Съдържание Цялата книга на една страница

Не е ли Божията благодат непреодолима?

“Който ни е спасил и призовал със Своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена на нас в Христос Исус преди вечните времена” (II Тимотей 1:9).

Божието намерение беше да създаде хора призовани чрез Неговото име. Тези хора имат свято призвание, т.е. определена от Бога задача да покорят земята – да упражняват господство в Неговото има под Неговата власт, както преди крайния съд, така и след това (Битие 1:27-28).

Тази задача беше в Божия план преди Той да създаде света. Бунтът на човека също беше нещо, което Бог знаеше, и беше част от този план. Следователно, казва Павел, Бог даде на Своите хора благодат в Исус Христос преди създанието. Думите на Павел са съвсем ясни.

Ако Бог даде на Своите хора благодат преди началото на времената, как може някой предназначен за благодат човек да избегне тази благодат? Не говорим ли за непреодолима благодат? Може ли човек да осуети Божията цел? Може ли някой човек да отхвърли този конкретен призив за спасение, чрез използването на нещо, наречено “свободна воля”? Ако е така, тогава какво се получава с Божието намерение да избира хора, които да Му служат в свято призвание?

Упражняването на вяра човешко дело ли е? Това не може да бъде дело. Павел не казва ли конкретно, че Бог избира Своите хора не върху основата на техните дела, а чрез Своята благодат? Не е ли спасителната вяра непреодолим дар?


Вероятен отговор

“Бог предопределя Църквата като цяло да повярва в Христос и да носи своето свято призвание. Но Бог никога не предопределя отделни членове. Най-много да е предопределил конкретен брой вярващи с течение на времето, но ги избра чрез предузнаване дали щяха да упражняват вяра в Христос. Хората могат да отхвърлят предложението за спасение. Бог не ги насилва да повярват.”


Моят отговор: Целта на Бога е да отдели от падналото човечество остатък, Неговите хора. Те трябва да имат свято призвание, определено от Бога. Но за да постигне Своите цели, Бог трябва да определи призванието на всеки човек. Той е планирал да постигне определени цели, много от които бяха обявени от Бога на Неговите хора във формата на пророчества. Бог няма ли да следи пророчествата Му да се изпълняват? Бог не е ли направил Неговите пророчества да се изпълняват?

Библията не казва, че Бог предопредели група въобще без да предопредели конкретни членове. Библията говори единствено за дадената ни от Бога благодат в Христа, независимо от делата, които извършваме. Как може да говорим за дело на вяра или дело на неверие като основание за спасение или проклятие? Същността не е ли Божията върховна благодат? Ние сме спасени по благодат чрез вяра (дар от Бога), не по дела.

Ако човек е спасен чрез свое собствено самостоятелно дело на вяра, тогава лъжата на Сатана е вярна: човекът е отчасти независим; станал е малък бог.

За допълнително изучаване: II Царе 8:58; Еремия 31:3; Йоан 8:36,42; Ефесяни 2:1-10; II Коринтяни 4:6; Тит 3:5-6.