Съдържание Цялата книга на една страница

Не започна ли Христовото царство преди възкресението?

„Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас“ (Матей 12:28).

Паралелният текст в Лука е дори по-интересен: „Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.“ (Лука 11:20). Исус изгонваше бесовете, обявявайки по този начин идването на Неговото царство. Апостолите притежаваха същата способност, демонстрирайки продължаващата власт на Божието царство над Неговия враг, Сатана.

Царството започна с демонстрация на духовна власт. Но духовната власт има приложения в обществото. Тя означава намаляване на властта и влиянието на Сатана, както в случая с повярвалите Ефески магьосници, които събраха книгите си и ги изгориха, като общата стойност на книгите беше 50000 сребърника (Деяния 19:19) – огромна сума през първи век от Христа (Юда предаде Исус за 30 сребърника). „Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.“ (Деяния 19:20). Ударението върху преодоляването, върху побеждаването, е в основата на книгата Деяния на апостолите.

Първите апостоли нахлуваха в царството на Сатана. Сатана сега заема земята незаконно. Върху нас е отговорността да изхвърлим неговите демони от хората и да изхвърлим неговото влияние от обществото. Може да не изглежда да има много хора, обладани от демони, но общества, обладани от демони има навсякъде. Там, където по каква да е причина Божието слово се отхвърля като правилен начин на живот, задължително има някаква форма на демонично влияние.


Вероятен отговор

„Царството започна със служението на Исус. Но това царство беше прекъснато от разпъването Му. Царството, което действа днес, е само духовно царство, а не външното, обществено царство, което беше пророкувано в Стария Завет.”


Моят отговор: Ако царството е дошло, както Исус каза, тогава как би могло да бъде прекъснато от разпъването? В целия Нов Завет за царството се говори с принципите на кваса: растеж, зрялост, разширяване. Няма никакво споменаване за възможни внезапни прекъсвания, нито като резултат от Христовото разпъване, нито заради някакво преломно прекъсване преди завръщането на Христос да установи хилядагодишното царство. Това, което Исус винаги описва, е царство, белязано спродължителност.

Какво трябва да правим като членове на Неговото царство? Трябва да проповядваме благовестието и да изявяваме плодовете на правдата. Трябва да служим като сол в безвкусна епоха, като светлина в мрачна епоха и като посланици на нарастващо царство. Ако вършим тези неща добре, и ако Бог реши, че времето е назряло, защо нашите усилия да не произведат видимо, обществено значимо преобразуване, общество след общество? Ние очакваме приемането на благовестието да преобрази първобитните племена в джунглата. Толкова ли сме извратени от материалистичния хуманизъм, че не можем да видим какви промени са възможни в нашата цивилизация? Не се ли нуждаят съвременните хуманистични нации от библейско преобразуване, колкото и първобитните общества? Не може ли благовестието да работи и в нашите общества?

За допълнително изучаване: Матей 3:2; 4:17; 10:7; 12:28; 16:28; Марк 1:15.