Съдържание Цялата книга на една страница

Ако можем да “изпаднем от благодат,“ не е ли Христовото ходатайство неефективно?

“Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъди? Христос Исус ли, Който умря и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?” (Римляни 8:33-34).

Думата “избран” означава избран от Бога. Ако Бог прави този избор, може ли Сатана да го унищожи, работейки чрез бунтовно сърце? Как? Как може избран човек да има бунтовно сърце, след като е спасен чрез Божията благодат? Самата идея за новорождение не е ли основана върху промяната на човешкото сърце от Бога?

Когато веднъж човекът е избран, може ли Сатана да отправи успешно обвинение против него – обвинение, което ще склони Бога да предаде този човек на Сатана? Ако ние допускаме този начин на мислене, не твърдим ли, че Христовата смърт и възкресение не са всемогъщи? Липсва ли нещо от силата или властта в Христовите смърт и възкресение?

Нещо повече, Павел казва, че Христос ходатайства пред Бога Баща за нас. Присъствието от дясната страна на Бога не е ли потвърждение на пълната Му власт – властта, която Той каза, че притежава след възкресението Си (Матей 28:18)? Ако Христос ходатайства за Своите избрани, под съмнение ли са Неговите молитви и доводи? Има ли някаква вероятност Бог да не послуша Сина Си и да не отговори на Христовата молба? Не вярва ли Бог Баща в отсъждането на Сина Си? Помисли за това.


Вероятен отговор

“Значението на “избран” не е каквото ти мислиш. Да бъдеш избран означава, че само имаш шанс за вечен живот, след като Христос те новороди. Нищо не е сигурно, обаче. Когато Бог казва: “Кой ще осъди,” Той не смята, че новороден човек не може да реши да стане неновороден и от това да се самоосъди. Новороден човек има винаги свободата на избор да се самоосъди, извършвайки грях.”


Моят отговор: С други думи, аз съм достатъчно силен да осъдя себе си, въпреки че Христос ходатайства за мен пред Бога Баща. Моята сила е толкова голяма, че аз мога да превъзмогна Божия избор и Христовото ходатайство. Бог ми дава тази сила, разбира се, но аз наистина я притежавам. И следователно Сатана може да ме изкуши по същия начин, по който изкуши Адам и Ева. Той може да се позове на моята независимост – дадена ми от Бога ограничена независимост – за да ме накара да се самоосъдя. Чрез това може да ме отдели от Божия избор. Ходатайството на Христос пак пропада.

Защо Бог не уважава молитвите на Сина Си? Христовите молитви половинчати ли са? Не са ли те смислени, искрени молитви, за да запазят Неговите избрани от немилост? Ако Сатана има власт да промени Божия избор за Неговите хора, при наличието на Христовата ходатайствена молитва, тогава какво доверие могат да имат християните в техните собствени молитви? Ако независим човек може да надделее Христовите молитви, тогава Сатана не е ли победил Христос? Сатана не е ли разрушил силата на молитвата?

За допълнително изучаване: Йоан 10:28-30; Римляни 11:2; 5:7; II Солунци 2:13