Съдържание Цялата книга на една страница

Не е ли неморално за хората да правят секс с животни?

„И с никое животно да не се съвъкупиш та да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно за да се съвъкупи с него; това е мръсота“ (Левит 18:23)

Кой християнин не би потвърдил неморалността на такова действие? Защо въобще да го включваме в тази книга? Просто Новият Завет не споменава содомията. Това е старозаветна забрана. Така възниква въпросът: Старозаветният закон все още ли е морално и правно задължителен за членовете на църквата?

Има много християни, които казват, че старозаветните закони вече не важат за християните, освен когато Новият Завет е потвърдил конкретен старозаветен закон. Но Новият Завет не споменава тази старозаветна забрана. Трябва ли да решим, че този проблем е морално “отворен въпрос”? Но Бог казва, че содомията изисква смъртно наказание: “Всеки скотоложник непременно да се умъртви” (Изход 22:19).

От друга страна, ако приемем принципа на библейско тълкуване, че всички старозаветни закони са все още напълно задължителни за християните, освен ако някой новозаветен текст ни е освободил от задължението, тогава можем да кажем с увереност, че такова действие е “мерзост.” “Не се осквернявайте с ни едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас. Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си.” (Левит 18:24, 25).


Вероятен отговор

“Всеки знае, че такова действие е неморално. Новозаветните автори са предположили, че християните ще знаят това. Светлината на изкупената мъдрост показва това на всички християни. Духът няма да води християните да вършат такива неща. Ние сме морално обвързани, не законово обвързани, да се подчиняваме на тази забрана.”


Моят отговор: Длъжни сме да се покоряваме на този закон само защото това е практика, призната от всички хора за зло? Тя определено не е била смятана за зло от ханаанците. И ако християните спечелят политическо влияние, не трябва ли да обявят такива практики за незаконни, за да не трябва земята да избълва цялото население?

Обвързани ли сме от този закон? Ако да, защо? Защото е “логичен”? логичен за кого? По какъв стандарт? Или защото “всички праведни хора знаят да не вършат такива неща”? Но как определяме праведността без забраната?

Ако сме обвързани от този закон, защо да не сме обвързани от всички старозаветни закони? Можем ли да се женим за сестрите си или братята си, или за чичовците си или лелите си? Старият Завет забранява такива бракове (Левит 18:6-18); Новият Завет не ги забранява. Ако Божието Слово не е авторитет, както Новият, така и Старият Завет, тогава кое е? Временният морал на някоя временна нация или църква? Временният морал на човечеството? Как можем да разбираме кое е добро и зло, ако изключваме старозаветните законови предписания? Как можем да избегнем “ситуационната етика” на хуманизма? Как може нацията ни да избегне Божия съд?

За допълнително изучаване: Левит 22:31-33; Матей 5:17-20; 23:23; Римляни 8:3, 4