Съдържание Цялата книга на една страница

Как можем да разпознаем кой е християнин, ако пренебрегваме Божия закон?

„По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си“ (I Йоан 3:10).

Йоан свързва неразделно вършенето на правда и любовта към брата християнин. Можем да разпознаем християните и сатанистите чрез Божиите стандарти за правда.

Възникват незабавно два въпроса. Първо, кои са конкретните детайли на праведността, по които можем да разпознаем другите християни? Второ, какво означава “да обичаш брата си”?

Вече разгледахме значението на библейската любов. Тя означава да вършим правда, както е определена от библейския закон (Въпрос 33). Така, когато Йоан насочва нашето внимание към правдата като определителна характеристика за християнина, той насочва нашето внимание към библейския закон.

Понякога праведността не включва отношения с братя християни. Това унищожава ли смисъла на Йоановото послание? Въобще не. Да вършиш правда означава да правиш на другите както би искал те да правят на теб. Това правило управлявавсички наши взаимоотношения с другите, християни или нехристияни. Така че “да вършиш правда” означава да зачиташ конкретните изисквания на Божия закон. Ако не зачитаме Божия закон, се отделяме от Божието семейство. Тогава се присъединяваме към Сатана.


Вероятен отговор

“Християните са водени от Святия Дух. Духът лично ги води в отношенията им с другите, вярващи и невярващи. Водителството на Святия Дух е от съществена важност. Той е източникът на правда и любов. Старият Завет няма нищо общо с водителството от Духа.”


Моят отговор: “Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.” (1 Йоан 4:1). Това е същността на нещата. Трябва да изпитваме духовете.

Как “изпитваме духовете”? Дали знаем дали Святият Дух е Който говори? Има други духове – Старият Завет ги нарича познати духове – които шепнат в умовете на хората. Ние изпитваме духовете по същия начин, по който изпитваме пророците – чрез Божия закон. Във Второзаконие 13 гл. Бог предупреждава хората да не слушат никой пророк, съновидец или чудодеец, ако призовава Божия народ да се покланя на друг бог (Второзаконие 13:1-3). Незабавно след това четем:“Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани. А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа Вашия Бог.” (Второзаконие 13:4-5). Ние използваме Божия закон да изпитваме духовете. Ако изоставим Божия закон, как ще изпитваме това, което мислим, че е водителство от Духа? Божият Святи Дух няма да ни каже да не се покоряваме на Божия закон? Но несвятите хора ще ни кажат.

За допълнително изучаване: Изход 19:5-6; Псалм 1:2; 40:8; 119:35, 47, 72, 92, 97; Еремия 31:33; Евреи 8:10; Откровение 22:14.