Съдържание Цялата книга на една страница

Не е ли вярата в Христос дар от Бога?

“А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; с кротост да убеждава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.” (II Тимотей 2:24-26).

Бог дава на хората покаяние. Павел не би могъл да бъде по-ясен. Вярата, чрез която Божията благодат идва, е сама по себе си част от Божията благодат. Тя не е автономно дело, което неновороденият човек принася пред Бога, за да получи спасение. Тя наистина е дар от Бога. Яков писа: “Всяко добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17). Спасението не е изключение. То цялото е Божия благодат.

Ето защо ние можем законно да се молим за обръщането на другите. Бог е в състояние да изпълни това молитвено искане. Да, трябва да добавим: “Ако е волята Ти, Господи.” И да имаме предвид, че Неговата воля е решаваща, а не волята на човека, за когото се молим.

“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е нужно за живота и благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Петрово 1:3). Всичко, което е нужно за живота и благочестието? Дори спасение? Да!


Вероятен отговор

“Ако упражняването на вяра е просто автоматичен отговор на Божието предложение за спасение, тогава “спасение само чрез вяра” е безсмислено. Спасението тогава щеше да бъде “по благодат чрез благодат,” вместо “по благодат чрез вяра.” Вярата е различна от благодатта; човек е отговорен да отговори на Божието предложение за спасение. Той трябва сам да избира.”


Моят отговор: Вярата дело ли е или дар? Ако е дело – нещо правено лично от човека, което той принася пред Бога, за да получи спасение – тогава оправдаваме ли се чрез дела? Ако това е дар, тогава изразът “по благодат чрез вяра” означава, чеБог започва предложението, но после дава възможност на човека да отговори. Естественият човек трябва първо да стане духовен човек, така че да може да разбере и отговори с вяра на посланието – послание, което е глупост за неновородения (1 Коринтяни 2:14-15). Тогава той отговаря с вяра. Думите “чрез вяра” просто сочат към човешкия отговорпредопределен от Бога, неизбежен отговор – на Божието предложение.

Ако това тълкуване е неправилно, тогава какво да правим с думите на Павел към Тимотей? Той писа също на Тит: “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух” (Тит 3:5). Правилно ли е да гледаме на вярата така, като че ли е “дело на праведност”? ние ли изработваме пътя си към небето? Не трябва ли да приемем сериозно думите на Библията и да потвърдим, че самата вяра е дар от Бога така сигурно, както и благодатта?

За допълнително изучаване: Матей 16:16-17; Йоан 6:44-45; Деяния 5:31; 11:18; 18:27; Ефесяни 2:8-9; Филипяни 1:29; Евреи 12:2; II Петрово1:1.