Съдържание Цялата книга на една страница

Християните няма ли да смажат Сатана?

„А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас“ (Римляни 16:20).

Павел писа на църквата в Рим, че скоро ще видят Сатана смазан под нозете им. Очевидно Павел говореше преобразно. Те нямаше като група колективно да стъпят на главата на физическа змия. Те щяха да започнат участието си в колективно, общоцърковно събаряне на царството на Сатана. Това беше пореден етап в изпълнението на онова важно пророчество към Сатана: „Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“(Битие 3:15).

Войната между Христос и Сатана е етична. Когато двете армии се срещнат на бойното поле, християните имат достъп до съществено важното учебно пособие за етична война: Библията. Това дава на Христовите сили превъзхождащо потенциално предимство. Проблемът възниква, когато Неговите войски откажат да зачитат конкретните заповеди в Божия план за етичната битка. Неговите хора непрекъснато биват изтиквани от полето, защото губят в престрелките. Защо губят? Защото отхвърлят изричните поучения на Бога за Него самия, човека, закона, църквата, семейството, държавната власт и всички други области на отговорност, с които Библията се занимава. Но църквата в Рим можеше да бъде уверена. Те знаеха, че ще постигнат победата.


Вероятен отговор

„Нараняването на главата на Сатана е духовно нараняване. Божиите хора не завладяват видимото царство на Сатана. Те наистина побеждават неговите изкушения за тях като индивиди. Но това няма нищо общо с обществените явления.“


Моят отговор: Ако можем да победим индивидуалните изкушения на Сатана, как го правим? Придържайки се към Божия закон и разчитайки на Неговата благодат. Но ако постепенно се поставяме под дисциплината на Божия закон като индивиди, а също и като членове на Божията институционална църква, защо тази постепенна победа над Сатана да спре на вратите на нашите домове и нашите църкви? Какво ни пречи да доведем по-голяма част от света под Негово господство чрез разширяване на нашите отговорности като индивиди и като членове на църквата? Защо да не можем да постигнем същия успех извън дома и църквата? Например в образованието? Например в други области на живота? Защо Божият закон, съчетан с Божията благодат, да не може постепенно да освети („да отдели“ чрез етично съобразяване с Бога) цялото общество? Има ли нещо в Библията, което ни казва, че това, което работи за нас като индивиди и членове на църкви, неизменно ще претърпи неуспех, когато се приложи от вярващи мъже и жени в другите институции? Нима християните са компетентни в дома и църквата, но неизбежно некомпетентни навсякъде другаде? Защо християните трябва да страдат от комплекс за обществена непълноценност? Безсилно ли е нашето благовестие?

За допълнително изучаване: Римляни 8:37; Ефесяни 6:10-13; Яков 4:7; I Петрово 5:8-9; I Йоан 4:4; 5:4.