Съдържание Цялата книга на една страница

Кое би могло да прекъсне господството на Христа?

„Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по Дни; и доведоха го пред Него. И нему се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството му е царство, което няма да се разруши“ (Данаил 7:13-14).

Кой получава това вечно царство? Очевидно, Исус Христос. Това вероятно става при влизането Му в небето след смъртта Му на кръста (Лука 23:43), защото Той заяви на учениците Си след възкресението, но преди възнесението: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18).

Какво става с това господство? Още ли е в сила? Неговите закони постоянни ли са по време на Христовото царуване, до завръщането Му в деня на крайния съд? Видяхме по-горе в тази книга, че Христос каза, че Неговите заповеди са задължителни завинаги. Но ако те все още са задължителни и хората постигат успех или провал въз основа на тях, можем ли законно да вярваме, че можем да изоставим посвещението си към Неговите заповеди и разширяването на видимото върховенство на Неговото управление? Не можем ли да свържем спада на влиянието на църквата в западното общество след 1870 с изоставянето на Божия закон?


Вероятен отговор

„Христовото вечно господство се явява на три етапа: 1) небесното царство, което Христос обяви по време на Своето служение, и което започна първоначално след възкресението и трая до Петдесятница (Деяния 2), 50 дена след възнесението (Деяния 1); 2) епохата на Църквата (Божието царство), от Петдесятница до грабването; и 3) Съживяването на небесното царство, по време на 1000-годишното лично царуване на Христос. Старозаветният закон е задължителен само в първия и третия етап. Той не произвежда господство във втория етап, епохата на Църквата.“


Моят отговор: Ако така наречената „епоха на Църквата“ е наистина период, през който библейският закон е неприложим, и ако наистина е „големите скоби,“ непознати за старозаветните пророци и установени от Бога само защото Израел отхвърли Христос като Месия, тогава какво стана с първото царство? Ако небесното царство (Матей) не е същото като Божието царство в другите евангелия, нима Христос получи две отделни царства, второто, което започна в Деяния 8 гл. (или 28 гл.), и другото, което беше дадено след смъртта Му, но отложено с над 1900 години след като юдеите отхвърлиха Христовото управление и започна епохата на Църквата? Как едно вечно царство бива прекъснато 50 дни след основаването си (Петдесятница: Деяния 2)?

Защо притчите в Матей 13 гл. описват прогресивна продължителност на развитието, ако има толкова много прекъсвания? Защо „законите за растежа“ на житото в една епоха да са безполезни за житото в друга епоха? А възможно ли е днешната липса на растеж да се дължи на изоставянето на Божия закон от християните?

За допълнително четене: Лука 9:27; 10:9-11; 11:20;17:21; 21:31; 22:29.