Съдържание Цялата книга на една страница

„Копнежът на плътта“ не е ли копнеж, който се противопоставя на Божия закон?

„Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога“ (Римляни8:6-8).

Виждаме същото противоречие, което личи в предишните стихове: копнежът на плътския ум срещу духовния ум. Плътският копнеж се противопоставя на Бога и Неговата воля. Той не може да се покорява на Божия закон, затова тези, които са неновородени, не могат да угодят на Бога. Това е друга форма на Павловото противоречие между естествения човек и духовния човек. Естественият човек не приема нещата от Духа (1 Коринтяни 2:14).

Каква е характерната черта на плътския копнеж? Той отказва да се покори на Божия закон. Неновородените хора вършат делата на плътта, а тези, които са духовни, вършат делата на Духа (Римляни 8:5). Какви са делата на плътта? Това са действия, които нарушават Божия закон. Павел каза, че това го осъди пред Бога. “Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша” (Римляни 7:19).

Какво противопоставя Павел на това състояние? Покорството на Божия закон: “Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон” (Римляни 7:22). Това е Божият закон, написан в сърцето на новородения човек. (Евреи 8:7-10).


Вероятен отговор

„Тези, които са новородени, вършат праведни действия естествено, защото естеството им е променено. Те нямат нужда да изучават старозаветния закон, за да им казва какво да правят. Те го знаят инстинктивно. Божият Дух ги води в живота, стъпка по стъпка.“


Моят отговор: Ще води ли Божият Дух изкупените хора да вършат неща противоположни на Божия открит закон? Не е ли една от проверките, които трябва да правим при вземане на решения, откровението на Бога за Неговия закон? Как разбираме откъде сме взели тази или онази идея? Дали идеята не е възникнала в нашите плътски умове, които са все още във война с нашите духовни умове, както беше при Павел? Или от някакъв демоничен източник? Или от самия Бог? Ние изпитваме мислите си чрез Божия закон.

Павел казва на друго място: “Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината” (2 Тимотей 2:15). Защо да се старае, ако имаме закона написан в сърцата ни? Защото той е написан първоначално в нашите сърца – вложен в момента на нашето новорождение чрез първоначално освещение (Христовата праведност вложена в нас) – но не е приложен в нашия живот, докато не изследваме Божия закон и започнем да изработваме приложенията му. Ние познаваме също и Бога, но това не означава, че трябва да спрем да изучаваме Библията в търсене на по-добро разбиране. Трябва да я изучаваме дори повече!

Християните имат ново естество по принцип. Това естество трябва да се изработва в историята. Божият закон ни помага да изработваме нашето ново естество в историята.

За допълнително изучаване: Левит 20; 26; Псалм 119:129-152.