Съдържание Цялата книга на една страница

Не е ли напълно гарантирано небесното ни наследство?

“В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това, според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля“ (Ефесяни 1:11).

Кои са “ние”? Павел пишеше за някого. Той каза, че ние “станахме наследство.” Включи себе си сред тази избрана група. Впрочем, това трябва да е била група, състояща се от конкретни отделни хора, а именно, християни, които повярваха на Павловото послание за Божието спасение на Неговите хора.

Той каза изрично, “станахме наследство.” Наследството вече е било отделено настрана. Вярно е, че Бог не го е връчил официално. Обаче Той е предплатил за него. Според израза на Павел, Бог ни е предложил залог. Той казва на читателите, на които пише: “бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, да бъдете за похвала на Неговата слава” (ст. 13, 14).

Лъже ли ни Святият Дух на обещанието? Предлага ли ни Той (включително и на Павел) предплата на духовни благословения, които Той няма да може да изпълни, защото “ние” по-късно се отделяме от семейството, в което сме били осиновени? Можем ли да уповаваме на Него или не? Ако не, защо Павел Го нарича Дух на обещание? Защо не “Дух на възможностите”? Божието обещание “може би” ли е? Святият Дух е “Дух на Може Би”?


Вероятен отговор

“Текстът говори за “наследство, което е предопределено,” но това означава единствено, че предопределеното наследство никога не ще бъде отстранено като възможност за хората да го постигнат чрез вяра в Христа. Него винаги ще го има въобще, но то не е предопределено да бъде така за всекиконкретен човек, който е възможно да се новороди в някоя точка от времето. Той може да изпадне от благодатта и така да изгуби наследството си.”


Моят отговор: Предплатата е обещание. На кого е дадено това обещание? На “нас,” казва Павел. Това ясно означава членовете на Христовото духовно тяло, невидимата църква.

Ако Бог дава на човека духовна предплата – гаранция за бъдещо плащане на осиновения син – как Той може някога да анулира това обещание? Ако обещанието е зависимо от човека, тогава по какъв начин наследството е предопределено? Как могат Бог или човекът да бъдат сигурни, че на смъртните си легла всички християни няма да се отвърнат от Бога и да отхвърлят положението си на осиновени Божии деца? Ако човек може да отпадне от благодатта, защо това да не може да се случи? Накратко, кое гарантира, че това няма да се случи? Сърцето на човека? Колко надеждно е сърцето на човека (Еремия 17:9)?

Бог похабява ли предплатата за предопределеното наследство на хора, които ще отхвърлят предложеното от Него осиновяване? Не е ли осиновяването на хората Му точно толкова сигурно, като че ли е предопределено?

Ако това не е значението на осиновяване, какво означава “предопределение”?

За допълнително изучаване: Притчи 28:26; Яков 2:5; I Петрово 1:4.