Съдържание Цялата книга на една страница

Няма ли хората да живеят по-дълго с напредването на Божието царство?

„Защото Той трябва да царува додето положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, ще бъде унищожена.“ (I Коринтяни 15:25-26).

Притчата за житото и плевелите набляга на постепенноста. Така е и с другите притчи за царството в Матей 13 гл. Но можем ли да вярваме в постепенността – прогресивното освещение – в областта на биологията? Да, смъртта ще бъде победена веднъж завинаги в края на времето. Но това е радикално преломно събитие. Ако очакваме прогресивно освещение обществено, икономически и т.н., като Божие благословение за налагането на Неговия закон, не трябва ли също да очакваме да видим постепенно удължаване на продължителността на човешкия живот, като свидетелство („залог“) за приближаващата победа над смъртта? Библейската етика и дългия живот не са ли свързани?

„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.“(Изход 20:12). Павел цитира този пасаж и отбелязва, че това е първата заповед с обещание (Ефесяни 6:2). Този закон и обещанието все още важат.

Ще стане ли повсеместен дългият живот в резултат от разширението на Божието царство? Това е, което Исая пророкува:„Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да е е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде считан за проклет.“ (Исая 65:20). Библейската етика и дългият живот наистина са свързани.


Вероятен отговор

„Тази голяма продължителност на живота е продукт от Христовата чудодейна намеса през милениалното царуване. Това царуване е персонално и физическо и изисква от нас да вярваме в преломно събитие в царството: второто идване на Христос и възкресението на вярващите.“


Моят отговор: Намаляването на продължителността на живота от Ной до Исус Навиев, от над 900 години до 70 (средно), продължи няколко века. Това не беше преломно събитие. То беше постепенен процес. Следователно, когато Библията обещава увеличаване на продължителността на живота преди крайния съд (Исая говори за живи грешници и смърт през този период), тя пророкува постепенно връщане към това, което хората са имали преди потопа. Защо да не вярваме в постепенността?

Ако Исая ни казва да вярваме в постепенното удължаване на живота в резултат от увеличаването на моралната самодисциплина под Бога и управлението на човешките институции по Божия закон, защо да е трудно да повярваме в нещо „дребно,“ като икономически растеж, или технологично развитие, или повече справедливост в управлението, или намаляване на войните? Ако самото тяло на човека може и ще изпита постепенно увеличаване на продължителността на живота, защо не и постепенно изцеляване на другите страни на човешкия живот – неща, които изглеждат далеч по-възможни за промяна от продължителността на живота? Земната победа наближава!

Защо толкова много християни проповядват земно поражение?

За допълнително изучаване: Изход 20:12; Второзаконие 5:16; Псалм 91:16; Притчи 3:2; Ефесяни 6:3.