Съдържание Цялата книга на една страница

Как можем да „ходим по Дух“, ако не се покоряваме на Божия Закон?

„Сега, прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ (Римляни 8:1-2).

Павел твърди, че законът е инструмента, чрез който грехът го убива. Но тук той също казва, че законът е инструмента, чрез който Духът го връща в Божия свят път. Когато е бил етичен бунтовник, законът е дал повод на неговия враг, греха, да го убие. Но веднъж обърнат чрез благодатта, този същият закон му даде светлина, за да освети пътя на правдата. Променил ли се е законът? Павел не казва това. Точно обратното, той показва как той самият се е променил, не Божият закон. Бог променя грешниците, не Своя закон.

Павел твърди, че плътта е толкова слаба, че законът не прави разликата достатъчно ясна, така че той не е разбрал напълно противоречието между греха и праведността, между духовната смърт и духовния живот. Трябваше Христос да дойде, за да направи ясно радикалното противоречие между грешната плът и съвършената плът. (Предупреждение: не съвършената божественост, а съвършената плът – съвършената човешка природа.) “Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух” (Римляни 8:3-4).


Вероятен отговор

“Противоречието, за което Павел говори, е между “закон” и “благодат.” То не е някакво хипотетично противоречие между отговора на падналия човек на Божия закон и отговора на изкупения човек на същия този закон. Законът ни проклина, а Духът ни дава живот. Трябва да следваме Божия Дух, а не Божия закон.”


Моят отговор: Ако противоречието не е между конкретните подробности на Божия закон и антибиблейския закон (антиномия), защо Павел няколко пъти ни казва, че законът е свят и добър? Защо Бог би изоставил едно свято и добро нещо? Защото Божият закон позволява на греха да убие грешния човек? Но Павел се радва в смъртта на грешния човек, стария Адам, който възприема етиката на бунта. Какъв чудесен благовестителски инструмент е Божият закон: той прогресивно убива този стар Адам.

Законът не само служи като убиец на стария Адам. Съчетан с благовестието на спасението, той дава сила на хората да живеят праведно. Същият закон, който сочи към старата смърт в края на човешкия живот и го предупреждава да се махне от широкия път на погибелта, сочи също и към тесния път, водещ към Божия съд. По принцип, Бог вече е произнесъл присъдата на Своите хора: “Невинен!” Това е смисълът на оправданието. Но преди публично да обяви тази присъда в деня на крайния съд, ние трябва да вървим в пътя на правдата, предписан от закона: прогресивно освещение. Бог първо ниобявява за праведни (оправдание); след това изработва прилагането на нашата вяра чрез Божия закон.

За допълнително изучаване: Левит 20:8; Второзаконие 6:25; 24:13; Псалм 119:105-128.