Съдържание Цялата книга на една страница

Павел не вярваше ли, че конкретните подробности на Божия закон все още важат?

„Защото писанието казва: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“; и: „Работникът заслужава заплатата си“ (I Тимотей 5:18).

Второзаконие 25:4 се занимава с отношението към воловете, използвани на полето. Това е един от най-незначителните закони в Стария Завет. Въпреки това Павел го цитира, за да покаже моралната необходимост от плащане на служителите и презвитерите за тяхната служба (1 Тимотей 5:17). Нещо толкова важно, като финансовата подкрепа за служението на проповядване и управление беше включено от Павел в този “незначителен” старозаветен закон.

Този закон е казусно приложение на общия принцип на справедливост или честност в Библията. Той е конкретно приложение на принципа, “Прави на другите както би желал да правят на теб.” Но Павел цитира Второзаконие, а не Исусовото “златно правило.”

Старозаветният закон ни дава както общите принципи, които ние наричаме Десетте Заповеди, така и конкретните приложения, които юристите наричат казусни закони. Конкретните подробности на закона никога не са били предназначени да бъдат отделени от общите принципи на справедливост или честност. “Духът” на закона се вижда в общите принципи на справедливостта; “буквата” на закона се вижда в конкретните примери. Бог изисква и двете.

Защо Павел цитира като морално обвързващ един “незначителен” библейски закон? Защото законът никога не е бил предназначен да бъде незначителен! Той е незначителен за нас, но не и за Бога (и за воловете).


Вероятен отговор

“Павел използва това незначително правило само като пример. Той нямаше предвид, че винаги ще бъде неморално да не се дава на воловете да ядат зърното на полето. Така е с всички старозаветни закони: те са само морални примери.”


Моят отговор: Напълно вярно: те наистина са морални примери. Въпрос: зачитаме ли един морален пример, ако нарушаваме неговите изрични условия? Зачитаме ли този пример, ако обвързваме устата на воловете? Не е ли по-вероятно общият принцип да изглежда незначителен за умовете на грешните хора, отколкото изричните примери? Изричните примери не ни ли съсредоточават върху истинския смисъл на общите принципи на справедливостта? Ако затворим очите си за конкретните подробности на примера, как бихме били сигурни, че зачитаме общия принцип в други случаи?В края на краищата, точно за това Павел предупреди Тимотей: християни, които не желаеха да подкрепят служението на църковните ръководители.

Ние нарушаваме общия принцип, когато нарушаваме подробностите. Така нареченият “морален пример” е морално валиден точно защото е морално задължителен. Ако не е морално задължителен, как би могъл да е морален пример? Как ще почитаме духа на закона докато нарушаваме конкретния пример? Ако общият принцип е задължителен, не са ли и примерите задължителни? И ако примерите не са задължителни, кое ще предпази хората от нечестиво тълкуване?

Отново трябва да зададем този съществен въпрос: По кой стандарт?

За допълнително изучаване: Марк 10:37; Деяния 23:1-5; Яков 2:9-11; I Коринтяни 9:9-10; 14:34; II Коринтяни 6:16-18; 13:1; Галатяни 5:14; Ефесяни 6:1-3.