Съдържание Цялата книга на една страница

Обичаме ли наистина братята си, ако не се покоряваме на Божия закон?

„Всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога; и всеки, който люби Оногова, Който е родил, люби и родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди“ (I Йоан 5:1-2).

Аргументите на Йоан не стават ясни веднага. Трябва да помислим за това, което той казва. Първо, ако вярваме в Исус, ние сме родени от Бога. Но как знаем дали наистина вярваме в Исус – вярваме в Него в спасителен смисъл? Защото сме родени (т.е. родени отново или родени отгоре [Йоан 3:3]) от Бога. Трето, и други са родени от Бога. Четвърто, трябва да обичаме Божиите деца като братя, ако считаме себе си за осиновени (етични, новородени) Божии синове.

Но какво означава “любов”? Топли чувства? Понякога. Лична привързаност към другите? Понякога. Вяра в другите? Понякога. Но какво трябва да означава винаги? Коя е определящата характеристика на любовта? Йоан ни казва:пазенето на Божиите заповеди.

Павел ни казва точно същото нещо. “Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате; защото, който обича другиго, изпълнява закона.” (Римляни 13:8). Павел казва, че ако сме направили всичко, което можем, за да зачитаме интересите на другия, изпълнили сме закона. Но как знаем неговите интереси? По кой стандартможем правилно да оценим тези интереси? Отново се връщаме към въпроса за библейския закон. Ако той не е нашият стандарт, кое е?


Вероятен отговор

“Да обичаш другия означава да имаш правилни взаимоотношения с този човек. Няма нищо общо с библейския закон, ако имаш предвид старозаветния закон. Личните взаимоотношения са това, което има значение, а не убиващите подробности на старозаветния закон.”


Моят отговор: Ако Старият Завет беше толкова “убийствено ограничителен,” да видим Римляни 13:8. Там се забранявавсякакъв личен дълг. Но Второзаконие 15 гл. позволява 7-годишен дълг в критични случаи. Кое е по-ограничително? (А критикуващият 100% ли избягва да влиза в дългове?)

Личните взаимоотношения са били също толкова важни в старозаветната епоха, както са и днес. Ето защо Бог даде Своя закон. Бог даде на старозаветните вярващи библейския закон, за да намали външния грях, по този начин намалявайки споровете. Старозаветният закон също напомняше на хората за вътрешния грях и отсъствието на лични заслуги – нуждата от заместителна кръвна жертва.

Важният за наблюдение факт е Павловото обяснение какво означава “любовта като изпълнение на закона.” То означава старозаветния закон: “Понеже Не прелюбодействай; Не убивай; Не кради; Не пожелавай; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: “Да обичаш ближния си както себе си.” Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта изпълнява закона.” (Римляни 13:9-10). Ако наистина обичате братята си християни, ще нарушавате ли съзнателно Божиите закони по отношение на личните взаимоотношения?

За допълнително четене: Левит 19:18; Матей 22:39; Йоан 13:34-35; I Йоан 4:20-21; Галатяни 5:14; Яков 2:8.