Съдържание Цялата книга на една страница

Не са ли предопределени добрите ни дела?

“Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:10).

Тези думи са по-малко познати от ония, които ги предшестват: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-10). Редът на спасението е следният: 1) по Божията благодат; 2) чрез вяра; 3) за предопределени добри дела.

Думите “отнапред е наредил” са съществени. Наредено от кого? От Бога. Кога? Отнапред. Отново откриваме, че посланието на Павел към Ефеската църква фокусира върху това, което Бог е направил преди началото на времената. Неговото слово е сигурно и спасението им е сигурно.

Бог не просто предопределя момента на човешкото спасение във времето и на земята. Той също предопределя човешкия отговор на това спасение: добрите дела. Тъй като хората са възнаградени от гледна точка на своите дела (1 Коринтяни 3), Бог установява наследството на хората преди сътворението на света. Те ще извършат на земята предписаните им роли съгласно решението на Бога.

Ако това е неточно тълкуване, тогава какво е това, което Бог е наредил предварително? Просто възможности? Можем ли да бъдем спасени по благодат чрез вяра, и тогава да не правим нищо освен лоши дела? Тогава нямаше да сме християни (1 Йоан 1:3-6).


Вероятен отговор

“Това, което Бог нарежда, е живот на добри дела, който християните имат възможността да живеят. Той постановява предварителновъзможностите въобще, но от хората зависи да ги превърнат в конкретни реалности.”


Моят отговор: Павел се връща към своята тема за Бога като майстор занаятчия. “Ние сме Негово творение.” Лошо творение? Счупени съдове? Ненадеждни изпълнители? Злепоставящи името Му? Хора, които ще приемат Божието име като осиновени членове на Неговото семейство, и тогава ще излязат навън и ще грешат постоянно?

На какво основание Бог може да бъде уверен, че Неговите хора ще вървят в добрите дела, в който Той е наредил предварително да вървят, ако не може (или няма) да осигури каквото е наредил да става във всеки отделен случай? Какво добро е голата възможност за действие в един свят, който е в основата си неконтролиран от Бога и случаен в изхода на събитията? Какво добро са Божиите предварително наредени общи възможности в свят, ръководен от сърцата и умовете на конкретни индивиди – особено личности, които могат да отпаднат от благодатта, ако откажат да предпочетат Божиите “предопределени възможности” за вършене на добри дела?

Съдействат ли всички неща за добро на тези, които са призовани съгласно Неговото намерение (Римляни 8:28)? Не е ли възможно това обещание именно защото Бог вече е наредил добрите ни дела?

Бог напълно ли е зависим от нашите независими добри дела за да направи всички неща да съдействат за добро? Как би отговорил хуманистът на този въпрос?

За допълнително четене: I Коринтяни 12:3; Колосяни 3:12; I Петрово 1:2; II Петрово 1:3-10.