Съдържание Цялата книга на една страница

Няма ли възкресението да бъде след милениума?

„Но всеки на свой ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия които са Негови. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила“ (I Коринтяни 15:23-24).

Първите плодове се принасяха на Петдесятница в Стария Завет. Те са първите плодове, принесени от труда на всеки човек. Христос беше не само Пасхата, но и Първия плод. Той беше първия принос. Ние ще сме следващия. Нашето възкресение е осигурено.

Притчата за житото и плевелите ни казва, че постепенността на развитието е характерна за Божието царство. Няма разделяне на житото и плевелите до свършека на времето. Този пасаж ни казва, че има само едно възкресение след Христовото: нашето възкресение. Тогава ще бъде краят.“

Тези, които вярват в 1000-годишно лично, физическо царуване на Христос на земята, трябва да твърдят, че „тогава“ покрива поне 1000 години (а може би 1007). Те го казват, за да накарат тяхната система за тълкуване на пророчествата да работи. Но никога не бихте обозначили 1000 години с „тогава,“ ако прочетете само този пасаж. Ние ще бъдем възкресени, и тогава идва крайният съд, свършекът на времето. Това идва след като Исус е съборил всички противници. Как ще го направи? Чрез Своя народ, който упражнява господство.


Вероятен отговор

„Неспособността на Църквата да упражнява власт без Исусовото физическо присъствие на земята е очевидна. Няма прогрес в обществото. Нещата се влошават. Те непрекъснато са се влошавали от I век досега. Христос няма да срази враговете Си чрез нас.“


Моят отговор: „За всичко имам сила чрез Този, Който ме подкрепява.“ (Филипяни 4:13). Ако Павел има сила за всичко чрез Христос, тогава кое пречи на Христовата Църква да разшири Христовото управление на земята, действайки под Божия завет за господство (Битие 1:27-28; 9:1-7)? Нима Павел се опитваше да ни заблуди относно духовната сила на Бога? Нима искаше да загубим вяра във властта, дадена ни от Святия Дух, съчетан с Божия закон?

Очевидно историята на Църквата има периоди на възход и на падение. Но днес сме далеч по-добре, отколкото през I век. Всеки може да си позволи собствена печатна Библия. Имаме историята на изповедите на вяра, която ни показва къде възникват неправилни тълкувания и как Църквата се е справяла с тях. Имаме комуникационни спътници. Имаме по-голямо богатство на глава от населението, резултат (първоначално) от протестантската трудова етика. Имаме повече отговорности, разбира се, но очевидно имаме повече влияние и власт. А това, което липсва, може да се постигне, ако и когато се върнем към вярата във всеобхватната сила на благовестието. Ако отричаме, че принципите на Божието царство могат да променят света, не казваме ли с това, че тези принципи са обществено безсилни?

За допълнително изучаване: Исая 56:3-8; 59:19-21; 62:1-12; 66:7-23; Захария 14:20-21.