Съдържание Цялата книга на една страница

Ако хората не се подчиняват на Божия закон, спасени ли са?

„Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво да било добро дело“ (Тит 1:16).

Порочността нормално се определя въз основа на отказа от вяра в Христовата божественост, смърт, възкресение, второ идване и вечно господство. Порочният човек е този, който отхвърля необходимостта от заместително изкупление пред Бога за греха. Но тук Павел свързва порочността и беззаконието. Човек, който върши зли дела, свидетелства за своето състояние на етичен бунтовник, който не обича Бога и не е бил новороден от Божията благодат. Вършенето на зли дела е равнозначно на отричането на Исус Христос. И все пак тези порочни хора изповядват Христос с устата си.

В Откровение 3:1 четем: “До ангела на Сардийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте звезди, Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.” Това е новозаветно учение.

Езекиил извика към Бога против израилтяните от своето време: “Те идват при теб, както идват хората, та седят при теб както Мои хора, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.” (Езекиил 33:31). Истинската изповед на вяра е това, което казваш и правиш, не само това, което казваш. Начинът ти на живот трябва да е съобразен с твоята изповед.


Вероятен отговор

“Цялото това говорене за вършене на добри дела е заблудително. Павел казва отново и отново, че сме оправдани чрез вяра, не чрез дела. Това, което спасява човека, е неговата изповед на вяра, а не вършенето на добри дела.”


Моят отговор: Яков казва: “Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа вярата от делата си. Ти вярваш, че има един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче, искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра, отделена от дела, е безплодна?” (Яков 2:17-20).

Би ли могло да бъде по-ясно? Вярата не е просто съвкупност от интелектуални схващания относно Божието естество. И бесовете знаят, че има един Бог, но са определени на вечно наказание. Така са и устно изповядващите, вършещи зло членове на Църквата. Вярата е начин на живот – начин на живот, който има външни изявления в човешките действия. Яков изяснява това: той оценява хората по техните дела, защото делата свидетелстват за конкретния характер на тяхната вяра. Накратко, истинската изповед на вяра не може да бъде отделена от библейски основани, библейски оценени дела.

Изкуплението е етично. Етиката и вярата са неизбежно свързани. Ако това, което човек прави, противоречи на това, което казва, това, което прави, представлява неговата изповед на вяра. Неговите дела разкриват неговия бог. Вашите дела също свидетелстват за вашия Бог. По кой стандарт оценявате законността на вашите действия?

За допълнително изучаване: II Коринтяни 5:15; Тит 2:14; 3:8; Яков 2:14-26.