Съдържание Цялата книга на една страница

ПО-МАЛКО от победители ли сме?

“Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? (Защото, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден. Считани сме като овце за клане”) Не; във всичко това ставаме повече от победители, чрез Този, Който ни е възлюбил.“ (Римляни 8:35-37).

Можем ли да изпаднем от благодат? Ние без никакво съмнение ще бъдем изкупени; през изпитания, беди, гонение, оскъдица, голота, опасност или меч. Можете да разберете защо Павел написа този текст към църквата в Рим. Но какъв е неговият отговор на въпроса? Не! Във всички тези неща ние сме повече от победители.

Ето го отново: всички тези неща. Отново, всички неща съдействат ли за добро на тези, които са били призвани съгласно Божието намерение? Да, те със сигурност съдействат. Но как Бог може да гарантира това? Кат може Той да гарантира тази победа, ако е запазил за човека и за Сатана области на възможен бунт, чрез който Негови избрани могат да станат етични бунтовници, проклети от Бога? В края на краищата възможността може да стане действителност. Това означава “възможност.”

Отиването в ада ли е това, което Бог възнамерява да направи, когато обещава на Своите хора добро? Много особен смисъл на “добро”! Но ако те не могат да отидат в ада, тогава те са наистина избрани, наистина им е гарантирана победата. Те могат да бъдат преследвани, но не и отделени от Божията любов. Ако Божиите избрани могат да загинат, къде е тогава Божията победа?


Вероятен отговор

“Всъщност въпросът на Павел не е такъв, какъвто изглежда. Той изглежда риторичен, но не е. Той само изглежда, че казва, че нищо не може да ни отдели от Божията любов. Всъщност ние можем сами да се отделим от Божията любов. Освен това под “ние” той има предвид неопределени хора, макар и може би определения брой хора. След като умрем, тогава никой не може да ни отдели – онези от нас, които в действителност не са се отделили преди да умрат – от Божията любов.”


Моят отговор: Как може някой да бъде заплашен след смъртта с изпитания, беди, гонения и така нататък. Разбира се, починалите християни са спасени от отделянето от Божията любов чрез тези заплахи. Те не са заплашени повече. Но Павел говори за неотделяне от Божията любов по време на земния живот, когато тези заплахи са реални. Тогава кои са тези “ние” на земята, за които той говори?

Това “ние” не се ли отнася за всички новородени хора, всички, които са защитени от отделяне от Божията любов преди да умрат физически? Кой от “нас” може да отпадне? Ако “ние” не означава това, защо Павел споменава всички тези изпитания и скърби?

Също, защо употребява нещо, което е очевидно риторичен аргумент – “Кой може да ни отдели от Божията любов?” – ако всъщност вярва, че някой може? Как би могъл учител по библейска логика да използва неправилно думи по този начин? Как може избран човек да отпадне от благодатта?

За допълнително четене: Еремия 32:40; Йоан 5:24; 10:27; Филипяни 1:6; I Солунци 5:9, 23-24; II Солунци 3:3; I Петрово 1:4-5, 9.