УИЛЯМ БРАГ, Нобелов лауреат за физика

Английският физик Сър Уилям Хенри Браг (1862-1942) печели Нобеловата награда за 1915 г. “за своя принос към анализа на кристалните структури с помощта на рентгенови лъчи”. Браг е професор по физика и математика в университетите в Аделаида (Австралия), Лийдс (Англия) и Лондон; той е президент на Лондонското кралско научно дружество от 1935 до 1940.

…

1. “Учението и примерът на Христос ни показаха, че Бог е наш баща и че ние сме Негови деца – едно общество, в което любовта властва над всичко.

Следователно, ако ние – възрастните – търсим правила за нашето поведение, първо трябва да се замислим какви искаме да бъдат нашите собствени деца и какво очакваме от тях. Ние искаме те да са трудолюбиви, пламенни, ведри, състрадателни. Искаме те да бъдат щастливи.

Наистина, понякога ние не можем да избегнем тъгата и болката, но нека да се опитаме да бъдем ведри и весели винаги, когато можем. И докато се чувстваме добре и сме радостни, нека да помагаме на всички онези, които не са. Колкото повече се опитваме да сме радостни, толкова повече щастие ще можем да предадем на другите. Защото ние вярваме, че този живот е само подготовка и обучение, а не последно изпитание.” (БРАГ, цитиран в Gwendolen Caroe, “William Henry Bragg: Man and Scientist”, Cambridge University Press, 1979, 164).

2. “От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).

3. В лекцията си “Наука и вяра” (1941) У.Х. Браг казва:

“Науката е експериментална дейност, напредваща стъпка по стъпка, трупаща опит и знания чрез успехи и провали. Но не е ли същият и пътят на религията, и особено пътят на Християнската религия? Още от древността религиозните проповедници настояват в писанията си, че истинността на религията трябва да се докаже в житейския опит. Ако човек е привлечен от благородството, смелостта и търпеливостта, от справедливостта, състраданието и милосърдието, нека той да последва пътя на Христос и да го провери сам. Нито едно научно откритие няма да му попречи да последва този път.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 437).

4. В същата лекция Браг доразвива тази идея:

“Човек може да провери истинността на всяка вяра единствено в практиката, и то само дотолкова, доколкото истината е постижима. И точно в тази проверка ученият намира приликата между вярата и науката.

Всеки човек, независимо в каква сфера се изявява, може да тръгне по Християнския път, да го провери и да придобие свои собствени убеждения. Именно така човекът подлага вярата си на проверка.

А що се отнася до същността на тази експериментална проверка, аз няма да кажа нищо. Ние всички добре я познаваме: тя е била съхранена в хиляди религиозни свидетелства; тя е била изявена в безброй житейски съдби; тя е изразена съвършено в прекрасните думи на Св. Апостол Павел, колкото и прости да са те: ‘Над всичко стои милосърдието’.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 170).

5. Гуендолин Мари Кару, дъщеря на У.Х. Браг, пише за баща си:

“Религиозната вяра на У.Х. Браг се изразяваше в неговия избор да заложи всичко на хипотезата, че Христос е Истината, и да подложи тази хипотеза на проверка чрез един пожизнен експеримент в милосърдие.” (CAROE 1979, 161-163).

6. Браг пише и за “две трагични грешки” в съвременния диалог между науката и религията:

“Първата грешка е да се предполага, че науката, т.е. изследването на природата, води до материализъм. Втората е да се предполага, че преклонението пред Бога е несъизмеримо и несъвместимо с науката.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 436).