Съдържание Цялата книга на една страница

Вярно ли е, че сме „веднъж спасени, завинаги спасени“?

„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да се яви, че те всички не са от нас“ (I Йоан 2:19).

Тестът дали един човек е в Христа или се самозаблуждава, е неговото устояване във вярата. Хората понякога се самозаблуждават за своята християнска вяра. Павел говори за Именей и Александър, чиято вяра претърпя провал (1 Тимотей 1:19, 20). Той отново споменава Именей като еретик (2 Тим. 2:17). Димас беше съработник на Павел (Филимон 24). Но Павел по-късно говори за Димас като човек, който “ме остави, като обикна сегащния свят; той отиде в Солун”(2 Тимотей 4:10). Той само си е мислил, че е спасен.

Един известен текст, занимаващ се с хора, които веднъж изповядват вяра в Христос, но по-късно отхвърлят вярата, е Исусовата притча за четирите почви: край пътя, на камъните, сред тръните и добрата почва. Само добрата почва произвежда постоянно изобилие (Матей 13:3-8). Посланието е едно и също: благовестието на Божието царство. Тези, които чуват посланието, не отговарят по един и същи начин. В случая край пътя човекът въобще не отговаря. В следващите два случая хората реагират временно, а след това тяхната (неспасителна) вяра умира (Матей 13:19-23). Все пак в тези случаи има първоначално посвещение, докато стане горещо или се натрупат грижи (заблудата на богатствата: ст. 22).


Вероятен отговор

“Библията е ясна: веднъж като направиш изповед на вяра, Бог зачита тази изповед (Римляни 10:9, 10). Ако човек направи тази изповед на вяра в Христа, той е завинаги запечатан със Святия Дух.”


Моят отговор: Павел писа в Римляни 10 гл., че трябва да изповядаме Христа и да повярваме в сърцата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите. Проблем: Какво става, ако престанем да Го изповядваме или да вярваме, че Бог Го е възкресил от мъртвите? Какво става, ако чрез нашите публични действия на грях или нашата публична изповед на вяра отхвърлим Христос и Неговото благовестие? Тогава обещанието повече не важи. Никога не сме имали истинска спасителна вяра.

“Веднъж спасен, завинаги спасен” е доста точно. Но дали “спасен” е същото като “направих изповед на вяра преди 23 години, когато бях млад и глупав, и в която повече не вярвам”? Някои тълкуватели твърдят погрешно, че “Веднъж изповядано, завинаги притежавано.” Няма нищо в Библията, което да поддържа такова тълкуване. Димас изповяда веднъж. И Именей го направи. Това не ги ползва. Всъщност, то им нанесе по-голяма вреда, защото им беше дадено много, а “комуто много е дадено, много и ще се изисква от него” (Лука 12:48). Хората понякога променят изповедите си.

Как знаем дали още вярваме в Христос? Исус каза: “Който има Моите заповеди и ги пази, той ме обича.” (Йоан 14:21). Ние проверяваме нашата вяра чрез Неговите заповеди.

За допълнително изучаване: Йоан 15:10; I Йоан 2:3,4; Филипяни 2:12,13; Кол. 1:22,23; Евреи 3:12-14; 6:4-12; 10:26-39.