Съдържание Цялата книга на една страница

Заключение

E, какво е вашето заключение? Ще приема, че сте прочели цялата книга дотук. Мога да си представя няколко възможни заключения, до които може би сте достигнали:

1. Всички 75 въпроса са неоснователни.
2. Някои от 75-те въпроса са основателни.
3. Всички 75 въпроса са основателни.
4. Вече за нищо не съм сигурен.
5. Не искам да мисля за това.

Подозирам, че някой, който е прочел всички 75 въпроса и „вероятните отговори“, не би избрал заключение номер пет. Мнозинството от хората, които са започнали да четат тази книга, вероятно вече са избрали номер пет и отдавна са я оставили настрана. Но за тези, които сте останали до края, по-вероятно е някое от първите четири заключения.

За тези от вас, които решат, че всички 75 въпроса са неоснователни и заблудителни, мога само да ви благодаря, че останахте с мен дотук. Направил съм най-доброто, което мога; просто не съм ви убедил. Може би не му е дошло времето. Може би догодина ще бъдете готови пак да помислите. Или може би просто аз греша. Но вие сте ме изслушали и затова съм ви благодарен. Не са много хората, готови да изслушат спорните мнения в тази книга.

За тези от вас, които мислят, някои от въпросите са основателни, предлагаме ви да помислите защо вярвате в някои от тях, но не във всички. Ако съм ви убедил по отношение на една цяла част – Част Първа, Втора или Трета – но не за друга, тогава имате две отговорности: продължавайте да четете в областта, с която сте съгласни и продължавайте да четете областта, с която не сте съгласни. Трябва да имате основателни библейски причини да смятате, че напълно греша в една област, докато съм точен в друга. Безспорно, трябва да станете експерт в областта, с която сте съгласен, защото ще застанете „на прицел“ на вашите приятели и ръководители от днес нататък.

Ако сте съгласни с някои от въпросите в един раздел, но не с други, най-добре е да откриете кой от нас не е последователен: вие или аз. За мен е трудно да повярвам, че кой да е от трите раздела е сам по себе си несъстоятелен, но може би греша. Продължавайте да изследвате.

За някой, който е просто объркан, най-добре е да продължавате да мислите по тези въпроси, докато станете „необъркан“, в единия или другия смисъл.

Ако сте съгласни със 75-те въпроса

Сега, за тези от вас, които са убедени, че моята позиция и в трите раздела е точна по същество, вие сте вече в проблем. Вече сте възприели теологични позиции, които определено са в немилост – омразни може би е по-точно – за огромното мнозинство от тези, които наричат себе си християни. (По мнението на хуманистите, вие сте официално „изолиран.“)

Сега върху вас тежат много отговорности. Първо, трябва да осъзнаете, че сте получили знание, за което малко съвременни християни въобще са чували, да не говорим да са го осъзнали. Повечето от вашите приятели няма да са съгласни с вас, включително тези, които са видели или чели тази книга. Второ, с по-голямото знание идва по-голяма отговорност: „И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква.“ (Лука 12:48).

Кои са някои от тези отговорности? Преди да обсъдя този въпрос, нека накратко да опиша какви не са тези отговорности: да бъдете по-креслив, по-натрапчив, по-нетърпелив с мнението на другите и да не желаете да прочетете много повече, преди публично да изразите своите нови мнения. Накратко, вашата отговорност е да избягвате да се нажежите до червено. Охладете се преди да отворите устата си.

Ако сте съгласни със 75-те въпроса, може да се подлъжете да изпаднете в това, което понякога се нарича ЛСМ-синдром: „Лъгали Са Ме!“ Да, несъмнено са ви лъгали. Нещо повече, има хора, които ще направят всичко възможно да ви лъжат още. Но сега вашият проблем е образователен: така да изучите Библията, че да не можете да бъдете лъган лесно за в бъдеще. Трябва да боравите с Библията така, както никога преди не сте мислили, че ще боравите с нея. Трябва да се посветите на пълното разбиране на целия съвет на Бога. Трябва да свършите неизмеримо по-добра работа в разбирането на християнството от тези, които са ви лъгали.

Но това е само началото. Трябва да започнете да прилагате в живота си това, което сте научили. „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22). Въпросът не е просто да знаете повече от връстниците си, да не говорим за преподавателите си. Въпросът е да ги надминете в изпълнението. Не само трябва да мислите по-ясно от тях, но трябва също и да действате по-последователно от тях. По плодовете ви ще ви познаят.

Ако сте записани в някое училище, трябва да станете по-добър ученик – напълно самодисциплиниран студент. Вашата нова вяра трябва да се изразява в по-добри академични резултати, ако сте в училище, или по-добра работа, ако не сте в училище. Трябва да демонстрирате с работата си във всяка област от живота, че не само вашата теология се е променила, но и че тя води до промяна. Трябва да работите по-добре от огромното мнозинство ваши конкуренти.

Със сигурност преди са ви лъгали. Така че не лъжете другите. Това означава, че трябва да знаете за какво говорите. Даже да запомните наизуст всяка дума в тази книга, едва ли ще сте докоснали повърхността. Разликата между това, в което вярвате днес, и това, което са ви учили преди, несъмнено е огромна. Но тази разлика трябва още да се увеличава. Ние дори не сме започнали да говорим за такива въпроси като епистемология (какво знаем и как можем да го узнаем), апологетика (интелектуалната защита на вярата), приложна теология (християнска икономика, християнска психология, християнско образование, християнска политика и т.н.), управление на църквата, свещенодействия, мисии и нарастващият проблем за християнската съпротива срещу тиранията. Така че вие едва сега започвате, както казва една песен от началото на 70-те години.

На каква основа би трябвало да възприемете позиция на арогантност? На никаква. В сравнение с това, което е пред вас, ако наистина имате сериозни намерения към вашата християнска вяра, това което сте постигнали досега, е минималното. Прочели сте само една малка книга, и при това от най-лесните. В сравнение с това, което Бог изисква от Църквата като цяло да извърши, вие едва ли сте предприели и първите си стъпки.

Това не означава, че не сте изпреварили онези, които са ви лъгали. Вие сте далеч, далеч напред. Но в сравнение с това, което все още трябва да се извърши – от вас, от Църквата като цяло и от християнската цивилизация – дистанцията между вас и онези, които са ви лъгали, в действителност е без значение.

Ето защо трябва да имате добро отношение. Ако сега имате по-добро разбиране за истината от тях – а вие го имате – тогава го докажете, не чрез вашата заядливост, но чрез работата във вашето призвание (това, за което Бог ви е призовал). Ако вашият нов мироглед не се изрази в рязко променени действия от ваша страна, тогава сте само кимвал, що дрънка и мед, що звънти (I Коринтяни 13:1). Прочетете I Коринтяни 13 гл. преди да си помислите нещо по-високо за себе си. Тогава прочетете II Петрово 1:5-10.

От друга страна, не ставайте като повяхнала теменужка. Работата ви не е да ставате интелектуална изтривалка. Около вас има твърде много такива. Ако някой ви пита в какво вярвате, кажете му. Ако отправи предизвикателство към вашето разбиране на Библията, бъдете готови учтиво и с благодат да го погребете под библейски цитати и аргументи. Вашата задача не е да бъдете арогантни, а толкова добре подготвени, че решително да смазвате теологично опонентите си. „Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (I Петрово 3:15). Разберете, че тази кротост и страхопочитание трябва да бъдат кротост и страхопочитание пред Бога, а не пред хората.

Никога не забравяйте, тази техника на погребване на вашия събеседник трябва да бъде отговор. Текстът казва, че трябва да бъдете готови да отговаряте на всеки, който ви пита. Тактиката изисква търпеливо да изтощавате вашия опонент. Бъдете подробно подготвен да му отговаряте библейски всеки път, когато каже , „Да, но. . .“ Ако не ви пита, тъпчете го съвсем леко. Ако спре да казва, „Да, но. . .“, трябва да спрете да се опитвате да го погребете.

Не дразнете хората, особено преподавателите. Ако отказват да признаят истината на това, което Библията поучава, това е техен проблем, не ваш. Задайте един въпрос и се задоволете с един отговор, иначе ще отчуждите от себе си другите ученици и преподавателя. Нещо повече, ако вашият преподавател се надсмее на законността на вашите въпроси, имайте наум Исусовите думи относно подигравателите (и, косвено, относно отмъстителни преподаватели, които ще се опитат да си отмъстят, като публично ви унижават или изключват): „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.“ (Матей 7:6).

Накратко, работата ви не е да ставате жертвено агне за онези, които систематично са ви лъгали и за вашите приятели.Вашата работа е да правите всичко, което можете, да поправите вредата, която те са причинили. Ще трябва да посветите остатъка от живота си на тази задача. Мястото, от което трябва да започнете е там, където се намирате. Времето да започнете е утре, ако не по-скоро. Сега сте готов, както се казва, „да се запознаете с програмата.“ Програмата е очертана в следващите приложения. И ако тази задача изглежда твърде голяма, идете в библиотеката (или изпратете 4 долара на Notre Dame University Press, Notre Dame, Indiana) и вземете книгата на Дъглас Хайд, Dedication and Leadership. Хайд е бивш комунист, който е станал християнин. Той показва жертвите, които комунистите са били готови да дадат, за да постигнат целите си. Християните не трябва да бъдат по-малко посветени. Те трябва да бъдат дори по-посветени. Ако някой ще ви предизвиква сериозно занапред, най-добре е бъдете готови да прилагате програмата за самодисциплина, описана от Хайд. Също е най-добре да бъдете готови да поучавате другите. Прочетете следващите две приложения и се захващайте за работа. Много ви било дадено; сега ще се очаква много от вас.