Съдържание Цялата книга на една страница

Приложение към Част 1

Исторически изповеди на вярата

Вашите преподаватели биха могли да поемат следния подход, когато започнете да им задавате тези въпроси, или когато им покажете тази книга. Те може да кажат: “Този материал е еретически. Само шепа хора в историята на църквата някога са вярвали такива неща за върховната власт на Бога. Това, което съм ви поучавал, е това, което повечето християни винаги са вярвали почти 2000 години.”

Този отговор е неправилен. Напротив, това което големите теологически ръководители на църквата са прогласявали е, че Бог, и само Бог е върховен владетел на Своето създание, и следователно Бог предопределя хората за небето или ада. Човек е морално безсилен да приеме Божието спасение, освен ако Бог конкретно го упълномощи да повярва в Христос. Това определено е било учението на Св. Августин, и той е написал пространна критика срещу човека, който е поучавал противното, еретикът Пелагий. Може да прочетете неговите анализи в том 5 на The Nicene and Post-Nicene Fathers, редактирана от Philip Schaff (Grand Rapids, Michigan Eerdmans Publishing Co.): Saint Augustine’s Anti-Pelagian Works. Това е било също учението на Мартин Лутер. Може да прочетете неговата унищожителна критика на хуманиста Еразъм, който твърдял както Пелагий, че човек има свободна воля да приеме или отхвърли благовестието. Отговорът на Лутер е озаглавенРобството на волята (1525). Това е един от най-важните документи на протестантската Реформация. Той все още е в печат.

Това определено е било вярването на Чарлс. Х. Спърджън, великият баптистки проповедник от края на 19 век. Той проповядва прочута проповед върху “Изборът,” основана върху II Солунци 2:13-14, която е препечатана в неговия New Park Street Pulpit, Vol. 1. Неговата позиция е обобщена в книгата на Йейн Мъри, The Forgotten Spurgeon (Carlisle, Pennsylvania: Banner of Truth Trust). Но проверете дали получавате оригиналните текстове или копия на оригиналите. През 50-те години “цензурирани” издания на съчиненията на Спърджън бяха отпечатани от безскрупулен фундаменталистки ръководител, който умишлено премахна всички текстове за предопределението от преработените проповеди на Спърджън (и призна, че го е направил в писмо, което аз лично съм видял). И както казах, имало е умишлени усилия от страна на много преподаватели да заблудят студентите по отношение на определени доктрини на вярата.

Аз съм подбрал съответни изявления на няколко църковни течения, за да докажа моето твърдение: Епископалното (Англиканското), Баптиското, Конгрешанското, Лутеранското, Реформисткото и Презвитерианското. Всеки, който ви казва, че върховната власт на Бога не е била основното вярване на ортодоксалните християни през вековете е или лъжец, или неосведомен за това, което казва, или дефинира “ортодоксални” различно от това, което историческите изповеди на вяра са поучавали. Във всеки случай църковната история застава срещу него. Ще застане ли срещу теб също?

Баптистка изповед на вярата

Глава III – За Божиите декрети

1. Бог е (Исая 56:10; Ефесяни 1:11; Евреи 6:17; Римляни 9:15,18) постановил в Себе Си, от вечността, според най-мъдрия и свят съвет на Своята Собствена воля, свободно и непроменимо, всичко, което става; като все пак нито е Бог авторът на греха (Яков 1:13; I Йоан 1:5), нито има каквото и да е общение с него; нито пък се налага насилие над волята на създанието, нито при това са отнети свободата или смисъла на второстепенните фактори, но по-скоро (Деяния 4:27-28; Йоан 19:11) са установени; в което се проявява Неговата мъдрост в управлението на всичко, и Неговата мощ и вярност (Числа 23:19; Ефесяни 1:3-5) в изпълнението на Неговия декрет.

2. Макар, че Бог знае това, което може или би могло да се случи при всички (Деян. 15:18) предполагаеми условия; все пак, не може да се каже, че Той не е заповядал нещо, само защото го е видял като бъдеще или като нещо, което би могло да се случи при тези условия.

3. По Божия декрет, за изява на Неговата слава, (I Тимотей 5:21; Матей 25:41) някои хора и ангели са предопределени за вечен живот чрез Исус Христос, за (Ефесяни 1:5,6) похвала на Неговата славна благодат; други са оставени да действат в греха си за своето (Римляни 9:22,23; Юда 4) справедливо осъждане, за похвала на Неговата славна справедливост.

4. Тези ангели и хора така предопределени и предназначени, са конкретно и непроменимо сътворени; и техният (II Тимотей 2:19; Йоан 23:18) брой е така определен и окончателен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален.

5. Онези човеци (Ефесяни 1:4,9,11; Римляни 8:30; II Тимотей 1:9; I Солунци 5:9), които са предопределени за живот, Бог, преди създанието на света, според Своята вечна и неотменима цел и тайния съвет и благото намерение на волята Си, е избрал в Христа за вечна слава, единствено от чиста благодат и любов; (Римляни 19:13,16; Ефесяни 2:5,12) без какво да е друго нещо в създанието като условие или причина за това.

6. Както Бог е назначил избраните за слава, така е, според вечното и свободно намерение на Своята воля, предопределил (I Петрово 1:2; II Солунци 2:13) всички съответни пътища, по които тези, които са избрани, бивайки отпаднали в Адам (I Солунци 5:9,10), са изкупени в Христа, ефективно (Римляни 8:30; II Солунци 2:13) призвани към вяра в Христа, чрез Неговия дух, действащ в съответното време, оправдани, осиновени, осветени и пазени в Неговата мощ чрез вяра (I Петрово1:6) за спасение; нито кои да е други са изкупени от Христа, или ефективно призвани, оправдани, осиновени, осветени и спасени, освен единствено избраните (Йоан 10:26; 17:9; 6:64).

7. Учението за тази велика тайна за предопределението трябва да се поучава с особено благоразумие и грижа, така че хората, служещи на Божията воля, открита в Неговото слово и произвеждащи покорство към нея, да могат, от сигурността на своето призвание, да бъдат уверени за своето (I Солунци 1:4,5; II Петрово 1:10) вечно избиране; така че това учение да дава причина (Ефесяни 1:6; Римляни 11:33) за хваление, благоговение и възхищение пред Бога и (Римляни 11:5, 6, 20) за смирение, усърдие и изобилна (Лука 10:20) утеха за всички, които искрено се покоряват на благовестието.

Глава IХ – За свободната воля

1. Бог е надарил човешката воля с онази естествена свобода и власт да действа по избор, който е (Матей 17:12; Яков 1:14; Второзаконие 30:19) нито принуден, нито по някаква естествена необходимост определен да върши добро или зло.

2. Човекът, в състоянието си на невинност, е имал свобода и власт да желае това (Еклесиаст 7:29), което е добро и угодно на Бога; но все пак (Битие 3:6) е бил променим, така е можел да отпадне от него.

3. Човекът, чрез падането си в състояние на грях, напълно е изгубил (Римляни 5:6; 8:7) всяка способност да желае какво да е духовно добро, съпътстващо спасението; така че, като естествен човек, бивайки напълно враждебен на това добро и (Ефесяни 2:1,5) мъртъв в греха, не е способен, чрез своята собствена сила, да (Тит 3:3-5; Йоан 6:44) да се обърне или да се приготви за него.

4. Когато Бог обръща грешника и го привежда в състояние на благодат, (Колосяни 1:13; Йоан 8:36) Той го освобождава от неговото естествено робство под греха и единствено чрез Своята благодат му дава способност (Филипяни 2:13) свободно да желае и да върши това, което е духовно добро; като все пак, по причина на неговите (Римляни 7:15, 18, 19, 21, 23) остатъчни пороци той не върши и не желае съвършено това, което е добро, но също желае това, което е зло.

5. Човешката воля е става (Ефесяни 4:13) съвършено и непроменимо свободна единствено към Бога само в състоянието на слава.

Глава Х – За ефективното призвание

1. За онези, които Бог е предопределил за живот, Му е било угодно, в назначеното и приетото от Него време, да ги призове ефективно (Римляни 8:30; 11:7; Ефесяни 1:10,11; II Солунци 2:13,14) чрез Своето слово и Дух, от онова състояние на грях и смърт, в което те са по природа, към благодат и спасение (Ефесяни 1:1-6) чрез Исуса Христа; просвещавайки умовете им, духовно и спасително, за да (Деяния 26:18; Ефесяни 1:17,18) разберат Божиите неща; премахвайки техните (Езекиил 36:26) сърца от камък и давайки им сърца от плът; обновявайки тяхната воля и чрез Своята всемогъща власт определяйки ги (Второзаконие 30:6; Езекиил 36:27; Ефесяни 1:19) на това, което е добро, и ефективно привличайки ги към Исус Христос; като все пак те идват (Псалм 110:3) свободно, направени да го желаят чрез Неговата благодат.

2. Това ефективно призвание е резултат единствено от Божията свободна и специална благодат (II Тимотей 1:9; Ефесяни 2:8), не от какво да е нещо в самия човек, нито от каква да е власт или сила в създанието, съдействаща с Неговата специална благодат (I Коринтяни 2:14; Ефесяни 2:5; Йоан 5:25), като създанието е напълно пасивно, и, бивайки разбудено и обновено от Святия Дух, по този начин придобива способност да отговори на този призив и да приеме благодатта, която е предложена и изразена в него, с не по-малка (Ефесяни 1:19,20) власт от тази, която възкреси Христа от мъртвите.

3. Избраните младенци, починали в детството, са (Йоан 3:3, 5, 6) новородени и спасени от Христос чрез Духа; Който работи когато, където и (Йоан 3:8) както Му е угодно; така също са и всички останали избрани, които са неспособни да бъдат външно призвани чрез служението на словото.

4. Другите, неизбраните, макар че може да са призвани чрез служението на словото (Матей 13:20, 21; 22:14; Евреи 6:4, 5) и може да имат някои общи проявления на Духа, но да не са ефективно привлечени от Отца, те нито ще, нито могат наистина (Йоан 6:44, 45, 65; I Йоан 2:24, 25) да дойдат при Христа и следователно не могат да бъдат спасени; много по-малко могат хората, които не приемат християнската религия, (Деяния 4:12; Йоан 4:22; Йоан 17:3) да бъдат спасени; колкото и усърдни са да подредят живота си според естествената светлина и закона на тази религия, която изповядват.

Лондонска Изповед, 1689

* * *

Следователно, не е новина това, което аз проповядвам; не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези здрави стари учения, наречени галено Калвинизъм, но които със сигурност и наистина са откритата истина от Бога в Христа Исуса. С тази истина аз се отправям назад в миналото и, докато вървя, виждам баща след баща, изповедник след изповедник, мъченик след мъченик, посрещащи ме, за да ми стиснат ръката. Ако бях пелагианец, т.е. вярващ в доктрината за свободната воля, щях с векове да вървя напълно сам. Тук или там някой еретик с не много почтен характер може да се появи и да ме нарече брат. Но приемайки тези неща да бъдат стандарт на моята вяра, аз виждам земята на древните населена с мои братя – виждам множества, които изповядват същото, което и аз изповядвам, и признават, че това е религията на Божията Църква.

Чарлз Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I (1856)

* * *

Няма такова нещо да проповядваме Христа и Него разпнат, без да проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е само галеното му име; Калвинизмът е благовестието и нищо друго. Аз не вярвам, че можем да проповядваме благовестието, ако не проповядваме оправдание чрез вяра без дела; ако не проповядваме върховенството на Бога в Неговата повеля на благодатта; ако не издигнем избиращата, непроменима, вечна, неотменима, покоряваща любов на Йеова; нито мисля, че можем да проповядваме благовестието, ако не го основем на специалното и конкретно изкупление на Неговите избрани и избрания народ, който Христос изстрада на кръста; нито мога да възприема благовестие, което оставя светиите да отпаднат, след като са били призвани, и изпраща Божиите деца да горят в огъня на проклятието, след като веднъж са повярвали в Исус Христос. От такова благовестие се отвращавам.

Чарлз Спърджън
Автобиография (1897)

* * *

Конгрешанска изповед на вярата

Глава 3 – За Божия вечен декрет

1. Бог, от вечността, според най-мъдрия и свят съвет на Своята Собствена воля, свободно и непроменимо е определил всичко, което става; като все пак нито е Бог авторът на греха, нито пък се налага насилие над волята на създанията, нито са отнети свободата или смисъла на второстепенните фактори, но по-скоро са установени.

2. Макар, че Бог знае това, което може или би могло да се случи при всички предполагаеми условия; все пак, не може да се каже, че Той не е заповядал нещо, само защото го е видял като бъдеще или като нещо, което би могло да се случи при тези условия.

3. По Божия декрет, за изява на Неговата слава, някои хора и ангели са предопределени на вечен живот, а други предопределени на вечна смърт.

4. Тези ангели и хора, така предопределени и предназначени, са конкретно и непроменимо сътворени и техният брой е така определен и окончателен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален.

5. Тези от хората, които са предопределени за живот, Бог, преди създанието на света, според Своето вечно и непроменимо намерение и тайния съвет и благото намерение на Своята воля, е избрал в Христа за вечна слава, единствено в резултат на Своята свободна благодат и любов, без каквото и да било предвиждане за вяра или добри дела или устояване в тях или какво да е друго нещо в създанието, като условия или причини за избора, и всичко за похвала на Неговата славна благодат.

6. Както Бог е назначил избраните за слава, така според вечното и свободно намерение на Своята воля е предопределил всички пътища за това. Поради което тези, които са избрани, бивайки паднали в Адам, са изкупени в Христа, ефективно призвани към вяра в Христа чрез Духа, действащ в съответното време, оправдани, осиновени, осветени и пазени чрез Неговата мощ чрез вяра за спасение. Нито кои да е други са изкупени в Христа или ефективно призвани, оправдани, осиновени, осветени и спасени, освен избраните.

7. За останалите от хората на Бога Му е било угодно, според неизследимия съвет на Неговата Собствена воля, по който Той дава или отнема милост, както Му е угодно, за слава на Неговата върховна власт над Неговите създания, да ги предназначи и определи за немилост и гняв за техния грях, за похвала на Неговата славна справедливост.

8. Учението за тази велика тайна на предопределението трябва да се поучава с особено благоразумие и грижа, та хората, служещи на Божията воля и показващи покорство към нея, да могат, от сигурността на тяхното ефективно призвание, да бъдат уверени за своето вечно избиране. Така това учение трябва да води към хваление, благоговение и възхищение пред Бога и към смирение, усърдие и изобилна утеха за всички, които искрено се покоряват на благовестието.

Глава 9 – За свободната воля

1. Бог е надарил човешката воля с тази естествена свобода и власт да действа по избор, който е нито принуден, нито по каква да е абсолютна необходимост или естество определен да върши добро или зло.

2. Човекът в своето състояние на невинност е имал свободата и властта да желае и да върши това, което е добро и благоугодно на Бога; но все пак е променлив, така че може да изпадне от него.

3. Човекът, със своето падение в състояние на грях, напълно е загубил своята способност да желае какво да е духовно добро, съпътстващо спасението; така че като естествен човек е напълно враждебен на това добро и, мъртъв в греха, не е способен чрез своята собствена сила да се обърне, или да се приготви за него.

4. Когато Бог обръща грешника и го привежда в състояние на благодат, Той го освобождава от неговото естествено робство под греха и чрез тази благодат единствено му дава способност да желае и да върши това, което е духовно добро; като при това, поради остатъчни пороци, той не върши съвършено, нито желае само това, което е добро, но също желае това, което е зло.

5. Човешката воля става съвършено и непроменимо свободна да върши само добро единствено в състоянието на слава.

Глава 10 – За ефективното призвание

1. Всички тези, които Бог е предопределил за живот, и само тях, било Му е угодно, в Неговото назначено и благоприятно време, ефективно да призове чрез Своето Слово и Дух, от това състояние на грях и смърт, в което те са по естество, към благодат и спасение чрез Исус Христос; просвещавайки умовете им духовно и спасително, за да разберат Божиите неща, премахвайки тяхното сърце от камък и давайки им сърце от плът; и ефективно привличайки ги към Исус Христос; Като при това, те идват свободно, направени да го желаят чрез Неговата благодат.

2. Този ефективен призив е резултат единствено от Божията свободна и специална благодат, не от какво да е предвидено нещо в човека, който е напълно пасивен, докато не бъде събуден и обновен от Святия Дух, така получавайки способност да отговори на този призив и да приеме благодатта, предложена и изразена в него.

3. Избраните младенци, починали в детството, биват новородени и спасени от Христа, който действа когато, където и както Му е угодно: така са и всички други избрани, които са неспособни да бъдат външно призвани чрез служението на Словото.

4. Другите, неизбраните, макар че може да са призвани чрез служението на Словото и може да имат някакви общи проявления на Духа, но все пак не са ефективно привлечени от Отца, те нито идват, нито могат да дойдат при Христа и следователно не могат да бъдат спасени; много по-малко могат хората, неизповядващи християнската религия, да бъдат спасени по какъвто и да е друг начин, колкото и да са усърдни да подреждат живота си според естествената светлина и закона на религията, която изповядват; и да се твърди и поддържа, че те могат, е гибелно и достойно за отвращение.

Савойска Изповед на Вярата, 1658

* * *

Епископална (Англиканска) изповед на вярата

Х. За свободната воля

Състоянието на човека след падението на Адам е такова, че той не може сам да се обърне и да се приготви, чрез своя собствена естествена сила и добри дела, за вяра и призвание в Бога. Поради което ние нямаме власт да вършим добри дела, угодни и приемливи за Бога, без Божията благодат чрез Христа да ни води, за да имаме добро желание, и да работи с нас, когато имаме това добро желание.

ХVII. За предопределението и избора

Предопределението за Живот е вечното намерение на Бога, чрез което (отпреди създанието на света) Той завинаги е повелил по Своя таен за нас съвет, да освободи от проклятие и осъждение тези от хората, които е избрал в Христа, и да ги доведе чрез Христа до вечно спасение, като съдове направени за почит. Поради което, тези, които са надарени с такъв величествен дар от Бога, са призвани по Божието намерение чрез Неговия Дух, действуващ в съответното време: Те по Благодат се покоряват на призива: Безусловно са оправдани: Направени са Божии синове чрез осиновяване:Съобразени са с образа на Неговия единороден Син Исус Христос: прилежават благочестиво в добри дела, и накрая, по Божията милост, достигат до вечно блаженство . . . Благочестивият размисъл за Предопределението и нашето Избиране в Христа е изпълнен със сладка, приятна и неизразима утеха за благочестивите хора, тъй като те чувствуват в себе си работата на Христовия Дух, умъртвяващ делата на плътта и техните телесни части и извисяващ ума им към високите и небесни неща, както и защото той величествено установява и потвърждава радостта им в Христа от вярата им във вечното Спасение и горещо разпалва тяхната любов към Бога.

Тридесет и девет клаузи, 1563

* * *

Лутеранска изповед на вярата

Следователно, фундаментално е необходимо и полезно за християните да знаят, че Бог не предузнава нищо случайно, но че Той предвижда, възнамерява и върши всичко съгласно Своята непроменима, вечна и непогрешима воля.

Главната и единствена утеха на християнина във всяко нещастие лежи в знанието, че Бог не лъже, но прави всички неща да станат неотменимо и че Неговата воля не може да бъде възпрепятствувана, променена или забавена.

Бог със сигурност е обещал Своята благодат на смирените: тоест, на тези, които ридаят и са се отчаяли от себе си. Но човек не може да бъде докрай смирен, докато не осъзнае, че неговото спасение е недостижимо далеч от неговите собствени сили, съвети, усилия, желания и дела и зависи абсолютно от волята, съвета, удоволствието и делото на Друг – самия Бог. Докато той е уверен, че може да направи дори най-малък принос към своето спасение, той остава самоуверен и не е докрай отчаян от себе си и следователно не е смирен пред Бога; и планира за себе си (или поне се надява и копнее за) положение, случай, дело, които ще му доведат крайното спасение. Но този, който е вън от съмнение, че неговата съдба зависи единствено от Божията воля, се е отчаял напълно от себе си, не избира нищо за себе си, но чака Бог да работи в него; и такъв човек е много близо до благодатта за неговото спасение.

Мартин Лутер, 1525

* * *

Презвитерианска изповед на вярата

Глава III – За Божия вечен декрет

I. Бог, от началото на вечността, по най-мъдрия и свят съвет на Своята воля, свободно и непроменимо е наредил всичко, което става: все пак, нито е Бог авторът на греха, нито се налага насилие над волята на създанията, нито са отнети свободата и смисъла на второстепенните фактори, но по-скоро са установени.

II. Макар че Бог знае всичко, което може или би могло да се случи при всички предполагаеми условия; все пак не може да се каже, че Той не е наредил нещо само защото го е видял като бъдеще или като нещо, което ще се случи при тези условия.

III. По Божията наредба, за изява на Неговата слава, някои хора и ангели са предназначени за вечен живот, а други предопределени за вечна смърт.

IV. Тези ангели и хора, така предопределени и предназначени, са конкретно и непроменимо сътворени; и техният брой е толкова определен и окончателен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален.

V. Тези от хората, които са предопределени за живот, Бог, преди създанието на света, според Своето вечно и непроменимо намерение и тайния съвет и благото намерение на Своята воля, е избрал в Христа за вечна слава, в резултат единствено от свободна благодат и любов, без каквото и да било предвиждане за вяра или добри дела, или устояване в тях, или каквото и да било друго нещо в създанието, като условия или причини за това; и всичко за похвала на Неговата славна благодат.

VI. Бог, като е назначил избраните за слава, така, според вечното и свободно намерение на Своята воля, е предопределил всички пътища за това. Поради това, тези, които са избрани, бивайки паднали в Адам, са изкупени чрез Христа; ефективно призвани към вяра в Христа чрез Неговия Дух, работещ в съответното време; оправдани, осиновени, осветени и пазени от Неговата мощ чрез вяра за спасение. Нито кои да е други са изкупени в Христа, ефективно призвани, оправдани, осиновени, осветени и спасени, но само избраните.

VII. За останалите от хората, било е угодно на Бога, според неизследимия съвет на Неговата воля, по който Той дава или отнема милост, както Му е угодно, за слава на Неговата върховна власт над Неговите създания, да ги изостави и да ги определи на немилост и гняв за техния грях, за похвала на Неговата славна справедливост.

VIII. Учението за тази велика тайна на предопределението трябва да се поучава със специално благоразумие и грижа, та хората, служещи на Божията воля, открита в Неговото слово и показващи покорство, да могат, от сигурността на своето ефективно призвание, да бъдат уверени в своето вечно избиране. Така това учение трябва да дава повод за хваление, благоговение и възхищение пред Бога и за смирение, усърдие и изобилна утеха за всички, които искрено се покоряват на благовестието.

Глава IХ – За свободната воля

I. Бог е надарил човешката воля с тази естествена свобода, че тя е нито принудена, нито по някаква абсолютна необходимост по естество определена за добро или зло.

II. Човекът, в своето състояние на невинност, е имал свободата и властта да желае и да върши това, което е добро и благоугодно на Бога; но все пак променимо, така че той е можел да отпадне.

III. Човекът, чрез своето падение в състояние на грях, напълно е изгубил всяка способност да желае какво да е духовно добро, съпътстващо спасението; така че, като естествен човек, бивайки напълно враждебен на това добро и мъртъв в греха, не е способен, чрез своята собствена сила, да се обърне или да се приготви за него.

IV. Когато Бог обръща грешника и го привежда в състояние на благодат, Той го освобождава от неговото естествено робство под греха и единствено по Своята благодат му дава способност свободно да желае и да върши това, което е духовно добро; и все пак, по причина на остатъчен порок, той не върши съвършено, нито желае само това, което е добро, но също желае това, което е зло.

V. Човешката воля става съвършено и непроменимо свободна да върши само добро единствено в състоянието на слава.

Глава Х – За ефективното призвание

I. Всички тези, които Бог е предопределил за живот, и само тях, било Му е угодно, в назначеното и благоприятно за Него време, ефективно да призове, чрез Своето слово и Дух, от това състояние на грях и смърт, в което те са по естество, към благодат и спасение в Исуса Христа; просвещавайки умовете им духовно и спасително, за да разберат Божиите неща; премахвайки тяхното сърце от камък и давайки им сърце от плът; обновявайки техните желания и чрез Своята всемогъща власт определяйки ги на това, което е добро; и ефективно привличайки ги към Исус Христос; като при това те идват свободно, направени да го желаят чрез Неговата благодат.

II. Този ефективен призив е резултат единствено от Божията свободна и специална благодат, не от какво да е нещо, предвидено в човека; който е напълно пасивен, докато, събуден и обновен от Святия Дух, получи способност да отговори на този призив и да приеме благодатта, предложена и изразена в него.

III. Избраните младенци, починали в детството, са новородени и спасени в Христос чрез Духа, Който работи когато, където и както Му е угодно. Така са и всички останали избрани, които са неспособни да бъдат външно призвани чрез служението на словото.

IV. Другите, неизбраните, макар че може да са призвани чрез служението на словото и може да имат някакви общи проявления на Духа, все пак никога истински не идват при Христа и следователно не могат да бъдат спасени: много по-малко могат хората, които не изповядват християнската религия по какъвто и да е друг начин, колкото и да са усърдни да подредят живота си съгласно естествената светлина и закона на религията, която изповядват; и да се твърди и поддържа, че могат, е гибелно и достойно за отвращение.

Уестминстърска изповед на вярата, 1646

* * *

Реформистка изповед на вярата

ХV. За първоначалния грях

Ние вярваме, че, чрез непокорството на Адам, първоначалният грях се разпростря по цялото човечество; което е тление над цялата природа и наследствена болест, с която и самите деца са заразени още в утробата на майка си и която произвежда в човека всякакъв вид грях, на който се явява корен; и следователно е толкова противен и омразен в Божия поглед, че е достатъчен за осъждане на цялото човечество. Нито по някакъв начин бива премахнат или унищожен в кръщението; тъй като грехът винаги извира от този скръбен извор, както вода от фонтан; въпреки това, той не се вменява на Божиите деца за осъждане, но чрез Неговата благодат и милост им е простен. Не за да могат да почиват сигурно в греха, но усещането на това разложение трябва да прави вярващите често да въздишат, желаейки да бъдат избавени от това тяло на смъртта. Поради което ние отхвърляме грешката на пелагианците, които твърдят, че грехът произтича само от подражание.

ХVI. За вечния избор

Ние вярваме, че цялото потомство на Адам изпадна така в проклятие и унищожение чрез греха на нашите прародители, и Бог тогава изяви Себе Си такъв, какъвто е; тоест, милостив и справедлив: Милостив, защото избавя и запазва oт това проклятие всички, които Той, в Своя вечен и непроменим съвет на висша благост, е избрал в Христа Исуса, нашия Господ, без да гледа на техните дела: Справедлив, оставяйки другите в падението и проклятието, в което сами са влезли.

Белгийска изповед, 1561

следваща глава Препоръчано четиво