Съдържание Цялата книга на една страница

Как можем да разберем дали сме „мъртви към греха,“ ако пренебрегваме Божия закон?

„Тогава какво! Да речем ли: нека останем в греха за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?“ (Римляни 6:1-2).

Павел твърди в Римляни 5 гл., че чрез греха на един човек, Адам, грехът влезе в света, и чрез този грях – смъртта (Римляни 5:12). Без закон, грях не се вменява на човека (ст. 13), казва Павел, но тъй като смъртта царува от Адам до Мойсей (ст. 14), ние знаем, че законът е съществувал и е бил задължителен. Бог даде на хората закона, та да може човешкото непокорство “да изобилства” и следователно Божията благодат да може да изобилства още повече (ст. 20). С други думи, законът посочва смъртоносното естество на нашия грях. Нашият грях е във всяка област на живота, в цялата същност на нашето естество. Следователно, Божият закон е всеобхватен, за да ни разкрие точно колко зли сме във всички области на живота.

Трябва ли тогава да грешим, та благодатта да изобилства? Не! Християните са мъртви към греха. Павел казва, чепознанието на греха го е убило, и законът му донесе това необходимо знание (Римляни 7:9-11). Тогава Христос го възкреси от мъртвите.

Ние не смеем да живеем в грях, казва той (Римляни 6:2). Но как да разберем кога живеем в грях? По същия начин, по който знаем, че преди, като неновородени хора, сме били мъртви в греха: чрез Божия закон. Ние сме мъртви към греха, защото сега можем да избегнем неговото смъртоносно въздействие.


Вероятен отговор

“Като се връщаме към страха от старозаветния закон, ние се поставяме под робството на закона. Законът трябва да ни разкрие греха, за да можем да уповаем на Христа. Веднъж като уповаем на Него, ние сме освободени от всякакво изискване да се покоряваме на старозаветния закон.”


Моят отговор: Библейският закон създава страх от Божия краен съд в тези, които погиват. Той не е предназначен да създава този вид страх в новородените. Ние сме мъртви към греха чрез Христовата благодат. Ние не можем да умрем от “втората смърт” на вечното наказание (Откровение 20:14). Така че Божият закон не е ужас за нас!

Законът е етичен прожектор. Той разкрива тъмните дела на злите хора, които предпочитат тъмнината пред светлината (Йоан 3:19). Но той не е заплаха за Христовите изкупени, защото този прожектор ни дава възможност да вървим по пътя на правдата. Както ограничението на скоростта, което е заплаха за безразсъдните водачи, но е източник на безопасност за другите водачи и за пешеходците, така е и библейският закон. Ние трябва да спазваме ограниченията на скоростта, защото сме добри водачи, които се грижат за безопасността на всеки. Така трябва да се покоряваме на Божия закон.

Тези, които критикуват библейския закон, биха ли ни насърчили да се движим с автомобилите си възможно най-бързо, когато ни се прииска? Ако не, тогава защо ни казват да пренебрегнем конкретните изисквания на библейския закон? Как можем да живеем морално без Божиите морални инструкции? Не действа ли Божият закон аналогично на ограничение на скоростта, за да запази нас и тези около нас? Трябва ли да отхвърлим защитата?

За допълнително изучаване: Второзаконие 4:1-2; 12:32; Псалм 37:30-31; Еклесиаст 12:13-14; I Коринтяни 6:9-11; Галатяни 5