Съдържание Цялата книга на една страница

Не трябва ли „градът на хълма“ да бъде пример за света?

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи“ (Матей 5:14-15).

Основното послание на Христос към нас в този пасаж е, че трябва да бъдем пример за праведност в света. Тази светлина трябва да бъде както индивидуална, така и колективна: в църквата и навсякъде, където християните упражняват власт в някоя институция.

Евангелската функция на „града на хълма“ съответства на евангелската функция на старозаветното общество.

Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик, че да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йеова нашият Бог всеки път, когато Го призоваваме? (Второзаконие 4:5-7).

Библейският закон е самата основа на Божията цивилизация.


Вероятен отговор

“Град на хълма“ може да звучи като че ли представлява цяла цивилизация, но е само преобраз за начина, по който управляваме нашите църкви. Ние трябва да бъдем добри примери като Христово тяло. Но този пасаж въобще няма приложение в обществото. Ние не сме град, както беше Израил: отделен от другите градове. Ние сме примесени в обществото като цяло.”


Моят отговор: „Народите“ продължават да съществуват отделно до последните дни. Относно небесния град, който е новият Ерусалим, „И народите ще ходят по неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща.“ (Откровение 21:24). Като развиваме християнските общества към този ден, не служим ли като светлина на всички народи във всеки случай, когато благовестието има формиращо влияние върху някоя нация? Не трябва ли да се борим да създадем общество, което ще свети морално пред другите народи, така както се опитваме да го правим в нашите семейства, църкви и нашия бизнес?

Очевидно, този пасаж важи и за индивиди, и за групи от християни. Въпреки това много библейски учители прекарват произволно една черта до политиката и казват, „Дотук, и нито крачка по-нататък, Исусе. Твоето слово не се отнася за тази област от живота. Да, от Израел се изискваше да свети и Израел имаше по-малка светлина от тази, която ние имаме, защото Ти дойде. Но християните имат по-малко отговорност!“

Благочестивото общество пред очите на езичниците е било важна част от благовестието в Стария Завет. Защо не и днес?

За допълнително изучаване: Псалм 86:9; 87; Исая 2:2-4; 60:1-9; Филипяни 2:15; I Пет. 2:9-12.