Съдържание Цялата книга на една страница

Как можем „да вървим в нов живот“, ако не се покоряваме на Божия закон?

„Затова, чрез кръщението ние и се погребахме с Него да участваме в смърт, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот“ (Римляни 6:4).

Нашата духовна смърт с Христос в кръщението е това, което ни прави мъртви към греха. Грехът убива чрез закона. За човека няма бягство от смъртта. Той или умира вечно, в резултат от действието на греха в неговия живот, или старият неетичен Адам умира в Христовата смърт. Смъртта е неизбежна реалност. Няма начин да се избегне това последствие от престъплението на Адам. Бог каза на Адам, че със сигурност ще умре, ако се разбунтува. Бог не излъга; Сатана излъга, когато отхвърли Божието предупреждение. Ние сме родени етично мъртви. Последиците от тази “физически жива смърт” са нашата окончателна физическа смърт и вечният съд.

“Новият живот,” за който Павел говори, е морално новорождение. Ние живеем етично угоден живот пред Бога сега, защото Бог гледа живота на Своя Син и вменява (декларира юридически) Христовата праведност на нас. Така че можем да ходим пред Бога като живи създания, които не са обречени на вечно унищожение.

Трябва ли да ходим както преди, претендирайки, че този свят не е управляван от Божия закон, претендирайки, че сме етично живи в нашата етична автономия, вършещи каквото ни е угодно? Не. Трябва да ходим в пътя на правдата. Въпрос: Как знаем във всеки момент дали сме на този път? Божият закон!


Вероятен отговор

“Думите ‘нов живот’ се отнасят за живот, който повече не е ръководен от загриженост за конкретните подробности на старозаветния закон. Старозаветният закон няма нищо общо с Христовите заповеди. Ние ходим свободни, защото ходим без загриженост за Божия закон.”


Моят отговор: Ние ходим свободни без страх от вечна смърт, която произлиза от нашия грях и ни е била открита от Божия закон. Но означава ли това, че сме свободни, защото повече няма нужда да съобразяваме нашите мисли и поведение с изискванията на Божия закон? Напротив, ние сме свободни, защото Божият закон е в нашите сърца и ние постепенно дисциплинираме себе си според изискванията на Божия закон и нашето праведно поведение става все по-естествено.

Това е новозаветно учение. Цитирайки Еремия 31:33, авторът на Посланието към евреите пише: “Защото ето завета, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им, и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои хора” (Евреи 8:10). Той е толкова загрижен да разберем, че това пророчество се изпълнява в Църквата, че го повтаря по-долу (Евреи 10:16). Законът не е над нас като някакъв ужасен меч; Законът е в нас като наша съвест. Но има библейски учители, които настояват, че законът не е в, нито над членовете на Църквата. Тогава какво има предвид авторът на Посланието към Евреите? Трябва ли да вярваме, че това, което е в нашите сърца, е беззаконието?

За допълнително изучаване: Езекиил 11:19; Матей 5:17-20; 7:15-27; 15:1-9; 23:23; Римляни 8:4.