Съдържание Цялата книга на една страница

Тези, които не се покоряват на Божия закон, не са ли „оръдия на неправдата“?

„Нито представяйте частите си като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и частите си на Бога като оръдия на правдата“ (Римляни 6:13).

Ние трябва да представяме себе си на Бога “като оживели от мъртвите.” Защо? защото наистина сме оживели от мъртвите! Ние сме етично живи и освободени от ужаса на втората смърт. Но ако сме етично живи, тогава трябва да не действаме като тези, които са етично мъртви. Да “представяме себе си на Бога” е същото като да действаме съобразно Божия закон. Ние трябва да бъдем подражатели на Христовата съвършена човешка природа. Той последва Божия закон; така трябва и ние да правим.

Ако това не е истина, тогава какво може да означава изразът “оръдия на неправдата”? Това не означава ли неновородени тела и умове? Павел не противопоставя ли тези управлявани от греха оръдия с оръдията на правдата? Трябва ли християните да ходят в същите пътеки на неправдата като грешниците? Когато казва “членове,” Павел няма ли предвид нашите мисли и действия, тъй като те отразяват състоянието на душата на всеки човек? Накратко, добрият плод н есе ли произвежда от добри растения?

Ако грехът вече не царува в нашите безсмъртни души във втората смърт, защо трябва той да царува в нашите членове, т.е. нашите смъртни тела? Не е ли това, което Павел пита в Рим. 6 гл.? Не се ли нуждаем от Божия закон да ни каже дали издържаме Божието изпитание?


Вероятен отговор

“Ние представяме себе си на Бога, когато Го обичаме и когато обичаме Неговите хора. Ние се молим към Него и реагираме на Неговите отговори на нашите молитви. Това няма нищо общо със старозаветния закон.”


Моят отговор: Павел изяснява в Римляни 13:10, любовта означава изпълнение на предписанията на закона. “Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.” Но как знаем подробно кое върши или не върши зло на ближния, ако не чрез Божия закон? Кой друг стандарт е толкова надежден, колкото и Божието открито слово? Ако се отделим от конкретните подробности на Божия старозаветен закон, освен когато имаме изрично свидетелство от новозаветен автор за всяка промяна, какво ще сложим на негово място? По кой стандарт?

Нашите духовни тела трябва да разкриват нашето духовно състояние пред Бога. Ако сме новородени, не трябва ли нашите видими действия, както и нашите мисли, да са съобразени с Неговите вечни стандарти за праведност (Матей 5:28)? Ако сме защитени от втората смърт, не трябва ли нашите смъртни тела да свидетелстват на другите за Божията благодат в даряването на тази защита? Не трябва ли нашите действия да сочат към живота отвъд гроба, вместо към смъртта отвъд гроба? Не трябва ли да има някаква етична приемственост между нашия живот сега и живота ни отвъд гроба? Не трябва ли да растем в зрялост, докато ставаме по-възрастни? Трябва ли да станем беззаконници? Как Павел определя беззаконието?

За допълнително изучаване: Изход 21; Второзаконие 6:1-9, 16-25; 29:1-29; Псалм 119:33-56.