Съдържание Цялата книга на една страница

Не са ли хората определени предварително за вечен живот?

“Защото така ни заповяда Господ казвайки: “Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята”. И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот” (Деяния 13:47-48).

Текстът е ясен. Имаше езичници, които чуха проповедта на Павел и Варнава. Някои бяха определени за вечен живот, а други не. “И повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.” Не би могло да бъде по-ясно. В благовестието за спасение повярваха нито един по-малко, отколкото са били определени за вечен живот, и нито един повече.Всички, които: съотношение “едно към едно.”

Съществува ли случайна страна на спасението? Съществуват ли някакви хора, избрани от Бога да достигнат положението на осиновени синове и после осуетяващи Божия избор или чрез отказ да повярват в благовестието отначало, или като повярват, че обръщат и после отпадат от вярата? Има ли други, които не са определени за вечен живот, но някак си, чрез Божията благодат (и все пак не по Неговия план), повярват в посланието и приемат спасението? С други думи, има ли библейско свидетелство, което показва, че съотношението между тези определени за спасение, и тези, които го постигат, не е едно към едно? Това, което е описано в Деяния 13:48, случайно ли е само по себе си – отделно събитие, което не е олицетворение на Божия план за спасение? Накратко, има ли несъответствие между определените и тези, които в действителност са се обърнали?


Вероятен отговор

“Гръцката дума, преведена като “определен,” е преведена неправилно. Тя всъщност означава нещо като “предразположен към.” Има само склонност към спасение. Не съществува съотношение “едно към едно” между определените от Бога хора да бъдат спасени – каквото, във всеки случай, Бог не прави – и човешкия отговор.”


Моят отговор: Опитайте се да намерите някой превод на Библията, който не използва “определен” или някаква разновидност на “определен.” American Standart Version казва “определен.” Revised Standart Version казва „определен.” New English Bible казва “определен, предназначен.” New American Standart казва “назначен.” New International Version казва „назначен.” Глаголът е в страдателен залог.

Има ли някаква причина да вярваме, че това, което е описано в Деяния на апостолите, историята на разпространението на благовестието в най-ранните дни, не трябва да бъде считано като образец на ефекта на благовестието въобще? Има ли някаква причина да вярваме, че свидетелството на Лука за опита на ранната църква, по никакъв начин не е сравнимо с църковния опит през историята? По каква библейска причина в своя разказ за обръщането на езичниците в Антиохия Лука ще вкарва информация за Божията наредба за тези които се спасяват, ако такава информация е исторически уникална – еднократно събитие, което не може да бъде прието за универсално? Ако допуснем, че разказът на Лука не описва универсален феномен, не казваме ли, че Бог е променил начина на спасение? Ще дръзнем ли да го кажем?

За допълнително изучаване: Римляни 11:2; I Коринтяни 1:27-31; II Тимотей 2:10