Съдържание Цялата книга на една страница

Трябва ли да ограничим областите, които ще осветим с нашата „светлина“?

„Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).

Тези думи на Исус се повтарят в I Петрово 2:12: „да живеете благоприятно между езичниците, така че, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.“

Смисълът на думите на Петър и на Павел е, че добрите дела, извършвани от новородените хора, могат да променят обществото. Хората, които виждат, че Божието слово има положително въздействие в моралния живот на другите, ще бъдат вдъхновени да прославят Бога, дори и да не са вярващи. Неновородените хора, въпреки положението си на нарушители на завета, все пак нормално имат достатъчно познание за добро и зло, за да предпочитат съседите им да вършат спрямо тях добро.

Благовестието има полезно въздействие вън от самата общност на вярващите. Защо? Защото благовестието се занимава с моралния живот в реалния свят. Въпрос: Трябва ли християните да твърдят, че това добро въздействие е ограничено единствено в семейството и църквата? А в квартала? А в образованието? А в деловите отношения? Но ако благовестието има положително въздействие в тези области на личната отговорност, какво да кажем за другите? Какво да кажем за политиката, правото и мениджмънта? Можем ли законно да изключим коя да е област от участие в светлината?


Вероятен отговор

„Християните са отговорни пред Бога за поведението си в техния личен живот. Те не са отговорни за институциите на този свят, които са изключително собственост на Сатана. Безполезно е да опитваме обществени реформи чрез добър пример. Сатана притежава този свят.“


Моят отговор: Защо тогава нашата светлина трябва да свети? Просто като свидетелство да доведе бунтовните хора до спасителна вяра? Ако това свидетелство е успешно и много бивши езичници приемат господството на Христос в своя живот, тогава какво? Трябва ли да им кажем да напуснат постовете си във властта? Трябва ли да им кажем, че те повече не са отговорни за правилното упражняване на тази власт, след като вече не са слуги на Сатана? Трябва ли да напуснат работата си? Или трябва да им кажем да изследват Божието слово за морални и институционални инструкции за благочестиво упражняване на властта?

Светлината на благовестието не осветява ли всяка област от живота? Следователно, не сме ли отговорни индивидуално пред Бога да упражняваме господство над нашите лични области на отговорно вземане на решения? Но как ще упражняваме тази отговорност? По кои правила? По кой стандарт?

Божият открит закон ни дава инструкции в областите на икономиката, държавната власт, историята и образованието. Защо да пренебрегваме закона Му, когато се намираме на отговорни постове? Защо да не направим най-доброто, което можем, за да се приложат Неговите закони?

За допълнително изучаване: Второзаконие 10:14; Псалм 24:1; Матей 28:18; Ефесяни 1:20-22; Филипяни 2:9-10.