Съдържание Цялата книга на една страница

Въведение към Част ІІ

Част II

ЗАКОНЪТ: БОЖИЙ ИЛИ ЧОВЕШКИ

 

Въпросът за Божия закон е бил спорен в протестантските кръгове в продължение на повече от век. Повечето християни днес вярват, че законите в Стария Завет вече не са задължителни. Това не винаги е било схващането на християните. Пуританите от Нова Англия основават своите колонии конкретно на основата на своето схващане за продължаващата валидност на Божиите закони. Определено, християните са потвърдили своята вяра в т.нар. морални Божии закони. Но в края на 19 век в определени фундаменталистки кръгове хората започват да изоставят всяка вяра в продължаващата валидност на старозаветния закон. Всъщност, много изявени пастори и теолози в действителност казват, че е незаконно да се проповядват Десетте Заповеди в новозаветните времена. Един такъв пастор е презвитерианският ръководител от 50-те години Доналд Дж. Барнхауз.

Дава ли ни Новият Завет такова учение за закона? Новият Завет изоставя ли старозаветния закон? Това е, с което тази част на книгата се занимава.

Нека да ви задам един въпрос. Когато чуете думите, “принципите на Библията” или “моралните поучения на Библията,” не си ли помисляте инстинктивно, “законите на Библията”? Ако принципите са задължителни, те не са ли закони? Много християнски учители ви мамят, като си играят с думите. Те твърдят, че “ние не сме под закон,” а се опитват да застанат срещу нечестието прогласявайки валидността на съвкупност от библейски принципи. Но какви конкретно са тези принципи? Къде можем да ги открием, ако не в Библията? Как можем да дефинираме “нечестие,” ако отхвърляме идеята, че Божиите закони все още са задължителни?

Ако отхвърлим Божиите дефиниции за неморалност, не ставаме ли така хуманисти, въвеждайки наши собствени дефиниции за неморално поведение? Една от най-важните страни на светския хуманизъм не е ли опитът да замени Божиите закони с човешки закони? Накратко, как може някой успешно да се бори срещу светския хуманизъм, ако вече е приел презумпциите на етиката на хуманизма, а именно, че Божиите закони в Стария Завет вече не са задължителни?

Аз предлагам следния принцип на библейско тълкуване (или херменевтика), защото смятам, че той е възприет от Павел в неговите послания. Първо, трябва да заявим, че всички открити Божии закони са винаги задължителни по принцип, защото те отразяват Неговия непроменлив морален характер. Второ, трябва да признаем, че приложенията на някои от Божиите закони са били променени от Бога в резултат на Христовата смърт и възкресение. Например, моралната необходимост от кръвно покритие за греха е винаги задължителна, но вече не жертваме животни, защото Христовата жертва е зад нас исторически. Трето, трябва да заявим, че ако Новият Завет не заявява изрично, че предишното приложение на все още морално задължителен закон е било променено от Бога, ние трябва да го зачитаме в старозаветната му форма. Ако не сте съгласни с този подход, разгледайте следващите 25 въпроса.

Още първият въпрос е “костелив орех.” Той ще шокира някои хора. Но той още в началото показва моята позиция: ако Новият Завет е единственото ръководство на християнина за морално поведение, ние сме в голям морален проблем. Имаме нужда и от Стария Завет.