Съдържание Цялата книга на една страница

Не расте ли Божието царство бавно, докато изпълни земята?

„Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват под клончетата му“ (Матей 13:31-32).

Какво искаше да покаже Исус? Просто: докато изграждаме Божието царство, във времето и на земята, не трябва да очакваме големи чудодейни скокове. Трябва да очакваме процес на съзряване. Докато растем във вяра и познание, ще виждаме повече и повече от Христовото влияние в света. Исус каза на учениците, че не трябва да очакват някакъв голям катаклизъм да ги превърне във внушителна армия за една нощ. Не, царството е като малко синапово семе, което расте, за да придобие влияние по-късно. Започвайки от малкото, Църквата ще постигне успех с течение на времето.

Процесът на биологичен растеж е белязан от продължителност. Той е бавен. Той е относително постоянен. Не е еднообразен през всички периоди, разбира се. Някои периоди са белязани от по-голяма или по-малка скорост в развитието. Но учениците бяха предупредени да не очакват внезапен успех.

В същото време, бяха предупредени да не очакват някакъв постоянен застой. Синаповото семе, в края на краищата, расте до такава големина, че осигурява подслон за птиците. То устоява.


Вероятен отговор

„Синаповото семе е меко растение. То наистина расте от съвсем малко. Но то не е дъб. Не е като тревата. Нито покрива земята, нито покрива небето. То постига успех само в сравнение със своето малко начало.”


Моят отговор: Целият смисъл на тази притча е, че сравнителният растеж на синаповото растение е забележителен. То започва така невероятно малко, а расте пропорционално до огромен размер. Христос не сравняваше синаповото дърво с дъбовете; Той го сравняваше с малкото му семе. Той обърна внимание на огромното несъответствие между семето и съзрялото възрастно дърво.

Така е и с Божието царство. То започна много малко – малка секта в малък народ в средата на масивна империя. Но, с течение на времето, Църквата и нейното влияние нараснаха. (Христос не отъждествява царството с Църквата; Църквата е само една от страните на царството.) Влиянието на християните в много области е нараснало. Това влияние не е било еднообразно през всеки век. Някои векове са били епохи на обществено отстъпление на християните. (Нашата епоха е точно такъв период.) Въпреки това, синаповото дърво не е изкоренено. Бог го държи в земята, растящо във влияние и, в края на краищата, осигуряващо подслон за другите. Божието царство ще нараства като растение, до пълна зрялост.

Няма период на „изкоренено синапово дърво,“ в който на земята остават само злодейците, за да съзряват в своя грях. Иматпродължителност на развитието, и за доброто, и за злото.

За допълнително изучаване: Еремия 31:31-34; Езекиил 47:1-12; Михей 4:1-4; Авакум 2:14; Агей 2:7-9.