Съдържание Цялата книга на една страница

„Плътски“ ли е Божият закон, или е свят, праведен и добър?

„Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха“ (Римляни 7:14).

Павел води своите читатели през сложни разсъждения. Той казва, че самото съществуване на Божия закон е изявило присъствието на греха на него и на цялото човечество. Първоначално той е бил предназначен да даде на човечеството по-пълен, по-производителен живот, но Адам и Ева злоупотребиха с Божията заповед. “И намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.” (Римляни 7:10). Това не е било Божия грешка; това е било грешка на Павел. Неговият грях го унищожи. “Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея” (ст. 11). Павловият извод е безпогрешно ясен: “Така че законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра” (ст. 12).

Законът не може да бъде отъждествяван с греха; по-скоро, той се противопоставя на греха. “Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но не бих познал греха освен чрез закона; защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: “Не пожелавай!” (Римляни 7:7). Не законът е враг на Павел, агрехът“Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, така че чрез заповедта грехът да стане много грешен”(ст. 13).

Въпрос: Защо толкова много вярващи в Библията християни днес не признават Божия закон като средство за разпознаване на греха?


Вероятен отговор

“Божият закон беше духовен за периода на Стария Завет, но да го смятаме за морално задължителен за християните в новозаветната епоха е да го направим плътски. На хората днес им е даден духът на живота, а не духът на робството.”


Моят отговор: Верните светии в Стария Завет преживяха ли освобождаване от моралното робство на греха? Да. Поставят ли се те все още под старозаветния закон като морално ръководство? Павел казва, че се е поставил, но законът го е убил. Защо? Защото още не е бил новороден. Дори в състоянието си на новороден той вижда война между своя изкупен дух и своите грешни страсти, наречени “плътта.” Има два закона воюващи в него: Божия закон и закона на греха“Но в частите си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (ст. 23). Той вика, “кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (ст. 24). Тогава отговаря на въпроса ми – въпрос, който противопоставя двата закона в живота му: “Благодаря Богу! Чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон” (ст. 25).

Има ли два различни закона? Субективно, да. Обективно, не. Павловият “стар човек” все още е убиван от присъдата на Божия закон. Но на обновения му ум е даден живот чрез същия този закон.

Ако искаме да подчиним “стария човек” в живота си, трябва да използваме Божия закон, както Павел направи. Няма друг начин.

За допълнително изучаване: Псалм 119:21; I Йоан 3:14; Римляни 3:20; 4:15; 5:13.