Съдържание Цялата книга на една страница

Изповядването на вяра достатъчно ли е, или делата ни също имат значение?

„Не всеки, който Ми казва, Господи! Господи! ще влезе в небесното царство; но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата“ (Матей 7:21).

“Да изговаряш напразно Господнето име” не означава само да кълнеш. То означава също невярващият да прогласява Божието име, докато извършва дела, които впечатляват хората, а не Бога. Фарисеите даваха милостиня публично, така че всички хора да ги видят. “Те са получили своята награда,” каза саркастично Христос – техния престиж сред хората, а също и крайния съд. Седемте сина на Скева се опитаха да изгонват демони в Исусовото име и демонът скочи върху тях и ги изгони от къщата, голи и ранени (Деяния 19:13-17).

Исус знаеше какво ще направят духовните измамници. “В оня ден мнозина ще Ми рекат, Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя, Аз никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Матей 7:22, 23).

Как може човек да изпита себе си или другиго, за да определи дали е духовен измамник? “Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове; а лошото дърво дава лоши плодове.” (Матей 7:15-17).


Вероятен отговор

“Исус говореше за духовните дарби на Духа, а не за детайлите на старозаветния закон. Без любов и милост и желание да прощаваш на хората всички човешки дела не означават нищо (1 Коринтяни 13).”


Моят отговор: Но кои са “духовните дарби”? Те не са само невидими дарби, защото Христос говори за видими плодове. Това са действия, които могат да се оценят по някакъв стандарт. Въпросът е: По кой стандарт?

Обратното на дарбите на Духа са злите плодове. Злите дела са наречени “дела на плътта” от Павел. Кои са те? “А делата на плътта са явни, които са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания, и тям подобни” (Галатяни 5:19-21). Това са дела на беззаконие.

“А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон” (Галатяни 5:22, 23). Това означава, че има закон против другите дела – не задължително държавен закон, но Божий закон. Конкретното естество на злите дела изяснява позицията на Павел: правете това, и няма да влезете в небето (Галатяни 5:21). Следователно, нашият стандарт за морална оценка е Божият закон. Както Христос предупреди: “Пазете се от лъжливите пророци.” Те ще ви учат да не обръщате внимание на Божия закон.

За допълнително изучаване: Псалм 19:7-11; 105:129-130; Притчи 6:23; Исая 8:20.