Съдържание Цялата книга на една страница

Защо да не трябва християните да стават управители и да налагат Божия закон?

„Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли прочее да се не боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за гнева спрямо този, който върши зло“ (Римляни 13:3-4).

Бог е определил институцията на държавната власт като монополистична агенция, която налага физически санкции срещу злотворците. Управителят е Неговият служител на възмездието. Държавната власт е неизбежна реалност. Въпросът никога не е с държавна власт или без държавна власт. Той винаги е какъв вид държавна власт. Чистата анархия не е възможна. Някой или някаква институция винаги ще носи меча на физическото наказание.

От държавната власт не се очаква да прави хората добри. Тя не е източник на новорождение. Тя е служител. Следователно, нейната задача е да възпира определен вид публични зли дела на всички хора, новородени и неновородени. Нейната задача е да бъде страх за тези, които биха вършили зли дела.

Как държавната власт трябва да определя наказуемите публични зли дела? По кой стандарт? Очевидно, по Божия открит закон. Кои граждани са най-добре подготвени да правят това? Хуманистите? Или християните?


Вероятен отговор

„Павел каза, че християните не трябва да търсят възмездие (Римляни 12:19). Следователно, отговорността на християните е да се покоряват на държавната власт, а не да се стремят да я превземат. Християните нямат отговорност да носят меча на възмездието.“


Моят отговор: Павел пише няколко реда по-горе: „Не си отмъстявайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.“(Римляни 12:19). Първоначално Библията не е била разделена на глави. Следователно, тези думи ни дават правилната основа за тълкуване на пасажа, занимаващ се с владетеля.

Възмездието принадлежи на Бога. Владетелят е назначеният от Бога агент за възмездие. Следователно, който служи като управител, изпълнява функция, която е забранена за индивиди, действащи сами за себе си. На отделните граждани не им е позволено да „вземат закона в ръцете си.“ Но пасажът не споменава никаква забрана за християните да вземат закона в Божиите ръце, като Негови законни представители. Няма нито една дума срещу християните, служещи като управители. Точно обратното, целият пасаж намеква, че трябва да се борим да подобрим налагането на гражданския закон, като се борим да подобрим всички граждански закони да се съобразят с конкретните подробности на библейския закон. Това би довело до прогресивното освещение на държавната власт. Налагането на Божия граждански закон не би ли било подобрение? Не би ли демонстрирало Божието царство?

За допълнително изучаване: Левит 19:15; Второзаконие 4:5-8; 17:18-20; Псалм 2:10-12; 101:5-8; Притчи 14:34; 16:12.