УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ, Нобелов лауреат за литература

Сър Уинстън Чърчил (1874-1965) – британски държавник и историк – получава Нобеловата награда за 1953 “за своите забележителни исторически и биографични трудове, както и за блестящите си речи, защитаващи вечните човешки ценности”. Чърчил учи в Хароу и Кралския военен колеж в Сандхърст. Основните му произведения са: “Световната криза”(4 тома, 1923-1929), “Втората световна война” (6 тома, 1948-1953), “История на англоезичните народи” (4 тома, 1956-1958). Чърчил е бил два пъти министър-председател на Великобритания преди и след Втората световна война.

…

1. В своята реч “ХХ-ти век – неговите обещания и тяхната реализация” (Бостън, 31 март 1949) Сър Уинстън Чърчил заявява:

“Тук аз се обръщам не само към онези, които се радват на утехата и даровете, получени от Богооткровената религия, но също и към онези, които посрещат самотно ударите и мистериите на съдбата. Пламъкът на Християнския морал е все още нашият най-велик водач. Да го съхраним и да го обичаме е нашата първостепенна задача както в духовния, така и в материалния живот. Изпълнението на духовния ни дълг в нашия ежедневен живот е изключително важно за оцеляването ни. Само ако изпълним този дълг по един съвършен начин, можем да се надяваме, че ще се справим с проблемите на този свят, а и не само на този свят.

Само когато сме единни, ние сме силни. Нека тогава да вървим заедно напред в изпълнението на нашата мисия и нашия дълг, страхувайки се единствено от Бога и от нищо друго.” (CHURCHILL 1974, Vol.VII, page 7807).

2. “Ние наистина трябва да сме бдителни, наистина трябва да сме твърди и да пазим принципите, в чиято справедливост вярваме; и нека с търпение и кураж да работим за деня, в който хората по цялата земя ще отхвърлят всички свои съзнателни и несъзнателни зли стремежи. Едва тогава ние ще можем заедно да се насладим на свободата и на благословенията, които Бог е благоволил да дари на човешката раса.” (CHURCHILL 1974, Vol.VIII, 8607).

3. “Преди всичко ние вярваме, че Вселената е управлявана от едно Всемогъщо Същество; ние вярваме, че съществува една върховна морална цел, според която всички наши деяния ще бъдат съдени.” (CHURCHILL 1974, Vol.VII, 7650).

4. “Има един елемент, който винаги трябва да присъства в нашата образователна система. В нашата страна има свобода на мисълта, както и свобода на съвестта. Ние винаги сме били образец за религиозна толерантност. Но също толкова важен е и фактът, че религията е гранитна основа в живота и характера на британския народ; благодарение на религията ние изградихме нашите надежди и отхвърлихме нашите страхове. Този религиозен елемент завинаги трябва да остане в нашите училища.” (CHURCHILL 1974, Vol.VII, 6762).

5. В своята Харвардска реч (6 септември 1943) Чърчил заявява:

“Ако ние сме единни, нищо не е невъзможно. Ако ние сме разединени, всички ще пропаднем…

Нека да се издигнем до абсолютния предел на нашия дълг и на нашите възможности, и нека да благодарим на Бога за духовните награди, които ни е дарил, в отговор на това, че сме Му служили храбро и предано.” (CHURCHILL 1974, Vol.VII, 6827).

6. “Пламъкът на Християнския морал е все още наш върховен водач. Съживяването и осъществяването на този морал е една реална необходимост както в духовната, така и в материалната сфера. Това е най-важната ни цел за бъдещето. Да въплътим Християнския морал в нашия живот е последната и най-велика повеля, която някога сме получавали.” (CHURCHILL 1974, Vol.VII, 7645).