Съдържание Цялата книга на една страница

Как можем да спрем да „служим на греха“, ако не се покоряваме на Божия закон?

„Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха“ (Римляни 6:6-7).

“Старият човек” е моралното състояние на неновородения човек като духовен наследник на нашия баща, Адам (Римляни 5:12). Това състояние е премахнато от нас, когато сме спасени по благодат. Спасението е това, което ни освобождава от греха. Павел ни казва да съблечем “стария човек, който тлее по измамителните страсти; и да се подновявате от Духа във вашия ум, и да се облечете с новия човек, създаден от Бога в правдата и святостта, които са от истината.” (Ефесяни 2:22-24). И отново, новороденият човек се е облякъл “в новия човек, който се подновява за знание по образа на Този, Който го е създал.” (Колосяни 3:10).

Какво има предвид Павел с “подновява за знание”? Има ли предвид, че имаме по-малко знание от светиите в Стария Завет относно праведното поведение? Въобще не. Имаме по-добро знание от тях: това е целият смисъл на Посланието към Ефесяните (особено 3 гл.). Имаме по-добро откровение. Как може някой сериозно да твърди, че с по-голямото знаниеидва намалена отговорност? Как може някой сериозни да твърди, че с идването на Новия Завет новородените хора трябва да обръщат по-малко внимание на Божия закон и многото му приложения в нашия живот? Ние сме мъртви към греха. Защо да се страхуваме от закона?


Вероятен отговор

“Да бъдеш освободен от греха означава да бъдеш освободен от конкретните подробности на старозаветния закон. Сега сме възрастни; Бог не ни следи, за да ни наказва за всяко наше престъпване на Неговия закон. Сега можем да се покоряваме на Духа.”


Моят отговор: Казва ли ни Святият Дух да вършим неща, които са забранени от старозаветния закон? Ако е така, беше ли законът несъвършен? Вместо това не трябва ли да твърдим, че Святият Дух ни казва да се покоряваме на закона изцяло, освен когато конкретно приложение на закона е променено от конкретно откровение в Новия Завет? Ако Новият Завет не ни казва конкретно за различно приложение – например, вяра в миналата Христова смърт и възкресение (Евреи) вместо вяра в заклани животни като свидетелство за нашата вяра в бъдещата жертва на Месията (Исая 53 гл.) – как можем да уповаваме на нашите сърца да ни водят, ако нямаме закона като инструкция? Ако нашите сърца не са дисциплинирани от закона и следователно нашите действия не са дисциплинирани от закона, как разбираме кога сме угодни на Бога? Чрез “добри чувства” относно действията ни? Тогава как се различаваме от съвременните езичници, които казват, “Ако чувстваш, че е добро, прави го”?

Зрелите, отговорни, самодисциплинирани възрастни не изоставят праведните поучения на своите родители, когато напуснат дома им. По-скоро те прилагат това, което са научили. Те пазят законите, които техните родители са им дали като деца, но ги пазят като възрастни, а не като деца.

За допълнително четене: Второзаконие 10:12-13; Псалм 119:1-16; Езекиил 18:1-32; Михей 6:8.