Съдържание Цялата книга на една страница

Можеше ли Юда да откаже да предаде Исус?

“Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!“ (Лука 22:21,22).

Юда трябваше да изиграе определена роля в Божията космическа драма, точно както и Фараонът. Текстът е конкретен: 1) нямаше никакъв друг начин за Исус да умре, освен чрез предателство; и 2) горко на този човек, чието деяние на предаване беше отдавна определено.

Очевидно е, че разпъването беше в Божието намерение преди сътворението на света. На каква друга основа би могъл Бог да е избрал да изкупи онези грешници, които Той е бил предопределил за осиновяване (Ефесяни 1:4-5)? Разпъването не беше случайно събитие. То трябваше да се случи. Единствено на основата на разпъването на човечеството бе позволено да съществува след бунта на Адам. Без разпъването, в деня, в който Адам яде от плода, той щеше да е умрял физически така, както умря духовно.

Ако човек има свободна воля, защо това действие на Юда беше неизбежно? Защо не можеше той да е решил да не предаде Исус? Защото разпъването беше предопределено. Някой трябваше да предаде Исус. Някой трябваше да съгреши против Бога по този начин. Горко на човека, чрез когото Христос беше предаден, обаче някой трябваше да го направи, обяви Исус. Исус знаеше кой ще бъде той. Той нямаше да бъде някой от другите ученици. Юда ще бъде държан отговорен през вечността, но нямаше изход. Христос трябваше да умре както беше планирано.


Вероятен отговор

“Да, Исус трябваше да умре. Той каза, че трябваше да бъде предаден. Той знаеше, че Юда щеше да го направи. Но би могло да бъде някой друг. Нямаше нужда да бъде Юда. Това беше решение на Юда и той е напълно отговорен. Той не бе определен от Бога да извърши постъпката.”


Моят отговор: Ако Исус трябваше да умре чрез предаване, тогава някой трябваше да го направи. Някой трябваше да носи последствията за това върховно деяние на бунт. Това беше Юда. Неизбежно горко за него.

Защо Юда? Защото Бог беше определил така. Юда беше определен и то не от безличната съдба. Юда беше грешник, крадец (Йоан 12:6). Той беше определен – самоопределен, да – но определен също от решението на Бога – да изпълни злия си план.

Някой трябваше да го направи. Някой трябваше да понесе последствията. Защо Юда? Защо не Юда? Божият план не е неопределен. Не беше, че една личност въобще трябваше да го направи; един определен човек трябваше да го направи. Действията на бунт се извършват от хора. Те не са празни кутии, които са оставени отворени за всеки, който си иска, да влезе случайно. Предопределението не е направено в личностен вакуум. Никъде в Библията не се казва: “Бог е определил, че определено събитие ще се случи, но напълно случайно е кой ще извърши деянието.” Всяко дадено събитие е част от определена мозайка: всяка част съвпада.

Ако всяко събитие в историята не беше предопределено, Божият план нямаше да бъде цялостен. Историята щеше да стане случайна.

За допълнително изучаване: Матей 18:7; 26:24; Марк 14:21.