Съдържание Цялата книга на една страница

Тъй като Божият закон не може да ни убие, то не би ли ни помогнал да живеем?

„Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него“ (Рим. 6:8-9).

Христос нямаше защо да умира, защото Неговият живот беше безгрешен. Въпреки това Той умря, та ние да не умрем вследствие на нашия грешен живот. Когато говорим за смърт, ние говорим за втората смърт (Откровение 20:14). Ние все още умираме физически, което сочи назад към нашия грешен произход, а също към нашето продължаващо морално непокорство като нарушители на Божия закон.

Ние ще живеем с Него, в света след смъртта. Той беше възкресен от физическата смърт; така и ние ще бъдем възкресени от физическата смърт (1 Коринтяни 15 гл.). Грехът води до смърт – физическа смърт, а след това втората смърт на вечното наказание. Тъй като грехът по принцип не царува над нас, то и втората смърт не царува над нас. Така, Павел писа (не за физическата смърт, а за втората смърт): “О, смърт, де ти е победата? О, смърт, де ти е жилото?” (1 Коринтяни 15:55).

Ако смъртта повече не царува над нас по принцип, то заплахата от наказание за нашите престъпления по закон повече не царува над нас по принцип. Заплахата от земно наказание, да. Бог все още ни наказва за нашите грехове (Евреи 12:5-7). Заплахата от физическа смърт, да. Последствията от Адамовото престъпление са все още с нас. Но не и втората смърт.


Вероятен отговор

“Тъй като сме мъртви в Христа, не можем да умрем от втората смърт. Така, повече не сме задължени да зачитаме старозаветния закон. Христос плати цената. Ние живеем като свободни хора – свободни от товара на закона!”


Моят отговор: Да, Христос плати цената. Смъртното наказание, което грехът ни наложи – смъртно наказание, изявеночрез закона (но не и създадено от него) – е премахнато. Нашият Баща на небето е наказал Христос вместо нас. Ние сме осиновени морално в новороденото Божие семейство. Вече не сме лишени от наследство синове. Но трябва ли осиновените синове да се обърнат и да нарушат самите закони, които изявяваха тяхното положение като лишени от наследство синове?

Трябва да зачитаме старозаветния закон, дори вече да не се страхуваме от неговите последствия след възкресението. Най-малко, защото знаем за неговите последствия преди възкресението. Има земни благословения, свързани с покорството към закона, и земни проклятия, свързани с престъпването му (Второзаконие 28 гл.). Но далеч по-важно, Бог написа тези закони и Бащата осъди Сина Си за това, че ние сме ги престъпили.

В Първото послание на Йоан четем, че възможността ни да изпитваме нашето спасение – макар и не основата на нашето спасение – е основана на съществуването на Христовите заповеди. Павловите думи не противоречат на Йоановите. Павел зачита закона като инструкция за лично поведение, както и Йоан. А вие? Ако не, защо?

За допълнително изучаване: I Йоан 1:6-7; 2:3-6; 3:4, 10, 22-24; 5:2-3.