Съдържание Цялата книга на една страница

Ако ние не можем да изработим нашето ВЛИЗАНЕ в спасение, как можем да изработим нашето ИЗЛИЗАНЕ?

“Защото казва на Мойсей: “Ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост.” (Римляни 9:15-16).

Ние не можем да изработим нашето влизане в спасението. Това е учението за благодатта. Но е необходимо да бъде зададен въпросът: Можем ли да изработим нашето излизане от спасението?

Ако Бог казва, че ще има милост към някого, как може този човек да избегне Божията милост? Как може волята на Бога да бъде осуетена от бунтовен човек? Ако кажем, че бунтовен човек може да отхвърли Божията милост, не казваме ли, че този човек може да разруши плана и провидението на Бога?

Контекстът на думите на Павел е вече познат: въпросът за Божията омраза. Исав беше намразен от Бога преди да беше роден. Фараонът беше поразен от Бога, за да бъде изявена Божията сила. Тогава читателите на Павел биха могли да попитат: “Да речем ли, че има неправда у Бога?” (Римляни 9:14). Отговорът на Павел: “Да не бъде!” Бог може да излее Своя гняв върху всеки, който Той избере да порази, и човекът, който е нечестив съд, не можи да стори нищо за това.

Имайки това като свой основен аргумент, Павел тогава променя темата. Божията милост е толкова непреодолима, колкото е и Неговият гняв. Както предметът на гнева Му не може да избяга, така и предметът на милостта Му не може да избяга. Какво друго би могло да означава неговото твърдение?


Вероятен отговор

“Но Павел всъщност не твърди, че Божият гняв е неизбежен, така че той не може да твърди, че Божията милост е неизбежна. Хората имат свободен избор: да продължат да бъдат предмети на гнева Му или не. Съдът за гняв и почтеният съд могат да разменят местата си. Това е въпрос на човешки избор, а не предопределено от Бога решение.”


Моят отговор: Какво казва текстът? Той казва, че Бог намрази Исав преди да бе направил добро или зло. Той също казва, че Бог възлюби Яков, преди Яков да е направил добро или зло. Те не бяха още родени, а Бог вече беше решил кой е почтен съд и кой е съд за нечестие. И от това решение Бог никога не се отклони.

А Фараонът? Павел ни казва съвсем ясно какъв бе Фараонът – съд за нечестие. Той не можеше да стане почтен съд повече, отколкото Мойсей можеше да стане съд за нечестие. Бог показа милост към Яков и Мойсей. Те не можеха да избягат. Божията воля е непреодолима.

Смисълът в думите на Павел относно съдовете за нечестие е същият, който е в основата на думите му относно почтените съдове. Онези, които са почтени съдове, са толкова в безопасност, колкото онези, които са съдове за нечестие, са обречени. Не желанието ни или тичането ни определят положението ни. Определя го Божието решение.

Разбираш ли сега защо никога не си чувал проповед върху Римляни 9 гл.?

За допълнително изучаване: Псалм 115:3; Исая 14:27; Езекиил 37:1-14; Данаил 4:35; Деяния 13:48; Ефесяни 2:4-6.