Съдържание Цялата книга на една страница

„Квас“ не означава ли победа?

„Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото“ (Матей 13:33).

Най-напред, нека съвършено да си изясним едно нещо: „Квас“ не означава „грях.“ Бог изискваше квасен хляб за една важна старозаветна жертва, благодарствената примирителна жертва (Левит 7:13). Безквасният хляб се изискваше за Пасхата, като символ на отделянето на Израел от извратения морален квас на Египет. Но, пристигнали в обещаната земя, от тях сеизискваше да принасят квасен хляб пред Бога. На празника на Петдесятница те трябваше да пекат квасни хлябове като принос за първи плодове (Левит 23:17). Това беше квасът на етичната зрялост, най-добрият хляб на земята. Ако отъждествим „квас“ със „зло,“ ще поставим под въпрос решението на Бога да изисква символ на зло в благодарствената жертва към Него. Квасният принос беше характеристика на Петдесятница, денят на радостта.

Какво е квасът? Той е мая. Малко от нея се слага в тестото, преди да се опече. Тя кара тестото да бухне. Произвежда мек, пълен хляб. Квасът е символ на растеж, на зрялост или развитие. Може да се отнася и за злото, и за правдата. Трябва да оставим стария, извратен квас (I Коринтяни 5:6-8). Но царството е като квас: растежът е в основата му.


Вероятен отговор

„Да, царството расте. То расте духовно. Тези, които са част от Църквата наистина съзряват с течение на времето. То това не означава нищо за влиянието на царството в историята. То не замества дяволския извратен квасен хляб.“


Моят отговор: Безспорно, предпоставката за растежа на Божието царство е етичното съзряване на Неговите хора с течение на времето. Но това не е просто растеж в рамките на един човешки живот. Това е растеж в историята. Тази притча е като предхождащите притчи. Нейната тема е историята на света.

Това, което расте, е специфично християнска цивилизация. Притчите не описват духовното развитие само на един индивид. Фокусът е върху колективната общност, царството. Царството се състои от всички християни. То не е ограничено до институционалната църква; то включва църквата. То включва семейства, училища, нации и всички институции – където се прилагат Христовото благовестие и библейският закон, а именно, по цялата земя. Всички хора се нуждаят от спасителната сила на Христос. Следователно, всички техни взаимоотношения и институции се нуждаят от спасителната сила на Христовото благовестие. Когато християните изработват приложението на своята вяра с течение на времето, царството продължава да се развива. Божието царство преди възкресението никога не премахва напълно земното царство на Сатана, но ще победи по-голямата част от него.

Целият хляб ще бъде заквасен; окончателната зрялост идва в деня на съда. какво означава „целият хляб,“ ако не целия свят?

За допълнително изучаване: Псалм 89; 102:13-22; 138:4-5; Исая 11:9; 42:1-10.