Съдържание Цялата книга на една страница

Какво означава „под благодат, не под закон“?

„Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат“ (Римляни 6:14).

Трябва ли да се опитваме да разглеждаме този стих без да разгледаме предхождащите стихове в Римляни 6 гл.? Очевидно не. И все пак има много, много библейски учители, които се опитват да правят точно това. Те виждат в Павловите думи това, което те биха желали той да е казал. Павел е бил логичен човек. Той е изграждал аргументите си стъпка по стъпка. Това, което предшества Павловия извод, е съществено за разбирането на този извод.

Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”

Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Ефесяни 2:8-10).


Вероятен отговор

“Човек не може да бъде в един и същи момент под закон и не под закон. Той е или едното, или другото. Тук Бог противопоставя благодатта и закона. Ние сме под благодат, а не под закон. Законът е мъртва буква за нас.”


Моят отговор: Не законът е мъртва буква за нас. По-скоро ние сме мъртва буква за закона. Ние сме умрели етичнокато нарушители на завета, за да можем да живеем етично като пазители на завета. Законът повече не ни осъжда като новородени хора, на които е вменена съвършената Христова праведност. Но нашето оправдание (Божият юридически декрет “невинен”) не е същото като нашето прогресивно освещение, докато бягаме в състезанието, воюваме доброто войнстване и се спускаме към прицелната точка за наградата на Божието отгоре призвание (Филипяни 3:14). Ние получаваме оправданието в момента на нашето спасение, но това не ни освобождава от изработване на нашето спасение със страх и трепет (Филипяни 2:12) – не в страх от изгубване на нашето оправдание, но в страх да не би да не постигнем всичко, което Бог би имал за нас да постигнем. (Предупреждение: Внимавайте да не противопоставяте Божието предопределение и нашата лична отговорност по отношение или на оправданието, или на прогресивното освещение. Павел казва, че такава логика е нечестива: Римляни 9:20-23). Ние зачитаме закона, защото той не може да ни убие.

Ако децата порастнат твърде големи, за да бъдат наказвани, трябва ли да станат по-бунтовни, или трябва да са съзрели, показващи по-голямо уважение? Ако ние, като зрели християни, сме свободни от наказанието на закона, не трябва ли да сме готови да му се покоряваме от благодарност?

За допълнително изучаване: Изход 22; Левит 18; Второзаконие 7:9-13; Псалм 119:57-80.