се сдържам. "Извинявай, пасторе. Имаш предвид с изключение на младежкото служение, нали?" Той се обърна към мен и каза: "Джон, Святият Дух ми проговори и ми каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи." Възразих: "Пасторе, спомняш ли си, че преди няколко месеца летях до Луизиана да видя една младежка група? В групата си имат 1250 ученика от гимназията. И четиримата пастора казаха, че това се дължи на техните домашни групи." Главният пастор ме погледна и каза: "Джон, Святият Дух ми проговори и каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи." Аз отново се обадих с нарастващо напрежение, като междувременно си мислех: "Тойнеразбира." Започнах да споря: "Пасторе, трудно е да доведем неспасени млади хора в нашата църква, но можем да закараме почти всеки гимназиален ученик на парти, което, както ти обясних преди няколко месеца, в крайна сметка ще бъде домашна група с цел спасение на погиващите." Той повтори: "Джон, Святият Дух ми каза, че пътят на тази църква не минава през домашните групи." Започнах доста да се разпалвам и продължих да оспорвам: "Но, пасторе, можем да напълним залата си с 2500 ученика. Бихме могли да видим всички младежи от Орландо, Флорида, спасени!" Той повтори същите думи. Спорих с него около 15 минути. Всички в стаята можеха да усетят нарастващото напрежение. За мой късмет, единствените думи, които продължаваха да излизат от устата на пастора, бяха същите - тези, които Бог му бе вложил. Най-после утихнах, но вътрешно кипях. Не можах да чуя нищо друго до края на събирането. Мислех си само:"Работимвърху това от осем месеца. Той знае, че го правим; казах му го още в началото. Как може да спирасредството, което би довело стотици или дори хиляди в царството? Спира развитието на Божието дело! Какво ще кажа намладежите? Какво ще си помислят младите лидери? Летях чак до Луизиана! Какво прахосване на пари, на време! Немога да повярвам, че това наистина се случва!" Мислите ми нямаха край и във всички тях аз бях прав и на Божията страна, а пасторът бъркаше! Когато събирането приключи, изхвърчах от конферентната зала. Един от по-възрастните и по-опитен пастор се опита да ме спре и да ме настави в мъдрост и въздържаност, но аз го погледнах и казах: "Фред, не желая да говоря!" Той видя, че няма да постигне нищо и се отдръпна. Паркирах колата пред вкъщи, отворих предната врата и чух поздрава на съпругата си. Аз не й отвърнах, но само казах с много притеснен глас: "Няма да повярваш какво направи той!" Като чу тона ми, тя отвърна със загриженост: "Кой и какво е направил?" "Пасторът! Отмени партитата в домашните групи! Това, върху което работим от месеци. Отмени ги! Можеш ли да повярваш!" Тя ме погледна и каза с изключително дискретен и сериозен глас: "Е, като че ли Бог се опитва да ти даде урок за нещо." После мина през коридора и отиде в спалнята. Сега се ядосах на нея. Влязох шеметно в кухнята, вдигнах краката си на един стол, загледах се през предния прозорец и продължих да размишлявам колко греши моят пастор. Сега към обзелите ме вече мисли се прибавиха и други относно това колко нечувствителна и непроницателна е съпругата ми.

СРЕЩА С ГОСПОДАРЯ

Докато реех поглед през прозореца, Святият Дух проговори в сърцето ми. Каза: "Джон, чие служение изграждаш?Моетоили твоето?" Промърморих: "Твоето, Господи!" Той бързо отговори: "Не, не е така. Изграждаш собственото си служение." Казах: "Господи, не можем да заведем повечето от неспасените ученици в църквата. Можем обаче да ги закараме на партитата..." Започнах да Му излагам всичките доводи и планове - като че ли Той не знаеше. Колко лесно можем да се заблудим! Господ ме изчака да приключа, а после каза: "Джон, когато те доведох в тази църква да служиш на този човек, Азтенаправих част от служението, което съм поверил на Него. Призовахте да бъдеш негови ръце и крака; поставилсъмсамо един човек в отговорност на служението. " Припомни ми за Мойсей. Библията казва: "И Мойсей беше верен в целия Божий дом" (Евреи 3:5). Той беше лидерът, поставен от Бога над обществото. После ме накара да се замисля за Яков от Новия завет. Яков беше лидерът на Ерусалимската църква. Припомни ми случая, когато сред вярващите беше поставен въпросът с обрязването (Деяния 15). Павел, Варнава, Петър, Йоан и всички останали апостоли и старейшини на църквата в Ерусалим се събраха, за да го обсъдят. Някои от вярващите фарисеи, които също бяха лидери, се изказаха най-напред. После Петър взе думата. След това Павел и Варнава споделиха какво Бог извършва между езичниците. Щом приключиха, Яков се изправи, обобщи казаното и после отсъди: "Затова..." Като глава той взе решението, а всички останали, включително Петър, Павел и Йоан, се подчиниха на неговото решение. Видях същия принцип, илюстриран в Словото, когато ангелът изведе Петър от затвора. Апостолът каза на вярващите в дома на Мария: "Явете това на Якова и на братята" (Деяния 12:17). Същото важеше за Лука и за Павел. Лука пише във връзка с пристигането им в Ерусалим: "Братята ни приеха с радост. И на следния ден Павел влезе с нас приЯкова, гдето присъствуваха всичките презвитери" (Деяния 21:17-18). Защо Петър и Павел споменават Яков в тези два случая? Това, че специално е споменат по име, говори, че е бил водач. Щом Святият Дух ми даде да разбера това, той продължи: "Джон, когато се изправиш пред Мен за съд за периода,вкойто съм те поставил да служиш на този пастор, ти няма на първо място да даваш отчет колко младежи сидовел до спасение в Орландо, Флорида. Преди всичко ще бъдеш съден за това колко верен си бил към пастора,подкогото съм те поставил." После заяви нещо, което ме шокира: "Дори би могъл да спечелиш всички младежи в Орландо, но ще се изправиш предМен в съд заради това, че не си се подчинил и не си бил верен на пастора, който съм поставилна дтеб." При тези думи усетих с нова сила страха от Господа! Отказах се от всяка самозащита, защото се усетих като мека глина в ръцете на Господаря. Той продължи: "Джон, ако не промениш посоката, младежите ще тръгнат на една страна, а църквата на друга.Щепредизвикаш разделение в нея." "Разделение" означава "две видения" (игра на думи от англ. - б. пр.)! Защо толкова много църкви и домове се разделят днес? Има повече от едно видение, което означава, че някой не се подчинява на Божията постановена власт. Бог поставя определен човек за лидер, защото всяка организация с две глави е обречена на разделение!

ОТКЛИКЪТ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОКАЯНИЕТО

Незабавно се покаях за бунтовническото си отношение. След молитвата вече знаех какво трябва да направя. Взех телефона и се обадих на главния пастор. Щом вдигна слушалката, аз казах: "Пасторе, Джон Бивиър е на телефона. Обаждам се, за да си поискам прошка. Бог ми каза, че съм бил непокорен на твоята власт и съм съгрешил много. Моля те, прости ми." Щом затворих телефона, чух Святият Дух да ми задава следния въпрос: "Сега как ще съобщиш новината на твоите двадесети четирима лидери този уикенд?" Видях себе си във видение да влизам в стаята, с лидерите и с тъжен, монотонен глас да обявявам: "Момчета, няма да повярвате какво се случи." Те ме погледнаха със загриженост и попитаха: "Какво?" Аз продължих с натежал, безизразен глас: "Знаете, че сме работили върху това месеци наред, но пасторът отмени домашните групи. Няма да организираме петъчните си партита." Видях как всички започват да плачат и да ридаят, разочаровани от решението. Беше лесно да се забележи, че са недоволни от главния пастор. Всички бяхме негови жертви и, разбира се, аз бях представян в добра светлина за негова сметка. След като тази сцена премина през ума ми, чух Святият Дух да пита: "Така ли ще постъпиш?" Отговорих: "Не!" На следващото събиране влязох в изпълнената с лидери стая с увереност и с усмивка на лицето. С развълнуван и ентусиазиран тон съобщих: "Момчета, имам страхотна новина." Те се надигнаха в трепетно очакване: "Какво?" Продължих: "Бог ме предпази от това да родим и да изграждаме нещо, което не е от Него. На едно събиране на ръководството тази седмица главният пастор ми каза, че планът на Святия Дух за църквата не е да имаме домашни групи. Това автоматично изключва партитата!" Сякаш моето видение се предаде и на тях и те единодушно извикаха: "Да, добре!" Нямах нито един проблем с тях! Не само аз израснах чрез това преживяване, но то бе от полза и за останалите. Повечето от тези двайсет и четирима младежи са на щатно служение и сега се справят чудесно.

СЪКРУШЕНО И РАЗКАЯНО СЪРЦЕ

Като се обърна назад, все повече се убеждавам, че това беше повратен момент в моя живот и служение. Ако не се бях съкрушил, а бях продължил упорито да отстоявам доводите си, днес щях да съм на много по-различно място. О, можеше да отменя партитата поради липса на друг избор, но сърцето ми да си остане непокорно, гордо и закоравено. Никога не забравяйте, Бог не желае само външно покорство, а съкрушено и разкаяно сърце, което гладува и жадува за Неговата воля. Ето защо Давид казва: "Защото не щеш да Ти принеса жертва; всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Богаса дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш" (Псалм 51:16-17). В живота си можем да правим големи жертви, да служим дълги часове, да се трудим без заплащане, да се лишаваме от сън, да търсим начин да достигнем повече хора и да вършим какво ли още не, защото в служението списъкът е безкраен. Погълнати от всички тези жертви, можем да си въобразим, че угаждаме на Бога чрез усилията си. Възможно е обаче в цялата ни активност нашият основен мотив да е подмолно подхранван от самоувереност. Чуйте следното: Бог се удоволства в подчинение, което води до истинско покорство. Целта на настоящата книга е не само да разкрие важността на покорството към Божията власт, но също да създаде любов и горещо желание да се подчиняваме. Разбирам, че в умовете си може да имаме много въпроси относно даденото свидетелство. Вероятно един от тях е: "Не ти ли беше казал Бог в молитва да организираш тези домашни групи?" А друг: "Ами ако пасторът е сгрешил за насоката на църквата? Ако е трябвало да имате домашни групи, но той е грешил, а ти си бил прав? Ако не е чул правилно?" Като напредваме в настоящото учение, ще отговорим на тези въпроси и на много други. Но преди да продължим дискусията си за делегираната власт, трябва най-напред да подчертаем важността на покорството към Божията директна власт. Уочман Ний пише: "Преди да можеш да се подчиниш на Божията делегирана власт, ти трябва най-напред да се срещнеш сдиректнатаМу власт. Цялото ни взаимоотношение с Господа се определя от това дали с ме сесрещнали с властта.Ако сме гонаправили, ще откриваме властта навсякъде и бидейки по този начин покорни на Бога, ще започнем дабъдемизползвани от Него ("Духовната власт"). Най-напред трябва да бъде поставена твърда библейска основа на важността да се придвижим към Самия Бог. Едва след това можем да се приближим към значението на покорството пред делегираната власт. Върху този крайъгълен камък ще надграждаме всичко останало.

РАЗКРИВАНЕ НА ГРЕХА

Църквата често се отклонява от основното определение за грях. Разминаваме се с истинското му значение Нека за момент да изиграем една игра. Поради липсата на по-добро заглавие, нека да я наречем "игра на психолога и пациента". Вие сте пациентът, облегнат на кушетката, а аз съм психологът, седящ на стола до вас. Ще ви кажа една дума, а вие ми кажете първото нещо, което ще ви дойде на ум. Готови? Ето думата: грях. За какво си помислихте най-напред? След като съм разговарял с множество вярващи и лидери по целия свят, мога да предположа каква е първата ви мисъл. Вероятно сте си помислили за прелюбодейство, блудство, разврат или друга форма на сексуално извращение. Доста често чувам трагичното твърдение: "Той изпадна в грях." Това обикновено касае провала на лидера в сексуалната област. Човекът, който ме информира, няма защо да обяснява по-нататък; аз веднага разбирам за какво намеква. В църковните кръгове тази мисъл като че ли излиза на преден план, когато се спомене думата грях. Може през ума ви да е минала картина на пиянство или наркомания. Вярващите със сигурност считат тези грехове за основни. Може да сте си помислили за хазарт, убийство, кражба или чародейство. Възможно е, макар и не толкова характерно, да сте допуснали във вашата категория омраза, ревност, завист или непростителност. Няма да сбъркаме, ако кажем, че списъкът може значително да бъде продължен.

РАЗМИНАВАНЕ С ОСНОВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

След като премислихме нещата, позволете ми да кажа следното: Адам не скочи в леглото с непозната жена в градината, нито тръгна да пуши трева! Но грехът му беше толкова сериозен, че вкара цялото творение в плен и робство. Нужно е да разгледаме Адамовата ситуация, когато дефинираме греха, защото природата на неговото прегрешение се разпространи по вените на човешката раса. Какво направи той, та донесе толкова разруха за човечеството? Казано с прости думи, Адам не се покори на онова, което Бог му каза. Размислете за момент. Не искам да кажа, че списъкът, който изброих, не изтъква грехове, но наблягам на факта, че Църквата често се отклонява от основното определение за грях. Разминаваме се с истинското му значение. Без тази важна връзка можем лесно да изпаднем в заблуди, които ще научим в настоящата глава. Нека да дам друг пример. Да кажем, че вашето основно разбиране за болест е някой да има температура над 37 градуса, съпроводена от общо неразположение на тялото, кашлица, хрема или повръщане. Като седемгодишно дете това беше цялото ми разбиране за болест, когато на скъпата ми четиринайсетгодишна сестра поставиха диагноза рак. Тя често посещаваше лекарите и накрая бе вкарана в болница за няколко седмици. Мама ми обясни: "Джон, сестра ти е много болна." При все това, тя нямаше треска и не кашляше, нито кихаше. Не можех да разбера защо моите родители и по-голямата ми сестра се тревожат толкова. Предположих, че тя е просто уморена. Не схващах жестокостта на болестта й, защото гледах на нея според онова, което знаех и бях преживял. Така и не осъзнах нещата, докато един ден не ме извикаха от стаята в първи клас, не ме заведоха у дома и не видях свещеник да стои в нашата гостна до мама и татко. Тогава ми казаха, че сестра ми е мъртва. Едва в него момент разбрах, че тя наистина е била много болна. През всичките тези месеци аз въобще не осъзнавах какво всъщност става, защото определението ми за болест беше ограничено само до един от нейните аспекти. Научих, че болният човек не е здрав вътрешно. Вече нямаше да гледам на болестта по същия начин; стана ми ясно какво обхваща истинското й определение.

ИСТИНСКОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ГРЯХ

Така се получава и с много хора от Църквата. Твърде често ни липсва основното разбиране за истинското значение на греха. За да продължим напред, трябва да видим как Словото го определя. Библията заявява: "Грехът е беззаконие" (1 Йоан 3:4). Гръцката дума за "беззаконие" е аномия. Речникът на Тейлър определя тази дума като "състояние на неспазване на закона поради невежество относно него или поради нарушаването му". С две думи, беззаконие означава да не се подчиняваш на законите или на властта на Бога. Речникът на Вайн гласи, че горният стих дава "истинското значение на думата грях". Вайн продължава: "Това определение за грях изтъква основната му същност като отхвърляне на закона или волята на Бога и налагане на собствената воля." За да потвърдим това определение, нека да погледнем една от притчите на Исус. Той ядеше заедно с учениците Си и един от тях каза: "Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство" (Лука 14:15). Господ се възползва от коментара на този човек, за да каже кой ще яде на масата на сватбената вечеря на Агнето. Започна така: "Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си дарече на поканените: Дойдете, понеже Всичкое вече готово" (Лука 14:16-17). Даващият вечерята е Отец, а слугата е Самият Исус. Единственото число на "слуга" е в подкрепа на това тълкуване. Словото специално казва: "Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време набащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина" (Евреи 1:1-2). Исус е нашият Говорител. Призованите да проповядват, да поучават или да пишат в тези новозаветни времена имат заповед да говорят като Божии глашатаи. Трябва да чуваме какво Той ни казва и точно да го предаваме. В горната притча волята на Отец е изговорена: "Елате, защото всичко е готово." Този призив е отправен към вече поканените, към хората в Църквата, а не към невярващите, които никога не са чували Евангелието. Но поканените не откликват на призива, изтъквайки различни извинения. Първият казва: "Искам да се позабавляваме и предстои Футболно парти този уикенд, което не желая да пропусна; моля, извинете ме." Вторият: казва "Спечелих пътуване до Лас Вегас. Отгоре на всичко ми Дадоха хиляда долара за харчене. Искам непременно да отида, затова, моля извинете ме, че няма да дойда." Третият казва: "Влюбих се в секретарката си и тази седмица пътуваме до Лин, хавайски курорт, за да се наситим с любов Моля те, не казвай нищо на съпругата ми; тя мисли, че ще ходя в командировка. Затова не мога да дойда." Така ли се изразяват те? Ако си прочетете Библията, ще откриете, че отговорите им са много по-различни. Нека да се спрем на всеки от тях. Първият казва (на слугата): "Купих си нива." Преди да продължим по-нататък, имам един въпрос: Купуването на нива грях ли е? Ако е така, много от нас са загазили. Отговорът е - не - Всички го знаем. Нека отново да видим какво каза той: "Купихси нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме" (ст. 18). Както вече казах купуването на земя не е грях, но когато интересът към притежанията стане по-важен от безпрекословното покорство на Божието Слово, в сила влиза определението за грях. Това е беззаконие; няма подчинение на Божията власт. Другият приятел не се впуска в авантюра. Казва: "Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме" (ст. 19). Грях ли е купуването на волове или на Друго необходимо оборудване за нашето благоденствие? Разбира се, че не, но когато предприемачеството или бизнесът станат по-важни от незабавното покорство на Словото или волята на Бог, това е грях! Не забравяйте, Адам не флиртуваше в Едемската градина. Той просто не се подчини на казаното от Бога. Последният заяви: "Ожених се и затова не мога да дойда" (ст. 20). Грешно ли е да се ожениш? Разбира се, че не. Ако беше така, Повечето от нас щяха да си имат големи неприятности. Но когато желанието да угодиш на брачния партньор стане По-важно от покорството на Божията воля, това е грях. Отново си помислете за Градината. Ева беше измамен. (2 Коринтяни 11:3), но с Адам не беше така: "Адам но се излъга" (1 Тимотей 2:14). Относно природата на Адамовия грях Словото казва: "Чрез непокорствотона единия човек станаха грешни мнозината" (Римляни 5:19). Адам прояви непокорство, защото съпругата му вече беше яла и искаше и той да направи същото. Той избра нея пред покорството на Божията власт. Това е грях, Поради непокорството на Адам "мнозина бяха направени грешници" или бихме могли да го кажем и така; "Мнозина изпаднаха в беззаконие или непокорство към Божията власт." Това е истински грях. Исус показва как мъжът предпочита съпругата си, вместо да се покори на Божието Слово. Сега чуйте какво Господ казва за тези, които много вежливо се извиняват, но не се покоряват на призива и властта на Бога:"Защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми" (Лука 14:24). Колко отрезвяващо! Те няма да бъдат допуснати да седнат на масата на сватбената вечеря, въпреки че преди това са получили специалните по»кани. Отказва им се достъпът до сватбената вечеря на Агнето, не заради сексуални провинения, нито заради злоупотреба с наркотици или алкохол, а просто защото не са се покорили на Божието Слово. Учудва ли ви? Ако се замислим, не предизвика ли непокорството на Адам най-големия съд върху човечеството? Не е ли интересно, че в тази притча не са споменати наркомани, проститутки и хомосексуалисти, алкохолици, убийци или престъпници? Така ли е? Не е така! Ако продължавате да четете, ще видите как слугата предава на господаря за всичките извинения. Господарят на дома го инструктира: "Излез по пътищата и по оградите, и колкотонамериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми" (Лука 14:23). Хората от пътищата и по оградите в Словото са проститутките, хомосексуалистите, престъпниците, членовете на банди, убийците, алкохолиците и т. Н. те са в притчата, но за добро! Господ знае, че в последните дни много от тези хора ще осъзнаят, че животът им е празен и изпълнен само с огорчение и ще се уморят да ритат срещу остен. Щом чуят призива на Господаря, те ще откликнат с незабавно покорство. И обратното - поканените, които посещават църква и считат себе си за благочестиви, но се подчиняват на Бога само когато им е удобно или не са засегнати техните програми, планове, благословения или удоволствия, ще се окажат заедно с Адам отстранени от Божието славно присъствие.

"ДА, ТАТКО“

В притчата за сватбената вечеря, грехът разкрива истинската си същност като непокорство на Божията власт. Исус изяснява това и в една друга притча, която започва с въпрос: "Кой мислите?" С тези уводни думи Той се опитва да накара Своите външно праведни служители да се вгледат по-надълбоко и да съзрат истината в собствения си отговор. Исус говори за един човек с двама сина. Бащата отива при първия и му казва: "Сине, днес отиди и работи на лозето." Синът отговаря: "Няма да отида." Но по-късно променя решението си, оставя онова, с което се е захванал, и отива да работи на лозето. Бащата моли за същото и втория син. Синът отговаря: "Ще отида, татко." Изглежда чудесен син и като че ли се отнася с уважение към баща си. Но Исус казва: "Той не отиде." Тогава Господ задава най-важния, но и лесен за отговаряне въпрос: "Кой от двамата изпълни желанието на баща си?" Групата, към която се обръща, отговори правилно: "Първият." След което Исус се насочва към същината на въпроса: "Истина ви казвам, че бирниците и блудниците виизпреварват в Божието царство" (Матей 21:28-31). Ясно е, че всеки родител би предпочел синът му да каже: "Да, татко, ще отида", и наистина да отиде с радост -не само в покорство на заповедта, но и със сърдечно отношение. Притчата показва на тези водачи, че същността на греха е в крайна сметка да не се подчиниш на Божията власт. Не се свежда само до прелюбодейство, убийство, кражба и т. н. Лидерите бяха горди и самоуверени, защото не бяха заплетени в тъй наречените "големи грехове". Поради ограниченото им разбиране за грях обаче, те бяха много податливи на онова, за което претендираха, че избягват толкова усърдно - греха, т.е. непокорството към Божията власт.

АМИ "ГОЛЕМИТЕ"?

Можем да се разхождаме из Библията отново и отново и да се натъкваме на същото послание. Вероятно си мислите:"Амилъжата, пиянството, прелюбодейството, кражбата, убийството? Това не са ли грехове?" Със сигурност! Те също са насочени срещу Неговата власт. Същият Господ ни казва да отмахнем лъжата и "всеки даговори истина с ближния си" (Ефесяни 4:24-25). Относно пиянството Той заповядва: "Не се опивай с вино"(Ефесяни 5:18). А за прелюбодейството предупреждава: "Бягайте от блудството" (1 Коринтяни6:18). А кражбата? Получаваме инструкция: "Който е крал, да не краде вече" (Ефесяни 4:28). За убийството се казва: "Всеки, койтомрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот" (1 Йоан 3:15). Новият завет подчертава, че хората, които извършват подобни неща, няма да наследят Божието царство (1 Коринтяни 6:9-11; Галатяни 5:19-21; Откровение 21:8). Но нека не забравяме факта, че всички грехове са пагубни, а не само онези, на които сме лепнали етикет "големи". Нека се върна към нашата игра на психолог и пациент. Пациентът на кушетката с вярно разбиране за греха може бързо да отговори: "Непокорството към Божията власт." Той е схванал връзката между греха и беззаконието.

ДНИТЕ НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Учениците на Исус Го попитаха за края на века. Той им каза какви събития ще се случат и им описа условията, които ще преобладават в дните преди второто Му идване. Едно от тях е следното: "Но понеже ще се умножи беззаконието,любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен" (Матей 24:12-13). Винаги, когато питам в църквата дали това се отнася за настоящото общество, получавам отклик чрез вдигнати ръце и кимащи глави; болшинството преценяват нашето общество като грешно. Почти никой не оспорва верността на това твърдение. Думите на Исус обаче не се отнасят за обществото. Той описва Църквата! Може да се чудите как съм стигнал до подобно заключение. Две определени фрази в двата стиха показват, че Исус говори за Църквата, а не за обществото като цяло. Първата е ключовата фраза "любовта на мнозинството ще охладнее". Гръцката дума за "любов" е агапе. У. Е. Вайн, експерт в гръцкия език, пише, че агапее използвана "чрез Духа на откровение... за да изрази неизвестни преди идеи". Не забравяйте, Исус каза: "Нова заповед ви давам, да се любите (агапе) един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго" (Йоан 13:34). Този вид любов не е била позната на човечеството преди; Той Сам я представя. Дефинира това с фразата "както Аз ви възлюбих". Вайн продължава: "Тази любов изразява дълбоката и несекваща любов и копнеж на едно съвършено Същество към напълно недостойни обекти." Това е безусловната любов на Бога, любовта, изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, за която Исус каза, че "светът не може да я приеме" (Римляни 5:5; Йоан 14:17). Тази любов може да бъде открита в хората, които са приели Исус Христос за свой Спасител. В Новия завет има и други гръцки думи, преведени като "любов". Всяка от тях обаче може да бъде приложена както за вярващи, така и за невярващи. Например филео. Според Вайн тази дума "трябва да се разграничава от агапе по това, че филео по-скоро представлява "нежна привързаност"... Филео никога не се използва при заповед към хората да "обичат" Бога. Тази дума не се прилага само за вярващите, но и за невярващите, за разлика от агапе. Когато Исус казва: "Понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее", за любов е използвана гръцката дума агапе\ Господ не говори за света; по-скоро има предвид Църквата. Казва, че през последните дни беззаконието ще се умножи в Църквата. Не можем да пренебрегнем и други подобни твърдения на Исус. Един от примерите е в евангелието на Матей: "Не всеки,който Ми казва: Господи!, Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми,Който е на небесата" (Матей7:21). Това потвърждение срива нашата обща представа и дефиниция за спасението. Били сме учени или сме вярвали, че трябва само да изречеш "молитвата на грешника" и мястото ти в небето е подсигурено. Пренебрегвали сме или не сме наблягали върху спазването на Неговите заповеди. Тази преиначена благост подвежда мнозина, като ги кара да гледат лековато на покорството. Исус казва, че в небето ще бъдат хората, които изповядвати изпълняват Божията воля, като по този начин спазват заповедите Му. Истинската благодат се дава, за да ни осигури сили да се покоряваме на онова, което Той изисква от нас. Авторът на Евреи го казва много добре: "Нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу" (Евреи 12:28). Благодатта ни помага да служим на Бога по подобаващ начин, според Неговата воля. Исус продължава: "В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?" (Матей 7:22).* В тоя стих става въпрос не за неколцина, а за мнозина. Спомнете си и предишните Му думи: "Любовта на мнозинствотоще охладнее." Тези множества ще кажат на Исус: "Господи, не в Твоето име ли бесове изгонвахме, и не вТвоето ли име направихме много велики дела." Един невярващ не може да изгонва демони в името на Исус (Деяния 19:13-17). Отново става въпрос за хората в Църквата. След което Той ще каже на тези тъй наречени християни: "Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие"(Матей 7:23). Забележете какво вършат те - беззаконие. С други думи, имат подобен начин на живот като хората от притчата за сватбата. Станало им е навик да поставят своя дневен ред, своето удоволствие или планове пред заповедите на Господаря. Днес това изглежда нормално или естествено поведение. Казано простичко, те не живеят това, което изповядват - покорство на Неговото господство. Подчиняват се на онова, което съвпада с плановете им. Не осъзнават, че са изпаднали в беззаконие. За жалост, твърде много тъй наречени християни се намират в подобно състояние! Втората причина, поради която знаем, че Исус има предвид: Целият стих на Матей 7:23 гласи: "Но тогава ще им заяви: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." Вероятно някои ще възразят, че не би могло да става въпрос за вярващи, защото Исус казва: "Аз никога не съм ви познавал. " Не забравяйте, че невярващите не могат да изгонват демони в името на Исус. Важно е да разберем, че когато Той казва: "Аз никога не съм ви познавал...", за познавам е използвана гръцката дума гиноско. В Новия завет тя е употребена, за да представи общението между мъж и жена (Матей 1:25). Думата ни говори за интимност. Исус всъщност казва: „Никога не съм ви познавал интимно." В 1 Коринтяни 8:3 четем: "Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него." Думата, преведена като "познат", е същата гръцка дума гиноско. Бог интимно познава онези, които Го обичат. Хората, които Го обичат, се подчиняват на Неговата власт, следвайки думите Му. Исус казва:"Който не Ме люби, не пази думите Ми" (Йоан 14:24). виж Църквата, се намира в следващата Му фраза: "Който устои до край, ще бъде спасен." За да завършиш едно състезание, трябва и да си го започнал. На невярващите все още им предстои да поемат по християнското поприще. Когато Исус и апостолите говорят на хората от последните дни, постоянно откриваме предупреждения за онова, което най-добре описва атмосферата на тяхното време - заблудата. Една от причините за широкото разпространение на заблудата е неправилното разбиране за основното значение на греха. За нещо подобно свидетелства примерът със сестра ми. Бях шокиран, когато се прибрах у дома и разбрах, че е починала, защото никога не бях приемал истината за нейната болест. Това е свързано с едно преживяване, което имах в края на 80-те години. Докато бях в молитва, получих отрезвяващо духовно видение, което промени курса на моя живот и служение. Беше ми показано множество от хора - невиждано голяма маса, невъзможно бе да бъдат преброени. Бяха струпани пред небесните порти и чакаха да влязат и да чуят думите на Господаря: "Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света" (Матей 25:34). Но вместо това Го чуха да казва: "Махнете се от Мене вие, които вършихте беззаконие."* Видях как по лицата им се изписа внезапен ужас и агония. Те наистина вярваха, че са определени за небето, понеже изповядваха господството на Исус и наричаха себе си християни. Но не разбираха истинското значение на греха. Макар да желаеха небето, не им достигаше онази пламенност, необходима покорно да извършат волята на Отец. Бог търси деца, чиито сърца копнеят да ходят в покорство. Независимо за каква област от живота може да става въпрос, ние като вярващи трябва с радост да изпълняваме Неговата воля. В края на един живот, изпълнен с успех, благодарение на покорството, и трудности от проявено непокорство, от устата на Соломон излезе мъдрост с вечна стойност: "Нека чуемкрая на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека" (Еклисиаст 12:13).

СКРИТАТА СИЛА НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Знанието, получено от откровение, а не чрез друг, е нашата най-голяма защита срещу заблудата В Словото се споменава фразата "последните дни". Твърде вероятно е тези дни да се окажат най-вълнуващото, както и най-тежкото, време в историята на човечеството. Вълнуващо, защото ще бъдем свидетели на най-великото разкриване на Божията слава, невиждано досега от поколенията, като наред с това ще има и невероятна жътва на души. Ще бъде време на слава и радост, осъждение и страх. Ще бъде плашещо, защото апостол Павел ясно ни казва, "че в последните дни щенастанат усилни времена" (2 Тимотей 3:1). Преди тези думи, той заявява: "А това да знаеш...". С други думи, внимавайте на това, което ще прочетете; подчертайте го в умовете си! След което детайлно описва в трета глава усилните времена. Причината за тях няма да бъде гонение от правителството или атеистите. Усилните времена ще настанат поради широко разпространената заблудавътре в Църквата. Това предупреждение звучи непрекъснато през целия Нов завет. Заблудата е плашещо нещо. Защо? Защото е измамлива. Заблудилият се човек вярва от все сърце, че е прав, докато всъщност греши. Исус непрестанно предупреждава в евангелията срещу заблудата. Само в Матея 24 сме предупредени за това 4 пъти. Дори когато учениците Го питат за Неговото завръщане, първите думи, излезли от устата Му относно нашето време, са: "Пазете се да ви не заблуди някой" (Матей 24:4). Не е трудно да се долови сериозността в предупреждението Му. Тонът е твърд и тържествен. Тези думи са стояли през хилядолетията и ние бихме постъпили мъдро, ако не пренебрегнем Исусовия съвет.

ДВА ВАЖНИ ВЪПРОСА

Трябва да зададем два важни въпроса. Първо, каква е основната причина за тази заблуда? Второ, защо тя може да се прокрадва незабелязано? Отговорът на първия въпрос е, че основната причина за заблудата е точно онова, което дискутирахме в предишната глава : непокорството към божествената власт или тъй нареченото беззаконие. Към нас е отправено увещание: "Бивайте изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си" (Яков 1:22). Отрезвяващо! Писанието, че когато човек чува Божието Слово, но не се подчинява, в сърцето Му и в ума му навлиза заблуда. Такъв човек живее с убеждението, че е на прав път, а всъщност греши. Там, където няма истинско разбиране на Божията власт, което включва властта към Неговото Слово, бива отворена вратата за подмолна, но голяма заблуда. Защо заблудата ще се шири през последните дни? Павел казва, че мнозина ще бъдат заблудени, "защото не са приелида обичат истината" (2 Коринтяни 2:10). Да обичат истината не означава само да им е приятно да я слушат, а също и да копнеят да я изпълняват! Бог каза на един пророк: "А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, икато говорят един на друг, всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза отГоспода. Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушаттвоите думи, ноне ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива следпечалбите им" (Езекиил 33:30-31). Много хора в нашите църкви обичат доброто проповядване и поучение, но на практика предпочитат собствения си живот пред Божията воля (2 Тимотей 3:1-4). Трябва да обичаме истината повече от всеки и от всичко. Нужно е ревностно да желаем Неговата воля, повече от нашето удобство и живот. Тогава ще изпитваме удоволствие да оставяме настрана личните си предпочитания заради Неговите желания. Ще вдигнем кръстовете си и ще се отречем от нашите права заради изпълнението на Божията воля. Защо? Той е Бог, нашият Създател, нашият Изкупител и Неговата любов към нас е съвършена. Това само по себе си ни пази от заблуда. Но такова ли посвещение виждаме днес в Църквата? Реалността е доста по-различна! Изумително е как библейските автори предвиждат нашите дни с много по-голяма точност., отколкото ще можем да ги видим.

СКРИТАТА СИЛА НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Трябва да се спрем на още един фактор, за да разберем защо беззаконието се шири толкова в нашите дни. Предупредени сме: "Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува" (2 Солунци 2:7). Думата, преведена като "беззаконие", е същата гръцка дума аномия, която изучавахме в предишната глава. Забележете, зад нея има скрита сила. Един друг превод я определя като "тайната на беззаконието". Тайната се намира в скритата сила. При вярващите беззаконието би било ефективно, само ако е подмолно и подмамливо. Това е неговата тайна. Понеже Бог не иска да сме невежи относно споменатата тайна или скрита сила, Той ни предупреждава (2 Коринтяни2:11). Сатана е майстор на заблудата. Помислете: той поведе една трета от ангелите в бунт срещу Бога (Откровение 12:3-4). Това се случи в едно съвършено обкръжение, в самото присъствие на славния Господ! Исус предупреждава, че сатана е не само измамник, но и баща на лъжата (Йоан 8:44). Господ също така иска да сме бдителни, като ни казва, че сатанинските измами и заблуди ще станат толкова силни в последните дни, че ако е възможно, дори избраните ще се подведат по тях (Матей 24:24). Какво чудно има? Ако дяволът можа да поведе милиони ангели в небето, защо да е трудно да заблуди множеството в това земно обкръжение, спрямо което той е определен като "княза на въздушната власт" (Ефесяни 2:2). Сега живеем точно в дните, за които Исус говори. Затова разгледайте внимателно Павловото загрижено обръщение към църквата в Коринт: "Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви" (2 Коринтяни 11:3). Павел сравнява уязвимостта на вярващите със заблудата на Ева. Без съмнение, един от най-впечатляващите удари на дявола бе заблуждаването на Ева. Тя живееше в съвършена среда, свободна от демоничното управление и влияние. Ева ходеше в самото Божие присъствие, без да има пречки от страна на плътта. Сатана трябва да е използвал един от най-майсторските си похвати, за да я накара да се надигне срещу Бога. Той прибягна до подмол ни и коварни тактики, за да омърси чистотата на нейния ум. Разобличавайки неговия подход към Ева, ние разбираме най-доброто му оръжие; става ни ясно как той се опитва да измами нас и защо толкова много хора изпадат в непокорство днес. Не забравяйте, че Ева бе подлъгана към непокорство, но Адам знаеше точно какво прави. Наблюдавал съм как хора в Църквата престъпват Божиите заповеди с широко отворени очи, с пълното съзнание какво извършват. Те не са заблудени. Стъпват на опасна територия и напредват към духовна смърт (Римляни 8:13). Това са закоравени хора, до които е трудно да се достигне. Има и други, които съставляват болшинството от непокорните в Църквата - заблудените. Както стана при Ева, невежеството ги е направило податливи на заблуда - скритата сила на беззаконието. Невежеството е много добра почва за заблудата. Бог казва: "Затова Моите люде са закарани в плен защото няматзнание" (Исая 5:13). Знанието за Божиите пътища и Неговите духовни закони, получено чрез откровение, ни пази от вражеските заблуди. Светлината на Неговата истина разобличава всяка лъжа и ни пази от нея.

ЗНАНИЕ ПО ОТКРОВЕНИЕ ИЛИ ЧУТО ОТ НЯКОГО

Бог постави човека в градината и каза: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото запознаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно щеумреш" (Битие 2:16-17). След това Господ взе жената от мъжа. Можем да предположим, че това е станало малко по-късно, защото човекът бе наименувал и прегледал всяко животно и небесна птица, преди жената да бъде създадена от реброто му. За разлика от Адам, жената не чу заповедта директно от Божията уста. Адам навярно я й е предал докато са се наслаждавали на градината. Можем да си представим ситуацията според отговора й към змията. Прочетете внимателно следните стихове: "Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената:Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да неядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете" (Битие 3:1-3). Първо, обърнете внимание, че когато змията оспори Божията заповед, жената отговори: "Можем...", а не "Бог каза..." Това е класически отговор на човек, който е чул заповеди или правила от втора ръка. Не така би отвърнал някой, който е познал сърцето и мотива на Издалия заповедта. Второ, забележете, че нейният отговор се различава от Божията първоначална заповед. Тя добави: "Бог каза: Да не ядетеот него, нито да се допирате до него, за да не умрете." Бог не беше споменал нищо за допиране. Ето друг пример за това, какво се случва, когато си чул от друг думите на Бога, а не са ти били открити директно. Когато Бог разкрива Словото Си чрез Своя Дух, то става част от нас. Това може да стане докато четем някоя книга, докато слушаме нечие поучение или докато сами изучаваме Библията, както и по време на общение с Божия Дух. За Адам заповедта на Бог бе толкова реална, колкото всичко наоколо; тя беше част от него. И обратното, когато чуем Божията заповед, но тя не ни е открита чрез Неговия Дух, не става част от нас. Приемаме я като закон, а "силата на греха (беззаконието) езаконът" (1 Коринтяни 15:56). Както вече казах, вярвам, че Адам е предал Божията заповед на Ева. По всяка вероятност Ева не е потърсила Бог лично по този въпрос. Просто е приела Адамовата информация като "част от нещата". За нея това не беше дошло по откровение, а беше чуто от друг. Просто знание. Чуването от втора ръка я направи по-податлива на заблуда. Ето защо змията се насочи към нея, а не към Адам. Знанието, получено чрез откровение, а не чрез някого другиго, е нашата най-голяма защита срещу заблудата. Мнозина са вързани от легализъм, защото са чули само знанието, инструкцията или буквата на Словото. Независимо откъде идва всичко това - от родители, проповедници, касети или книги, подобни хора трябва да се стремят да търсят Божието сърце по въпроса. Така ще придобият разбиране, което ще ги пази от заблуда. Те искат буквата без сърдечния пулс. Даже могат с точност да повторят глава или стих, но са загубили животворящия дух зад Словото. Възможно е да са ентусиазирани, когато споделят ново поучение, което току-що са чули на някой семинар или конференция. Но се оказват неспособни да живеят според онова, което толкова вълнуващо представят. То не е част от тях. Изричат думи, които са лишени от силата да произвеждат Божия живот. Щом това се случи, хората лесно се изкушават да прибавят или да отнемат от казаното от Бога. Могат да бъдат лесно подмамени, защото им липсва разбиране за Божия път. Ето един пример, който съм чувал толкова много пъти: "Е, знаеш, брат, че парите са корен на всяко зло!" Но не това казва Бог. Думите Му са: "Любовта към парите е корен на всяко зло" (1 Тимотей 6:10). Ако парите бяха корен на всяко зло, то Исус е бил в грях, понеже имаше ковчежник и кесия с пари! Веднъж една жена разчупи съд с миро на стойност една годишна заплата и го изля върху Него. Юда, който обичаше парите, бе разочарован от това действие, но Господ смъмри него, а похвали жената (Йоан 12:3-7). Не, не парите сами по себе си, а любовта към тях е коренът на всяко зло. Става въпрос за нездравословно желание и зависимост от парите. Такова легалистично виждане поражда у хората неправилно отношение към парите, което не е определено от Бога. Той ни предупреждава за подобно грешно желание и зависимост. Затова някои хора никога не могат да действат във финансовата област по истински благороден начин. Това невежество потвърждава, че Божието Слово не е било открито в сърцата им. Имат само предадено от друг знание по Неговото Слово и са кандидати за заблуда. А как приемаме знание по откровение? Като ходим смирено пред Бога, със страх и изгаряща сърцето ни любов към Него. Той каза: "Но пак, на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от Словото Ми"(Исая 66:2). Човекът, който трепери пред Неговото Слово, незабавно ще Му се подчини, независимо дали вижда ползата или не. Той истински се бои от Бога. Словото ясно заявява: "Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще им покаже завета Си" (Псалм 25:14). Добре е да разберем Соломоновите думи в края на неговия живот: "Бой се от Бога и пази заповедите му, понежетова е всичко за човека" (Еклисиаст 12:13). Бог открива Своите тайни или пътища на онези, които се боят от Него. Йоан се обръща към такава група от хора: "Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; а колкото за вас, помазанието, което приехтеот Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи завсичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило даправите" (1 Йоан 2:26-27). Това показва, че откритото Божие Слово ни пази от заблуда. Ева се заблуди и прояви непокорство, защото й липсваше Божието открито знание. Затова тя не разпозна клопката и измамата в думите на змията.

КАК ГО НАПРАВИ ЗМИЯТА?

Нека да продължим и да отговорим на въпроса: Как змията измами жената? Каква беше нейната коварна тактика на атака? Отговорът е от изключителна важност. Помислете: Как се стигна до заблуда? Ева живееше в напълно съвършена среда. Никога не бе наранявана от човек в позиция на власт. Нямаше лоши преживявания с баща, шеф или служител. Живееше в процъфтяваща градина, свободна от демонична агресия. Познаваше само Божията благост и снабдяване. Беше ходила и говорила в Неговото присъствие. Тогава как змията успя да я измами? Спомнете си Божията заповед: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаванедоброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:16-17). Благостта на Бог даваше: "Можете свободно да ядете...", докато властта Му ограничаваше:"... но не и от дървото за познаване на доброто и злото!" Бог подчерта, че са свободни да ядат от всяко дърво, с изключение на едно. Самата същност на Бога е да обича и да дава. Той желаеше да има компания в градината Си - хора, които да Го обичат и да Му се покоряват. Не искаше роботи, лишени от свобода на избора. Той копнееше за деца, създадени по Негов образ и със свободна воля. Когато забрани достъпа им до дървото, Бог им даде избор, същевременно предупреждавайки ги за опасността от смърт. Изборът означаваше да се включи тяхната воля. Щяха ли да се доверят и да се подчинят? Без заповедта нямаше да има избор. Разгледайте внимателно думите на змията: "А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГосподБог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" (Битие 3:1). Преведени на по-съвременен език, думите й означаваха: "Чух, че Бог ви е казал, че не можете да ядете от всяко дърво. Вярно ли е?" Змията започна стратегията си, като най-напред промени акцента в Божията заповед. Изопачавайки значението й, тя постави под въпрос мотива на Бога. Искаше да тласне Ева надолу по пътя на размишлението, където в крайна сметка жената щеше да оспори Божията благост. Веднъж постигнато, това щеше твърде лесно да я настрои срещу Неговата власт. Змията пренебрегна щедростта на Бога и посочи направеното от Него изключение. Искаше да каже, че нещо, добро за тях, не им е дадено. Само с един въпрос змията изопачи единствената заповед, дадена за защита, като я изкара несправедливо отхвърляне на доброто. Можете ли да усетите подмолността в нейния въпрос: "Значи Бог ви каза, че не можете да ядете от всяко дърво?" Независимо, че им бе позволено да ядат от плодовете на всички дървета в градината, змията насочи вниманието на Ева към единственото забранено дърво. Изкара Бог "вземащ", а не "даващ". Като направи така, че Господ да изглежда несправедлив, змията можеше да атакува Божието господство. Сатана не е глупак; той се насочи към самата основа на Господната власт: "Правда и съд са основа на престола Му" (Псалм 97:2). Неговият трон представлява властта Му. Ако сатана може да представи по изкривен начин Неговия праведен характер чрез заблуда, то самата основа на Неговата власт е под съмнение в очите на творението Му. В отговор на въпроса на змията жената я коригира: "От плода на градинските дървета можем да ядем, но отплода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за дане умрете" (Битие 3:2-3). Твърде вероятно е, дори докато отговаря, Ева да се е чудела какво стои зад тази заповед. Така тя започва несъзнателно да оспорва благостта на Бога в мислите си... Чувате ли ги? "Не знам защо не можем да ядем от това дърво. Какво би моглода ни навреди? Какво има в него, та да е толкова лошо за нас?"Снадигането на нови съмнения относно Неговите мотиви, тя е на прага да оспори Божията власт. Змията използва възможността да подкопае авторитета на Бога, Неговата правда, като дръзко възразява срещу Словото Му:"Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдетекато Бога, да познавате доброто и злото" (Битие 3:4-5). Майсторът на заблудата се стремеше да унищожи самата основа на Евината лоялност, като директно контрира Бога и я увери, че тя няма да умре. Змията бързо подкрепи своята идея: "Вместо да умрете, ще заприличате на Бога. Ще можете сами да избирате между добро и зло, защото ще бъдете мъдри. Няма да се налага да чувате всичко от втора ръка или отново да сте обект на несправедливи заповеди." Ева беше шокирана и объркана. Чудеше се: "Защо Бог не ни дава този плод?" Погледна отново към дървото, за да прецени плода, вече с различни очи. Определи го като добър и приятен, а не лош и вреден. Помисли си: "Наистинаизглеждастрахотен за ядене и само той може да ни направи мъдри." Тези разсъждения я заслепиха за всичко наоколо. Тя забрави за осигуреното изобилие, като се фокусира върху едно-единствено дърво. Помисли си: "Дървото ражда нещо добро за нас, а Бог го е въздържал. Този плод би могъл да бъденаш през цялото време. Защо Той постъпи така с нас? Щом е въздържал от нас плода на това дърво, какво ли другооще не ни е дал ?" Божият характер и благост бяха под въпрос; жената бе уверена, че постъпката й е безобидна - така че не счете за нужно да се подчини на Божията власт по този въпрос. Нейното своеволие надделя над волята на Бога. Ева се протегна към плода и го подържа в ръката си -нищо не се случи. Змията трябва да е била права. Тогава жената отхапа и даде на съпруга си. След като ядоха, очите им внезапно се отвориха и те усетиха че ги обхваща срам и страх, щом осъзнаха своята голота. С непокорството им дойде духовната смърт. Сега плътта бе станала силен господар, който щеше да доминира в живота им. Чрез непокорството към Божието Слово и неправилното мислене, водещо до заблуда, те отвориха живота си за княза на непокорството. Той стана техният тъмен господар, както потвърждава и Словото: "Не знаете ли, че комуто предавамесебе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха (непокорство към Божията власт), който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?" (Римляни 6:16). На господаря на смъртта бе даден достъп не само в техния живот, но и законен вход към света. Павел го обяснява така:"Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12). Преди непокорството им не съществуваше омраза, гняв, непростителност, съперничество, клюкарство, корупция, измама, огорчение или грабителство. Нямаше сексуална перверзия, злоупотреба с наркотици, пиянство, убийство или кражба. Нямаше малтретиране на съпруги или деца. Не съществуваха болести и нищета. Естествените бедствия и язви бяха непознати на човечеството. Животинското царство живееше в абсолютна хармония. На земята цареше спокойна атмосфера, като Божията воля направляваше цялото творение. Непокорството предизвика ужасните поведенчески проблеми, които заляха човечеството, като списъкът се увеличава и нараства с всяко следващо поколение. Едно-единствено действие на непокорство отбеляза началото на тайната сила на беззаконието. Поради неговата заблуда човекът загуби божественото снабдяване и защита. Провокираният от сатана бунт беше отворил широко вратата за неговото господство и разруха. Той напълно се възползва от възможността да бъде като Бог, но не подчинен на Него. Подмамвайки Божието творение, сатана възцари себе си (Исая 14:12-14).

ТАКТИКАТА НЕ Е ПО-РАЗЛИЧНА ДНЕС

Сатанинският начин на действие не се е променил много днес. Той все още желае да изопачи Божия характер, за да ни настрои срещу Неговата власт. Книгата на Яков е категорична. "Не се заблуждавайте, любезни мои братя; всякодадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение,или сянка от промяна" (Яков 1:16-17). Авторът иска да се убеди, че ние вярващите няма да се поддадем на скритата сила на беззаконието подобно на Ева. Той, както и Павел, ни предупреждава да се пазим. Трябва внимателно да се вслушваме в неговите думи и да ги вложим в сърцата си; няма нищо добро извън областта на Божията воля Нещо може да изглежда добро, но ако не е според волята на Бога, не правете грешка - то не е за наша полза. Яков подчертава, че ако вярваме в съществуването на добро извън Божието снабдяване, ние можем да бъдем подмамени също като Ева. Внимателно размислете върху това, което Дискутираме Независимо колко добро се показва наглед, На вкус или на усещане; независимо колко богати, преуспяващи, мъдри или успешни може да ви направи, ако нещо не е от Бога, в крайна сметка то ще ви донесе голяма скръб, разочарование и накрая - смърт. Ще бъде Направен компромис с божественото снабдяване и заедно заради действащата заблуда. Всеки съвършен и добър дар е от Бога; Той е Източникът. Прегърнете тази истина и я скрийте в сърцата си; тогава външното няма да ви влияе Ако Ева бе постъпила така, нямаше да се поклати, за да задоволи желанията си тя погледна извън Божието снабдяване Колко хора сключват брак с погрешния човек, с погрешни съображения. Бог може да ги е предупреждавал чрез родители и пастори или директно да е говорил в сърцата им, но те да са оставили собствените им размишления да потулят тези гласове. Навярно са били самотни и са желаели компания може би човекът е бил приятен на глед и това им е помогнало да вземат решение. В крайна сметка са наложили своята воля над Божията и в повечето случаи са страдали много. Разбира се, Бог може да изкупи нашите неправилни постъпки. Давид съгреши, взимайки Витсавее за жена, което по-късно бе изкупено чрез раждането на Соломон. Той обаче пожъна скръб заради своето непокорство и мечът никога не напусна дома му. Давид загуби трима сина в разцвета на силите им. Колко по-добре е да изберем покорството. Твърде често хора Напускат местата - работа, църква, градове - където Бог ги е настанил, понеже имат несъгласия с поставените над тях власти. Или може би им се струва, че пропиляват живота си, или не вярват, че за тях има бъдеще там, където са. Не след дълго се отваря възможност и макар да няма потвърждение от Духа за заминаване, те напускат. И не само това, но често напускането е за сметка на чистотата, към която Бог ги е призовал. Те разсъждават: "Стоялсъм натозирафттвърдедълго; Времееданаправянещо. "При което тръгват срещу Божията воля в преследване на това, което вярват, че е добро за тях. Може и да преуспеят финансово, но сърцата им да се отдалечат много от интимното и пламенно общение с Господа. Колко хора като цяло се отклоняват от волята на Бога? Подмамени са от доброто и приятното. Навярно намират начин за преуспяване или успех извън съвета на Божието Слово. Спускат се към това и откриват забавление, щастие или тръпка - за известно време. Намират "добро" в това, на което Бог е казал "не". Боят се Господ да не им отнеме привлекателното или забавното! Смятат, че Той не разбира техните нужди или че пренебрегва важността на желанията им. Според тях Бог не е верен, ако мотивите им не са получили отговор в определения от тях срок. Казват си: "Защо да чакам? Ще взема доброто и приятното сега!" ПОМИСЛЕТЕ ЗА ИСУС Помислете за Исус. Той беше в пустинята четиридесет дни и нощи без вода, храна или утеха. Болките от глада пронизваха стомаха Му с напредването на поста. Ако не получеше храна и вода скоро, щеше да умре. Но кое идва най-напред - снабдяването или изтощението? В тези мигове сатана дойде и Го изпита: "Ако си Божий Син, заповядай тия камъни да станат хлябове" (Матей 4:3). Врагът отново оспорваше онова, което Бог ясно бе заявил. Отец открито бе обявил Исус за Свой Син на брега на Йордан. Сатана отново се опитваше да използва Божия характер: Ако си Божи Син, защо Той те е довел тук да гладуваш? Защо не се погрижи за Теб? Дали не е време сам да се погрижиш за Себе Си? Ако скоро не вкусиш храна, ще умреш, или ако хапнеш твърде късно, ще се окажеш с жестоки физически проблеми. Използвай Своята власт, за да си послужиш. Превърни тези камъни в хлябове. Исус се съпротиви и изчака Божието снабдяване. Той не позволи врагът да изопачи характера на Бога в Неговия ум. Знаеше, че Отец се грижи за нуждите Му. Продължи да се подчинява на Божията власт, независимо колко неприятна бе ситуацията. След като Исус отхвърли сатанинското изкушение да вземе нещата в Свои ръце, "дяволът Го остави и ето, ангелидойдоха и Му прислугваха" (Матей 4:11). Защо? Авторът на Евреи описва Исус по следния начин: "Тоя Христосвдните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да гоизбави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи напослушание от това, което пострада" (Евреи 5:7-8). Бог Го чу заради благоговението Му. Той не се съмняваше в благостите на Отец. Дори в лицето на голямо изкушение и интензивно страдание, каквото никой друг не е преживял. Исус избра покорството, макар то да значеше жестоко изпитание. За разлика от отговора на Адам и Ева, подобно подчинение и покорство блокира всички подстъпи на врага към Неговия живот. Той свидетелстваше: "Князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене, но товастава, за да познаесветът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя" (Йоан 14:30-31). За разлика от Адам, Исус, последният Адам, ходеше в съвършено покорство към Своя Отец и можеше да свидетелства, че сатана не е намерил нищо в Него. Точно затова сме наставлявани: "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъженда ходи, както е ходил Христос" (1 Йоан 2:6). Той е нашият пример и предтеча. Той е платил цената и освети пред нас път, по който да ходим. Вече не сме обвързани с първия Адам и неговото беззаконие, а сме призвани и укрепени да следваме в покорство последния Адам. Писанието пламенно прокламира: "Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота игрях, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, като гледамена Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържакръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържаот грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни" (Евреи 12:1-3). Това обобщава всичко. Научете се от падението на първия Адам и упорито следвайте втория Адам. В следващата глава ще разгледаме последиците от непокорството. Те не винаги се виждат веднага, но със сигурност се проявяват. Щом непокорството бъде разкрито, не бива и да си помисляте да го допускате отново.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕПОКОРСТВОТО I

Вярата и покорството са неделими, защото покорството е доказателство заи стинската вяра Непокорството води до най-различни последици. Резултатът не винаги става явен веднага, но е сигурен -тъй както посетите семена произвеждат реколта. Врагът на душите ни се стреми да въздържа това знание от нас, като се надява, че ще погледнем лековато на въпроса с покорството и ще станем лесна плячка на неговите подвеждащи тактики. Някои хора подсъзнателно разсъждават, че си струва да понесеш всякакви последици за непокорството си, стига да могат за кратък миг да се порадват на плода от своето решение. Изумен съм колко често се среща подобен заблудителен и убийствен начин на мислене. Това е тайната или скрита сила на беззаконието. Искрено се надявам и се моля следващите три глави да породят в сърцата ви нужното посвещение да не допускате никога непокорство.

СИНОВЕТЕ НА АДАМ

Най-напред ще се поучим от Каин, първородния син на Адам. Той се занимаваше със земеделие. Неговият брат Авел - вторият син на Адам, бе овчар. Словото ни казва, че един ден Каин принесе пред Господа дар от плода на земята, а приносът на Авел бе от първородните на стадото. Разбираме, че "Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му, ана Каина и на приноса му не погледна така" (Битие 4:4-5). Само ще отбележим, че днес често в американските църкви чуваме следното: "Бог ще те приеме такъв, какъвто си." Това изобщо не е вярно. Бог не ни приема, ако несепокаем\ Какво стана с Ананий и Сапфира? Те умряха (Деяния 5:1-11). Бог не прие Каиновия принос, нещо повече - Той не прие Каин! Това не означава, че съдбата на Каин бе вечно отхвърляне, но нашата съвременна теология за Божието безусловно приемане не е вярна. Дори е опасна, защото премахва страха от Господа от нашите сърца. Страхът от Господа ни пази и ни кара да се отдалечаваме от греха (Изход 20:20). След смъртта на Ананий и Сапфира, Библията казва: "Голям страх обзе цялата църква" (Деяния 5:11). Непокорството вече не се срещаше тъй често. Бих искал малко да модернизирам историята на Адамовите двама сина, преди да продължим по-нататък. Те бяха отгледани в дом, който призоваваше Господното име. И двамата представиха пред Бога принос, който илюстрираше техния живот. Библията казва, че трябва да представяме телата си в жива жертва (Римляни 12:1). Всяка жертва пред Бога говори за нашето служение пред Него. И тъй, става въпрос за това, че Авел служеше на Бога, а брат му Каин не. Каин не се мотаеше по спортни арени, вариетета или барове, нито пък избягваше ходенето на църква. Да не бъркате Каин с човек, който не иска да има нищо общо с Бога. В наши дни бихме счели и двамата за вярващи, които имат общение с Бога. И двамата мъже бяха усърдни в работата си, за да принесат жертва на Господа. Дори спокойно бихме могли да кажем, че Каин работеше по-усърдно от Авел. Зная много малко за земеделието и пастируването на овце, но достатъчно, за да твърдя, че земеделието е по-тежка работа. Пастирите имат задължения сутринта и следобед, но обикновено през най-горещите часове на деня могат да почиват под някое дърво и да си пийват студено питие. Земеделието изисква по-усилена работа. Каиновата жертва дойде с пот на челото, следствие на упорит труд върху прокълнатата от Бога земя (Битие 3:17-19). Каин разчистваше почвата от камъни, буци пръст и всякакви отломки. После ореше и култивираше земята. Той засаждаше, поливаше, тореше и пазеше растенията си. Бе вложил големи усилия, за да може да принесе добра жертва.

ЗАЩО БОГ НЕ ПРИЕ КАИН?

Трябва да се запитаме: Защо Бог не прие Каиновия принос, след като знаеше, че той е работил по-упорито? Отговорът е свързан с неговите растения. В Градината всичко създадено от Бога беше покрито. Животните имаха козина, рибите си имаха люспи, а птиците - перушина. Никога няма да видите бяла мечка в дънки; тя не се нуждае от допълнително покритие. Адам и Ева не правеха изключение. Те нямаха физическо покривало или облекло; но бяха "увенчани" със слава (Псалм 8:5). Думата увенчанозначава "да оградя или да обкръжа". Те бяха покрити от нея. Господната слава върху им бе толкова завладяваща, че в техните очи тя прикриваше физическата им голота. Ето защо Словото казва: "А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха" (Битие 2:25). Животът на Адам и Ева бе открит пред Бога. И на ум не им минаваше да се облекат, защото това не бе нужно. Но нещата се промениха в момента на неподчинението. Преди грехопадението техните духове доминираха изцяло, но след това властваща щеше да бъде плътта. Първите думи, записани в Словото, след като те ядоха, са: "Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи" (Битие 3:7). Ключовите думи са тепознаха. Придобиха познание, което им е липсвало преди. Принципът на познаването на доброто и злото е да живееш според това, което е правилно и неправилно. Преди падението техните действия бяха ръководени не от познаването на доброто и злото, правилното и неправилното, а от познаването на Бога. Мотивираше ги чувството на покорство, породено от упование и любов. Правилното и погрешното не бяха в техните умове, а в Божията ръка. Казва ни се: "Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав еТой" (Второзаконие 32:4). Адам и Ева живееха пред Бога със съзнание изцяло насочено към Него. Като ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото, те откриха източника на познаване на доброто и злото извън Бога. Това е тъй нареченият принцип на високоумството. Адам и Ева вече нямаха нуждата Бог да ги ръководи; притежаваха усет за добро и зло вътре в себе си. Ето защо първият въпрос, който Бог зададе след грехопадението, беше: "Кой ти каза...?" (Битие 3:11). Винаги, когато Господ задава въпрос, Той не търси информация, а се опитва да ни научи на нещо. Бог вече знаеше, че те са яли от дървото и че говорят със собствената си мъдрост. Бяха заменили покорството с високоумие. Всъщност Той казваше:"Намерили сте източник за разбиране на доброто и злото извън Мен. Явно сте яли от Дървото на познаване надоброто и злото." Веднага след своето непокорство те покриха голотата си със смокинови листа или с плоданаземята. Макар и с препаски, все още се чувстваха голи и заради това се скриха. Тогава Бог попита: "Кой ти каза, че си гол?" (Битие 3:11). Чрез новооткритото си чувство за добро и зло, те се опитаха да извършат това, което е право в собствените им очи, но все още се чувстваха голи. Препаските не бяха Божият начин. Той демонстрира приемливото покритие, или жертва за голотата, като закла невинно животно и покри Адам и Ева с кожата му. Това беше препоръчаният от Бога начин, а не плодът на земята. В началото Адам и Ева не знаеха какво очаква Господ от тях, но Каин и Авел знаеха. Родителите им ги бяха учили коя жертва е приемлива пред Бога. Затова жертвата на Каин от плода на земята не бе приета. Той служеше на Бога по собствения си начин. Клонеше към проклятието, което действа чрез пътя на високоумството и логиката за добро и зло, вместо да се стреми към чистотата на детинското покорство, подобно на брат си Авел.

ТИ ТРЯБВА ДА ГО ВЛАДЕЕШ

Словото ни казва: "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез Вяратой и следсмъртта си още говори" (Евреи 11:4). Новозаветният автор свързва покорството на Авел с вяра. В една от следващите глави ще научим, че истинската вяра е свързана и основана върху покорството. Истинската вяра се задвижва от покорството, а не от усещането за добро и зло. След като разбра, че неговите усилия и жертва са неприемливи пред Бога, Каин "се огорчи твърде много и лицето мусе помрачи" (Битие 4:5). Това е класическата реакция на един религиозен човек, когато се изправи лице в лице с истината. Той се разгневява. Ще откриете подобни примери в цялото Слово. Този гняв се подклажда от гордост, а гордостта отхвърля Божията воля или пътища, за да наложи своите. В милостта Си Бог се опита да отвори очите на Каин, като му зададе няколко въпроса: "Защо си се разсърдил? И защо епомрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи навратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш" (Битие 4:6-7). За да сме добре с Бога, трябва да се покоряваме. Той желае покорството повече от жертвата. Много пъти Господ казваше на Своите хора да оставят пиенето и свиренето и да престанат да Му принасят жертви. Защо? "Защото, когато виках, никой не отговаряше, когатоговорех, те не слушаха" (Исая 66:4). Те жертваха, но не слушаха и не се покоряваха на думите Му. Най-висшата форма на поклонение е покорството. Имайки това предвид, бихме могли да заменим думите от Битие ако правиш добро с ако Му се покоряваш, без да променим значението. Ето как би звучал текстът: "Каин, защо си се разсърдил? Не бива. Научи се от следното: Ако се покоряваш, както прави брат ти, Аз ще приема теб и жертвата ти така, както приех Авел и неговата жертва." Господ предупреди: "Но ако не правиш добро (ако не се покоряваш и упорстваш във високоумието си), грехът лежипри вратата и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш" (Битие 4:7). Обърнете внимание на две неща тук. Първо, грехът (непокорството) има желание. Господарят на беззаконието, сатана, е духовната сила зад непокорството. Веднъж проправила си път чрез Адам, тази сила има една цел: да контролира и да управлява всички и всичко. Все едно някакъв нечестив учен да пусне в нашата атмосфера определено количество радиоактивни газове. Те биха проникнали навсякъде, макар самото присъствие на учения да е ограничено. Той е задвижил смъртоносна сила. Няма да бъдат поразени от тези отровни газове, единствено хората, носещи защитни маски. Словото казва много ясно: "Знаем, чение сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия" (1 Йоан 5:19). Друг нагледен пример е да сравним склонността към грях със закона на гравитацията. Това е постоянно присъстваща сила, която влияе на цялата материя. Ако скочите от покрива на сграда, ще изпитате действието на закона на гравитацията, като паднете на земята и пострадате доста лошо. Може да не искате да падате, да не разбирате или да не вярвате в закона на гравитацията, но въпреки всичко, ще се сблъскате с него. Учените обаче откриха друг закон - закона на издигането. Те установиха, че законът на издигането превъзхожда закона на гравитацията при определени условия. Изобретателите конструираха самолета, действащ според закона на издигането. Когато летиш със самолет, ти си свободен от закона на гравитацията и не падаш надолу. Словото ни казва: "Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта" (Римляни 8:2). Каква чудесна новина! Аз летя често със самолет. Само през последната година съм пропътувал приблизително 350 000 км, за да проповядвам Евангелието по целия свят. Когато се кача на самолет, аз съм радостен, че законите на издигането ме освобождават от закона на гравитацията. Но ако пилотът реши да изключи двигателите, самолетът ще изпита пълния ефект от закона на гравитацията и ще се приземи с тежки последствия. Вече няма да се радваме на превъзходството над закона на гравитацията, а ще се окажем подвластни на това, над което преди сме имали власт. По-нататък в същата глава Словото заявява: "И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та даживеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете" (Римляни 8:12-13). Нашата защита от закона на греха или властта ни над него идва чрез истинската вяра или покорство. Защото само тогава законът на животворящия Дух ни освобождава от закона на греха. "Законът на животворящия Дух" е наречен още "закон на вярата" (Римляни 3:27). Знам, че законът на вярата превъзхожда закона на греха. За истинската вяра се казва, че има съответстващи дела на покорство (Яков 2:19-23). Вярата и покорството са неразделни, защото покорството е доказателство за истинската вяра. Авел управляваше закона на греха и на смъртта чрез вяра, тоест чрез покорство на Бога. Говорейки на Каин, Бог предупреждава: желанието на греха е към теб (нещо като желанието или влиянието на гравитацията върху всеки материален обект); ако Ми се покоряваш, ти ще владееш над него (точно както издигането превъзхожда гравитацията). Над греха се властва чрез покорство.

ОТВОРЕН ДОСТЪП

Второто нещо, което Бог казва на Каин, е: "ако не правиш добро (не Ми се покоряваш), грехът лежи при вратата"(Битие 4:7). Забележете - Той използва думата "врата". В живота на всеки човек има невидима врата -без значение дали го осъзнаваме или не. Тази врата представлява вход към вашия живот. В случая става въпрос за отворен достъп на греха и демоничните сили. От самото начало Бог ни казва какво го отваря за греха и демоничното влияние и какво го затваря. Непокорството отваря този вход, докато покорството го затваря. Какво се случи с Каин? Той упорстваше в своята мъдрост и високоумство. В сърцето му влезе завист, съпроводена от обида. После дойде ред на омразата. Мисълта за убийство се въртеше в ума му и не след дълго в изблик на гняв Каин уби своя брат. Той беше настроен агресивно и загуби страха си от Бога. Каин показа своето отношение чрез предизвикателния си отговор на Божия въпрос къде е брат му: "Не зная; пазач ли съм аз на брата си?" (Битие 4:9). Той лъжеше Бога, макар много добре да знаеше къде е брат му. Всеки разумен човек би се досетил, че Господ знаеше къде е Авел. Често става така, когато някой започне да високоумства и допусне непокорство в живота си. Тогава загубва досег с реалността на духовните неща. Опитва се да принизи образа на Бога до своето ниво и ограничения, а за себе си смята, че е мъдър като Него или понякога дори по-мъдър. Такъв човек не е наред. Луцифер е красноречив пример; високоумството поради нечестие го накара да повярва, че може да измести Бога. Колко глупаво! При все това той подведе мнозина да го последват (Исая 14:12-17). Ако бяхме приятели с Каин и Авел и знаехме скритата страна на нещата, бихме се смутили от случилото се. Възможно ли е човек, който е започнал да служи на Бога усърдно, накрая да извърши безскрупулно убийство? Какъв трябва да е той? Отговорът е в отворената за закона на греха врата на душата чрез упорито неподчинение. Знаете ли поговорката "Подай му пръст и ще ти налапа и цялата ръка"? Това идеално описва закона на непокорството. Ако само открехнеш живота си за греха, все едно си направил процеп в язовирна стена. В крайна сметка водата нахлува със сила като потоп. Имал съм честта да бъда служител на пълно работно време в продължение на осемнадесет години. През този период съм бил свидетел в безброй много случаи как въпросният закон действа. Виждал съм хора, които в началото са, запалени за Божиите неща. Те са активни в своите църкви и постоянно говорят на другите за Исус. Приличат на Каин, който започна с голямо усърдие. Но с течение на времето се пораждат ситуации, разкриващи, че в тях има все още области на своеволие. Това може да стане, както при Каин, чрез Божията директна власт или чрез Делегираната власт. Така или иначе, нещата сякаш все опират до властта. Наблюдавал съм как хората отказват да подчинят своята воля и упорстват в собствените си пътища. Просто е въпрос на време беззаконието да нахлуе в живота им. Може да не се прояви чрез убийство, но едно е сигурно: то избива отнякъде. Навярно поток от алчност, омраза, гняв, непростителност, съперничество, клюка, сексуални грехове или безброй много други форми на робство са обсебвали плътта им. Често при такова състояние на заблуда или обида хората си въобразяват, че са наред с Бога, а всички други власти са крайни, легалистични или недосегаеми. В случаи като Каиновия, ако се надигнат срещу Божията директна власт, те принизяват образа, властта и силата на Бога до изгодно за тях ниво и непростителността им все повече нараства. Изповядват Неговото господство, но всъщност служат на един Исус, изграден по техен образ. Без да осъзнават, в сърцата си са издигнали своята логика над трона и властта на Бога. Така или иначе, те не виждат истинското си състояние заради заблудата в сърцата им. Ако бяхте казали на Каин, когато все още бе млад, с чувствително сърце и служещ на Бога: "Един ден ще убиеш собствения си брат", той щеше да е шокиран и би отговорил веднага: "Невъзможно е. Никога не бих го направил!" Но по-късно Каин отвори в себе си врата за беззаконието и извърши немислимото преди. Един ден и ходещите, и неходещите на църква хора ще застанат пред Бога и ще бъдат съдени за своето беззаконие. Но ако можехте да проследите курса на живота им, никога не бихте си представили, че ще свършат така. Дори сега те в никакъв случай не биха допуснали, че са в пътя на беззаконието, но в Съдния ден, когато истината се открие, ще се чудят:"КаксъммогълдаизпаднавтакованепокорствокъмБожиитепътища?"Тъжният отговор ще бъде, че те никога не са обичали и възприемали истината, че трябва да са под Неговото прикритие. Има само една надежда за хората в заблуда: Божията милост да отвори очите им и светлината на Неговата истина да прогони тъмната сянка на заблудата. Викът на моето сърце - и целта на тази книга - е да предпази хората от властта на заблудителната сила на беззаконието и да освободи чрез светлината на истината онези, които вече са пленници. Проповядвал съм това послание по целия свят и когато запитам колко хора са изпадали в непокорство, отговорът винаги е зашеметяващ - обикновено над 50 процента. Повечето признават: "Не знаех, че непокорството е там, докато истината не го разкри в сърцето ми." Аз също признавам, че не пиша тази книга като човек, който никога не е бил побеждаван от скритата сила на беззаконието. Не, оказвал съм се в нейната ужасна хватка, а Бог в Своята милост е изобличавал грешките в моето сърце и пътища. Споделям с вас онова, което зная и от което съм бил освободен. Толкова съм благодарен на нашия Господ и на Неговата нежна милост! Бог снизходително се опитва да отвори очите ни към области на непокорство, но както беше при Каин, ние няма да видим истината, докато най-напред не смирим себе си. В следващата глава ще видим изключителната важност, която смирението има в нашето избавление, както и фаталните последици от гордостта.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕПОКОРСТВОТО II

Частичното покорство, е непокорство в Божиите очи Животът на Саул, първия цар на Израел, ни дава ясна представа какво ще се случва, когато човек си играе с непокорството. Неговата история е трагична и съдържа множество въпроси за нас като вярващи. Има важни смислови ключове, скрити в коригиращите думи, които Господ изговори към него. Един поглед към живота му ни дава още по-ясно разбиране за духовните последици от непълното подчинение на божествената власт. Ако позволим, това разбиране ще ни укрепи и падението на Саул ще стане предупреждение за нас. Казва ни се: "Защото всичко, що е било по-напред писано,писано е било за наша поука" (Римляни 15:4), и "А всичко това им се случи за примери, и се написа за поуканам, върху които са стигнали последните времена" (1 Коринтяни 10:11).

ЧАСТИЧНО ПОКОРСТВО

Нека да започнем оттам, когато главният пророк на Израел, Самуил, отиде при Саул със заповед, излязла направо от Господната уста. Той предупреди Саул внимателно да се вслуша в инструкциите: "Иди сега та порази Амалика,обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо иовца, камила и осел" (1 Царе 15:3). Заповедта беше директна и много точна. Нищо от онова, което Амалик притежаваше - хора или животни - не трябваше да бъде оставено живо. Всичко, що диша, трябваше да бъде изтребено. Виждате как отвърна Саул. Той не каза: "Няма да го направя... твърде жестоко е!" Твърде често нашето разбиране за непокорството е ограничено само до неговата явна, открита проява. Но ни предстои да открием, че нещата не стоят точно така. Нито пък Саул е променял решението си впоследствие, след като първо се е съгласил. За повечето от нас тази форма на непокорство е позната. Освен това, Сауловото непокорство не е въпрос на забравяне - да не е обърнал например нужното внимание на заповедта. Повечето от нас ще признаят, че подобно поведение не изразява покорство, но бихме го извинили заради добрите намерения. Вероятно всички ще се съгласим, че това са различни варианти на непокорно поведение, но нека отново да насочим вниманието си към Саул. Той незабавно събра своята армия и се подготви да атакува Амалик. Всичко изглеждаше страхотно. Саул нападна и уби всеки мъж, жена, дете и кърмаче. Десетки хиляди бяха поразени от меча му и неговата велика армия. Но той пожали цар Амалик. Защо? Може би се е придържал към културата на онова време. Ако завладееш някоя нация и хванеш лидера й жив, ти го отвеждаш в палата си като роб - един вид жив трофей. Освен това Саул закла хиляди животни. Но пощади най-добрите овце, волове, говеда, агнета и всичко хващащо окото и го даде на хората си, за да пожертват на Бога и да извършат "духовна" работа. Представете си как тези хора са погледнали на неговите действия. Докато са жертвали обречените животни пред Йехова, сигурно са си мислели:"Какъвблагочестивцаримаме, винаги поставяГосподанапървомясто." Но Бог преценява нещата доста по-различно. Той откри скръбта си на Самуил: "Разкаях се, гдето поставих Саул цар,понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми" (1 Царе 15:11). Саул изби десетки хиляди, но пожали един. Изпълни 99,9 процента от това, което му бе заповядано. Повечето от нас биха видели покорство в цялата кампания, но Бог видя непокорство. Дори няколко стиха по-долу чрез пророка Той нарича това бунт. Така научаваме, че частичното покорство изобщо не е покорство в Божиите очи. Дори почти пълното покорство, 99,9 процента, не се зачита за покорство, а е бунт. Колко често чуваме следния коментар: "Защо не погледнете всичко онова, което съм направил? фокусирате се единствено върху малкото, което не съм!" Със сигурност Саул би могъл да го каже. Това може да е присъщо на човешките разбирания, но не и на Божиите! Самуил се отправи към Саул и когато се срещнаха, царят ентусиазирано го поздрави: "Благословен да си от Господа!Изпълних Господната заповед" (1 Царе 15:13). Можете да чуете радостта и увереността в неговия глас. Напълно съм уверен, че Саул беше искрен. Той истински вярваше, че е изпълнил заповедта. Бог обаче каза, че се е разбунтувал. Какво обяснение да дадем за голямото разминаване между казаното от Бог предишната нощ и това, което Саул бе повярвал в сърцето си? Отговорът се крие в следните думи: "Бивайте изпълнители на Словото, а не само слушатели, далъжете себе си" (Яков 1:22). В мига, в който човек пристъпи ясно изявеното Божие Слово, в сърцето му се спуска було, което пречи на неговото виждане и го изопачава. Това е заблуда. Саул беше заблуден в разбиранията си и бе уверен, че постъпва правилно, когато всъщност грешеше. Неговото разбиране се разминаваше с Божията реалност, макар и да бе в съгласие с човешката логика. Не за първи път Самуил бе го смъмрял за непокорство (1 Царе 13:1-13). Възможно е да е имало и други случаи, които не са записани. Саул бе склонен към непокорство. Щом тази склонност се задълбочи, става все по-трудно да бъдат различени истината от заблудата.

БУЛОТО НА ЗАБЛУДАТА

Спомняте ли си първия път, когато съгрешихте след спасението си? Аз си спомням. Сякаш нож прониза сърцето ми. Като Божии деца ние всички сме наясно с това чувство. Нашите сърца от реагират на изобличението на Святия Дух. Но какво става, когато започнем да се оправдаваме и по този начин обръщаме гръб на истинското покаяние? Две неща се случват. Първо, твърде вероятно е да повторим същото действие на непокорство. Второ, булото на заблудата покрива сърцата ни като намалява чувствителността им към изобличаване и я замества с високоумство. При следващото прегрешение не усещате ножа толкова болезнено, понеже булото е в сърцата ни; по-скоро изпитвате леко пробождане и безпокойство. Отново оправдаваме себе си и още едно було покрива сърцата ни, още повече задушавайки вика на истината. При следващото съгрешаване, изобличението само ни пощипва. Ако се оправдаем отново, още една смъртоносна пелена намалява чувствителността ни. При следващия грях покривалото вече е толкова дебело, че въобще няма изобличение - само оправдание. Заблудата е скрила истината от нас и съвестта е прегоряла. На този етап човек може да отпадне от всяко богоугодно нещо или, както по-често се случва, да продължи да поддържа някаква форма на благочестие, но животът му да е религиозен - под проклятието на познаването на доброто и злото. Сега неговият усет за правилно и погрешно идва от друг източник, а не от живото Божие Слово, вдъхнато от Святия Дух всърцето му. Такъв човек следва измамните съвети на своето сърце. Без значение дали се е хванал за буквата на Словото, която убива (2 Коринтяни 3:6), или за това, което обществото определя като добро или зло - и в двата случая той няма връзка с живия Бог. Единственият начин да бъде възвърнат е чрез пророчески посланик, изпратен от Бога.

ТРИЕТАПНИЯТ ПРОЦЕС

Господ превежда даден човек през прогресивен процес, за да стигне до него в покорството му. На първо място, Той винаги се опитва да действа чрез изобличение. Но ако човекът се закорави в непокорство, той загубва връзка със сърцето и насоките на Бога поради булото на заблудата. Тогава Господ изпраща пророчески посланик, тъй както изпрати Самуил при Саул. Истинското служение на пророка отваря очите на хората да виждат Божиите пътища. Бог може да изпрати който и да е човек с пророческа мисия. Не е задължително той да бъде в служение на пророк; посланието може да се предаде от пастор, родител, началник, дете или приятел. Яков обяснява: "Братя мои, ако някой от вас се заблуди от истината, и единго обърне, нека знае, че който обърне грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покриемного грехове" (Яков 5:19-20). Обърнете внимание, Словото е насочено към вярващи, които са в грях. Също така забележете фразата "много грехове". Отклоняването е следствие от постоянно непокорство. Ако е изпратен пророчески посланик (или посланици), но ние не послушаме, Бог подхожда към нас чрез съд. Павел пише:"Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени" (1 Коринтяни 11:31). Думата съдясесреща два пъти в този стих. Но са използвани различни гръцки думи. В първия случай - "Ако сами съдехме себе си", е употребена гръцката дума диакриносъс значение "да отделя старателно". (Това става, когато изпитваме себе си в дълбочина, за да отделим скъпоценното от нищожното.) Постигаме го чрез изповед и покаяние за нашето непокорство. Във втория - "нямаше да бъдем съдени", срещаме гръцката дума крино, която означава "да накажа или осъдя". Павел продължава: "А когатобиваме съдени от Господа, стовасе наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (ст. 32). Бог копнее да ни отдели от нашето непокорство, за да не бъдем осъдени със света (Матей 7:20-23; Лука 12:45-48). Следва въпросът: Как Бог осъжда и наказва Своите хора, когато те пренебрегват или отхвърлят пророческото предупреждение? Отговорът обикновено идва под формата на появил се проблем, болести или друг вид утеснение. Псалмистът заявява: "Преди да бях наскърбен аз се заблуждавах, но сега държа Твоето Слово. Зная, Господи, че Твоите съдбиса праведни, и по справедливост си ме наказал" (Псалм 119:67, 75). Ако погледнем думите на Павел в един друг превод, нещата съвсем се изясняват: "По тая причина мнозина между васса слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не Щяхме да бъдемсъдени" (1 Коринтяни 11:30-31).

КРАСНОРЕЧИВ ПРИМЕР

Ставал съм свидетел на случаи на осъждение над хора, които не са откликвали на първите два метода на Божия коригиращ процес. Жива илюстрация е случилото се в началото на 90-те години, когато проповядвах на един младежки лагер в Тексас. Началото на седмицата се оказа трудно, защото много млади хора бяха загубили чувствителността си към Господа в резултат на допуснат грях. По няколко млади мъже и жени излизаха отпред на всяка служба и се покайваха за своите грехове, в повечето случаи в сексуалната област, и биваха славно очистени от кръвта на Исус. Аз с вълнение очаквах последната вечер да бъде специална заради извършилите се покаяния през изминалата седмица. Когато влязох на последната служба, разбрах, че нещата няма да станат така, както бях очаквал. Отново усетих Необходимостта от корекция и призив за покаяние. Щом дойде време да говоря, взех микрофона и започнах да се моля. Святият Дух ми показа: "Все още в тази зала има човек, който живее в непокорство. Дай му още една възможностдаизлезе отпред." (На предишната служба вече бях говорил за непокорството.) Отправих призив и няколко млади хора пристъпиха напред, но в сърцето си знаех, че Святият Дух нямаше предвид нито един от тях. Това бяха чувствителни младежи и девойки, които навярно искаха да се справят с други проблеми. Святият Дух отново проговори в сърцето ми: "Кажи на този човек, че ако не откликне сега, върху живота му ще дойдеосъждение. "Той вложи това в мен, след което продължи: "Кажи на човека, че ще преживее челна катастрофа сколаслед три седмици, ако не се покае тази вечер." Със страх и трепет, аз непоколебимо повторих думите, които Господ бе изговорил в сърцето ми. Още мъже и жени излязоха отпред, но аз отново знаех, че нито един от тях не е посоченият от Бога. Той ми даде свобода да послужа и да се моля за желаещите. Направих го и след това се получи силна служба, каквато очаквах. Много млади хора бяха докоснати от Господа; някои получиха призив за служение. Други бяха изцелени и им бе дадена насока за техния живот. Това беше вечер, която никой от нас нямаше скоро, а и въобще някога, да забрави. След няколко месеца разговаряхме по телефона с младия пастор. Той ме информираше за свидетелства, дадени след младежкия лагер. Сподели ми: "Джон, има едно момиче, ученичка в гимназията, което е член на нашата младежка група и ни е създавало проблеми повече от всеки друг. Никога не се покоряваше и причиняваше големи главоболия. Знаех, че точно за нея говореше Святият Дух онази вечер. Толкова се разочаровах, когато тя не откликна." (Аз нямах представа кое е това момиче.) Той продължи: "Три седмици след лагера, тя преживя челна автомобилна катастрофа, точно както ти предупреди. Колата бе разбита." Треперех; исках да разбера какво се е случило с нея. Бях уверен, че съм говорил чрез Божия Дух, но се надявах въпросният човек да се вслуша в Неговия призив преди трагедията да го е постигнала. Пасторът продължи: "Бог пощади живота й. Беше в критично състояние, но вече се възстанови. Сега е едно от най-запалените момичета в нашата църква. Станала е напълно различен човек. Животът й е абсолютно трансформиран." Изпитах облекчение и се зарадвах за нея. Чуйте отново думите на Давид: "Преди да бях наскърбен аз се заблуждавах, но сега държа Твоето Слово..." (Псалм 119:67). Сега искам да дам пояснения. Не Бог нанася тези неща върху нас. Но Той отмахва защитаващата Си ръка и позволява врагът да ни атакува с това, от което покровителството би ни предпазило. Псалмистът заявява: "Направил си да яздят човеци върху главите ни; преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе на богатомясто" (Псалм 66:12). Друг превод гласи: "Ти си ни извел до мястото на пълно удовлетворение." Това младо момиче се е стреснало при катастрофата. В болницата тя се е покаяла и е дошла до място на "пълно удовлетворение". Не такъв е бил Божият първи избор за корекция, но когато другите начини не са били успешни, този се е оказал ефективен. Ще ми се да кажа, че всички подобни инциденти приключват по същия начин, но не е така. Един млад човек, също живеещ в непокорство, бе предупреден от Божи служител, когото познавам. Той не послуша и не след дълго претърпя челна автомобилна катастрофа, при която почина на място. Бих могъл да дам безброй други свидетелства - за хора, които са се покаяли и са били благословени, и за други, чиято участ е била подобна на Сауловата.

ПОКОРСТВО ИЛИ ЖЕРТВА

Нека да се върнем към историята на Саул. Самуил видя неговата заблуда и като истински пророчески посланик незабавно посочи същността на нещата. Той запита: "Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам?" Саул бързо отговори: "От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и отговедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление" (1 Царе 15:14-15). Когато бе конфронтиран от истината, Саул пренасочи вината от себе си към хората. "Исках да се подчиня - изтъкна той, - но желанието на хората надделя." Човек с непокорно сърце насочва вината към другите, щом е хванат в непокорство, като по този начин се опитва да избяга от отговорността за собствените си действия. Адам обвини Бог и Ева. Ева обвини змията. Адам беше прав; Бог му бе дал жената, а тя му бе дала плода. Но никой не го беше насилил да нарушава заповедта. Той яде воден от собствената си свободна воля. Да, Ева беше измамена, но тя сама взе решението да не се покори. Саул предвождаше хората, а не те него. Той бе отговорен не само за своето, но и за тяхното непокорство. Негово бе задължението да води и да инструктира. Водачи, слушайте внимателно: вие ще давате отчет за непокорството, което допускате в живота на хората, поверени на вашата грижа. Илий, водач на Израел и наставник на Саул, знаеше, че синовете му презират Божиите постановления, но не направи нищо. Той изразяваше неодобрение, но не упражни своята власт и не ги отстрани или ограничи. Затова Бог заяви: "Защото муизвестих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякохапроклетия на себе си, а той не ги възпря" (1 Царе 3:13). Бяха съдени не само синовете му, но и самият Илий. После Саул оправда своето непокорство с обяснението, че овцете и говедата бяха пощадени, за да бъдат принос за Господа. Разбираме, че той се е надявал чрез цената на непокорството си да може да принесе приемлива жертва или служение на Бога. Това беше прикрита и подвеждаща форма на бунт. Исус заяви: "Ако иска някой да дойде с Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и таканека Мепоследва" (Матей 16:24). Някои се фокусират върху кръста като символ на страдание и пример за живот на жертва. Обаче в горните думи на Исус кръстът не е единственият или пълният фокус. Животът им може да е изпълнен със себеотричане и жертви, но да не изпълняват Божията цел или воля! Дори е възможно да си избрал себеотричането и жертвата и въпреки всичко да си в непокорство към Бога! Това, към което Исус ни насочва, е покорството. Единственият начин за подчинение е вдигането на кръста. Защото без смърт към нашите собствени планове и желания, в крайна сметка ще стигнем до противоречие между волята на Бога и човешките ни намерения. Ако не се откажем от своя живот, ще намерим начин да реализираме желанията, които Той не одобрява и дори ще използваме Словото в подкрепа, подобно на Саул. Трябва да си зададем въпроса: "Службата пред Бога включва ли непокорство?" Ако е така, сатана ще приеме слава от нашите "библейски" религиозни практики или жертви, тъй като той е основоположникът и господарят на непокорството. Самуил се изправи срещу Сауловото високоумство: "Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай. И рече Самуил: Когатоти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза царнад Израиля, и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличаните, и воювай противтях догде се довършат. Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, тастори това зло пред Господа?" (1 Царе 15:16-19). Самуил каза: "Когато беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на израилевите племена?" С друgи думи - "Сауле, когато в началото стана цар, ти беше непретенциозен, смирен и кротък." Виждаме това, когато преди години Самуил каза на Саул, че ще бъде цар. Саул отговори с неверие: "Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото отИзраилевите племена? И не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовотоплеме? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?" (1 Царе 9:21). Той не виждаше себе си като цар. Не можеше да разбере защо Бог би избрал незначителен човек като него. По-късно, когато Господ реши да го представи пред целия Израел, за всяко племе бе хвърлен жребии Измежду тях бе избрано Вениаминовото племе. А от него се падна домът на Саул. После самият Саул. "Но като го потърсиха, той не сенамери. Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече ткк? И Господ отговори: Ето, той сее скрил Между вещите" (1 Царе 10:21-22). Саул бе зашеметен при мисълта да управлява Божия народ. Той беше малък в своите очи. Самуил му припомни това, след което продължи: "Сега Бог те изпрати с мисия и каза: "Иди и напълно унищожи..." Защо се мислиш, че знаеш повече от Господа? Кога мъдростта ти надмина Божията? Да не би да си заел Неговото място? Защо търсиш кое е добро и зло от източник, различен от Бога? Къде остана смиреният, непретенциозен човек? Знае ли някой от нас повече от Бога? Разбира се, че не! Но когато сме в непокорство, представяме пред него и пред околните точно това послание. Колко е глупаво да считаме себе си за по-мъдри от Онзи, Който седи на трона на славата. Онзи, Който не само създаде вселената, но и я държи в Себе Си. Създателят, който постави звездите в небето с пръстите Си. При все това, щото пренебрегваме Неговия съвет, ние поставяме човешката мъдрост над Божията!

НЕПОКОРСТВОТО И ЧАРОДЕЙСТВОТО

Самуил насочи поглед към Саул и с дързостта, присъща на пророческото му служение, заяви: "Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни. Защото непокорността е катогреха на чародейството, и упорството катонечестието и идолопоклонството" (1 Царе 15:22-23). Самуил директно свърза непокорството с чародейство: "Защото непокорството е като греха на чародейството."Обърнете внимание, че думите "е като" в тоя стих са в по-особен шрифт. Това е характерно за преводите на КингДжеймсиНюКингДжеймс, когато се използват думи, липсващи в оригиналния текст. Прибавени са по-късно от преводача за по-голяма яснота. Един по-прецизен превод би използвал само думата "е" (Интерлиниарна Библия - том 2, стр.750). Горният текст би звучал: "Защото непокорството е чародейство". Това пояснява контекстът на Словото. Едно е да оприличиш непокорството с чародейство, но съвсем друг въпрос е да кажеш, че то си е чародейство. Очевидно един истински християнин никога съзнателно няма да практикува чародейство. Но колко хора, без да знаят, са под неговото влияние, заради заблудата на непокорството? Думата чародействопоражда в нас мисли за жени в черно, които изричат заклинания, движат се на метли или предричат бъдещето чрез кристални топки докато на огъня ври котела. Или навярно по-съвременна версия е някой, който отправя клетви и проклятия към другите, за да придобие влияние. Нека да оставим настрана и двете разбирания и да открием същността на чародейството, независимо под каква форма се явява. Еврейската дума, използвана тук за "чародейство", е гесем. Смисълът на английски е заклинание, чародейство имагьосничество. Но теолозите казват, че значението на тези думи по отношение на окултизма е неуточнено, поради което думата се превежда по различен начин. (Теологичен речник на Стария завет, том 3, стр. 805). Не са толкова важни формите или методът, но резултатите или целта на чародейството. То директно отваря човека към демоничната област. Има за цел да контролираобстоятелства, ситуации или хора по различен начин, често без въвлечените да разбират какво става в духовната област. Случаите варират от пълно невежество от страна на практикуващите за това, което се случва, до абсолютно разбиране и осведоменост за участващите сили на мрака. С две думи, чародейството може да бъде практикувано или при абсолютна неосведоменост, или с пълно осъзнаване. Целта му е контрол, но неминуемо контролиращият става контролиран поради връзката с демоничния свят.

РОБСТВО ЧРЕЗ НЕПОКОРСТВОТО

Като младежки пастор съм имал възможността да се сблъсквам с окулта. Гимназиите в областта бяха изпълнени с млади хора, потопени в спиритизма до различна степен. Моите лидери на младежки групи редовно съобщаваха за срещи със съученици, въвлечени в чародейство или сатанизъм. Един от най-интересните принципи относно окултните практики беше следният: при въвеждането на някой човек в даден клан (група от хора, практикуващи чародейство), водачите го насърчават да взема наркотици, да пие, да участва в извънбрачен секс, да краде и да извършва различни други действия, оскверняващи законите на Бога или на нашата земя. Аз не бях сигурен защо е така, докато Бог не ми откри тази истина: "Непокорството е чародейство." Те са научавани, че колкото повече се бунтуват, толкова по-голяма сила придобиват, а тези хора търсят сила. Вярно е, понеже непокорството е чародейство. Колкото повече се бунтуват, толкова по-голям достъп дават на демоничните сили да се намесват, контролират и владеят живота им. Чрез непокорство към реда и законите на Бога и към Неговата делегирана власт, те съзнателно дават легално място на контролиращата демонична област. Тази идея е отразена в така наречената от чародеите "Сатанинска библия". Преди няколко години, докато превключвахме каналите на телевизора в една хотелска стая след служба, двамата със съпругата ми се натъкнахме на предаване, посветено на сатанизма и чародейството. Аз се готвех да сменя канала, което по принцип е препоръчително да се прави, понеже вярвам, че цялата необходима информация за духовното воюване трябва да идва от Божия Дух. Но бях подтикнат да се вгледам за момент. Шоуто дискутираше сатанинската библия и журналистът представи първата заповед: "Прави каквото поискаш." Това привлече моето внимание. Веднага в ума ми започнаха да изплуват стихове. Псалмистът прогласява: "Тогава рекох: Ето, дойдох; (в свитъка на книгата е предписано за мене); Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Псалм 40:7-8). Исус беше казал: "Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата ми е справедлива, защотоне искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил." (Йоан 5:30). Години наред съм поучавал, че Господ бива привлечен към тези, които живеят в покорство пред Него. Проблесна ми, че обратното също е вярно: духовете на мрака биват привлечени към хората, живеещи в непокорство. Заповедта "Прави каквото поискаше директно изопачаване на Божието Слово и напълно съвпада с това, което Господ казва за непокорството. Хората, съзнателно предаващи себе си в служба на сатана, разбират този принцип, а други биват мамени да живеят потози начин. Невежите бъркат беззаконието със свобода. Но в непокорството няма свобода. Новият завет ни дава ясна представа какво се случва в действителност. Такива хора стават роби на непочтеността. Петър изобличава тяхната грешка по следния начин: "Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това ироб става" (2 Петрово 2:19). Истината е ясна. Няма свобода, а вместо това робство и контрол, които Отварят душата задемонична агресия и манипулация. Павел също го подчертава: "Не знаете ли, че комуто предаваме себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или напослушанието, което докарва правда?" (Римляни 6:16). Исус набляга на този принцип: "Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха" (Йоан 8:34). Спомняте ли си Каиновото непокорство в избора му на жертва пред Бога? По-късно Господ му обясни, че неговият избор ще определя съдбата му. Той би могъл да почете Божията воля и да затвори вратата пред контрола на греха (чародейството) или да се надигне и да посрещне без божествена закрила или сила дебнещия грях, който се стреми да го ръководи и контролира. Самуил предупреди Саул, тъй както сам Бог бе предупредил Каин. Непокорството отвори неговата душа за контролиращ дух, който го караше да се държи по недопустим за един нормален човек начин. Саул не се покая истински и в 1 Царе 16:14 Библията отбелязва, че малко след неговото непокорство нечист измъчващ дух дойде върху него и започна да го притеснява. От този момент нататък нечистият дух намери покой в Саул, понеже той не беше се покаял истински. С времето Саул се промени. От безкористен младеж, който се подчиняваше на властта - бащината си и тази на Самуил, който почиташе Божиите неща, той стана човек, потъпкал своите ценности. Ако го бяхте срещнали в неговите по-ранни години и му бяхте предсказали. "Са-уле, ще дойде ден, когато в изблик на гняв ще убиеш осемдесет и пет невинни свещеника, техните жени и деца, той би ви казал да си вървите, защото не сте наред. "Невъзможно! Никога не бих могъл да направя това!" - би се защитил Саул. Тъжната истина е, че го направи (1 Царе 22). Злият дух манипулативно го тласкаше към живот на ревност, гняв, омраза, съперничество, убийство и заблуда. Контролираше го заради липсата на покаяние за живота на непокорство. Саул преследваше и се опитваше да убие Давид - един от най-верните слуги на Бога и на самия него. Вярваше, че Давид е предател, докато в действителност той бе човек според Божието сърце. В резултат на демоничния контрол Саул достигаше само до бегли проблясъци на истина през дебел облак на заблуда. Истината стана лъжа, а лъжите - истина. О, колко пъти съм виждал това да се случва! Не само с другите, но и с мен. Гледам назад към сезони от живота си, когато съм ходел в непокорство и ми се ще да плача за своята заблуда тогава. През тези периоди аз съм гледал на поставените от Бога власти над мен като на легалистични или бъркащи, а на благочестивите приятели - като на мои противници. Сближавал съм се с други бунтовници само за да налея масло във вече бушуващия огън на непокорството. Смятали сме, че стоим по-близо до Господа и сме били убедени, че сме "новото поколение" християни, които Бог въздига. О, Той е бил милостив към мен! Нека очите ви да се отворят широко за този трик, за да не се подмамите като мен.

ОМАЯНИ

Светлината на Божието Слово разобличава заблудата и разкрива мислите и намеренията на човешките сърца Непокорството е чародейство. Резултатите от този скрит принцип на беззаконието са явни в нашето общество и не по-малко очевидни в църквите ни, макар там да се проявяват по-завоалирано. Тази глава предлага задълбочен преглед на влиянието на чародейството над вярващия, живеещ в непокорство. За да разгледаме контрола, предизвикан от непокорството, ще черпим информация от Стария завет, от Новия завет и от нашето съвремие.

ОТХВЪРЛЕНО ПРОКЛЯТИЕ

Най-напред нека да погледнем Израел. По време на пътуването си през пустинята, наследниците на Авраам спряха при Моавските равнини. Те току-що бяха атакували и разгромили Васан и победили аморейците, които не им позволили да минат през територията. Когато израилтяните се установиха на моавските равнини, Валак и останалите, които той предвождаше - моавците и мидиамците - бяха разтревожени. Хората трепереха от страх. Господ беше обещал на израилтяните: "Ще изпратя предтебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш" (Изход 23:27). Знаеше се, че израилтяните поразяваха всяка нация, която им се противопостави и че бяха победили най-мощната нация, Египет. Цар Валак изпрати посланици при пророк Валаам с молба за помощ. Пророкът бе добре познат с духовната си преценка и проникновение. Валак знаеше, че Валаамовите пророчества се сбъдват. Ако благославяше, хората бяха благославяни, ако проклинаше, следваше проклятие. След като бе посетен на два пъти от посланици на Валак, Валаам склони да отиде при царя с намерението да прокълне израилтяните. Царското предложение за пари и почести го съблазни. На следващия ден те се изкачиха на високите места на Ваал и Валаам погледна по посока на израиляните. Той инструктира царя да издигне седем олтара и да приготви жертва за всеки от тях. Тогава Валаам отвори уста, за да прокълне Израел, но вместо това изрече благословение върху тях. Естествено, царят бе недоволен! "Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнешнеприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!" (Числа 23:11). Затова Валаам предложи да се изкачат по-нависоко с надеждата да направи желаното от Валак. Може би на по-високото ниво би имал по-голяма енергия да прокълне. Отново бяха издигнати седем олтара и се принесоха допълнителни жертви. Но щом Валаам отвори уста да изрече чародейно проклятие, отново излезе благословение за Израел. Процесът продължи. Всеки път, когато Валаам се опитваше да проклина, бе принуден да благославя. В неговото второ пророчество откриваме следното изключително твърдение: "Наистина няма чародейство против Якова. И нямаврачуване против Израиля" а(Числа 23:23). Валаам заяви, че никакво чародейство или врачуване срещу Божиите хора няма да успее! Какви вълнуващи и мощни думи! За да приложим тази истина за нашето съвремие, бихме казали: "Няма чародейство, нито врачуване, което да успее срещу Божиите хора и Неговата Църква!" (Числа 23:23, авторово перифразиране). Това обещание би трябвало да ни насърчи. Чародеите и магьосниците могат да говорят шумно, да вилнеят и да палят свещите си. Могат да рецитират своите напеви, заклинания и проклятия, но не са в състояние да навредят на Божието дете. Няма да надделеят над Църквата на живия Бог. Притча 26:2 подчертава същата истина: "Както врабче в скитането си, както лястовица в летенето си, така и проклетия не постига без причина."

ОБРЪЩАНЕ НА ПРОКЛЯТИЕТО

Отново ще се върне към времето, когато бях младежки пастир. Едно момиче, което не бе измежду водещите чародейки в своята гимназия, дойде при Исус. Майка й я посветила на сатана, докато детето било още в утробата й. След покаянието си, тя сподели с моя помощник за предишния си живот. Споменала нещо, което много я впечатлило. Казала: "Не можехме да нанасяме чародейни проклятия върху християните." Помощникът ми запитал: "Защо?" Отговорът бил: "Защото, ако отправяхме проклятие към тях, то се връщаше върху нас." Това разтърсило моя помощник. Както виждате, думите й се връзват с изреченото от Валаам. Още първия път той задава въпроса: "Как да прокълна, когато Бог не проклина?" (Числа 23:8). Дори да беше нанесълпроклятие върху израилтяните, то би се върнало на неговата глава. Давид го казва по следния начин: "Покрий ме от тайния съвет на злодейците, от сганта на беззаконниците, които острят езика си като меч,и прицелват горчиви думи като стрели, за да устрелят тайно непорочния; внезапно го устрелват, и не себоят" (Псалм 64:2-4). Проклятия ще достигнат непокорните, но няма да имат сила над праведните. Вижте какво се случва на онези, които проклинат: "Но Бог ще ги устрели; от внезапна стрела ще бъдат ранени. Така собственият им език, като ги осъжда,ще ги спъне; всички, които ги гледат, ще поклащат глава" (Псалм 64:7, 8). Техните собствени езици ще им бъдат препънка. Думите, които изричат, за да наранят другите, ще се върнат обратно към тях. За да илюстрира това, Давид използва следната живописна картина: "Мрежи приготви за стъпките ми; душатами се е навела; изкопаха пред мене яма; те сами паднаха всред нея (Села)" (Псалм 57:6).

ПОДМАМЕНИ КЪМ НЕПОКОРСТВО

Валаам знаеше, че не може да прокълне израилтяните поради тяхната позиция. Нямаше начин да отправи успешно проклятие, макар да му се искаше. Мойсей споменава за тази ситуация: "Защото наеха против тебе ВалаамаВеоровия син от фатур месопотамски, за да те прокълне. Но Господ твоят Бог не склони да послушаВалаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог теобикна" (Второзаконие 23:4-5). Същото важи и за нас. Разгневилият се цар Валак се развика: "Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти всеги благославяш. Сега, прочее, бягай на мястото си, рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето,Господ те въздържа от почит" (Числа 24:10-11). Царят беше планирал да даде на Валаам голяма парична награда и да го почете пред обществото заради това, че е проклел смъртния му враг. Но думите му в крайна сметка бяха: "Можеш да забравиш за наградата си. Очевидно твоят Бог не иска да я получиш. Махай се от очите ми!" Валаам имаше проблем: той наистина желаеше тази награда. Та нали за това бе отишъл, а бе на път да изгуби всичко. За да избегне загубата, той сподели друг план за атака пред цар Валак. Макар да знаеше, че не може да прокълне израилтяните, Валаам имаше идея как да ги накара сами да влязат под проклятие. Разбирайки духовната връзка между непокорството и чародейството, той посъветва царя да изпрати моавки сред израилевия лагер. Те трябваше да носят идолите си и да подмамят израилтяните към сексуален грях и непокорство към Божиите постановления. Валаак знаеше, че непокорството ще ги вкара под чародейно проклятие. Разбираме, че беше така, защото и Мойсей и Исус споменават за неговия съвет към царя. Мойсей потвърждава: "Ето, те, посъветанаВалаама,накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на фегора, тъй че язвата се явивсред Господното общество" (Числа 31:16). Години по-късно Исус каза, че Валаам "учешеВалакада поставясъблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват" (Откровение 2:14). Това е разкрито в Словото. Веднага след Валаамовите пророчества, четем: "А докато Израил оставаше в Ситим,людете почнаха да блудстват с моавките; защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людетеядяха и се кланяха на боговете им. Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна противИзраиля" (Числа 25:1-3). В резултат на това пламна жестока язва и порази израилтяните. Поради непокорството, нацията, на която не можеше да бъде хвърлено проклятие, влезе под проклятието на язвата: "А умрелите от язвата бяхадвадесет и четири хиляди души" (Числа 25:9). Двайсет и четири хиляди! Разбирате ли каква трагедия е това? Днес, ако има самолетна катастрофа или ураган е отнел живота на стотици, целият свят научава. В случая не говорим за стотици, а за двайсет и четири хиляди души! Никога толкова много хора не бяха измирали наведнъж докато Израел обикаляше из пустинята - и всичко бе предизвикано от непокорството им. Радикалното непокорство отвори врата за радикална язва. Тяхното непокорство бе явно. Дори един безсрамен израилтянин открито мина със своята мидиянка пред очите на Мойсей и на цялото събрание израилтяни, докато викаха към Бога (Числа 25:6). Какво спря язвата? Навярно сте отгатнали - радикално покорство! "А финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, като видя, стана изсред обществото, взе копие връката си, и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената вкорема й. Така язвата престана от израилтяните" (Числа 25:7-8). Позволете ми отново да изтъкна следното: Бог не е инициатор на язвите и болестите. Израилтяните проявиха открито непокорство и потъпкаха Неговата власт. Ето защо Божието защитно прикритие се вдигна и врагът имаше легален достъп. Това още веднъж потвърждава, че непокорството е чародейство и че дава законно право на демоничните сили да контролират.

КОЙ ВИ Е ДОВЕЛ ПОД ПРОКЛЯТИЕ?

Видяхме един старозаветен пример как непокорството е чародейство, но има и много други. Сега нека да се спрем на Новия завет. Апостол Павел написа строго писмо до църквите в Галатия. Посланието не бе до цялото население на областта, а бе специално адресирано до църквите. Внимателно прочетете Павловите думи: "О, несмислени галатяни, кой ви омая?"(Галатяни 3:1). Чакайте малко! Павел казваше на църквите, че са под чародейно проклятие! Може да запитате: "Мислех, че няма заклинание или чародейство срещу Божиите хора?" Точно така. Никое проклятие не може да успее срещу покорните. Но запомнете, бунтът или непокорството поставят човека под чародейство. Спомнете си срещата на моя помощник с предишната чародейка, освободена от магьосничество. Щом видяла колко се развълнувал, че върху християните не могат да бъдат стоварвани проклятия, тя бързо добавила: "Но, пасторе, ние имахме влияние над хладките и непокорните хора в църквите." В потвърждение чуйте думите на Павел: "О, несмисленигалатяни, кой ви омая, вас, за да не се покорите на истината?" (Галатяни 3:1, англ. пр.). Омайването включваше непокорство към Божието Слово, не някакво проклятие, дошло от магьосник. Защо? Защото непокорството е чародейство! С други думи, църквата в Галатия влезе под чародейно проклятие поради непокорство. Преди да продължим по-нататък, трябва да уточня следното. Биваме омаяни, ако сме в непокорство към онова, което Бог ни е открил, а не ако сме непокорни към неоткритото. Това става ясно от края на Павловите думи: "О, несмисленигалатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан каторазпнат?" (Галатяни 3:1). Даденият пример представя една универсална истина. Бог е разкрил Своето спасение по благодат на онези църкви чрез проповядването на Павел. Но не след дълго те са се хванали за ученията и традициите на друг и са отхвърлили това, което някога им е било тъй добре пояснено от Святия Дух. Започнали да се поучават и да живея според вярването, че спасението идва чрез спазване делата на закона. Но ето какво е универсалното правило, върху което искаме да се фокусираме: всекипът, щом сме непокорни на това, което Бог ясно ни е открил, ние вкарваме себе си под влиянието на чародейнопроклятие. Защо? Защото непокорството е чародейство. Виждал съм го да става с цели църкви, семейства и отделни хора. Срещал съм много църковни членове, които по една или друга причина живеят в почти постоянно състояние на непокорство. Повечето не осъзнават колко фатално е това, понеже са били заслепени от изкривеното учение за благодатта, омаловажаващо покорството. Животът им е изпълнен с постоянни кризи. Все има някакъв проблем или грях, над който те сякаш просто не могат да спечелят победа. Изплъзват се от една примка само за да попаднат в друга. Всеки сценарий изглежда все по-лош. Тези проблеми поглъщат тяхното време, енергия и жизненост. Някъде е бил даден легален достъп за демонична агресия или влияние. Непокорството на тези хора ги е направило уязвими. Наблюдавал съм как браковете ни страдат или дори по-лошо - как завършват с развод. Някои са били понижавани в работата си и даже са я загубвали. Други са ставали жертва на кражба, финансови кризи и трагедии. В объркването си те трескаво са търсели кого да обвинят. Много пъти са осъждали отношението към тях на родители, пастор, началник, брачен партньор, деца, правителство или който и да било несъгласен с тяхното мислене. Двама виновници в действие се подхранват взаимно. Първият е заблудата. Мрак е завладял сърцата на такива хора, защото те не са се подчинили на Божието Слово. Вторият виновник е приготвена клопка от контролиращи духове, атакуващи волята поради непокорство. Павел инструктира хората, които имат работа с такива вярващи, живеещи в непокорство: "С кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, катосеизбавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля" (2 Тимотей 2:25-26). Проблемът: заблудени пленници обвиняват другите, за да се скрият от собственото си непокорство, като по този начин биват заслепени за нуждата си от освобождение. Слава на Бога за Словото Му! Неговата светлина разобличава заблудата и издирва мислите и намеренията на човешките сърца. За съжаление, когато пострадаме поради непокорство, повечето хора отказват да се поучат. Те продължават в пустинята на непокорството, обвинявайки всички други, вместо да си вземат урок от собствената грешка.

"НЯМАШ СЪСТРАДАНИЕ"

Спомням си за един случай, при който определен човек си взе поука. Имах честта да служа редовно към едно интернационално служение, състоящо се от църква и Библейско училище. Обичах и уважавах това служение, което бе променило моя живот. Веднъж един от лидерите му ми каза по телефона: "Джон, обаждам се на всички близки приятели от това служение да им кажа какво престои, за да не го научат от някой друг източник. Трябва да те информирам, че се развеждам със съпругата си. Женени сме от осемнайсет години, но сякаш вървим в различни посоки в нашето мислене и възгледи за живота. Не вършим нищо заедно и вкусовете ни напълно се разминават. С години се опитвахме да подобрим нещата, но те само се влошаваха." Не можех да повярвам на ушите си. В главата ми се въдеше мисълта: Не, моля ви, не го правете. Обичах тази двойка и тяхното служение. Бях толкова шокиран, че просто останах безмълвен. Докато си мълчах, човекът продължи: "Джон, знаеш, че обичам Исус много и ако греша, Той ще ми покаже." Този служител разговаря с мен за ситуацията още няколко минути, след което приключи телефонния разговор. Не бях казал почти нищо, понеже все още смилах информацията. Цял ден не можах да се отърся от чутото. Припомнях си думите отново и отново. Мислех си: "Товаприличана лошсън."Посред своите объркани мисли, усетих Святият Дух да ме насочва да се обадя отново на този човек и да му кажа истината. Проведох разговора на другата сутрин. Бях оставил нещата да отлежат една нощ, така че действията ми не бяха импулсивни, а водени от Духа. Разпознавайки гласа ми, служителят попита: "Здравей, Джон. Какво има?" Започнах: "Искам да си поговорим още малко за развода. Имало ли е някаква изневяра от страна на твоята съпруга?" Отговорът беше: "В никакъв случай!" Тогава казах: "Това, което правиш, е погрешно. Исус дава да се разбере, че единствената причина за развод е сексуалнаизневяра (Матей 5:32). А книгата на Малахия казва, че Бог мрази развода, понеже той покрива дрехата ни с насилие (2:16). Вчера спомена, че обичаш Исус и че ако вършиш нещо погрешно, Той ще ти покаже. Но какво има да ти показва, след като вече е изявил волята Си чрез Своето Слово? Как можеш съзнателно да вървиш срещу онова, което Бог е постановил? Ако постъпиш така, как ще застанеш пред твоята църква или Библейско училище, за да ги поучаваш как да ходят в святост, съпротивлявайки се на греха и на демоните? Отваряш себе си и служението за проблеми и заблуда." Служителят ме прекъсна и каза троснато: "Джон Бивиър, не си минал по моя път и нямаш състрадание." Последва затръшване на телефонната слушалка. Служителят ми бе затворил телефона. Трийсет минути по-късно получихсъобщение от офиса му, че гостуването ми е отменено. (Бе определено да бъда там след три месеца.) Казах на съпругата си: "Знаех, че ще го направят, но не и толкова скоро." Прекъснах всякакви връзки с тях. По-късно друг служител, който бе минал през това място, ми каза, че моето име е "окаляно". Не преставах да си мисля: "Само се опитах да бъда истинскиприятел."

ПРОКУДЕН ЧРЕЗ ОСЪЖДАНЕ

За мое учудване, седем месеца по-късно получих обаждане от този служител: "Джон, трябва да си поговоря съвсем открито с теб. Знаеш ли какво се случи, когато затворих телефона и отмених гостуването ти? Е, след един месец бъбреците ми отказаха да работят и шансовете ми да оцелея бяха 50 процента. След втората диализа аз дойдох на себе си и си казах: "Откъде накъде ще се развеждам?" Осъзнах, че много греша. Проблемът с бъбреците ми беше призив за опомняне. Обадих се на съпругата си и се покаях. Излязох пред църквата и се покаях. Направих го и пред Библейското училище, като казах: "Не приех Джон Бивиър, защото той ме предупреди, че греша с развода. Ще му се обадя и ще видя дали ще се върне. И тъй, Джон, би ли се върнал?" "Разбира се", отвърнах. Толкова се зарадвах за този човек и респектът ми към него като служител нарасна изключително много. Освен това възстановяването бе много по-бързо от очакваното и само след година бе намерен напълно подходящ бъбрек за трансплантация. Този служител не пропусна нито една служба. Неговото подобрение изуми лекарите. С покаянието дойде по-голяма власт и сила в служението му. Сега, години по-късно, този човек е по-добър лидер от всякога и е търсен проповедник с много щастливо семейство. Всеки път, когато съм с тях, аз виждам любовта между двамата съпрузи. Никога не бихте си помислили, че само преди няколко години те са били на прага на развода.

БОЛЕН ЗА ТРИ МЕСЕЦА И ПОЛОВИНА

За мен беше лесно да не осъдя този служител, защото бях минал през подобно преживяване няколко години по-рано. Не ставаше въпрос за моя брак, а за област на непокорство в живота ми. Когато най-напред основахмеслужениетоДжонБивиър, Господ ясно ни инструктира да не приемаме възможности само защото изглеждат добри, преди да сме узнали Неговата воля. Е, изминаха няколко години и пред нашето служение се откри блестяща възможност за разрастване. Но в молитва Бог ясно казваше "не" на съпругата ми и на мен поотделно. Въпросното предложение обаче бе настоятелно, аз бях поласкан и се подведох. Не след дълго започнах да издигам доводи срещу Словото, което Бог беше вложил в сърцето ми. Изпаднах в объркване и умът ми се замъгли от всичките чути думи. Съпругата ми се опитваше да ме разубеди, но скоро разбра, че е безполезно. В крайна сметка приех предложението. От спасението си съм благословен със съвършено здраве (на Бог да бъде славата). Рядко прихващам нещо и ако това се случи, оздравявам в рамките на двайсет и четири до трийсет и шест часа. Вярвам, че когато умря на кръста, наред с прощение на греховете Исус извоюва и божествено здраве (Исая 53:4-5; Псалм 103:2-30). Но в деня, в който пристъпих към тази възможност, аз се разболях и не можех да се оправя. В началото започна като грип. Не бях повръщал откакто бях на 19 години. След неколкодневна битка с грипа, прихванах някакъв вирус. Съпругата ми и аз бяхме отпътували извън града, за да отпразнуваме годишнина от сватбата си, но дни наред температурата ми не спадаше под 39 градуса, което провали отпуската ни. В края на седмицата проповядвах, обхванат от треска и втрисане. Треската се проточи и през следващата седмица, когато имахме служби в Канада. Проповядвах при много силна треска, след което се връщах в стаята си и треперех под завивките до следващата служба. Не ми бе останала почти никаква сила. Треската продължаваше вече трета седмица. Не можехме да разберем какво става. Никога не бях боледувал така. Молех се и се борех чрез Божието Слово, но не можех да се оправя. Отидох на лекар. Той ми предписа силен антибиотик и аз скоро се възстанових. Но седмица след като привърших антибиотика ме хвана силна настинка на главата - от онзи вид, който напълно те омаломощава. Чувствах се ужасно. Възпалено гърло, тежест в главата и всички останали дразнещи симптоми. Това състояние се проточи седмици наред, докато през това време продължавах да служа. След като се възстанових от настинката в главата, си нараних коляното, докато се изкачвах по една стена по време на пътуване извън страната. Беше толкова сериозно, че се движех в инвалидна количка през остатъка от времето в чужбина, а няколко седмици след това нощувах с шина. Като капак на всичко, бях поразен от друг вирус. Температурата ми се покачи до 40 градуса и отново не можах да я сваля, като пак трябваше да прибягна до лекар. Сякаш не можех да изкарам повече от седмица без да изпадна в някакво неразположение. Цикълът продължи три месеца и половина. При всичките мой заболявания съпругата ми бе в отлично здраве. Наред със здравословните проблеми се появиха редица други неприятности. Водех битка с опонент, който не отстъпваше, защото беше по-силен от мен. Съзнателното ми непокорство ме бе вкарало под проклятие!

НЕЗАБАВНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЧРЕЗ ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ

Изминаха четири месеца и аз признах своя грях. Но все пак, за да изляза от неразрешимата ситуация, трябваше Бог да се намеси свръхестествено. Двамата с Лиза се хванахме за ръце, аз се покаях и попросих Божията милост. Той ни измъкна от дългосрочното обвързване, в което бяхме се впримчили по моя вина. Няколко месеца след това съпругата ми и аз дискутирахме случилото се и направихме връзка между всичките ми болести и моето непокорство. Дадохме си сметка, че веднага след покаянието ми предишното ми добро здраве се беше възстановило. Останалите тегнещи над нас проблеми бяха разрешени и изчезнаха. През този период ми се изясни казаното от Яков. Често бях цитирал неговите думи: "И тъй, покорявайте се на Бога, нопротивете се на дявола, и той ще бяга от вас" (Яков 4:7). Преди, щом усетех атака, разпалено се съпротивлявах на мрака с Божието Слово и винаги виждах резултати. Но този път не стигах до никъде. Когато всичко приключи, разбрах, че съм цитирал само половината от думите на Яков: "И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, итой ще бяга от вас" (Яков 4:7). Ние се противим на дявола, когато смирено се подчиняваме на Божията власт. Можем да цитираме стихове, докато ни посинее лицето, но ако сме в непокорство, няма да видим резултати.

ЯСНО ПОЯСНЕНИЕ

Моля, разберете следното: не всеки път, когато човек срещне трудност, болест, проблеми или препятствия, причина е непокорството. Много хора живеят в покорство, но страдат. Давид бе такъв човек. Той не проявяваше никакво непокорство. Не правеше нищо нередно, с което да си навлече гнева на лидера. Но бе принуден да живее в пещери и пустини. Беше човек без дом. Години наред живееше като скитник, изложен на трудности. Някои го осъждаха и смятаха, че той страда поради непокорство, но проницателните можеха да разпознаят Божията ръка, въвеждаща нов вид цар, и да усетят благоволението на Бога в неговия живот. Мъдростта на Давид свидетелстваше за това. Има множество примери за покорни хора, които страдат: Исус, Йосиф, Ана, Данаил, Еремия, Йов и др. Разликата между страданието на покорните и на тези, които са под чародейство, е, че при първите има духовен прогрес. Те не си блъскат главите в стена, не се въртят в омагьосан кръг. При Каин нещата бяха по-различни. Неговото непокорство причини голямо страдание. Засегнат, той отказа да се покае, което доведе изпитания в живота му. Каин прекара остатъка от дните си като беглец и скитник. Неговите безцелни и безнадеждни лутания са пример и предупреждение за бъдещите поколения. Ще приключа със следните думи: не използвайте истината от последните две глави, за да обвинявате другите. Може би техните страдания са предназначени за прослава на Бога. Целта на настоящата глава е да ви помогне да разберете сериозността на непокорството към Божията власт. Ако вие самият живеете в непокорство, можете да използвате тези истини, за да оправите стъпките си и да се върнете към пътя на живота.

ЗНАЕ ЛИ БОГ ЧИЯ Е ОТГОВОРНОСТТА?

Ако се научим да се покоряваме на Бога, няма да имаме проблем в разпознаването на Неговата власт, поверенанадругите Вече подчертахме важността на покорството към Божията директна власт. Нека сега да обсъдим не по-малката важност на покорството към Неговите делегирани власти. Като начало ще използваме основния стих от тринадесета глава на Римляни: "Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, иколкото властиима, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божиятанаредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си" (Римляни 13:1-2).

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЛАСТИ

Първо, кои са тези "управляващи власти"? В конкретния текст Павел говори за гражданските или държавните власти. Но наставлението не касае само правителствените лидери, а включва и други области на делегирана власт. Новият завет говори за четири вида делегирани власти: гражданска, църковна, семейна и обществена. Към обществената аз причислявам работодатели, учители и шефове. Новият завет дава специфични насоки за всяка област, но в повечето случаи заповедта надхвърля конкретната област и власт и е актуална и за останалите. Обърнете внимание на началните думи:"Всеки човек...". Никой не прави изключение, затова го запомнете добре. То е заповед, а не предложение. Господ не говори с намеци или препоръки. Продължава: "Всеки човек да се покорява на властите, които са над него." Гръцката дума за "покорява" ехупотасо. Това е гръцки военен термин със значение "да подредя (военни части) във военен ред под командването на лидер"! Други значения, извън военния речник, са "доброволно решение на предаване, съдействие, поемане на отговорност и носене на това" (гръцки речник на Тейлър). С други думи, според употребата си в горния стих тази дума ни наставлява доброволно да поставим себе си в позиция на подчинение на властите с пълното намерение да им се покорим. Всеки човек трябва да се покорява на властите, защото всички, които са над нас, са поставени от Него. Всички власти произлизат от Бога. Няма изключение. В действителност английската дума "отредени" в този стих идва от гръцката думатасосъс значение "да поставя, да ръкоположа или да определя". В никакъв случай не става дума за "случайности". Определянето е директно. След като Бог е отредил всички власти, ако не ги почитаме или отказваме да им се подчиняваме, ние отхвърляме властта зад тях. Съзнателно или не, ние се противим на наредбата или управлението на Бога. Противенето на Божията власт е противене на Самия Бог! Когато християните имат взаимоотношения с властите, не бива да се фокусират върху личността, а да почитат позицията. Покоряваме се на хората с власт, понеже това е Божия власт. Без значение дали личността ни харесва или не; без значение дали според нас тази позиция е за тях или не - ние трябва да ги почитаме. Твърде често вярващите претендират за покорство към Бога, но пренебрегват покорството към делегираната власт. Такива хора са заблудени! Ако се научим да се покоряваме на Бога, безпроблемно ще разпознаваме Неговата власт в другите. Има ли моменти, когато трябва да избираме между Божията директна власт и делегираната Му власт? Да! Но не толкова често, колкото повечето вярващи смятат. Съществува само едно изключение, което ще разгледаме подробно в някоя от следващите глави. Въпросът е, че повечето християни приемат покорството за изключение, а личния свободен избор за правило. Подобен начин на мислене може да се окаже пагубен. Последиците, както видяхме в някои от предишните глави, са жестоки. Не само си навличаме Божието осъждение, но даваме легален достъп на демоничните сили. Ако искаме да останем благословени, имаме само един избор - покорство и подчинение.

НЕЧЕСТИВИТЕ ВЛАСТИ - ОТРЕДЕНИ ЛИ СА ОТ БОГА?

И така, казва ни се, че всички власти са отредени от Бога и че ние трябва да уважаваме и да се покоряваме на позицията. Често относно това в умовете на хората се издигат крепости. Обичайният аргумент е: "Познавам лидери, които са груби и постъпват нечестиво. Как ще ми кажеш, че са били определени от Бога?" За да отговорим, нека изберем възможно най-лошия сценарий — управник от категорията на Хитлер или Сталин. Двамата изпъкват като едни от най-нечестивите водачи през последното столетие. Всички ще се съгласим, че едва ли бихме намерили по-лоши и жестоки хора от тях. Така ли е? Нека да вземем за пример Фараона - управителя на Египет. Той определено попада в същата категория. Под негово ръководство към еврейската нация се отнасяха брутално. Поробваше и затваряше хората, малтретираше ги физически и душевно, а освен всичко това хладнокръвно избиваше хиляди от тях. Той бе безцеремонен и арогантен, не зачиташе човешкия живот или Господа. Откъде беше неговата власт? Как се оказаха Божиите хора под ръководството му? Случайно ли беше? Според Словото Бог каза на фараон чрез Мойсей: "Аз те издигам" (Изход 9:16). Павел потвърждава това в посланието към римляните (9:17). От двата стиха разбираме истината на нещата; всичко ще се потвърди от устата на двама или трима свидетели (Йоан 8:17). Несъмнено Бог, а не дяволът, издигна фараона в неговата позиция на власт. С други думи, Господ даде на фараона власт над Авра-амовите потомци. Това идеално съвпада с твърдението: "И колкото власти има, те са отредени от Бога." Нека да видим как израилтяните се озоваха под властта на този нечестив водач. Бог се яви на Авраам, когато той беше на седемдесет и пет години и му каза, че чрез него ще издигне велика нация, ако той се покори. Авраам послуша и с покорството си толкова угоди на Бога, че бе наречен "баща на вярата" (Римляни 4:11-12). В ответ на Авраамовото покорство, Бог сключи завет с него. При сключването на завета Господ каза: "Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години" (Битие 15:13). В друг превод вместо "угнетяват" е използвана думата "потискат". Колко корав залък за преглъщане! Като баща на четирима сина, не бих се зарадвал особено да чуя, че такава е участта на моите деца, внуци и правнуци. Не бих нарекъл това назидаващо или успокояващо пророчество. Размислете. Живеем в първия век на новия милениум; потомците ми биха страдали там чак до 2400 година! Бих се изкушил да си помисля: Това ли е моето обещание и благословениезапокорството ми към Бога? Интересното е, че тези неща бяха предречени още преди Исаак да бъде заченат.

ЛОШОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ ЛИ БЕШЕ ПРИЧИНАТА?

Някои може да разсъждават: "Господ каза това на Авраам предварително, понеже неговите потомци щяха да бъдат непокорни и Той щеше да ги накаже чрез фараона за лошото им поведение." Но Господ никога не би го планирал нарочно. Нека да изследваме нещата и да видим дали подобни размишления са точни. Най-напред трябва да разберем как израилтяните паднаха под управлението на фараон. Авраамовият син Исаак беше богобоязлив човек, който живееше в покорство и святост. Той и съпругата му Ревека имаха двама сина: Исав, по-големия, и Яков. Те се различаваха по много неща. Бог откри мислите Си преди тяхното раждане, като каза: "Якова възлюбих, аИсава намразих" (Римляни 9:13). Макар Яков да започна с малко залитане, в крайна сметка имаше животопроменяща среща с Бога при фануил (Битие 32). Тази среща установи Божия завет на благословения в неговия живот и името му бе променено от Яков в Израел, означаващо "Борец с Бога". След което виждаме силно посвещение в неговия начин на живот. Заповяда на семейството си да оставят идолопоклонството и да бъдат чисти пред Бога. В резултат на това страх от Господа обземаше невярващите, покрай които те минаваха (Битие 35). Израел беше баща на дванайсет сина. Единадесетият, Йосиф, беше презиран от по-големите си братя, понеже бе любимец на баща си. Бог даде на Йосиф два съня, които пророчески му показваха, че ще бъде велик водач и че неговите братя ще му слугуват. Сънищата толкова раздразниха братята, че те замислиха да се отърват от него. Изпълниха това, като продадоха Йосиф като роб в Египет. Въпреки моментите на изключителна самота и разочарование, Йосиф остана верен на Господа, докато беше в Египет. След десетгодишна служба при един от фараоновите подчинени, той бе несправедливо обвинен в насилие над съпругата на господаря си. Озова се в затвор за повече от две години, но не се поклати и остана лоялен. Тогава Господ го използва да разтълкува сънищата на двама от слугите на фараон, които също бяха хвърлени в затвора. Единият беше екзекутиран, а другият освободен, но за известно време не изпълни молбата на Йосиф да си спомни за него. Но Йосиф бе верен. По-късно, когато фараон бе обезпокоен от един сън, освободеният слуга му каза за Йосиф. Младият евреин бе повикан от тъмницата, за да разтълкува съня. Тълкуванието предупреждаваше за жесток глад, който щеше да дойде след седем години на изобилие. Бог даде на Йосиф мъдрост да посъветва Фараон да натрупа запаси в годините на изобилие, фараонът бе толкова впечатлен от неговата мъдрост, че незабавно издигна Йосиф до втори по ранг в Египет след самия себе си. Благочестивият баща на Йосиф, Израел, си стоеше у дома, без да подозира какво предстои. Бог не му откри идващото. Това щеше да е средство, чрез което всички Авраамови потомци да се преселят в Египет. Две години след започването на глада Израел изпрати своите синове в Египет да купят зърно. Иначе щяха да загинат. Египет беше единственото място, откъдето да потърсят помощ, защото само там имаше подготовка за глада и екипировка от Божията мъдрост. Бог направи нацията богата в резултат на нещата, които разкри чрез Йосиф. Той подготвяше Египет да стане най-мощната и влиятелна нация. Това също беше с определена цел. Когато пристигнаха в Египет, синовете на Израел бяха представени пред Йосиф, но не го разпознаха. Нищо чудно. Кой би очаквал един роб да седи на престола? Йосиф, от друга страна, ги позна - и дори може да ги е очаквал - но не им откри кой е. Благослови ги с безплатно зърно, но направи така, че един от братята да остане, за да накара всички да се завърнат. Когато запасите им свършиха, всичките синове на Израел се върнаха. Щом всички се събраха, Йосиф се разкри сред тях. След като разбраха кой е, братята му се ужасиха. Той бе на такава позиция, че можеше да си отмъсти за тяхното предателство. Но вместо това Йосиф ги успокои. "Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. Защото вече две години гладътвърлував страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. Бог ме изпрати предвас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, немеизпратихте вие тук, но Бог" (Битие 45:4-8). След подобен отговор бихме се зачудили дали дълго прекараното време в Египет не е изкривило неговите схващания. В крайна сметка, как би могъл един любящ Бог да го прекара през толкова много страдания? Как би могъл да допусне най-верният и покорен син на Израел да понесе робството и самотната килия за повече от дванайсет години, след като беше невинен? Наистина ли Йосиф вярваше, че Господ не само го е допуснал, но го е и планирал? Спомнете си, от устата на двама свидетели ще се потвърди всяко слово. Чуйте какво писа псалмистът години по-късно: "После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб. Изпрати пред тях човека Йосифа, койтобе продаден като роб. Стиснаха нозете му с окови; душата му участвуваше в притискането от желязото,докато дойде време да се изпълни думата му; защото Словото Господно го изпитваше" (Псалм 105:16-19). О, Йосиф наистина смяташе така. Нека да се спрем по-подробно на този пасаж. Първо, Бог, а не дяволът или обстоятелствата планираха глада. Второ, както казва Йосиф, Той го изпрати преди неговото семейство. Щом чуем фразата "изпратен от Бога", значи никой друг няма намеса. Йосиф не се преструваше; той говореше чрез Божия Дух. Трето, всичките му страдания бяха тест или пречистващ процес за него. И на последно място, той бе окован във вериги. Тогавашните тъмници бяха много, много по-лоши от затворите днес. А Йосиф беше твърде благочестив човек. Значи ли това, че добрите хора могат да понесат грубо отношение от страна на властта, без да се намеси случайността или дяволът? Смятате ли, че е възможно подобни обстоятелства да бъдат планирани или предвидени от Бога?

ВЕЛИКО ИЗБАВЛЕНИЕ?

Нека да продължим да отговаряме на тези важни въпроси. Вижте отново думите на Йосиф. Не забравяйте, че той говореше под божествено вдъхновение: "Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазяживота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог" (Битие 45:7-8). Велико избавление! Чакайте малко. Не непокорството на Авраамовите потомци ги доведе под управлението на фараона, а Божият план. На всичко отгоре, Бог знаеше, че малко след Йосифовата смърт ще се издигне друг фараон, който жестоко ще измъчва израилтяните (Изход 1:8-14). Години преди това Господ бе казал на Авраам, че потомците му ще бъдат угнетявани четиристотин години. Значи това беше Господното велико избавление? Как можеше да се счете за избавление, след като те минаха през такова утежнение? Някои може да запитат: "Защо Бог не даде на Авраамовите потомци мъдрост, която да им осигури хранителните запаси за седемгодишния глад, вместо да прибягват до Египет? Тогава на Йосиф щяха да бъдат спестени всичките страдания." Причината е ясна! Бог искаше те да бъдат под властта на фараон. Той го планира. Може да кажете: "Но фараон беше като един древен Хитлер. Той изби хиляди израилтяни и подложи Божия народ на големи страдания." Да, така е. Но не бива да забравяме, че за Бога най-важни са не нашите удобства и забавления в този свят - Неговият приоритет е изкуплението! Чуйте Господната мъдрост в думите Му към фараон: "Ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа втебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят" (Изход 9:16). Преди това единствените, които познаваха Господ Бог, бяха Авраам, Исаак, Яков и техните потомци. Останалата част от света не познаваше Бога на Авраам, Исаак и Яков. Ето защо, когато Мойсей отиде при Фараон и му заповяда в Господното име да пусне израилтяните, Фараон отговори: "Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Непознавам Йеова, и затова няма да пусна Израиля" (Изход 5:2). фараонът и цял Египет не познаваха Бога. Но когато Бог извърши Своите знамения, за да освободи народа Си, това се промени. След няколко язви някои египтяни обърнаха внимание на Божието Слово. Преди да дойде градушката, четем: "Прочее,който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си идобитъка си" (Изход 9:20). Скоро те се молеха на Фараон: "Пусни човеците да послужат на Йеова своя Бог"(Изход 10:7). Дори египетските магьосници казаха на своя цар: "Божий пръст е това" (Изход 8:19). Следните думи ясно свидетелстват за новооткритото им знание на Йехова: "Мойсей беше станал твърде велик човек вЕгипетската земя пред фараоновите слуги и пред людете)" (Изход 11:3). Те дълбоко почитаха Божия човек, защото вече знаеха кой е Господ. Четем, че Авраамовите потомци получиха от египтяните онова, което поискаха - сребърни и златни предмети и дрехи (Изход 12:35-36). Дори фараон в крайна сметка каза: "Господ е праведен, а аз и людете сменечестиви" (Изход 9:27). Най-накрая цял Египет знаеше кой е живият Бог.

ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ПОЗНА

Не само Египет, но и цялата земя позна Йехова като истинския и жив Бог. Това познаване дойде, след като Той смири най-мощната нация на света. Чрез Йосиф Бог даде на нацията мъдрост, която я направи най-великата - само за да бъде поразена по-късно от израилевите роби. За околния свят това оказа много по-голямо влияние, отколкото ако робите бяха победили някоя бедна, слаба или дори средно развита държава. Господ така впечатли цялата земя, че години по-късно, докато израилтяните бродеха из пустинята, нациите все още се бояха от Него и трепереха пред Израел. Резултатите бяха явни цяло поколение по-късно. Исус Навиев, Моисеевият приемник, изпрати двама съгледвачи до мощния народ на Ерихон. Мъжете бяха посрещнати от Раав, блудницата, която им каза: Зная, че Господ ви даде тая земя истрах от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; понеже чухме как Господпресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на дваматааморейски царе, които бяха оттатък Йордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте. Като чухме, сърцатани се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог нанебето горе и на земята долу" (Исус Навин 2:9-11). Тя заяви, че Господ е Бог и че "всички жители" на земята са се разтреперили пред тях. Господното име бе познато вече навсякъде. Знанието не беше само за Неговата слава, но и за изкуплението. Първите плодове станаха явни когато чужденката проститутка и цялото й семейство бяха избавени. И нещо още по-важно-тя бе прабабата на цар Давид и е в родословието на Исус Христос. Това нямаше да се случи, ако Бог не беше изявил по цялата земя името Си чрез смиряването на фараона. Няколкостотин години след излизането от Египет все още имаше белези на страх от Господа сред нациите. Във времето на Илий, свещеник и съдия над Израел, Божието име все още се споменаваше във връзка с действието Му към фараон. Израилтяните воюваха с филистимците и в началото претърпяха загуба. На следващия ден те донесоха ковчега на завета на бойното поле. Спуснаха се напред и "целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя" (1 Царе 4:5). филисимците чуха шума и се питаха помежду си какво може да е това. После разбраха, че ковчегът на Господа е в израилевия стан. Вижте реакцията им: "Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог (Елохим) е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни!Защото такова нещо не е ставало до сега. Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове(Елохим)? Тия са боговете (Елохим), които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята" (1 Царе 4:7-8). Еврейската дума, изповядвана за "богове", е Елохим. Тази дума е използвана поне двеста пъти в Стария завет, за да назове Господ Бог, на Когото служим. Само в първата глава на Битие е употребена 32 пъти във връзка с нашия Бог и Създател. Затова спокойно би могла да бъде преведена "Бог", а не "богове". Дори филистимците трепереха стотици години по-късно; макар да не Му служеха, те знаеха кой е истинският жив Бог.

ДЪЛБОЧИНАТА НА БОЖИЯТА МЪДРОСТ

Бог не бе хванат неподготвен, когато нечестивият лидер фараон дойде на власт: "Защото няма власт, която да не е отБога, и колкото властиима, те са отредени от Бога" (Римляни 13:1). Всеки лидер през годините, който е имал законна власт - добър или лош -е бил определен от Бога. Издигал се е с определена цел, не случайно. Сега може да запитате. "Какво добро излезе от лидери като Сталин и Хитлер?" За да отговоря, ще цитирам апостол Павел: "И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще, закоравява..." "О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговитесъдби, и неизследими пътищата Му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?"(Римляни 9:18; 11:33-34). Той може да върши неща необясними за нас. Трябва да приемаме онова, което в момента Господ не счита за нужно да ни открие. Отново Павел описва Неговата мъдрост: "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направенотонещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?" (Римляни 9:20). Чуйте думите:"Кой си ти?" Значи, не ни е дадено да Го подлагаме на кръстосан разпит. Бог ни показва Своите мотиви за издигането на фараона, за да ни даде пример и разбиране, тъй че да можем да се доверим на Неговата мъдрост и благост. Но не ни открива това за всеки лидер. Иска да Му се доверим. В мъдростта Си Той никога не допуска страдание без причина. Винаги може да го обърне в полза на изкупителните Си цели, дори в момента ние да не можем да си обясним нещата. Но вечността ги разкрива. В Своята благост Господ никога не допуска да ни сполети зло по отношение на вечната ни съдба. Може да възразите: "Но зло, голямо зло се е стоварвало върху хората чрез ръцете на корумпирани лидери." Това е вярно във физическо отношение, но Бог поставя духовното над физическото. Смъртта на Авел изглежда напразна, но не е, защото кръвта му все още говори (Евреи 11:4). Хиляди християни са били умъртвявани от корумпирани лидери по време на Инквизицията и гоненията преди и след това, но тяхната кръв не е била пролята напразно. Тази кръв все още говори. Представят ни се възможности да влияем на лидерите чрез смирение, покорство и молитва. Когато Божиите хора смирят себе си, помолят се и се отвърнат от нечестивите си пътища, Бог ще чуе от небето и ще изцели земята им. Пример за това е поставянето на благочестиви водачи в книгата "Съдии". Новият завет заявява: "И тъй, увещавам, преди всичко, даотправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и всички, които сависокопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро иблагоприятно пред Бога, нашия Спасител" (1 Тимотей 2:1-3). Съществуващото управление се влияе от нашите молитви. Резултатът може да бъде поставяне или избиране на лидери според Божието сърце. Но при все това, може да има изключения. Апостолите и светиите от ранната Църква често се сблъскваха с груби и жестоки власти, които ги преследваха. Те не страдаха поради небогоугоден начин на живот или липса на молитва, по-скоро онези властници имаха място в изкупителните цели на Бога.

ИРОД АГРИПА I.

Нека да се спрем на един от тях – Ирод Агрипа I. Името Ирод е носено от няколко римски управници в района на Палестина преди раждането на Исус, по време на земното Му служение и след Неговото възкресение. Ирод Агрипа I се издигна на власт през 37-а година след възкресението на Исус. Постига го чрез интелект и такт. Със своята далновидност той не пропуска нищо, което би довело до собственото му въздигане. Основна политическа маневра след убийството на римския император Калигула е да помогне на Клавдий да стигне до трона. Клавдий възнаграждава хитрия му политически ход и утвърждава Агрипа в неговата настояща позиция, като добавя и териториите на Юдея и Самария. Ирод Агрипа I застава над царство не по-малко от това на неговия дядо Ирод Велики. По време на управлението си той е принуден да вземе страна в борбата между юдеизма и християнската секта. Без колебание царят поема ролята на ожесточен гонител на християните. В книгата "Деяния" четем: "Около това време царИрод простря ръцете си да притесни някои от църквата. Уби с меч Йоановия брат Яков; и, като видя, чебеше угодно на юдеите, той при това улови и Петра" (12:1-3). Управникът е жесток с вярващите, защото това служи на неговите политически интереси и му печели благоволението на юдеите. Убива Яков, един от тримата най-близки на Исус апостоли, и възнамерява да убие Петър. Трябва да запитаме: "Откъде дойде властта на Агрипа?" Макар на пръв поглед неговите маневри да му донасят властта, той не стига до високата си позиция без Божието знание и назначение. Петър, който бе страдал от ръцете на Агрипа, казва на вярващите "да се боят от Бога и да почитат царя" (1 Петрово 2:17). Какво? Да почитат царя, който е убил Яков? Защо Бог би поставил такъв зъл владетел над земята, където живееха толкова много от Неговите деца, а после да им казва да го почитат? Част от нашия отговор се намира по-нататък в Словото:"И така, те вардеха Петра в тъмницата; а Църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него"(Деяния 12:5). В резултат Бог изпрати ангел, който по чуден начин избави Петър от тъмницата и безопасно го отведе до едно домашно молитвено събрание. Ако вярващите не бяха почитали царя, а се бяха възпротивили на Божията заповед относно делегираните власти, нямаше да видят ръцете на Бога да се движат чудотворно. Плановете на Агрипа да екзекутира Петър бяха осуетени чрез молитвите и покорството на Църквата. Това събитие значително укрепи вярващите. Точно както бе сторил при Фараон, Бог изяви Своята сила с цел изкупление. Най-голямото доказателство за това се намира в самото Слово: "Божието учение растеше и се умножаваше" (Деяния 12:24). Постоянните молитви на светиите и тяхното покорство да се подчиняват на властите спомогна много повече за обрата на събитията. По-нататък четем, че един ден Ирод Агрипа I излезе пред хората, седна на трона си в царски одежди и направи публично обръщение. "А народът извика: Глас Божий, е не човешки! И понеже не въздаде слава на Бога,начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря" (Деяния 12:22-23). Дойде съд, но чрез меча на Господа, а не от Божиите хора. Скоро ще научим, че Бог е Този, Който въздава съд над властите. Заповядано ни е да се молим за управниците, да ги почитаме и да се покоряваме на авторитета им. Ако се налага съд, Бог казва да му дадем място. Написаното в тази глава е вярно, макар да противоречи на църковните поучения и схващания. Нека да държим сърцата си отворени за Божията мъдрост. Не забравяйте - Той е откъм нас, а не против нас.

ПОЧИТАЙТЕ ЦАРЯ

Трябва да се научим да почитаме - да тачим, да уважаваме; да се отнасяме с почит и покорство и даизпълнявамесъответните задължения към тези, които са на власт. На твърдото наставление на апостол Петър, накратко споменато в предходната глава, трябва да се окаже особено внимание в наши дни. Преди да се фокусираме върху този стих, нека да видим контекста преди него: "Възлюбени, умолявам ви,като пришелци и чужденци насвета, да се въздържате от плътски страсти, които воюват противдушата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват катозлодейци, да прославят Бога във времето, когато ще гипосети, понеже виждат добрите ви дела" (1 Петрово 2:11-12). Става все по-ясно, че покорството към властта е подобаващо поведение, за което говори той. Споменатата борба е война между духовното желание да не се покоряваме на властите и покорството. Но твърде често ние разсъждаваме по точно обратния начин; считаме желанието за непокорство за приятел, а покорството за наш враг. Подобно схващане няма нищо общо с истината. Не бива да забравяме думите на Петър, че дори когато се подчиняваме и покоряваме, пак можем да бъдем обвинени, че "вършим зло". Чувал съм възраженията на хора: "Каква полза? Подчинявам се, но пак ме обвиняват несправедливо." Забравили са факта, че тяхното покорство е към Господа и че наградата им идва от Него. Словото прекрасно разкрива тази идея: "Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си,като към Христа. Не работете самоза пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понежезнаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши" (Ефесяни 6:5-8). Да се върнем към Петровото наставление: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било нацаря, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него" (1 Петрово 2:13-14). Святият Дух ни наставлява чрез Петър, също както и чрез Павел, да се покоряваме на властите. Имайте предвид, че царят на онова време беше много жесток и вярващите търпяха ужасно гонение под неговото управление. Както Павел, така и Петър ни съветват да разпознаваме Божията власт, поверена на човека, а не да гледаме самия човек. Апостолът никога не би могъл да се подчини на цар Ирод Агрипа I, ако не разбираше и не разпознаваше властта на Бог върху царския сан. Трудно е да се покориш на делегираната власт, ако не я свързваш с властта на Бога. Ще се опитваш, но няма да успяваш, защото няма да разпознаваш Неговата власт. Петър ни предупреждава, защото знае, че непокорството всъщност дава по-голямо място на антихриста. Защото тази сила"се противи и превъзнася над всичко, което се нарича Бог" (2 Солунци 2:4), включително и над пътищата, методите, действията и наредбите на истинския жив Бог. Ние вярващите трябва да запитаме себе си: "Подпомагаме ли или пречим на действието на беззаконието?" Ако го подкрепяме, значи живеем според принципите на сатана (непокорство), а не на Бога. Петър продължава: "Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте" (1 Петрово 2:17). Той не само ни съветва да се подчиняваме, но и да почитаме властите. Гръцката дума за "почитане" е тимао, което означава "почитам, издигам на почит, уважавам, тача". Исус използва същата дума, когато казва: "Аз почитам Отца Си, авие Ме позорите" (Йоан 8:49). Речникът на Уебстър (версия 1828 година) дефинира думата почитамкато "уважавам, показвам респект; отнасям се с почит и покорство и изпълнявам съответните си задължения към". Нека да повторя: царят, когото Петър има предвид, гони вярващите по онова време. Няма начин да става въпрос за него като за личност, апостолът настоява да го почитаме като поставена от Бога власт.

ЕДНО ПОКЪРТИТЕЛНО ИНТЕРВЮ

Наскоро бях интервюиран директно в ефир по една християнска радиопрограма в голям южен град. Обсъждахме една от моите книги. Десет минути след започване на интервюто говорителят обяви пауза. През това време чух няколко реклами и съобщения с понамален звук, тъй като в момента не бях в ефир. Изведнъж вниманието ми бе привлечено от гласа на мъж, представящ прогнозата за времето. Той каза пред слушателската аудитория от стотици хиляди хора как в един от северните щати е било толкова студено, че устните на щатския губернатор са се вледенили. Говорителят назова името на губернатора и съобщи, че устните му са били толкова сковани, че не е могъл да отвори устата си, за да каже нещо глупаво, както обикновено. Бях шокиран; не можах да повярвам на току-що чутото. Мислите ми се блъскаха: "Товахристиянскастанция лие?Сигурноне." После предположих: "Акостанциятае християнска, можебипрогнозатазаВреметоевзетаот някакъвизточникнаАсоушиейтидпрес." Не можех да се отърся от тези си впечатления до идването на водещия. Щом отново влязохме в ефир, той ми зададе един по-общ въпрос, на който аз отговорих, казвайки колко е важно да имаме Божието сърце във всяко наше действие. Все още бях притеснен от чутото и казах: "Добър пример е това, което току-що чух в емисията". После запитах: Това християнска станция ли е?" Отговорът беше "Да." "Е, може да сте използвали светски източник, защото който и да беше говорителят, нямаше Божието сърце в казаното преди няколко минути." "Какво имате предвид?" Отговорих: "Изявлението за скованата от студ уста на губернатора." Гласът на интервюиращия прозвуча с раздразнение: "Този човек бях аз." Продължих: "Словото казва да се боим от Бога и да почитаме царя, или тези, които са на власт." Той отговори с още по-голяма твърдост в гласа: "Да, но няма нищо нередно да си служим с малко хумор." Бързо добавих: "Не за сметка на почитта, която трябва да отдаваме. Апостол Павел казва: "Да не злословиш началникана рода си" (Деяния 23:5)." Той приключи директното интервю преди определеното време, като каза: "Е, Джон, аз не гледам на всичко буквално." Бях съкрушен. Това ли е да почиташ, уважаваш или да тачиш губернатора? Осъзнавам, че споменатият човек не винаги се е държал по подобаващ начин, но пък заемаше поста на губернатор. Като християни ние трябва да почитаме тази позиция на власт. Колко вярващи бяха повлияни от непочтителния хумор? Нищо чудно, че сме загубили уважението на толкова много обществени елементи. Поведението на ранната гонена Църква беше далеч по-различно. Те почитаха властта. Когато се държим и говорим неподобаващо, ние подкрепяме силата на беззаконието, която действа днес. Но Библията ни казва: "Защото оная тайна,сиреч, беззаконието, вече действува, носамо догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира" (2 Солунци 2:7). Това поведение беше срещу възпиращата сила на Святия Дух. Това е принцип на сатана.

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА ПОРАЖДА ПОЧИТ

Нека се върнем към думите на Петър: "Бойте се от Бога. Почитайте царя." Тези, които се боят от Бога, държат погледа си върху високата и издигната позиция на Господа на славата. Те са срещнали и са били погълнати от Неговата всеобхватна власт. Одобряват това, което Той одобрява, и мразят онова, което Той мрази. Дълбоко в техния живот са вкоренени почтителен страх и уважение към всички поставени във висока позиция, понеже Бог е делегирал Своята власт. Когато не почитаме властта, значи ни липсва Духът на страх от Господа. Спомнете си Исаевото описание на Исус: "И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и настрах от Господа; и Той ще се наслаждава в страха от Господа; тъй щото няма да съди споредкаквото гледа с очите си, нито ще решава според каквото слуша с ушите си" (Исая 11:2-3). Исус се наслаждаваше в страха от Господа. Той Му помагаше да не съди според както вижда или чува. Този радиоводещ показа, че не е запознат със страха от Господа, що се отнася до делегираните власти. Понеже поведението на губернатора не беше достойно за почит, радиоводещият го прецени според това, което окото вижда и ухото чува. Имайки предвид тези стандарти, той беше прав.»о ако беше погледнал през очите на страха от Господа, водещият би разбрал определената от Бога власт върху живота на губернатора. Одумването на правителствена власт никога не е израз на благочестие. Йоан Кръстител критикуваше поведението на човек на власт наречен Ирод, но неговият подход беше много по-различен от този на радиоводещия. Първо, Йоан каза на Ирод: "Не ти е позволено да я имаш" (Матей 14:4). Той говореше директно за греха, а не с неуважителност към човека. Второ, критикуваше Ирод от позицията на власт като Божи пророк. И на последно, място, Йоан не си правеше непочтителни шеги за царя. Единственият благочестив човек в Библията, който си правеше шеги с хора в лидерска позиция, е Илия (3 Царе 18:27). Той осмиваше лъжепророците на Ваал и Ашера и боговете, които те представяха. Тези хора, които не притежаваха истинска, а подправена власт, повеждаха много израилтяни в тъмнина. Техните позиции не бяха определени от Бога. Те не бяха достойни за почит и подчинение. Не бива да се подчиняваме на хора, които оглавяват окултни организации. Но не трябва и да ги пренебрегваме, защото дори "архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевототяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри. Тия(непокорните в църквата), обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животнитебез разум, в това развращават себе си" (Юда 9,10). Божият Дух беше върху Илия, за да говори по съответния начин. За нас е твърде неразумно и лекомислено да осмиваме каквато и да е форма на лидерство, била тя и от мрака. Да се върнем към истинската назначена власт-трудно е да почитаме и да се подчиняваме, когато очите ни не са просветени чрез страха от Господа. Но чуйте какво казва Словото: "А особено тия, които с нечисто пожелание следватплътските страсти и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славнитесъщества" (2 Петрово 2:10). Стряскащото е, че Петър и Юда говорят за хора от църковните среди (Юда 12; 2 Петрово 2:13-15). В началото на книгата предупредих, че за някои ще бъде трудно да приемат това поучение, тъй като често нашият мироглед спрямо Божието царство е демократичен. Ето защо е заповядано да се обновяваме в духа на своя ум (Ефесяни 4:23). Ако схващанията на радиоводещия бяха единичен случай, сигурно не бих го споменал, но подобно мислене се шири в Църквата. Направих това откритие докато Бил Клинтън беше президент.

ОТ ДВЕ ЗЛИНИ НЕ СЕ РАЖДА ДОБРО

Когато президент Клинтън бе избран през 1992 година, бях депресиран в продължение на три дни, докато Бог не започна да работи с мен. Той недвусмислено ми показа, че никой не се издига на власт без знанието Му и че хората на власт са определени от Него. Щом това ми бе открито, аз започнах да се фокусирам върху властта на човека, а не върху личния му живот. Тогава в сърцето ми започна да нараства искрена любов към този водач и ревностно желание да го видя освободен и ходещ в истината. Вярвам, че същото беше в сърцето на Йоан Кръстител спрямо Ирод. Макар да говореше остро, той със сигурност имаше Божието сърце към корумпирания водач. Ето защо Еремия плачеше за тези, към които отправяше толкова силни думи. Някои говорят със сърца изпълнени с легализъм и омраза, а други изричат коригиращо слово от Господа, като сърцата им преливат от състрадание. Господ се гневи на тези, които "намират грешки" въз основата на себеправедно осъждение. Видях как това се прояви в много църкви по отношение на президента Клинтън. Преди да продължа, искам да уточня, че не съм гласувал за президента Клинтън на нито един от туровете и сърцето ме боли за нещата, които неговото поведение донесе на страната. По време на пътуванията ми през 1992 година вярващите често ме насърчаваха да гледам по телевизията някакъв ултраконсервативен човек. Той имал да каже доста неща за либералните лидери на нацията ни, особено за президента и неговата съпруга. Слушах тези коментари всяка седмица в различни градове. Казваха: "Трябва да чуеш този човек. Той разобличава ставащото във Вашингтон." Понеже уважавах тези хора, аз си помислих: "Трябва да гледам предаване свъпросния човек и да чуя какво има да каже." Гледам телевизия рядко, затова успях да го видя едва след девет месеца. Щом се върнах в хотелската си стая след една служба в Калифорния, включих телевизора и - ето го и него. Беше много забавен и носеше невъобразима вратовръзка. Започна да говори за президента Клинтън. Вниманието ми бе приковано: Тозие човекът, за когото всички разправяха. Радвах се най-после да чуя известната личност. Седнах, готов да гледам и да чуя нещата, които той има да каже. В продължение на двайсет минути слушах как той напада президента и го изкарва хомосексуалист. Шегите бяха забавни и думите подбрани, но през цялото време усещах стомаха си свит на топка. Помислих си: "Какво не е наред? Всичко,коетоказва, е вярно. Взели на мушка либералния начин на мислене на нашия президент." После запитах: "Господи, защо изпитвам такова притеснение в сърцето си?" Святият Дух веднага отговори: "Да не злословиш началника на рода си" (Деяния 23:5). В ума ми изплува друг стих: "И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения,благодарения за всички човеци, за царе и всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоенживот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител" (1 Тимотей 2:1-3). Сякаш един тон с камъни се стовари върху мен. Бог ни е заповядал да почитаме, да се молим, да ходатайстваме и да благодарим за тези, които са на власт. Той също така ни е заповядал да не говорим срещу тях. Макар телевизионният коментатор да беше прав за повечето от нещата, които съобщи, от две злини никога не се ражда едно добро! Не бях толкова притеснен за този човек, колкото за вярващите, които така се вълнуваха за неговото послание. Що се отнася до коментатора, счетох, че действа според степента на своето разбиране. Но не можех да разбера как вярващите пропагандират посланието му. Как "почитаха царя"? Бог ни е казал какво да правим като християни: да се молим, да ходатайстваме и да благодарим. Павел говори за смъртното наказание, за хората, които ходят в различните проявления на беззаконието, но и които "одобряват ония, които ги вършат" (Римляни 1:32).

СПОРЕД КАКВИ ЗАКОНИ ЖИВЕЕМ?

Започнах да проповядвам навсякъде из Щатите за станалото в онази хотелска стая. Много хора видяха светлината и се покаяха; други откровено ми се ядосаха. Спореха, че коментаторът е отстоявал праведния живот и свободата на словото, предоставена от правителството ни. Така е, но имаме заповеди, които стоят над това поведение. Дали живеем според демократичното управление или следваме законите на Божието царство? Само защото нашата страна разрешава пиенето на алкохол, трябва ли ние вярващите да го употребяваме безконтролно? Имаме по-висш закон. Един невярващ в Рим е писал за християните от първи век: "Изживяват дните си на земята, но са родени на небето. Подчиняват се на поставените закони и в същото време превъзхождат законите с живота си" (Писмо до Диогнет, глава 5). Каква полза имаме да слушаме клевети? Какъв е плодът от това? Няма ли да е по-полезно вместо да гледаме и да разпространяваме посланието на този човек, да отделим време за ходатайство за нашите национални лидери? Не казва ли Бог, че резултатът от покорното поведение е "да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и святост"? Познавам един служител, който се е срещал с президента Клинтън и му казал: "Всеки лидер, който узаконява избиването на невинни деца, ще преживее Божия съд и ще гори в ада." Този служител се е държал както Йоан Кръстител пред Ирод. Като посланик на Бога, сърцето му е било изпълнено с праведен гняв и искрена любов към неродените поради аборти деца и президента. С цялото си уважение към властта на президента, този човек е говорил истината. Той никога не би подложил държавния глава на присмех. Когато населението слуша телевизионни персони да атакуват властите, ние загубваме Божието сърце. Слушането на клевети няма да произведе вечен плод.

СЪРЦЕ, КОЕТО ПОЧИТА ВЛАСТТА

Нашето поведение трябва да се определя от сърце, което почита властта, защото почитаме Господния избор. Павел ни наставлява: "Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарванена гняв, върху този, койтовърши зло. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.Понеже за тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянносе занимават с тази длъжност. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка;комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта" (Римляни 13:3-7). Бог нарича хората на власт Свои "служители" и те са достойни да приемат дължимата чест и уважение Това гори в сърцето ми всеки път, когато видя полицай, пожарникар, кмет. общински съветник, губернатор, законодател, съдия, депутат или друг човек от системата на управлението. В мен се надига респект, когато посещавам градски, щатски или федерални офиси. Работещите са Божии служители за Неговите хора. Неколкократно съм бил глобяван за превишена скорост и всеки път съм казвал на съответния служител: "Господине, сбърках и искам да ви благодаря, че си вършите работата и служите на нашия град. Моля ви, простете ми за моето нарушение." Само да можехте да видите лицата им! Веднъж изражението на служителя напълно се промени. Беше доста твърд, но омекна, когато видя моето уважение към властта му. Дори си помислих, че може и да не ме глоби, макар да не целях това. Имам приятел пастор в щата, където губернаторът бе осмян от водещия на "християнската" радиостанция. Чуйте неговото свидетелство. Той бил в молитва за своя град и питал Бог какво е нужно да се направи. По онова време църквата му не била голяма. Бог говорил в сърцето му, че трябва да почита градските власти. Той и неговите лидери разучили какви са най-големите нужди на града. Открили, че пожарната се нуждае от маски, за да могат пожарникарите да виждат хората през дима, но маските не били включени в бюджета им за съответната година. Всяка струвала по 25 000 долара. Тези пари били твърде много за църква с техните размери. Пасторът споделил видението със своите хора и само с едно дарение събрали необходимата сума. Той и лидерите му предоставили чека на града. Приятелят ми сподели: "Джон, не можеш да си представиш как това докосна градските управници. Не можеха да повярват, че една църква е извършила подобно благодеяние. Бяха свикнали хората да мърморят за нуждите на правителството, а не да правят дарения." От този момент нататък църквата започнала да нараства неимоверно. Когато се събрали да благословят новата си сграда, много от градските управници присъствали, а и все още посещават църквата. Сравнете плода на пастора с този на радиоводещия. Чувал съм много вярващи да се оплакват за данъците, които плащат. Срещал съм християни, които са намерили начин да не плащат полагащото се на държавата. Твърдят, че това е тяхно конституционно право. Аз им опонирам: "Наставлението на Бога стои над вашето предполагаемо конституционно право. Бог казва да "плащаме данъци"." После казвам на тези хора: "Кой плаща за пътищата, по които шофирате? Кой плаща за полицаите, пожарникарите и законодателите, които ви пазят?" Счетоводители са споделяли как вярващи си служат с измама относно данъците, като укриват доходи. Много тъжна истина. Казах на счетоводителите на нашето служение: "Не искам да замаскирате нищо; никакво укриване на доходи! " Плащането на данъци е възможност да дадем нещо в отплата на правителството, което ни служи. Не можем да бъдем ограбени, ако изберем да даваме. Кога ние вярващите ще проумеем тази истина? Ако църквата практикува това, ще бъдем по-добри свидетели за нашата нация и за света. Трябва да се научим да уважаваме; да се отнасяме с почит и покорство и да изпълняваме съответните задължения към тези, които са на власт. По този начин почитаме нашия небесен Баща. Когато почитаме царя, свидетелстваме за страха си от Господа.

ЕДНАКВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ НИВА НА ВЛАСТ

Както писах в предишната глава, заповедта да почитаме царя директно касае гражданската власт, но този съвет също така се отнася до всички други области на делегираната власт. Вижте какво се казва за почитта в следните стихове. Относно семейството Бог ни заповядва: "Почитай баща си и майка си" (Ефесяни 6:2). И още: "жената да се бои (почита в англ. пр.) от мъжа си" (Ефесяни 5:23). Що се отнася до обществените власти, четем: "Които са слуги под иготонаробството, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име иучението" (1 Тимотей 6:1). А за църковната власт ни се заповядва: "Презвитерите, които управляват добре, некасе удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в Словото и поучението" (1 Тимотей 5:17) Като младежки пастир твърде често ставах свидетел как млади хора говорят неуважително за своите родители. Не проявяваха никакво уважение, да не говорим за почит. Аз веднага ги смъмрях, ако техните родители пропуснеха. Ако само знаеха, че всъщност нараняват себе си, те не биха се осмелявали да постъпват така. Бог казва: "Проклет, който сеприсмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин" (Второзаконие 27:16). Проклятието, дискутирано в по-предишни глави, идва върху тези, които не почитат родителите си. От друга страна, Бог обещава големи благословения за хората, които почитат своите родители: "Почитай баща си имайка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш много години на земята"(Ефесяни 6:2-3). На практика Бог обещава на детето две специфични благословения, ако то почита родителите си. Първо, ще му бъде добре. Човек, който не почита своите родители, не може да се радва на успешен живот. Той е под проклятие. (В една от следващите глави ще споделя своето свидетелство по този въпрос.) Второто обещание е дълъг живот. Колко благословено е да почиташ родителите си. Може да си мислите: "Чакай малко.Познавам деца, които са почитали родителите си, но са умрели млади." Знам със сигурност как Божието Слово казва, че това е първата заповед с обещание. Навличаме си неприятности, когато позволим нещата около нас да разклатят вярата ни в Божиите обещания. Помислете за следното: нашият Баща обещава пълна свобода от страх на всички, които са Негови."С правда ще се утвърдиш; далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш" (Исая 54:14). Но скъпоценни християни живеят в страх. Ако обещанията са автоматични, защо толкова много хора понасят това мъчение? Отговорът на този въпрос е: обещанията се получават чрез молитва и се печелят чрез добро войнстване на вярата. Авраамовият син Исаак е добър пример. Бог даде на Авраам обещание относно Исаак: "И с него ще утвърдя завета Сиза вечен завет, койтощебъдеиза потомството му след него" (Битие 17:19). Обещанието бе дадено, но след като Исаак се ожени за Ревека, единствената си жена, стана ясно, че тя не може да има деца. Освен всичко останало, не Исаак, а Святият Дух я бе избрал за него. Може да запитате: "Да не искаш да кажеш, че Бог се е спрял на бездетна жена?" Да. Обещанието не беше автоматично; то трябваше да бъде задействано. Чуйте какво казва Словото: "И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна" (Битие 25:21). Исаак трябваше да се бори за придобиването на обещанието, като извика към Господа. Помоли се според Божията воля и получи отговор. Насърчени сме: "И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че, ако просим нещо поНеговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем чеполучаваме това, което сме просили от Него" (1 Йоан 5:14-15). Като почитате родителите си, вие можете да стъпите с молитва върху Божиите две заветни обещания и да приемете добър, дълъг и плодотворен живот. Нека за основа на вашата вяра да служи заветът на Бога, а не животът на другите. Навярно сте притеснени, защото не сте почитали своите родители. Значи е време да се покаете. Идете при Бога в молитва и лично при родителите си и ги помолете за прошка. Започнете да ги почитате и вярвайте, че Неговите заветни обещания ще се изявят в живота ви. Същият принцип се отнася и до началници, работодатели, учители и т.н. Ако ги почитаме, ще бъде добре за нас и ще получим наградата си от Господа. Павел наставлява работниците: "Каквото и да вършите, работете от сърце, катона Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството.Слугувайте на Господа Христа. Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и тобез лицеприятие" (Колосяни 3:23-25). Следващата глава ще разкрие невероятните облаги, които получаваме, щом приемем Неговите служители в църквата и им отдаваме нужната почит. Също така ще видим какво пропускаме, когато не разпознаваме тези, които Бог ни изпраща.

ДВОЙНА ПОЧИТ

Много пъти Бог ни изпраща онова, от което се нуждаем, в опаковка, която не желаем "Отдавайте на всички дължимото" (Римляни 13:7). В тази глава ще видим, че Бог ни инструктира да почитаме властите, които са над нас, най-вече заради нас самите, а не заради тях. Вълнуващо е да отбележим, че изпълнението на тази заповед от Божието Слово носи благословение. Виждаме подобен пример в 1 Царе 1 глава.

ОБИДА, ОБЪРНАТА В БЛАГОСЛОВЕНИЕ

В дните, когато съдиите управляваха Израел, имаше една бездетна жена на име Анна. Тя беше омъжена за Елкана, който си бе взел втора жена, наречена фелина. Анна бе угнетена, понеже нейната съперничка й натякваше за безплодието й. Анна бе обичана и изпълваше сърцето на съпруга си, но Фелина изпълваше неговия дом. Всяка година семейството пътуваше, за да се поклони в Сило. Там Фелина най-много провокираше Анна, довеждайки я до плач. Никой не можеше да утеши Анна, дори нейният съпруг. При едно от посещенията в Сило, тя не се чувстваше добре. В своето дълбоко терзание Анна плака пред Господа и сключи завет: "Ако Ти ми дадеш дете, аз ще ти Го върна през всичките дни на неговия живот" (перифразирано от автора). Докато тя се молеше, Илий, главният свещеник и съдия на Израел, я забеляза, че "само устните й мърдаха, а гласът ине се чуваше; затова, на Илий се стори, че беше пияна. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остависе от това твое вино"(1 Царе 1:13-14) Каква обида! Не само че не можа да усети нейната болка, но беше и толкова духовно неадекватен, че сметна нейното напрегнато състояние за следствие от опиване. Тя бе излязла от присъствието на постоянната си противничка, за да намери утеха пред Господа, но там бе осъдена като нечестива от най-високата духовна власт в страната. Всяка година Анна идваше в Сило с празни ръце, без дете, което да предостави пред Господа. Всяка година тя понасяше погледите, шушуканията и подигравките на хората около нея. Как бихте реагирали, ако вашият пастор ви обвини в нещо лошо в момента на най-голямата ви болка? Навярно бихте си помислили: "И този човек е главен пастор! Не знаели, че постя и вярвам в Бога? Само колко е нечувствителенинедуховен! Това е последният път, когато ще дойда на църква!" Тези мисли биха могли лесно да предизвикат изблик на гняв: "Наричаш себе си Божи човек, а не можеш да разбереш кога някой страда! Не можеш ли да прецениш кога човек се моли от все сърце? Аз бях до тук! Ще намеря друга църква с пастор, който е чувствителен към мен и към Божиите неща!" Подобен отклик не би бил нещо неестествено за нашите църкви днес - ако не изразен в лицето на пастора, то със сигурност зад гърба му, пред членовете на църквата. Но вижте реакцията на Анна, когато тя бе жестоко обидена: "Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духаси; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Не считай слугинята си залоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега" (ст. 15-16). Думите й бяха изпълнени с уважение и почит. Макар свещеникът да не го заслужаваше заради постъпката и преценката си, тя почете позицията на власт над нейния живот. Стигна дотам да го уверява в своето благочестие. На практика, човекът с проблеми в поведението по онова време беше Илий и неговото осъждение нямаше да се забави. Анна гледаше не на неговото поведение, а на своето. Тя беше жена, която истински се боеше от Господа. Ако имаше нещо нередно с лидера, Бог щеше да се справи с него. Само как се нуждаем от подобно истинско подчинение и смирение днес! Отношението на свещеника към Анна се промени: "Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. И тя рече: Данослугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не бешескръбно" (ст. 17-18). Тя му се покори безусловно, почете го като Божи човек и дори му благодари за думите на благословение. Вижте нататък: "И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се, та отидоха вдома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. И когато се изпълни времето, откакАнна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото каза: От Господа го изпросих" (1 Царе 1:19-20). Бог използва един плътски свещеник, с притъпена чувствителност, за да освободи думите, привеждащи в сила едно обещание. Из мрака дойде живот в една безплодна утроба. На следващата година Анна държеше малкия Самуил на гърдите си. Младият мъж, посветен преди зачатието си, щеше да донесе съживление за Израел.

КОЙ Е СЪДИЯТА?

От горната ситуация можем да извлечем един изумителен принцип: ние можем да бъдем благословени от човек с власт, дадена му от Бога, независимо от личното му поведение. Исус дава да се разбере, че много хора ще бъдат благословени от покварени служители, подобно на Анна. Той каза: "Мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли имепророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много великидела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършитебеззаконие" (Матей 7:22-23). Когато четем горните стихове, ние твърде често се фокусираме върху мнозината, които са извършили чудеса в името на Исус, но не са били приети. Това наистина е сериозно и стряскащо, но нека да погледнем другата страна на нещата: имало е хора, които са получавали истинско благословение от въпросните нечестиви служители. Получавали са, защото са се докосвали до Бога чрез тях, тъй както в случая с Анна. Хората, за които говореше Исус, приличаха на Илий, чийто дом Бог осъди завинаги! Написал съм тази книга не за покварените служители, а за хората, които са им подвластни. Словото недвусмислено сочи, че има корумпирани и благочестиви власти. Ако хората, които са им подвластни, вземат върху себе си игото на осъждението, те вече не са покорни на установената власт, а са застанали в позицията на съдии над своите лидери. Техните сърца са се надигнали в гордост по отношение на тези, които Бог е поставил над тях. Надигнали са се над постановлението и съвета на Господа. С две думи, те несъзнателно казват на Бога: "Ти не отсъждаш добре, затова аз ще го направя." Анна призна властта в Илииевия живот и я почете. Той я осъди и нарани, но тя го почете. Ако Анна се ръководеше от онова, което вижда или чува, би осъдила поведението му като недостойно. Но тя не живееше според естествените преценки, а според страха от Господа и божествената власт. Довери се на Бога, Който отсъжда праведно. Анна знаеше това, което Исус потвърди по-късно: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; икойто приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил" (Йоан 13:20). Никога не забравяйте, че Исус изпрати Юда екипиран със сила да извършва чудеса и да изгонва демони, макар да знаеше, че в крайна сметка той ще се окаже нечестивец. "Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?" (Йоан 6:70). Исус знаеше за него чрез разпознаването, присъщо на страха от Господа, дори преди грехът му да стане явен. Юда извърши чудотворни дела и се завърна заедно с останалите с радост, че дори бесовете му се подчиняват в името на Исус (Марк 6:7-13; Лука 10:17). Приеха ли хората служение от ръцете на Юда? Същите ръце, които крадяха от касата на служението? Със сигурност.

КОГА ДА СИ ТРЪГНИ II?

Нека да изпълним нещо много важно. Ако е станало явно, че властта в църквата е в очевидна поквареност или грях, ние не бива да продължаваме да пием от този нечист извор. Инструкцията към нас е да се оттеглим. Ако лидерът е замесен в прелюбодейство, хомосексуализъм, изнудване, кражба, ерес или в друг грях, известен на вас - или разкрит публично - и не се е покаял, напуснете неговото служение. Словото е категорично по този въпрос. Ние не трябва дори да ядем с такъв човек (1 Коринтяни 5:9-11). При случая с Илий не е сигурно дали Анна е била съвсем наясно за неговото нечестие и това на синовете му. Хората, които приемаха от Юда благословение, по всяка вероятност не знаеха, че той е крадец и потенциален предател. Относно църковните водачи Павел каза: "Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някоиидат отпосле" (1 Тимотей 5:24). Свидетелят е човек, който може да приведе доказателства, а не слухове. Бог осъжда всичко на времето му и ако Той сметне, че е време да разобличи грешката, за която лидерът не се е покаял, вие със сигурност ще разберете и това ще бъде моментът да излезете изпод въпросната власт. Павел заявява: "Ония, коитосъгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх" (1 Тимотей 5:20). Предупреждението е: не бъдете участници в техните грехове и излезте изпод властта, ако те не се покаят истински. На времето служех под ръководството на лидер, при когото впоследствие се изяви сериозен грях. Не съм бил там, когато всичко това се е случило, защото вече се бяхме преместили в друг щат да служа като младежки пастор. Две години след нашето заминаване той се изправил пред събранието от вярващи и споделил, че се развежда със съпругата си, защото повече не желае да живее с нея. Малко след това споменал за своите планове да се ожени за по-млада жена. Съпругата му нямаше никакви сексуални провинения; той просто искаше другата жена. Хиляди тогава напуснаха неговата църква. Направиха го с основателен мотив. Онези, които останаха, навлязоха в опасна територия, тъй като доктрината и поучението ставаха все по-изопачени, според интересите на пастора и на новата му съпруга. Познавам много хора, които си тръгнаха и благоуспяваха, защото отказваха да говорят против въпросния пастор. Тези, които го атакуваха, имаха неприятности. Давид е пример за правилно поведение. Дори след като бе изгонен от присъствието на демонично измъчвания Саул, той го почиташе като цар до деня на неговата смърт. Давид разбираше, че Саул е Господният помазан слуга. И до ден-днешен аз се стремя да уважавам този човек, макар да скърбя за последствията от неговия избор. При все че го почитам, не считам здрави или безопасни неговите доктрини и служение. В един по-ранен период аз бях щедро благославян от служението му. Впоследствие открих, че нещата са се зараждали още когато съм се поучавал от него. Имаше такива белези, но нищо не беше открито или изявено. Тогава Бог ме беше смъмрил за критичното отношение (ще споделя това в следващата глава); навярно Той все още се е опитвал да възпре този човек. Но за момента не е било моя работа. Бог ме бе поставил под неговата власт и не ми бе дадено да отсъждам дали той е достоен да ръководи. Тъй както Анна прие благословение от Илий, така в онези времена много хора приемаха от този пастор.

РЕДЪТ НА ДУХОВНАТА ВЛАСТ

Нека да се върнем към думите на Исус и да ги подкрепим с примера на един добър лидер, а не човек като Илий. Вижте думите на Господа в книгата на Матей: "Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Който приемапророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник,награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, виме на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си" (Матей 10:40-42). В тези стихове откриваме две неща. Първото и най-важното е, че има приток на власт, започващ от Отец. Той е Този, Който изпрати Исус и Му даде цялата власт. Исус сам каза: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята" (Матей 28:18). Той е Глава на Църквата и ще дойде ден, когато ще предаде царството на Своя Отец, след като е подчинил всяко непокорство под краката си (1 Коринтяни 15:24-26). Следващ в този ред на власт е пророкът. По принцип в Словото пророците са представени като Божии говорители (Изход 4:16, 7:1). Можем да съпоставим това с една от дарбите на петкратното служение, които Господ даде на Църквата след възкресението Си от мъртвите (Ефесяни 4:8-13). (Тези хора са говорители на Църквата.) Когато получаваме дарба на служение, тя ни се дава от Самия Господ чрез съответната делегирана власт. После се споменава праведния, като не са пропуснати и младенците. Виждал съм как невярващите са благославяни, когато извършат нещо добро макар и за съвсем млад във вярата човек. Въпреки че невярващите не са послужили на Господа, те са показали уважение към Господаря. Когато приемаме и благославяме светии, в крайна сметка ние приемаме и благославяме Отца. Учениците, включително и младенците, се подчиняват на петкратната власт в Църквата под ръководството на Исус, който изразява волята на Отца. Ето защо неспасените идват под благословението на младенците в Христос, защото и най-малкият в царството има по-голяма духовна власт от погиващите. От думите на Исус ние виждаме установен ред на власт.

НАГРАДАТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДУХОВНА ВЛАСТ

Второто нещо, засегнато в горните стихове, е приемането на тези служители като изпратени от Бога и получаването на съответната награда. Служението на Исус ни дава пример за това. За жителите на един град бе трудно да приемат Исус, макар да вярваха в реалността на Месията и да знаеха от Писанията, че е време за Неговото идване. Исус им каза: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и междусвоите сродници, и в своя си дом. И неможешеда извърши там никакво велико дело, освен дето положиръце на малцина болни и ги изцели" (Марк 6:4-5). Ние приемаме някого като изпратен от Бога, когато почитаме неговата позиция или служба. Бог каза на хората чрез Мойсей:"Аз ще им въздигна отсред братята им пророк" (Второзаконие 18:18). Но те не почетоха Исус като Говорител на Отец или като Месия. Защо не Го приеха? Защото не дойде по очаквания от тях начин. Той твърде много се разминаваше с техните представи. Те четяха в Исая: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде:Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство" (9:6-7). Ето защо очакваха пристигането на мощен цар, който да ги освободи от римското робство и да установи царството Си в Ерусалим. Но вместо това Той дойде като син на дърводелец и бе придружаван от рибари и бирници. Хората говореха помежду си: "Ние не желаем и не очакваме Месията по тоя начин!" Освен това, обърнете внимание как Словото ни казва, че Исус "не можеше" да извърши никакви чудеса. Не се казва "не искаше", което би касаело Неговата воля. Писано е: "не можеше" -т. е. беше възпрян. Размислете за това. Божият Син, изпълнен с Духа на Бога без мяра, беше възпрян. Защо? Отговорът е: Той не беше дошъл по очаквания от тях начин, затова хората не Го приеха, не Го почетоха и въобще не пожелаха да Го опознаят добре. Чуйте думите им: "И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха идумаха: От къде има Тоя всичко това? Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тия велики дела,извършени от ръцете Му? Тоя не е ли дърводелецът, син* на Мария, и брат на Якова и Йосия, на Юда иСимона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. А Исус им каза: Никой пророкне е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом" (Марк 6:2-4). Къде един пророк остава без почит? Твърде често в собствения си дом и сред домашните си. Давид преживя подобна ситуация, когато се прибра, за да благослови дома си. Неговата победа бе приветствана по улиците, но презряна под собствения му покрив. Михала пропусна благословението, което Господ бе определил за нея. Давид имаше власт да благослови своя дом. Колко повече Исус бе овластен да благославя Своите! Макар да бе неограничен във властта Си да благославя, Той не можеше да направи нищо за тях (вж. 2 Царе 6). Само хората с гладни, поучаеми, смирени сърца пред Бога можеха да видят Божията ръка върху Исус и да приемат от Него. Сам Той беше Мечът, който разделяше Своите хора и разпознаваше тези, чиито сърца истински обичаха Бога, и хората, които просто имаха външно благочестие, но бяха заслепени чрез непокорството в сърцата си. Както Симеон каза на Мария, Исусовата майка: "Това детенцее поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, противкойто ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на многосърца" (Лука 2:34-35). Йоан 1:11-12 разграничава тези две определени групи: "У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония,които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име." Тук се крие основната истина за всички нас. Много пъти Бог ни изпраща онова, от което се нуждаем, в опаковка, коятонежелаем. Нашата реакция показва истинското състояние на сърцата ни - дали сме покорни на Неговата власт или й се противим. Исус каза: "Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и ОтцаМи" (Йоан 8:19). Хората, познаващи Отца, разпознават Неговата власт, изявена в онези, които Той изпраща. Това няма защо да бъде обяснявано,поучавано или доказвано. Ето защо един служител може да отиде в Африка и да види слепи да проглеждат, куци да прохождат и глухи да прочуват, а после да се върне в Америка и да е свидетел само на няколко изцеления от главоболие или слаби болки в гърба. Бих могъл да дам многобройни примери. Изпратеният в Африка мъж или жена е приеман от населението като посланик на Бога, независимо от външния вид. Понеже служителят е приет и почетен по този начин, скъпоценните африканци са благословени от Божията сила и Неговото присъствие. В Америка, ако опаковката не е според очакваното, почитта се въздържа. Нещата са пропорционални. Степента, до която приемаш и почиташ посланика като изпратен от Бога, определя степента, до която ще получиш благословение от Него чрез този човек. Проявявай неуважение и ще ти се върне същото. Отдавай голяма почит и почит ще е твоят дял.

ЩЕ БЪДЕШ ЛИ МОЙ ПРИЯТЕЛ?

Когато бях младежки пастор, имах много интересно преживяване с петнайсетгодишно момче на име Тим преди аз да поема служението, Тим е бил ангажиран в групата на предишния младежки пастор. Последният е работил с младежите най-вече посредством раздвижени занимания, излети и спортувания. Някои от техните проблеми са били свързани с непокорство. С течение на времето се е наложило главният пастор да освободи моя предшественик и тогава бях назначен аз. Предишният младежки водач се отдели и не много далеч основа собствена църква с малка част от младежите. Тим бе един от хората, които не отидоха с него. Макар повечето от младите хора да останаха, аз трябваше да положа нова основа. Господ ме инструктира да прекараме първите шест месеца в проповядване, молитви и хваление. През тези месеци не планирах Абсолютно никакви социални дейности. От самосебе си се разбира, че бях "опаковка", която мнозина не бяха очаквали. В резултат мечът на Господа извърши разрез. Някои си тръгнаха, други останаха от любопитство; имаше и такива, които откликнаха ентусиазирано. Много от тях са в служението и днес. Бях в това положение приблизително от четири месеца, когато разговарях с Тим една вечер след службата Той съвсем чистосърдечно ме попита: "Пастор Джон ще бъдеш ли мой приятел (приятел, в смисъл на много близък)? Предишният пастор ми беше приятел." Аз не съответствах на желаната от него "опаковка". Не биваше да приемам лековато неговия въпрос затова започнах да търся отговор от Духа. Отговорът бързо дойде под формата на въпрос: "Тим, Исус казва: "Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи"(Матей 10:41). Е, това се отнася и за младежкия пастор. Ако приемеш пастор в име на пастор, ще получиш пасторска награда." Продължих: "Тим, имаш много приятелчета, нали?" Отговорът бе: "Да." "Но имаш само един младежки пастор, така ли е?" "Да." Попитах: "Какво искаш: награда на приятелче или награда на младежки пастор? Защото ще получиш от Бога според начина, по който ме приемеш." Като че ли в него премина светлина. Видях очите му да регистрират откровението и той бързо отговори: "Искам награда на младежки пастир. Разбирам какво искаш да кажеш." От този момент нататък Тим благоуспяваше. Няколко години по-късно се премести другаде, но продължаваше да ме търси всеки път, когато минех през неговия град.

ЛИЧНИЯТ МИ ОПИТ

Бих могъл да напиша цяла книга само на тази тема. Сърцето ме боли, когато виждам как хората не получават от Бога, понеже не почитат и не приемат Неговите слуги. В служението съм бил свидетел на следното безброй много пъти: Най-трудно се работи с хората, които не оценяват Божиите слуги. Често съм срещал подобни личности в църквите и в християнските училища в Щатите. Те вече са се преситили до степен на сънливост от постоянния бюфет от преминаващи служители и аз съм просто едно от блюдата в техния списък. Може би най-лесно се проповядва на хора от армията, понеже те имат разбиране за властта. След това се нареждат затворниците, после хората от развиващите се нации, тъй като те са отчаяни и гладни. Бог говори на Езекиил за подобни ситуации: "Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, - не при многоплемена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, тещяха да те послушат. Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене;понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце" (Езекиил 3:5-7). За Израел Езекиил беше само още един пророк, при това по-рязък от останалите, които не проповядваха според желанието на хората и по тази причина той не беше приет. Един ден Бог ме обърка със следното изявление; "Ще те изпращам на места, където няма да те приемат." Запитах: "Чакай малко! Ще ме изпращаш на места, за които знаеш още преди да си ме изпратил, че няма да ме приемат. Защо?" Господ отговори: "Никога няма да могат да кажат, че не съм им дал шанс." Бил съм на такива места и съм се питал: Защо са ме поканили? Държат се така, сякаш не искат да съм тук. Друг път съм ходил на места, където от момента на слизането ми на летището до изпращането ми, съм бил посрещан с радост и към мен са се отнасяли вежливо и с почит както преди, така и след службите. Бил съм съпровождан до хотелската стая с красиви кошници, пълни с плодове и храна и постоянно са ме питали: "Нуждаете ли се от нещо?" Често съм се чувствал като развалена плоча: "Добре съм. Добре съм." Като се обърна назад, виждам, че най-големите свидетелства за променен живот на хора и църкви са идвали от такива места. В началото изпитвах неудобство, когато към мен се отнасяха толкова добре или когато ме аплодираха при представянето. Мислех си: "Аз съм същият като всички Вас. Не го правете."Но скоро разбрах, че това не е заради мен. Малко по малко Господ ми показа: "Позволи им да те почитатзаради тях самите, не заради теб." Беше ми по-лесно, когато осъзнах, че хората не почитат мен, а Божия дар в живота ми. Положителният им отклик отваряше техните сърца да приемат от Исус това, което имаше да им даде чрез мен като съд. Вместо гордост усетих в мен да се развива все по-дълбоко чувство на смирение и зависимост. Знаех че важен е Неговият избор, а не моите способности. Аз незабавно отдавах почитта на Господа и признавах зависимостта си от Него. Онези, които показваха почит, приемаха с лекота посланието, а на останалите бе по-трудно да се служи.

ДВОЙНА ПОЧИТ

Павел наставлява: "Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особеноония, които се трудят в словото и поучението" (1 Тимотей 5:17). Казва "двойна почит" -т. е. два пъти по-голяма почит, отколкото бихме отдали на някого в позиция на светска власт. Ако този стих се свърже с контекста, става ясно, че той всъщност засяга начина, по който ние финансово почитаме служителите. "Работникът заслужава своята заплата" (ст. 18). Разширената Библия напълно го потвърждава: Некапрезвитерите, които изпълняват задълженията на своята служба добре, да бъдат считани двойнодостойни за почит (и за адекватна финансова подкрепа), особено онези, които се трудят вярно впроповядването и поучението. Защото Словото казва: "Работникът заслужава своята заплата" (1 Тимотей 5:17-18). Този принцип не се променя. Ако църковните членове се грижат за своя пастор и водачите, които им служат, бизнесмените и останалите членове ще благоуспяват и ще бъдат благословени. Ще се радват на небесната икономика. Но съм открил, че онези, които са скъперници и се оплакват, че другите са ги ограбили или страдат от лошите условия на съвременната световна икономика, не благоуспяват в бизнеса си. Осъзнавам, че тази истина е потъпквана, особено от служители в Америка. Тъжно ми е, когато постоянно говорят за пари и за материални неща. Държат една истина, но са загубили сърдечния ритъм на служението и са се отклонили по пътя на наемниците. Така живееха фарисеите. Станаха причина много хора поради видяната злоупотреба да престанат да почитат принципи, в които Бог е желаел да ходят. Това на свой ред е наранило хората, за които е трябвало да се грижат и които имаха нужда да видят истината представена по правилен начин. Видях нанасянето на подобна вреда през първата година на пътуването си. Бях в църква с малко повече от стотина члена. Службите минаха добре и хората бяха много мили. Останахме с пастора и съпругата му и разбрахме, че никак не им е лесно. Тя работеше като щатна стюардеса и не можеше да служи на хората така, както би желала. Не искаше да напусне и да взема заплата, която според нея би затруднила църквата. Разбрах къде е коренът на нещата. Преди пасторът и аз работехме към църква, за която споменах по-рано. Там той прекалено много наблягаше на поучения за финанси и дарения. И двамата бяхме предпазливи, да не би да допуснем същото и без да искаме, сме отишли в другата крайност. Но Бог ме учеше, че и двете крайности не са добри. Желаеше по-добър баланс. Службите започнаха в неделя сутринта и продължиха до сряда вечер. Първите три от тях минаха добре, но сякаш нещо държеше църквата резервирана. През целия вторник Господ говореше в сърцето ми за този човек и за начина, по който той подхожда към парите. Не можех да се отърся от това, но се чудех какво бих могъл да направя. Точно преди службата пасторът ми каза, че иска да приема дарение за нашето служение същата вечер. Точните му думи, когато предаде службата на мен, бяха: "Давам ти свобода в дарението." Много се зарадвах. Разбрах, че Бог беше отворил тази врата, за да мога да постъпя според както ми беше говорил. Оная вечер проповядвах общо взето за нещата, за които пиша сега. Прочетохме стиховете от 1 Тимотей и им казах, че за пастора и за съпругата му не е била полагана правилната финансова грижа. Поясних на църквата, че вече става нередно тази жена да лети по три-четири дни, за да може да снабдява нуждите на семейството си. Споделих как пасторът ми е дал свобода в дарението, но ние не бихме го приели за нашето служение. Желанието ни е то да отиде за пастора и за неговата съпруга. Хората истински се развълнуваха относно тази възможност да благословят своя водач и откликнаха. Дарението оная вечер беше три пъти по-голямо от когато и да е било! Съпругата на пастора се разплака, а той бе изумен. Те бяха шокирани от развръзките, които станаха през следващите двайсет и четири часа. Едно семейство получи още на следващия ден чек за двеста хиляди долара; друго намери плик пред вратата на дома си с чек за 1500 долара. Това беше само началото. До следващата неделя сутрин свидетелствата били толкова силни и многобройни, че пасторът изобщо не проповядвал. Цялата служба се състояла от свидетелства какво Бог е направил за хората през изтеклата седмица във финансово отношение в техния бизнес или в личния им живот. По-късно пасторът ми изпрати касета с непредвидената служба. През следващите две години църквата нарасна неимоверно много. Купиха си нова сграда и броят им стигна до петстотин. Няколко години се бяха стремили да стигнат до сто члена. Този и безброй много други примери са ме научили, че Бог иска да почитаме хората, които се трудят сред нас за наше благо. Бил съм в страни от развиващия се свят и отношението на църквата към мен почти ме е разплаквало. В парично отношение дарението може да не е било голямо според американските стандарти, защото в Щатите съм получавал много по-големи суми от сравнително бедни църкви. Това, което ме впечатли, бе любовта, стояща зад дарението на тези признателни хора. Също както вдовицата, за която Исус каза, че даде повече от всички останали, макар по стойност дарението й да бе най-малкото. Тя почете Бога със своя дар. Тези скъпоценни светии отдават искрена почит и оценяват изпратените от Бога служители. Нека това да влезе дълбоко в сърцата ви. Стремете се да почитате мъжете и жените, които се трудят между вас с Божието Слово.

ОНЕЗИ, КОИТО ЛИДЕРИТЕ ОПРЕДЕЛЯТ

Нека отново да погледнем думите на Исус: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам,Мене приема" (Йоан 13:20). В евангелието си Матей всъщност описва последователността във веригата: Отец изпрати Исус, а Исус изпраща петкратни служители. Ако приемем определените от Него служители, ние приемаме Него, а приемайки Него, приемаме Отца. Последователността във веригата не спира до петкратните служители. Продължава с тези, които са определени от (петкратните) служителите. Няма да забравя какво излезе от устата ми докато проповядвах в Юга. Църквата имаше добър пастор. Той използваше своята власт, за да защитава хората и те го уважаваха. Но този респект не се проявяваше по-надолу към останалите служители и работници. Наблюдавах тези, които не почитаха поставените от него хора като разпоредители, секретарки и заместник-пастори. По време на службата бях под пророческо помазание. Когато проповядвам по този начин, много пъти чувам думите докато излизат от устата ми. Посочих един работник в църквата и строго казах: "Начина, по който се отнасяме към него, показва как се отнасяме към този пастор. А как се отнасяме към него отразява начина, по който откликваме към Исус." Само да можехте да видите очите на някои от църковните членове. Дойде светлината на откровението и разобличи техните мотиви. Това беше здрава църква и хората с радост приеха коригиращото слово. Думите послужиха и на самия мен. Когато служа в моята църква или посещавам друга, аз почитам хората, които пасторът е определил - разпоредители, работници, секретарки, помощник-пастори и пазачи на паркинга. Те са поставени от пастора, който е определен от Исус, Който пък е поставен от Отца. Важното е да виждаме Божията власт в хората, с които се срещаме. Прекрасен библейски пример е историята за Нееман, военачалника на сирийската армия. Той имаше проказа и нямаше надежда за изцеление. Неговата еврейска слугиня му каза, че в Израел има пророк, който може да го изцели чрез силата на Израелевия Бог. Сирийският цар му даде разрешение и изпрати Нееман при царя на Израел, който пък го изпрати в Елисеевия дом: "И така,Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща. И Елисей пратидо него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш" (4 Царе 5:9-10). Когато чу това, Нееман се разгневи. Каза: "Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, ище призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцерипрокажения" (ст. 11). Неговото неправилно очакване почти го накара да отхвърли това, което Бог желаеше да направи. С радост би посрещнал Елисей, но не и някакъв обикновен слуга. В крайна сметка, Нееман беше важен човек. Беше обиден от липсата на директен контакт с Елисей. Но като военачалник би трябвало да разбира що е делегирана власт. Добрата новина е, че неговият слуга го разубеди. Нееман отиде и се потопи в река Йордан, след което бе напълно изцелен. Стана точно така, както слугата беше казал. Все пак, той беше подвластен на Божия служител. Тъжно ми е, когато чуя, че в някои църкви посещаемостта намалява, щом пасторът отсъства. Тези хора показват липса на разбиране за истинската власт. Ако сърцата са правилно разположени, хората ще получат не по-малко от заместващия го или от пътуващия служител, понеже пасторът ги е определил. Пасторът представлява Исус. Ако разбираме властта на царството, ще осъзнаем, че не става въпрос за личността, а за властта, поставена в човека, която води началото си от Исус. Като вярващи трябва да почитаме градските управници, работодатели, учители и други в позиция на власт. Нужно е да почитаме родители или съпруги, за което ни е обещана награда. И най-после, ние отдаваме двойна почит на хората в служение, особено на тези, които се трудят в поучението и проповядването на Божието Слово.

ПОКОРСТВО И ПОДЧИНЕНИЕ

Да се подчиняваме не означава непременно да сме покорни В повечето случаи покорството причинява най-голямо объркване сред вярващите. В следващите три глави ще засегнем някои трудни въпроси. През изминалите десет години, докато поучавах за това да бъдем под прикритие, постоянно чувах някои от следните въпроси: * Подчинението безусловно ли е? * Ами ако не съм съгласен с решението на своя лидер? * Ами ако властта взема лоши решения? * Ами ако властта ми каже да направя нещо нередно? * Къде да тегля чертата? Това са прекрасни въпроси, които трябва да получат отговор, ако искаме с готовност да се покоряваме на властта. Като начало нека да погледнем в книгата Евреи: "Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте имсе, (защото те бдят за душите ви, катоотговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото дабдятс Въздишанене бибилополезно за вас" (Евреи 13:17). Авторът недвусмислено ни наставлява да правим две неща: (1) - да бъдем послушни на тези, които са над нас и (2) - да им се покоряваме. Това са две различни неща и тук много хора се объркват. Да сме послушни не означава непременно да сме покорни. За да го обясня, позволете ми да споделя един личен пример.

НЕ СМЕ ХРАНЕНИ

Както споменах в една от предишните глави, аз работех в голяма църква в южната част на Съединените щати след кратка кариера на инженерното поприще. Служих там четири години и половина като личен помощник на пастора. Това беше чудесна позиция за натрупване на опит и през първата година често преливах от благодарност, че Бог ми е позволил да служа по този начин в Неговото царство. Спомням си как си мислех: Би трябвало да Му плащам, че ми позволява даправятова. Тази фаза на медения месец продължи около година, след което започна да избледнява, в началото незабелязано, докато прерасна в бърз упадък. Колкото по-близо се приближавах, толкова повече слабости виждах. Беше ми трудно да си обясня някои от нещата, на които бях свидетел. Не след дълго тези впечатления започнаха да ме завладяват. В повечето случаи бях несъгласен с начина, по който се правеха нещата, разрешаваха проблеми или се вземаха решения. Правеха се коментари, които не се различаваха от острите забележки, които бях чувал в северна Америка. Ако споменатите бяха служители, знаех, че е само въпрос на време да бъдат уволнени или принудени да напуснат по собствено желание. Твърде често те бяха заменяни от такива, които аз считах за ласкателни, подмолни хора. Повечето от новодошлите като че ли набързо се озоваха в управленчески или други ключови позиции. Сякаш на пастора му бе по-приятно да бъде около тези хора, отколкото с благочестивите. Той се смееше и веселеше на техните безинтересни коментари, а се държеше незаинтересовано и разсеяно в компанията на искрените вярващи. Бях объркан от неговото поведение и скоро станах критичен. Имаше и други противоречия и аз се фокусирах върху всички тях. Става въпрос за международно служение с голяма популярност в Съединените щати. Всички програми изискваха много човешки ресурс и пари, за да продължи движението на механизма. Имахме персонал от над 250 души и притежавахме всичко по отношение на таланти. Бяха вкарвани консултанти, които да помагат в изкарването на повече пари за съществуващите програми и за бъдещите идеи. Аз бях отговорен за посещението им. Само в тяхната компания чувах коментари за срещите им с моя пастор. Питах се вътрешно:"Товаголямбизнеслиеилислужение?" Колкотоповече чувах, толкова повече си мислех, че всичко е измамно. "Наистиналиги е грижа за хората или са тук заради парите? Защо пасторът се обгражда с такива хора?" През цялото време бях обграден с приятели, които бяха не по-малко критични от мен. Ясно си спомням вечерята в дома на едно от семействата. И двамата с домакина обсъждахме директно пастора и неговата съпруга. Говорехме си как вече не получаваме нищо от служението. Спомням си как казах: "През последните шест месеца не ме е докоснало нищо, което се проповядва от амвона." Всички се съгласиха с изключение на съпругата ми, която си замълча. Постоянно чувах твърдението: "Вече не се храним." Съгласихме се, че нашето време в това служение е към края си. Чувствахме се много духовни по отношение на всичко това и бяхме убедени, че Бог се приготвя да ни освободи в служенията, които е определил за нас. Изпълваше ни увереност, че дните ни в нашите тогавашни служения са преброени и че сме на прага на повишение.

ПРОБЛЕМЪТ БЕШЕ С МЕН

Няколко дни по-късно, докато бях в молитва, в Своята милост Бог ми припомни въпроса, който бяхме дискутирали в дома на онова семейство, фразата "не сме хранени" не се бе откроила само нея вечер, но продължаваше шумно да изпълва мислите ми, докато слушах пастора да проповядва на всяка служба. Докато разсъждавах, че настоящото ми гладуване се дължи на това, че не съмхраненСвятият Дух недвусмислено ме информира: "Проблемът не е в твоя пастор. Проблемът е в теб!" Бях изумен и направо не ми се вярваше: Бог бе казал това на мен? Преди когато преживявах подобен вид корекция много пъти имах мигове на колебания като подлагах под съмнение точността на чутото от Святия Дух. Умът ми задаваше въпроси:"Сигурен лиси, чеговоришна правилниячовек?" С нашетоизрастване този въпрос би трябвало да се задава все по-рядко, защото започваме да осъзнаваме колко малко знаем в действителност.) Попитах направо защо проблемът е с мен. Господ отговори: "Продължавашдаизтъквашлипсата нахрана. КнигатаИсаяказва: "Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята, но ако откажете и серазбунтувате ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това" (1:19 20). Знаех този стих твърде добре и си помислих: Бил съм съвсем покорен." Но Святият Дух продължи: "Подчиняваш сенавсичко, което ти се каже да правиш в това служение, но Аз не съм казал: "Послушайте, ще ядете благото на земята" но „ако слушате драговолно...". И това да си драговолен касае твоето отношение. А то вони." Тогава Той ми напомни, че когато бях в гимназията любимото ми телевизионно шоу в сряда вечер беше "Борета". Денят за събиране на боклука беше четвъртък и боклукчийският камион минаваше рано сутрин. Боклукът трябваше да се изкара навън от предната вечер и това беше моя отговорност. Сякаш всяка седмица точно в кулминационния момент на програмата майка ми влизаше и питаше: "Сине, вече изкарали боклука?" Отговорът ми беше: "Още не." Мама казваше: „Искам да станеш и да го изнесеш точно сега!" Отговарях: "Да, мамо , и го правех. Ако някой наблюдаваше моето поведение, би похвалил покорството И точността ми. Но под носа си аз разпалено мърморех: „Не мога да повярвам, че тя ме кара да правя това точно по средата на любимото ми телевизионно шоу. Защо не може да почака десет минути, докато програмата свърши?" Святият Дух каза: "Ти се подчиняваше, но недраговолно. Твоето отношение към майка ти не беше правилно.Причината, поради която не си хранен (да ядеш от благото на Моето царство) в тази църква, е, че се покоряваш,нонедраговолно." Видях как отношението ми към моя пастир ме бе довело до това положение да не получавам от Бога, а също и до една опасна територия. Евреи 13:17 започва със следните думи: "Защото това не би било полезно за вас." Очите ми се отвориха. Покаях се незабавно. Следващата неделя отидох в църквата, седнах на същото място и слушах същия пастор да поучава същата поредица проповеди. Но оная сутрин всичко беше по-различно. Небесата се отвориха и аз бях изумен от откровението, което Бог ми даде чрез поучението на моя пастор. Седях и едва въздържах сълзите си, като се чудех какво съм изпуснал през изтеклите шест месеца заради моето лошо отношение към властта, под която Бог ме беше поставил. Когато не се покоряваме на нашите делегирани власти, ние се противим на Божията власт, понеже те са поставени от Него! Бог иска да можем свободно да се радваме и да се облагодетелстваме от трапезата, която Той приготвя за нас чрез тези, които ни е предоставил. Покорството е свързано с нашите ответни действия към властта, а подчинението - отношениетони към властта. Ето къде много от нас се провалят. Бог гледа на нашите външни действия и на скритото отношение в сърцата ни. Давид изрече следните думи на сина си Соломон, когато му предаваше трона: "И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на бащаси, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знаевсичките помисли на ума" (1 Летописи 28:9). По тази причина авторът на Евреи ни наставлява не само да бъдем послушни, но и да се покоряваме. Когато Павел каза: "Всеки човек да сеподчинява на властите", покорството бе подплатено с драговолно отношение.

ПОКОРНО ОТНОШЕНИЕ, НО БЕЗ ПОСЛУШАНИЕ

Нека да изследваме думите на автора на Евреи от един друг превод: "Бъдете послушни на вашите лидери и сепокорявайте на тяхната власт" (13:17). Аз илюстрирах как може да сме послушни, без да сме покорни. Но не бива да бъде обратното. Може да сме покорни в отношението си, но не и послушни. Добър пример за това е притчата за двамата сина, представена от Исус, която дискутирахме в глава 3. Единият син имаше добронамерено отношение: "Да, татко. Ще отида и ще работя на лозето", но не се подчини. Исус поясни, че той не извърши волята на бащата, макар умствено да се съгласи с нея. Това се среща доста често в църквите днес. Имаме велики намерения, кимаме, усмихваме се и се съгласяваме с висшестоящите власти: "Ще го направя." Но после се отказваме, защото това просто не е важно за нас. Харесва ми да наричам подобно поведение "красивонепокорство". Не се мамете: красивото непокорство е не по-малко смъртоносно от откритото непокорство с преднамереност. И двете не са на почит в Църквата на Бога. Исусовите приковаващи вниманието думи в книгата Откровение потвърждават това. Той поздравява всяка църква с "Аззная твоите дела" (Откровение 2-3). Църквите имаха добри намерения и една от тях наричаше себе си жива, но Исус каза, че заради тяхното непокорство на дело, тя е мъртвацърква. Не забравяйте, че Той е Този, който иде"въздаде навсекиго според делата му" (Римляни 2:6). Добрите намерения няма да устоят на Божия съд. Ще устои само истинската вяра, доказана чрез съответните действия на покорство.

КЪДЕ ДА ТЕГЛИМ ЧЕРТАТА?

Отново ще повторим Божията заповед: "Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се." Както вече споделих, хората често ме питат съвсем чистосърдечно: "Къде да теглим чертата? Очаква ли Бог от нас да се подчиняваме на властта, независимо какво тя ни казва да правим? Ами ако ме накарат да извърша грях?" Библията учи на безусловно покорство към властите, но не и безусловно подчинение. Спомнете си - покорството е свързано с отношението, а подчинението с изпълнение на това, което ни е казано. Единственият случай - и искам да го подчертая, че това е единственотоизключение, при което не сме длъжни да сме послушни на властите - е, когато те ни карат да направим нещо в директно противоречие с Божието писано Слово. С други думи, от нас не се изисква послушание, когато лидерите ни кажат да съгрешим. Но дори и в тези случаи трябва да запазваме смирено и покорно отношение. Навуходоносор, царят на Вавилон, беше брутален и унищожи много потомци на Израел и донесе разорение в земите им. Но Бог го нарече Свой служител (Еремия 25:9; 27:5-7), отново потвърждавайки, че Той е Този, Който дава власт на хората. Този цар отведе остатък от Божиите хора като пленници във Вавилон. Сред тях бяха Даниил, Седрах, Мисах и Авденаго. Царят издаде указ, който изискваше всички хора да се поклонят на златния образ, щом чуят звука на музикалните инструменти. Указът предвиждаше последици за тези, които откажат: щяха да бъдат хвърлени в огнената пещ. Евреите се бояха от Бога повече отколкото от пещта и не се подчиняваха на този указ, защото той директно нарушаваше втората заповед, която Бог даде чрез Мойсей в Закона. Проявяваха неподчинение към човешкото постановление, за да бъдат послушни на Божието. Не след дълго тяхното непокорство привлече вниманието на цар Навуходоносор. Той се разгневи на Седрах, Мисах и Авденаго и нареди да ги доведат пред него за разпит. Чуйте техния отговор: "Навуходоносоре, нам не ни трябва дати отговаряме за това нещо. Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве отпламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пакда знаеш, царю, че набоговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме" (Даниил 3:16-18). Те останаха твърди в покорството към Божията заповед но отговориха на царя, показвайки уважение. Обърнаха се към него с "царю“ („Ваше величество" - в други преводи - б. пр.). Не казаха: "Ти си нищожество, никога няма да направим това, което искаш!" Да говорят с подобно неуважение би било бунт. Трябва да се покоряваме на властите, дори когато се налага да не изпълним тяхната заповед. Виждаме Петър да изтъква това в инструкциите към съпругите "Подобно и вие, жени покорявайте се на мъжете си,така щото даже, ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота" (1 Петрово 3:1-2) Съпругата трябва да се подчинява (Тит 2:5), както и да почита своя съпруг с покорно отношение. Те трябва да са съчетани с живот на чистота и уважителност. Съпругата е наставлявана да поддържа почтително отношение към позицията на власт на своя съпруг. макар той да е невярващ. От нея не би се изисквало безусловно подчинение ако той я накара да съгреши, но тя е призована към безусловно покорство и почит към неговата позиция на власт. Възможен пример затова е как вярваща съпруга вдига телефона, но нейният не иска да разговаря и я инструктира: "Кажи му, че не съм в къщи. Един подходящ отговор би бил: "Скъпи, няма да излъжа Би ли искал да лъжа, че не можеш да разговаряш в момента?" Тя не променя своето Уважение към позицията му на власт, но заедно с това не се подчинява на молбата му да излъже. Петър продължава: "Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпидрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като сепокоряваха на мъжете си, както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие стенейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване" (1 Петрово 3:3-6). Сариното уважение бе явно от начина, по който тя почиташе Авраам като свой господар и се подчиняваше. Господарговори за покорното й отношение, а подчинението показва, че Сара не се предаваше на страха. Страхът е ужасен деспот. Той те преследва: "Не мога да се доверя на Бога, като се подчиня на съпруга си или на някоя друга власт. Трябва да предпазя себе си." Да не забравяме, Бог, а не някой жаден за власт човек е казал да се подчиняваме. Ако Му се подчиним, ще имаме Неговата защита.

ИЗКРИВЯВАНЕ НА ЗАПОВЕДТА

Натъжавал съм се, когато съм чувал как жени вземат заповедта за безусловно покорство, прилагайки я също така и в областта на безусловното подчинение. Имало е случаи на извращение, при което вярващите съпрузи са изисквали от съпругите си да гледат заедно порнографски видеокасети за създаване на сексуална възбуда и съпругите са се подчинявали, защото са смятали, че нямат библейско основание да откажат. Познавам съпрузи, които са искали съпругите им да постъпват нечестно заради тях и жените са го правили. Знам за съпрузи, които са забранявали на съпругите си да посещават каквито и да било църковни служби и съпругите не са ходили на църква. Подобни нареждания не изискват подчинение, понеже са в разрез със Словото. Да отидем още по-нататък. Знам за случаи на побой над съпругите и децата от страна на съпруга, при които съпругите са прикривали този тормоз. Друг път деца са били сексуално малтретирани, а съпругите не са направили нищо. Това е в конфликт с всички изисквания, върху които Бог установява властта и жените в подобни ситуации трябва да разберат, че Той никога не би искал от тях да отстъпват и да стоят пасивни. Ако поведението на съпруга е животозастрашаващо, съпругата трябва да се отдели от него заедно с децата и да не се върне, докато не се увери, че има пълно покаяние. Дори Давид, воин и силен мъж, не се разхождаше из палата докато Саул хвърляше копия. Той си тръгна и живееше в пустинята, но никога не загуби своето уважително отношение към Сауловата власт. Давид не престана да се покорява на царската власт, макар да избяга от присъствието на Саул и да чакаше или истинско покаяние, или праведно отсъждане от Бога.

БОГ ЩЕ БЛАГОСЛОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ЗАПОВЕДИ, ВОДЕЩИ КЪМ ГРЯХ

Съществуват и други случаи, при които имаме неподчинение към властта. Фараон заповяда на еврейските баби да убиват новородените момченца на израилтяните. Но Библията отбелязва: "Но бабите се бояха от Бога, та не правехакаквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца" (Изход 1:17). Бог беше доволен от тяхното поведение, защото в Словото пише: "И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове" (ст. 21). Бог ги възнагради за това, че не се подчиниха на заповедта, водеща към грях. Синедриона заповяда на Исусовите ученици: "Да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име. А Петър иЙоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние неможем да не говорим това що сме видели и чули" (Деяния 4:18-20). Как можеха да се подчинят на тези водачи, когато Христос вече им беше казал: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар"^Марк 16:15)? Нямаше начин! Синедрионът беше заповядал на учениците да направят нещо в разрез със заповедта на Исус, затова те учтиво отказаха. Чуйте какво се случи в резултат на тяхното решение: "И апостолите с голяма силасвидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях"(Деяния 4:33). Страхът им от Господа донесе голямо благословение и сила. Виждаме обаче уважителното и покорно отношение на учениците в отговора на Павел към същия Синедрион. Когато бе изправен пред тях, първите му думи бяха: "Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест"(Деяния 23:1). При тези думи първосвещеникът Анания заповяда на стоящите близо до Павел да го удрят през устата. Тогава Павел каза: "Бог ще удари тебе, стено варосана!" След което четем: "А стоящите наоколо рекоха: Божияпървосвещеник ли хулиш? А Павел каза: "Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Дане злословиш началника на рода си" (Деяния 23:4-5). След като разбра, че Анания е човек на власт, Павел се покая за своето отношение и думи. Учениците не се подчиняваха на заповеди, противоречащи на Словото, но поддържаха покорно отношение, защото знаеха, че "всяка власт е назначена от Бога".

ДАНИИЛОВОТО РЕШЕНИЕ ДА СЕ ПОДЧИНИ НА ЕДИН ПО-ВИСШ ЗАКОН

В дните на Даниил бе издаден закон, че всеки, който отправи молби към който и да било бог или човек освен към царя, ще бъде хвърлен в рова с лъвовете. Завистливи управници бяха измислили закона, за да унищожат Даниил. Корумпирани лидери подведоха цар Дарий да подпише указа. Даниил дори не си помисли да се подчини на тази наредба; избра да следва Бога. Той направи като псалмиста: "Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена. И Той ще чуе гласами" (Псалм 55:17). Прочетете за Данииловите действия: "А Даниил, щом се научи, че била подписана писменатазабрана, влезе удома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си трипъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред" (Даниил 6:10). За неговото неподчинение бе докладвано на царя, който бе принуден да хвърли Даниил в рова с лъвовете. Но Данииловото покорно отношение никога не се промени, дори в лицето на несправедливостта. Бог го избави и затвори устите на гладните лъвове - нищо не му се случи през нощта. Когато царят видя какво е станало, хвърли тези, които бяха намислили зло срещу Даниил, на освирепелите животни и те ги разкъсаха.

НЕ ВИНАГИ ПРИНУДИТЕЛЕН ИЗХОД

Бог избави тези светии, но не винаги става така. В Евреи четем: "Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, за да получат по-добро възкресение, тене приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; скамъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и козикожи и търпяха лишение, бедствия, и страдания; те, за които светът не беше достоен" (11:35-38). Тези мъже и жени понесоха грубо и несправедливо отношение от страна на управниците. Тертулиан, учител в ранната Църква, живял от 140 до 230 г. сл. Хр., напомня на римските водачи и граждани, че тяхното преследване само прави християнската кауза по-силна. Пише: "Колкото повече ни посичате, толкова повече броят ни нараства. Кръвта на християните е семе" (Апология, гл. 50). Позволете ми да повторя думите на онзи неизвестен римлянин, който описва гонените вярващи: "Те живеят в своите селища просто като пътници. В плът са, но не живеят по плът. Изживяват земните си дни, но са жители на небето. Подчиняват се на писаните закони, но ги надминават чрез живота си. Онези, които ги мразят, не могат да дадат никакво обяснение за своята омраза" (Писмо до Дибентус, глава 5). Те са се подчинявали и покорявали, но са надхвърлили простото подчинение чрез своето уважително и покорно отношение. Поведението на тези вярващи спрямо несправедливите водачи, както видяхме в Петровото наставление, ги е смайвало и е спомагало някои от тях да бъдат спечелени за Господа.

НИКАКВИ САМООТЛЪЧКИ

Без значение дали властта е гражданска, семейна, църковна или социална, Бог изисква от нас покорно отношение и ние трябва да се подчиняваме на дело, освен ако властта ни кара да правим нещо, което Словото недвусмислено определя като грях. Нека да наблегнем на думата недвусмислено. В споменатите случаи вярващите не са се подчинявали когато им е заповядано да се отрекат от Христос, да убият, да се поклонят на други богове или директно да нарушат заповед на Исус. Не е имало самоотлъчка или осъдително отношение. Ето един пример за самоотлъчка, който съм чувал от щатни служители: "Пасторът ми каза да не съветвам и да не се моля за хора по време на работа в офиса на църквата, но това не е Божията любов, а да не ходя в любовта, е грях. Затова трябва да го правя." Това е осъдително отклонение от хора, които трябва да са подвластни. Така те виждат нещата. Пасторът не ги кара да нарушават Божието Слово. Нещо повече, плаща им се, за да печатат, да подреждат файлове, да обработват информация или да вършат нещо друго, а не да се молят. С две думи, поради неподчинение ще се окаже, че всъщност тези хора крадат. Ако наистина имат сърце да се молят за другите, би трябвало да поискат разрешение от пастора да повикат нуждаещите се от молитва в свободното за тях време. Но все пак пасторът може да не одобри идеята, ако чувства, че работещите в администрацията не са добре обучени да съветват хората, които се обръщат към служението за помощ. Ако пасторът е взел решението в това отношение, той ще отговаря пред Бога, но не е работа на подвластните му да съдят. Това е само един от стотиците примери, но същността е една и съща: можем да проявим неподчинение към властта само когато има ясно нарушение на Словото. Все пак можете да запитате: "Но ако властта в моя живот ми каже да направя нещо, с което не съм съгласен? Или пък нещо напълно глупаво? Или ако властта ми нареди да извърша противоположното на това, което ми е показано в молитва?" Ще дам библейски отговори на тези въпроси в следващата глава.

АМИ АКО ВЛАСТТА МИ КАЖЕ...?

Търсим откровение за властта, а това е откровение за Самия Бог, защото Той и властта Му са неразделни Всички ние сме срещали хора, недоволни от лидерите си. Оплакват се от неефективен подход или лоши решения, които са засегнали негативно техния живот. Оплакват се, че лидерите са им обещали определени неща, но те все още не са се изпълнили. Дори сякаш всичко върви назад. Хората са убедени, че техният пастор се е провалил и сега смятат, че властта му не е от Бога. Доводите им отварят врата за оплакване, което в крайна сметка се изразява в неподчинение. Не след дълго заблудата ги завлича и отдалечава от властта, която Бог е поставил над тях за растеж и защита.

БЯХМЕ СИ МНОГО ПО-ДОБРЕ БЕЗ ТЕБ!

Израилтяните следваха този образец. Имаше време, когато те считаха Моисеевото лидерство за неефективно и дори пагубно за тях. Но в началото не беше така. Когато Мойсей се появи на сцената след скитането си в пустинята, той се срещна с водачите на Израел, преди да отиде при Фараон. Сподели с тях как Господ го е изпратил да ги избави и "да ги заведе отоная земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед" (Изход 3:8). Когато чуха прекрасната новина, израилтяните повярваха на Мойсей и се поклониха на Бога. Преливаха от радост, щом гледаха Божия обещан водач, който щеше да ги изведе от тяхното робство. Мойсей напусна събранието, отиде при Фараона и прогласи точното послание, което Бог му даде на планината: "Такаговори Йеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята" (Изход 5:1). Фараонът отговори: "Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йеова, и затованяма да пусна Израиля. И в същия ден фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете,казвайки: Не давайте вече, както до сега, плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами да сисъбират плява" (ст. 2-9). Вече нямаше да се осигурява плява за непосилното количество тухли, които израилтяните трябваше да изработват всеки ден. Налагаше се да събират плява през нощта, а да се трудят денем. Щяха да изработват същото количество тухли, въпреки че вече нямаше да им предоставят плява. Израилтяните се пръснаха по земята да събират суровината. Надзирателите бяха брутални. Използвайки силата на камшика, те грубо нареждаха: "Изработвайте същото количество тухли както преди!" Биеха израилтяните, които отговаряха за работните групи. "Защо не сте успели с бройката нито вчера, нито днес?" - изискваха те. Затова израилевите първенци отидоха при Фараон и го молеха: "Моля те, не се отнасяй с нас така. Не ни се дава плява, а от нас изискват да правим толкова тухли, колкото и преди. Бият ни за нещо, за което не сме виновни. Вината е в твоите надзиратели, задето поставят непосилни изисквания." Но Фараон отвърна: "Вие просто сте мързеливи! Явно нямате достатъчно работа. Иначе нямаше да казвате: "Пусни ни да отидем да пренесем жертви на нашия Господ." Сега се връщайте на работа! Няма да ви се дава плява, но ще трябва да продължите да изработвате същото количество тухли." След като фараонът не отстъпи от своите изисквания, израилевите първенци разбраха, че имат сериозен проблем. Излязоха от Фараоновия двор и се срещнаха с Мойсей и Аарон, които ги чакаха отвън. "Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и наслугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият" (Изход 5:13-21). Сега израилтяните бяха недоволни от Мойсей като водач. Неговото проповядване и обещания ги бяха вкарали в утеснение и трудности. Те започнаха да правят разграничение между Моисеевата власт и Божията - викаха за Божието осъждение над него. Смятаха, че вината е на Мойсей. Ако ги бе оставил на мира, Фараон нямаше да се отнесе с тях толкова жестоко. Те не можеха да разберат, че Бог, не дяволът или някакъв объркан водач, е разпоредил развоя на събитията. Нищо не бе станало извън Неговия съвършен план или предупреждение. Господ заповяда на Мойсей да говори с Фараон. Бог, а не дяволът или дори не Мойсей, закорави фараоновото сърце! Това става ясно от няколко пасажа (Изход 11:10; също вижте Изход 9:12; 10:1, 20, 27). Колкото повече се закоравяваше фараоновото сърце, толкова по-окаян ставаше живота за Авраамовите потомци. След изтърпените страдания, израилтяните бяха избавени от Египет само за да се скитат в голямата пустиня. Без вода и с оскъдни запаси от храна, те отново започнаха да се чудят: Не им ли бе обещал Мойсей свобода и изобилие? "Добра и просторна земя, земя, където текат мляко и мед." Наистина беше голяма, но ни най-малко не бе добра и никъде не се виждаха мляко и мед! Това ли беше неговата идея за свобода и снабдяване? Наистина ли беше изпратен от Бога? След три дни на недостиг, Мойсей ги отведе на едно място, наречено Мора, където те откриха вода. Сигурно си помислиха:Добре, може би нещата ще започнат да се обръщат. Но скоро разбраха, че не могат да пият водата, защото не е добра. И сред хората се надигна недоволство и бунт. Техните критики ставаха все по-остри, когато говореха един пред друг и пред Мойсей. Обезсърчението се разпространи като рак и зарази цялото общество. Навярно Мойсей знаеше достатъчно, за да изведе хората, но не и да ги въведе. Те се оплакваха на Мойсей и Аарон: "По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когатоседяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защо ни доведохте в тая пустиня, за даизморите това цяло множество с глад" (Изход 16:3). Мойсей не доказваше особено водачески умения в много отношения. Не беше ли животът им по-добър, преди той да дойде на власт? Бяха преживели само огромен стрес и трудности след проповядването му в Египет. Щеше ли това да има край? Отърваха се от едно изпитание само за да попаднат в друго. Техният водач бе обещал земя, където текат мляко и мед, но те виждаха единствено суха земя, змии и скорпиони в пустинята. Мойсей сигурно бе пропуснал някой завой или вероятно бе нечестив. При Фараон поне имаха храна. Сякаш Мойсей им желаеше страданията и глада. Животът бе по-добър в Египет! Оплакванията им ескалираха дотолкова, че те си казаха един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем вЕгипет" (Числа 14:4). Но чуйте какво слово освободи Мойсей към тези, които не можеха да понесат богоизбрания водач: "Господ чуроптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа"(Изход 16:8). Тези мъже и жени мислеха, че тяхното непокорство е срещу Мойсей и по никакъв начин не е свързано с Бога. Смятаха, че трябва да се направи разграничение. Следваха логиката си, а не принципа на покорство. Хората, които ходят според ограниченото разбиране, породено от виждането и обстоятелствата, се съветват на пътя на падението. Те няма да изпълнят своята съдба, докато тези, които разпознават властта и се покоряват, влизат в обещанията, точно като Исус Навиев и Халев. АМИ АКО РАЗПОЗНАЯ...? Може да считаме себе си за по-мъдри от израилтяните, които отсъждаха според очевидното и според първоначалните резултати от решенията на техния лидер. Може да си мислите, че сте по-духовни, подобно на Исус Навиев. Тогава бихте разпознали, че Мойсей е прав и никога не бихте реагирали като израилтяните; бихте били точно там с Исус Навиев. Това може да е така, но трябва да сме внимателни, преди да правим подобни предположения, фарисеите разпалено настояваха: "Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливанекръвта на пророците" (Матей 23:30), но Исус каза, че те имат същия дух като бащите си. Винаги е лесно да различите правилното от погрешното, когато всичко е приключило и са били написани книги. Това, което отличаваше Исус Навиев от останалите, не беше неговото разпознаване, а способността му да приема и да се покорява на истинските власти. Оттук се породи и истинско разпознаване. Чувам да отекват гласове на неодобрение от страна на много хора, които твърдят, че имат разпознаване, но в сърцата си са непокорни. Дори докато пиша тази книга, в рамките на последните двайсет и четири часа получих писмо, в което се сблъсках с отношение от рода на "Ще се покорявам, ако съм съгласен", съчетано със "способността да разпознаваш". Мислещите по този начин хора, грешат във вярването си, че имат безопасен път без истинско покорство.

КОЙ ГО ПОСТАВИ В ТАЗИ ПОЗИЦИЯ?

Може да запитате: "Ами ако усетя, че моят лидер не прави много добър избор? Трябва ли да продължа да му се подчинявам, виждайки, че върви към провал?" Като се обърна назад към годините си в служение, си давам сметка, че много пъти съм изпитвал подобно объркване: "Вземат лошо решение! Разминават се с Бога! Повлияно им е негативно. Просто не мога да се подчиня на това!" Но в повечето случаи моето несъкрушено сърце е проявявало независимостта си. Бях служил като административен помощник на моя пастор в продължение на една година, когато започнах да оспорвам много от решенията му. Всичките му нареждания минаваха през моето бюро, преди да бъдат разпределени до оглавяващите различните отдели. Безброй много пъти съм смятал неговите решения за неразумни и съм мърморел в сърцето си срещу тях. Един ден Духът ми проговори: "Имамвъпроскъмтеб." Опитът ме е научил, че когато Бог ми задава въпрос, Той се приготвя да разкрие моята недостатъчна мъдрост. Отговорих: "Да, Господи." "Тебе ли поставих в позиция на пастор или него?" Казах: "Него." Господ бързо продължи: "Точно така. Затова ще му показвам неща, които няма нужда да показвам на теб и многопъти нарочно ще въздържам мъдростта на неговите решения от теб, за да видя дали ще последваш него,както тойследва Мен." Обикновено месеци по-късно мъдростта на пастора се доказваше. Виждах я, проблясваше ми и още веднъж осъзнавах, че съм бил подведен от моя разум, издигайки го над принципа на покорство. Точно това предизвиква разделения в църкви, в семейства и в общ бизнес. Бог не ограничава нашето покорство към властите само до моментите, когато виждаме тяхната мъдрост, когато се съгласяваме или харесваме казаното от тях. Той просто казва: "Покорявайте се!" По-късно Господ проговори в сърцето ми: "Джон, ако исках всеки вярващ да получава цялата информация, мъдростилинасоки, от които се нуждае, само чре змолитва и общение с Мен, никога не бих постановил властите вЦърквата. НоАз ги поставих с пълното намерение Моите деца да не получават всичко, от което се нуждаят, чрезсвоя молитвенживот. Те трябва да се научат да разпознават и да чуват Моя глас и чрез лидерите, които Съмпоставил." Не е наша отговорност да даваме преценка за решенията на водачите или да отсъждаме за резултатите от фактите. Този, който е поставил съответния човек на власт, ще го направи. Ако на израилтяните бе позволено да съдят Моисеевите решения, той щеше да бъде притиснат в ъгъла и те щяха да се върнат в Египет. И лидерите, и ние ще бъдем съдени. Те за своите решения и осъждението им ще бъде по-тежко от нашето. Ето защо Исус предупреждава: "А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И отвсеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече щеизискват" (Лука 12:48). Яков също предупреждава: "Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, чеще приемем по-тежко осъждане" (3:1). От друга страна, Бог ще ни съди според проявеното ни покорство, защото властта е от Него. Съпротивата срещу делегирана власт е съпротива срещу Божията власт. Не бива да се натоварваме със задачата да преценяваме предварително дали лидерите са прави. Това не е наш товар, а на Бога. Само Той познава и може да промени сърцата, което е и Неговото голямо желание.

СЪРЦЕТО НА ЛИДЕРА Е В БОЖИИТЕ РЪЦЕ

Искам да се върна към свидетелството, което дадох в глава 2. Когато моят пастор съобщи, че преустановява домашните събирания за църквата, аз не само смятах, че греши, но и че някой му е повлиял да вземе това решение срещу мен. Около началника ми се въртеше друга сила, за която не съм споменал - офисният мениджър. Той не ме харесваше и искаше моето уволнение. При това издигна стена на разделение между мен и главния пастор, като даваше на всеки негативни сведения за другия. Повечето от тях съвсем не бяха верни. Освен всичко друго, бе предприел един вид кампания с анонимни писма сред служителите, която бе специално насочена срещу мен. Работещите са казвали на съпругата ми, която също бе част от колектива: "Защо просто не напишеш името на съпруга си върху това?" Знаех какво прави, но бях с вързани ръце. Когато главният пастор отмени домашните групи, аз счетох, че това е още една атака срещу мен, заради лъжите и подозрението, прокарани от мениджъра. Бях сигурен че "разпознавам" правилно. Чувствах се праведен и изпитвах все по-малко желание да се подчинявам на властта на главния пастор. В крайна сметка, той беше подведен и вземаше неправилно решение - мислех си аз. Как Бог би искал осеммесечен труд да отиде на вятъра, както и възможността за спасението на много хора? Поради всички тези причини аз не отстъпвах пред главния пастор в продължение на 20 минути по време на онова събиране. Чувствах се прав - докато Святият Дух не ме смъмри, когато се прибрах у дома. Тогава в мен дойде дълбоко разбиране: бях изправен не пред човешка власт, а пред Божията. Скоро след това Господ съживи в сърцето ми едно слово. То ясно се отнасяше за подобни ситуации и задаваше насока във време на трудности: "Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той накъдето иска го обръща" (Притчи 21:1). Царят представлява човека на властта над вас. Без значение дали е благочестив или опак, неговото сърце си остава в ръката на Господа. Стихът не казва: "Сърцето на добрия цар е в ръката на Господа." Независимо как му е било повлияно, сърцето му е в Господната ръка. Понеже не е писано: "Стига царят да не е негативно повлиян, сърцето му може да се обръща от Господа."

АМИ АКО ЗНАЕМ, ЧЕ ТОВА Е ЛОШО РЕШЕНИЕ?

Ами ако не просто предполагаме, но сме сигурни, че властта взима лошо решение? Ами ако имаме конкретно доказателство, че лидерите ни са се повлияли от недобри сведения? Няма ли връщане назад? Не можем ли да направим нещо, за да помогнем на нашия водач? Отговорът е "да". Естир е добър пример за подобни ситуации. Авраамовите потомци бяха пленници под персийско управление. Лукав план бе замислен от нечестивия Аман, който повлия на персийския цар Ксеркс да подпише декрет за убиването на всеки юдеи. Самият цар определи деня. Царица Естир бе потомка на Авраам, но не бе признала този факт по настояване на своя чичо Мардохей. Но Мардохей отиде при Естир и я помоли да се застъпи пред царя за своя народ. Тя разбираше, че тази постъпка би могла да й струва живота. Можеше да изгуби всичко. Естир беше царица и тайната й бе неприкосновена. Тя взе решение да отправи прошение към царя. След тридневен пост, царицата приближи вътрешния двор на цар Ксеркс и Бог направи така, че той да погледне благосклонно към нея. Запита каква е молбата й тя го покани на празненството, което устройваше специално за царя и за Аман. Царят се съгласи и заедно с Аман отидоха на пиршеството. Късно през същата нощ царят не можеше да заспи. Заповяда на слугите си да му четат от летописните книги. От прочетеното той си спомни, че юдеинът Мардохей бе спасил неговия живот, но никога не бе възнаграден. Царят се чудеше по какъв начин да го почете и потърси съвет от Аман. Последният по погрешка помисли, че става въпрос за него и предложи показването на изключителна почит към такъв човек. Тогава царят изясни, че има предвид Мардохей, а за свое най-голямо неудоволствие Аман трябваше да изяви почит към него. Бог вече приготвяше сърцето на царя за думите, които Естир щеше да изрече на празненството. Щом царицата събра царя и Аман на пиршеството, царят отново попита за нейното прошение. "Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно нацаря, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми; защото сме продадени,аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени, Ако бяхме самопродадени като роби и робини,премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя" (Естир 7:3-4). Трябва да отбележим две неща. Първо, царят очевидно бе взел ужасно и некомпетентно решение, но все пак тя се обърна към него с уважение, запазвайки покорството в сърцето си. Второ, Естир сподели мъдростта си с голямо смирение, с оглед на неговото добро, а не само на своето. Отправи молба, но го остави той да вземе окончателното решение. Тя не каза: "Глупави съпруже, послушал си думите на един убиец. Не разбираш ли колко много ще загубиш чрез заповедта, която си издал?" Естир разчиташе на едно: че Бог ще обърне сърцето му. Господ наистина промени намерението му и царят обеси нечестивия Аман. Юдеите бяха пощадени от изтребление. Естир имаше конкретно доказателство, не просто разпознаване, че нейният водач не разполага с истински факти. Тя отиде при него със смирение и предизвика нещата по такъв начин, че царят бе в позиция да вземе правилното решение. Не го подцени, нито го притесняваше или манипулираше. Тя просто разчиташе на силата на Святия Дух да насочва сърцето на нейния господар.

КОГАТО НЕ СЕ ЗНАЯТ ВСИЧКИ ФАКТИ

В Словото намираме случай не само когато водачът се е поддал на недобро влияние, но и когато самият той взема решения, преди да е видял всички факти или да е изслушал цялата история. За пример могат да послужат Давид и цар Саул. филистимският гигант хвърляше презрение към армиите на Бога в продължение на четиридесет дни. Той предизвика Израел да излъчи един шампион, с когото да се бият за решаване на конфликта. Давид видя как войниците са ужасени и не са в състояние да отговорят на предизвикателството на гиганта. Бог вложи в сърцето му да се бие той. Но цар Саул го погледна и каза: "В никакъв случай. Ти си само дете и когато загубиш, всички ние ще трябва да служим на тази чужда армия" (перифразиране на автора). Давид чу това, но вместо да спори, започна да го убеждава: "Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, аз гоподгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатотоот устата му; и когато се дигнеше върху мене,хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязанфилистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. Господ,Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тояфилистимец" (1 Царе 17:34-37). Когато представяше информацията на властта, в отношението му имаше уважение. Той информира царя за онова, което не му бе известно при вземането на първоначалното решение. След което Давид се довери на Божията способност да обърне сърцето на неговия лидер. Вярваше, че това, което Бог е вложил в собственото му сърце, ще се осъществи чрез решението на царя. Оставайки смирен и покорен, Давид даваше място на Господното действие. И Бог обърна сърцето на Саул, който каза"Върви и нека Господ да е с теб!"(1 Царе 17:34-37).

ИСТИНСКО ХОДАТАЙСТВО

Друг библейски пример за отправяне на молба към водача, след като той е взел решение, е случаят с Авигея. Тя бе омъжена за суров и зъл богаташ на име Навал. Давид се нуждаеше от храна, понеже Саул продължаваше да заплашва живота му. Давид се обърна към Навал с молба за продукти; знаеше, че е време на празнуване и ще има неща в изобилие. Преди той бе пазил Навало-вите слуги и никога не бе вземал нищо от него. Навал не само отхвърли молбата на Давид, но прояви и обидно отношение. Това поведение разгневи Давид и той поведе 400 свои мъже да потърси отмъщение. Щеше да унищожи Навал и всички, които му принадлежаха. Авигея, Наваловата съпруга, дочу за това и бързо приготви дарове от хляб, вино и месо, зърно, сушено грозде и смокини. Тогава се отправи в посоката, откъдето щеше да дойде Давид, за да пресрещне него и мъжете му. Когато го видя, тя слезе от осела и падна по лице пред Давид. После отправи молбата си: "На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти;и послушай думите на слугинята си. Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоязлонрав човек Навала; защото каквото е името му, такъв е и той; Навал (т.е., Безумен) е името му, ибезумие обитавав него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.Сега, прочее, господарю мой, виметона живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те евъздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала. И сега тоя подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си,нека се даде на момците, които следват господаря ми. Прости, моля, грешката на слугинята си, защотоГоспод непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господнитевойни. И зло не се намери в тебе никога... Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогаваспомни слугинята си" (1 Царе 25:24-31). Позволете ми да изредя точка по точка всичко, което тази жена направи за своя съпруг, за дома си и за Давид. 1. Тя се обърна към Давид с голямо уважение, като постоянно се представяше за негова слугиня. 2. Представи на Давид и на мъжете му щедър подарък, отразяващ нейната загриженост за тяхното добро. 3. Застъпи се за своя дом, като пое върху себе си отговорността. Дори каза, че това е нейното "беззаконие". 4. Със страх и трепет изтъкна пред Давид, че ако извърши такова кръвопролитие, ще влезе в грях. 5. Напомни на Давид, че Бог ще отдаде възмездие и ще изпълни обещанията си към него. 6. Помоли Давид да си спомни за нея, когато бъде издигнат. Може да запитате: "Как тази жена почете съпруга си?" Спаси му живота. Той съгреши срещу тези мъже и срещу Господния помазаник. Ако беше опитала да оправдае неговото поведение, би дала по-голямо основание на Давид за отмъщение. Тя би наляла масло в огъня и би насърчила отдаването на възмездие. Каква полза от показването на почит, което ще доведе до смъртта на съпруга ти? Щеше да е проява на пълно неуважение към Навал, ако бе казала: "Измъквам се оттук и оставям своя съпруг да си получи заслуженото, понеже е неудачник." Или би могла да отиде при Давид и да каже: "Слушай, аз нямах нищо общо с това. Щях да ти дам нещата, от които се нуждаеш. Когато чух какво е направил безразсъдният ми съпруг, дойдох с малко храна за теб и за мъжете ти, но ти не се отказвай от плана си да го убиеш - та той е неудачник и жесток. Каквото и да му сториш, заслужава си го." Подобни действия биха опозорили нейния съпруг. Да се застъпиш за някого не означава, че пренебрегваш беззаконието; по-скоро го признаваш. После поставяш себе си между човека и осъждението. Казваш: "Знам, че той заслужава осъждение, но аз прося милост. Ще поема отговорността върху себе си и ще се застъпя за него." Авигея направи точно това. Давид дойде да отдаде съд, а тя попроси милост. Точните й думи бяха: "Моля те, прости прегрешението на слугинята си." Авигея говори така, за да възпре Давид да не съгреши, отдавайки лично възмездие. Божието Слово заповядва: "Да неотмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти" (Левит 19:18). Тя застана в пролома, за да търси милост, а също и праведност за Давид. Авигея не разпространяваше клюки сред съседите и приятелите си: "Знайте, че съм омъжена за мошеник. Той е най-големият неудачник, когото познавам." Нито пък говори на Давид за съпруга си с гняв, отвращение или желание да си мъсти. Думите й целяха да спаси живот. Вижте какво постигна застъпничеството й: "Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който те изпрати днес да мепосрещнеш; и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и отсамоотмъщаване с ръката ми. Защото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог,Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то доутрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко. И така Давид взе от ръката й онова, що мубе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех" (1 Царе 25:32-35). Когато Авигея се прибра у дома, съпругът й си бе организирал гостоприемство. Нямаше никаква представа какво се е случило току-що. Тя предпочете да не му каже нищо оная вечер. На другата сутрин сподели с него как е спасила живота му. При тези думи неговото сърце стана като камък. Десет дни по-късно Господ уби Навал. Върху нечестивия човек дойде възмездие не от ръката на Давид или на Авигея, а от Божията ръка.

ЗАРАДИ ТОЗИ, КОЙТО Е НА ВЛАСТ

Мойсей се озоваваше в положение, при което бе принуден да оспорва решението на властта - на Бога. Това ставаше не веднъж. Нека да се спрем на първия случай. Израилтяните бяха съгрешили, като си направиха златно теле и му се поклониха. Бог толкова се разгневи, че каза на Мойсей, че ще ги избие всички и ще въздигне нация чрез Мойсей. Чуйте Моисеевата молба: Тогава Мойсей се помоли на Йеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людетеТи, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят . египтяните,казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни сеот разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си. Спомни си заслугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножапотомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, ите ще я наследят завинаги" (Изход 32:11-13). Ще подчертаем няколко неща. Мойсей говореше в пълно покорство и със страх и трепет. Второ, той ревностно умоляваше Бога; никога не заповядваше. Трето, преди всичко заставаше на Божия страна, а не на страната на хората. С две думи, Мойсей искаше да каже: "Ами Твоята репутация, която си изградил в продължение на 400 години? Името Ти е познато по цялата земя, но Ти ще го опетниш, като не завършиш това, което си започнал." Тъй като Мойсей защитаваше преди всичко Божиите интереси, той можеше да отправи предизвикателство към решението на Бог. Мотивът му не бе себичен, но в полза на другите. Преди да отправим молба към даден водач, трябва да се запитаме: "Заради кого го правя най-вече?" Дори когато Мойсей напомни на Бог за Неговото обещание към Авраам, то бе преди всичко заради Господ. Напомни Му за важността на Неговото Слово. Мойсей имаше правилния фокус, понеже сърцето му беше право. Беше Божи служител, затова мислеше първо за Него, преди да помисли за себе си или за израилтяните. Ето го Божият отговор: "Тогава Господ се разкая за злото,което бе казал, че ще направи на людете Си" (Изход 32:14). Бог промени намерението Си. Решението бе отменено. Бих искал да изтъкна още едно важно нещо. Мойсей можеше да отговори по такъв директен начин на Бог, понеже отново и отново бе доказвал своята лоялност. Този принцип действа днес в нашето служение по следния начин - има служители, които са доказали верността си към Лиза и мен през годините. Те получават благоволение по-бързо от онези, които току-що са започнали да работят за нас. Трябва да си спечелил правото да говориш в живота на водача. Постигаш го чрез лоялност, не-порочност и вярност. Не всеки има способността да говори в живота на водача по този начин. Още нещо важно - Мойсей не говори за Божието решение пред другите, а направо се обърна към Бога. Господ постоянно се гневеше на израилтяните, понеже сред тях имаше непрестанно мърморене и несъгласие с Неговите принципи. Това е тъй нареченото "оплакване", което Бог мрази. Подобно поведение е много опасно и трябва да се избягва на всяка цена. Когато мърморим помежду си и се оплакваме за решенията, взети от нашите власти, ние сеем разделение и бунт. В една от следващите глави ще видим, че съдът за такова нещо е сигурен. Аз съм се споразумял с хората, които работят за мен. Ако взема решение, което според тях е неоснователно, могат да се обърнат с молба към мен веднъж или ако се появят нови, подпомагащи решението факти, имат право да се обърнат към мен отново. Важно е внимателно да са обмислили аргументите си и да ми ги представят по такъв начин, че аз да разбера тяхната идея. Често съм променял някое решение, когато съм получавал нова информация. Но ако са се обърнали към мен и аз отстоявам първоначалното си решение, продължаваме напред в съгласие. Ако запазим единството, дори да съм сбъркал, Бог ни пази. Той ще пази мен и хората под мен, ако сърцата ни са били чисти. Давид каза: "Незлобие и правота нека мепазят, защото Тебе чакам" (Псалм 25:21).

АМИ АКО ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТОВА, КОЕТО БОГ НИ Е ПОКАЗАЛ?

Може да запитате: "Ами ако властта ми каже противоположното на това, което съм усетил в молитва, че трябва да направя?" Това е добър въпрос и трябва да получи отговор. Нека да се върнем към примера, който дадох във втора глава. Преди да започна цялата програма с "партитата", аз ревностно търсих Господа в молитва и бях сигурен, че Той ме е инструктирал да го направя. И до ден-днешен съм напълно уверен, че Бог ми каза да организирам домашните групи, защото цялата случка явно бе изпит за мен дали ще се покоря на поставената над мен власт. Словото е изпълнено с примери как Бог изпитва Своите хора. Когато каза на Авраам да принесе Исаак в жертва, в Библията конкретно е заявено: "Бог изпитваше Авраам" (Битие 22:1). Господ не е искал Авраам да убие сина си, но допусна той да пътува три дни до планината и не го спря, докато Авраам не вдигна ножа. Бог видя неговата непоколебима вярност в действията му на покорство. Вижда ли в нас същото днес? В своето първо послание до коринтяните апостол Павел каза на църквата да направи нещо, което промени във второто си послание. След като промени новите нареждания към църквата, апостолът изрази изумително твърдение: "Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко" (2 Коринтяни 2:9). Павел им даде нарежданията с една цел: да види дали ще се покорят на неговата власт. Имам един много мъдър приятел, който е пастор от години. Той ми каза, че открива къде има непокорство сред неговите работници, като дава някое безсмислено нареждане. Сподели с мен: "Джон, скоро започвам да чувам мърморенето и оплакването на непокорните. Справям се с него, а после променям нареждането и всичко се връща към нормалния си ход." Павел даде заповедта, за да види дали ще последват нарежданията му във Всичко. Ключовата дума е всичко. Заповедта му бе трудна, което само по себе си бе с определена цел. Целта: ако последваха това нареждане, биха последвали всичко останало. Точно така Бог постъпи с Авраам. Откри най-трудната за Авраам причина за покорство: трябваше да се откаже от най-скъпото нещо в живота си, обещаното, което бе очаквал двайсет и пет години. Не че Авраам бе направил нещо, но Бог му го обеща в молитва. За Авраам би било по-лесно сам да застане на олтара, но Бог искаше най-ценното за него. Ако Авраам се подчинеше в това, щеше да се подчини във всички неща. Моят главен пастор поиска да се откажа от най-трудното нещо. Бях работил по въпроса месеци наред и всички го знаеха. В моите очи тук се криеше обещание за идването на много души в царството. От това зависеше дали ще имам успешно младежко служение. Бях заложил репутацията си, защото казах на всички, че проектът е от Бога. Бях чул, че трябва да продължа да издигам програмата в молитва. Не знаех, че това е изпит и често Божиите изпити не се разпознават, докато всичко не приключи, понеже те винаги разкриват какво има в сърцата ни. Моите партита сигурно щяха да доведат много души в царството, но Бог е по-заинтересован властта Му да се изяви в нашите сърца, отколкото собствените ни методи да извършат Неговата работа. Той е Бог; Той има много други свежи идеи как да достигне погиващите души. Това, което не може да се промени, е принципът на покортво в човешкото сърце, защото без него човекът не може да влезе в царството и за непокорното сърце няма друга алтернатива. Трябва да възприемем един критичен и труден принцип в сърцата си. Щом Бог делегира властта си на хората, Той не се намесва директно. Единственото изключение е, когато водачът явно наруши писаното Слово или законите на Бога. Самият Господ не би омаловажил делегираната власт, която е поставил. Не можем да подминаваме власт и да се обявяваме за подвластни само на Бога. Мойсей говори за този принцип пред главите на израилевите племена: "Ето що заповяда Господ: ... ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себесисъс задължение, вмладостта си, в бащиния си дом, и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, ибаща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което еобвързала душата си, си остава в сила. Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никойотобрецитеи или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господще й прости понеже й е забранил баща й" (Числа 30:1-5). Мойсей набляга на този принцип още, като го прилага за съпруга и съпругата. Бог, върховната или делегираната власт, подкрепят това, с което делегираната власт е съгласна. От друга страна, анулира нещата, които делегираната власт е отхвърлила. Бог уважава Своята делегирана власт. Тъй като младата жена е под бащината си власт, а съпругата е под властта на съпруга си, Бог ще работи с бащата или със съпруга, но ще освободи жената от клетвите й. Този принцип се намира в Словото като цяло, не само по отношение на семейството, но и в други области на делегирана власт. Отново бих искал да подчертая, че има изключение, когато властта ни казва да направим нещо, което директно противоречи на Божиите заповеди. Става ми тъжно, когато чувам хора в служението да казват: "Моят пастор ми каза да не правя това, но той не чува Бога. Затова ще постъпя както считам за добре, но по по-заобиколен начин." Няма значение какво вярваш, че си чул в молитва; ти се надигаш срещу Божията власт, ако противоречиш на насоките, които делегираната власт ти е дала. Примерите, които бих могъл да дам, са безброй. Забелязал съм, че когато в сърцето ни започне да гори знание по откровение, много въпроси получават отговор и многобройни проблеми биват разрешавани. Тази книга не може да изчерпи всички примери и обяснения. Целта ни е да получим откровение за властта, която и откровение за Самия Бог, защото Той и властта Му са неразделни. Както ви насърчих в началото, викайте към Бога и Го молете да вложи принципа за богоугодно покорство във вашите сърца още докато четете. В противен случай, ще се окажете с повече въпроси, отколкото в началото. В следващата глава ще разкрия как да се справяме с несправедливото отношение и как да реагираме към власт, която е груба към нас. Ще видим, че Бог има славен план за нас в подобни ситуации.

НЕСПРАВЕДЛИВО ОТНОШЕНИЕ

Да си съкрушен не означава да си отслабнал. Това е свързано с покорството към властта Бог, нашият Отец, осъществява определена цел във всеки от нас. Нека ви предупредя - може да не звучи приятно, популярно или безболезнено, но това е най-добре за нас. Неговото желание е да ни съкруши. Словото го Казва ясно: Защото не щеш да Ти принеса жертва; всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен;сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш" (Псалм 51:16-17). "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух" (Псалм 34:18). Предпоставката за близост с Господа е съкрушено сърце. Макар процесът да не е приятен, близостта на Неговото присъствие далеч надхвърля преживените трудности. Давид научи това като младеж. Чрез псалмите можете да зърнете съкрушението в сърцето му и нещата, които то произвежда. Това не се постига чрез жертви или приноси, а чрез покорство.

СЪКРУШЕНИЕТО Е СВЪРЗАНО С ВЛАСТТА

Нека ви дам пример. Един военен кон не е годен за служба, докато волята му не бъде пречупена. Може да е по-силен, по-бърз и по-надарен от всички останали коне в конюшните, но докато не е обуздан, съкрушен, не може да служи. Ще стои в конюшнята, докато по-малко надарени коне отиват на война. Да си пречупен не означава да станеш по-слаб. Това е свързано с покорството към властта. В случая с коня негов господар е ездачът Ако конят е успешно обуздан и обучен, може да му се има доверие при всякакви обстоятелства. Посред битката когато куршумите или стрелите летят, той няма да потръпне докато се размахват мечове и брадви, конят няма да се оттегли. Докато се надигат пушки и оръдията стрелят той няма ма да се отклони от желанието на господаря си, ще стои в непоколебимо покорство към него, независимо кой е той. Въобще няма да прави опити да се предпазва или да се облагодетелства, само и само да изпълни заповедите на своя ездач. Този съкрушителен процес се извършва уникално при всеки отделен човек, според предписанието на Самия Господ. Бог е единственият, Който знае кога процесът наистина е приключил и ти си подготвен за службата, която Той е планирал за теб. Всяко ново ниво носи нова степен на съкрушаване. Спомням си добре последния процес, през който преминах. Твърде често бях напълно уверен, че съм готов за следващото ниво на служение, дълго преди в действителност да бях готов. Уверено заявявах: "Изцяло съм покорен на Твоята власт. Знам, че съм готов за служението, за което си ме призовал." Но зрелите вярващи, които бяха около мен, знаеха, че аз съвсем не съм съкрушен. И, естествено, трябваше да вляза в друга роля като ритах, виках и се борех за правата си.

АМИ ГРУБИТЕ ВОДАЧИ?

Както при конете, нашият процес на съкрушаване е свързан с отношението ни към властта. Бог предизвиква съвършения процес за всеки от нас и той винаги е свързан с някаква форма на лидерство. По тази причина Петър пише: "Покорявайтесе заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен Владетел... Слуги, покорявайтесе на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите" (1 Петър 2:13, 18). Нека да поставим това в съвременен контекст. Слугите могат да се идентифицират с работници, студенти, църковни членове или граждани. Господарите могат да бъдат работодатели, учители, църковни водачи или правителствени управници. Повечето от нас са имали добри и внимателни водачи, които сме обичали. Било ни е лесно да им се подчиняваме. Но Бог ни заповядва да бъдем покорни не само към добрите и кротките, но също и към грубите. Гръцката дума за "груб" е сколиос. Речникът на Тейлър дефинира думата като "крив, изопачен, нечестив, несправедлив, нахален". Речникъг на Вайн свързва значението на думата с "тиранични или несправедливи господари". Казва ли ни Господ да се подчиняваме на подобни водачи? Нека да погледнем няколко други превода. "Не само добрите и милите, но и тези, които са недобросъвестни." В друг превод четем: "Правете това не само за милите и внимателните, но също и за тези, които са жестоки." Новият американски стандарт гласи: "Не само за нежните, но също и за тези, които са неразбрани." Не можем да пренебрегнем тази заповед, затова нека да търсим Божията мъдрост в нея. Всъщност Петровите думи стават още по-неудобни, преди да омекнат. Той продължава: "защото това е благоугодно,ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо" (1 Петрово 2:19). Спомням си нещо, което се случи със съпругата ми и с един от по-големите ми синове. Той сметна, че брат му е получил повече от него и той е онеправдан. Запротестира: "Мамо, това не е честно!" Съпругата ми спокойно отговори: "Сине, животът не е честен!" Той я погледна в очите, сякаш за да каже: "Как можеш да говориш така? Ти си ми майка!" Лиза го попита: "Беше ли честно Исус да понесе нашето наказание и да умре на кръста, когато не бе направил нищо нередно?" Синът ми схвана мъдростта и замълча.

ХРИСТОВИЯТ ЛИЧЕН ПРИМЕР

Петър продължава: "Затова бяхме и призовани." Всеки път, когато проповядвам върху това слово, обичам да приканвам хората да отварят библиите си на него и казвам сентусиазъм: "Всеки да каже тези думи: Това е моето призвание!" Постоянно говорим за нашия призив в живота. Е, ето едно от призванията ни. Чуйте какво казва Петър: "Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада завас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки" (1 Петрово 2:21). Как пострада Той? Петър вече е обяснил в предходния стих: несправедливо отношение в ситуации, при които властите се отнасят към нас неподобаващо, както беше при Давид, Йосиф, Даниил, апостол Павел и други. Ние сме призвани да се справяме с това по правилния начин, следвайки личния пример на Исус. Може да се чудите: "Какво добро може да произведе понасянето на грубо отношение от лидери?" Тази идея е противна на естествения ни ум, тъй като логиката й се явява абсурдна. Но Божията мъдрост оформя покорното сърце чрез подобно отношение по три начина. Първо, в такива ситуации се оставя място за Божия справедлив съд. Второ, в нас се развива Христовия характер. Трето, нашето покорство при несправедливо отношение прославя Бога. Павел започва дискусията за покорството към властите така: "Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място наБожиягняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ"(Римляни 12:19). Защита, корекция, въздигане или други съответстващи мерки трябва да дойдат от Божията ръка, а не от човека. Човек, който търси възмездие за себе си, не притежава смирението на Христос. Никой на земята не притежава по-голяма власт от Исус, но Той никога не защити Себе Си пред властите. Нека да видим точната ситуация, спомената от Петър - когато Исус бе изправен на съд: "И главните свещеници Го обвиняваха вмного неща, но Исус нищо не отговори" (Марк 15:3). Представете си съдебна зала, където всичко изготвено от свидетелите ще бъде официално използвано срещу Исус. Свидетелите бяха религиозните и политическите водачи на Неговата нация. Те бяха влиятелни мъже, чиито думи носеха тежест, но в казаното от тях нямаше и капка истина. Говореха пълни лъжи, но Исус мълчеше пред Своите обвинители и не защити Себе Си! "А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Теобвиняват! Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше" (Марк 15:4-5). Пилат седеше като съдия на най-високото място в страната. Безброй много пъти бе виждал обвиняемите отчаяно да се защитават, за да избегнат съда. В случай на присъда те биваха затваряни, изпращани на заточение или екзекутирани. Нямаше по-висш съд, към който да се обърнат. Пилат никога не бе виждал обвиняем да мълчи. Знаеше, че водачите бяха предали Исус на съда от завист и искаха най-жестокото наказание - смърт чрез разпъване на кръст. Също така знаеше, че Исус не е такъв, за какъвто Го представят. Но Той отказа да защити Себе Си. Неговото поведение и съвършено спокойствие предизвика почуда у управника. Защо Исус не се защити? Причината: за да даде място на съда на Своя Отец и по този начин да остане под Негова закрила. Петър казва: "Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Сина Този, Който съди справедливо" (1 Петрово 2:23). Когато откажем да защитим себе си, ние се скриваме под ръката на Божията благодат и съд. Няма по-безопасно място: "Койще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" (Римляни 8:33). И обратното - тези, които защитават себе си, идват под юрисдикцията на своите обвинители и под тяхното осъждение. По този начин пречат на божествената намеса. Спомням си един случай, при който защитих себе си пред властта, стояща над мен. След това Бог ми показа кратко видение за моето сърце. Видях Господ, стоящ до мен с ръце зад гърба. Въздържаше помощта си. Щом престанах да защитавам себе си, Той започна да действа в моя полза. Исус никога не изгубваше от погледа Си Своя върховен Съдия, дори когато стоеше пред делегираната власт. Не забравяйте, сърцето на царя е в ръката на Господа. Въздържайки се от самозащита, Той остана под Божието прикритие по време на целия процес. В момента, в който започнеш да оправдаваш и да защитаваш себе си, ти се предаваш на своя обвинител в ролята на съдия. Проиграваш духовното си право на защита, защото той се издига над теб в областта на духа, щом от реагираш на неговата критика. Влиянието му нараства поради твоята самозащита. В опитите си да докажеш своята невинност, ти се оставяш в ръцете на обвинителя си. По тази причина Исус ни наставлява: "Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и последния кодрант"(Матей 5:25-26). Този пример показва, че ще бъдеш принуден да платиш изискваното от твоя обвинител като компенсация. Колкото по-голямо обвинение отправя към теб, толкова по-малко милост показва. Ще изисква да изплатиш дълга си до последната стотинка, без значение дали е справедливо или не.

ВЯРАТА НА ДЕТЕ

Когато нашият най-голям син Едисън беше в трети клас, сподели с Лиза и мен по време на вечеря един проблем, с който се е сблъскал в училище. Чувстваше, че един от неговите учители се заяжда с него. Едисън усещаше, че той не го харесва и го обвинява всеки път, когато класът не пази тишина или има безредие. Това продължило известно време и учителят бе изпратил вкъщи бележка, която да бъде поставена в дневника срещу името на сина ни. Едисън е изключително съвестен и мисълта да има негативна характеристика просто го смазваше. Когато сподели своето объркване и страхове, той избухна в плач. Уверихме го, че вярваме в него и го помолихме да ни каже подробности. Той простена: "Обвиняват ме за всичко. Дори когато са замесени повече хора, цялото обвинение идва върху мен, набеждавайки ме за неща, които не съм извършил. Например днес, двете момчета до мен се смееха и хихикаха, а аз си мълчах. Учителят се обърна и ми се развика." Устните му потрепериха при спомена за несправедливостта. За едно деветгодишно дете това бе безнадеждна криза. Останалите учители на Едисън бяха представили поведението му като безупречно, затова знаехме, че става въпрос за изолиран случай. Докато Лиза се опитваше да го успокои, аз попитах: "Ти какво каза, когато учителят ти направи забележка днес?" Едисън отговори: "Казах му: Не говорех аз. Бяха тези две момчета." Попитах: "По този начин ли реагираш обикновено, когато той ти прави забележка." Едисън отговори: "Да, ако знам, че не съм направил нищо." Погледнах го: "Е, сине, ето къде е твоят проблем. Ти се оправдаваш пред властта, поставена над теб. А когато сам се защитаваш, Бог не може да се намеси." Споделих с него стиховете, представени в тази глава. А за да му помогна да разбере ощепо-добре, му разказах моето преживяване с офисния мениджър, споменато в предишната глава.

ВОДАЧ, РЕШЕН ДА НАРАНЯВА

Този човек имаше син в нашата младежка група. Бях проповядвал силни послания за светостта, молитвата и господството. Много млади хора бяха променени. В определен момент въпросният син дойде при съпругата ми плачейки и я попита как е възможно да води чист и свят живот, когато у дома си е свидетел на такова покварено поведение. После сподели детайли, които ми помогнаха да разбера защо баща му е срещу мен. Няколко месеца по-късно четирима различни младежи ми казаха колко съжаляват, че трябва да бъда уволнен. Проверих информацията чрез сина и той ми призна, че също е чул подобно нещо от баща си. Отидох при бащата и той потвърди същото, но обвини главния пастор, че идеята да ме освободи била негова. Минаха седмици и ситуацията ескалираше. Семейството ми бе под постоянно напрежение, като не знаехме дали ще останем или ще ни освободят. Бяхме си купили къща, съпругата ми беше бременна и нямахме нито пари, нито място, където да отидем. Не исках да си търся друга работа. Вярвах, че Бог ме е завел там и нямах резервен вариант. Съпругата ми бе изнервена и притеснена и ме насърчаваше да направя нещо: "Скъпи, знаем, че ще те уволнят. Всички говорят за това." Тя беше права. Главният пастор най-после се съгласил да ме уволни. На една неделна утринна служба той обяви, че в младежката група ще стават основни промени. Трябваше да се срещна с него и с мениджъра на другия ден. Бог ми каза да несе защитавам. Когато на другия ден влязох в офиса на главния пастор, той беше сам. Каза: "Джон, Бог те изпрати тук. Няма да те пусна да си тръгнеш." Беше променил решението си. Почувствах облекчение. Бог ме бе защитил в последния момент. Тогава пасторът каза: "Защо офисният мениджър иска твоето уволнение?" Отговорих, че не знам и по негова молба се съгласих да направя всичко възможно, за да има мир. Малко след срещата получих писмено доказателство за едно решение на мениджъра, което разкриваше неговите мотиви. Бях готов да го занеса на главния пастор. Трябваше да види какво става зад гърба му. Разхождах се напред-назад и се молех, като се опитвах да преодолея чувството на притеснение, което изпитвах. Продължавах да споря: "Боже, този човек не беше честен и трябва да бъде разобличен. Той е разрушителна сила в това служение. Трябва да кажа на главния пастор какъв е в действителност." Отново и отново оправдавах намерението си да го разоблича: "Всичко, което представям, са факти и е документирано. Не е нещо емоционално. Ако не бъде спрян, неговото корумпирано поведение ще повлияе на цялата църква." Най-накрая объркано промърморих: "Боже, не искаш да го разоблича, нали?" Когато го казах, Божият мир изпълни сърцето ми. Изумено поклатих глава. Знаех, че Бог не иска да правя нищо, затова изхвърлих доказателството. По-късно, когато можех да погледна на ситуацията обективно, осъзнах, че всъщност съм искал да защитя и да намеря възмездие за себе си, а не толкова да предпазя другиго. Вярвах, че мотивите ми са неегоистични. Информацията ми бе правилна, обаче моите мотиви бяха нечисти. Мина известно време и един ден, докато се молех около църквата преди отварянето на офисите, този човек паркира колата си. Бог ми каза да отида и да смиря себе си. Веднага заех отбранителна позиция: "Не, Господи, той трябва да дойде при мен. Негова е вината за целия проблем." Продължих да се моля, но Бог мълчеше. След двайсет минути Господ отново настоя да отида при него незабавно и да смиря себе си. Знаех, че е Бог. Обадих се на този човек и отидох в офиса му. Онова, което казах, и начинът, по който го казах, ясно свидетелстваха, че Бог си е имал работа с мен. Съвсем искрено поисках неговата прошка. Казах му, че съм го критикувал и осъждал. Той омекна и поговорихме известно време. От този ден атаките му срещу мен секнаха. Шест месеца по-късно, докато бях извън града, всичкото зло, което бе извършил този човек, бе представено пред главния пастор. Деянията му далеч надхвърляха дори това, което аз знаех. Той бе уволнен незабавно. Дойде осъждение, но не чрез моята ръка. Същото нещо, което се опитваше да причини на мен, дойде върху него. Но когато това се случи, аз не бях щастлив. Скърбях за него и за семейството му. Разбирах неговата болка; самият аз я бях преживял под неговия натиск. Понеже му бях простил шест месеца по-рано, сега го обичах и не му желаех злото. Посещавах тази църква още единайсет години и често ме канеха да водя служби. Срамът, който той докара върху името ми, бе заличен и заменен с почит. Обръщам се назад и разбирам, че съм израснал през това време на трудности. А по-късно Бог ме издигна пред самите хора, които бяха чували толкова много лъжи за мен. Точно както Отец превъзвиши Исус заради Неговото покорство и отказа Му да защити Себе Си, така Той почита Своите деца, които следват Исусовия пример.

УЧЕНИК НА ГОДИНАТА

След като споделих стиховете и този случай с Едисън, казах: "Сине, имаш избор. Можеш да продължиш да защитаваш себе си и да останеш под осъждението на учителя или да си дадеш сметка, че не си реагирал на неговите обвинения по богоугоден начин. Тогава можеш да отидеш при своя учител, да смириш себе си и да му се извиниш, че си бил неуважителен и си се противил на неговата власт. В такъв случай Бог ще се раздвижи." Едисън попита: "А какво да правя щом ме обвиняват за нещо, което не съм извършил?" "Нека Бог да те защити. Стана ли нещо, когато сам защитаваше себе си?" Едисън отвърна: Не, искам Бог да ме защитава." На другия ден той отиде при своя учител и смири себе си. Помоли го да му прости задето се е налагало да му прави забележка. Беше му простено и през следващата седмица Едисън беше почетен като ученик на седмицата в този клас. Никога повече нямаше проблем. В края на годината получи възможно най-голямото отличие от учителя на церемонията по награждаване. Ако едно деветгодишно дете може да се смири и докаже Божието Слово, колко повече това трябва да става при нас? Мисля, че казаното илюстрира думите на Исус: "И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям внебесното царство" (Матей 18:4).

СРИНАТА НА ДАВИД С НЕСМИСЛЕНА ВЛАСТ

Едисън научи онова, което Давид, Елисеевиятсин, беше научил от Бог - че Той е справедливият Съдия и ако оставим в Неговите ръце несправедливо осъждение, което властта е проявила към нас, Той винаги ще отсъди справедливо. Когато говорим за Давид, не бива да забравяме, че Бог, а не дяволът го постави под несмислената власт и впоследствие жесток лидер Саул. Всичко започна още преди да се срещнат, когато Самуил, главният пророк в Израел, помаза Давид като следващ цар над Божиите хора. Давид сигурно е бил дълбоко развълнуван, мислейки си: "Този е човекът, който помаза настоящия цар.Аз ще бъда цар!" Саул бе проявил непокорство към Бога и бе измъчван от нечестив дух. Идваше облекчение само когато някой свиреше на арфа. Неговите слуги започнаха да търсят млад човек, който да може да седи в неговото присъствие и да му служи. Някой предложи Давид, сина на Есей. Царят изпрати да го повикат в палата, за да му послужи. Давид сигурно си е мислел: "Богвече довежда в изпълнение своето обещание чрез пророка. Трябва да съм на прага на голямото събитие." След известно време той бе помолен да занесе храна на по-възрастните си братя, които воюваха с филистимците. Щом пристигна на бойното поле, Давид видя как филистимският великан Голиат подиграва Божията армия и разбра, че това продължава цели четиридесет дни. Казаха му, че царят е обещал ръката на дъщеря си на човека, който би победил гиганта. Давид се яви пред царя и поиска разрешение да влезе в битката. Той уби Голиат и спечели Сауловата дъщеря. Беше спечелил благоволението на Саул и бе сгоден, за да стане зет на царя. Йонатан, Сауловият най-голям син, сключи завет за вечно приятелство с Давид. Давид успяваше във всичко, което Саул изискваше, защото Божията ръка бе върху него. Царят поиска той да седи на масата, редом със собствените му синове. Всичко вървеше добре и Давид се радваше. Той живееше в двореца, ядеше на царската трапеза, беше женен за царската дъщеря, бе приет с Йонатан и успяваше във всички начинания. Дори печелеше благоволението на хората. Можеше да види как пророчеството се изпълнява пред собствените му очи. Саул предпочиташе Давид пред всичките си други слуги и го направи свой оръженосец. Царят бе като негов баща и Давид бе сигурен, че Саул ще го наставлява и обучава, за да го постави един ден на трона с голяма почит. Давид се радваше на Божията добрина и вярност.

ВНЕЗАПНА ПРОМЯНА

Но за един ден всичко се промени. Саул и Давид се прибираха от битка, рамо до рамо, когато жените от всички израилеви градове излизаха навън танцуващи и пеещи: "Саул порази хиляди, а Давид десетки хиляди." Това разгневи Саул и от този ден нататък той намрази Давид. Започна да хвърля копия към него и кроеше планове как да го убие. Библията казва, че Саул мразеше Давид, защото знаеше, че Бог е с младежа, а от него самия се е оттеглил. Давид бе принуден да бяга, за да запази живота си. Като нямаше къде другаде да отиде, побягна в пустинята. "Какво става? - мислеше си Давид. - Обещанието се сбъдваше, а сега изведнъж всичко се промени. Човекът, който е мой наставник и лидер, се опитва да ме убие. Какво мога да направя? Саул е Божият помазан служител. Какъв шанс имам, щом той е срещу мен? Той е царят, Божият човек над Божията нация. Защо Бог допусна това?" Сега Саул преследваше Давид от пустиня в пустиня, от пещера в пещера, съпровождан от три хиляди от изра-илевите най-отбрани воини с една-едничка цел - да го унищожи. На този етап обещанието беше просто сянка, тъй като Давид бе принуден да бяга, за да оцелее. Вече не живееше в двореца, нито се хранеше на царската трапеза. За подслон му служеха влажни пещери и ядеше остатъците от храната на диви животни. Повече не яздеше редом с царя и беше преследван от мъжете, с които някога воюваше заедно. Нямаше топло легло, нямаше слуги или комплименти в царския двор. Невястата му бе дадена на друг. Как можеше лидерът, под когото Бог го е поставил, да постъпи така? Твърде вероятно Давид се бореше с мисли на гняв, разочарование и обезсърчение. "Защо Бог не прави нещо по въпроса? Грижа ли Го е за мен? Ами Неговитеобещания.Защо е поставил ръката си върху такъв жесток човек да предвожда Неговото общество от заветни хора?" Саул до такава степен бе решен да убие младия мъж, че лудостта му нарасна. В град Ноб имаше свещеници, които предоставиха на Давид подслон, храна и меча на Голиат. Изобщо не знаеха, че Давид бяга от Саул, като смятаха, че изпълнява царска мисия. Помолиха се на Господа за него и го изпратиха по пътя му. Щом Саул узна за това, много се разгневи. Уби осемдесет и пет невинни свещеника на Господа и посече в целия град Ноб всеки мъж, жена, дете, кърмаче и животно. Въздаде съд върху тях, невинните, вместо върху амаличаните. Почти е невъзможно да се разбере защо Бог е избрал такъв водач Саул беше убиец. Как би могъл Господ да положи Духа Си върху подобен човек? Мнозина казват, че Саул беше изборът на израилтя-ните, а Давид - Божият избор. Подобно подвеждащо твърдение се получава от хора, които не могат да си представят как Бог ще постави жесток човек за водач. Вярно е, че хората желаеха цар; обаче Бог избра и Саул, и Давид. Каза: "поставих Саул за цар" (1 Царе 15:11). Веднъж Саул научи, че Давид е в пустинята Енгади и тръгна натам с хиляди воини. По време на пътуването те спряха да починат в една пещера, където Давид се криеше. Словото казва, че щом Саул и войниците му заспаха, Давидовите мъже го насърчаваха: "Ето денят, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще мусториш както ти се вижда за добро." Тогава Давид пропълзя незабелязан и отряза края на Сауловата мантия. Но съвестта проговори в него, че не е постъпил правилно: "И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник,да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тия думи Давид спря мъжете си, и не гиостави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си" (1 Царе 24:4-7). По отношение на неговата съвест, един превод казва: "Неговото сърце го изобличи." Той все още имаше почит в сърцето си към водача, който бе предизвикал такива неприятности в неговия живот. Явно се бе възпротивил и бе покорил мислите си на гнева,страха и объркването. Тъй като беше отрязал крайчеца на царската мантия, той реши да използва това като доказателство за своята невинност пред Саул. От разстояние Давид се поклони до земята и извика към царя: "Виж още, татко мой, виж и полата намантията ти в ръката ми; ... познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съмсъгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш" (1 Царе 24:11). Давид се притесняваше, че Саул го счита за непокорен и нечестив. Сигурно е преглеждал сърцето си: "Къде сбърках? Как Сауловото сърце се обърна срещу мен толкова бързо?" Ето защо извика: "И едни рекоха да те убия... и от това, че отрязах полата на мантията ти, не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми." Не можеше да повярва, че Саул самичък бе се настроил така срещу него. Някой трябваше да е вкарал отрова в сърцето на царя срещу Давид, който искаше да докаже лоялността си към Саул. Мислеше си, че ако го направи, ще си върне Сауловото благоволение и мило отношение и пророчеството му ще се изпълни. Хората, които са били отхвърляни от баща или от лидер, са склонни да поемат цялата вина върху себе си. Пленници са на мъчителни мисли: "Какво направих?" ами "Беше ли сърцето ми нечестиво?" Теносят товара на това постоянно да доказват невинността си пред водачи. Смятат, че само ако могат да докажат своята лоялност и преданост, ще бъдат приети. Но колкото повече се стараят, толкова по-отхвърлени се чувстват. Саул призна Давидовата добрина, когато видя, че Давид можеше да го убие, но не го направи. Затова царят и неговите мъже си тръгнаха. Давид може да си е мислил: Сега пророчеството ще се изпълни. Сигурно той вижда сърцето ми и щесеотнася по-добре с мен. Ще бъде добър и внимателен водач. О, колко далеч бе това от реалността!

ТОЙ ТВЪРДО Е РЕШИЛ ДА МЕ УНИЩОЖИ

Не след дълго съобщиха на Саул, че Давид е на хълма Екела. Саул отново тръгна след него със същите три хиляди мъже. И отново търсеше гибелта му. Сигурен съм, че Сауловото непрестанно преследване смазваше Давид. Той разбра, че не става въпрос за грешка, а че Саул съвсем осъзнато и по своя инициатива търсеше смъртта му. Саул познаваше сърцето му, но въпреки всичко действаше срещу него. Давид осъзна, че онова, за което се е надявал през цялото време, не е истина; че си има работа с нечестив водач. Как е могъл Бог да постави помазанието си върху такъв човек? Давид, заедно с Йоавовия малък брат Ависей - младеж, жаден за кръв, тайно се промъкна в лагера на Саул. Бог беше приспал всички дълбоко. Двамата мъже минаха незабелязано през цялата армия и стигнаха до мястото, където спеше Саул. Ависей се помоли на Давид: "Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието доземята с един удар и няма да повторя" (1 Царе 26:8). Ависей имаше много основателни причини да иска заповед от Давид за убиването на Саул. Преди всичко Саул бе избил 85 невинни свещеника, техните съпруги и деца - най-хладнокръвно! Нацията бе застрашена под управлението на подобен ненормален човек. Днес много хора разсъждават по подобен начин, особено относно църковните водачи. Само дето лидерите далеч не са извършили нещо толкова нечестиво. Второ, Бог беше помазал Давид като следващ цар на Израел чрез словото на Самуил. Беше време Давид да прояви претенции за своето наследство. Искаше ли да бъде убит и никога да не изпълни пророчеството? Чувал съм тези размишления от много вярващи. Трето, не беше ли излязъл Саул с армия от 3000 мъже да убие Давид и хората му? Със сигурност това щеше да е самозащита. Ависей знаеше, че всеки съд би подкрепил техните действия. Разбира се, подобни разсъждения дори нямаше да бъдат подложени на съмнение в наши дни. Бихме ги приели без капка съмнение. Четвърто, не беше ли Бог приспал армията толкова дълбоко, че Давид да може да стигне до Саул и да изпълни Господната воля да отърве нацията от такъв нечестив водач? Държаха в ръцете си шанс, който можеше никога да не се повтори. Беше време да изпълнят пророчеството! Колко църковни ръководства или духовни съвети са си го мислели, когато водачът им е бил "в ръката им"? Разсъждават: "Бог го е поставил на място, при което можем да го отстраним като наш лидер."Тези размишления само разкриват непокорните им сърца. Всички посочени аргументи звучаха добре. Бяха основателни и Давид бе насърчаван от друг верен брат. Така че, ако в Давидовото сърце се намираше и най-малкото непокорство, той би позволил на помощника си да прободе Саул с меча и би се чувствал напълно оправдан. Но чуйте отговора на Давид: "Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?" (1 Царе 26:9). Казано на съвременен език: "Не го докосвайте с думи и действия, защото кой може да атакува своя водач и да остане невинен?" Давид не искаше да го убие, макар Саул да бе убил невинни хора и да преследваше самия него. Давид не искаше да търси възмездие за себе си, а остави нещата в ръцете на Бога. Би било по-лесно да сложеше край на всичко това - по-лесно за него и за израилтяните. Знаеше, че хората са като овце без истински пастир и че един нечестив човек ги онеправдаваше заради собствените си себични желания. Беше трудно да защити себе си, но навярно му беше още по-трудно да остави своя обичан народ на волята на един луд цар. Давид взе това решение, макар да знаеше, че единствената утеха на Саул е неговата гибел. Беше показал чистотата на сърцето си, когато пощади Саул първия път. При все това, не искаше да го докосва. Саул беше помазаникът на Господа. Той бе Божи служител и Давид остави Бог да отсъди. Изборът Бог да бъде Сауловия съдия беше мъдър. Ще запитате: "Кого използва Бог, за да осъди Саул, Своя слуга?" Отговорът е: филистимците. Много пъти Бог ще използва неспасени хора или светски институции, за да докара осъждение върху Своите водачи в Църквата. Саул падна в битка заедно със синовете си. Когато новината стигна до Давид, той не се зарадва. Започна да скърби. Давид дори екзекутира мъжа, който каза, че е убил Саул, макар да не беше той истинският убиец. Този човек се надяваше, че чрез новината ще спечели Давидовото благоволение, но ефектът беше обратен. Давид реагира: "Как не се убоя давдигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?" След екзекуцията Давид се обърна към мъртвия човек: "Кръвтати да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господнияпомазаник" (2 Царе 1:16). После написа песен на любов за хората на Юда, която да изпеят в чест на Саул и синовете му. Предупреди хората да не я прогласяват по улиците на филистимските градове, за да не би врагът да се зарадва. Изповяда да няма дъжд, нито растения на мястото, където Саул бе поразен. Призова целия Израел да оплаква царя. Това не беше сърцето на човек, търсещ възмездие, и в което вече няма почит към неговия водач. Непокорен човек би казал: "Получи си заслуженото!" Давид стигна още по-далеч. Не изби останалите потомци на Сауловия дом, а им показа милост. Даде им земя и храна и допусна един от тях да седи на царската трапеза. Прилича ли това на човек, който се радва за осъждението на своя водач? Онези, които са непокорни в сърцата си, се радват, когато духовните им лидери падат. Мислят си: "Получихасизаслуженото. "Обикновено биха допринесли за тяхното по-нататъшно осъждение или чрез клевети, или чрез болезнени за човека действия. И това е защото нямат Давидовото сърце. Нямат сърце по Бога.

В ПОЗИЦИЯ ДА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕН

Не бива да забравяме, че в крайна сметка Бог ни привежда през несправедливо отношение от ръцете на власти за наше добро. Той използва това, за да ни подготви за благословение. Петър продължава наставлението си: "Не въздавайте злоза зло или хула за хула, а напротив, благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за данаследитеблагословение" (1 Петрово 3:9). Благословението може да не се състои от материални неща, макар много пъти да е така. По-скоро то идва в по-важни области, като например изграждането на Христоподобен характер, напредване на царството или вечни награди. Когато се подчиним на Божията власт, нищо не може да навреди на нашето духовно благосъстояние. Петър изяснява нещата, като пита: "И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?" (1 Петрово 3:13). Контекстът на това твърдение е да следваме Исусовия личен пример. По отношение на Христоподобния характер Петър настоява: "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжетесе и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха" (1 Петрово 3:18; 4:1). Петър ни инструктира да се въоръжим с мисълта за подобни страдания като Христовите, което в контекста на това послание означава несправедливо отношение от власти. Можете ли да си представите войници да се спуснат в битка без оръжия? Колко нелепо! Много вярващи обаче не са въоръжени да претърпят несправедливо отношение. Когато са наранени, изпадат в състояние на шок, объркване или възмущение. Реагират, водени от човешкия си разум, вместо да действат според принципа на покорността. Нека ви дам друг пример за човека, който е въоръжен. Съществена част от обучението на самолетния пилот е използването на симулатори. В тях пилотите се сблъскват с почти всички възможни спешни ситуации, които могат да възникнат при полета. В тази безопасна среда те развиват своята способност да от реагират, докато накрая вече са готови да се справят успешно. Подготовката ги въоръжава за спешните случаи. Ако нещо стане по време на действителен полет, пилотът не изпада в паника, в помощ му идват рефлексите и умението, придобити от задълбоченото обучение. Дори пътниците да изпаднат в паника и да дадат място на шока и истерията, пилотите остават спокойни и запазват пълен контрол. Изследователите, които проучват записите от черните кутии на разбити самолети, са изумени от спокойствието на пилотите. Обикновено в гласовете им няма паника, дори до самия сблъсък. Били са въоръжени! Тази книга би могла да служи като ръководство за полети. Божието слово в настоящото послание ви въоръжава или подготвя за непредвидените ситуации, които животът ще ви донесе по отношение на властите. Ако реагирате правилно, ще преживеете благословение. Петър казва, че онези, които следват Христовия пример на страдание, са се отказали от греха. Какво твърдение! С други думи, хората, които реагират правилно при несправедливо отношение от ръцете на власти, стигат до място на духовна зрялост. Има едно още по-велико обещание. Павел ни уверява: "Вярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него; ако устоим, то ще и дацаруваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас" (2 Тимотей 2:11-12). Духовна власт е обещана на тези, които страдат като Христос. Колкото по-голяма трудност преживявате, толкова по-голяма власт Бог ще ви повери. Ще повторя -става ясно, че Бог ви подготвя за благословение, когато се сблъскате с несмислена власт. Но дали ще реагирате правилно и ще получите благословението или ще започнете да негодувате и ще се огорчите? Изборът е ваша. Изберете пътя на победителя, който води към живота!

САМОНАНЕСЕНО ОСЪЖДЕНИЕ

Онези, които почитат властта, самите те ходят в голяма власт и са обградени с уважение Не всеки се отнася към водачите като Давид. Твърде често ни доставя удоволствие да виждаме недостатъците във властите над нас и после се чувстваме оправдани да правим каквото си щем. Но нашата реакция към греховете на другите, особено към лидерите, е един от най-важните индикатори за собствената ни духовна зрялост. В подобни случаи Бог често изявява слабостите и грешките на властите в нашия живот, за да разкрие истинското състояние на сърцата ни. Виждаме как това стана с един от Ноевите синове.

ПРАВ, НО СБЪРКАЛ

След потопа Ной започна да обработва земята и посади лозе. Един ден, след като пи твърде много, той се оттегли в шатрата си и в пияно състояние разсъблече дрехите си. Хам, най-младият от синовете му, влезе в шатрата, където лежеше Ной, видя голотата му, излезе и каза на двамата си братя Сим и Яфет. Сподели само със "семейството". Може да е казал: "Момчета, татко е пиян-залян и е гол както го е майка родила." Или още по-лошо - навярно е поканил своите братя да видят духовния си глава гол. Когато Сим и Яфет чуха за случилото се, взеха дреха и държейки я над раменете си. докато влизаха заднешком в шатрата и гледаха настрани, покриха бащината си голота. Щом Ной дойде на себе си, разбра какво е направил Хам. Чуйте какво прогласи той: "Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си. Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог;и Ханаан да му бъде слуга. Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; и Ханаан да им бъдеслуга" (Битие 9:25-27). В някои от предишните глави на книгата дискутирахме последиците от непокорството към Божията власт. Тези, които съзнателно се надигат, идват под проклятие. Хам научи тази истина по трудния начин. Той опозори и показа презрение към Божията делегирана власт върху Ной, което донесе проклятие върху Хамовото потомство. Интересното е, че престъплението на Хам му докара жестоки последици, докато за Ной не е писано да е понесъл някакво наказание. Моралното падение на Ной стана изпит за тримата му сина, като разкри сърцата им. Единият беше непокорен и глупав, а другите двама се оказаха почтителни и внимателни. Ной не даде най-добрия пример чрез своето пиянство, но Бог трябваше да търси сметка за поведението му, а не тези под него. Двамата сина разбраха това и продължиха да го почитат. Третият взе нещата в свои ръце, за да опозори и засрами баща си и докара върху собствената си глава проклятието, което мислеше, че е определено за баща му. Сим и Яфет дори не поискаха да гледат баща си в това състояние. Покриха го, за да не го видят и другите. Понеже запазиха уважителност към позицията на баща си, те защитиха репутацията му и своите сърца. Хам обаче се присмя и изложи баща си, което е непочтителен опит да се оспори неговата способност да управлява. Така Хам като че ли си осигури извинение за непокорството, което бе проявил към бащината власт. Това важи за всеки, в чието сърце има непокорство. Като не почита властта, човек се чувства свободен да не й се подчинява. В сърцето си отхвърля ограниченията. В "Божията галерия на героите на вярата" (Евреи 11), Бог дава за пример вярата и покорството на Ной, но Хам не е в списъка. Не беше ли Хам прав? Не беше ли Ной пиян и разголен? Да, Хам беше 100 процента прецизен в това, което сподели, но грешеше в принципа. Човешкият разум би оправдал неговите действия; той предаде само онова, което видя; просто беше "откровен". Но принципите на покорство и почтителност казват друго. Сим и Яфет почетоха баща си и бяха благословени. Много хора подобно на Хам са прави в това, което казват за своите лидери, но грешат в Божиите очи. Изложили са някого и са загубили своето благословение. Живеят в глупостта на собственото си разбиране и схващания. Липсва им сърцето на Давид, на Сим и Яфет. Когато Сауловото падение стана пълно, Давид скърбеше и прогласи: "Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. Саул и Ионатан, бяха любезнии сговорни в живота си, и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.Израилеви дъщери, плачете за Саула, който ви обличаше в червено с украшения, който туряше златниукрашения по дрехите ви" (2 Царе 1:20; 23-24). Давид жестоко пострада от ръцете на този лидер. Естественото разбиране и плътският разум биха го насърчили да се радва и да прогласи победа. Но Давид отново доказа, че живее според принципите на властта и неговият пример бе свидетелство за хората, които му бяха подвластни. В резултат на това той стана велик водач в царството. Онези, които почитат властта, са благословени с голяма власт и са обградени с уважение. Привилегиите са благословение на Бога. Хората, които презират властта или имат лековато отношение към нея, таят неуважение и си навличат осъждение.

САМОНАНЕСЕНО ОСЪЖДЕНИЕ

Нека отново да прегледаме нашия основен стих за делегираната власт: "Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, иколкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божиятанаредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си" (Римляни 13:1-2). Осъждение идва върху тези, които се противят на властта. Докосвайки властта, вие докосвате Бога. Работих за две международни служения, преди да основа нашето. Видях, че осъждението е неминуем резултат от непокорството към властта. Идваше под много форми, но никого не подминаваше. Това се забелязваше особено когато служители биваха освобождавани. Независимо колко несмислен беше водачът или обстоятелствата, ако хората критикуваха или се надигаха срещу лидера, ако изпадаха в огорчение, те в крайна сметка се озоваваха в по-големи затруднения. При някои това се отразяваше на техните функции, при други - на работата; трети имаха здравословни проблеми; при други случаи се появяваха проблемите с децата или в семейството. Списъкът е дълъг, но нишката на необичайни трудности може да бъде проследена в живота на всеки човек, който не е почитал своите духовни наставници. Виждал съм как много хора, уволнени от работа неоснователно, са оставали с кротък дух. Отказвали са да говорят срещу предишните си работодатели, нито са слушали коментарите на други; напротив - благославяли са ги и са ги почитали всеки път, когато се е повдигал този въпрос. Знаели са, че Бог е техният източник и ще се погрижи за тях, а също така и ще ги издигне. Забелязвал съм, че им се предлагат впоследствие по-добри позиции. Пътищата ни с някои от тях са се кръстосвали след около 12 години и те все още са били благословени в живота си. Как да поддържаме кротък дух? Исус ни издаде тайната: "Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят" (Матей 5:44). Той казва да се молим за тези, които злоупотребяват с нас. Когато го правим, сърцата ни се изцеляват и не се изпълваме с осъдителност или самосъжаление. НАДАРЕНОСТ СРЕЩУ ВЛАСТ Чрез Словото и житейските опитности съм научил, че тези, които говорят срещу властта, нанасят определено осъждение върху себе си. Помислете за Мариам и Аарон: "В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея порадиетиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка)" (Числа 12:1). Първо, нека да обсъдим кои бяха Мариам и Аарон. Мариам беше сестрата на Мойсей. Искам също да подчертая, че беше по-голямата му сестра. Бог я нарече проро-чица (Изход 15:20)- Аарон беше по-големият брат на Мойсей, както и първосвещеник. Така че говорим за двама души със значителни позиции на лидерство и известност. Те критикуваха Мойсей, че се е оженил за етиопянка. Става въпрос за местна жителка на древната земя Куш, определяна от повечето учени като Етиопия, страна в североизточна Африка. Жената не беше наследничка на Авраам; не беше нает от Авраамовия завет. Мариам и Аарон вярваха, че Мойсей е съгрешил или че в най-добрия случай е взел неправилно решение, като се е оженил за тази дъщеря на Африка, особено в позицията си на лидер. Беше ли мнението им правилно? Би било, ако се водехме по буквата на закона. Бог беше изявил желанието си израилтяните да сключват бракове само помежду си. Той предупреди, че чужденките ще отвърнат сърцата им към чужди богове. Тази заповед беше дадена във второзаконие. Женитбата на Мойсей за чужденка представляваше противоречие. Те навярно смятаха, че влиянието му е твърде голямо, за да се държи по този начин. (Бележка: Единствената заповед към нас е да не се свързваме несходно с невярващи. Вече не става въпрос за различия в произхода, но в духовното състояние. Вижте Галатяни 3:28. Според Новия завет няма нищо нередно двама души от различен етнически произход да сключат брак.) И така, Мариам и Аарон бяха прави в своята преценка, но грешаха подобно на Хам. Мойсей беше техният водач. Да го критикуват беше нередно. Като по-голям брат и сестра, те биха могли да дискутират това с него като семеен въпрос, но да клюкарстват помежду си или да обсъждат поведението му сред обществото беше абсолютен грях. Кое ги накара да говорят срещу своя лидер? Отговорът се намира в следващия стих: "Само чрез Моисея ли говориГоспод? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това" (Числа 12:2). Беше ли Бог говорил чрез тях? Със сигурност. Бог избра Аарон като Моисеев говорител или пророк. Той изговаряше посланията на Бог пред фараон. Мариам бе използвана, за да изрече пророчески псалом, който все още го има в Словото. Те определено имаха духовни дарби. Но грешката им беше, че поставиха своите духовни дарби или способности над властта. Смятаха, че след като Мойсей е съгрешил, а те не са - и те всички бяха използвани от Бог по мощен начин - неговата високостояща власт не трябва да бъде почитана. Допуснаха техните духовни дарби да ги издигнат над властта, която Бог бе поставил над тях. В тази връзка Павел каза в Новия завет: "Дарбите са различни; но Духът е същият" (1 Коринтяни 12:4). Този и други стихове определят Святия Дух като отговорен за дарбите. Някои от дарбите са способността да ръководиш, способността да поучаваш, благодатта да даваш, пророчеството, изцелителните дарби, разпознаване на духове и извършването на велики дела (1 Коринтяни 12:7-10; Римляни 12:6-8). Павел продължава "Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият" (1 Коринтяни 12:4-5). Гръцката дума за "служби" е дякония. Според гръцкия речник на Тейлър, тази дума е използвана във връзка с "офиса на апостола и неговата администрация, на пророците, евангелизаторите, пасторите и т. н.". Иначе казано, тази дума е използвана, за да опише пет позиции на духовна власт в Църквата. От горния стих виждаме, че Господ, или Исус, има отговорността за тези служения. Друг пасаж също го потвърждава. Когато Исус бе възкресен от мъртвите, Павел писа:"Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите"(Ефесяни 4:11-12). Властта на царството протича надолу чрез служения-та, не чрез дарбите, тъй като Отец даде цялата власт на Исус след Неговото възкресение (Матей 28:18). Съответно Исус даде петкратно служение, както прочетохме в Ефесяни. Затова Неговата власт протича през петкратното служение. Не бива да забравяме факта, че някой може да е по-надарен от своя пастор, но пасторът, който е в петкратното служение на властта, е над надарения човек. Заместник-пасторът в една църква беше много надарен да проповядва и да пророкува. Неговите служби бяха претъпкани, тъй като Божият дар в неговия живот беше явен. Той водеше молитва веднъж седмично, като на тези събирания идваха не по-малко посетители от редовните. Колкото по-популярен ставаше, толкова по-свободен се чувстваше да критикува стратегиите в църквата и самия главен пастор. Говореше, че стратегиите на главния пастор ограничават движението на Святия Дух и бе споделил това свое разбиране с хората около себе си. Неговото критично отношение завладя и друг заместник-пас-тор. След известно време те започнаха да водят заедно молитвените служби. Една вечер главният пастор незабелязано минал в задната част на сградата по време на тази молитва и наблюдавал как двамата заместник-пас-тори провеждат службата точно по начина, по който той е казал да не се прави. Вместо да ходатайстват за църквата, за града и за погиващите, насочвали хората към други форми на молитва и ги смъмряли, ако чувствали, че не се справят добре. Хората били объркани. И двамата мъже бяха надарени служители, но не се покоряваха на авторитета в църквата. Сериозността на тяхното прегрешение не изпъкваше поради факта, че Господ ги използваше да говорят и да служат на Неговите хора. Ако това е нашият стандарт за одобрение, можем лесно да изпаднем в непокорство, също като Мариам и Аарон. Помазанието на Бога е за Неговите хора; никога не бива да се счита, че то идва в подкрепа на всеки коментар или начина на живот на служителя.

УРОК ЗА ПОКОРСТВО ЧРЕЗ ОСЪЖДЕНИЕ

"А Мойсей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. И веднага Господрече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха итримата" (Числа 12:3-4). Чрез този стих добиваме представа за едно от Божиите изисквания за характера на Неговите избрани водачи: смирение. Мойсей беше най-смиреният човек на земята. Но не така биха го описали Мариам и Аарон. Те по-скоро биха мислили по следния начин; "Малко се е разпрострял извън чергата си." Господ извика тримата навън при шатъра. В различните преводи е използвана думата Внезапно или незабавно. Съдът често идва без предупреждение. Твърде вероятно е, когато са тръгвали, Мариам да е подхвърлила на Аарон: "Приготви се. Мойсей се провали с брака си с тази чужденка. Сега Бог ще направи теб лидер, понеже твоето поведение досега беше безупречно." Подобен начин на мислене се появява, когато отворим себе си за заблуда чрез непокорство към властта. Разбира се, случи се нещо много по-различно. Бог извика Аарон и Мариам напред. Напомни им, че е поверил на Мойсей целия Си дом и разговаря с тях не лице в лице или директно, но загадъчно. Тогава Бог отправи следния въпрос: "Как,прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?" (ст. 8). Когато критикуваме властите, показваме, че ни липсва страх от Господа. Чуйте какво се случи: "И гневът на Господа пламна против тях, и Той сиотиде. И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бялакато сняг; като погледнаАарон на Мариам, ето, тя беше прокажена" (Числа 12:9-10). Когато оспорваме властта, ние навличаме осъждение върху себе си. Това осъждение може да включва оттегляне на Господното присъствие наред с някое бедствие. Двамата пастори, които споменах по-рано, не след дълго напуснаха църквата. Единият беше освободен, а другият си подаде оставката, преди да го уволнят. Единият основа собствена църква наблизо и се бореше с много малък брой членове, които никога не можаха да надхвърлят 100. Като помощник-пастор той бе имал над 600 души под своята опека. Скоро след напускането си същият човек преживя лична семейна трагедия. Другият помощник напусна града и се радваше на известен успех в служението си, но се чувстваше изолиран и пренебрегнат почти от всички. Щом осъждението дойде, Аарон незабавно извика в покаяние за себе си и за Мариам. Бог им прости, но по Негова заповед Мариам все пак трябваше да остане изолирана от събранието за седем дни. Има много въпроси за това защо Мариам беше поразена, а Аарон - не. Една от вероятните причини е, че Мариам е била по-нападателна в словесната си атака от Аарон. Друго често срещано обяснение е, че е било по-непристойно за Мариам да говори по този начин като жена и че тя не е заемала чак толкова важна позиция. Друга възможна причина е, че Аарон, като първосвещеник, е трябвало да остане в своята позиция с помазание, почиващо върху него. Каквато и да е причината, този инцидент показва колко сериозно гледа Бог на подобни въпроси. Осъждението вследствие на непокорство към духовна власт в повечето случаи е възможност да се научиш и да израснеш. След подобна близка среща хората, които се покайват, често стават едни от най-верните в църквата. Противенето не винаги произлиза от нечестиво сърце; много пъти то става поради невежество. Щом веднъж дойде осъзнаване, следва незабавно покаяние. Понякога за това се изисква известно време, тъй като някои хора имат по-голяма търпимост към болката, идваща от ритането срещу ръжен. Сигурно е, че Мариам никога не забрави своето време на унижение. Тя никога вече не се държа по този начин и не прояви непокорство. Не всички обаче се промениха като Мариам и Аарон и не взеха поука от техния пример. По-късно други в същото общество се надигнаха срещу Божията поставена власт. Те не се покаяха и получиха вечно осъждение.

ЗАЩО СЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАТЕ?

Трима души в събранието - Корей, който беше Левиев потомък, Датан и Авирон - и двамата потомци на Рувим - събраха 250 лидери на обществото, изтъкнати мъже, срещу Мойсей и Аарон и казаха: "Стига ви толкоз! Цялото общество есвято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?"(Числа 16:3). С други думи, лидерите, които бяха под Мойсей и Аарон, казаха: "Ей, хора, защо се възвеличавате като лидери над нас? Ние всички сме хора на Бога и можем да Му се подчиняваме, без да ни нареждате." Чували сме го преди. Думите може и да не са същите, но духът е същият -със сигурност се долавя чрез поведението или чрез завоалирани изказвания. Може да чуете: "Всички сме равни" или "Всички сме братя и сестри" или "Всички имаме Святия Дух, защо трябва да се подчиняваме на тяхното лидерство?" Тези хора са убедени, че могат да чуват Господа не по-зле от друг. Разбирам, че едно движение в Църквата, наречено "ученичество", е излязло извън контрол в началото на 70-те години на миналия веки балансът и покорството към лидерите е бил нарушен Хората са питали пасторите дали могат да отидат на почивка, да си купят определена кола или друго съществено нещо, както и дали да сключат брак с определен човек. Не съм преживял това и не знам доколко са се изкривили нещата, но някои от участниците казват, че движението е загубило библейската си основа. Въпросното движение и други злоупотреби с лидерството са предизвикали концентрация в противоположна посока. Понеже духовната власт е била злепоставена, хората си избират да я презират. Това е дало ход на някои крайни духовни скитници, които бягат от църква на църква, от конференция на конференция; които провеждат собствени молитвени скърби и основават собствени църкви, често поради изгубената способност за покорство. Този начин на мислене допринася за скритата сила на беззаконието, за която Павел предупреждава, че ще се прояви в последните дни. Мъжете, които се надигнаха срещу Мойсей, бяха преживели тираничната властна фараон. Когато Мойсей влезе в живота им, неговата власт също изглеждаше крайна, но в различно отношение. Понякога той им навличаше по-големи неприятности, отколкото бяха преживели при фараон. Навярно разсъждаваха, че вече са напуснали Египет Фараона е изчезнал от сцената, Мойсей е изпълнил задачите си и всеки човек трябва сам да се грижи за себе си. Беше им писнало от власти. Вече всеки искаше да живее сам за себе си. В крайна сметка, бяха Божи народ, а властите значеха трудности. Затова няколко души се съюзиха и атакуваха Мойсей. Виждал съм подобен сценарий твърде често при пътуванията си. Бизнесмени, ходатайствени молитвени групи, съветнически бордове и други групи в църквата са се надигали срещу пастори. Всички те уж чували от Бога, а пасторът - не. Само да знаеха на какъв дух са!

ДУХОВНАТА ВЛАСТ Е ОПРЕДЕЛЕНА

Както съм заявявал, твърде често западняците имат трудности с принципите на царството. Живеем в демократично общество на свободно предприемачество, което много се различава от царството. Царството има цар, чиято титла се предава по наследство, и назначени лидери. Демокрацията издига своите управници. При тази свободна предприемаческа система, лидерските позиции са на разположение на различни личности с пари, способности, влияние или таланти. Но не е така в Божието царство, където лидерите са определени. Исус определя офисите на служение. Никой не може да постави човешко същество в тези позиции на власт освен Господ и Той го прави чрез Божия Дух. Когато си присвоим позиция на власт без Неговото назначение, ние възвеличаваме себе си. Трябва да си призван и назначен. Павел предупреждава: "Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всекиедин измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, от колкото трябва да мисли"(Римляни 12:3). Авторът на Евреи потвърждава важността на това да не си присвояваш позиция на духовно лидерство: "И никой човек невзема тази част на себе си." Предходните стихове дават да се разбере, че той трябва да бъде назначен. Авторът на Евреи предупреждава: "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник" (Евреи 5:4-5). Дори Исус не си прие вой позицията на лидерство; Отец Го избра. Чуйте как Павел говори за себе си: "Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядваблаговестието от Бога" (Римляни 1:1). Споменава дума за призвани тогава отделен. Отделене друга дума за определен. Павел бе призован за апостол от основаването на света, макар да не бе поставен в това служение в момента на спасението си. Имаше период на изпитване, когато той се покори на църковните лидери в Антиохия. Изпитът продължи години и въз основа на личния си опит Павел писа тези инструкции за лидерите: "Също и те първо да сеизпитват и после да стават дякони" (1 Тимотей 3:10). Павловият живот представлява библейски пример за наши дни. След като премина изпита за вярност в помощните служения, Павел бе повишен в служение на учител (2 Тимотей 1:11; Деяния 13:1). Божественият ред за позициите на служение е разкрит в Словото: "И Бог е поставил някои в църквата да бъдат, първо апостоли, второ пророци,трето учители, други с дарбина помагания" (1 Коринтяни 12:28). Павел щеше да бъде изпитан не само в областта на помощните служения, но и като петкратен служител - в учителство. Откриваме отново Господния образец за разделяне на Неговите служители в различни нива на служение, когато Павел е повишен от учител в апостол: "А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел" (Деяния 13:1). Савел, по-късно наречен Павел, е споменат редом с учителите и пророците на Антиохийската църква. От 1 Тимотей 2:11 знаем, че той не беше един от пророците, а учител. По-нататък научаваме, че "като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал" (Деяния 13:2). Святият Дух проговори: "Сега отделете ми..." Времето бе дошло. Не бе седмица по-рано или по-късно -беше сега! Господ определи и точното време, и личностите, които да бъдат отделени. Години наред Павел осъзнаваше, че върху живота му има апостолско призвание. Това бе разкрито три дни след неговата среща с Господа по пътя към Дамаск (Деяния 9:15). Сега Исус отделяше този, когото беше призовал преди толкова много години. Павел бе служил вярно, без да се превъзнася. Господ използва установените лидери в църквата, където Павел се бе трудил вярно. Презвитерите бяха определени по същия начин. По-нататък четем: "Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха и такате, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър" (Деяния 13:3-4). Обърнете внимание, че "те ги изпратиха". Установените лидери изпратиха Павел и Варнава. После вижте следващия стих: "и така те, изпратени от Святия Дух..." (ст. 4). Исус определи и отдели Павел и Варнава чрез Святия Дух посредством установените лидери. Основната идея е, че Исус подейства чрез правилната йерархия на власт. Той не използва пророческата ходатайствена група в Антиохия, нито пък изпращаше Павел и Варнава на някакво пророческо събиране в друг град или в църква в края на града, където Павел не бе подвластен. Не използва човек от църквата с духовни дарби, за да определи водачите. Господ използва властта, която бе установил в Антиохийската църква. Ето защо Бог предупреждава: "Не прибързвай даръкополагаш никого" (1 Тимотей 5:22). Лидерите забелязват верността на тези, които служат в църквата, и когато Бог говори в сърцата им да ги отделят, те са уверени, че това е отделяне от Господа. Такъв е Господният метод за поставяне на хора в лидерски позиции в новозаветната Църква.

НРИЪРШЕ В ПРИЗВАНИЕТО

Мойсей бе призован и го знаеше още в ранните години на живота си. "А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. Ивиждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден тоя им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, ирече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?" (Деяния 7:23-27). Хората, които трябваше да води, не разпознаваха неговата власт. Някой изрече почти същите думи, които по-късно Корей, Датан и Авирон използваха: "Кой те е поставил управител или съдия над нас?" Но за този човек нямаше никакви последици, защото Мойсей още не беше отделен. Макар призивът да беше влязъл в сърцето му, властта от Бог още не почиваше върху него. Вярвам, че една от причините хората толкова да се противяха на Мойсей по-късно в пустинята беше, че те виждаха Божията власт върху него, но това не им харесваше. Така добиваме по-голяма яснота за думите на Бог, че хората всъщност се надигат срещу Него, а не срещу Мойсей. Твърде често се сблъскваме със същото днес. Онези, които наистина носят Божията власт, често са атакувани най-много, защото на практика хората се борят с властта от Небето.

САМОБУЙСТВО МНОГО ИЗМАМНО И ОПАСНО

Когато Корей, Датан и Авирон се възпротивиха на Мойсей, той определено беше избран и проявата на неговата власт беше очевидна за всички. Но те бяха самопровъзгласили се, себеправедни и горди мъже. Техните разсъждения бяха измамлива и опасна форма на непокорство. Измамно беше убеждението им, че все още служат на Бога чрез своето непокорство. Двеста и петдесетте лидери се самозалъгваха, че се противят просто на Мойсей и на Аарон; и за миг не допускаха, че съпротивата им е срещу Бог, защото те желаеха да Му служат. В определен момент се заблудиха и загубвайки представа за Божията власт върху Мойсей, те се осмелиха да се надигнат срещу него. Това е опасно, защото често бива последвано от най-голямо осъждение. В корена на подобни неща стои падението на Луцифер. Като чу думите на тези мъже, Мойсей разпозна духа зад тях и падна на лицето си. Не влезе в спор. Онези, които са ръкоположени от Бог, притежават Неговото сърце и не се опитват да доказват своята позиция. Мойсей познаваше Господа интимно и затова знаеше, че Той ще потвърди определеното от Него лидерство. Мойсей каза: "Малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да сеприближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, зада им служите? Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците;а искате ли и свещенството? Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа" (Числа 16:9-11). Те се протягаха за повече от това, което им бе позволено, и неочаквано се оказаха в положение на богопро-тивници. Търсеха ниво на власт, каквото Той не им бе дал. Мойсей им повтори: "Стига толкоз и вам, левийци!" (Числа 16:7). След като стана ясно, че мъжете няма да отстъпят от своето упорство, Бог инструктира Мойсей: "Говори на обществото,казвайки: "Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона." И така, Мойсей стана и забърза към шатрите на Датан и Авирон, следван неотстъпно от покорните израилеви водачи. "Бързо! - каза той на тези около него. -Отстъпете от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно. Ако го направите, щепогинете заради техните грехове." Затова всички отстъпиха от шатрите на Корей, Датан и Авирон. Тогава Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите си със своите жени и малки деца. Мойсей каза: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че негиправяот себе си; ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, споредкакто се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; но ако Господ направи ново нещо, - акоотвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава щепознаете, че тия човеци презряха Господа. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. Земята отвори устата си и погълна тях,домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада,земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха,като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста ипетдесет мъже, които принесоха темяна" (Числа 16:24-35). Тежкото осъждение върху тези хора ни изправя пред два сериозни факта. Първо, те наистина вярваха, че продължават да служат на Бога, когато всъщност Му се противопоставяха. Второ, в Новия завет Юда предупреждава, че ще има подобни хора в църквата на последните дни, които ще "презират властта и хулят славните същества" (ст. 8). После добавя:"Горко им! ... погиват в Кореевото упорство" (ст 11).

НЕПОКОРСТВОТО Е ЗАРАЗНО

В тази глава са посочени два различни случая на непокорство. Първият се отнася за Корей, Датан и Авирон, заедно с 250-те водачи. Вторият се случва на другия ден, когато цялото общество се надига срещу Мойсей и Аарон. Хората се разбунтуваха срещу тях, казвайки: "А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона,като казваха: Вие избихте Господните люде" (Числа 16:41). Несъмнено бяха настроени от станалото предишния ден, но грешаха, като се сърдеха и обвиняваха Мойсей. Влиянието на непокорството на онези мъже бе толкова завладяващо, че дори след като видяха как земята поглъща бунтовниците, из-раилтяните не приеха посланието за смъртната опасност от тяхното непокорство. Това е отрезвяващо и аз съм бил свидетел как подобно влияние сграбчва хората в наши дни. Когато обществото се надигна срещу Мойсей и Аарон, Бог толкова се разгневи, че поиска да ги погуби. Но Мойсей и Аарон се застъпиха за хората. В резултат на това нацията бе спасена, но пламна язва от Господа, която изби 14 700 души! Много повече отколкото бяха предишния ден. Божии хора, нека ви предупредя: непокорството е заразно и смъртоносно. Библията не казва, че Бог не го харесва. Словото дава да се разбере, че Той го мрази. Отношението Му към него е много повече от нехаресване. Луци-фер не бе помолен да напусне небето, когато се разбунтува; той бе изхвърлен със скоростта, с която светкавица пада от небето до земята (Лука 10:18). Общуването с непокорни хора води до смърт. Ето защо Павловите заключителни думи на насърчение към римската църква бяха: "И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението,което сте научили, и отстранявайте се от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус]Христос, а на своите си охоти, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните" (Римляни 16:17-18). Неговите заключителни думи са и мои за тази глава. Признавам, че настоящото послание сигурно не предизвиква у вас радостни емоции, но може да ви спаси живота. Не забравяйте, че това е ваксина на истината. Не е приятна, но нейната защита далеч надхвърля неудобството от прилагането й. Моля се да видите любовта на Бог в това послание. Неговите думи са предназначени да ви предупредят и защитят.

ОЩЕ НЯКОИ ПОДРОБНОСТИ

Когато истински сме спасени и търсим волята на Бога, ще разпознаем законната власт на Църквата В предишните глави нашият фокус беше преди всичко върху църковните или гражданските власти. Но както заявих по-рано, повечето от началствата включват всички категории на власт. В тази глава де дискутираме специфични инструкции, дадени в Божето Слово по отношение на различни области на власт, особено семейството. Повечето области спадат към специфична категория и затова трябва да бъдат адресирани поотделно. Би било лесно да напиша цяла книга върху това, което ще разглеждаме в настоящата глава. И ако вземем предвид принципите, които вече научихме, ще можем да ги приложим спрямо нещата в тази глава и книгата ще бъде написана в сърцата ни. Също така щепрегледаме някои основни инструкции, които не са достатъчно съществени, та да им посветим цялата книга. Ето защо съм нарекъл главата "Още някои подробности".

СЕМЕЙСТВОТО

Преди да има църква, гражданско управление или обществена власт, имаше семейство- Неговата функция е най-решаваща, защото стабилността на останалите три области зависи от нея. Може да има пропуски в другите нива на делегираната власт, но семейството трябва да остане незасегнато и силно. Не е възможно обаче семейният ред да е нарушен, без това да рефлектира върху останалите нива. Властта в семейството е съществена основа за другите области. Словото посочва божествен ред за семейството: "Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа" (Колосяни 3:20). "Защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата (като сам Той еспасител натялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко насвоите мъже" (Ефесяни 5:23-24). Тези заповеди, които също така се срещат и на други места в Новия завет, представят Божията структура за власт в дома. Децата трябва да се подчиняват на родителите си във всичко, което включва всякаобласт от живота. Тази заповед е неприложима само ако родителят каже на децата да направят нещо противно на Божието Слово - като подтикване към сексуални грехове, лъжа, кражба, настройване към другия родител и други подобни. Добър пример за това изключение се случи в моето семейство. Докато учех машинно инженерство в университета Пардю,посветих живота си на Исус Христос. Не след дълго вече знаех, че съм призван да проповядвам Евангелието. През една от ваканциите се прибрах у дома и казах на родителите си, които бяха ревностни католици, че ще завърша инженерното училище и после ще отида в Библейски колеж. Новината ги разстрои и счетоха моето решение за неразумно и импулсивно. Майка ми дори каза: "Ще отидеш в Библейско училище само през трупа ми!" Отговорих й смирено и с уважение: "Мамо, обичам те и съм благодарен за всичко, което си направила за мен, но трябва да се покоря на Бога." Тези думи ни най-малко не й харесаха, нито я успокоиха. Разстроиха я още повече. Исус ни казва: "Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Матей 10:37). Насърчен от тези думи и от много подобни евангелски пасажи, аз знаех, че трябва да избера между баща си и майка си, които обичах много, и Исусовия призив да Му служа. Решението ми бе твърдо. В продължение на няколко години нещата между нас не вървяха особено добре. Аз продължавах да обичам и да уважавам родителите си - дори повече от преди, тъй като сега имах Божията благодат. След време те започнаха да виждат плода от това, което Исус е извършил в живота ми, и осемнайсет години по-късно, когато баща ми бе на седемдесет и девет, аз имах привилегията да се моля и с двамата си родители да приемат Исус като Господ. Сега те четат нашите книги, гледат наши видеокасети и ги дават на приятели. Взаимоотношенията ни са по-добри от всякога. Исус се изправи пред подобна ситуация. Относно покорството към Неговите родители, четем: "И Той слезе с тях, и дойдев Назарет, и там им се покоряваше" (Лука 2:51). Но щом служението Му започна, мечът на Словото започна да пронизва и да разкрива техните сърца и мисли, според пророчеството на Симон след Ису-совото раждане (Лука 2:35). Силните послания на Исус притесняваха и ядосваха много хора, включително и Неговото семейство. Чувствата им ескалираха дотолкова, че Неговата майка Му се противопостави: "А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си... Дохождат,прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат. А около него седешеедно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. И в отговор им каза: Коя емайка Ми? Коисабратята Ми? И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка" (Марк 3:21, 31-35). Исус се покоряваше на родителите Си във всичко, докато те не застанаха срещу заповедите на Отца Му. Добрата новина е, че няколко години по-късно семейството Му се намираше в горницата и прие изливането на Святия Дух. В определен момент те станаха последователи на Господаря.

НЕ МИ ПОТРЪГНА

Нека се върнем от изключението към правилото - заповедта децата да почитат и да се покоряват на своите родители е първата заповед с обещание: за да им бъде добре и да имат дълъг живот (Ефесяни 6:2-3; Колосяни 3:20). Аз разбрах какви са последиците от неспазването на тази заповед по трудния начин. След като завърших колежа в Пардю,ме приеха на работа в Рокуел интернешънал. Започнах да посещавам църквата, за която говорих по-рано. След втората ми служба там излязох да похапна нещо с няколко души на моята възраст. Срещнах се с един лидер от групата на несемейните. Той си търсеше квартира, а аз тъкмо се местех в града. След като поговорихме малко, решихме, че ще е страхотно да си поделяме един апартамент. Радвах се, защото щях да си спестя много пари - имайки предвид, че бях току-що завършил колеж и джобовете ми бяха празни. На другия ден се обадих на татко и му съобщих новината. Смятах, че ще сподели радостта ми за спестяването на няколко стотачки всеки месец. Но не стана така. Вместо това, той каза: "Сине, тази работа не ми харесва. Не го прави. Не познаваш този човек." Опитах се да го убедя, като му казах колко изявен лидер е човекът в служението за несемейни, но това никак не промени мнението му. Когато затворих телефона, стигнах до заключението, че баща ми не разбира тези неща, понеже не е вярващ. В крайна сметка, въпросният човек заемаше важна позиция. Пренебрегнах думите на баща си и на другия ден намерихме общ апартамент и подписахме договора. Когато отидохме да вземем наетия камион, моят нов съквартирант попита дали бих платил, защото си е забравил чековата книжка. Когато трябваше да платим депозита на апартамента, направи същото. Това му поведение продължи и в крайна сметка се наложи аз да платя целия наем за първите два месеца, както и сметките и неговите многобройни извънградски разговори. Услужих му с колата си няколко пъти, понеже той нямаше такава. Всеки път колата бе връщана на следващата сутрин миришеща на цигарен дим. Той се извиняваше, че се е опитвал да помогне на хора в нужда. Една сутрин открих голяма вдлъбнатина от едната страна на колата. Много се ядосах, но не го показах. При друг случай излязох от спалнята си в 4 часа сутринта и открих съвсем непознат човек във всекидневната с кутия бира и цигара в ръка. Той ме погледна така, сякаш аз бях натрапникът. Бях тормозен в собствения си дом, но като нов вярващ продължавах да мисля: "Трябва да ходя в любов. Не бива да сесърдяили да осъждам." Така че не вземах отношение към ситуацията. Споменавам само някои от ежедневните си случки с този човек. След няколко мъчителни седмици разбрах, че моят съквартирант е хомосексуалист. Казах му да си замине незабавно, но той отказа. Бях плащал за всичко, докато той е живеел в грях. Горе-долу по същото време пасторът на групата от несемейни разкри какъв бе начинът му на живот и този човек бе отстранен от лидерство. Аз почти последен открих извратеността в живота му. Непокорството бе заслепило очите ми за разпознаване. Понеже пренебрегнах бащиния си съвет, аз изгубих стотици долари, да не говорим за моя мир. Бях съсипан и това бяха двата най-трудни месеца, които някога съм преживявал. Извиках към Бога, щом всичко свърши: "Господи, защо това се случи? Доверих ти се за водителство." Господ ми каза, че ми е дал водителство, но аз съм го отхвърлил. Бях учуден и попитах: "Каксимидалводителство?" Отговори: "Чрез твоя баща, но ти не послуша." Но баща ми не е новороден" - възразих аз. Тогава Господ ми припомни, че Неговото Слово не казва: "Деца, покорявайте се на родителите си самоако са новородени." Обясни ми: "Ти си Мое дете, затова поставям мъдростта и наставлението Си в сърцата на родителите ти за твоеводителство и защита." Бързо отговорих: "Но аз вече се справям сам. Баща ми живее на повече от двеста километра разстояние и не плаща сметките ми." Господ каза: "Само защото сам си плащаш сметките и твоите родители са двеста километра надалеч не означава,че Моята заповед да им се покоряваш вече не важи." Неговата заповед обещава, че ще ни бъде добре, ако я спазваме и аз мога да свидетелствам, че на мен не ми провървя. Той ми показа в кой момент човек е освободен от властта на своите бащи и майки. От самото начало Бог заповяда: "Затоваще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът" (Битие 2:24). Последната инструкция, която родителят дава на своето дете е благословението му върху брачния партньор. Ще отворя една скоба - след като бащата на Лиза ми даде своето благословение да се оженя за нея, тя ми каза, че се е изненадала. Попитах защо и Лиза ми отговори: "Понеже ми каза, че не те харесва, защото си християнин." Това свидетелство ми послужи като потвърждение, че сърцето на царя (тези, на които сме подвластни) е в ръката на Бога. Да се върнем към Божията заповед - Неговите думи подчертават, че когато един мъж и една жена се съединят в брак, се установява нов ред на власт. Бог не споменава, че жената трябва да напусне своите родители, защото не тя установява новия семеен ред; мъжът оглавява властта. Щом децата се задомят, от тях вече не се изисква да се подчиняват на родителите си, но те все още трябва да ги почитат. Спомням си как веднъж попитах моите родители защо не са дали съвет на съпругата ми и мен, когато са видели, че се насочваме към неприятности. Те просто казаха: "Вие никога не ни поискахте съвет." Колко библейски са постъпили. Виждал съм родители да се месят, като се опитват да инструктират децата си по същия начин, по който са го правили преди задомяването им. Това, че не са престанали да инструктират своите деца, е предизвикало наранени чувства и неразбирателство.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ДЕЦАТА

След неколкогодишно служение като младежки пастор, видях опасните пътища, по които много млади хора поемат. Бих искал да изтъкна някои специални съвети от Божието слово за това колко е важно да се почитат родителите. Правя го с надеждата, че всеки млад човек, който прочете настоящото, ще избегне греха, разпространяващ се сред младите - защото той е заразен и смъртоносен. Словото гласи: "Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. Ивсичките люде да кажат: Амин!" (Второзаконие 27:16). В офиса ми дойдоха самотна майка и нейният син тий-нейджър. В хода на разговора младият човек постоянно се обръщаше към майка си с презрение, като че ли тя бе глупава или по-нисшестояща. Вече го бях поправил на няколко пъти. В края на съветването, за моя изненада, от устата ми се отрониха думите: "Млади човече, ако не се покаеш за своето отношение и поведение към майка си, ще се озовеш в затвора." Бях не по-малко от тях шокиран от думите си. Младежът се водеше за вярващ и бе член на нашата младежка група. Как би могло това да се случи? Около шест години по-късно (вече не бях младежки пастор, но пътувах) майката на момчето ме видя една неделна сутрин след служба. Тя каза: "Пастор Джон, спомняш ли си как каза на сина ми, че ако не се промени, ще се озове в затвора? Е, вече от две години е в затвора." Бях почти забравил случката, но думите й ми я припомниха. Помислих се: "Как може тази майка да се радва,когатосподеля такова нещо с мен?" Разбрах причината. Жената продължи: "Сега той е запален за Бога. Свидетелства на останалите и е ангажиран в служението на затворниците. Чете твоите книги и много се храни от тях." Стоях в почуда как Божието осъждение върху живота на младия човек беше преобърнало всичко. Би било по-добре, ако не се беше наложило той да се научи чрез утес-нения и бе послушал думите, изговорени години по-рано. Но важното беше, че сега сърцето му е изпълнено със силен копнеж към Бога. Можем да видим сериозността на това деца да атакуват своите родители физически или словесно, като разгледаме какво бе наказанието към тях в Стария завет: "Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви" (Изход 21:15) и "Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви" (Изход 21:17). А Исус цитира старозаветните заповеди, когато каза: "Почитай баща си и майка си" и "Който злослови баща или майка,непременно да се умъртви" (Матей 15:4). Мойсей даде инструкции как трябва да се справят с непокорното дете: "Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и привсе, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведатпри старейшините на града му и при портата на местожителството му, и да кажат на старейшините награда му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. Тогава всичкитемъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целиятИзраил ще чуе и ще се убои" (Второзаконие 21:18-21). Ако днес се действаше според тези думи, в нашите църкви редовно щяха да бъдат умъртвявани млади хора. Макар този вид наказание вече да не съществува, ние все още виждаме, че Божието отношение към непокорното поведение е непреклонно и строго. Не се е променило, макар че формата на осъждение е различна. Не бива да допускаме непокорство в сърцата си, защото то е убиец. Предупредил съм своите деца да се пазят от всяка форма на непокорство. Най-измамната и подмолна форма е оплакването. То показва презрение към властта, като заявява нагло: "Не ми харесва начина, по който ме ръководиш; ако аз бях на твое място, щях да го направя другояче." Това накърнява лидерството. Сега можете ли да видите защо оплакването допринесе израилтяните да не влязат в Обещаната земя? Тяхното оплакване отразяваше презрението им към Бога, макар да беше насочено към Мойсей. В крайна сметка, казваха на Бог, че не върши нещата както трябва и те биха водили по по-различен начин. Почитта към нашите родители задейства чудесното обещание за дълъг и добър живот. Аз бих предпочел живота пред осъждението. Това трябва да бъде утвърдено в сърцата ни.

БРАКЪТ

Нека да насочим вниманието си към божествения ред в брака. Словото ни казва, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си "във всичко" (Ефесяни5:24). Тази заповед се отнася не само за духовните неща, но и за естествените области от живота. Павел заявява: "На своите съпрузи..." Другите мъже нямат власт над съпругата, а само съпругът. Един пастор има власт над нечия съпруга в областта на църквата и духовните въпроси, началникът има власт по отношение на работата извън дома, а гражданските власти упражняват власт в гражданските дела, но що се отнася до дома, съпругът е авторитетът над съпругата. В средата на осемдесетте години двамата със съпругата ми станахме жертва на едно грешно поучение. Беше ни казано, че Новият завет е написан от шовинисти и не бива да се вслушваме в думите им относно властта между съпруг и съпруга. Учеха ни, че Исус е осигурил еднакво изкупление за всички. Това е съвършено вярно, но изкуплението не анулира властта. Години наред нямахме мир в дома си. Бяхме в постоянна борба за лидерство. След години на смут, един ден казах на съпругата си: "Бог ме е направил глава на този дом и аз ще водя, без значение дали ме следваш или не." Нещата започнаха да се обръщат в моя полза, но не и за моята съпруга. Господ ми беше показал, че като водач аз никога не бива да насилвам хората под мен. Исус не постъпва така с нас. Ако онези, които са под нас, не ни следват, то е за тяхна сметка. Влязох в божествена почивка и мир. Но Лиза продължаваше да носи цялото напрежение на дома. Тя бе убедена, че съм безотговорен лидер. Бях млад и имах много слабости, така че много от нейните притеснения се оказваха оправдани, като се имат предвид предишните ми грешки. Понякога страховете й дотолкова се усилваха, че тя ме будеше посред нощ, за да ми напомни, че не нося своя товар, а тя прави много повече, отколкото се изисква от нея. Аз просто предлагах да предадем всяка грижа на Бога и отново заспивах, докато тя оставаше будна до мен, страхувайки се от най-лошото. Лиза се чувстваше все по-натоварена. Постоянно я нападаха притеснения. Умът й никога не бе в покой и бе подложен на постоянен обстрел, представяйки си какви ли не кризи, които могат да сполетят семейството ни. Не след дълго напрежението, което тя понасяше, стана почти непоносимо. Налагаше се да стои дълго под душа или във ваната в опит да облекчи натиска. Една нощ, по време на една от онези бани, докато тя се е оплаквала от мен, Господ й е проговорил: "Лиза, с читаш ли, че Джон е добър лидер?" Жена ми бързо отговорила: "Не, не мисля. Нямам му доверие." "Лиза, ти няма защо да имаш доверие на Джон" - отвърнал Той. - Нужно е да уповаваш единствено на Мен. Не мислиш,че Джон се справя твърде добре като глава на този дом, нали? Смяташ, че ти можеш да се справиш по-добре?Напрежението и безпокойството, което преживяваш, са тежестта и натиска, определени за главата на дома.Затеб това е бреме, но е мантия за твоя съпруг. Свали го от плещите си." Лиза веднага схвана, Бог, а не някой жаден за власт мъж, й бе казал да се покорява на съпруга си. Да ръководи дома бе потискащо за нея, понеже не й бе определено да заема тази позиция. Бог бе допуснал тя да преживее товара на отговорността, без помазанието или благодатта да го понесе - него, което Той дава на съпруга. Лиза излезе от банята плачеща и молеща за прошка. Тя влезе в мир и почивка, в които аз бях влязъл няколко месеца по-рано и нашият дом за пръв път от години преживя истинска хармония. Работата на Святия Дух в нея онази нощ й помогна да осъзнае, че Бог казва да се подчиняваш, а не само ако си съгласен или харесваш онова, което съпругът ти избира и решава. Тя разбра, че само когато се подчинява на Божията заповед, ще има Неговата закрила. Правил ли съм грешки след това? Естествено. И то много. Но Бог е предпазвал Лиза въпреки моите грешки и й е давал мир. Когато е покорна, има Неговата защита, независимо колко неразумни решения взема нейният съпруг.

НЕРАЗУМНИ ИЛИ НЕСПАСЕНИ СЪПРУЗИ

Заповедта съпругите да се подчиняват на своите съпрузи не е дадена само за жените, които имат вярващи съпрузи. Петър казва: "Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои оттяхне сепокоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си" (1 Петрово 3:1). Нека най-напред да разгледаме фразата "Подобно и вие, жени...". Петър току-що е приключил коментара как да се справяме с несправедливо отношение от страна на властите. (Разгледахме това подробно в глава 13.) Веднага след което предлага подобни инструкции за съпругите по отношение на техните съпрузи. Ако трябваше да съедините тези думи, би се получило: "Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите; защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления,като страда несправедливо... Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои оттяхне се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си" (1 Петрово 2:18-19; 3:1). Тъжно е, но е истина. Срещал съм някои "вярващи" съпрузи, които са по-безмилостни като лидери от невярващите. Но, като общо правило, най-трудно е подчинението на онези съпрузи, които не са спасени. Отново искам да подчертая, че ако съпруг иска от съпругата си да поеме в посока противоречаща на Божието Слово, тя не е длъжна да се подчини на неговата заповед, а трябва да поддържа покорно отношение. Петър продължава, като показва как това покорно отношение ще бъде най-мощното свидетелство за съпруга, дори надминаващо проповядваното слово. Познавам една жена, чийто съпруг не беше вярващ. Години наред тя му проповядваше, Оставаше брошури на неговото работно място, Библии до леглото му и на неговите любими места за сядане и християнски списания на масичката за кафе. Когато канеше семейни двойки на разни събирания, мъжете винаги бяха вярващи и тя се надяваше да свидетелстват на съпруга й. Един ден Бог й проговорил: "До кога ще възпрепятстваш спасението на съпруга си?" Тя попитала шокирано: "Аз възпрепятствам спасението на съпруга си. Как?" Господ й показал как докато му проповядва и манипулира обстоятелствата, тя не изпълнява Божията инструкция. Насочил я към стиха в 1 Петрово и я наставил: "Махни брошурите, списанията и библиите и престани да каниш стратегическидвойки за вечеря." Тя ми каза: "Джон, аз просто го обичах и му се покорявах и след не повече от два месеца съпругът ми предаде живота си на Исус." Отсядал съм в техния дом и знам, че този човек обича Господа много. Ако само вярвахме, ако се доверявахме и подчинявахме на това, което Божието Слово казва, бихме видели чудеса в домовете си и бихме се радвали на мир, който надминава всяко разбиране, че Бог, а не покварени, манипулиращи и жадни за власт лидери са дали това слово. Той го е изговорил за наше снабдяване и защита, както отчасти ще видим в следващата глава. Посред трудностите можем да се доверим и на Неговото обещание: "Защото аз зная мислите, които мисля за вас,казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда" (Еремия 29:11).

ОБЩЕСТВЕНА ВЛАСТ

Новият завет ни дава специфични инструкции и по отношение на работните места и училищата. Павел наставлява: "Увещавайслугите да се покоряват на господарите си, да имугождават във всичко, да им непротиворечат, да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват въввсичко учението на Бога, на нашия Спасител" (Тит 2:9-10). Радвал съм се, когато съм чувал невярващи началници или бизнесмени да споделят с мен как виждат Исус в своите подчинени не защото им проповядват, но понеже изявяват Неговия характер в трудни ситуации и в работната си етика. Казвали са ми: "Никога не спорят, не се оплакват и не ми отвръщат" или "Работят по-упорито от останалите" или "Те са най-честните и доверени служители, които имам." Тези хора са отворени да слушат Исус благодарение на свидетелството на техните подчинени. Но съм преживявал и обратното. Веднъж в самолета седях до човек, притежаващ втората по големина таксиметрова компания в големия град. Разговорът ни бе приятен, докато той не разбра, че съм Божи служител. Млъкна и вече не му се говореше толкова. Тъй като донякъде бяхме постигнали добър тон на разговора, не беше трудно да го попитам защо поведението му се промени. Той каза: "Добре, ще ти кажа. Имаше една жена, която работеше за нашата компания. Тя беше от онези "новородени" християни. Проповядваше на всички в офиса, намалявайки своята и продуктивността на другите служители. Когато напусна моята компания, отнесе неща, които не са нейни и ме остави с осемстотиндоларова телефонна сметка за извънградски разговори със сина й, който живееше в Германия." Бях съкрушен. За всички в онзи офис щеше да бъде трудно да слушат Божието Слово след нейното непокорство и кражба. Ето защо Павел ги предупреждава да не отвръщат и да не противоречат, нито да крадат, като вземат неща уж с малка стойност, но да доказват себе си истински лоялни и напълно надеждни и верни във всичко. Когато се покоряваме, работим упорито и се подчиняваме на правилата и законите на нашите работодатели и училища, ние сме свидетели за благодатта на нашия Господ Исус Христос. На друго място апостолът напътства: "Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, катоработитене за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа. Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци" (Колосяни 3:22-23). Обърнете внимание на фразата "подчинявайте се във всичко". Няма значение колко неразумен може да изглежда вашият началник или учител. Покорството ви към него всъщност е покорство към Господа. Павел продължава: "Понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа" (Колосяни 3:24). Ако онази жена знаеше, че в действителност краде от Господа, тя никога не би го направила. Липсвало й е разбиране, както и страх от Бога. В следващия стих Павел продължава: "Който върши неправда, ще получи според неправдата си, и то безлицеприятие." Харесва ми начина, по който друг превод представя това: "Мудният работник, който извършвадолнокачествена работа, ще бъде държан отговорен. Това, че е християнин, не компенсира лошатаработа." По всяка вероятност на жената няма да търси отговорност собственика на таксиметровата служба или градското управление, но Господ ще я държи отговорна и ще й търси сметка на Христовото съдилище: "Затова и ревностно се стараем, билоу дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. Защото всички трябва да застанем открити предХристовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло" (2 Коринтяни 5:9-10).

ОБЩИ ВЪПРОСИ

Много хора казват, че няма да слушат лидери, които не живеят това, което проповядват. Но дали подобно мислене произлиза от покорство или от естествени разсъждения? Четем: "Тогава Исус продума на народа и на учениците Си,казвайки: На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат,правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат" (Матей 23:1-3). Исус заповядва покорство дори към покварени лидери, които не живеят това, което проповядват. Насочваше вниманието на мнозинствата към властите над тях, но не към личния им живот. Уочман Ний пише: "Какъв риск Бог е поел, като е поставил властите! Каква загуба би претърпял Той, ако делегираните власти,коитое поставил, го представят по недобър начин. Но Бог е поставил властите без да се бои. За нас е много по-лесно да сепокоряваме на властите без страх, отколкото за Бог да ги постави. Тогава можем ли да им сеподчиняваме безопасения, след като самият Бог не се е побоял да повери власт на хората? Както Той смело епоставил властите, така нека и ние да им се подчиняваме с дръзновение. Ако нещо е нередно, грешката не е наша, ана властите, защотоГоспод заявява: "Всеки човек да се покорява на властите, които са наднего" (Римляни13:1). Покорният трябва да се подчинява; Господ няма да ни държи отговорни, че сме се покорили на нещо нередно, но щетърси отговорност на делегираната власт за неправилното й действие. Непокорството обаче е бунт и по тази причина човекът, който е подвластен, трябва да отговаря пред Бога" ("Духовната власт"). Това е писано от човек, който е претърпял несправедливо отношение от властите. През тридесетте и четиридесетте години той е помагал в основаването на местни църкви в Китай. Бил е изцяло независим от чуждестранни мисионерски организации и е изиграл ключова роля за въвеждането на много хора в Божието царство. Неговата дейност разярила властите и през 1952 година е бил арестуван и признат за виновен във връзка с множество неверни обвинения. Хвърлили са го в затвора, където остава до смъртта си през 1972 година. Но неговият почтителен страх от Господа е бил свидетелство за мнозина в затвора и е допринесъл за спасението на немалко хора. Книгите му години по-късно все още говорят на множествата.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВЛАСТТА

В досегашното си послание съм изтъквал как да разпознаваме дадените власти, но е от изключителна важност приключвайки, тази глава, отново да подчертая вече казаното. В гражданската и обществената област разпознаването на законната власт не е трудно. Четем: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя,като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от Него" (1 Петрово 2:13,14). Разпознаваме публичните управители като хоРа, които са встъпили в служба с клетва или са били наети за правителствени работници. Към тях можем да причислим лидери на компании, наети учители или директори на образователни институции и ние знаем, че властта им е законна. Властта в дома е лесно разпознаваема. Когато една жена се омъжи, тя идва под авторите